< Въпрос за Библията от Посланието до галатяните

В: В Гал. 1:1-6, какво е толкова различно в поздрава на Павел тук в сравнение с другите му послания?

Отговор: Писмата на Павел винаги започват с топли думи, обикновено с „благодат и мир“. Павел обикновено възхвалява братята си, светиите или съработниците си и благодари на Бога за любовта, издръжливостта и вярата, които те споделят. Но тук не се вижда нищо от това. В Галатяни 1:2 се забелязва умишлено отсъствие на топлината, която присъства в другите послания. Павел не приветства много от галатяните, които може би дори не са спасени, защото следват лъжеевангелие. В Галатяни 1:6-9 Павел изглежда много разтревожен от това, което е чул за галатяните. Цялата му упорита работа в Южна Галатия, както и преследванията и камъните, с които е бил замерян заради Христос, изглеждат застрашени да бъдат изцяло пометени от Сатана.

В: Има ли в Гал. 1:1–6:18 пасажи, които са подобни на други части от Библията?

Отговор: Да. Макар че точните думи са различни, логическата аргументация в Галатяни 4:3-7 и Римляни 8:2-17 е сходна. Всъщност някои стигат дотам да кажат, че Посланието до галатяните е служило като нещо като съкратена версия или „първоначален чернови вариант“ на Посланието до римляните. Това обаче е прекалено опростено, тъй като Посланието до галатяните съдържа и много неща за юдаистите и легализма, които липсват в Посланието до римляните.

В: В Гал. 1:1 и Деяния 13:30 Бог Отец ли възкреси Исус от мъртвите, Исус ли се възкреси сам, или Духът възкреси Исус?

Отговор: Всички изброени варианти са верни. Дори хората могат да работят съвместно. Тримата в Троицата са работили заедно още по-тясно в това чудесно чудо. Ето какво казва Писанието.

1. Отецът е участвал (1 Солунци1:10 ; Деяния3:26 ).

2. Исус е участвал във възкресяването на Себе Си (Йоан2:19 –21;10:18 ).

3. Духът е участвал (Римляни8:11 ).

4. Бог го е направил. (Деяния17:31 ;2:32 ;3:15 ; Евреи 13:20).

5. Отец и/или Духът (2 Коринтяни4:14 ).

В: В Гал. 1:1-2 кои са лъжеевангелията, които са се проповядвали оттогава насам?

Отговор: Проповядвани са били многобройни лъжеевангелия, но повечето от тях попадат в една или повече от три категории.

„Изваждачите“: Няма нищо лошо в това да се пренебрегнат някои части от Новия Завет или Библията, особено частите, считани за неприятни. Или някои части са били толкова радикално погрешно тълкувани, че са станали почти напълно безсмислени.

Добавящите: За да бъдеш наистина духовен, трябва да следваш една или друга форма на легализъм.

Новаторите: В допълнение към Библията трябва да следваш на същото ниво като Библията и други книги или учения.

В: В Гал. 1:2, кога и до кого е написано Посланието до галатяните?

Отговор: Християнските учени не са единодушни по този въпрос. Първо ще разгледаме историческия контекст, след това двете гледни точки и накрая коя от тях изглежда по-вероятна. На кого е била адресирана, значително стеснява времевата рамка, в която е била написана.

Гледната точка на юга: Павел е писал до църквите, които той и Варнава са посетили, т.е. в южната част на римската провинция Галатия. Когато Павел споменава Варнава в Посланието до галатяните, той не го представя с никакви въвеждащи думи, което подсказва, че всички вече са знаели кой е Варнава.

Това би направило Посланието до галатяните най-ранното писмо, написано от Павел, около 48–50 г. сл. Хр., преди Йерусалимския събор от Деяния 15. Предвид проблема с юдаистите, човек би си помислил, че Павел би се позовал на Йерусалимския събор, който постанови, че езичниците не е необходимо да стават юдеи, преди да станат християни. Отговорът, според южната теза, е, че Йерусалимският събор все още не се е състоял. Тази теза за първи път е отстоявана от сър Уилям Рамзи и днес е доминиращата теза.

Северна гледна точка: Тъй като Павел е писал до „галатяните“, става дума за потомците на галските гали, а не за южната част, в която не е имало никакви „галатяни“. Това би означавало, че Павел е писал до църкви, за които нямаме никакви сведения, до хора, които никога не е посещавал. Защо Павел би ги посетил, ако е пътувал към Европа? А той се е забавил в Галатия само поради заболяване, както се споменава в Галатяни 4:13. Това би означавало, че „ “ Галатяни е написано по-късно, около 53–56 г. сл. Хр. Тази гледна точка е подкрепена от германски учени и в „The New Geneva Study Bible“, стр. 1845.

Най-вероятният отговор: Няма пълна сигурност в нито един от двата случая, но тезата за южния маршрут разполага с повече доказателства. Но така или иначе, християнското учение и доказателствата за автентичността на книгата не се засягат.

В: Защо в Гал. 1:4 се казва, че този свят е зъл, след като всъщност е добро и прекрасно място?

Отговор: На първо място, най-доброто, което този свят може да предложи, е оскъдно и незначително в сравнение с чудесните неща на Небето. На второ място, този свят, който Бог е сътворил, наистина има добри и чудесни страни. Въпреки това хората от Судан, Сомалия, германските и японските концентрационни лагери от Втората световна война и Камбоджа не са толкова наивни, колкото някои американци днес. Всъщност в будистката религия първата от четирите благородни истини е, че животът е пълен с болка и страдание. Освен природните бедствия, много фундаменталистични мюсюлмани и отдадени комунисти искрено вярват, че е техен дълг да нахлуват и да убиват хора, които не са им обявили война.

Светът определено не е изцяло добър и прекрасен. Ние живеем в паднало творение (Римляни8:19 –22), а хората носят зло в себе си (Римляни3:23 ). Бог не се интересува толкова от подобряването на света или от това хората да се чувстват комфортно в него, колкото от това да ги избави от него.

В: В Гал. 1:6–7 Павел по същество нарича много галатяни „християнски дезертьори“. Какви са днешните християнски дезертьори и какво трябва да бъде отношението ни към тях?

Отговор: Гръцката дума тук, metatithemi, НЕ означава просто да се отклониш или да се обърнеш настрана. Тя означава „да прехвърлиш своята вярност, както при войници, които въстават, дезертират или по принцип сменят лагера“. В Деяния 15:1 и следващите юдаистите обобщиха своето послание така: „Ако не се обрежете според обичая на Мойсей, не можете да бъдете спасени.“

За такива хора днес все пак трябва да се молим за тях, защото един истински християнин може да бъде отстъпник и след това да се върне. Но не трябва да приемаме лъжливото им учение, нито да им позволяваме да отровят другите. Колкото и болезнено да звучи, не трябва също така да се заблуждаваме, че ако те не се върнат към вярата, ще отидат в небето. Обърнете внимание, че Павел не казва просто, че има различие в мненията, нито дори че те се отклоняват от истината или от истинската вяра. По-скоро тук Павел казва, че те се отклоняват от Него, тоест от Бога.

Въпрос: Защо в Гал. 1:6-7 някои в църквата са толкова склонни да приемат заблуждения, както галатяните?

Отговор: Има поне две причини.

а) Много християни нямат ясна представа кои различия в учението са в границите на правоверието и кои са ереси, които водят до погибел на душата. Други са се опитвали да разграничат двете с донякъде произволни критерии. По принцип, ако някой отрича основно учение, пряко преподавано в Библията, това е съвсем различно от случаите, в които християните не са съгласни по отношение на имплицитни учения, изводи и последствия, които едни християни виждат по един начин, а други – по друг.

б) Много християни не разбират, че трябва да се отделяме от онези, които проповядват ереси, водещи до погибел на душата. Йоан ни казва в 2 Йоан 10 дори да не ги каним в дома си, нито да ги поздравяваме. Но трябва да имаме единство в Духа с други вярващи, които се различават от нас по второстепенни въпроси.

В: В Гал. 1:6-7, какви са някои примери за християнски отстъпници в последно време?

Отговор: Отстъпниците са онези, които са изповядали вярата в православното християнство, а след това са се отвърнали от нея. В новозаветните времена Симон Магът и Демас са двама, които на някои са изглеждали като християни, но са напуснали вярата. В съвременността примери за това са Джоузеф Смит-младши (основател на мормонизма), пастор Сун Мьонг Мун (основател на Църквата на обединението), Тед Търнър, Чарлз Темпълтън (известен евангелист от 40-те и 50-те години на миналия век, който стана атеист) и Мартин Лутър Кинг-младши, който отрече телесното възкресение на Исус.

Има много християнски отстъпници, известни и неизвестни, които не фигурират в този списък. Но въпросът е, че християнските отстъпници са били често срещани и ще продължат да бъдат такива.

Въпрос: Защо в Гал. 1:7 Бог допуска Евангелието Му да бъде изкривено?

Отговор: В отговора трябва да се имат предвид две неща.

Не е изгубено: Божието Евангелие не е изкривено в смисъл, че е изгубено. Божието слово никога няма да се отдели от Божия народ, както казва Исая 59:21.

Някои изкривени версии: Въпреки това, Бог позволява на някои хора да проповядват изкривена версия на Евангелието. Дори по времето на Исус садукеите отричаха ангелите и възкресението на мъртвите, както показват Мат. 22:23-32 и Деяния 23:8.

Въпрос: Показва ли Галатяни 1:8, че ранната църква е станала толкова отстъпила от вярата, че [попълнете име тук] е бил необходим, за да възстанови църквата почти 2000 години по-късно?

Отговор: Не. Павел се обръща само към галатийската църква, а не към всички църкви. Например, след като е било написано Посланието до галатяните, самият Исус в книгата Откровение 2:8-11 и 3:7-13 е говорил само добри думи за църквите в Смирна и Филаделфия. В книгата „Когато сектантите питат“, стр. 248, се споменава, че мормоните твърдят, че Бог е трябвало да възстанови църквата чрез Джоузеф Смит. Реверенд Мун също е проповядвал необходимостта от възстановяване, както и други.

Въпрос: В Гал. 1:8,9 Павел не звучи особено любящ, когато проклина хората. Трябва ли да следваме примера на Павел тук?

Отговор: Павел не казва, че те имат някаква малка грешка тук; Павел е сериозен в това да покаже колко сериозно е тяхното лъжеевангелие. Павел не ги проклина, а ги нарича прокълнати. Освен това Павел включва дори себе си и светите ангели, като казва: „ако ние или някой ангел от небето…“ Той иска другите ясно да ги разпознаят като прокълнати и да не следват, препоръчват или дори да се съгласяват с тяхното учение. Днес трябва да внимаваме да не създаваме впечатлението, че препоръчваме като учители онези, които проповядват лъжеевангелие, което изпраща хората в ада.

Въпрос: В Гал. 1:9 какво точно Павел казва, че „вече е казал“?

Отговор: Има две гледни точки:

1. Йоан Златоуст и други казват, че Павел умишлено повтаря стих 8. (Коментар върху Галатяни, стр. 8)

2. Д-р Грос Александър и други казват, че това не може да е така, тъй като гръцката дума е в множествено число, а не в единствено. Освен това гръцката дума отбелязва по-голямо разграничение във времето. Вижте „Никейските и постникейските отци“, първа серия, том 13, стр. 8 за повече информация.

Ако приемем, че второто мнение е правилно, от този съвсем незначителен момент можем да извлечем един урок. Гръцката граматика е била сложна и дори християните, говорещи гръцки, не са били съвършени в тълкуването на граматиката на Библията.

Въпрос: В Гал. 1:10–24 какво да кажем за човек, който твърди, че вярва в Исус, но отхвърля Павел?

Отговор: Павел утвърждава своята легитимност като пратеник от Бога. Защитата на призванието си от Павел е фокусът на глава 1 и една от двете основни теми в първата половина на Посланието до галатяните. Човек, който казва това, или а) отхвърля Божието назначение на Павел за апостол, или б) признава, че Павел е бил самозванец и че цялата християнска църква през вековете погрешно е приемала думите на Павел за Свещено Писание. Павел е толкова прям тук, че не ни оставя друг избор. Ако отхвърляте Павел като апостол, моля, не казвайте, че вие и аз имаме една и съща вяра, защото това не е така.

Теологът С. Х. Дод някога е написал: „Понякога мисля, че Павел греши, и съм се осмелявал да го кажа.“ („Посланието до римляните“ в „Коментар на Новия Завет на Мофат“, 1932 г., стр. xxxiv, xxxv). Цитирано от книгата на Джон Р. У. Стот „Посланието на Галатяните“, стр. 15.

Виж „Библейски коментар за вярващите“, стр. 1875.

Въпрос: Защо в Гал. 1:10 християните се опитват да угодят на хората? Защо дори Павел се е опитал да бъде всичко за всички в 1 Кор. 9:19–22?

Отговор: 1 Коринтяни9:23 отговаря, че Павел се опитва да се свърже с всички хора „заради Евангелието“. Павел (и ние) се опитваме да бъдем приятни, да се свързваме с хората и да представяме вечната истина по начин, с който хората от нашето време могат да се идентифицират. Въпреки това Павел (и ние) не трябва да правим компромиси с нашето учение или практикуване на истината. Интересно е, че Посланието до галатяните е изцяло посветено на свободата, а Павел често подчертава, че е роб на Христос.

Желанието на Павел да бъде всичко за всички хора заради Евангелието беше погрешно тълкувано от някои като опит просто да угоди на всички.

Въпрос: В Галатяни 1:11-12 Павел противоречи ли на себе си в 1 Коринтяни 15:3-8, както твърди „Семинарът за Исус“?

Отговор: Не. В Галатяни 1:11-12 Павел казва, че не е получил Евангелието от никой човек, а го е получил чрез откровение от Исус Христос. В 1 Коринтяни 15:3-8 Павел казва: „Защото това, което получих, предадох ви като най-важно:…“. Забележете, че в 1 Коринтяни 15:3-8 не се уточнява как Павел е получил Евангелието. Павел е получил Евангелието от Бога и ни го е предал.

В: В Галатяни 1:11-24, кога трябва да отделим време, за да защитим изчерпателно нашето християнско свидетелство или служение?

Отговор: Юдаистите казваха на другите да не вярват на Павел, като поставяха под съмнение неговите пълномощия. Павел защити своите пълномощия и своята независимост. Причината, поради която той не се съсредоточи върху юдейския закон, със сигурност не беше, че по някакъв начин не го познаваше. В стихове 1:11-24 Павел подчертава, че е апостол, назначен от самия Исус Христос, а не „второстепенен апостол“, който произхожда от другите апостоли и е подчинен на тях. От друга страна, Павел беше приет от тях.

В: Защо в Гал. 1:14-16 Павел толкова много набляга на предишния си ревностен устрем?

Отговор: Никой с толкова голям ревностен устрем не би се поддал на убеждаването на обикновени хора. Необходимо е било нещо специално, и Бог го е осигурил, като е направил така, че самият Исус да се яви на Павел.

В: Гал. 1:15-16 и Ер. 1:5 учат ли, че ереста за прераждането, или поне за предшестващото съществуване, е вярна?

О: Не. Евреи 9:27-28 показва, че прераждането е лъжа, а нито един стих не показва, че предсъществуването е истина. Това, че Бог отделя някого още от раждането му, или дори преди да бъде заченат, означава, че Бог е планирал той да Му служи по специален начин. Псалом 139:16 показва, че всеки ден от нашия живот е бил записан в Божията книга, преди някой от тях да се случи. С други думи, още преди първия ден от нашето съществуване Бог беше планирал всичко за нас. Бог не е ограничен. Не е било необходимо първо да съществуваме, за да може Бог да планира нещо за нас.

Би било отчаян опит да се твърди, че тъй като Бог е знаел за нас, преди да се родим, Той не е могъл да знае бъдещето ни, освен ако не сме съществували тогава.

В: В Гал. 1:18, 2:1 каква е хронологията на Павел тук?

Отговор: В Галатяни 1:18 Павел казва, че е отишъл в Ерусалим след три години. Йоан Златоуст смяташе, че Павел е отишъл там, за да проповядва на арабите, но е по-вероятно Павел да е отишъл там, за да се учи от Бога. Точно както другите апостоли прекараха три години с Исус, така и Павел прекара три години в Арабия. След това, в Галатяни 2:1, след 14 години той отново отиде в Ерусалим.

Не е ясно дали тези 14 години са след обръщането му (което съвпада с трите години) или след изтичането на трите години. Въпреки това, в „The Expositor’s Bible Commentary“, том 10, стр. 438, се казва, че изглежда Павел отчита четиринадесетте години от момента на обръщането си, но се посочва, че най-вероятно това е в края на трите години.

Въпреки това, в еврейското мислене „три години“ може да означава една пълна година плюс части от други две години, три пълни години или нещо между тях. Така че „три години“ варира от малко над една до три години. По същия начин „14 години“ варира от малко над дванадесет до 14 години.

Павел се обърна между 32 и 35 г. сл. Хр. и отиде в Арабия. (Скептичният „Наръчник на Азимов за Библията“, стр. 1021, посочва периода между 32 и 36 г. сл. Хр.) Павел избяга от Дамаск в кош и отиде за първи път в Ерусалим, както се разказва в Деяния 9:23–30, около 35–36 г. сл. Хр. След това Павел се върна в Антиохия. След това Павел тръгна на първото си мисионерско пътуване, което започна около 47 г. сл. Хр. Имаше голям глад, който исторически е датиран към 46 г. сл. Хр. Павел се върна в Ерусалим, за да даде пари за това (Деяния 11:27-30). След това Павел отиде в Ерусалим за Ерусалимския събор (Деяния 15:1-30) през 49 г. сл. Хр. Павел отиде в Ерусалим и в края на второто си мисионерско пътуване, както е описано в Деяния 18:22. Последният път, когато Павел беше в Ерусалим, беше, когато беше хвърлен в затвора, както се разказва в Деяния 21:15-23:24. Евреите обикновено отиваха в Ерусалим поне веднъж годишно, така че Павел може би е ходил в Ерусалим и други пъти.

Въпрос: В Гал. 1:21-22 църквите в Юдея не познавали ли Павел, или Саул преследвал църквите в Юдея и Самария (Деяния 8:1-3) (Jesus, Interrupted, стр. 56)

Отговор: Те със сигурност са познавали репутацията, макар и не лицето, на Саул от Тарс. След като обаче той стана християнин (и смени името си на Павел), църквите в Юдея не го познаваха лично. В Галатяни1:22 НЕ се казва, че юдейските църкви никога не са чували за Саул. По-скоро гръцкият текст гласи: „Аз бях непознат по лице“ на църквите в Юдея. Втори фактор, споменат в „The Expositor’s Greek Testament“, том 3, стр. 156, е, че след около 17 години Павел „започваше да става непознат“ за много християни.

Въпрос: Защо в Гал. 2:2 Павел казва, че се е страхувал, че може би е пробягал състезанието си напразно?

Отговор: Първо какво не е отговорът, а след това самият отговор.

Не е отговорът: Най-вероятно Павел не се е страхувал, че проповядва грешното Евангелие, защото в Галатяни 1:11-12 той подчертава, че го е получил от Бога.

Отговорът: Павел се е страхувал, че усилията му, „състезанието“ му да види хората да дойдат при Христос, ще бъдат направени напусто, ако той и апостолите не говорят с един глас. Павел е виждал, че ако те вземат погрешно решение, това може да има наистина ужасни последствия. Вероятно Павел е взел със себе си Тит, езичник, като „пробен случай“, за да покаже лично плодовете сред езичниците.

В: В Гал. 2:3-5 какво е необичайното в писането на Павел тук?

Отговор: Павел е добър писател на гръцки, но тук изреченията са прекъснати и, както каза епископ Лайтфут, този параграф е „корабна катастрофа на граматиката“. Явно Павел е писал под влияние на силни емоции и доста набързо.

Въпрос: В Гал. 2:6 кога трябва да се подчиняваме на някого, който „изглежда, че е нещо“, и кога не трябва?

О: Трябва да уважаваме авторитета, когато авторитетите действат в рамките на своята законна власт. Но не трябва да се подчиняваме на фалшиви авторитети. Може би Павел не е бил напълно наясно с ролята на Яков, братът на Господа, епископ на църквата в Ерусалим, който изглеждаше да има подобна власт като апостолите, но не беше апостол и дори не беше последвал Исус до след Неговото възкресение. Ако хората поставяха под съмнение авторитета на Павел, тъй като той не беше един от дванадесетте ученици, тогава тези юдаисти би трябвало да поставят под съмнение и авторитета на Яков. Юдаистите произхождаха от „партията на Яков“, но Писанието не казва, че те действително са имали подкрепата на Яков, както посочват „The Expositor’s Bible Commentary“, том 10, стр. 447, и „The Expositor’s Greek Testament“, том 3, стр. 162.

Павел изтъква тук две неща едновременно. Първо, тези авторитети са признали авторитета на Павел, и второ, те не са му възлагали, нито по друг начин са му давали някакъв авторитет, който той вече не е имал.

В: В Гал. 2:7 св. Павел говори за „Евангелието на необрязаните“ и „Евангелието на обрязаните“. Каква е разликата между тях?

Отговор: Обрязването и необрязването се отнасят до две групи хора: евреи и езичници. В Галатяни 2:7 се казва, че на него е била поверена задачата да проповядва Евангелието на езичниците, както на Петър – на евреите, но се казва, че става дума само за едно Евангелие, а не за Евангелия в множествено число.

В: В Галатяни 2:11-14 как е възможно апостол Петър да бъде лош пример?

О: Петър съгреши и беше подвластен на грешка в мисленето и примера си. Вероятно Петър не промени вярванията си, но промени поведението си, за да угоди на тези юдаисти от Ерусалим. Божиите думи, включително и тези, изречени чрез апостолите, бяха безгрешни. Това не означава, че всяка една от собствените думи на апостолите е била безгрешна, нито че апостолите са били безгрешни. Петър не се нуждаеше от порицание като човек, който не знаеше. По-скоро той се нуждаеше от изобличение, защото Петър със сигурност знаеше по-добре – поради видението, което Бог му даде, и поради факта, че Петър седна да яде с Корнилий и другите езичници в Деяния 10, и особено в Деяния 11:3-4. Петър също яде с езичници в Антиохия, но лицемерно спря, когато от Ерусалим дойдоха юдейските християни.

В: В Гал. 2:11-14 човек би могъл да се опита да твърди, че Павел, в името на единството, просто е трябвало тихо да се съгласи с лицемерието на Петър по този малък въпрос. Защо това би било погрешно?

Отговор: На първо място, това не беше незначителен въпрос; това означаваше да се разчита на спазването на юдейските обреди като нещо съществено за спасението, в допълнение към Христос.

Павел вероятно би се съгласил, ако беше смятал, че единството в Христос е най-висшата цел. Но за Павел това не беше така, и не би трябвало да е така и за нас. Всъщност именно Петър беше този, който пръв наруши единството на вярващите в този случай, а не Павел. Трябва да се стремим към единство в Духа според Ефесяни 4:3, но вместо това най-висшият ни приоритет трябва да бъде да обичаме, да се подчиняваме и да прославяме Бога. Съхраняването на единството трябва да бъде само едно от средствата, с които постигаме най-висшите си приоритети.

Всъщност тук нямаше един проблем, а три. Първият беше, че Петър се отделяше от другите вярващи, защото те бяха езичници. Вторият беше неговата лицемерност да прави това само когато присъстваха еврейски вярващи; какво биха си помислили езичниците за общуването на Петър с тях, след като еврейските християни си тръгнат? Третият проблем беше, че Петър заемаше толкова висока позиция на авторитет, че това сякаш щеше да легитимира други християни да постъпват по същия начин, и други също щяха да се поддадат, включително дори Варнава.

Павел се опитваше да направи компромис със слабите братя, а не с лъжебратята. Когато обаче самият Петър даде този лош пример, Павел не можеше да направи компромис по този въпрос. Често, когато някой съгреши, първо трябва да се поговори с него насаме. Тъй като обаче Петър направи това публично, Павел трябваше да го изобличи публично, в същия контекст, в който се случи лошият пример. Ако Павел не беше направил нищо, или християнството щеше да застине като еврейска секта, или щеше да има „две християнства“ – едно еврейско и едно езическо.

Въпрос: В Гал. 2:11-14, какви са някои от хитрите оправдания, които някои са измислили за този пасаж?

Отговор: Това не представя Петър/Кефа в добра светлина. Показва, че той е допускал грешки и е вършил погрешни неща, както всички нас. Климент Александрийски предположи, че това може да е друг Кефа, различен от апостол Петър. Няма обаче никакви индикации, че Павел не е говорил именно за апостола. Странният учител Ориген, а по-късно и Йероним, смятаха, че това е просто инсцениран заговор между Петър и Павел, за да се подчертае важността на благодатта. Августин и други обаче опровергаха това.

В: Как трябва да постъпваме, когато уважаван църковен лидер казва или прави неща, които дават лошо свидетелство за Христос (Гал. 2:11-14)?

Отговор: На първо място, трябва да осъзнаем, че това не са изолирани случаи. Това се е случило тук с Петър; случило се е с епископа Зефирин от Рим през 198–217 г. сл. Хр.; случило се е с много други епископи преди и след това, из цяла Западна Европа през Средновековието, и се случва с римокатолически, протестантски и харизматични лидери днес. Така че това е нещо, с което често се налага да се справяме.

Това може да се случи а) поради истински християни, които са се отклонили от пътя, или б) защото те изобщо не са били християни. Като пример за втория случай може да се посочи папа Формозус от Рим, за когото всички са съгласни, че е бил еретик. Седем месеца след смъртта му тялото му беше изкопано и подложено на съдебен процес за ерес. Сега си представете, че сте били християнин по онова време, и опитайте се да обясните на невярващ защо се е случило това.

Всъщност трябва да подчертаем, че гледаме към Исус като към начало и завършек на нашата вяра (Евреи 12:2), а не към някой грешен човек. Петър не беше непогрешим в своя пример, както и другите лидери. Петър беше изоставил спасението чрез дела, но сега се връщаше към него. Да, разочароващо е, когато един християнин падне или когато християните неразумно позволят на нехристиянин да стане техен водач. Трябва да се подчиняваме на добрите християнски водачи, макар и да осъзнаваме, че никой от тях не е съвършен. Но макар че те могат да ни бъдат полезни, трябва да се отвърнем от онези, които изглеждат като водачи на Христовата църква, но са нечестиви, както ни заповядва 2 Тимотей 3:1-5.

Въпрос: В Гал. 2:11-14, ако Петър някога е бил лош пример, означава ли това, че католическият папа, който е бил лош пример, не е дисквалифициран като наследник на Петър?

Отговор: Предполагам, че някой би могъл да възрази, че ако един папа е изгарял християни на клада, той не е бил склонен да седне и да яде с тях, но мисля, че двете ситуации са коренно различни. Има огромна разлика между това да не седнеш с истински християни и това да заповядаш да бъдат изгорени на клада за престъплението, че четат Библията. Неумишленият грях на объркването на Петър не оправдава цял живот на демонстрирана нечестивост, убийства, безнравственост, пиянство и разкошен живот за сметка на даренията на другите. Освен това Петър се покая за лицемерието си, а римокатолическите папи – не.

Папа Юлий II (1503–1513) накара армиите си да разрушат и ограбят цели италиански градове, за да ги приобщи към империята си – Папската държава. Според книгата на Остин „Тематична история на християнството“ (стр. 148), след 904 г. сл. Хр. настъпила така наречената „порнокрация“, при която проститутките имали властови отношения и сексуална близост с различни папи, включително папите Сергий III, Анастасий III, Ландо и Йоан XII. Хората купували папската длъжност, както направиха Григорий VI и Александър VI. Мъже ставаха папи вследствие на убийството на предходния папа (Бонифаций VII, Лъв V и Стефан VII – всички бяха убити). Имало е периоди, в които е имало по двама и дори (веднъж) трима папи едновременно (Урсинус и Дамас (366–384); Григорий VI, Бенедикт IX и Силвестър III). Понякога папите са били сваляни от трона против волята си, което прави концепцията за папското наследяване много интригуваща. Папа Стефан VII (896–897) е разпоредил да бъде изкопано тялото на папа Формозус и то е било осъдено за ерес в инсцениран процес.

Някои католици биха се съгласили, че съществува вероятност поне един от предшестващите папи да не е бил в съгласие с Божията воля. Всъщност „папската приемственост“, ако изобщо е съществувала, е била лишена от смисъл през Средновековието поради липсата на папска приемственост.

От една страна, трябва да се отбележи, че ако човек може да намери католик, който е покварен и нечестив човек, това по никакъв начин не доказва, че католицизмът е погрешен. От друга страна, ако милиони католици лоялно се подчиняват на злите желания на някой, който е такъв, дори когато знаят, че той е нечестив, тогава има нещо много погрешно.

В: В Гал. 2:16-21 Павел подсказва ли, че старозаветният закон е бил зъл, както учеха гностическите еретици?

Отговор: Ни най-малко. Както казва Йоан Златоуст (392–407 г. сл. Хр.): „Той не казва, че те са се отрекли от Закона като от нещо зло, а като от нещо слабо.“ Вижте обсъждането на 1 Йоан 1:1 за повече информация относно гностиците.

В: В Гал. 2:16-21 и Гал. 3:11; тъй като праведността не можеше да дойде чрез закона, как се получи, че на онези, които четяха Стария Завет, беше преподавана тази заблуда?

Отговор: Старият Завет не учи тази заблуда. Хората обаче притежават странната способност да тълкуват нещата така, както искат да ги разбират, и да добавят към Божието слово. Някои хора взеха всичко, което Бог каза за Своята милост, и превърнаха своето подчинение на Божия Закон, а не на Бога, в своя надежда. Дори и днес някои християни могат да бъдат небалансирани и да отдават по-голямо значение на някой положителен аспект на християнството – като духовното преживяване, изучаването на Библията, помагането на бедните или религиозните церемонии – отколкото на самия Бог. Някои могат да обичат религията повече, отколкото обичат Бога.

В: В Гал. 3:1, може ли някои християни да бъдат омагьосани?

Отговор: Не, Павел не казва това. Павел хипотетично пита дали са били, поради изненадата си от това колко бързо много галатяни се обръщаха към различно и лъжливо евангелие. Гръцката дума за „кой“, tis, е в единствено число, а не в множествено, и затова се отнася до Сатана, а НЕ до група хора. Глупакът в Библията не е някой, който е неинтелигентен или необразован; това е някой, който е наивен или пък закоравял спрямо духовната мъдрост.

Гръцкият език има няколко думи за „глупав“. Думата, използвана тук, се различава от тази, която Исус е използвал в притчите. Думата тук е „anoetus“, което означава човек, който може да мисли, но избира да не го прави.

Като странична бележка, в исляма едно нещо, по което християните и сунитските мюсюлмани могат да се съгласят, е, че поне в един момент Мохамед е бил под зловещо заклинание и е казвал неща, които са били неверни. Можете да прочетете Хадисите на Бухари (том 4, книга 53, глава 33, № 400, стр. 267; том 4, книга 54, глава 10, № 490, стр. 317; и том 8, книга 75, глава 59, № 400, стр. 266), за да видите пълния разказ за това как се твърди, че Мохамед в даден момент е бил омагьосан от зъл магически заклинание. Мюсюлманите като цяло смятат, че Мохамед се е възстановил.

Въпрос: В Гал. 3:1, по какви начини хората могат да бъдат отклонени към нещо по-маловажно, вместо към това, върху което трябва да се съсредоточат?

Отговор: Хората често са по-добри в събирането на информация, отколкото в определянето на приоритетите за това какво трябва да правят с нея. При вземането на решения за покупки от името на дадена компания понякога изглежда, че хората са склонни да се съгласят с предложението на последния търговец, с когото са разговаряли. В процеса на вземане на решения можем да имаме сериозни пристрастия в зависимост от това колко обсъждаме даден въпрос и колко наскоро сме разгледали даден аспект. Погледът ни се отклонява твърде лесно. В нашето време на уединение с Бога не само трябва да изучаваме Словото и да се молим, но и да медитираме и да размишляваме. Наистина ли считаме най-важните неща за най-важни? Или, парадоксално, просто сме твърде заети, за да спрем и да разберем какво трябва да правим?

В: В Гал. 3:2-3 изглежда, че през цялата история е съществувала почти непреодолима нужда хората да добавят нещо към Евангелието. Защо мислите, че е така?

Отговор: Човек може да смята, че Евангелието съдържа истината, но да не го счита за пълно. Ако не смятате, че има много начини, по които хората се опитват да добавят нещо към Евангелието, позволете ми да ви избавя от това заблуждение. Различни хора са твърдели, че в допълнение към него се нуждаем от следното.

Целият юдейски закон (някои от движението „Еврейски корени“)

Обрязването и други части от юдейския закон (Адвентистите от седмия ден)

Кръщение с вода на хора вместо обрязване (Църквата на Христос)

Кръщение (поръсване) на автомобили, домашни любимци и дори военни танкове (руската православна църква)

Допълнителна книга с правила (Тиконий)

Допълнителни свещени текстове (мормони, Църквата на обединението)

Сливане с исляма (C5 „Християни“ и „Крислам“ в Нигерия)

Смесване с индуизма (някои индийци в Керала)

Съчетание с гръко-римските богове (херметическите гностици)

Съчетание с допълнително тайно учение (други гностици)

Организация, която ни казва в какво да вярваме, защото Библията може да бъде опасна (Свидетелите на Йехова)

Светии, които се застъпват за нас

Насилствена революция (теология на освобождението)

Молитва към изображения или статуи на светци

Вяра плюс дела (Римокатолицизъм)

Икони (предимно в източноправославните църкви)

„Творбите на Калвин не бяха Свещеното Писание, но трябваше да бъдат“

Развитие на теологията: Нуждаем се от теологичното развитие през вековете, за да бъдем истински християни, които отговарят на изискванията.

Хората са проявили голяма изобретателност по отношение на това, от какво се нуждаем в допълнение към Евангелието. Но изобретателността не винаги е нещо добро.

Вероятно има много различни причини, поради които толкова много хора са вярвали, че толкова много различни неща са важни в допълнение към Евангелието, но повечето от тях могат да бъдат обединени в поне една от четирите категории: конвенция, страх, гордост и желание.

Конвенция: Победи в спортни състезания, добри оценки в училище, повишения в работата и повечето неща в живота сме или заслужили, или поне мислим, че сме ги заслужили. Защо духовните неща, за които е по-важно да се стараем, да са по-различни? Ако не сме ги заслужили, тогава защо хората биха се опитвали?

Страх: Те все още се придържат към това, което възприемат като „доброто“ в конкурентна световна гледна точка или религия, и се страхуват да не пропуснат нещо, ако не приемат и това. Смята се, че е по-добре да се подсигурим и да правим и това друго нещо в допълнение към Евангелието, просто за да сме сигурни, че сме покрили всички възможности.

Гордост: Бог е направил чудесно, като ни е дал Своето слово, но те могат и смятат, че трябва да го подобрят.

Желание: Те виждат (може би правилно), че животът в този свят би бил много по-лесен, ако можеха да кажат, че има и нещо друго, освен това да си християнин. Преследванията биха били по-малко, бизнес възможностите може би повече, и те просто имат желание да продължат и по старите си пътища.

В: В Гал. 3:3, 21, какви са някои начини, по които хората се опитват да добавят нещо, за да подобрят нещата, но в крайна сметка разрушават същността на това, което се опитват да подобрят?

Отговор: Когато промените същността така, че тя вече да не е същата, тогава сте опразнили Евангелието, за да се приспособите по-добре към другите, като имате фундаментално различно послание.

На китайски има сленгова фраза за тази идея: „да сложиш крака на змия“, т.е. да си първият, който нарисува змия в конкурс за рисуване на змии, а след това, пиян, да й сложиш крака и да дисквалифицираш рисунката си.

В: В Гал. 3:3, 21, по какви начини днес хората на практика проповядват, че Христос е умрял напразно?

Отговор: Ако можеш да отидеш в небето, като си добър човек, тогава Христос е загубил времето си. Разбира се, ако някой може да определи какво е „добър човек“ според собственото си усещане, тогава понятието за добър човек става доста произволно. Но ако човек може да отиде в рая, като следва конкретен набор от правила, тогава отново смъртта на Христос на кръста е била ненужна. Наистина ли Христос е трябвало да умре за нашите грехове и дали е от решаващо значение да вярваме в това? Ако вярвате в това, споделете го с хората така, както вие вярвате в него.

В: В Гал. 3:8 какъв е смисълът да се споменават Авраам и Мойсей?

Отговор: Както казва Джон Р. У. Стот, Павел разглежда целия Стар Завет като планинска верига, в която Авраам и Мойсей са два от най-високите върхове. Но връх Еверест е Исус Христос. Авраам и обещанието, дадено му, са първият връх, и той не се отрича от втория велик връх – Мойсей и Закона. Павел проявява голямо уважение към Закона и иска да подчертае, че има не само два върха, но и трети.

В: В Гал. 3:10, 13 по какъв начин хората, които са под Закона, са прокълнати?

Отговор: В Второзаконие 28:1-13 се говори за благословенията за израилтяните, които познават Закона и го спазват. Но Второзаконие 28:15-68 говори за многото проклятия за израилтяните, които познават Закона, но се отвръщат от него.

Що се отнася до проклятието, това е подходящо описание за хора, които се опитват да отговорят на стандарт, който не могат да спазват, никога не го осъзнават и все пак отказват да следват единствения път към Рая – Този, Който е спазил невъзможния за тях стандарт. „Под проклятие“ изглежда подходящо описание.

В: Как Гал. 3:11; Рим. 1:17; 3:28 се отнасят към Ав. 2:4?

О: В Хабакук „праведни“ изглежда се отнася за онези, които са в правилни отношения с Бога. В тези стихове от Новия Завет „праведни“ може да се отнася за онези, които са били обявени за праведни и по този начин са в правилни отношения с Бога.

Павел също цитира Хабакук 1:5 в Писидийска Антиохия в Деяния 13:41, така че Хабакук определено е бил в мислите на Павел.

В: В Гал. 3:13 Исус беше ли прокълнат или беше ли благословен, както казва Пс. 72:17?

Отговор: И двата аспекта са верни. Христос беше благословен от Бог Отец, а на кръста Христос доброволно пое върху Себе Си Божието проклятие за нашите грехове. В Откровение 5:12 Христос ще бъде благословен в небесата.

Въпрос: В Гал. 3:13 християните почитат ли и следват ли някого, за когото дори признават, че е бил прокълнат от Бога?

О: Да, почитаме го и не се извиняваме за това. Не става въпрос просто за това, че Исус е бил под проклятие, а по-скоро за това, че Исус е избрал да бъде под проклятие – заради вас и заради мен. Исус доброволно пое върху Себе Си нашето проклятие, наказание и срам, като умря на кръста за нашите грехове. Исус Самият не стана грешен, но греховете на хората бяха възложени върху Него.

В: В Гал. 3:16 (и Деяния 3:25) в сравнение с Бит. 12:7 и др. „потомство“ е събирателно съществително в единствено число (както и думата „потомство“), така че защо Павел казва, че то може да се отнася само за един?

Отговор: На английски език бихме могли да кажем „хора“, „потомство“ или „да се разсее“ (going to seed), без да имаме предвид само един-единствен човек. Тук Павел напомня на евреите, че техните писания (Старият Завет) учат, че обещанията, дадени на потомците на Авраам, ще се сбъднат чрез Месията, когото и евреите, и християните признават като едно и също лице.

В: В Гал. 3:17 Мойсей ли е получил закона едва 430 години след Авраам?

О: Израилтяните са живели в Египет 430 години; те са били роби в Египет само 400 години. Павел специално напомняше на читателите-юдаисти, че Мойсей е получил закона точно след този 430-годишен период. Разбира се, тъй като са минали повече от 430 години, тогава е вярно твърдението, че това е станало 430 години след това.

В: Какво се казва в Гал. 3:17 за това, че авраамовият период е бил отменен от мозаичния период?

Отговор: Независимо дали разглеждате историята през призмата на диспенсациите или не, този стих доказва, че времето, когато е бил даден Мойсеевият закон, не е обезсилило това, което е било обещано по-рано. Разбира се, Мойсеевият закон беше ново измерение, надграждащо Божия завет с Авраам, но не направи всичко, казано на Авраам, безсмислено. Днес връзката между Новия завет, в Христос, и Стария завет, под Мойсей, е малко по-различна. Много неща от Стария завет всъщност са отминали, като например жертвоприношенията на животни, хранителните закони и т.н. Въпреки това, Бог не се е променил, а наставленията, преподадени в Стария завет, са валидни и днес.

В: Защо в Гал. 3:17 Павел не посочи точния брой години?

Отговор: Преди да посочим две вероятни причини, е важно да обясним разликата между точност и прецизност. Ако едно ведро съдържа точно 1 056 топки, а някой каже, че има 2 000 топки или само 500 топки, и двете твърдения са неточни (и неверни). Ако някой каже, че има хиляда топки, това е точно (и вярно), но не е прецизно. Ако някой каже, че има повече от 500 топки, това също е точно и вярно, но не е прецизно и не е изчерпателно. Библията е изцяло вярна в оригиналните си ръкописи, но често е неточна и не е изчерпателна. Ето две причини, които можем да видим за неточността в този случай.

1) Бог не е счел за необходимо да съобщи на Павел (или на когото и да било друг) точния брой години между Авраам и Изхода. Бог е разпоредил Библията да бъде написана така, че да е напълно вярна и да притежава цялата точност, от която се нуждаем, за да разберем какво Бог е искал да ни съобщи за Себе Си, за човека, за спасението, за израстването в Христос и за служенето на Бога. Очевидно Бог не е счел за необходимо Библията да бъде написана с по-голяма точност, отколкото е било необходимо, и не е счел за необходимо тя да бъде съхранена с по-голяма точност, отколкото е било необходимо.

2) Павел е искал да използва най-консервативната цифра. Ако юдаистите са искали да подобрят точността, това само подчертава тезата на Павел за дългия период от време.

В: В Гал. 3:21 какво точно направи законът за нас?

Отговор: Той не ни е очистил, нито е направил нещо, за да ни направи по-добри; по-скоро ни е показал колко сме лоши. Както казва Тони Еванс, законът е като огледало. Той ни показва, че трябва да си разчешем косата, да си измием лицето и да си оправим дрехите, но не може да направи нито едно от тези неща вместо нас.

В: Според Гал. 3:26 всеки, който чете Посланието до галатяните, ли е Божие дете? Вярно ли е универсализмът?

О: Не. Евангелието се предлага на всички, но онези, които избират да отхвърлят Бога, са свободни да го направят – и да поемат последствията. Вижте обсъждането на Колосяни 1:20.

В: В Гал. 3:27, тъй като всички, които са кръстени, са се облекли в Христос, дали всички кръстени ще отидат в Рая? А какво да кажем за Симон Маг в Деяния 8:13, 18-20?

Отговор: Водното кръщение не ви спасява; Христос е този, който ви спасява. Бог заповядва на всички християни да се кръстят с вода като знак за тяхната чиста съвест пред Бога, както се казва в 1 Петрово3:21 .

В: В Гал. 3:28 се казва, че в Христос няма мъжко и женско; защо тогава в 1 Тим.2:11 –15 и 1 Кор.14:34 –37 се посочват различни роли в църквата?

Отговор: Интересно е, че това е най-старият известен исторически документ, който казва, че мъжете и жените са равни. Християните не са единодушни относно ролята на жените в църквата днес, но всички трябва да се съгласят по три точки.

1. По всяко време за Бога няма разлика в стойността на мъжете и жените и не би трябвало да има разлика в стойността им и за нас.

2. Всички християни трябва да се съгласят, че равната стойност не доказва, че никога не бива да има разлика в ролята, защото, поне по онова време, жените не е трябвало да имат власт над мъжете в църквата, както показват 1 Тимотей 2:11-13, 1 Коринтяни 11:3-9 и 1 Коринтяни 14:34-35.

3. Ако някой ограничи значението на даден стих от Новия Завет като „валиден само за онова време“, той трябва да има основателни библейски причини защо само този стих е ограничен до онова време, а не всеки друг стих, с който случайно може да не сте съгласни.

Въпрос: В Гал. 3:28 колко сериозно трябва да приемаме заповедта, че всички трябва да бъдем едно в Христос Исус?

Отговор: Галатяни 3:28 изглежда е пряката противоположност на молитвата на еврейските мъже: „Благодаря на Бога, че не си ме направил езичник, роб или жена“. Разбира се, лесно е да се каже, че трябва да вземем това на сериозно. Но от друга страна, може да възникне изкушението да го подценим, когато ни се струва по-плодоносно да спечелим хора за Христос. Това обаче е погрешно, тъй като ако човек не се подчинява на Божията власт, тогава трябва да се запитаме дали той наистина е спасен. Известният християнски мисионер Уилям Кери отказваше да кръсти всеки, който твърдеше, че е християнин, но все още следваше индийската кастова система.

Въпрос: Как гръцката култура е възприемала жените и брака, както се посочва в Гал. 3:28?

Отговор: Ето някои цитати от гръцки автори, взети от сборника „Великите цитати“, съставен от Джордж Селдес.

„Бракът, да си кажем истината, е зло, но необходимо зло.“ – Аристотел (384–322 г. пр. Хр.), цитиран от Диоген Лаерций (стр. 67)

„Може да се каже, че жената е по-нисш мъж“ – Менандър (342?–291? г. пр. Хр.) (стр. 486)

Не е добре да черпим възгледите си за брака от езически гръцки писатели.

Въпрос: В Гал. 4:3 кои точно са „елементите“ или „основните принципи“, на които хората са били подчинени?

Отговор: Думата на гръцки, stoicheia, е обща дума, която може да означава елементи. Първо, какво не е отговорът, а след това два възможни отговора.

Не е отговорът: зли духове или идоли. Тъй като законът не е лош, някои са смятали, че демоните или идолите са „елементарните неща“, за които става дума тук. Въпреки това, стиховете от Галатяни 3:23 до 4:3 говорят за закона като наш наставник, а стиховете от 4:4 до 4:7 говорят за закона. Единственият стих, който подкрепя това виждане тук, е Галатяни 4:8, където се говори за това, че те служат на неопределени неща, които не са богове. Това би могло да се отнася за идоли, но тогава в Галатяни 4:9 се казва, че галатяните обмисляха да се върнат към тези неща, а те бяха изложени на опасността да се върнат към юдаизма, а не към идолите.

Не е отговорът: физически елементи. Много гърци, включително християни, смятаха, че физическият свят се състои от четири елемента: въздух, земя, огън и вода, откъдето идва употребата на думата „елементи“ от Павел. Павел всъщност говори за неща, познати им от света, но няма никакъв намек, нито тук, нито където и да е другаде в Новия Завет, че някой има проблем да почита или да се върне към „въздуха“, „земята“, „огъня“ или „водата“.

Конкретният отговор: Законът. Цялото Послание до галатяните до този момент носи едно последователно послание: не преставайте да разчитате на Христос, за да се обърнете към закона. „Елементите“ тук са елементарните принципи, които евреите научаваха от детството си относно закона. Павел не казва, че законът трябва да се спазва повече, нито пък казва, че законът е лош. По-скоро Павел казва, че мястото на закона е било като правила, от които малките деца се нуждаеха, преди да пораснат. Законът беше даден от Бога, но обсебването на фарисеите от законите, повече отколкото от любовта към Бога, беше използвано от Сатана, за да обвърже хората.

Общ отговор: Друг начин да се перифразира „stoicheia“ би бил почти „азбуката“, с изключение на това, че това не отразява дисциплинарния аспект на закона. В допълнение към закона, който евреите са научавали от детството си, това се отнася и до религиозното учение, което човек е усвоил преди новото си раждане в Христос, на което се е опирал или в което е вярвал вместо Христос или в допълнение към Него. Може би това дори може да включва лъжливата философия, която са усвоили в миналото, както се споменава в Колосяни 2:8. „The Bible Knowledge Commentary: New Testament“, стр. 601, подкрепя това виждане. Макар този стих да може да се отнася към всякаква предишна религиозна „история“, която човек е имал, преди да дойде при Христос, непосредственият контекст, имащ предвид галатийската аудитория, е бил юдейският закон.

Въпрос: В Гал. 4:4 и Тит 1:3, тъй като Отец изпрати Исус „в пълнотата на времето“, защо Исус беше изпратен точно тогава, а не по-рано или по-късно?

Отговор: Този пасаж просто казва, че Исус е бил изпратен в подходящото време, без да посочва защо – но все пак е интересно да се спекулира. Можем да отбележим поне четири фактора.

Език: От около 200 г. пр. Хр. до 250 г. сл. Хр. в голяма част от територията на Римската империя се говореше гръцки. След това на изток се говореше гръцки, а на запад – латински. Единният език допринесе значително за разпространението на християнството.

Мир: Това беше период на мир. Това беше след многото войни на Селевкидите, Птолемеите и персите, които до голяма степен приключиха към 141 г. пр. Хр. Помпей завладя Финикия през 64 г. пр. Хр. Този период на относителен мир беше преди 161 г. сл. Хр., когато партяните нахлуха в Сирия, и преди 220 г. сл. Хр., когато готите нахлуха в Мала Азия. Към 350 г. сл. Хр. северните европейци, хуните и персите воюваха срещу Рим. Тъй като цареше относителен мир, римляните успяха да премахнат голяма част от пиратството, което често тормозеше Средиземноморието, още към 69 г. пр. Хр., което позволи на хората по времето на Павел да се сблъскват по-рядко с пирати. Като цяло мирът беше от голяма полза за християните, които пътуваха, за да разпространяват Евангелието.

Пътища: Римляните построиха над 42 000 мили обширна пътна мрежа, която свързваше тяхната огромна империя. Това помагаше на хора като Павел да пътуват сравнително безопасно и лесно до голям брой места.

Еврейски синагоги: По това време вече имаше евреи, които проповядваха монотеизма, както и еврейски синагоги от Персия до Етиопия и Лион, Франция. Това можеше да улесни езичниците да разберат, че има само един Бог.

И накрая – пророчеството: Месията щеше да дойде по време на четвъртото царство, предсказано в Даниил 7:1-10.

Резултатите бяха удивителни. В рамките на 300 години християнството мирно се разпространи до Етиопия, Индия, Грузия, Англия, Испания и Северна Африка. Единствените две големи световни религии, които имаха по-бързо първоначално разпространение, бяха ислямът и комунизмът, и двете се разпространиха основно чрез военни завоевания.

Въпрос: В Гал. 4:5 и 3:13, от кои две неща Христос ни изкупи?

О: Христос ни изкупи от проклятието на неподчинението на закона (Галатяни 3:13). Но Христос направи и нещо повече. Той ни изкупи и от робството на закона (Галатяни 4:5).

В: В Галатяни 4:6-7 какво е значимото в думата „Аба“ в този стих?

О: Думата тук може да се преведе като „татко“. Никой обикновен роб, който не е син или дъщеря, никога не би нарекъл господаря си „татко“. Тази дума е използвана от Исус в Марк 14:36, а по-късно и от Павел в Римляни 8:15.

В: Защо в Гал. 4:9, 21 някои хора желаят да бъдат в робство?

О: Това може да се дължи на страх, на надежда за награда, на това, че така им е по-удобно, а в някои случаи дори на пристрастяване.

В: Защо в Гал. 4:12-20 Павел променя тона си?

О: Павел е бил строг и суров през цялата тази книга, но тук той им говори нежно. Павел се обръща към сърцата им, за да продължат по същия път, по който са вървели. Човек може да прочете до глава 4 и да види, с ума си, колко са сгрешили галатяните. Може също да прочете предупреждението на Павел за сериозността на тяхната грешка. Но не би могъл да прочете колко много Павел всъщност се е грижил за тях. Павел показва точно това тук. Когато се налага да изобличим някого, трябва да му покажем защо греши и колко сериозно е това, че се заблуждава по важен въпрос. Но не бива да пропускаме да изразим и колко много ни е грижа за него. А в Галатяни 4:15-20 Павел всъщност пита дали те все още изпитват някаква привързаност към него и защо са били толкова непостоянни.

Не забравяйте, че в южна Галатия, по-конкретно в Листра, хората искаха да принесат жертви на Павел и Варнава като на божествени същества (Деяния 14:11-18), преди Павел и Варнава да ги спрат. Вярващите там почитаха Павел и думите му като тези на Христос; така че как е възможно сега да са се променили и да се чувстват като негови врагове?

В: В Гал. 4:13, тъй като Павел можеше да изцелява другите, защо самият Павел беше болен?

Отговор: Този ценен стих показва, че изцелителната сила е била в Бога, а не в апостола. Някои сектантски групи, като „Християнската наука“ и няколко странни харизматични групи, проповядват, че послушните, духовни християни никога няма да се разболяват и че християните не трябва да приемат лекарства. Въпреки това фактът, че Павел тук е болен, както и загрижеността му за почти фаталното заболяване на Епафродит във Филипяни 2:26-27 и предписването на лекарство за стомашните проблеми на Тимотей в 1 Тимотей 5:23, показват, че дори и най-послушните и духовни християни могат да се разболеят. Това не означава непременно, че им липсва вяра или че Бог ги наказва.

Йоан Златоуст (392–407 г. сл. Хр.) в проповедта си „Относно статуите“, 1, ст. 14, дава по-подробен отговор относно ситуации като стомашните заболявания на Тимотей в 1 Тимотей 5:23. Йоан Златоуст казва, че Бог допуска тази ситуация да се случи на християните. Ето перифраза на осемте му причините, изброени поред.

1. За да не се гордеят с величието на добрите си дела и чудеса.

2. За да не ги преценяват другите прекалено високо.

3. За да стане ясно, че се проявява Божията сила, а не силата на хората.

4. Издръжливостта на благочестивите хора в изпитанията или болестите им да бъде пример за другите.

5. За да ни напомня, когато виждаме благочестиви хора да умират от болест, за всеобщото възкресение.

6. Когато изпаднем в страдание, да имаме утеха от това, че други преди нас са претърпели подобно нещо.

7. Когато ни се казва да подражаваме на Павел или на други, да не се отдръпваме, мислейки, че те са от по-висша природа. Те имат същата природа и слабости като останалите хора като цяло.

8. Можем да научим, че благословението на благочестивия човек не произтича от състоянието на здравето му.

След това Златоуст продължава на повече от седем страници, за да разгледа подробно и да докаже всяка от тези точки чрез Писанието.

Въпрос: В Гал. 4:14 какво е имал предвид Павел, когато казва, че те не са ме презряли заради изпитанието/болестта ми?

Отговор: Павел страдаше от болест, когато беше при галатяните. Не знаем дали е било пристъп на малария, проблем с очите или нещо друго. Павел посочва, че макар да не е бил здрав, когато е бил при тях, те изобщо не са го презирали заради това.

В: В Гал. 4:22-31 какъв е смисълът на четирите двойки?

Отговор: Павел първо разказва историята, за да изведе алегоричен урок, приложим към нас. Има двама сина, две жени, два завета и два града. Исмаил, Агар, Старият завет и Старият Ерусалим символизират стария, робски начин на законите. Исаак, Сара, Новият завет и Новият Ерусалим символизират новия път на обещанието. Както Исмаил и Агар не можаха да останат с Исаак и Сара, които те осмиваха и презираха, така и животът според закона не може да съществува заедно с живота според обещанието за Божията благодат чрез вяра.

В: В Гал. 4:25 планината Синай беше ли в Арабия или на Синайския полуостров, както посочва Тората?

Отговор: И двете, като се има предвид, че „Арабия“ тук не е съвременната държава Саудитска Арабия. Става дума за римската провинция Арабия. Римската провинция Арабия обхващаше Синайския полуостров, северозападната част на днешна Йордания и малка част от Сирия. Като странична бележка, римляните никога не са завладявали териториите в близост до Мека или Рияд.

В: Защо в Гал. 4:30 Павел стига до този извод?

О: Агар вярваше в Бога, но Агар и Исмаил, с презрението и подигравките си, не бяха съвместими със Сара и Исаак, детето на обещанието. Според Сара те трябваше да си тръгнат. Авраам не искаше да си тръгнат, но Бог каза на Авраам да послуша Сара в това. По същия начин идеята, че можеш да следваш Христос в свободата на благодатта и все пак да си в робство към закона, трябва да бъде отхвърлена. Накрая Павел казва, че хората, които проповядват, че трябва да бъдеш в робство на закона, също трябва да бъдат изгонени от църквата.

В: В Гал. 5:1, когато Павел казва, че трябва да стоим твърдо в свободата, от какъв точно робство трябва да се пазим?

Отговор: Това е преходен стих; този стих служи еднакво добре като обобщение на Галатяни 4 и като начало на Галатяни 5:1-13. Има три възможни отговора.

Грехът: Тези, които съгрешават, са роби на греха, а ние сме освободени от това. Римляни 6 разглежда този въпрос по-подробно.

Мойсеевият закон: Макар горното да е вярно, грехът и плътта се споменават в Галатяни 5:1-15 само на едно място: Галатяни 5:13. За разлика от това, законът/обрязването се споменават шест пъти. Ние трябва да служим на Бога, без да сме в робство към закона. Евреите говореха за „поемане на игото на закона върху себе си“.

И двете: В мисленето, фокусирано върху закона и греха, или „Аз съм такъв грешник, защото нарушавам закона“, или „Аз съм такъв велик човек, защото спазвам закона“. Независимо дали човек е от едната или от другата страна на люлката, акцентът е един и същ: „аз“. Вместо това фокусът ни трябва да бъде върху Този, който е важен: Бог, а не върху самите нас. Ние живеем свят живот, защото сме в любяща връзка с Бога и искаме да Му угаждаме, а не само защото искаме да избегнем наказание, да получим награди или да се смятаме за по-добри хора.

Ние живеем свят (макар и не безгрешен) живот, защото сме освободени от робството и пристрастяванията на греха, както и от игото на закона. Игото на закона е служило на добра цел – да възпира хората от грехопадение. Но вече нямаме нужда от Мойсеевия закон и вместо това сме възпирани от грехопадението чрез Божията любов.

В: В Гал. 5:2 обрязването по някакъв начин ограничава ли силата или делото на Христос?

Отговор: Ни най-малко. Точно както липсата на вяра в Христос означава, че жертвата на Христос няма никаква стойност за човека, така и уповаването на обрязването и отхвърлянето на Христос означава, че жертвата на Христос няма никаква стойност за човека и той ще отиде в ада.

В: В Гал. 5:2, както в старозаветните, така и в новозаветните времена, каква би била разликата между легализма и спазването на Мойсеевия закон?

О: Как бихте нарекли човек, който приемаше много на сериозно спазването на Мойсеевия закон и се стремеше да угоди на Бога главно чрез подчинение на закона? – ако е живял преди Христос, бихте могли да го наречете благочестив юдеин.

Преди Христос от евреите се очакваше да се опитват да спазват Мойсеевия закон възможно най-пълно. Легалистът по онова време би бил човек, който се интересуваше повече от закона, отколкото от Бога. Те обичаха традициите си и спазването на закона повече, отколкото обичаха Господа. Подобно на фарисеите, те разчитаха на собствената си праведност, вместо да имат вяра в Бога, Който прощава.

След като Христос умря за нашите грехове, определението за „законопослушен“ се „промени“. То вече включва и човек, който разчита на закона и на собствените си дела вместо на Христос или в допълнение към Него. Вие вярвате, че спасението чрез кръвта на Христос е от съществено значение – чудесно! Но вярвате ли също, че то е пълно, че Христос е свършил всичко, което е било необходимо да се направи? Ако човек не вярва в това, тогава той има проблем с „разделено доверие“, при което вярва, че Христос ни е спасил само отчасти, а за останалата част е необходимо нещо друго.

В: В Гал. 5:2-3, тъй като Христос не е от полза за онези, които са обрязани, може ли Христос да бъде от полза за множеството момченца, които се обрязват днес? Трябва ли и те да бъдат длъжници на закона?

Отговор: Не, по две причини.

1. Галатяни 5:2-3 говори само за мъже, които се подлагат на обрязване, а не за момченца.

2. Общият смисъл се отнася до онези, които избират да се обрязват с цел да изпълнят старозаветния закон. Те показват, че не разчитат на Христос да ги спаси, независимо от закона.

В: В Галатяни 5:2-4, какво бихте казали на някой, който казва: „Напълно се уповавам на кръвта на Христос за пълното си спасение, но просто искам да съм напълно сигурен, затова ще спазвам и юдейския закон“?

Отговор: Думите ви се противоречат. Вие не се уповавате изцяло на кръвта на Христос за пълното си спасение, иначе нямаше да разчитате и на нещо друго. Павел е използвал силни думи за хората, които мислеха по този начин; Павел казва, че е или едното, или другото – едното или другото. Обрязването е само един пример за това как, когато правим нещо, за да защитим нещо ценно (спасението), в крайна сметка това, което се опитваме да защитим, бива обезсмислено.

В Галатяни 5:6 Павел казва, че нито обрязването, нито необрязването имат истинско значение. Павел дори обряза Тимотей в Деяния 16:3. По-скоро това, срещу което Павел се противопоставя толкова категорично, е теологията, която разчита на Христос плюс нещо друго.

Въпрос: В Гал. 5:4 как можем да паднем от благодатта?

Отговор: Павел се обръща директно към сериозно объркани християни, които са престанали да разчитат на Божията благодат в Христос. Павел говори също така и към неспасени законници. Как да различим сериозно объркан християнин от неспасен законник? Често това е невъзможно, но можем да ги предупредим, независимо от това кои са те.

В: В Гал. 5:4 какви са различните възгледи на християните за това, което се има предвид тук?

О: Първо гръцкият текст, след това четири гледни точки и накрая заключение.

Гръцката дума katergethete означава „…всяко унищожаване на растежа и живота, физическо или духовно, благотворно или вредно“, според „Expositor’s Greek Testament“, стр. 184. Тази дума се използва също в Римляни 7:2 за анулиране чрез смърт на задължението на съпругата към съпруга ѝ, както и за духовна смърт в Римляни 7:6. Има четири основни мнения.

1. Загубата на спасението се приравнява на отпадане от благодатта. В „The Believer’s Bible Commentary“, стр. 1891, се казва, че това тълкуване е несъстоятелно, защото НЕ става дума за хора, които падат в грях и неверие. По-скоро става дума за морални хора, които смятат, че собствените им дела ще им помогнат да получат или да запазят спасението си. Също така се счита за иронично, че някои, които искат да използват този стих в подкрепа на идеята за загуба на спасението, са законници, подобни на онези, срещу които Павел се изказва.

2. Вярващ, който напуска благодатта, за да премине към система на легализъм, но не губи спасението си. Това не е изпадане от спасението в неверие или умишлен грях, а падане от благодатта в легализъм. Това е парализа на духовния живот: прекъсването на единението с Христос има умъртвяващ ефект върху цялата духовна природа и води до жажда за легално оправдание. Въпреки това някои твърдят, че това виждане е погрешно, защото не описва християни, които търсят освещение, а неспасени хора, които се опитват да бъдат оправдани чрез закона.

3. Фалшиви християни, които търсят оправдание чрез закона. „The Believer’s Bible Commentary“ (стр. 1891) подкрепя това виждане, като казва, че те са били принудени да избират между два спасителя: или Христос, или Законът. Калвин смяташе, че те не се опитват да изберат закона вместо Христос, а закона в допълнение към Христос, и че вярата, че която и да е част от спасението е чрез дела, означава да не вярваш, че то е изцяло по благодат чрез вяра.

2+3. И двете: неразумни вярващи, които се отказват от благодатта в полза на законничеството, и „привидни“ християни, които завинаги се отказват от Евангелието и никога не са били спасени.

В предникейската църква този стих всъщност не се обсъжда. Йоан Златоуст разсъждава върху този стих, като казва, че в него се споменава най-тежкото наказание, но без да уточнява нищо повече от това.

Заключение: От една страна, Павел се обръща към същите хора в Галатяни 5:4, които нарича „синове Божии“ в 3:26; към братята, към които се обръща в Галатяни 3:15; 4:12,28; 5:13; 6:1,18, които „тичаха добър път“ в Галатяни 5:7.

От друга страна обаче Павел се тревожи, че усилията му са били напразно похарчени за тях (Галатяни4:11 ), и че те може да са сред вечно осъдените, които проповядваха друго евангелие в Галатяни 1:8,9.

Павел, както и ние, не знаеше кои са избраните. Помислете за този пример: ако някой, който изглеждаше като истински християнин, изпадне в голям грях, той е: избран човек, който по-късно ще се покае, ще се върне и ще устои, или отхвърлен човек, който завинаги е изоставил истината, която е чул? Бог знае; ние не знаем и не е нужно да знаем. Но със сигурност нямаме увереност, че те са спасени, когато постъпват така. По същия начин, ако някой изпадне в сериозна доктринална грешка, както направиха законнически настроените галатяни, дали всички, към които Павел се обърна, бяха истински християни, които изпаднаха в ерес, но ще се върнат, или всички те бяха неспасени, обречени на ада, които никога няма да повярват в Евангелието на благодатта, или може би са били смесица от пшеница и плевели, и дори Павел не е знаел кои са едните и кои са другите, но задачата на Павел не е била да съди душите им, а да ги предупреди за последствията, ако продължат с легализма си. Така че отговорът е „2 + 3“.

В: В Гал. 5:7 по какъв начин християнският живот прилича на състезание?

Отговор: Той е като състезание с голяма конкуренция, но християните не се състезават помежду си. По-скоро се опитваме да тичаме колкото се може по-бързо, въпреки по-бавните бегачи или колите, които ни изпреварват и ни забавят.

Въпрос: В Гал.5:11 и 2 Кор.2:15 –16, защо Павел проповядваше кръста, след като знаеше, че кръстът е обиден за хората? Павел не искаше да поставя препятствие на никого (2 Кор. 6:3) или да прави нещо, което да възпрепятства Евангелието (1 Кор. 9:12).

Отговор: Подобно на Павел, ние не искаме да правим нищо, което да накара хората да се обидят лично на нас. Когато обаче споделяме Евангелието, не искаме да скриваме или да омаловажаваме онези части, които някои хора намират за обидни. Някои хора се обиждат, че Бог наблюдава всяко тяхно движение, или че сами по себе си са недостатъчни, неудачници пред Божия съд. Други се обиждат, че някой би могъл да предположи, че правят неща, достатъчно лоши, за да се нуждаят от спасение. Обидени или не, хората трябва да знаят истината на Евангелието.

В: Защо в Гал. 5:12 Павел споменава, че мъжете, които се придържат към обрязването, биха могли да се кастрират?

Отговор: Макар това да ни звучи странно, в Мала Азия е имало богиня на име Кибела, а нейните жреци са били мъже, които са се кастрирали. Така че дори юдаистите, които наблягаха на обрязването, не са били толкова категорични по този въпрос, колкото жреците на Кибела.

Въпрос: В Гал. 5:13 какво означава тук „възможността на плътта“?

О: Павел казва да внимаваме да не използваме християнската свобода като прикритие за греховете си. Ние имаме свобода от греха, но не и свобода да грешим. Гръцката дума за „възможност“ – аформе – означава благоприятно място за започване на военна атака. Затова не позволявайте на Сатана да използва рационализирането на християнската свобода, за да даде на греха опора във вашия живот.

В: В Гал. 5:14-15 какво има предвид Павел тук?

О: Галатяни 5:1–13 и Галатяни 5:14–15 изглеждат като донякъде отделни теми, но всъщност Павел[връзка между тях. Легалистите, които поставят закона над Бога, сеят раздор и бързо влизат в препирни с другите. Ако аз смятам, че духовността се състои изцяло в спазването на всички закони, както аз ги разбирам, а ти не следваш всичко така, както аз го разбирам, тогава искам да се приспособиш към програмата – моята програма, разбира се!

Въпрос: В Гал. 5:16 как да ходим/живеем в Духа? Означава ли това, че всяка секунда от деня, независимо какво правя, трябва да се моля на Бога, докато го правя? Означава ли това, че винаги трябва да мисля за Бога? Да говоря с Бога? Какво означава да „вървим в Духа“, както казва Павел? Означава ли това, че когато вървя към магазина, в ума си казвам: „Боже, всяка стъпка, която правя, е изцяло в зависимост от Теб, и Те славя за всеки дъх, който поемам“? Не казвам, че това е глупаво или абсурдно, просто се опитвам да разбера дали наистина това се има предвид под „да вървим в Духа“.

Ако това е вярно, тогава е наистина, наистина трудно винаги да ходя в Духа, което означава, че съгрешавам много повече, отколкото си мислех. Благодаря, Бог да те благослови. П.С. – Писах ли този имейл в Духа, тъй като беше за Бог?

О: Ако се стремиш да се приближиш към Бога, греховните желания на този свят (любов към парите, похот, гордост и други желания) ще загубят силата си. Като християни ние трябва да се борим със злото както вътре в нас, така и извън нас, както показва Римляни 7:7-25. За щастие не сме оставени сами в тази борба – Бог е там, за да ни спаси (Римляни7:24 –25) и дори да извърши делото в нас (Филипяни2:12 –13).

Вместо „вървете“, гръцката дума тук, peripatite, може да се преведе като „продължавайте да вървите“. Така че, когато вървите с Бога и видите изкушение, което ви подтиква да спрете, просто продължавайте да вървите. Ходенето в Духа не е лесно, защото „винаги“ е много трудна дума. Мисля обаче, че в общи линии разбирате, че това означава да имате съзнание за Бога във всичко, което правите.

Опит

Павел казва в 1 Солунци 5:16-18 да се радваме винаги, да се молим непрестанно и да благодарим при всички обстоятелства.

„Винаги благодарете на Бога Отец за всичко в името на нашия Господ Исус Христос.“ (Ефесяни5:20 ) (Berean Standard Bible)

[Любовта] „всичко претърпява, всичко вярва, всичко се надява, всичко издържа. Любовта никога не престава.“ 1 Коринтяни 13:7-8а (Berean Standard Bible)

Можете да потърсите в конкорданса и да намерите други примери за това, което ни е заповядано да правим „винаги“.

Исус каза, че е с нас винаги в Матей 28:20.

Радвайте се винаги в Господа във Филипяни 4:4.

Примерът на Павел

Павел постоянно се молеше за другите в 2 Солунци 1:11

Павел благодареше на Бога всеки път, когато си спомняше за филипяните във Филипяни 1:3-4

Действия

Колосяни3:17 „И каквото и да правите, с думи или с дела, правете всичко в името на Господа Исуса, като благодарите на Бога Отец чрез Него.“ (Berean Standard Bible)

Винаги бъдете готови да дадете отговор... 1 Петрово 3:15.

Яков4:17 казва: „И така, всеки, който знае какво е правилно да направи, но не го прави, е виновен за грях.“ (Berean Standard Bible)

В Библията има много стихове за постоянството и не бива да забравяме и тази важна християнска добродетел.

Накрая, предлагам да започвате всеки ден по правилния начин, като го посветите на Бога. Научих това преди много години в младежки лагер, където лектор беше Джош Макдауъл.

Въпрос: В Гал. 5:19 споменават ли се прелюбодейството и убийствата?

Отговор: Макар че „прелюбодейството“ се вписва в списъка, то не фигурира в най-ранните ръкописи. „Убийствата“, phonoi, са почти същата гръцка дума като „завистта“, phthonoi, само с една гръцка буква по-къса. В някои гръцки ръкописи фигурира „убийства“, а в други – не.

В: В Гал. 5:19-21, могат ли християните да правят тези неща и да отидат в Рая?

О: Възможно е един истински християнин да извърши едно от тези неща и след това да се покае. Ако обаче човек редовно извършва едно от тези неща, изглежда подозрително, че той или тя ще отиде в ада и че изобщо никога не е бил вечно спасен. В Бразилия се смята, че половината от хората, които твърдят, че са католици, също практикуват някаква форма на магьосничество или друг вид спиритизъм, или вярват в това да харчат пари, за да платят на магьосник, който да прокълне някого. Макар че един римокатолик може да бъде истински християнин, а човек, който практикува магьосничество, може да бъде католик, не изглежда, че тези католици са истински християни.

Въпрос: Защо в Гал. 5:19, 22 се казва „дела на плътта“ и „плод на Духа“, а не „плод на плътта“ и „дела на Духа“?

Отговор: Делата се извършват чрез човешка енергия; плодът (в единствено число, а не в множествено) е това, което Бог отглежда в нас. Независимо дали някой трябва да полага големи усилия за делата (в множествено число) на плътта (а някои полагат много, много големи усилия), той се старае да намали последствията. Да имаш плод означава да премахнеш препятствията пред растежа, които може да има в живота ти. В „Библейският коментар на вярващия“ (стр. 1894) се дава аналогията, че делата на плътта идват от фабрика, а плодът на Духа – от градина.

В: В Гал. 5:19-21 кои са някои от характеристиките на тези седемнадесет изброени дела на плътта?

Отговор: Първите четири са свързани със сексуалността, следващите две – с религията, осем са свързани с взаимоотношенията, а две – с пиенето. Ако не сте в мир с Бога, не сте в мир нито с другите, нито със себе си.

Въпрос: В Гал. 5:20 какво е интересното относно думата „омраза“ тук?

О: Гръцката дума „echtrai“ всъщност е в множествено число, така че по-добрият превод е „омрази“. Когато хората изпитват омраза към някого, към истината или към Бога, обикновено ли е само една, или скоро след това се появяват и други омрази? Ако не изкорените всяка омраза, която имате, тя може да породи други омрази. Единственото, към което трябва да изпитваме омраза, са греховете. Не трябва дори да изпитваме омраза към грешните хора.

В: В Гал. 5:20 какво се има предвид под „гняв“ като дело на плътта?

Отговор: Това е силна гръцка дума, thymoi, която НЕ означава просто гняв. Тя означава да изгубиш самообладание в пристъп на ярост. Когато не си в контрол и гневът те контролира, спомни си Яков 1:20: човешкият гняв не ражда Божията праведност.

Въпрос: В Гал. 5:20 мисълта, че раздорите и фракциите/ересите са просто интелектуални разногласия, изглежда много далечна от намерението на Павел тук. Защо мислите, че тези неща са поставени редом с другите, като идолопоклонство, магьосничество и убийства?

Отговор: Павел не е изброил всяко възможно дело на плътта, а само по-сериозните, и очевидно раздорите и ересите са също толкова сериозни, колкото и останалите. Те могат да подкопаят вярата на някои и да унищожат вярата на онези, които са положили доверието си в даден човек или организация.

В: В Гал. 5:20 какво точно означава гръцката дума „фармакея“ (магьосничество/магия)?

О: Тази дума има широк спектър от значения. От една страна, тя може да означава магьосничество, магия или заклинание. От друга страна, тя може да означава и упояване, отравяне и дори предписване на добро лекарство, както означава нашата английска дума „pharmacist“ (фармацевт). Като цяло в този пасаж Павел предупреждава срещу плодовете на неморалността, омразата и раздорите, наркотиците и магията, както и разгулните купони. Човек почти би си помислил, че Павел е знаел за много съвременни филми!

Въпрос: В Гал. 5:21 какво точно е последното дело на плътта, за което се споменава?

О: В някои преводи се използва думата „веселие“, а в други – „оргии“. Тя може да се отнася до бурни празненства или разгулни забавления в различна степен. Гърците и римляните организираха празненства, посветени на бога на виното, Бакхус/Дионисий, откъдето произлиза и думата „баканалии“. Баканалиите бяха толкова бурни, че римският сенат ги забрани (поне за известно време) през 186 г. пр.н.е.

В: В Гал. 5:22-23, ако невярващите проявяват плода на Духа, ще отидат ли и те в Рая?

Отговор: Само ако носенето на вълнен пуловер те прави овца. Да извършваш някои външни дела без вътрешна промяна не помага.

Невярващите не проявяват плода на Духа. Те могат да вършат някои от тези добри дела и дори да ги вършат с похвални мотиви. Обаче, ако Духът на Христос не е в тях и те не вършат тези неща заради Исус, тогава техните действия не са плод на Духа, извършен от любов към Бога, Който ни даде Библията.

В: В Гал. 5:24 какво е важното относно глагола тук?

О: Той е в активен, а не в пасивен залог. С други думи, разпъването на плътта с нейните желания не е нещо, което се прави с нас. По-скоро е нещо, което правим ние. Както посочва Джон Р. У. Стот, разпъването в древния свят е било безмилостно, болезнено и окончателно. Когато сами разпъваме плътта си, това става по същия начин. Павел използва това като пасивно в Римляни 6:6 и Галатяни 2:20, но тук Павел подчертава какво трябва да правим ние, вярващите.

Въпрос: В Галатяни 5:24-25 какво бихте казали на един християнин, който смята, че трябва само пасивно да оставяме Духа да върши каквото иска в нашия живот и да не поемаме никаква инициатива, нито да взимаме решения сами?

Отговор: Този християнин е наполовина прав и наполовина греши. Трябва да позволим на Светия Дух да върши това, което иска в нашия живот, и да не му поставяме никакви препятствия. Но Галатяни 5:25 също казва, че трябва да вървим (или да крачим) в синхрон с водителството на Духа. Това НЕ означава да взимаме свои собствени решения, за да задоволим амбициите си, независимо от това, което Бог иска от нас. Но трябва да поемаме инициатива и съзнателно да се стремим да взимаме решения в съответствие с това, към което Духът ни води.

В: В Галатяни 5:26 какво означава да провокираш някого?

О: Това не означава да се ядосаме или по друг начин да реагираме остро на някого или нещо. По-скоро означава да кажем или направим нещо, което да разгневи някой друг или да предизвика силна реакция. Това може да стане умишлено или неволно. Ако нещо е неволно, това обаче не означава непременно, че е невинно. Може да се дължи на апатия или липса на загриженост и любов към другия човек или хора. Може да се разглежда като отправяне на предизвикателство за конфликт.

В: В Гал. 5:15, 26 каква точно е разликата между повдигането и обсъждането на несъгласие, в което другата страна може да вярва силно, и преминаването на границата и предизвикването на раздор?

Отговор: Вероятно почти всеки, който погрешно предизвиква раздор, мисли, че просто повдига въпроса, по който не е съгласен, затова бъдете внимателни, защото честотата на самозаблудата е много висока. Има поне три различни аспекта на предизвикването на раздор в сравнение с повдигането на разногласие. Попадането в който и да е от тези три аспекта означава предизвикване на раздор.

Мотив – Казвате ли или правите ли това единствено защото искате да угаждате на Бога и искате най-доброто за тях и за всеки, който чуе за това? Или има и други мотиви, като например „да ги поставите на мястото им“ или други форми на завист? Има ли „отмъщение“ или други форми на реванш? Има ли „знаете ли кой съм аз“, показващо колко сте умен или опитен, или други форми на гордост? Трябва да се уверите, че мотивите ви са правилни, преди да отидете да говорите с някой друг. Когато някой прави нещо с лоши мотиви, често другите могат да видят тези лоши мотиви, преди самият човек да осъзнае, че „разкрива“ лошите си мотиви.

Метод – Исус даде пример за умерен подход в Матей 18:15-17. Исус имаше и примери, в които „ги наказваше“ без никакви междинни стъпки, като например в Хоразин и Витсаида в Матей 11:21, или със садукеите в Матей 22:23-32. Ще има ли „косвени щети“ или негативни последствия, които не сте желали? Какво можете да направите, за да фокусирате посланието или да ограничите аудиторията, за да намалите последиците от „приятелски огън“ или странични щети.

Мащаб – Ако успеете да спечелите другата страна и хората, които слушат спора, тогава чудесно – може би. Готов ли сте да обмислите, че може би те не са съгласни, защото именно вие имате погрешната гледна точка? Може да не е вярно, че именно вие имате погрешната гледна точка, но ако не сте в състояние дори да зададете въпроса, това е тревожен сигнал. Но да кажем, че сте сигурни, че сте прави, а те все пак не променят мнението си. След като сте изразили мнението си, какво ще направите? Ще а) оставите нещата така, тъй като те вече знаят, б) ще доведете още двама или трима с вас, или ще повдигнете въпроса пред цялата църква, в) ако никой не застане на страната на истината (както я виждате), ще си тръгнете ли, като разтърсите праха от краката си, г) преди да си тръгнете, ще се опитате ли да изтръгнете колкото се може повече хора от „огъня“, докато все още можете, д) ще се постараете ли също да предупредите света за тази заблуда, в която те вярват, и конкретно да споменете хората по име? Кое от тези неща трябва да направите?

Всеки от тези пет отговора е правилен, в зависимост от учението или практиката, за която става дума. Отговорите в, г и д предизвикват раздори. Има моменти, когато трябва да предизвикваме раздори, като се борим срещу заблуда, която води до погиване на душите, но има и моменти, когато не трябва да го правим. Римляни 14:1–15:7 са някои примери за случаи, в които ние не трябва да го правим. Галатяни 1:6-10, 2 Йоан 9-10 и 3 Йоан 9-10 са примери за случаи, когато трябва да отстояваме истината, дори когато това може да предизвика раздори. Исус дори предсказа, че ще възникнат раздори именно заради послушните християни в Матей 10:21-23, 34-37. Но не трябва да предизвикваме раздори, които Бог не иска да предизвикваме.

Въпрос: В Галатяни 5:16, 22-23 кои са трите групи от изброените плодове на Духа?

Отговор: Три аспекта на ходенето в Духа са: да позволяваме на Бог да върши Своята воля, „духовното дишане“ или поддържането на постоянно общение с Него, и вземането на святи решения.

1) Любовта, радостта и мирът са взаимоотношения. Любовта към Бога и към другите е правилно взаимоотношение, такова, каквото трябва да бъде. Радостта е удовлетворение и щастие в настоящите ни обстоятелства, както в нещата, които харесваме, така и в тези, които не харесваме. Мирът – с Бога, с другите и със собственото ни положение – е непоклатимо спокойствие дори в разгара на бурите.

2) Търпението, благостта и добротата са нагласи, които трябва да имаме един към друг. Търпението, на гръцки „макротумия“, може да означава да понасяме другите. Благостта включва да подражаваме на благостта към другите, която Бог е проявил към нас. Добротата има много аспекти и ние трябва да подражаваме на всички тях.

3) Вътрешният живот се състои от вярност, кротост и самоконтрол. Първата дума не означава да имаш вяра или да вярваш в нещо. Тя означава да си надежден човек, на когото хората могат да разчитат, че ще направиш това, което си обещал. В едно общество от онова време, което цени силата, властта и понякога безмилостността, беше противопоставящо се на културата да се казва, че ние, напротив, трябва да се отличаваме с кротост. На някои места по света днес важи същото. Самоконтролът не изглежда да се цени високо в днешното общество, но той е ключ към развитието на други аспекти на плода на Духа.

Първите три части от плода са неща, които трябва да открием; средните три са неща, за които трябва да решим да правим; а за последните три трябва да изберем да разчитаме на Светия Дух.

В: Какво казва Гал. 5:25 за „ходенето“ тук?

О: Тази гръцка дума, stoichumen, е различна от думата за „ходене“ в Галатяни 5:16, peripatite. Тази гръцка дума в Галатяни 5:25 означава да вървиш или да маршируваш в крак, както би направил един войник. Искаме Святият Дух да ни покаже в общи линии къде иска Той да бъдем. Но този стих подчертава, че Святият Дух ни насочва и как да стигнем дотам, на всяка стъпка по пътя.

В: В Гал. 5:26 защо хора, които може би преди това не са били самонадеяни, стават самонадеяни? Какво можем да направим, за да спрем това в себе си?

Отговор: Тук има поне две страни на въпроса. Първата е всепоглъщащата самозаетост. Понякога тя може да произтича от въпроса „Какво ще спечеля аз от това“, или от опитите да се меря с другите, или просто от това, че се учим от лошия пример на другите. Втората част е убеждението, че си по-добър от някой друг, или от повечето хора, в някакъв аспект. Истината е, че всеки от нас вероятно е по-добър от друг човек в едно отношение. Това обаче не е голяма работа, защото всеки от нас вероятно е и по-лош от другия в някакъв аспект. В основата си това е неподчинение на Филипяни 2:3 и следващите стихове, където се казва, че трябва да ценим другите като по-добри от нас самите.

Докато някои хора искат да общуват с други, които имат същия грях, самонадеяността обикновено е точно обратното на това. Самонадеяният човек често не понася друг самонадеян човек. Завиждаш на някого, ако мислиш, че той е по-добър от теб в дадена област (и това ти пука). И проявяваш самонадеяност спрямо някого, ако си по-добър от него по някакъв важен начин, или поне важен в твоите собствени очи.

В: Защо, според вас, в Гал. 6:1 Павел обсъжда вярващ, който е попаднал в капана на греха, веднага след като говори за плода на Духа?

Отговор: Изглежда като рязка промяна, но всъщност има смисъл. Един от аспектите на отглеждането на плода на Духа е, че вярващият притежава сила; сила да преодолее своите пристрастявания.

В: Как, според Гал. 6:1, църквата трябва да възстанови паднал в грях вярващ?

О: Човекът не трябва да бъде приет обратно, докато не се покае. Но щом заяви, че се е покаял, и изглежда, че наистина е така, той трябва да бъде приет обратно. Понякога, когато човек се покае, той повече не извършва този грях. Друг път, особено при някои зависимости, склонността и желанието могат да останат, и ако приемем, че човекът има намерение да води живот, свободен от тази зависимост, християните може да се наложи да вървят редом с него, да го насърчават и да го държат отговорен, за да бъдат до него в моментите на слабост. Павел специално казва тук, че трябва да го правим с нежност.

Да се надяваме, че когато един християнин падне, той ходи в добра църква, където има добри хора, които да му помогнат. Ако сте физически болни, не искате лош лекар. По същия начин, в духовно отношение не искате някой, който дава небиблейски духовни съвети.

Гръцката дума за „възстановяване“ тук, katartizō, е същата, която се използва при наместване на счупена кост или поправяне на мрежа. Много пъти, макар и не винаги, счупената кост се нуждае от външна намеса – от друг човек, който да я намести. След това крайникът трябва да бъде фиксиран с гипс или шина, за да не се измести. Човек трябва да бъде внимателен с него, докато зараства, за да не се счупи отново . Накрая шината или гипсът се махат, костта е толкова здрава, колкото преди, а понякога дори по-здрава. Мускулите обаче ще са отслабнали и постепенно ще трябва да се възстанови мускулната сила.

В: В Гал. 6:2 трябва ли да носим тежестите на другите или само нашите собствени, както казва Гал. 6:5?

Отговор: Гръцката дума за „нося“ – bastazo – е една и съща и в двата стиха, но думата за „бреме“ е различна. В Галатяни 6:2 гръцката дума е „barē“, което означава смазващ товар. В Галатяни 6:5 думата е „phortion“, което може да означава раница, носена от маршируващ войник. Този стих подсказва, че почти всеки има тежести, и също така подсказва, че не винаги трябва да носим собствената си тежест сами. Тони Еванс сравнява това с помощник, който помага при вдигането на тежест, ако щангистът има повече, отколкото може да вдигне в момента.

Трябва да поемаме отговорност за собствените си действия. Въпреки това, трябва също така да помагаме на другите, както и да позволяваме на другите да ни помагат. Ние сме отговорни да носим собствения си товар, но често е по-лесно, ако други вярващи ни помагат. И ние също трябва да сме готови да помагаме на други вярващи, било то като ги развеселяваме, като ги насърчаваме да устоят срещу капаните на дявола, материално или по други начини.

Както се казва в книгата „Да вървим, без да се уморяваме“, стр. 17: „Думата, преведена като „носим“, има присъщото значение на „подкрепяме“. Освен това думата „бреме“ в стих 2 се различава значително от думата „тежест“ в стих 5. „Тежест“ просто се отнася до нещо, което се носи, но „бреме“ обозначава въздействието на нещо, което натиска върху нашите ресурси.“

Въпрос: В Гал. 6:2 какво може да попречи на християните да понасят по-добре тежестите един на друг?

Отговор: Може да има поне пет причини.

Възприеманата самонадеяност на човека, който може да помогне. Понякога човек мисли, че има много по-важни неща за вършене, отколкото да помогне на конкретен човек. Никой от нас няма време, поотделно, да помогне на всички хора по света, така че това означава ли, че не трябва да помагаме на никого? – разбира се, че не. Но ако всеки помогне на някои от хората около себе си, тогава като цяло на всички би могло да се помогне.

Страхът да признаеш пред някого, че се нуждаеш от помощ. Това е също толкова гордост, колкото и предишната причина, но е съвсем различна форма на гордост. Може би често се сравняваш с другите или мислиш, че другите правят същото с теб. Не искаш да признаеш, че изпитваш затруднения в дадена област, или че дори не се бориш, а просто се проваляш в нея. Може би мислиш, че хората няма да те уважават или да те обичат, ако само знаеха.

Фалшивата скромност може да бъде искрена или просто завеса, която човек си поставя, за да прикрие предишната причина. „Трябва да съм преодолял тази зависимост, а не съм, затова трябва да реша това сам или само аз и Господ.“ Другите хора имат твърде много важни неща, за да отделят време за нещо толкова маловажно като мен.

Известен с това, че се справя зле, когато съветва някого. Когато Йов се бореше, тримата му приятели дойдоха да му помогнат, а в един момент Йов каза, че тяхната „приятелска“ помощ е безполезна. Има различни моменти за различни неща. Има време за изобличаване и време да се знае кога да не се изобличава, например когато човекът признае, че постъпва погрешно и иска да се покае. Има също моменти, в които трябва да се поправя, и моменти, в които трябва да се окуражава.

Липса на любов от страна на съветника. Поне приятелите на Йов не изпитваха липса на любов към него, но Йона изпитваше такава към ниневийците. Не само трябва да обичаме братята си (1 Йоан 4:11, 20), но Филипяни 2:3 казва, че трябва да считаме другите за по-важни от самите нас.

Въпрос: В Галатяни 6:2, тъй като Павел казва, че сме свободни от закона, защо трябва да „изпълняваме закона на Христос“?

Отговор: Ние сме свободни от Мойсеевия закон, но не сме свободни да съгрешаваме. Напротив, ние сме под закона или „правилото“ на Христос, както се казва в Галатяни 6:16. В Стария Завет ни е забранено да имаме изваяни образи, да се занимаваме с идолопоклонство, кражба, прелюбодеяние, лъжесвидетелство, убийство, алчност и други подобни неща. Макар да сме свободни от Мойсеевия закон, с Христовия закон (който е служение в Духа, а не само писменият кодекс) ни е заповядано да не вършим и тези неща.

В: Показва ли Гал. 6:2, че един светец може да поема тежестите на други хора, както учи Римокатолическата църква?

О: Не. Явно това се е смятало така в старозаветните времена, и ако някой светец можеше да понесе греховете на друг, със сигурност Ной, Даниил и Йов биха могли. Но Езекиил14:14 ,20 и Еремия 15:1 ясно казват, че те са могли да спасят само себе си, а не другите, чрез своята праведност.

В: Защо в Гал. 6:6 се споменават пари в този духовен пасаж?

О: На първо място, това показва, че е напълно приемливо християнски учител да получава заплата за служението си; дори по времето на Павел е имало учители, които са получавали заплата. Въпреки че Павел е бил производител на палатки, другите апостоли и учители не са били, и Павел не е имал нищо против това, както се вижда в 1 Коринтяни 9:3-15. Но по-важно от това е, че парите ви следват там, където ви води сърцето. Ако наистина ви е грижа за евангелизацията, изграждането на църквата, мисиите или други неща, ще искате да дарявате разумно за тези каузи.

В контраст с това, евреите плащаха храмовия данък за своите свещеници и левити. Езичниците също плащаха такси и изпълняваха обети, за да поддържат храмовете си. Джон Р. У. Стот отбелязва, че исторически Римокатолическата църква очакваше големи дарения от заможни църковни ходци, за да плаща за разточителния начин на живот на някои духовници.

В: Показва ли Гал. 6:7-8, че законът на кармата и следователно прераждането са истина, както учи [т.нар.] „Училище за единство“ на християнството?

Отговор: Не. Там просто се казва, че човек жъне това, което е посеял. Според Библията жътвата за невярващите настъпва предимно едва при Последния съд.

В: В Гал. 6:7 кои две лъжи се опровергават в първата част на този стих?

О: Бог не може да бъде осмиван – myktērizetai от гръцкото muktērizō, което буквално означава да се подиграваш или да „повдигаш носа си“ към нещо или някого. Първата лъжа е, че грехът ни няма значение, защото няма последствия. Всъщност той може да няма незабавни последствия или да има само временен ефект, но може да има дългосрочни и трайно необратими последствия.

Втората лъжа е, че добрите дела, които вършим, нямат значение, защото не виждаме веднага никакъв плод. Едно момче, на което преподавах в неделното училище – от шести клас до гимназията, с прекъсвания в продължение на около шест години – ми напомни миналата седмица, че преподаването на другите може да даде плод. Сега той е старши пастор на църква от PCA във Филаделфия. Но в Галатяни 6:9 има уловка – не трябва да се уморяваме от това, да се отказваме по средата и да хвърляме кърпата.

Както в положителен, така и в отрицателен смисъл, Бог ще ви въздаде плода от това, което правите. Въпреки това, понякога много добро сеене може да бъде унищожено от греха. И когато се покаем за злото сеене на греха, понякога, но не винаги, Бог може да премахне част от плода от това.

Хората може би успяват да се заблудят, като си мислят, че могат да сеят зло и да не пожънат нищо лошо, или пък да сеят малко и да очакват много, но не могат да заблудят Бога.

В: В Гал. 6:7, 8 и следващите стихове кои шест неща – положителни или отрицателни – можем да видим от сеенето на добри неща в тези стихове?

Отговор: Има поне шест неща.

1) Правилното поле: Сеете ли в полето на Духа или в полето на плътта?

2) Правилната реколта: Ако посееш див овес, очакваш ли да получиш пшеница? Не жътварите решават каква ще бъде реколтата, а тези, които сеят. В Йов 4:8 се казва, че ако някой оре нечестие и беда, ще пожъне същото. В Осия 8:7 се казва, че ако някой посее вятър, ще пожъне вихрушка.

3) Имайте добро семе: Няма да получите много пшеница, ако семето ви не е добро.

4) Не засявайте добрите неща само пестеливо: Няма да получите много пшеница, ако засявате само пестеливо, със скъперничество. Ще обсъдим това по-подробно по-късно.

5) Сейте съзнателно: Няма да получите добра реколта, ако сеете безрезултатно и на случаен принцип. Този стих показва, че можете съзнателно да решите какво искате да посеете и по този начин да пожънете след известно време.

6) Това ви засяга и вътрешно: Всяко действие, което решите да извършите – добро или лошо – има не само външни последици, но и вътрешно въздействие върху вашия характер.

За да получите добра реколта, трябва да посеете правилното семе, с добро качество, и да сеете обилно и упорито в нивата на Духа.

„Посейте мисъл и ще пожънете действие; посейте действие и ще пожънете навик; посейте навик и ще пожънете характер; посейте характер и ще пожънете съдба.“ (Ралф Уолдо Емерсън, перифразирано в книгата на Джон У. Лорънс „Седемте закона на жътвата“ – Закон 2 (2023))

В: В Гал. 6:7-8а какво можем да видим относно сеенето на лоши неща в тези стихове?

Отговор: Ето поне пет неща.

Пожънваш същото, което посееш. Йов 4:8 казва, че онези, които орат беда, пожънват същото. Псалом 7:15-16 казва, че ако изкопаеш яма, ще паднеш в ямата, която си направил. Матей 26:52 казва, че онези, които вземат меча, умират от меча, както показва и Осия 10:13-14.

Посееш ли вятър, ще пожънеш буря (Осия 8:7) – жътвата се връща много по-голяма от това, което е посеяно. Притчи 22:8 казва, че ако посееш несправедливост, ще пожънеш бедствие.

Това може неволно да засегне другите: Ефектите върху другите могат да бъдат както умишлени, така и случайни. Ако посеем семена от отровни растения, като отровен бръшлян или беладона, те могат да ни навредят или да ни убият, ако ги изядем. Но те могат да навредят и на другите. Дори ако семената на тези растения случайно се смесят с добри семена, това все пак може да направи цялата реколта отровна.

Това може да става постепенно: Човек не става за един ден наркоман, алкохолик или пристрастен към порнографията или хазарта. Това е постепенен процес – жътва на това, което е било посеяно с течение на времето. Обикновено човекът, който се озовава в безнадеждно положение, няма представа, че ще стигне дотам, когато за първи път започва да „експериментира“. Звяр може да бъде уловен, когато капанът се задейства внезапно. Но тук нещата стоят по-различно. Това е бавно действащ капан, но примамката е толкова съблазнителна, че жертвата просто седи там, като елен, застинал в светлината на фаровете, докато капанът бавно, но ефективно се затваря.

Няма измъкване, без да се откаже от греха: Накрая човекът, попаднал в капана, може да не вижда изход, макар всички около него да мислят, че няма проблем просто да спре. В Югоизточна Азия имаха оригинален начин да ловят маймуни – било като домашни любимци, било за ядене. Поставяха в джунглата глинен съд с гърло и малко бонбони на дъното му. Маймуните обожават сладки неща и прокарват ръката си вътре, хващат бонбона и си тръгват. Те продължават да правят това, като гърлото постепенно става все по-тясно. Един ден маймуната прокарва ръката си вътре и, след като я свива в юмрук , за да държи бонбона, не може да я извади. За да избяга, маймуната би трябвало да пусне бонбона, а тя не може да се примири с това. Така маймуната се отказва от свободния си живот, или дори от самия си живот, единствено заради едно-единствено парче бонбон. Грехът също може да бъде такъв.

В: В Гал. 6:7 и Як. 3:5-6, какви са някои примери в Библията за хора, които пожъват лошото, което са посели?

Отговор: Ще пренебрегнем примерите за човешко наказание, като разпръскването на Симеон и Леви в Израил, и ще се съсредоточим върху неща с по-далеко достигащо значение.

Адам и Ева – смърт за хората

Каин убива Авел – земята не дава реколта за него.

Авраам не напусна цялото си семейство, а взе Лот със себе си – моавците и амонците бяха постоянни врагове на Израил.

Авраам се усъмни в Божието обещание и роди Исмаил – много арабски мюсюлмани носят кръвта на Исмаил.

Исмаил се подиграва или тормози Исаак, след което той и майка му биват изгонени.

Яков измами Есау, след това беше измамен от Лаван и трябваше отново да се изправи пред Есау. В Битие 27 Яков трябваше да избяга, а Ребека никога повече не го видя, а Яков беше измамен от Лаван.

Ели не възпитава синовете си – и двамата умират, а потомците им биват прокълнати.

Давид преброява израилтяните – чума

Давид извършва прелюбодеяние с Витсавее и убива Урия – 2 Царе 12:9-12. Давид бяга от Авесалом.

Соломон обича чуждестранни жени и строи езически храмове – половината от царството му е отнето по времето на сина му.

Екония не се вслуша в Божиите думи, предадени чрез Еремия – нямаше потомци, които някога да седнат на трона.

Като цяло в Яков 3:5-6 се казва, че езикът е огън, който може да запали цяла гора.

Въпрос: В Галатяни 6:7 и Яков 3:5-6, какви са някои примери от църковната история за вярващи, които са посели лоши неща, които са дали плод?

Отговор: Има редица примери.

Константин по мирен начин затвори езическите храмове и много синагоги, за да могат хората да ходят в църквата вместо това. Някои казват, че европейското християнство никога не се е възстановило напълно от това, което е направил Константин.

Константин направи християнството законна и привилегирована религия в Римската империя. Освен това, в периода 325–381 г. сл. Хр., при Шапур II около един милион или персийски християни претърпели страдания и броят им намалял, когато тяхната религия стана държавна религия на врага на страната им.

60 000 християнски араби от племето лахмиди бяха убити от персийския император Шапур II след предишните им набези в Персия.

Цвингли събра армия, за да победи един католически кантон в Швейцария. Той спечели, но в по-късна битка неговите последователи загубиха и той беше убит.

Лутер учеше другите да убиват анабаптистите, докато в последната си проповед не промени мнението си. 72 години по-късно избухна Тридесетгодишната война между католици и лютерани, която отне живота на около една четвърт от населението на Германия.

Лутер стана антисемит, след като видя, че евреите няма да се обърнат към лутеранството. Четири века след като Лутер проповядваше да ги убиват и намушкват, повечето германци бяха толерантни към нацистите, които накараха 6 милиона евреи да изчезнат.

Джон Уесли омаловажаваше доктрината и доктриналните различия, за да се съсредоточи върху евангелизацията. Методистката църква бързо се отклони към християнския либерализъм.

Въпрос: В Гал. 6:7-8 какво получаваме, когато сеем добро?

О: В Притчи 11:18 се казва: „А който сее правда, той жъне истинска награда.“ Това не е само вечен живот, но и други награди. Наградите могат да включват радостта от това да доведеш други хора при Господа. В Осия 10:12 се казва: „Сейте за себе си правда и пожънете плода на любовната преданост; разорайте необработената си земя. Защото е време да търсите Господа, докато Той дойде и излее върху вас правда като дъжд.“ (Berean Standard Bible)

В: В Гал. 6:7 как е възможно хората да не пожънат това, което не са посели?

Отговор: В притчата на Исус за четирите вида почва може да си представим и пета почва – такава, на която нищо не е поникнало, защото никой не е посял семе. Растенията отнемат време, за да пораснат, и когато за първи път поникнат, не изглеждат като нещо значимо. Може да има велики дела за Бога, които да разцъфнат след много години, но които никога не са се случили, защото никой не е положил усилията да посее и да се грижи за семето.

Яков 5:7-8 ни казва, че трябва да бъдем търпеливи като земеделския стопанин. Не бъдете като момченцето, което отглеждаше фасул за училище. Той никога не порасна добре, защото всеки ден момчето го изкопаваше, за да види как напредва. Не забравяйте, че жънем в различен сезон от този, в който сеем.

Въпрос: В Галатяни 6:6-8 и Матей 6:21-33, кои са петте начина, по които можем да разберем къде сеем?

Отговор: Може да казвате едно, а да не осъзнавате, че всъщност става дума за нещо друго. За да проверите това, има поне пет начина, по които можете да прецените живота си.

Извлеченията от кредитната ви карта и чековата ви книжка. Според Матей 6:19-20, къде слагате парите си? Парите ви могат да се разглеждат като семена, независимо дали са за подкрепа на църковното служение или за други неща.

Сърцето ви. Според Матей 6:21, какви надежди и мечти имате, които бихте искали да се сбъднат?

Очите ви. Според Матей 6:22-23, към какво се взирате през цялото време? Развлечения, новини, борсата или нещо друго, което отнема огромна част от времето ви?

Календарът ви. Според Матей 6:24,33, как прекарвате по-голямата част от времето си? Прекарвате ли го в търсене на Божието царство, на Мамона или на нещо друго?

Мислите ви. За какво мислите в моментите, когато нямате нищо конкретно, за което да мислите? Божествени ли са мислите ви, изпълнени с омраза или по друг начин небожествени? Всички ли ваши мисли са свързани с тревога и безпокойство, както ни предупреждава Матей 6:25-32,34?

В: Как Гал. 6:9 се отнася към Гал. 6:7-8?

Отговор: Тук не става дума за сеене за един ден, а за това да продължаваме да сеем през целия сезон на засяване, без да се уморяваме. Ако се уморите по време на засяването и посеете само малко семена, няма значение колко усърдно работите през останалата част от годината – ще получите само много малка реколта.

В: В Гал. 6:9, 2 Кор. 9:6 и Еккл. 11:1-6 как жънем пропорционално на това, което сеем?

Отговор: Притчи 11:24-26 го обяснява ясно. Човек, който е щедър и дори разпръсква повече, ще има по-голяма реколта и ще стане богат (материално или духовно). Но този, който лишава другите, ще изпадне в бедност. Трябва да вземем на сериозно това, което казва Притчи 22:9 за щедростта към другите.

Можете да се стараете, да бъдете упорити, да сеете и да отглеждате семето за добра реколта. Или можете изобщо да не правите нищо. Но има и трети начин: просто да сеете от време на време малко семе, убеждавайки се, че сеете, когато всъщност не правите почти нищо. Нещо, което вероятно не знаете за мен, е, че около 1985 г., след разговор с моя брокер, инвестирах 5 000 долара в компанията „Apple Computer“. Въпреки възходите и паденията на „Apple“ и на пазара, днес тази инвестиция струва около 4 милиона долара. Представете си, ако бях вложил 10 или 15 хиляди!

Във всеки случай, след около месец цената вече беше се повишила малко и по съвет на моя брокер я продадох. По-късно брокерът ми ме посъветва да купя отново за 5 000 долара, което и направих. След като цената отново се повиши след около месец-два, я продадох отново. Вместо да спечеля 4 милиона долара, вероятно спечелих около 4 000 долара. Посях ли? – технически погледнато, да. Но бях ли сериозен в намерението си да „пося“ в тази конкретна акция? – не. Правим ли служението по подобен начин? Занимаваме се с някаква добра кауза и се убеждаваме, че „посяваме“, когато всъщност не правим много. Как изглежда, когато някои хора печелят 300 или 400 долара годишно, а един мисионер живее сред тях, на тяхното ниво на доходи, в продължение на десетилетия. А след това група хора плащат по около 1 200 долара на човек, за да дойдат за 8 дни и да извършват мисионерска работа. Няма нищо лошо в краткосрочните дейности, но не мислете, че те заместват дългосрочното засяване.

Веднъж чух за една опитна, добре платена християнска хируржка, която обмисляше да се откаже от практиката си и да замине за Африка, за да извършва операции там. Но когато направи сметките, тя осъзна, че може да продължи да извършва операции в Америка и от доходите си да финансира трима африкански хирурзи, които да извършват операции. Така че за нея беше по-изгодно от икономическа гледна точка да финансира трима хирурзи, отколкото да замине сама. Така че има „игра на сеене“, упорито сеене и, в случая с хируржката, умно и упорито сеене.

В: В Гал. 6:6-9, по какъв начин някои вярващи си налагат самоограничения, когато става дума за добро сеене?

Отговор: Просто можем да бъдем прекалено заети. Можем да сме прекалено заети да сеем други неща, или пък да губим време, без да сеем нищо. Както каза един пастор: „Не позволявайте добрите дела да ви пречат да вършите велики дела.“ Твърде лесно се разсейваме от света, политиката, актуалните събития, новините, коментарите, филмите и хиляди други приятни неща, за да имаме достатъчно време да служим на Бога. Християните трябва да станат „по-малко“; тоест, по-малко да се занимават с други разсейващи неща, за да можем, като се изпразним, да бъдем изпълнени до преливане с Духа.

Втори важен начин както да спрем да сеем добри неща, така и да започнем да сеем лоши неща, е да позволим непрощението да остане в сърцето ни. В Матей 18:21-22, когато Петър попита Исус колко пъти трябва да прости на брат си, Исус метафорично отговори: „70 пъти по 7“.

Въпрос: В Гал. 6:6, 9-10 какъв е времевият контекст на тези стихове?

Отговор: Павел беше преследван от евреи, които искаха да го убият. Павел също така трябваше да се справя с юдаизиращите християни, които искаха да го дискредитират. Павел беше в процес на събиране на голямо дарение, което да даде на църквата в Ерусалим за помощ при глад. Те искаха да дискредитират събирането на Павел, като или поставят под съмнение реалната нужда, начина, по който ще бъдат използвани средствата, или мотивите на Павел. Нямаше нужда да убеждават другите, че Павел е алчен – достатъчно беше само да породят достатъчно съмнения и несигурност, за да накарат хората да се поколебаят да дарят, и с оскъдно дарение Павел щеше да се изложи.

В: В Гал. 6:9 какво трябва да направите, ако усетите, че започвате да се уморявате да сеете добро?

Отговор: Бъдете по-търпеливи, докато тичате своя маратон. Престанете да гледате към себе си; вместо това погледнете нагоре и наоколо. На първо място, не се самообвинявайте за това, защото не сте сами. Самият Павел, който пише това, добре знаеше какво е това чувство (2 Коринтяни 1:8-11). Но както Павел, който се сблъска с много трудности за църквата, само за да види, че коринтската църква е в опасност да се отклони (2 Коринтяни), така и Павел погледна нагоре и отвъд себе си. Резултатите са в Божиите ръце. Силата да служиш е в Божиите ръце. Любовта, която те мотивира да служиш, е в Божиите ръце.

Можем да изгорим, когато се опитваме да служим на Бога само със собствените си сили, осветявайки сами пътя си (Исая 50:11), когато си изграждаме собствени пропукани цистерни, за да събираме вода (Еремия 2:13), когато водим битки със собствените си оръжия (Матей 26:51-54) и дори когато сме толкова сигурни в собствената си мъдрост, че даваме съвети на Бога (Матей 16:22-23).

Твоята стойност в Божието дело на земята не е в това кой си ти, а по-скоро в това как Христос сияе чрез теб. „Аз съм толкова духовен, толкова знаещ, толкова верен и любящ (и скромен също!), така че погледнете мен, мен, мен“ – вместо Христос. Не става въпрос колко велик вярващ си (погледни Естир и Мордехай), а по-скоро какъв канал за Бога си ти. Ефективността на християнското служение не е в това, което правите вие, а в това, което Бог прави чрез вас. Затова просто вършете нещата в Божията сила, а не в своята (Еремия 17:5-8), приближавайте се към Него в молитва (Лука 18:1) и се радвайте, когато виждате Божиите резултати.

Накрая, огледайте се и вижте колко е спешно положението. В Йоан 4:35-36 и Лука 10:2 се казва, че нивите са бели за жътва. Не е нужно да се молим толкова много за жътва, а по-скоро да има повече жътвари. Помнете, че трудът ви не е напразен, както казва 1 Коринтяни 15:10,58.

В: Защо в Галатяни 6:9 Павел ни предупреждава да не се уморяваме и да не губим сърце / да не се обезсърчаваме?

О: Когато сее, е важно да не правим нито едно от двете неща: да не се уморяваме и да не се обезсърчаваме (или да не се отказваме). Растенията са готови за жътва едва около четири месеца след като ги засадите. Ще получите реколтата само ако изчакате „в подходящото време и не се обезсърчавате“. Човек почти би си помислил, че Павел тук говори и на себе си, предвид изпитанията, които е претърпял, когато е бил замерян с камъни и оставен за мъртъв заради това, което първоначално е било само малко количество плод в Галатия.

В земеделието работникът може да бъде изкушен да се откаже и да напусне работата по-рано, или пък да не разпредели силите си правилно и да припадне от жегата.

Не забравяйте, както постоянно ни учат, че всички проблеми и конфликти се разрешават в рамките на един час – САМО ПО ТЕЛЕВИЗИЯТА.

Както казва Джон Браун (стр. 344): „Християните често се държат като деца по отношение на тази жътва. Те биха искали да посеят и да жънат в един и същи ден.“ (цитирано от книгата на Джон Р. У. Стот „Посланието към галатяните“, стр. 172).

Въпрос: В Гал. 6:10 трябва ли да правим добро на всички, или не трябва да проявяваме гостоприемство към лъжеучителите, както казва 2 Йоан 10–11?

О: И двете. Когато приемаме лъжеучители в домовете си, създаваме впечатление както у тях, така и у другите, че тяхното учение ни е приемливо и че смятаме, че е приемливо и за Бога. Не искаме да заблуждаваме хората по този начин. Когато ги приемаме, не правим добро нито на лъжеучителите, нито на другите.

В: Защо в Гал. 6:11 Павел подчертава, че е писал с големи букви?

О: Има редица теории, някои от които са доста неправдоподобни. Ето една малко вероятна и две по-вероятни.

а) Павел умишлено е написал буквите по-големи, отколкото е било необходимо, за да ги подчертае. Но ако това е вярно, какво точно е подчертавал Павел?

б) Павел е писал с по-големи букви, отколкото професионалният писар.

в) Може би Павел е имал слабо зрение или е загубвал зрението си. Ако Павел е страдал от очно заболяване преди да ги посети, това може да е причината, поради която Павел казва, че галатяните „биха били готови да си извадят очите заради него“ в Галатяни 4:15. Тази гледна точка се съдържа в „The Expositor’s Greek Testament“, том 3, стр. 190.

Въпрос: Защо в Галатяни 6:12 обрязването би било начин да се избегне преследването?

Отговор: По времето на Павел (51–57 г. сл. Хр.) това би помогнало на някого да избегне преследването от евреите.

В: В Гал. 6:12 какво означава „да направиш добро впечатление външно“?

Отговор: На английски това е неутрална фраза, която може да означава да се направи добро впечатление искрено, по добри причини, или неискрено, по лоши причини. Не е така на гръцки. На гръцки думата euprosōpēsai означава да се направи добро впечатление неискрено, да се заблуди някого.

В: В Гал.6:14 и 1 Кор.1:17 –2:2 трябва ли да се хвалим с кръста? Мормоните, Свидетелите на Йехова и мюсюлманите вярват, че е погрешно да се прави това.

Отговор: Тъй като нашата вяра трябва да бъде същата като тази на апостолите, ние трябва да го правим. Павел би бил много лош мормон или Свидетел на Йехова в Галатяни6:14 и 1 Коринтяни 1:17-2:2. Всъщност, същото важи и за Тома, който нарече Исус „Господ мой и Бог мой“ в Йоан20:28 . Същото важи и за Стефан, който се молеше на Исус в Деяния 7:59. Същото важи и за Йоан, който видя със собствените си очи хора и ангели, които хвалят и прославят Исус на небето в Откровение 5:8-14; 7:9-10. И накрая , Исус каза, че всички трябва да почитат Сина точно както почитат Отца, в Йоан 5:23.

Игнатий беше ученик на апостол Йоан, който почина през 107 или 116 г. сл. Хр. Във Второто писмо на Игнатий до ефесяните, глава 13, се казва: „Духът ми се покланя в поклонение пред кръста, който е препъни-камък за онези, които не вярват, но за вас е спасение и вечен живот.“ („Предникейски отци“, том 1, стр. 102.) Нека вярваме и практикуваме това, на което е бил научен Игнатий.

В: В Гал. 6:16 кой е „Израил Божий“?

Отговор: Християните имат две гледни точки:

1. От смъртта на Христос насам Израил на Бога е църквата, независимо дали човекът е юдеин или езичник.

2. Това се отнася за еврейския народ – или за онези, които все още не вярват в Христос, но ще повярват, или за онези, които вече са дошли при Христос.

В книгата „Трудни изречения от Библията“, стр. 633–636, са представени гръцки граматически аргументи и за двете гледни точки.

В: В Гал. 6:17 какви са били белезите по Павел?

Отговор: Писанието не казва. Едно обяснение е, че това са белезите и физическите наранявания от побоите, корабокрушенията и гоненията, които Павел е претърпял. По същия начин, по който в римския свят робът може да бъде белязан с името на господаря си, Павел е бил като че ли белязан с името на Христос чрез побоите и нараняванията, които тялото му е претърпяло.

Второто обяснение, че става дума за „стигмати“, не е толкова вероятно, тъй като ранната църква явно не е била запозната с тази концепция.

В: В Гал. 6:17 белезите по тялото на Павел биха ли могли да бъдат „стигмати“?

Отговор: -Вероятно не. Стигматите са отворени рани, които са се появявали по ръцете и ребрата на някои католически мистици без известна физическа причина. Падре Пио (1887–1968) беше един от тях. По-късно той почина от естествена смърт, която, според Падре Пио, беше жертва в името на единството на църквата.

Според книгата на Джон Р. У. Стот „Посланието към галатяните“, стр. 181, до началото на ХХ век са регистрирани поне 321 случая на стигмати.

Някои твърдят, че стигматите са психологически феномен, а други – че са чудотворно знамение от Бога. Един важен аспект се отнася до ръцете. Гръцката дума за „ръка“ включва и китката, а днес знаем, че при разпъването на кръст пироните са били забивани в горната част на китката на жертвата, където костта би задържала пирона. Ако пироните бяха забити в дланите, те щяха да бъдат изтръгнати. Стигматите се появяват именно на дланите.

В: Как знаем, че Павел е написал Посланието към галатяните?

Отговор: Има поне две причини.

1. Павел го казва в Галатяни 6:11. Вярваме, че това е вярно, защото никой в ранната църква никога не е поставял това под съмнение. Бог обеща да запази Своето слово в Исая 55:10-11; Исая 59:21; Исая 40:6-8; 1 Петрово 1:24-25; Матей 24:35.

2. Свидетелства от ранната църква. Вижте два въпроса по-нататък за автори, които са се позовавали на Посланието към галатяните.

В: Какви доказателства имаме, че Посланието към галатяните трябва да бъде в Библията?

Отговор: Има поне четири причини.

1. Павел я е написал, а той е бил апостол. Петър потвърждава, че думите на Павел са Свещеното Писание във 2 Петрово 3:15-16.

2. Самият Павел казва, че е апостол в 1 Тимотей 1:1; 2:7, Римляни 1:1; 1 Коринтяни 1:1; 9:1, 2 Коринтяни 1:1, 11:5; Галатяни 1:1, Ефесяни 1:1; Колосяни 1:1; 1 Тимотей 1:1; 2 Тимотей 1:1; Тит 1:1.

3. Свидетелства от ранната църква. Вижте следващия въпрос за някои от авторите, които са се позовавали на стихове от Посланието към галатяните.

4. Ранни ръкописи на Посланието към галатяните

Ето някои автори от ранната църква, които са се позовавали на Посланието към галатяните.

2 Климент, гл. 2, стр. 251 (120–140 г. сл. Хр.) цитира както Исая 54:1, така и Галатяни 4:27

Посланието на Поликарп до филипяните (100–155 г. сл. Хр.) цитира една четвърт от един стих от Посланието към галатяните: „Бог не се подиграва“ (3 от 14 гръцки думи).

„Матетес към Диогнет“ (ок. 130–200 г. сл. Хр.), гл. 4, стр. 26, прави алюзия към Галатяни 4:10: „защото спазват месеци и дни“

Мураториевият канон (ок. 190–217 г. сл. Хр.) споменава, че Павел е писал до седем църкви в своите послания: до коринтяните (2 писма), до ефесяните, до филипяните, до колосяните, до галатяните, до солунците (2 писма) и до римляните. Павел е написал Посланието до Филемон, Посланието до Тит и двете послания до Тимотей.

Ириней Лионски (182–188 г. сл. Хр.) цитира Галатяни 4:4–5 като писмо на Павел до галатяните. Ириней, „Против ересите“, книга 3, глава 16.3, стр. 441

В „Страданията на сцилитанските мъченици“ (180–202 г. сл. Хр.) се споменават писанията на Павел, без да се посочват конкретни книги.

Климент Александрийски цитира Галатяни 3:19, 23, 24 като написани от Павел в „Стромати“ (193–202 г. сл. Хр.), книга 1, глава 27, стр. 338

Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.) цитира 1 Коринтяни 8:2 и Галатяни 1:7 и 5:7 като написани от апостола в „За предписанията срещу еретиците“, глава 27, стр. 256.

Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.) споменава, че Павел е авторът на Посланията до галатяните, коринтяните, филипяните, солунците, ефесяните и римляните, а Йоан е авторът на „Апокалипсис“ („Откровение“) в „Против Маркион“, книга 4, глава 5, стр. 350.

Тертулиан (207 г. сл. Хр.) казва, че Павел е написал Посланието към галатяните в своята книга „Против Маркион“, книга 4, глава 5, стр. 350. Това е книга, „която произхожда от апостолите и е била съхранявана като свещено наследство в църквите на апостолите“.

Теодот, вероятно монтанист (ок. 240 г. сл. Хр.), прави алюзия към „Римляни“8:15 , и „Галатяни“ 4:6 в глава 19, стр. 45

Хиполитус (222–235/6 г. сл. Хр.) цитира половината от Галатяни 1:1 като написана от Павел в „Трактат за Христос и Антихриста“, глава 8, стр. 206. Той цитира Галатяни 3:20 – фрагмент от „Коментари върху Числа“, стр. 169

Ориген (писал 225–253/254 г. сл. Хр.) се позовава на Галатяни2:12 като на Павел в „Писмото до галатяните“. Ориген, „Против Целз“, книга 2, глава 1, стр. 429

Новатиан (250/254–257 г. сл. Хр.) цитира Галатяни 1:1 и1:12 като написани от Павел. „Трактат за Троицата“, глава 13, стр. 622

Киприан от Картаген (ок. 246–258 г. сл. Хр.) „Павел до галатяните“ и от „Галатяни“ в „Трактати на Киприан“, Трактат 12, трета книга, 3, 9, 64, наред с други места. Той също цитира Галатяни 5:17–22, като казва, че това е от апостол Павел, в „Трактат 4“, глава 16, стр. 452.

Фирмилиан от Кесария в писмо 74 до Киприан, глава 12, стр. 393 (256 г. сл. Хр.) цитира половината от Галатяни 3:27

Седми Картагенски събор, стр. 566 (258 г. сл. Хр.) Немесиан от Тубуна цитира Галатяни 5:19-21 като написани от апостола.

Адамантий (ок. 300 г. сл. Хр.) Адамантий казва, че Павел е написал до галатяните „Диалог за истинската вяра“ (808а), стр. 44

Методий (270–311/312 г. сл. Хр.) цитира Галатяни 5:22, 23 като написани от апостола. „Пирът на десетте девици“, беседа 10, стр. 340

Александър Александрийски (313–326 г. сл. Хр.) цитира Галатяни 1:8,9 като написани от „благословения Павел“ в „Писма за арианската ерес“, гл. 1.13, стр. 296

Атанасий Александрийски (ок. 318 г. сл. Хр.)

Евсевий от Кесария (318–325 г. сл. Хр.)

След Никея

„Църковна история“ на Евсевий (323–326 г. сл. Хр.), книга 3, глава 3, стр. 134 (подразумева се). Той казва: „Четиринадесетте послания на Павел са добре известни и неоспорими.“ След това той споменава, че някои спорят дали Павел е написал Посланието към евреите или не. Той също така казва в книга 3, глава 25, стр. 155, че посланията на Павел са Свещеното Писание. „Никейски и постникейски отци“, втора серия, том 1, стр. 155.

Астерий Софистът (след 341 г. сл. Хр.)

Афрахат (337–345 г. сл. Хр.) „Избрани доказателства“

Хегемоний (III век) цитира част от Гал. 4:3 като написана от апостол Павел. „Спор с Манес“, глава 13, стр. 188. Той цитира също Галатяни 1:6–8. „Спор с Манес“, глава 36, стр. 209

Евсевий от Емеса (ок. 359 г. сл. Хр.)

Викторин от Рим (след 363 г. сл. Хр.)

Атанасий Александрийски (367 г. сл. Хр.) изброява книгите на Новия Завет в „Празнично писмо“ № 39, стр. 552

Хиларий от Поатие (355–367/368 г. сл. Хр.)

„Synopsis Scripturae Sacrae“ (350–370 г. сл. Хр. или V век) споменава Посланието на Павел до галатяните като част от Новия Завет. В него се цитира всичко освен последната фраза от Галатяни 1:1.

Марцел от Анкира (ок. 374 г. сл. Хр.) се позовава на Галатяни 1:11

Ефрем Сириецът, автор на химни (350–378 г. сл. Хр.)

Василий Кападокийски (357–378/379 г. сл. Хр.) цитира Галатяни 4:7 като думи на Павел. „За Духа“, гл. 5.10, стр. 7

Синодът в Лаодикия (във Фригия) (343–381 г. сл. Хр.), канон 60, стр. 159, изброява книгите от Стария и Новия Завет. Канон 59, стр. 158, гласи, че в църквата могат да се четат само каноничните книги от Стария и Новия Завет.

Амброзиастер (след 384 г. сл. Хр.)

Кирил Йерусалимски (ок. 349–386 г. сл. Хр.)

Амброзий от Милано (370–390 г. сл. Хр.)

Григорий Назианзенски (330–391 г. сл. Хр.)

Пациан от Барселона (342–379/392 г. сл. Хр.)

Григорий от Елвира (след 392 г. сл. Хр.)

Григорий от Ниса (ок. 356–397 г. сл. Хр.)

Дидим (398 г. сл. Хр.)

Расколникът Луцифер от Каляри, Сардиния (361–ок. 399 г. сл. Хр.)

Амон (IV век)

Епифаний от Саламис (360–403 г. сл. Хр.)

Коментарът на Руфин върху Апостолското вероизповедание (374–406 г. сл. Хр.)

Гаудентий (след 406 г. сл. Хр.)

Йоан Златоуст (392–407 г. сл. Хр.) е написал коментар върху Посланието към галатяните, който е запазен и до днес.

Хромаций (407 г. сл. Хр.)

Севериан (след 408 г. сл. Хр.)

Никета от Ремезиан (414 г. сл. Хр.)

Йероним (373–420 г. сл. Хр.)

Картагенският събор (218 епископи) (393–419 г. сл. Хр.)

Августин от Хипо (388–28 август 430 г. сл. Хр.)

Полупелагианецът Йоан Касиан (419–430 г. сл. Хр.)

Нил (ок. 430 г. сл. Хр.) се позовава на Галатяни 6:10

Марк от Еремита (след 430 г. сл. Хр.)

Винсент от Лерин (ок. 434 г. сл. Хр.)

„Църковна история“ на Сократ (ок. 400–439 г. сл. Хр.)

Александрийският ръкопис (A) (ок. 450 г. сл. Хр.)

Хесихий от Йерусалим (след 450 г. сл. Хр.) се позовава на Галатяни 6:2, а не на други стихове от Галатяни

Халкидонският събор срещу монофизитите (451 г. сл. Хр.)

Кводвултдеус (ок. 453 г. сл. Хр.)

Теодорет от Кир (епископ и историк) (423–458 г. сл. Хр.)

Папа Лъв I от Рим (440–461 г. сл. Хр.)

Проспер от Аквитания (противник на Касиан) (426–465 г. сл. Хр.)

Варимадум (445/480 г. сл. Хр.)

Макарий/Симеон (IV или V век)

Спекулум (V век)

Теодот от Анкира (V век сл. Хр.)

Втори Константинополски събор (около 153-ти) (май 553 г. сл. Хр.)

Прокъл (412–485 г. сл. Хр.)

Доказателства за еретици и фалшиви книги

Еретикът Маркион според Тертулиан и Адамантий

Манихейският еретик Фаустинус от Милевис/Милевум (IV век)

Еретикът Прискилиан (убит през 385 г. сл. Хр.) се позовава на Галатяни 3:28

Донатистът Тиконий (след 390 г. сл. Хр.) се позовава на Галатяни 3:28 и други стихове.

Еретикът Пелагий (416–418 г. сл. Хр.)

„Базарът на Хераклид“ на Несторий (451/452 г. сл. Хр.)

Пелагианският еретик Теодор от Мопсуестия (425 г. сл. Хр.)

Голяма част от това се основава на четвъртото преработено издание на Аланд и др., „Адамантий: Диалог за истинската вяра в Бога“ и „Книгите на стъпките: Сирийският Liber Graduum“.

В: Как в Посланието към Галатяните разбираме, че днешното Писание е надеждно съхранение на това, което е било написано първоначално?

Отговор: Има поне три основателни причини.

1. Бог обеща да съхрани Своето слово в Исая 55:10-11; Исая 59:21; Исая 40:6-8; 1 Петрово 1:24-25; Матей 24:35.

2. Свидетелствата на ранната църква. Авторите от ранната църква до Първия Никейски събор (325 г. сл. Хр.) са цитирали Посланието към галатяните около 182 пъти, без да се броят препратките. Те са цитирали 59% от Посланието към галатяните, като са отчитали частичните стихове като части. Това са 87,4 от общо 149 стиха.

Вижте предишния въпрос за авторите, които са се позовавали на стихове от Посланието към галатяните.

3. Най-ранните ръкописи на Посланието към галатяните, с които разполагаме, показват, че има малки различия между ръкописите, но няма нито една теологически значима грешка.

p46 Chester Beatty II (100–150 г. сл. Хр.) съдържа 140 стиха от Посланието към галатяните, както и други стихове. По-конкретно в него се съдържат: Галатяни 1:1–8;1:10 –2:9;2:12 –21; 3:2–29; 4:2–18;4:20-5:17 ;5:20 –6:8;6:10 –18 и други части от посланията на Павел и Посланието към евреите. В книгата „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“ на стр. 192 има снимка на част от p46. На стр. 197–198 също се посочва, че качеството и стихиометричните белези показват, че това е написано от професионален преписвач. Доста четлива снимка на страницата от папирусите на Честър Бийти с Галатяни 6:10–18 и началото на Филипяни се намира в книгата „Павел: Апостолът на освободеното сърце“.

Първата половина на III век – 1936 г. – Фредерик Г. Кениън според „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“.

II век, 200 г. сл. Хр. – 1935 г. – Улрих Вилкен, според „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“.

200 г. сл. Хр. – 1968 г. – „Текстът на Новия Завет“.

81–96 г. сл. Хр. – 1988 г. – Йонг Кю Ким, според „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“.

Около 200 г. сл. Хр. – 1975 г. – Аланд и др., трето издание.

Около 200 г. сл. Хр. – 1998 г. – Аланд и др., четвърто преработено издание.

Началото до средата на II век – 1999 г. – „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“. Това се основава отчасти на факта, че почеркът е много подобен на този в Папирус Оксиринх 8 (края на I или началото на II век) и Папирус Оксиринх 2337 (края на I век).

стр. 51 (=Папирус Оксиринх 2157) Галатяни 1:2-10,13,16-20 ок. 400 г. сл. Хр.

около 400 г. сл. Хр. – 1968 г. – „Текстът на Новия Завет“ и – 1975 г. – Аланд и др., трето издание, и – 1998 г. – Аланд и др., четвърто преработено издание

Ватиканус [B] 325–350 г. сл. Хр.

Синайски [Si] 340–350 г. сл. Хр.

Бохайрски коптски [Boh] III/IV век

Сахидски коптски [Sah] III–IV век

Готически [Goth] 493–555 г. сл. Хр.

Вижте www.BibleQuery.org/Galatians Manuscripts.html за повече информация относно ранните ръкописи на Посланието към галатяните.