< Въпрос за Библията от Марко

Въпросите, които се отнасят до повече от едно Евангелие, се обсъждат в първото Евангелие, в което се появяват, или са включени в раздела „Евангелия“.

В: Кои са някои от отличителните елементи на Евангелието от Марк?

Отговор: Евангелието от Марк е евангелие на действието. Марк често използва думата „веднага“. То подчертава Христос като слуга. Той изцеляваше, хранеше, изгонваше демони и даде живота си като откуп за мнозина. В Евангелието от Марк са записани тринадесет чудеса. Христос е надеждата за простите хора. Ключов пасаж е Марк 10:45.

Що се отнася до езика, някои виждат прилики в изразяването на Петър и Марко. Марко всъщност е бил преводачът на Петър. Марко има най-простия речник от всички евангелия.

Що се отнася до приликите, около 90% от стиховете в Евангелието от Марк имат някакъв паралел в Евангелието от Матей.

Що се отнася до лъжеученията, Марк 1:9-11, както и Матей 3:16-17, са добри пасажи, които показват на пятидесятниците-унитари, че Отецът, Синът и Светият Дух не са идентични, нито са просто три „проявления“ на едно лице.

В: В Евангелието от Марк какво знаем за Марк като личност?

О: Марко е бил преводачът на Петър, така че Евангелието от Марко в известен смисъл може да се нарече „Евангелието на Петър“. Самият Марко обаче вероятно е бил очевидец, и сме доста сигурни в това въз основа на една подробност, която никой друг не би забелязал. Марко 14:51 разказва за младия мъж в Гетсиманската градина, който избяга гол. Ранните християни също са признавали, че Марко е авторът на това Евангелие.

В Евангелието от Марк има по-голям брой латински думи в сравнение с другите евангелия, като например census, denarius, legion и praetorium. Марк е латинско име, а Йоан – еврейско. В „The Bible Knowledge Commentary: New Testament“ (стр. 99) се посочва, че в Марк 5:9; 6:27; 12:15,42; 15:16,39 са използвани латински термини вместо гръцките им еквиваленти. В две изречения – в Марк 3:6 и 14:65 – Марк използва латинска, а не гръцка конструкция, сякаш латинският е бил първият му език, а гръцкия е научил по-късно. В Марк 6:48 и 13:35 се използва римски измервател на времето. Арамейски изрази са преведени на гръцки в Марк 3:17; 5:41; 7:11,34; 9:43; 10:46; 14:36; 15:22,34.

В: Защо в Евангелието от Марк няма родословие, както има в Евангелията от Матей и Лука?

Отговор: Целите на Марко при написването на Евангелието изглежда са малко по-различни от тези на Матей и Лука.

Евангелието от Матей е написано по-скоро за евреите, които придават голямо значение на родословието, а Матей подчертава, че Христос е цар, а родословието е важно за царете.

Марко подчертава, че Христос е бил слуга, и набляга на Неговите дела и служение.

Лука подчертава човешката природа на Исус и без съмнение е написал своето Евангелие по-скоро за гръцка аудитория. Лука е записал най-много притчи.

Йоан подчертава, че Исус е Бог, и се фокусира върху седемте знамения, които Исус е извършил.

В: Марко, с употребата на думата „веднага“, създава впечатлението, че служението на Исус е продължило само няколко месеца – от събирането на зърно по време на жътвата в Марко 2 до Пасхата в глава 11. „Исус, прекъснат“, стр. 42

Отговор: Прочел съм цялата християнска литература от периода преди Никея, с изключение на две книги, както и голяма част от запазената гностическа и ебионитска литература, и не намерих нито един автор от периода преди Никея – християнин или гностик, който да е смятал, че Марко е посочил, че служението на Исус е продължило само няколко месеца. Учените трябва да внимават да не приписват собствените си новаторски теории на древните писания. Сигурен съм, че различни хора могат да открият най-различни впечатления в Библията, ако се постараят достатъчно.

В: В Марк 1:2 Марко допълва ли тук Малахия 3:1?

Отговор: Марко е перифразирал Малахия, точно преди да се позове на Исая.

В масоретския текст Малахия 3:1 гласи: „Ето, Аз изпращам Моя пратеник, и той ще прочисти пътя пред Мен…“ (Буквалният превод на Грийн)

В Септуагинтата Малахия 3:1 гласи: „Ето, Аз изпращам Моя пратеник, и той ще огледа пътя пред Мен…“ (Сър Ланселот К.Л. Брентън)

В Марко 1:2 се казва: „Ето, Аз изпращам Моя пратеник пред Лицето Ти, който ще подготви пътя Ти пред Теб.“ (Буквалният превод на Грийн) Обърнете внимание на добавянето на „пред Лицето Ти“ и „Твоя/Ти“ вместо „моя/Мен“.

Две неща, които трябва да се имат предвид в отговора.

1. Марко е променил местоименията, което в този случай не променя смисъла.

2. Тъй като „пред мен“ е последната фраза, добавянето на „пред лицето Ти“ за повторно подчертаване също не променя смисъла.

В: В Марк 1:2 се казва ли „в пророците“ или „в пророк Исая“?

Отговор: Тук има вариант в ръкописите.

„В пророците“ се среща в следните ръкописи: Александрински, Сирийски, Бохайрски коптски, Арменски, Етиопски, Иринейски и други ръкописи. Най-важното е, че Византийският лекционар казва същото.

„В пророк Исая“ или „В Исая пророк“ се среща в повечето други ръкописи, включително Синайския, Ватиканския, сахидския коптски, готическия, Безае Кантербрийски и др., където се споменава Исая. В гръцкия Нов Завет (Аланд и др., 3-то издание) на тази вариация е дадена степен на несигурност „А“, което означава, че „текстът е практически сигурен“, че Исая е бил споменат.

Това е интересно място, където Textus Receptus се отклонява от византийското семейство текстове, но KJV и NKJV следват Textus Receptus.

В: В Марк 1:2 Исая ли е казал всичко това?

Отговор: Не, това е изброяване на три пророчества (Изход 23:20 (LXX), Малахия 3:1 (Масоретски) и Исая 40:3 (LXX)). В „Bible Knowledge Commentary: New Testament“, стр. 102, се казва, че това отразява обичайна практика за цитиране на няколко пасажа с обединяваща тема. Всяко пророчество съчетава надеждно очакване за предшественик с предупреждение в случай на неподчинение. Това се нарича „верига от свидетелства“.

Въпрос: В Марк 1:2 какви са разликите между тези стихове от Стария Завет в Масоретския текст и в превода на Септуагинтата (LXX)?

Отговор: Марк 1:2 е верига от свидетелства (наричана още „сливане“) от три стиха.

Изход 23:20 в Масоретския текст гласи: „Ето, Аз ще изпратя ангел пред теб, за да те пази по пътя и да те доведе до мястото, което съм приготвил.“ Преводът на Септуагинтата (LXX) гласи: „И, ето, Аз изпращам ангела Си пред лицето ти, за да те доведе в земята, която съм приготвил за теб.“

Малахия 3:1 в Масоретския текст гласи: „прочистете пътя“, докато преводът на Септуагинтата (LXX) гласи: „огледайте пътя“

Исая 40:3 в Масоретския текст гласи: „този, който вика… да прокара в пустинята магистрала“. Преводът на Септуагинтата (LXX) гласи: „някой, който вика… да прокара пътеките“.

Преводът на иврит е взет от „Буквалния превод“ на Джей П. Грийн. Преводът от Септуагинтата е взет от превода на сър Ланселот К.Л. Брентън на „Септуагинтата: гръцки и английски“.

Въпрос: В Марк 1:4 какво точно означава „прощение на греховете“?

Отговор: Опрощаването на греховете е същото като прощаването на греховете. Преди времето на Исус израилтяните извършвали многократни ритуални измивания за очистване. В Йерусалим имало много „микви“, които били церемониални басейни за измиване. Евреите също извършваха еднократни „кръщения“ на новоповярвалите езичници, за да отмият езическата им нечистота. Водното кръщение е нещо, което правим като знак за нашето спасение. То е също така залог за чиста съвест пред Бога (1 Петрово 3:21).

Вижте „Трудни изречения от Библията“, стр. 404–406, за по-подробен отговор.

В: В Марк 1:4, 9 и Лука 3:3, тъй като кръщението беше за прощение на греховете, защо Исус беше кръстен, след като според Евреи 4:15; 2 Коринтяни 5:21, Йоан 8:46 и 1 Петрово 1:19 Той беше безгрешен?

Отговор: Явно Йоан Кръстител е имал същия въпрос в ума си, когато попита Исус защо се кръщава в Матей 3:14. Исус намекна за отговора в Матей 3:15–16. Исус не каза, че Самият Той се кръщава за прощение, а каза, че е, за да „изпълни всяка правда“. Ние трябва да следваме примера на Христос, а Христос се кръсти.

В: В Марк 1:5, тъй като цялата Юдея излезе да види Йоан, това означава ли всички?

Отговор: Не. Не се казва, че всеки един човек, а по-скоро означава, че много хора от всички части на Юдея излязоха да видят Йоан.

В: В Марк 1:8 как Исус кръщава със Светия Дух?

О: Четири точки, които трябва да се имат предвид в отговора.

1. Когато човек се покае и повярва в Христос, той се обновява в Христос и се кръщава със Светия Дух.

2. Тогава Светият Дух живее в него.

3. Всички християни имат Светия Дух. (Римляни 8:10, 11, 15)

4. Приемането на Светия Дух става преди кръщението с вода, както показва Деяния 10:44–48.

В: В Марк 1:10, тъй като Светият Дух слезе от небето под формата на гълъб, показва ли това, че Светият Дух не е личност, както биха могли да мислят Свидетелите на Йехова?

Отговор: Не. Способността да се явява като гълъб по никакъв начин не ограничава интелекта, емоциите или другите характеристики на Светия Дух. По същия начин в Стария Завет това, че Бог се яви като горящ храст, по никакъв начин не намали величието на Бога.

В: В Марк 1:12 защо Светият Дух изпрати Исус в пустинята, за да бъде изкушен?

Отговор: Писанието не казва. Може би това е трябвало да бъде уредено, преди Исус да започне Своето служение. Ако сте християнин, има ли изкушения, над които трябва постоянно да побеждавате, преди Бог да може да ви използва по-пълноценно?

В: В Марк 1:14 „Евангелието на Божието царство“ същото ли е като „Евангелието на Христос“?

О: Да, с изключение на това, че по това време Исус все още не е проповядвал за Своята смърт, възкресение и Второ пришествие. Така че това, което Исус проповядваше тук, беше част от Неговото окончателно послание.

В: В Марк 1:14-15, защо Марко започва с галилейското служение, като пропуска първото юдейско служение, описано в Йоан 1:1-4:54?

О: Исус започна Своето служение в Галилея. Йоан 1:43–2:12 се отнасят за Галилея. Йоан 2:13–4:3 се отнасят за Юдея, а Йоан 4:4–42 – за Самария. Марко не е записал тези части. Макар Марко да не посочва причината, възможно е той да не е бил с Исус по време на ранното служение и да не е записал това, което Петър е казал за него.

Между другото, Галилея е била широка само 30 мили и дълга 60 мили. За сравнение, Галилея е малко по-голяма от щата Род Айлънд (37 мили ширина и 48 мили дължина) и от Люксембург (35 мили ширина и 57 мили дължина).

В: В Марк 1:15 как е възможно Божието царство да е наближило?

Отговор: Божието царство беше близо, е тук, в нас, и ще дойде.

Беше близо: Исус е Цар на царете и където е Той, там Божието царство може да се каже, че е близо.
Е тук, в нас: Божието царство е в сърцата на вярващите днес. То обаче все още не се е явило във видима форма на земята. Човекът, който вярва в Христос, е станал гражданин на Божието царство.

Ще дойде: Божието царство няма да се реализира видимо в този свят, докато Месията не дойде отново и не установи Своето царство на земята.

В: В Марк 1:16-18 по какъв начин привличането на ученици прилича на риболов?

Отговор: И двете са изкуство. И двете изискват търпение, умение, проницателност, упоритост и тишина. Тишината означава да поставиш себе си на заден план, а Христос – на преден план.

В: В Марк 1:16-45 кои са петте твърдения за власт, които Исус прави в Марк 1?

О: Ето пет начина, по които Исус е утвърдил Своята власт тук.

Марк 1:16-20 Исус претендира за власт да призовава хората да бъдат Негови ученици.

Марк 1:21-22 Исус заявява властта Си в Своето учение.

Марк 1:23-28 Исус претендира за власт над нечистите духове.

Марк 1:29-34 Исус претендира за власт над болестите, както над треската, така и над болестите като цяло

Марк 1:39-45 Исус проявява власт конкретно над проказата.

Въпрос: В Евангелието от Марко виждаме, че Исус пази в тайна своята месианска същност (Марк 1:24; 1:34; 5:43; 8:30; 9:9), но в останалите евангелия обикновено Го виждаме да привлича вниманието на хората към Себе Си открито като Син Божий – чрез Своите думи или дела. Защо?

Отговор: В началото на Своето служение сред евреите Исус се представяше като човек, който вършеше Божиите дела, а по-късно – като Месията, Божия Син. Тази първоначална скритост се наблюдава не само в Евангелието от Марко, но и в Евангелието от Матей 5:1–11:24, където също не се споменава нищо за това, че Той е Месията или Божият Син. След като Йоан Кръстител е убит, виждаме, че Исус започва да разкрива повече, като се започне от Матей 11:27. В Лука 6:5 Исус твърди, че е Господ на съботата, но не отива по-далеч, докато Отец не извърши чудото на преображението в Лука 9. Разбира се, когато Исус попита Симон Петър какво казват хората за Него, Той стана по-прям.

В: Защо в Марк 1:24 демоните публично признават Исус?

О: Писанието не казва. Може би са искали да разкрият прекалено рано тайната на Исус, че Той е Месията, но това не е много вероятна причина. По-вероятно е, че са се надявали, че ако признаят Исус, Той може би ще остави демоните на мира, за да могат те да останат вътре в хората. Може би това е било логиката на демоните от „ “, или, от друга страна, демоните не винаги действат рационално.

В: В Марк 1:24-26 имаше ли един демон или много в човека?

Отговор: Възможно е и двете. Четири точки, които трябва да се имат предвид при отговора.

1. Когато в Марк 1:24 се използва „ние“, това може да се отнася за няколко демона, за един демон и човека, за няколко личности в човека или за един демон.

2. В Марк 1:25-26 Исус се обръща към демона като към един.

3. Демонът може да е бил само един, но да се е представял като много.

4. Нищо не казва, че демонът трябва да бъде индивидуално същество като животно. Нищо в Писанието не забранява някои демони да бъдат като растения или клетки, които се делят, макар че Писанието мълчи по отношение на тази спекулация.

В: Защо в Марк 1:34, 3:11-12, Лука 4:34-35 и Лука 4:41 Исус не е позволил на демоните да говорят?

Отговор: Всички тези случаи са от началото на служението на Исус. В Марк 1:34 се казва, че причината е била, че демоните са знаели кой е Исус. На един човек, изцелен в началото на служението на Исус, е било заповядано да не казва на никого (Марк 1:44-45). Когато Петър изповяда, че Исус е Христос, Исус заповяда на учениците в този момент да не казват на никого (Матей 16:20; Марк 8:30). Следователно причината вероятно е била, че Исус все още не е искал да се обяви, че Той е Месията. Той искаше хората да видят Неговия живот, учението Му и чудесата Му и да имат време сами да вземат решение.

Вижте „Трудни изречения от Библията“, стр. 406–408, за повече информация защо Исус е искал това да остане тайна по това време.

В: В Марк 1:37, тъй като „всички“ търсеха Исус, дали всеки един човек търсеше Исус?

Отговор: Почти всеки човек в непосредствената околност е търсил Исус по някаква причина. За съжаление, това не означава, че всички са търсили спасение от Исус. Мнозина просто може би са търсили Исус заради тръпката да видят чудо.

Въпрос: В Марк 1:38, защо Исус не остана на едно място за дълго?

Отговор: Явно Исус не разчиташе на повторението, за да привлече хората към Себе Си. Щом хората имаха достатъчно информация, за да вземат решение за Него, Исус преминаваше към други, които все още не Го бяха видели.

В: В Марк 1:40-41 какъв вид съмнение е имал прокаженият?

Отговор: Прокаженият не се съмняваше, че Исус притежава Божията сила да го изцели, но се съмняваше дали Исус би искал да го изцели. Днес някои скептици се съмняват в Божията сила. Други обаче се съмняват в Божията любов или в желанието Му да се грижи за нас.

Исус показа, че лично се грижи за този човек. Според закона човек, който докосне прокажен, става нечист. Исус не само изрече изцелението на прокажения, но и го докосна.

В: В Марк 1:40-44 прокаженият беше ли добър или не?

Отговор: Прокаженият се промени. Той не беше нито напълно добър, нито лош преди или след чудото, но се промени след него. Преди чудото прокаженият смирено дойде да помоли Исус с вяра, вярвайки в силата на Христос. Въпреки това прокаженият изглеждаше да има съмнения дали Исус иска да го изцели или не. От друга страна, прокаженият даде на Исус възможност да се измъкне с достойнство, ако Исус не искаше да го изцели точно в този момент. След това велико чудо прокаженият почувства желание да разкаже на всички. Обикновено човек би помислил, че това е нещо добро. Но Исус помоли прокажения да се подчини по един-единствен прост начин: да не разказва на всички за това чудо – поне не още. Прокаженият не можа дори да се подчини на това едно просто нещо.

Въпрос: Защо в Марк 1:44-45 човекът не се подчини на Исус и разказа на всички за изцелението си?

Отговор: Писанието не казва, но днес можем да видим хора, които искат благословенията и добрите неща от християнството, но които нямат никаква представа за послушание или отговорност. Извън християнството това може би е по-разпространено. Някои виждат привлекателността на „Ню Ейдж“ и някои други духовни движения като обещание за духовност без никакви задължения.

Това не беше случай на обратна психология; Исус не искаше човекът да разкаже на другите за това преждевременно.

В: В Марк 2:4 как са могли да разкрият покрива и да спуснат човека надолу?

Отговор: Обикновените къщи по онова време обикновено бяха направени от слама, изсушена кал и малко дърво. Трябваше само да махнат сламата и да прокопаят изсушената кал.

Това може би е било неудобно както за парализирания, така и за приятелите му, но вероятно те не са мислили за това, а само за това, че искат приятелят им да бъде изцелен. Бихте ли били готови да минете през покрива заради приятел?

В: В Марк 2:7 защо книжниците стигнаха до заключението, че Исус богохулства, като каза, че греховете на човека са простени?

Отговор: Евреите бяха наясно с факта, че за да има прощение и възстановяване, грешникът трябва да поиска прощение от този, на когото е навредил, а оскърбеният трябва да го даде. Когато Исус даде прощение, Той заемаше мястото на Бога. Самото „съгрешаване“ не би било престъпление срещу самия Исус – освен ако Исус не беше Бог.

В Марко 2:8-9, макар че е еднакво лесно да се каже едното или другото, за обикновен човек е еднакво невъзможно да направи едното или другото.

Въпрос: В Марк 2:10 би ли било богохулство Исус да каже, че греховете му са простени, ако Исус не беше Бог?

Отговор: В този контекст – да. Въпреки това, по-късно Исус провъзгласи Божието прощение за онези, които се покаят и се обърнат към Христос, и ние можем да провъзгласяваме в Божието име това, което Той е провъзгласил. По този начин е приемливо както за протестантите, така и за свещениците да провъзгласяват, че греховете на даден човек са простени, тъй като те не твърдят, че сами притежават тази власт, а провъзгласяват това, което Бог е казал. Това със сигурност би било трудна за възприемане дума в съзнанието на някои от слушателите на Исус. Понякога обаче Бог ни дава трудни думи, за да ги осмислим и да стигнем до ново и по-дълбоко осъзнаване на това кой е Той.

В: В Марк 2:15 Исус имал ли е свой дом?

Отговор: Три неща трябва да се имат предвид в отговора.

1. Майката на Исус е живяла някъде, а „базата“ на Исус е била в Капернаум, така че може би Исус е имал дом там.

2. Думата „негов“ тук по-вероятно се отнася за Леви, а не за Исус, така че тук става дума за къщата на Леви, а не за тази на Исус.

3. Разбира се, в друг смисъл Исус, като Бог, притежава всички домове по света. Това обаче не е значението на „неговия“ дом тук.

В: Защо в Марк 2:17 Исус каза, че не призовава праведните?

Отговор: Исус не изключваше никого, както показва Римляни 3:3-10, 23-24, тъй като никой не беше праведен. Това, което Исус имаше предвид тук, беше, че Той не спасяваше онези, които смятаха, че са толкова праведни, че нямат нужда от Спасител.

В: Защо в Марк 2:18-20 учениците на Исус не постиха?

О: Много евреи постиха по обичай и традиция, а не от преданост към Бога, и учениците нямаха нужда да постят по тази причина. Християните и днес постят, за да се съсредоточат в молитвите си и като още един начин да изразят скръбта си или искреността на молбата си към Бога.

На по-лека нота, можете да погледнете всеки християнин, който трябва да свали няколко паунда от теглото си, и да видите човек, който има такъв чудесен потенциал да изрази молитвите си чрез пост.

Всъщност християните постят и за да се приближат към Бога. Исус не беше против поста, но тъй като учениците вече бяха с Него, в този момент те нямаха нужда да постят с тази цел.

Въпрос: Какво е значението на двете притчи за дрехите и меховете в Марк 2:21-22 и Матей 9:16-17?

Отговор: Фарисеите казваха, че трябва да следват традицията на поста в това време, докато Исус казваше, че Евангелието е нещо фундаментално ново.

Външно, понякога новите неща не могат да бъдат пришивани към старите, защото старите не могат да ги понесат.

Вътрешно, понякога новото съдържание не може да бъде побрано в старите форми, без да се разрушат старите форми.

Конкретно по отношение на Евангелието, не можете просто да го приспособите към това, което вече знаете за Стария Завет; то не е просто преформулиране на това, което се съдържа в Стария Завет, а „тайна“, за която се е давало само намек, докато не дойде Христос.

Между другото, съществува известна неяснота дали „старото“ в тези две притчи е Старият Завет или Старият Завет, към който са прикачени традициите на фарисеите. Независимо от това какви еврейски или други религиозни традиции може да има човек, Благата вест не е нещо, което просто може да се прикачи към която и да е вече съществуваща традиция. Накрая, поддържайте сърцата си отворени към Бога; Той може да иска да ви покаже нови неща, които не очаквате.

В: В Марк 2:22, как организациите стават като стари мехове и губят способността си да се разширяват към нови неща?

Отговор: Когато объркват целите с задачите. Въпреки че задачите първоначално може да са били подходящи за целта, те могат да остареят или да се появят по-важни задачи. Тогава те продължават да следват първоначалните задачи в името на традицията или за да спазват процеса. Дори и с нови, добри задачи обаче, добрите задачи в един добър процес не могат да обхванат всички случаи. Когато организациите и хората загубят гъвкавостта си да се адаптират и загубят способността си да правят компромиси по неща, които нямат значение, тогава те могат да загубят своята полезност.

В: В Марк 2:23-24 какво би се сметнало за погрешно в събирането на зърно?

Отговор: Старият Завет не казва, че в това има нещо погрешно. Фарисеите обаче считаха всяко събиране на зърно, колкото и малко да е, за жътва. Тъй като жътвата на зърно беше работа, те я забраниха в събота.

В: В Марк 2:26, става ли дума за времето на Авиатар или за времето на баща му Ахимелех?

О: Скептичният „Пътеводител на Азимов към Библията“ (стр. 909) твърди, че това е „фактическа грешка“, но в този случай той греши. И Авиатар, и Ахимелех са били живи по онова време, макар че бащата на Авиатар – Ахимелех – е бил убит малко след това. Според „Енциклопедия на библейските затруднения“ (стр. 362) гръцкият израз тук, epi Abiathar archiereos, просто означава „по времето на Авиатар, първосвещеника“. Авиатар не само е бил жив тогава, но е присъствал и когато това се е случило. Този израз е като да се каже „по времето на Давид, владетеля на Израил“, въпреки че Давид е станал владетел на Израил по-късно.

Накратко, това се е случило по времето на Авиатар, който по-късно е станал първосвещеник. Както заключава книгата „Когато критиците питат“ (стр. 370): „Това се е случило по времето на Авиатар, но не по време на неговия мандат.“

В: В Марк 2:27, тъй като съботата е създадена за човека (anthropos на гръцки), означава ли това, че цялото човечество трябва да спазва съботата?

Отговор: Не, по три причини.

1) Дори ако на цялото човечество беше заповядано да го спазва, след възкресението на Исус Новият Завет казва в Колосяни 2:16-17, че съботите (както и новолунията и хранителните закони) вече не трябва да се спазват. Старият Завет вече е отпаднал според Евреи 8:13.

2) Дори във времената на Стария Завет Бог не е съобщавал на никого, освен на евреите, че трябва да спазват съботата. Съботите, празниците и новолунията са били вечно установление за Израил, според 2 Летописи 2:3.

3) В Марк 2:27 думата „anthropos“ е просто общо наименование за мъж (или човек). Но не бива да се придава прекалено голямо значение на това, че „anthropos“ се отнася само за мъжете, защото и жените също са били длъжни да спазват съботата. Въпреки това, съботата никога не е била заповядана на никого освен на евреите, тъй като тя е била знак само между Бога и Израил според Изход 31:12-13. В небето и сега съботната почивка от Евреи 3-4 (която е всеки ден сега и в бъдеще) за всички вярващи, споменати в Евреи, се предлага на всички.

Като цяло, ние и адвентистите от Седмия ден можем да се съгласим (или поне би трябвало да се съгласим), че:

а) Ако бяхме евреи по времето на Стария Завет, щяхме да спазваме съботата.

б) Но дори и да бяхме евреи във времената на Новия Завет, след като Христос възкръсна от мъртвите, би трябвало да се подчиняваме на Павел (както и на останалите автори от Новия Завет и на Исус).

в) Когато Новият Завет променя, отменя или допълва нещо от Стария Завет, Новият Завет има първостепенен приоритет.

г) Трябва да се интересуваме повече от това, което Бог е учил и заповядал в Библията, отколкото от неща, за които Бог не е говорил.

В: В Марк 3:6 какво е толкова лицемерно в поведението на фарисеите и геродеите (известни още като садукеи) тук?

Отговор: Човек може да бъде „законосъобразен“ и все пак да е зъл (някои адвокати по наказателни дела знаят това). Евреите имаха закони срещу убиването на животни в събота, но тъй като нямаше писмен закон срещу замислянето в събота на убийството на Месията им, явно са смятали, че това е допустимо. Това се случва в началото на служението на Исус и дори ако те не биха приели Исус като своя Месия, те замисляха да убият човек, който от тяхна гледна точка не беше нарушил никакъв закон, заслужаващ смърт.

Фарисеите имаха упорити сърца в смисъл, че избраха да бъдат неподдаващи се на поучение. Днес много пъти хората са неподдаващи се на поучение. Понякога това не е по техен избор, но понякога е.

Тъй като цар Ирод беше екзекутирал Йоан Кръстител, те може би са се надявали, че ще успеят да убедят Ирод да направи същото и с Исус.

В: В Марк 3:11-12 защо Исус не прие истинското свидетелство за Него, когато то идваше от демони? Има ли днес свидетелство, което Бог не приема?

Отговор: Отговорът включва няколко аспекта.

Демоните присвояват посланието: Когато хората чуваха демоните да хвалят Исус, изглеждаше, че те са на Негова страна. След като Исус си тръгнеше, хората може би все още бяха склонни да слушат тези демони, защото в крайна сметка те хвалеха Исус. Павел изгони демон от едно момиче в Деяния 16:16-19 по подобна причина. Днес лидерите на секти често почитат Исус с думи, но след това проповядват неща, които показват, че не вярват в това, което Исус е учил и заповядал.

Бог познава сърцето: Исус никога не е приемал свидетелството на демоните. Що се отнася до хората, в 1 Царе 16:7 се казва, че хората гледат на външния вид, но Бог гледа на сърцето. Бог се интересува по-малко от думите, които изричаме, отколкото от сърцето ни, когато ги изричаме. Днес някои могат да възхваляват Бога привидно, но не искрено.

Въпрос: В Марк 3:14,19, тъй като Исус назначи дванадесет ученици, как се получи, че един от тях, Юда Искариотски, по-късно предаде Исус?

Отговор: В Деяния 2:23 се казва, че Исус е бил предаден на смърт чрез предопределения замисъл и предвидението на Бога. Изборът да предаде Исус е бил на Юда, но Юда е бил поставен в положение, в което да упражни този свой избор.

Много хора може би са се почувствали предадени от Исус в Йоан 13:21. Те биха могли да тълкуват чудесата и твърденията Му така, че Той е имал силата да прогони римляните, но е избрал да не се опита да го направи. Ако мислите, че Бог е тук, за да служи на вашите цели, рано или късно вероятно ще се почувствате предадени и от Бога – поне докато не осъзнаете, че ние сме тук, за да служим на Неговите цели, а не обратното.

Въпрос: Защо в Марк 3:14-19 Исус е искал да има дванадесет ученици?

Отговор: Не знаем със сигурност, но можем да видим поне три причини.

За да могат да се учат, като са в близост до Него.

За да може Исус да ги изпрати да проповядват

За да имат силата да изцеляват болните и да изгонват демони.

Въпрос: Според вас, защо в Марк 3:14-19 Исус не избра нито един експерт по Писанията, нито хора, които вече проповядваха?

О: От дванадесетте ученици четирима бяха рибари, един беше бирник, а друг – зелот. За останалите шестима не знаем нищо. Но от гледна точка на света всички те изглеждаха като обикновени хора. Важното не е кой си, когато дойдеш при Христос, а по-скоро това, в кого Христос те превръща.

В: В Марк 3:17 как думата „боанергес“ означава „синове на гръмотевицата“?

Отговор: Те получиха този прякор заради буйния си нрав. Думата „боанергес“ е гръцка транслитерация на арамейското „бенай регеш“, което означава „синове на гнева“. Въпреки това, „регеш“ и „нергес“ не са много близки.

В: В Марк 3:27 какво или кои са „притежанията на Сатана“ тук?

О: Има хора, които са в плен на Сатана. Никой не обича хората да се месят в това, което смята за свое, и Сатана също не го харесва. Но ние трябва да вземем това, което Сатана смята за свое, и да го доведем при Бога.

В: В Марк 3:31-35 защо Исус споменава тук майка Си, братята и сестрите Си?

О: Исус безспорно обичаше и ценеше семейството Си, но то не беше по-важно от следването на Бога и служението на Исус. Семейството Му пътува около 30 мили от Назарет до Капернаум, за да вземе Исус обратно, но Той не възнамеряваше да отиде с тях. И ние трябва да имаме правилното отношение. Трябва да се подчиняваме на родителите си в Господа, но има моменти, в които трябва да не се подчиняваме на пряката им заповед или да отидем против техните подразбиращи се желания, ако това, което искат, не е Божията воля.

Въпрос: В Марк 3:31-35 Исус съгреши ли, като не почете майка Си тук?

Отговор: Не, защото те не молеха Исус да прекъсне проповедта си, за да дойде при тях в този момент, а Исус знаеше, че Бог Отец иска от Него да проповядва точно сега. В Марк 3:20-21 семейството на Исус смяташе, че Той е изгубил ума си. Хипотетично казано, ако майка Му беше помолила Исус да спре проповедта си завинаги, Той щеше да трябва да не се подчини на тази (хипотетична) заповед, за да се подчини на Божията заповед.

В: Защо Йосиф не е бил тук в Марк 3:31-35?

Отговор: Писанието не казва. Църковната традиция обаче твърди, че Йосиф е бил много по-възрастен от Мария и вероятно вече е бил починал по това време.

В: В Марк 4:10-20 защо Исус обясни значението на тези притчи само на дванадесетте ученици?

Отговор: Писанието не казва защо тълпите не са чули всяко обяснение, но Исус особено е искал учениците Му да не го разберат погрешно. Разбира се, всеки от тълпата, който е искал, е могъл да стане ученик на Исус и да бъде научен от Него и от Дванадесетте.

Подобно е положението и днес. Всеки може да чуе нещо за Евангелието, но ако наистина иска да го разбере напълно, трябва да изучава Божието Слово и да се учи заедно с други християни.

Но дори и за вярващите това може да бъде труд – да ровят в Писанието, за да открият Божието значение. Явно понякога Бог иска от нас да полагаме усилия, за да научим Неговата истина; може би по този начин ще я запомним по-добре. В Притчи 25:2 се казва: „Слава на Бога е да скрие нещо, а слава на царете – да го разкрият.“

Вижте „Трудни изречения от Библията“, стр. 417–419, за различен, но допълващ отговор.

Въпрос: В Марк 4:11-12 защо Исус умишлено би замъглил Евангелието, като говори с притчи, така че хората да не разберат, да не се обърнат и да не бъдат простени? Не дойде ли Той, за да бъдат спасени всички хора? (Ахмад Дидат повдигна този въпрос.)

Отговор: Исус се позоваваше на Исая 6:9,10. Исус говореше с притчи, за да прояви милост! Ето четири точки към отговора.

1) Бог иска всички да бъдат спасени (2 Петрово 3:9; Езекиил 17:23).

2) Но някои са избрали да отхвърлят Божието слово и за това има последствия в този живот. Такива хора стават закоравели в слуха си, закоравяват сърцата си (Изход 8:15, 32; 9:17, 34; Римляни 1:18–20; Евреи 3:12–15; Захария 7:12).

3) За хората, които отхвърлят Бога, е по-добре да не познават истината, отколкото да я познават и да ѝ обърнат гръб, според 2 Петрово 2:20-22.

4) Притчата е подходяща, защото онези, които искат да следват Бога, могат да бъдат насочени да разберат нейното значение, а притчата няма да бъде разбрана от онези, които не искат да следват Бога.

Ако някой вече е отхвърлил истината, която знае за Бога, Бог не е длъжен да му дава още истина.

В: В Матей 13:1-23; Марк 4:14-20 и Лука 8:5-15, в притчата за сеяча, как хората се сравняват с четирите вида почва?

Отговор: Ето няколко примера.

1. Някои изобщо не се интересуват от Евангелието. Сатана действаше така, че Евангелието да не може да проникне в твърдата почва още от самото начало. Някои хора са силно против християнството. Други не са, но както съм чувал, казват: „Ще дойда на библейското изучаване, ако нямам нищо по-добро за правене.“

2. Някои искат да приемат Евангелието в началото, но се отпадат при изпитания или преследвания.

3. Някои хора растат в Евангелието, но биват задушени от грижите на този живот или от изкушенията на обществото. Материализмът, гледането на неморалност и насилие, както и алкохолизмът са някои от по-големите „тръни“, за които трябва да се внимава в западните общества. Ако дяволът не може да ви спре с трудности, той ще ви задуши с разсейващи фактори.

4. Някои както откликват, така и упорстват. Сред тях различните дават различни плодове. По онова време добив от 10 към 1 се е считал за много добър, според „The Bible Knowledge Commentary: New Testament“, стр. 118.

В: В Марк 4:14-20, в притчата, не беше ли сеячът прекалено небрежен със семето?

Отговор: Не е бил небрежен, но е бил щедър със семето. Няма „пети вид“ почва, която би била плодоносна, освен ако сеячът не беше забравил да посее там. Истината е, че никоя почва не може да се оправдае с думите: „Бих била плодоносна почва, но мога да обвиня сеяча, че не е посеял семе върху мен.“ Човек би могъл да обвини сеяча, че е „твърде щедър със семето“, като дава шанс на всяка почва, дори и да е загубена кауза. Никой обаче не може с право да обвини сеяча, че е твърде стиснат със семето.

В: В Марк 4:21-25, Матей 5:14-16; Лука 8:16-17, как трябва да „сияем“ днес?

Отговор: Щом дойдем при Христос, ние все още оставаме на земята като свидетели на Божията любов, която сияе чрез нас, за да могат хората да видят Христос чрез нашите думи, дела и живот. Ние сме „писмо от Христос към света“ според 2 Коринтяни 3:3. Всъщност, може би сме единственото писмо, което някои хора ще прочетат. 2 Коринтяни 3:7-18 сравнява славата, която сияе в нас днес, като по-величествена от славата, която сияеше чрез Мойсей, до такава степен, че той трябваше да сложи покривало на лицето си. Затова тази светлина трябва да излъчва от нас, както казва 2 Коринтяни 4:6. Ние трябва да сияем като звезди в черното небе на света, както казва Филипяни 2:15-16.

В: В Марк 4:21-25 кои са някои от нещата, като кошницата, които крадат, скриват или гасят светлината?

Отговор: Има два вида „кошове“.

В повечето случаи „кошницата“, която скрива светлината, е това, което самите вярващи избират да поставят върху своята светлина. Те не искат да казват на хората, че са християни, или не искат да разказват за живота си и за това, което Исус е направил в него. Една проста малка стъпка, за да се преодолее това, е да споделим с друг християнин, а хората могат да чуят това случайно.

Понякога обаче обществото ни налага такава „кошница“ и ние просто пасивно се съгласяваме с това. Когато злото се възхвалява, а добрите неща и добрите хора се омаловажават, трябва ли просто да мълчим? Или, в подходящи моменти и по подходящ начин, трябва ли да се изказваме, да защитаваме угнетените и да помагаме на тези, които се нуждаят от подкрепа?

В: В Марк 4:22, какви неща ще се проявят по-късно?

Отговор: Всяко дело, добро или лошо, ще бъде разкрито в деня на съда. За всяка празна дума, която изречем, ще трябва да дадем сметка, според Матей 12:36-37. Бог е съдия на характера, а някой някога е казал, че характерът е това, което си, когато мислиш, че никой не те гледа.

В: В Марк 4:24, Лука 6:38 и други стихове какво означава, че мярката, която използваш/даваш, ще бъде мярката, която ще получиш?

Отговор: Всички тези стихове всъщност казват: „използвай го или го загуби“, но има три приложения.

Марко 4:24 подчертава, че колкото повече от Божията мъдрост и дарове използваш, толкова повече ще ти бъде дадено. Ако не използваш и малкото, което имаш, дори и то ще ти бъде отнето.

Лука 6:38 е подобен, но подчертава това, което давате на другите – било то добрини, прошка или милост, както се споменава в Лука 6:37.

Матей 18:35; 6:12 ни учат, че Бог ще ни прости, както ние прощаваме на другите. Мярката на милостта и прощението, които даваме на другите, показва какво ще получим.

Накратко: някои аспекти на Божия съд в края на времената и на благословението през този живот са абсолютни и постоянни за всички. Други аспекти зависят от знанието, което човек притежава (Римляни 4:15; 5:13; 2 Петрово 2:21-22 и др.). Някои аспекти на това, което човек получава, зависят от това, което дава на другите.

В: Каква е поуката от тази притча в Марк 4:26?

Отговор: Това е единствената притча, която се намира само в Евангелието от Марко. Нито човекът, който сее семето, нито почвата, която го приема, осъзнават какво се случва, докато семето расте. Те виждат само резултата и ползата.

Веднъж едно момченце засади грахово семе в чаша с пръст. То го поливаше и му осигуряваше слънце, но граховото растение така и не поникна. То не разбираше защо. Всеки ден изваждаше семето, за да види как се развива. Понякога се фокусираме прекалено много върху резултатите, които виждаме веднага, и може да пропуснем по-важните неща.

В: Защо в Марк 4:31 се казва, че синапеното зърно е най-малкото от всички семена, след като съществуват и по-малки семена?

Отговор: Семената от горчица са изключително малки; около 725–760 от тях тежат един грам. Въпреки това те не са най-малките растителни семена, които съществуват в света. Те бяха най-малките семена, които хората засяваха на полето, и бяха най-малките семена, за които хората по онова време знаеха.

В: Защо в Марк 4:32 се казва, че горчичното растение е най-голямото от всички билки, след като има по-големи билки?

О: Исус не се е опитвал да даде урок по ботаника тук. Исус е говорил за полза на слушателите си и е използвал термини, които те биха разбрали. Горчичното растение е било най-голямото от всички растения, които те са разпознавали като билки.

В: В Марк 4:33 птиците тук добри ли са или лоши?

Отговор: Докато в Марк 4:4 птиците бяха лоши, тук те са неутрални. Те символизират хора, които се възползват от клоните на дървото, без да са положили никакъв труд, за да го засадят.

В: В Марк 4:34 защо Исус преподаваше всичко чрез притчи?

Отговор: Чрез използването на тази конкретна форма на учение Исус можеше да учи онези, които искаха да се учат, и да го скрие от онези, които не искаха да Го следват.

В: В Марк 4:38 как е възможно Исус да спи в лодката по време на буря?

О: Исус може би е бил уморен след цялото Си проповядване. Освен това, може би Отец специално е искал Исус да бъде в дълбок сън в този момент, за да покаже на учениците колко е важно да молят.

В: В Марк 4:39 как е възможно вятърът да утихне толкова внезапно?

О: Вятърът е резултат от разлики в налягането между две области. Макар че вятърът може да спре внезапно по естествен начин, този пасаж показва, че утихването на вятъра е било чудо. Терминът, преведен на английски като „успокой се“ (pephimoso на гръцки), е „ “, който по-точно се превежда като „бъди заглушен“, както в Марк 1:25. Това е технически термин за лишаване на демон от силата му, според „The Bible Knowledge Commentary: New Testament“, стр. 122, и „The Expositor’s Bible Commentary“, том 8, стр. 656.

В: В Марк 4:39 бурите са били доста опасни и рибарите са знаели, че са в истинска опасност, ако не беше човекът, с когото са седели. В бурите, с които се сблъскваме в живота, как можем да сме сигурни, че сме „в лодката“ с Исус?

Отговор: Има два аспекта.

Включете се в Неговата група: На първо място, уверете се, че наистина следваме Исус там, където Той ни води, а не просто молим Исус да ни помогне да стигнем там, където ние самите искаме да отидем. Когато Бог затвори врата, можете да се опитате усърдно да я отворите отново и понякога да успеете. Но крайният резултат няма да бъде успех, а по-скоро провал.

Позволете Му да влезе в лодката ви: Второ, не просто поканете Исус в живота си, а Го поканете във всеки аспект от живота си. Има ли неща в живота ви, които не сте предали на Бог, а по-скоро сте Му казали: „Няма проблем, ще се справя сам с тази част.“ Има неща в живота, при които Бог иска вие сами да проучите различни алтернативи и да се научите да взимате добри решения. Но точно както вашите деца понякога взимат лоши (надяваме се, незначителни) решения и се учат от грешките си, така и вашият небесен Отец може да ви позволи да взимате лоши решения и да се учите от тях. Но дайте на Бог възможност да ви говори и с радост му позволете да отмени вашите решения.

В: В Марк 5:1 къде се намира страната на гадаринците?

Отговор: Това е района около град Гераса, който се намира на около 35 мили югоизточно от Галилейското езеро в днешна Йордания. На една миля южно от съвременното село Херса има стръмен хълм, разположен на 40 ярда от брега. На две мили разстояние се намират пещерни гробници, които очевидно са били използвани и като жилища.

В: В Марк 4:39 Исус се отнася по съвсем различен начин към учениците, които Го питат тук, и към демоните и хората, които Му се противопоставят. Как трябва да се отнасяме към хората, които ни задават въпроси или ни се противопоставят по различни начини?

Отговор: Ето шест стъпки, които трябва да имате предвид.

Стъпка 1: Преди да се занимаваме с когото и да било друг, първо трябва да се справим със себе си и с всяка гордост, която може да имаме. Някои хора смятат, че всяка критика към действията или решенията им е лична атака срещу тях. Те не разбират концепцията за „лоялната опозиция“ във време на война. Някои хора смятат, че винаги трябва да вземат правилното решение, а ако не го направят, се страхуват, че някой може да разбере, че са допуснали грешка. Уверете се, че сте готови да позволите на хората да видят, че правите грешки, още преди да се опитате да се справяте с другите. И накрая, слушайте внимателно. Понякога човекът, който ви говори, греши и НЕ трябва да следвате съветите му, но в сърцевината на погрешното му предложение може да се крие зрънце истина, което все пак трябва да вземете под внимание. Бъдете способни да го откриете.

Стъпка 2: Осъзнайте, че не всеки, с когото разговаряте, сам е преминал през стъпка 1. Опитайте се да прецените дали той ще възприеме всяка критика като лична атака срещу себе си. Когато говорите, потвърдете го, подчертайте действието или решението, което е сгрешил, и какво да се направи по въпроса сега.

Стъпка 3: Когато хората ви дават съвет, за който знаете, че не трябва да бъде следван, учтиво им обяснете защо няма да го следвате – поне дотолкова, доколкото ви позволят да говорите. Не позволявайте това, което знаете, че е добро, да бъде представяно като зло, както казва Римляни 14:16.

Стъпка 4: Когато хората ви дават съвет, който трябва да следвате, бързо се съгласете, благодарете им, че ви обучават или помагат, и след това го следвайте. Няма нужда да спорите за това, което знаете, че е правилно, само за да запазите достойнството си. Ако човекът, който дава доброто предложение, е дете или заема по-ниска позиция от вас, това няма значение. Ако съветът е добър, следвайте го така или иначе.

Стъпка 5: Когато не смятате, че съветът е особено добър или особено лош, бъдете готови да направите компромис. Ако те държат много на това, обмислете колко вреда или щета би нанесло, ако просто се съгласите по въпрос, който за вас е маловажен. Това е особено полезно в брака.

Стъпка 6: Когато човекът заема по-висока позиция от вас – например шеф, държавен служител или съпругът ви – и неговата заповед или съвет не са добри, тогава ситуацията може да се окаже трудна. Първо опитайте да му обясните предимствата на другата алтернатива. Но ако той все пак не ви слуша, това може да се дължи на това, че вие грешите, или че бихте били прави, но просто не знаете нещо, което той знае. От друга страна, може би той взема неразумно решение в този случай. След като сте го предупредили, както (обикновено) е ваш дълг, понякога трябва да се съгласите.

В: В Марк 5:3-4 как е възможно този обладан от демони човек да е толкова силен, че да може да скъса вериги и окови?

Отговор: Известно е, че дори хора, които не са обладани от демони, са извършвали велики подвизи на сила в стресови ситуации на живот и смърт. Чух за тревога за предстояща експлозия в химически завод (която, слава Богу, не се случи), и един оператор от завода прескочи ограда от телена мрежа, висока осем фута. Когато се върна в завода, той погледна оградата с учудване, тъй като почти не вярваше на това, което беше направил.

Чувал съм също за една жена, която, когато паркирана кола беше на път да премаже детето ѝ, вдигна единия ъгъл на колата.

В: В Марк 5:6 защо човек, обладан от демон, се втурна към Исус, за да Му се поклони?

Отговор: Макар че Писанието не го казва, ето едно предположение. Ако демонът е помислил, че Исус идва за него и че не може да избяга, може би е искал първо да се втурне към Исус, за да Го умолява да го пощади. Демонът е знаел, че Исус идва, и в отчаянието си се е поклонил на Исус, молейки Го да не го измъчва повече, въпреки че именно демонът е измъчвал човека.

Като странична бележка, докато предишната история демонстрираше властта на Исус над природата, използвана от демоните, тази илюстрира пряко властта на Исус над демоните.

В: Защо в Марк 5:9 и Лука 8:30 името на демона е „Легион“?

Отговор: Една римска легион се състоеше от около 5 000 до 6 000 войници. С други думи, този човек нямаше един проблем с един демон, а имаше 5 000 или 6 000 проблема с демони. На Бога не му пука колко проблеми имаме – Господ може да ги реши всички.

Човек може да се запита дали всеки демон, който съществува днес, е имал самостоятелно съществуване още от Едемската градина, или не. Може би демоните са могли да се размножават (подобно на микробите) както извън, така и в плодородната почва на човека. Това обаче е само спекулация.

В: Защо в Марк 5:10-14 и Лука 8:32 изглежда, че Исус е „сключил сделка“ с демоните?

Отговор: Макар че Исус имаше свободата да го направи, Писанието всъщност не казва, че Той е направил нещо повече от това да им даде разрешение. Исус не е направил непременно услуга на демоните; свинете се удавиха.

В: Според Марк 5:10-14, трябва ли християните днес да сключват сделки с демони?

О: Няма доказателства, че трябва да го правим. Ние не разполагаме с познанията, които е имал Исус. Като се има предвид, че демоните виждат в друго измерение, различно от нашето, че може би са по-интелигентни и че няма гаранции, че са честни или надеждни, не изглежда да има никаква наложителна нужда дори да говорим с някой демон, освен за да им заповядаме да бъдат вързани или да си тръгнат.

В: В Марк 5:12 и Лука 8:30-33, защо демоните искаха да влязат в свинете?

Отговор: Писанието ни дава само най-кратък поглед върху мисленето в ума на един демон. Явно те са преценили, че влизането в свинете е било за предпочитане пред отиването в бездната в този момент.

Писанието не казва дали демоните умишлено са причинили удавянето на свинете, случайно са го причинили или изобщо са знаели, че свинете от „ “ ще се удавят. Накрая, Писанието не казва дали демоните и Сатана са напълно разумни или понякога са луди.

В: В Марк 5:13, какво трябва всеки да знае за обладаването от демони от този случай?

Отговор: Една от целите на демоните, когато обладават някого, е да унищожат своите носители, независимо дали става дума за свине или за хора. Хората, които твърдят, че общуват с демони, често са имали по-кратък живот. Ако някой си играе с окултизма или се занимава с него по-сериозно, трябва да го попитате защо? Редовно ли вкарват отрова в кръвта си? Ако не искат да правят това, тогава защо биха искали да разговарят с демони, които биха ги убили точно както са убили свинете.

В: В Марк 5:13 защо Исус, както се твърди, е унищожил 2000 прасета, за да изцели един човек? (Ахмад Дидат повдигна този въпрос.)

Отговор: В отговора трябва да се имат предвид две неща.

а) Предполагам, че Дидат би се съгласил, че ние струваме повече от много прасета. Хората, независимо дали в Саудитска Арабия, Индия или на Запад, постоянно убиват много животни за храна. Тези прасета, отглеждани от неевреите, живеещи на източния бряг на Галилейското езеро, са били отглеждани за храна, тъй като за разлика от овцете или млечните крави, няма друга цел за отглеждането на прасета.

б) Демоните, а не Исус, са убили свинете. Когато легионът от демони напусна човека, те влязоха в свинете, което доведе до удавянето им.

в) За мен е изненадващо, че Дидат се преструва, че съчувства на тези свине, когато Коранът разказва за един Божий пророк, по-мъдър от Мойсей, който просто се приближи до едно малко момче и му счупи врата, убивайки го. (Не, момчето не беше възкресено или нещо подобно след това; момчето просто остана мъртво.) Това е описано в сура 18:63–82. В хадисите Бухари, том 1, книга 3, № 124, стр. 92, се разширява историята за ал-Хидр. Абу Дауд, том 3, № 4688–4690, стр. 1319

обосновава това, като казва, че момчето, което ал-Хидр е убил, е било родено неверник. И така, достатъчно ли е да си малко момче, което не вярва в Бога, за да ти счупят врата в очите на мюсюлманите?

Въпрос: Защо в Марк 5:17 и Лука 8:37 множеството помоли Исус да си тръгне?

Отговор: Тези хора ясно видяха добротата и силата на Исус, и въпреки това все пак Го помолиха да ги напусне. Те отглеждаха свине, за които нямаше да има пазар сред Божия народ, който следваше Божия закон.

Едно погрешно схващане е, че хората трябва да се променят сами, преди да дойдат при Христос. Не е така, защото не могат да го направят сами. Исус ще ги промени. Но какво става, ако те не искат да бъдат променени? Тогава те няма да искат да дойдат при истинския Исус.

Днес често срещана реакция на напълно нечестивите хора, когато видят добротата и чистата любов на Бога, е да се опитат да я отблъснат. Това важи особено за онези, които днес духовно „продават свине“. Но тези хора бяха различни; изглежда, че нямаха нищо против Исус лично (за разлика от книжниците и фарисеите). По-скоро Исус, колкото и интересен и могъщ да беше, беше прекалено скъп гост за настоящия им начин на живот.

Въпрос: Защо в Марк 5:18-20 Исус не позволи на човека да Го придружава?

Отговор: Исус несъмнено е виждал, че ако човекът, освободен от демоните, остане сред тези, които го познават, това ще бъде по-голямо служение, отколкото ако един вече нормален езичник отиде при евреи, които не го познават и вече са видели чудесата на Исус.

Днес ние естествено може да имаме склонност да искаме да извършваме по-„ефектни“ служения, но Бог може да има по-голяма цел за нас, като ни изпрати някъде другаде или ни задържи там, където сме. Вместо да питате защо Бог не ви поставя в служение някъде другаде, по-добре попитайте как можете да бъдете по-ефективни там, където сте.

В: В Марк 5:27-34, когато жената с кръвотечението докосна Исус, защо Исус публично попита кой Го е докоснал?

Отговор: Има два възможни отговора.

1. Тъй като Исус прие върху Себе Си някои ограничаващи човешки качества, като например това, че не е всезнаещ, когато дойде на земята, Той наистина не знаеше кой е бил чудотворно изцелен чрез докосване до Него.

2. Независимо дали Исус е знаел коя е била тя, Той е искал тя да излезе напред. Тук е имало нещо незавършено, а именно, че Исус е искал да говори с нея и да обяви, че вярата ѝ я е изцелила, и да я изпрати с мир, освободена от страданията ѝ.

В: В Марк 5:30-33, тъй като Исус можеше да знае какво има в сърцето на човек, защо я попита?

Отговор: Исус я попита заради нея, а не заради Себе Си. Той искаше да ѝ помогне, но искаше тя първо да помоли за това.

В: В Марк 5:35 и Лука 8:49, защо казаха да не безпокоят Исус, след като дъщерята на Яир умря?

Отговор: Въпреки че Исус можеше да изцелява болните, те вероятно са мислили, че дори Исус не може да възкресява мъртвите.

В: В Марк 5:39 и Лука 8:52-53 защо Исус каза, че дъщерята на Яир не е мъртва, а спи?

Отговор: Има два възможни отговора.

Кома: Може би дъщерята наистина не беше мъртва, а просто беше в кома, близо до смъртта. В Писанието всъщност не се казва, че тя е била мъртва. По-скоро в Лука 8:49 се казва, че другите казаха, че е мъртва, в Лука 8:53 се казва, че те „знаеха“, че е мъртва, а в Лука 8:55 се казва, че духът ѝ „се върна“. Въпреки това, следващият отговор е по-вероятен.

Смърт: Всъщност тя беше мъртва. Смъртта обаче се счита за окончателно физическо състояние, а Исус използва метафората, че тя просто спи, защото знаеше, че ще я възкреси.

Въпрос: Защо в Марк 5:41 и Лука 8:54 Исус каза: „Момиче, стани“?

Отговор: Ако Исус просто беше казал „стани“, може би всички мъртви щяха да възкръснат. Не би било добре Исус да каже „стани“, всички мъртви да възкръснат, а след това Исус да продължи с думите: „Но като се замисля…“

В: Защо в Марк 5:42 и Лука 8:56 Исус каза на родителите на момичето да не разказват на никого за това чудо?

О: Въпросът тук може би е свързан с момента; може би Исус не е искал това чудо да се разказва, докато Той е бил в града. Хората със сигурност щяха да разберат в крайна сметка, но Исус не е искал още хора да се опитват да Го следват „само за шоуто“.

В: Защо в Марк 5:41 и 7:34 Марко обяснява арамейските изрази на читателите си?

О: Евангелието от Марк е написано на гръцки и макар че много хора в Палестина са говорили и двата езика, Марк е предвидил, че много от гръцките му читатели няма да разбират арамейските термини. В контраст с това Папий казва, че Евангелието от Матей първоначално е било записано на иврит. Вижте обаче „The Expositor’s Bible Commentary“, том 8, стр. 11–12, за двусмислието в това твърдение.

Скептичното издание „Asimov’s Guide to the Bible“, стр. 911, съдържа полезен коментар по този въпрос. Азимов казва, че стилът на Марко изглежда по-близък до арамейския, дори отколкото този на Матей. „Всъщност част от несъвършенството на гръцкия език в това Евангелие изглежда се дължи на това, че то съдържа многобройни арамейски изразни форми, преведени буквално, сякаш Марко е писал на гръцки, но е мислил на арамейски.“

Въпрос: В Марк 5:41 Исус говореше ли на арамейски или на гръцки?

Отговор: Исус със сигурност е говорил арамейски, както се вижда от арамейските му изрази. Въпреки това много хора в Галилея и Декаполис говореха и двата езика, но се чувстваха по-удобно с гръцкия. Тъй като Исус беше оттам, вероятно е, че се е обръщал към хората и на двата езика.

Ето някои конкретни арамейски изрази, които са записани

А1. „Синове на гръмотевицата“ Марк 3:17

A2. „Малко момиче, казвам ти, стани!“ Марк 5:41

А3. „Отвори се / отвори се напълно“ (ephphatha) Марко 7:34

A4. „празноглав“ Матей 5:22

A5. „Аба, Отче“ Марко 14:36

A6. „Боже мой, Боже мой, защо Ме остави?“ Матей 27:46; Марко 15:34

A7. „дали ще изцели в събота, за да могат да намерят обвинение срещу Него“ (Лука 6:7) е гръцки израз с особена граматика (зависим допълнителен инфинитив), който може да подсказва арамейски нюанс, според книгата „A Wandering Aramean“, стр. 12–13.

Исус говореше на иврит във видението на Павел в Деяния 26:13-15.

Ето четири неща, които сочат, че Исус е използвал и гръцки.

G1. Матей 16:15–18 (Петрос, Петра)

G2. Имената Филип и Андрей са гръцки. Името Вартимей е хибрид между арамейски и гръцки, според „Речник на Исус и Евангелията“, стр. 316.

G3. Когато Исус отиде на север от Палестина в Тир и разговаря с сиро-финикийската жена в Марк 7:24-29, е изключително вероятно тя да е говорила само гръцки.

G4. Накрая, би било трудно да се повярва, че при наличието на поне три Евангелия, написани първоначално на гръцки, и при факта, че Павел и други са писали писма на гръцки, Исус да не е знаел езика, който са знаели дори галилейските рибари.

Скептично настроеният „Пътеводител на Азимов за Библията“, стр. 911, също обсъжда арамейските изрази на Исус.

В: В Марк 6:1 какво е „родният край“ на Исус?

Отговор: Това би бил районът около Назарет в Галилея.

Въпрос: Защо в Марк 6:1-6 мнозина в родния град на Исус не повярваха в Него?

Отговор: Някои все пак повярваха. Въпреки това много хора имаха затруднения да приемат, че някой, който някога е бил дете и е израснал близо до мястото, където са израснали и те, може да бъде велик, а още по-малко – Месията.

Въпрос: В Марк 6:1-6, по какви начини хората днес приемат Исус за даденост, без да Го отхвърлят напълно?

Отговор: И невярващите, и вярващите могат да приемат Исус за даденост.

Невярващите могат да приемат Исус за даденост, знаейки, че Той винаги е бил там. Когато се уморят от живота, който водят, тогава си мислят, че винаги могат да се обърнат към Него. Но ние не знаем кога ще свърши животът ни и всъщност не знаем със сигурност дали изобщо ще има утре.

Вярващите, които вече са посветили живота си на Христос, също могат да приемат Исус за даденост. Любовта им може да изстине и те могат да знаят, че винаги могат да се покаят и да се върнат при Него. Но отново, всъщност не знаем със сигурност дали изобщо ще има утре. Най-доброто време да се помирим с Бога е точно сега.

В: В Марк 6:3 как бихте могли да насърчите хората да не приемат Исус за даденост?

Отговор: Молете се за тях и се опитайте да ги накарате да погледнат на Исус с нови очи. Помислете какво е претърпял Той заради нас (Евреи 12:2-3). Помислете защо Исус е искал да го направи, както е посочено в средата на Евреи 12:2. И накрая, „дръжте погледа си насочен към наградата“ и помнете целта – да бъдете с Исус в небето завинаги.

В: В Марк 6:5 това, че Исус не е могъл да извърши никакви чудеса, доказва ли, че Той не е Бог, както твърдят Свидетелите на Йехова в „Разумни разсъждения от Писанията“, стр. 150 (1989)?

Отговор: Не. В отговора трябва да се имат предвид две неща.

На земята Исус доброволно се лиши от Своята слава, като прие образа на роб, както се казва във Филипяни 2:6-7. Исус преживя послушание, страдание и физическа болка, докато беше на земята.

Решението да не извърши чудо е различно от физическата невъзможност да извърши чудо. Независимо от самоопразването на Исус, Бог Отец би могъл да реши да извърши чудо, но поради липсата на вяра у тях не е избрал да го направи.

Въпрос: Защо в Марк 6:5 Исус не е могъл да извърши никакви велики чудеса в родния Си град?

Отговор: Тъй като хората като цяло отказваха да повярват в момчето от родния им град, извършването на чудо не би укрепило вярата им. Това също би могло да бъде акт на милост от страна на Исус. В 2 Петрово 2:21-22 се казва, че е по-добре човек да не познава пътя на истината, отколкото да го познава и да му обърне гръб.

В: Защо в Марк 6:8-9 учениците не можеха да вземат торба, хляб или медни монети в поясите си?

Отговор: Просто защото нашият Господ им е заповядал да не го правят. Можем да предположим, че Той е искал те да разчитат на Бога и на другите, а не на собствените си финансови средства.

Въпрос: Защо в Марк 6:10 и Лука 9:4-5 им е било забранено да посещават няколко къщи в един град?

Отговор: Исус не го е казал, но можем да видим редица практически причини да не се посещават няколко къщи.

1. Имаше по-голяма вероятност хората да се обидят, да бъдат погрешно разбрани или да възникнат спорове между тях за това кой ще посрещне гостите.

2. Това би било разсейващо за хората, да не говорим за учениците, да се тревожат постоянно за това къде да отседнат.

В: В Марк 6:11, ако живеехте тогава и имахте пророчество за това, което Юда Искариотски щеше да направи, трябваше ли да приемете Юда в дома си?

Отговор: Да, ако знаехте, че това е, което Исус иска от вас. Най-важният въпрос, който трябва да си зададете при всяко решение, е: „Какво би искал Исус да направите?“

Въпрос: В Марк 6:14-29, защо някои хора, като Ирод тук, правят зли неща, които знаят, че не искат да правят?

О: Ирод беше в затруднение. Той се наслаждаваше да държи Йоан жив като затворник. Но от друга страна, не искаше публично да изглежда, че се отказва от думата си пред гостите си. Ирод беше убил много хора като цар и убиването на още един човек вероятно не му се струваше толкова сериозно.

Почтено е да спазваш думата си, но някои вярват, че винаги е почтено да спазваш думата си над всичко друго. Ирод не искаше да направи нищо, което да изглежда непочтено. Йефтай може би е изпитвал същото, когато е извършил злото дело да убие дъщеря си, за да спази думата си.

В: В Марк 6:14-29, макар че Ирод всъщност не отхвърли Йоан Кръстител, по какъв начин това, че Ирод приема Йоан Кръстител за даденост, се различава от това, че другите приемат Исус за даденост?

Отговор: Ирод имаше отношения на любов и омраза към Йоан Кръстител. Той мразеше Йоан, защото той беше свободен да го критикува и евентуално да предизвиква проблеми. От друга страна, той обичаше да разговаря с Йоан Кръстител, а на Ирод му харесваше, че можеше да държи този потенциален бунтовник затворен и под свой контрол. Харесваше му да има Йоан Кръстител, или по-скоро му харесваше да има Йоан Кръстител точно там, където можеше да го контролира. Днес някои харесват Исус, харесват да научават за Него, но не харесват, че Исус поставя изисквания към живота им и иска те да бъдат под Христовия контрол.

В: В Марк 6:17-18 защо не беше законно Ирод Антипа да вземе жената на брат си?

Отговор: Йоан добре познаваше Стария Завет. Бракът на Ирод с жената на брат му, докато брат му все още беше жив, противоречеше на Левит 18:16; 20:21.

В: В Марк 6:20 как Ирод Антипа се е страхувал и уважавал Йоан, след като по-късно го е убил?

О: Предвид решимостта на Йоан да се откаже от лесен живот в полза на живот в пустинята, както и смелостта му да проповядва истината на всяка цена, Ирод изпитваше искрено уважение към Йоан. Колкото и голямо да беше уважението на Ирод, прибързаната му клетва да се ожени за оприемната си дъщеря и страхът му да не бъде счетен за човек, нарушил клетвата си, се оказаха по-силни от уважението му и желанието му да постъпи правилно, както показва Марк 6:22-28.

Колкото и странно да звучи, желанието на някои хора да не нарушават думата си и желанието им да изглеждат праведни е по-голямо от желанието им действително да бъдат праведни.

Въпрос: В Марк 6:21, Матей 14:6-10 и Битие 40:20-22, тъй като Ирод е наредил да убият Йоан Кръстител на рождения си ден, а фараонът е наредил да убият главния хлебар на рождения си ден, означават ли тези стихове, че не трябва да празнуваме рождени дни, както твърдят Свидетелите на Йехова в „Разумни разсъждения от Писанията“, стр. 68-69 (1989)?

Отговор: Не. Зли бяха Ирод и фараонът, а не рожденният ден. Самият повод не беше нито добър, нито лош. Фактът, че и двете събития са се случили на закрито, също не означава, че никога не трябва да сме на закрито.

В: В Марк 6:30–34 защо им беше нужно да си почиват и беше ли това наложително?

Отговор: Учениците бяха толкова заети, че дори нямаха време да ядат. Имаха нужда не само от време да ядат, но и от време да се отпуснат и да си почиват.

Въпреки това нуждата им от почивка беше подчинена на тълпите, които ги следваха. Тъй като тревата беше зелена, това означава, че събитието се е случило в края на зимата или в началото на пролетта. Това чудо не би се случило, ако учениците бяха се придържали към плана и просто си бяха почивали, както ни казва „Коментарът на Библията за вярващите“ на стр. 1336.

В: В Марк 6:30-32 какво е мястото на почивката в християнския живот?

Отговор: Понякога Бог иска да отделим време, което иначе бихме могли да използваме за служение, за да се отпуснем и да се приближим към Него.

Това обаче не оправдава луксозните почивки за християнските лидери, както ни напомня „Библейският коментар на вярващия“ (стр. 1335–1336).

Въпрос: В Марк 6:38 и Марк 8:5 защо преди всяко от двете нахранвания Исус попита колко храна има на разположение?

О: В ретроспектива количеството храна, с което Исус е започнал, не изглеждаше от значение. Исус би могъл да нахрани всички дори с една трохичка, ако беше пожелал. Вместо това Исус искаше те да видят, че храната не е достатъчна, за да нахрани всички, че в края имаше повече храна, отколкото в началото, а използването на знаковите числа 12 и 7 просто показва, че количествата не са били просто случаен избор.

Тези хлябове били малки; според „The Expositor’s Bible Commentary“, том 8, стр. 763, човек можел да изяде няколко цели хляба на едно хранене. Съседните села Капернаум и Витсаида имали само между 2 000 и 3 000 души, според „ “ в „The Expositor’s Bible Commentary“, том 8, стр. 675. По този начин би било трудно за околните села да нахранят всички тези хора.

В: Защо в Марк 6:38 Исус е заповядал нещо невъзможно?

Отговор: Когато Исус заповяда на учениците да нахранят тълпата, в гръцкия текст акцентът е върху думата „вие“ (множествено число). Това със сигурност не е бил последният път, когато Бог е заповядал на някого да направи нещо, което е невъзможно с човешка сила, но всичко е възможно с Божията сила.

В: В Марк 6:38-44 какъв духовен урок има за нас относно хлябовете?

Отговор: Източникът на това чудо беше Исус, Който е Хлябът на живота. Първоначалните хлябове, преди да бъдат благословени от Бога и преди да бъдат разчупени, не бяха достатъчни за нуждите на момента. Но това беше всичко, което имаха, и Бог ги прие въпреки всичко. Но с Божието благословение те бяха разчупени. И благодарение на това благословение и разчупване те не само задоволиха нуждите на момента, но дори останаха остатъци. И не само че имаше остатъци, но имаше дори повече, отколкото в началото. Бог не нахрани тези хора директно, а даде храната на Своите хора – учениците – за да ги нахранят. Имаше повече от достатъчно за всички, но те не прахосаха, защото събраха остатъците.

В: В Марк 6:48 защо Исус беше на път да мине покрай тях?

Отговор: Исус, вървейки по водата, се придвижваше по-бързо, отколкото учениците, които гребяха срещу вятъра. Въпреки това Исус не вървеше към лодката, а вървеше, за да мине покрай тях, докато те не Го повикаха.

Днес Исус и Божиите благословения може би идват към нас, но ще ни подминат, освен ако не призовем Бога да дойде при нас, а не просто покрай нас. Живеем ли живота си така, че да не искаме да сме твърде далеч от Бога, или живеем така, че да искаме да сме възможно най-близо до Него?

Въпрос: В Марк 6:53-56 какво знаем за района на Генесарет?

Отговор: За разлика от предишните отдалечени места, Генезарет беше много плодородна земя на западния бряг на Галилейското езеро и затова доста гъсто населена, според „The Expositor’s Bible Commentary“, том 8, стр. 676. В района имаше няколко минерални извора и болните идваха там в търсене на утеха и надежда.

В: В Марк 6:53-56 хората биха могли да тълкуват това като че Исус е просто нашият източник на прехрана. Защо Исус все пак направи това и какво направи, за да смекчи впечатлението?

Отговор: Мнозина идваха не толкова, за да следват Исус, нито дори да се учат от Неговото учение. Те идваха заради това, което Исус можеше да направи за тях. Исус искаше да покаже кой е Той, но може би една от причините, поради които Той толкова често се преместваше, беше, за да след като покаже кой е Той, да остави онези, които търсеха само храна или изцеление. Въпреки това те продължаваха да Го следват, където и да отидеше.

Днес църковните лидери трябва да внимават за онези, които идват в църквата само за храна или за това, което тя може да направи за тях. Мотивацията им може би ще се промени към по-добро по-късно. Но църковните лидери трябва да намерят баланс между това да показват любов и това просто да бъдат използвани.

Въпрос: В Марк 7:2-5 какво се счита за погрешно в яденето с немити ръце?

О: Фарисеите разшириха старозаветното понятие за чисто и нечисто в много области. Това беше приемливо, но когато приравниха своите мнения към Божието слово, тогава възникна конфликтът с Исус. 1 Коринтяни 4:6 и Притчи 30:5-6 показват, че е погрешно да се излиза извън рамките на Божието слово.

По времето на Исус това беше само устна традиция, но около 200–300 г. сл. Хр. многото традиции бяха записани в еврейската Мишна. Според „Новия международен библейски коментар“ (стр. 1165) не само Исус, но и садукеите отхвърлиха традицията на фарисеите.

В: В Марк 7:6-8 фарисеите биха били доста изненадани от отговора на Исус. Как фарисеите, а и други хора днес, практикуват изкуството на самозаблудата?

Отговор: Днес самозаблудата е твърде лесна за хората и се проявява по много начини. Тя може да бъде неволна или умишлена – да виждаш неща, които всъщност ги няма, да не виждаш неща, които са налице, и да отричаш това, което всъщност виждаш. Понякога, когато хората първоначално заблуждават другите, а не себе си, в крайна сметка започват да вярват в това, за което първоначално са знаели, че е лъжа.

Имаше едно проучване, при което участниците бяха помолени да гледат видеоклип и да се опитат да преброят колко пъти някой е подскачал баскетболна топка. Видеото показваше парти с хора, които разговаряха, а един човек отпред дриблираше с баскетболна топка. В един момент някой в костюм на горила премина през средата на партито. След края на видеото участниците бяха помолени да посочат броя си и дали са забелязали нещо необичайно, докато гледаха видеото. Всички отговориха с „не“. Погледите им бяха толкова фокусирани върху баскетболната топка, че дори не видяха човека в костюм на горила, който преминаваше през партито!

Понякога самозаблудата е по-съзнателна. Когато човек решава какво е истина въз основа на това, което иска да е истина, тогава той напълно ще пренебрегне или поне ще омаловажи доказателствата за обратното. Едно лято бях на мисионерско пътуване в Юта, за да свидетелствам пред мормоните. Около половината от християните в групата бяха бивши мормони, а другата половина (включително и аз) – не. Беше увлекателно да задавам въпроси на бившите мормони за времето, когато са били мормони. Един от въпросите беше: „Как можеше да спиш нощем при всички тези противоречия в мормонизма?“ Той отговори, че като мормон е спал напълно нормално. Да, знаел за някои от тези противоречия и знаел, че не може да им отговори, но това не го притеснявало, защото смятал, че в мормонската църква има някой, който може. Като мормон той в крайна сметка разбра, че никой не може да отговори на тези противоречия, и по-късно напусна църквата.

Фарисеите страдаха от това, което се нарича „когнитивен дисонанс“. Те „знаеха“, че само те са учителите на Израил и че не грешат. Но ето че се появи този човек, Исус, който разбиваше тяхното светоусещане, като поучаваше с власт и вършеше чудеса, които само някой, изпратен от Бога, можеше да извърши. Това голямо напрежение можеше да бъде премахнато само като се разобличи Исус като измамник, като се осъзнае, че предишната им „увереност“ е била погрешна, или пък като се премахне това, което причиняваше напрежението, и се убие Исус.

В: В Марк 7:7-8, как разбирате дали едно правило е от Бога или от човека?

Отговор: Ако не четете Божието Писание сами, може да бъде много трудно да разберете.

Един католик на име Павел, който беше истински християнин, участваше в малка група за изучаване на Библията, която ръководех преди една година. Струваше ми се любопитно, че той често повдигаше много елементарни въпроси и ме питаше дали са от Библията. (В повечето случаи бяха.) По-късно той ми разказа защо задаваше всички тези въпроси. Каза, че е научил тези неща, докато е учил в католическо училище, и там не се правеше разграничение между това, което учеше Католическата църква, и това, което Бог учеше в Библията.

Когато християнски учител, от която и да е група, не прави разграничение между Божието слово и своето учение, което излиза извън рамките на Божието слово, той издига важността на своето учение за сметка на учениците си, които се чудят кои неща Бог наистина е казал. И 1 Коринтяни 4:6, и Притчи 30:5-6 предупреждават всички християни да не добавят нищо към Божието слово. Може би това е част от причината за по-строгото съждение, на което подлежат учителите, според Яков 3:1-2.

В: В Марк 7:7-8 не се ли казва, че не трябва да следваме никакви човешки правила?

Отговор: Разбира се, че не; както показват Римляни 13:1 и 1 Петрово 2:13-18, ние трябва да се подчиняваме на човешките власти. Напротив, Марк 7:10-14 показва, че Исус е бил категорично против неподчинението на Божиите закони с цел спазване на човешките закони.

В: В Марк 7:11 защо „корбан“ беше нещо лошо и как днес някои правят подобни неща спрямо родителите си?

О: „Корбан“ означава, че нещо е било посветено на Бога, вероятно за да бъде принесено в Храма. Това обаче НЕ означаваше непременно, че ще бъде дадено на Храма. Човекът все пак можеше да го използва за себе си, според „ “ („Експозиционен библейски коментар“), том 8, стр. 678–679, и „Believer’s Bible Commentary“ („Библейски коментар за вярващите“), стр. 1337.

Ако някой дари много пари на Бога, но все пак се грижи за семейството си, включително и за родителите си, това е наред. Но ако някой не се грижи за семейството си, когато би могъл да го направи, Павел казва в 1 Тимотей 5:8, че той е по-лош от невярващ. Дори повечето невярващи се грижат за собственото си семейство.

Въпрос: В Марк 7:15, когато Исус каза, че нищо, което влиза в човека, не може да го оскверни, Исус говореше ли за нещо, което е било валидно в старозаветните времена, или за ново учение?

Отговор: Това е повторение на Матей 15:10-20.

Исус не отмени старозаветните хранителни заповеди, а ги замени. Тук трябва да се имат предвид четири неща.

1. Макар че Исус и учениците Му понякога нарушаваха създадените от човека традиции на фарисеите, самите те живееха в послушание към старозаветния закон.

2. Дори по времето на Стария Завет Бог се интересуваше от тяхното послушание, а храненето им беше само един от начините, но не и единственият, чрез който те да демонстрират своето послушание.

3. След като възкресението на Исус постави началото на нов период, учениците не избраха да ядат всякакъв вид месо. Божий ангел слезе и нареди на колебаещия се Петър да яде в Деяния 10:11-16. Кой беше Петър, че да спори с ангел от небето?

4. Мюсюлманите не би трябвало да имат никакъв проблем с този отговор, тъй като Мохамед, както се твърди, е направил същото. Той говореше за отменени закони (въпреки че отмяната е малко по-различна концепция от Новия Завет чрез Исус). Освен това той показа, че мюсюлманите могат да ядат камилско месо, а Старият Завет разглежда камилското месо точно като свинското месо (Левит 11:4, 7, 26; Второзаконие 14:7, 8).

В: Защо в Марк 7:18 Исус се учуди на липсата им на разбиране?

Отговор: Не ставаше дума за тълпите, а за самите ученици на Исус, които не разбираха. Исус беше смятал, че досега те вече ще са разбрали, че в Новото Царство не външната храна има значение, а това, което е вътре в човека.

В: В Марк 7:18, тъй като учениците не са имали Светия Дух до Петдесетница, може ли да се очаква от тях да разберат нещо от казаното от Исус?

О: Понякога хората погрешно разбират какво прави и какво не прави Светият Дух. Светият Дух изобличава света за греха и ни просветлява за истината, но хората все пак могат да виждат част от истината и без Светия Дух.

В: В Марк 7:18-23 как Исус обяви всички храни за чисти?

Отговор: Първо какво не е отговорът, а след това самият отговор.

Не е отговорът: Много от забранените храни в Стария Завет са били храна на мършояди (като свине и миди) и хищници. Те биха съдържали повече болести и паразити, ако не са добре сготвени, отколкото храните, които са могли да ядат. Но това пропуска същността на въпроса. Същността беше, че Бог им е дал закони, които да спазват, и те са могли да угаждат или да не угаждат на Бога, като спазват или не спазват Неговите заповеди.

Отговорът: Исус, като въплъщение на Бога, постанови, че отсега нататък всички храни се обявяват за чисти. Това беше повторено пред Петър в Деяния 10:11-16. Павел също говори за това в Колосяни 2:16. Ключовият момент е, че Исус не обяви „всичко“ за чисто; Той обяви за чисти само всички храни, които постъпват в тялото ни. Злите неща, които могат да излязат от сърцето ни, никога не са били чисти и все още не са.

Въпрос: Защо в Марк 7:26 жената е наречена сирийско-финикийка?

Отговор: От административна гледна точка Финикия беше част от римската провинция Сирия. Вероятно Марко е използвал този термин, за да я разграничи от ливийско-финикийците, които бяха от Северна Африка.

В: В Марк 7 кое е по-добро – да се опитваме да живеем чист и непорочен живот или да се опитваме да бъдем близо до Исус?

О: Всъщност искаме и двете. Но ако вярващ води чист живот, но иска да стои далеч от Исус, той няма да стане по-подобен на Христос. От друга страна, ако вярващ е в грях, но иска да се покае и да се приближи към Исус, тогава той ще стане по-чист и по-подобен на Христос.

В: В Марк 8:10 къде се намира Далманута?

Отговор: Това е на югозапад от Галилейското езеро. Дълго време учените не знаеха точното местоположение. Въпреки това на юг от равнината Генесарет беше открита пещера с името „Талманута“.

Въпрос: Защо в Марк 8:11-12 Исус не се подчини на фарисеите или поне не им угоди, като им даде знак от небето по тяхно искане?

Отговор: Това се случило малко след като Исус нахранил 4 000 души. Какво би доказало на фарисеите още едно чудо в този момент? Те не бяха искали да излязат, за да чуят Исус, но щяха да чуят за това чудо. Забележете, че тяхната молба не произтичала от вяра, а по-скоро била продиктувана от неверие. Фарисеите сякаш приемали за даденост, че Исус трябва да отговори на всичките им въпроси. Но Исус не бил длъжен пред тях да доказва нищо. Всъщност Исус им казва: „Няма да видите знамение по ваше желание, вие вече сте видели и чули.“

В: Защо в Марк 8:15 някои погрешни учения се оприличават на мая?

Отговор: Достатъчна е само щипка мая, подходящата среда (тестото) и малко време, и тя променя цялата среда. Политическата коректност е опит да се попречи на промяната на средата (или да се върне към предишното състояние), като определени възгледи или теми се обявяват за „забранени“. Ако искате да научите нещо за Бога, трябва да следвате фарисеите. Това беше нещо, което всички разбираха. В по-късни времена, ако искате да следвате Бога, трябва да следвате всичко, което казва свещеникът. Макар библейските християни да са били обвинявани, че имат „хартиен папа“ и просто следват една Книга, всъщност ние просто искаме да следваме Бога и думите, които Той ни е дал. Всяка обикновена човешка религиозна фигура, дори и добра, и всяко вероучение или събор, дори и добър, все пак не може да замести Бога и Неговото слово.

В: В Марк 8:17-21 какво би могло да е значението на тези числа?

Отговор: Исус току-що ги беше предупредил за фарисеите и садукеите, а учениците пренебрегваха думите Му; те бяха фокусирани върху липсата на хляб. Затова Исус се срещна с тях там, където се намираха, и се фокусира върху това, което ги занимаваше. Той ги пита какви са били числата: пет хляба за дванадесет „кошници с обяд“ в Израил; седем хляба за седем „кошници“ сред езичниците. Има два допълващи се отговора.

Като цяло Исус посочваше, че накрая са им останали повече остатъци, отколкото са имали в началото. Затова те не трябва да се тревожат, че Исус няма да може да им осигури хляб.

По-конкретно, числото седем често е символ на пълнота или на пълнотата в Бога в Библията. Макар че числото дванадесет в Библията често се отнася до дванадесетте племена, тук това не е така. Щеше да има дванадесет апостоли, а апостолите бяха за всички народи. Числата пет и дванадесет просто бяха различни от седем и седем, а кошниците за обяд и кошниците за храна бяха съдове с различен размер, което показва, че това са били отделни събития, и че Исус е бил източникът на спасение както за евреите, така и за езичниците.

В: В Марк 8:22-26 кои са трите вида духовна слепота?

Отговор: Човекът беше сляп, а по-късно – частично сляп физически, но учениците все още бяха частично слепи духовно.

Неволна: Хората могат да бъдат физически слепи, тъй като са родени такива, както в Йоан 9:1-2, са ослепели напълно по-късно или са частично слепи. Духовно много невярващи са слепи, тъй като не познават светлината и истината на Христос.

Умишлена: Подигравачите и упоритите невярващи отхвърлят Христос, защото отказват да видят истината, която вече им е била дадена. Фарисеите не бяха глупави; те бяха майстори в намирането на възражения и причини да изберат да не виждат. Точно както човек без увреждания не може да паркира колата си на място за хора с увреждания и след това да си сложи превръзка на очите, има разлика между умишлената и неумишлената слепота.

Вярващите: Дори вярващите, които са предали живота си на Исус, могат да бъдат частично слепи за истината. Тук дори учениците не можаха да видят.

В: В Марк 8:23-25 защо изглежда, че Исус изцели слепия човек на етапи?

Отговор: Писанието не казва. Може би човекът е имал повече от един проблем, или може би има по-дълбок урок за нас. Както физическата слепота на човека беше изцелена на етапи, така понякога и духовната слепота на човек се изцелява на етапи.

Точно както човекът беше частично сляп до самия край, така и някои хора духовно могат да бъдат частично слепи. Те виждат някои неща правилно и предполагат, че виждат всичко правилно, без да осъзнават, че все още са частично слепи. Например, някои виждаха Исус като пророк, но не и като Месията. Днес някои виждат Исус като Спасител, но не и като Господ. Някои виждат Бога като любов, но не и като справедливост и гняв.

В: Защо в Марк 8:24 изцеленият слепец първоначално виждаше хората като ходещи дървета?

Отговор: Вероятно зрителните нерви на човека не са приемали светлината ясно. Може да е имало множество причини за слепотата, свързани със зеницата, ириса, роговицата и зрителния нерв.

Алтернативно, мъжът може първоначално да е имал съвършено зрение, но мозъкът му не е бил обучен да обработва образите. Всъщност мозъците на хората получават обърнато наопаки изображение на света. Мозъците ни се обучават сами да обръщат образа. В един филм на „Moody Science“ на един мъж бяха дадени специални очила, които обръщаха образа наопаки. След като ги носеше достатъчно дълго, мозъкът на мъжа се приспособи напълно и той нямаше никакъв проблем да ходи или да се справя – поне докато очилата не бяха свалени, когато мозъкът му трябваше да се преобучи отново.

Вижте http://www.answersingenesis.org/docs/4146.asp за някои интересни съвременни примери за хора, които физически виждат, но все пак не са в състояние да разпознават нещата отначало.

В: В Марк 8:26 защо Исус каза на човека да отиде направо у дома си, а не в селото?

Отговор: Писанието не казва, но явно мъжът и семейството му са били от друг град или са живели извън града. Но Исус е бил много ясен тук. Първо Исус изведе слепия извън града, без все още да го изцели. След това Исус го изцели на етапи, а след това изрично заповяда на мъжа да не се връща в селото.

В „Новият международен библейски коментар“ (стр. 1166) се предполага, че е било уместно човекът първо да разкаже на близките си, вместо те да чуят за това от някой друг. Друга възможност е, че Исус не е искал фарисеите в града да видят това, тъй като току-що им беше казал в Марко 8:11, че няма да видят знамение от Него. Или може би е имало и други хора, на които Исус не е искал да се покаже чудото. Накрая, Исус може би не е искал някои хора да видят изцелението на етапи.

В: В Марк 8:38 скептикът Барт Ерман отбелязва, че Исус не се самоопределя изрично като Човешкия Син (Jesus, Interrupted, стр. 159).

Отговор: Тук Исус не е бил длъжен да го направи. Той се е идентифицирал като Човешкия Син в Марко 2:5-12. Исус казва в Марко 2:8а-12: „Защо мислите тези неща в сърцата си? … Кое е по-лесно: да кажеш на един парализиран: „Греховете ти са простени“, или да кажеш: „Стани, вземи постелката си и ходи“? Но за да знаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове...“ Той каза на парализирания: „Казвам ти: стани, вземи постелката си и си иди у дома.“ И веднага човекът стана, взе постелката си и излезе пред всички тях. В резултат на това всички се изумиха и прославиха Бога, като казаха: „Никога не сме виждали нещо подобно!““ (BSB) Исус е използвал този термин 81 пъти в Евангелията. Защо Ерман смята за значимо, че Исус не го е изрекъл отново на това място?

Въпрос: В Марк 8:38 какво означава, че Исус ще се срамува от онези, които се срамуваха от Него в този живот?

Отговор: Тълкувателите имат две гледни точки по този въпрос.

1. Избраните вярващи, които се срамуват от Исус, ще претърпят укор, когато стигнат в Рая. Това е становището на „Believer’s Bible Commentary“, стр. 1341. Някои християни наистина вярват, но са се привързали твърде много към света, за да застанат зад Исус или да споделят Евангелието.

2. Т.нар. християни, които се срамуват от Исус, ще открият, че изобщо няма да отидат в Рая. „Библейският коментар: Новият Завет“ (стр. 141–142) и „Учебната Библия NIV“ (стр. 1510) поддържат това становище. 2 Тимотей 2:12 също казва, че ако отречем Христос Исус, Той ще ни отрече. Някои хора отказват да приемат Исус поради различни емоционални причини. Юда явно е бил разочарован, че Исус няма да предприеме никакви военни действия в този момент. Някои твърдят, че хората са толкова добри, че не се нуждаят от спасение, или че е „твърде примитивно“ да се казва, че се нуждаем от жертва за нас. Други не искат някой да ги гледа отгоре от Рая, за да съди това, което правят.

Разбира се, и двете вероятно са верни, защото Исус не е уточнил тази „степен на срам“ в този стих. Вярата в Исус, отричането Му и покаянието (както направи Петър) са сериозни неща, но още по-сериозно е изобщо никога да не си предал живота си на Него.

Въпрос: Защо, според вас, Бог е допуснал Преображението, описано в Марк 9:1-2?

О: Първо, имайте предвид, че до смъртта на Исус никой не знаеше за това, освен учениците. Следователно това не помогна на никого друг, поне не до смъртта и възкресението на Исус. Макар че Писанието не посочва защо се е случило това, можем да видим поне шест причини.

1) Това щеше да укрепи вярата на учениците. Учениците щяха да зърнат кратка картина от крайната слава на Исус.

2) Това щеше да бъде насърчение за самия Исус, преди да отиде на кръста. Може би Илия и Мойсей също са казали на Исус някои неща, които са били необходими.

3) За да се изпълни пророчеството: Малахия 4:5-6 казва, че Илия ще дойде преди великия ден на Господа. Докато Йоан Кръстител беше в духа и силата на Илия, самият Илия дойде физически при Преображението.

4) Двама свидетели – Мойсей и Илия – дойдоха да бъдат с Исус, поне за кратко време. Илия никога не е умрял (2 Царе 2:11), а макар че Мойсей е умрял, тялото му никога не е било намерено (Второзаконие 34:6). В Откровение 11 ще има двама свидетели точно преди Второто пришествие на Исус, и това може да е предзнаменование за това.

5) За онези от нас, които живеят след възкресението, това би затвърдило, че Бог е бил в контрол и е знаел през цялото време какво ще се случи с разпъването и възкресението.

6) Накрая, това изпълни пророчеството, което Исус даде в Марк 9:1

В: В Матей 17:1, Марко 9:2 и Лука 9:28-29, на коя планина се случи преображението?

Отговор: Писанието не посочва конкретно, но ето какво знаем. На първо място, това е била висока планина, а планината Тавор е само на 1 843 фута над морското равнище (около 5 футболни игрища), така че не отговаря на определението за висока планина. Тя се е намирала на десет мили югозападно от Галилейското езеро и не е била близо до Кесария Филипи. Освен това по онова време на върха на планината Тавор е имало римска крепост.

Планината Хермон, висока над 9 000 фута, е най-високата планина в региона и събитието би могло да се е случило там. Тя обаче е доста далеч, на север от Голанските възвишения, на границата между Сирия и Ливан. Тази теза се поддържа в „Библейския коментар за вярващите“ (The Believer’s Bible Commentary), стр. 1400.

Планината Мерон / Джебел Джермак, на запад от Галилейското езеро, е висока 3 926/3 962 фута, и У. Лийфийлд е предложил точно това място.

Въпрос: В Марк 9:7 и следващите стихове, от всичко, което Бог би могъл да каже, е записано само това едно изречение. Защо мислите, че това е било толкова важно за учениците да знаят?

Отговор: Християнството не се състои предимно от закони, доктрина или служение. Макар тези неща да са налице, те не са най-важното. Най-важното не е нито нашият опит, нито общението, нито молитвата. Единственото основно нещо е да обичаме Исус. Но вярващите могат да забравят това. Павел казва в 2 Коринтяни 11:2-3: „Ревнив съм за вас с божествена ревност. Защото ви обещах на един мъж, за да ви представя като чиста девица на Христос. Страхувам се обаче, че както Ева беше измамена от хитростта на змията, така и вашите умове могат да бъдат отклонени от вашата проста и чиста преданост към Христос.“

Въпрос: В Марк 9:14-16 как да устоим на изкушението да останем прекалено дълго на върха на планината, когато Исус иска да слезем?

Отговор: Не забравяйте, че не става въпрос за нас, за нашите знания и опит, а за Бога. Бог иска да служим на другите. На съда пред престола Исус няма да ни попита колко сме научили или какво сме преживели, а по-скоро какво сме направили и как сме живели. Преживяването на върха на планината е добро, за да ни укрепи, да ни помогне да израстнем и да ни освежи за духовната битка за сърцата и умовете на хората в този свят. Треньорът на един отбор няма голяма полза от талантлив играч, който отказва да се състезава.

В: Какво ни казва Марк 9:18, 28-29 за силата на християнина без вяра?

Отговор: По това време учениците знаеха повече за Бога, отколкото всеки друг смъртен на земята. Учениците имаха лични срещи с Исус всеки ден. Учениците (поне всички освен един) вярваха и практикуваха това, в което вярваха. Те имаха вяра, но тя не беше достатъчно силна, за да изгонят този демон.

В: Как днес приемаме Божията сила и мъдрост за даденост, както се казва в Марк 9:18, 28-29?

Отговор: Невярващите могат да приемат сигурността, мира, здравето и благоденствието за даденост като неща, на които смятат, че имат право. Дори някои вярващи могат да мислят, че няма да имат трудни моменти, защото са християни. Да приемаме Божиите дарове за даденост е противоположно на благодарността.

Въпрос: В Марк 9:19 защо според вас Исус каза: „О, невярващо поколение“, вместо „О, невярващи ученици“?

О: Исус видя, че неверието на учениците отразяваше обществото, в което бяха израснали. До известна степен, дори като вярващи, нашите убеждения и вяра се формират от нашето поколение, т.е. от нашата култура и общество. Като вярващи трябва смирено и искрено да признаем това и да се стремим да го надмогнем и да се освободим от него.

В: Защо в Марк 9:24 бащата изрече оксиморон?

О: Оксиморонът е фигура на речта, при която се използват противоречиви твърдения или образи, за да се изрази сложна истина. Бащата изпитваше противоречиви чувства в себе си. Той каза: „Вярвам“, защото наистина вярваше, но също така каза: „Помогни на неверието ми“, защото знаеше, че има и истински съмнения.

И ние трябва да бъдем честни относно чувствата си пред Бога. Бог е достатъчно велик, за да се справи с нашите съмнения, и когато извадим чувствата си на светло, като ги изповядаме пред Него, Бог може по-лесно да се погрижи за това, което Му признаваме.

В: В Марк 9:24 какво мислите, че прави Бог с несъвършената вяра, каквато имаше бащата?

Отговор: Бог използва вярата на бащата на момчето – несъвършена, но искрена и истинска вяра. Това е по-добре от лицемерна, неискрена привидна вяра. Бъдете искрени относно вярата си в Бога, за да може Той да я укрепи, да я усъвършенства и да отстрани нечистотиите, които не й принадлежат.

В: В Марк 9:25 в повечето случаи Исус просто заповядваше на злия дух да излезе, но защо този път Той каза едновременно да излезе и да не влиза отново?

Отговор: В Лука 11:24-26 Исус каза, че когато зъл дух излезе от човек, той може да се опита да се върне с още седем други. Затова е важно, когато човек, обладан от демони, бъде освободен от робството, да се обърне към Христос, за да не се върнат демоните с още по-голяма сила.

В: В Марк 9:33, защо, точно в този момент, веднага след великото преображение, според вас учениците се караха кой е най-великият сред тях?

Отговор: На пръв поглед това звучи абсурдно. Веднага след като им беше дадена великата привилегия да видят това велико събитие, вместо да отидат и да разкажат колко велик е Исус, те се караха колко велики са самите те. Вместо всичко да се върти около Исус и как те могат да служат, за да прославят Исус, те използваха Исус, за да се поставят в центъра на вниманието.

Тази картина е нелепа. Със сигурност, ако някой искаше да нарисува розова, измазана картина на светите ученици на Исус, той със сигурност би пропуснал това! Това просто изглежда зле. Но след като повярваха в Исус, видяха чудесата и преображението, те все още бяха такива. Търпението на Исус към тях е удивително.

Въпрос: В Марк 9:33, как трябва да се отнасяме към събрат по вяра, който се опитва да изтъква собствената си величие?

Отговор: Не изпитвайте лоши чувства към него, а се молете за него, като копнеете той да се покае за това. Не трябва да го отписваме като таен невярващ или като паднал, непоправим отстъпник, тъй като Исус не отписа учениците. Те трябва да бъдат предупредени за тяхно собствено добро, а влиянието им да насърчават другите да правят същото трябва да бъде сведено до минимум.

В: В Марк 9:34 трябваше ли учениците да кажат на Исус защо се карат, или трябваше да мълчат, както направиха?

Отговор: Вероятно са мълчали от срам или неудобство. Бог знае какво мислим и казваме, независимо дали го изповядваме или не, но е по-добре да Му кажем какво има в сърцето ни, дори и да е покварено или горделиво. По този начин Бог може да го очисти много по-бързо, ако сте готови да го признаете.

В: В Марк 9:35 какво мислите за израза „величието идва чрез служенето“?

О: Това не е напълно вярно. Първо, трябва да служиш на правилния. Да не служиш на амбицията си, да не служиш на църквата, а основното ти служение трябва да бъде към Бога. Второ, трябва да служиш с правилни мотиви. Но като се имат предвид тези уговорки, тогава това е доста вярно.

В: В Марк 9:38-40 защо Йоан и другите ученици забраниха на някого да изгонва бесове и кой беше този човек?

Отговор: Първо нека разгледаме особената последователност на събитията тук. Първо учениците бяха безсилни да изгонят демон. След това се караха кой е най-велик. Но въпреки че не можаха да изгонят демона, те забраниха на някой друг, който вярваше в Христос, да изгони демон в името на Исус, след като те не бяха успели.

Тъй като този човек не беше част от тяхната организация, учениците предположиха, че Бог не може да го използва. Днес понякога вярващите правят същата грешка, като мислят, че други истински християни, които не са част от тяхната църква, не се използват от Бог или се използват само в по-малка степен.

Въпрос: В Марк 9:38-40 и други пасажи колко „реален“ е дяволът и неговото влияние? Възбужда ли той мисли в ума ви?

О: Дяволът и неговите демони са реални същества с мисли и чувства. Те могат да внушават мисли, но не могат да „обсебват“ вярващите. Въпреки че могат да внушават мисли, ние имаме силата да кажем „не“ и да продължим напред. Макар че те са мощни и тяхната сила не бива да се подценява, нашата защита под кръвта на Христос е още по-мощна. Например, чувал съм за един шаман, който проклел един християнин, а проклятието се обърнало срещу самия шаман. В един несвързан с това пример съм чувал за друг шаман, който обявил, че един християнски мисионер ще умре в рамките на 30 дни. На 30-ия ден шаманът умря.
Като деца на Христос, нямаме никаква причина да се пазарим с дявола, да го дразним или дори да искаме да се опитваме да общуваме с дявола или демоните изобщо.

В: В Марк 9:38-40 как да се отнасяме към някой, който върши Божията воля, но не е „оторизиран“ от хората?

Отговор: Преди всичко, попитайте се дали изобщо е необходимо това да бъде одобрено от хората? Ако това е Божията воля, тогава може би не е необходимо. Ако смятате, че това създава раздори, първо се уверете, че не сте вие и вашата група тези, които създавате раздори. От друга страна, ако това предизвиква спорове или действително води до разкол, трябва да поговорите с тях, да се опитате да ги убедите и да се молите, за да можете вие и те да бъдете на едно мнение.

В: В Марк 9:42 какво според вас е толкова сериозно в това да се подтиква малкото дете към грях?

Отговор: Макар че обществото по онова време често гледаше с пренебрежение на децата, Марк 9:42 казва, че за някого би било по-добре да не се беше родил изобщо, отколкото да доведе дете до грях. Когато погледнете малко дете, което може да се държи глупаво и не знае много, помнете, че Бог се грижи за тях точно толкова, колкото и за възрастните, и те са също толкова важни в Божиите очи.

Евангелистът Д.Л. Муди веднъж казал на някого, че на едно събрание са били спасени двама и половина души. Човекът го попитал: „Имате предвид двама възрастни и едно дете?“ „Не“, отговорил Муди, „две деца и един възрастен.“

В: Защо в Марк 9:48 червеите не умират в ада?

Отговор: Метафората на Исус не се отнася до малки животни, а по-скоро до разлагането и унищожението в ада. В книгата „Когато критиците питат“ (стр. 372) се дава различен отговор. Тъй като се казва „червеите им“, а не „червеят“, това е метафора за физическото тяло на човек, който отива в ада.

В: В Марк 9:49 какво означава „посолено с огън“?

О: Има три основни тълкувания за това, за кого се отнася този стих

Вярващите, които преминават през страдания и пречистване

Изгубените, които отиват в ада

Всички, които биват изпитани и съдени. Това тълкуване може да обхване и другите две.

В заключение, стихове 43–48 говорят за ада, а стих 50 се отнася за вярващите. Стих 49 е преходен, а изразът „всеки“ се отнася както за изгубените, споменати непосредствено преди това, така и за вярващите, споменати непосредствено след това.

В: В Марк 9:49-50 как „соленето с огън“ се отнася към „загубата на солеността“?

Отговор: Фарисеите по онова време проповядваха, че Израил е солта сред народите, за да ги очисти. Солта беше важен консервант. Изразът „посолена с огън“ означава да се съхранява храна чрез огън, като например изсушаването на плодове. Ако дори огънят може да има консервиращ ефект, солта може да загуби по-голямата част от консервиращия си ефект, ако бъде измита с вода или ако бъде разредена с други вещества.

В: В Марк 10:1-2 и Матей 19:3-9 какво учи Исус за развода?

Отговор: Преди да отговорим на въпроса, първо трябва да разберем какво е учил Исус за брака.

Бракът в Марк 10:7 и Битие 2:24 е, когато двамата стават една плът. Когато млад мъж или жена са на път да сключат брак, те трябва да осъзнаят, че в резултат на това ще се превърнат в променени хора. Като минимум едно проучване в Съединените щати показва, че женените мъже средно живеят малко по-дълго от мъжете, които никога не са се женили. По-важното е, че вашият съпруг или съпруга може и вероятно ще направи много, за да ви приближи към Бога или да ви отдалечи от Него. Бракът не е просто да си влюбен или да изпитваш чувства, а е ангажимент пред Бога и пред другите. Това е, ако, метафорично казано, вече не сте два организма, а само един.

Разделянето на този „организъм“ не е естествено и не е нещо, което Бог желае. Макар в Матей 19:9 да е позволено да се разведеш със съпруга си, ако той или тя извърши сексуална неморалност, това не е задължително. Павел учи, че не е позволено да се разведеш с някого, защото той е или е приел друга вяра, но ако той или тя инициира развода, е позволено да се съгласиш с това, както се казва в 1 Коринтяни 7:12-15.

Ами ако съпругът или съпругата стане наркоман? Трудно е да си представим някой, който попада в това състояние и е истински християнин. Но независимо от това, в тази трудна ситуация, ако той или тя не желае да спре, можете да го или я предадете на полицията. Ако той или тя е невярващ и след това иска да се разведе с вас, тогава добре.

Ами ако съпругът или съпругата заплашва с насилие вас или семейството? Разумното нещо е да се разделите за вашата безопасност, и отново, трудно е да си представим някой, който прави това и е истински християнин. Това също е трудна ситуация. Понякога може би е най-добре да го или я предадете на полицията.

В: В Марк 10:1-2, защо според вас фарисеите попитаха Исус за развода точно тук?

Отговор: Може да е поради една или повече от три причини, и нито една от тях не е, че фарисеите щяха да следват определено мнение заради това, което Исус е казал.

1) Да видят дали Исус е по-близо до школата на Хилел, която разрешаваше развода, или до школата на Шамай, която не го разрешаваше, освен в случай на прелюбодеяние. Сред последователите на известния еврейски равин Хилел разводът беше разрешен в Мишна Гиттин 1:1-3; 7:2.

2) Да видят дали Исус ще проповядва нещо различно от това, което се казва в Стария Завет, в Второзаконие 24:1-4 (а Исус наистина го направи).

3) Надявайте се Исус да каже „не“ на развода, което би означавало, че Исус критикува владетеля Ирод Антипа и съпругата му Иродиада, които вече са се развели. Съпругата не можеше да инициира развод според юдейския закон, но можеше според римския закон, както направи Иродиада. Исус по това време се намираше в Перея, която се управляваше от Ирод Антипа.

Въпрос: Защо в Марк 10:5 Бог чрез Мойсей би позволил някои неща поради твърдостта на сърцата им?

Отговор: Макар че Бог не се нуждае да се съобразява с нас и с нашите закоравели сърца, понякога Той избира да го направи. В старозаветните времена повечето вярващи не са имали Святия Дух, който да живее в тях. Но в новозаветните времена, със Святия Дух, който живее в нас, и със закона, написан в сърцата ни, ние имаме по-висок стандарт от старозаветните светии в това отношение.

Въпрос: Защо в Марк 10:13 учениците смъмриха хората, че доведоха малките си деца при Исус?

Отговор: Учениците постъпиха погрешно. Вероятно те погрешно разсъждаваха, че тъй като децата не можеха да разберат интелектуално учението на Исус, както възрастните, те не трябваше да губят времето на Исус. Исус не само ги поправи, но и смъмри онези, които погрешно бяха смъмрили другите.

Според „Библейския коментар за вярващите“ (стр. 1346) Джордж Макдоналд е казал, че не вярва в християнството на човек, ако пред вратата му никога не се виждат момчета или момичета, които да си играят.

Въпрос: В Марк 10:13-15 защо Исус искаше децата да дойдат при Него?

Отговор: Единствената причина, която Исус посочи, беше: „На такива принадлежи Божието царство“. Исус използваше децата като нагледен пример, че всички ние трябва да притежаваме смирението и готовността да се учим, каквито са децата, за да дойдем при Бога. Не можем да дойдем при Бога с гордост, а трябва да признаем, че сами по себе си не сме достатъчни. Трябва да сме готови да признаем, че Бог знае повече от нас, че се нуждаем от Него и че сме готови да растем.

Освен това, без съмнение Исус обичаше децата и виждаше, че душата на едно дете има същата стойност като тази на възрастен човек. Исус би бил чудесен учител в неделното училище за деца!

В: В Марк 10:18 и Лука 18:19 Исус не беше ли „добър“, тъй като постави под въпрос човека, който Го нарече добър?

Отговор: Исус е добър във всеки смисъл на думата. Исус поставя под въпрос някой, който Го нарича добър, когато този човек все още не е разпознал, че Исус е Месията, и изглежда, че използва термина „добър“ твърде лесно.

По същия начин в Йоан 8:7, когато Исус каза на обвинителите на грешната жена: „Който от вас е без грях, нека първи хвърли камък“, Исус Самият не хвърли никакви камъни, но това не доказва, че Исус е имал грях. Исус беше без грях според Евреи 4:15.

В: В Марк 10:18 и Лука 18:19 Исус пита: „Защо Ме наричаш добър? … Никой не е добър, освен единствено Бог.“ Тъй като Исус не отричаше собствената Си доброта или божествеността Си, какво имаше предвид?

Отговор: Исус задава кратък въпрос, който на пръв поглед звучи много просто: защо Го наричате добър? Три прости точки, а след това малко обсъждане.

а) Тук Исус нито потвърди, нито отрече, че е добър. (В други пасажи обаче се казва, че е бил такъв.)

б) Исус само зададе въпрос. Тук Той не потвърди, нито отрече, че е Бог. (В други пасажи обаче се казва, че е бил.)

в) Исус изглеждаше силно заинтересован от това, което този човек беше готов да потвърди и в какво вярваше.

Сега да преминем към тази дискусия, а след това ще видим какво потвърждавате и в какво сте склонни да вярвате.

Никой друг в Евангелията, независимо дали е вярващ или не, не е бил записан да нарича Исус „добър учител“. Въпросният човек просто ли е искал да бъде любезен и ласкателен, или, както попита Исус, той е потвърждавал нещо повече от това?

Какво е „добър човек“ в очите на Светия Бог? Добър ли е грешният бирник, който цял живот е мамил мнозина, но вика към Бога да му покаже милост? Не, той се е покаял за злото си, но все пак е бил зъл. От друга страна, по-добри ли сме ние от този бирник? Не. Според Божиите стандарти наричането на който и да е обикновен човек на земята „добър“ е лъжливо самонадеяние.

Всъщност какво е добро? Нещо е добро, когато хората гласуват за него, когато обществото го приема или когато човек си мисли, че е добро, макар другите да мислят по-различно? Не, ние нямаме стандарт за доброто, освен Бог и това, което Той обявява за добро. Никой не е напълно добър, освен Бог.

Предвид всичко това, потвърждавате ли, че Исус е бил добър?

Въпрос: В Марк 10:18 и Лука 18:19 Исус беше ли Бог, тъй като никой не беше добър, освен самият Бог?

Отговор: Тук Исус не каза на човека дали е Бог или не е Бог. По-скоро Той казваше, че човекът употребяваше думата „добър“ твърде лекомислено. Бог е източникът на добротата, определението за добротата, а всички по-малки неща, които наричаме добри, са просто сенки на Божията доброта.

Знаете ли, християните, евреите, мюсюлманите и дори римските идолопоклонници, които убиваха християни, всички се опитваха да бъдат добри – поне според собственото си разбиране за доброто. Може би за много западняци това е шокиращо, но не всички религии споделят възгледа, че човек трябва да се стреми да върши добро. В индуизма мнозина се опитват да търсят просветление, истинско разбиране, като преживяват както доброто, така и злото. Ето защо, ако един индуистки религиозен човек присвои средства или открадне, някои може да бъдат шокирани от предполагаемата му лицемерност, но това може изобщо да не е лицемерие. За него може да се окаже, че няма противоречие между стремежа да постигне просветление, космическо съзнание или каквото и да е, и желанието да изпита злото. Не всички индуисти обаче биха се съгласили с това; някои биха наблегнали повече на „кармата“.

В: Как хората в миналото са прилагали стиховете от Марк 10:18 и Лука 18:19?

Отговор: Това са два „многостранни“ стиха, които имат редица добри приложения.

Пример за нас

Климент Александрийски (193–217/220 г. сл. Хр.) в „Кой е богатият човек, който ще бъде спасен?“ (гл. 4, стр. 592) използва този пасаж, за да покаже, че трябва да бъдем добри и да даваме на бедните, вместо да се уповаваме на богатството.

Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.) казва, че Бог е добър и милостив, и по същия начин е подобаващо за нас да бъдем добри, да съчувстваме на другите и да бъдем миротворци. („За скромността“, гл. 2, стр. 75)

Срещу гностицизма

Ириней Лионски (182–188 г. сл. Хр.) казва, че тъй като Исус се е обърнал към Отца като към добър, Той наистина е добър. („Против ересите“, книга 1, глава 20, стр. 345)

Хиполикт, ученик на Ириней (225–235/6 г. сл. Хр.), също така в „Опровержение на всички ереси“, книга 5, глава 2, стр. 50, и книга 7, глава 20, стр. 113, използва това, за да докаже, че Маркион и гностицизмът са в грешка. Ако Отецът, Който е сътворил всичко, е добър, тогава целият гностицизъм и ереста на Маркион се разпадат.

Ебионитите признават Исус за Син на Отца, но твърдят, че Исус е Бог само в преносен смисъл. Тъй като те настояваха да следват и старозаветните обичаи, можете да си представите, че са били категорично против гностиците, които твърдяха, че Богът от Стария Завет е зъл или заблуден. В „ “ („Проповеди на Климент“, 3-та проповед, дата неясна), глава 57, стр. 248–249, те също са използвали този стих срещу онези, които наричаха Бога от Стария Завет зъл. Но в климентовата литература и във всички запазени ебионитски писания те никога не са използвали този стих, за да отрекат, че Исус е Бог.

Срещу идолопоклонството

Ориген (225–254 г. сл. Хр.) казва, че ако Христос се е подчинявал на Бога Отец, колко повече слънцето би отказало да позволи на когото и да било да се поклони и да го почита. Ориген след това добавя, че трябва да се молим на Словото Божие, а още повече на Неговия Отец. („Против Целз“, книга 5, глава 15, стр. 548)

Божествеността на Христос

Новатиан (250/254–256/7 г. сл. Хр.) „Освен това, Самият Господ казва: „Защо Ме питаш за това, което е добро? Само Бог е добър.“ … „Но в същите Писания се твърди, че и Христос е добър. Следователно, ако те правят правилното заключение, няма един добър, а дори двама добри. Как тогава, според вярата, основана на Писанията, се казва, че има само един добър? Но ако те не смятат, че по никакъв начин може да се противоречи на истината, че има един Господ, че и Христос е Господ, нито на истината, че има един наш Учител, че и Павел е наш учител, нито на истината, че има един добър, че и Христос се нарича добър; по същата логика нека разберат, че от факта, че Бог е един, не възниква никаква пречка за истината, че и Христос се провъзгласява за Бог.“ („За Троицата“, гл. 30, стр. 642–643)

Срещу арианството

Хиларий от Поатие (355–367/368 г. сл. Хр.) пише, че когато арианите се позовават на Исая 65:16; Марко 10:18; 1 Тимотей 6:15, това би лишило Сина от всяка истина, доброта или сила.

Григорий Нисийски (382–383 г. сл. Хр.) пише: „Лесно е обаче да се покаже, че дори думата „един“ не отделя Отца от Сина. … Защото Той казва: „Аз и Отец сме едно.“ [Йоан 10:30] Ако, следователно, доброто е едно и се разглежда определен вид единство в Отца и Сина, от това следва, че Словото, като приписва добротата на „едно“, е претендирало под термина „едно“ титлата „добро“ и за Себе Си, Който е едно с Отца и не е отделен от единството на природата.“ „Против Евномий“, книга 11, глава 2, стр. 232–233 в „Никейски и постникейски отци“, втора серия, том 5.

Въпрос: Защо в Марк 10:19 Исус споменава само шест от Десетте заповеди?

Отговор: Исус не се е стремил да изчерпи темата тук, а просто е давал примери. Липсата на подробности в изказването на Исус тук не е оправдание да се отрича това, което и Исус, и Неговите апостоли са проповядвали на други места.

Въпрос: Защо в Марк 10:21–22 и Лука 18:20–23 Исус каза на човека да продаде всичките си притежания?

Отговор: Явно човекът обичаше богатството си толкова, колкото обичаше Бога, и Исус му каза, че трябва да направи нещо по този въпрос.

В: Марк 10:21-22 учи ли и всички останали да продадат всичките си притежания?

О: Не, защото, доколкото знаем, Исус не е казал на никой друг да продаде имуществото си. Дори Павел е имал лични вещи, като например наметалото си в 2 Тимотей 4:13. В Деяния 5:4, когато Анания беше наказан, изрично се казва, че той не е бил наказан за това, че е задържал част от парите си, а по-скоро за това, че е излъгал Бога и е твърдял, че не е задържал нищо от парите. В „The Bible Knowledge Commentary: New Testament“ (Коментар на Библейското знание: Новият Завет), стр. 151, се казва по същество същото.

Въпреки това този стих все още представлява предизвикателство за нас днес. Когато изборът се свеждаше до Христос или богатството, този на пръв поглед добродетелен човек не беше склонен да избере Христос пред богатството. Ако и когато някой днес се държи по този начин, тогава този човек е бил прокълнат с прекалено много пари. Прочетете Притчи 30:7-9 за повече информация.

Когато решавате колко да дарите за Божието дело, „Библейският коментар за вярващите“ (стр. 1347), в рамките на обсъждането на Марко 10, предоставя списък с неща, които може би бихте искали да имате предвид.

1. Хиляди хора умират ежедневно от глад

2. Много хора никога не са чували Благата вест.

3. Парите ни могат да бъдат използвани, за да се отговори на тези нужди.

4. Христос ни учи, че трябва да станем бедни, за да могат другите да станат богати (2 Коринтяни 8:9).

5. Тъй като животът ни на земята е толкова кратък, когато Исус дойде, ще бъде твърде късно.

Въпрос: В Марк 10:23-24, невъзможно ли е заможните хора да отидат при Исус?

Отговор: Има само един отговор, но той се състои от две части.

Не. Хората, които притежават богатство, винаги могат да дойдат при Бога. Авраам беше много богат, както по древните, така и по съвременните стандарти. Въпреки това, богатите хора трябва да са готови по всяко време да се откажат за Бога от това, което им е най-скъпо – както направи Авраам със сина си Исаак.

Да: Ако притежанията или богатството ви владеят и обичате парите повече от Бога, трябва да изберете едното или другото, а вечната ви съдба зависи от вашия избор.

Интересно е също, че това следва веднага след частта за малките деца. В „Коментар на Библията за вярващите“ (стр. 1347) се отбелязва, че „християните, които събират съкровища на земята, обикновено плащат за своето неподчинение чрез живота на децата си“.

В: В Марк 10:29 гарантирани ли са тези благословения за всеки, който е оставил всичко, за да следва Исус, или те не печелят нищо, ако правят това, но нямат любов, както казва 1 Коринтяни 13:2?

Отговор: Исус дава обещанието тук, но условията са подразбиращи се. Просто трябва да следвате и да продължавате да следвате Исус. Трябва да обичате Бога и другите, за да следвате Исус, и не можете да обичате Бога, ако не обичате другите хора.

Любопитно е, че само тук, в синоптичните евангелия, Исус се обръща към учениците като към деца. Това става веднага след като Исус ги смъмри, че не позволяват на децата да дойдат при Него.

В: Могат ли Марк 10:29-30 и Лука 18:29-31 да се приемат като обещание за финансово благоденствие в този живот?

Отговор: Не. Това обещание беше отправено към ранните християни точно толкова, колкото и към нас. Не можем да очакваме повече гаранции за финансово благоденствие, отколкото Павел, другите апостоли и ранните християни, които бяха предимно роби и бедни. В книгата „Когато култистите питат“, стр. 135–136, се добавя, че този стих не говори за богатства, а за семейство и дом.

В: В Марк 10:30 как получаваме всички тези неща в този живот?

О: Всеки от нас поотделно не притежава 100 дома и 100 ниви като лична собственост. Никой от нас няма 100 биологични братя и сестри и 100 биологични майки като свои роднини. По-скоро, като братя и сестри в едно тяло – църквата – ние колективно разполагаме с всички тези неща, за да ги споделяме помежду си, както показва Марк 3:33-35.

В: В Марк 10:30 какво е любопитното относно една от тези награди?

Отговор: Те могат да бъдат групирани в пет категории: къщи, семейство, земи, гонения и вечен живот. Повечето хора не желаят едно от тях: гоненията. Но трябва да осъзнаем, че гоненията също са награда. Ранните християни са го разбирали така, както показва Деяния 5:41.

В: В Марк 10:34 Исус щеше ли да възкръсне на третия ден или след три дни?

О: Ръкописите на Евангелието от Марк се различават.

След три дни: Синайският, Ватиканският, Ефраеми Рескриптус, Безае Кантабригенсис, сахидски коптски, бохайрски коптски

На третия ден: Александрийският, Византийският лекционар, Готическият, Арменският, Етиопският, Грузинският, Ориген.

Въпрос: В Марк 10:35-37 Яков и Йоан ли дойдоха при Исус, за да поискат да седнат отдясно и отляво Му, или това направи майка им в Матей 20:20?

Отговор: Скептичният „Азимовски наръчник за Библията“ (стр. 858) задава този въпрос. Отговорът се намира в самия Матей 20:20, където се казва, че майка им дошла „заедно със синовете си“. Те били заедно, когато Исус бил помолен.

Йосиф Флавий в „Древности на юдеите“, книга 6, 11.9, показва, че мястото отляво е било второто по важност след мястото отдясно, според „Коментар за познаване на Библията: Новият Завет“, стр. 152.

В: Защо в Марк 10:36, 51 хората искат Исус да направи някои неща за тях, а други – не?

Отговор: Дори и днес някои вярващи искат да направят Исус Господ на част от живота си, но да запазят контрол над други части. Това е липса на вяра в убеждението, че ако направите Исус Господ на целия си живот, той ще бъде по-добър. Не можете да имате Исус като Господ само „малко“.

В: В Марк 10:38 за каква чаша и кръщение говореше Исус?

О: Чашата и кръщението не бяха Господната вечеря и водното кръщение (Исус вече беше кръстен от Йоан). По-скоро Исус се отнасяше към това, което тези неща символизираха. Кръвта на Исус щеше да бъде пролята на кръста, което символизира чашата, а Исус щеше да бъде погребан и да възкръсне, което символизира кръщението.

В: В Марк 10:38-40, тъй като Исус първо им каза цената за удовлетворяване на молбата им, а след това [предполагаемо] отхвърли молбата им, защо все пак трябваше да платят цената?

Отговор: Исус не е отхвърлил молбата им, а е казал, че не е в Неговата власт да я удовлетвори или отхвърли. След това Исус им е казал какво ще направят, но е оставил предоставянето на тази привилегия на Отца.

Това е отличен стих, който доказва една теза относно Троицата. Макар че Отецът и Синът са неразделно едно, този стих доказва, че има разграничение между тях, за разлика от модализма, какъвто се проповядва от учението за Единството на Пятидесятниците и от местната църква.

В: В Марк 10:45 смъртта на Исус на кръста беше ли откуп за всеки човек, или за някои хора, но не и за други?

Отговор: Ето какво казва Библията относно универсалните и ограничените аспекти.

Универсални аспекти:

На всички е заповядано да се подчиняват на Евангелието (Деяния 17:30; 2 Солунци 1:8)

Всеки, който вярва в Него (Йоан 3:16)

Яви се на всички (Тит 2:11)

Бог желае всички да бъдат спасени (1 Тимотей 2:4)

Изкупление за всички хора (1 Тимотей 2:6)

Предложено [честно и искрено] на всички (Деяния 2:38-40, Евреи 4:2)

Изкупителна жертва за целия свят (1 Йоан 2:2)

Исус ще привлече всички хора към Себе Си (Йоан 12:32)

Определящи аспекти:

Никой не може да дойде при Исус, освен ако Отец не го привлече (Йоан 6:65)

Бог може да избере да прояви милост към едни, като Яков, която не проявява към други, като Исав, макар че Той все пак е справедлив към всички (Римляни 9:14-18).

Евангелието няма стойност за онези, които не го съчетават с вяра (Евреи 4:2).

Фарисеите отхвърлиха Божия замисъл за себе си (Лука 7:30).

Някои отрекоха Господа, Който ги е изкупил (2 Петрово 2:1). Думата за „Господ“ е „деспотес“ и е същата в Юда 4, където се отнася за Исус.

Бог е знаел предварително не само че хората ще го приемат, но Бог е знаел предварително всеки отделен човек, който ще го приеме. Бог е избрал (предначертал) онези, които ще го приемат.

Ако се замислите, всички християни – както некалвинистите, така и калвинистите – би трябвало да са съгласни, че изкуплението има както универсални, така и окончателни аспекти.⎯ Това обаче не пренебрегва една ключова разлика между калвинистите, арминианите и другите некалвинисти.

Фундаменталната разлика между калвинизма и некалвинизма (включително уеслианския арминианизъм, така нареченият „4-точен калвинизъм“ и всичко между тях) е дали всемогъщият, суверенен, любящ и справедлив Бог е избрал за онези, които отиват в ада, да бъдат:

Некалвинист: Загубени каузи, при които Бог свободно е дал на всеки това, което е необходимо, за да отиде в Рая, но спасението на Исус не е успяло да спаси някои. Те са били загубени поради собствената си вина и свободната си воля.

Калвинисти: Желано проклятие, тъй като спасението на Исус е било ефективно за 100% от тези, за които е било предназначено, а Бог свободно е избрал да не предостави никакъв път към спасението за останалите. Нямало е нито едно нещо, което отхвърлените биха могли да направят или биха искали да направят, за да променят Божието желание те да нямат възможност да избягат от тайната Божия воля.

Некалвинист: Ако спасението е потенциално за всички и неефективно за някои, тогава то би било неефективно, защото някои биха могли да го отхвърлят или пък би било необходимо да се съчетае с вяра. Некалвинистите твърдят, че точно това се казва в Лука 7:30 и Евреи 4:2. Калвинистите биха отговорили, че това би направило спасението частично зависимо от човека и би превърнало вярата почти в дело, необходимо за спасението. Некалвинистите биха отговорили, че калвинизмът смесва спасението като безплатен дар, което е от Бога, с приемането на този безплатен дар, което е отговорност на човека. Вярата не е дело, както показва Ефесяни 2:8-9, и някои калвинисти от типа „ “ не бива да следват католиците в опитите им да приравняват заслужените дела с „празната добродетел“ на вярата и признаването на нашата безпомощност пред Бога.

Калвинист: Ако спасението е само потенциално за някои, а е действително за всички, за които е потенциално, тогава за някои никога не е имало никаква възможност. Неприятността от „загубените каузи“ е преодоляна, но за сметка на изгубената любов и необяснимата справедливост. В 2 Солунци 1:8 Бог би държал хората отговорни за това, че не са се подчинили на Евангелието, което Бог никога не им е дал, за да се подчинят. Човек в ада би могъл да каже: „Дойдох тук, защото вярвах, че Бог не ме обичаше достатъчно, че Исус не е умрял за моите грехове, че в крайна сметка Бог е пожелал да остана зъл грешник и че съм тук, защото вярвах в истината.“ Един отхвърлен човек би могъл също така да се опита да намери спасение чрез най-новия модерен култ, защото възможността да намери спасение и Божията любов чрез култа е толкова голяма за него, колкото и да я намери чрез християнството.

В: В Марк 10:51 защо Исус попита слепия човек какво иска от Него?

Отговор: Исус иска да Го молим, въпреки че знае какво искаме. Разбира се, понякога това, което искаме, и това, което е най-доброто, не винаги съвпадат. Слепият човек трябваше конкретно да помоли за зрение, и Исус удовлетвори тази молба, след като той я отправи. Понякога Бог чака да удовлетвори нашите молби днес, докато не Го помолим конкретно.

Между другото, изразът „Син на Давид“ също се е считал за месиански в предхристиянските „Псалми на Соломон“.

В: В Марк 10:51, когато един сляп евреин можеше да види това, което фарисеите, които виждаха, не можеха, какви други примери има, при които повечето информация може да заслепи някого за това, което е очевидно?

Отговор: Интересно е да се размисли защо евреи, които виждаха добре, можеха да бъдат слепи за факта, че Исус е Месията, след като бяха видели всички тези чудеса, докато един сляп евреин можеше да види, че Исус е Месията. Има и други случаи, в които повече информация може да направи някого сляп за това, което е очевидно. Въпреки че беше сляп, Вартимей все пак можеше да види повече важни неща от фарисеите.

В: В Марк 10:52 защо именно вярата на човека, а не вярата на Исус, го изцели?

Отговор: В това последно записано чудо в Евангелието от Марко е интересно, че Исус изрично каза, че именно вярата на човека го е изцелила. Макар че Бог не е ограничен да действа чрез нашата вяра, Той често избира да действа чрез нея, както показват Ефесяни 2:8 и Римляни 4:3,16.

В: Защо в Марк 10:52 Исус каза, че той е „изцелен“, а не просто, че може да вижда?

Отговор: Не само очите му и другите части на тялото му функционираха нормално, но бившият слепец вече беше духовно изцелен в Христос.

В: Защо в Марк 11:8-10 те сложиха дрехите си и палмовите клони пред магарето?

Отговор: Този обичай беше знак за голямо уважение и възхищение. Може би е бил подобен на старомодното европейско рицарство, при което мъжът слагаше палтото си върху кална локва, за да може кралската дама да стъпи върху палтото и да премине през локвата.

В: В Марк 11:8-10, как се отнасяте към хора, които искат да хвалят и служат на Бога, когато знаете, че имат много погрешни предразсъдъци за Него?

О: На пръв поглед те изглеждат спасени, но може и да не са. Може би все още са на етапа, преди да получат нов живот в Христос. Някои може да отхвърлят Исус, щом видят, че Той може би не отговаря на техните очаквания за Него. Трябва нежно да поправите погрешните им представи и да се молите за тях. Не искаме хората да идват при Христос под фалшиви предлози.

В: В Марк 11:13, тъй като все още не беше време за смокини, дали Исус в Евангелията не знаеше сезона, както твърди Ахмад Дидат?

Отговор: Не, Дидат напълно е пропуснал същността на въпроса тук. Смокиновото дърво символизираше Израил, а това беше пророчество, че народът, който то символизираше, ще бъде безплоден и ще изсъхне духовно.

В: В Марк 11:13, 23, 30, тъй като човек с вяра може да премести планини, защо Исус не е могъл да направи смокиновото дърво да даде плод?

О: Исус би могъл, но избра да не го направи. Исус не се интересуваше от смокините и смокиновите дървета; тук Исус поучаваше учениците. Смокиновото дърво беше символ на народа на Израил, и Исус прокле смокиновото дърво, за да покаже какво ще се случи с тях, ако, подобно на смокиновото дърво, не дадат плод на вярата, когато Исус дойде при тях.

В: В Марк 11:14, защо някои хора изглеждат като че ли биха били много полезни и плодотворни, но в крайна сметка се оказват безполезни?

Отговор: Смокиновото дърво заемаше място, където биха могли да растат други смокинови дървета. Селските работници се грижеха за него и го поддържаха. Поливаха го и може би го тореха, с очакването, че то също ще им се отплати и ще им даде смокини. Някои хора искат само да вземат и никога не дават нищо в замяна.

Може би някои не могат да дадат нещо в замяна в духовен смисъл, защото в тях няма духовен живот. Те твърдяха, че са плодоносни, но всъщност не бяха. Имаше обещание за плод, без то да се изпълни.

В материален план обаче има хора, които се нуждаят от вашата помощ, но никога не са в състояние да ви отвърнат или да ви възнаградят за труда ви. Но ние трябва да ги обичаме и да им помагаме въпреки всичко.

В: В Марк 11:15-18 и Лука 19:45-46, защо юдейските власти просто не арестуваха веднага Исус, един непознат с бич?

Отговор: Четири точки, които трябва да се имат предвид в отговора.

1. Тълпите току-що бяха възхвалили Исус като Месията при Триумфалното влизане в Матей 21:1-11, както и в Матей 21:15-16; Марк 11:1-10 и Лука 19:28-40.

2. Исус чудотворно изцеляваше хора и е трудно да се извърши арест сред тълпа от хора, които биват изцелявани от Него.

3. Преди това тълпата беше чула, че Исус е възкресил Лазар от мъртвите, според Йоан 12:9-11, 17-19.

4. Най-важното е, че поради изброените по-горе причини в Марко 11:18 се казва, че докато свещениците и учителите търсеха начин да убият Исус, те се страхуваха от Него, защото цялата тълпа се възхищаваше на Исус. Свещениците не искаха да избухне бунт и да последва римско наказание. Лука 19:47-48 казва нещо подобно, а в Йоан 12:19 фарисеите се оплакваха, че според тях целият свят следваше Исус.

В: Защо в Марк 11:16 Исус не позволяваше на никого да носи съдове (гърнета или съдове) в храма?

Отговор: Исус не се намесваше в надлежните жертвоприношения, а в действията на онези, които носеха съдове, пълни с пари.

В: В Марк 11:17 по какъв начин хората в храма се държаха като крадци?

О: По най-малко три начина:

Спекула с цените: Продавали неща в храма на завишени цени.

Институционализация: Свещениците не приемаха животни с недостатъци, като например рана, която можеше да се получи по време на пътуването, така че хората бяха принудени да купуват животните на завишени цени.

Ограбване на Бога чрез приносите: Продавачите и поклонниците бяха фокусирани върху финансовите сделки, вместо да се покланят на Бога.

Въпрос: Защо в Марк 11:23 Исус споменава за вяра, която премества планини?

Отговор: Исус учеше, че е нужна само малко истинска вяра в Божията сила, приложена в молитвата, за да се преместват планини. Вярата е като семе; тя може да расте. Освен това, Исус каза това близо до Ерусалим, а в последните дни Елеонската планина, на половин миля източно от Ерусалим, ще се разцепи на две, според Захария 14:4.

В: В Марк 11:23 Исус обеща ли да ни даде абсолютно всичко, за което помолим с вяра?

Отговор: Бог ни дава всичко, за което помолим, при следните условия:

Нещо: Бог не може да даде „нещо“, което не е нещо, като например логическо противоречие – вода, която не е мокра, подвижен обект, който не може да бъде преместен и т.н.

С вяра: Бог няма да ни даде това, за което молим с съмнение, както е казано в Яков 1:6-7, или това, за което молим не с вяра, а за да задоволим страстите си, според Яков 4:3. Трябва да молим според Божията воля, както е казано в 1 Йоан 5:14. „С вяра“ включва да пребъдваме в Бога и Бог да пребъдва в нас, както е казано в Йоан 15:7.

Ако прощаваме: Марко 11:25 добавя условието. Добри дарове: Преди Марко 11:23 Исус учеше, че Бог е добър баща, който ни дава добри неща, а не лоши, според Матей 7:9-11 и Лука 11:11-13. По този начин понякога, когато един послушен вярващ помоли с вяра, Бог казва „не“ или „изчакай“, както например в Книгата на Йов; Филипяни 2:25; 2 Тимотей 4:20; и 2 Коринтяни 12:8-9.

Въпрос: Според Марк 11:25-26, ако един истински християнин не прости, ще отиде ли в ада?

Отговор: В известен смисъл това е безсмислен въпрос, защото истинският християнин ще прости. Никой истински християнин не би отказал да прости на някого, защото това би показало, че той никога не е избрал да приеме Божието прощение и следователно не е истински християнин. Разбира се, много е важно да прощаваме на всички.

Въпрос: В Марк 11:29-33 защо Исус не отговори директно на въпроса за това каква власт има?

О: Вероятно са искали да Го хванат в капан. Ако Исус беше казал, че има власт от Бога да влезе в Ерусалим, да изгони валутните търговци и да прокълне смокиновото дърво, тогава те щяха да Го обвинят в богохулство. Ако беше казал, че властта е от хората, тогава тя не би била нито от римските, нито от храмовите власти. Но Исус не е имал никакво задължение да отговаря на каквито и да било въпроси. Макар че като цяло Исус отговаряше на въпросите на повечето хора, Той не отговаряше пряко на въпросите на онези, които не търсеха Неговия отговор, а само се опитваха да Го хванат в капан. Исус просто би могъл да каже: „Нямам нужда от вашата власт, защото имам властта на Отца, както доказват многото изцеления, които извършвам.“ Всъщност обаче те вече биха могли да разберат това.

В: В Марк 11:29-33, кога не трябва да отговаряме на въпроса на някого, дори когато знаем отговора?

Отговор: Накратко – когато те не искат да знаят истината. Ако не са могли да приемат това, което вече знаеха за Йоан, тогава няма нужда да чуят истината за Исус, защото така или иначе ще я отхвърлят.

Ако питат единствено, за да ни хванат в капан, трябва да внимаваме какво казваме. Ако не се опитват да ни хванат в капан, а питат по някаква друга причина, а не защото наистина искат да знаят, не е нужно да отговаряме. Ако някой ви зададе въпрос за Бога или Библията и подозирате, че това може да е „отклоняване на вниманието“, което просто ви разсейва от необходимостта да се сблъскате с истината, можете да му зададете този въпрос. Ако отговоря на този въпрос по начин, който да ви задоволи, би ли ви приближило това към приемането на Исус като ваш личен Господ и Спасител? Ако отговорът им е „не“, тогава поздравления – току-що сте разкрили отклоняващ въпрос. В такъв случай можете да попитате: „Какво би ви приближило към приемането на Исус като ваш Господ и Спасител?“

В: Какво е значението на тази притча в Марк 12:1-9?

Отговор: Бог даде земята, Обетованата земя, на евреите. Те обаче не отдадоха на Бог послушанието, безразделното поклонение, десятъка и жертвите, които Той им заповяда. Той им изпрати пророци, които те малтретираха и убиваха. Накрая Бог изпрати Своя Син, Исус, когото те щяха да убият. Тук има известна прилика с алегорията за лозето на Господа в Исая 5:1-7.

Причината, поради която арендаторите казаха, че ще станат собственици, се дължеше на юдейския закон. Ако собственикът и неговите наследници бъдат убити, тогава притежателите на земята ще бъдат първите, които ще я получат, според Мишна Баба Батра 3.3 и б Баба Батра 54а.

В: В Марк 12:6 защо се очакваше от наемателите да уважават сина на собственика?

Отговор: Те биха уважавали сина, ако

1. имаха някакво уважение към законната власт, или

2. се подчиняваха на закона, или

3. имаха достатъчно разум, за да разберат, че нанасянето на вреда на сина със сигурност ще доведе до отмъщение, или

4. Здравословен страх от войниците на господаря.

Те биха убили сина само ако алчността им към лозето напълно ги беше заслепила и лишила от разум. Удивително е, но е вярно, че хората могат да бъдат толкова алчни, че решенията им създават впечатлението, че желаят незабавни пари и удоволствия дори повече, отколкото да са живи на следващия ден.

Днес е любопитно да се види как някои хора, които иначе биха взели най-доброто решение, правят глупаво решение поради алчност. Повечето пъти те дори не осъзнават как алчността е изкривила способността им да вземат решения – чак много по-късно.

В: В Марк 12:10 и Лука 20:17 какво е „краеъгълен камък“?

Отговор: Краеъгълният камък е първият камък, върху който се полага основата.

В: В Марк 12:10-11 и Лука 20:17-18 защо хората/строителите отхвърлиха крайъгълния камък?

О: Те не зачитаха функцията или важността на крайъгълния камък. В крайна сметка човек или иска да бъде част от същата сграда, която Христос изгражда, или не иска. Няма средно положение; не можеш да бъдеш наполовина част от сградата.

В: В Марк 12:13-17 и Лука 20:21-25 Исус не отговори ли директно на въпроса за плащането на данъци?

О: Всъщност Исус отговори. Те се опитаха да Го подведат, като Го попитаха дали трябва да плащат данъци на Цезар или не. Ако Исус беше казал „не“, римляните биха могли да Го арестуват за подбуждане на хората да не плащат данъци. Ако Исус беше казал „да“, тълпите, които се възмущаваха от римското владичество, може би нямаше да са толкова благосклонни към Него.

Този данък се изискваше от 6 г. сл. Хр. Тъй като римският данък отиваше в римската хазна, зелотите отказваха да го плащат, защото с това признаваха правото на Рим да властва в Палестина. Фарисеите възразяваха срещу плащането му, но все пак го правеха. Садукеите нямаха нищо против да го плащат. По този начин онези, които задаваха въпроса, искаха само да видят коя група Исус ще отблъсне.

Исус отговори на въпроса, като каза, че трябва да даваме на Цезар това, което е на Цезар, и на Бога това, което е на Бога. Исус не уточни кои неща принадлежат на Цезар (по това време Тиберий), а те не Го попитаха за това.

В: В Марк 12:19, Лука 20:27 и Деяния 23:8, накратко, какво знаем за садукеите, наричани още херодиани?

Отговор: Йосиф Флавий казва, че садукеите, фарисеите и есеите са били трите религиозни групи в Юдея. Садукеите очевидно са възникнали по времето на Йоан Хиркан I (135–104 г. пр. Хр.) и са изчезнали, когато Храмът е бил разрушен през 70 г. сл. Хр. По времето на Исус те са били наричани херодиани, защото са подкрепяли династията на Ирод като царе в Юдея.

Според Деяния 23:8 садукеите отричаха духовете, ангелите и възкресението на тялото. Те отричаха цялата Мишна, Талмуда и другите традиции на фарисеите. Според Йосиф Флавий те не виждаха нужда да спазват нищо, което не беше записано в Тората, а според ранните църковни автори отричаха целия Стар Завет с изключение на Закона (Тората). По отношение на самия Закон фарисеите са описали примери за това как са имали различия по второстепенни въпроси.

Въпрос: В Марк 12:19 и Лука 20:27, какви са всички библейски и извънбиблейски доказателства, които имаме за садукеите?

Отговор: Ето почти всичко, което знаем за садукеите.

1. Първа и Втора книга на Макавеите дават подробна история на външните и вътрешните борби по времето, когато са били основани групите на фарисеите и садукеите.

2. Йосиф Флавий споменава садукеите в пет пасажа. Цитатите са взети от „Йосиф Флавий: Пълни съчинения“.

„Войните на юдеите“ 2.8.2,14 (2а) (стр. 476) „Защото сред юдеите има три философски секти. Последователите на първата са фарисеите; на втората – садукеите; а третата секта, която претендира за по-строга дисциплина, се нарича есеите.“ [„Есеите“ е правописа, използван в книгата] (14f) [„Есени“ е правописа в книгата] „Садукеите обаче са онези, които съставляват втория ред; те напълно отричат съдбата и предполагат, че Бог не се интересува от това дали вършим или не вършим зло; и казват, че да вършим добро или зло е по собствен избор на хората и че едното или другото принадлежи на всеки, за да може да постъпва както му е угодно. Те също така отричат вярата в безсмъртието на душата, както и в наказанията и наградите в Хадес. Освен това фарисеите са приятелски настроени един към друг и се застъпват за съгласие и загриженост за обществото. Но поведението на садукеите един към друг е до известна степен диво; а общуването им с тези, които са от тяхната собствена партия, е толкова варварско, сякаш са им непознати…“ (По-нататък в „Древности на юдеите“ 18.1.6 Йосиф споменава четвърта секта, която прилича на фарисеите, с изключение на това, че се бори за свобода. Той има предвид зелотите.)

„Древности на юдеите“ 13.5.9 За разлика от садукеите, фарисеите не бяха склонни да налагат сурови наказания.

„Древности на евреите“ 13.10.6 Това е първото историческо споменаване на садукеите по времето на управлението на Йоан Хиркан I като цар и първосвещеник (135–104 г. пр. Хр.)

„Древности на евреите“ 18.1.4 „Но учението на садукеите е следното: че душите умират заедно с телата; нито се съобразяват с нищо друго освен с това, което им заповядва законът [Тората?]; защото смятат за проява на добродетел да спорят с онези учители по философия, с които често общуват; но това учение се приема само от малцина, макар и от онези, които все още са с най-високо достойнство; но те не са в състояние да направят почти нищо сами; защото когато станат магистрати – както понякога са принудени да бъдат против волята си и насила – те се придържат към възгледите на фарисеите, защото иначе народът не би ги понасял.“ (Йосиф Флавий е написал „Древности на юдеите“ през 93–94 г. сл. Хр.)

„Древности на юдеите“ 20.227 [9.1] споменава само един садукей, който е бил първосвещеник. Името му е Ханан бен Ханан и той е заемал длъжността само три месеца.

3. Мишна противопоставя ученията на садукеите на тези на фарисеите в поне девет пасажа. (Най-ранните Мишни са написани около 200 г. сл. Хр.) Те обаче са от гледна точка на фарисеите, а ние не разполагаме с писания на самите садукеи. Следователно разликите са от гледна точка на това, което е било важно за фарисеите – второстепенни подробности относно закона – а не непременно това, което е било най-важно за садукеите.

Баба Батра 115б – Когато човек умре без живи синове, фарисеите твърдят, че само внучката, а не дъщерята, може да наследи, докато садукеите твърдят, че както дъщерите, така и внучките могат да наследяват, ако няма синове.

Баба Кама 84а – При прилагането на принципа „око за око“ фарисеите често приемаха вместо това парично обезщетение, докато садукеите не го приемаха.

Мегила Таанит 1 – Докато фарисеите искаха приносите да се плащат от държавната хазна, противниците на фарисеите искаха разходите да се покриват от доброволни дарения.

Мегила Таанит 4 – Същото като в Баба Кама 84а.

Макот 1:5-8 – Фарисеите искаха всички лъжесвидетели да бъдат умъртвени, докато садукеите биха умъртвили лъжесвидетел само ако показанията му вече са довели до екзекуцията на несправедливо обвинения.

Тосефта „Пара“ глава 3 и „Пара“ – Садукеите не спазваха всички ритуали за омиване, изисквани от фарисеите, но бяха по-стриктни по отношение на чистотата на червената юница.

Тосефта „Санхедрин“ 6:6 – Фарисеите искаха всички лъжесвидетели да бъдат умъртвени, докато садукеите биха умъртвили лъжесвидетел само ако неговото свидетелство вече е довело до екзекуцията на несправедливо обвинения.

Ядаим 4:7 – Садукеите учеха, че собственикът трябва да носи отговорност за щетите, нанесени от роба, точно както носи отговорност за щетите, нанесени от животното му. Фарисеите учеха, че робът трябва да носи равна отговорност, за да не навлече неприятности на господаря си, ако робът е недоволен.

Й^е рушалми Йевамот 1:6 – Левиратният брак се сключваше само за сгодена жена, а не за такава, която вече е омъжена.

4. Равинска традиция (Абот Раби Натан 5) гласи, че Садок, ученик на Антигон от Соко, е основал садукеите.

5. Новият Завет споменава садукеите мимоходом.

Матей 3:7 и сл. – Йоан Кръстител е видял както садукеи, така и фарисеи.

Не Матей 15:1 – Някои фарисеи и книжници дойдоха при Исус. Тъй като тези хора бяха загрижени, че учениците на Исус не си мият ръцете, вероятно сред тях не е имало садукеи.

Матей 16:1-6 – И фарисеите, и садукеите поискаха от Исус знамение от небето.

Матей 16:11-12 – Исус казва да се пазим от учението на садукеите и фарисеите. Очевидно те са проповядвали различни неща, тъй като са били различни групи, но в този стих Исус не разяснява в подробности вярванията на нито една от двете групи.

Матей 22:23-34; Марко 12:18-27; Лука 20:27-39 – Садукеите разпитват Исус за възкресението. Според „Библейския речник на Уайклиф“ (стр. 1501), Мишна в Й^ерушалми Йевамот 1:6 показва, че тъй като левиратният брак се отнася само за сгодените в очите на садукеите, жената би била омъжена само за седмия съпруг.

Деяния 4:1-2 – Фарисеите, свещениците и садукеите бяха обединени в опозицията си срещу апостолите.

Деяния 5:17-18 – Тук се отбелязва, че първосвещеникът по това време е бил садукей. (Йосиф Флавий също казва, че първосвещеникът Анания Младши е бил садукей.)

Деяния 23:6-8 – Садукеите не вярваха във възкресението, нито в ангелите, нито в духовете.

6. Писания на ранната църква

Юстин Мъченик (ок. 138–165 г. сл. Хр.) „Защото аз избирам да следвам не хора или човешки учения, а Бога и ученията, [предадени] от Него. Защото ако сте се натъкнали на някои, които се наричат християни, но които не признават тази [истина] и се осмеляват да богохулстват срещу Бога на Авраам, Бога на Исаак и Бога на Яков; които казват, че няма възкресение на мъртвите и че душите им, когато умрат, се отнасят в небето; не си мислете, че те са християни, тъй като всеки, ако го обмисли правилно, няма да признае, че садукеите или подобни секти като генистите, меристите, галилеяни, елинисти, фарисеи, баптисти, са евреи (не ме слушайте с нетърпение, когато ви казвам какво мисля), а [само] се наричат евреи и деца на Авраам, почитащи Бога с устните си, както Самият Бог заяви, но сърцето им е далеч от Него. Но аз и другите, които сме правомислещи християни по всички въпроси, сме убедени, че ще има възкресение на мъртвите и хиляда години в Ерусалим, който тогава ще бъде построен, украсен и разширен, [както] заявяват пророците Езекиил и Исая и други.“ „Диалог с Трифон, един юдеин“, гл. 80, стр. 239

В „Диатесарон“ на Татиан (ок. 172 г. сл. Хр.), раздел 34, стр. 96, се споменава възкресението на всички, когато Исус изобличава садукеите.

Хегесип (170–180 г. сл. Хр.) споменава единадесет групи фалшиви християни сред народа: от Симон, Клеобий, Доритей, Гортей, Масботей, Менандър, Маркион, Карпократ, валентинианите, базилидианците и сатурнилианците. (том 8, стр. 764). Той споменава юдейските секти на есеите, галилеяните, хемеробаптистите, масботеите, самаряните, садукеите и фарисеите в „За пътуването му до Рим“ и „Юдейските секти“, том 8, стр. 765.

Ириней Лионски (182–188 г. сл. Хр.) „Защото нашият Господ и Учител, в отговора, който даде на садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и които оскверняват Бога и подкопават авторитета на закона“, Ириней, „Против ересите“, книга 4, глава 5.2, стр. 466–467

Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.) в „За възкресението на плътта“, глава 2, сравнява християнските еретици, които отричат физическото възкресение, със садукеите, с които Исус е трябвало да се бори.

Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.) „Садукеите, които твърдяха, че няма възкресение, в дискусия по този въпрос бяха представили пред Господа един правен случай, засягащ една жена, която, съгласно законовите разпоредби, беше омъжена за седем братя, които бяха умрели един след друг.“ „Пет книги срещу Маркион“, книга 4, глава 38, стр. 413. Тертулиан е писал и на други места за садукеите.

Хиполитус (222–235/6 г. сл. Хр.) в „Опровержение на всички ереси“, книга 9, глава 22, стр. 136–137, посвещава цяла глава на садукеите. Както казва Йосиф Флавий, те твърдят, че Бог не се занимава със земните дела. Те отричат възкресението на плътта и твърдят, че душата не продължава да съществува след смъртта. Той дава и други подробности, които се срещат при Йосиф Флавий. Освен Йосиф Флавий, Хиполикт също казва, че те са особено силни в Самария. „Те обаче не обръщат внимание на пророците, нито пък на други мъдреци, освен на Мойсеевия закон, по отношение на който обаче не дават никакви тълкувания.“

Ориген (225–254 г. сл. Хр.) „Евреите имаха различни мнения, някои от които погрешни, като например това на садукеите относно възкресението на мъртвите, че те не възкръсват, и относно ангелите, че те не съществуват, а че написаното за тях трябва да се тълкува само образно, без да има реално основание;“ Коментар върху Матей, глава 20, стр. 427. Ориген също така казва, че самаряните и садукеите приемат само книгите на Мойсей в своята „Противо Целз“, книга 1. Ориген пише и на други места за садукеите.

Методий (270–311/312 г. сл. Хр.) „Затова обърнете внимание, че именно това са нещата, които Господ е искал да научи на садукеите, които не вярваха във възкресението на плътта. Защото това беше мнението на садукеите. Ето защо, като измислиха притчата за жената и седемте братя, те искаха да породят съмнение относно възкресението на плътта“, „ “, „Разсъждение за възкресението“, гл. 12, стр. 367. Методий е писал и на други места за садукеите.

Арнобий (297–303 г. сл. Хр.) „И никой тук да не ни противопоставя еврейските басни и тези на сектата на садукеите, сякаш и ние приписваме на Божеството форми; защото се предполага, че това се учи в техните писания и се твърди сякаш с увереност и авторитет.“ Арнобий, „Против езичниците“, книга 3, глава 12, стр. 467

След Никея

Атанасий (326–373 г. сл. Хр.) „И какво е Законът за садукеите, ако те не приемат пророците?“ Към епископите на Египет, гл. 4, стр. 224

Епифаний от Саламис (390 г. сл. Хр.) в „Ереси“ 1,14 твърди, че терминът „садукеи“ произлиза от еврейската дума sadiq, означаваща „праведен“. Въпреки това, в „Библейския речник на Уиклиф“, стр. 1500, се посочва, че е трудно да се обясни как гласната се променя от „и“ (карот) в „садик“ към „у“ (карот) в „седуким“.

Йероним също, както изглежда, е твърдял, че садукеите спазвали само Тората, според „Новия международен библейски речник“, стр. 884–885.

Фалшиви и еретически произведения

Книгата „Ебионитските признания“ на Климент (ок. 211–250 г. сл. Хр.), книга 2, глава 54, стр. 91 (по подразбиране), е насочена срещу садукеите, защото те отричат възкресението на мъртвите.

Псевдо-Иполит: „И затова те [евреите] вече нямат нито цар, нито първосвещеник, нито пророк, нито дори книжници, фарисеи и садукеи сред себе си. Той обаче не казва, че те трябва да бъдат изтребени;“ „За Псалом 59“, стр. 202

Вижте следващия въпрос за по-подробно обсъждане на тази тема.

Въпрос: В Марк 12:19 и Лука 20:27 садукеите напълно ли отхвърляха целия Стар Завет с изключение на Тората, приемаха ли останалата част от Стария Завет, но с по-малка авторитетност, или приемаха ли всичко, както правеха фарисеите?

Отговор: Ето доказателствата. Ранните църковни автори Хиполитус, Тертулиан, Ориген и Йероним казват, че садукеите вярвали само в Тората. Въпреки това, „Новият международен речник на Библията“, стр. 884–885, твърди, че те са били в заблуда, защото

1) Йосиф Флавий не споменава това

2) В Талмуда садукеите използват аргументи от други книги на Стария Завет,

3) Вероятно не биха били допуснати в Синедриона, ако не бяха считали другите книги за канонични.

Срещу това становище обаче могат да се изтъкнат три аргумента:

1r) Йосиф Флавий пише за садукеите: „…нито спазват нищо друго освен това, което законът предписва…“ в „Древности на юдеите“ 18.1.4. (около 93–94 г. сл. Хр.)

2р) Освен това, дори ако садукеите не са отхвърляли напълно останалата част от Стария Завет, те може би са приемали останалите книги от Стария Завет като по-малко авторитетни. Това е подобно на възгледа на някои християни, че апокрифите са божествени писания, които принадлежат към Писанието, но имат по-малък авторитет от останалата част от Стария Завет. Може би садукеите са оставили отворен въпроса колко авторитетни са били книгите, които не са част от Тората.

3р) Според Йосиф Флавий Анания (младши) е бил садукей, назначен за първосвещеник от римляните. Изключването на първосвещеника би подкопало авторитета на Синедриона. Освен това Йосиф Флавий пише в „Древности на юдеите“ 18.1.4, че когато садукеите ставаха магистрати, те се придържаха към това, което казваха фарисеите, защото в противен случай народът не би ги понесъл. Това е аналогично на днешната ситуация, когато много либерални „християнски“ пастори, които сами отричат, че Исус е умрял, за да изкупи греховете ни, все пак празнуват Господната вечеря всеки месец, повтаряйки думите „Това е Моята кръв, пролята за опрощаване на греховете“, макар да казват, че лично не вярват в това, защото в противен случай членовете на църквата не биха ги приели като пастори.

Откъде са черпели информацията си авторите на ранната църква? Тъй като садукеите са изчезнали около 70 г. сл. Хр., те не са я получили от самите садукеи. Вероятно са черпили информацията от много ранни писания, които днес не притежаваме. Например, Папий, ученик на апостол Йоан и първият извънбиблейски премилениалист, е написал редица томове, които са изгубени.

Следователно, макар да няма нищо, което да докаже, че авторите на ранната църква са сгрешили, има аргументи и от двете страни относно това дали садукеите напълно са отхвърлили останалата част от Стария Завет, или просто са считали тези книги за по-малко авторитетни.

В: Защо в Марк 12:24 Исус каза на садукеите, че те не познават Писанията, нито силата на Бога?

Отговор: Исус е бил прав както в общ смисъл, така и в конкретния смисъл, който е могъл да им покаже.

В общ смисъл: Садукеите не вярваха в задгробния живот или възкресението. Според авторите от ранната църква садукеите не приемаха Стария Завет като Писание, с изключение на първите пет книги на Закона. Вижте предишния въпрос за повече информация.

Конкретно: Както показа Исус, дори в това, което приемаха като Писание (Тората), те всъщност не вярваха, а именно, че Бог все още е Богът на Авраам, Исаак и Яков.

В: В Марк 12:34 какво означава да не си далеч от Божието царство?

Отговор: Това не означава, че човек може да бъде частично спасен, и не гарантираше, че този човек ще бъде спасен. Исус имаше предвид, че човекът беше много близо до това да повярва в Исус.

В: В Марк 12:29-31 как тези заповеди обобщават целия закон?

О: Те се фокусират върху два аспекта: да показваме върховна любов и почит към Бога и да обичаме другите като себе си. За разлика от Исус, някои забравиха първия аспект. Един езичник казал на известния еврейски равин Хилел, че ще се обърне към юдаизма, но само ако Хилел му преподаде целия закон, докато той стои на един крак. Хилел отговорил: „Това, което мразиш за себе си, не прави на ближния си; това е целият закон, останалото е коментар; иди и учи“ (в „Бен Шабат“ 31а).

Въпрос: В Марк 12:30, когато Исус се позовава на Второзаконие 6:4 относно любовта към Бога, защо Исус добави четвъртия аспект – „ум“?

Отговор: Два допълващи се отговора.

1. Докато еврейският термин „душа“ подразбираше целия живот на човека, включително ума, Исус, който тук говореше на арамейски и/или гръцки, спомена ума изрично, за да обхване пълното значение на душата.

2. Освен това с идването на Исус вярващите придобиха много по-пълно разбиране за Бога, отколкото са имали в Стария Завет, както показват Матей 13:10-16; Марк 4:11 и Лука 8:10. За повече информация относно разкритата тайна на Христос вижте Ефесяни 3:4-6,9; 6:19; Колосяни 1:26-27; 2:2; 4:3; Римляни 16:25-26; 1 Петрово 1:10-12. Вижте също обсъждането на Второзаконие 6:4.

В: В Марк 12:30 трябва ли да се опитваме да заобикаляме разума, за да бъдем духовни, както подсказват някои учители от движението „Слово и вяра“?

Отговор: Ни най-малко. Вярата надхвърля разума, но не е в противоречие с него. Марк 12:30 казва, че трябва да обичаме Бога и с целия си ум. Въпросът тук е, че ако Божието Слово казва едно, а с ума си разсъждаваме друго, на какво да вярваме първо – на Божието Слово или на собствения си разум? Логическият разум не е наш господар, нито трябва да бъде отхвърлен като безполезен, а е дар, който трябва да се използва като инструмент за служене на Бога в любов. Освен това Бог не само използва нашия естествен разум, но може да го преобрази чрез обновяването на ума ни, както се казва в 1 Коринтяни 2:12. Но това преобразуване не е непременно автоматично. Римляни 12:2 ни заповядва да „се преобразуваме чрез обновяването на ума си“. Така че носим отговорност за нещо, което не можем да направим сами. Постигаме това, което не можем сами, като молим Бог да действа чрез нас, т.е. трябва да се молим на Бог да извърши преобразуването. Ще Му благодарите ли за освещаващото дело, което Той вече е извършил, и ще Го помолите ли да ви направи по-податливи за преобразуването на ума, сърцето, душата и силата ви?

В: В Марк 12:34 какво е необичайното в това, че те не задават повече въпроси на Исус?

Отговор: Марко 11:28 започва с това, че свещениците, книжниците и старейшините питат с каква власт Исус е извършил тези неща. Исус първоначално директно отказа да отговори на въпроса им. След това чрез отговорите Си на други въпроси и чрез това, че накрая Исус зададе Свой собствен въпрос, на който те не можаха да отговорят, Той косвено показа, че притежава властта. Тогава те не зададоха на Исус въпроса „с каква власт…“ нито какъвто и да е друг въпрос.

В: В Марк 12:42 какво ни казва това за аудиторията на Марко?

Отговор: Митата (на гръцки „лептон“) беше гръцка монета, добре позната на гърците. Две от тях представляваха^1/64-тачаст от един денарий – дневната заплата. Фактът, че Марко смята, че трябва да обясни какво представлява тя, и го прави, като използва римска монета – квадранс, показва, че Марко първоначално е писал за римска аудитория.

В: В Марк 12:42-44, тъй като книжниците ограбваха домовете на вдовиците, защо Исус не попречи на вдовицата да пусне своите две лепти?

Отговор: Вдовицата беше похвалена за щедростта и вярата си в даването. Храмовите книжници бяха изобличени не само защото не даваха на бедните, но дори защото насилствено отнемаха от бедните. На учителите по закона не им беше позволено да получават заплащане за услугите си, но те можеха да приемат дарове, според „Абот“ 1.13 и „Бехорот“ 4.6.

В: В Марк 13:1-2 какво беше толкова впечатляващо в храма?

О: Както размерът му, така и дълголетието му – това, че е бил възстановен след като е бил разрушен, и отново осветен след като е бил осквернен.

Храмът беше архитектурно чудо; той заемаше около една шеста от общата площ на Ерусалим. Беше построен от големи бели камъни с инкрустации от злато. Строителството му отне много години; той беше напълно завършен едва през 64 г. сл. Хр. Въпреки че беше огромна постройка, тя не беше толкова голяма, колкото други древни чудеса като Висящите градини на Вавилон или пирамидите в Египет.

Антиох Епифан принесе в жертва прасе на олтара, според 1 Макавей 1:41-64 и „Древности на юдеите“ на Йосиф Флавий, книга 12, глава 5.4. Вижте също „Юдейската война“ на Йосиф Флавий, книга 5, глави 184-226, и „Древности на юдеите“, книга 15, глави 380-425 (xi) за повече информация.

Еврейските зелоти оскверниха храма през 67–68 г. сл. Хр.

През 70 г. сл. Хр. римският генерал Тит нареди на войските си да запазят храма, но те все пак го изгориха.

Въпрос: Как можем да разберем, когато една впечатляваща на пръв поглед организация или институция е безполезна за Бога, както е посочено в Марк 13:1–2?

О: Ако е било създадено с лоши намерения, това е едно, но може първоначално да е било създадено с благочестиви цели, които впоследствие са били отклонени. Да се фокусираме върху това колко впечатляващо изглежда нещо, означава да се фокусираме върху грешното. Погледнете сегашните им плодове; идват ли хората при Христос и растат ли в Христос чрез това дело? Ако не, тогава, независимо от миналата му слава, то вече не е впечатляващо в Божиите очи.

В: В Марк 13:34-37 защо Исус беше толкова настоятелен, че те трябва да бдят?

О: Макар че някои хора пропуснаха първото пришествие, контекстът тук е реч, отправена само към учениците относно Второто пришествие. Те не трябваше да започнат да бдят в определен момент, защото Исус току-що беше казал, че никой няма да знае часа. По-скоро те трябваше винаги да бдят. Да бдят тук означава да поддържат живота си свят и да останат близо до Бога. Това означава също да останат верни по време на гоненията. Християните били обявявани за еретици и бивани от евреите с 39 удара с бич, според Мишна Маккот 3.10-14 („The Bible Knowledge Commentary: New Testament“, стр. 168).

В: В Марк 14:4-8 защо Исус предпочете скъпоценното миро да бъде излято върху Него, вместо да бъде дадено на бедните?

Отговор: В Марк 12:29-31 Исус учи, че да обичаш Господа, твоя Бог, е най-голямата заповед, а да обичаш ближния си като себе си е втората по важност заповед, а не обратното. Християните можеха да помагат на бедните по всяко време, но можеха да служат на Исус по този начин само докато Той беше на земята.

В: В Марк 14:4-8 някои смятаха, че тази жертва, равна на годишната заплата, е просто разхищение на пари. Какво бихте казали на хората днес, които смятат, че да посветите години от живота си и парите си на Господа е разхищение?

Отговор: Нардът беше скъпо парфюмно масло, произхождащо от рядко растение в Индия. Обикновено се съхраняваше в напълно затворен съд. Гърловината беше счупена и цялото съдържание беше изразходвано.

Когато Юда видя това огромно „разхищение“ (според него), това може би е било поводът той да отиде при свещениците, за да предаде Исус. Макар че няма оправдание за Юда, поне можем да разберем неговата гледна точка. Би изглеждало като голямо разхищение, ако целият свят се въртеше около парите. Надяваме се обаче, че имате по-добра преценка от Юда.

В: В Марк 14:4-8, как правенето на добри дела понякога може да попречи на правенето на най-доброто нещо?

Отговор: Ние вършим много добри дела, но не сме на земята само за да вършим добри дела. Ние оставаме на земята сега, за да служим и да прославяме Бога тук. Ние не вършим просто каквито и да е добри дела, а най-добрите добри дела, които можем да извършим за Господа.

В: В Марк 14:21 защо би било по-добре за Юда, ако той никога не се беше родил?

О: За Юда би било по-добре да не е съществувал изобщо, отколкото да направи това, което направи, и да получи справедливото наказание за това. В книгата „Когато сектантите питат“, стр. 139–140, се казва, че някои сектанти използват този стих, за да се опитат да твърдят, че адът се сравнява със състоянието преди раждането, а следователно адът е несъществуване. Обаче, тъй като Исус каза, че наказанието на Юда е по-лошо от това да не се е родил изобщо, тогава адът не е унищожение.

В: В Марк 14:21 не знаем основната причина, поради която Юда реши да предаде Исус. Когато човек обърне гръб на друг, каква е разликата дали го прави от алчност, завист или разочарование?

Отговор: Някои хора предават от алчност; заради изгодата да мислят, че могат да получат всичко, което могат. Те нямат нищо против човека, когото мразят чрез предателството си. За тях жертвата е просто обект за експлоатация.

Но в други случаи причината може да е лична. Поради разочарованието си от това, което възприемат като безнадеждна ситуация, те може да искат да предадат човека или поне да извлекат някаква полза, за да си отмъстят за загубеното време, прекарано в доверие към него.

Тъй като не знаем мотивите на Юда, те биха могли да бъдат и двете посочени по-горе. Юда беше единственият член на Дванадесетте, който не беше от Галилея. Той никога не е бил част от вътрешния кръг на Петър, Яков и Йоан.

В: В Марк 14:24 какво е интересното относно думата „завет“ тук?

Отговор: В гръцкия език има две различни думи за завет.

Гръцката дума syntheke означава споразумение, договорено между две страни.

Гръцката дума „diatheke“ означава предложение, направено само от едната страна, което другата страна може само да приеме или да отхвърли. Тук е използвана втората дума.

В: Показва ли Марк 14:24, че Христос е умрял за всички хора?

Отговор: Да. Дори Йоан Калвин казва, че „много“ означава „цялото човечество“. Ето какво казва Йоан Калвин в „Коментарите на Калвин“, том 3, стр. 138–139: „Марк 14:24. Това е Моята кръв. Вече предупредих, че когато се казва, че кръвта се излива (както в Матей) за опрощаване на греховете, тези думи ни насочват към жертвата на Христовата смърт, и пренебрегването на тази мисъл прави невъзможно всяко подобаващо празнуване на Вечерята. По никакъв друг начин верните души не могат да бъдат удовлетворени, ако не могат да повярват, че Бог е доволен от тях. Думата „много“ не означава само част от света, а цялото човечество: той противопоставя „много“ на „един“, сякаш за да каже, че няма да бъде Изкупител на един човек, а ще посрещне смъртта, за да избави мнозина от прокълнатата им вина.“ (Курсивът е в оригиналния английски превод.) Обърнете внимание, че Калвин казва: „много“ не означава само част от света, а цялото човечество:

В: В Марк 14:27 как учениците биха се обидили на Исус, защото Той не се е защитил?

Отговор: Вярата им щеше да бъде съкрушена, когато Исус, с цялата Си сила, доброволно се подчини на пленяването, малтретирането и смъртта. От един могъщ Месия би се очаквало да се защити и да победи римляните, а не да се предаде на тях.

В: Марк 14:27-31, ако един вярващ е съгрешил тежко и е опозорил Исус, особено пред другите, как може да се върне?

О: Вярващият, който е паднал в грях, може да се покае и да се върне. Бог ще му прости. Като християни и ние трябва да му простим, но той трябва да разбере, че възстановяването на доверието може да отнеме време. Покаялият се вярващ трябва да се изповяда пред Бога, но трябва също така да се изповяда пред онези, които са знаели за греха му преди това. Той трябва да се извини, да възстанови щетите, ако е уместно, и да обещае да не го прави отново. В зависимост от това колко силно е пристрастяването към греха, той може да помоли някои християнски приятели да „вървят с него“ и да го държат отговорен, за да не се върне отново към греха.

В: В Марк 14:42-52 това ли изобразява Исус, който е бил на тяхна милост, в контраст с другите Евангелия, които го представят като този, който държи нещата под контрол, както твърдят някои либерали?

Отговор: Ами, наистина се казва, че докато се молеше, Исус беше в такава мъка, че потът Му се превърна в капки кръв. О, чакайте, това беше само в Лука 22:44, а не в Марко. Доста „недалечно“ е от страна на либералните критици да казват това за Марко, тъй като Матей 26:36-46 и Лука 22:40-46 също разказват за Исус в Гетсиманската градина. Йоан често разказва за други неща, които не се съдържат в първите три евангелия; изглежда, че Йоан умишлено е пропуснал много неща, които другите три евангелия вече са споменали.

Още от древни времена християните са признавали, че Матей е подчертавал Исус като Обещания Цар, който е изпълнил старозаветните пророчества. Марко е подчертавал Исус като страдащия слуга и действията на Исус. Лука е подчертавал Исус като човек и е написал най-много за детството на Исус. Йоан е подчертавал Исус като Бог и вероятно е писал, като е предполагал, че читателят е прочел другите евангелия.

От друга страна, Марко показва, че Исус също е този, който държи нещата под контрол. В Гетсиманската градина Исус знаеше какво предстои и имаше възможност да избяга от градината. Но Исус съзнателно избра да приеме волята на Отца , не без да е сигурен в последствията, а напълно осъзнавайки ги.

В: В Марк 14:51-52 кой беше този „разкрит човек“, който избяга без дрехите си?

Отговор: Макар че Писанието не го посочва, традицията твърди, че това е бил Йоан Марк, авторът на Евангелието от Марк. Скептичното издание „Ръководство на Азимов за Библията“ (стр. 905) също твърди същото, като добавя предположението, че „евангелистът не е могъл да устои да спомене присъствието си в ключов момент от историята на Исус“.

В: В Марк 14:53-55 как Синедрионът е нарушил еврейския закон?

Отговор: Те са нарушили собствената си правна система поне пет пъти.

1) Не е било позволено да се провеждат съдебни дела през нощта

2) Съдията е бил длъжен да застане на страната на обвиняемия.

3) Те не разполагаха с двама потвърждаващи свидетели срещу Исус.

4) Според юдейския закон човек не можеше да бъде осъден въз основа само на собствените си показания.

5) Трябваше да изчакат 24 часа, преди да обявят някого за виновен.

(от проповед на Тим Хокс в църквата „Хил Кънтри Бибъл Чърч“ в Сидар Парк, Тексас, 24.10.1997 г.)

Въпрос: В Марк 14:62 Исус наистина ли каза, че е Месията?

Отговор: Да. Представете си как са се почувствали упоритите свещеници, когато Исус цитира Даниил 7:13-14 за Себе Си, идващ на небесните облаци. Реакцията им – да Го оскърбяват и да призовават за смъртта Му в Марк 14:63-65 – беше последната капка в отхвърлянето на Исус от еврейската религиозна власт. Вижте „Трудни изречения от Библията“, стр. 450-451, за по-подробен отговор.

В: В Марк 14:62, тъй като Исус ще седи отдясно на Бога Отец, как би могъл да идва, което предполага движение?

Отговор: В отговора трябва да се имат предвид три неща.

„Седенето отдясно“ винаги е не само физическо местоположение, но и почетно положение.

В различни моменти Исус може да седи, да стои и да се движи.

Разбира се, човек може едновременно да седи и да идва, ако язди бял кон, както ще бъде Исус в Откровение 19:11.

В: В Марко 14:62 Исус каза на първосвещеника, че той ще види Човешкия Син да идва с небесните облаци. Но ако първосвещеникът умре, преди Исус да се върне, това би обезсилило отговора на Исус. Затова в Лука Исус казва: „Аз съм, и отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила“ (Лука 22:69) „Исус, прекъснат“, стр. 51

О: Първо какво не е отговорът, а след това самият отговор.

Не е отговорът: По някаква причина Ерман не е искал да спомене Матей 26:64, където се казва „вие“ (множествено число), а не само първосвещеникът. Това обаче е безпредметен въпрос, тъй като всички членове на Синедриона са умрели преди завръщането на Исус.

Отговорът: Ерман повдига две възражения в едно. Първото възражение е, че първосвещеникът (а всъщност и целият Синедрион) е умрял, преди Исус да се завърне. Отговорът на това е, че целият Синедрион, включително първосвещеникът, ще види Исус да идва. Откровение 1:7 обещава, че всяко око ще види Исус, когато Той се завърне, дори конкретно онези, които Го прободоха. Онези, които са умрели, отхвърляйки Исус, няма да избегнат да се срещнат с Него отново.

Второто възражение е, че Евангелието от Лука, написано след това на Марко, изглежда променя формулировката от „ти (единствено число) ще видиш“ към простото твърдение, че Исус ще се завърне. Ключовият момент в неговия аргумент е отслабен от текстова вариация. Климент Александрийски (193–202 г. сл. Хр.) цитира Марк 14:62 с „вие“ (множествено число) в „Стромати“, книга 6, глава 52, в „Предникейските отци“, том 2, стр. 574. Знаем, че Климент цитира именно Марк, а не друго Евангелие, защото той изрично ни казва, че става дума за Марк.

В: В Марк 14:65 защо някои от хората помолиха Исус да предскаже кой го е ударил тук?

Отговор: Римските войници имали жестока игра, която играели с затворниците, наречена „три юмрука“. Трима войници поставяха по един юмрук под брадичката на затворника. Един от войниците удряше затворника и го нокаутираше. Когато затворникът дойдеше в съзнание, го питаха кой войник го е ударил. Ако затворникът отгатнеше погрешно, войникът, който го е ударил, печелеше (а затворникът губеше залога). Ако затворникът отгатнеше правилно, войникът, който го е ударил, губеше залога. Изглежда, че във всички случаи затворникът също беше губещ.

В: В Марк 14:66-68 какъв вид любов може да издържи „изпитанието на страха“?

Отговор: Петър беше смел и никога не престана да обича Исус, но тук неговата любов не издържа изпитанието на страха. Въпреки това, в края на живота си Петър беше разпънат с главата надолу, и тогава любовта му наистина издържа изпитанието на страха.

Докато Петър не започна да говори, галилейският му акцент не го издаваше. Освен ако той не беше проговорил пръв, слугинята трябва да е била достатъчно близо до Исус и Петър в даден момент, за да може да разпознае Петър. Петър смяташе, че може да остане доста близо до Исус, без да бъде забелязан. Когато разбра, че могат да разкрият кой е той, тогава трябваше да реши какво да прави. Понякога можем да направим нещо смело за Христа, като си мислим, че вероятно няма да пострадаме заради това. Но когато ни разкрият, какво правим тогава?

В този напрегнат момент Петър оцени своята безопасност повече от всичко друго, включително и отрече Христос. Това, което Петър трябваше да направи, беше да си тръгне бързо и, независимо дали ще го хванат или не, да остави резултата в Божиите ръце.

Въпрос: В Марк 15:1-20 както Синедрионът, така и римляните отхвърлят Исус като Месия, но по съвсем различни причини. Какви са различните причини, поради които хората днес отхвърлят Исус като своя Месия?

Отговор: По времето на Исус мнозина смятаха, че твърденията на Исус са лъжливи, защото Той не отговаряше на техните очаквания за политически Месия. Днес, ако Бог ни наблюдаваше, някои смятат, че нямаше да има глад, страдание или смърт. Бог не отговаря на техните очаквания.

За римляните твърдението на Исус беше погрешно тълкувано като предателство спрямо това, към което вече бяха се обвързали с лоялност. Исус просто не се вписваше в това, което те бяха избрали да следват, и те нямаха нито желание, нито смелост да се променят.

Някои отхвърлят Исус по интелектуални причини, но те са малцина – и то по-малко, отколкото хората, които твърдят, че го отхвърлят по интелектуални причини. По-често хората го отхвърлят по емоционални причини или по своеволни причини, когато осъзнаят какво ще трябва да откажат или променят, за да следват Исус, а те не искат да го направят. Понякога, когато хората изтъкват интелектуални възражения срещу това да станат християни, в съзнанието им това наистина е легитимна причина. Друг път това е просто завеса от дим, за да не се чувстват виновни, че не обръщат внимание на твърденията на Христос.

Исус отказа да влезе в дебат, в който справедливостта не може да бъде осъществена.

В: В Марк 15:8-11 какво е ироничното в това, че хората избират Варава пред Исус?

Отговор: Пилат вероятно е смятал за очевидно, че те ще изберат Исус пред известен разбойник. Евреите пред римляните обвиниха Исус, че води въстание, докато много евреи бяха разочаровани от Исус, защото НЕ водеше въстание. Докато евреите и римляните твърдяха, че Исус трябва да умре за измяна, Варава беше този, който всъщност беше извършил измяна. Когато хората отхвърлиха своя законен цар, Исус, в полза на един жесток бунтовник, те самите се разбунтуваха жестоко 40 години по-късно, през 70 г. сл. Хр., и римляните разрушиха Ерусалим.

В документа „Папирус Флорентинус“ 61.59ff се казва, че римският управител на Египет, Г. Септимус Вегетус, казал на обвинен затворник на име Фибион: „Ти заслужаваше бичуване, но ще те предам на народа“ (цитирано в Тейлър, стр. 580).

Пълното име на Варава беше Исус бар-Абас, което означава „Исус, син на Абас“, а „Абас“ е както лично име, така и име за баща. И двамата се казваха Исус. Варава като бунтовник също искаше да освободи своя народ, но с човешки и насилствени средства. Псевдо-синът на баща беше освободен, а истинският Син на Отца беше разпънат на кръста.

В: В Марк 15:14 защо Марко очевидно е бил толкова нетърпелив да хвърли вината върху евреите, както твърди един либерал?

Отговор: На първо място, археолозите са открили двора, където според тях е била тълпата, и той не е могъл да побере повече от около 400 души. Следователно тълпата тук не е била съставена от всички жители и посетители на Ерусалим, а по-скоро от много малка подгрупа, подбрана от свещениците.

Юда, юдейските водачи, юдейският народ, римляните и дори Исус, който не избяга, всички са имали роля в това, което е било предопределената воля на Бога (Деяния 2:23). Ето списък с ролята на всеки един от тях. Както можете да видите, Марко не е по-суров към юдейския народ, отколкото другите евангелисти.

Юда: Матей 26:14-16, 49-50; Марко 14:17-21, 42, 44-45; Лука 22:3-6, 47-48; Йоан 13:18, 21, 27; 18:2

Еврейските водачи: Матей 26:57-58; 27:20; Марко 14:43, 46, 53-65; 15:1, 3, 10-11, 31; Лука 22:2, 52; 22:66-23:2; Йоан 18:3, 12-14, 19-24, 30

Еврейският народ: Матей 27:20-23,25; Марко 15:11-15; Лука 23:18,21,23

Римляните: Матей 27:11-31; Марко 15:15-20; 15:24; Лука 23:24; Йоан 18:33-19:3; 19:16

Исус не избяга: Матей 26:39-46, 53-54; Марко 14:35-42; Лука 22:39-46; Йоан 18:4-11

В: В Марк 15:17 какво значение имаше обличането на Исус в пурпур?

Отговор: Пурпурната тъкан беше скъпа, тъй като се боядисваше от черупки на мурекс. В Римската империя само императорът и семейството му имаха право да носят пурпур, макар че императорът, като жест на благосклонност, можеше да дава старите си дрехи на други хора. Пурпурната мантия беше подигравка с факта, че Исус твърдеше, че е цар.

Въпрос: В Марк 15:31 Исус беше осмиван, защото твърдеше, че спасява другите, докато не спасяваше Себе Си. Как понякога трябва да се откажете да спасите себе си, за да спасите другите?

Отговор: Макар че не е нужно да поемаме ненужен риск, понякога трябва да правим рисковани неща за безопасността на другите и за да разпространим посланието на Евангелието сред хората. Безопасността е нещо добро, но ако ценим безопасността си повече от изпълнението на Божията воля, тогава дори и тя може да се превърне в идол.

В: В Марк 15:31-32 колко ефективна тактика е за Сатана да накара някого да бъде осмиван, защото се подчинява на Бога?

О: В зависимост от човека, това може да бъде ефективно. Ако човек цени похвалата от хората повече от похвалата от Бога, това може напълно да го спре. Той дори може да си го оправдае, като си помисли: „Ако запазя популярността си, хората ще ме слушат повече, а оттам и ще обръщат повече внимание на моето свидетелство.“ Но ако човек цени Бога повече от популярността и подчинението на Бога повече от постигането на резултати за Бога, тогава той ще прославя Бога повече, отколкото ако се опитва да върши дело за Бога със собствените си сили.

Въпрос: В Марк 15:32 ни се казва, че Исус е бил поставен на „кръст“, за да бъде разпънат: „Нека Христос, Царът на Израил, слезе сега от кръста, за да видим и да повярваме.“ А онези, които бяха разпънати с Него, Го хулеха.

Думата за „кръст“ тук на гръцки е stauros, която Джеймс Стронг определя като:

(4716) от основата на 2476; кол или стълб (поставен вертикално), т.е. (конкретно) пръчка или кръст (като инструмент за смъртно наказание); в преносен смисъл – излагане на смърт, т.е. самоотричане; по смисъл – изкуплението на Христос: --кръст.^[1]

И все пак в 1 Петрово 2:24 ни се казва, че Исус е бил разпънат на „дървото“:

Който сам понесе нашите грехове в Своето тяло на дървото, за да умрем за греховете и да живеем за правдата; чрез чиито рани бяхте изцелени.

Думата за „дърво“ на гръцки е xulon и е дефинирана от Стронг като:

(3586) от друга форма на основата на 3582; дървен материал (като гориво или суровина); по смисъл пръчка, тояга, дърво или друг дървен предмет или вещество: --пръчка, дървен материал, дърво, дървесина.^[2]

Грешката тук е очевидна. Гръцката дума stauros означава недвусмислено „кръст“. Думата няма двойно значение. Докато думата xulon може да се превежда по различен начин като „дърво“, „пръчка“, „дърво“ и т.н., но в случая с 1 Петрово 2:24 тя е преведена като „дърво“. Сега трябва да си зададем въпроса защо изобщо е използвана думата „xulon“, когато има по-конкретна дума за това – „stauros“ – ако стихът наистина има за цел да означава „кръст“?

Следователно е очевидно, че думата „xulon“ наистина се използва в смисъла на „дърво“ в 1 Петрово 2:24 и затова има противоречие с Марко 15:32.

Източници

[1] Джеймс Стронг, „Новата изчерпателна конкорданция на Библията на Стронг“ (Thomas Nelson, 1996)

[2] Джеймс Стронг, цит. съч. (Въпрос, зададен от мюсюлманин)

Отговор: Исус беше разпънат на дървен кръст, който беше изработен от дърво. Римляните, карфагенците и персите използваха дървени колове с напречни греди, а не живи дървета. Използването на две думи като синоними за едно и също нещо (като например „staurus“ и „xulon“) не представлява проблем, точно както и използването на две думи за Бога в Корана.

Петър казва, че Исус е бил обесен на дърво (Деяния 5:30; 10:39), но Петър също така казва, че Исус е бил прикован на кръста (Деяния 2:23).

Павел казва, че Исус е бил обесен на дърво (Галатяни 3:13; Деяния 13:29), но Павел също споменава кръста на Христос в Галатяни 5:11; 6:12,14; 1 Коринтяни 1:17,18.

„Дърво“ и „кръст“ се използват като синоними; един и същ автор използва и двата термина. Исус е бил прикован към дърво; но не се казва, че е било живо дърво.

Разбира се, ортодоксалното ислямско учение също проповядва, че „появата на Исус“ също е била разпъната на кръста. Тук възниква ключов въпрос относно това разпъване на кръста. Или:
а) наистина е бил Исус, който е бил разпънат, или
б) „Голямата подмяна“ – Аллах не само е заблудил евреите и римляните, като ги е накарал да повярват, че Исус е бил разпънат, когато всъщност не е бил, но Аллах е заблудил дори собствената майка на Исус, учениците на Исус и всички ранни християни, които проповядваха разпънатия Христос. Имаме писания на Игнатий и Поликарп, ученици на апостол Йоан, и на други, които вярваха, че Исус е бил разпънат и възкръснал от мъртвите. Дори като мюсюлманин не можете да обвинявате християните, че вярват, че Исус е бил разпънат, ако смятате, че Аллах е измамил собствените си последователи. „Аллах е най-великият измамник“ (Сура 3:54). Ако този Аллах е измамил християните и вие нямате проблем с това, тогава не би ли могъл този Аллах да измами и мюсюлманите?

Въпрос: В Марк 15:42 Ерман казва: „Марко ни обяснява какво има предвид с тази фраза: това е Денят на подготовката „за съботата“ (а не Денят на подготовката за Пасхата).“ (курсивът е в оригинала) „Исус, прекъснат“, стр. 27

Отговор: Има два вероятни, но различни отговора.

Съботата и Пасхата може да са съвпаднали през тази година: Ерман изглежда не взема предвид, че Пасхата и съботата съвпадат в някои години. Има известна несигурност относно точните дати от онова време, но мнозина смятат, че Пасхата и съботата биха съвпаднали през 30 г. сл. Хр. или 33 г. сл. Хр.

„Високи“ шабати: Всяка събота беше шабат, но не всеки шабат беше събота, както доказва Левит 23:39. Например, както първият, така и осмият ден от седмия месец трябваше да бъдат „шабатна почивка“. Всяка година имаше „дни без работа“, но в повечето случаи те не бяха съботи. Пасхата беше първият ден от Празника на безквасните хлябове, а както първият, така и седмият ден от празника бяха „дни без работа“ според Изход 12:16.

Йоан 19:31 би решил кой от двата отговора е правилният, освен че той може да се използва в подкрепа и на двата отговора. Там се казва: „…защото този съботен ден беше празничен ден“. Но тъй като беше празничен ден, не беше необходимо да бъде събота.

Въпрос: Защо в Марк 15:44 Пилат се учуди, че Исус вече беше мъртъв?

О: Или Пилат просто е загубил представа за времето, или много от разпънатите са издържали по-дълго. Исус беше бичуван и пребит, преди да бъде разпънат. Между другото, римското бичуване се различаваше от еврейското, при което се нанасяха 39 удара. Римското бичуване се извършваше с къси камшици, в които бяха вградени метални елементи, прикрепени към здрава дървена дръжка. То можеше да осакати или дори да убие човек. Исус беше бичуван от римляните.

В: В Марк 16 какви са паралелите с други части от Евангелията и Деянията?

Отговор: Ето паралелите между Марк 16 и други книги от Библията

Исус възкръсна рано. Марк 16:2,9; Матей 28:1; Лука 24:1; Йоан 20:1

Исус възкръсна на първия ден от седмицата. Марк 16:2,9; Матей 28:1; Лука 24:1; Йоан 20:1

Седем демона бяха изгонени от Мария Магдалина. Марк 16:9; Лука 8:2

Мария Магдалина / жените дойдоха при гроба. Мат. 28:1-8; Марк 16:9-10; Йоан 20:1; Лука 24:1-10

Другите в началото не повярваха. Мат. 28:17; Марк 16:11; Лука 24:11

Яви се на двама ученици. Марк 16:12; Лука 24:13-35

Все още не повярваха. Марк 16:13; Лука 24:36

Излъга 11-те за неверието им. Марк 16:14; Лука 24:38-41

Заповяда да проповядват на всички. Мат. 28:19-20; Марк 16:15; Лука 24:47-48

Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; който не повярва, ще бъде осъден. Марк 16:16; Деяния 2:38-39

Знамения. Марк 16:17,20; из цялата книга Деяния

Изгонване на демони. Марк 16:17 и в Деяния

Говорене на нови езици. Марк 16:17; ~Деяния 2:2-13

Да бъдат ухапани от змии, без да им се случи нищо. Марк 16:17; Лука 10:19; ~Деяния 28:3-6

Пиене на отрова без да се нанесе вреда. Марк 16:18 – няма други

Исус се възнесе на небето в Витания, на склона на Елеонската планина. Марк 16:19; Лука 24:51; Деяния 1:9-11

Исус седна отдясно на Бога. Марк 16:19; Деяния 7:56

Те проповядваха навсякъде. Марк 16:20; Деяния 1:8

В заключение, пиенето на отрова без да пострадаш е единственото учение в края на Евангелието от Марко, което не се преподава никъде другаде в Библията.

Въпрос: Защо в Марк 16:1 жените донесоха аромати, за да помажат тялото на Исус?

Отговор: Исус беше погребан набързо в гроба, преди да настъпи съботата при залез слънце. Жените донесоха аромати, за да съхранят тялото чрез балсамиране.

В: В Марк 16:8, тъй като жените не казаха нищо на никого, казаха ли на учениците?

О: Макар че не казаха нищо на никого на връщане от гроба, в крайна сметка разказаха на всички, а учениците бяха първите, на които казаха. Макар че „не казаха на никого“ може да означава, че не са казали дори на учениците до известно време по-късно, по-вероятно е това да означава, че са казали само на учениците и на никого извън малката им група. Вижте „When Critics Ask“, стр. 377, за допълнителен отговор.

В: В Марк 16:12 как се яви Исус в друга форма?

О: Това просто означава, че двамата мъже не разпознаха Исус, докато вървяха с Него. Исус може да е носил различни дрехи, а със сигурност е изглеждал по-различно, отколкото когато беше мъртъв. Исус беше физически възкресен от мъртвите в прославено физическо тяло. Не може законно да се използва този стих, за да се твърди, че Исус е имал различни тела, защото фактът, че те не са Го разпознали, не доказва наличието на различно физическо тяло.

В: В Марк 16:16 Исус казва: „Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен“. В Римляни 6:3 Павел казва: „Всички ние, които сме кръстени в Исус Христос, сме кръстени в Неговата смърт“. В 1 Петрово 3:21 Петър казва: „Подобен образ, чрез който и кръщението сега ни спасява (не чрез отстраняване на плътската нечистота, а чрез отговор на добрата съвест пред Бога) чрез възкресението на Исус Христос“. Означават ли тези стихове, че кръщението е толкова необходимо за спасението, колкото и вярата? И означава ли това, че то не е „волева заповед“, както казват евангелистите, а задължителна процедура?

О: Послушанието към Исус не е по избор, а е задължително, и Исус ни заповяда да се кръстим. Затова всички вярващи трябва да бъдат кръстени с вода. Въпреки това не кръщението с вода ни спасява, нито пък нашето послушание (колкото и несъвършено да е то) ни спасява. Исус е този, който ни спасява. Следователно силата е в кръвта на Исус, а не във водата. В Новия Завет 150 пъти се споменава, че спасението идва чрез вяра, без да се споменава кръщение. Но всички ние трябва да се кръстим.

А какво да кажем за разбойника на кръста? Римляните със сигурност не биха му позволили да слезе, за да бъде кръстен, и след това да го върнат обратно на кръста. И все пак Исус му каза: „Днес ще бъдеш с Мен в рая.“ Освен това Евсевий споменава един римски войник на име Василид, който се обърна към Христос, след което беше хвърлен в затвора и екзекутиран. Щеше ли той да отиде в ада, защото вярваше в Христос, но римляните не му позволиха да се кръсти и по този начин попречиха на Бог да го спаси? – Разбира се, че не. Следователно Бог е достатъчно способен и могъщ, за да спасява хора и без кръщението с вода. Кръщението с вода не е необходимо, за да може Бог да спаси някого. Въпреки това трябва да се подчиняваме на Бог и да се кръстим.

Въпрос: В Марк 16:16 какво се казва за хората, които вярват, но никога не са се кръстили?

Отговор: Макар Марк 16:16 да не уточнява, Йоан 3:36 и множество други стихове казват, че всеки, който вярва, се спасява. Разбойникът отдясно на Исус повярва и отиде в Рая, без да бъде кръстен, а преди разбойника на кръста и двамата ученици на Исус кръщаваха (Йоан 3:26; 4:2), както и Йоан Кръстител кръщаваше за опрощаване на греховете (Марк 1:4; Лука 1:77; Лука 3:3б). Този стих не го казва изрично, но има четири случая.

Вярват и са кръстени: спасени

Вярват и все още не са кръстени – спасени. Този стих не го казва, но Деяния 10:45-47 показва хора, които са повярвали и са били спасени, както се вижда от това, че искрено са говорили на езици, преди да бъдат кръстени с вода.

Не вярват и са кръстени: не са спасени

Не вярват и не са кръстени: не са спасени, освен ако Бог не даде специална благодат на мъртвите бебета, хората с тежки умствени увреждания и т.н.

Вероятно причината, поради която не се споменава вторият случай, е, че Божията воля е всички вярващи да бъдат послушни на Бога и да се кръстят с вода.

Освен това контекстът на този стих очевидно се отнася до хора, които са способни да повярват. Бебетата, хората с тежки умствени увреждания и може би други, които никога не са отхвърлили Христос, но и никога не са повярвали, не са предмет на този стих.

Ето един пример. Ако дъщеря ми в кухнята ме помоли за ресто от един долар и аз ѝ кажа: „Дай ми един долар и бутилка с вода и ще ти дам ресто.“ Ако дъщеря ми ми даде и двете, аз ѝ давам рестото. Ако дъщеря ми не ми даде един долар, тогава няма да получи ресто. Но какво става, ако дъщеря ми ми даде един долар, но не и бутилка с вода? Тогава зависи. Ако тя каже: „Търсих, но не успях да намеря бутилка с вода“, тогава пак ще й дам ресто. Но ако тя каже нещо неуважително и откаже да ми даде бутилка с вода, която може да си намери, тогава няма да получи ресто.

Един член на „Църквата на Христос“ даде пример: „Ако ядеш и усвояваш храната си, ще живееш; ако не ядеш, ще умреш.“ Усвояването на храната се подразбира. Обаче, ако приложим този пример за неволево телесно действие към заповедта на Бога, на която трябва доброволно да се подчиним, както е в Марко 16:16, това противоречи на Божието Слово, което обещава спасение на всички, които истински вярват, на следните места: Йоан 3:16, 18, 36; Йоан 5:24; 6:47; 11:25-26; Деяния 10:43-48; Римляни 9:33; Йоил 2:32а + Деяния 2:21 + Римляни 10:9-10; 10:13; 1 Йоан 5:1, 10-13

Обобщение: Ако вярваш, кръсти се. Но кръщението няма никакъв смисъл, ако не вярваш.

Въпрос: В Марк 16:16 Исус казва: „Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден“. Следователно човекът няма избор. Човекът трябва да повярва, в противен случай ще бъде осъден и наказан. Къде е човешката свобода на вероизповеданието или свободата на вярата за човека? Как Исус принуждава хората да повярват, иначе ще бъдат осъдени?

Отговор: Никой не е принуден да вярва. Но Бог не е дал свобода без последствия, а свобода с последствия. Ако човек не иска да вярва, след смъртта си Бог ще го постави в друга вселена, където той ще има свободата да съществува вечно отделен от Бога. Това място се нарича Огненото езеро.

Но съм съгласен, че това не би изглеждало като истински свободен избор, ако за всички беше неоспоримо сигурно, че или ще се подчинят на Бога, или ще отидат в Огненото езеро. Именно тук влиза в картината вярата. Бог ни даде доказателства, че Словото Му е истина, но не ни даде абсолютна сигурност. Ако някой не иска да повярва на Бога, има достатъчно „свобода на действие“, за да намери причини да се съмнява в Бога и да не вярва. Интересно е, че първоначално можем да отхвърлим вярата в Бога, а след това да се покаем, да повярваме в Него и да бъдем спасени. Ангелите и демоните, от друга страна, нямат свободна воля по същия начин, по който я имаме ние. Те не могат да я отрекат. И когато един демон падне, не му се дава възможност за покаяние. Христос дойде да изкупи само хората, а не ангелите или демоните, както казва Евреи 2:16.

Въпрос: В Марк 16:17-18 се казва: „И тези знамения ще съпътстват онези, които вярват: в Мое име ще изгонват бесове; ще говорят на нови езици; ще хващат змии; и ако изпият нещо смъртоносно, то няма да им навреди; ще възлагат ръце на болните, и те ще оздравяват“. А Павел изброява същите тези способности като дарове на Светия Дух (1 Коринтяни 12:10; 12:8). Означава ли това, че това са знаменията на истинската вяра? Трябва ли всички вярващи да притежават тези дарове през всички времена? Защо вече не виждаме тези знамения у християните?

О: Светият Дух е дал на всеки християнин духовен дар, а различните християни имат различни дарове, макар че много от тях не изглеждат впечатляващо. Точно както различните части на тялото ни имат различни функции, така и ние имаме различни функции в църквата (1 Коринтяни 12:14-27). Не всички трябва да говорят на езици (1 Коринтяни 12:30), точно както не всички са апостоли и пророци (1 Коринтяни 12:29).

В: В Марк 16:18, това споменаване на хващането на змии оправдава ли хората в Апалачия, които смятат, че някои трябва да боравят със змии по време на богослужението?

Отговор: Не. Дори и без този стих Библията показва, че Бог дава на християните необходимата им защита и че Бог ще извършва чудеса – не само имунитет срещу ухапване от змия – когато има нужда. Въпреки това, дори и с този стих, Библията казва, че не трябва да изпитваме Бога, като се поставяме в положение, в което просто се изтъкваме.

Изход 17:2-7; Числа 14:22; Второзаконие 6:16; Псалом 78:17-18, 40-41, 56-57; 95:8-9. Ахаз е изключението, което потвърждава правилото. Макар че Ахаз беше запознат с идеята за изпитването на Бога и нямаше намерение да Го изпитва в Исая 7:12, това не е изпитване на Бога, когато отговаряш на въпрос, зададен ти от Негов пророк.

В: Марк 16:9-20 написан ли е от Марк?

О: Истинските християни не са единодушни дали Марк 16:9-20 е съществувал първоначално.

Външни доказателства, които сочат „да“

За ваша информация, в апокрифните „Евангелия на Никодим I и II“ се споменават говоренето на нови езици, змиите и отровите, но вероятно те са написани по-късно. Имайте предвид, че един източник твърди, че в глава 45 (стр. 178) от „Първата апология“ на Юстин Мъченик се прави препратка към Марк 16, но това не е вярно; в „Първата апология“ на Юстин няма препратка към Марк 16.

Вътрешни доказателства, които подкрепят твърдението: Няма.

Външни доказателства, които сочат „не“

около 360 г. сл. Хр. Въпроси на Евсевий към Мариан I

325–350 г. сл. Хр. Ватиканус: там има празно място. Ватиканус има празни места само между няколко книги, като Малахия и Матей.

340–350 г. сл. Хр. Синайският манускрипт също има празно място там, но има празно място между почти всички книги.

Забележете, че в Синайския и Ватиканския ръкопис Евангелието от Марко завършва с думата „защото“ (gar на гръцки). Никога не е откривана друга книга в гръцката литература, която да завършва с думата „защото“. От друга страна, има много примери за гръцки изречения и абзаци, завършващи с тази дума.

193–217/220 г. сл. Хр. Климент Александрийски

225–254 г. сл. Хр. Ориген

406/407 г. сл. Хр. Йероним, Послание 120 (До Хедибия)

Поне още 6 древни ръкописа

Синайски сирийски

900–1000 г. сл. Хр. Арменският ръкопис посочва, че е добавен от Аристион, когото споменава Папий

Някои грузински (от V век)

Вътрешни доказателства, които сочат, че не

Резка промяна в местоименията от стих 8 към стих 9. Субектът на стих 8 са жените, докато местоимението в стих 9, anastas, е в мъжки род. Въпреки това и на други места има резки промени в местоименията, като например „Той“ = Йосиф от Ариматея в Марк 15:46; „той“ = Исус в Марк 15:47 и „те“ = Мария, Мария и Саломея в Марк 16:1.

Лексика: 1/3 от значимите гръцки думи не се използват или се използват по различен начин в останалата част от Евангелието от Марк. Общо има 166 думи, от които 101 са различни. Ако пренебрегнем собствените имена, „the“ и т.н., остават 75 различни важни думи. 15 от тях (включително „apistia“ (без вяра) и „sklerokardia“ (упорит отказ да повярва)) се използват и на други места в Евангелието от Марк. Други 11 се използват в различен смисъл.

Сухи факти: изглежда, че липсват реалистичните подробности, характерни за останалата част от Евангелието от Марк.

Сходства в Евангелията: Матей и Лука следват Марк до края на стих 8.

Външни доказателства, които сочат, че не е ясно: В над 8 древни ръкописа липсва цялата 16-та глава от Евангелието на Марко. Сред тях е p45 (изгубени са Марко 12:29 и следващите стихове)

2386 – липсва цялата страница

1420 – липсва цялата страница

16 – повреден, липсва цялата част от Марк 16:6 нататък

304 – съдържа текст и коментар

По-кратък край на Евангелието от Марк

Бохайрски коптски [Boh] III/IV век

Етиопски [Eth] от ок. 500 г. сл. Хр.

Каталог на ръкописите на Евангелието от Марк

P45 Папирус 45 (225) ~ повреден

B Ватиканус (325–350) ~ пропуск

ℵ Синайски (340–350) ~ пропуск

A Александрински (ок. 450) ~ включено

C Ефраеми (450) ~ включване

Г Беза (500?) ~ включване

L Региус (750) ~ двойно включване

М Кампиан (850) ~ включване

Н Пурпуреус Петрополитанус (550) ~ повреден

U Нанианус (900) ~ включване

W Washington (400) ~ включен в Freer Logion

Δ Сангеленсис (900) ~ включен

Θ Коридети (800?) ~ включен

Π Петрополитанус (850) ~ повреден/включен (липсват 16:18-20)

Σ Росаненсис (550) ~ повреден/включен (липсват 16:14-20)

Φ Бератинус (550) ~ повреден

Ψ Laurensis (850) ~ двойно включване (екземпляр с подразбиращо се кратко окончание)

Минускулите от f1 (1, 118, 131, 209, 1582) ~ включване с бележка или сигла

Минускулите от f13 (13, 346, 543, 826, 828, 69, 124, 788, 983, 1689) ~ включване

28 (1100-те години?) ~ включване

33 (1000) ~ включване

157 (1100) ~ включване

565 (800-те) ~ включване

579 (1200-те) двойно включване

700 (1100-те?) ~ включване

892 (950?) ~ включване

1071 (1100-те) ~ включване

1342 (1000-те години) ~ включване

1424 (800-те) ~ включване

Взето от „Марко 16:9-20, изследване на външните доказателства“ от Джим Снап II (2003)

Учение, характерно за Марк 16:9-20

Всяка доктрина или концепция в по-дългия край на Евангелието от Марк се среща и на други места в Библията, с изключение на четири неща:

1. По-рано Исус беше изгонил седем демона от Мария Магдалина.

2. Знамения, които ще съпътстват вярващите:

[когато бъдат принудени], могат безопасно да хващат змии с ръце. (Лука 10:19 казва, че те могат да стъпкват змии и скорпиони, което е подобно на Марк 16). Също така в Деяния 28:3-6 се дава пример за Павел, който е ухапан от змия, без да му се случи нищо лошо.

3. [когато бъдат принудени], могат безопасно да пият смъртоносна отрова.

4. Това е най-суровият упрек, който Исус е отправял към учениците си.

Липсващо съдържание: Марко 14:28, 16:7 не споменават явяване на Исус в Галилея.

Заключение: Ако Марк 16:9-20 е бил погрешно добавен към някои ръкописи, това е станало за първи път преди 150 г. сл. Хр. Ако е бил погрешно премахнат, то това е станало преди 217 г. сл. Хр.

Въпрос: Трябва ли Марк 16:9-20 да се счита за Свещено Писание, както останалата част от Евангелието на Марк?

Отговор: Разбира се, че трябва, ако Марко го е написал. Въпреки това някои християни казват, че поради ранното му включване и широкото му приемане, то все пак е Свещено Писание, дори и да е било написано от секретар или някой друг, а не от Марко. Брус Мецгер очевидно е поддържал това мнение.

В: Какви доказателства има в Евангелието от Марк, че Марк е написал тази книга?

Отговор: Ранната църква единодушно е признавала това Евангелие като дело на Марко. Папий, ученик на апостол Йоан, е казал, че то е написано от Марко, който е бил последовател на Петър. Скептичното издание „Ръководство към Библията“ на Азимов (стр. 905) също споменава думите на Папий.

В: Тъй като Марко не е бил апостол, защо Евангелието от Марко трябва да бъде включено в Библията?

О: Марко е бил общопризнат като тълкувател на Петър. Ето доказателството.

Папий (95–110 г. сл. Хр.): „Сред тях той [Папий] казва, че след възкресението от мъртвите ще настъпи хилядолетие, когато личното царуване на Христос ще бъде установено на тази земя. Освен това той предава в собственото си писание други разкази, дадени от споменатия по-горе Аристион за изреченията на Господа „ “ и традициите на презвитера Йоан. За информация по тези въпроси можем просто да насочим читателите към самите книги; но сега към вече цитираните откъси ще добавим, като въпрос от първостепенно значение, една традиция относно Марко, който е написал Евангелието, която той [Папий] е предал със следните думи: И презвитерът каза следното: Марко, след като стана тълкувател на Петър, записа точно всичко, което си спомняше. Той обаче не е разказал думите и делата на Христос в точния им ред. „Църковна история“ на Евсевий 3:39 (том 1, стр. 154)

Климент Александрийски (193–217/220 г. сл. Хр.): „…Марко, на когото се приписва Евангелието, тъй като той е бил спътник на Петър…“ Фрагмент от Климент Александрийски в „Църковна история“ на Евсевий, книга 2, глава 15.

Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.): „Същият авторитет на апостолските църкви ще послужи като доказателство и за другите Евангелия, които притежаваме по същия начин чрез тях и според техните обичаи – имам предвид Евангелията на Йоан и Матей –, докато това, което Марко е публикувал, може да се потвърди, че е на Петър, чийто тълкувател е бил Марко. Защото дори Евангелието на Лука обикновено се приписва на Павел. И напълно може да се сметне, че произведенията, които учениците публикуват, принадлежат на техните учители.“ Тертулиан, „Против Маркион“, книга 4, глава 5, стр. 350.

В: Кога е написано Евангелието от Марк?

Отговор: Антимаркионитският пролог към Марко също казва: „След смъртта на самия Петър той [Марко] записа същото това Евангелие…“ (взето от „The Bible Knowledge Commentary: New Testament“, стр. 99). Ириней в „Против ересите“, книга 3, глава 1.1, стр. 414 (182–188 г. сл. Хр.) казва, че Марко е написал след „отпътуването“ на Петър и Павел, което би било точно след около 64–65 г. сл. Хр. Въпреки това, в „The Expositor’s Bible Commentary“, том 8, стр. 608, се посочва, че Ириней също е написал, че Евангелието на Матей е било написано, докато Петър и Павел все още са били живи, и ние сме почти сигурни, че това е неточно.

Въпреки това, според „Църковна история“ на Евсевий 6:14.5–7, Климент Александрийски е казал, че Евангелието е било написано, докато Петър е бил в Рим около 45–64 г. сл. Хр. Ориген също е смятал, че Петър все още е бил жив, когато е било написано Евангелието от Марк.

Харнак е смятал, че е написано преди 62 г. сл. Хр.

В „Коментар за библейските познания: Новият Завет“, стр. 98, се посочва, че датирането на Евангелието от Марк е проблематично и че двете най-вероятни възможности са или 67–69 г. сл. Хр., или 64–68 г. сл. Хр.

В „Новия международен библейски коментар“ (New International Bible Commentary), стр. 1157, Стивън С. Шорт посочва, че това е било около 65 г. сл. Хр. На стр. 1183 Лорънс Е. Портър отбелязва, че е ясно, че Евангелието от Марк е написано преди това на Лука, а Лука вероятно е написал своето през първата половина на 60-те години.

В „Библейския коментар на експозитора“ (Expositor’s Bible Commentary), том 8, стр. 608, се посочва, че най-вероятната оценка е 65–70 г. сл. Хр., между Големия пожар в Рим и разрушаването на Храма. Хосе О’Калаган е открил папирус в пещера № 7 в Кумран, който може да представлява фрагменти от Евангелието на Марко, датирани около 50 г. сл. Хр. Въпреки това, в „The Expositor’s Bible Commentary“, том 8, стр. 608, се посочва, че това „е било до голяма степен отхвърлено от изследователите на Новия Завет (вж. EBC 1:420–421, бел. 1). Доказателствата, представени от О’Калаган, са твърде фрагментарни, за да бъдат надеждни.“

В „New Geneva Study Bible“, стр. 1558, се посочва, че Евангелието от Марк трябва да е било написано преди 70 г. сл. Хр. Въпреки това се добавя, че ако Евангелието от Лука и „Деянията на апостолите“ са били завършени около 62 г. сл. Хр., тогава Евангелието от Марк би било написано дори по-рано от 62 г. сл. Хр.

В „NIV Study Bible“, стр. 1490, се казва, че това може да е било през 50-те или 60-те години, или малко преди разрушаването на Ерусалим през 70 г. сл. Хр.

„Новият международен речник на Библията“ (стр. 622) посочва, че това е било между 65 и 70 г. сл. Хр., въпреки че някои консерватори се придържат към дата от 50-те години.

В „Библейския речник на Уиклиф“ (стр. 1078) се посочва, че макар и мнозинството от тълкувателите да датират Евангелието от Марк между 65 и 70 г. сл. Хр., най-вероятната дата е 67–70 г. сл. Хр.

В „Библейският коментар на вярващия“ (стр. 1318) се посочва, че макар някои да дават дата още през 50-те години, периодът 57–60 г. сл. Хр. изглежда доста вероятен.

В „Речник на Исус и Евангелията“ (стр. 528) се посочва, че е написано в края на 60-те години, примерно 68–70 г. сл. Хр.

Скептичното издание „Ръководство към Библията“ на Азимов, стр. 903, посочва, че Евангелието от Марк може да е било написано малко след 64 г. сл. Хр. Възможно е да не е било написано преди 66 г. сл. Хр., но не може да е било много след 70 г. сл. Хр., като аргументът се основава на факта, че Матей и Лука са използвали материал от Марк.

В: Как можем да сме сигурни, че днешният текст на Евангелието от Марк е достоверно запазен вариант на това, което е било написано първоначално?

Отговор: Има поне три основателни причини.

1. Бог обеща да съхрани Своето слово в Исая 55:10-11; Исая 59:21; Исая 40:6-8; 1 Петрово 1:24-25; и Матей 24:35.

2. Свидетелствата на ранната църква. Много автори се позовават на Марк.

„1 Климент“, гл. 15, стр. 9 цитира Марк 7:6, макар че това е цитат и от Матей 15:8, и Исая 29:13.

„Посланието на Варнава“ (ок. 70–130 г. сл. Хр.), глава 5, стр. 139, цитира Марк 2:17б, което е също Матей 9:13б; и Лука 5:32. (½ цитат)

Папий (95–110 г. сл. Хр.) споменава по име книгите на Марко, Матей, Първото послание на Йоан и Посланието на Петър. Фрагмент 6 от „Църковна история“ на Евсевий, книга 3, глава 39. Евсевий пише и поставя под съмнение 2 Петрово, така че „Посланието на Петър“ вероятно се отнася до 1 Петрово.

Поликарп (ок. 150 г. сл. Хр.) цитира половината от един стих: Марк 14:38б. „Писмото на Поликарп до филипийците“, глава 7, стр. 34–35

Юстин Мъченик (ок. 138–165 г. сл. Хр.) цитира два стиха от Евангелието от Марк: 2:17 и 12:25. И в двата случая той ги споменава като думи на Спасителя.

Еретикът Татиан (ок. 172 г. сл. Хр.) е написал хармония на четирите евангелия, наречена „Диатесарон“. В нея той се позовава на 437,5 стиха от Евангелието от Марк. Това представлява 64,6% от цялото евангелие.

Мелит от Сардис (170–180 г. сл. Хр.) споменава Лука и Марко като „Евангелието“. Споменава 1 Коринтяни като написано от апостола. Цитира от Посланието към евреите. „Реч за Страданията на Господа“, гл. 9, стр. 760–761

Гностическият еретик Птолемей (преди 188 г. сл. Хр.) се позовава на Марко 15:34 според Ириней

Ириней Лионски (182–188 г. сл. Хр.) цитира изцяло или частично 18 стиха от Евангелието на Марко. В своето произведение „Против ересите“, книга 3, глава 10.5, стр. 425, Ириней споменава Марко, тълкувателя и последователя на Петър, в неговото евангелско повествувание и цитира Марко 1:2а. В първите дванадесет глави от Евангелието на Марко Ириней цитира или перифразира Марко 1:1, 2, 24; 3:27; 4:28; 5:31; 9:23; 10:38; 13:32; 14:21б; 16:19.

Ириней прави алюзия към Марко 6:41,44; 9:2; 10:17; 13:33.

Ириней Лионски (182–188 г. сл. Хр.) пише: „Към края на своето Евангелие Марко казва“ и след това цитира Марко 16:19 в пълния му текст. Ириней, „Против ересите“, книга 3, глава 10.5, стр. 426

Ириней споменава, че Исус дава власт да се стъпва върху змии и скорпиони, което е препратка към Лука 10:19, но може да се отнася и към Марк 16:17,18.

Мураториевият канон (ок. 170 г. сл. Хр.) споменава Марко заедно с останалите три евангелия.

Климент Александрийски (193–217/220 г. сл. Хр.) перифразира Марк 10:17–31, като казва: „Тези неща са записани в Евангелието според Марк“ – „Кой е богатият човек, който ще бъде спасен?“, глава 5, стр. 592

Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.) подчертава авторството на Матей, Марко, Лука, Йоан, Откровението и много от Посланията на Павел в „Пет книги срещу Маркион“, книга 4, глава 5, стр. 350.

Хиполитус (225–235/6 г. сл. Хр.) пише: „че нито апостол Павел, нито Марко, този с осакатения пръст, са проповядвали такива (учения). Защото нито едно от тези (учения) не е записано в Евангелието според Марко.“ „Опровержение на всички ереси“, книга 7, глава 18, стр. 112. Хиполитус също цитира половината от Марко 10:38 в „Опровержение на всички ереси“, книга 5, глава 3, стр. 53

Хиполитус се позовава на Матей 19:17; Марко 10:18 и Лука 18:19, като казва, че това е „от Спасителя“ в „Опровержение на всички ереси“, книга 5, глава 2, стр. 50.

Коммодиан (ок. 240 г. сл. Хр.) прави алюзия както към Марк 12:42, така и към Лука 21:2. „Наставленията на Коммодиан“, глава 72, стр. 217

Ориген (225–253/254 г. сл. Хр.) цитира обширно от Марко. Неговите цитати включват Марко 1:1–2. Той също така е написал цял коментар върху Евангелието от Марко.

Ориген споменава Матей, Марко, Лука и Йоан. Ориген, „Против Целз“, книга 5, глава 56, стр. 568. Също така цитира Матей 18:1 в „Коментар на Матей“ на Ориген, книга 13, глава 14, стр. 482.

„Трактат за повторното кръщение“ (ок. 250–258 г. сл. Хр.), глава 17, стр. 677: „Също според Марко Той каза със същата цел на синовете на Зеведей“. Там се прави препратка и към Марко 16:8.

Киприан от Картаген (ок. 246–258 г. сл. Хр.) „Също според Марко: „Всички грехове и богохулства ще бъдат простени на човешките синове; но на всеки, който богохулства срещу Светия Дух, няма да му бъде простено, а ще бъде виновен за вечен грях.“ (Марко 3:28–29) „Трактати на Киприан“, Трактат 3, гл. 28, стр. 542

Фирмилиан от Кесария до Киприан (256 г. сл. Хр.) цитира Марк 13:6 като думи на „Самия Господ“. (Писмо 74, гл. 9, стр. 392)

Дионисий Александрийски (246–265 г. сл. Хр.) „Беше „в края на съботата“, както казва Матей; беше „рано, когато още беше тъмно“, както пише Йоан; беше „много рано сутринта“, както го изразява Лука; и беше „много рано сутринта, при изгрева на слънцето“, както ни разказва Марко. Така никой не ни е показал ясно точното време, когато Той възкръсна.“ Писмо 5 до епископ Василид, стр. 94

Теонас от Александрия (ок. 300 г. сл. Хр.) прави алюзия към Марк 11:25: „и както желаете Той да ви прости прегрешенията, така и вие прощавайте на другите техните“; Писмо до Луциан, главния камерхер, гл. 9 (том 6), стр. 160

Адамантий (ок. 300 г. сл. Хр.) „Ще се съгласите ли, ако покажа от Евангелията, че те не са измислици?“ … „Учениците на Христос ги написаха: Йоан и Матей; Марко и Лука.“ „Диалог за истинската вяра“, първа част, „б 5“, стр. 41

Викторин от Петау (пострадал мъченически през 304 г. сл. Хр.) споменава Матей, Марко и Лука в „Коментар върху Апокалипсиса на блажения Йоан“, от четвърта глава, 7–10, стр. 348

Методий (270–311/312 г. сл. Хр.) (непълен цитат) цитира Марко 11:9б, което е също Псалом 118:26а; Матей 21:9б; Лука 19:38а; и Йоан 12:13б. „Вместо дрехите си, нека разпръснем сърцата си пред Него. С псалми и химни нека издигаме към Него възгласите си на благодарност; и без прекъсване нека възклицаваме: „Блажен е Оня, Който идва в името на Господа“;“ „Реч върху Псалмите“, гл. 1, стр. 394

Атанасий Александрийски (ок. 318 г. сл. Хр.) цитира част от Марк 12:29 с думите „нашият Господ и Спасител Исус Христос казва“ в „Против езичниците“, гл. 6, стр. 7. Той цитира също Марк 5:7, което съвпада с Лука 4:34, в „Въплъщението на Словото“, гл. 32.5, стр. 53. Атанасий цитира Марк 13:35, което е същото като Матей 24:42, в „Въплъщението на Словото“, глава 56.5, стр. 66. Макар че Атанасий не се позовава на никакви други стихове от Евангелието на Марк преди 325 г. сл. Хр., той се позовава на много други стихове от Евангелието на Марк след 325 г. сл. Хр.

Лактанций (ок. 303–ок. 325 г. сл. Хр.) прави алюзия към Матей 14; Марко 6, Лука 9 и Йоан 6, когато разказва за събитието с петте хляба и двете риби. „Божествени институти“, книга 4, глава 15, стр. 115

Лактанций (ок. 303–ок. 325 г. сл. Хр.) прави алюзия към Матей 8, Марко 4 и Лука 8, когато говори за „свещените писания“, които учат, че Исус „принуди ветровете да Му се подчиняват, моретата да Му служат, болестите да отстъпват, мъртвите да Му се подчиняват“. „Божествени институти“, книга 4, глава 15, стр. 116

Вижте следващия въпрос, за да разберете кои стихове и части от стихове са цитирани, а кои не.

След Никея

„Църковна история“ на Евсевий (318 г. сл. Хр.), книга 3, глава 24, стр. 152, разглежда четирите евангелия – Матей, Марко, Лука и Йоан. „Никейски и постникейски отци“, втора серия, том 1, стр. 152

Ювенкус (329 г. сл. Хр.) е написал епична поема, съчетаваща четирите евангелия.

Хегемоний (ок. 350 г. сл. Хр.), пишейки за Архелай (262–278 г. сл. Хр.), цитира Марко 2:9 като думи на Исус в една от речите му в „Спора с Манес“, глава 42, стр. 217

Атанасий Александрийски (367 г. сл. Хр.) изброява книгите на Новия Завет в „Празнично писмо“ № 39, стр. 552

Хиларий от Поатие (355–367/368 г. сл. Хр.) авторитетно се позовава на Йоан, Лука, Матей и Марко. В „За Троицата“, книга 10, глава 43, стр. 193

„Synopsis Scripturae Sacrae“ (350–370 г. сл. Хр. или V век) споменава Марко като част от Новия Завет. В нея е цитиран целият текст от Марко 1:1–2.

Василий Кападокийски (357–378/379 г. сл. Хр.) се позовава на Марк 13:32 като на думи на Исус в „Писмо“ № 8, глава 7, стр. 119

Амброзиастер (след 384 г. сл. Хр.)

Кирил Йерусалимски (ок. 349–386 г. сл. Хр.) се позовава на Марк 1:1,4 като на Евангелието в Лекция 3.6, стр. 15

Канонът от Челтнъм (= Каталогът на Момсен) (ок. 360–370/390 г. сл. Хр.) се позовава на всяко от четирите Евангелия.

Амброзий от Милано (370–390 г. сл. Хр.)

Амфилохий (-397 г. сл. Хр.) цитира Марко в „Iambi ad Seleucum“

Дидим Слепият (398 г. сл. Хр.)

Астерий от Емеса (ок. 400 г. сл. Хр.)

Сирийският каталог на Света Катерина (около 400 г. сл. Хр.)

Севериан (разцвет 400–408 г. сл. Хр.)

Епифаний от Саламис (360–403 г. сл. Хр.) се позовава на Евангелието от Марко. „Панарион“, раздел 3, глава 44, стр. 345

Йероним (347–420 г. сл. Хр.) споменава всяко от четирите Евангелия по име в писмо 53.9, стр. 101.

Йоан Златоуст (пострадал мъченически през 406 г. сл. Хр.) споменава Марко в Проповед 4, стр. 20 (том 10)

Хромаций (починал през 407 г. сл. Хр.)

Орозий/Хосий от Брага (414–418 г. сл. Хр.) прави алюзия към Матей 26:47–50; Марко 14:43–46; Лука 22:47–48; Йоан 18:3–9. „Защита срещу пелагианите“, глава 8, стр. 124

Йоан Касиан (полупелагианец) (419–430 г. сл. Хр.) Марк 9:23 се посочва като цитат от Евангелието в „Беседите на абат Пафнутий“, гл. 16, стр. 327

Августин от Хипо (354–430 г. сл. Хр.)

Марк от Еремита (след 430 г. сл. Хр.) се позовава на Марк

Полихроний от Апамея (разцвет 428–431 г.) се позовава на Марк 13:2

Теодорет от Кир (епископ и историк) (423–458 г. сл. Хр.)

Хесихий от Йерусалим (-450 г. сл. Хр.) се позовава на всичките четири евангелия

„Спекулум“ (V век)

Прокъл (412–485 г. сл. Хр.) се позовава на Марк 14:5

Доказателства от еретици и фалшиви книги

Апостолски конституции (375–380 г. сл. Хр.)

Арианският еретик Еномий от Кизик (ок. 360–ок. 394 г. сл. Хр.) прави алюзия към Марко 10:18 („Само Бог е благ“) в „Апологетично писмо“, гл. 21, стр. 61

„Базарът на Хераклейд“ на Несторий (451/452 г. сл. Хр.)

3. Най-ранните ръкописи на Евангелието от Марк, с които разполагаме, показват наличието на малки различия между ръкописите и едно голямо различие, но никакви теологически значими грешки. Краят на Евангелието от Марк е най-забележителното различие между ръкописите в целия Нов Завет.

p45 Честър Бийти I (всичките четири Евангелия и Деяния) (100–150 г. сл. Хр.) (по-рано се смяташе, че е от края на II или началото на III век сл. Хр.) (Марк 4:36–5:2; 5:16–26; 5:38–6:3; 2 букви от 6:15; 6:16–25, 36–50; 7:3–15; 7:25–8:1; 8:10–26; 8:34–9:8; 4 букви от 9:9; 9:18–31; 11:27–12:1; 12:5–8, 13–19, 24–28 [147 стиха]) В книгата „Пълният текст на най-ранните новозаветни ръкописи“ на стр. 146 има снимка, показваща част от p45. На стр. 150–151 се посочва, че преписът е свободна парафраза, в която авторът се опитва да изведе на преден план смисъла на всяка фраза. В „Общо въведение в Библията“, стр. 389, се посочва, че се счита, че оригиналният свитък е състоял от около 220 листа, от които днес разполагаме с 30. Шест от тези листа са от Евангелието на Марко.

III век – 1968 г. – „Текстът на Новия Завет“

III век – 1975 г. – Аланд и др., трето издание

III век – 1998 г. – Аланд и др. Четвърто преработено издание

Края на II или началото на III век – 1999 г. – „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“.

стр. 84 Марк 2:2-5,8-9; 6:30-31,33-34; 36-37, 39-41, както и Йоан 5:5; 17:3,7-8 (6-ти век)

стр. 88 Марк 2:1-26 (IV век)

Ватиканус [B] (325–350 г. сл. Хр.), Синайски [Si] (340–350 г. сл. Хр.) и Александрийски [A] (ок. 450 г. сл. Хр.) съдържат цялото Евангелие от Марк.

Вашингтонският кодекс (IV/V век) е запазил цялото Евангелие от Марк, с изключение на Марк 15:13-38.

В пещера 7 в Кумран Хосе О’Калахан е открил папирус, датиран от 50 г. сл. Хр., който може да представлява фрагменти от Евангелието от Марк. Въпреки това в „The Expositor’s Bible Commentary“, том 8, стр. 608, се посочва, че това „е било до голяма степен отхвърлено от изследователите на Новия Завет (вж. EBC 1:420–421, бел. 1). Доказателствата, представени от О’Калаган, са твърде фрагментарни, за да бъдат надеждни.“

Карстен Тиде твърди, че Марко 6:52–53 е запазен в пещера 7 в Кумран като свитък 7Q5. Това обаче е спорно, като мнозинството от консервативните библейски учени не приемат тази теза. Макар дори критиците му да твърдят, че 7Q5 всъщност може да е Марко 6:52–53, фрагментът е толкова труден за разчитане, че според повечето учени не може да се направи никакво заключение в нито една от двете посоки.

Бохайрски коптски [Boh] III–IV век

Сахидски коптски [Sah] III–IV век

Арменски [Arm] от 5-ти век

Грузински [Geo] от 5-ти век

Етиопски [Eth] от около 500 г. сл. Хр.

Харклейски сирийски [Syr H]

Вижте www.BibleQuery.org/Mark Manuscripts.html за повече информация относно ранните ръкописи на Евангелието от Марк.

Въпрос: Кои стихове и части от стихове от Евангелието на Марк са цитирани от предникейските автори (преди 325 г. сл. Хр.)?

Отговор: Преди 325 г. сл. Хр. църковните автори са цитирали около 77,3% от стиховете в Евангелието от Марк. Това са 524,38 стиха. С други думи, всеки един от 678-те стиха в Евангелието от Марк е цитиран, с изключение на 153,62 стиха. Стиховете и частите от стихове, които не са цитирани, са: Марко: 1:4а (8/15 думи); 1:20 и сл. (12/19 думи); 1:22 и сл. (12/18 думи); 1:27 и сл. (21/24 думи); 1:29а (6/17 думи); 1:30–32; 1:34; 1:39а (11/15 думи); 1:40; 2:2 и след. (5/16 думи); 2:13; 2:15; 2:16м (5, а не 7 от 12 думи), 2:17а (8/23 думи); 2:18а (9/31 думи); 2:23 и сл. (10/20 думи); 3:1а (9/14 думи); 3:6м (не 5, а 5, не 5 думи); 3:13; 3:17–18; 3:19 и сл. (4/7 думи); 3:22-23; 3:26а (9/15 думи); 3:27а (6/26 думи); 3:32-35 думи); 4:1м (7 не 6 9 не 11 думи); 4:2; 4:3а (2/5 думи); 4:4а (2/3 цитат); 4:5а (2/3 цитат); 4:12м (1, а не 5, 11 думи); 5:15а (8/26 думи); 5:16а (11/18 думи); 4:21; 4:24а (3/15 думи); 4:30а (2/14 думи); 4:34; 5:5ф (13/19 думи); 5:8; 5:10ф (1/11 думи); 5:12; 5:13м (не 3, 10, не 17 думи); 5:17м (2, а не 4, 3 думи); 5:18–19; 5:21 и сл. (5/21 думи); 5:22; 5:24а (4/12 думи); 5:31а (13/16 думи); 5:32; 5:33 и сл. (3/20 думи); 5:34а (5/20 думи); 5:35–36; 5:40м (не 13, 7, не 6 думи); 5:41м (не 8, 7, не 3 думи); 6:1а (3/15 думи); 6:3м (не 5, 6, не 16, 4 думи); 6:4а (5/25 думи); 6:7; 6:8а (3/21 думи); 6:10; 6:11а (3/23 думи); 6:14а (5/28 думи); 6:15а (9/15 думи); 6:17f (2/24 думи); 6:32; 6:34m (6, а не 11, 5 думи); 6:37-38; 6:41m (8, а не 12, 10 думи); 6:43f (4/10 думи); 6:44; 6:46-50; 6:51а (11/18 думи); 6:53; 7:6а (14/29 думи); 7:10а (2/19 думи); 7:17ф (10/15 думи); 7:25ф (6/19 думи); 7:26м (8, а не 4 9 думи); 7:27а (17/21 думи); 7:28а (5/18 думи); 7:29а (8/15 думи); 7:34м (не 9, а 3, не 1 думи); 8:1; 8:5а (3/10 думи); 8:7–10; 8:11а (8/17 думи); 8:31а (5/30 думи); 8:32м (не 4, 5, не 4 думи); 9:2а (7/28 думи); 9:5м (7, не 6, 15 думи); 9:7а (8/20 думи); 9:9; 9:14а (5/15 думи); 9:15а (3/12 думи); 9:16–17; 9:18ф (11/26 думи); 9:19; 9:22а (17/22 думи); 9:27ф (2/11 думи); 9:29а (3/14 думи); 9:31 и сл. (17/26 думи); 9:32; 9:34 и сл. (9/12 думи); 9:35а (8/19 думи); 9:38; 9:40–43; 9:45–46; 10:3а (2/8 думи); 10:5 и сл. (9/14 думи); 10:14а (4/22 думи); 10:29 и сл. (6/29 думи); 10:33а (10/25 думи); 10:45м (5, а не 5; 1, а не 7 думи); 10:46а (4/26 думи); 10:52; 11:7 и сл. (4/18 думи); 11:8а (9/16 думи); 11:17–18; 11:23 и сл. (15/31 думи); 12:1а (6/24 думи); 12:12 и следващите (4/20 думи); 12:13 и следващите (4/14 думи); 12:14а (5/39 думи); 12:18м (не 3, 7, не 4 думи); 12:23м (не 3, 2, не 4, 7 думи); 12:25а (5/16 думи); 12:26а (6/33 думи); 12:35а (12/16 думи); 12:36а (8/27 думи); 13:1 и сл. (13/19 думи); 13:4 и сл. (9/14 думи); 13:9а (12/23 думи); 13:10и (2/5 думи); 13:11ас (1/6 цитат); 13:12; 13:13и (7/16 думи); 13:18; 13:27м (не 15 2, а 3 думи); 14:5 и сл. (3/16 думи); 14:8а (9/16 думи); 14:10; 14:11м (не 5, 1, не 3, 6 думи); 14:12 и сл. (27/36 думи); 14:13а (9/22 думи); 14:14а (1/24 думи); 14:17; 14:18а (8/21 думи); 14:25–26; 14:27м (5, а не 5, 7 думи); 14:28–29; 14:30а (13/21 думи); 14:32–34; 14:39f (5/9 думи); 14:44a (8/18 думи); 14:45–50; 14:53f (16/20 думи); 14:54–57; 14:61f (16/23 думи); 14:63 (7/12 думи); 14:65м (5, а не 12; 3, а не 3 думи); 14:66–67; 14:68 и сл. (9/20 думи); 14:69 и сл. (5/15 думи); 14:70а (13/21 думи); 14:72а (8/18 думи); 15:1а (12/23 думи); 15:2 и сл. (7/18 думи); 15:4м (не 6, 4, а не 4 думи); 15:6–7; 15:9а (6/13 думи); 15:10–12; 15:14 и сл. (6/15 думи); 15:15а (6/20 думи); 15:18а (4/8 думи); 15:19; 15:20а (14/20 думи); 15:21м (9, а не 5 5 думи); 15:22; 15:24–27; 15:29а (4/21 думи); 15:33; 15:34м (не 11 2, а не 13 думи); 15:36и (8/19 думи); 15:37–39; 15:40а (7/24 думи); 15:41а (11/19 думи); 15:43а (16/27 думи); 15:45м (не 2, 3, не 5 думи); 15:46ф (18/26 думи); 15:47 и следните (3/12 думи); 16:1а (16/20 думи); 16:5а (3/16 думи); 16:6а (4/22 думи); 16:10а (3/10 думи); 16:12м (не 6, 1, не 5, 2 думи); 16:13а (5/8 думи); 16:14а (1/21 думи); 16:15а (13/24 думи)

Всички стихове или части от стихове, които не са изброени тук, са били цитирани. За повече информация вижте www.bibleQuery.org/Bible/BibleCanon/EarlyChristianNTQuotes.xls.