< Въпрос по Библията от Евангелията

В: Кой е първият, написал книга с отговори на въпроси относно Евангелията?

Отговор: Най-ранният, който съм открил, е Евсевий Кесарийски (313–339/340 г. сл. Хр.), който е написал две произведения. Първото се нарича „Въпроси и отговори относно Евангелията, адресирани към Стефан“, което носи и заглавието „Въпроси и отговори относно родословието на нашия Спасител“, а второто е „Въпроси и отговори относно Евангелията, адресирани към Маринус“. Двете произведения, взети заедно, се наричат „Въпроси и отговори относно Евангелията“. Освен това Евсевий е написал опровержение на твърдените противоречия, изтъкнати от Йероклес – неоплатонически философ и римски управител на Витиния, а по-късно и на Египет, който жестоко е преследвал християните по времето на Домициан. Преди това много ранни християнски автори също са отговаряли на отделни въпроси.

След това Амброзиастер написа „Въпроси относно Стария и Новия Завет“ (на латински) около 384 г. сл. Хр.

За повече информация вижте „Никейски и постникейски отци“, втора серия, том 1, стр. 32, 38–39.

В: Великите учители в историята обикновено имат ученици, а след това разработват курс на обучение или книга, която съдържа техните идеи, мисли и наставления. Защо не намираме такава книга, свързана с Исус Христос, а вместо това намираме различни евангелия или книги, написани от двама от Неговите ученици и други двама души?

Отговор: В отговора трябва да се имат предвид четири точки.

1) На първо място, Исус не е просто „велик учител“, какъвто се твърди, че са били Аристотел, Конфуций или Буда. Исус е Бог.

2) Другите са имали писари. Еремия е имал писар на име Барух. Вероятно писар на Мойсей е написал за смъртта и погребението на Мойсей във Второзаконие 34:5-6. Всички мюсюлмани са съгласни, че и Мохамед не е записал нищо сам.

3) Исус даде на църквата апостоли, които имаха важната роля да предадат на църквата това, което Исус е учил и е правил. Не забравяйте, че първите християни не са имали Новия Завет; вместо това са имали самите апостоли.

4) Изглежда, че Исус е бил по-загрижен за Своето служение, като е демонстрирал чрез Своите велики чудеса, че е Синът Божий, отколкото да отделя време от служението Си, за да бъде Свой собствен секретар.

Четиримата евангелисти бяха Матей и Йоан, ученици на Исус, Марко, спътник и преводач на Петър, и Лука, историкът и спътникът на Павел в пътуванията му.

Въпрос: Ако Евангелията бяха достатъчни за нуждите на църквата или на вярващите, Светият Дух не би имал нужда да вдъхновява Павел да напише онези послания, които разглеждат доктринални въпроси, а също и проблеми на местните църкви. Следователно не можем да кажем, че Духът е престанал да вдъхновява благочестиви мъже да обясняват или да показват божественото мнение или отношение към различни актуални въпроси през вековете. Ето защо можем да кажем, че Божественото вдъхновение не е спряло и няма да спре до Второто пришествие на Исус и края на времената. Какво мислите по този въпрос?

О: Не съм съгласен. Не забравяйте, че най-ранните християни не са разполагали нито с писмените Евангелия, нито с писанията на Павел, нито с което и да е от писанията на Новия Завет. Вместо това те са имали самите апостоли. Но след като апостолите починаха, те завещаха учението си в писмен вид в Новия Завет. Църквата е построена върху основата на апостолите и пророците, както се казва в Ефесяни 2:20; 3:5. Макар че те са имали новозаветни пророци като Агабус и дъщерите на Филип, днес ние нямаме старозаветни пророци, които да са написали Свещеното Писание. По същия начин нямаме и други новозаветни апостоли, които физически да присъстват на тази земя.

В: Кое от известните евангелия (Матей, Марко, Лука, Йоан) или други е най-старото? Другите евангелия ли се основават на него? И до каква степен са го цитирали или са черпили от него?

Отговор: Не знаем със сигурност, но много учени смятат, че Евангелието от Марк е най-старото. Лука в Лука 1:1-3 споменава, че се е позовал на по-стари разкази, които могат да включват както писмени, така и устни. Общоприето е, че Евангелието от Йоан е написано последно.

Йоан имал ученик на име Папий, и ето какво е казал той. „Марко, който беше тълкувател на Петър, е записал точно всичко, което си спомняше, било то думи или дела на Христос, но не по ред. Защото той не беше нито слушател, нито спътник на Господа; но впоследствие, както казах, той придружаваше Петър, който адаптираше наставленията си според нуждите, а не като че ли съставяше сборник от пророчествата на Господа. Така че Марко не е допуснал грешка, когато е записал по този начин някои неща, както си ги е спомнял; защото се е концентрирал единствено върху това – да не пропусне нищо от чутото, нито да включи някакво невярно твърдение сред тях“ (взето от „The New Bible Dictionary“, 1962 г., стр. 782) „Църковна история“ на Евсевий, книга 3, глава 39, стр. 170–173. По-конкретно, в Матей 10:32 изразът „да ме признаят“ звучи странно на гръцки, но е естествен само на арамейски, според „Библейския коментар на Експозитора“, том 8, стр. 256.

В: Някои библейски учени твърдят, че чудесата в Евангелието приличат на чудесата на изцеление, срещани в елинистичните традиции, и че тези чудеса не са извършени от Исус, а са измислени от първата християнска общност. Ето защо те ги отхвърлят. Какво мислите по този въпрос?

Отговор: Нито един учен, вярващ в Библията, не твърди това; разбира се, скептичните автори са друг въпрос. Въпреки това, дори сред тях не мисля, че мнозинството изобщо твърди, че чудесата са заимствани от елинистичните (гръцките) традиции. Следователно не смятам, че повечето от тях не вярват в чудесата, защото те произхождат от елинистичните традиции. По-скоро те не вярват, че каквито и да било свръхестествени чудеса са възможни.

Въпреки това някои са твърдели това, така че нека се върнем назад в историята и видим къде изглежда, че това е започнало за първи път. Римският император Александър Север (205–235 г. сл. Хр.) жестоко преследваше християнската църква. Майка му Юлия дала на професионалния оратор Флавий Филострат екземпляр от „Мемоарите на Дамис“ и помолила Филострат да напише биография на Аполоний от Тиана. В тази биография се казва, че Аполоний от Тиана възкресил някого от мъртвите и се възнесъл на небето. Можете да прочетете повече за това на www.biblequery.org/History/Legends/ApolloniusofTyana.html.

Като странична бележка, най-ранните ръкописи, които споменават чудесата на Исус, са:

папирус p66 Бодмер II – 817 стиха (92%) от Евангелието на Йоан (125–175 г. сл. Хр.); p4 + p64 + p67 – 95 стиха (ок. 150–175 г. сл. Хр.); p45 Честър Бийти I – 833 стиха (4 евангелия плюс Деяния) (200–225 г. сл. Хр.); p75 (ок. 175–225 г. сл. Хр.); 0162 (Йоан 2:11–22) (ок. 300 г. сл. Хр.); p28 – Йоан 6:8–12, 17–22 (III век сл. Хр.); Синайски сирийски (SyrS) (III/IV век)

Някои от най-ранните християнски автори, които споменават чудесата на Исус, са Квадрат от Атина (126 г. сл. Хр.); Юстин Мъченик (ок. 150 г. сл. Хр.); Мелит от Сардис (170–177/180 г. сл. Хр.); Ириней от Лион (182–188 г. сл. Хр.); Тертулиан (207/208 г. сл. Хр.) и други след тях.

Въпрос: Как е възможно Исус да е от племето на Юда, след като принадлежността към племе се определя единствено по бащина линия (Числа 34:14, Числа 1:18–24, Левит 24:10)? Племенната принадлежност на майката се считаше за без значение за племенната принадлежност на децата ѝ, а племенната принадлежност/родословието не можеха да се наследяват чрез доведен баща; само имуществото можеше да се наследява. Тъй като християните вярват, че Исус не е имал човешки баща, той не би имал племенна принадлежност и следователно не може да се счита за потомък на Юда или Давид, което би го изключило от списъка на месианските кандидати. Уебсайтът http://www.jewsforjudaism.org/faq-primary-211/birth-of-jesus-primary-360/59-whos-genealogy-is-given-by-luke излага следните твърдения относно родословието на Христос: „Предположението, че Мария е от давидовски произход, поставя проблема, че Мария не би могла да предаде това, което не е притежавала: (1) Майчината връзка не се взема предвид при наследяването на трона на Давид, който се предава единствено по непрекъсната мъжка линия: „Няма да се отсече от Давид мъж, който да седи на трона на дома Израилев“ (Еремия 33:17); (2) Според Библията правото на привилегиите по родословие, тоест царството и свещеничеството, се предава изключително по мъжка линия. Случаят с наследството на дъщерите на Селофехад (Числа, глави 27 и 36) не се отнася тук, тъй като засяга прехвърлянето на материално имущество, а не на привилегии по родословие.“

О: Първо отговорът за 5 секунди, след това подробният отговор. Повечето евреи считат, че еврейството се предава по майчина линия, но нека отговорим на този въпрос, като пренебрегнем това. По принцип, докато принадлежността към племе обикновено се предаваше по бащина линия, при семейството на Ярха (1 Летописи 2:34-41) и при синовете на свещеника (Ездра 2:61; Неемия 7:63) еврейската принадлежност към племе се предаваше по майчина линия, а НЕ по бащина. Колко повече би била принадлежността към племе по майчина линия в случая с раждането от девица!

Що се отнася до подробен отговор, кой е казал, че принадлежността към племе или клан е била само по бащина линия? – Никой в Библията. Числа 34:14 не показва нищо. Числа 1:18-24 показва, че синът на египетски баща и израилтянска майка не е бил наричан израилтянин. Хората биха го смятали за египтянин или полуизраилтянин. Левит 24:10 (и много други пасажи) посочват само, че за обикновените израилтяни племенната принадлежност всъщност е била по бащина линия. Но това НЕ Е ОГРАНИЧЕНИЕ ЗА БОГА. Случаите с двама биологични родители нямат отношение към случая с един биологичен родител. И все пак, дори при двама биологични родители, всъщност има примери в Стария Завет, при които племенната принадлежност е по майчина линия.

Три примера за племенна принадлежност чрез майката.

В племето на Юда Шешан нямаше синове, а само дъщери. Затова той даде дъщеря си за жена на египетския си слуга Ярха и те имаха син на име Атай. Родословието на Атай е посочено заедно с това на останалите израилтяни в 1 Летописи 2:34-41. Не само че синовете му бяха считани за израилтяни, но и бяха включени в списъка на Юда.

Втори пример е Яир, чийто дядо беше Хезрон от племето на Юда и дъщерята на Макир, манасит. В 1 Летописи 2:21-23 Яир управляваше 23 града в Галаад (на територията на Манасия). И все пак, въпреки че дядото на Яир беше от Юда, Яир все пак се нарича манаситянин, както и майка му в Числа 32:41 и Второзаконие 3:14.

Трети пример е Ездра 2:61 и Неемия 7:63, където синовете на един свещеник, който се оженил за дъщеря на Барзилай, са наричани синове на Барзилай.

Друг пример, показващ, че принадлежността към рода не се определяше единствено чрез биологичния баща, е левиратният брак. Когато съпругът умира, преди да има деца, братът на съпруга се жени за вдовицата, а първото родено дете се счита за дете на починалия първи съпруг, въпреки че биологично това не е така.

Въпреки това обаче въпросът изглежда като търсене на дребни разлики. Какъв етичен произход е имала човешката ДНК на Исус? 100% еврейски. Имало е само 12 еврейски племена (всъщност 11 племена плюс 2 полуплемена). Човешката ДНК на Исус била ли е от някое от тези племена? Да, от Юда. Ако липсата на еврейски баща би го направила нечастен на някое от 12-те племена, тогава какъв би бил етническият произход на Исус?

Този въпрос изглежда като избягване на по-важен въпрос. Ако Исус беше роден от девица, изпратен от Бога да ни учи, бихте ли Го последвали или не? Ако изборът беше между оставането в еврейската култура на питащия и следването на Единствения Истински Бог, кое бихте избрали? Ако човекът не би казал, че би последвал Единствения Истински Бог на всяка цена, тогава проблемът не е в ДНК-то на Исус, а в това, че повечето евреи не са склонни да следват Единствения Истински Бог.

Вторият въпрос е наследството на трона. Въпросният човек е сгрешил, като е казал, че Мария не е от рода на Давид; нейното родословие в Евангелието от Лука, както и в Лука 2, Римляни 1:3 и 2 Тимотей 2:8, показва, че Исус (и тя) са биологични потомци на Давид. Въпреки това въпросният човек е прав, като посочва, че родословието на Мария няма да има никакво значение за наследството на трона. Затова беше важно Исус да бъде и осиновен син на Йосиф, който като мъж от рода на Давид би имал право на престола.

В: В евангелията какъв е източникът, според който биологичният баща на Исус е бил римски войник на име Пантера?

О: Доколкото знаем, това лъжливо обвинение за първи път е отправено от римски противник на християнството на име Целз през III век сл. Хр. Тази дума, която не е известна като име в друг контекст, е близка до гръцката дума за девица: parthenos. По-късно еврейският Талмуд я възприе, както и нацистите през XX век. Виж „Евангелието от Матей и неговите читатели“ от Хауърд Кларк. Издателство „Индиана Юнивърсити Прес“, 2003 г., стр. 5.

В: Йоан Златоуст казва, че ако четиримата евангелисти се бяха съгласили по всички подробности, щяха да бъдат обвинени, че са се сговорили да направят разказите си еднакви. Следователно можем да разглеждаме различията в техните евангелия като доказателство, че всеки от тях е бил независим и е работил отделно от останалите, както и като доказателство, че техните разкази са автентични и верни. Какво мислите? Аз лично обаче смятам, че евангелистите би трябвало да опишат едни и същи събития с различни думи, език и стил. А вие какво мислите?

О: Мисля, че това до голяма степен е вярно. Съгласен съм, че различията в изразите, в събитията, които са включили, и дори в акцентите, които поставят, допринасят за тяхната достоверност. Разбира се, авторите на синоптичните евангелия може би все пак са знаели един за друг, а Йоан вероятно е знаел за тях. Но от друга страна, дори и с четири различни разказа, скептиците през вековете така или иначе са ги обвинявали в най-различни неща.

Има различия не само във формулировките, но и в акцентите и в това кои истории се разказват. Например, Матей отделя много повече внимание от останалите на това, как Исус изпълнява старозаветните пророчества. Марко – по-малко. (Между другото, Марко е римско име, а не еврейско.) Евангелието на Марко набляга повече на действията, които Исус е извършил. Ириней Лионски (182–188 г. сл. Хр.) е писал много по този въпрос в своята книга „Против ересите“, том 3, глава 11.8, стр. 428.

В: Историята за кръщението на Исус от Йоан Кръстител и изкушението Му от Сатана е записана в Евангелията на Матей, Марк и Лука, но не фигурира в Евангелието на Йоан. Същото важи и за Преображението. Защо?

Отговор: Йоан не казва защо, от всички неща, които Исус е извършил, не е включил това вместо нещо друго. Но можем да предположим един отговор. Забележете, че има много други събития, описани в трите синоптични евангелия, които също липсват в Евангелието на Йоан. Общоприето е, че Евангелието на Йоан е написано последно, и се смята, че Йоан е искал да включи събития, които не са споменати или са споменати само мимоходом в другите евангелия, за да предостави по-пълна картина.

В: Само Матей 2:1 споменава влъхвите (мъдреците) в историята за раждането на Исус. Защо другите евангелия не говорят за тях? Дали това е алегорична история, която да покаже проповедта на ранната църковна общност, която е осъзнала, че евреите са отхвърлили Исус, затова се е погрижила за народите вместо тях и така е направила влъхвите първите, които са се поклонили на Христос, в контраст с еврейските водачи, Ирод и другите, които са се опитали да убият бебето Исус?

О: От всички събития в живота на Исус другите евангелисти са избрали да не включват именно тези. Възможно е също така да не са знаели за посещението на влъхвите. Макар че тук може да има символика, няма нищо, което да сочи, че това е било само алегорично.

Що се отнася до алегоричното тълкуване на пасажите като цяло, ако Бог е съобщил нещо на Своя народ чрез някаква алегория в Писанието и нито един християнин в цялата история не го е видял, тогава Бог наистина ли го е съобщил – успешно? Никой не е възприемал това значение като чисто алегорично, а не буквално, поне до началото на епохата на скептицизма през XIX век.

В: Защо в Евангелията има нужда от хармонизиране на Евангелията?

О: Хармонизирането на Евангелията не би било проблем, ако Бог беше запазил само едно Евангелие или ако Самият Бог беше дал пълна хармония на Евангелията. Вместо това имаме четири разказа, в които всеки човешки автор е записал това, което е смятал за най-важно от онова, което Бог по Своята провидение му е позволил да запомни. Вижте следващия въпрос, за да разберете защо имаме четири Евангелия.

В: Кои са първите автори в историята, които са съставили хармония на евангелията?

О: Татиан (ок. 172 г. сл. Хр.) състави хармонизирана версия на евангелията, наречена „Диатесарон“, което означава „чрез четирите“. Това свидетелства, че са били признати само четири евангелия, и в нея са цитирани точно, дума по дума, 79 % от евангелските стихове. Въпреки това Татиан е бил гностик-енкратит и избирателно е пропуснал всички стихове, които подчертават човешката природа на Исус, като например родословията. Но дори този еретик е включил всички стихове, които показват, че Исус е Бог.

Теофил Антиохийски (168–181/188 г. сл. Хр.) е написал хармония/коментар върху Евангелията според Йероним, но тя е изгубена. (ANF, т. 2, стр. 87–88

Дионисий Александрийски (246–265 г. сл. Хр.) (частично) показа, че авторите на евангелията не са „били в несъгласие или противоречие помежду си“, и в своето „Писмо 5“ – до епископ Василид, канон 1, „Предникейски отци“, том 6, стр. 94–95, даде добра и доста пълна хармония на евангелията след възкресението.

Амоний Александрийски е съставил хармония на евангелията в началото на III век. Той е използвал Евангелието от Матей като стандарт и е показал как се съпоставят останалите евангелия. Вж. „Никейски и постникейски отци“, Втора серия, т. 1, стр. 38–39 и т. 6, стр. 69.

Ювенкус (329 г. сл. Хр.) състави епична поема по Евангелията, хармонизирайки голяма част от тях.

Евсевий от Кесария (313–339/340 г. сл. Хр.) състави хармония, която беше по-лесна за четене, тъй като подреди колоните една до друга. Въпреки това в „Никейски и постникейски отци“, Втора серия, том 6, стр. 69 се посочва, че тя е имала недостатък, тъй като той често е използвал паралелизъм там, където не е имало нужда от такъв. Вж. „Никейски и постникейски отци“, Втора серия, том 1, стр. 38–39.

Августин от Хипо (354–430 г. сл. Хр.) също е написал произведение, озаглавено „Хармония на Евангелията“. То се намира в „Никейски и постникейски отци“, Втора серия, том 6, стр. 77–236.

По време на Реформацията следните личности са изготвили хармонии на Евангелията: Озиандер, Янсен, Робърт Стивънс, Жан Калвин, Дю Мулен и Хемниц, според „Никейски и постникейски отци“, Втора серия, том 6, стр. 69.

В съвременността хармония на Евангелията се намира в „Новия библейски речник на Унгер“ (The New Unger’s Bible Dictionary), стр. 495–498.

В: Ако Евангелието от Марко е било написано първо, християните със сигурност са знаели за него. Защо тогава просто не са го преписали, а вместо това се появиха хора, които написаха второ, трето и четвърто евангелие?

Отговор: Те наистина са преписали Евангелието от Марко, както и останалите три евангелия, така че мисля, че въпросът всъщност е: защо има още три евангелия? Ние разполагаме с богатството не само на една, а на четири гледни точки към Исус. Бог е вдъхновил не само един автор, а четирима, и Бог им е дал различни перспективи и личности.

В: Защо има четири евангелия?

О: Четирите евангелия имат различни цели и донякъде различна аудитория.

Матей: според Папий е било написано първо на езиците на евреите (арамейски?). То набляга на Божието царство, за разлика от Йоан, което набляга на това как да бъдем спасени. Матей изброява много пророчества от Стария Завет и показва как животът на Христос е бил успореден с живота на Израил в Стария Завет. Мнозина възприемат Евангелието на Матей като „лъв“, който подчертава Христос като Цар. Ириней Лионски (182–188 г. сл. Хр.) във фрагмент 28 казва, че Евангелието на Матей е било написано за евреите, като подчертава, че Христос е потомък на Давид.

Марко: Подчертава делата на Христос. Мнозина възприемат Евангелието от Марко като „вол“, който изтъква Христос като слуга.

Лука: Най-дългото Евангелие е написано от лекар и спътник на Павел в пътуванията му. Лука е наричан най-великият историк на древния свят. Мнозина възприемат Евангелието на Лука като „човек“, който подчертава човешката същност на Христос.

Йоан: Може би най-дълбокото Евангелие, което поставя по-малко акцент върху живота на Христос и повече върху Неговите твърдения и учение. Мнозина възприемат Евангелието на Йоан като „орел“, който подчертава божествеността на Христос.

В „Библейския коментар за вярващите“ (стр. 1198) се споменава, че в Стария Завет Месията се нарича „Клонът“ в четири контекста: „…за Давид – праведен Клон, и Той ще царува мъдро като Цар…“ (Еремия 23:5,6), „Моят слуга, Клонът“ (Захария 3:8), „човек, чието име е Клонът“ (Захария 6:12) и „Клонът на ГОСПОДА“ (Исая 4:2).

Нямаше други евангелия, които християните да приемат като общоприети. Ириней, който е писал около 182–188 г. сл. Хр., казва, че евангелията са били точно четири (Ириней, „Против ересите“, книга 3, глава 11.8, стр. 428).

В: Подредени ли са евангелията в хронологичен ред?

О: Не. Ето какво казват четири консервативни източника.

В „NIV Study Bible“, стр. 1437, се казва: „(Изглежда обаче, че хронологичният ред не е бил стриктно спазван в никое от Евангелията.)“

В „New Geneva Study Bible“, стр. 1504, се казва: „Въпреки това Матей и Лука не следват Марко във всеки един момент по отношение на реда на събитията от живота на Исус или реда на Неговите учения.“ На стр. 1698 се казва: „Макар да възникват някои затруднения при съпоставянето на подробностите, основните елементи са в пълна хармония.“

Ф.Ф. Брус в „Трудни изречения от Библията“, стр. 454–455, казва: …никой от евангелистите не твърди, че представя точна хронология. … За древния историк беше далеч по-важно да разберем смисъла на историята, отколкото да изясним хронологията. По този начин Матей групира изреченията на Исус в пет основни „книги“ по теми:… Лука има друг начин да групира материала си. … И в двата случая получаваме тематични групи, които ни предоставят подреден разказ, тъй като подреждат материала така, че да можем по-добре да го разберем. И в двата случая не получаваме непременно точната обстановка, в която Исус е изрекъл целия този материал.“

В ранната църква „Църковна история“ на Евсевий (318 г. сл. Хр.), книга 3, глава 39, стр. 170–173, се съдържа свидетелство на Папий, ученик на апостол Йоан, който казва: „Марко, който беше преводач на Петър, е записал точно всичко, което си спомняше, било то думи или дела на Христос, но не по ред. Защото той не беше нито слушател, нито спътник на Господа; но по-късно, както казах, той придружаваше Петър, който адаптираше наставленията си според нуждите, а не сякаш съставяше сборник от пророчествата на Господа. Така че Марко не е допуснал грешка, когато е записал по този начин някои неща, както си ги е спомнял; защото се е съсредоточил единствено върху това – да не пропусне нищо от чутото, нито да включи някакво невярно твърдение сред тях“ (взето от „The New Bible Dictionary“, 1962 г., стр. 782)

Авторите са предполагали, че хората ще прочетат цялата книга многократно. Например, в Йоан 11:2 се споменава, че именно Мария е помазала Исус с ароматно масло. Но разказът за това как Мария е помазала Исус с ароматно масло е представен едва в Йоан 12:1-3. В Матей 10:4 се споменава „Юда Искариотски, който предаде Исус“, а Юда все още не беше предал Исус.

Въпрос: Какви са „синоптичните евангелия“? Какви са приликите и разликите между тях? Има ли доказателства, че те са цитирали един от друг?

О: „Синоптичните евангелия“ е просто наименованието на Евангелията от Матей, Марко и Лука (а не от Йоан). Ако Марко беше най-ранното, тогава той не би цитирал от другите. Възможно е Матей и Лука да са цитирали от Марко и един от другия, но от друга страна, може да е било това, което са си спомняли сами или разговори с други хора. Йоан, което най-вероятно е написано последно, изглежда се фокусира върху това, което другите не са споменали.

Много учени смятат, че Матей съзнателно е използвал Евангелието на Марко при написването си; 93% от Марко се срещат в Матей и Лука. Има 200 стиха в Матей и Лука, които липсват в Марко. Мнозина са изказали хипотеза за съществуването на хипотетичен документ, наречен „ “ (Q), за тези 200 стиха. Въпреки това няма доказателства, че Q изобщо е съществувал, поне не в писмена форма. Това, което някои възприемат като „Q“, може да е обичайно устно учение на църквата, както и разговори между Матей и Лука, спътникът на Павел. Има също така някои сходства в акцентите между Евангелието от Матей и писанията на важния еврейски фарисей Йоханан бен Закай, живял от 30 г. пр. Хр. до 90 г. сл. Хр. Йоханан наблягаше повече на милосърдието и помощта към другите, отколкото на жертвите и чистотата. И двамата виждаха, че езичниците имат място в Божието царство, и пишеха за бъдещия съд.

В: Защо трите синоптични Евангелия (Матей, Марко и Лука) са толкова сходни?

Отговор: Има четири гледни точки, като първите три могат да се допълват.

1. Сходство в целта: Първите три евангелия са в голяма степен успоредни и са написани, за да дадат „синопсис“ на живота на Христос. Евангелието на Йоан, което е написано по-късно, вероятно е предполагало, че читателите вече са запознати с другите евангелия. Казва се, че Евангелието на Йоан е написано, за да повярват хората в Исус и да имат живот в Неговото име, както се казва в Йоан 20:30-31.

2. Устна връзка: Марко е бил спътник на Петър, а Лука е пътувал с Павел. Марко е бил в Рим, както се споменава в 1 Петрово 5:13. Лука и Марко вероятно са били в Рим по едно и също време и, както един човек е казал, „вероятно не са прекарвали цялото си време в разговори за времето“. Макар да не знаем навсякъде къде е пътувал Матей, това виждане твърди, че приликите се дължат на устна комуникация между авторите. Книгата „Трудни изречения от Библията“ (стр. 454) също обсъжда обща връзка между Матей и Лука, като посочва, че тази връзка вероятно е била устна.

3. Писмена връзка с Марко: „Новата Женевска учебна Библия“ (стр. 1504) казва: „Евангелията не представят просто график на дейностите на Исус. Нито пък са съвременни, технически биографии, които следват методи, непознати по онова време.“

4. „Q“: Четвъртото мнение, което споделят много либерални учени, е, че е съществувала книга, която днес е изгубена и която те наричат „Q“, съдържаща материал, общ за Матей и Лука, но не и за Марко.

В: Какъв е източникът „Q“? Къде се намира той сега? На какъв език е написан?

Отговор: „Q“ е името, дадено на стиховете, които са общи за Матей и Лука, но не се срещат в Марко или Йоан. Нямаме доказателства, че тя изобщо е съществувала. От друга страна, може да се разглежда този „Q“ не като едно единствено писание, а като множество източници. И тези източници не са били непременно всички записани. С други думи, това, което някои наричат „документ Q“ (в единствено число), всъщност би могло да бъде учения, включително устни, на апостолите и други последователи.

В: Съдържат ли евангелията точно и наистина това, което Господ Исус е казал или направил?

О: Те са обобщили и преразказали. Например, в Проповедта на планината в Матей 5–7 Исус вероятно е имал продължителен период от време, за да проповядва. И все пак човек може да прочете това за по-малко от петнадесет минути. Разбира се, Исус вероятно е повтарял някои неща в последващите си проповеди, но авторът на Евангелието не е повтарял това всеки път. Но за християните важно е посланието и смисълът, които Исус е преподавал, а не самите срички и думи.

В: Каква е „групата от изречения на Исус“, за която се казва, че евангелистите са разчитали на нея при написването на своите евангелия?

Отговор: Новият Завет не споменава никаква „група изречения“. Може би имате предвид това, което е написал Лука. Йоан също е написал две неща, които биха могли да се счетат за малко свързани с темата.

Лука 1:1-4 „Мнозина са се заели да съставят разказ за нещата, които са се сбъднали сред нас, точно както ни бяха предадени от първите очевидци и служители на Словото. Затова, след като внимателно проучих всичко от самото начало, и на мен ми се стори добре да напиша за теб, превъзходни Теофиле, подреден разказ, за да можеш да познаеш сигурността на нещата, на които си бил научен.“

Йоан 20:30-31 „Исус извърши и много други знамения пред учениците Си, които не са записани в тази книга. Но тези са записани, за да повярвате, че Исус е Христос, Синът Божий, и като повярвате, да имате живот в Неговото име.“

1 Йоан 1:1-4 „Това, което беше от началото, което сме чули, което сме видели със собствените си очи, което сме съзерцавали и докосвали със собствените си ръце — това е Словото на живота. И това е животът, който се яви; ние го видяхме и свидетелствахме за него, и ви възвестяваме вечния живот, който беше при Отца и ни се яви. Ние ви възвестяваме това, което сме видели и чули, за да имате и вие общение с нас. И това наше общение е с Отца и с Неговия Син, Исус Христос. Пишем тези неща, за да бъде пълна нашата радост.“

Въпрос: Професорът ми ми позволява да направя 75-минутна презентация на тема „Историческият Исус“. По време на проучването си се натъкнах на няколко аргумента, с които не знам как точно да се справя, и се чудех дали може би имате някакви идеи!

1) Не знаем дали оригиналните ръкописи са били написани на гръцки, тъй като най-старите документи са [предполагаемо] отпреди няколко стотици години след Христа. Те биха могли да бъдат преведени от някой друг език, което би могло да доведе до грешки.

2) Исус може да не е говорил на гръцки. Това би означавало, че авторите (или преводачите) на Новия Завет са трябвало да тълкуват думите му по свой собствен начин и след това да ги преведат (не непременно правилно).

Има ли някаква информация за елинизацията на Палестина по времето на Исус, която би могла да покаже, че авторите на Новия Завет всъщност са писали на гръцки? Най-вероятно Исус е говорил на арамейски, така че как бихте обяснили непогрешимостта на това, което се твърди, че е казал? Ако авторите са писали на арамейски или на някакъв друг език, как можем да докажем (или поне да покажем без разумно съмнение), че текстът е бил преведен и предаден
точно през вековете?

Ако знаете някакви източници, към които бихте могли да ме насочите, би било чудесно. Или ако вече сте обмислили този въпрос, бих се радвал да чуя заключенията ви. Вярвам в Божията суверенност и в способността Му да пази Словото Си, но всякакви обяснения за това как е направил това определено биха ми помогнали!

О: Изглежда, че тук има четири основни въпроса:
1. Какво е говорил Исус

2. На какъв език са написани Евангелията

3. Свидетелството за надеждността на Евангелията

4. Безгрешното записване на учението на Исус

1. Какво е говорил Исус

Знаем, че Исус е говорил на арамейски, защото е изрекъл някои фрази на този език (Матей 5:22 и др.). Когато Исус е казал на кръста: „Елои, Елои, Лама Сабахтани“, някои са помислили, че вика Илия, защото не са знаели арамейски, макар че всички римляни са знаели гръцки и латински. В района, където Исус е израснал, много хора говореха иврит, арамейски и гръцки. Например, непосредствено на север и на изток от Галилейското езеро всички говореха гръцки. Ето защо Пилат беше наредил надписът над главата на Исус да бъде написан на три езика.

Освен това по това време редица евреи имаха както еврейски, така и гръцки или римски имена. Освен Симон Петър, в Деяния 15:22 се споменават Йосиф Барсава и Юда Барсава; в Колосяни 4:11 Исус нарича Юст, в Деяния 4:36 Йосиф е наричан Варнава, а в Деяния 12:12 – Йоан Марк.

2. На какъв език са били написани Евангелията

Що се отнася до Евангелията, разполагаме със свидетелството на Папий, ученик на апостол Йоан. Според това, което е запазено от църковния историк Евсевий, Папий е казал, че Евангелието от Матей първоначално е било написано на езика на евреите (иврит или арамейски). Ранните християни са говорили предимно гръцки, макар че новоповярвалите от юдаизма са говорили също иврит и арамейски.

3. Свидетелство за надеждността на Евангелията

Чувал съм много хора да казват, че най-старите пълни (или почти пълни) текстове на Новия Завет, с които разполагаме, датират от около 350 г. сл. Хр. Това обаче пропуска същността на въпроса. По-голямата част от стиховете на Евангелията са запазени от много по-ранни периоди. Например, до 200 г. сл. Хр. са запазени ръкописи, съдържащи 71% от стиховете на Лука (818 от 1151 стиха). Те са: Лука 1:58–59; 1:52–2:1; 2:6–7; 3:8–4:2; 4:29–32; 4:34–5:10; 5:30–7:32; 7:35–39, 41–43; 7:46–9:2; 9:4–17:15; 17:19–18:18; 22:4–24:53.

Що се отнася до Евангелието на Йоан, най-ранният ръкопис, с който разполагаме днес, е p52, който датира от периода между 100 и 150 г. сл. Хр. Други ранни ръкописи датират до 200 г. сл. Хр. (p45, p66, p75, p90). Тези ръкописи, заедно с p52, съдържат 855 от общо 878 стиха на Йоан (97%). Те включват стихове 1:1–14:30; 15:2–26; 16:2–4, 6–7, 10–33; 17:1–20:20; 20:22, 23, 25–31; 21:1–9, 12, 17.

Не забравяйте ранните църковни и други писания. Най-ранните небиблейски християнски писания, с които разполагаме, са „Първото послание на Климент“ (до коринтяните) от 96–98 г. сл. Хр., което цитира обширно от Посланието към евреите, наред с други книги, и „Пастирът на Хермас“ от около 115–155 г. сл. Хр. „Диатесарон“ е дословно съгласуване на около 79% от стиховете на Евангелията, написано от гностика-енкратит Татиан около 172 г. сл. Хр.

4. Безгрешно записване на учението на Исус

Оригиналите са били просто перифрази на учението на Исус. Когато Исус е проповядвал пред тълпата с часове, а ние можем да прочетем думите Му в пет параграфа, очевидно това не е било дословно. Християнската доктрина за непогрешимостта има пет основни части:
1. Библията в оригиналните ръкописи е правилна във всичко, за което говори.

2. Трябва да разбираме контекста; поезията е поезия, разказът е разказ, можем да разбираме метафорите и изразните средства и т.н.,
3. Бог е имал свободата да „използва Своите собствени писалки“ при написването на Библията, а тези писалки са били хората, които са записвали думите. По този начин различните книги, написани от различни човешки автори, имат различен стил, и това е наред; Божията истина просиява през всички тях.

4. Смисълът е този, който е записан без грешка, а не непременно всяка дума.

5. Библейските ръкописи, запазени днес, наистина съдържат някои различия и грешки, но Божието слово е запазено без значителни грешки, които да променят християнското учение, вярата или практиката.
За повече информация вижте http://www.biblequery.org/NewTestamentManuscripts.html.

В: Имало ли е много евреи в Галилея?

О: Регионът на Галилея е с размери около 70 на 40 мили, или 113 на 64 километра. По времето на Макавеите през 164 г. пр. Хр. населението на Галилея беше толкова малобройно, че цялото население можеше да бъде преместено в Юдея за защита. По времето на Исус населението беше много по-голямо; Йосиф Флавий в „Живот“ 235, 45 и „Войните на юдеите“, книга 3, раздели 41–43, посочва, че Галилея е имала 204 града и села, като във всеки от тях са живели поне 15 000 души. Въпреки това населението е включвало много неевреи, които Селевкидите са преселили в Галилея, както и гръцкоговорящи неевреи, които са избрали да се преместят там.

Въпрос: Скептикът Барт Ерман пише: „Разполагаме с известна информация за това какво е означавало да си селянин от по-ниските слоеве в селските райони на Палестина през I век. Едно от нещата, които това е означавало, е, че почти със сигурност си бил неграмотен. Самият Исус е бил изключителна изключение, тъй като очевидно е могъл да чете (Лука 4:16–20), но няма нищо, което да сочи, че е могъл да пише… Колко души са могли да четат? Неграмотността е била широко разпространена в цялата Римска империя. В най-добрия случай може би 10 процента от населението е било приблизително грамотно. И тези 10 процента са били заможните класи… Нищо в Евангелията или в „Деяния на апостолите“ не сочи, че последователите на Исус са могли да четат, да не говорим за писане. Всъщност в „Деяния“ има разказ, в който се казва, че Петър и Йоан са „неграмотни“ (Деяния 4:13) – древната дума за неграмотен.“ (Jesus, Interrupted, стр. 105–106). Това е подобно и на казаното от Ерман в „Lost Christianities“, стр. 203.

О: Процентът на хората в Римската империя (Испания, Британия, Германия и др.), които не са могли да четат, е без значение; важно е какъв е процентът на образованите хора сред евреите в Юдея и Галилея. Евреите имаха много по-високо ниво на образование в сравнение с повечето други народи в Римската империя. Никой не смяташе за необичайно, че Захария, бащата на Йоан Кръстител, можеше да пише. Фактът, че Синедрионът обвини Петър и Йоан, че са необразовани, не означава, че е било така, нито че те изобщо не са могли да пишат.

В Второзаконие 6:9 се заповядва на израилтяните да напишат законите на стълбовете на къщите си и на портите си. Скептиците ли смятат, че почти никой от евреите не е спазвал собствения си закон?

Като странична бележка, в Дейр ‘Алла в долината на река Йордан археолозите откриха упражнение по писане на ученик, в което три пъти се споменава Валаам, син на Беор. То е датирано с радиокарбонен метод към 800/760 г. пр. Хр.

В: Какво означава английската дума „синоптичен“?

Отговор: В „Библейския речник на Уиклиф“ (стр. 723) се казва: „думата „синоптичен“ произлиза от гръцките syn (заедно с) и opsis (поглед, гледка)“, както и в „Учебната Библия NIV“ (стр. 1437). По същия начин в „Новия международен речник на Библията“ (стр. 399) се посочва, че гръцката дума synoptikos означава „да видиш цялото заедно, да имаш цялостен поглед“.

В контраст с това скептично настроеният „Asimov’s Guide to the Bible“ (стр. 770) твърди, че думата „синоптичен“ произлиза от гръцката дума, означаваща „еднооко“, тъй като всяко от трите синоптични Евангелия разказва историята на Исус от своята гледна точка. Вероятно той е объркал „syn/sun“ с „mono“, което означава „един“.

Конкорданцията на Стронг за „sun“ (4862) гласи: „първоначално предлог, обозначаващ съюз; с или заедно (но много по-близко от 3326 или 3844), т.е. чрез асоциация, дружба, процес, прилика, притежание, посредничество, добавяне и т.н.“ – до, с. В съставни думи има сходни приложения, включително „пълнота“.

В: Кое от четирите евангелия е било написано първо?

Отговор: Най-разпространеното мнение сред християните е, че е Евангелието от Марко, макар да има авторитетни библейски учени, които вярват, че е било Евангелието от Матей или Лука. В „Коментар за библейско познание: Новият Завет“, стр. 98, се казва: „Изглежда, че единственият начин да се обясни адекватно тясната връзка между синоптичните Евангелия е чрез някаква литературна зависимост. Теорията за приоритета на Марко, макар и не без проблеми, най-добре обяснява основния обзор на събитията и подробните прилики между синоптичните Евангелия. Разликите вероятно се дължат на комбинация от устни и писмени традиции, които Матей и Лука са използвали независимо един от друг в допълнение към Марко.“

Скептично настроеният „Asimov’s Guide to the Bible“ (стр. 770) посочва, че Евангелието от Матей е било посочено първо, защото се е смятало, че е написано първо, но днес хората като цяло смятат, че това е било Евангелието от Марко. (стр. 770, стр. 903) Въпреки това Азимов на стр. 771 споменава също, че Папий е написал, че Евангелието от Матей първоначално е било написано на иврит [арамейски?]. Възможно е Евангелието от Матей първо да е било написано на арамейски, Марко да го е използвал като основен източник при съставянето на своето евангелие, а по-късно Евангелието от Матей да е било преведено дословно.

Като странична бележка, от 661-те стиха в Евангелието на Марко (краткият вариант), 600 са сходни със стихове от Евангелието на Матей, 350 са сходни със стихове от Евангелието на Лука, а само 31 не се срещат никъде другаде.

В: Какви са апокрифните евангелия? Защо те не се приемат, при положение че знаем, че църковните отци и църковните традиции са разчитали на тях, цитирали са ги, особено по време на църковните празници и ритуалните практики?

Отговор: Самата последна част от въпроса е фактически неточна. Църковните отци и църковните традиции не са разчитали на тях и не са ги използвали при църковните празници и ритуални практики, освен ако въпросът не се отнася за гностическите религии, а не за християнството.

Единствените положителни цитати са, че „2 Климент“ и Климент Александрийски споменават „Евангелието на египтяните“, а Климент Александрийски споменава „Евангелието на евреите“. Няма други предникейски християнски цитати за каквито и да било други евангелия в положителен смисъл. Въпреки това църковните отци са споменавали и цитирали следните, като са ги наричали фалшиви. Ириней се изказва срещу фалшивото „Евангелие на истината“. Хиполитус се изказва срещу „Евангелието на египтяните“ и „Евангелието на Тома“ (както и срещу други произведения). Следователно не би било справедливо да се твърди, че ранните църковни отци „са разчитали на тях“, когато много от тях все още не са били написани, а те са се изказвали срещу други еретически писания.

Накрая, много от апокрифните евангелия не са били нито одобрени, нито отхвърлени от ранните християни, защото тези апокрифни евангелия са били написани едва векове по-късно. Например, „Евангелието на Никодим“ е написано около 405–439 г. сл. Хр., а „Евангелието за Рождеството на Дева Мария“ – след 625 г. сл. Хр.

В: Какво представляват „Евангелието от детството“, „Евангелието на истината“, „Евангелието на евреите“, „Евангелието на ебионитите“, „Евангелието на Тома“ и „Евангелието на Петър“?

Отговор: Това са апокрифни евангелия, написани от различни хора дълго след като събитията са се случили.

Ето някои от евангелията и датите, на които са били написани.

Евангелието на Мария (II или VI век)

Евангелието на Петър (180–190 г. сл. Хр.)

Евангелието на Тома. Фалшивата книга, написана от гностическите еретици, вероятно е била съставена между 188 и 235 г. сл. Хр. Ириней Лионски (182–188 г. сл. Хр.), който изчерпателно описва всяка известна книга и ерес, не знае нищо за нея, но неговият ученик Хиполитус, писал между 222 и 235/236 г. сл. Хр., я споменава.

Евангелието на Никодим (405–439 г. сл. Хр.)

Евангелието за Рождеството на Мария (след 625 г. сл. Хр.)

В мюсюлманския свят е имало над 200 000 хадиса за Мохамед. По-голямата част от тях се считат от мюсюлманските учени за фалшиви или в най-добрия случай за ненадеждни. Бухари ги е прегледал и е избрал само 7 275 като надеждни.

Точно както друзите, езидите, алауитите и другите имат свои собствени книги, така и гностиците са имали свои собствени свещени писания. Имало е поне тридесет групи гностици, така че те са разполагали с много книги, които са считали за свещени. „Евангелието на Истината“, „Евангелието на Тома“ и „Евангелието на Петър“ са били някои от тях.

Нямало е книга, наречена „Евангелието на ебионитите“. Еретичните ебионити, които твърдели, че Исус е Син Божий само по титла и от уважение, са имали „Климентовите проповеди“, „Признанията на Климент“ и още няколко други книги.

В: Кои са месианските пророчества в Евангелията?

О: Това са пророчества, които Бог е дал, за да може Божият народ ясно да разпознае Месията. Ето някои от тях.

Кой ще бъде Месията?

От племето на Юда (Битие 49:10; Матей 1:2; Лука 3:23, 33; Евреи 7:14).

От Исай (Исая 11:1; Матей 1:6; Лука 3:23, 32).

От Давид (Еремия 23:5; Лука 3:31; Матей 1:1; 9:27; Марко 10:47-48; Йоан 7:42; Деяния 13:22-23; Откровение 22:16). Много еврейски Талмуди казват, че Месията ще дойде от рода на Давид.

Свещеник по реда на Мелхиседек (Псалом 110:4; Евреи 5:6).

Син Божий (Псалом 2:7; Матей 3:17; 16:16-17; 27:54; Марко 9:7; Лука 9:35; Йоан 1:34; Деяния 13:33; Евреи 5:5).

Господ каза на моя Господ (Псалом 110:1; Матей 22:43-45; Марк 12:36-7; Лука 2:11; 20:42-44). „Мидраш Техилим“, коментар върху Псалмите (200–500 г. сл. Хр.), признава Псалом 110 за месиански

Наречен „Бог с нас“ (Исая 7:14; Матей 1:23; Лука 7:16; ~Йоан 20:28).

Детето се нарича Могъщ Бог, Княз на мира и др. (Исая 9:6). Това е месианско според Йеменския Мидраш 349–350 и „Перек Шалом“, стр. 101

Потомъкът на жената ще смаже главата на Сатана (Битие 3:15). Това е месианско според Таргум Псевдо-Йонатан

Роден от девица (двойно изпълнение) (Исая 7:14; Матей 1:18, 25; Лука 1:26–35). Девица според Септуагинтата

Къде ще бъде Месията?

Роден във Витлеем в Юда (Михей 5:2; Матей 2:1, 5-8; Йоан 7:42; Лука 2:4-7). Таргум Исая казва, че това е месианско.

Ще проповядва в Галилея (Исая 9:1-2; Матей 4:12-16; Марко 1:14; Лука 4:31; Йоан 4:43).

Влиза в Храма в Ерусалим (Малахия 3:1; Матей 21:12; Марко 11:15)

Кога ще дойде Месията?

Скиптърът няма да се оттегли (Битие 49:10; Лука 3:23, 33). Това е месианско според Вавилонския и Йерусалимския Талмуд, Таргум Йонатан, Таргум Псевдо-Йонатан, Таргум Онкелос, Коментара към Свитъците от Мъртво море и арамейския Таргум. Според Вавилонския Талмуд, Санхедрин, глава 4, евреите са загубили правото да екзекутират хора през 11 г. сл. Хр.

Израел ще бъде изоставен, докато дойде Месията (Михей 5:3).

Преди разрушаването на Храма (70 г. сл. Хр.) (Малахия 3:1).

След появата на един предшественик (Исая 40:3; Матей 3:1-3; 11:10; Лука 1:17; Йоан 1:23).

Убит през 32/33 г. сл. Хр. (Даниил 9:20-27 + Неемия 2:1-10 (445/444 г. пр. Хр.)). Това е месианско според Маймонид в „Игерет Теиман“, равин Мойсей Авраам Леви в „Месията в Таргумите, Талмудите и равинските писания“

Какво ще направи Месията?

Служение на чудеса (Исая 35:5,6а; Матей 9:6-7,22,32-35; 11:4-6; 12:13; Йоан 5:5-9; 9:6-11 и др.)

Понесе нашите болести (Исая 53:4; Матей 8:17; Марко 2:10-12; Лука 5:13; Йоан 5:5-9).

Преподаваше чрез притчи (Псалом 78:2; Матей 13:34).

Влиза като цар на магаре (Захария 9:9; Марко 11:2-10; Лука 19:35-37; Матей 21:5-9; Йоан 12:15).

От камък за препъване до крайъгълен камък (Псалом 118:22-23; Исая 8:14-15; 28:16; Матей 21:42; Марко 12:10-11; 1 Петрово 2:6-8; Деяния 4:11).

Не е оставен на смърт (Псалом 16:8-11; 30:3; Деяния 2:31; 13:33; Марко 16:6; Матей 28:6; Лука 24:46).

Ревност за дома на Отца Си (Псалом 69:9; Йоан 2:17).

Духът на Господа ще бъде върху Него (Исая 11:2; Матей 3:16; Марко 1:10-11; Лука 4:15-21,32; Йоан 1:32). Това е месианско според Таргум Исая и Вавилонския Талмуд

Матей показва, че животът на Христос е паралелен на този на израилтянския народ (Еремия 31:15 и Матей 2:18, Осия 11:1 и Матей 2:15, Исая 9:1,2 и Матей 4:15-16; и др.).

Реакциите на народа

Мразен без причина (Псалом 35:19; 69:4; Исая 49:7; Йоан 15:25).

Някои замислиха да погубят Исус (Псалом 38:12; Марко 11:18).

Предаден от приятел (Псалом 41:9; Матей 10:4; 26:48–50; Марко 14:43–44; Лука 22:47–48; Йоан 18:3, 5).

Отхвърлен от собствения Си народ (Исая 53:3-4; Псалом 69:8; Йоан 1:11; 7:5; Матей 21:42-44).

Дадоха Му жлъч за питие (Псалом 69:21; Матей 27:48).

Дори приятелите Му стояха настрана (Псалом 38:11; Матей 27:55; Марко 15:40; Лука 23:49).

След като пастирът беше ударен, овцете се разпръснаха (Захария 13:7; Марко 14:27, 50; Матей 26:31).

Отхвърлен от властта (Псалом 2:1-2; Деяния 4:25-28).

Как ще умре Месията?

Продаден за 30 сребърника (Захария 11:12-13; Матей 26:15).

Хвърли, а не сложи, монетите в храма (Захария 11:13б; Матей 27:5а).

Пари за грънчар (Захария 11:13; Матей 27:7).

Несправедливо отнети (Исая 53:7-8; Матей 26:60; Марко 14:55; Лука 23:4).

Лъжесвидетели (Псалом 35:11; Матей 26:60).

Мълчание пред обвинителите Му (Псалом 38:13-14; Исая 53:7; Матей 27:12).

Попитал защо Бог Го е изоставил (Псалом 22:1; Матей 27:46; Марко 15:34).

Подиграван (Псалом 22:7,8; Матей 27:31,39; Марко 15:31-32).

Сърцето Му като восък (Псалом 22:14б; Йоан 19:34).

Прободен за нас (Псалом 22:16; Исая 53:5; Захария 12:10; Матей 27:26; Йоан 19:34).

Хората го зяпаха (Псалом 22:17; Лука 23:35).

Хвърлиха жребие за дрехите Му (Псалом 22:18; Марко 15:24; Лука 23:34; Йоан 19:23,24).

Нито една кост не беше счупена (Псалом 22:17; Псалом 34:20; Йоан 19:33).

Удряха Го и Го плюеха (Исая 50:6; Михей 5:1; Матей 26:67; Лука 22:63).

Убит заедно с престъпниците (Исая 53:12; Матей 27:38; Марко 15:27).

Застъпи се за престъпниците (Исая 53:12б; Лука 23:34).

Погребан в гроба на един богат човек (Исая 53:9; Матей 27:57-60).

Понесе нашите грехове като жертва за вината (Исая 53:5,6,10-12; Йоан 1:29; 1 Коринтяни 15:3; 1 Йоан 2:2; 4:10).

Исус умря с псалм на устните си (Псалом 31:5; Лука 23:46).

Въпрос: В Мат. 2:1, 5-8; Лук. 2:4-7; Йоан 7:42 какво означава името „Витлеем“?

Отговор: „Витлеем“ означава „дом на хляба“ според Библейския речник на Уиклиф, стр. 225.

Витлеем в Юдея е много стар град, който е съществувал още преди израилтяните. В Битие 35:19 се казва: „И Рахил умря и беше погребана по пътя за Ефрат“ (т.е. Витлеем в Юдея). Подобно се казва и в Битие 48:7. Следователно Витлеем първоначално се е наричал Ефрат, и затова в Михей 5:2 градът се нарича „Витлеем Ефрата“.

В Амарнските писма, изпратени от ханаанците до Египет малко след 1400 г. пр. Хр. по времето на Исус Навин, се споменава, че „Бит-Лахми“ е преминал към народа „Апиру“, според „Речник на библейската археология на Уайклиф“, стр. 142, и „Библейски речник на Уайклиф“, стр. 225, който се позовава на ANET, стр. 489.

Между другото, има и втори, северен град, наречен Витлеем, на територията на Завулон в Исус Навин 19:15.

В: Скептикът Барт Ерман твърди: „В Евангелията на Матей и Лука няма никакво указание, че Исус е съществувал преди раждането си.“ („Исус, прекъснат“, стр. 75; също в „Исус, прекъснат“, стр. 103)

Отговор: Михей 5:2, който Матей цитира в 2:6, казва, че произходът на Месията „е от древността“ в Масоретския текст, или „от началото, дори от вечността“ в гръцкия превод на Септуагинтата. В Евангелието от Матей преписвачите пропускат някои части, включително тази за „от древността“, но почти всеки еврейски равин би разпознал останалата част от този стих.

В Матей 23:37 и Лука 13:34 Исус казва: „О, Ерусалим, Ерусалим, който убиваш пророците и камъниш изпратените при теб, колко пъти съм искал да събера децата ти, както кокошката събира пилетата си под крилата си, но ти не си искал!“ Това е казано само няколко дни след триумфалното влизане, когато Ерусалим се оказа, че приветства Исус. И така, кога по време на земното служение на Исус, преди този момент, на Ерусалим е бил даден избор да бъде събран под Исус? Разбира се, отговорът е никога. Матей и Лука (и Исус) са трябвало да имат предвид времето, когато Исус е съществувал преди да се роди, когато пророците, които Исус е изпращал в Ерусалим, са били убивани.

Въпрос: Скептикът Барт Ерман казва: „Въпреки това е поразително, че в Евангелието от Марк Исус никога не се нарича божествено същество, като някой, който е съществувал преди това, като някой, който в какъвто и да е смисъл е равен на Бога. В Марк той не е Бог и не твърди, че е такъв.“ „Исус, прекъснат“, стр. 79

Отговор: Марко 2:5-12 (както и Матей 9:2-6 и Лука 5:20-23) посочва, че само Бог може да прощава грехове, а все пак Исус прости греховете на парализирания. Когато Исус беше обвинен, че прави нещо, което само Бог може да направи, Той нито каза, че просто обявява Божието прощение, нито отрече тяхното предположение. Вместо това Той каза и показа, че Самият Той има силата да прощава грехове.

В: По повод Матей 12:30 и Марк 9:40 скептикът Барт Ерман пише: „В Матей Исус заявява: „Който не е с Мен, той е против Мен.“ В Марк Той казва: „Който не е против нас, той е за нас.“ Дали е казал и двете неща? Възможно ли е да е имал предвид и двете? Как и двете могат да са верни едновременно? Или е възможно един от евангелистите да е объркал нещата?“ „Исус, прекъснат“, стр. 41

Отговор: Честно казано, изобщо не разбирам как Ерман може да види в това противоречие. Разбира се, и двете могат да са верни. Разбира се, Исус може да казва различни, но допълващи се неща в различни ситуации и в различни дни, без да се противоречи. В Матей 12:22-37 (съответстващо на Марк 3:20-29) това се случва, когато пред Исус довеждат човек, обладан от демони. Много по-късно, при съвсем различен повод, в Марко 9:38-41 на Исус се разказва за някой друг, който изгонва демони. Може би Ерман по някакъв начин е сметнал за противоречие факта, че ако някой е против Исус, той може да бъде и против Неговите последователи, или обратното. Но Исус предсказа, че Неговите последователи ще бъдат преследвани и убивани, защото преследвачите не познават нито Отца, нито Исус, както се казва в Йоан 16:3. Исус заявява в Йоан 15:18-21: „Ако светът ви мрази, знайте, че първо е мразил Мен. Ако бяхте от света, светът щеше да ви обича като свои. Но светът ви мрази, защото не сте от света, а Аз ви избрах от света. Помнете думата, която ви казах: „Никой слуга не е по-голям от господаря си.“ Ако са Ме преследвали, ще преследват и вас; ако са пазили Моето слово, ще пазят и вашето. Но ще се отнасят така с вас заради Моето име.“ (BSB) Исус се идентифицира тясно със Своите последователи в Матей 25:34-46 в притчата за овцете и козите. В Йоан 15:1-8 Исус казва, че ние сме в Него, както клонките са свързани с лозата.

Въпрос: Защо в Йоан 2:19, когато умираше, Исус каза: „Разрушете този храм и за три дни ще го въздигна отново“, докато в Матей 26:61б и Марк 14:58 се твърди, че Исус не е казал това, както се посочва в скептичния „Пътеводител на Азимов за Библията“, стр. 976?

Отговор: Исус наистина го е казал в Йоан 2:19, а Матей 26:61б и Марк 14:58 НЕ казват, че е невярно, че Исус го е казал. Те отбелязват, че обвинителите на Исус си спомниха това и го използваха, за да го обвинят. Но Азимов просто си измисля, че те са казали, че това е невярно.

В: В Матей 17:1-9 и Марк 9:2-9 ни се струва, че Исус се е качил на високата планина с цел да се преобрази, докато в Лука откриваме, че Исус се е качил на планината, за да се моли, и преображението се случва, докато се моли (Лука 9:28-36). Какво е обяснението за това?

Отговор: В отговора трябва да се имат предвид две неща.

а) Всъщност не само Лука, но и нито Матей, нито Марко казват, че Исус се е изкачил на планината, за да бъде преобразен. Всички те мълчат дори по въпроса дали Исус е знаел предварително, че ще бъде преобразен.

б) Второ, молитвата не е ритуал! Молитвата е общуване с Бога на небесата. Исус се молеше на Бога Отец и не мога да си представя Исус да бъде преобразуван, без да каже нищо на Бога Отец.

Въпрос: В Мат. 17:12 и Марк 9:11-13 как Йоан Кръстител изпълни пророчеството за Илия? Беше ли той прероденият Илия?

Отговор: Не. При първото пришествие на Исус Йоан имаше целта и мисията на Илия. Разбира се, самият Илия (а не Йоан) се появи за кратко по време на преображението. Мнозина смятат, че Илия ще бъде един от двамата свидетели точно преди седмата тръба в Откровение 11:3-12.

Първият автор, за когото е известно, че е разгледал този стих, е Юстин Мъченик (ок. 138–165 г. сл. Хр.), който отбелязва, че идеята за това, че някой притежава духа на друг, не е характерна само за Илия и Йоан Кръстител. Бог обеща, че Исус ще притежава духа на Мойсей. („Диалог с Трифон Юдеина“, гл. 49, стр. 220) Също така Елисей получи двойна част от духа на Илия в 2 Царе 2:9–10.

Въпрос: Защо в Йоан 7:1 Исус [предполагаемо] се е страхувал от смъртта, след като в Лука 12 Той е казал на учениците да не се страхуват от смъртта?

Отговор: Исус каза на учениците да не се страхуват от физическата смърт, а по-скоро от духовната смърт. Йоан 7:1 НЕ казва, че Исус се е страхувал от смъртта. Но все пак може да се вземат предпазни мерки, без да се страхуваш от смъртта. Исус избягваше да отиде в Юдея, защото евреите там искаха да Го убият. Това беше предпазна мярка за Неговото служение, а не нещо, направено от страх, защото по-късно, когато дойде времето Му, Исус все пак отиде в Ерусалим, където евреите се опитаха да Го убият и дори успяха.

В: В Лука 13:23 някои ли търсят да влязат и не могат, и търсят и не намират в Йоан 7:34, или онези, които търсят, намират, както показват Матей 7:7; 1 Летописи 28:9; Исая 55:6; Деяния 10:35?

Отговор: Някои, които търсят Бога, НЕ Го намират непременно. Бог не казва нищо за онези, които не Го търсят усърдно, или които Го търсят само частично, според собствените си условия, а не според Неговите.

В: В Мат. 17:12 и Марк 9:11-13, това, че Исус говори с Мойсей и Илия, [по някакъв начин] означава ли, че трябва да се молим на мъртвите, както твърдят някои римокатолици?

О: Не. Никой, освен Исус, не е говорил с Мойсей и Илия при Преображението. Те също не са говорили с никого, освен с Исус и помежду си. Само Бог трябва да бъде обект на нашето поклонение. Католиците биха се съгласили с това, но казват, че точно както можем да молим за помощ и молитви от християни, които живеят на земята, така можем да молим същото и от християни, които живеят в небето. 2 Коринтяни 11:3 казва, че не трябва да се посвещаваме на никого, освен на Христос. Макар че молитвата към някого не означава непременно, че сте му посветени, много католически молитви са молитви на посвещение към Мария или други светци. В Писанието няма пример за вярващ, който да се моли на някого, освен на Бога.

Въпрос: В Марк 15:25 Исус ли беше разпънат на третия час, или Той все още беше пред Пилат на третия час според Йоан 19:14?

Отговор: Първо какво не е отговорът, а след това самият отговор.

Факт, който не е част от отговора: Гръцкият начин на изписване на цифрите три и шест се различава само с една черта, така че едно предположение е, че става дума за грешка на преписвача. Има обаче по-просто обяснение.

Отговорът: И двете твърдения са верни, защото евреите и римляните отмерваха часовете по различен начин. Йоан 19:14 казва, че Той напусна Пилат в шестия час, което би било 6:00 сутринта, тъй като римският ден започваше в полунощ. В Марк 15:22,25 се казва, че Той е бил разпънат на третия час, което би било 9:00 сутринта, тъй като еврейският ден се отчиташе от изгрева на слънцето (около 6:00 сутринта), а еврейската нощ започваше при залез слънце (около 18:00 часа). Йоан също използва римско-гръцкия начин за отчитане на времето в Йоан 20:19, където ранната част на нощта се считаше за част от предходния ден, докато юдеите считаха времето след залез слънце за част от следващия ден.

Откъде знаем, че римляните отчитаха деня от полунощ до полунощ? Римските писатели Плутарх („Морали: Римски въпроси“ 84), Плиний Стари („Естествена история“ II.77 (188), Аул Гелий (iii.2) и Макробий (Saturnalia, i.3) всички посочват, че римският ден е бил от полунощ до полунощ, според А.Т. Робъртсън в „Harmony of the Gospels“, стр. 285–286, и Уилям Арндт в „Bible Difficulties & Seeming Contradictions“, стр. 197–199. Плиний Стари също отбелязва, че в други култури нещата са били различни и че вавилонците считали деня за период от изгрев до залез слънце.

В: Как се съгласуват Матей 19:16–30, Марко 10:17–31 и Лука 18:18–30?

Отговор: Те се съгласуват много добре, след като разберете, че евангелистите са перифразирали и не са цитирали непременно дословно. Например, Матей казва: „Учителю… придобий вечен живот… Защо Ме питаш за това, което е добро? … Само Един е Добрият“, докато Марко и Лука казват: „Добри Учителю… наследи вечен живот… Защо Ме наричаш добър? … Никой не е добър, освен единствено Бог“, и така нататък. Вижте „Енциклопедия на библейските затруднения“, стр. 329–332, за подробно обсъждане.

В: В Мат. 19:28 и Лук. 22:28–30 скептикът Барт Ерман погрешно твърди, че Исус е казал, че дванадесетте ученици ще имат дванадесет престола. А какво ще стане с ученика Юда Искариотски? („Исус, прекъснат“, стр. 159)

Отговор: Не, за Юда няма престол. На първо място, в Лука 22:28-30 не се споменават дванадесет престола, а само дванадесет племена. Всъщност Матей 19:28 НЕ казва, че дванадесетте ученици ще седнат на дванадесет престола. По-скоро се казва: „… вие, които Ме последвахте, също ще седнете на дванадесет престола, за да съдите дванадесетте племена на Израил.“ (BSB) Така че се казва, че ще има дванадесет престола, но не се казва, че дванадесетте ученици ще седнат на тях. Напротив, Исус обеща това само на „вас, които Ме последвахте“. Юда не продължи да следва Исус и напусна мястото си като ученик, след като Го предаде, както се казва в Деяния 1:20.

В: В Мат. 26:14 скептикът Барт Ерман пише, че Юда е предал Исус заради парите, докато в Лука 22:3 се казва, че Юда го е направил, защото Сатана е влязъл в него. В Евангелието на Йоан Юда е наречен дявол, така че явно е имал зъл характер. (Jesus, Interrupted, стр. 45–46)

Отговор: Точно както огънят не възниква само от една причина, а от три (въздух, гориво, искра), така и много действия имат множество едновременни причини. Много неща имат три причини: потенциална причина, като водата зад язовирната стена; непосредствена причина, като пукнатина в язовирната стена; и предотвратителна причина, която е била премахната, като спирането на инспекциите за безопасност на язовирната стена. Коя от тях е причинила пробива на язовирната стена? – и трите са имали роля. По същия начин Юда вече беше крадец преди това, така че беше дяволски настроен. На Юда беше даден допълнителен егоистичен мотив – подкупът от свещениците. Накрая той видя възможността след Тайната вечеря. И така, коя беше причината Юда да предаде Исус? – Всичките три причини са имали своята роля.

Въпрос: В Мат. 26:26-28; Марк 14:22 и Лука 22:19 защо хлябът и виното не са физическото тяло на Христос?

Отговор: Можем да видим, че Исус е имал предвид, че хлябът и виното са символично Неговото тяло, поради две причини.
Първо, няма и следа от доказателство, че хората са се покланяли на хляба и виното – нито в Библията, нито в ранната църква. Ние не трябва да се покланяме на нищо и никого освен на Бога. Ние се покланяме на Исус, но ако хлябът и виното не са Исус, не трябва да се покланяме на хляба и виното.
Второ, ако човек приеме тази метафора така, че хлябът и виното са били или са станали Исус, тогава, за да бъдем последователни, би трябвало да приемаме и други метафори за тялото на Исус като самия Исус, като например в 1 Коринтяни 12:27. Ние (църквата) сме тялото на Христос. Смятате ли, че хората трябва да се покланят на вас или на църковната община, която посещавате? Ако нито едното, тогава защо да не се покланяте на християнин, създаден по Божия образ, повече отколкото на хляба и виното, които не са създадени по Божия образ?
Разбира се, ние никога не трябва да се покланяме на други християни. Но дали поклонението пред други хора, оправдано с метафората на Христос, би било по-лошо от поклонението пред хляба и виното, оправдано с метафората на Христос?

Въпрос: Защо в Матей 26:49-50 Исус е предаден от Юда с целувка, след което е арестуван, а в Йоан 18:2-9 Исус доброволно излиза напред, за да се идентифицира, а Юда не го целува?

Отговор: Фактът, че в Йоан 18:2-9 не се споменава подробно за целувката, не доказва, че такава не е имало. Юда може да е целунал Исус, както се посочва в Матей 26:49; след това войниците са се отдръпнали в Йоан 18:2-9, а накрая са го арестували в Матей 26:50. Единственото събитие, за което се казва, че се е случило „незабавно“, е първоначалната целувка на Юда.

В: Скептикът Барт Ерман твърди, че в Евангелието от Марк Исус е имал кратък процес, по време на който почти нищо не е казал, докато в Евангелието от Йоан процесът е бил дълъг и отложен, като Исус е водил продължителни разговори (Jesus, Interrupted, стр. 43).

Отговор: Това е доста нелепо, защото нито Марко, нито Йоан посочват конкретно колко е продължил диалогът, а Исус вероятно е казал повече неща, отколкото всеки от двамата е записал. Имало е не един, а два съдебни процеса (еврейски и римски). Марко е записал две изречения, изречени от Исус по време на юдейския процес, и едно изречение по време на римския процес. Йоан е записал 5 изречения на Исус по време на юдейския процес и 9 изречения по време на римския процес. Но отново, нито един от евангелистите не твърди, че е записал всичко, което Исус е казал.

В: Защо в Мат. 27:11-14 Исус не отговаря нито на едно от обвиненията по време на изслушването си пред Пилат, управителя, след като Йоан 18:33-37 [предполагаемо] ни казва, че Исус е отговорил на всички обвинения по време на изслушването си пред Пилат?

О: Матей 27:11 и Матей 27:12 се отнасят до различни моменти; 2:11 се случва пред Пилат. В Матей 27:11–14, когато първосвещениците и старейшините бяха при него (в , стих 12), Исус не им отговори нищо. В Йоан 18:28 се казва, че юдеите не искаха да влязат в преторията, затова в Йоан 18:29 Пилат (вероятно с Исус зад себе си) излезе при тях. В Йоан 18:33 се казва, че след това Пилат влезе в преторията и повика Исус. Тогава, в Йоан 18:34-37, Исус отговори на въпросите на Пилат.

Между другото, Йоан 18:33-37 НЕ казва, че Исус е отговорил на всички въпроси или обвинения на Пилат; там се твърди само, че Пилат е казал: „Не намирам никакво основание за обвинение срещу Него.“ Пилат може да му е задал много въпроси, а Йоан 18:33-38 изброява само четири, от които Исус е отговорил на три. В Матей 27:14 се казва, че Исус не е отговорил нито с една дума в момента, когато свещениците и старейшините Го обвиняваха, и в момента, когато Пилат Му зададе въпрос, който не е посочен в Йоан 18:33-37. Така че Исус не отговори на нищо от казаното от свещениците и старейшините, дори когато Пилат попита Исус дали чува тези обвинения. След това Исус отговори на [поне] три въпроса, зададени от Пилат.

Въпрос: В Матей 28:1-8, защо пророчествата биха доказали, че Исус е Бог, ако Исус е извънземен? (Всъщност чух това от един студент, който се интересуваше от „Стар Трек“ и Църквата на Сциентологията.)

Отговор: Ако Исус беше извънземен, той би трябвало да бъде изключително интелигентно същество, за да може всички тези пророчества да се сбъднат. Всъщност, в сравнение с нас, той би изглеждал всезнаещ. Исус също така би трябвало да бъде изключително могъщ извънземен, за да извърши всички чудеса, които е извършил, включително възкресението от мъртвите. Ние бихме го възприемали като всемогъщ. За да може да преподава на хората учението, което Исус е проповядвал, той би трябвало да бъде морално много добър, почти съвършен. Така че, ако мислите, че Исус може да е всезнаещо, всемогъщо, морално съвършено същество, което не е от този свят и е дошло, за да ни покаже истината, аз съм съгласен!

В: В Мат. 28:2, Марк 16:4, Лука 24:2 камъкът просто ли е бил „отместен“?

Отговор: Не. Гръцката дума се превежда по-точно като „хвърлен“, отколкото като „отместен“. Ако камъкът е тежал няколко тона, би било необходимо ангел да го хвърли настрана.

В: В евангелията кой друг, освен Исус, е твърдял, че е Месия или Бог?

Отговор: Следните хора или са правили следните твърдения, или други са правили следните твърдения за тях.

В: Освен Исус има ли някой друг, който е извършил велики чудеса в Палестина?

Отговор: Не. Въпреки това някои твърдят, че Ония, „създателят на кръга“, от I век пр.н.е., е извършил чудо. Наричан е „създател на кръга“, защото начертал кръг и казал на Бога, че няма да излезе извън него, докато не завали дъжд, и тогава заваляло. Ето цитатът от „Таанит“ 3.8 в книгата „The New Testament Background“, стр. 170: „Веднъж казаха на Ония, „създателя на кръгове“: „Моли се да завали дъжд.“ Той отговори: „Излезте и донесете пещите за Пасха, за да не се размокри [т.е. от дъжда].“ Той се помоли, но дъждът не заваля. Какво направи той? Начерта кръг, застана вътре в него и каза пред Бога: „О, Господи на света, Твоите деца са обърнали лицата си към мен, защото аз съм като син на дома пред Теб. Кълна се в великото Ти име, че няма да мръдна оттук, докато не се смилиш над децата Си.“ Дъждът започна да пада капка по капка. Той каза: „Не за такъв дъжд съм се молил, а за дъжд, който ще напълни цистерните, ямите и пещерите.“ Започна да вали силно. Той каза: „Не за такъв дъжд съм се молил, а за дъжд на добра воля, благословение и милост.“ Тогава заваля умерено [и продължи], докато израилтяните се изкачиха от Ерусалим към Храмовия хълм заради дъжда.“ В крайна сметка заваля толкова много, че го помолиха да се моли дъждът да спре. Йосиф Флавий (ок. 90 г. сл. Хр.) също споменава накратко, че Ония се е молил дъждът да спре в „Древности на юдеите“, книга 14, глава 2.1, стр. 290.

В: В евангелията какви са извънбиблейските препратки към Исус преди 200 г. сл. Хр.?

Отговор: Може да се очаква, че животът на Исус и християнството не са останали незабелязани, дори извън Библията. Една от целите на цитирането на тези източници е да се разсеят съмненията на някои скептични критици, като Бертран Ръсел, че Исус изобщо е съществувал.

Корнелий Тацит (ок. 55 – ок. 117 г. сл. Хр.) е бил римски историк, който е писал за събитията в Рим и Великобритания от 15 до 70 г. сл. Хр. Съдейки по презрителния му тон, той определено не е бил приятел на християнството. В „Анали“ 15:44 той пише: „…Но всички човешки усилия, всички щедри дарове на императора и умилостивителните жертви към боговете не успяха да разсеят зловещото убеждение, че пожарът [пожарът в Рим] е бил резултат от заповед [на императора]. Следователно, за да се отърве от слуховете, Нерон възложи вината и наложи най-ужасните мъчения на една група, мразена заради своите мерзости, наричана от народа „християни“. Христос, от когото произлиза това име, претърпя най-тежкото наказание по времето на Тиберий от ръцете на един от нашите прокуратори, Понтий Пилат, и едно изключително пагубно суеверие, така временно овладяно, отново избухна не само в Юдея, първият източник на злото, но дори и в Рим, където всички отвратителни и позорни неща от всички краища на света намират своя център и стават популярни. Следователно първо бяха арестувани всички, които се признаха за виновни; след това, въз основа на техните показания, огромно множество беше осъдено не толкова за престъплението подпалване на града, колкото за омраза към човечеството. Към смъртта им се добавиха всякакви видове подигравки. Покрити с кожи на зверове, те бяха разкъсани от кучета и загинаха, или бяха приковани на кръстове, или бяха осъдени на пламъците и изгорени, за да служат като нощно осветление, когато дневната светлина беше угаснала…“

Тацит в книга 5 от „Истории“ също обсъжда подробно как различни римски легиони – 5-и, 10-и, 15-и, 12-и, както и някои войници от 18-и и 3-и – потушиха въстанието в Юдея и разрушиха Йерусалим.

Цитатите от Тацит са взети от „Анали“ и „Истории“ на П. Корнелий Тацит, Encyclopedia Britannica, Inc. 1952 г.

Мара Бар-Серапион е бил обикновен сириец, който е написал писмо до сина си Серапион малко след 73 г. сл. Хр. В него той го насърчава да следва примера на мъдреците от историята, които са загинали за това, в което са вярвали, като Сократ, Питагор и – мъдрият цар, екзекутиран от евреите. Този документ се съхранява в Британския музей, а Ф. Ф. Брус го споменава в книгата си „Документите от Новия Завет: надеждни ли са?“

Йосиф Флавий е бил еврейски учен, роден през 37/38 г. сл. Хр., който е писал положително за Христос. Има две версии на този пасаж: по-кратката арабска от X век и по-дългата латинска. По-кратката арабска версия обикновено се счита за по-правилната. Но независимо коя версия е правилната, това е свидетелство за съществуването и разпъването на Христос. Вижте следващия въпрос за по-подробно обсъждане по този въпрос.

Лукиан от Самосата (наричан още Лукиан Гръцкият), сатирик от II век, пише за Христос: „…човекът, който беше разпънат в Палестина, защото въведе този нов култ в света… Освен това, първият им законодател ги убеди, че всички са братя един на друг, след като веднъж завинаги са престъпили закона, като отрекоха гръцките богове и се поклониха на самия този разпънат софист и живеят според неговите закони.“ („Смъртта на Перегрин“ – наричана още „Смъртта на Перегрин“, 11–13) (цитирано от „Доказателства, които изискват присъда“, том 1, стр. 82.)

Климент Римски беше християнски епископ, който написа писмо до коринтската църква, в което по същество ги питаше защо не се подчиняват на това, което Павел беше написал 50 години по-рано. Писмото на Климент е написано през 96–98 г. сл. Хр.

Плиний Млади беше управител на Витиния, който уби много християни заради вярата им. През 112 г. сл. Хр. той написа на император Траян, питайки го дали трябва да продължи да убива мъжете, жените и децата само защото не се покланят на статуята на императора. Плиний казва за християните: „те обаче твърдяха, че цялата им вина, или грешка, се състои в това, че имали навика да се събират в определен ден преди изгрев слънце, когато пеели на редове химн на Христос като на бог и се обвързвали с тържествена клетва не за някакви зли дела, а да не извършват никога измама, кражба, прелюбодеяние, да не лъжат, да не отказват да върнат повереното, когато бъдат призовани да го предадат. „Писма“ 10.96. (цитирано от „Доказателства, които изискват присъда“, том 1, стр. 83.) Освен това Плиний ни дава информация и за есеите.

Папий беше друг епископ, който беше ученик на апостол Йоан. Той е написал много томове, някъде между 95 и 110 г. сл. Хр. За съжаление, неговите писания са изгубени, с изключение на кратко описание от Евсевий Кесарийски (318 г. сл. Хр.). Евсевий ни разказва, че, наред с други неща, Папий казва, че Евангелието от Матей първоначално е било написано на иврит, че Марко е бил преводачът на Петър и че Папий е проповядвал премилениализъм. (Евсевий е бил амилениалист.)

Игнатий е бил ученик на апостол Йоан. Той е написал писма до много църкви и е починал през 107 или 116 г. сл. Хр. по времето на император Траян.

Поликарп, епископ на Смирна, е бил християнски мъченик и ученик на Игнатий, който е проповядвал за Христос. Той е починал около 163 г. сл. Хр.

Ириней, епископ на Лион (във Франция), беше ученик на Поликарп и мъченик, живял от 120/140 до 202 г. сл. Хр. Той написа обширно произведение срещу ересите от това време между 182 и 188 г. сл. Хр.

„Дидахе“ (или „Учението на дванадесетте апостоли“) е анонимно църковно ръководство, датиращо от около 60–120 г. сл. Хр.

Юстин Мъченик е бил гръцки философ, роден през 110 или 114 г. сл. Хр. Той се е обърнал към християнството около 138 г. и според неговата „Първа апология“ тя е била написана 150 години след раждането на Христос. В първата и втората си „Апология“, както и в „Диалога с евреина Трифон“, Юстин говори за Исус като за Бог. „Хроника на Пасхата“ ни разказва, че той е бил мъченик за вярата си през 165 г. сл. Хр.

Суетоний, римският историк и дворцов служител, писал около 120 г. сл. Хр., казва: „Тъй като юдеите постоянно предизвикваха безредици по подстрекателство на Хрестус (друго изписване на Christus, т.е. Христос), той ги изгони от Рим.“ „Животът на Клавдий“ 25.4 (цитирано от „Доказателства, които изискват присъда“, том 1, стр. 83.) (Замяната на „i“ с „e“ не е била необичайна при превода от гръцки на латински според „Библейски коментар на Експозитора“, том 10, стр. 3

Теофил, епископ на Антиохия, е първият известен ни автор, който използва гръцки термин за „Троица“ (Триада) в „Към Автолик“, книга 2, глава 15, стр. 101. Той е писал между 168 и 181/188 г. сл. Хр.

Климент Александрийски, който не трябва да се бърка с по-ранния Климент Римски, е живял от 193 до 217/220 г. сл. Хр. Той е написал много произведения, включително химн на Христос и значително произведение, озаглавено „Разнообразни писания“.

Хиполитус е творил между 225 и 235/6 г. сл. Хр. и е написал „Опровержение на всички ереси“. Хиполитус е бил ученик на Ириней.

Татиан е живял през периода 110–172 г. сл. Хр. и е написал хармония на евангелията, съдържаща около 79% от стиховете в евангелията. За съжаление, по-късно той се е отклонил от вярата и се е присъединил към енкратитите – гностическа ерес.

В еврейските Талмуди на няколко места се споменава Исус. Вижте „Доказателства, които изискват присъда“, том 1, стр. 85–87, за цитати от Вавилонския Талмуд, „Тол’дот Йешу“, „Бараилу“, „Амоа ‘Ула’“, „Йеб. IV 3“ и „Бараита“. Вижте също трактата „Санхедрин“.

Флегон е бил гръцки писател от Кария и освободен роб на император Адриан. Малко след 137 г. сл. Хр. той пише, че през четвъртата година от 202-рата Олимпиада [33 г. сл. Хр.] е настъпило „най-голямото слънчево затъмнение“ и че „в шестия час на деня [12:00 на обяд] настъпила нощ, така че на небето дори се появили звезди. В Битиния е имало силно земетресение, а в Никея много неща са били преобърнати.“ (The Case for Christ, стр. 111.) Пълният цитат според The Baker Encyclopedia of Christian Apologetics, стр. 384, е: „Исус, докато беше жив, не можеше да си помогне сам, но след смъртта си възкръсна и показа белезите от наказанието си, и показа как ръцете му бяха пробити от пирони“ и по-късно „ “ – „затъмнението по времето на Тиберий Цезар, по чието царуване Исус, както изглежда, е бил разпънат, и голямото земетресение, което тогава настъпи“ – и двете в Ориген, „Против Целз“, книга 2, глава 33, стр. 455, в „Предникейските отци“, том 4, и Юлий Африкански, „Събития в Персия“, глава 18, стр. 136. Виж също Ориген, „Против Целз“, книга 2, глава 59, стр. 455.

Таллус е бил самарянски историк, цитиран от Юлий Африкански (писал през 232–245 г. сл. Хр.). Юлий казва за тъмнината по времето на Христос: „Тази тъмнина Таллус, в третата книга на своята „История“, нарича, както ми се струва без основание, слънчево затъмнение.“ („Предникейските отци“, том 6, фрагмент 18, стр. 136.) Контекстът е, че Юлий обсъжда как периодът от указът на Артаксеркс до разпъването на Христос е изпълнил пророчеството от Даниил 9.

Самарянският историк Талус, който не трябва да се бърка с гръцкия философ Талес, е бил доста известен. В следните източници се споменава Талус.

В „Теофил към Автолик“, глава 29, стр. 120, се споменава Талус, както и по-ранният халдейски историк Берос на стр. 121.

В „Насърчителна реч към гърците“ на Псевдо-Юстин Мъченик, гл. 9, стр. 277, се споменават Талус, Филон, Йосиф Флавий и други.

„Октавий“ на Минуций Феликс, гл. 22, стр. 186

В „Апология“ на Тертулиан, гл. 19, стр. 33, се споменават Талус и Йосиф.

Фрагмент 18 от Юлий Африкански, стр. 136.

„Пастирът на Хермас“ е анонимно християнско произведение, написано около 115–155 г. сл. Хр.

Атенагор е написал писмо до римския император в защита на християнството около 177 г. сл. Хр.

Известно е, че и Аристид от Атина и Квадрат са писали апологии в защита на християнството, но от техните писания са се запазили само някои части.

В: Коя от запазените версии на Йосиф Флавий е най-близка до това, което той първоначално е написал?

Отговор: Има два пасажа, в които той споменава Исус. В първия Йосиф Флавий описва живота и служението на Исус („Древности на юдеите“, книга 18, глава 3.3), а във втория го идентифицира като брат на Яков („Древности на юдеите“, книга 20, глава 9.1). Съществуват няколко версии на първия пасаж, но ще обсъдим накратко латинската и арабската версии. Латинската версия, която е показана тук, и арабската от 10-ти век са по същество еднакви, с изключение на това, че арабската е по-кратка, тъй като в нея липсват подчертаните части . . .” По-кратката версия вероятно е най-правилната. Първо ще покажем разликите, след това доказателствата за трите гледни точки, а накрая заключенията на различни учени.

Разликите:

По-дългата латинска версия съдържа подчертаните части, а арабската версия от X век – не.

„По това време живееше Исус, един мъдър човек, ако е позволено да го наречем човек, защото той вършеше чудеса – учител на онези, които с радост приемаха истината. Той привлече към себе си както много от юдеите, така и много от езичниците. Той беше Христос; и когато Пилат, по предложение на водещите мъже сред нас, го осъди на кръста, онези, които го обичаха от самото начало, не го изоставиха, защото на третия ден той им се яви отново жив, както божествените пророци бяха предсказали това и още десет хиляди други чудесни неща относно него; и племето на християните, наречено така по негово име, не е изчезнало и до днес.“ („Древности на юдеите“ 18.3.3, написано около 93–94 г. сл. Хр.) (Взето от Йосиф Флавий: „Пълни съчинения“. Издателство „Крегел“, 1960 г. Това е комбинация от превода на Уилям Уистън (1867 г.) и стандартното издание, публикувано от „Портър и Коутс“, Филаделфия, Пенсилвания)

Доказателства за подчертаните части:

Този текст, с подчертаните части, е цитиран в: „Църковна история“ на Евсевий, книга 1, глава 11 (318 г. сл. Хр.).

Йероним (ок. 400 г. сл. Хр.) „Жития на знаменити мъже“

Исидор от Пелузиум, книга 4, писмо 225.

Макарий в „Actis Sanctorum“, том 5, стр. 149, цитиран от Фабрициус. Йосиф, стр. 61 (неизвестна дата)

Цедрен. „Compendium Historia“, стр. 196 (ок. 1060 г. сл. Хр.)

Зонарас, „Анали“, том 1, стр. 27 (ок. 1120 г. сл. Хр.)

Готфрид от Витербо, „Chronicale“, стр. 366, по версията на Руфин (ок. 1170 г. сл. Хр.)

Платина, „De Vitis Pontificum“ (около 1480 г. сл. Хр.)

Следните автори не цитират Йосиф Флавий, но посочват, че той открито го е наричал Христос.

„Църковна история“ на Созомен, книга 1, глава 1 (440 г. сл. Хр.)

Касиодор в „Тричастната история“ на Созомен (510 г. сл. Хр.)

„Хроники на Александрия“, стр. 514, 526, 527, 584, 586 (640 г. сл. Хр.)

„Хроники“ на Йохан Малела, книга 10 (ок. 850 г. сл. Хр.)

Кодекс на Фотий, книга 48 I, Кодекс 238, Кодекс 33 (ок. 860 г. сл. Хр.)

„Анали“ на Гликус, стр. 234 (ок. 1120 г. сл. Хр.)

Можете да прочетете текста им в „Йосиф Флавий: Пълни съчинения“, стр. 640–643.

Освен това стилът на подчертаните части изглежда съвпада с останалата част.

Доказателства срещу подчертаните части:

В арабския текст от X век това не се среща, докато в латинската версия е налице. Латинската версия съдържа толкова много за Христос, че човек би се запитал защо Йосиф Флавий не е бил християнин. Всъщност ранният християнски учен Ориген твърди, че Йосиф Флавий не е вярвал, че Исус е Месията, както се посочва в „Ориген срещу Целз“ , книга 1, глава 47, стр. 416; книга 2, глава 13, стр. 437. Ф. Ф. Брус в „Документите от Новия Завет: надеждни ли са?“ (стр. 108) изказва предположението, че Йосиф Флавий може би наистина е написал това, но че е бил саркастичен. Въпреки това нищо в латинската версия не подсказва какъвто и да е сарказъм. В „Йосиф Флавий: Пълни съчинения“ в приложението на стр. 644 се казва, че Йосиф Флавий нарича Исус Христос [Месията] просто защото Той е бил един от множеството хора, които са били представяни като Месия, без това да означава, че самият Йосиф Флавий е вярвал в това.

Кой от двамата е бил прав?

За: Тертулиан мълчи по въпроса за Йосиф Флавий, а Климент Александрийски отбелязва какво е казал Йосиф Флавий за някои години, но нищо, свързано с Христос.

Против: Толкова много източници споменават поне основната арабска версия, че би било малко вероятно всички тези източници да са напълно погрешни. Дори източници като Ориген, които твърдят, че Йосиф не е вярвал, че Исус е Месията, подсказват, че Ориген е чел в произведенията на Йосиф местата, където той споменава Исус. Цитатът от Ориген (както е даден в приложението към превода на Уистън) гласи отчасти: „защото Йосиф свидетелства в осемнадесетата книга на своето произведение „Юдейски древности“, че Йоан е бил Кръстител и че е обещавал очистване на онези, които са били кръстени. Същият Йосиф Флавий, макар и да не е вярвал в Исус като Христос, когато разследвал причината за разрушението на Йерусалим и събарянето на храма и би трябвало да каже, че техните заговори срещу Исус са били причината за тези „бедствия, сполетяли народа, защото бяха убили онзи Христос, за когото бяха предсказали пророците“, той, макар и като че ли неохотно, но все пак като човек, който не е далеч от истината, казва, че тези нещастия са сполетели евреите като отмъщение за Яков Праведния, който беше брат на Исус, наричан Христос;“

Заключение – арабският текст е по-точен

Изследователят на Новия Завет Р. Т. Франс казва следното на http://www.leaderu.com/truth/1truth21.html.

„Практически всички учени са съгласни, че запазеният текст [латинският превод] е християнска преработка, но повечето са склонни да приемат, че в оригиналния текст на това място е имало кратко описание на Исус, може би в по-малко ласкав тон. Беглото споменаване от Йосиф Флавий на „Исус, така нареченият Месия“ в „Древности“, книга 20, глава 200, е трудно да се обясни без някакво предварително споменаване на този Исус, особено като се има предвид, че на други места Йосиф Флавий не прави никакво позоваване на християнството, нито дори използва термина „Христос“ за която и да е друга личност. Различната и по-малко „ангажирана“ версия на „Тестомониум“, запазена в арабски цитат от Йосиф Флавий от X век, макар и да е малко вероятно да представлява оригиналния текст, все пак свидетелства за съществуването на разказ за Исус в произведението на Йосиф Флавий, който стои в основата на християнизирания текст. Но възстановяването на това, което Йосиф Флавий е написал, е неизбежно спекулативно.“

В „Енциклопедия на християнската апологетика на Бейкър“ (стр. 382) се казва: „Автентичността на този пасаж е била поставяна под съмнение от учени от всички вероизповедания, тъй като изглежда съмнително, че един евреин, живял и творил извън християнския контекст, би казал такива неща за Исус… Въпреки тези опасения, има основания да се приеме по-голямата част от текста като автентична. … Дори без частите, които вероятно са християнски интерполации, този текст е изключително свидетелство за живота, смъртта и влиянието на Исус.

Източници

За повече информация вижте „Енциклопедия на християнската апологетика на Бейкър“, стр. 253–254, 382, както и Дисертация I в приложението към превода на Йосиф Флавий от Уистън.

В: Защо родословието на Лука се простира чак до Адам, докато това на Матей стига само до Авраам?

Отговор: Писанието не казва, но имаме едно предположение. Лука поставя акцент върху Исус като Син на човека, докато Матей поставя акцент върху Исус като обещания еврейски Месия. Родословието на Лука чрез Мария доказва, че Исус е биологичен потомък на Давид (но не и на Соломон). Родословието на Матей, според което Йосиф произхожда от Давид и Соломон, доказва, че Исус, като законен син на Йосиф, има право на царска власт.

Климент Александрийски (193–202 г. сл. Хр.) в „Стромати“ (книга 1, глава 21, стр. 334) погрешно е смятал, че Евангелието от Матей представлява родословието на Мария.

Въпрос: Защо родословието на Исус в Евангелието от Матей (Мат. 1:1-17) се различава от това в Евангелието от Лука (Лука 3:23-38)? И защо и двете се различават от текстовете на Стария Завет? Беше ли това просто апологетично измислица, целяща да придаде на Исус давидовски произход? От друга страна, тези различия и разлики не поставят ли под съмнение истината, че Исус от Назарет е обещаният Месия?

Отговор: Накратко, отговорът е, че Исус е бил биологичен син на Мария и осиновен син на Йосиф. Родословието в Евангелието от Матей е това на Йосиф, а това е било важно, защото правото на царството се предавало по бащина линия. Родословието в Евангелието от Лука е това на Мария, така че Исус е бил биологичен потомък и на Давид.

И тогава възниква въпросът за Йехония (Йехоихин). Той беше зъл цар и Бог каза, че нито той, нито баща му ще имат потомък на трона на Давид. Родословието на Мария в Евангелието на Лука показва, че Исус произхожда от Давид по тази линия, но не чрез Соломон и Йехония. Но родословието на Йосиф в Евангелието от Матей показва, че Йосиф е потомък на Йехония. Като историческа бележка, първият човек, за когото знаем, че е писал и отговарял на този въпрос относно двете родословия, е Ириней Лионски, в книгата му „Против ересите“, книга 3, глава 21.9, стр. 453–454, написана между 182 и 188 г. сл. Хр.

В: Как родословието в Мат. 1:1–17 се съгласува с това в Лук. 3:23–38?

Отговор: Царските регистри обикновено съдържаха информация за едно родословие, но Исус имаше две. Мнозина са виждали проблем в родословията в Матей и Лука, тъй като след Давид се споменават съществено различни лица. Но нека си зададем два въпроса. Какво право би имал Христос да претендира за трона на Давид, ако беше негов потомък? – никакво, ако произхождаше само по майчина линия. Ето защо беше важно Исус да бъде законният, осиновен син на Йосиф в Евангелието от Матей; хората не предявяват претенции за царска власт въз основа на майката. От друга страна, ако Мария не беше от рода на Давид, тогава какво става с пророчеството, че Исус ще бъде потомък на Давид? Ето защо биологичната родословна линия в Евангелието от Лука е важна. Така че, за да се покаже, че Исус е изпълнил ролята на Месията, и двете родословни линии бяха необходими.

Проблемът, който някои хора имат, е, че родословието в Евангелието от Лука всъщност не казва „това е от Мария“. Но то подразбира това, когато се казва: „Той [Исус] се смяташе за син на Йосиф, син на Ели…“ Древните родословия като цяло, и еврейските в частност, не се предаваха по женска линия.

Хели е споменат като баща на Исус, защото, както пише Юстин Мъченик (ок. 138–165 г. сл. Хр.): „поради Неговото [на Исус] раждане от Девата, която, както казах, беше от рода на Давид, Яков, Исаак и Авраам; или защото Адам беше баща както на Самия Него, така и на онези, които бяха изброени първи, от които Мария произхожда. Защото знаем, че бащите на жените са бащи [т.е. прародители] и на онези деца, които раждат дъщерите им.“ „Диалог с Трифон Евреина“, гл. 100 (ANF, т. 1, стр. 249).

Юлий Африкански (232–245 г. сл. Хр.) в своето „Писмо до Аристид“ („Ante-Nicene Fathers“, том 6, стр. 125–127) също прави разграничение между родословията по закон и по природа. Въпреки това той казва, че едната е юридическата родословна линия на Йосиф, а другата – естествената родословна линия на Йосиф. Виж също „Църковна история“ на Евсевий, книга 1, глава 7, и книга 6, глава 31.

Друг ранен църковен автор, който е забелязал, че единият родословник е на Йосиф, а другият – на Мария (макар че ги е объркал), е Климент Александрийски в „Стромати“ (193–202 г. сл. Хр.), книга 1, глава 21 (ANF, том 2, стр. 334).

Въпрос: В Матей 1:12 и 1 Летописи 3:15–17 бащата на Салатиел беше ли Екония или Нери, както се посочва в Лука 3:27?

Отговор: Имало е няколко души с имената Шеалтиел и Зерубавел.

В Матей 1:12 последователността е: Йосия (дядо) -> Екония -> Шеалтиел -> Зерубавел -> Авиуд -> Елиаким

В Лука 3:26-27 родословието е: Мелхи -> Нери -> Шеалтиел -> Зерубавел -> Реса -> Йоанас -> Юда -> Йосиф.

В 1 Летописи 3:15-17 родословието е: Йосия -> Йоаким -> Екония -> Шеалтиел и Педая. За Шеалтиел не се споменават деца, но следващият в царската линия е синът на Педая – Зерубавел.

Родословията на Мария и Йосиф са еднакви до Давид, а след това се разминават. След това няма никакво сходство нито в предците, нито в потомците. Вероятно Шалатиел и Зерубавел в Евангелието от Лука са били кръстени в чест на управителите, споменати в 1 Летописи 3:15-17 и Матей 1:12. Отбележете също, че в Лука 3:26-27 се споменават Юда и Йосиф, но това са различни лица от Юда, син на Яков, Йосиф, син на Яков, и Йосиф, съпруг на Мария.

В: В Лука 1:26 раждането на Христос беше ли съобщено на Мария, или беше съобщено на Йосиф в Матей 1:20?

Отговор: И на двете. Първо е било съобщено на Мария, тъй като тя щеше да се чуди защо е забременяла. По-късно ангелът е съобщил новината на Йосиф, за да не се разведе Йосиф с Мария поради изневяра.

В: Какви общи черти имат разказите за детството на Исус в Евангелията?

Отговор: Марко и Йоан не дават никакви подробности за раждането на Исус. Ето шест общи черти в Евангелията на Матей и Лука:

1. Родословие от Авраам до Давид (Мат. 1:2-6; Лук. 3:31-34)

2. Цар Ирод е бил на власт (Мат. 2:1; Лук. 1:5)

3. Посещение от ангел Господен (Йосиф: Мат. 1:20; Мария: Лук. 1:26-38)

4. Исус се роди във Витлеем в Юдея (Мат. 2:1; Лук. 2:4-7)

5. Тримата се върнаха в Назарет (Мат. 2:19-22; Лука 2:39).

6. Исус израсна в Назарет (Мат. 2:23; Лука 2:40).

Като цяло двете евангелия се допълват прекрасно, за да дадат доста пълна картина на детството на Исус. Матей разказва за родословието на Йосиф, за мъдреците и за бягството в Египет. Лука споменава Гавриил, раждането на Йоан Кръстител, родословието на Мария, пастирите, Симеон и Анна. Макар да не знаем кое от двете е написано първо, Лука споменава, че други са съставили разкази за Исус. Така че, може би Евангелието от Лука е било написано след това на Матей и, след като е прочел Матей, Лука е избрал да включи подробности, които Матей все още не е описал. Йоан вероятно е писал след двамата и явно не е имал какво да добави.

В: В Евангелията Исус вярвал ли, че Писанията са непогрешими (без грешки в оригиналните ръкописи)?

Отговор: Този отговор е взет от вече несъществуващата уеб страница www.wam.umd.edu/~cbernard/Theology/inerrancy.html.

Исус последователно третира историческите разкази от Стария Завет като достоверни записи на фактите. Той споменава:

Авел (Лука 11:51)

Ной (Матей 24:37-39; Лука 17:26,27)

Авраам (Йоан 8:56)

Институцията на обрязването (Йоан 7:22; срв. Битие 17:10-12; Левит 12:3)

Содом и Гомора (Матей 10:15; 11:23,24; Лука 10:12)

Лот (Лука 17:28-32)

Исаак и Яков (Матей 8:11; Лука 13:28)

Мана в пустинята (Йоан 6:31, 49, 58)

Змията в пустинята (Йоан 3:14)

Давид, който яде осветения хляб (Матей 12:1-8; Марк 2:23-28; Лука 6:1-5)

Исус като Господ на Давид (Матей 22:43; Марк 12:36; Лука 20:42)

Соломон (Матей 6:29; 12:42; Лука 11:31; 12:27)

Елисей (Лука 4:27)

Йона (Матей 12:39-41; Лука 11:29, 30, 32)

Захария (Лука 11:51)

Последният пасаж подчертава разбирането на Исус за единството на историята от „създаването на света“ до „това поколение“. Той многократно се позовава на Мойсей като на дарителя на Закона (Матей 8:4; 19:8; Марк 1:44; 7:10; 10:5; 12:26; Лука 5:14; 20:37; Йоан 5:46; 7:19). Той често споменава страданията на истинските пророци (Матей 5:12; 13:57; 21:34-36; 23:29-37; Марко 6:4 [срв. Лука 4:24; Йоан 4:44]; 12:2-5; Лука 6:23; 11:47-51; 13:34; 20:10-12) и коментира популярността на лъжепророците (Лука 6:26). Той дава своето одобрение на такива значими пасажи като Битие 1 и 2 (Матей 19:4,5; Марко 10:6-8).[6]

Някои биха могли да възразят на това място и да твърдят, че Исус просто е използвал митовете и историите на своята култура, за да илюстрира своите идеи. Това със сигурност е възможно за някои пасажи, но изглежда малко вероятно. Първо, усещането, което човек получава при четенето на евангелските разкази, е, че Исус приема историите от Стария Завет като реална история. Духът, с който Той използва Писанието, показва, че Той е вярвал, че разказите в Стария Завет са исторически. Второ, не изглежда като реална възможност да се твърди, че Исус просто е използвал митовете на своята култура, за да илюстрира ученията Си в пасажи като Матей 12:41; 24:37; 11:23,24; 5:12; 4:4.

Трето, Исус приема, че Библията е вдъхновена. Той използва изразите „Писанието казва...“ и „Бог казва...“ като взаимозаменяеми и по този начин идентифицира текста от Стария Завет с Божието Слово. Цитирайки Битие 2:24, Исус казва: „Не сте ли чели, че от самото начало Създателят ‚ги сътвори мъж и жена‘ и каза: ‚Затова мъжът ще напусне баща си и майка си...‘“. Забележете, че Битие 2:24 не е пряк цитат на Бога в текста, а е коментар на автора или разказвача на текста. Исус счита думите на библейските текстове за самите думи на Създателя. Вдъхновението на оригиналните копия (autographa) предполага непогрешимост. Ако Исус е прав в признаването на Стария Завет като самите думи на Създателя, тогава приписването на грешка на Стария Завет е равносилно на приписването на грешка на самия Бог.

Четвърто, Исус ясно вярваше в авторитета на Библията. В споровете Си с фарисеите и садукеите Исус се позовава на Писанието, сякаш то има авторитета да разреши спора. Той разглежда Писанията като последната дума (Йоан 5:39-47; Матей 22:29,31; Марко 12:24-26; Лука 20:37). Когато Писанията говорят, Бог говори, и въпросът е решен.

В: В евангелията какво представлява „хармонията“ преди служението на Исус?

Отговор: Важно е да се прави разграничение между това, което се посочва като ред, и това, което може да бъде в определен ред. За тези 27 събития цифрите се отнасят до събития, които трябва да следват предходните номера. Буквите като а, б, в се отнасят до събития, които могат да се случат в произволен ред. Преди служението на Исус всичко в Евангелията е било написано в хронологичен ред, с изключение на подчертаните части. Показателите за място, време и последователност, които се срещат в Евангелията, са отбелязани с удебелен шрифт.

Преди служението на Исус: Мат. 4:1-11; Марк 1:1-13; Лука 1:1-3:18; Лука 3:21-4:13; Йоан 1:1-42

Б1а. В началото Исус е съществувал в Небесата. Йоан 1:1-5; Йоан 17:5

Б1б. Родословието на Мария от Адам (с пропуски). Лк. 3:23-37

Б1в. Родословието на Йосиф от Авраам (с пропуски). Мат. 1:1-17

Б2. В Ерусалим, по времето на царуването на Ирод (37 г. пр. Хр. до 4 г. пр. Хр.), Гавриил посещава Захария; Елисавета ще зачене. Лука 1:1-25

Б3. В шестия месец от бременността на Елисавета Гавриил посещава Мария в Назарет и ѝ съобщава, че ще роди дете. Лк 1:26-38

Б4. Мария е бременна, макар че все още е девица. Мат. 1:18-19

Б5. След като Мария забременява, Гавриил посещава Йосиф. Мат. 1:20-25

Б6. Пътувайки към Юдея, Мария посещава Елисавета. Лк. 1:39-56

Б7. Роден е Йоан Кръстител. Лука 1:57-80

Б8. По времето на царуването на Ирод (37–4 г. пр. Хр.) Христос се ражда във Витлеем, Юдея. Мат. 2:1; Лука 2:1–7

B9. В близките полета ангели казват на пастирите да посетят Исус. Лука 2:8-20

Б10а1. На осмия ден Исус е обрязан. Лк. 2:21

Б10а2. След очистването на Мария (33 дни по-късно според Лев. 12:1-4), в храма в Ерусалим Исус е представен пред Господа. Лука 2:22-38

Б10б. В една къща във Витлеем мъдреците от Изток идват да се поклонят на Исус. Мат. 2:2-12

B11. След като влъхвите си тръгват, започва бягството в Египет. Мат. 2:13-15

B12. В рамките на 2 години Ирод избива момченцата във Витлеем. Мат. 2:16-18

Б13. След смъртта на Ирод Йосиф, Мария и Исус се завръщат в Назарет. Мат. 2:19-22; Лука 2:40а

Б14а. В Назарет в Галилея Исус пораства. Мат. 2:23; Лука 2:40б

Б14б. Всяка година по време на Пасха родителите на Исус отиват в Ерусалим. Лука 2:41

Б15. На 12 години Исус отива в Храма в Ерусалим. Лука 2:42-52

Б16. В Юдейската пустиня Йоан Кръстител проповядва. Мат. 3:1-12; Марк 1:1-8; Лука 3:1-18; Йоан 1:6-28

Б17а. Когато Исус е на около 30 години (вероятно 33–34), Той се кръщава в река Йордан. Мат. 3:13–17; Марк 1:9–11; Лука 3:21–23

Б17б. На следващия ден [след думите на Йоан] Исус отива при Йоан Кръстител. Йоан свидетелства, че Исус е Божият Агнец. Йоан 1:29-34

Б18а. При река Йордан Исус призовава Петър, Андрей и още един човек. Йоан 1:35-42

Б18б1. Исус решава да се върне в Галилея на следващия ден, след като Йоан Кръстител говори. Йоан 1:43а

Б18б2. Исус призовава Филип и Натанаил. Йоан 1:43б-51

Б18в. В продължение на 40 дни в пустинята Сатана изкушава Исус. Мат. 4:1-11; Марк 1:12-13; Лука 4:1-13

В този списък 1 събитие е идентично във всичките четири евангелия, 2 се срещат в синоптичните евангелия, 3 – в Матей и Лука, 5 – само в Матей, 5 – само в Йоан, 10 – само в Лука, а 0 – само в Марко. Марко предоставя тук само 3 събития, които са общи с Матей и Лука. Лесно може да се заключи, че никой от тях не е бил очевидец на тези ранни събития, а са черпили материала си предимно от различни източници, макар че Лука разполага с най-много информация за периода преди служението на Исус, а Марко – с най-малко.

Между другото, в „The NIV Study Bible“, стр. 1636–1641 (в края на Евангелието от Йоан), има обширна хармония на евангелията. Не знаех за това, когато изготвях тези хармонии на евангелията, и все още не съм сравнил моите резултати с техните.

В: Вярно ли е, че информацията за живота на Исус преди Неговото публично служение е „оскъдна“?

Отговор: Не, не в сравнение с други известни личности от древността. Това мнение не е резултат от обективни научни изследвания, а от неверието на „християнските критици“. Пет точки, които трябва да се имат предвид в отговора.

1. За справка: за публичното служение на Исус преди смъртта Му ни са дадени поне 176 факта за живота и ученията на Исус.

2. Преди Исус да започне Своето служение, знаем поне 37 факта за Него.

3. Имаме повече информация за Исус преди Неговия публичен живот, отколкото историците ни предоставят за най-известните царе на Вавилон, Египет, Мидия, Персия, Гърция, Македония или ранния Рим. С други думи, знаем повече за Исус преди първото Му публично появяване, отколкото знаем за детството на „ “ – вавилонския Навуходоносор, египтяните Ахенатон и Нефертити, мидяните Киаксарес и Астигес, персите Кир, Дарий и Ксеркс, гърците Агамемнон и Перикъл или най-известните сенатори на Рим. Единствената древна личност, за която знаем толкова много преди нейния обществен живот, е Александър Македонски.

4. Всъщност имаме по-малко информация за някои исторически личности от XVIII и XIX век преди тяхната обществена дейност, отколкото имаме за Исус.

5. Ако някой ще твърди, че информацията за живота на Исус преди Неговото служение е оскъдна, поне в сравнение с другите, той трябва или да посочи редица древни исторически личности, за чийто живот преди да станат обществено известни има повече информация, или пък да спре да разпространява невярна информация.

Вижте също следващия въпрос за поне тридесет неща, които ни се казват за Исус преди Неговото служение.

В: В Мат. 2:13-23, ако Мария, Йосиф и Исус са избягали в Египет, как са могли да се върнат директно в Назарет, както се споменава в Лука 2:39?

Отговор: В Лука 2:39 не се казва, че семейството на Исус веднага се е върнало в Назарет. Казва се само, че те са изпълнили изискванията на закона [в Ерусалим], преди да се върнат в Назарет. Може да се заключи, че това се е случило веднага след това, тъй като нищо друго не е споменато. Може би Лука не е счел за необходимо да спомене пътуването до Египет, или може би Лука не е знаел за пътуването до Египет.

Така или иначе, това не противоречи на останалите евангелия. Следващият въпрос съдържа подробно съгласуване. Буквите a, b, c се отнасят до събития, които биха могли да се случат в произволен ред.

В: Какво точно ни се казва за Исус преди началото на Неговото публично служение?

Отговор: За Исус преди Неговото служение ни се разказват поне 37 неща. Информацията, която ни се предоставя, може да бъде разделена на три категории:

Самият Исус

1. Майка Му беше Мария.

2. Роден от девица. (Дори ако някой скептик отрича това, той трябва да признае, че е било твърдено, че Исус е роден от девица)

3. Неговият законен баща беше Йосиф.

4. Роден е по времето на Ирод Велики. (37–4 г. пр. Хр.)

5. Роден е във Витлеем.

6. Обрязан на осмия ден.

7. Представен е в храма. (както много еврейски бебета)

8. Семейството заминава за Египет (Матей 2:13-15).

9. След смъртта на Ирод семейството се завърна в Назарет в Галилея (Матей 2:19-23).

10а. Израства в Назарет (Лука 2:39-51), малко градче, което другите смятат за незначително.

10б. След като Исус отиде в храма, Той също се върна в Назарет (Лука 2:51).

11а. На 12 години Исус отиде в Храма.

11б. Всяка година родителите на Исус отиваха в Храма по време на Пасхата (Лука 2:41).

12. На 12 години Той беше любознателен и познаваше добре Писанията (Лука 2:41-46).

13. Исус беше съвършен и безгрешен (Евреи 4:15; 2 Коринтяни 5:21). Дори ако някой скептик не е съгласен с това твърдение, тези стихове, както и Лука 2:40, ни представят факта, че най-малкото „Исус беше добро дете“.

14. Исус говореше арамейски. (Матей 5:22 и др.)

15. Хората от Галилея обикновено говореха и гръцки. (Гръцкоговорящите неизраилтяни живееха само на 15–20 мили, 24–32 километра, разстояние.)

16. Религията на Исус беше юдаизмът; по-конкретно, той беше по-близък до фарисеите, вярвайки във всички книги от Стария Завет. Ранните църковни автори казват, че садукеите приемаха само Тората.

17. Исус е работил като дърводелец (Марко 6:3).

18. На около 30 години е бил кръстен от Йоан Кръстител (Матей 3:13; Марко 1:9–11).

19. Отишъл в пустинята преди началото на своето публично служение (Матей 4:1-11; Марко 1:12-13).

Семейството на Исус

20. Йосиф беше дърводелец (Мат. 13:55).

21. Мария забременява, преди да се омъжи (Матей 1:18).

22. Йосиф обмислял да се разведе с Мария (Матей 1:19).

23. Родословието на Йосиф. (брои се като само 1 точка) (Матей 1:1-16)

24. Родословието на Мария. (брои се само като 1 точка)

25. Имал четирима братя на име Яков, Йосес/Йосиф, Юда/Юда и Симон. (Матей 13:55-56; Марко 6:3; Галатяни 1:19; Юда 1, „Църковна история“ на Евсевий (318 г. сл. Хр.) 2:23 и 3:20)

26. Въпреки че е от кралски произход, Исус е израснал в обикновено семейство на подчинен народ и вероятно са били бедни (Лука 2:24 + Левит 12:6-8).

27. Братска дъщеря на Мария беше Елисавета, която беше потомка на свещеника Аарон (Лука 1:5).

28. Съпругът на Елисавета беше свещеникът Захария от отряда на Авия (Лука 1:5).

29. Йоан Кръстител, първороден/единствен син на Захария и Елисавета, беше роднина на Исус.

30. Мария, Яков и Юда все още бяха живи, когато Исус беше разпънат на кръста.

Реакции към Исус и очаквания към Него

31. Очакванията на Мария към сина ѝ.

32. Смяташе се, че Исус отговаря на месианските пророчества (Матей 2:6).

33. Поклонението на пастирите (Лука 2:15-20).

34. Даровете на царете (Матей 2:10-11).

35. Параноичната реакция на Ирод Велики.

36. Свидетелството на Йоан Кръстител.

37. Анна и Симеон в храма. (Някой би могъл да възрази, че това са две точки, но аз ще ги броя само като една.)

Това изобщо не е малко в сравнение с това, което знаем за живота на други обществени личности преди тяхното публично появяване. За сравнение вижте следващия въпрос.

В: Тъй като знаем поне 37 неща за Исус преди Неговото публично служение, за сравнение какво знаем за други светски исторически личности преди тяхното публично появяване?

Отговор: За сравнение, знаем само няколко неща за Помпей, около 12 неща за Аристотел и 27 неща за Александър Македонски преди тяхната обществена дейност. (Голяма част от тази информация е взета от „Енциклопедия Британика“).

Помпей

Гней Помпей е бил известен римски генерал и политик, роден на 30 септември 106 г. пр. Хр.

Той беше син на военен командир.

3. Когато е бил на 17 години, е воювал заедно с баща си в Социалната война.

4. Както повечето римляни, той вероятно е почитал римските богове.

5. Говорел е латински, а може би и гръцки.

Вероятно има още факти, но със сигурност не са повече от 20.

Самият Аристотел

1. Роден около 384 г. пр.н.е.

2. Роден е в Стагира, гръцки град на северозападния бряг на Егейско море.

3. Говорел гръцки.

4. Хората обикновено вярваха в гръцките богове.

5. Баща му е бил Никомах, лекар от гилдията на „синовете на Ескулап“.

6. От 17 до 37-годишна възраст учи при Платон в Атинската академия.

7. През 342 г. пр. Хр. Аристотел става учител на Александър Македонски в продължение на 7 години.

8. В гроб близо до Еретрия в Еубея са открити череп и лични вещи, които вероятно са принадлежали на Аристотел. Той е починал около 322 г. пр.н.е.

Семейството на Аристотел

9. Баща му е бил придворен лекар на Аминтас II, бащата на Филип Македонски

10. Родословие на баща му: от йонийски гръцки произход

11. Родословие на майката: йонийски произход от Халкида в Еубея.

Реакциите към Аристотел и очакванията към него

12. Те са възлагали на него някои академични надежди, като са го изпратили да учи при Платон в Академията в Атина.

Разполагаме само с пет ръкописа от неговите произведения, като най-ранният е от 1100 г. сл. Хр.

От Индия до Испания най-известната личност преди Исус беше Александър Македонски, често наричан Александър Велики. Нека разгледаме какво знаем за ранния му живот.

Самият Александър

1. Баща му беше Филип II Македонски.

2. Майка му беше Олимпиада, молосийска принцеса от Епир.

3. Роден е около октомври през 356 г. пр.н.е.

4. Роден е в Пела, столицата на Македония.

5. Когато Александър беше на 14 години (342 г. пр. Хр.), Аристотел стана негов наставник за 7 години.

6. Александър обичаше да чете Омир.

7. Александър говореше някакъв гръцки диалект.

8. Александър вярвал в гръцките богове.

9. Александър беше добър ездач и имаше бял кон на име Буцефал.

10. На 16 години Александър потуши въстание на планинските племена, докато баща му беше отсъствал.

11. Александър поведе атаката, с която беше разгромена „Свещената дружина“ при Херонея през 338 г. пр. Хр.

12. След като Филип се разведе с Олимпиада, Александър живееше с майка си в Епир.

Семейството на Александър

13. Родословие на Олимпиада. Тя беше дъщеря на цар Неоптолем от Епир и племенница на Арибас – и двамата синове на цар Алкет, молосийския цар на Епир.

14. Бащата на Александър, Филип II, беше третият син на цар Аминтас II от Македония. Не сме сигурни обаче за родословието преди това.

15. Неговият чичо беше Александър I, цар на Епир.

16. По този начин Александър е получил възпитание като принц.

17. Разполагаме със статуя и ковчег на Филип II от Македония (The Greek World, стр. 174–175).

18. Филип беше регент на Македония през 359 г. пр.н.е., но пое властта като цар през 356 г. пр.н.е.

19. Филип се разведе с Олимпиада, за да се ожени за Клеопатра, македонска благородничка.

20. Александър I се ожени за племенницата си Клеопатра, полусестрата на Александър, през 337 или 336 г. пр.н.е.

21. Александър имал малък полубрат от Филип и Клеопатра, когото Александър убил, когато станал цар.

22. Александър имал братовчед на име Аминтас, когото Александър убил, когато станал цар.

23. Александър имал брат на име Аридей Филип, син на Филип и Филина от Лариса. След смъртта на Александър той управлявал Македония в продължение на 7 години, докато не бил убит. Това се посочва от Евсевий в „Хроника“, стр. 49

24. През 336 г. пр. Хр. Филип II беше убит с келтски нож в сутринта на сватбата на дъщеря му Клеопатра.

25. През 335 г. пр. Хр. Александър изпратил на майка си военна плячка.

Реакции към Александър и очакванията към него

26. Филип първоначално го подготвял за следващия цар

27. Явно той и Филип са се отчуждили, след като Филип се е развел с майката на Александър.

Писанията на мнозина, които са писали за Александър, са изгубени. Сред запазените древни писания са:

„Изданието на Дидо на Ариан“ от Карл Мюлер

Книга 17 на Диодор (около 20 г. пр.н.е.)

Квинт Курций (около 42 г. сл. Хр.)

Плутарх (ок. 45–125 г. сл. Хр.) „Животът на Александър“

„Анабазис“ и „Индика“ на Ариан (150 г. сл. Хр.)

Съкратеният преразказ на Юстин на „История“ на Трог (около 10 г. пр.н.е.?)

„Итинерариум Александри“ (324–361 г. сл. Хр.)

„Епитома рерум гестарум Александри Магни“ (IV или V век)

Съвременната биографка Мери Рено в книгата си „Природата на Александър“ (стр. 30) казва за ранните биографи на Александър: „Историята на Ариан започва с възкачването му [на Александър] на трона, вероятно защото така е направил Птолемей, което е жалко, тъй като неговите познания за по-ранните години биха били безценни.“

Ако някой иска да твърди, че това, което ни се разказва за Исус преди неговото публично служение, е „оскъдно“, той трябва да бъде честен и да добави, че според него това, което ни се разказва за ранния живот на повечето исторически личности до римската епоха, е още по-оскъдно отколкото за живота на Исус.

Смятам също, че знаем повече за ранния живот на Исус, отколкото за други известни съвременни му евреи – Йосиф Флавий, Филон (20 г. пр. Хр. – 50 г. сл. Хр.) и Бар Кохба. Смятам също, че знаем повече за живота на Исус преди 30 г., отколкото знаем за ранния живот на Мойсей и Буда. Може би разполагаме с повече информация за Юлий Цезар и Йосиф Флавий, но не знам за други подобни случаи.

Мойсей

Ето какво знаем за Мойсей преди началото на неговия обществен живот.

1. Мойсей е роден около 1525 г. пр.н.е. в северната част на Египет.

2. Родителите му или, по-вероятно, предците му са се казвали Амрам и Йохавед.

3. Той е бил евреин – народ, който е бил в робство в продължение на 320 години.

4. Имал е по-голяма сестра на име Мириам.

5. Имал е брат на име Аарон.

6. Мойсей прекара първите три месеца от живота си в дома на баща си (Деяния 7:20).

7. Като дете, когато фараонът издаде указ, че мъжките еврейски бебета трябва да бъдат хвърляни в река Нил, майка му го сложи в кошница.

8. Дъщерята на фараона го намери и се грижеше за него като за свой собствен син.

9. Той израсна в двора на фараона, получи образование във всяка мъдрост на египтяните, беше силен в речта и действията си (Деяния 7:21-22) и притежаваше знанията и учението на египтяните

10. Самата му майка му беше дойка.

11. Той се застъпи за евреите, като уби един египтянин, който биеше един евреин.

12. Дори на 40 години Мойсей беше достатъчно силен, за да убие египтянина.

13. Фараонът се опита да убие Мойсей.

14. Мойсей избяга в Мадиам, където видя няколко жени, които черпеха вода за стадата си.

15. Когато овчарите се опитаха да ги прогонят, Мойсей ги спаси от овчарите.

16. Мойсей се ожени за Сепфора.

17. Свекърът на Мойсей се казваше Реуел, наричан още Йетро.

18. Мойсей и Сепфора имаха син на име Гершом.

19. Мойсей беше на около 80 години, когато видя горящия храст.

Гаутама Буда

За целите на дискусията ще приемем, че легендите за младия Буда са верни.

Син на цар от племето Сакя, народ от войнствената каста на север от Косала

Най-вероятно като дете е почитал индуистките идоли.

3. Той би се отрекъл от света, ако видеше болен човек, старец или труп.

4. Напусна дома си, когато беше на 29 години.

5. Прекарал 6 години в търсене на просветление, което, според него, намерил под дърво Бо.

6. Умрял е или през 544 г. пр.н.е., или през 483 г. пр.н.е., когато бил на 80 години.

Мохамед

Мохамед не е част от древната история, но тъй като е бил значим религиозен лидер, ще разгледаме това, което знаем за ранния му живот, преди началото на неговото проповедничество, с цел сравнение.

1. Мохамед е роден около 567–569 г. сл. Хр.

2. Син на Абдуллах и съпругата му Амина.

3. Член на племето Курайш, което е контролирало Мека.

4. Баща му е починал преди той да се роди.

5. Първоначално е отгледан от дядо си Абд ал-Мотталиб/Мутталиб.

6. По-късно е отгледан от чичо си Абу Талиб.

7. Семейството му било доста бедно.

8. В младостта си вероятно е бил водач на каравани.

9. Когато беше на около 25 години, той се ожени за Хадиджа, богата 40-годишна вдовица.

10. След това вероятно е бил съдружник в магазин в Мека, където се продаваха земеделски продукти.

11. Вероятно не е умеел да пише, макар че по-късно в живота си е могъл да чете донякъде.

12. Той беше запознат с арабските идоли, включително трите „дъщери на Аллах“ – Ал-Лат, Уза и Манат.

13. Донякъде е бил запознат с юдаизма и християнството.

14. Мохамед е бил бял човек, който по-късно е боядисал косата си в червено.

15. Когато Мохамед имаше видение, хадисите отбелязват, че се случваха странни неща. Усещал е звънене в ушите си – Хадисите на Бухари, том 1, книга 1, глава 1, № 2, стр. 2; том 4, книга 54, глава 6, № 438, стр. 293. Сърцето му биело учестено 1:3, лицето му почервенявало – Хадисите на Бухари, том 2, № 16; том 5, № 618; том 6, № 508, щеше да диша тежко – Хадиси на Бухари, том 6, № 508; щеше да пада на земята с двете очи отворени към небето – Хадиси на Бухари, том 5, № 170; том 6, № 448; щеше да се изпотява обилно – Хадиси на Бухари, том 1, книга 1, глава 1, № 2, стр. 9; том 2, № 544; том 3, № 829, и виждаше и чуваше неща, които никой друг не виждаше и не чуваше Хадисите на Бухари, том 1, книга 1, глава 1, № 2, 3, стр. 2–3; том 4, № 458, 461; том 6, № 447. Това може да е изглеждало странно тогава, но оттогава насам други хора са имали някои от тези симптоми, когато са имали епилептичен пристъп.

16. Мохамед каза, че ангелът Гавраил му се е явил и при един случай физически му е причинил болка.

Въпрос: В Мат. 1:18 и Лук. 2:7, несъвместимо ли е девственото раждане на Христос с Неговото предсъществуване, както смятаха Рудолф Бултман и Волфганг Паненберг?

Отговор: Не. Това изглежда несъвместимо само за отстъпилите от вярата богослови, които вярват в бог, който трябва да отговаря на техните ограничения. Христос е съществувал преди това, но това не Го е ограничавало да:

1. Временно и доброволно да избере да не използва някои от Своите атрибути и да скрие част от Своята слава (Евреи 2:9; Йоан 17:5; Филипяни 2:7).

2. Да се яви под каквато форма пожелае, включително като човек (Филипяни 2:8)

3. Всъщност да приеме човешка природа и да стане човек (Евреи 2:14-17)

4. Да дойде на земята първоначално като възрастен, дете, бебе или ембрион, или както Той пожелае.

Всъщност, предшестващото съществуване на Христос като Всемогъщ Бог не Го ограничаваше по никакъв начин. Единствените ограничения за Всемогъщия Бог са самоналожени ограничения. Бог не може да лъже (Евреи 6:18; Тит 1:2), не може да се отрече от Себе Си (2 Тимотей 2:13) и не може да бъде изкушен от злото (Яков 1:13).

В: В Матей 1:18-21 „Благовещението“ се случи ли след като Мария забременя, или преди да забременее, съгласно Лука 1:26-31?

Отговор: Йосиф и Мария са двама различни хора. Ангелът говори на МАРИЯ в Лука 1:26-31, преди тя да забременее. Ангелът говори на ЙОСИФ, след като Мария вече беше забременяла и Йосиф беше обмислял да се разведе с нея, както се вижда в Матей 1:18-21.

В: В Мат. 1:18 и Лук. 2:7 кои са ебионитските еретици и в какво вярват?

О: Ебионитите имаха „ниско“ мнение за Христос, вярвайки, че Той е от Бог Отец, но не е Бог Син. Те вярваха, че Исус може да бъде наричан Бог в знак на почит, но че Той не е божествен. Ебионитите вярваха, че еврейските обичаи трябва да продължат да се спазват. Те отричаха девственото раждане на Христос, като твърдяха, че Той е роден от Йосиф (Ириней, „Против ересите“, книга 3, глава 21, стр. 451), и приемаха само съкратена версия на Евангелието от Матей (Ириней, „Против ересите“, книга 3, глава 10.7, стр. 428).

В: В Мат. 2:2, 7, 9 какво представляваше звездата над Витлеем, когато се роди Христос?

Отговор: Макар че Писанието не го казва изрично, вероятно това е била шекината – Божията слава, тъй като „звездата“ е могла да ги отведе до конкретно село и дори до конкретна къща.

В: В Мат. 2:2, 7 кой друг споменава тази звезда на изток, която са видели влъхвите?

Отговор: Редица ранни автори я споменават.

Игнатий (ок. 100–117 г. сл. Хр.) „Писмо до ефесяните“, гл. 19, стр. 57

Юстин Мъченик (ок. 138–165 г. сл. Хр.) „Диалог с Трифон Юдеин“, гл. 88, стр. 237

Ириней Лионски (182–188 г. сл. Хр.) „Против ересите“, книга 3, гл. 9.2, стр. 423

Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.) „За идолопоклонството“, гл. 9, стр. 65

Хиполитос (222–234/5 г. сл. Хр.) „Опровержение на всички ереси“, книга 7, глава 15, стр. 108

Ориген (225–249 г. сл. Хр.) го счита за нова звезда, а не за съществуващо небесно тяло в „Против Целс“, книга 1, глава 48, стр. 422.

„Трактат за повторното кръщение“ (ок. 250–258 г. сл. Хр.), глава 8, стр. 671

Петър Александрийски (306,285–311 г. сл. Хр.) в „Каноничното послание“, глава 13, стр. 277, споменава влъхвите, но не и звездата.

Атанасий (318 г. сл. Хр.) „Чието раждане беше предвестено от звезда на небето, за да възвести на света за родения? Защото, когато се роди Мойсей, родителите му го скриха: … Но свидетел на Христовото раждане не беше човек, а звезда на онова небе, откъдето Той слизаше.“ „Въплъщението на Словото“, гл. 38.5, стр. 55.

Въпрос: В Мат. 2:11 изглежда разумно да се счита, че влъхвите, дошли да се поклонят на Исус, са били запознати с месианското пророчество на Даниил, изучавали са го и са осъзнали, че идването на Месията е близо. Знаете ли за някакви препратки в писанията на зороастрийците или други персийци (хора от Близкия изток) към пророчеството на Даниил за Месията?

Отговор: Даниил е живял известно време в Персия и е имал контакти с персийските мъдреци и астролози. Магите са били племе от зороастрийски/медийски свещеници, подобно на левитите, които са били свещеници и храмови служители в Израил. Не съм запознат със зороастрийската литература, но не съм сигурен, че много хора са, тъй като мюсюлманите вероятно са унищожили голяма част от нея. Зороастрийците са имали по-малко защита под мюсюлманското владичество в сравнение с „хората на Книгата“, тоест християните, евреите и сабиите. В мюсюлманската литература често се срещат препратки към зороастрийците, но доколкото ми е известно, в нея няма споменаване за идването на зороастрийците.

В: В Мат. 2:11 защо влъхвите влязоха в къща, след като според Лука 2:7 Исус се роди в яслите?

Отговор: Исус се е родил в обор, защото в хана нямало място. Йосиф и Мария не биха искали да останат в обора по-дълго, отколкото е било необходимо. Когато са дошли влъхвите, те вече са се преместили в къща.

Съвременните западни коледни песни обикновено представят влъхвите като пристигнали в самата нощ, в която се е родил Исус. Всъщност те са дошли известно време след това. Православните църкви празнуват Рождество на 25 декември, но отбелязват пристигането на влъхвите в средата на януари.

В: Един коментатор казва: „Исус дойде не като военния завоевател от Откровение 19, а като Страдащия Слуга (Исая 53) и смирен водач (Захария 9:9). Следователно Царството е възпочнато (Мат. 3:2; 4:17; 10:7; 11:12; 12:28; Марк 1:15; Лука 9:9, 11; 11:20; 21:31-32), но не е завършено (Мат. 6:10; 16:28; 26:64)“. Какво означава това? Царството е ли в настоящето или в бъдещето? Или то беше поставено с въплъщението във Витлеем и ще бъде завършено с второто пришествие на Христос?

О: Не знам на кои коментатори се позовавате, но бих се съгласил с тях. При първото Си пришествие Исус дойде като Страдащ Слуга, а не като военен завоевател, за голямо разочарование на зелотите. Божието царство се яви, когато Исус беше на земята, и сега то е вътре в нас. Въпреки това Божието царство не е дошло със сила и няма да дойде, докато Исус не се завърне, както е описано в Откровение.

В: В Лука 2:22-38 Исус беше ли представен в Храма (в Ерусалим), или Йосиф заведе семейството си в Египет след пристигането на влъхвите, както се казва в Матей 2:13-18?

Отговор: И двете.

1. Исус беше представен в Храма в Йерусалим около четиридесет дни след раждането Му. След това те се върнаха във Витлеем по пътя към Египет. Щом Мария беше готова, те тръгнаха.

2. За разлика от западните коледни истории, мъдреците не са дошли в същата нощ, в която Мария е родила. Те са дошли няколко седмици по-късно. Като странична бележка, източноправославните християни обикновено не раздават подаръци на Коледа. Те раздават подаръци в средата на януари, когато според вярата им са дошли мъдреците.

Въпрос: В Матей 3:17 Бог каза ли: „Това е Моят възлюбен Син…“, или каза: „Ти си Моят възлюбен Син…“, както се казва в Марко 1:11 и Лука 3:22?

Отговор: Възможно е и двете, поради три причини.

1. Евангелистите често преразказват цитатите. Но независимо от това, виждаме смисъла, че Бог Отец обяви пред тълпите, че е възложил благоволението Си върху Исус.

2. Бог Отец може да е казал това на иврит и/или арамейски, но Евангелията, с които разполагаме, са на гръцки.

3. Папий, ученик на апостол Йоан, отбелязва, че Евангелието от Матей първоначално е било написано на езика на евреите (арамейски?), и е възможно да е било преразказано, когато е било преведено на гръцки.

Въпрос: В Мат. 3:17; Марк 1:11 и Лука 3:22 Исус обръщаше ли се към Себе Си?

Отговор: Исус не се обръщаше към Себе Си. Той се обръщаше към Бог Отец, Който Го наричаше „Моят Син“.

В: В Мат. 4:1 и Марк 1:12 Исус ли е бил изпратен в пустинята веднага след кръщението Си, или е отложил това с няколко дни, както казва Йоан 1:29, 35, 43, и след това е отишъл в Кана, както подсказва Йоан 2:1?

Отговор: Въпреки че Исус отиде в Галилея известно време след края на тези изкушения, Матей 4:11-12; Марк 1:13-14; и Лука 4:13-14 не посочват къде точно се е намирал Исус веднага след изтичането на 40-те дни. Поради това има две различни възможности.

Кръщение, след това 40 дни, след това Галилея: Вероятно Йоан е кръстил Исус в деня, описан в Йоан 1:29-34. След това Исус е останал още един ден (Йоан 1:35), а на следващия ден е решил да тръгне за Галилея (Йоан 1:43).

Сватбата в Кана се състояла много по-късно – или на третия ден от седмицата, или на третия ден след пристигането в Галилея. Тя не е могла да бъде на следващия ден след Йоан 1:43 (който бил след Йоан 1:35), защото тогава биха минали четири дни, а не три.

Матей 4:1 просто казва, че Исус отиде в пустинята, след като беше кръстен. Марко 1:12 казва, че Исус отиде в пустинята „веднага“, но това все пак може да означава няколко дни по-късно.

Кръщение, след това 40 дни, след това обратно при Йоан: Йоан 1 никога не казва кога е бил кръстен Исус. Исус би могъл да бъде кръстен от Йоан около 40 дни преди Йоан 1:19. След изкушенията на Исус Той се върна при Йоан в Йоан 1:29.

Въпрос: В Матей 4:1-11 редът на изкушенията на Исус беше ли хляб, гордост и власт, или в Лука 4:1-12 беше хляб, власт и гордост?

Отговор: Има два отговора и двата могат да са верни.

1. Лука просто използва думата „и“, което не означава непременно, че ги изброява по ред. Вижте „Трудни изречения от Библията“, стр. 454–457, за повече информация относно мнението, че Матей е в правилен ред, а Лука – не.

2. Освен това, през четиридесетте дни, в които Исус беше изпитван, тези и други изкушения вероятно са се повтаряли многократно в различен ред.

В: В Мат. 4:1-11; Марк 1:13 и Лука 4:1-13 как можем да си представим, че „Бог“ е изкушен от дявола, както твърди Ахмад Дидат?

Отговор: Сатана може да се опита да направи каквото и да е, но тъй като Сатана изкуши Исус, действията на Сатана по никакъв начин не намаляват величието на Исус.

Исус беше 100% Бог, но Той беше и 100% човек. Ако Исус като Бог се беше явил само като някакъв призрак, тогава Той не би могъл да бъде изкушен. Но тъй като Исус беше напълно човек и като изкупителна жертва за хората, Той трябваше да преживее това, което всички хора преживяват.

В: В Мат. 4:1-11; Марк 1:13 и Лука 4:1-13 чия инициатива беше Исус да отиде да бъде изкушен в пустинята и защо?

​​Отговор: Гръцката дума за „изкушавам“ – peirazo, и за „изкушение“ – peirasmos, може да означава „примамване към злото“, но в светската гръцка литература означава „изпитване“. Исус не беше отвлечен от дявола, както твърди един мюсюлманин, защото когато Исус заповяда на Сатана да си тръгне в Матей 4:10, Сатана трябваше да си тръгне. По-скоро инициативата беше на Бог; Светият Дух поведе Исус в пустинята, за да се изправи срещу дявола. Дяволът заведе Исус на висока планина и на крилото на храма, но и Сатана, и Исус знаеха, че на Сатана не му е позволено да Му направи нищо. Така че още преди да започне служението на Исус, беше показано, че Сатана няма да има никаква власт над Исус, нито ще може да Го накара да падне. Исус можеше да устои на физическото желание, за да задоволи духовната си нужда.

Въпрос: В Матей 4:1-11 и Лука 4:1-13 по какъв начин изкушенията на Сатана към Исус напомнят изкушенията на Сатана към Ева в Битие 3:6?

Отговор: Макар да не са идентични, Сатана често използва подобни тактики отново и отново, и това вероятно се дължи на факта, че те продължават да му носят успех. Но докато Адам и Ева паднаха в буйната градина, Исус в пустинята излезе победител. Докато Израил не беше верен в пустинята в продължение на 40 години, Исус беше верен в пустинята в продължение на 40 дни. Когато сме изкушени, това е възможност за нас да покажем, че Този, Който е в нас, е по-велик от този, който е в света, както казва 1 Йоан 4:4.

Ева видя, че забраненият плод беше:

1. Добър за ядене [физически апетит],

2. Приятен за окото [красота, похот на очите],

3. Желан за придобиване на мъдрост [очите ще се отворят и, като Бог, ще познавате доброто и злото [божествена сила след като последвате заповедта на Сатана].

Исус, който пости, беше изкушен с:

1. Камъните да се превърнат в хляб [физически апетит],

2. Да се хвърли от крилото на храма [да се изтъкне],

3. Власт над всички царства на земята [божествена сила под заповедта на Сатана].

1 Йоан 2:16 споменава три вида грехове в света: похотта на плътта, похотта на очите и гордостта на живота.

Макар редът на изкушенията да е различен в Евангелията на Матей и Лука, вероятно Сатана не е изкушил Исус само три пъти и след това се е отказал. По-скоро Сатана вероятно е изкушавал Исус отново и отново.

Въпрос: В Мат. 4:1-11, Марк 1:13 и Лука 4:1-13, тъй като Исус е Бог, не е ли могъл да бъде изкушен и да съгреши, или като човек е могъл да бъде изкушен и да падне?

Отговор: Това е парадокс, обикновено наричан „безгрешността на Христос“. Изкушенията бяха реални, а не фалшиви. Но изходът беше сигурен – Той нямаше да съгреши. Както се казва в „Коментар на Библията за вярващите“ (стр. 1212): „Въпреки неспособността на Исус да съгреши, изкушението беше много реално. За Него беше възможно да се изправи пред изкушенията да съгреши, но за Него беше морално невъзможно да се поддаде.“ Вместо да е неспособен да съгреши, Исус беше способен да не съгреши. Една груба аналогия е дали малка сомалийска пиратска лодка би могла да атакува американски боен крайцер. Пиратите погрешно помислиха, че това е търговски кораб, който може да бъде отвлечен. Нещата не се развиха добре за пиратите. Главната им лодка беше бързо потопена от това, което американският флот нарича „огън от леко стрелково оръжие“, преди да се приближат до крайцера.

В: Барт Ерман пише: „В Евангелието от Матей Исус отказва да извърши чудеса, за да докаже своята самоличност; в Евангелието от Йоан това е практически единствената причина, поради която Той извършва чудеса.“ *Jesus, Interrupted*, стр. 103. В Евангелието от Матей, при второто изкушение и на други места, Исус не извършва знамения, за да докаже себе си. *Jesus, Interrupted*, стр. 84

Отговор: Ерман приравнява неподчинението на думите на Сатана или на скептичните фарисеи с извършването на знамения за хора, които търсят отговори или се нуждаят от помощ. Исус каза, че причината, поради която не се хвърли надолу, е, че човек не трябва да изпитва Бога (Матей 4:7). Исус не „дължеше“ на никого да извърши нито едно чудо; и той никога не извършваше чудеса пред скептични хора, които смятаха, че Исус им дължи това. Но Исус милостиво извършваше чудеса пред хора, които имаха вяра, и укрепваше тяхната вяра.

В: В Матей 4:12 и Марк 1:14, след изкушението на Исус, Йоан беше ли хвърлен в затвора преди служението на Исус в Назарет и Капернаум, или след като Исус дойде в Галилея в Йоан 1:43?

Отговор: Библията казва следното:

В Йоан 1:43 се казва, че Исус реши да се върне в Галилея (а не че се върна същия ден) на следващия ден, след като Йоан Кръстител отново заяви, че Исус е Агнето Божие. Йоан Кръстител все още не беше арестуван.

Матей 4:12 казва, че когато Исус чул за затварянето на Йоан, Той се върнал в Галилея.

В Марк 1:14 се казва, че след като Йоан беше хвърлен в затвора, Исус отиде в Галилея.

Последователност на събитията:

1. Йоан отново заяви, че Исус е Божият Агнец.

2. Още на следващия ден Исус реши, че (рано или късно) ще се върне в Галилея.

3. Или преди Исус да тръгне за Галилея, или след като е тръгнал, но преди да пристигне в Галилея, Йоан е бил хвърлен в затвора.

4. Исус дойде в Галилея.

Въпрос: В Марк 1:14 Исус започна ли Своето служение в Галилея или в Юдея и Ерусалим, както [предполагаемо] се казва в Йоан 1:35-42? Има ли някакво конкретно значение или смисъл в това?

Отговор: Йоан 1:35-42 не казва нищо за това, че Исус е започнал Своето служение, а по-скоро за призоваването на учениците Андрей и Петър. Това беше мястото, където се намираше Йоан Кръстител, а не Ерусалим. На следващия ден, в Йоан 1:43, Исус тръгна за Галилея и призова Филип и други ученици. Марк 1:14 не казва, че Исус е започнал Своето служение като такова, но казва, че след като Йоан е бил хвърлен в затвора, Исус е проповядвал благовестието на Бога в Галилея.

Въпрос: В Марк 1:12-13 Исус отиде ли в пустинята за 40 дни след кръщението Си, или отиде на сватбеното тържество в Кана на третия ден, както казва Йоан 2:1?

Отговор: И двете. „Третият ден“ е бил третият ден след пристигането в Галилея, а не третият ден след кръщението, както твърдят „Bible Difficulties & Seeming Contradictions“ (стр. 196) и „Believer’s Bible Commentary“ (стр. 1473). Друг отговор е, че „третият ден“ е бил третият ден от седмицата.

В „Библейски коментар на тълкувателя“, том 9, стр. 42, се казва, че третият ден може да е третият ден от напускането на Йоан Кръстител. Макар че в Йоан 1:29-35, 43 се казва „на следващия ден“, което може да се отнася за един и същи ден, това е малко вероятно – значението би било по-ясно, ако изразът „на следващия ден“ не беше използван няколко пъти.

Въпрос: В Лука 3:22, където се говори за кръщението на Исус, трябва ли да се чете: „Ти си Моят Син, днес Аз Те родих“, според Юстин Мъченик, [предполагаемо] Климент Александрийски, [предполагаемо] Августин и други, или „Ти си Моят Син, възлюбеният, в когото имам благоволение“? (Това е първата част от възражението, повдигнато от един мюсюлманин.)

Отговор: Първо нека разгледаме последствията от аргумента на този мюсюлманин, второ – да приложим същия стандарт към исляма, трето – подробностите относно този вариант на ръкописа, и накрая – да приложим това към християнството като цяло.

А. Последствия от аргумента на мюсюлманина

Нека за момент приемем, че мюсюлманинът е напълно прав. Стихът първоначално е гласял това, което твърди мюсюлманинът. Или, като алтернатива, нека приемем, че можем да бъдем сигурни само в това, което е общо и в двете версии: „ТИ СИ МОЯТ СИН“. Поздравления: ако Бог наистина е казал това на когото и да било, собствените думи на мюсюлманина току-що опровергаха исляма и доказаха, че Коранът лъже за Аллах. Коранът казва, че е много погрешно да се твърди, че Аллах е Баща или че Аллах има синове (Сура 2:116; 4:171; 5:116,117; 6:100; и др.). Ако Бог наистина е нарекъл Исус „моят син“, тогава Коранът лъже за Бога. (Предполагам, че мюсюлманинът, задал въпроса, е бил ортодоксален мюсюлманин, макар че може и да греша в това.)

Б. Прилагане на същия стандарт към исляма

Този вариант не променя никаква християнска доктрина, тъй като и двете фрази се споменават и на други места. Безгрешността на Библията означава, че Библията е била без никакви грешки в оригиналните ръкописи; впоследствие са се промъкнали вариации в ръкописите, но никоя от тях не променя значително вярата или практиката. За разлика от това, повечето мюсюлмани вярват, че днешният арабски Коран е точно копие на оригинала на земята, който от своя страна е бил точно копие на плочите в Рая (Сура 85:20-22). И все пак Коранът също е претърпял промени, което може да се докаже.

а) „Сахих Муслим“ 2:2286, стр. 500, 501 споменава изгубена сура от Корана. Там има обширен цитат от тази сура и, разбира се, тя не се намира в днешния Коран.

б) Ранна редакция на Корана („Убай“), която е оцеляла след стандартизацията на Усман, не е съдържала първата и последната сури. (Те не са просто откъснати; те никога не са били там.) Днес тя се намира в музея „Ал-Азхар“ в Кайро.

в) Абу Юнус, освободеният роб на Аиша, преписа за нея един екземпляр от Корана. В сура 2:238 имаше леко различие. „Абу Юнус, освободеният роб на Аиша, каза: Аиша (Аллах да е доволен от нея) ми нареди да препиша за нея копие от Корана и каза: „Когато стигнеш до този аят: „Спазвайте молитвите и средната молитва“ (2:238), уведоми ме.“ Така че, когато стигнах до него, я уведомих и тя ми диктува (по следния начин): „Спазвайте молитвата, средната молитва и следобедната молитва и стойте на крака, истински покорни на Аллах.“ Аиша (да е доволен от нея Аллах) каза: „Така чух от Пратеника на Аллах (мир и благословения от Аллах да бъдат върху него)“ Сунан Насаи, том 1, № 475, стр. 340

г) „След това Аллах ни разкри един аят, който по-късно беше сред отменените.“ Бухари, том 5, книга 59, глава 27, № 416, стр. 288.

„Разказал Анас бин Малик: ... Беше низпослан аят от Корана за онези, които бяха убити при Бир-Мауна, който ние рецитирахме, но по-късно той беше отменен. Стихът гласеше: „Съобщете на нашия народ, че сме се срещнали с нашия Господ. Той е доволен от нас и ни е направил доволни.“ Бухари, том 4, книга 52, глава 19, № 69, стр. 53. Виж също „История“ на ал-Табари, том 7, стр. 156.

Други препратки към отменени аяти са: Бухари, том 4, книга 52, глава 9, № 57, стр. 45, Бухари, том 4, книга 52, глава 184, № 299, стр. 191, Бухари, том 5, книга 59, глава 27, № 416, стр. 288, и Бухари, том 5, книга 59, глава 27, № 421, стр. 293 – всички те повтарят едно и също относно същия аят.

д) Хадисите на Бухари посочват, че части от Корана са липсвали и/или са били отменени в том 4, книга 51, глава 12, № 62, стр. 48–49, том 4, книга 51, глава 19, № 69, стр. 53; том 6, книга 61, глава 3, № 510, стр. 479–480; том 6, книга 61, глава 4, № 511, стр. 480.

е) Някои от другите места с варианти (не само по гласните) са:

Сура 11:46 Абу Дауд, том 3, бележка под линия 3383, стр. 1116

Сура 18:76 Абу Дауд, том 3, бележка под линия 3384, стр. 1116

Сура 18:86 Абу Дауд, том 3, бележка под линия 3385, стр. 1116

Сура 24:35 Абу Дауд, том 3, бележка под линия 3387, стр. 1116

Сура 34:23 поради гласните, но в един случай – поради съгласна. Абу Дауд, том 3, бележка под линия 3392, стр. 1117

Сура 39:59 Тук се цитира с женско местоимение за „душа“, докато в добре известните четения се използва мъжко местоимение. Абу Дауд, том 3, бележка под линия 3397, стр. 1117

Сура 89:26 Абу Дауд, том 3, бележка под линия 3399, стр. 1118

Сура 89:25-26 Абу Дауд, том 3, бележка под линия 3408, стр. 1119

Сура 12:23 Абу Дауд, том 3, бележка под линия 3411, стр. 1120

Сура 2:58 Абу Дауд, том 3, бележка под линия 3413, стр. 1121

Сура 24:1 (липсващо или излишно „р“ – Faradnaha [и което сме предписали] срещу преобладаващото farradnaha [което сме описали подробно]) Абу Дауд, том 3, бележка под линия 3414, стр. 1121

ж) Рационализация на промените по време на живота на Мохамед: Според Сура 22:52 Сатаната винаги вмъква нещо в думите на пророка, но Бог трябва да го отмени. Това може да бъде обяснение защо четири различни мюсюлмански исторически източника съобщават, че Сура 53:19-20 първоначално е гласяла, че трябва да се надяваме на застъпничеството (помощта) на четири идолопоклоннически богини.

Би ли бил мюсюлманският въпросник удовлетворен от Библията, ако християните просто унищожеха доказателствата и изгореха всички ръкописи с изключение на една предпочитана версия? От една страна бихте си помислили, че не, освен че точно това направи Усман, когато нареди на хората да предадат своите копия на Корана, за да бъдат унищожени, и той преиздаде други копия. Въпреки това днешните Корани дори не са идентични с текста на Усман. Например, вариант: Сура 6:160а (6:159а при Юсуф Али): „…секти, аз не съм от тях по никакъв начин;“ (по времето на Усман) срещу „…секти, ти нямаш никакъв дял в тях, ни най-малко:“ ал-Табари, том 15, стр. 181 и бележка под линия 323.

В. Подробности за този вариант на ръкописа

„Ти си Моят Син, Възлюбеният; в Теб имам благоволение.“ (стр. 4 (III век), Синайски, Ватикански, Александрийски, Византийски лекционар, някои италически, сахидски коптски, етиопски, грузински, Августин). Августин е имал първото четиво според Аланд и др. (4-то преработено издание), така че мюсюлманският въпросник е сгрешил, като е поставил Августин във втората категория.

„Ти си Моят Син, днес Те родих“ (Безае Кантербрийски, някои италически ръкописи, Юстин Мъченик, „Диалог с Трифон“, гл. 88, стр. 244 (написан около 138–165 г. сл. Хр.); Хиларий (355–367/368 г. сл. Хр.), Методий (270–311/312 г. сл. Хр.), апокрифното Евангелие на Никодим (гръцката версия, гл. 2; Апокрифно разказване за детството, 54.)

„Ти си Моят възлюбен Син, днес Аз Те родих“ (Климент Александрийски, 193–217/220 г. сл. Хр.). Това е подобно на второто четиво, с изключение на аспекта „възлюбен“ от първото четиво. По този начин мюсюлманският въпросник е сгрешил, като е включил Климент Александрийски във втората категория.

Г. Приложение към християнството като цяло

Юстин може би е цитирал от памет, а дори и добрите хора могат да допуснат малки грешки в паметта си. Ние не вярваме, че Божието послание се състои от съгласните и гласните в Библията, а в посланието на Библията, и то е постоянно, дори ако приемем второто тълкуване, тъй като други стихове казват както, че а) Исус е бил възлюбен, така и б) днес Аз те родих (Псалом 2). Това, което би могло да бъде честна грешка, погрешен спомен, не доказва фалшификация, освен ако Айша, съпругата на Мохамед, която е написала стих от Корана с различно значение, не докаже, че и тя е била фалшификаторка.

В: В Лука 3:22, доказва ли тази вариация в ръкописа, че е имало фалшификатор, и че библейският стих е бил променен, за да се премахне идеята, че Исус става Божий Син при кръщението, а не при раждането или преди това? (Това е втората част от възражението на мюсюлманина)

Отговор: Ни най-малко. Макар да не знаем всички подробности, има четири възможности, всяка от които дава задоволителен отговор.

Множествени изявления: Може би Отецът е направил няколко изявления. Защо Бог Отец да се ограничава да нарича Исус Своя Син само веднъж тук?

Едно изчерпателно изявление: Може би Отецът е казал само едно изречение, което е звучало нещо като: „Ти си Моят възлюбен Син, в когото имам благоволение; днес Аз те родих.“ Всеки е записал правилно части от него.

Грешка в паметта на Юстин Мъченик: Юстин Мъченик, вероятно цитирайки това от памет, е допуснал грешка, а по-късните автори, които са чели Юстин Мъченик, както и писанията на по-ранни автори, които са чели Юстин Мъченик, са преписали тази грешка.

Вариант в Библията: Някой преди Юстин Мъченик погрешно е преписал тази фраза тук, а Юстин правилно е цитирал това, което е било в неговата Библия.

За много мюсюлмани, ако каквито и да било промени в Корана, дори и нетеологични, доказват, че той е фалшификат, тогава всеки екземпляр от Корана днес трябва да бъде изгорен, защото и той е фалшификат. В него има промени спрямо версията на Усман (сура 159а (или 160а) е само един пример). А стандартизираният текст на Усман се различава от текста на Убай, и двата пропускат изгубената сура. Всъщност Коранът признава, че Сатаната (поне временно) вмъква и малко от своето учение в думите на пророка (сура 22:52). Като пример за това разгледайте оригиналната формулировка на сура 53:19-20.

В: В Лука 3:23 на колко години е бил Исус, когато е започнал Своето служение?

Отговор: В Лука 3:23 се казва „около тридесет“, което може да означава възраст между 25 и 35 години. Исус е роден по времето на царуването на Ирод Велики, който е починал през 4 г. пр. Хр., а Исус е започнал Своето служение, след като Йоан Кръстител е започнал своето. Йоан е започнал своето служение през 15-ата година от царуването на Тиберий Цезар, което е било през 28 г. сл. Хр. Следователно, ако археологическите дати се считат за достатъчно точни, Исус е бил на възраст между 33 и 35 години. Освен това Понтий Пилат е бил префект на Юдея само от 26 г. сл. Хр. до 36/37 г. сл. Хр., така че Исус е трябвало да бъде разпънат преди това. Най-доброто предположение, което имаме, е, че Исус е започнал Своето служение около 30 г. сл. Хр. и най-вероятно е починал на 3 април 33 г. сл. Хр.

В: В Мат. 4:12-13 как Симон и Андрей са станали ученици, когато Исус е бил с Йоан Кръстител, тъй като Исус им е казал да Го следват в Галилея, както се посочва в Мат. 4:18-20, Марк 1:16-20 и Лука 5:1-11?

Отговор: Първоначално те станаха „ученици“, докато Исус беше с Йоан Кръстител. Едва по-късно, в Галилея, те станаха специални ученици, а впоследствие бяха назначени за апостоли. Не забравяйте, че Исус имаше голям брой ученици, някои от които Го напуснаха в Йоан 6:66. В допълнение към тях Той имаше специално назначени ученици, на брой 72, както се споменава в Лука 10:1. Накрая, Исус имаше дванадесетте, които станаха апостоли, както се споменава в Марк 6:7 и Йоан 6:67.

Въпрос: В Йоан 1:35-37 Андрей и другият ученик последваха ли Исус на следващия ден след кръщението Му, или изчакаха 40 дни след изкушенията на Исус?

Отговор: – След това. Исус беше кръстен от Йоан (Матей 3:13-17; Марко 1:9-11; Лука 3:21-23), беше изкушаван в продължение на 40 дни (Матей 4:1-11; Марко 1:12-13; Лука 4:1-12) и се върна при Йоан (Йоан 1:29-32)

В: Можем ли да знаем реда на събитията в служението на Исус?

Отговор: Можем да знаем реда само на някои събития. Много хора обаче могат да бъдат силно объркани относно реда на евангелията поради три погрешни схващания, които трябва да бъдат изяснени.

Не всяко събитие е било записано от авторите на евангелията; те обаче никога не са твърдели, че са го направили. Например Йоан, който преди това е бил ученик на Йоан Кръстител, разбираемо мълчи за периода между кръщението на Исус и момента, в който се присъедини към Него. В Йоан 21:25 изрично се казва, че Исус е извършил много други неща, които не са били записани. Евангелието от Йоан е написано след останалите евангелия и изглежда, че Йоан набляга на онези части, които другите не са споменали.

Повтаряне: Представете си Исус да пътува из многото градове, които е посетил в Галилея, Юдея и Декаполис, без никога да повтаря нито една заповед или притча, и да разказва на всеки град нещо напълно различно.⎯ Това не е много вероятно! Вероятно Исус е разказвал тези притчи много повече пъти, отколкото е записано във всяко евангелие, а хората са говорили за Исус повече, отколкото е записано. Така например остава отворен въпросът дали „Проповедта на планината“ в Матей и „Проповедта на равнината“ в Лука са били две събития, при които Той е повторил някои учения, или едно събитие, при което Исус е говорил на плато.

Не по ред: Евангелистите не са записали всички събития по ред, но никога не са твърдели, че ги записват по ред. Всъщност Папий, ученик на апостол Йоан, изрично казва, че Марко не е записал събитията по ред.

В рамките на всеки общ период от Христовото служение евангелистите не са твърдели, че нещо е било в хронологичен ред, с изключение на следните части, където са използвани думите „след това“, „на следващия ден“ и т.н. В въпросите за хармонията на Евангелията обърнете внимание на думите, изписани с удебелен шрифт, които посочват време, ред и място.

В: Каква е хармонията в Евангелията за ранното служение на Исус?

Отговор: Ранното служение обхваща периода до момента, в който Йоан Кръстител е убит. Преди да се изложи последователността на събитията, е добре да се запознаем с някои географски особености.

География: Галилейското море, езерото, Тивериадското море – всички те са едно и също сладководно езеро. Галилея се намира на запад от Галилейското море, а Декаполис – на югоизток от него. Витсаида е на брега на Галилейското море точно на север, а на запад от нея, на брега, се намира Капернаум, с Коразин точно на север от Капернаум. Магдала се намира на брега точно на запад от Галилейското море, а Кана е точно на запад от нея. Наин е югозападно от Галилейското море, на около 10 мили (16 километра) от брега. Земята на герасенците, Генесарет или гадаренците са или едно и също място, или места, разположени много близо едно до друго на изток и югоизток от Галилейското море. В книгата „Трудни изречения от Библията“ (стр. 373) се казва, че Гераса е била на 30 мили (48 километра) югоизточно от Галилейското езеро и земите ѝ не са достигали до езерото. Гадара е била на пет мили (8 километра) югоизточно от Галилейското езеро и земите ѝ са достигали до езерото, както се доказва от споменаването на това от Йосиф Флавий и от монета от Гадара, на която е изобразен кораб.

Ред: Важно е да се прави разграничение между това, за което се казва, че е в ред, и това, което може да е в ред. За тези 65 събития цифрите се отнасят до събития, които трябва да следват предходните цифри по ред. Буквите като а, б, в се отнасят до събития, които може би са в ред, но биха могли да се случат в произволен ред. Думите, изписани с удебелен шрифт, обозначават ориентири за време, ред и местоположение. Подчертаните стихове показват пасажи, които вероятно не са в хронологичен ред в Евангелието.

Ранно служение: Мат. 4:12–14:12, Марк 1:14–6:29, Лука 3:19–20; 4:14–9:9, Йоан 1:43–5:47

E1a1. В Кана на третия ден (третият ден след завръщането в Галилея, след като Йоан проповядва, или третият ден от седмицата?), Исус превръща водата във вино. Първото чудо в Галилея, макар че Неговото време още не е дошло. Йоан 2:1-11

E1a2a. По време на Пасхата (14-и ден от първия месец) в Ерусалим Исус изгонва менкачите. Йоан 2:12-25

E1a2b. Исус учи Никодим за новорождението. Йоан 3:1-21

E1a3. В юдейската провинция Йоан свидетелства за Исус. Йоан 3:23-35

E1a4a. В Сихар в Самария, по пътя към Галилея, Исус разговаря със самарянка. Йоан 4:1-42

E1b1. Йоан изобличава Ирод Тетрарх. Мат. 14:3; Лук. 3:19-20

E1b2a. След като Исус научава, че Йоан е хвърлен в затвора, Той се връща в Галилея и започва да проповядва: „Царството Божие е близо“. Мат. 4:12-17, Марк 1:14-15; Йоан 4:43-45

E1b2b. От Кана Исус изцелява сина на един благородник в Капернаум като Своето второ чудо. Йоан 4:46-54

E1b2c1. В Галилея и Назарет Исус чете свитък. Лк 4:14-15

E1b2c2. Исус тълкува пророчеството, а юдеите се опитват да Го убият. Лк 4:16-31

E1b2d1. До Галилейското езеро Исус призовава Симон Петър и Андрей. Мат. 4:18-20; Марк 1:16-18; Лука 5:1-10

E1b2d2. В Капернаум Исус изгонва демон. Марк 1:21-28; Лука 4:31-37

E1b2e. Призоваването на Яков и Йоан. Мат. 4:21-22; Марк 1:19-20; Лука 5:6-11

E1b2f. В Галилея Исус изцелява болните. Мат. 4:23-25; Лука 4:40-44

E2a. Проповедта на планината, включително Господната молитва. Мат. 5:1–7:29

E2b. Вечерта изцелява свекървата на Симон и други. Мат. 8:14-17; Марк 1:29-34; Лука 4:38-39

E2c. Исус се моли насаме. Марк 1:35-38; Лука 4:42-44

E2d. Пътуване из Галилея. Марк 1:39

E2e. Изцелява прокажения, който разказва на всички. Мат. 8:1-4; Марк 1:40-45; Лука 5:12-15

E2f. На уединени места Исус често се оттегляше, за да се моли. Лука 5:16

E2g1. В Капернаум Исус изцелява парализиран. Марк 2:1-12; Лука 5:17-26

E2g2. Призоваване на Матей/Леви. Мат. 9:9-13; Марк 2:13-17; Лука 5:27-32

E3c1. В Галилея край езерото – цената на следването на Исус. Мат. 8:18-22

E3c2. В Назарет Исус изцелява парализирания. Мат. 9:1-8

E3c3. Учениците на Йоан питат за поста. Мат. 9:14-17; Марк 2:18-22; Лука 5:33-39

E2h1. Една събота, Исус е на полето; позовава се на Давид. Мат. 12:1-8; Марк 2:23-27; Лука 6:1-11

E2h2. В синагогата Исус изцелява изсъхналата ръка. Мат. 12:9-14; Марк 3:1-6; Лука 6:6-11

E2h3. Тълпите следват Исус. Марк 3:7-12

E2i1. На склона на планината Исус се моли цяла нощ на Бога. Лк 6:12

E2i2. Исус назначава 12-те ученици. Марк 3:13-19; Лука 6:13-16

E2j1. Проповедта на равнината. Лука 6:17-49. Ако беше същата като в Евангелието от Матей, тя би трябвало да се нарича „Проповедта на платото“.

E2j2. В Капернаум Исус изцелява слугата на стотника. Мат. 8:5-13; Лука 7:1-10

E3a. Малко по-късно в Ерусалим по време на празник [вероятно през 7-ия месец] при водоема Исус изцелява човек, който е бил инвалид в продължение на 38 години. Йоан 5:1-15

E3b. Живот чрез Исус. Йоан 5:16-47

E3c. В Наин Исус изцелява сина на вдовицата. Лк 7:11-17

E4. По пътя към земята на гадаринците/герасенците Исус успокоява бурята от вътрешността на лодката. Мат. 8:23-27; Марк 4:35-41; Лука 8:22-26 (Забележка: бурите са по-чести през есента и зимата)

E5a. В Генесарет – изцеление на двама обладани от демони мъже; демоните в свинете. Мат. 8:28-34

E5b. Изцеление на обладания от демони от Гераса [Генесарет]. Марк 5:1-20; Лука 8:26-39 (Забележка: Гадаринците, Генесарет и Гераса най-вероятно се отнасят до едно и също място.)

E6. Възкресяване на дъщерята на Яир и на жената с кръвотечение. Мат. 9:18-26; Марк 5:21-43; Лука 8:40-56

E7. Докато вървеше, Исус изцели двама клюкарски слепци. Мат. 9:27-31

E8. Докато излизаха, Исус изцели един ням, обладан от демон. Фарисеите обвиниха Исус, че изгонва демоните чрез Веелзевул. Не се споменава Исус да е отговорил на това обвинение в този момент.) Мат. 9:32-34

E9а. Исус отива в много градове и села. Мат. 9:35-38; Марк 6:6

E9б. Исус изпраща дванадесетте. Мат. 10:1-42; Марк 6:7-13; Лука 9:1-9

E9c. Исус проповядва в Галилея. Мат. 11:1

E9d. Йоан Кръстител изпраща послание от затвора и Исус разказва притчата за децата на пазара. Мат. 11:2-19; Лук. 7:18-35

E9e. Докато вечеря в къщата на фарисея Симон, една грешна жена с алабастрен съд помазва краката на Исус с масло. Исус говори за това да обичаш повече и да обичаш по-малко. Лк 7:36-50

E10. Веднага след това Исус се оттегля на планината. Марк 6:45-46

E11. След това в Генесарет Исус изцелява мнозина. Марк 6:53-56

E12a. Исус изобличава галилейските градове. Мат. 11:20-24

E12б. По това време Исус проповядва почивка за уморените. Мат. 11:25-30

E13. Исус се оттегля от това място. Мат. 12:15-21

E14. В една къща, където беше прекалено претъпкано, за да се яде, семейството на Исус смята, че Той е изгубил ума си. Марк 3:20-21

E15. Исус изцелява сляп човек, обладан от демон. Мат. 12:22-23

E16. Исус говори за силните мъже в къщата и за богохулството срещу Светия Дух. Мат. 12:24-37; Марк 3:22-30

E17. Майката и братята на Исус. Мат. 12:46-50; Марк 3:31-35; Лука 8:19-21

E18. Първото искане за знамение и пророчеството за три дни и три нощи. Мат. 12:38-45

E19. В Галилея, от лодката, притчата за сеяча. Мат. 13:1-23; Марк 4:1-20; Лука 8:1-15

E20. Притчата за плевелите. Мат. 13:24-30

E21. Притчата за светилника на стола. Марк 4:21-25; Лука 8:16-18

E22. Притчата за растящото семе. Марк 4:26-29

E23. Притчата за синаповото зърно. Мат. 13:31-35; Марк 4:30-34

E24. В къщата обяснява притчата за плевелите. Мат. 13:36-43

E25. Притчите за скритото съкровище, перлата и мрежата. Мат. 13:44-53

E26. Исус се връща в Назарет; пророкът без почит. Мат. 13:53-58; Марк 6:1-6 (Августин и някои други смятат, че и Лука 4:16-30 също.)

E27. Как е бил убит Йоан Кръстител. Мат. 14:1-12; Марк 6:14-29; Лука 9:7-9

В този списък от 65 събития 0 събития са общи за всичките 4 евангелия, 13 събития са общи за трите синоптични евангелия, 1 събитие е общо за Матей и Лука, 4 събития са общи за Матей и Марко, 4 събития са общи за Матей и Лука, 4 събития са общи за Марко и Лука, 15 събития се срещат само в Матей, 7 събития се срещат само в Марко, 7 събития се срещат само в Лука, а 8 събития се срещат само в Йоан.

В: Какви бяха основните предположения в Евангелията относно ранното служение на Исус?

Отговор: Всичко се основава на предположения, и ето предположенията, които съм използвал тук.

а) Някои от пасажите от Евангелието на Йоан бяха поставени в средния период, когато биха могли да се впишат и тук. Хармонията на евангелията в „The NIV Study Bible“ разполага пасажите от Йоан по различен начин.

б) Евангелията са подредени в хронологичен ред, с изключение на подчертаните места, които са повече от 10.

В: В Йоан 1:43-50 Исус призова ли тези ученици да Го следват точно тогава, или ги назначи за апостоли по-късно, както показват Матей 4:18-22; Марк 1:14-20 и Лука 5:1-11?

Отговор: И двете. Исус ги призова да Го следват точно тогава, но едва по-късно ги определи като дванадесетте. В книгата „Когато критиците питат“ (стр. 405) се прави разграничение между първоначалната им среща с Него и постоянното им призвание. Там се посочва, че в Йоан 1:39 те са останали с Исус само този един ден.

Днес Бог първо ни призовава да бъдем Негови деца. Много хора Той по-късно призовава към по-голямо служение, а някои – към още по-голямо служение.

В: В Мат. 4:17; 10:7; Марк 1:15; Лука 8:10; Йоан 3:5 „Божието царство“ и „Царството небесно“ едно и също ли са, или има лека разлика между двете?

Отговор: Мнозина ги считат за едно и също нещо; не можеш да бъдеш част от едното, ако не си част от другото. Матей използва и двата термина, а Марко, Лука и Йоан използват само „Царството Божие“. Исус използва и двата термина в съседни стихове в Матей 19:23-24. В „Новият международен библейски коментар“ (стр. 1123) се казва, че евреите по онова време не само са се въздържали да изговарят собственото име на Бога (Яхве), но и думата „Елохим“. Затова са използвали като синоними „ха-шем“ (Името), „маком“ (място) и „шамайим“ (небе). Затова, вместо да казват „Царството Божие“, някои евреи може би са казвали „Царството небесно“.

Други виждат лека разлика: небесното царство е мястото, където отиват всички вярващи, когато умрем, а Божието царство е това, към което принадлежим сега, когато сме спасени.

Независимо от отделните думи, всички можем да се съгласим, че нашето спасение има както настоящ аспект на земята, така и бъдещ аспект в небето (1 Коринтяни 13:12; Филипяни 1:21-24), който няма да се осъществи, докато не стигнем в небето. В Йоан 3:5 някои смятат, че водата се отнася до околоплодната течност при раждането на бебето, но други смятат, че се отнася до кръщението. Това не може да означава кръщение, освен ако разбойникът на кръста не е бил спасен! Но може да означава, че човек не е видима част от Божието царство на земята, докато не бъде кръстен. Подобно на това, много църкви не искат някой да участва в Господната вечеря, докато не бъде кръстен.

В: Защо в Йоан 4:26 Исус бързо каза на самарянката, че Той е Месията, докато на други места, като например в Матей 16:13-20, изглеждаше, че не желае да го направи?

Отговор: Има два допълващи се отговора: моментът и аудиторията.

Време: В началото на Своето служение Исус не подчертаваше публично пред юдеите, че е Бог и че е Месията. Много юдейски водачи имаха затруднения да приемат, че Месията няма да дойде с власт при първото Си пришествие. Изглеждаше, че Исус искаше първо чудесата и учението Му да говорят за Него, а едва по-късно в Своето служение да подчертае, че е Хлябът на живота, великият „Аз съм“, пътят, истината и животът, както и Месията. Разговорът на Исус със самарянката обаче се състоя много рано в началото на Неговото служение.

Аудитория: Самаряните не биха имали същите затруднения да приемат Исус като Месията. Затова Той каза това ясно на самарянката. Освен това вероятността самаряните да разкажат на много евреи беше малка.

Въпрос: Защо в Лука 6:12–49 и Лука 12:3–38 това звучи подобно на Проповедта на планината в Матей 5:1–7:29?

Отговор: Има три различни отговора.

а. Вероятно Исус е изнесъл подобна проповед поне два пъти. Исус е говорил пред много различни тълпи и вероятно е изнасял подобно послание при различни поводи. Не е възможно всички да са чули проповедта още първия път.

б. Може би е било същата проповед, а всеки автор е записал своя преразказ на това, което си е спомнял. „Равнина“ на върха на планина е просто това, което наричаме плато или меса. Въпреки това няма нищо друго, освен сходството в съдържанието, което да подсказва, че е била същата проповед.

в. В книгата „Когато критиците питат“ (стр. 387) се отбелязва, че е казано само, че Исус е стоял на равен терен, а не че тълпите са стояли там. Фактът, че Исус е стоял на равен терен, за да проповядва пред тълпа, седнала на склона на планината, би създал естествен амфитеатър.

Въпреки това учението на Исус е вечно и вярно, независимо колко пъти го е изричал.

Въпрос: Защо в Лука 6:12-19; Лука 12:3-38 и Матей 5:1-7:29 не виждаме това в Евангелието на Марко или Йоан?

Отговор: Различните евангелисти са записали различни подробности. Освен това Евангелието от Йоан най-вероятно е било написано последно и изглежда, че то включва допълнителна дълбочина, която другите евангелия нямат, и пропуска неща, които вече са били споменати от другите евангелисти.

В: В Лука 6:17 Исус стоеше ли на равен терен, за да ги учи, или седеше, както казва Матей 5:1?

О: Има два отговора и вероятно и двата са верни.

Проповедите в Матей и Лука вероятно са от два различни случая. Освен това, дори когато Исус е стоял, след като е говорил достатъчно дълго, може би е искал да седне. Не забравяйте, че една проповед може да е събитие, продължаващо няколко часа, а това, което имаме както в Матей, така и в Лука, са само обобщени версии.

В: В Мат. 5:3 Исус спомена ли „бедните по дух“, или само бедните, както е в Лука 6:20?

Отговор: Исус може да е казал и двете. И Матей, и Лука преразказват това, което Исус е проповядвал. Тези две проповеди може да са били при различни поводи и Исус може да е казал и двете. От друга страна, тези две проповеди може да са били една и съща. Едната е била на планина, а другата – на равнина. Може да са били една проповед на плато, което е равен терен на върха на някои планини.

Въпреки това, ние разбираме, че Исус се е отнасял към онези, които са били в нужда, и е признавал, че те са били в нужда.

Въпрос: В Матей 8:2 четем за един прокажен, който дойде при Исус, поклони му се, помоли Го да го изцели и Исус го очисти. Но в Лука 17:12- четем за десет мъже, които бяха прокажени и които Исус срещна в едно село. Те застанаха на разстояние, издигнаха гласовете си и казаха: „Исусе, Учителю, смили се над нас“. И когато Исус ги видя, не се наложи да ги докосне, а им каза: „Идете, покажете се на свещениците.“ И докато вървяха, те се очистиха. Бяха ли те 10 прокажени или само един? Ако това е една и съща история, защо има разлики в подробностите между двете евангелия?

О: На първо място, можем да сме сигурни, че по това време в земята Израил е имало повече от единадесет прокажени. Двете събития имат напълно различни подробности, защото Исус е изцелявал прокажени многократно. Исус изцели един прокажен (който по-късно се разгласи) в Матей 8:1-4, Марко 1:40-45 и Лука 5:12-15. Много по-късно, в Лука 17:11-19, Исус изцели десет прокажени.

В: Някои казват, че книжниците са променяли някои думи или изрази, когато преписвали ръкописите на Свещеното Писание, за да изяснят или опростят идеята за читателите.

Например, в Евангелията виждаме, че Марко казва в (Марк 2:4), че четиримата мъже, които носеха болния от парализа и го донесоха при Исус, за да го изцели, „откриха покрива, където беше той; и като го разбиха, спуснаха постелката, на която лежеше болният от парализа“. Но Лука в (Лк. 5:19) казва, че „те се качиха на покрива и го спуснаха през керемидите заедно с лежанката му в средата пред Исус“. Същото се случи и с Посланията на Павел. Например, изразът „Словото на Христос“ в (Колосяни 3:16) – откриваме, че преписвачите от , са го заменили в други ръкописи с „Словото на Бога“, „Словото на Господа“ и т.н. Правилно ли е това? Засяга ли това смисъла или ученията?

О: Не виждам никаква съществена разлика между Марко 2:4 и Лука 5:19. И двете са напълно верни. Те са написали едно и също нещо по различен начин, защото са имали различни личности, гледни точки и стилове на писане. Евангелията не са написани само в „моно“ глас, а по-скоро в „квадрофоничен звук“.

Понякога преписвачите леко променяха някои думи, очевидно за да направят текста по-ясен за разбиране. Знаем това, защото разполагаме с толкова много ръкописи на Новия Завет и можем да видим какво е било променено. В огромното мнозинство от тях обаче няма промяна в смисъла. Например, на много места във Филипяни много ръкописи казват „Христос Исус“, докато много други ръкописи казват „Исус Христос“. В повечето от тези места не сме сигурни за първоначалния ред, но всъщност това няма значение.

Нищо от това не засяга християнските доктрини или практики, а никоя важна доктрина не се основава само на един-единствен стих. Ако нещо е важно в Писанието, Бог го повтаря, обикновено по малко по-различен начин, за да можем по-добре да видим обхвата на значението.

В: В Мат. 8:5-13; 9:9-13 Исус изцели ли слугата на стотника, преди да призове Матей (Леви), или след това, както подсказват Лука 5:27-32; 7:1-10?

Отговор: Възможно е и двете, тъй като нито едно от евангелията не посочва реда, а не се твърди, че евангелията са подредени в хронологичен ред. Въпреки това и двете посочват, че Матей/Леви е бил призован след изцеляването на парализирания.

В: В Мат. 8:5-10 стотникът видя ли Исус директно, или стотникът не видя Исус, а изпрати приятели, както се посочва в Лука 7:6?

О: Има два възможни отговора.

1. Стотникът се е обърнал към Исус чрез приятели, а не пряко. Матей пропуска тази подробност и просто казва, че стотникът е дошъл при Исус с молбата си, без да уточнява, че това е станало чрез приятели. Вероятно Матей не е искал да замъгли факта, че Исус е помагал на неевреин, според „The Expositor’s Bible Commentary“, том 8, стр. 200. „NIV Study Bible“, стр. 1453, добавя, че по същия начин, когато Пилат бие Исус с бич в Матей 27:26, Матей НЕ казва, че Пилат лично е биел Исус, а че е наредил да бъде бит.

2. Първоначално стотникът се е обърнал към приятели. Вероятната причина е, че по този начин нямаше да бъде твърде неудобно, ако Исус отхвърлеше молбата на неевреин. След това стотникът дойде лично. „Encyclopedia of Bible Difficulties“, стр. 321–322, подкрепя това виждане.

Въпрос: В Матей 9:18–25, Марко 5:23–43, Лука 7:11–17, 8:41–56 и Йоан 11:1–44, по време на Своето земно служение, кого точно възкреси Исус от мъртвите и защо?

Отговор: И трите чудеса прославиха Бога и доказаха, че Исус е Синът Божий.

Синът на вдовицата в Лука 7:11-17. Може би мъртвият син не е възкръснал толкова заради себе си, колкото заради майка си.

Дъщерята на Яир в Матей 9:18-25; Марк 5:23, 35-43; Лука 8:41-42, 49-56. В този случай момичето умираше, а Исус закъсня, защото се грижеше за друга жена. Бог може и да не идва често рано, но никога не закъснява да действа.

Лазар в Йоан 11:1-44. Любопитно е, че макар Исус да обичаше особено Лазар (Йоан 11:3), Той закъсня с още два дни (Йоан 11:7), докато Лазар беше болен, докато той не умря. Това първоначално може би е съкрушило вярата на Мария и Марта, но понякога Бог умишлено изпитва вярата ни за Своята слава и за да ни направи по-силни във вярата.

Въпрос: В Матей 9:18 дъщерята на Яир беше ли мъртва или умираше, както се казва в Марко 5:22 и Лука 8:42?

Отговор: Първо малко гръцки, две неща, които вероятно не са отговора, и след това вероятният отговор.

Гръцки

В Матей 9:18 гръцката фраза arti eteleutesen означава „току-що умря“ според буквалния превод на Грийн, или „току-що е умряла“, но не „в момента умира“, според „The Expositor’s Bible Commentary“, том 8, стр. 230.

В Марк 5:22 гръцката фраза „eschatus exei“ означава „в последния момент“. Думата „есхатология“ произлиза от първата дума.

В Лука 8:42 гръцката дума „apethnesken“ означава „умира“.

Не е отговорът: комата е като смърт

Дишането на човек в кома е много повърхностно и е трудно да се прецени кога е починал. Това обаче вероятно не е правилният отговор, защото Яир беше си тръгнал преди известно време, а човек в кома все още би бил донякъде топъл. Накрая, фактът, че по-късно приятелите на Яир му казаха, че дъщеря му най-накрая е починала, противоречи на тази теза.

Вероятно не е отговорът: Яир каза и трите

Самият Яир не беше сигурен дали дъщеря му все още е жива, когато е говорил с Исус, или дали вече е починала, докато е пътувал към Него. Така че Яир може в един момент да е казал, че тя е починала, в друг момент – че е на прага на смъртта, а в трети момент – че умира. Въпреки това, и в трите евангелия Яир е казал въпросните думи на Исус и макар че може би е повторил молбата си към Исус три пъти, използвайки три различни формулировки, следващият отговор е по-вероятен.

Отговорът: Евангелистите са перифразирали

На други места в евангелията диалозите са перифрази, а не точни цитати, и се фокусират върху основните моменти, като подробностите са пропуснати. Например, когато хората идваха цял ден, за да чуят учението на Исус, а ние можем да прочетем разказа само за пет минути, какво правеха те през останалото време? Както се казва в Йоан 21:25: „Има още много други неща, които Исус е извършил. Ако всички те бяха записани, предполагам, че дори самият свят нямаше да има място за книгите, които щяха да бъдат написани.“ (BSB)

Помислете за следното: отнема само около три секунди да прочетете какво е казал Яир във всеки един разказ. Когато Яир дойде, говори ли само три секунди с Исус, а след това мълча? – Разбира се, че не мислим така. Но това означава, че всеки автор на Евангелие е избрал да пропусне много странични подробности и просто е искал да запише основната идея, която Яир е искал да предаде. Каквато и фраза да е използвал Яир – а той може би е използвал повече от една – неговата възлюбена дъщеря беше на прага на смъртта.

В: Защо в Мат. 9:24, Марк 5:39 и Лука 8:52 Исус каза, че тя само спи?

Отговор: Първо това, което вероятно не е отговорът, а след това – отговорът.

Вероятно не е отговорът – вегетативното състояние е като смърт

Макар че думата „сън“ често се използва за смърт, тя може да означава кома или вегетативно състояние. Исус каза: „Детето не е мъртво, а спи“ в Марк 5:39. В Марк 5:35 обаче, когато приятелите на Яир му казаха да не безпокои Исус, защото дъщеря му е умряла, тя беше напълно мъртва, доколкото те можеха да преценят.

Отговорът:

Исус искаше да подчертае, че за Него смъртта не е нищо повече от сън на физическото тяло.

Въпрос: В Мат. 9:22, 28, 29 можете ли да ми обясните разликата между вярата, която изцелява, и спасителната вяра? Например в Мат. 9:22 Исус казва: „Дъще, дръж се, вярата ти те изцели“, а в Мат. 9:29: „Исус докосна очите им, като каза: „Нека ви се случи според вярата ви.““, а в Мат. 15:28 „Тогава Исус ѝ каза: „О, жено, вярата ти е голяма; нека ти бъде, както желаеш.“ И дъщеря ѝ се изцели веднага. Вярата нещо естествено ли е? Вярата, проявена при изцеленията, извършени от Исус, произтичаше ли от самите изцелени хора или Бог чрез Светия Дух им даде необходимата за изцелението вяра, за да бъде прославен Бог? В Ефесяни 2:8: „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и това не е от вас, а е дар от Бога;“ Аз тълкувам това така, че вярата е дар от Бога.

О: Зададохте дълбок въпрос. Краткият отговор е, че има само една вяра: вярата в Бога. Но тази вяра може да се изрази чрез физическо изцеление и свят живот, а също така може да бъде объркана или отнета.

За по-изчерпателен отговор, нека първо разгледаме вярата като цяло, а след това различните ѝ аспекти. Макар вярата да включва интелектуално съгласие, Яков 2:19 показва, че тя е много повече от това; тя е доверие. Има една известна история, че през 19-ти век известен въжеходчик на име Чарлз Блондин преминавал по въже над Ниагарския водопад, бутайки количка. Някой му казал, че вярва, че той може да го направи. Той отговорил, че ако наистина вярват, нека се качат в количката. Вярата не е просто да казваш „Вярвам“, а да си готов да се качиш в количката. Доверяваме ли се на Бога до такава степен, че бихме били готови да изглеждаме глупаво, ако Бог не ни помогне? Вярата е похвално нещо, а Евреи 11 дава много примери не само за интелектуално вярване, но и за живот чрез вяра.
Вярата трябва да има правилния обект; искреното вярване в идол няма да те доведе никъде, или поне не на добро място. Ако човек вярва и върши много добри дела, но не вярва, че Исус е умрял за нашите грехове и е възкръснал от мъртвите, вярата му е напразна според 1 Коринтяни 15:1-8. Те не бяха изцелени чрез вяра в изцелението, вяра в себе си, вяра в някой светец или дори вяра във вярата; те бяха изцелени чрез вяра в Исус. Интересно е, че точно преди този пасаж, в Матей 9:1-8, Исус изцели един парализиран, и там не се споменава нищо за неговата вяра, нито всъщност нищо друго за него. Можем лесно да заключим, че приятелите му са имали достатъчно вяра, за да си направят труда да го занесат при Исус; и макар той да е имал вяра, това не се споменава. Така че, макар да не можем да имаме спасителна вяра за никого освен за самите себе си, нашата вяра може да бъде ефективно средство, което Бог използва в живота на другите. От друга страна, Исус избра да не извърши много чудеса в Назарет поради липсата им на вяра, както се споменава в Матей 13:57-58.
За съжаление, вярата ни може да бъде частична и непълна по отношение на времето, искреността и обхвата.

Вяра само за известно време: Юда Искариотски повярва в Исус, за да остави предишния си живот и да следва Исус – поне за известно време. Но дори преди Юда да предаде Исус, той крадеше от кесията в Йоан 12:6. Юда дори излизаше с останалите единадесет ученици и проповядваше по селата (Матей 10:4-16), но въпреки че вярата на много хора би могла да се укрепи, като видят великите чудеса, той не притежаваше (или може би е по-добре да се каже, че не искаше да притежава) вярата, че Бог ще се погрижи за финансовите му нужди и че не е необходимо да краде от Исус и учениците. Така че, макар да вярвам, че истински спасените никога не могат да бъдат „отхвърлени“, вярвам също така в библейските предупреждения, че някои, които са били просветени и са вкусили (но не се казва, че са погълнали) небесния дар, могат да отпаднат към вечно погибение (Евреи 6:4-6).

Неискреност и вяра: Някои хора, подобно на семето, посеяно на плитка почва, имат вяра за известно време, но след това се забъркват. Те могат да бъдат честни и да кажат, че вече нямат вяра, или да бъдат нечестни и да твърдят, че имат вяра, но да са лицемерни. Човек може да има искрена вяра, смесена с неискреност, но да бъде честен за това. Когато Исус попита бащата на момчето, обладано от демон, дали вярва, той отговори: „Вярвам; помогни на неверието ми!“ (Марко 9:24). Други нямат искрена вяра, а само неискрена вяра, като например Симон магьосникът в Деяния 8:18-22.

Обхват на вярата: Някои хора могат да вярват на Бога в големите неща, където няма друг избор, но да не вярват на Бога в малките неща. Някои, като Гедеон, могат да имат огромна вяра, че Бог ще ги спаси в битка само с няколко войници, но след това да не вярват, че Божият път е най-добрият, вместо да печелят пари от идол, както срамно направи Гедеон в Съдии 8:24-27. Самсон беше подобен.
Не вярвам, че има два вида вяра – спасителна вяра и изцеляваща вяра; има само една вяра (Ефесяни 4:5). Но тази вяра на човек, който откликва на Божието слово, подобно на семето в Матей 13:12-23, може да расте (или много, или само малко), да се размножава в другите, но може също така да изсъхне и да умре, а човекът да се отклони (Матей 13:20-21). Като предупреждение за нас, нека разгледаме четири примера за вяра, която е умряла:

Исус учи в Матей 7:21-23, че ще има хора, които ще проповядват Евангелието (вероятно истинското Евангелие) и дори ще вършат чудеса в името на Исус, за което, сигурен съм, ще се съгласите, че се изисква голяма вяра. И все пак в крайна сметка тези хора ще отидат в ада, защото са били злодеи. Значително е, че Исус не каза: „Забравих ви“, „Изгубих ви“ или „Изгубихте спасението си“. Вместо това Исус каза на тези злодеи с голяма вяра: „Никога не съм ви познавал.“

Може ли човек, обречен на ада, да бъде спасен чрез вяра? Да, поне за кратко време. В 2 Петрово 2:20-22 се казва: „Ако наистина са избягали от развращението на света чрез познаването на нашия Господ и Спасител Исус Христос, само за да бъдат отново увлечени и победени от него, тогава крайното им състояние е по-лошо, отколкото беше в началото. Би било по-добре за тях да не бяха познали пътя на правдата, отколкото да го познаят и след това да се отвърнат от святата заповед, предадена им. За тях се отнасят притчите: „Кучето се връща към повръщаното си“ и „Измитата свиня се връща да се валя в калта“.“ (BSB) Този човек никога не е бил спасен; той винаги е бил куче или свиня. И все пак този човек в някакъв смисъл е „познавал“ нашия Господ и Спасител Исус Христос. Познанието му е било достатъчно дори да го издигне от греховен към благочестив живот, но само за кратко.

Много хора получават помощ от Исус, точно както деветте прокажени в Лука 17:11-19. Исус изцели десет прокажени, но само един – самарянинът – се върна и благодари на Исус. „‚Не бяха ли всички десет очистени?‘ – попита Исус. ‚Къде тогава са останалите девет? Никой ли не се намери, освен този чужденец, да се върне и да прослави Бога?‘ Тогава Исус му каза: ‚Стани и си върви; вярата ти те изцели!‘“ (BSB) Останалите девет бяха наистина изцелени физически и нищо не сочи, че физическото им изцеление е било отнето. Но физическото изцеление беше всичко, което получиха; само самарянинът дойде при Христос и прослави Бога. Ако имах физически проблем и трябваше да избирам между вяра, която изцелява, и вяра, която спасява, бих искал вярата, която спасява и изцелява духовно, повече от вярата, която просто изцелява физически. Бог дава вяра, която може да направи и двете, но се уверете, че поставяте акцент върху Дарителя, а не само върху дара.

Вярата ни трябва да бъде силна, както ни учи Яков 1:12; да бъде способна да устои дори при тежки условия; все пак вярата на някои трае само за кратко и след това угасва. Мисля, че цялата разлика се състои в това дали вярата се грижи от Градинаря (Йоан 15:1б) и дали вашата вяра е свързана с Лозата (Йоан 15:1-8). Да имаш вяра, дори и голяма вяра, няма да трае, освен ако не се грижи постоянно за нея Бог. Така че, макар вярата да е важна, по-важно е да се приближаваме към Бога. „А сега остават тези три: вяра, надежда и любов; но най-голямата от тях е любовта.“ (1 Коринтяни 13:13 BSB)

Но каква е ролята на спасителната вяра?

Спасението е дар от Бога; то не идва от нас и ние не сме спасени чрез нашата вяра. По-скоро сме спасени чрез Божията благодат, чрез нашата вяра, а не чрез дела, както казва Ефесяни 2:8-9. Три неща казва този кратък, но сложен двойка стихове:

Това става чрез благодат. Ние не можем да „заслужим“ спасението си, иначе то нямаше да бъде благодат.

Това става чрез вяра. Вярата има различна роля от благодатта. Вярата е нашият отговор на Божията инициатива.

Не е чрез дела. Делата нямат същата роля като благодатта; те не допринасят с нищо за заслужаването на нашето спасение.

Делата имат различна роля от вярата; ние не се спасяваме чрез дела, а чрез вяра.

Така че човек може да се запита дали делата изобщо имат нещо общо със спасението. Павел предвижда този въпрос и отговаря на него в Ефесяни 2:10. Делата наистина имат роля в спасението, но не тази, която някои хора и много католици проповядват. Делата са резултат от нашето спасение, а не причина за него. Ние не сме спасени, за да служим, а сме спасени, за да служим. Ако двете не вървят ръка за ръка в живота на вярващия, може да се запитате дали някой наистина е вярващ, както прави Яков 2:14-25, но те имат различни роли.

Но тъй като е погрешно да се казва, че делата имат същата роля като вярата в нашето спасение, както твърдят някои католици, също така е погрешно да се казва, че вярата има същата роля като делата в нашето спасение, както проповядват някои калвинисти. В Евреи 4:2 се казва: „Защото и ние приехме благовестието, както и те; но посланието, което те чуха, не им донесе полза, тъй като те не споделяха вярата на онези, които го разбраха.“ (BSB)

Що се отнася до това дали тази трайна вяра е дар от Бога или наша отговорност, тя е и двете. Бог ни дава вярата като дар, а ние можем и трябва да молим за вяра. Все пак имаме отговорността да вярваме и да тичаме с постоянство (Евреи 12:1). Имаме отговорността да изпитваме/проверяваме както себе си, така и нашите учители (2 Коринтяни 13:5-6). Все пак можем да разчитаме на това, че Бог запечатва всички спасени със Светия Си Дух, „Който е залог на нашето наследство до изкупването на онези, които са Божия собственост…“ (Ефесяни 1:14 BSB) Вижте www.BibleQuery.org в менюто отляво под „Доктрина“ и след това под „Предначертание“ за повече информация.

В: В Марк 5:35 и Лука 8:49 дали на Яир е била съобщена нова информация, че дъщеря му е мъртва?

Отговор: Въпреки че и двете възможности са възможни, първата е по-вероятна.

а) Възможно е Яир да е знаел, че дъщеря му е на прага на смъртта, когато е тръгнал да се срещне с Исус, а когато се е връщал, са му казали, че дъщеря му току-що е починала.

б) По-вероятно е Яир вече да е знаел, че дъщеря му е мъртва или почти мъртва, когато е тръгнал да се срещне с Исус, и докато се връщал, му е било казано всъщност: „Не притеснявай повече Исус, ти вече знаеше, че дъщеря ти е мъртва.“

Във всеки случай обаче посланието към Яир беше: „Не притеснявай Исус, защото дори Той не може да направи нищо по този въпрос.“ Надявам се никога да не имаме такова отношение, точно както Яир избра да има вяра и да отхвърли такова отношение.

В: В Мат. 10:2-5, Марк 3:16-18, Лука 6:13-16, Йоан 1:45-47; 21:2 и Деяния 1:13 списъкът на дванадесетте ученици различен ли е, както предполага „Пътеводител по Библията“ на Азимов, стр. 998?

Отговор: Не. Макар че редът е малко различен, списъците са едни и същи, стига да се има предвид следното.

Симон Бар-Йона е същият като Петър. Бар-Йона означава „бар“ (син на) Йона. Симон е еврейско име, а Петър е гръцко име.

Матей, бирникът = Леви, синът на Алфей, бирникът в Марк 2:13-17. Леви е еврейско име. Матей също е еврейско име, съкратена форма на Матиас. Вероятно като бирник той е искал псевдоним.

Яков, син на Алфей, е същият като Яков Младият в Марко 15:40. Конкорданцията на Стронг посочва, че Яков е елинизирана форма на еврейското име Яков.

Вартоломей (във всички списъци) е същият като Натанаил в Йоан 1:45-47; 21:2. Арамейското име Вартоломей може би не е било неговото собствено име, а фамилията му „ “, тъй като означава „Бар“ (син на) Талмай/Толмай/Талмар. Натанаил също е арамейско име, което означава „Божи дар“.

Тадей е същият като Юда, синът на Яков, споменат в Лука 6:16 и Деяния 1:13, подобно на това, че Петър и Симон са едно и също лице. Вероятно след разпъването на кръста Тадей не е искал да бъде наричан Юда, поради потенциална объркване с Юда Искариотски. Юда е еврейско име. В някои гръцки ръкописи се споменава Тадей, в други – „Лебей“, а в трети – „Лебей, наричан/с фамилия Тадей“. „Лебей“ е гръцката форма на „Леви“.

Юда Искариотски липсва в Деяния 1:13 по очевидни причини.

За останалите – Андрей, Яков, син на Зеведей, Йоан, Филип, Тома и Симон Зилот – ни се посочва само едно име.

Може да се предположи, че Натанаил в Йоан 1:43-45; 21:2 не е същият човек като Вартоломей. Това виждане не би означавало грешка в Библията, а само че Натанаил е бил ученик, но не и един от дванадесетте апостоли.

В: В Матей 10:9-10 защо учениците не трябвало да си вземат тояги, а в Лука 9:3 – да не носят тояга, след като в Марко 6:8-9 се казва, че трябвало да носят само по една тояга?

Отговор: Християните дават три различни отговора, но третият отговор е най-вероятният.

Няколко пътувания: Те биха могли да направят няколко пътувания. Единствената причина обаче да се предполага, че са имали няколко пътувания, е да се съгласува изискването да носят тояга с това да не носят тояга.

Различни гръцки думи: „да придобиват“ в Матей е различно от „да притежават“ в Марк. Те биха могли да вземат тоягата, която вече са имали, но да не вземат резервна, нито каквото и да било друго в този смисъл. Гръцката дума за „вземете/придобийте“ в Матей 10:9 може да означава „придобийте“ в смисъла на „не купувайте“ или „не събирайте“ тези неща. Гръцката дума в Марк 6:8 означава „да притежавате“. Трудността при това тълкуване е, че гръцката дума в Лука 9:3 е просто различна спрега на същата гръцка дума като в Марк 6:8.

Грешка на преписвача: Възможно е в копията на Марко, с които разполагаме, да е поставено „само“ вместо „не“. Макар че във всички копия, с които разполагаме, пише „не“, на гръцки разликата между „само“ и „не“ се изразява чрез добавянето на двубуквената гръцка дума ei. В книгата „Трудни изречения от Библията“ (стр. 422–424) се споменава преписваческа грешка от друг вид, при която Матей обикновено е бил много запознат с Марко, но тук е последвал Лука. Така че, с други думи, „само/освен тояга“ в Марко вероятно трябва да бъде „не тояга“, както е при Матей и Лука.

Въпрос: В Мат. 10:9–10 учениците не трябвало ли да си набавят обувки/сандали, или трябвало да носят сандали, както се казва в Марк 6:8–9?

Отговор: Гръцката дума в Матей може да означава „обувки“, докато гръцката дума в Марк не може да означава обувки. Буквалният превод на Грийн предава думата в Марк 6:9 като „ “ – „сандали, завързани отдолу“. Лука 9:3 не споменава нищо за обувки или сандали.

Така че, в заключение, вероятно са могли да вземат сандали, но не и обувки, които биха били по-подходящи за дълги пътувания. Това е в съгласие с факта, че не са взели и посочки.

В: В Мат. 10:22; 24:13 и Марк 13:13 какво точно означава „да устои до края“, за което говори Исус?

Отговор: Това е краят на голямата скръб.

Въпрос: В Марк 1:15 се казва: „Времето се изпълни и Божието царство наближи“, като се използва гръцкият глагол eggizo в минало време, което показва, че Божието царство се е приближило, но все още не е възтържествувало. Но в Мат. 11:4-5 Исус разкрива, че Царството е налично във времето и е свързано с Неговата личност, защото Матей не е използвал нито израза „Божието царство“, нито глагола „егизо“. Защо има тази разлика между двете евангелия по отношение на понятието за Царството?

О: Три точки, които трябва да се имат предвид в отговора.

1) В Марк 1:15, в началото на Своето служение, преди Исус да обяви кой е Той, Той каза, че времето се е изпълнило (минало време), защото Божието царство е [сега] близо. Това е времето, което се е изпълнило, а не Божието царство, което се е изпълнило.

2) Матей 11:4-5 изобщо не говори за Божието царство, камо ли дали е в минало или сегашно време. Вместо това Исус говори за благовестието, проповядвано на бедните.

3) За нас Божието царство е близо, защото е вътре в нас. Пълното осъществяване на Божието царство обаче ще настъпи едва в бъдещето.

Въпрос: В Мат. 11:14 и Йоан 1:21 по какъв начин Йоан е Илия, който трябва да дойде?

Отговор: Четири точки, които трябва да се имат предвид в отговора.

1. Самият Илия се яви при Преображението и вероятно ще се яви буквално преди Второто пришествие на Исус, но Йоан Кръстител е различно лице от Илия.

2. Йоан изпълни ролята на Илия, за която се говори в Малахия 4:5, за първото пришествие на Христос, но самият Илия ще се яви при второто пришествие на Христос.

3. Както отбелязва Арндт в книгата си „Библейски затруднения и привидни противоречия“ (стр. 127), Исус не е казал, че Йоан е възвърналият се Илия. По-скоро Исус е казал, че Йоан е Илия, който ще дойде.

4. Юстин Мъченик (ок. 138–165 г. сл. Хр.) в своя „Диалог с Трифон Юдеина“, глава 49, посочва, че изразът, че един човек „има духа на друг“, е използван и на други места в Библията – когато Бог взе духа, който беше върху Мойсей, и го положи върху Исус Навин, и когато Елисей получи двойна част от духа на Илия. Никой не би разбрал тези два примера като прераждане или като това, че става дума за едно и също лице, защото и в двата случая по-възрастният и по-младият са били живи по едно и също време.

В: Подкрепя ли Матей 11:14 и Йоан 1:21 идеята за прераждането на Илия?

Отговор: Не. Грешната доктрина за прераждането учи, че човек умира, напуска завинаги старото си тяло и се завръща в ново тяло. Илия никога не е умирал и той (а не Йоан Кръстител) се яви на Исус по време на Преображението. Илия ще се завърне в собственото си тяло в последните времена. Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.) дава добър отговор на този въпрос в „Трактат за душата“, гл. 35, стр. 217–218. Той добавя, че „духът и силата“ са били дадени като външни дарове чрез Божията благодат.

В: Каква е хармонията в Евангелията за средния период от служението на Исус?

Отговор: Средният период от 24 събития включва двете нахранения и обхваща времето от убийството на Йоан Кръстител и напускането на Галилея от Исус до събитията в Кесария Филипова. Цифрите се отнасят до събития, които трябва да следват предходните цифри. Буквите като a, b, c се отнасят до събития, които могат да се случат в произволен ред. Думите, изписани с удебелен шрифт, обозначават ориентири за време, ред и място. Подчертаните стихове показват пасажи, които вероятно не са в хронологичен ред.

Среден период на служението: Мат. 14:13–16:28, Марк 6:30–9:1, Лука 9:11–27, Йоан 6:1–7:9

М1. Напускайки Галилея, Исус и учениците се оттеглят във Витсаида. Лк 9:10

С2а. Тълпите намират Исус. Лк 9:11

М2б. На брега срещу Капернаум Исус проповядва на тълпите и изцелява. Мат. 14:13-14; Йоан 6:1-4

М3. На тревата (не в Генесарет) – първото нахранване от Исус: 5 000 мъже, плюс жени и деца, с 5 хляба и 2 риби. Те бяха евреи, които бяха прекарали един ден с Исус. Остават 12 кошници. Мат. 14:15-21; Марк 6:30-44; Лука 9:12-17; Йоан 6:1-14

М4. По пътя към Генесарет, по време на четвъртата нощна стража, Исус и Петър вървят по водата. Мат. 14:22-36; Марк 6:45-52

М5а. В Генесарет Исус изцелява хора. Мат. 14:34-36; Марк 6:53-56

М5б. Исус се оттегля на една планина. Йоан 6:15

М6а1. По пътя към Капернаум, след като са гребали 3 или 3 1/2 мили (4,8 или 5,6 километра), учениците виждат Исус да върви по водата. Йоан 6:16-24а

М6а2. Веднага след това лодката пристига. Йоан 6:24б

М6а3. На езерото край Капернаум Исус е хлябът на живота. Йоан 6:25-71

M6a4. До празника на Шатровете Исус остава в Галилея. Йоан 7:1-9

М6б. Фарисеите критикуват учениците на Исус; чисто и нечисто. Мат. 15:1-20; Марк 7:1-23

М7. В Тир и Сидон Исус изцелява дъщерята на една жена. Мат. 15:21-28; Марк 7:24-30

M8. В Декаполис Исус изцелява глухонемия. Марк 7:31-37

М9. В Галилея Исус изцелява и поучава тълпите. Мат. 15:29-31; Марк 8:1

М10. На брега на Галилейското езеро Исус за втори път нахрани друга голяма тълпа: 4 000 мъже, плюс жени и деца, със седем хляба и няколко малки риби. Те бяха езичници, които бяха прекарали три дни с Исус. Останаха 7 кошници с остатъци. Мат. 15:32-38; Марк 8:2-9

М11. Исус се качва в лодката и отива в Магадан/Далманута. Мат. 15:39; Марк 8:10

М12а. Фарисеите отправят второ искане за знамение от небето. Мат. 16:1-4; Марк 8:11-13

М12б. Исус говори за кваса и за двете нахранвания. Мат. 16:5-12; Марк 8:14-21

М12в. В Витсаида Исус изцелява един слепец. Марк 8:22-26

М12г. Близо до Кесария Филипова (където имаше голяма скала) Петър изповядва, че Исус е Христос. Мат. 16:13-20; Марк 8:27-30; Лука 9:18-20

М13. Исус предсказва Своята смърт. Мат. 16:21-22; Марк 8:31; Лука 9:21-22

М14. Исус казва на Петър: „Махни се от мен, Сатана“. Мат. 16:23; Марк 8:32-33

М15. Цената на следването на Исус. Мат. 16:24-28; Марк 8:34-9:1; Лука 9:23-27

Въпрос: В Евангелията какви бяха основните предположения, направени с цел хармонизиране на средния период от служението на Исус?

Отговор: Ето предположенията, които използвах, за да съставя тази последователност от събития.

а) Евангелията са подредени в хронологичен ред за средния период от служението на Исус. Въпреки че е възможно някои неща да не са в точния ред, няма причина да се подозира това.

б) Някои пасажи от Евангелието на Лука, които съм поставил в по-късния период от служението на Исус, биха се вписали и в този раздел.

В: В Мат. 12:30 Барт Ерман пита: „Някои изречения на Исус са предадени по сходни, но въпреки това различаващи се начини. Един от любимите ми примери за това явление е двойката изречения, свързани в Матей 12:30 и Марк 9:40. В Матей Исус заявява: „Който не е с мен, той е против мен.“ В Марк той казва: „Който не е против нас, той е за нас.“ Казал ли е и двете неща? Може ли да е имал предвид и двете? Как и двете могат да са верни едновременно? Или е възможно един от евангелистите да е объркал нещата?“ „Исус, прекъснат“, стр. 41

О: Честно казано, изобщо не разбирам как Ерман може да види в това противоречие. В Матей 12:22-37 (съответстващо на Марк 3:20-29) това се случва, когато пред Исус довеждат човек, обладан от демони. Много по-късно, при съвсем различен повод, в Марк 9:38-41 на Исус се разказва за някой друг, който изгонва демони. Така че, разбира се, Исус можеше да казва различни неща в различни дни. Може би Ерман по някакъв начин е сметнал за противоречие факта, че ако някой е срещу Исус, той може да бъде и срещу Неговите последователи, или обратното. Но Исус предсказа, че Неговите последователи ще бъдат преследвани и убивани, защото преследвачите не познават нито Отца, нито Исус (Йоан 16:3). Исус заяви в Йоан 15:18-21: „Ако светът ви мрази, знайте, че първо е мразил Мен. Ако бяхте от света, светът щеше да ви обича като свои. Но светът ви мрази, защото не сте от света, а Аз ви избрах от света. Помнете думата, която ви казах: „Никой слуга не е по-голям от господаря си.“ Ако са Ме преследвали, ще преследват и вас; ако са пазили Моето слово, ще пазят и вашето. Но ще се отнасят така с вас заради Моето име.“ Исус се идентифицира тясно със Своите последователи в Матей 25:34-46 в притчата за овцете и козите. В Йоан 15:1-8 Исус казва, че ние сме в Него, както клонките са свързани с лозата.

Въпрос: Как се съотнасят думите „Който не е против нас, той е за нас“ от Марк 9:40 и „Не го спирайте“ от Лука 9:50 с думите от Лука 11:23: „Който не е с Мен, той е против Мен“?

Отговор: Има два различни отговора.

Грешка на преписвача: В книгата „Трудни изречения от Библията“ (стр. 466–467) се посочва, че практически всички гръцки ръкописи, по-стари от VIII век, в Лука 11:23 гласят „срещу вас… за вас“ вместо „срещу нас… за нас“. Книгата „When Critics Ask“ (стр. 390) също посочва това, като казва, че КJV греши тук, тъй като са използвали по-късните ръкописи. Въпреки това обаче няма причина тези изявления да трябва да бъдат еднакви, тъй като са били изречени в различно време.

Различни видове хора: Човекът, за когото се говори в Марко 9:40 и Лука 9:50, беше някой, който не просто се опитваше да изгонва демони, а успешно изгонваше демони в името на Исус. За разлика от това, в друг момент, описан в Лука 11:23, Исус изобличава хора, които твърдяха, че Той изгонва демони чрез Веелзевул.

Въпреки това, човекът, който изгонваше демони в името на Исус, беше с Исус, защото вярваше в Него, макар и да се намираше на друго място. Днес може лесно да си помислим, че някой е различен, защото се намира на друго място, в друга християнска църква или в друга култура и прави нещата по различен начин. Ако обаче те са истински братя и сестри в Господа, тогава те са с Исус. Също така не забравяйте, че хората от нашата собствена култура, може би дори в нашата собствена църква, които отричат основните учения на християнството, са против Исус, независимо от културните симпатии, които може да изпитваме към тях.

Въпрос: В Мат. 14:15-21; Марк 6:30-44; Лк. 9:12-17; Йоан 6:1-14, Исус нахрани ли 5 000 или 4 000 души, както се казва в Мат. 15:32-38 и Марк 8:2-9? Дали това е алегорична история и затова Той я е повторил? Или събитието се е случило два пъти в действителност, но с различни подробности?

О: Това не са една и съща история, и двете са буквално верни.

5 000 мъже, плюс жени и деца (Матей 14:21; Марк 6:34-44; Лука 9:12-17), бяха евреи (Йоан 6:14-15), които бяха прекарали един ден с Исус (Йоан 6:35) и седяха на тревата на западната (еврейската) страна на Галилейското езеро. Бяха използвани пет хляба и две риби (Матей 14:17; Марко 8:19). Остатъците напълниха 12 кошници (Матей 14:20). Нахранването на 5 000-те души е единственото чудо, описано и в четирите евангелия.

4 000-те мъже, плюс жените и децата (Матей 15:38), вероятно са били езичници, които бяха прекарали три дни с Исус (Марко 8:2) и седяха на сушата на източната (нееврейска) страна на Галилейското езеро. Бяха използвани 7 хляба и няколко малки риби (Марко 8:5,7). Остатъците напълниха 7 кошници (Марко 8:8).

И двете събития са споменати в Матей 16:7-11, както и в Марко 6:52. Исус е готов и способен да се погрижи за евреите, и Исус е готов и способен да се погрижи за езичниците.

Независимо дали се фокусираме върху това, че Исус нахрани 5 000 евреи в Йоан 6:14-35, или виждаме Исус да нахрани 4 000 вероятно езичници, или и двете, както ни учат Матей 15:38; 16:7-11 и Марк 6:52, 8:2-8, трябва да решим дали избираме да вярваме, че Исус от Евангелията ще ни нахрани и нас завинаги.

В: В Мат. 14:15-21; Марк 6:30-44; Лука 9:12-17 и Йоан 6:1-14 имало ли само мъже, присъствали на чудото на нахранването на 5 000 души с риба и хляб, както се споменава в Марк 6:44 и Йоан 6:10?

Отговор: Не, не са били само мъже. Гръцката дума „андрес“ (andros в единствено число) е същата в Марк 6:44; Лука 9:14 и Матей 14:21 и по същество означава „мъж“. Но в Матей 14:19-21 се казва, че е имало около 5 000 мъже, освен жените и децата.

Така че в тази смесена тълпа има две възможности:

а) Броят на мъжете и жените е бил приблизително равен и те са седели по семейства.

б) Налице са били далеч повече мъже, отколкото жени и деца. Така че може би повечето жени са останали у дома.

Въпрос: Четирите евангелия разказват историята за нахранването на народа от Исус с едни и същи подробности: (5 хляба, 2 риби, 5 000 яли, останаха 12 кошници). (Мат. 14:15- ); (Марк 6:38-); (Лк. 9:12- ); (Йоан 6:3-). Въпросът е: до каква степен този случай е важен, така че четирите Евангелия да го разказват с едни и същи подробности; какви са богословските истини в него и какво е неговото значение?

О: Този случай наистина се е случил, макар че тук също е имало умишлен духовен символизъм. Точно както Исус е могъл да извърши чудо и физически да нахрани 5 000 еврейски мъже, плюс жените и децата, така можете да се доверите на Исус, че ще ви нахрани и духовно.

В: В Лука 9:52-53 самаряните отхвърлиха ли Христос и не Го приеха ли, или голямо множество самаряни посрещнаха Христос в Йоан 4:39-40?

О: И двете твърдения са верни по три различни начина.

а) Тези две събития са се случили в различни моменти от служението на Исус. Приемането е било в началото на служението на Исус, а отхвърлянето – в края на Неговото служение, когато те са знаели, че Исус е на път за Ерусалим.

б) Те са се случили на различни места; когато една група хора, да речем група африканци, приемат нещо, това не означава, че всеки африканец навсякъде трябва да приеме същото нещо по същия начин.

в) Въпреки това, дори сред евреите някои следваха Исус за известно време, а след това се отвърнаха. В Йоан 6:66 се казва, че някои от учениците на Исус се върнаха назад и вече не Го следваха. Сред тях може да са били както самаряни, така и евреи.

Вижте „Когато критиците питат“, стр. 390, за допълнителен отговор.

В: В Лука 9:52-53 какво имаха самаряните срещу евреите?

Отговор: Между тях и евреите е имало различия в исторически, богословски, религиозен, военен и политически план.

Исторически самаряните са обитавали района на столицата на северното царство. След времето на Соломон те са се отклонили от истинското поклонение на Бога и са се поклонили на два златни телета. По време на изгнанието те са били смесица от хора, останали в земята, и неизраилски заселници, доведени от асирийците.

Неемия отказа да им позволи да участват в изграждането на град Ерусалим и те бяха противници на възстановяването му. Апокрифната книга „Еклезиастик“ 50:25-26 посочва самаряните, идумеите [едомците] и филистимците като трите най-мразени народи на Израил.

От теологическа гледна точка самаряните по времето на Исус вярвали, че само първите пет книги от Стария Завет са Свещеното Писание, а Божият дом трябвало да бъде построен на планината Геризим (в Самария), а не в Ерусалим.

От религиозна гледна точка поклонението пред Бога в храма в Ерусалим трябвало да се извършва от свещеници, които са потомци на Аарон, подпомагани от потомци на Леви. Самаряните имали свои собствени свещеници и храмови служители.

От военна гледна точка, когато Селевкидите се опитаха да принудят евреите да принасят жертви на гръцките богове, самаряните помогнаха на Селевкидите в преследването на онези, които искаха да следват Бога, а не да се покланят на идоли. Когато макавейският Йоан Хиркан I дойде на власт, той изгори самарянския храм на планината Геризим и разруши град Самария през 127 г. пр.н.е.

В политическо отношение Ирод Велики събра средства за възстановяването на самарянския храм на планината Геризим. Когато обаче самаряните чуха, че Ирод възнамерява да възстанови и храма в Ерусалим, те отказаха да предоставят средствата.

Въпрос: В Мат. 16:4 и Марк 8:12 дали на хората няма да бъде даден никакъв знак, или няма да бъде даден никакъв знак, освен знака на Йона, споменат в Лука 11:29-30?

Отговор: Три точки, които трябва да се имат предвид в отговора.

1. Макар Йона да преживя чудо, жителите на Ниневия не го видяха. Йона не даде на жителите на Ниневия никакъв чудотворен знак, който да им каже да се покаят; те имаха само Йона и неговото послание. Единственият „знак“, който имаха, не беше чудо, което да могат да наблюдават, а един човек. Йона, който проповядваше на ниневийците, беше всичко, което те можеха да видят. Някой би могъл да каже, че посланието на Йона е било потвърдено от чудото, че е бил погълнат от голяма риба и е останал жив. Въпреки това ниневийците са могли само да чуят за чудото; те не са го видели със собствените си очи.

2. Това е в контраст с Изхода, където всички израилтяни можеха да видят чудотворния облак през деня и огнения стълб през нощта.

3. Исус дойде „по примера на Йона“, а не по този от „Изход“. Исус не дойде в небесна слава и макар че извърши чудеса, които потвърдиха посланието Му, повечето хора не видяха чудесата, а само чуха за тях.

Обобщение: Внезапното появяване на Исус на сцената беше подобно на идването на Йона в Ниневия. Понякога хората искат да приемат нещо само ако доказателствата са в формата, която предпочитат да видят. Както слушателите на Йона, така и тези на Исус, трябваше да се вслушат в посланието, а не да затварят очите си и да пропускат да видят неща, които не са очаквали.

Въпрос: Защо в Мат. 16:4, Марк 8:12 и Лука 11:29-30 се казва, че на хората няма да бъдат дадени знамения, след като Исус извърши много чудеса?

Отговор: Въпреки че всички бяха чували за чудесата, които Исус е извършил, повечето хора не са видели нито едно от тях. Най-голямата публика, която е била свидетел на чудесата – нахраняването на 5 000 души на тревата и на 4 000 души на сухата земя – все пак е представлявала само малка част от хората, живеещи в Палестина по онова време.

Както тогава, така и по-късно, чудесата служат за укрепване на вярата, но сами по себе си те рядко успяват да превърнат човек от неверие във вяра, особено ако той не желае да повярва. Не забравяйте, че някои от фарисеите действително видяха как изсъхналата ръка на човека се възстанови пред самите им очи, а въпреки това те все пак не искаха да следват Исус.

Въпрос: Какви бяха точните думи на Исус в Мат. 16:16; Марк 8:29 и Лука 9:20? В Матей 16:16 се казва: „Ти си Христос, Синът на живия Бог.“ В Марк 8:29 се казва: „Ти си Христос“. В Лука 9:20 се казва: „Христос Божий“. Каква беше истинската форма на неговото изповядване? И защо има тази разлика в отговора на Петър?

О: Това ни показва, че евангелистите са перифразирали и не са включили всяка подробност. Разбира се, „Ти си Христосът на Бога“ е просто по-подробна версия на „Ти си Христосът“. Матей дава най-много подробности. Освен това не знаем дали това е било казано на гръцки или на арамейски. Папий казва, че Матей първоначално е писал на „езика на евреите“ (арамейски), докато другите трима евангелисти са писали на гръцки. Така че, макар да знаем смисъла на това, което Петър е изповядал, не знаем точните думи.

Въпрос: В Лука 18:7 трябва ли молитвите ни да бъдат непрестанни (непрекъснати), или Исус е бил против онези, които са смятали, че молитвите им ще бъдат чути заради многото им думи, както се казва в Матей 6:7?

Отговор: И двете твърдения са верни. Бог гледа на силата на молитвата ни, а не на продължителността ѝ. Трябва да се молим без прекъсване (1 Солунци 5:17), но не мислете, че важното са непрестанните думи, а по-скоро сърцето ни. По същия начин по времето на Неемия те трябваше да построят стената за своята защита, но не трябваше да разчитат на стената за защита, а да разчитат на Бога.

В: Какво представлява хармонията в Евангелията по отношение на по-късното служение на Исус?

О: Важно е да се прави разграничение между това, което се посочва като ред, и това, което може да бъде в определен ред. За тези 67 събития цифрите се отнасят до събития, които трябва да следват предходните номера. Буквите като a, b, c се отнасят до събития, които могат да се случат в произволен ред. Думите, изписани с удебелен шрифт, обозначават времеви ориентири, ред и място. Ако някой вярваше, че Евангелията са подредени в хронологичен ред за тази част от служението на Исус, той не би видял никакви проблеми.

Късното служение: Мат. 17:1–20:34, Марк 9:2–10:52, Лука 9:28–19:28, Йоан 7:10–11:57

L1. След около осем дни (или шест дни) Исус заведе Петър, Яков и Йоан на планината на Преображението (вероятно планината Тавор). Мат. 17:1-8; Марк 9:2-8; Лука 9:28-35

L2. Не казвайте на никого, докато не настъпи възкресението. Мат. 17:9; Марк 9:9-10; Лука 9:36

L3. Исус говори за Илия. Мат. 17:10-13; Марк 9:11-13

L4. На следващия ден Исус изцелява момче с епилепсия, което учениците не са могли да изцелят. Мат. 17:14-21; Марк 9:14-29; Лука 9:37-45

L5. В Галилея Исус отново предсказва Своята смърт. Мат. 17:22-23; Марк 9:30-32

L6a. В Капернаум (на северния бряг на Галилейското езеро) Исус плаща храмовия данък с монети, намерени в устата на риба. Мат. 17:24-27

L6б. По това време учениците спорят кой е най-велик (това може да се е случило няколко пъти). Мат. 18:1-9; Марк 9:33-37; Лука 9:46-48

L6c. Йоан и учениците казват на друг човек да спре да изгонва демони в името на Исус. Марк 9:38-41; Лука 9:49-50

L6d1. По пътя към Ерусалим самаряните не приемат Исус. Лука 9:51-56

L6d2. Докато вървят по пътя, един ученик изразява своята отдаденост: лисици, мъртви, семейство. Лк. 9:57-62

L6d3. Исус изпраща седемдесет и двамата. Лк 10:1-24

L7a1. В Ерусалим по време на Празника на шатрите (5-и ден от 7-ия месец) пристига Исус. Йоан 7:10-52

L7a2. В Ерусалим, жена, хваната в прелюбодеяние. Йоан 8:1-11

L7a3. Свидетелството на Исус е валидно Йоан 8:12-59

L7b. Исус изцелява слепец, който отива при фарисеите. Йоан 9:1-41

L7c1. Исус проповядва за пастира. Йоан 10:1-21

L7c2. По време на Празника на посвещението [зимен] в храмовия комплекс в Ерусалим Исус казва: „Аз и Отец сме едно“. Йоан 10:22-39

L7c3. Исус отива там, където Йоан Кръстител е кръщавал. Йоан 10:40-42

L7d1. Въпросът на законника: „Кой е моят ближен?“ Лука 10:25-28

L7d2. Притчата за добрия самарянин. Лк 10:29-37

L7d3. [Вероятно във Витания в Юдея], преданата Мария и трудолюбивата Марта. Лк 10:38-42

L7e. В Витания в Юдея Исус възкресява Лазар от мъртвите. Йоан 11:1-44

L7f. Един ден Исус каза на учениците Си как да се молят, като използва „Молитвата на Господа“ (вероятно за втори път). Лука 11:1-13

L7g1. Исус изгонва ням демон, обвинен, че е в съюз с Веелзевул. Лк. 11:14-26

L7g2. Една жена благославя майката на Исус; Исус не е съгласен с нея. Лк. 11:27-28

L7h. Тъй като тълпите се увеличават, Исус казва, че те имат само знамението на Йона. Лк. 11:29-32

L7i1. Светилникът на тялото. Лк. 11:33-36

L7i2. В къщата на фарисея изрича шест „горко“. Лк. 11:37-53

L7i3a1. Междувременно учи за разкриването на нещата на светлина. Лк. 12:1-7

L7i3a2. Признаване на Исус пред хората и богохулство срещу Светия Дух. Лк. 12:8-12

L7i3b. Притчата за богатия глупак. Лк. 12:13-21

L7i3c. Притча за бдителността при завръщането на господаря. Лк. 12:35-48

L7i3d. Пророчество за раздора в семействата. Лк. 12:49-53

L7i3e. Разтълкуване на времената. Лк. 12:54-59

L7i3f Исус споменава галилеяните, загинали при падането на Силоамската кула. Лк 13:1-9

L7j В събота Исус изцелява една изкривена жена. Лк 13:10-17

L6k. Притчите за синаповото зърно и маята. Лк. 13:18-21

L6l1. Докато обикаля градовете и селата, притчите за тесния вход и скръбта за Ерусалим. Лк. 13:22-30

L6l2. Тогава Исус изрази скръбта си за Ерусалим. Лк. 13:31-35

L6m. Една събота в дома на един виден фарисей Исус изцелява човек с воднянка и разказва притчата за голямото пиршество. Лк. 14:1-24

L6n. Когато около Исус се събраха големи тълпи, Той за втори път говори за цената на това да бъдеш ученик: родители, притчите за кулата, царя и солта. Лк. 14:25-35

L6o. Учение за малките деца. Мат. 18:10-11

L6p. Притчата за изгубената овца. Мат. 18:12-14; Лука 15:1-7

L6q1. Притчата за изгубената монета. Лк. 15:8-10

L6q2. Исус продължи с притчата за изгубения син. Лк. 15:11-32

L6r. Притчата за хитрия управител. Лк 16:1-15

L6s. Учение за прощението и немилостивия слуга. Мат. 18:15-35

L6t. Учение за Йоан и Закона. Лк 16:16-17

L6u. Пътуване от Галилея до Трансйордания. Мат. 19:1-2; Марк 10:1

L6v. Учение за развода. Мат. 19:3-12; Марк 10:2-12; Лука 16:18

L6w. Притча за богаташа и Лазар. Лк 16:19-31

L6x. На Своите ученици Исус проповядва за греха, притчата за дървото, посадено в морето, и притчата за дълга на слугата. Лука 17:1-10

L6y. Между Галилея и Самария, по пътя към Ерусалим, Исус изцели 10 прокажени (…къде са останалите 9?). Лк. 17:11-19

L6z. Фарисеите питат как ще дойде Божието царство. Лк. 17:20-37

L7a. Притчата за упоритата вдовица. Лк 18:1-8

L7b. Притчата за фарисея и митаря. Лк. 18:9-14

L7c. Хората носеха бебета при Исус, за да ги благослови; учениците ги смъмриха. Мат. 19:13-15; Марк 10:13-16; Лука 18:15-17

L7d. Богатият млад владетел задава въпрос: … ухото на иглата. Мат. 19:16-30; Марк 10:17-31; Лука 18:18-30

L8. Притчата за работниците във лозето. Мат. 20:1-16

L9. По пътя към Ерусалим Исус предсказва смъртта и възкресението Си. Мат. 20:17-19; Марк 10:32-34; Лука 18:31-34

L10a. Майката на Яков и Йоан идва с тях, за да отправи молба към Исус. Мат. 20:20-28; Марк 10:35-45

L10b. Напускайки Ерихон (вероятно Стария Ерихон), Исус изцелява двама слепци, които викат: „Господи, Сине Давидов, смили се над нас!“ (BSB) Мат. 20:29-34

L10c. При влизането си в Ерихон (вероятно Новия Ерихон) Исус изцелява един слепец, Вартимей, който вика: „Исусе, Сине Давидов, смили се над мен!“ (BSB) Марк 10:46-52; Лука 18:35-43

L11a. В Йерихон Исус среща Закхей. Лк. 19:1-10

L11b. Близо до Ерусалим (двата Ерихона се намираха на 15–17 мили, 24–27 километра, североизточно от Ерусалим), Исус разказва притчата за десетте слуги и десетте мини. Лк. 19:11–28

L12. Каиафа и Синедрион замислят да убият Исус. Йоан 11:45-53

L13. По този начин Исус се оттегля в селото Ефрем. Йоан 11:54

В: В Евангелията какви са основните предположения, направени с цел хармонизиране на по-късното служение на Исус?

Отговор: Всичко се основава на предположения, и ако някой друг използва същите предположения, той би съставил много подобен списък. Ето предположенията за предходната последователност.

а) Всички Евангелия са подредени в хронологичен ред по отношение на по-късното служение на Исус. Въпреки че биха могли да бъдат подредени в неправилен ред, няма причина да се подозира, че е така.

б) Някои от пасажите от Евангелието на Йоан, поставени тук, биха могли да са от средата на служението на Исус.

в) Следните събития са се случили само веднъж: Преображението, притчата за изгубената овца, богатият млад владетел.

г) Възкресяването на Лазар, братът на Мария и Марта, се е случило приблизително по същото време, когато Исус е бил в дома им.

В: Доказват ли Матей 19:16-17; Марко 10:18 и Лука 18:19, че Исус не е Бог? (Мюсюлманите са споменавали това)

Отговор: Не, но е добре да отбележим тук, че Исус свързва факта, че човекът Го нарича „добър“, с твърдението, че Исус е Бог. Или:

а) Исус е бил Бог и Той е питал човека защо го нарича „добър“, освен ако той не е признавал, че Исус е Бог, или

б) Исус е отричал, че е Бог, както се вижда от факта, че Той не е бил напълно добър.

Не може да е и двете едновременно. Съгласни ли сте?

И така, кое от двете е вярно? Исус беше ли напълно добър (и Бог) или не?

И така, съгласни ли сте, че Исус е бил непокътнат от грях?

В Библията, в 2 Коринтяни 5:21, Евреи 4:15 и 1 Петрово 1:18-19 се казва, че Исус нямаше грях.

Исус дори попита в Йоан 8:46а: „Кой от вас може да докаже, че съм виновен в грях?“

Исус беше внимателен да не използва леко думата „добър“, но все пак изрично се нарече добър пастир в Йоан 10:11.

За мюсюлманите Коранът казва, че Исус е бил чист в сура 3:45. Мюсюлманските хадиси казват, че Исус е бил незасегнат от грях в „Сахих Муслим“, том 4, № 5837 (стр. 1261), „Бухари“, том 4, книга 55, глава 38, № 641, стр. 426, и „Бухари“, том 4, книга 54, глава 10, № 506, стр. 324.

В: В Мат. 19:16-30; Марк 10:17-31; Лука 18:18-30 какво точно казва Исус, че е невъзможно за човека, но че всичко (включително и това) е възможно при Бога?

Отговор: Влизането в небесното царство (спасението) е едновременно трудно и невъзможно без Бога. Нека първо разгледаме конкретния случай с богатия млад владетел, а след това и по-общите случаи, за да видим две приложения.

На пръв поглед богатият млад владетел изглеждаше доста добре с разбирането си за Божия закон. И все пак той не достигна праведността, необходима, за да отиде в небето, защото показа, че ако трябваше да избира между богатството си и следването на Исус, не би могъл да се откаже от богатството си.

Първото заключение е, че за богатите хора често е по-трудно отколкото за другите да бъдат достатъчно праведни, за да отидат в рая, защото им е толкова трудно да се уповават на Бога, ако това означава, че трябва да се откажат от богатството си. Авраам беше много богат и отиде в рая, така че проблемът не е в самото богатство. Коренът на всяко зло е любовта към парите.

Обаче, ако обобщим още повече, и хората, които не са богати, също имат проблеми. Хората могат да се уповават на собствените си способности или да се привързват към греховните си навици, към по-малките си обичти и дори към омразата си до такава степен, че ако Исус ги призове да се откажат от тях и да Го последват, те няма да го направят.

Всъщност второто приложение е, че 100% от всички хора, които някога са живели, с изключение на Исус, не достигат праведността, от която се нуждаят, за да отидат в небето. Дори ако Бог ни прости всичките ни минали грехове и каже: „Просто не грешете от този момент нататък и ще отидете в небето“, дори и тогава няма да успеем. Сърцата ни не са съвършени; имаме греховна природа и се нуждаем от очистване.

Така че, поради състоянието на сърцата ни, за хората е невъзможно да отидат в небето; и ако това беше краят на историята, небето щеше да е празно от хора. Обаче това, което е невъзможно за хората, е възможно за Бога. Въпреки че сърцата ни не са съвършени, че сме съгрешили в миналото и че ще продължим да съгрешаваме в бъдещето, Бог, за Когото всичко е възможно, е проправил път за грешния човек да отиде в небето. Този път е Исус Христос. Това е нещо като случая с човека, който дойде при Исус, за да изцели сина му, и Исус го попита дали вярва. Човекът отговори: „Вярвам; помогни на неверието ми!“ Трябва да бъдем искрени и честни пред Бога, но част от това да сме честни пред Бога е да Му изповядваме, когато сме неискрени и лицемерни.

Богатият млад владетел би могъл да каже: „Исусе, съжалявам, но просто не мога да се откажа от богатството си сега; аз съм роб на него. Помилуй ме, освободи ме от робството ми към греха и поеми контрола над живота ми, такъв, какъвто е, за да Те следвам.“ Но вместо това богатият човек си тръгна. Кори тен Бум беше християнка, която оцеля в нацисткия концентрационен лагер в Берген-Белзен. Веднъж след войната, когато тя говореше за Божията любов, един мъж се приближи след това, за да ѝ стисне ръката. Тя го разпозна като един от жестоките надзиратели в концентрационния лагер. След войната той беше намерил Христос, но Кори, въпреки думите, които току-що беше изрекла пред всички, не можа да се престраши да му стисне ръката. Тя мълчаливо се помоли: „Исусе, не мога да му простя. Дай ми Твоето прощение.“ Тогава, невероятно, ръката ѝ се протегна и тя успя да му стисне ръката. (The Hiding Place, стр. 238)

В нашето благоденстващо общество понякога като християни лесно можем да забравим важната идея за огромната ни зависимост от Бога. Ако мислите, че можете да постигнете всичко, което трябва да направите, без Бога, тогава целите, към които се стремите, са прекалено ниски. Едно нещо в полза на бедните хора – определени като тези, които не знаят как ще се нахранят след два дни – е, че те знаят, че истинската самодостатъчност за тях не е нищо друго освен илюзия. Всъщност обаче самодостатъчността е илюзия за всички.

В: В Матей 20:20 майката на Яков и Йоан ли отправи тази молба към Исус, или Яков и Йоан отправиха молбата, както се казва в Марко 10:35?

Отговор: Майката и синовете дойдоха всички при Исус. В Матей 20:22 Исус веднага пита дали вие (т.е. обръщайки се към Яков и Йоан) сте способни да изпиете чашата, която Исус ще изпие. Те (синовете) казаха, че са способни.

В: В Йоан 14:2 защо Исус отиде да им приготви място, след като небето беше приготвено за тях още от създаването на света, както се казва в Матей 25:34?

О: Бог е едновременно във времето и извън времето. Още преди времето да е започнало, Бог е знаел кои ще отидат в небето, което предполага, че Бог е знаел, че ще им приготви място. Смъртта на Исус беше необходима, за да отвори небето за всички, които щяха да отидат там.

Като проста аналогия: когато една двойка осинови дете, тя трябва да подготви дома за него. Къщата вече е построена, но двойката може да купи детско креватче или легло, храна и може би украшения за празника.

Освен това 1 Коринтяни 3:11-15 показва, че различните хора получават различни награди в Рая.

Въпрос: В Матей 20:29-34 Исус изцели ли двама слепи мъже, когато напускаше Ерихон, или един слеп мъж, както се казва в Марк 10:46-52?

Отговор: Има две възможности.

Две събития: Исус може да е изцелил слепия Вартимей, а също и други двама слепи мъже – преди или след Вартимей. Щом Исус е изцелил поне един слепец, наистина би било странно, ако жителите на града са знаели за това, а нито един друг слепец не се е приближил до Исус, за да бъде изцелен. Вероятно Исус е изцелил дори повече хора в Ерихон, отколкото са записали евангелистите. В книгата „Когато критиците питат“ (стр. 353) се казва, че ако Исус е изцелил един слепец при влизането си в Ерихон и някой е видял това и е разказал на другите, можете да бъдете сигурни, че до момента, в който Той е напуснал Ерихон, там са чакали и други слепи мъже.

Едно събитие: Марко 10:46-52 споменава само името на един от слепите (Вартимей). Може би Марко не е знаел, че е имало двама слепи. Разбира се, ако е имало двама слепи, единият от които се е казвал Вартимей, тогава твърдението, че е имало един слепец, е вярно, но неточно.

Вижте също следващия въпрос за повече информация относно двата града, наречени Ерихон.

В: В Мат. 20:29-34 и Марк 10:34-52 Исус изцели ли слепите, докато напускаше Ерихон, или докато влизаше в него, както казва Лука 18:35?

Отговор: Вероятно това е било само едно събитие, което се е случило, докато Исус е пътувал между двата града, наречени Ерихон.

Старият Йерихон (Тел ес-Султан) се намира северозападно от съвременния Йерихон (ер-Риха). Той е бил разрушен от Исус Навин, но възстановен, както се споменава в 1 Царе 16:34. По времето на Исус там са живели предимно евреи.

Ерихон от Новия Завет (в Тулул Абу ел-’Алайк) е бил предимно езически град, построен около зимния дворец на Ирод Велики, който е починал там около 4 г. пр. Хр. Мястото се намира на около 3/4 до 1 миля (1,2 до 1,6 километра) южно или югозападно от Стария Ерихон. Зимният дворец е имал два басейна, голяма римска баня и шест частни микви, които са били места за еврейско ритуално измиване. Карта, показваща двореца и басейните на новото Ерихон, се намира в „Новия международен речник на Библията“, стр. 511–512.

В: Какво представлява „хармонията“ за Страстната седмица, последната седмица преди Възкресението, както е описана в Евангелията?

Отговор: Важно е да се прави разграничение между това, за което се казва, че е в определен ред, и това, което може да бъде в определен ред. За тези 104 събития цифрите се отнасят до събития, които трябва да следват предходните номера. Буквите като a, b, c се отнасят до събития, които могат да се случат в произволен ред. Думите, изписани с удебелен шрифт, обозначават времеви ориентири, ред и местоположение. Ако някой смята, че Евангелията в тази част са изложени в хронологичен ред, той няма да види никакви проблеми.

Страстната седмица: Мат. 21:1–27:66, Марк 11:14–15:47, Лука 19:29–23:56, Йоан 12:11–19:42

П1. В Витания, шест дни преди Пасха, в деня преди триумфалното влизане, Исус присъства на пир в чест на Симон прокажения, където Мария служи. Лазар също лежи там. Исус е помазан за втори път от Мария с половин пинта нард, струващ годишната заплата, от алабастрен съд. (Забележете, че това е градът, в който е живял Лазар, а не къщата.) Юда Искариотски и учениците се оплакват. Йоан 12:1-12а; Мат. 26:6-13; Марк 14:3-9

P2. Исус във Витфагия на Елеонската планина. Мат. 21:1; Марк 11:1-6; Лука 19:29-34

П3. Исус им казва да доведат младо магаре и майка му. Мат. 21:2-6; Марк 11:2-6; Лука 19:29-34

P4. Учениците се връщат с магарето и малкото. Мат. 21:7а; Марк 11:7-10; Лука 19:35; Йоан 12:14-15

П5. В Палмова неделя – триумфалното влизане. Мат. 21:7б-11; Марк 11:7-11а; Лука 19:35-44; Йоан 12:12б-19

П6а. Исус предсказва Своята смърт, а Отец говори от небето. Йоан 12:20-50

P6b. Исус прекарва нощта във Витания. Марк 11:11б

P6c. [Неделя или понеделник, или и двете] Исус за втори път изгонва менкарите от храма. Мат. 21:12-13; Лук. 19:45-48

P6d1. В храма Исус изцелява слепи и куци. Мат. 21:14-16

P6d2. Исус прекарва нощта във Витания. Мат. 21:17

P7. Рано сутринта на следващия ден [понеделник или вторник], връщайки се в Ерусалим, Исус проклина смокиново дърво. Марк 11:12-14. Забележете, че това е второто посещение на Исус в храма.

P8. Рано сутринта [вторник или сряда] Исус проклина смокиновото дърво за втори път. Мат. 21:18-19а

П9а. Веднага смокиновото дърво изсъхва. Мат. 21:19б-22

П9б. Смокиновото дърво изсъхва. Марк 11:20-25

П10. Исус влиза в храма, обсъжда въпроса за властта (Мат. 21:23-32) и изгонва менкачите за трети път. Марк 11:15-18 (Забележка: би било странно, ако Исус ги беше изгонил един ден, а на следващия им беше позволил да останат.)

P11. Вечерта те напускат града. Марк 11:19

P12. Един ден [вторник или сряда] в храма Исус е разпитан за властта Си. Марк 11:27-33; Лука 20:1-8

П13. Притчата за лозарите. Мат. 21:33-46; Марк 12:1-12; Лука 20:9-19

П14. Исус разказва притчата за сватбеното пиршество. Мат. 22:1-14

П15а. Фарисеите и геродеите питат за плащането на данъци на Цезар. Мат. 22:15-22; Марк 12:13-17; Лука 20:20-26

П15б. Садукеите разпитват Исус за възкресението. Мат. 22:23-33; Марк 12:23-27; Лука 20:27-39

P16. След садукеите един фарисей пита за най-голямата заповед. Мат. 22:34-40; Марк 12:28-33

P17a. Никой повече не задаваше въпроси на Исус. Мат. 22:46; Марк 12:34; Лука 20:40

П17б. Докато фарисеите бяха заедно, Исус задава въпрос относно Псалом 110:1. Мат. 22:41-45; Марк 12:35-37; Лука 20:41-44

P18a. Исус изобличава книжниците и фарисеите. Мат. 23; Марк 12:38-40; Лука 20:45-47

П18б. Исус наблюдава приноса на вдовицата. Марк 12:41-44; Лука 21:1-4

P19. Напускайки храма, Исус пророкува неговото разрушение. Мат. 24:1-2; Марк 13:1-2; Лука 21:5-6

P20. На Елеонската планина Исус проповядва за последните времена. Мат. 24:3-44; Марк 13:3-37; Лука 21:7-36

П21. Всеки ден в храма Исус проповядва, а нощува на Елеонската планина. Лука 21:37-38

П22. Три притчи за завръщането на Господаря. Мат. 24:45–25:30

П23а. Учението за съда над овцете и козите пред престола на Исус. Мат. 25:31-46

П23б. Два дни преди Пасхата първосвещениците и старейшините замислят да арестуват Исус. Мат. 26:1-5; Марк 14:1-2; Лука 22:1-2

P24. Юда тайно преговаря със свещениците, за да предаде Исус. Мат. 26:14-16; Марк 14:10-11; Лука 22:2-6

P25. На първия ден от Празника на безквасните хлябове те подготвят Тайната вечеря. Мат. 26:17-19; Марк 14:12-16; Лука 22:7-13

П26. Исус измива нозете на учениците Си Йоан 13:1-18

Стр. 27. В голяма горна стая (Марк 14:15) те споделят Господната вечеря. Матей 26:20-29; Марк 14:17-25; Лука 22:14-23; 1 Коринтяни 11:23-26

Стр. 28. Исус казва, че Юда ще Го предаде. Йоан 13:18-28а

Стр. 29. Новата заповед на Исус да се обичаме един друг. Йоан 13:31-35

Стр. 30. По време на Тайната вечеря Юда си тръгва. Йоан 13:28б-30

P31. Или по време на Тайната вечеря, или малко след това, възниква поредният спор за това кой е най-великият. Лука 22:24-30

Стр. 32а1. След като Юда си тръгна, по пътя към Елеонската планина Исус предсказва, че Петър ще Го отрече три пъти. Мат. 26:30-35; Марк 14:26-31; Лука 22:31-38; Йоан 13:36-38

P32a2. В Гетсиманската градина на Елеонската планина. Мат. 26:36-46; Марк 14:32-43а; Лука 22:39-46

P32b. От Тайната вечеря до Елеонската планина, Исус говори. Йоан 14:1-16:33

P33. Молитвата на Исус преди ареста. Йоан 17:1-26

P34. След като Исус приключва молитвата си, те пресичат долината Кидрон и влизат в маслиновата градина. Йоан 18:1

P35. Арестът на Исус. Мат. 26:47-56; Марк 14:43б-52; Лука 22:47-53; Йоан 18:2-11

P36. Отиват в къщата на Ана, тъст на първосвещеника Каяфа. Лука 22:54; Йоан 18:12-13.

P37. Исус е изпратен в дома на Каиафа. Йоан 18:24. Мат. 26:56-57 и Марк 14:51-53 пропускат предходното и споменават само това.

P38a1. В двора на първосвещеника или близо до него Исус е съден от Синедриона. Мат. 26:57-68; Марк 14:53-65; Лука 22:66-71; Йоан 18:12-14; Йоан 18:19-23

P38b1. Тъй като „този ученик“ [Йоан] беше познат на първосвещеника, той влезе в двора. След това излезе отново, говори с момичето/прислужницата/слугинята, която беше на дежурство, и въведе Петър през вратата. Йоан 18:15-16

P38b2. Първо обвинение: В двора едно момиче/прислужница/слугиня на първосвещеника, която стоеше при вратата, дойде при него (Мат.), мина покрай него (Марк) и, като погледна Петър в светлината на огъня, му каза, че той е бил с Исус. Петър се грееше в двора. Мат. 26:69; Марк 14:66-67; Лука 22:54-56; Йоан 18:17а

P38b3. Първо отричане: Петър се отрече от Исус, като каза: „Жено, не Го познавам“ (Лк), „Не знам за какво говориш“ (Мат.) или „Не знам и дори не разбирам за какво говориш“ (Марк) пред всички тях (Мат.). Мат. 26:70; Марк 14:68; Лука 22:57; Йоан 18:17

P38b4. Втора вълна от обвинения: Тогава Петър отиде при портата (Мат.), и друго момиче [allu] каза на тълпата: „Този човек беше с Исус от Назарет“ (Мат.). Петър беше обвинен: „И ти си един от тях.“ (Лк) Слугинята (Марк), като видя отново Петър, каза на тълпата: „Този човек е един от тях.“ (Марк) Петър беше попитан: „Не си ли и ти един от учениците Му?“ (Йоан) Мат. 26:71; Марк 14:69; Лука 22:58а; Йоан 18:25а

P38b5. Второ отричане: Петър с клетва каза: „Не съм“ (Йоан), „Човече [anthrope], не съм.“ (Лука) „Не познавам този човек!“ (Мат.), и за втори път се отрече от Исус. Мат. 26:72; Марк 14:70а; Лука 22:58б; Йоан 18:25б

P38b6a. Трети кръг от обвинения: Около час по-късно (Лк) стоящите наоколо [малка тълпа?] казаха, че Петър е един от тях, и споменаха галилейския му акцент. Мат. 26:73; Марк 14:70б; Лука 22:59

P38b6b Един от слугите на първосвещеника, роднина на човека, на когото Петър беше отрязал ухото, обвини Петър, че го е видял в маслиновата градина. Йоан 18:26

P38b7. Трето отричане: Петър се закле и каза: „Човече, не знам за какво говориш“ (Лк), „Не познавам този човек!“ (Мт) или „Не познавам този човек, за когото говориш!“ (Мк, Йоан), и за трети път се отрече от Исус. Веднага, докато все още бяха в къщата, петелът пропя. Исус погледна Петър (Мат. 26:74-75; Марк 14:71-72; Лука 22:60-62; Йоан 18:27).

P38c. Юда се обеси. (Въжето се скъса или преди, или след смъртта му.) Трупът падна и се разкъса. Първосвещениците купиха нивата, където лежеше трупът на Юда. Нивата се наричаше Акелдама. Мат. 27:1-10; Деяния 1:18-19

P38a2. Войниците се подиграват на Исус, бият Го и Му завързват очите. Лука 22:63-65

P39. Призори юдейският съвет попита Исус (или Го попита отново): „Ако Ти си Христос, кажи ни.“ И те взеха решение. Мат. 27:1; Марк 15:1; Лука 22:66-71

P40a. Междувременно беше ранна сутрин и Исус, придружен от свещениците, напусна къщата на Каяфа и отиде на съда си пред римския управител Понтий Пилат. Мат. 27:2; Марк 15:1; Лука 23:1; Йоан 18:28-38.

P40b. В нощта преди съдебния процес пред Пилат съпругата му сънувала, че не иска да има нищо общо с осъждането на Исус. Мат. 27:19

P41. Съдът над Исус пред Пилат. Мат. 27:11-14; Марк 15:1-15; Лука 23:1-6; Йоан 18:28-37

P42. Пилат изпраща Исус при Ирод. Лк. 23:7-11а

П43а. Ирод изпраща Исус обратно при Пилат. Лк 23:11б-12

P44. Исус е върнат при Пилат. Лука 23:13-16

P45. Пилат заявява, че е невинен за кръвта Му, обръща се към тълпата и освобождава Варава. Мат. 27:15-26; Лука 23:17-25; Йоан 18:38-40

P46. Римските войници бият с бич и се подиграват на Исус, като му обличат пурпурно-червена роба и му поставят трънен венец. Мат. 27:27-31а; Марк 15:16-20а; Йоан 19:1-3

P47. Пилат излиза отново при юдеите. Йоан 19:4-15

P48. Исус е отведен, за да бъде разпънат. Мат. 27:31б; Марк 15:20б; Лука 23:26а; Йоан 19:16

P49. Исус [първоначално] носи собствения си кръст. Йоан 19:17а

P50. [След това] Симон от Киринея е принуден да носи кръста на Исус. Мат. 27:32; Марк 15:21; Лука 23:26б

P51. Исус казва: „Дъщери йерусалимски, не плачете за Мен, а плачете за себе си и за децата си…“ Лк 23:28-31

П52а. На Голгота в третия час [9:00 сутринта] Исус е разпънат. Мат. 27:33; Марк 15:22,25; Лука 23:33; Йоан 19:16б-22

P52b. Написаха триезичния надпис над главата на Исус. Мат. 27:37; Марк 15:26; Лука 23:38

P52c. Двама престъпници са разпънати на кръст редом с Исус. Мат. 27:38; Марк 15:27; Лука 23:32-33

P53a. Исус казва: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят.“ Лука 23:34а

P53b. Някои предлагат на Исус да пие, но Той отказва. Мат. 27:34; Марк 15:23

P53c. Хвърляне на жребий за дрехите. Мат. 27:35-36; Марк 15:24; Лука 23:34б; Йоан 19:23-24

P54a. Исус каза: „Жено, ето твоят син… Ето твоята майка“. Йоан 19:25-27

P54b. Други казват: „Той спаси другите; нека спаси Себе Си…“. Мат. 27:40-43; Марк 15:29-30; Лука 23:35а

P54c. Свещениците също се подиграват на Исус. Марк 15:31-32; Лука 23:35б

P54d. Войниците се подиграват на Исус на кръста. Лк. 23:36-37

P54e.1 Разбойникът отляво обижда Исус. Мат. 27:44; Лук. 23:39

P54.e.2 Разбойникът отдясно защитава Исус. Лука 23:40-43а

P54.e.3 Исус казва: „…днес ще бъдеш с Мен в Рая“. Лука 23:43б

P54.f. Исус казва: „Боже Мой, Боже Мой, защо Ме остави?“ Мат. 27:45-47; Марк 34-36

P54.g. Исус казва: „Жаден съм“. Йоан 19:28-29. За втори път му предлагат да пие от гъба. Мат. 27:48

P54.h Някои чакат да видят дали ще дойде Илия. Мат. 27:49

P54.i. Тъмнина от около шестия час до деветия час. Марк 15:33; Лука 23:44-45а

P55a. Исус казва: „Свърши се“. Йоан 19:30

P55b. Точно преди да умре, Исус казва: „Отче, в Твоите ръце предавам Духа Си“. Лк 23:46а

P56a. Исус умира. Мат. 27:50; Марк 15:37; Лука 23:46б

P56b. В същия момент завесата на храма се разкъса на две. Мат. 27:51а; Марк 15:38-39, Лука 23:45б (също и Талус, 52 г. сл. Хр.)

P56c. Настъпи земетресение, гробниците се отвориха и мъртвите излязоха. Мат. 27:51б-53.

P57a. Войниците счупиха краката на разбойниците, но не и на Исус. Йоан 19:31-37

P57b. Стотникът казва, че това със сигурност е бил праведен човек. Лк. 23:47-49

P57c. Стотникът казва: „Този беше Синът Божий!“ Мат. 27:54; Марк 15:39

P57d. Много жени гледаха. Мат. 27:55-56

P58. Когато настъпи вечерта, Йосиф от Ариматея моли Пилат за тялото на Исус. Мат. 27:57-58; Йоан 19:38

P59a. В гробницата на Йосиф от Ариматея Йосиф и Никодим погребаха тялото на Христос и върху гробницата беше претърколен камък. Мат. 27:59-61; Марк 15:42-47; Лука 23:50-54; Йоан 19:39-42

P59b. Преди съботата жените си набавят аромати. Лк. 23:55-56

P59c. Пилат дава разрешение за поставянето на стража от войници при гроба. Мат. 27:62-65

P60. Те запечатаха гроба и поставиха стража. Мат. 27:66

В: Кои са основните предположения, направени в Евангелията за хармонизирането на Страстната седмица?

Отговор: Ако човек използва тези предпоставки, би трябвало да може да изведе много подобна хармония на Страстната седмица на Исус.

а) Исус е напускал Ерусалим за повече от една нощ.

б) Исус е изгонил менкарите поне два пъти.

в) Исус прокле смокиновото дърво ден преди то да изсъхне, както и на следващия ден.

г) Всичко в Евангелията е в хронологичен ред за Страстната седмица, с изключение на Матей 26:6-13; Марко 14:3-9; Лука 22:46; Лука 22:54-62 и Лука 23:38.

В: В Мат. 21:1-3, Марк 11:4-7, Лука 19:30 и Йоан 12:13-15 Исус язди ли малко магаре или магаре?

Отговор: Това не е отговорът: Някои се чудят дали става дума за едно или за две животни, тъй като гръцката дума kai може да означава „и“ или „дори/а именно“. Еврейската дума в Захария 9:9 също означава или „и“, или „или“. Вижте Арндт в „Библейски затруднения и привидни противоречия“, стр. 180, за повече информация по този въпрос. Въпреки това, както показва следващата част, всъщност е имало две животни.

Отговорът: Имало е две животни, защото в описанието на триумфалното влизане в Матей 21:4-7 се казва, че и майката, и жребчето са били там. Мъничето сигурно е било доста младо, защото никога преди това не е било яздено. Явно те не са отделяли майката от мъничето, а са взели и майката със себе си. От естествена гледна точка хората биха постъпили така, за да успокоят младото животно. Ако то беше с майка си и майката не се тревожеше, че мъничето се язди, тогава и мъничето нямаше да се тревожи. Какъв по-добър начин да се води младо, нервно животно, освен да го накараш да следва майка си?

Извън Библията Юстин Мъченик (писал около 138–165 г. сл. Хр.) също споменава, че майката магарица е била взета заедно с малкото в своя „Диалог с Трифон Юдеина“, глава 53 (ANF, том 1, стр. 222).

Въпрос: В Мат. 21:12–13, Марк 11:11–17 и Лука 19:37–46 Исус изгони ли менячите в неделя или в понеделник?

Отговор: Матей 21:12-13 и Лука 19:37-46 не уточняват дали Исус е изгонил менкачите в същия ден, в който е било триумфалното влизане (неделя), или на следващия ден. Марк 11:11-17 обаче показва, че това е станало на следващия ден.

В: В Матей 21:12-13, Марк 11:12-19 и Лука 19:43-48, когато Исус очисти храма, как е могъл да преобърне масите на менячите, след като вече беше направил това в началото на Своето служение в Йоан 2:13-19?

Отговор: Защото е имало две очиствания на храма. Исус е направил това два пъти, защото отношението Му към тази търговия в храма не се е променило. Представете си, че в началото на служението Си Исус е преобърнал масите, направил е бич и е изгонил менячите. След това си представете, че Исус се сблъсква със същата ситуация в края на Своето служение и казва: „Няма нищо лошо в това“ или преминава мълчаливо покрай нещо, срещу което преди това активно се е противопоставял. Не, към края на Своето служение Исус е имал подобна реакция към същата ситуация, с която се е сблъскал в началото на Своето служение.

Всъщност имаше не само едно, а три неща, които не бяха наред с паричните обменници в храма.

1. Те не бяха Божии слуги, а все пак печелеха пари вътре в Божия храм.

2. Макар хората да са дошли с намерение да се поклонят, те трябваше да започнат да мислят за размяна и други финансови въпроси, свързани с „плащането, за да се поклонят на Бога“.

3. Освен това те ограбваха хората, като им налагаха много високи цени. Например, не позволяваха на хората да използват обикновени пари, за да купят тези животни. Те трябваше да обменят парите си срещу специални храмови монети, използвани за закупуването на животните.

Въпрос: В Матей 21:12-19 Исус прокле ли смокиновото дърво на следващия ден, след като очисти храма, или преди това, както изглежда да подсказва Марко 11:12-14, 20-24?

Отговор: Исус прокле смокиновото дърво, след като изгони паричарите, както казва Матей. Марко не дава толкова подробности, но дори и той казва: „На следващия ден“, за да покаже, че това е станало след това.

В: В Мат. 22:37 и Марк 12:29-30 спазването на най-голямата заповед води ли до единството на световните религии, както твърдят някои привърженици на „Ню Ейдж“?

Отговор: Не. На първо място, това са две заповеди, а не една. Второ, първата заповед – да обичаш Бога с цялото си сърце, душа и ум – е по-важна от втората заповед – да обичаш ближния си като себе си. За разлика от това, в което вярват последователите на „Ню Ейдж“, не всички религии водят към Бога. На Страшния съд Исус ще каже на онези, които твърдяха, че Го следват, но всъщност не го правеха: „Никога не съм ви познавал; махнете се от Мен, вие, които вършите беззаконие!“ Сигурно не искате Исус да ви каже: „Махнете се от Мен.“

В: В Мат. 24–25 и Марк 13:5–30, кога ще се сбъднат тези неща?

Отговор: Те се изпълняват в продължение на определен период от време. В Матей 24:2 се говори за разрушаването на Храма през 70 г. сл. Хр. Други части очакват Второто пришествие на Исус. Събитията от края на времената са „неизбежни“, което означава, че няма нищо, което да сочи, че ще настъпят в близко бъдеще, но могат да се случат по всяко време.

В: В Мат. 24:6 и Марк 13:7; Юстин Мъченикът в „Диалог с Трифон, евреин“ 35:3 пише, че има изказване на Исус, че „ще има бунтове и конфликти“, което не съществува в евангелията, но е записано в сирийския текст на „Дидахе“ (6, 5) и в „Проповедите“ на Климент (2, 17 и 16, 21), както и в коптското Евангелие на Тома (16). А тези източници са отделни и нямат връзка помежду си. Как можем да обясним това?

О: Исус е казал, че ще има войни и слухове за войни в Матей 24:6; Марко 13:7; войни и революции в Лука 21:9. „Дидахе“ е раннохристиянско писание, което или е перифразирало това, или е съдържало изречение, казано от Исус, което не се намира в четирите евангелия (Йоан 20:30-31; 21:25). „Климентовите проповеди“ са ебионитски, а не християнски. Въпреки това ебионитите са чели евангелията и вероятно са чели и „Дидахе“, така че биха могли да са го взели оттам. Гностическото „Евангелие на Тома“ не е било известно, преди Хиполитус да напише против него през 222–235/236 г. сл. Хр., и то съдържа всякакви измислени твърдения.

Така че, накратко, аз не придавам никакво значение на „фалшификациите“ на „Клементиновите проповеди“ или на Евангелието на Тома. Въпреки това Йоан също ни казва, че Исус е правил и казвал неща, които не са записани в четирите евангелия. Може би „Дидахе“ и „Диалогът с Трифон, евреина“ съдържат едно от тези неща, или пък „Дидахе“ просто е перифразирало това, което се е съдържало и в четирите евангелия.

Въпрос: Защо в Мат. 24:19 и Марк 13:17 ще бъде толкова трудно за бременните жени и кърмещите майки?

О: Може да има две причини. Първо, бързото бягство по труден път е особено трудно за бременните жени и тези с бебета. През зимата в Палестина времето е по-студено, но не и изключително студено. Въпреки това реките преливат и е трудно да се пресекат.

Второ, за майките, които са заловени, може да е ужасно да се тревожат какво ще се случи с малките деца или с неродените бебета.

В: В Мат. 24:24 и Марк 13:22 как е възможно дори избраните да бъдат заблудени?

Отговор: Избраните не са вярващи. По-скоро избраните са всички онези, които ще станат вярващи. Разбира се, ако едно бебе умре и отиде в Рая, дори то ще бъде вярващ в Рая.

Тези стихове казват, че избраните могат да бъдат заблудени, но не казват, че ще бъдат заблудени завинаги. Аз лично познавах човек, за когото вярвах, че е истински християнин, който след това се присъедини към мормонската църква, а скоро след това напусна мормонизма и се върна към християнството.

В: В Мат. 24:28 Исус говореше ли за „мъртво тяло“, или просто за тяло – живо или мъртво, както казва гръцкият текст в Лука 17:37?

Отговор: Няма доказателства, че някой от двамата евангелисти е цитирал точно всичко, което Исус е казал; те често са преразказваха думите Му. Може би Исус не е използвал нито една от двете гръцки думи, ако, както е вероятно, е говорил на арамейски.

В: В Мат. 24:29 Исус ще дойде ли веднага след Голямата скръб, или ще има „време на езичниците“, както посочва Лука 21:24,27?

О: И двете. Голямата скръб слага край на времето на езичниците.

Въпрос: В Мат. 24:30-31 и Марк 13:26-27 избраните се събират ли преди Христос да се завърне в облаците с голяма слава, или след това?

Отговор: Въпреки че във двата пасажа първо се споменава завръщането на Христос, нито един от тях не уточнява реда.

В: В Мат. 24:34 и Марк 13:30 какво ще се случи, преди това поколение да изчезне?

Отговор: Първо какво не е отговорът, а след това самият отговор.

Не е отговорът: Исус е казал това около 33 г. сл. Хр. В еврейското мислене едно поколение се считаше за 40 години. Разпъването на кръста, възкресението и възнесението на Христос щяха да се случат много скоро, а разрушаването на Храма щяло да стане през 70 г. сл. Хр., което беше точно в рамките на 40 години. Християните от течението на частичния претеризъм ( ) поддържат това виждане. Въпреки това, трудността се състои в това, че Исус е казал „всички тези неща“, което включва и пророчествата за Неговото второ пришествие.

Отговорът: Вероятно това е грешка на преписвача, тъй като гръцките думи за „род“ и „поколение“ се различават само с една съгласна. Исус е казвал, че еврейският народ няма да изчезне, докато не настъпи Второто пришествие на Христос.

В: В Мат. 24:42 и Марк 13:35-37, кога християните трябва да започнат да бдят за знаменията на Христовото завръщане?

Отговор: Исус им заповяда да бдят веднага. Следователно църквата би трябвало да бди вече 2000 години. Тази концепция, наречена „неотложното завръщане на Христос“ – че трябва винаги да бдим, защото не знаем нито деня, нито часа – Бог ни я даде, за да бъдем усърдни в спазването на Божието слово.

В: Защо Матей 26:6-13, Марк 14:1-11 и Йоан 12:1-11 се различават значително от Лука 7:36-50 по отношение на помазването на Исус с масло?

Отговор: Лука 7:36-50 описва различно събитие. По-конкретно, Лука описва помазването на нозете на Исус от една грешна жена в къщата на един фарисей, точно след като учениците на Йоан Кръстител попитаха кога Исус ще разкрие, че е Месията. Другите три пасажа описват помазването от Мария Магдалина в къщата на изцелен прокажен, в присъствието на Лазар, точно преди Пасхата.

Сред първите, отговорили на този въпрос, е бил Августин от Хипо (354–430 г. сл. Хр.) в своята книга „Хармония на Евангелията“, том 2, глава 79:154 (NPNF1, том 6, стр. 173–164).

Въпрос: Коя точно беше тази жена, която изля мирото върху Исус? Защото Матей казва (Мат. 26:7-): „Дойде при Него една жена с алабастрен съд с много скъпо миро и го изля върху главата Му, докато Той седеше на трапезата“, докато Лука (Лука 7:37) казва: „И ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че Исус седи на трапезата в къщата на фарисея, донесе алабастрен съд с миро“, а Йоан казва: „(Това беше онази Мария, която помаза Господа с миро и изтри нозете Му с косата си, чийто брат Лазар беше болен.)“ (Йоан 11:2), „Тогава Мария взе един фунт миро от нард, много скъпо, и помаза нозете на Исус, и изтри нозете Му с косата си“ (Йоан 12:3).

О: Всички тези разкази се отнасят за една и съща Мария; Мария, сестрата на Марта, вероятно е същата като Мария Магдалина, макар това да не е сигурно.

В: Защо в Мат. 26:6-13 се казва, че главата на Исус е била помазана, докато в Йоан 12:1-11 се казва, че са били краката?

Отговор: Мария Магдалина помаза първо едното, а след това и другото.

В: В Марк 14:1 Мария помаза ли Исус два дни преди Пасхата, или шест дни преди нея, както се казва в Йоан 12:1?

О: И двете. Това събитие очевидно се е случило на 8-ия ден от месец Нисан, което е два дни преди началото на четиридневния празник Пасха, който завършва с пасхалната вечеря, както показва Изход 12:1-11.

В: При разказа за събитието на Тайната вечеря в Евангелието от Лука, а също и в 1 Коринтяни 11:24 на Павел, Исус казва: „Правете това в Моя памет“. Но същата тази фраза не се среща нито в Евангелието от Марк (Марк 14:22), нито в Евангелието от Матей (Матей 26:26), а там се казва само: „Вземете, яжте: това е Моето тяло“. Защо?

Отговор: Евангелистите не са записали всички подробности; нито са били длъжни да го направят.

В: Защо в Евангелията намираме четири различни разказа за Господната вечеря? Дължи ли се това на влиянието на църковните размишления и литургичния живот?

Отговор: Не. Тайната вечеря беше ключова част от живота на Исус и от служението Му към учениците. Би било доста изненадващо, ако нито един от четиримата евангелисти не я беше споменал. Не съм сигурен какво общо биха имали църковните размишления с всичко това. Църковният литургичен живот, т.е. официалните литургии, монашеските ордени и т.н., се появи едва векове след евангелията и съществуващите ни ръкописи от тях.

Кога са се появили монасите и отшелниците?

Макар Филон Евреинът да твърди, че по негово време (преди 50 г. сл. Хр.) в Египет е имало езически отшелници, първите християнски отшелници са били Павел Отшелникът и други, които са избягали в пустинята по време на преследванията на Деций през 250–251 г. сл. Хр. Антоний е бил известен отшелник от 270 до 356 г. сл. Хр. По-късно учението на Атанасий, Хиларий, Амброзий Милански, Йоан Касиан и други допринесе за разпространението на манастирите (за мъже) и абатствата (за жени).

Кога са преписани най-ранните запазени евангелски ръкописи?

p52 е откъс от Йоан 18:31–33 от едната страна и Йоан 18:37f–38 от другата. Той е написан преди около 138 г. сл. Хр.

p66 (ок. 125–175 г. сл. Хр.) съдържа 92% от Евангелието на Йоан

p75 (175–225 г. сл. Хр.) съдържа 1 166 стиха от Евангелието на Лука и Йоан

стр. 45 (200–225 г. сл. Хр.) съдържа 833 стиха от четирите евангелия и Деянията на апостолите.

Освен библейските ръкописи, самите раннохристиянски писания цитират 87% от стиховете в евангелията преди 325 г. сл. Хр.

Кои ранни християни са писали за Господната вечеря преди 250 г. сл. Хр.?

Преди преследването на Деций следните ранни християни са писали за Господната вечеря.

Игнатий Антиохийски (-107/116 г. сл. Хр.) „Затова внимавайте да имате само една Евхаристия. Защото има една плът на нашия Господ Исус Христос и една чаша, която [изразява] единството на Неговата кръв; един олтар; както има един епископ, заедно с презвитерите и дяконите, моите съслужители; така че, каквото и да правите, да го правите според [волята на] Бога.“ Писмо на Игнатий до филаделфийците [гръцки] гл. 4, стр. 81

„Дидахе“ (=Учението на дванадесетте апостоли) (ок. 60–120 г. сл. Хр.) том 7, гл. 9–10, стр. 379–380 разглежда приемането на Господната вечеря. Въпреки това на две места той я нарича „Благодарение“, но никога не я нарича Евхаристия.

Юстин Мъченик (ок. 150 г. сл. Хр.) обяснява как те участват в Господната вечеря в „Първата апология на Юстин Мъченик“, гл. 65, стр. 185.

Ириней Лионски (182–188 г. сл. Хр.), фрагмент 37, стр. 574, казва: „…за да представи тази жертва – хлябът като тялото на Христос, а чашата като кръвта на Христос – с цел тези, които приемат тези антитипи [antitopon], да получат опрощение на греховете и вечен живот.“

Климент Александрийски (193–202 г. сл. Хр.) описва как Исус е отслужил Тайната вечеря. „Стромати“, книга 1, глава 10, стр. 310 (и на други места).

Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.) „Това тя [Църквата] запечатва с водата (или кръщението), облече със Светия Дух, храни с Евхаристията, ободрява с мъченичеството и срещу такава (поддържана) дисциплина тя не допуска никакви опровержители.“ „Предписание срещу еретиците“, гл. 36, стр. 261 (и на други места)

Хиполикт от Портус (222–235/236 г. сл. Хр.) споменава сакраменталната храна в „Коментар върху Битие“ 49:12–15, стр. 168.

Ориген (225–253/254 г. сл. Хр.) счита, че хлябът на Евхаристията е символ на благодарност към Бога. Ориген, „Против Целз“, книга 8, глава 58, стр. 661

Въпрос: Според Мат. 26:17, Марк 14:12, Лука 22:1 и Йоан 13:1–2, Тайната вечеря беше ли в петък вечер или в четвъртък вечер?

Отговор: Била е в четвъртък вечер.

Празникът на безквасните хлябове е продължавал цяла седмица (Числа 28:17; Второзаконие 16:3)

Пасхата беше в петък вечер след залез слънце. Тя беше на четиринадесетия ден от първия месец според Изход 12:1, 6-8; Левит 23:5; Числа 9:5; 28:16. Това означава от залез слънце в петък вечер до залез слънце в събота вечер.

Евреите (както и учениците) се подготвиха за Пасхата и заклаха пасхалното агне на първия ден от празника на безквасните хлябове, който беше четвъртък (Матей 26:17; Марко 14:12; Лука 22:7).

Тъй като Исус беше разпънат на кръста в петък през деня, това е причината, поради която юдеите искаха тялото Му да бъде свалено от кръста преди началото на съботата.

В Йоан 19:14 за разпъването се казва: „А това беше денят на подготовката (paraskeue) за Пасхата.“ Денят на подготовката за Пасхата е от залез слънце в четвъртък вечер до залез слънце в петък вечер, т.е. включва по-голямата част от петъка. Като странична бележка, съвременната гръцка дума за петък е „параскеуе“. Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.) в „De Corona“, глава 3, стр. 94, обсъжда как ранните християни са празнували Господната вечеря.

Вижте „When Critics Ask“, стр. 343–344, 375, „Hard Sayings of the Bible“, стр. 448–449, и „Encyclopedia of Bible Difficulties“, стр. 375–376, за повече информация защо Исус е бил разпънат в петък.

За това, че пасхалната вечеря е била с един ден по-рано от обичайното, в четвъртък вечер, вижте „Трудни изречения от Библията“, стр. 448–449

В: Четирите евангелия са единодушни, че Последната вечеря е била в четвъртък вечер, а разпъването на Исус – в петък. Но те не са единодушни дали Последната вечеря е била пасхална вечеря. Какво мислите? Била ли е пасхална вечеря или обикновена вечеря?

Отговор: Предвид естеството на дискусията, това не е била обикновена вечеря. Била е Пасха, отпразнувана един ден по-рано. Първо малко контекст, а след това и причината.

Имаше едноседмично празнуване на Празника на безквасните хлябове (Числа 28:17; Второзаконие 16:3)

Пасхата беше в петък вечер след залез слънце. Тя беше на четиринадесетия ден от първия месец според Изход 12:1, 6–8; Левит 23:5; Числа 9:5; 28:16. Това означава от залез слънце в петък вечер до залез слънце в събота вечер. Някои обаче, като есеите, я празнуваха в четвъртък вечер. Исус наистина искаше да празнува Пасхата с учениците Си преди Своите страдания (Лука 22:15). Те не я празнуваха по обичайното време, защото Исус щеше да бъде зает с друго.

В: В Евангелията Исус беше ли разпънат в четвъртък, петък или събота?

Отговор: Спекулациите варират от сряда до събота. Накратко, сряда и събота не биха били възможни. Петък се вписва в останалата хронология, но и четвъртък би бил възможен. Въпреки това ранните християни твърдят, че е било петък, с изключение на Ориген, който казва, че е било или този ден, или денят преди него.

Юстин Мъченик (151–155 г. сл. Хр.) Исус е бил разпънат в деня преди събота [петък] и е възкръснал в деня след събота [неделя]. „Първа апология“ на Юстин Мъченик, гл. 67, стр. 186

Викторин от Петау (пострадал мъченически през 304 г. сл. Хр.) „На шестия ден [т.е. петък], … На този ден също, поради страданията на Господ Исус Христос, ние или се молим на Бога с „ “, или постим. На седмия ден…“ „За сътворението на света“, стр. 341

Петър Александрийски (306, 285–311 г. сл. Хр.) разглежда четвъртия ден и факта, че Исус е пострадал за нас на шестия ден [петък]. След това той казва: „Но деня на Господа празнуваме като ден на радост, защото на него Той възкръсна, и на този ден сме приели за обичай дори да не прекланяме колене.“ Каноничното послание, канон 15, стр. 278

Ориген (225–254 г. сл. Хр.): „Този, за когото са говорили пророците, но също и на другите езически народи, че Този, който беше разпънат вчера или предишния ден, е претърпял тази смърт доброволно в името на човешкия род“, Ориген, „Против Целз“, книга 1, глава 31, стр. 409.

Въпреки това, от около 80-те автори след Библията и преди Никея, трима автори с едно и също мнение не са много. Вижте предишния въпрос за обсъждането.

В: В Мат. 12:40 Исус ли е бил в гроба три дни и три нощи, или е възкръснал на третия ден в Марк 8:31, или през три дни в Марк 14:58, или след три дни в Йоан 2:19, или „третият ден“ настъпва днес в Лука 24:21?

Отговор: „След три дни“ е известна еврейска идиома в Библията, която означава част или всичките три дни.

Денят и нощта се считат за една цялост. Рави Елеазар бен Азария (I век сл. Хр. или ок. 100 г. сл. Хр.) заявява: „Денят и нощта са една она [част от времето], а частта от она е като цялото“ (Мишна, Йерусалимски Талмуд: Шабат, глава IX, параграф 3, Вавилонски Талмуд: Песахим 4а)

Част от деня се брои за цял ден. Освен цитираното по-горе, равин Симеон бен Гамалиел също е обсъждал това с другите. „А колко дълго е една цяла „она“? – Равин Симеон бен Гамалиел обясни: Една нощ и половин ден. Но изискваме ли „она“ да бъде толкова дълга? Не е ли [такова изискване] по-скоро несъвместимо със следното: Ако лозовите преси или маслиновите преси на човек са нечисти и той желае да приготви съответно виното и маслото си в условия на чистота, как трябва да постъпи? Той изплаква дъските, клонките и коритото;“ Вавилонски Талмуд, трактат Нида, фолио 65а

Някои са се опитвали да твърдят, че „она“ се отнася само до дните на нечистота на жената, но цитираният по-горе пасаж показва, че „она“ е общ период от време.

Днес понякога използваме включващо време. http://www.apologeticspress.org/apcontent.aspx?category=6&article=756 споменава, че дори и днес, ако някой се настани в хотел през нощта и не напусне до часа за напускане, му се начисляват два пълни дни.

Библейски пример е прилагането на Левит 12:2-3. Там се казва, че еврейските момчета трябвало да бъдат обрязани на осмия ден. Така че, ако едно еврейско момче се е родило в понеделник , кога е трябвало да бъде обрязано? То е трябвало да бъде обрязано в понеделник една седмица по-късно. А ако се е родил в понеделник в 23:59 ч.? Все пак ще бъде обрязан в понеделник една седмица по-късно. Това е включващо отчитане на времето.

Ето още девет примера за включващо отчитане на времето от Библията.

1. В Битие 42:17 Йосиф хвърли братята си в затвора за три дни. Но в стих 18 той освободи десет от тях на третия ден.

2. Ровоам във 2 Летописи 10:5 каза на народа: „Върнете се при мен след три дни“. А в 2 Летописи 10:12 народът се върна „Върнете се при мен на третия ден“.

3. В 1 Царе 30:12 един болен египетски роб каза на Давид, че не е ял нищо и не е пил вода в продължение на три дни и три нощи. Но човек не би могъл да оцелее в пустинята без никаква вода в продължение на 72 часа. Несъмнено робът е имал предвид част от три дни.

4. В Естир 4:16 Естир казва да постят за нея „три дни, денем и нощем“, и че тя ще направи същото. Въпреки това в Естир 5:1 се казва, че „на третия ден“ Естир е дала пир, така че това е същото време.

5. Матей 27:62б-63а: „казвайки: Господи, спомнихме си, че този измамник каза, докато беше жив: „След три дни ще възкръсна.“ Затова заповядай гробът да бъде охраняван до третия ден“,

6. Говорейки за смъртта и възкресението на Христос, самият Исус казва в Матей 12:40: „три дни и три нощи“, Марко 8:31 казва: „на третия ден ще възкръсне“, Марко 14:58 казва: „през три дни“, Йоан 2:19 казва: „за три дни“, а Лука 24:21 казва: „Днес настъпва този трети ден“.

7. Така че „три дни и три нощи“ в Мат. 12:40 (и вероятно Йона 1:17) е равнозначно на „на третия ден“ в Матей 16:21; 17:23; 20:19 и Лука 13:32. То е равнозначно на „Дали днес е третият ден?“ в Лука 24:21.

8. Но тук няма нищо особено в числото три. Изразите „седем дни“ и „на седмия ден“ също са взаимозаменяеми. В 1 Царе 20:29а се казва: „Седем дни войските лагеруваха една срещу друга, и на седмия ден започна битката.“

9. Изразът „четири дни“ в Деяния 10:30 означава части от четири дни в Деяния 10:3, 9, 23, 24.

В: В Лука 22:3-4,7 Сатана влезе ли в Юда, когато той отиде при първосвещениците, за да предаде Исус, или това стана по време на Тайната вечеря, когато Исус му даде хляба в Йоан 13:27?

Отговор: И двете неща са се случили. Сатана влезе в Юда, когато Юда реши да предприеме действия, за да говори с първосвещениците за предаването на Исус, и Сатана влезе отново в Юда, когато Юда се върна при първосвещениците, за да им каже къде ще бъде Исус.

В: В Мат. 26:34, Марк 14:30-71 и Лука 22:34 колко пъти Петър се отрече от Христос и колко пъти пропя петелът?

О: Матей 26:34, Лука 22:34 и Йоан 13:38 казват, че преди петелът да пропее (неуточнено колко пъти), Петър ще се отрече от Исус три пъти. Марко 14:30 казва, че преди петелът да пропее два пъти, Петър ще се отрече от Исус три пъти.

1. Първото отричане е в Матей 26:70, Марко 14:68 и Лука 22:57.

2. Второто отричане е описано в Матей 26:72, Марк 14:70 и Лука 22:58

3. Третото отричане е в Матей 26:74, Марко 14:71 и Лука 22:60.

Петелът пропя за втори път в Матей 26:75, Марко 14:72 и Лука 22:60. Писанието не уточнява дали петелът е пропял и двата пъти след третото отричане на Петър, или дали е пропял веднъж по-рано, а вторият път – след третото отричане на Петър. Във всеки случай това няма голямо значение.

В: В Мат. 26:40, 42, 44 и Марк 14:27, 40, 41 защо учениците са спали, след като Исус изрично им е казал да не спят, а да бдят и да се молят за Него?

Отговор: Те не би трябвало да спят. Вероятно учениците са били много изморени след напрежението от това, че са се намирали на място, където са знаели, че водачите искат да арестуват Исус. Вероятно са смятали, че Градината е безопасно място, и в тази мирна обстановка са се уморили.

Исус дори не получи подкрепа от тревогите и молитвите им, а само от хъркането им.

В: В Мат. 26:69-75, Марк 14:66-72, Лука 22:54-62; Йоан 18:15-18, 25-27, как съгласувате тези четири разказа тук, особено второто отричане?

Отговор: Няма проблем, ако си припомните, че тълпите обикновено не мълчат. Първо нека разгледаме последователността на събитията, след това нека отсеем това, което не е отговорът, и накрая нека дадем отговора.

Последователност на събитията:

1. Тъй като „този ученик“ [Йоан] беше познат на първосвещеника, той влезе в двора. След това излезе отново, говори с момичето/прислужницата/слугинята, която беше на служба, и въведе Петър през вратата. Йоан 18:15-16

2. Първо обвинение: В двора едно момиче/прислужница/слугиня на първосвещеника, която стоеше при вратата, дойде при него (Мат.), мина покрай него (Марк), погледна Петър в светлината на огъня и му каза, че е бил с Исус. Петър се грееше в двора. Мат. 26:69; Марк 14:66-67; Лука 22:54-56; Йоан 18:17а

3. Първото отричане: Петър се отрече от Исус, като каза: „Жено, не Го познавам“ (Лк), „Не знам за какво говориш“ (Мат.) или „Не знам и дори не разбирам за какво говориш“ (Марк) пред всички тях (Мат.). Мат. 26:70; Марк 14:68; Лука 22:57; Йоан 18:17

4. Втори кръг от обвинения: Тогава Петър отиде при портата (Мат.), и друго момиче [allu] каза на тълпата: „Този човек беше с Исус от Назарет.“ (Мат.). Петър беше обвинен: „И ти си един от тях.“ (Лк) Слугинята (Марк), като видя отново Петър, каза на тълпата: „Този човек е един от тях.“ (Марк) Петър беше попитан: „Не си ли и ти един от учениците Му?“ (Йоан) Мат. 26:71; Марк 14:69; Лука 22:58а; Йоан 18:25а

5. Второ отричане: Петър с клетва каза: „Не съм“ (Йоан), „Човече [anthrope], не съм.“ (Лука) „Не познавам този човек!“ (Мат.), и за втори път се отрече от Исус. Мат. 26:72; Марк 14:70а; Лука 22:58б; Йоан 18:25б

6а. Трети кръг от обвинения: Около час по-късно (Лк) стоящите наоколо [малко множество?] заявиха, че Петър е един от тях, и споменаха галилейския му акцент. Мат. 26:73; Марк 14:70б; Лука 22:59

6б Преди или след 6а един от слугите на първосвещеника, роднина на човека, на когото Петър беше отрязал ухото, обвини Петър, че го е видял в маслиновата градина. Йоан 18:26

7. Трето отричане: Петър се закле и каза: „Човече, не знам за какво говориш“ (Лк), „Не познавам този човек!“ (Мат.) или „Не познавам този човек, за когото говориш!“ (Марк, Йоан), и за трети път се отрече от Исус. Веднага след това, докато все още бяха в къщата, петелът пропя. Исус погледна Петър (Мат. 26:74-75; Марк 14:71-72; Лука 22:60-62; Йоан 18:27).

Кое не е правилният отговор:

Различен ред не е отговорът, защото евангелските разкази използват думи като „късно“, „след“ и „около час по-късно“.

Повече от три отричания е малко вероятно, както предложи един човек, но няма убедителна причина, поради която Исус да е казал, че Петър ще се отрече три пъти, а всъщност да са били повече от три пъти.

Отговорът: (Тълпите не мълчат)

След първото отричане на Петър, малко по-късно второ момиче заговори пред тълпата за Петър. Дворът беше вътре в къща и вероятно не беше толкова голям. Бихте ли очаквали първото момиче да мълчи? – почти сигурно не. Тя би повторила това, което беше казала на Петър. Бихте ли очаквали тълпата да мълчи пред това сериозно обвинение? – много малко вероятно. Един мъж не обвини Петър, а го попита дали е с Исус. Ето защо, въпреки че жените обвиниха Петър, той отговори на мъжа.

По същия начин, при третото отричане, бихте ли очаквали някой да се обърне към тълпата и никой от тълпата да не каже нищо? Освен тези две неща, вероятно са били казани и други неща.

Въпрос: В Марк 14:1 как жената (Мария Магдалина) помазва Исус два дни преди празника Пасха, след като това се е случило шест дни преди пасхалната вечеря?

Отговор: Думите „празникът на“ в превода на крал Джеймс не се срещат нито в гръцкия оригинал, нито в по-съвременните преводи.

В: В Марк 15:25 Исус беше ли разпънат на третия час, или процесът му беше в шестия час, както казва Йоан 19:14?

О: Първо – факт, който не е част от отговора, а след това – самият отговор.

Факт, който не е част от отговора: Както Евсевий и други са посочили, гръцкият начин на изписване на три и шест се различава само с една черта, така че може да е станала грешка на преписвача. Това не е отговорът, защото следващата част показва защо двете времена трябва да са различни.

Отговорът:

Марко е използвал еврейския ден, който започваше в 6:00 ч. сутринта, така че Исус е бил разпънат около 9:00 ч. сутринта. Йоан, който пишеше предимно за езически читатели, е използвал римския ден (в Йоан 1:39; 4:6; 19:14), който започваше в полунощ, така че съдебният процес е започнал около 6:00 ч. сутринта.

Като историческа бележка, римляните и гърците започваха деня в полунощ. Известният астроном Клавдий Птолемей (II век сл. Хр.) започваше всеки полуден в полунощ и в пладне, и очевидно така са се появили обозначенията „A.M.“ и „P.M.“, според „The Expositor’s Bible Commentary“, том 2, стр. 619.

В: Скептикът Барт Ерман твърди, че Исус е бил апокалиптичен (фокусирал се е върху края на времената) в Евангелието от Марко, но не и в това от Йоан („Jesus, Interrupted“, стр. 81)

Отговор: Исус е говорил за края на времената в три евангелия: Матей 24–25, Марко 13 и Лука 17:20–37. Общоприето е, че Евангелието от Йоан е написано по-късно от останалите евангелия. Евангелието от Йоан е приблизително със същата дължина като останалите евангелия. Той предоставя много подробности за беседите, които липсват в другите евангелия, но явно не е счел за необходимо да повтаря това, което другите евангелия вече са изложили доста ясно. Разбира се, книгата с най-много апокалиптичен материал в Библията не е евангелие, а книгата „Откровение“, записана от Йоан.

Въпрос: В Мат. 26:14–16; Марк 14:43–45; Лука 22:1–6 и Йоан 18:2 Ерман смята, че фактът, че Юда е казал на юдеите къде се намира Исус, не е бил от голямо значение; по-скоро Юда е казал на юдеите, че Исус се смята за цар на юдеите, и те са могли да използват това, за да накарат римляните да го екзекутират. Той признава, че това „е по-необичайна интерпретация“. [а какво да кажем за триумфалното влизане?] (Jesus, Interrupted, стр. 170–171)

О: Той е единственият човек, за когото съм чувал, че има това ново тълкуване. Ерман твърди, че юдейските водачи биха могли да проследят Исус и да го хванат, но не разполагали с достатъчно сериозно обвинение, за да накарат римляните да го осъдят. Така че Ерман всъщност казва, че за юдейските водачи е било важно: а) да докажат, че Той е твърдял, че е цар, и б) да могат да хванат Исус, когато тълпата не е могла да го защити. И как твърдението на Юда, че Исус е казал само това, би могло да бъде достоверно свидетелство?

А какво да кажем за палмовите клони и триумфалното влизане? Това вече би им дало основание за обвинение, което биха могли да повдигнат. Що се отнася до следенето на Исус, когато той изчезваше всяка вечер сред последователите си, те биха имали нужда от шпионин – някой, който да се смеси сред последователите и да им докладва. Юдейските водачи имаха шпионин: Юда.

В: В Мат. 26:26-29 и Марк 14:22-23, наистина ли самият Исус яде хляба и пи от чашата по време на Тайната вечеря?

Отговор: Да, Исус яде с тях според Лука 22:15-16. За учениците би било много странно да ядат пълноценна трапеза, докато Исус не яде нищо.

В: В Мат. 26:26-29, Марк 14:17-26, Лука 22:15-38, Йоан 13:3-29 и 1 Кор. 11:24-25 какво точно е казал Исус по време на Тайната вечеря?

Отговор: Нито един от разказите не претендира да е дословно описание.

Ето какво можем да видим.

Преди вечерята

Исус изми краката на учениците Си и говори за служенето (Йоан 13:3-20).

Първо изявление

„Много желаех да ям тази Пасха с вас преди страданията Ми. Защото ви казвам, че няма да я ям отново, докато не се изпълни в Божието царство.“ (Лука 22:15-16) Това може да е било казано и точно преди или след петото изявление.

Второ изявление

„Истина ви казвам: един от вас ще Ме предаде.“ (Матей 26:21)

„Истина ви казвам: един от вас, който яде с Мен, ще Ме предаде.“ (Марко 14:18б)

„Истина, истина ви казвам: един от вас ще Ме предаде.“ (Йоан 13:21б)

Трето изявление

„Този, който е потопил ръката си в съда с Мен, ще Ме предаде…“ (Матей 26:23-24)

„Той е един от Дванадесетте – този, който потапя ръката си в съда заедно с Мен. Човешкият Син ще отиде, както е писано за Него, но горко на онзи човек, чрез когото Той е предаден ! По-добре би било за него, ако не се беше родил.“ (Марко 14:20б-21)

Исус отговори: „Този е, на когото дам тази хапка, след като я натопя.“ (Йоан 13:26а)

Четвърто изявление

„Ти сам го каза.“ (Матей 26:25)

Пето изявление

„Това, което ще направиш, направи го бързо.“ (Йоан 13:27 и сл.)

Шесто изявление

„Вземете това и го разпределете помежду си. Защото ви казвам, че отсега нататък няма да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.“ (Лука 22:17б-18)

Седмо изявление

„Вземете и яжте; това е Моето тяло.“ (Матей 26:26)

„Вземете го; това е Моето тяло“ (Марко 14:22).

„Това е Моето тяло, което се дава за вас; правете това в Моя памет.“ (Лука 22:19б)

„Това е Моето тяло, което е за вас; правете това в Моя памет.“ (1 Коринтяни 11:24)

Молитва

Благодари за чашата (Матей 26:27)

Осмо изявление

„Пийте от него всички. Това е Моята кръв на завета, която се пролива за мнозина за прощение на греховете. Казвам ви, че отсега нататък няма да пия от този плод на лозата, докато не дойде онзи ден, когато ще го пия отново с вас в царството на Моя Отец.“ (Матей 26:27б-29)

„Това е Моята кръв на завета, която се пролива за мнозина. Истина ви казвам: отсега нататък няма да пия от плода на лозата до онзи ден, когато ще го пия отново в Божието царство.“ (Марко 14:24б-25)

„Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която се излива за вас. Ето, ръката на този, който Ме предава, е с Моята на трапезата. Наистина, Човешкият Син ще отиде, както е определено, но горко на онзи човек, който Го предава.“ (Лука 22:20б-22)

„Тази чаша е новият завет в Моята кръв; правете това, всеки път, когато я пиете, в Моя памет.“ (1 Коринтяни 11:25б)

Спор за това кой е най-великият (Лука 22:25-31)

Предсказание на Петър, че петелът ще пропее, когато Петър се отрече три пъти (Лука 22:34)

Разговор за кесията и мечовете (Лука 22:35-38)

Пеене на химн (Матей 26:30; Марко 14:26)

Цитираните пасажи от Писанията са взети от BSB.

Въпрос: В Мат. 26:26-28; Марк 14:22-24; Лука 22:19-21; 1 Коринтяни 11:23-26 един скептик изказа предположението, че Тайната вечеря, както е описана в Библията, е изцяло измислена, защото евреите са мразили идеята за причастяване с „тялото и кръвта“, така че не само Исус би знаел това, но и учениците Му, както и другите евреи, биха били възмутени от това установяване и биха отхвърлили учението Му. Има ли нещо вярно в това твърдение?

О: Не, никога не съм чувал твърдението, че Тайната вечеря е измислена. Нека обаче разгледаме въпроса.

Ако всички евреи биха били отвратени, тогава какво да кажем за Павел, бившия фарисей? Първо, той не беше отвратен като християнин и все пак преподаваше това на другите, включително и на евреи.

По време на Пасхата кръвта на агнето се полагаше върху стълбовете на вратите, така че евреите бяха добре запознати с кръвните жертвоприношения и жертвоприношенията на агнета.

Йоан Кръстител наистина нарече Исус „Агнето Божие, което отнема греха на света“ в Йоан 1:29.

Това звучи като новаторско обвинение от 20-ти век, лишено от исторически контекст. Те първо трябва да намерят в Талмуда, в по-късни еврейски писания, в ранни и по-късни християнски писания, в римски писания или някъде другаде поне някакви доказателства, че евреите са отхвърляли това, че християните не са го практикували и т.н. Човек би могъл да твърди, че Исус всъщност е дошъл от Нова Зеландия, но без да представи никакви реални доказателства, биха ли повярвали хората и на това?

Във всеки случай, ето доказателства извън Библията, че Тайната вечеря наистина е била практикувана. Хиляди ранни християни загинаха заради вярата си. Те бяха обвинени, че са атеисти (защото не вярваха в римските богове) и че са канибали (което е изкривяване на истината, тъй като те ядяха и пиеха тялото и кръвта на Христос по време на Тайната вечеря). Защо тогава биха били несправедливо обвинени в канибализъм, ако не участваха в Господната вечеря?

Игнатий, ученик на апостол Йоан, починал преди 116 г. сл. Хр., споменава Господната вечеря в своето „Писмо до римляните“, глава 7, стр. 77. „Жадувам за хляба на Бога, небесния хляб, хляба на живота, който е плътта на Исус Христос, Синът Божий, Който впоследствие стана от рода на Давид и Авраам; и жадувам за питието на Бога, а именно Неговата кръв, която е нетленна любов и вечен живот.“

„Внимавайте, прочее, да имате само една Евхаристия. Защото има една плът на нашия Господ Исус Христос и една чаша, за да [прояви] единството на Неговата кръв;“ Писмото на Игнатий до Филаделфийците, глава 4, стр. 81.

Юстин Мъченик в своята „Първа апология“ (147–151 г. сл. Хр.), глава 66, стр. 185 „И тази храна се нарича сред нас Евхаристия [Евхаристията], от която никой не може да участва, освен този, който вярва, че нещата, които проповядваме, са истина, и който е бил очистен с кръщението за опрощаване на греховете и за възрождение, и който живее така, както Христос е заповядал. Защото ние не приемаме тези неща като обикновен хляб и обикновена напитка; но по същия начин, по който Исус Христос, нашият Спасител, след като се въплъти чрез Божието Слово, имаше и плът, и кръв за нашето спасение, така и ние сме научени, че храната, която е благословена чрез молитвата на Неговото слово и от която нашата кръв и плът се подхранват чрез преобразуване, е плътта и кръвта на онзи Исус, Който се въплъти.“

Ириней Лионски (182–188 г. сл. Хр.) в своето произведение „Против ересите“, книга 5, глава 2, стр. 528, пише: „Но ако тази [плът] наистина не постига спасение, тогава нито Господ ни е изкупил с кръвта Си, нито чашата на Евхаристията е общение с кръвта Му, нито хлябът, който разчупваме, е общение с тялото Му.“

Така че или

а) Исус наистина е имал Тайната вечеря, или

б) Матей, Марко, Лука, Павел, Игнатий, Юстин Мъченик, Ириней и всички останали ранни църковни автори са се заблудили напълно.

в) Те не са писали това; през вековете това е било систематично добавяно към техните писания.

За да отговорим на възражение в), трябва да знаем датите на най-ранните ръкописи, които съдържат въпросните стихове. Ето конкретните стихове, които по време на Тайната вечеря споменават изрично тялото и кръвта на Исус.

Матей 26:26-28

p45 Честър Бийти I (всичките четири евангелия и Деяния) (100–150 г. сл. Хр.) (по-рано се смяташе, че е от края на II или началото на III век сл. Хр.) (Мат. 20:24–32; 21:13–19; 25:41–26:39

стр. 37 (= „Ан Арбър“ 1570) Мат. 26:19–52 (средата на III век)

„Ватиканус“ (325–350 г. сл. Хр.) и „Синайтикус“ (340–350 г. сл. Хр.) съдържат цялото Евангелие от Матей. Снимка на страница от Евангелието от Матей от „Кодекс Синайтикус“ е публикувана в „Новия международен речник на Библията“, стр. 2004.

„Александринус“ [A] (ок. 450 г. сл. Хр.) е запазил само Матей 25:7 до края.

Марко 14:22–24

„Ватиканус“ [B] (325–350 г. сл. Хр.), „Синайтикус“ [Si] (340–350 г. сл. Хр.) и „Александринус“ [A] (около 450 г. сл. Хр.) съдържат цялото Евангелие от Марк.

Лука 22:19–21

p75 Бодмер 14/15 папируси (по-голямата част от Евангелията на Лука и Йоан) Съдържат Лука 3:18-22; 3:33-4:2; 4:34-5:10; 5:37–6:4; 6:10–7:32; 7:35–39, 41–43; 7:46–9:2; 9:4–17:15; 17:19–18:18; 22:4–24:53. Обикновено се датира към 175–200 г. сл. Хр. или 175–225 г. сл. Хр. Почеркът му обаче е много подобен на този в друг документ, Папирус Фуад XIX, за който е известно, че е написан през 145–146 г. сл. Хр.

Ватиканус [B] (325–350 г. сл. Хр.), Синайски [Si] (340–350 г. сл. Хр.) и Александрински [A] (ок. 450 г. сл. Хр.) съдържат цялото Евангелие от Лука.

1 Коринтяни 11:23–26

стр. 46 Честър Бийти II, 100–150 г. сл. Хр. 1 Кор. 1:1–9:2; 9:4–14:14; 14:16–15:15; 15:17–16:22

Ватиканус [B] (325–350 г. сл. Хр.), Синайски [Si] (340–350 г. сл. Хр.) и Александрийски [A] (ок. 450 г. сл. Хр.) съдържат цялото 1 Коринтяни.

Въпрос: В Мат. 26:27б-29, Марк 14:24б-25, Лука 22:20б-22 и 1 Кор. 11:25б, взеха ли чашата след хляба или преди хляба, както ясно показва Лука 22:17б-18?

Отговор: И двете. По време на еврейската Пасха се изпиваха четири чаши на различни етапи от трапезата. Последната чаша, след трапезата, беше тази, при която Исус каза: „Това е кръвта на новия завет…“ Дори и човек да не познаваше еврейските обичаи, все пак би могъл да види отговора, тъй като в Лука 22 се споменават както чашата преди хляба, така и чашата след хляба.

Обърнете внимание, че в Евангелието от Матей Исус заповядва на всички да изпият чашата. Това противоречи на предишната римокатолическа практика, според която лицата, които не са свещеници, получават само хляба.

Освен това Ф.Л. Годе в своя коментар върху 1 Коринтяни, стр. 63, казва, че Господната вечеря е „връзката между двете Му пришествия: паметник на едното, залог за другото“.

Въпрос: В Лука 22:31, 34 Исус каза ли, че Петър ще Го отрече по време на Пасхата, или след като си тръгнат, както се казва в Матей 26:34, Марк 14:30 и Йоан 13:38?

Отговор: Това изявление би шокирало Петър до такава степен, че той вероятно би помислил, че не е чул ясно, ако Исус не го беше повторил след Пасхата. Между другото, Писанието не казва, че Исус е казал това само два пъти.

В: В Мат. 26:57-68 и Марк 14:53-65 съдебният процес срещу Исус ли се е състоял през нощта, или е бил сутринта, както се казва в Лука 22:54-71 и Мат. 27:1,2,11-26?

Отговор: И двете, защото е имало съдебен процес пред юдейския Синедрион и съдебен процес пред Пилат.

Съдебният процес пред юдейския Синедрион в Матей 26:57-68 и Марк 14:53-65 започна в средата на нощта и приключи призори. Между другото, провеждането на съдебен процес през нощта беше в нарушение на юдейския закон.

Лука не разказва за съдебния процес, освен от гледна точка на Петър, който стоеше отвън. Исус влезе в къщата на първосвещеника, а след това той и свещениците излязоха от къщата.

Петелът пропя малко преди разсъмване в Матей 26:74-75, Марко 14:72 и Лука 22:60-62.

След това настъпи зората в Матей 27:1; Марко 15:1 и Лука 22:66.

След това Исус беше съден пред римския управител Понтий Пилат в Матей 27:1-2, 11-26; Марко 15:1-5 и Лука 23:1-5. Вижте също следващия въпрос.

В: В Мат. 26:57-68, Марк 14:53-65 и Лука 22:60-62 каква беше последователността на събитията преди съдебния процес пред Синедриона?

Отговор: Ето каква е последователността.

1. Веднага след като Исус беше арестуван в Гецмания, те отидоха първо в къщата на Ана, тъст на първосвещеника Каиафа (Лука 22:54; Йоан 18:12-13).

2. Или в Йоан 18:24, или по-рано, Исус беше изпратен в къщата на Каиафа. Матей 26:56-57 и Марк 14:51-53 пропускат предишните подробности и просто споменават, че са отишли в къщата на Каиафа.

3. Петър се отрече от Исус веднъж (Матей 26:70; Марко 14:68; Лука 22:57; Йоан 18:17).

4. Малко по-късно Петър се отрече от Исус за втори път (Матей 26:71; Марк 14:69; Лука 22:58; Йоан 18:25).

5. Около час по-късно Петър се отрече от Исус за трети път. Те все още бяха в къщата, когато петелът пропя (Матей 26:74; Марко 14:71-72; Лука 22:59-62; Йоан 18:27).

6. Призори юдейският съвет попита Исус (или Го попита отново): „Ако Ти си Христос, кажи ни.“ И те взеха решение (Матей 27:1; Марко 15:1; Лука 22:66-71).

7. Към този момент вече беше ранна сутрин и Исус, придружен от свещениците, напусна къщата на Каяфа и отиде на съда пред римския управител Пилат (Матей 27:2; Марко 15:1; Лука 23:1; Йоан 18:28-38).

8. Пилат изпрати Исус при Ирод в Лука 23:7-11а.

9. Ирод изпрати Исус обратно при Пилат (Лука 23:11б-12).

10. В нощта преди това съпругата на Пилат сънувала, че не иска да има нищо общо с осъждането на Исус. Матей 27:19

11. Пилат ги попита дали искат да бъде освободен Варава или Исус (Матей 27:15-27; Лука 23:18-25; Йоан 18:39-40).

Въпрос: Защо в Матей 27:2 Понтий Пилат е наречен „управител“, когато всъщност е бил префект?

Отговор: „Префект“ (praefectus) е по-специфичен термин за управител на малка, трудна за управление област.

Въпрос: В Мат. 27:2, 11-26, тъй като извън Библията Пилат е известен като жесток и несправедлив владетел, защо Евангелията го представят като слаб и много загрижен за видимостта на справедливостта?

О: Има две взаимно допълващи се обяснения.

Нестабилна позиция: Вероятно поведението на Пилат се е променило към 33 г. сл. Хр., тъй като по това време Пилат е осъзнал, че се намира в много нестабилна позиция спрямо императора. Пилат е наредил в двореца на Ирод в Ерусалим да бъдат поставени щитове с изображения на името на императора. Евреите са се обърнали с жалба към римския император и самият Тиберий директно е наредил на Пилат да премахне щитовете.

Втора причина за несигурността му беше, че Пилат беше назначен на поста си благодарение на влиянието на своя наставник, антисемита Сеян. Сеян беше екзекутиран от Тиберий на 18 октомври 31 г. сл. Хр., а Пилат вероятно беше чул новината до 33 г. сл. Хр. Преди това Тиберий не проявяваше никакво колебание да наказва свои съграждани за изнудване и измяна. Самият Пилат беше отстранен от длъжност през 36/37 г. сл. Хр.

Две страни: Освен това в „The Expositor’s Bible Commentary“, том 8, стр. 559–560, се споменава и втори фактор. „От психологическа гледна точка човек, който в същността си е слаб, несигурен и егоистичен, когато бъде поставен на властова позиция, може да се прояви като деспотичен и безчувствен. С други думи, характерът на Пилат не се е променил, просто той е показвал другата си страна. Поведението на Пилат, макар и да изглежда донякъде „в подкрепа на Исус“, всъщност не е било такова, както показват изтезанията и разпъването на Исус. Вместо да бъде „в подкрепа на Исус“, Пилат всъщност е бил „против Синедриона““.

Понтий Пилат не беше уверен в себе си човек. След като Тиберий отстрани Пилат от длъжност през 36/37 г. сл. Хр., Пилат се самоуби, според Евсевий.

Въпрос: В Мат. 27:2-14, Марк 15:2-15; Лука 23:1-24 и Йоан 19:1-15, извън Библията, какви доказателства има, че Понтий Пилат е съществувал?

Отговор: Има шест независими доказателства извън Библията.

1. Нехристиянският римски историк Тацит (100 г. сл. Хр.) в „Анали“ 15:44 пише: „Христос, от когото [християните] са получили името си, е бил екзекутиран по присъда на прокуратора Понтий Пилат, когато Тиберий е бил император;“

2. В книгата „Библията като история“ (The Bible As History), стр. 373, има изображение на лицевата и обратната страна на монета, издадена от римския прокуратор Понтий Пилат.

3. През 1961 г. в римския театър в пристанището на Кесария е открит надпис, в който се споменава Понтий Пилат. Снимка на надписа може да се види в „Библейския речник на Уайклиф“ (стр. 1343), в „Речника на Уайклиф по библейска археология“ (стр. 456) и в „Археологията на Новия Завет“ (Финеган, стр. 138–139). Съхранените части гласят:

На жителите на Кесария

Тибериум

Понтий Пилат

Префект на Юдея

Това се споменава и в „Речник на контекста на Новия Завет“ (стр. 534) и в „Археологията на Новия Завет“ (Блейклок, стр. 58).

4. Филон Евреинът също казва, че Понтий Пилат е донесъл златни щитове с името на император Тиберий върху тях и ги е окачил в двореца на Ирод. Евреите сметнали това за обидно и се обърнали към Тиберий, който наредил на Пилат да махне щитовете, което вероятно е нанесло удар по престижа на Пилат. („За посолството при Гай“ 38–39 (299–306), стр. 784–785.

5. Йосиф Флавий в „Древности на юдеите“ 18.3.1 (написана около 93–94 г. сл. Хр.) и „Войните на юдеите“ 2.9.2 също споменава Понтий Пилат като управител.

6. Раннохристиянски автори.

Игнатий (починал през 107/116 г. сл. Хр.) в „Писмо до магнезийците“, гл. 11–12, стр. 64, споменава Понтий Пилат

Исус наистина беше преследван при Понтий Пилат, наистина беше разпънат, умря и възкръсна от мъртвите. „Писмо до тралийците“ на Игнатий, гл. 9, стр. 70

Юстин Мъченик (ок. 150 г. сл. Хр.) Исус Христос е бил разпънат под управлението на Понтий Пилат. „…и ние с право Му се покланяме, като сме научили, че Той е Синът на самия истински Бог, и Го поставяме на второ място, а пророческия Дух – на трето, и ще го докажем.“ Първа апология на Юстин Мъченик, гл. 13, стр. 166–167

Разпънат под Понтий Пилат. „Първа апология“ на Юстин Мъченик, гл. 61, стр. 183

Мелит от Сардис (170–180 г. сл. Хр.) в „Предникейски отци“, том 8, глава 4, стр. 757, казва, че Исус е бил осъден от Пилат.

Ириней, „Против ересите“ (182–188 г. сл. Хр.), книга 3, глава 4.2, стр. 417, казва, че Исус, „който чрез Себе Си съедини човека с Бога“, е пострадал при Понтий Пилат и е възкръснал. Исус е Съдията на онези, които се съдят.

Климент Александрийски (193–217/220 г. сл. Хр.) цитира 1 Тимотей 6:13 и споменава Понтий Пилат. Фрагмент 4, стр. 579 (Евсевий, „Църковна история“, книга 6, глава 14)

Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.) споменава Понтий Пилат в „Апология“ на Тертулиан, гл. 21, стр. 35

Хиполитус, епископ на Портус (222–235/6 г. сл. Хр.), споменава Каиафа, Ирод и бичуването от Пилат. „Против ереста на Неот“, глава 18, стр. 230

Ориген (225–254 г. сл. Хр.) казва, че тълпите биха повлияли на Пилат да осъди Исус. Той споменава също така враждебността си към Ирод и тяхното привидно приятелство. „Коментар върху Евангелието от Матей“ на Ориген, книга 12, глава 1, стр. 449–450.

Киприан от Картаген (ок. 246–258 г. сл. Хр.) „накрая Го [Исус] залови и Го предаде на Понтий Пилат, който по това време беше прокуратор на Сирия от името на римляните, като настояваше с яростна и упорита настоятелност за разпъването Му на кръст и смъртта Му“. „Трактати на Киприан“, Трактат 7, гл. 13, стр. 468

Петър Александрийски (306, 285–311 г. сл. Хр.) споменава, че Исус е бил предаден на Пилат. „Каноничните послания“, канон 9, стр. 273

Лактанций (ок. 303–ок. 325 г. сл. Хр.) споменава, че след като Юда предаде Исус, юдеите заведоха Исус пред Понтий Пилат. „Божествените институти“, книга 4, глава 18, стр. 119. Той споменава Ирод в глава 18, стр. 120.

Атанасий (331 г. сл. Хр.) споменава, че Пилат, по време на съда над Христос, си е измил ръцете. „История на арианите“, глава 68, стр. 295

Евсевий, християнският църковен историк (318 г. сл. Хр.), споменава Понтий Пилат и казва, че след като е бил отстранен от длъжност, той се е самоубил.

Понтий Пилат е бил управител на Юдея, наследявайки Гратус, от 26 до 36/37 г. сл. Хр.

Въпрос: В Мат. 27:2–14, Марк 15:2–15; Лука 23:1–24 и Йоан 19:1–15, освен това, което е записано в Библията, какво друго знаем за Понтий Пилат?

Отговор: „Понтий“ е римско семейство. „Пилат“ означава „въоръжен с пилум“ или копие. Повечето от това, което знаем за Понтий Пилат, идва от Йосиф Флавий. Император Тиберий Цезар имал приятел на име Сеян, който искал да унищожи всички евреи, а Понтий Пилат и неговият съвременник Флакус вероятно са били протежета на Сеян. Когато Понтий Пилат стана управител (или прокуратор) на юдеите през 26 г. сл. Хр., той беше първият, който внесе в Йерусалим знамената с образа на Цезар. Когато юдеите поискаха те да бъдат премахнати, Пилат ги обгради с войници и заплаши да ги убие. Йосиф Флавий отбелязва, че юдеите се хвърлиха на земята, за да покажат, че предпочитат да умрат, отколкото да нарушат закона си. Пилат премести знамената в Кесария.

След това Пилат взе парите от храмовата съкровищница, за да построи акведукт, който да доставя вода до Йерусалим. Когато юдеите протестираха, Пилат разположи сред тълпата войници, преоблечени като цивилни, които убиха много хора от тълпата. В Лука 13:1 също се споменава, че Пилат уби някои галилеяни, чиято кръв смеси с жертвите им.

Когато някои самаряни се събраха на една планина, за да разгледат свещените съдове, които Мойсей предполагаемо беше оставил там, Пилат изпрати войски да ги нападнат в засада и да ги убият. Самаряните се обърнаха с молба към Вителий, легатът на Сирия, който изпрати Марцел да поеме временно управлението на Юдея и нареди на Пилат да замине за Рим в позор през 36/37 г. сл. Хр., за да даде отчет за действията си пред Цезар. Сеян бе екзекутиран на 18 октомври 31 г. сл. Хр., а Тиберий се опитваше да промени антисемитската политика. Тиберий Цезар почина на 16 март 37 г. сл. Хр., докато Пилат беше на път за Рим. Пилат никога не се върна в Юдея. Традициите разказват, че той се е самоубил чрез удавяне в днешна Австрия или Швейцария.

Евреинът Филон казва, че Ирод Агрипа I е нарекъл Пилат „по природа непреклонен, съчетание от своенравност и безмилостност“.

В днешното издание на „Наръчник за разрешаване на библейски затруднения“ (стр. 60) се изказва предположението, че положението на Пилат пред императора е било особено несигурно. Докато императорът (Цезар) е искал стабилност, Пилат на три пъти е бил на косъм от това да предизвика въстания. Императорът Тиберий наскоро е екзекутирал редица длъжностни лица за измяна. Ако Пилат беше видян да проявява търпение към някого, който твърдеше, че е цар, или не плащаше данъци, или искаше собствено царство, Пилат щеше да бъде просто още един от мнозината, които Тиберий беше екзекутирал. Този факт не беше убягнал от вниманието на юдеите, които смело казаха на Пилат: „Ако пуснеш този цар, ти не си приятел на Цезар“.

Въпрос: В Мат. 27:19-26, Марк 15:7-15; Лука 23:23-25; Йоан 18:38-40 колко души са били в тълпата пред Пилат, Исус и Варава?

Отговор: Археолозите са проучили района пред съдийския престол на Пилат и са установили, че според книгата „The Olive Tree Connection“ (стр. 48) в този район са могли да се съберат най-много 150 души. По време на Пасхата в Ерусалим може да е имало няколкостотин хиляди души, но пред Пилат са могли да се съберат само 150. За свещениците би било лесно да подберат внимателно хората, които са искали да бъдат пред Пилат, когато той предложи да освободи един затворник.

В: В Мат. 27:26; Марк 15:15; Лука 23:20-25; Йоан 19:16; Деяния 2:23; Евреи 12:2 – какво знаем за разпъването на кръст преди Христос?

Отговор: Разпъването на кръст беше жестока, но разпространена форма на екзекуция сред много народи.

Кои и кога: Тя се е практикувала от финикийците, карфагенците и египтяните. Херодот в своята „История“ 3.125 споменава, че персите са използвали разпъването на живи хора. В „История“ 3.159 Херодот също така казва, че Дарий (512–485 г. пр. Хр.) е разпънал 3000 водещи граждани на Вавилон. В „Anchor Bible Dictionary“, том 1, стр. 1207, също се споменава, че други древни източници, които не са непременно надеждни, посочват, че разпъването на кръст е било използвано от индийците, асирийците, скитите, таурите, траките, келтите, германците и британците. Юлий Цезар съобщава, че нумидийците са използвали разпъването на кръст. Когато Александър Велики най-накрая превзел финикийския град Тир през 332 г. пр.н.е., той незабавно убил 6 000–8 000 души, а по-късно разпънал на кръст още 2 000.

Евреите са били разпънати на кръст от селевкида Антиох IV (167 г. пр.н.е.), според Йосиф Флавий в „Древности на евреите“, книга 12, глава 5, стр. 257. В „Древности на юдеите“, книга 13, глава 14.2, стр. 285, Йосиф Флавий също споменава, че садукейският владетел Александър Янай (103–76 г. пр. Хр.) е разпънал на кръст 800 фарисеи в Йерусалим, след като е убил жените и децата им пред очите им.

Сред римляните Плавт (починал през 184 г. пр. Хр.) е първият автор, който предоставя доказателства за римското разпъване на кръст, като става дума за хора, разпънати на кръст преди неговото време. Например, 25 мъже-роби, участвали в заговор в Рим, са били разпънати на кръст през 217 г. пр. Хр. Йосиф Флавий посочва, че е имало три основни форми на римска екзекуция: обезглавяване/хвърляне на хищни животни, изгаряне и разпъване на кръст. Той също така споменава, че изгарянето до смърт се е считало за по-леко наказание от разпъването на кръст.

Откъде римляните са научили за това: И гърците, и римляните са заимствали разпъването от финикийците. (Картагенците могат да се считат за „западни финикийци“). Многобройни източници свидетелстват за картагенското разпъване и за това, че римляните вероятно са превзели тази практика от тях.

Археологически останки: Въпреки че разпъването на кръст е било широко споменавано и практикувано, разполагаме само с един археологически остатък от разпъване на кръст, според книгата „Възкресението на Христос“, стр. 36, бележка под линия 28. Единственият артефакт са костите на мъж на име Йехоханан Бен Хагко. Един от пироните все още беше забит в глезена му, тъй като явно хората, които го погребаха, не са успели да го извадят. Той е каталогизиран в Израелската служба за древности под номер 95-2067/5. Разпъване на кръст

Като християнски символ: Има някои много интересни археологически открития относно употребата на кръста като символ. Разбира се, Павел (около 52 г. сл. Хр.) „проповядваше Исус, разпънат“ в 1 Коринтяни 2:2, „се гордееше с кръста“ в Галатяни 6:14 и беше преследван заради кръста в Галатяни 5:11; 6:12. Но как можем да знаем със сигурност как е изглеждал кръстът?

Когато Херкуланум беше разрушен от изригването на Везувий през 79 г. сл. Хр., в една разкопана къща беше открит кръст (латински кръст, приличащ на малка буква „т“).

В Талпиот, предградие на Йерусалим, са открити костници (в които се съхраняват кости) от преди 70 г. сл. Хр., на четирите страни на които е изобразен кръст, приличащ на знака „плюс“.

Според Юстин Мъченик (ок. 138–165 г. сл. Хр.), в 60-та глава от своята „Първа апология“ той сравнява разпятието с гръцката буква „Хи“ (подобна на „Х“).

Кръстът приличал на гръцката буква „Тау“, според „Пет книги в отговор на Маркион“, книга 3, ст. 120, стр. 153 на Тертулиан.

Атанасий (323–326 г. сл. Хр.) казва в „Въплъщението“, 25:3, че само на кръста човек умира с разперени ръце.

Освен това в Рим, на Палатинския хълм, са открити римски графити, осмиващи християните. Те изобразяват кръст с разперени рамена, според книгата „Археологията на Новия Завет“ (Блейклок), стр. 99.

Въпрос: Защо в Мат. 27:15–19, Марк 15:6–7, Лука 23:16–18 и Йоан 18:39–40 Исус, който все още не е бил обявен за виновен, е бил включен в „програмата за помилване“?

Отговор: Никой не е твърдял, че римското правосъдие винаги е било справедливо. Тъй като осъждането на Исус очевидно е било почти предрешено, предполагам, че за Пилат е било логично да предложи за помилване човек, който все още не е бил обявен за виновен. Понякога дори актовете на милосърдие могат да бъдат използвани за несправедливи цели.

В: В Мат. 27:19 защо съпругата на Пилат е била в Ерусалим?

О: Съпругите често придружаваха римските управители. Преди това Тацит в „Анали“ 3:34-35 споменава, че Сенатът е обсъждал предложение на Север Цецина да се забрани на съпругите да придружават магистратите, но предложението е било отхвърлено.

В: В Мат. 27:34 и Марк 15:23 другите ли предложиха на Исус да пие и Той отказа, или Исус каза: „Жаден съм“ и прие да пие, както подсказва Йоан 19:28-29?

Отговор: Хората, които биват разпъвани на кръст, изпитват изключителна жажда и Исус явно не е бил изключение в този случай, като е казал, че е жаден. Те му предложили гъба, напоена с оцет. Напитката е съдържала жлъч, която би облекчила болката. Исус първоначално приел гъбата и опитал от напитката, но след това отказал да пие повече. Исус не е искал да използва обезболяващо средство, докато е страдал за нашите грехове.

Въпрос: В Мат. 27:35-36; Марк 15:24; Лука 23:34б; Йоан 10:23-24 съпругата ми иска да отидем в казино в Луизиана по повод 10-тата ни годишнина. (Като християнин се чувствам неспокоен по този повод, но се поддадох на желанията ѝ.) Договорихме се да не харчим повече от 200,00 долара за хазарт. Това е едва вторият път, когато ходим в казино за последните 10 години. (Последния път, когато бяхме в казино, изхарчихме най-много около 100,00 долара, а това беше преди 3 години.) Съгрешаваме ли според Божието Слово?
Лично аз не мога да намеря нито едно място в Писанията, което да се отнася директно към хазарта. И съм съгласен, че хазартната индустрия кара хората да стават зависими и е индустрия, без която Америка би могла да се справи. Все пак се съмнявам, че наистина съгрешавам, ако залагам толкова малка сума пари и ще съм посетил само две казина за последните 10 години. Дори казах на съпругата ми, че каквото и да спечелим, трябва да го дарим за благотворителност. Дори вземам брошури за евангелизация, за да ги оставя в казиното. Мисля, че от това пътуване може да излезе нещо добро. (Бит. 50:20) =) (Все пак това не ме кара да се чувствам по-добре, че отивам.)

Но... ето един пример за сравнение: Трябва ли всички християни да спрат да купуват и пият вино (за специални поводи/сватби), тъй като алкохолната индустрия кара милиони хора да станат зависими от тази напитка?

Но тогава какъв пример давам на децата си? Ами ако синът ми порасне с убеждението, че ходенето в казина е нормално, и след това се пристрасти към хазарта? Но от друга страна, синът ми би могъл да се пристрасти към виното – но дали пристрастяването му е по моя вина, тъй като аз пия вино или бира в редки случаи? (а аз не съм пристрастен)

О: В Библията няма пряк стих, който да забранява на вярващите да хазартничат, но няма и нищо, което да казва, че това е приемливо. (Има стихове както в Стария, така и в Новия Завет, които казват, че пиенето на вино с мярка е приемливо.)

Разбира се, като християни не трябва да четем заповедите в Библията и да се опитваме да се отклоняваме колкото се може повече, без всъщност да нарушаваме някоя заповед. По-скоро трябва да искаме да познаваме същността на Божията воля за нас и да се придържаме към нея. Хазартът е област , в която трябва да се подчиняваме на Бога според съвестта си и разбирането си за това, което Му е угодно.

Неща, които сочат, че хазартът може да е допустим

Другите развлечения са допустими: Казахте, че не сте пристрастен и няма да похарчите повече от 200 долара. Човек може да похарчи 200 долара в тематичен парк (като Дисниленд) и това не е непременно грях.

Християнско свидетелство. Тъй като споменахте, че ще носите брошури на Чик, за да ги четат хората, може да проверите дали Чик има особено подходяща брошура за хора, които губят всичките си пари в хазарт.

Удовлетворете съпругата си: Ако това е, което съпругата ви иска да направите, и то не е забранено, трябва да правите нещо, от което и двамата се наслаждавате заедно.

Неща, които сочат, че хазартът ви може да не е угоден на Бога

Пример за децата: Ще стане ли синът ви (и евентуалните ви бъдещи деца) зависим от хазарта, или дори ще залагат само веднъж, като по глупост загубят големи суми пари? За да разберете дали това е проблем или не, защо вие и съпругата ви не „репетирате“ насаме как да обясните хазарта на сина си, тъй като по-късно така или иначе ще се наложи да го направите. Вижте как ще му прозвучи това.

Неизбежна неморалност: Ще има ли някакви неприлични представления, които ще гледате на мястото, където залагате? Ако е така, тогава не бива да залагате, нито да правите каквото и да било друго на това място.

Какво друго бихте могли да направите: Ако не хазартствате, има други екскурзии и атракции (и някои много отлични ресторанти), които бихте могли да посетите вместо това.

Убеждение: Смятате ли, че вашето неспокойство е Светият Дух, който ви осъжда, или просто нещо друго?

Може би можете да се сетите за още причини „против“.

Стремете се да следвате Бога: Молете се за това, което Бог би желал за вас в тази ситуация. Нямам пряка заповед/разрешение, което да ви покажа, но се моля да вземете най-доброто решение.

Въпрос: В Мат. 27:38, Марк 15:32 и Лука 23:39 крадците ли хулеха Исус, или единият крадец се покая и се обърна към Исус в Лука 23:40-43?

Отговор: И двамата разбойници първоначално хулиха Исус. Впоследствие обаче разбойникът отдясно на Исус промени мнението си и повярва в Исус. Исус му каза, че още днес ще бъде с Него в Рая.

В: В Мат. 27:44 и Марк 15:31-32 кога точно разбойниците са хулили Исус?

О: Писанието не посочва точно. Матей и Марко споменават по три групи хора, които са хулили Исус: минувачите, свещениците и разбойниците. Тези стихове обаче не уточняват нито реда, ако са го казали само веднъж, нито колко пъти . Като цяло не е обичайно някой да каже само една груба фраза и да спре дотам.

Днес християните могат да бъдат осмивани заради вярата си от престъпници, напълно непознати хора и дори от лъжепророци.

Въпрос: В Лука 21:7 Исус ли преподаваше за последните времена в Храма, или на Елеонската планина, както показват Матей 24:3-44; Марк 13:3-37?

Отговор: Исус е проповядвал това на Елеонската планина и вероятно докато пътували натам. В Лука 21 никъде не се казва, че Исус е бил в Храма, когато е проповядвал това.

Въпрос: В Мат. 27:32, Марк 15:21 и Лука 23:26 Симон от Кирине ли е носил кръста на Исус, или Исус сам, както показва Йоан 19:17?

О: И двете. По принцип обичаят беше осъденият да носи собствения си кръст, както се казва в Йоан 19:17. Исус обаче беше толкова отслабнал след бичуването и побоя, че не можеше да носи кръста си по целия път. Затова римляните накараха един минувач, Симон от Киринея, да го носи до края на пътя.

В: Има ли извънбиблейски доказателства за Симон от Кирена в Мат. 27:32; Марк 15:21 и Лука 23:26?

Отговор: Много вероятно е да имаме. В долината Кидрон в Йерусалим е открита костница (кутия за кости) от преди 70 г. с надпис „Александър (син) на Симон“, „Александър Киринейски“. За повече информация вижте:

Е. Л. Сукеник, BASOR 88 (1942): 38. Надписите са публикувани едва през 1962 г.: Н. Авигад, „Хранилище на костници с надписи в долината Кидрон“, IEJ 12 (1962): 1–12 + табл. 1–4.

Непубликувани в широкодостъпен формат до 2002–2003 г. „Съкровища в хранилището: Семейната гробница на Симон от Кирена“, Biblical Archaeology Review, юли–август 2003 г.

П. В. ван дер Хорст, „Древни еврейски епитафии: въвеждащ преглед на хилядолетие еврейска погребална епиграфика (300 г. пр.н.е.–700 г. сл.н.е.)“ (Кампен: Kok Pharos, 1991). 140–141.
Biblical Archaeology Review, юли–август 2003 г., стр. 51. Срв. http://israelpalestineguide.files.wordpress.com/2010/06/alexander-simon-ossuary-a-second-look-from-bar.pdf

Въпрос: В Мат. 27:48; Марк 15:23; Лука 23:36 и Йоан 19:29 какво точно е било дадено на Исус да пие на кръста?

Отговор: В Матей 27:48 се казва „кисело вино / винен оцет“, в Марк 15:23 – „вино, смесено с мирра“, в Лука 23:36 – „винен оцет“, а в Йоан 19:29 – „винен оцет“. Въпреки това „жлъч / оцет“ не е вещество, а описание на нещо горчиво, а миррата беше горчива.

В: В Матей 27:37, Марко 15:26, Лука 23:38 и Йоан 19:19 какво точно беше написано на надписа над главата на Исус?

Отговор: Първо пет факта, свързани с отговора, а след това два отговора.

1. На първо място, не е имало едно послание, а три, тъй като в Йоан 19:20 се казва, че надписът е бил написан на арамейски, латински и гръцки.

2. Ето какво записват евангелистите.

Матей 27:37 казва: „Това е Исус, царът на юдеите.“

Марко 15:26: „Царят на юдеите“.

Лука 23:38: „Това е Царят на юдеите.“

Йоан 19:19: „Исус от Назарет, Царят на юдеите“

3. Древните автори често преразказваха думите си. Това, с което разполагаме тук, е точно, но не и прецизно. Така например, ако един автор е казал: „Това е Исус, царът на юдеите“, а друг е казал: „царът на юдеите“, и двамата биха могли да предават едно и също изявление. Първият автор просто е записал по-голяма част от изявлението, отколкото вторият.

4. Папий, ученик на апостол Йоан, отбелязва, че Евангелието от Матей първоначално е било написано на езика на евреите (арамейски?) и след това е преведено на гръцки. Останалите автори са писали на гръцки. По този начин съществува превод между изреченията и това, което са записали авторите на Евангелията.

5. Независимо от разликите в трите описания, Марко изглежда просто записва това, което е общо между тях.

Първи отговор: Трите послания на три различни езика са записани в Евангелията на Матей, Лука и Йоан. Марко записва това, което е общо между тях. Пилат вероятно не е знаел арамейски, затова то е било написано на латински и преведено на гръцки и арамейски, за да може всеки да го прочете.

Втори отговор: Тъй като евангелистите записват преведени думи, а някои неща като „Това е“ срещу „The“ често се сливат в превода, ние сме сигурни в посланието на надписите, но не сме сигурни в точните думи. Въпреки това тук важно е посланието, а не точните думи.

В: Какви точно бяха седемте неща, които Христос каза на кръста, по ред?

Отговор: Макар че редът, посочен в Евангелието, не е непременно редът, в който са били изречени, най-лесно е да приемем, че са били в хронологичен ред, а именно:

1. Отче, прости им, защото не знаят какво правят. Лука 23:34а

2. Жено, ето твоят син… Ето твоята майка. Йоан 19:25-27

3. Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мен в Рая. Лука 23:43б

4. Боже мой, Боже мой, защо Ме остави? Матей 27:46; Марко 15:34

5. Жаден съм. Матей 27:48; Йоан 19:28-29

6. Свърши се. Йоан 19:30

7. Точно преди да умре, Исус каза: „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си.“ Лука 23:46а

Разбира се, Исус би могъл да каже и други думи.

Въпрос: В Евангелията Исус наистина ли умря на кръста, или Бог по чудо и незабележимо го замести с някой друг, както твърди мюсюлманският Коран?

Отговор: Различните възгледи на християните и мюсюлманите представляват фундаментална разлика между двете религии.

Християните твърдят, че наистина е бил Исус, защото всички християнски, както и нехристиянски източници, посочват, че това е бил Исус. Аллахът на мюсюлманите е различен от Бога на Библията, и Аллах е заблудил и измамил целия си народ, като го е накарал да вярва, че Аллах е заместил Исус с друг.

Мюсюлманите твърдят, че Аллах е същият като Бога от Библията. Замяната на Исус от Аллах не би могла да бъде забелязана от никого и следователно няма да има исторически доказателства за тази замяна.

И двете страни са съгласни по две неща: 1) Поне на пръв поглед изглеждаше, че Исус е умрял на кръста. 2) В даден момент богът на исляма напълно е заблудил и умишлено е измамил собствения си народ.

Въпрос: В Мат. 27:45; Марк 15:33 и Лука 23:44-45, какви извънбиблейски доказателства има за това, че „тъмнина обхвана земята“ по време на разпъването на Исус?

Отговор: Не е разумно да се очаква, че всяка култура би отбелязала такъв мрак. Например, изчислено е, че слънчево затъмнение е затъмнило Египет на 12 декември 504 г. пр. Хр., но няма исторически записи за това нито сред високоцивилизованите египтяни, нито сред когото и да било друг. Вижте http://www.informationblast.com/500s_BC.html за повече информация. Това се е случило по време на Пасхата (т.е. при пълнолуние), така че не е могло да бъде обикновено слънчево затъмнение; това е бил необичаен мрак. Освен това мракът е продължил от шестия до деветия час. Естествените затъмнения не траят три часа. Според https://www.wku.edu/eclipse/duration.php най-дългото време, през което теоретично може да продължи едно затъмнение, е до седем минути.

Въпреки това нехристиянският самарянски историк Талус е писал през 52 г. сл. Хр., по-малко от 20 години след разпъването. Той е отбелязал, че разпъването на Исус е било съпроводено от тъмнина.

Самарянският историк Талус, който не трябва да се бърка с гръцкия философ Талес, е бил доста известен.

В „Насърчителна реч към гърците“ на Псевдо-Юстин Мъченик (след 165 г. сл. Хр.), глава 9, стр. 277, се споменават Талус, Филон, Йосиф Флавий и други.

В „Писмото на Теофил до Автолик“, глава 29, стр. 120, се споменава Тал, както и по-ранният халдейски историк Берос на стр. 121.

В „Октавий“ на Минуций Феликс, гл. 22, стр. 186, се споменава историкът Таллус.

В „Апология“ на Тертулиан, глава 19, стр. 33, се споменават Таллус и Йосиф.

Фрагмент 18 от Юлий Африкан на стр. 136.

Флегон е бил карийски гръцки писател, който е творил малко след 137 г. сл. Хр. Той пише, че през четвъртата година на 202-рата Олимпиада [33 г. сл. Хр.] е имало „най-голямото слънчево затъмнение“ и че „в шестия час на деня [12:00 на обяд] настъпила нощ, така че дори звезди се появили на небето. В Битиния е имало силно земетресение, а в Никея много неща са били преобърнати.“ (The Case for Christ, стр. 111.) Ориген (225–254 г. сл. Хр.) също споменава, че Флегон е писал за тъмнината в 13-та или 14-та книга на писателя Флегон. Ориген, „Против Целз“, книга 2, глава 14, стр. 437; книга 2, глава 33, стр. 445; книга 2, глава 59, стр. 455.

В „Диатесарон“ на Татиан (ок. 172 г. сл. Хр.), раздел 51, стр. 123, се казва, че е настъпила тъмнина, когато Исус е бил разпънат, от 6-ия до 9-ия час. В „Диатесарон“ на Татиан, раздел 52, стр. 123, се казва, че е имало земетресение, когато Исус е умрял.

Мелит от Сардис (170–177 г. сл. Хр.) казва, че земята се разтърси, слънцето изчезна и денят се промени, защото те не можеха да понасят да видят своя Господ, висящ на дърво. От „Разсъждение за душата и тялото“, глава 2, „Предникейски отци“, том 8, стр. 756

Ириней в „Против ересите“ (182–188 г. сл. Хр.), книга 4, глава 34, стр. 512, казва: „А предсказаните събития, свързани със страданията на Господа, не са се сбъднали в никой друг случай. Защото нито при смъртта на някой човек от древните е ставало слънцето да залезе по пладне, нито е била разкъсана завесата на храма, нито е треперела земята, нито са се разцепили скалите, нито са възкръснали мъртвите, нито някой от тези хора [от древността] е възкръснал на третия ден, нито е бил приет в небесата… Затова пророците не са говорили за никой друг, освен за Господа, в Когото са се събрали всички тези споменати знамения.“

Тертулиан (ок. 200 г. сл. Хр.) в произведението си „За поста“, глава 10, том 4, стр. 109, също споменава тъмнината, съпътствала разпъването на Исус. Той го споменава и в „Отговор на евреите“, глава 12, стр. 170.

Хиполитус е бил епископ на Портус (222–235/6 г. сл. Хр.). Той споменава, че заради Исус „слънцето потъмнява, денят остава без светлина, скалите се раздробяват, завесата се разкъсва, основите на земята се разтърсват, гробовете се отварят и мъртвите възкръсват“. „Против ереста на Неот“, гл. 17, стр. 230

В „Ебионитските признания“ на Климент (ок. 211–250 г. сл. Хр.), книга 1, глава 42, стр. 88, се казва, че Исус е страдал за нас, слънцето е потъмняло и планините са се разцепили, когато Той е бил разпънат на кръста. Той е възкръснал.

Ориген (писал 225–254 г. сл. Хр.) споменава тъмнината, обхванала земята, и гробовете, които се разтвориха, в „Против Целс“, книга 2, глава 33, стр. 445.

Киприан от Картаген (ок. 246–258 г. сл. Хр.) пише: „Божието Слово е водено мълчаливо на клане. И когато при кръста на Господа звездите се смущават, стихиите се разбунват, земята се тресе, нощта затъмнява деня, слънцето…“ – „Трактати на Киприан“, Трактат 9, глава 7, стр. 486

Дионисий Александрийски (246–265 г. сл. Хр.) споменава земетресението в Евангелието от Матей. „Писмо до епископ Василид“, канон 1, стр. 94.

Арнобий (297–303 г. сл. Хр.) в „Против езичниците“, книга 1, глава 53, стр. 428, споменава тъмнината по време на смъртта на Исус.

Атанасий (318 г. сл. Хр.) (по подразбиране) казва, че слънцето потъмня и земята се разтърси, когато Спасителят умря. „Въплъщението на Словото“, гл. 49.4, стр. 63

Лактанций (260–325 г. сл. Хр.) описва, че в същия час, в който Исус е починал, е настъпило земетресение, слънцето внезапно е оттеглило светлината си и е настъпила тъмнина от шестия до деветия час. „Божествените институти“, книга 4, глава 19, стр. 122.

Александър Александрийски (313–326 г. сл. Хр.) споменава как гробниците се разтвориха, земята се разтърси, светлините се уплашиха, а слънцето и луната изчезнаха, и звездите оттеглиха блясъка си, когато Исус страдаше на кръста. „Писма за арианската ерес“, Писмо 5.6, стр. 301

След Никея (325 г. сл. Хр.)

Хиларий от Поатие (355–367/368 г. сл. Хр.) (частично): „Сътворението е освободено чрез посредничеството на тази жертва за греха; самите скали губят своята твърдост и сила.“ „За Троицата“, книга 3, глава 11, стр. 65

Атанасий (ок. 371 г. сл. Хр.) казва: „Слънцето оттегли лъчите си, земята се разтресе и скалите се разцепиха…“ Лично писмо 61 (До Максим), глава 2, стр. 578

Атанасий (356–360 г. сл. Хр.) споменава, че завесата се разкъса, слънцето се скри, скалите се разцепиха, а мъртвите в гробовете възкръснаха. „Четири беседи срещу арианите“, беседа 3, глава 29, стр. 424

Ефрем Сириецът (350–378 г. сл. Хр.) казва, че когато Исус умря, настъпила тъмнина и имало земетресение. „Рождественски химни“, химн 3, стр. 273.

Кирил Йерусалимски (ок. 349–386 г. сл. Хр.) споменава, че слънцето се е движило назад по времето на Езекия, а за Христа е настъпило слънчево затъмнение. („Първа катехитична лекция“, 2, „Никейски и постникейски отци“, стр. 12)

Кирил Йерусалимски (ок. 349–386 г. сл. Хр.) казва, че слънцето потъмняло по време на разпъването. „Първа катехитична лекция“, 4, гл. 10, „Никейски и постникейски отци“, стр. 21, и скалите се разцепиха. Лекция 4, гл. 11, стр. 22

Григорий Нанциански (330–391) при обсъждането на разпъването на Исус казва: „Той обгърна видимия свят с тъмнина“ и „…защото тайнствените врати на Небесата са отворени; скалите се разцепиха, мъртвите възкръснаха. Той умира, но дава живот, и чрез Своята смърт унищожава смъртта.“ „За Сина“ – Трета богословска реч, гл. 20, стр. 309

Теодор от Мопсуестия (392–423/429 г. сл. Хр.) казва, че слънцето и луната действително са потъмнели по времето на Христос. Той споменава също „спасителната кръв на Христос Господ“; „Коментар върху Йоил“, гл. 2, стр. 119

Августин от Хипо (388–430 г. сл. Хр.) споменава тъмнината, настъпила, когато Исус е бил разпънат. „Градът на Бога“, книга 3, глава 15, стр. 51.

Въпрос: В Евангелията споменаването на тъмнината, земетресението и разкъсаната завеса, когато Христос е бил разпънат, фигуративно ли е и всъщност не се е случило, тъй като не е записано никъде другаде, както се твърди в „Някои отговори на въпроси“, стр. 37–38?

Отговор: Не. Вижте предишния въпрос за доказателствата за тъмнината и въпроса относно Мат. 27:51 за доказателствата за земетресението.

В: В Лука 23:45-46 скептикът Барт Ерман казва, че завесата в Храма се е разкъсала, докато Исус е бил жив, но в Евангелието от Марк тя се разкъсва след смъртта Му. („Исус, прекъснат“, стр. 68) След това той пита дали разкъсаната завеса представлява отхвърлянето от Бога на еврейската система на поклонение или символизира изкуплението, което Исус е извършил за нас. (също в „Исус, прекъснат“, стр. 52)

Отговор: В отговора трябва да се имат предвид две неща. 1) Разкъсаната завеса, разбира се, може да символизира повече от едно нещо, особено когато двете неща са тясно свързани. Всъщност обаче тя не символизира, че Бог е отхвърлил юдейската система на поклонение, а по-скоро, че сега, след като Исус е изкупил греховете, юдейската система на поклонение е приключила. (Всъщност храмът ще бъде разрушен в рамките на 40 години.)

2) Лука не уточнява момента, в който завесата се разкъса на две. В Лука 23:44-46 се казва, че настъпи тъмнина от шестия до деветия час, завесата на храма се разкъса на две и Исус извика, преди да умре. Не се уточнява редът на събитията.

Въпрос: В Евангелието от Лука скептикът Барт Ерман казва в книгата си „Исус, прекъснат“ (стр. 46–47): „Смъртта на Исус е важна както за Марко, така и за Лука. Но за Марко смъртта му е изкупление; за Лука тя е причината хората да осъзнаят, че са грешни и трябва да се обърнат към Бога за прощение. Причината за смъртта на Исус, следователно, е съвсем различна, в зависимост от това кой автор четете.“ (също в „Исус, прекъснат“, стр. 94)

О: Ерман се опитва да измисли разлика във вярванията между Марко и Лука, когато такава няма. Дори самият Ерман би признал, че Евангелието от Лука и „Деяния на апостолите“ са написани от един и същ автор. Вероятно едно от най-ясните изявления за изкуплението, направено от Лука, се намира в „Деяния на апостолите“ 5:30–31: „Богът на нашите бащи възкреси Исус, когото вие убихте, като Го обесихте на дърво. Бог Го възвиси на дясната Си страна като Принц и Спасител, за да даде на Израил покаяние и прощение на греховете.“ (подчертаването е добавено, за да се покаже къде Ерман греши.)

Въпрос: В Матей 27:54 и Марк 15:39 стотникът каза ли: „Този беше Божият Син“, или „Този беше праведен човек“, както се казва в Лука 23:47?

Отговор: И двете. Стотникът не е бил ограничен да изрече само едно изречение. Евангелията често не цитират дословно и не включват всяка дума, така че стотникът вероятно е казал и други неща.

Повечето хора биха се съгласили, че през цялото време – от момента, в който Исус е починал, до момента, в който са искали да се уверят, че е мъртъв, и до свалянето на тялото Му от кръста – стотникът е имал достатъчно време да каже повече от едно изречение. Би било доста странно, ако стотникът е мълчал напълно, с изключение на едно изречение.

В: Какво представлява хармонията на Евангелията след Възкресението?

Отговор: Преди всичко трябва да призная, че тук просто „преоткрих колелото“. Още през 246–265 г. сл. Хр. Дионисий, епископ на Александрия, показа, че евангелистите не са „били в несъгласие или противоречие помежду си“, и представи добра и доста пълна хармония на Евангелията след Възкресението в своето „Писмо 5“ – до епископ Василид, канон 1, „Предникейски отци“, том 6, стр. 94–95. Във всеки случай, ето хармония на тези 29 събития, която съвпада с неговата.

Цифрите се отнасят до събития, които трябва да са в определен ред, а буквите като a, b, c се отнасят до събития, които могат да се случат в произволен ред. Думите, изписани с удебелен шрифт, обозначават време, ред и място. Подчертаните стихове показват къде има пасажи, които не са в хронологичен ред.

След като Исус възкръсна от мъртвите: Мат. 28, Марк 16, Лука 24, Йоан 20–21

R1a. Когато съботата свърши, Мария Магдалина, другата Мария [майката на Яков], Саломея и жените тръгнаха към гроба. Мат. 28:1б; Марк 16:1-3; Лука 24:1; Йоан 20:1

R2a. Настъпи земетресение, когато ангелът отхвърли камъка. Стражарите станаха като мъртви. Мат. 28:2-4

R2b. Ангелът отхвърли камъка. Марк 16:4; Лука 24:2

R1b. Трупът не беше намерен и двама „мъже“ заговориха на жените. Лк. 24:3-8; Йоан 20:2

R3. На сутринта, когато Исус възкръсна, ангел се яви на жените и им каза да кажат на учениците да отидат в Галилея. Мат. 28:5-7; Марк 16:5-8

R4a. Докато жените се връщаха набързо, Исус също се явява на жените и им казва да кажат на учениците да отидат в Галилея. Мат. 28:8-10

R4b1. Когато жените се върнаха от гроба, учениците не им повярваха. Лука 24:9-11

R4b2. Петър и Йоан тичат към гроба; Йоан пристига пръв. Лк 24:12; Йоан 20:3-9

R4b3. След това учениците се връщат по домовете си [в Ерусалим]. Йоан 20:10

R4c. Стражарите разказват на свещениците; свещениците пък ги подкупват. Мат. 28:11-15

R4d. Докато Мария плачеше, на Мария Магдалина се явиха двама мъже, а след това и Исус. Марк 16:9-11; Йоан 20:11-18

R5. Същия ден по пътя за Емаус Исус се явява на двама ученици (не от единадесетте ученици). Той остава с тях до вечерта. Марк 16:12; Лука 24:13-29

R6. Веднага двамата ученици се втурнаха обратно към Ерусалим (на 7 мили, 11 километра разстояние) и разказаха на единадесетте ученици. Марк 16:13; Лука 24:33-35

R7. В Ерусалим, вечерта на същия ден, в който Исус възкръсна, докато двамата разговарят с учениците, Исус се явява за първи път пред десет ученици. Йоан 20:19-23

R8. Другите ученици казват на Тома, че са видели Исус. Йоан 20:25

R9. Осем дни по-късно Исус се явява за втори път пред единадесетте ученици, включително Тома. Марк 16:14; Йоан 20:19, 26-31

R10. Исус се явява пред тях (за трети път) край Тивериадското езеро [Галилея]. Те уловиха 153 риби. Мат. 28:19-20; Йоан 21:1-14

R11a. Три пъти Исус пита Петър дали го обича. Йоан 21:15-23

R11b1. Исус се явява пред повече от 500 последователи. 1 Кор. 15:6

R11b2. Исус се явява на брат си Яков. 1 Кор. 15:7

R12. В Галилея Исус се явява на учениците и им дава великата поръчка. Мат. 28:16-20; Марк 16:15-18

R13. Те се връщат в Ерусалим, като остават или там, или в Бетания, едно предградие.

R14. Докато ядат, Исус им заповядва да останат в Ерусалим, докато не получат сила отвисоко (Лука 24:49; Деяния 1:4). Те се подчиняват на тази заповед. Лука 24:52

R15. Исус ги води във Витания, предградие на Ерусалим, разположено на склона на Елеонската планина. Лк. 24:50

R16. Четиридесет дни след възкресението (Деяния 1:3) Исус се възнесе на небето в облаците при Витания, на склона на Елеонската планина. Марк 16:19; Лука 24:50-51; Деяния 1:9-11

R17a1. Връщайки се в Ерусалим, апостолите остават в храма. Лк. 24:52-53

R17b. Единадесетте апостоли избират Матия за заместник на Юда. Деяния 1:15-26

R18. В Ерусалим на Петдесетница (50 дни след Пасхата) апостолите се изпълват със Светия Дух. Деяния 2

R19. След това апостолите пътуват свободно. Марк 16:20

Въпрос: В Мат. 28:1, Марк 16:2, Лука 24:1 Мария ли е била при гроба веднага след изгрев слънце, или е отишла до гроба, докато още е било тъмно, както се казва в Йоан 20:1?

Отговор: И двете твърдения са верни. Йоан 20:1 казва, че те са тръгнали към гроба, докато още е било тъмно, но Марк 16:2 показва, че са пристигнали при гроба, когато слънцето вече беше изгряло. Ако бяха останали в Витания , а гробът се е намирал точно извън Ерусалим, би им отнело известно време да пътуват от предградието на Ерусалим до самия град.

В: В Мат. 28:1; Марк 16:1-2, Лука 24:1, Йоан 20:1 защо жените отидоха до гроба, след като в Мат. 27:62-66 се споменава, че върху него имало римски печат?

Отговор: Има два възможни отговора, но вторият е по-вероятен.

Жените са мислили, че ще им бъде позволено: Не е било обичаен обичай да се поставя печат и да се поставя стража от римски войници пред гробницата. Първосвещениците и фарисеите специално помолили Пилат „гробницата да бъде обезопасена до третия ден“ в Матей 27:64. Властите не са искали да забранят погребалните обичаи, а само да се уверят, че никой няма да открадне тялото, така че можело да се очаква на жените да им бъде позволено да направят това.

Жените не са знаели за печата и стражата: Охраняването на гроба на престъпник и поставянето на римски печат и стража от римски войници около него е било изключително необичайно. В Лука 23:55-56 се казва, че жените последваха Йосиф, за да видят къде е положено тялото на Исус, а след това си тръгнаха, за да се приберат у дома и да приготвят аромати и масла. С други думи, те не останаха наоколо да наблюдават гроба. Молбата за печата и стражата е била отправена едва на следващия ден, според Матей 27:62. Затова жените вероятно не са знаели нищо за никакъв печат и стража.

Въпрос: В Мат. 28:1; Марк 16:1-2, Лука 24:1, Йоан 20:1 защо жените отидоха при гроба, за да погребат тялото, след като Йосиф от Ариматея и Никодим вече бяха го погребали в Йоан 19:39?

Отговор: Исус е починал около 15:00 ч., и е имало известно закъснение между момента, в който Йосиф от Ариматея е поискал тялото, Пилат е проверил дали Исус наистина е мъртъв, и момента, в който те са свалили тялото и са го отнесли до гроба. Те не биха имали достатъчно време преди да се стъмни, за да извършат подобаващо погребение (подобно на египетските мумии). Така че Йосиф и Никодим в Йоан 19:38-39 са извършили първата част, включително полагането на ароматични масла, за да предпазят тялото от разлагане за няколко дни, а след това са се върнали и са го обвили както трябва, т.е. са навили ленти от платно около ръцете, краката, торса и главата му при дневна светлина в неделя. Може да изглежда като някаква ужасна задача, но това е бил обичаен обичай за онова време.

Освен това, макар да не знаем много за еврейските погребални обичаи от онова време, в египетските погребални обичаи част от подготовката на тялото така или иначе се извършваше едва няколко дни по-късно.

В: В Марк 16:1-8, Матей 28:1-8, Лука 24:1-11, Йоан 20:1-12 какво е значението на това, че жените виждат празния гроб?

Отговор: В отговора трябва да се имат предвид четири неща.

а) Макар евреите да не балсамираха мъртвите си, те използваха ароматични подправки при погребването им. Това изобщо НЕ беше свидетелство, че жените вярваха, че Исус ще възкръсне от мъртвите. По-скоро жените дойдоха с жива решимост да изпълнят дълга си, водени от смесица от любов и разочарование. Бихте ли продължили да служите на Бога вярно, ако се сблъскате с разочарование?

б) В гръцката и латинската култура жените се считаха за по-малко значими от мъжете. Ако някой искаше да промени историята, за да я направи по-привлекателна за читателите, той просто би могъл да пропусне тази част или пък да каже, че мъжете са видели гроба първи, а не жените. Това показва, че те просто са записали това, което се е случило.

в) По същия начин в юдейската култура жените се считаха за важни, с изключение на това, че свидетелството им се смяташе за безценно според юдейската Мишна, Рош Ха-Шана 1.8.

г) Бог би могъл да даде честта да бъдат първите, които виждат възкръсналия Исус, на когото и да било, но Той избра да я даде на жените. Може би това е знак за всички култури, включително и за нашата, че като цяло трябва да почитаме, вярваме и се доверяваме на жените точно толкова, колкото и на мъжете.

В: В Марк 15:47 Мария Магдалина и Мария, майката на Йосиф, видяха ли къде беше положен Исус, или бяха жените, които бяха дошли с Исус от Галилея, както се казва в Лука 23:55?

Отговор: И двете. От една страна, „жените от Галилея“ може да означава жени, които са пътували с Исус от Галилея, а не непременно родени в Галилея. От друга страна, Магдала беше град в Галилея, на западния бряг на Галилейското езеро.

В: В Мат. 28:1 гробницата ли беше затворена, или камъкът беше отместен, както казва Лука 24:2?

О: В Лука 24:2 се казва, че камъкът вече беше отместен, когато те пристигнаха там. Матей 28:2 също споменава, че камъкът беше отместен, като обяснение на Матей 28:1. Нищо не казва, че жените са били там, когато камъкът е бил отместен.

Въпрос: В Марк 16:4 скептикът Барт Ерман пита дали камъкът вече е бил отместен, или е бил отместен от ангел [предполагаемо], когато жените са били там (Матей 28:2)?

Отговор: И в двете евангелия камъкът е бил отместен, преди ангелът да заговори с жените. Матей 28:2 не казва, че жените са били там, когато камъкът е бил отместен.

Въпрос: В Мат. 28:1-8, Марк 16:1-8, Лука 24:1-10 и Йоан 20:1-8 какво се случи, когато Исус възкръсна?

Отговор: Исус отново беше жив в своето физическо тяло. Неговото истинско, белязано с белези физическо тяло все още можеше да се докосва (Йоан 20:27; Матей 28:9; Лука 24:39) и да яде (Лука 24:41-43). В Лука 24:39 Исус каза, че тялото Му след възкресението имаше плът и кости, и мисля, че ще се съгласите, че Исус би знаел това по-добре от всеки друг! Въпреки това тялото на Исус беше прославено физическо тяло, което можеше да преминава през стени (Йоан 20:19-20) и да изчезва (Лука 24:31).

Тертулиан (198–220/240 г. сл. Хр.) Христос умря за нашите грехове и възкръсна в плътта Си. Това е самият фундамент на Евангелието, нашето спасение. „Пет книги срещу Маркион“, книга 3, глава 8, стр. 328

Новатиан (250/254–256/7 г. сл. Хр.) „Той [Исус] възкръсна в същата телесна същност, в която умря, което се доказва от раните на същото това тяло, и по този начин Той ни показва законите на нашето възкресение в Своята плът, като възстанови при възкресението Си същото тяло, което беше придобил от нас.“ „Трактат за Троицата“, гл. 10, стр. 620.

Адамантий (ок. 300 г. сл. Хр.) обсъжда какво би станало, ако Исус е страдал само на вид. „Ако Той е страдал на вид, а не в действителност, то и Ирод е съдил само на вид; на вид Пилат си е измил ръцете от Него, и на вид Юда Го е предал. По същия начин Каиафа Го е предал на вид; юдеите Го са хванали на вид, а апостолите… Дори кръвта Му беше пролята само на пръв поглед; евангелистите проповядваха Евангелието само на пръв поглед; Христос дойде от небето само на пръв поглед и се възнесе само на пръв поглед. Спасението на човечеството също беше само на пръв поглед, а не в действителност. Защо тогава Христос казва: „Аз съм истината?“ „Диалог за истинската вяра“, пета част, гл. 851а, стр. 149

Въпрос: В Йоан 20:1 Мария Магдалина дойде ли сама при гроба, или Мария Магдалина и другата Мария (Мат. 28:1), или Магдалина, Мария, майката на Яков, и Саломея в Марк 16:1, или Магдалина, Йоана, Мария, майката на Яков, и други жени в Лука 24:10?

Отговор: Дойдоха Мария Магдалина, Йоана, Мария, майката на Яков, и другите жени. Йоан 20:1 НЕ казва, че Мария е дошла сама. Ако са дошли няколко жени, все пак е точно, макар и не толкова прецизно, да се споменат една, две или три от тях. Ако някои са дошли по-рано, а други веднага след това, все пак е точно в един разказ да се каже, че са дошли някои, а в друг разказ да се спомене цялата група.

В: В Матей 28:2-5 и Марк 16:5 имало ли е само един ангел, или са били двама ангела, както в Лука 24:4 и Йоан 20:12?

Отговор: Ако е имало двама или повече ангели, тогава също е вярно, че е имало един ангел. Това е един от многото примери, в които евангелските разкази са верни, но не и точни.

В: В Мат. 28:8 жените казаха ли на учениците или не казаха на никого, както се казва в Марк 16:8? („Исус, прекъснат“, стр. 48)

Отговор: Марко очевидно не е имал предвид, че жените не са казали на никого до края на живота си. Разбира се, те не са казали на никого, когото са срещнали, докато бягаха от гроба. Ако прочетете целия пасаж от Матей 28:8-10, ще видите, че жените побягнаха, без да са казали още на никого, и тогава Исус ги срещна. Исус им каза да кажат на братята Му (т.е. на учениците). Ако искаме да бъдем придирчиви, строго погледнато Матей 28 всъщност не казва, че жените са се подчинили и са казали на някого. Въпреки това действията на учениците ясно подсказват, че жените са казали на учениците.

Въпрос: В Матей 28:9 Мария Магдалина разпознала ли е Исус, когато Той ѝ се явил за първи път, или не го е разпознала, както се казва в Йоан 20:14?

О: В Матей 28:9 не се посочва колко бързо Мария е разпознала Исус; там просто се казва, че за кратко време те са го разпознали. В Йоан 20:14 Мария отначало не е разбрала, че това е Исус. Но Йоан 20:15-17 също показва, че след това тя все пак е разпознала Исус.

В: В Йоан 20:29 благословени ли са онези, които вярват, без да са видели, или в Лука 10:23 благословени са онези, които са видели?

О: Исус казва две различни неща в различни контексти и и двете групи са благословени, но по различен начин.

В Йоан 20:29 Исус НЕ е казал, че онези, които лично са видели явяването след възкресението, не са благословени. Напротив, Исус каза на съмняващия се Тома: „Защото Ме видя [сега], повярва; блажени са онези, които не са видели, а са повярвали.“ (BSB) Тома правеше явяването на Исус след възкресението основа на своята вяра. Исус казваше, че по-благословени (високо похвалени) са онези, които, макар и да имат чудеса в подкрепа на вярата си, не правят чудесата основа на вярата си, както направи Тома.

В Лука 10:23 Исус казва на учениците (включително на Тома), че те са били благословени (показано е, че са били високо облагодетелствани) да видят с очите си нещата, които са видели.

Каква е основата на вашата вяра в Христос? Ако тя се състои само от чудеса, какво ще стане, ако Сатана извърши фалшиво чудо? Ако се състои само от апологетика, какво ще стане, ако срещнете нехристиянин, който е по-добър в дебатите? Ако се състои само от това да имате отговор на всяко възражение срещу Библията, какво ще стане, ако някой изтъкне ново възражение срещу Библията, на което нямате отговор? Основата на нашата вяра трябва да бъде нашето взаимоотношение с Христос; всички тези други неща са добри за подкрепа на вярата ни, но не трябва да бъдат основата на вярата ни.

В: В Лука 24:44 евреите разделяха ли Библията на три части, или само на две, както показва Матей 5:17?

Отговор: Евреите се позоваваха и на двете, както правеше и Исус.

Законът и Пророците: Евреите наричаха Стария Завет „Законът и Пророците“ според Матей 5:17–18; Лука 24:27 (Мойсей и пророците); Захария 7:12 (Законът или по-ранните пророци); 2 Макавей 15:9; Кумранският „Наръчник за дисциплина“ 9.11.

Тройно разделение (Закон, Пророци, Писания) Пролог към Еклесиастик (около 132 г. пр. Хр.), Филон Александрийски (около 40 г. сл. Хр.) „…учейки се на това място на законите и свещените пророчества на Бога, изречени от светите пророци, както и на химни, псалми и всякакви други неща…“ „Контемплативен живот“ 25, стр. 700, Йосиф Флавий (37–100 г. сл. Хр.) „Против Апион“ 1.8 и Вавилонският Талмуд (IV век сл. Хр.). Прологът към Сирах съдържа „Закона, Пророците и другите книги на бащите“. Сирах 39:1 казва: „закон, мъдрост, пророчество“. Халахичното писмо от Кумран: „книгата на Мойсей, Пророците, Давид и историята на поколението“ (4QMMT).

Явно Исус не се е притеснявал особено от точното разделение, стига читателите да разбират какво има предвид, тъй като в Лука 24:44 Той се позовава на Закона, Пророците и Псалмите.

Въпрос: В Лука 24:49 учениците трябвало ли да останат в Ерусалим, или са отишли в Галилея, както се споменава в Матей 28:10, 16?

Отговор: Първо им беше казано да отидат в Галилея, което и направиха след осемдневно забавяне. След това се върнаха в Ерусалим, и Исус им каза да останат там, докато не получат силата отвисоко. Ето реда на събитията през 40-те дни, през които Исус беше на тази земя, след възкресението Си и преди възнесението Си.

R2. „Отидете в Галилея“ – това им каза ангелът на сутринта, когато Исус възкръсна (Марко 16:7). Исус също се яви на жените и им каза да предадат на учениците да отидат в Галилея (Матей 28:9-10).

R7. В Ерусалим, вечерта на същия ден, в който Исус възкръсна, докато двамата говореха с единадесетте, Исус се яви на десет от учениците (Йоан 20:19-23).

R9. Осем дни по-късно Исус се яви отново на всички ученици, включително и на Тома (Йоан 20:19, 24-29).

R10. Те отидоха в Галилея, край Тивериадското езеро [Галилея] (Матей 28:19-20; Йоан 21:1-24).

R14. Те се върнаха в Ерусалим, като останаха или там, или в предградието Витания. (подразумева се)

R15. Докато ядяха, Исус им заповяда да останат в Ерусалим, докато не получат сила отвисоко (Лука 24:49; Деяния 1:4). Те се подчиниха на тази заповед (Лука 24:52).

R16. Исус ги заведе във Витания, предградие на Ерусалим, разположено на склона на Елеонската планина (Лука 24:50).

R17. Четиридесет дни след Възкресението (Деяния 1:3) Исус се възнесе на небето в облаците (Марко 16:19; Лука 24:50-51; Деяния 1:9-11).

R19. Те бяха изпълнени със силата на Светия Дух на Петдесетница, която беше 50 дни след Пасха (Деяния 2).

R20. След това те свободно пътуваха между Ерусалим и други градове.

Вижте въпроса за съгласуваността след Възкресението за изчерпателна последователност на събитията.

В: Исторически надеждно ли е „Testimonium Flavianum“ на Йосиф Флавий в „Древности на юдеите“ 18.63-64?

О: Първо какво се казва на гръцки, а след това – обсъждане. Там се казва: „По това време е живял Исус, един мъдър човек, ако изобщо трябва да го наричаме човек. Защото той беше човек, който вършеше удивителни дела и беше учител на онези, които с радост приемаха истината. Той спечели на своя страна много евреи и много гърци. Той беше Христос. Когато Пилат, след като чу, че е обвинен от най-високопоставените сред нас, го осъди на разпъване на кръст, онези, които от самото начало бяха започнали да го обичат, не се отказаха от своята привързаност към него. На третия ден той им се яви възкръснал, защото Божиите пророци бяха предсказали това и безброй други чудесни неща за него. А племето на християните, наречено така по негово име, и до днес не е изчезнало.“

Майкъл Дж. Уилкинс и Дж. П. Мореланд в книгата „Исус под обстрел: Съвременната наука преоткрива историческия Исус“, стр. 212–213, казват: „Научното мнение относно този пасаж може да се раздели на три лагера: (1) онези, които защитават основната автентичност на пасажа; (2) онези, които отхвърлят целия пасаж; (3) онези, които вярват, че пасажът има автентична същност, но включва и християнски вмъквания. Най-новите научни изследвания подкрепят последното мнение.“ Арабската версия, изготвена от Агапий, мелкитски епископ на Хиераполис в Сирия от X век, използва думата „добро поведение“ вместо „чудеса“, след три дни се появява думата „съобщение“, а пред „той беше Месията“ е добавено „може би“. Евсевий Кесарийски (активен около 325 г. сл. Хр.) цитира този пасаж, но Ориген (225–254 г. сл. Хр.) отбелязва, че Йосиф Флавий е говорил за Яков, но НЕ е говорил за Христос в своето произведение „Против Целз“, книга 1, глава 47, стр. 416; книга 2, глава 13, стр. 437.

В: Кои ранни автори са наричали евангелията „евангелия“?

Отговор: Ето списъкът.

Към Диогнетус (ок. 130–200 г. сл. Хр.), глава 11, стр. 29: „…вярата на Евангелията е утвърдена, а преданието на апостолите е запазено…“

Юстин Мъченик (151–155 г. сл. Хр.): „Защото апостолите, в спомените, съставени от тях, които се наричат Евангелия, са ни предали по този начин това, което им е било повелено;“ Първа апология на Юстин, глава 66, стр. 185

Теофил до Автолик (168–181/188 г. сл. Хр.), книга 3, глава 12, стр. 114, казва: „се срещат както при пророците, така и в Евангелията, защото всички те говореха, вдъхновени от един и същ Дух Божий.“

Хегесип (ок. 170 г. сл. Хр.) в „Пет книги с коментари върху Деянията на Църквата“, гл. 3, т. 8, стр. 764, споменава Свещеното Писание на Евангелията.

Клавдий Аполинарис (160–180 г. сл. Хр.) споменава Матей, Евангелията и закона. „Предникейски отци“, том 8, глава 772

Ириней Лионски (182–188 г. сл. Хр.) „Не е възможно Евангелията да бъдат повече или по-малко на брой, отколкото са. … „стълбът и основата“ на Църквата са Евангелието и духът на живота; подобава тя да има четири стълба, които излъчват безсмъртие от всички страни.“ Ириней, „Против ересите“, книга 3, глава 11.8

Ириней споменава „разглеждане на Евангелията“ в „Против ересите“, книга 2, глава 22.3, стр. 390.

Мураториев канон (ок. 190–217 г. сл. Хр.) Третата книга от Евангелията е Лука. Мураториев канон 1. (По този начин неназованите Матей и Марко се броят като две.)

Климент Александрийски (193–217/220 г. сл. Хр.) споменава пророчествата, евангелията и апостолските думи в „Кой е богатият човек, който ще бъде спасен“, глава 42, стр. 604

Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.) казва, че Маркион „полага големи усилия да унищожи авторитета на онези Евангелия, които са публикувани като автентични и под имената на апостолите, за да осигури, разбира се, на собственото си Евангелие доверието, което отнема от тях.“ Тертулиан, „Пет книги срещу Маркион“, книга 4, глава 3, стр. 348. Виж също книга 5, глава 2, стр. 432 и „За възкресението на плътта“, глава 33, стр. 568

Тертулиан (ок. 213 г. сл. Хр.) „Или може би, в крайна сметка, той само упрекваше Евангелията в лъжа, като всъщност казваше: „Махнете Матей; махнете Лука!“ „Против Праксеас“, глава 1, стр. 597

Хиполитус (225–235/6 г. сл. Хр.) споменава Евангелията в „Опровержение на всички ереси“, книга 6, глава 24, стр. 85.

Ориген (225–254 г. сл. Хр.) посвещава цели две глави на въпроса защо именно Евангелията, а не други книги, се наричат така в „Коментар върху Евангелието от Йоан“, книга 1, глави 7 и 8, стр. 300, 301

Ориген (225–254 г. сл. Хр.) говори за Новия Завет и казва, че има само четири Евангелия. „Коментар върху Евангелието от Йоан“ на Ориген (225–231 г. сл. Хр.), книга 1, глава 1, стр. 299.

Новатиан (250–257 г. сл. Хр.): „Защото както древните пророчества, така и Евангелията свидетелстват, че Той е син на Авраам и син на Давид“ – „Трактат за Троицата“, глава 9, стр. 618

„Трактат за повторното кръщение“, глава 17, стр. 677 (250–258 г. сл. Хр.) „Защото относно това прелюбодейно, да, дори убийствено кръщение, ако има някакъв друг автор, то със сигурност става дума за книга, измислена от същите тези еретици в подкрепа на същата тази заблуда, която е озаглавена „ “ („Проповедта на Павел“), в която, противно на всички Писания, ще намериш както Христос да изповядва собствения Си грях – въпреки че само Той не е съгрешил изобщо –, така и да бъде почти принуден от майка Си Мария против волята Си да приеме кръщението на Йоан. Освен това, че когато Той беше кръстен, се видя огън върху водата, което не е записано в нито едно от Евангелията.“

Киприан от Картаген (246–258 г. сл. Хр.) споменава Евангелията в „Писмо 72“, гл. 17, стр. 383

Дионисий Александрийски (246–265 г. сл. Хр.) споменава четиримата „евангелисти“ по име. „Писмо до епископ Василид“, канон 1, стр. 94

Адамантий (ок. 300 г. сл. Хр.) споменава четирима, които са проповядвали Евангелието, но те са проповядвали едно и също, така че четирите Евангелия са едно Евангелие. „Диалог за истинската вяра“, първа част, глава 6, стр. 43.

Викторин от Петау (пострадал мъченически през 304 г. сл. Хр.) казва, че светът се състои от четири елемента, точно както има четири Евангелия, четири поколения от Адам до Ной, от Авраам до Мойсей, четири реки в рая, четири войници при разпъването, четири живи същества и четири сезона. „За сътворението на света“, стр. 341

Методий (280–312 г. сл. Хр.): „По тази причина също са дадени четири Евангелия, защото Бог четири пъти е дал Евангелието на човешкия род“, „Пирът на десетте девици“, Беседа 10, гл. 2, стр. 348

Атанасий (318 г. сл. Хр.) цитира Лука 19:10: „както Самият Той [Исус] казва в Евангелията: ‚Дойдох да потърся и да спася изгубените.‘“ „Въплъщението на Словото“, гл. 14, стр. 43

Атанасий (318 г. сл. Хр.) цитира Лука 19:10: „Той [Исус] Самият казва в Евангелията: ‚Дойдох да намеря и да спася изгубените.‘“ „Въплъщението на Словото“, гл. 14, стр. 43

Александър Александрийски (313–326 г. сл. Хр.) споменава Бога, Който ни е дал Закона, пророците и Евангелията. „Писма за арианската ерес“, Писмо 1, гл. 12, стр. 295

След Никея

„Църковна история“ на Евсевий (318 г. сл. Хр.), книга 3, глава 24, стр. 152, разглежда четирите Евангелия – Матей, Марко, Лука и Йоан. „Никейски и постникейски отци“, втора серия, том 1, стр. 152

Ювенкус (329 г. сл. Хр.) (частично) е написал епична поема, използвайки четирите Евангелия, но не ги е наричал „Евангелия“.

Хегемоний (IV век) споменава „евангелията“ в „Спора с Манес“, глава 5, стр. 182

Диодор (262–278 г. сл. Хр.) се позовава на „апостол Павел и Евангелията“ в „Спора с Манес“, гл. 45, стр. 221

Хиларий от Поатие (355–367/368 г. сл. Хр.) „И отново Евангелията допълват това, което липсва в останалите: някои неща научаваме от едно, други – от друго и така нататък, защото всички те са проповед на един и същ дух.“ „Троицата“, книга 10, глава 42, стр. 193

Атанасий (367 г. сл. Хр.) „Отново не е досадно да се говори за [книгите] на Новия Завет. Това са четирите Евангелия – според Матей, Марко, Лука и Йоан.“ (Празнично писмо на Атанасий, 39, гл. 5, стр. 552)

„Synopsis Scripturae Sacrae“ (350–370 г. сл. Хр. или V век)

Канонът от Челтнъм (= Каталогът на Момсен) (около 360–370 г. сл. Хр.) споменава Евангелията.

Ефрем Сирин, автор на химни (350–378 г. сл. Хр.)

Василий Кападокийски (357–378/379 г. сл. Хр.)

Синодът в Лаодикия (във Фригия) (343–381 г. сл. Хр.) в канон 60, стр. 159, изброява книгите от Стария и Новия Завет. Канон 59, стр. 158, гласи, че в църквата могат да се четат само каноничните книги от Стария и Новия Завет.

Кирил Йерусалимски (ок. 349–386 г. сл. Хр.) казва, че е имало само четири евангелия в „Лекция“ 4:36, стр. 27

Григорий Назианзенски (330–391 г. сл. Хр.)

Пациан от Барселона (342–379/392 г. сл. Хр.)

Амфилохий „Iambi ad Seleucum“ (преди 394 г. сл. Хр.)

Григорий Нисийски (ок. 356–397 г. сл. Хр.) споменава Евангелията в „Против Еномий“, книга 2, глава 4, стр. 104, и в „За ранната смърт на децата“, стр. 378

Сирийският каталог на Света Катерина (около 400 г. сл. Хр.) споменава Евангелията.

Епифаний от Саламис (360–403 г. сл. Хр.) споменава четирите Евангелия, 14-те послания на Павел, Яков, Петър, Йоан, Юда, Деянията на апостолите, Откровението на Йоан, „Мъдростта на Соломон“ и „Сирах“ (= „Еклесиастик“).

Папа Инокентий I от Рим (около 405 г. сл. Хр.) споменава четирите Евангелия.

Коментарът на Руфин върху Апостолското вероизповедание (374–406 г. сл. Хр.) споменава четирите Евангелия.

Йоан Златоуст (пострадал мъченически през 406 г. сл. Хр.) разглежда в „Проповед 1.6, стр. 3“ върху Евангелието от Матей (том 10) факта, че има четири евангелия, а не само едно.

Орозий/Хосий от Брага (414–418 г. сл. Хр.) споменава евангелията. „Защита срещу пелагианите“, гл. 7, стр. 123

Картагенският събор (218 епископи) (393–419 г. сл. Хр.)

Сулпиций/Сулпиций Север (363–420 г. сл. Хр.) споменава Евангелията в „Диалог 1“, глава 26, стр. 37, и „Диалог 2“, глава 13, стр. 45, на Сулпиций Север

Йероним (417–420 г. сл. Хр.) споменава всяко от четирите Евангелия по име като „четворката на Господа“ в писмо 53.9, стр. 101.

Созомен (370–380/425 г. сл. Хр.) споменава Евангелията в „Църковна история“ на Созомен, книга 2, глава 14, стр. 267.

Августин от Хипо (388–430 г. сл. Хр.) споменава Посланията на Павел, а след това и четирите книги на Евангелието. В „За ползата от вярата“, глава 7, стр. 350

Йоан Касиан (419–430 г. сл. Хр.)

Винсент от Лерин (ок. 434 г. сл. Хр.)

„Църковна история“ на Сократ (ок. 400–439 г. сл. Хр.), книга 3, глава 16, стр. 87, казва, че Аполинарий е тълкувал Евангелията.

„Църковна история“ на Сократ (ок. 400–439 г. сл. Хр.), книга 3, глава 20, стр. 89, споменава евреите, Мойсеевия закон и Христос в светите Евангелия.

Доказателства за еретици и фалшиви книги

Еретикът-енкратит Татиан (ок. 172 г. сл. Хр.) е написал хармонизация на четирите Евангелия, наречена „Диатесарон“, което означава „чрез [четирите]“.

Х. Мегетий (ок. 300 г. сл. Хр.), самопровъзгласен последовател на Маркион, в спора си с Адамантий заявява, че отхвърля четирите Евангелия. „Диалог за истинската вяра“, първа част, глава 1, стр. 36

Пелагианският еретик Теодор от Мопсуестия (392–423/429 г. сл. Хр.) цитира Матей 5:23–24 като думи, изречени от Господа в Евангелията. „Коментар върху Малахия“, глава 2, стр. 410

Пелагианският еретик Теодор от Мопсуестия (392–423/429 г. сл. Хр.) цитира Марк 10:2–9 като „от Господа в Евангелията“. „Коментар върху Малахия“, глава 2, стр. 412

Пелагианският еретик Теодор от Мопсуестия (392–423/429 г. сл. Хр.) споменава Лука 11:42 като „в Евангелията“. Коментар върху Осия, гл. 5, стр. 63