< Въпрос за Библията от книгата Йоил

В: Какво можем да научим от книгата Йоил?

Отговор: Йоил ни учи за две не толкова приятни теми, които трябва да изучаваме по-задълбочено: как Бог ни дисциплинира и как трябва да реагираме, „когато дойдат скакалците“. Йоил пророкува, че армията от скакалци, нахлула в земята, е само прелюдия към нахлуването на чужда армия поради греха на Израил. Това от своя страна е прелюдия към Деня на Господа в последните дни.

По същия начин Бог понякога изпраща по-леко наказание на хората като „насърчение да се покаят“, преди да изпрати много по-сурово наказание или дори унищожение.

В: Какво знаем за пророк Йоил?

О: Не можем да извлечем много от книгата. Името „Йоил“ означава „Яхве е Бог“. Това не е било необичайно име, тъй като около дванадесет други мъже в Стария Завет също са се казвали Йоил. Няма обаче нищо, което да подсказва, че този пророк е бил някой от тях. Не знаем нищо за Йоил лично, освен че баща му е бил Петуел.

В: Какъв е общият план на книгата Йоил?

Отговор: Явно книгата на Йоил не се поддава на структуриране по западен образец. Осем библейски коментара и учебни Библии дават много различни структури. Но макар да не са съгласни по отношение на общата структура, те са склонни да се съгласяват по отношение на по-малките части. Може би така трябва да се разбира Йоил: като много остри, но кратки предупреждения, идващи от сърцето, а не като дълъг, строго структуриран трактат като например „Плачът на Еремия“. Ето моята структура:

1 Да следваме Бога, когато дойдат скакалците

-- 1:2-4 Чуйте това, старейшини

-- 1:5-7 Събудете се, пияници

-- 1:8-10 Свещениците трябва да скърбят като жена, която оплаква мъжа си

-- 1:11-12 Ужасете се, о, земеделци

-- 1:13-14 Облечете се в вретище и плачете, о, свещеници

-- 1:15-18 Защо всички трябва да скърбят

-- 1:19-20 Нашият подходящ отговор: да призовем Господа сред бедствието

2 Тръбене с овенски рог в Сион за настъпващия Ден на Господа

-- 2:1-11 Тръбете с овенски рог за предстоящото нашествие

-- 2:12-17 Разкъсайте сърцата си и затръбете с рога от овен, за да се върнете към Господа

-- 2:18-27 Възстановяване на годините, изядени от скакалците

-- 2:28-32 Изливането на Божия Дух

3 Последният съд и възстановяването

-- 3:1-16 Съд в долината Йосафат срещу враговете на Израил

-- 3:17-21 Благословение и прощение след съда

В: Колко глави има книгата Йоил?

Отговор: В повечето английски Библии има три глави, съдържащи съответно 20, 32 и 21 стиха. В други издания на Библията обаче стиховете 2:28-32 са отделени в самостоятелна глава. Сред Библиите, които са подредени по този начин, са еврейският Танах, еврейският текст на „Интерлинейната Библия“ на Джей П. Грийн-старши и католическата „Йерусалимска Библия“. Така че Йоил 3 в някои Библии се нарича Йоил 4 в други. Стиховете и тяхната последователност обаче са еднакви във всички случаи.

В: Къде е разположена книгата Йоил в Библията?

О: В днешната еврейска Библия и християнските Библии тя се намира след Осия и преди Амос. В Септуагинтата обаче редът е бил Осия, Амос, Михей и Йоил. Явно са се опитвали да подредят книгите хронологично. Не знаем обаче със сигурност кога е написана книгата Йоил.

В: Защо в Йоил 1 този район е засегнат от нашествия на скакалци и колко тежки могат да бъдат тези нашествия?

О: Скакалците са дошли от пустинята в Судан. С вятъра в гърба си те са били способни да изминат 1 200 мили за три дни. При 400 мили на ден, летейки по 14 часа на ден, това би означавало около 28 мили в час. Обикновено те мигрираха по права линия. Древният историк Плиний твърди в „Естествена история“ 11.35, че нашествие от скакалци може дори да прогризе вратите. Макар това да не е съвсем вярно, то илюстрира ужаса, който би предизвикало нашествие от скакалци.

Когато нашествие от скакалци нападна Сомалия през 1957 г., броят на насекомите се оценяваше на 16 000 000 000, с тегло 50 000 тона. Днес съществува Център за спешни операции срещу скакалци към Организацията на ООН за прехрана и земеделие. Нашествията от скакалци се контролират чрез разпръскване на инсектициди от въздуха върху местата за размножаване.

В: Йоил 1 се обръща към различни групи: старейшини, пияници, свещеници, земеделци, отново свещеници и всички. Единственият грях, споменат в книгата на Йоил, е пиянството. Защо според вас Бог би се обърнал към именно тези групи? Какви съответстващи групи има днес?

Отговор: За разлика от много други пророци, Йоил не отделя много време да казва да се престане да се съгрешава, преди да настъпи бедствието. Вместо това той набляга на това как да се реагира с покаяние, след като настъпи предстоящото бедствие. Старейшините са заспали (или са били пияни) в задачата си да учат народа и младите хора да следват Бога. Свещениците може би не са изпълнявали задължението си да учат хората да следват Бога, или, още по-лошо, са ги учили да следват идоли. Земеделците, зает с натрупването на богатство, не са осигурявали финансовата подкрепа, която са били длъжни да предоставят на Божиите свещеници и левити. Когато цялото общество се отвръща от Бога, политическите, религиозните и финансовите нишки се разплитат едновременно.

В: В Йоил 1 има една ключова дума в почти всеки раздел: еврейската дума „ки“, която може да се преведе като „защото“, „за“ или „със сигурност“. Защо Йоил набляга на тази дума?

Отговор: Изглежда, че Бог държи много на това да учи хората за причините да скърбят. Хората трябва да научат връзката „причина-следствие“ между неподчинението на Бога и последствията от него. Днес трябва ефективно да предупреждаваме хората за връзката „причина-следствие“ при отвързването от Бога.

В: В Йоил 1:1 се пита кога е написана книгата Йоил?

О: Няма нищо нито във вътрешния текст, нито във външните източници, което да посочи точното време. Това е вечно послание, тъй като нищо в книгата не зависи от времето. Ето три възможности.

1. VIII век пр. Хр.

Тир и Сидон, споменати заедно в Йоил 3:4, са се обединили едва в началото на VIII век. Гърците в Йоил 3:6 не са по-късните гърци от Атина и Спарта, а по-ранните йонийски гърци, които са контролирали търговските пътища в днешна Турция в началото на VIII век. Няма споменаване нито на асирийци, нито на вавилонци. Историческият период, през който и двете империи са били слаби, е от смъртта на Адад-Нирари III през 782 г. пр. Хр. до 745 г. пр. Хр., когато Тиглат-Пилесер III започва своето царуване. Юда е бил силен по това време, а цар Озия е бил начело на антиасирийски съюз. Филистимците са тормозили Израил през този период.

В „NIV Study Bible“ (стр. 1339) се посочва, че има солидни аргументи в подкрепа на този период.

2. Късен предизгнанически период (597–587 г. пр. Хр.)

2а. 10 000 мъже от Юда бяха депортирани през 597 г. пр. Хр. (2 Царе 24:10–16). Освен това евреите бяха в робство в продължение на години (вж. обсъждането на Йоил 3:6).

2б. Бъдещо милосърдие към Юда в Йоил 2:12–20.

2в. Храмът все още стоеше (Йоил 1:13).

2г. Бъдещо внезапно разрушение на Ерусалим.

3. След изгнанието (след 587 г. пр. Хр.)

3а. Йоил нарича юдейското царство „Израил“ в Йоил 2:27 и 3:16, така че това вероятно е било след изгнанието на северното царство през 722 г. пр. Хр.

3б. Много повече хора бяха поробени през 587 г. пр. Хр.

3в. Някои виждат в Йоил 2:12-20, че Бог обещава милост на тези хора, а не на техните потомци.

Въпрос: Защо, според вас, в Йоил 1:2 Йоил започва, като се обръща към старейшините? Бяха ли те единствените, засегнати от нашествието на скакалците?

Отговор: Много пъти именно правителствените и религиозните фигури водят народа към неподчинение. Когато водачите са неподчинителни, не само техните последователи страдат, но и други понасят последствията.

Обаче официалните лидери не са единственият вид лидери. Също толкова важно е, че родителите индивидуално водят (или заблуждават) децата си, а по-старото поколение колективно насочва по-младото поколение. Когато цялото по-старо поколение се провали в това да води както с думи, така и с пример, тогава по-младото поколение страда.

В: В Йоил 1 хората могат да се смутят от факта, че макар някои да са съгрешили и да са се отвърнали от Бога, изглежда, че всички страдат от последствията. Какво мислите за тази очевидна „несправедливост“ от вечна перспектива?

О: Ако погледнете само този свят, той не само е паднал в злото, но и е несправедлив. Въпреки това, Бог е определил Деня на съда, за да направи всичко справедливо. Каквото и да ни се случи през няколкото десетилетия, които ни остават да живеем на тази земя, е много малко в сравнение с вечния живот след смъртта ни.

В: В Йоил 1:5 как трябва да благодарим на Бога за идването на скакалците, след като в 1 Солунци 5:18 се казва да благодарим за всичко?

Отговор: В Римляни 8:28 се казва, че всичко (не само добрите неща) може да съдейства за добро на онези, които обичат Бога. В Евреи 12:5-8 се казва, че Бог наказва вярващите за тяхно добро, макар това да е неприятно в момента.

В: В Йоил 1:1-20, ако всичко, което книгата Йоил ни учи, беше за това как Бог ни дисциплинира и как трябва да реагираме в трудни времена, тя би била ценна книга за четене днес. Въпреки това Йоил е и много пророческа книга за последните времена. Кои стихове в глава 1 дават малки намеци за това?

Отговор: Йоил 1:12 подсказва, че става дума за нещо повече от местно явление, когато се казва: „Наистина, радостта на човечеството е изсъхнала.“ Йоил 1:15 споменава Деня на Господа.

Въпрос: В Йоил 1:2б-3 християните не са единодушни дали изразът „старейшини“ тук означава лидери, възрастни хора или и двете. Как е възможно и лидерите, и възрастните хора да са виновни? Смятате ли, че Йоил 1:2б-3 дава отговор на този въпрос?

Отговор: Разбира се, упрекът може да се отнася и за двете групи. В Йоил 1:2б-3 обаче се споменава, че те не са чули това от своите предци, а имат заповедта и отговорността да го предадат на децата си. Това показва, че независимо дали става дума за политически или религиозни лидери, то със сигурност се отнася и за възрастните хора, които са трябвало да научат по-младото поколение.

В: Йоил 1:4 споменава четири вида скакалци. Макар да не сме сигурни какви са разликите между тези различни еврейски думи, важното е, че това наказание идва в четири вълни. Какви две неща можем да научим от това за Божието наказание?

Отговор: Божието съждение може да бъде както прецизно, така и сурово. Когато хората не се покаят, Божието съждение може да дойде в няколко вълни. Човек може да се покае след всяка вълна, но може да му бъде по-трудно да се върне там, където е бил преди поредицата от вълни.

В: Защо в Йоил 1:4 Бог би изпратил тези ужасни нашествия от скакалци, ако Бог обичаше израилтяните?

О: Човек би могъл да започне да подозира, че благоденствието на Божия народ не е било най-висшият приоритет на Бога! Бог може би е искал избраният Му народ да бъде материално благоденстващ, но Бог е ценял тяхното послушание и духовното им благоденствие много повече. За нас един добър родител може да обича децата си прекалено много, за да стои пасивно настрана, когато децата вървят по пътя към погибелта.

В: В Йоил 1:5 на пияниците се казва да се събудят и да плачат, защото (ки) сладкото им вино е било отнето от устата им. Защо Бог би започнал с такова елементарно, земно-ориентирано послание? Как Йоил 1:6-7 се отнася към това?

Отговор: Бог се обръща към хората там, където се намират. Пияниците не се интересуват от много неща, освен от това къде ще намерят още алкохол. Вместо първоначално да им говори за дългосрочни, духовни въпроси, Бог посочва непосредствената, краткосрочна последица – че няма да имат питието, за което копнеят. Всъщност всеки е в лошо състояние, който възлага надеждата си за удоволствие и удовлетворение на алкохола.

В: В Йоил 1:11 кои са двете различни причини, поради които земеделците трябва да скърбят?

Отговор: В краткосрочен план това ще бъде лоша година. Йоил 1:11 казва „защото“ (ки) реколтата от грозде, пшеница и ечемик ще бъде унищожена.

В дългосрочен план, дори ако скакалците си тръгнат и никога повече не се върнат, дърветата и лозята им ще бъдат унищожени. Маслиновите дървета могат да живеят 1 000 години. Унищожи едно старо маслиново дърво и ще трябва да чакаш векове, докато ново дърво го замести. Не ставаше въпрос само за това, че непосредствената им продукция беше унищожена, а че средствата им за производство бяха унищожени, което щеше да ги засяга в продължение на много години напред. В Йоил 1:12 и следните стихове дори се казва: „Наистина (ки) радостта на човечеството е изсъхнала“ (BSB).

В: Защо в Йоил 1:13 неурожаите на земеделците биха засегнали приносите?

Отговор: Ако няма реколта, няма източник за зърнените приноси. Ако няма овце и говеда поради липса на храна за тях, няма да има и приноси от тях. Свещениците и левитите се издържаха както чрез правото да ядат от приносите, така и чрез друга финансова подкрепа от народа. Ако и двете изчезнат, какво биха могли да правят свещениците?

В: В Йоил 1:13, по какви два начина „съкровищата в Божия дом“ могат да бъдат разхитени?

Отговор: Хората могат да пропуснат да ги изразходват за това, за което трябва. Когато хората гладуват – било физически, било за Евангелието – докато има изключително красиви сгради, богатството се трупа, вместо да се изразходва. Например, набезите на викингите бяха насочени специално към манастирите, защото там намираха много злато. Ако повече злато беше изразходвано щедро за бедните и за проповядване на Евангелието, манастирите може би щяха да бъдат по-малко привлекателна мишена. Много монаси живееха на острови край западното крайбрежие на Ирландия, криейки се от викингите. Но въпреки че Дъблин в Ирландия беше ключова оперативна база за викингите, те основно оставяха тези ирландски монаси на мира, защото нямаше злато, което да спечелят от набезите срещу тях.

Второ, Божиите средства могат да изглеждат недостатъчни, защото се харчат погрешно за неправилни неща или се харчат прекалено много за неща от второстепенно значение. Например, ако стратегията е да се привличат хора към църквата с нейната разкошна сграда, а не толкова чрез проповядване на Евангелието, дали по този начин хората биват докоснати от Духа и идват при Бога? Не! Без да се замисляме, лесно е да харчим пари за местни неща, които са на видно място и ни карат да се чувстваме добре, вместо да изпращаме пари на по-далечни места, където нуждата е по-голяма.

В: В Йоил 1:8 защо девица би скърбяла за своя съпруг?

Отговор: Сион ще скърби, както млада булка или сгодена девойка би оплаквала смъртта на новия си съпруг или годеник.

В: В Йоил 1:14, докато Бог нанася наказание и дисциплина, каква роля имаме ние, като християни, в това да учим хората защо са настъпили тези неща и как трябва да отговорят на Бога? Как можем да го направим, без да изглеждаме самодоволни?

Отговор: Езекиил 33:1-20 и Еремия 6:17 дават примера с стражаря. Ако настъпи бедствие и стражарят не предупреди града, вината е на стражаря. Но ако стражарят предупреди, а никой не го послуша, тогава вината е на хората, че са пренебрегнали стражаря, който е изпълнявал задълженията си.

Не трябва да сравняваме другите със себе си, а по-скоро да покажем, че те не отговарят на Божиите стандарти. Не трябва да се опитваме да твърдим, че тези, които са пострадали, са били по-виновни от тези, които са се спасили, а че всички ще пострадат по-тежко, ако не се покаят и не дойдат при Бога.

Като пример можем да посочим, че ураганът „Катрина“, който наводни Ню Орлиънс, настъпи няколко дни преди датата, на която беше насрочен ежегодният хомосексуален фестивал, наречен „Southern Decadence“. Това не означава, че хомосексуалистите, които дойдоха в Ню Орлиънс, бяха по-лоши от другите грешници, които не дойдоха. Но всички грешници, хомосексуални и хетеросексуални, в крайна сметка ще се изправят пред още по-тежък съд, освен ако не се покаят и не се обърнат към Бога.

В: Как ще изглежда „Денят на Господа“ според Йоил 1:15?

Отговор: „Денят на Господа“ е сравнително кратък период от време, но е по-дълъг от един 24-часов ден. Имаше Ден на Господа при първото пришествие на Христос (Деяния 2:20) и ще има още един Ден на Господа при Второто пришествие на Христос. Тълкувателите не са единодушни относно точното начало и край на Деня на Господа в Книгата на Откровението, но Откровението говори за това време.

В: Защо в Йоил 1:19 Йоил призовава Бога?

О: Човек би могъл погрешно да предположи, че Йоил моли Бог да помогне, да се смили или да не изпрати наказанието, но Йоил не прави нищо подобно. Йоил тук не поставя под съмнение Божието наказание; той просто вика към Бога в разгара на тази голяма беда.

В: В Йоил 2:1,15 какво е било заповядано на хората да направят, което се различава от заповедите в глава 1 – да се събудят, да плачат, да викат, да се ужасяват, да облекат вретище и да скърбят? Има ли значение редът на Йоил 2:1,15 след заповедите в Йоил 1?

Отговор: На хората беше заповядано да „тръбят с рог от овен в Сион“ (рогът от овен, или шофар, беше израилската тръба), с други думи, да „дадат сигнал за тревога“. В Йоил 2:1-10 те трябваше да направят това, за да обявят наближаващото бедствие. В Йоил 2:15-17 те трябваше да го направят по друга причина: да се съберат на свещено събрание, за да се покаят и да помолят Бога да ги пощади.

Днес трябва да тръбим с тръбата по същите причини, поради които тогава е трябвало да тръбят с рога на овен. Трябва да разгласяваме Божия съд както пред вярващите, така и пред невярващите. Трябва също така да призоваваме хората да се съберат, за да се покаят – както индивидуално, така и колективно – за да ни покаже Бог милост.

В: Когато прилагаме Йоил 2:1,15 днес, какво би представлявал Сион / святата планина?

Отговор: Сион символизира мястото, където обитава Божият народ, което днес са църквите.

То не означава просто да се разказва, където и да живеете, иначе би било казано „в земята“ или нещо подобно. Акцентът е върху това да се съобщи на Божия народ в църквата.

Това не означава просто някаква висока планина, където всички биха могли да чуят, защото се набляга на това, че тревогата трябва да се даде на Божията „света планина“. Освен това в Палестина планината Кармел беше по-висока от планината Сион, но Сион беше святата планина, където трябваше да се даде тревогата.

Днес може да има начини за разпространяване на посланието, които да имат по-голямо въздействие, но за сметка на компромис с целостта на посланието (или с нашата). Това не е извинение да се откажем от разпространяването на посланието или да използваме компрометиращи средства, но трябва да разпространяваме посланието чрез всички святи или праведни средства.

В: В Йоил 2:1б-2 се казва: „Нека треперят всички, които живеят в земята, защото (ки) идва Денят на ГОСПОДА.“ Защо благочестивите вярващи трябва да треперят?

Отговор: Послушните вярващи не трябва да треперят за себе си, защото Бог ще се погрижи за тях. Това не означава, че те никога няма да страдат или да умрат, а че ще умрат само когато Бог, Който знае какво е най-доброто, им позволи да умрат. Въпреки това вярващите могат да треперят по редица други причини.

За нехристиянските приятели: Макар вярващите да не трябва да се страхуват от ада за себе си, те могат да се страхуват от ада за невярващите си приятели.

На място, където цари непокорство: Откровение 18:4 заповядва на вярващите да излязат от Вавилон – една зла система с град, разположен на седем хълма – по две причини: а) за да не станат съучастници в греховете на Вавилон, и б) защото в противен случай вярващите, намиращи се на грешното място, ще понесат язвите, предназначени за невярващите. Макар че днес учените не са единодушни относно това къде или какво ще бъде този бъдещ Вавилон (самият Вавилон, Рим или нещо друго), всички можем да се съгласим, че всичко, което изглежда толкова зло, колкото този Вавилон, не е място, където вярващите трябва да бъдат.

В: В Йоил 2:1,15 защо точно им беше заповядано да „тръбят с рог от овен“ тогава? Защо днес трябва да „тръбим с тръба“?

Отговор: Градският страж имаше задачата да тръби с тръбата, ако се приближаваше враг, за да могат войниците да вземат бронята и оръжията си, всички да влязат в града и да затворят градските порти. В преносен смисъл тук им се казва да тръбят с рога от овен, защото идва враг и единствената им надежда е да се обърнат към Бога. По същия начин днес ние трябва да „тръбим с тръбата“, за да кажем на хората, че ще настъпи бедствие и че трябва да се обърнат към Бога и да се покаят за греховете си.

В: В Йоил 2:3-11 за коя армия става дума?

Отговор: Това е армия със зли намерения, която обгражда Ерусалим. Това може да има едно изпълнение преди хилядолетието (Откровение 16:12-16; 19:19) и второ изпълнение след хилядолетието (Откровение 20:7-10).

В: В Йоил 2:6 понякога хората се дразнят, когато нещата не са толкова добри, колкото очакват; понякога се раздразняват, когато нещата не вървят по техния начин; а понякога се ядосват, когато изглежда, че нещата умишлено им се противопоставят. Но Йоил 2:6 не казва нищо от това. Как Йоил 2:6 надхвърля всичко това?

Отговор: Хората щяха да побледнеят от шок, като видят какво предстои да се случи. Те щяха да изпаднат в мъка, тъй като богатите им запаси от храна щяха да изчезнат само за час-два.

Когато човек е в шок, кръвта в лицето му намалява, а лицето на хората с по-светла кожа става по-бяло.

В: В Йоил 2:6 кои събития днес причиняват мъка на хората или карат лицата им да побледнеят, а не просто да бъдат раздразнени, ядосани или бесни?

О: Днес войната и тероризмът причиняват мъка, но и драстичните колебания на фондовия пазар могат да накарат хората да се чувстват така, сякаш „това е краят на света“. През 30-те години на миналия век, когато фондовият пазар се срина, някои глупаво се самоубиха.

В: В Йоил 2:1-11, кога ще настъпи този Ден на Господа?

О: Това ще се случи в Откровение, когато Господ дойде да извърши съд. Изглежда, че това е същото събитие, описано в Псалом 50:3 и в Посланието на Юда.

В: В Йоил 2:1-11 става ли дума за обикновени скакалци, за нахлуваща армия или за края на времената?

О: Докато Йоил 1:4 говори за местна нашествие от скакалци, Йоил 2:2 разширява тази картина към нещо друго. Там се описва „голяма и силна армия… каквато никога не е имало в древността, нито ще има в бъдещите векове“.

В: Може ли Йоил 2:1-11 да има връзка с Откровение 9:1-11?

О: И двете се отнасят до еднократно явление на странни същества, приличащи на скакалци. Те обаче се различават, защото скакалците в Йоил 2:1-11 не оставят нищо зелено. Скакалците в Откровение 9:1-11 се отнасят до същества – може би демони, роботи, самолети, дронове или други летателни апарати –, които не нанасят вреда на растенията, но болезнено жилят хората, без да ги убиват.

В: Може ли Йоил 2:10 да е свързан с Матей 27:45?

О: Не. В последните времена ще настъпи тъмнина, а тъмнината по време на разпъването беше предзнаменование за това. Въпреки това, в Матей 27:45 Господ не издигаше гласа Си в присъствието на Своята армия (Йоил 2:11). Като цяло, когато се опитваме да установим дали два пасажа се отнасят към едно и също нещо, ако част от тях звучи еднакво, а друга част е много различна, тогава пасажите се отнасят към различни неща.

В: Може ли Йоил 2:10 да се отнася към Откровение 8:12? Към Откровение 16:10?

Отговор: Не. Откровение 8:12 говори за момента, когато една трета от небесните светила биват поразени, а Откровение 16:10 говори за момента, когато царството на звяра е в пълна тъмнина. Въпреки това Йоил 2:10 се отнася до затъмнение, причинено от същества, подобни на скакалци, а не до затъмнение на небесата.

В: В Йоил 2:12,15 къде трябва да затръбим и да кажем на хората да се обърнат към Бога днес?

О: Очевидният отговор е, че трябва да я звучим там, където тези, които се нуждаят да я чуят, могат да я чуят. Много хора никога няма да я чуят, ако звучим тръбата само в нашите църкви и на библейските ни сбирки. Радиото (както християнското, така и нехристиянското), телевизията, християнските уебсайтове, публикациите и коментарите в блогове, както и социалните медии са някои от начините за широко разпространение на посланието. Но много хора се нуждаят и от по-лично послание. Говорете с приятелите и колегите си, когато ситуацията го позволява, за да могат те да чуят.

В: В Йоил 2:12-15, след като Бог е обявил бедствие, има ли някакъв начин да се измъкнете от него?

Отговор: Да. Не само в този пасаж, но и Йона 3:9-10, Амос 7:1-6 и Еремия 18:5-10 показват, че макар Бог да не се променя, Неговата разкрита воля към хората се променя, когато те се покаят.

В: В Йоил 2:17 какво е значението на плача между портика и олтара?

Отговор: Това е мястото, където свещениците извършваха службата си, принасяйки в жертва животните, които хората носеха. Освен това, когато хората носеха жертвите, на свещениците беше позволено да вземат част от жертвата за своите семейства. Свещениците минаваха между преддверието и олтара, така че това се отнася за плача на свещениците.

В: В Йоил 2:17-18 кои са двете допълнителни причини, посочени за тръбенето с рог от овен в Сион?

О: Двете причини са: а) за да се пощади Божият народ, и б) за Божията слава. С други думи, за да не стане Божието наследство „позор, предмет на презрение сред народите“.

Това се отнася до това, че ние сме сол и светлина в света: не трябва да скриваме светлината си под буре, а да я оставим да блести. Да блестим включва да показваме истината и правдата и да ги противопоставяме на заблудата и нечестието.

В: Кои са двете причини, посочени в Йоил 2:18-19, поради които Божият народ би искал да прави тези неща? Как мислите, че това се отнася към това, че ние сме сол в света?

Отговор: Стих 18 дава двете причини, а стих 19 ги обяснява.

Бог ревнува за Своята земя; Бог не иска Своят народ да бъде за посмешище.

Бог пощадява Своя народ и ще изпрати зърно, ново вино и масло, за да ги насити.

В: В Йоил 2:20 голямата северна армия и „голямата воня“ свързани ли са с Езекиил 39:11-20; Откровение 16:12-16; и/или Откровение 19:17-19?

Отговор: Това не е свързано с Откровение 16:12-19, защото това се случва преди Милениума. По-скоро се отнася до битката при Гог и Магог след Милениума, която също е описана в Езекиил 39:11-20 и Откровение 20:8-10.

В: В Йоил 2:25 как се съпоставя пълнотата на Божието възстановяване с пълнотата на Божието наказание и съд?

О: Йоил 1:4 показва пълнотата на Божието наказание и съд чрез четирите вида скакалци. Йоил 2:25 показва същата пълнота при възстановяването на това, което всеки от четирите вида скакалци е изял.

Въпрос: В Йоил 2:25-27 какво е удивителното в обещанието, което Бог е дал на народа на Сион? Отнася ли се това за а) Милениума, б) небето и/или в) докато живеем на земята сега?

Отговор: Като споменава „вашите синове и дъщери“, този пасаж подсказва, че става дума за земята, а не за небето. Йоил 2:28 дава частичен ключ. Той започва с „А след това“ и се отнася до нещо, което се е изпълнило в Деяния 2:17-21. Следователно трябва да се отнася до нещо на земята преди Милениума. Това се случи като знак за новото действие на Светия Дух.

Освен да наказва чрез скакалци или други средства, Бог може също да възстанови, дори неща, за които мислим, че Бог не би могъл. Бог може да донесе благоденствие, за да компенсира неплодородните години, и/или да даде по-дълъг живот. Разбира се, по-важен от по-дългия живот на земята е вечният живот в небето.

В: В Йоил 2:28-32, изпълни ли се това в Деня на Петдесетница в Деяния 2:16?

О: Да, но това също има двойно изпълнение. Това се случва в Деня на Господа. Денят на Господа настъпи, когато Исус дойде на земята, а Деяния 2:17-21 цитира конкретно Йоил 2:28-32. Денят на Господа е също и бъдещо време, когато Исус ще дойде отново.

Много пророчества, включително и това, имат двойно изпълнение. Те се изпълниха при първото пришествие на Исус и ще се изпълнят отново при Второто пришествие на Христос.

Въпрос: В Йоил 2:30-32 фалшивата религия, наречена „Бахаизъм“ в книгата „Бахаулла и Новата ера“, стр. 277-278, учи, че Йоил 2:30-32 и Матей 24:29-30 се отнасят до Мойсей, Христос и Мохамед, тъй като ученията им първоначално са били като слънце, но по-късно всички те са били помрачени от поквара. Как бихте отговорили на това?

Отговор: Това е само плод на въображението – твърдението, че затъмненото слънце и луната се отнасят до духовно развращение. Не само че Христос ще дойде буквално сред облаците, както показва Деяния 1:9-11, но Всемогъщият Бог може да затъмни слънцето и луната и Той ще го направи. Нямате правото просто да наричате всичко, което не искате да е истина, „фигуративно“.

В: Как Йоил 2:32 се отнася към Римляни 10:13?

О: Римляни 10:13 цитира Йоил 2:32 и показва, че всички, които призовават името на Господа, дори и езичниците, ще бъдат спасени. Йоил 2:31 се отнася както за затъмнението на слънцето по време на разпъването на Исус, така и за затъмнението, което ще настъпи в последните времена. Йоил 2:32 се отнася едновременно и за двете събития.

В: В Йоил 2:32 това звучи като хубаво, утешително обещание, докато не прочетете думите в края: „сред остатъка, призован от Господа“. Защо е толкова трудно за човек да бъде част от този остатък (буквално „оцелелите“) тук?

Отговор: Само около 50 000 евреи се завърнаха от изгнание. По времето на Христос само малцинство от евреите приеха Христос. След възнесението хората все още ще идват при Христос, но ще умрат заради вярата си. Откровение 6:9 говори за онези, които са били насилствено убити заради вярата си по време на великата скръб.

В: В Йоил 2:32 как сме призовани не просто да бъдем християни, а да бъдем сред остатъка, истински „оцелели“?

Отговор: В духовен смисъл, независимо дали претърпяваме преследване или мъченичество, или не, имаме отговорността да устоим до края.

В: В Йоил 3:1-12, кога ще се състои съдът в долината Йосафат?

О: Това ще се случи преди Милениума, в края на седемгодишната Велика скръб. За последователността на събитията вижте обсъждането на книгата Откровение. В „Библейски коментар: Старият Завет“, стр. 1319–1322, има много подробна таблица, която съгласува библейските текстове, отнасящи се до последните времена.

В: В Йоил 3:1-12 кои библейски стихове са постмилениални и кои са премилениални?

О: Истинските християни, които са амилениалисти, вярват, че Милениумът се случва точно сега в Небесата, а описанията преди и след Милениума се отнасят до едни и същи събития. Те вярват, че основен недостатък на премилениалистката гледна точка е разграничаването на това, което е преди Милениума, от това, което е след него.

Простият отговор е, че всички събития, които амилениалистите поставят под въпрос, са премилениални, с изключение на следните постмилениални събития:

Всичко в Откровение 20

Съдът над злите ангели: 1 Коринтяни 6:3

Възкресението на нечестивите: Даниил 12:2; Йоан 5:29

Тъй като Откровение 20:7-10 се отнася до Гог и Магог, някои вярват, че другите споменавания на Гог и Магог в Езекиил 38-39 са постмилениални. Други вярват, че те са премилениални.

В: В Йоил 3:4 каква е разликата между греха на Филистия и греха на Тир и Сидон?

Отговор: Сидон не беше нито враг, нито приятел на Израил, но Тир беше близък съюзник по времето на Давид и Соломон. Всъщност нечестивата царица Иезавел беше от Сидон (1 Царе 16:31). Когато вавилонците разрушиха Ерусалим, Тир и Сидон се обогатиха от търговията със съкровища и израилски роби.

Бог наказа и двата града по същия начин, както беше пророкувал Йоил. Жителите на Тир бяха убити или поробени от Александър Македонски през 332 г. пр. Хр. Той уби 8 000 души, когато превзе града, още 2 000 по-късно, и пороби 30 000. Жителите на Сидон по-късно бяха поробени от селевкида Антиох III през 203 г. пр. Хр.

В: В Йоил 3:6 споменаването на евреи сред гръцките земи сочи ли дата след изгнанието?

Отговор: Не. Арвид С. Капелруд споменава, че през VI и VII век пр. Хр. е съществувала активна търговия с роби (Joel Studies, стр. 154–158). Микенските гърци са дошли в Гърция малко преди времето на Мойсей.

Изследователят на Стария Завет Глисън Арчър в „Енциклопедия на библейските трудности“, стр. 296, споменава, че в Палестина са открити гръцки монети от края на VI век от емисиите на Пизистрат, което би било преди изгнанието. След като изброява многобройни споменавания за гръцки наемници в нововавилонски документи, той заключава: „В светлината на такива данни като тези е направо наивно да се предполага, че Йоил от края на IX век не би могъл да знае нищо за гърците, или да си представяме, че никога не е имало търговци на роби, които да са отивали в гръцките пристанища с пленници от набези за роби в Близкия Изток.“

Тази формулировка, че жителите на Тир, Сидон и Филистия са продавали евреи на гърците, „за да ги изпратят далеч от родината им“, всъщност сочи дата, предшестваща времето на Александър Велики. Както се посочва в книгата „When Critics Ask“ (стр. 301), по времето на Александър гърците вече са контролирали Близкия Изток, така че те не биха отишли далеч. Цялото население на Тир е било продадено в робство от Александър, така че те не са били в състояние сами да продават роби на гърците.

Вижте обсъждането на Йоил 1:1 за датата.

В: Защо във Йоил 3:4-8 финикийците продават евреи като роби?

Отговор: Те бяха търговци и явно купуваха и препродаваха всеки като роб. Йоил отбелязва това, защото финикийците от Тир и израилтяните винаги са били съюзници и са си помагали взаимно в миналото. Ако се отнасяш към приятелите си така, сякаш не ги познаваш, когато изпаднат в затруднение, тогава какъв приятел си ти?

В: В Йоил 3:8 какво знаем за сабеите?

О: Тези хора са живели в югозападната част на Арабския полуостров, на територията на днешния Йемен. Там се е намирало древното царство Сава.

В „Енциклопедия Британика“, том 1 (1956 г.), стр. 678–682, е показана сабейската (химярска) азбука с 28 букви. Тя показва, че има приблизително 4 сходни букви между нея и индийската брахми азбука, както и 5 сходни букви между нея и арамейската азбука. Тя има 18 сходни букви с най-старата етиопска азбука и 24 сходни букви с либийската азбука. Има 21 сходни букви с тамуденската азбука и 12 сходни букви със сафахитската азбука в Египет.

В: Защо в Йоил 3:10 някои народи ще се съберат, за да воюват срещу Израел?

Отговор: Това се случва два пъти: преди Милениума (Армагедон) и след Милениума (Гог и Магог). Тъй като тези битки се случват преди и след това, някои християни, наричани амилениалисти, вярват, че 1000-годишният милениум е символичен и се случва в Небесата точно сега, а двете „битки“ са просто две описания на една и съща велика битка.

В: Йоил 3:10 звучи почти като противоположност на Михей 4:3. Заповедта в Йоил 3:10 е ли нещо, което Бог иска послушните вярващи да направят, или тази заповед служи за друга цел?

Отговор: Това не е заповед към вярващите; по-скоро това е прокламация сред народите в Йоил 3:9. Целта на призоваването на народите беше те да изберат да отидат в долината Йосафат, за да бъдат съдени от Бога, както се казва в Йоил 3:12-13.

В: В Йоил 3:12 Бог седи ли, за да съди, или стои, както казва Исая 3:13?

О: Тъй като Бог не е ограничен от физическо човешко тяло, и двете са метафори. Ако обаче искате да направите разграничение, в книгата „Когато критиците питат“ (When Critics Ask), стр. 301, се посочва, че Бог „седи“, за да изслуша всеки безпристрастно, и „стои“, за да изпълни съда.

В: Как Йоил 3:13 се отнася към Исая 63:2-4 и Откровение 14:14-20?

О: Всички те се отнасят към едно и също събитие, с изключение на това, че Откровение 14:14-20 съдържа най-много подробности. В Откровение 14:14-16 Човешкият Син [Исус] събира вярващите от земята. След това, в стихове 18-20, гроздовете се събират, за да бъдат хвърлени в лина на Божия гняв. В Исая 63:2-4 одеждата на Исус е оцапана с кръв от тъпченето на лина на гнева.

Божият гняв към човечеството не идва от нищото, нито от някаква звездна мъглявина. Той идва от земята, или по-конкретно – от изпълнените с грях животи, които хората водят на земята, символизирани от гроздето. Сокът е крайният продукт на греховните животи, който ще се върне на земята като гняв.

В: Кога се случва събитието от Йоил 3:15?

Отговор: Затъмнение на слънцето се случи при разпъването на Христос, а слънцето и луната ще се затъмнят и двете по време на Скръбта. Въпреки това Йоил 3:15 се отнася до битката в Долината на Йосафат точно преди Милениума.

В: В Йоил 3:16 как Господ едновременно „реве от Сион“ и служи като „убежище за Своя народ“?

О: На земята един полицай или морски пехотинец също може да бъде нежен баща. Колко повече тогава Бог, Който е Всемогъщ, може да бъде нежен, както и защитник!

В: В Йоил 3:19 какви биха могли да бъдат някои от причините, поради които Бог налага наказание на народите още в този живот?

О: Когато един народ нападне друг народ, Бог може да накаже първия народ. В Йоил 3:19 обаче конкретно се споменава, че други народи, които са нападнали Израил, ще бъдат осъдени. Едом ще се превърне в „пустош“; той вече няма да съществува нито като държава, нито като народ.

В: Кога, според Йоил 3:19, Египет ще бъде опустошен?

О: Събитията в Йоил 3 се случват в последните времена.

Въпрос: В Йоил 3:20-21 се казва, че Бог ще очисти кръвта на Юда. Кога ще стане това?

Отговор: Това ще се случи в последните времена, когато Юда се върне при Бога. Вероятно става дума за същото събитие, описано в Захария 12:10-13:1.

В: В Йоил 3:21, как да споделим едно спешно, но негативно послание в общество, което мисли позитивно?

Отговор: Могат да се случат три неща: хората няма да ви послушат, защото не смятат, че е важно; няма да ви послушат, защото смятат, че сте крайни и, отново, че това не е толкова важно, колкото казвате; и няма да ви чуят, защото сте обезкуражени и изобщо не им го казвате. Но ние наистина трябва да го споделим, и дори ако повечето хора няма да ви слушат, все пак някои ще го направят. Не е ваша вина, ако те изберат да не ви слушат, но е ваша вина, ако имате възможност да им го кажете и не го направите.

В едно западно общество, което цени „позитивността“ и не иска да приема предупреждения, поправки или изобличения, можете да се опитате да представите нещата в положителна светлина, но това има своите граници. Трудно е да бъдеш верен на Евангелието и да споделиш как те са изгубени, грешни, отчуждени от Бога и отиват в Ада, а след това в Огненото езеро, освен ако не се покаят и не помолят Бога да преобрази провалилия се им живот. Точно както трябва да „кажем „не“ на наркотиците“ и точно както трябва да кажете на близък човек, който употребява наркотици, че се нуждае от помощ и трябва да промени живота си, хората трябва да чуят, че се нуждаят от Бога и че се нуждаят от Него, за да променят живота си.

Как да им предадем това послание? На първо място, молете се – не толкова за себе си или за това посланието ви да бъде чуто, а за тях и за това те да го приемат. Винаги търсете подходящ момент, за предпочитане без прекъсвания, когато те биха могли да бъдат отворени за това. Може би започнете с нещо, по което имате обща позиция – нещо, по което и вие, и те сте съгласни. Стефан опита това (макар и безуспешно) в Деяния 7:1-50, а Павел направи същото в Деяния 17:22-27, Деяния 23:6 и Деяния 24:10-15. Бъдете готови да споделите своето свидетелство, както направи Павел в Деяния 22:3-21. Споделяйте посланието на Евангелието, но не забравяйте да подчертаете и неотложността на това послание.

Дори и да направите всичко това, все пак не е задължително да бъде лесно. Мислите ли, че можете да споделяте толкова добре, колкото Исус, Павел и другите апостоли? Вероятно не. Но за някои хора дори думите на Исус, Павел и останалите не бяха достатъчно добри. Но осъзнайте, че ни е заповядано да изпълним задача, която от самото начало ще бъде неуспешна за мнозина, за да бъдат спасени някои от тези, които чуят.

В: Кои са някои от най-ранните ръкописи на книгата Йоил, които все още съществуват днес?

Отговор: Свитъците от Мъртво море: (около 1 г. пр. Хр.) Сред свитъците от Мъртво море има един екземпляр от Йоил, наречен 4Q78 (=4QXIIc), съдържащ Йоил 1:10-20; 2:1,8-23; 4:6-21, както и други малки пророци.

Нахал Хевер е пещера близо до Ен-Геди, в която е открит фрагмент от малките пророци на гръцки език (8 Hev XIIgr), съдържащ Йоил 1:12-14; 2:2-13; 3:4-9,11-14,17,19-20 (същото като глава 4 в някои Библии). Той е написан между 50 г. пр. Хр. и 50 г. сл. Хр. Бил е скрит по време на въстанието на Бар Кохба срещу Рим. Това е преработка на Септуагинтата, направена в Юдея, и е почти идентична с масоретския текст.

Свитъкът от Вади Мурабаат на Малките пророци (Mur XII) е от около 132 г. сл. Хр. Той съдържа Йоил 2:20,26-27; 3:1-5; 4:1-16, както и други малки пророци. Текстът е в традицията на масоретския текст.

Като цяло свитъците от Мъртво море, Нахал Хевер и Вади Мурабаат са запазили следните стихове от трите глави на Йоил: 1:10–20; 1:12–14; 2:1, 8–23; 2:2–13; 2:20, 26–27; 2:28–32 (= 3:1–5); 3:1–16; 3:4–9, 11–14, 17, 19–20; 3:6–21 (= глава 4 в Масоретския текст). За повече подробности вижте „Значението на свитъците от Мъртво море“.

Християнските библейски ръкописи, датиращи от около 350 г. сл. Хр., съдържат Стария Завет, включително книгата на Йоил. Две от тях са „Ватиканус“ (325–350 г. сл. Хр.) и „Александринус“ (около 450 г. сл. Хр.), където книгите на дванадесетте малки пророци са поставени преди Исая. Книгата на Йоил е пълна както във „Ватиканус“, така и в „Александринус“.

„Синайският“ (340–350 г. сл. Хр.) съдържа цялата книга на Йоил, 1:1–4:21.

В: Кои ранни автори са се позовавали на Йоил?

Отговор: Авторите от периода преди Никейския събор, които са цитирали или са правили алюзии към стихове от Йоил, са:

Юстин Мъченик (ок. 138–165 г. сл. Хр.) цитира Йоил 2:28 и сл. в „Диалог с Трифон Юдеина“, гл. 88, стр. 243.

Мелит от Сардис (170–177/180 г. сл. Хр.) (по подразбиране) споменава „Стария Завет“ и изброява книгите. Той не изброява дванадесетте малки пророци поотделно, а ги нарича „Дванадесетте“. Фрагмент 4 от „Книгата на извлеченията“, том 8, стр. 759

Теофил от Антиохия (168–181/188 г. сл. Хр.) цитира Йоил 2:16 като думи на Йоил. „Теофил към Автолик“, книга 3, глава 12, стр. 115

Ириней Лионски (182–188 г. сл. Хр.) цитира Йоил 2:28 като „от пророка“ в контекста на Деяния 2:22–27. Ириней, „Против ересите“, книга 3, глава 12.2, стр. 430

Климент Александрийски цитира Йоил 2:28 като думи на пророк Йоил. „Стромати“ (193–202 г. сл. Хр.), книга 5, глава 13, стр. 465

Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.) цитира Йоил 2:15 като думи на Йоил. „За поста“, гл. 16, стр. 113.

Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.) „След това той продължава да провъзгласява, срещу този свят и това време (точно както бяха направили Йоил, Даниил и всички пророци с единодушно съгласие), че „ще има знамения в слънцето, в луната и в звездите; народите ще бъдат в ужас и недоумение; морето и вълните ще бушуват; сърцата на хората ще се разпадат от страх и от очакване на онова, което ще дойде върху земята“.“ „За възкресението на плътта“, гл. 22, стр. 560–561

Ориген (225–254 г. сл. Хр.) цитира Йоил 2:28 като думи на пророк Йоил в „De Principiis“, книга 2, гл. 7, стр. 285. Той цитира Йоил 2:28 и в своя „Коментар върху Евангелието от Матей“, гл. 18, стр. 426

Новатиан (250/254–256/7 г. сл. Хр.) цитира Йоил 2:28 като думи на пророк Йоил. „Трактат за Троицата“, гл. 29, стр. 640

„Трактат срещу Новатиан“ (ок. 248–258 г. сл. Хр.)

Киприан Картагенски (248–258 г. сл. Хр.) цитира Йоил 2:12,13 като думи на пророк Йоил. „Писма на Киприан“, писмо 51, глава 22, стр. 333

Методий от Олимп и Патара (270–311/312 г. сл. Хр.) цитира Йоил 2:21–23 като думи на пророк Йоил. „Пирът на десетте девици“, Беседа 10, стр. 350

След Никея

Афрахат Сириецът (337–345 г. сл. Хр.) „Избрани доказателства“

Атанасий Александрийски (367 г. сл. Хр.) (Подразумева се, тъй като споменава дванадесетте пророци) „И така, в Стария Завет има общо двадесет и две книги; … след това Пророците, като дванадесетте се считат за една книга…“ Атанасий, „Великденско писмо“ 39, гл. 4, стр. 552.

Ефрем Сириец (350–378 г. сл. Хр.)

Василий Кападокийски (357–378 г. сл. Хр.)

Кирил Александрийски (444 г. сл. Хр.)

Кирил Йерусалимски (ок. 349–386 г. сл. Хр.) споменава книгите на пророците, както на Дванадесетте, така и на останалите. Михей 3:8, както е в книгата на Михей; Йоил 2:28, както е в книгата на Йоил; Агей 2:4, както е в книгата на Агей; Захария 1:6, както е в книгата на Захария. Катехитични беседи, беседа 16.29, стр. 122

Амброзий от Милано (370–390 г. сл. Хр.)

Григорий Назианзен (330–391 г. сл. Хр.)

Пациан от Барселона (342–379/392 г. сл. Хр.) споменава „пророк Йоил“ в „Писмо 3“, гл. 16.2, стр. 58

Григорий Нисийски (ок. 356–397 г. сл. Хр.)

Дидим Слепият (398 г. сл. Хр.) цитира Йоил 2:15–17 като думи на Йоил. Коментар върху Захария 12, стр. 305

Сирийската „Книга на стъпките“ (=Liber Graduum) (350–400 г. сл. Хр.) прави алюзия към Йоил 2:28 (и Деяния 2:17). Предговор на сирийските редактори, стр. 4

Руфин (374–406 г. сл. Хр.)

Йоан Златоуст (-407 г. сл. Хр.) споменава Йоил 2:16 като написано от Йоил в том 9 „Относно статуите“, проповед 3.9, стр. 358

Йероним (373–420 г. сл. Хр.) разглежда книгите на Стария Завет. Той конкретно обсъжда „Битие“, „Изход“, „Левит“, „Числа“, „Второзаконие“, Петокнижието, „Йов“, „Исус, син на Наве“ [Йошуа], „Съдии“, „Рут“, „Самуил“, „Царе“ (2 книги), дванадесетте пророци, Осия, Йоил, Амос, Обадия, Йона, Михей, Наум, Авакум, Софония, Агей, Захария, Малахия, Исая, Еремия, Езекиил, Даниил, Естир, Ездра, Неемия. Писмо 53, гл. 7–8, стр. 99–101.

Пелагианецът Теодор от Мопсуестия (392–423/429 г. сл. Хр.) е написал цял коментар върху Книгата на Йоил.

Августин от Хипо (388–28 август 430 г. сл. Хр.) споменава Амос, Михей, Осия и Йоил в „Градът на Бога“, книга 18, глава 27, стр. 375

Йоан Касиан (баща на полупелагианството) (419–430 г. сл. Хр.)

Теодорет от Кир (423–458 г. сл. Хр.)

В: Кои са някои от разликите в превода на книгата Йоил между еврейския текст и гръцката Септуагинта?

Отговор: Според „The Expositor’s Bible Commentary“, том 7, стр. 235: „Версиите на LXX [Септуагинтата], Пешита и латинската Вулгата се различават само леко от масоретския [масоретски текст] и една от друга. Наскоро откритата част от книгата на Йоил от Вади Мурабаат… е в традицията на масоретския текст.“ Септуагинтата обаче има незначителни допълнения в 1:5, 8, 18; 2:12 и 3:1. Тя също така разделя книгата на три глави, докато Масоретският текст я разделя на четири. Ето разликите между Масоретския текст (посочен пръв) и Септуагинтата в книгата Йоил, като се фокусираме главно върху Йоил 1:1–2:18.

Йоил 1:1 „Петуел“ срещу „Бетуел“ (Септуагинта)

Йоил 1:2 „синове“ срещу „деца“

Йоил 1:5 „всички пиячи на вино“ срещу „всички вие (множествено число), които пиете вино до опиянение“

Йоил 1:5 „върху гроздовата мъст; защото тя е отрязана от устата ви“ срещу „защото радостта и веселието са отнети от устата ви“

Йоил 1:6 „лъвица“ срещу „лъвче“

Йоил 1:7 „смокиново дърво“ срещу „смокинови дървета“

Йоил 1:7 „раздроби моите смокинови дървета“ срещу „счупи моите смокинови дървета“

Йоил 1:7 „ограбиха лозата ми“ срещу „претърсиха лозата ми“

Йоил 1:8 „плачи като девица“ срещу „плачи повече от девица“

Йоил 1:9 „са били изтребени“ срещу „са отстранени“

Йоил 1:9 „Свещениците… скърбят“ срещу „Скърбете, свещеници“

Йоил 1:10 „унищожени“ срещу „изсъхнали“ (Септуагинта) срещу „объркани“ (латински и 1:11)

Йоил 1:10 „маслиновото дърво повяхва“ срещу „маслиновото масло е оскъдно“

Йоил 1:11 „Срамувайте се, земеделци, вийте, лозари“ срещу „земеделците са изтребени“

Йоил 1:11 „от полето“ срещу „отвъд полето“

Йоил 1:12 „смокиново дърво“ срещу „смокинови дървета“

Йоил 1:12 „защото радостта е изчезнала от синовете човешки“ срещу „защото синовете човешки са премахнали радостта“

Йоил 1:13 „прекарайте нощта в вретище“ срещу „спете във вретище“

Йоил 1:15 „Уви“ срещу „Уви, уви, уви“

Йоил 1:15 „опустошение от Всемогъщия“ срещу „беда след беда“

Йоил 1:16 „Не е ли прекъсната храната“ срещу „Храната ви е унищожена“

Йоил 1:17 „Семето изсъхва под буците; силозите са опустошени; хамбарите са разрушени“ срещу „Телиците са се отдръпнали от яслите си, съкровищата са изчезнали, пресите за вино са разрушени“

Йоил 1:18 „Как стене добитъкът! Стадата са разтревожени“ срещу „Какво да си съберем? Стадата са в траур“

Йоил 1:18 „понасят наказание“ срещу „са опустошени“ (Септуагинта, Вулгата)

Йоил 2:2 „гъста тъмнина“ срещу „мъгла“

Йоил 2:2 „хора“ срещу „хората ще се разпръснат по планините като утрото“

Йоил 2:3 „райската градина Еден“ срещу „райската градина на насладата“

Йоил 2:4 „тичат“ срещу „преследват“

Йоил 2:6 „всички лица се нагряват“ срещу „всяко лице ще бъде като чернотата на котел“ (Септуагинта, Таргуми, Вулгата)

Йоил 2:8 [липсва] срещу Септуагинтата, където се казва: „и никой няма да стои настрана от брата си: те ще вървят, натежали от оръжията си“

Йоил 2:11 „ужасяващ/страшен“ срещу „славен“

Йоил 2:11 „издържат го“ срещу „устоят на него“

Йоил 2:16 „съберете децата, съберете кърмачетата“ срещу „съберете кърмачетата“

Йоил 2:17 „за поговорка сред народите“ срещу „за да властват езичниците над тях“

Йоил 2:18 „ще ревнува… и ще се смили над народа Си“ срещу „ревнуваше… пощади народа Си“

Библиография за този въпрос: преводът на иврит е взет от „Буквалния превод“ на Джей П. Грийн, а преводът на Септуагинтата е взет от превода на сър Ланселот К.Л. Брентън на „Септуагинтата: гръцки и английски“. Използвани са също „Библейският коментар на Експозитора“ и бележките под линия в Библиите NASB, NIV, NKJV и NRSV.

Освен ако не е посочено друго, цитатите от Писанието са взети от „Светата Библия“, Berean Standard Bible (BSB), която е предоставена за обществено ползване: https://berean.bible