< Въпрос по Библията от Посланието към римляните

В: Защо Павел е написал Посланието към римляните?

Отговор: Павел обикновено се беше срещал (или беше основал) църквите, до които пишеше, но Посланието към римляните е изключение. Павел без съмнение познаваше няколко души, но никога не беше бил в Рим. В крайна сметка Павел написа Посланието към римляните, защото Бог искаше това от него. Но Павел служеше като апостол не само на църквите, които беше основал, а беше апостол на Христос за всички вярващи. Посланието към римляните обикновено се счита за най-логичната и добре организирана книга, написана от добре организиран автор, който обикновено пишеше логично.

Павел искаше да им пише, преди да ги посети, и да изложи подробно какво е Евангелието, защо ни е нужно и как действа. Той искаше също така да обясни спасението в контекста на евреите и езичниците.

В: Какъв е общият план на Посланието към римляните?

Отговор: Ето една структура.

Римляни 1:1-17 Настоятелното послание на Павел

Римляни1:18-3:20 : Нашето осъждане

- Римляни1:18 Божият гняв срещу сериозния, ескалиращ, смъртоносен грях

- Римляни 2–3:20 И юдеите, и езичниците са без извинение, отговорни за своята вина

Рим.3:21 –5 Нашето оправдание

- Рим. 3:21-31 Христос ни оправда, а не нашите дела

- Рим. 4 Авраам: оправдан чрез вяра

- Рим. 5: Смъртта на Христос ни даде оправдание

Рим. 6–8 Нашето освещение

- Рим. 6: Ние сме обявени за мъртви за греха

- Римляни 7: Нашата непрестанна борба за освещение

- Римляни 8 Светият Дух: сила за свят живот

Рим. 9–11 Божият суверенен избор в Израил и нас

- Римляни 9 Божият избор на Израил в миналото

- Рим. 10 Божият избор днес

- Римляни 11 Изпълнението на Божия бъдещ избор за Израил

Римляни 12–16 Да живеем в съответствие със спасението си

- Римляни 12 Посветен живот в служба на Бога и другите

- Рим. 13 Покорна жизнь

- Рим. 14 Приемане на слабите във вярата

- - Без да ги съдим или да ги спъваме, а както би постъпил Христос

- Римляни 15:14–16:27 Бъдещите планове на Павел и признателността му към другите

В: В Римляни каква е разликата между послание и писмо?

Отговор: Посланието, от гръцката дума epistole, е вид писмо, което е било предназначено да се чете и разпространява публично.

В: Кога е починал Павел според Посланието към римляните?

Отговор: Общоприето е, че Павел е умрял по времето на Нерон, което би било по време на гоненията през 67 г. сл. Хр. Следователно той е написал всичко в рамките на около 34 години след смъртта на Исус.

Не знаем точната възраст на Павел, но в Деяния 7:58 Саул от Тарс е бил млад мъж, а във Филимон 9 Павел е бил възрастен мъж.

В: В Римляни 1:4, тъй като Исус беше обявен за Син Божий, беше ли Той Син Божий и преди това?

Отговор: Да. Човек може да бъде нещо, преди да бъде обявен за такова пред света. Исус е Син Божий по два различни начина.

Преди началото на времето Исус е бил роден (а не сътворен) от Отца. Никога не е имало време, в което Исус да не е бил Син Божий.

На земята Исус беше заченат без полово сношение от девицата Мария. Генетичният материал, който не беше предоставен от Мария (Y-хромозомата и др.), беше чудесно създаден от Бог Отец.

Така че, макар Исус винаги да е бил Син на Бога, Бог изчака, докато Исус се роди на земята, за да обяви това на човечеството.

Така че Исус равен ли е на Бог Отец или е подчинен на Бог Отец? Нека първо да направим отклонение и да отговорим на един по-прост въпрос; след това ще използваме този отговор, за да се върнем към този въпрос. На земята вашият малък син равен ли е на вас или ви е подчинен? Ако кажете, че той не е равен на вас, това е грешен отговор по две причини. Ако имаше някакво природно бедствие и само един от вас можеше да оцелее, бихте ли избрали да спасите себе си, защото синът ви не е толкова важен, колкото (според вас) сте вие? Ако синът ви е по-малък от вас, тогава по същата логика баща ви ли е по-велик от вас? Баща му ли беше по-велик от него? А баща му? Тогава прапрадядо ви ли беше Супермен? Не, синът ви по никакъв начин не е по-малък от вас или неравен на вас. Но синът ти се подчинява ли ти (поне, да се надяваме, през повечето време)? Или ти се подчиняваш и се подчиняваш на сина си? Сигурен съм, че е първото, а не второто. Ти и синът ти имате различни роли, поне докато той не порасне и не има деца. По същия начин Отецът, Синът и Светият Дух са равни по природа, слава и чест. Но те се различават по роля и ранг. На земята Исус се подчини (Евреи 5:7) и се научи на послушание (Евреи 5:8). Но дори и сега Отец може да бъде наричан „Бог на Исус Христос“ в Ефесяни 1:3. (За съжаление някои християни, като Августин от Хипо и Амброзий от Милано, биха се разминали в мнението си по последната точка.)

Въпрос: В Римляни 1:7 и 1 Коринтяни 1:3, тъй като гръцката дума „kai“ може да означава както „дори“, така и „и“, означава ли това, че Исус е Бог Отец, както проповядват сабелианите, модалистите и някои (но не всички) пятидесятници-унитаристи?

Отговор: Не. Нека разгледаме това обективно.

1. Всички са съгласни, че „и“ е основното значение на гръцката дума „kai“, но понякога тя означава и „дори също“.

2. Не може да се докаже учението за Единството, Троицата или каквато и да е доктрина въз основа на дума, която може да се преведе и по двата начина.

3. В тази глава от Посланието към римляните Исус се разграничава от Бог Отец в Римляни 1:9. Исус не е сирак, нито е Син без баща.

4. Исус също се разграничава от Отца на много места в Писанието, включително, но не само, в Ефесяни 1:3,17; Матей 3:16-17; 12:18; Марко 10:38-40; Лука 3:21-22; Йоан 1:1,33; 6:38; 14:16,26,28,31; 5:26; 6:28; 7:5; Деяния 5:31-32; 1 Коринтяни 11:3; 15:25-28; Евреи 1:9; 5:7-8. При кръщението си Исус не е извършвал номер с вентирология.

Сабелианството, изглежда, не е имало широк кръг от последователи, с изключение на кратък период в Рим. Ето част от учението на предникейските християни, според което Отецът и Синът са различни, но те не са проповядвали, че са разделени.

Атенагор (177 г. сл. Хр.) казва, че Отецът, Синът и Духът се различават в единството си. „Защита на християните“, гл. 12, стр. 134

Атенагор (177 г. сл. Хр.): „Самият Свят Дух, който действа в пророците, ние твърдим, че е излъчване от Бога, извиращо от Него и връщащо се обратно като лъч от слънцето. Кой тогава не би се учудил да чуе, че хора, които говорят за Бога Отец, за Бога Син и за Светия Дух и които провъзгласяват както тяхната сила в единство, така и тяхното разграничение в ред, се наричат атеисти? Нито пък нашето учение относно божествената природа се ограничава до тези точки; но ние признаваме също така множество ангели и служители…“ „Защита на християните“, гл. 10, стр. 133

Теофил (168–181/188 г. сл. Хр.) (откъс) „И така, Бог, като носеше Своето Слово в Своите недра, Го роди, излъчвайки Го заедно със Своята мъдрост преди всичко съществуващо. Той имаше това Слово за помощник в нещата, които бяха сътворени от Него, и чрез Него Той сътвори всичко.“ Теофил до Автолик, книга 2, глава 10, стр. 98

Ириней Лионски (182–188 г. сл. Хр.) казва: „Словото, а именно Синът, винаги е било с Отца; и тази Мъдрост, която е Духът, е била с Него, преди всяко творение.“ След това той продължава, цитирайки Притчи 3:19, 20 и т.н., показвайки, че Светият Дух е третото лице. Ириней, „Против ересите“, книга 4, глава 20.3, стр. 488

Тертулиан (ок. 213 г. сл. Хр.): „И ако, за да цитирам друг пасаж, «Така казва Господ на моя Господ Христос», Господът, който говори на Отца на Христос, трябва да бъде отделно но Същество. Освен това, когато апостолът в своето послание се моли: „Богът на нашия Господ Исус Христос да ви даде духа на мъдростта и на познанието“, Той, който е Богът на Исус Христос, дарителят на духовните дарове, трябва да бъде друг (от Христос). И веднъж завинаги, за да не се лутаме из всеки пасаж, Този, „Който възкреси Христос от мъртвите и ще възкреси и нашите смъртни тела“, със сигурност трябва да бъде, като оживител, различен от мъртвия Отец, или дори от оживения Отец, ако Христос, Който умря, е Отецът.“ „Против Праксеас“, гл. 28, стр. 625

Хиполитус (222–235/6 г. сл. Хр.) написа цяло произведение срещу Ноет, който „твърдеше, че Христос е Самият Отец и че Самият Отец се е родил, страдал и умрял“. „Срещу ереста на Ноет“, гл. 1, стр. 223

Хиполитус (222–235/236 г. сл. Хр.) „Той [Исус] не е казал: „Аз и Отецът сме едно“, а „ние сме едно“. Защото думата „сме“ не се отнася за едно лице, а за две лица и една сила.“ и цитира 1 Коринтяни 15:23–28. „Против ереста на Ноет“, гл. 7, стр. 226

Ориген (225–253/254 г. сл. Хр.) „Сега има много хора, които искрено се интересуват от религията и които изпадат тук в голямо объркване. Те се страхуват, че може би проповядват двама Богове, и страхът им ги тласка към учения, които са лъжливи и нечестиви. Или отричат, че Синът има собствена, различна природа, освен тази на Отца, и правят Този, когото наричат Син, Бог по всичко освен по име, или отричат божествеността на Сина, приписвайки Му отделно, самостоятелно съществуване и поставяйки сферата на Неговата същност извън тази на Отца, така че те да са отделени един от друг.“ Коментар върху Евангелието от Йоан, книга 2, гл. 2, стр. 323

Новатиан (250/4–256/7 г. сл. Хр.) (по подразбиране) говори за ереста на Сабелиус като за светотатство, тъй като той вярва, че Христос не е Синът, а Отецът. „Трактат за Троицата“, гл. 12, стр. 621–622

Дионисий Александрийски (246–265 г. сл. Хр.) „Растението, което израства от корена, е нещо различно от това, от което произхожда; и все пак то е от една и съща природа с него. А реката, която тече от извора, е нещо различно от извора. Защото не можем нито реката да наречем извор, нито извора – река. Въпреки това признаваме, че и двете са едно по природа, а също и едно по същност; и приемаме, че изворът може да се възприема като баща, а реката е това, което е родено от извора.“ „За единната същност“, стр. 120

Лукиан от Антиохия (ок. 300–311 г. сл. Хр.) „ясно за Отца, Който е наистина Отец, и за Сина, Който е наистина Син, и за Светия Дух, Който е наистина Свети Дух; като тези имена не са дадени неясно или безсмислено, а точно обозначават специфичната личност, ред и слава на тези, които са наречени така, така че по личност те са три, но в хармония са едно.“ Вероучението на Лукиан от Антиохия в „Вероученията на християнския свят“ от Филип Шаф, том 2, стр. 27

Методий (270–311/312 г. сл. Хр.) „Защото царството на Отца, на Сина и на Светия Дух е едно, както и тяхната същност е една, и тяхното владение е едно. Откъдето и с едно и също поклонение ние се покланяме на единното Божество в три Лица, съществуващо без начало, несъздадено, без край и за което няма наследник. Защото нито Отецът някога ще престане да бъде Отец, нито Синът – Син и Цар, нито Светият Дух – това, което е по същност и личност. Защото нищо от Троицата няма да претърпи намаление, нито по отношение на вечността, нито на общението, нито на властта. Защото не поради това Божият Син се нарича цар, защото заради нас Той стана човек“, „Реч върху Псалмите“, гл. 5, стр. 397. (виж също „Пирът на десетте девици“, беседа 8, гл. 10, стр. 338 и гл. 11, стр. 339)

В: В Римляни 1:8 по какъв начин вярата на римските християни е била известна по целия свят?

Отговор: Това има същото значение като 1 Солунци 1:8. Предвид размера и влиянието на град Рим, не е преувеличено да се каже, че римската църква е изиграла голяма роля в първите впечатления на много хора за християнството.

Въпрос: В Римляни 1:11 и Римляни 15:29 не е ли Павел малко самонадеян, като казва на римляните, че иска да дойде, за да им даде духовен дар?

Отговор: Ако Павел беше обикновен човек – може би. Но тъй като Павел беше апостол на Христос, той беше едновременно откровен и искрен, без да преувеличава. Няма нищо лошо да кажеш на някого, че можеш да му бъдеш от полза, ако това е истината.

В: Защо в Римляни 1:13-14 на Павел е било попречено да посети римляните по-рано?

О: Павел не казва, че това се дължи на сатанинска съпротива, както прави в 1 Солунци 2:18. По-скоро Павел имаше много служение за вършене там, където се намираше – на изток, в Мала Азия и Гърция. Освен това трябваше да намери начин да стигне дотам. Понякога е нормално плодотворното служение на едно място да забави отиването ти на друго място.

В: В Римляни 1:18 как може да е вярно, че Бог никога не се гневи?

О: Нека попитаме жителите на Содом и Гомора! Твърдението, че Бог никога не се гневи, е самонадеяно мислене, което противоречи на Писанието. За съжаление, тази грешка – да се доверяваме на собственото си мислене, вместо да вярваме на това, което казва Писанието – датира още от „Посланието до Диогнето“ (ок. 130–200 г. сл. Хр.). Климент Римски (96–98 г. сл. Хр.) и Ориген (225–253/254 г. сл. Хр.) са непоследователни по този въпрос. Въпреки това 19 раннохристиянски автори са приели, че Бог има гняв: Игнатий Антиохийски, Юстин Мъченик, Мелит Сардийски, Теофил Антиохийски, Ириней Лионски, Климент Александрийски, Тертулиан, Хиполитус, Комодиан, Новациан, „Трактат срещу Новациан“, Киприан Картагенски, Григорий Чудотворец, Викторинус от Петау, Петър Александрийски, Методий, Лактанций, Александър Александрийски и Евсевий Кесарийски (318–325 г. сл. Хр.). Еретикът Маркион, при преписването на Посланието към римляните, е превел „гняв“ вместо „Божия гняв“, според „Екзегетичния коментар на Уиклиф“ към Посланието към римляните 1–8, стр. 94.

Въпрос: В Римляни 1:18, когато се разкрива Божият гняв, това означава ли, че Божият гняв се разкрива в момента, в който се проповядва Евангелието, както учеше Карл Барт, или това проповядване е напомняне за действията, разкрити в историята?

Отговор: Вторият вариант е правилен. Хората са изпитвали Божия гняв още в старозаветните времена, преди да бъде дадено Евангелието.

В: В Римляни 1:18 как хората могат да задържат истината в неправдата?

О: За хората е твърде лесно да се съгласят, поне отчасти, с истината за това какво е правилно и най-добро за другите, но сами да не го прилагат на практика. Гръцката дума за безбожие, „асабеиан“, означава нещо повече от просто липса на вяра в Бога. Тя означава липса на благоговение пред Бога, така че се отнася и за онези, които интелектуално вярват в Бога, но не живеят в съответствие с това. Днес някои хора наричат това „практически атеизъм“. Те може да не казват, че са атеисти, но живеят така, сякаш са такива.

В: В Римляни 1:18 как хората са потискали истината?

Отговор: Някои хора, без да е по тяхна вина, са невежи по отношение на някои важни неща, но тук не става дума за това. Не всяко невежество е невинно. Някои хора не знаят истината за нещо, защото са знаели откъде да получат информацията и умишлено са избрали да не я разберат или да не й повярват, независимо от доказателствата. Както казва една близкизточна поговорка: „Не можеш да събудиш някой, който се преструва, че спи.“ Хората потискат истината за това, че абортът отнема невинния живот, не защото не могат да я видят, а защото не искат. Днес постоянно можем да видим как хората потискат истината в политиката.

Ето един реален и явен пример за това как правителството е потискало истината в древната история. Римляните имали много езически свещени институции, за които вярвали, че съществуват поради различни божествени или чудотворни причини. Много от тях били създадени от ранния римски цар Нума Помпилий. Римският историк Варро разказва, че един римски земеделец на име Теренций, докато ореше близо до гробницата на Помпилий, открил книги на Помпилий, в които били записани причините за създаването на свещените институции. Той ги предал на Сената, който, след като видял истинските причини за съществуването на институциите, наредил на претора да изгори книгите. Можете да прочетете за това в „Градът на Бога“ (413–426 г. сл. Хр.) на Августин от Хипо, книга 7, глава 34, стр. 141–142. Когато хората изгарят най-ранните екземпляри от книгите на собствената си религия, в която уж вярват, човек не може да не се усъмни в тяхната привързаност към истината.

В: В Римляни 1:18–23 как обяснявате на невярващите, че хората имат задължения към Бога?

Отговор: Независимо дали сме деца или възрастни, имаме задължения към родителите си. В училище имаме задължението да се подчиняваме на учителя. Когато шофираме, имаме задължението да спазваме законите и да се подчиняваме на указанията на полицая. При всички тези задължения, които повечето хора, освен тези в затвора, приемат, защо бихме си помислили, че нямаме никакво задължение към нашия Създател?

Бог ни даде живот, въздух, прехрана и ни моли да Го признаем и да Му се поклоним. За онези, които не искат да се поклонят на истинския Бог, след смъртта Бог ще ги изпрати в тяхната собствена вселена, отделена от Него. Разбира се, Бог е източникът на всяко добро и любов. Тази друга вселена е Огненото езеро.

В: В Римляни1:19 –20 как всеки може да познае Бога чрез природата?

Отговор: Пет точки, които трябва да се имат предвид в отговора.

1. Можем да научим много неща за Бога чрез природата. Например, никое сътворено нещо не може да се сътвори само. Има Създател, който е по-велик от сътворените същества. Можем също да видим Божието величие, сила и красота в Творението, макар то да е паднало.

2. Хората могат да измислят свои собствени странни тълкувания на фактите. Например, идеята за самозараждането – „научен факт“ от Средновековието – гласеше, че мухите могат да възникнат от гниещо месо, а животът може да възникне спонтанно от неживата материя.

3. Много важни неща за Бога не можем да узнаем чрез природата, като например Троицата, смъртта на Исус на кръста и второто пришествие на Исус.

4. Макар природата да не е достатъчна, за да ни научи на цялото Евангелие за спасението, тя е достатъчна, за да научи хората, че има Бог и че трябва да Го търсят.

5. Ако някой отхвърли истината, която знае за Всевишния Бог, Бог не е задължен непременно да му даде още истина.

В: В Римляни1:19 –20 всички нехристияни ли отиват в ада?

Отговор: Има само един правилен отговор, но той има два аспекта: не и да.

„Не“ – по четири причини

Н1. Не, защото някои хора, които все още не са християни, ще станат християни в бъдеще и ще отидат в Рая. Библейският термин за онези, които в крайна сметка ще бъдат в Рая, е „избраните“.

Н2. Не, защото в Стария Завет много благочестиви евреи, които спазваха Закона, умряха в очакване на идването на Месията, без да познават Месията (Ефесяни 3:4-6; 1 Петрово 1:10-11; 2 Петрово 1:19; ~Евреи 11:39-40). Те умряха преди Христос, но са в Рая.

N3. Не, защото Бог се е явил чрез Авраам, въпреки че Авраам не е имал Закона. Бог е способен да действа „извън рамките“ на нашите предразсъдъци и да доведе хората при Себе Си чрез Христос, както Той сам реши. Можем да бъдем сигурни, че всички, които са умрели, без никога да са чували за Христос днес – било то бебета, хора с тежки умствени увреждания или хора в дълбоко невежество – ще бъдат съдени справедливо от Бог, Който е и милостив. (Вж. Римляни4:15 ;5:12 ; ~Йоан 9:41)

N4. Някои християни смятат, че Христос е проповядвал на онези, които вече са починали, въз основа на 1 Петрово 3:19-20 и 1 Петрово 4:6. Климент Александрийски в „Стромати“ (193-202 г. сл. Хр.), книга 6, глава 6, стр. 490, казва, че на онези, които са били праведни според Божия закон, им е липсвала само вярата. За онези, които не са имали Закона, но са били праведни според своята философия, е било необходимо както вяра, така и покаяние от идолопоклонството. „Веднага щом им е била разкрита истината, те също са се покаяли за предишното си [идолопоклонническо] поведение.“ Вж. също „Стромата“, книга 6, глава 6, стр. 492. Ириней Лионски („Ириней срещу ересите“, книга 4, глава 27.1, стр. 499), Хиполитус (Фрагмент от „Коментар върху Псалом 19 или 20“, стр. 170. Също гл. 7.14, стр. 189) и Ориген (Ориген, „Против Целз“, книга 2, гл. 43, стр. 448) също са учили, че Христос е проповядвал на мъртвите, за да обърне някои от тях.

Други християни обаче не са съгласни с това.

Да, поради четири причини

Y1. Всички, които са, са били или някога ще бъдат спасени, се спасяват чрез Единствения Посредник и Спасител, Исус Христос (Деяния4:12 ; Йоан 10:7-8; Йоан 10:26-28).

Y2. Всички се нуждаят от Исус. Исус каза дори на религиозните еврейски фарисеи, че ако не повярват в Него, наистина ще умрат в греховете си (Йоан 8:24). Исус ги предупреди, че отхвърлянето на Бога ще ги изпрати в ада (Матей23:33 –36).

Y3. Дори бебетата, които са умрели, преди съзнателно да извършат някакво прегрешение, все пак се нуждаят от Исус, за да ги освети и да ги очисти от греховната им природа. Макар че те не са направили греховни избори и никога не са имали намерение да постъпват зле, те все пак притежават егоистична, греховна природа и се нуждаят от преобразуване чрез Исус, преди да отидат в небето.

Y4. Тъй като Исус спасява всеки, който ще бъде спасен, тогава всеки, който отива в Рая, рано или късно ще повярва в Христос (Римляни 14:10-11; Филипяни 2:9-11; Йоан 6:37,45).

По точка Y3 един християнин някога не се съгласи с мен по този въпрос и каза, че ако човек не може да вземе решение в полза на Исус, тогава не може да отиде в рая. Трябва обаче да разберем, на най-основно ниво, кое е това „нещо“, което ни спасява? В крайна сметка основната причина не е нашето решение, което ни спасява, защото дори не сме „ние“ тези, които ни спасяват. На най-фундаментално ниво именно Бог е този, който ни спасява. Той спасява всички спасени чрез Исус, но ние не знаем точно как ще направи това за бебетата, за онези, които са живели преди Христос и т.н. Това, което знаем, е, че Той е Бог!

В: В Римляни 1:20 до каква степен хората могат да научат Божията истина и Евангелието чрез наблюдение на творението?

Отговор: Можем да научим три неща, но не и четвърто.

1. Съществуването на някакъв Създател (личен или безличен) въз основа на съществуването на творението.

2. Божиите невидими качества, Неговата вечна сила и божествена природа (Римляни1:20 ).

3. Някои познания за Божия морален закон (Римляни2:14 –16).

От творението хората не могат да научат за тайната на Христос. (Ефесяни 3:4-6,9;6:19 ; Колосяни 1:26-27; 2:2; 4:3; Римляни 16:25-26; 1 Петрово 1:10-12).

Въпрос: В Римляни 1:20, възможно ли е някой да бъде спасен единствено чрез вяра в това, което може да се научи от Сътворението?

Отговор: В действителност никой не може. Както се казва в Римляни 3:9-20, освен Бог, никой не търси Бога.

Хипотетично погледнато, въпросът съдържа погрешна предпоставка. Въпросът предполага, че Бог е пасивен и че ако някой Го търсеше, Бог просто щеше да стои и да не желае да го привлече към истината. Всъщност Бог вероятно иска хората да повярват в истината повече, отколкото самите хора искат да повярват в нея.

В: В Римляни 1:24, 26, 28, тъй като Бог не харесва нечестието, защо тогава Бог е пожелал да предаде нечестивите хора на още по-голямо нечестие?

Отговор: Бог не харесва нечестието, но ако някой иска да бъде нечестив, Бог му позволява да върви в посоката, в която иска да отиде. Римляни 1 показва, че една от последиците на греха е желанието за по-тежък грях. Или желаете да грешите повече, или гладувате и жадувате за праведност, както Исус похвали в Матей 5:6. Между другото, християните никога не трябва да престават да гладуват и жадуват за повече праведност.

В: В Римляни 1:24, 26, 28 три пъти се казва: „Бог ги предаде“. Как Бог предава хората и има ли различни степени?

О: Някои добри художници могат само с няколко щриха да нарисуват нещо, а ти вече знаеш какво е нарисувано. По подобен начин Павел очертава кратка скица на сърцата на хората. Бог последователно ги предаде на нечистота, на мръсни страсти и на извратено мислене. Греховният свят е обърнат с главата надолу. Животните са станали по-важни от хората, половете са се променили, а грешното е станало правилно, поне в очите на света. Същият термин е използван в Стария Завет, където враговете на Израил са предадени на Израил в Изход 23:31 и Второзаконие 7:23. Още по-показателно е, че той се използва и когато Бог предава бунтовния Израил на враговете му в Левит 26:25; Второзаконие 28:25; Исус Навин 7:7; и Съдии 2:14; 6:1,13.

Предаването им от Бога не е просто пасивно оттегляне на Неговото благословение, както учеше Йоан Златоуст, а и активно довеждане на врагове, както показва Хабакук 1.

Въпрос: В Римляни 1:24, 26, 28 Бог ги предаде ли за поука на самите тях, на другите или за наказание?

О: Не е задължително да е само едно от двете. За онези, които имат уши да чуят, това може да бъде за поправяне. Мъдрите могат да се поучат от грешките на другите. Но за глупавите хора, които не се вслушват в поуката, това служи само като наказание, което може да доведе до по-нататъшно наказание. Човек може да си представи тези грехове като високи метални стълбове, закрепени към дървените керемиди на покрива ви, които по време на гръмотевична буря привличат Божия гняв.

В: В Римляни 1:25 гръцкият текст не казва „за лъжа“, а „лъжата“. Какво точно е тази лъжа?

Отговор: Това не е нито един от посочените отделни грехове, а по-скоро цялостната „лъжа“, че те не трябва да обръщат внимание на Бога и че нямат задължение да Му се подчиняват.

В: Означава ли Римляни1:26 –27 само че човек не може да се промени, за да стане хомосексуален, но ако е роден хомосексуален, е допустимо да практикува това?

О: Не. Римляни 1:26–27 казва, че както мъжете, така и жените съгрешават ужасно, като заменят естествените отношения с неестествени хомосексуални отношения. Сега някои са предложили, че само „замяната“ е нечестива и че е приемливо да си хомосексуален, ако си роден такъв. Но това не може да е така. Не само че в този стих се набляга на това, че самите отношения са „позорни“, но думата „заменят“, metallaso, е същата гръцка дума, използвана за заменянето на Божията истина с лъжа. Така че проблемът не е само в „заменянето“, а в „непристойните деяния с други мъже“, както се казва в Римляни1:27 . Тъй като Левит 18:22,24;20:13 и 1 Коринтяни 6:9-10 показват, че практикуването на хомосексуалността е зло, разбира се, че никога не е приемливо да се намираш в състояние на зло. Това важи независимо дали неморалността е хомосексуална или хетеросексуална – същността е, че всички ние сме родени с греховна природа и трябва да се родим отново, за да бъдем святи. Вижте също обсъждането на Левит 18:22,24;20:13 и 1 Коринтяни 6:9-10. Между другото, гръцкият термин „позорни страсти“ може да се преведе и като „страсти на позор“ според „The Bible Knowledge Commentary: New Testament“, стр. 443, или като „нечестни страсти“ според превода на Уест.

Павел беше евреин, а други еврейски автори, писали на гръцки, използват тази гръцка фраза „противоестествено използване“ (para physin) с значението на хомосексуалност в „Специални закони“ 3:39 на Филон и в „Против Апион“ 2.273 на Йосиф Флавий.

Ето едно еврейско писание, което има известна прилика с писанията на Павел. „Слънцето, луната и звездите не променят реда си; така и вие не променяйте Божия закон в безредието на вашите дела. Езичниците се отклониха, изоставиха Господа, промениха реда си и се подчиниха на дървета и камъни, на духове на измама. Но вие не бъдете такива, деца мои, като разпознавате в небесната твърд, на земята, в морето и във всички сътворени неща Господа, Който е сътворил всичко, за да не станете като Содом, който промени реда на природата.“ (Заветът на Нафтали 3:2-4). Цитирано от „The Expositor’s Bible Commentary“, том 10, стр. 27

Тертулиан в „De Corona“, гл. 6, стр. 96 тълкува Римляни 1:26 като казващ, че мъжете и жените са променили помежду си естественото употребяване в неестествено „като наказание за грешката си“.

Въпрос: По повод Римляни 1:26-27 скептикът Барт Ерман пише: „Когато размишляваме кои части от Библията имат значение в съвременния контекст, е важно да си припомним историческата гледна точка, че библейските автори са живели в свят, различен от нашия, и са отразявали предположенията и вярванията на хората в своя свят. В техния свят, за да дадем особено убедителен пример, не е съществувала концепцията за това, което ние считаме за хомосексуалност. Казано по друг начин, хомосексуалността не е съществувала в този свят. Защо? Не защото мъжете не са имали сексуални отношения с мъже (имали са) или жените с жени (имали са), а защото в този свят, както и във всеки друг свят, не е съществувало понятие за сексуална ориентация, докато тази идея не се е развила сред западните мислители през XIX и XX век.“ (Jesus, Interrupted, стр. 280)

Ерман използва двата предходни примера, за да направи обобщение. „Същото важи и за всички учения на Библията – за жените, за еднополовите връзки, за извънбрачния секс, за смъртното наказание, за войната, за богатството, за робството, за болестите, за… ами, за всичко.“ (Jesus, Interrupted, стр. 281)

А: Уау! Явно Ерман не е чел Стария завет от много дълго време, особено Левит 20:13. Сигурно той не мисли, че Левит 20 е бил „развит сред западните мислители през XIX и XX век“! Вместо през XIX век, това всъщност е било през XV век – преди Христа!

Каквото и да са правили по-късните езичници много векове по-късно, това не е повлияло на представата, че еднополовите връзки са нещо зло за един евреин (като Саул от Тарс или дори Исус), защото те са могли да четат Стария завет. Между другото, много преди да се появят западните мислители от XIX век, поне 11 раннохристиянски автори са писали конкретно срещу хомосексуалността още преди 325 г. сл. Хр. Можете да ги видите на www.BibleQuery.org/History/ChurchHistory/WhatEarlyChristiansTaughtOnDoctrine.html. Според мен Ерман тук е просто „невероятен“.

В: В Римляни1:26 –27 как Бог предава хората на похотта на сърцата им?

Отговор: Едно от наказанията за греха е по-голямото желание да се греши. Последствието от греха е, че той представлява порочен кръг. Можете да си представите непокаяния грях като астрономическа „черна дупка“, която поглъща всичко около себе си. Откровение22:11 и Даниил12:10 също подсказват, че и доброто, и злото ще се умножават.

В: В Римляни 1:30 как някои „измислят начини да вършат зло“?

Отговор: Правенето на зло не се ограничава до нещата, изброени в Библията, а включва и противоречането на Божията воля и на добрите неща в Библията. „Постъпвай с другите…“ срещу измислянето на нови начини да се измамват хора – било то с дребни измами, с инвестиции или чрез държавен служител с странни закони. Друг начин е да се измислят нови начини да се накърни репутацията на някого или да се измъчват хора, за да може това да се покаже във филми. Ако се направи нов филм, показващ нов вид ужас, бихте ли искали да го гледате? Ако сте Божие дете, тогава защо?

Има една басня за сърцето на нечестивите, наречена „Жабата и скорпионът“. Тя се приписва на Езоп, но всъщност не е била известна, докато не се появи в два руски романа през 1933 и 1940 г. В тази басня една жаба и един скорпион трябва да пресекат река. Скорпионът не може да плува, затова моли жабата да го пренесе на гърба си. Жабата се колебае, защото ако скорпионът я ужили, тя ще се удави. Скорпионът обяснява, че няма да ужили жабата, защото ако я ужили, и двамата ще се удавят. Така че жабата се съгласява и започва да преминава. На половината път скорпионът уживява жабата. Докато парализата обхваща жабата, тя пита скорпиона защо е направил това, защото сега и двамата ще умрат. Скорпионът отговаря, че не е могъл да се сдържи; това е в природата му. Злото не само може да навреди на другите, но често води и до самоунищожение.

В: Защо в Римляни 2:1-11 се наблюдава промяна в тона?

Отговор: Павел предвижда реакциите на читателите си. Римляни 1 подчертава какво са направили „те“; „те“ са нечестивите хора, които дори не са искали да се опитат да следват Бога. Вместо читателят да почувства, че това се отнася само за онези други хора, Павел сменя местоимението на „вие“ в Римляни 2:1, 3, 17. Това е „диатриба“ или хипотетичен двустранен разговор с читателя.

Това показва, че всеки сериозно не отговаря на изискванията, поне когато е отделен от Христос. Но както каза един проповедник, трябва да покажеш на хората, че са изгубени, преди да можеш да им покажеш, че се нуждаят от Спасител. Павел систематично излага аргументите за нашата безнадеждност, достигайки най-силната точка в Римляни 3:23. След това Павел ни показва надеждата в Христос, когато бяхме безнадеждни.

В: Какво ни учи Римляни 2:2-11 за Божия съд?

Отговор: Учи ни пет неща.

1. То е според истината – Римляни 2:2

2. То е неизбежно, освен ако човек не бъде простен. Римляни 2:3

3. Често се забавя. Римляни 2:4

4. Тежестта му зависи от натрупаната вина. Римляни 2:5

5. То е според делата на човека. Римляни 2:6-11

В: В Римляни 2:5 какво означава „упоритост“?

Отговор: Гръцката дума „скеротета“ е източникът на английската дума „склероза“. Така че вместо атеросклероза, т.е. втвърдяване на артериите, тук става дума за втвърдяване на душата.

В: В Римляни 2:5, ще се състои ли цялото Божие съждение в един ден?

О: Думата „ден“ тук не се отнася до двадесет и четири часа. Тя се отнася до времето, когато Бог ще съди. Ще има множество съди. Съд пред бема-престола за вярващите и Съдът на Великия Бял Престол за всички.

В: Римляни 2:6 част ли е от откъса Римляни 2:1-5 или от 2:7-11?

О: От граматична гледна точка човек би могъл да помисли, че е част от Римляни 2:1-5 заради местоимението „който“.

От организационна гледна точка обаче то принадлежи към Римляни 2:7-11, защото евреите често са писали и мислили в хиазми, а това е хиазъм. Думата „хиазъм“ идва от името на гръцката буква „Хи“, която прилича на „Х“. Хиазъмът е симетрична организация на мисълта, а Старият Завет е пълен с тях. Ето този хиазъм.

А1. Римляни 2:6 Бог ще съди всеки справедливо

- Б1. Римляни 2:7 Праведните ще получат вечен живот

- - В1. Римляни 2:8 Злодеите ще понесат гнева

- - В2. Рим. 2:9 Гняв за онези, които вършат зло

- Б2. Римляни 2:10 Слава за онези, които вършат добро

A2. Римляни 2:11 Бог съди безпристрастно

Въпрос: В Римляни 2:6-7 добрите дела условие ли са за спасението?

Отговор: Не, тук се говори за награди за добрите дела, а не за спасение чрез добри дела. Три точки, които трябва да се имат предвид в отговора.

1. Всички би трябвало да се съгласят, че добрите дела имат някаква връзка с вечния живот; двете трябва да вървят ръка за ръка.

2. В този пасаж липсва каквато и да е идея, че жертвата на Христос е непълна или недостатъчна. Липсва също така идеята, че хората заслужават вечния живот.

3. Тъй като делата не са предварително условие за спасението, а са свързани с него, тогава каква е тази връзка? Делата са свързани като израз, като резултат от спасението, както показват както Ефесяни 2:9-10, така и Яков 2:18-26. Те са знак за спасението, точно както сърдечният ритъм е знак, че човекът е жив.

В: В Римляни 2:6 ще бъде ли съдът различен за различните хора?

Отговор: Да, по редица начини.

За невярващите наказанието за едни ще бъде по-тежко, отколкото за други, както посочват Матей10:15 ;11:22 –24 и Марко 12:40.

За вярващите ще има различни награди в Небесното царство, както ни учат Матей 5:12;10:42 ; 6:19-21; Лука 6:23; 1 Коринтяни 3:12-15; и Откровение 22:12.

Като цяло, Исус в Матей 5:7 казва, че на онези, които проявяват милост, ще бъде проявена милост.

В: В Римляни 2:7 получаваме ли безсмъртен живот сега или по-късно?

О: Пълнотата на вечния живот ще получим по-късно, но вече сега получаваме сигурното обещание за него. За повече информация вижте обсъждането на 1 Тимотей 6:16. Християнинът притежава безсмъртие от момента, в който за първи път повярва.

В: В Римляни 2:11, тъй като Бог не прави разлика между хората, защо Той е направил разграничение между юдеите и езичниците (Римляни 3:1-2), особено моабитите?

О: Първо трябва да направим разграничение между вечната справедливост и земните обстоятелства и проклятия. Библията ни учи, че Бог не прави разлика между хората по индивидуален начин в много отношения (като например спасението), но Бог прави разлика между хората и тяхната националност в други отношения. Обърнете внимание, че примери и за двете страни се срещат в същите книги, така че този контраст не е случайна „грешка“ на различни автори, а умишлено намерение от страна на Павел.

Бог не прави разлика между хората в съда и по отношение на онези, които Го търсят или Го отхвърлят:

Защото при Бога няма лицеприятие (или Бог не проявява пристрастие) в Римляни2:11 и Деяния10:34 –35 (Петър говори). Всички имат еднаква стойност пред Бога (Галатяни3:28 ). Бог спасява всички, които Го призовават (Римляни10:11 –12). Спасението е еднакво за юдеите и езичниците (Деяния17:26 –27)

Бог съди според делата, въз основа на Римляни 2:6; Псалом 62:12; Еклесиаст 12:14; Осия 12:2; Притчи 24:12 (LXX); (частично) Матей 16:27; 2 Коринтяни 11:15; 2 Тимотей 4:14. В еврейските писания Мишна „Абот“ 3:15.

Бог наистина благоволява към някои: Писанието никога не твърди, че Бог е създал всички хора при еднакви обстоятелства. Наблюденията върху живота потвърждават това. Аарон беше посветен за свещеник, а действията му на планината Синай показват, че той не е бил непременно по-заслужаващ. Всеки човек във всяка култура има възможността да научи достатъчно за Бога чрез Творението, за да може да потърси да научи повече. Исус обещава в Матей 7:7-12, че онези, които молят, търсят и чукат, ще получат, ще намерят и ще им се отвори вратата.

В обобщение,

1. В този живот някои хора имат по-добри обстоятелства от други.

2. Бог съди всеки справедливо и взема предвид всички фактори.

3. Независимо от обстоятелствата на даден човек, никой няма извинение да не действа според истината, която вече притежава.

Въпрос: В Римляни 2:12 всички, които никога не са чували за Закона на Стария Завет или за Христос, отиват ли в ада без никакъв шанс да бъдат спасени?

Отговор: Не. Йов не е бил непременно евреин, а Бог му се е явил. Авраам и всички до Мойсей също не са имали Закона на Стария Завет. В крайна сметка не послушанието към Евангелието спасява, нито дори самото Евангелие. Бог е този, който спасява чрез Исус, и Той може да прави нещата както пожелае.

В: В Римляни 2:14 как е възможно езичниците да бъдат закон за себе си?

О: Според „Екзегетичния коментар на Уиклиф“ (Римляни 1–8, стр. 153) стоическите философи са считали, че законът е вкоренен в природата. Но тук, в Посланието към римляните, това не означава, че хората могат да измислят какъвто и да е закон и морал, които желаят да следват.

Това означава

1) Всички имат някаква представа за истината, заложена в природата и в съвестта им (Римляни1:19 –20;2:14 –16).

2) Всички носят отговорност да следват цялата истина, която познават (Римляни 2:15).

3) Всички, които се опитват да следват истината, която познават, ще се провалят (Римляни 3:23) и ще са наясно с това.

4) Бог е справедлив; грехът не се отчита там, където няма закон (Римляни4:15 ;5:13 ).

5) Въпреки това, някои форми на невежество не са невинно невежество (Римляни1:21 -22,25).

Въпрос: В Римляни 2:14-15; Деяния 23:1; 24:16; 1 Коринтяни 8:7,10,12; 1 Тим. 1:5,19, 3:9, 4:2; 2 Тим. 1:3; Тит 1:15; Евр. 9:14, 10:22; 13:18, какво казва Библията за съвестта на хората?

О: Всъщност тя не казва, че законът е написан в сърцата им, а по-скоро, че делото на закона е написано там. Можете да се обърнете към съвестта на хората, когато свидетелствате. Хората имат обща представа за добро и зло – но защо, ако няма Бог? Бихте ли искали да отидете в рай, където всички, покаяли се или не, са там?

В: В Римляни 2:16, Псалом 44:21; 139; Еремия 23:24; Йоан 21:17; 1 Коринтяни 14:25; Исая 44:7; Лука 12:6 как Бог съди тайните на хората?

Отговор: Разбира се, Бог е навсякъде и Бог знае всичко, но тези стихове казват и нещо повече от това. Няма нищо, което да направите, което да е скрито от Бога и да не бъде разкрито по време на съда. Като християнин можете да правите каквото пожелаете, като имате предвид, че всичко, което правите – дори и в тайна – Бог вижда, ангелите може да виждат, дори демоните може да виждат, а вероятно и хората в небето. И така, като имате това предвид, правете каквото искате. Както е казал един християнин: „Ако ви е приятно да угаждате на Бога, можете да правите както ви е угодно.“

В: В Римляни 2:16 Павел проповядва ли „своето собствено Евангелие“?

Отговор: Има само едно истинско Евангелие (Галатяни 1:8), но то беше и на Павел, точно както е и наше.

В: В Римляни 2:17-20 юдеите взеха нещо добро от Бога – Закона – и го поставиха на мястото на Бога. По какви други начини хората могат да вземат нещо добро от Бога и да го поставят на мястото на Бога?

О: Когато израилтяните, които се скитаха в пустинята, бяха ухапани от змии, Бог каза на Мойсей да издигне бронзова змия, и когато хората я погледнеха, те щеше да останат живи. По-късно, по времето на Езекия, те я нарекоха Нехуштан и й кадяха, затова Езекия я унищожи (2 Царе 18:4). Евреите по времето на Еремия се уповаваха на Храма (Еремия 7:1-15). Оттогава насам хората се уповават на познаването на Писанията и на своите водачи. От 325 г. сл. Хр. насам хората се уповават също така на долара, на църквата си, на делата си, на мощите, както и на жертвите и приносите си към Бога. Те се уповават на това да помагат на бедните или да проповядват Евангелието като заместители на прославянето на Бога чрез начина си на живот.

Нашата сигурност е в Бога. Няма сигурност в закона, нито в обрязването, нито в което и да е от тези други неща. Въпреки че Исус нарече фарисеите „слепи водачи“ в Матей 15:14, те все пак се хвалеха, че са водачи на слепите.

Въпрос: В Римляни 2:19 каква е разликата между това да бъдеш водач на слепите и светлина за онези, които са в тъмнина, и как вярващите трябва да бъдат и двете?

Отговор: Когато си водач на сляп човек, му посочваш правилния път и му помагаш да избегне конкретни опасности, препятствия и падане. Това може да бъде активна роля. Когато си светлина за онези, които са в тъмнина, като цяло даваш пример, така че те да могат да следват светлината на фенера ти и в крайна сметка да излязат от тъмнината. Разбира се, в пещера не поставяш фенера на едно място , а не стоиш на друго. Фенерът е с вас и те виждат пътя според това къде се намирате. Може би не виждат подробностите, нито капаните по пътя, но виждат посоката, в която искат да вървят – не толкова от това, което казвате, колкото от това, какъв човек виждат, че сте. Като вярващи нашият живот трябва да бъде свидетелство, но това са два различни аспекта на нашето свидетелство.

Веднъж една християнка взе групово такси и каза, че е студентка, за да получи студентската отстъпка, въпреки че вече беше завършила колежа. Не съм сигурен дали изобщо е осъзнавала, че е направила нещо погрешно – докато не я смъмрих за това. Това означава да бъдеш водач на слепите. Когато отидете на фирмена вечеря и много хора се напиват, а вие не пиете, въпреки че алкохолът е безплатен, и те знаят, че сте християнин, вие не казвате нищо конкретно, но сте светлина.

Въпрос: В Римляни 2:20 каква е разликата между това да бъдеш наставник на неразумните и учител на новоповярвалите, и как вярващите трябва да бъдат и двете?

О: Както казва Марк Твен, глупак е този, който „знае твърде много неща, които не са така“. Глупаците се нуждаят от поправка, за да се отучат от лъжливите неща, които са научили, и, което е по-важно, да правят разлика между лъжливите и истинските неща, които са научили. Бебето или детето знае, че трябва да се учи, а ти трябва да му преподаваш истината, на неговото ниво.

Една персийска поговорка гласи: Този, който знае, но не знае, че знае, спи; събуди го. Този, който не знае, но знае, че не знае, е дете; научи го. Този, който не знае и не знае, че не знае, е глупак; избягвай го. Този, който знае и знае, че знае, е мъдър човек; следвай го.

В: В Римляни 2:21-23 защо на хората им е толкова лесно да поучават другите, но сами не следват същите тези неща?

Отговор: Матей 7:3-5 и Лука 6:41-42 казват, че хората са толкова нетърпеливи да извадят съчката от окото на другия, когато в собственото си око имат греда. С нашата греховна природа и естествената ни паднала гордост ние, съзнателно или несъзнателно, се фокусираме върху добродетелите си и омаловажаваме греховете и недостатъците си, а често се фокусираме върху греховете и недостатъците на другите. Но поне ако осъзнаем, че самите ние имаме тази склонност, тогава вече сме една крачка напред. Следващата стъпка е да помолим Бог да ни покаже нашите недостатъци, включително и скритите. Давид казва в Псалом 19:12-13а: „Кой може да разбере грешките си? Очисти ме от скритите ми грехове. Пази и Твоя слуга от престъпленията на гордостта; нека те не властват над мен.“

В: В Римляни 2:21-25, преди да погледнем с пренебрежение към тези евреи за това, че са непоследователни, понякога и ние, като християни, сме непоследователни и лицемерни. Какво бихте казали, за да помогнете на един лицемерен християнин?

Отговор: Не заблуждаваш Бога; всъщност, не заблуждаваш никого. Дори ако ти и твоят грях не бъдат разкрити сега, те могат да бъдат разкрити по-късно. Вместо често да се тревожиш за това, просто не съгрешавай изобщо. Трябва да искаш да бъдеш добър пример за другите. Не гледай към краткосрочното удоволствие, а към дългосрочната ситуация, в която грехът ти ще те постави. Каквото посее човек, това ще пожъне.

Погледни в огледалото за задно виждане на живота си и потърси добротата и милостта, които Бог ти е показал. В бъдеще, когато погледнеш назад, ще бъдеш ли доволен от това, което виждаш? Когато застанеш пред съдилището на Христос, наистина ли искаш да Му обясняваш защо си направил това, което си направил, при положение че си знаел по-добре?

За да получите помощ в борбата си, намерете си партньор, пред когото да се отчитате. Срещайте се лично, по телефона или по електронен път веднъж седмично, или дори по-често, молете се заедно и честно споделяйте с другия човек как се справяте в Господа.

В: В Римляни 2:24 по какъв начин името на Бога беше хулено сред езичниците чрез юдеите и заради вярващите като цяло?

Отговор: Евреите бяха Божият избран народ, но поради своето неподчинение, нечестие и отхвърляне на Месията те не се държаха като Божия народ. Злите дела на онези, които се смятаха за Божия народ, опозориха Бога в очите на другите.

Невярващите знаят, че евреите (и вярващите като цяло) следват Създателя и Писанията. Но когато погледнат начина на живот на някои вярващи, „кражбите“ (в търговията и другаде) и „прагматизма“ им спрямо зли религиозни неща, те питат: „Каква е разликата?“ и не виждат убедителна причина да вярват в неща, в които дори някои вярващи се държат така, сякаш не вярват.

Днес всеки християнин, който е известен на другите като християнин, е свидетел за Бога. Въпросът тогава не е дали сте свидетел или не, а дали сте добър свидетел или лош свидетел. Както се казва в „The Expositor’s Bible Commentary“, том 10, стр. 34, етикетът на бутилката трябва да съответства на съдържанието.

Гръцкият Епиктет критикува някои стоици за това, че не практикуват това, което проповядват; по същия начин Павел изобличава евреите, които не се подчиняват на това, в което вярват интелектуално.

В: Защо в Римляни 2:24 това богохулство има значение? С други думи, кой чува и вижда това богохулство?

Отговор: В Римляни2:24 се казва, че езичниците (неевреите) виждат богохулството на евреите. Това има значение по три начина.

1. Това има тенденцията да отблъсква хората от Бога, когато виждат онези, които се наричат Божии хора, да богохулстват срещу Божието име.

2. Бог казва, че е ревнив Бог. Част от това е, че Бог не харесва името и репутацията Му да бъдат клеветени и опозорявани.

3. Това може да съблазни младите вярващи, които са смятали, че даден грях е сериозен, но когато видят по-зрели християни да го извършват, те може да стигнат до заключението, че в крайна сметка той не е толкова сериозен.

В: В Римляни 2:25 и Филипяни 3:2-5, освен от Библията, откъде знаем, че евреите по времето на Павел са се уповавали прекалено много на обрязването?

Отговор: Вярвало се, че „никой обрязан няма да слезе в Геена“ (Екзодус Раби 19 [81c]); виж също Танх. Б. 60(б), 8; Битие Раби 9 [30(а)]. В „Берешит Раби“ 48 е записано, че Авраам е стоял точно пред портите на Геена, за да се увери, че никой обрязан човек няма да отиде там.

В: В Римляни 2:25-29 Павел ли е бил против евреите?

Отговор: Не. Някои хора твърдят това, но този стих показва точно обратното.

На първо място, Павел е против лицемерните евреи.

Второ, Павел казва, че има хора, които следват истината, но не са обрязани като евреи.

Накрая, Павел тук издига като най-висок стандарт това да бъдеш истински юдеин. Така че Павел хвали истинските юдеи, които следват Божия закон без лицемерие.

В: Защо в Римляни 2:27 Павел споменава, че дори нравствените неевреи ще съдят евреите, които не спазват закона?

Отговор: Една от вероятните причини е, че юдеите смятаха, че праведните ще съдят неправедните, както се казва в 1 Енох 91:12; 98:12; „Апокалипсисът на Авраам“ 29:19-21; „Мъдрост“ 3:8. И все пак Исус каза, че дори жителите на Ниневия (които се покаяха по времето на Йона) и царицата на Сава ще възстанат в съд срещу евреите, които отхвърлиха думите на Исус в Матей 12:41-42 и Лука 11:31-32.

Въпрос: Защо в Римляни 2:27 Павел споменава, че дори нравствените неевреи ще съдят евреите, които не спазват закона?

Отговор: Една от вероятните причини е, че евреите смятаха, че праведните ще съдят неправедните, както е записано в 1 Енох 91:12; 98:12; „Апокалипсисът на Авраам“ 29:19-21; Премъдрост 3:8. Но Исус каза, че дори жителите на Ниневия (които се покаяха по времето на Йона) и царицата на Сава ще възстанат в съд срещу евреите, които отхвърлиха думите на Исус в Матей 12:41-42 и Лука 11:31-32.

В: В Римляни 3:2 какво точно означава да ти бъдат поверени Божиите пророчества?

Отговор: Да ти бъдат поверени не означава само да ги приемеш, но и да ги съхраниш и предадеш нататък.

В: В Римляни 3:4 какво означава „Бог да е верен, а всеки човек лъжец“?

Отговор: Това не оправдава лъжата на никого. По-скоро означава, че Бог остава верен, дори ако всеки човек на земята мисли обратното. Това, че Бог е верен, е абсолютна истина. Ефесяни 4:25 казва, че трябва да се откажем от лъжата и да говорим истината.

В: В Римляни 3:5 как неправедността на хората изтъква/показва Божията праведност?

О: Праведността и неправедността не са равни и противоположни. По-скоро неправедността е недостатък или изкривяване на Божията праведност. Като доказателство за това, дори в своята неправедност хората често признават, че са неправедни, и предпочитат праведността – поне у другите.

В: В Римляни 3:7 лъжите на хората прославят ли Бога?

Отговор: Лъжите на хората никога не прославят Бог пряко. Въпреки това Римляни 3:7 разкрива удивителния факт, че въпреки лъжите и измамите на хората, те като цяло все пак признават Бог и Неговия морален закон.

Въпрос: В Римляни 3:8 защо не трябва да вършим зло, за да се получи добро? (Руската секта „Хлисти“ и злият разпутник Григорий Распутин проповядваха това.)

О: Ако това беше вярно, тогава Сатана би причинил повече добро от всеки друг. Бог много пъти използва злото за добро. Това обаче не оправдава хората да вършат зло, нито предпазва хора, живели като Распутин, от това да понесат последствията в Огненото езеро за злото си. Вижте обсъждането на Римляни 6:1,15 за повече информация.

Когато го попитаха защо казва, че грехът е незаменим пред Бога, Распутин отговори: „Разбира се, малки отче“, каза той, „нашият Спасител и светите отци са осъдили греха, тъй като той е дело на Злия. Но как можеш да изгониш злото, малки отче, освен чрез искрено покаяние? И как можеш да се покаеш искрено, ако не си съгрешил? …Махни си Писанията!“, изрева той. „Свещените писания! Наистина, предупреждавам те, малки отче, престани с този суетен и безполезен труд, за да можеш да застанеш пред Господа. Приеми живота такъв, какъвто е, защото само той ти е даден от Бога. И нека ти кажа следното. Не се замисляй вечно откъде идва грехът, колко молитви трябва да каже човек на ден и колко дълго трябва да пости, за да избяга от греха! Греши, ако грехът все още се крие в теб; само по този начин можеш да го преодолееш! Греши, тогава ще се покаеш и ще изгониш злото от себе си. Докато таиш греха тайно в себе си и страхливо го прикриваш с пост, молитва и вечни разсъждения върху Писанията, толкова дълго ще останете лицемери и негодници, а такива са мразни на Господа. Мръсотията трябва да бъде изгонена, чуваш ли, малък отче? Едва тога , тогава ароматът ти ще бъде благоуханен пред Господа?““ (Распутин: Светият дявол, стр. 54–55)

Обърнете внимание на извратената му логика.

1) Тъй като това е лошо, трябва да се покаете за греха.

2) Не можеш да се покаеш за греха, освен ако не си съгрешил.

3) Следователно, за да преодолееш греха в себе си, първо отиди и съгреши!

Хората са достатъчно умни, за да измислят някакво оправдание, с което да оправдаят почти всяко зло дело, поне в собственото си съзнание, ако се постараят достатъчно.

Въпрос: В Римляни 3:11, Псалом 14:2-3, Псалом 53:3, тъй като никой не търси Бога, как е възможно Давид да е търсил Бога в Псалом 27:8, 105:4; 31:1, 34:4; 28:1-2, 42:1-2; 120:1?

Отговор: Римляни3:11 всъщност цитира Давид от Псалом 14:2. В отговора трябва да се вземат предвид пет точки.

1. Мнозина, включително Давид, наистина търсят Бога (Еремия 29:13; Второзаконие 4:29)

2. Никой, включително и Давид, не търси Бога сам по себе си.

3. Бог ни възлюби, преди ние да Го възлюбим (1 Йоан4:19 ), и Бог ни потърси, преди ние да Го потърсим. Никой не може да дойде при Исус, освен ако Отец не го привлече (Йоан 6:44).

4. Дори нашата вяра и нашето търсене на Бога са дар, даден от Бога.

5. Ключова роля на Светия Дух е да убеждава света в греха, в правдата и в съда (Йоан 16:8-11). По този начин Бог е дал на всеки някакво свидетелство. Предполага се, че на всеки е даден дарът на поне някаква способност да Го търси. Някои истински християни обаче не са съгласни с тази последна точка.

Йоан Златоуст (392–407 г. сл. Хр.) казва следното в своя „Коментар върху Посланието към Галатяните“, глава 2, стих 20, стр. 23, когато се позовава на Псалом 63:1: „Освен това тези думи ни учат, че всеки човек справедливо дължи на Христос толкова голяма благодарност, сякаш Той е дошъл само заради него, защото Той не би се въздържал от това Свое снизхождение дори и за един-единствен човек, така че мярката на Неговата любов към всеки е толкова голяма, колкото и към целия свят. Наистина Жертвата беше принесена за цялото човечество и беше достатъчна, за да спаси всички, но тези, които се радват на благословението, са само вярващите.“ Йоан Златоуст споменава, че вечерята е била приготвена за всички в Лука14:16 , но когато гостите не дошли, Той поканил други. (Това е от „Никейските и постникейските отци“, Първа серия, том 13, стр. 23.)

В: В Римляни3:13 –19 тези пасажи от Стария Завет отнасят ли се за някои зли хора или за всички хора?

Отговор: Те се отнасят до всички нас, в една или друга степен. Един от цитираните пасажи, Псалом 14:1-3, изрично казва, че се отнася за всеки. Освен това, в Посланието на Яков2:10 се казва, че всеки, който спазва целия закон, с изключение на една точка, все пак е виновен за нарушаване на закона.

В: В Римляни 3:20 законът ли е бил неуспешен?

О: Вашето мнение зависи от това, за какво според вас е бил създаден.

Ако надеждата на някого е била, че може напълно да спазва закона и само чрез това да бъде оправдан пред Бога, тогава да. Но Павел казва друго; в 1 Тимотей 1:8 той казва, че законът не е създаден за праведните, а за неправедните. Той е бил „възпитател“, който да ни обучава в праведност. Едно богато семейство може да наеме възпитател за сина си. Възпитателят беше комбинация от учител, наставник и строг дисциплинар. По същия начин Римляни 3:20 казва, че целта на закона беше да ни направи съзнателни за греха.

Законът не е направил хората зли. По-скоро той е бил като рентгенова снимка, която разкриваше какво има вътре в нас. Нямаше да знаем, че една крива линия може да бъде права, ако не бяхме видели права линия.

В: В Римляни 3:21-26 някои библейски пасажи могат да предизвикат пробуждане или дори да променят цял град. Но днес ще разгледаме един пасаж, който промени половината континент. В своята Библия Мартин Лутер го нарича „главната точка и най-централното място на Посланието и на цялата Библия“. Как мислите, че това даде начало на Лутеранската реформация?

О: По-голямата част от религията се състои в това да правиш онова, което трябва, за да си осигуриш място в рая, нирвана или дори сливане с космическия огън. В римокатолицизма (но не и в източноправославието) целта беше да се ограничи престоят в мъчителния Чистилище. Но Лутер откри от Павел, че истинското християнство не е „правене“, а „свършено“. Не става въпрос за това, което правим ние, а за това, което Христос вече е направил за нас. Всички тези допълнителни покаяния, за които свещениците казваха, че Бог иска от тях да ги извършват, когато съгрешават, всъщност отвличаха вниманието и отнемаха от значението на завършеното дело на Христос. Когато Мартин Лутер и другите видяха това с нови очи, съм сигурен, че са трябвало да спрат за миг и да си поемат дълбоко дъх. Това беше събитие, разтърсило целия континент.

Въпрос: В Римляни 3:22 става дума за нашата вяра в Исус или за вярата на Исус?

Отговор: Това е нашата вяра в Исус, както се посочва в „Евангелски коментар на Библията“, стр. 933, „Библейски коментар на Експозитора“, том 10, стр. 41, и „Екзегетичен коментар на Уиклиф“ – Римляни 1–8, стр. 224–225. Но това е Божията праведност, както се посочва в Римляни 3:21, 22, 25 и 26.

В: В Римляни 3:23 каква е разликата между „грехове“ и „грях“?

Отговор: В Посланието към римляните „грехове“ са неща: действия, мисли или думи, противоречащи на Божията воля, или действия и думи, които би трябвало да извършим, но сме пропуснали да извършим. „Грех“ е движещата сила зад тези зли действия. „Грехове“ с „с“ се среща само в Римляни 3:25; 4:7; 7:5 и 11:27. По същия начин „съгрешиха“ се среща само в Посланието към римляните 2:12 (два пъти), 3:23; 5:12, 14, 16. „Грях“ без „с“ се използва на 43 места в Посланието към римляните, като се започва с 3:9: „Езичниците, че всички са под грях“

Въпрос: В Римляни3:23 –24, ако всички оправдани са същите като всички, които са съгрешили, тогава всички ли ще отидат в Рая, както учат универсалистите?

Отговор: Не, универсализмът е ерес. Всеобщото осъждане, както на юдеите, така и на езичниците, и всеобщото предложение за праведност чрез вяра, отправено както към юдеите, така и към езичниците, не означава, че всеки човек приема това предложение. Вижте обсъждането на Колосяни 1:20 за отговора и за повече информация.

В: В Римляни 3:24 кои са шестте начина, по които сме оправдани?

О: Ето шестте начина.

Ние сме оправдани по благодат, чрез изкуплението в Христос Исус, както се казва в Римляни 3:24.

Ние се оправдаваме чрез вяра, както е посочено в Римляни 5:1.

Ние сме оправдани чрез кръвта, както е посочено в Римляни 5:9.

Оправдаваме се чрез сила, както е посочено в Римляни 4:24-25.

Ние сме оправдани от Бога, както е посочено в Римляни 8:33.

Ние сме оправдани чрез дела, както е посочено в Яков 2:24, което означава, че делата са доказателство и плод на нашето оправдание.

Въпрос: По отношение на Римляни 3:24, какво бихте казали на някой, който смята, че хората от древността или от други места, които са били спасени, са били спасени без Христос?

Отговор: Ако това беше вярно, тогава смъртта на Христос на кръста не би била необходима, а само една възможност. Когато Исус се молеше в Гетсиманската градина, питайки Бог Отец дали има друг начин, защо Бог не би казал: „Разбира се, не е нужно да минаваш през това“?

В: В Римляни 3:25 до каква степен смъртта на Христос е премахване на Божия гняв и до каква степен е премахване на нашата вина?

Отговор: Те вървят ръка за ръка като дърва за разпалване и огън. Това е премахване на факта, че сме под Божия гняв, защото е премахване на нашата вина чрез жертвата на Исус Христос.

В: Означава ли Римляни 3:25, че Христос ни е спасил от греховете ни до момента, в който сме се родили отново, а след това сме оставени на себе си?

Отговор: Не. Идеята, че „ако ще стане, зависи от мен“, не е библейска. Много хора от Църквата на Христос вярват, че губиш спасението си всеки път, когато съгрешиш, но го възвръщаш, когато се покаеш. Странно е, че те не вярват, че човек трябва да бъде кръстен отново , за да бъде спасен отново. Както остроумно отбеляза един човек, който не принадлежи към „Църквата на Христос“, те вярват, че човек се измива веднъж, а след това се „почиства химически“.

В: В Римляни 3:25, тъй като смъртта на Христос е умилостивение за всички наши минали грехове, тогава ако един християнин умишлено съгреши, отива ли той или тя в ада, както би могло да подскаже Евреи 10:26-31?

Отговор: Не. Бог не само ни даде спасение, но и поддържа нашето спасение, както показват 1 Йоан 1:8-10 и 1 Йоан 2:2. Бог осъществява нашето спасение, като ни запечатва за спасение в Ефесяни 1:11-14.

В: В Римляни 3:27-28 Павел говори ли за делата на Мойсеевия закон или за добрите дела като цяло?

О: На първо място, има само един закон – Божият закон. Макар Павел да има предвид заповедите, които юдеите са научили (Римляни3:21 ), той не е пропуснал частите от Божия закон, които езичниците са имали, тъй като ги споменава изрично в Римляни3:29 –30.

Нека за момент приемем за вярно това, което някои погрешно твърдят, а именно, че Павел говори само за това, че Мойсеевият закон не може да допринесе за заслужаването на спасението и следователно е възможно добрите дела частично да заслужат спасението. Мойсеевият закон обаче не само посочваше лошите неща, които те не трябваше да правят, но и конкретно определяше добрите дела, които трябваше да вършат. Ако това, което някои погрешно твърдят, беше вярно, тогава заповедите, които Бог е дал, не биха могли да им помогнат да заслужат спасението, но други заповеди, които Бог не е дал (поради забрава, злоба или по някаква друга причина), биха могли да го направят.

Основният въпрос тук е, че има само Един Бог и хората или се опитват да Му се подчиняват, или да Му се противопоставят. Не само че този стих не показва, че добрите дела могат да заслужат спасението, но Ефесяни 2:8-9 доказва, че те не могат.

За да разберете по-добре връзката между вярата, която се изразява в действие, и това, че човек не се оправдава чрез дела, вижте следващата глава в Библията – Римляни 4.

Въпрос: В Римляни 3:28 как човек се „оправдава чрез вяра, без дела на закона“, докато Яков2:24 казва: „Човек се оправдава чрез дела, а не само чрез вяра“?

О: Ние сме спасени по благодат само чрез вяра, но истинската вяра не е сама по себе си, а е съпътствана от дела. Отговорът е показан чрез една аналогия: „Наистина е невъзможно да се отделят делата от вярата, точно както е невъзможно да се отделят топлината и светлината от огъня.“ Този цитат е на Мартин Лутер. Ако вие и вашите приятели сте около лагерен огън и си готвите храна, един „лагерник“ на име Павел би могъл да отбележи, че не светлината от огъня готви храната, а топлината. Той би добавил също, че насочването на фенерчето към лагерния огън също не помага с нищо. Друг „лагерник“ на име Джеймс би казал, че не можете да разберете дали огънът все още е там, за да сготви храната, освен по светлината. Той би казал, че ако няма светлина, тогава няма и готвене.

Вижте обсъждането на Яков 2:14-25 за по-изчерпателен отговор.

В: В Римляни 4:1 по какъв начин Авраам беше баща на Павел по плът?

Отговор: Авраам, както и ние, беше оправдан чрез вяра, както се казва в Битие 15:6. Думата за „баща“ се използваше и за „предшественик“, а тъй като Павел беше евреин, Авраам беше негов предшественик. Това е единственият случай, в който думата „праотец“ се използва в Новия Завет, според „The Bible Knowledge Commentary: New Testament“, стр. 452. На стр. 453 също се казва, че равините учеха, че Авраам е имал излишък от заслуги, достъпни за неговите потомци.

В: Как Римляни 4 се вписва след Римляни 3?

Отговор: Римляни 3 твърди, че съществува праведност от Бога, независима от делата на закона. Римляни 4 дава библейски пример: Авраам.

В: В Римляни 4:3, 4, 5, 6, 8, 9, 10, 11 Павел използва думата „приписва“ или „приписано“. Как ни се приписва праведността?

О: Бог е праведен и ако ще наказва някой грях, за да бъде праведен, Той трябва да накаже всички грехове. Смъртта на Исус на кръста удовлетвори Божието изискване за справедливост за нашите грехове. Тя ни се приписва, когато повярвахме; това „приписване“ не „нараства“, докато вършим добри дела, нито се „изпълва“, когато умрем. Римляни 5 разглежда подробно това „приписване“.

В: В Римляни 4:4-5:15 какви контрасти се споменават между грехопадението на Адам и жертвата на Христос?

Отговор: Има три контраста.

1. Едното е резултат, а другото – дар (Римляни 4:4-5).

2. Дарът се различаваше по степен от прегрешението (Римляни5:15 ). Дарът повече от компенсираше недостатъка на прегрешението.

3. Те се различаваха по своята същност. Дарът донесе оправдание и живот, а прегрешението донесе осъждане и смърт (Римляни5:16 –17).

В: В Римляни 4:8,22, ако Бог не е приписал грях на Авраам, бил ли е Бог справедлив към онези, на които приписва грях?

Отговор: Да. Римляни 4:23-24 казва, че приписването на праведност вместо грях на Авраам не е бил единичен случай. Същото важи и за нас, ако вярваме в Бога. Обаче онези, които разчитат на собствената си праведност, вместо на Божията, ще бъдат съдени според това, което са направили и не са направили, както показва Откровение 20:12 и Матей 25:32-46.

В: Защо в Римляни 4:10 е важно, че Авраам беше обявен за оправдан, преди да бъде обрязан?

Отговор: Ако беше след това, човек би могъл да си помисли, че Авраам е заслужил оправданието си чрез делата, които е извършил. Но по този начин Авраам не е извършил никакви дела, с които да заслужи оправданието. Авраам просто повярва, а обрязан беше едва четиринадесет години по-късно.

Второ, Авраам не беше обрязан, когато беше оправдан, и затова той може да бъде баща във вярата и за необрязаните.

В: В Римляни 4:15 каква е разликата между грях и престъпление?

Отговор: Грехът е да постъпиш против това, което Бог е заповядал. Престъплението е съзнателно да съгрешиш против това, което Бог е заповядал. Всяко престъпление е грях, но невинният грях, извършен поради невежество, не е престъпление.

В: В Римляни 4:16 защо ни е нужна вяра, а не сигурност?

О: Помислете: ангелите нямат вяра като нас, те имат знание. Няма спасение чрез Христос за падналите ангели, които са знаели от какво се отказват според Евреи 2:16.

Ние нямаме свободна воля по същия начин, по който я имат ангелите и демоните. Те имат сигурно знание, а ние имаме вяра. Бог би могъл да избере да идва на земята всяка година, да докаже без никакво съмнение, че ще съди всеки, и след това да каже на всички да изберат свободно дали да Го приемат или отхвърлят. Това не би изглеждало като истински избор. По-скоро е лесно човек да избере да не се вглежда в тези неща, да остане в несигурност и съмнение и да върви по своя път.

Бог би могъл да сътвори същества, които да изберат да Го следват, защото знаят със сигурност как стоят нещата. Бог го направи, и те се наричат ангели. Бог сътвори нас, падналите хора. Въпреки нашата греховна природа и въпреки че не разполагаме със сигурно знание, Бог ни е дал възможност да изберем да дойдем при Него.

В: В Римляни 4:17,18 как Авраам е бил баща на много народи?

Отговор: Авраам беше прародител на израилтяните, едомците и мадиамците, но това не е основният смисъл на този стих. По-скоро Авраам беше баща на всички, които вярват (Римляни4:11 ), както юдеи, така и езичници от всички народи.

В: В Римляни 4:18 по какъв начин вярата на Авраам беше едновременно против надеждата и в надеждата?

О: Авраам не беше нито сляп, нито глупав, нито лековер. За съпруг на 100 години и съпруга на 90 години естествено нямаше никаква надежда да имат деца. Ако преди това са били безплодни, навършването на сто години нямаше да промени нищо. Просто нямаше никакъв шанс. Но Бог не се нуждае от шанс, и Авраам знаеше това. Ако Бог обещаеше син от Сара и от него, тогава Сара и той щяха да останат живи, докато този син се роди. Авраам беше загубил надежда в телата им и в природата, както би трябвало да направи всеки разумен човек. Но в същото време Авраам запази надеждата си в Бога, Който е Всемогъщ. Можете да видите и двата аспекта у Авраам в Битие 17:17, където Авраам се разсмя от безнадеждност, когато Бог му каза, че Сара и той ще имат син. Подобно нещо можете да видите и у Сара в Битие 18:12.

Един вид вяра казва: „Всичко мога чрез Христа, Който ме укрепява“ (Фил. 4:13). Това е чудесен вид вяра, но не е видът вяра, която Авраам е имал тук. Сара и Авраам не виждаха как биха могли да направят нещо сами, дори и с Божията помощ. Но Бог можеше да открие път, когато нямаше път.

В: В Римляни 4:18, какво ни пречи да имаме велика вяра, като тази на Авраам?

Отговор: Има поне четири важни неща, които бихме могли да обмислим.

а) Може би нямаме място в себе си за такава велика вяра; ние вече сме препълнени с преувеличено мнение за собствените си способности. Авраам знаеше, че трябва да разчита на Бога, и не искаше да остане на едно място, когато Бог искаше той да тръгне.

б) На Авраам му бяха необходими смели стъпки, за да остави всичко зад себе си и да последва Бога. Трябва да търсим къде Бог иска от нас да направим смели стъпки – не за да се излагаме на опасност без причина, а за да Му се подчиним.

в) Но Авраам падаше многократно по пътя си на вяра. Страхуваше се от фараона, страхуваше се от Авимелех и искаше да вземе пряк път с Агар. Но Авраам се изправяше и продължаваше да върви.

г) Авраам гледаше накъде отива. Той не се замисляше за това къде е бил, нито дори къде се намираше в момента, а за това къде искаше да бъде, оставяйки наследство, което да бъде благословение за много народи.

В: В Римляни 4:23-25 как примерът на Авраам ни дава надежда?

Отговор: Виждаме надежда в три различни аспекта.

По аналогия, въпреки че физическото тяло на Авраам беше мъртво за раждането на още деца, Бог можеше да промени това. Въпреки че хората са мъртви в греха, Бог може да ги съживи.

Като пример: Бог оправда Авраам преди каквито и да било дела, като приписа вярата на Авраам за праведност. По същия начин Бог ни оправдава преди каквито и да било дела, като приписва вярата ни за праведност.

По отношение на ситуацията Авраам беше оправдан четиринадесет години преди да бъде обрязан. Обещанието за оправдание чрез вяра се отнася както за евреите, така и за езичниците.

Ако Божието действие в нашия живот зависеше изцяло от нас, тогава бих се страхувал. Но то зависи от това, че Бог действа в нас (Филипяни 2:13), и можем да имаме увереност в Него, стига само да Му се доверим да извърши Своето добро дело.

В: Как според Римляни 5:1-10 се осъществява обменът на спасението?

Отговор: Споменават се девет аспекта.

1. Оправдани чрез вяра (5:1).

2. Мир с Бога (не само мирни чувства) (5:1)

3. Достъп чрез вяра (5:2) до тази благодат (5:2).

4. Божията любов се излива в сърцата ни чрез Светия Дух (5:5).

5. Когато бяхме безсилни, Христос умря за нечестивите (5:6).

6. Бог показа Своята любов (5:8).

7. Докато бяхме грешници, Христос умря за нас, нечестивите (5:8).

8. Оправдани чрез кръвта на Христос (5:9).

9. Примирени чрез смъртта на Божия Син, Исус (5:10 ).

Както ни учи „Новият международен библейски коментар“ на стр. 1324, оправданието не е просто доктрина, която трябва да се дефинира и защитава, а чаша с благословение, от която да се наслаждаваме.

Въпрос: В Римляни 5:2, 9-10 спасението е ли по благодат или по вяра?

Отговор: Произходът, силата, достатъчната мощ и ефектът се дължат на Божията благодат, с която Той изпрати Исус да умре за нашите грехове. Вижте Ефесяни 2:5, 8, 9. Бог избра да ни даде този дар чрез нашата вяра в Исус. Думата тук, „въвежда“ или „има достъп“, може да се отнася до въвеждане в царското семейство.

В: В Римляни 5:3 това се отнася ли до страдания за Христа или до страдания като цяло?

О: Нищо не ограничава думата „скръб“ тук само до страданията, свързани с това, че сме християни. Много християни изпитват скърби поради здравословни проблеми, разпаднали се взаимоотношения или загуба на близки.

Въпрос: В Римляни 5:6, преди Христос да умре за нас, наистина ли всички бяхме без никаква сила?

Отговор: Във всички важни аспекти – да. Вижте Римляни 3:9-20 за по-подробно описание от Павел.

В: В Римляни 5:7 каква е разликата тук между праведния човек и добрия човек?

О: Праведният човек спазва закона и може би нищо повече. Добрият човек също е праведен, но освен това обича Бога и обича другите. Малко хора биха умрели за праведен отшелник, макар че човек може да е готов да умре за някого , за когото смята, че се грижи за него. Но Христос не направи нито едното, нито другото. Той не умря за „добрите хора“ или за онези, които са „почти достатъчно добри“. Напротив, Христос умря за нечестивите.

В: В Римляни 5:9 как се спасяваме от Божия гняв?

Отговор: Три точки, които трябва да се имат предвид в отговора.

1. Ние не бяхме свободни от гнева от раждането си, защото някога дори избраните (предназначените за небето) бяха обект на гнева, както се казва в Ефесяни 2:3. (Чарлз Спърджън изразява същата мисъл в „За кого умря Христос?“ „Metropolitan Tabernacle Pulpit“, том 20, № 1191, стр. 11)

2. Ние сме освободени от Божия гняв при последния съд.

3. Въпреки това, Бог все още може да ни наказва (Евреи 12:5-11), а ние все още можем да понасяме гнева на хората (Римляни8:36 ).

Въпрос: В Римляни 5:9, 10, 15, 17, 21 какво има предвид Павел с израза „още повече“?

Отговор: Римляни 5:9 „още повече“ избавление от Божия гняв

Римляни 5:10 „още повече“ запазване чрез Неговия възкръснал живот

Римляни 5:15 „още повече“ дарът на благодатта

Римляни 5:17 „още повече“ – господството на вярващия в живота

Римляни 5:21 „още повече“ изобилна благодат.

В: В Римляни 5:9-21 какви резултати се споменават благодарение на Христос?

Отговор: Това всъщност е сложна тема. Ето споменатите резултати.

1. Оправдани чрез Неговата кръв. Спасени от Божия гняв чрез Него. (Римляни 5:9)

2. Примирени с Бога чрез смъртта на Неговия Син (Римляни 5:10). Примирението означава създаване или възстановяване на взаимоотношение. Хората, които преди са били врагове или са били отчуждени, сега са приятели.

3. Спасени чрез Неговия живот (Римляни 5:10).

4. Божият дар и благодат се изляха върху мнозина (Римляни 5:15).

5. Донесе оправдание (Римляни 5:16).

6. Благодатта и дарът на правдата царуват в живота (Римляни 5:17).

7. Оправданието, което носи живот на всички хора (Римляни 5:18).

8. Мнозина ще бъдат оправдани (Римляни 5:19).

9. За да царува благодатта чрез праведността към вечен живот (Римляни 5:21).

Въпрос: В Римляни 5:10 християните бяха ли помирени чрез смъртта на Христос или чрез Неговия живот, и каква е разликата, която Павел се опитва да покаже?

Отговор: Павел се опитва да покаже, че Исус е направил повече от едно нещо за нас. С Своята смърт Исус плати цената за нашите грехове. С възкресението Си, чрез Своя възкръснал живот, Той ни дава живот и е станал нашият живот. Накрая, ако сме оправдани по благодат чрез вяра, доказателството ще бъде ясно – чрез нашите добри дела.

В: В Римляни 5:12 към какво се отнася изразът „Затова / Поради това“?

Отговор: Това се отнася пряко към казаното по-рано за оправданието в Римляни 5:1-11. Тъй като всяка глава от Посланието към римляните се основава на предходните части, може да се разбере, че то се отнася косвено към цялото предходно Послание към римляните.

В: Показва ли Римляни5:12 , че преди раждането сме само потенциални човешки същества, а не действителни? (така че абортът да е приемлив)

О: Не, в Библията има много добри стихове в подкрепа на живота, но този не е един от тях. Този стих не се отнася до периода между зачеването и раждането, а до времето на Адам преди нашето зачеване. Вижте също обсъждането на Евреи 7:9-10

В: В Римляни5:12 –19 как проклятието на Адам към нас е било „прообраз“ на приписването на праведност от Христос?

Отговор: Всички християни са съгласни със следното.

1. Всички хора получиха смърт, тленност, греховна природа и проклятия заради това, което направи Адам. Адам и Ева веднага претърпяха духовна смърт, а физическите им тела започнаха да умират веднага, макар че физически умряха едва почти хиляда години по-късно.

2. Исус понесе наказанието за нашите грехове.

3. Избраните получават вечен живот, праведност, освещение и благословения от Христос.

Християните не са съгласни по следните въпроси:

Някои истински християни твърдят, че при прехвърлянето от Адам към нас, от нас към Христос и от Христос към вярващите природата на прехвърлянето е една и съща. (Чарлз Ходж в „Систематична теология“, стр. 194, и в неговия „Коментар върху Посланието до римляните“, стр. 142–190). Някои стигат дотам, че проповядват, че ако Бог не беше обявил всички хора, включително и бебетата, за виновни и заслужаващи Божия гняв за това, което е сторил Адам, тогава Бог нямаше да има „правото“ да приписва праведността на Христос на всички избрани. Всички умират, дори бебетата, което доказва, че те носят проклятието и вината на Адам.

Въпреки това има поне три основни несъответствия в това виждане.

1. Ако всички хора са „заслужили“ вината на Адам, тогава, ако приписването е такова, както казва Ходж, Христос е „заслужил“ нашата вина. А заслужил ли е Исус вината на Ева?

2. Ако отхвърлените са поели вината на Адам, тогава Адам вече не е носил тази вина, иначе Бог налага действително наказание два пъти за една и съща вина.

3. Малките животни също умират. Природата понесе проклятието на греха на Адам, но смъртта не доказва повече, че малките човешки деца са виновни за греха на Адам, отколкото малките кученца са виновни за греха на Адам.

Много други истински християни категорично не са съгласни, че носим вината на Адам. Исус не беше виновен за никакъв грях, дори не и за нашите. По-скоро Исус избра да понесе последствията от нашата вина, като умря на кръста и слезе в гроба. Макар че Исус понесе нашия грях (Евреи9:28 ) и Този, Който нямаше грях, стана грях за нас (2 Коринтяни5:21 ), Исус все пак остана без грях (Евреи4:15 , 1 Петрово2:22 ), и в Него няма грях (1 Йоан 3:5).

Може би, като се съгласим да не сме съгласни, ето нещо, по което всички християни могат да се съгласят: Ние стояхме като виновни грешници за нашите собствени грехове. Ние сме толкова виновни грешници за греха на Адам, колкото Христос е виновен грешник за нашия грях.

Въпрос: В Римляни5:12 –21 как се различават проклятието и приписаната праведност?

Отговор: Възгледът на Чарлз Ходж, че същността на приписването е една и съща както за Адам, така и за Христос, не е правилен поне по осем причини.

1. Христос понесе нашето наказание, а ние получаваме Неговата праведност в една велика двустранна размяна. От друга страна, грехопадението беше едностранно прехвърляне; Адам не понесе нищо от нас.

2. Нашата вина беше премахната от Христос, но вината на Адам не беше намалена от нас по никакъв начин.

3. Злото влезе в нас, но злото не влезе в Христос.

4. Ние получихме тленност и греховна природа от Адам, но Христос не получи тленност, греховна природа, вина или упрек.

5. Приписването на Христовата праведност се осъществява чрез нашата вяра, но в греха на Адам няма нито вяра, нито дори липса на вяра. (Дъглас Му, „Коментар върху Римляни 1–8“, стр. 338–339.)

6. Христос избра да се изкупи за нас; Адам не избра доброволно да прехвърли нищо на потомството си.

7. Христовата праведност ни се дава с нашето съгласие с Христос. Проклятието на Адам (а според някои и вината) беше наложено на нас против нашата воля.

8. Праведността на Христос не е била „предадена“ чрез родителите. Някои християни изповядват т.нар. „традуцианска теология“; те вярват, че вината на Адам се предава чрез родителите или пък чрез бащата.

Освен ако някой не оспори тези осем разлики (а мисля, че дори Чарлз Ходж не би го направил), тогава е несъстоятелно да се твърди, че същността на приписването е една и съща.

Въпрос: В Римляни5:12 –21 как изкуплението на Христос е свързано с грехопадението на Адам?

Отговор: Всички християни са съгласни, че изкуплението е свързано с грехопадението на Адам по следните два начина.

1. Тъй като сме наследили греховната природа от Адам, ние се освещаваме, за да станем подобни на Христос.

2. Освен това, тъй като сме родени отчуждени от Бога поради Адам, ние се раждаме отново като Божии деца в Христос.

Не всички християни обаче са съгласни с следните четири начина.

3. В „NIV Study Bible“ (стр. 1713) се казва, че Римляни5:18 : „не означава, че всеки в крайна сметка ще бъде спасен, а че спасението е достъпно за всички. За да бъде ефективен, Божият благодатен дар трябва да бъде приет (вж. ст. 17).“

4. Ние получихме проклятията от Адам и благодатта от Христос, но Исус не е по-виновен за нашите грехове, отколкото ние сме за греховете на Адам.

5. Ако Бог не ни беше приписал вината на Адам, Той не би могъл да ни приписва праведността на Христос.

6. Ако Бог не наказваше отхвърлените с допълнителни мъки в ада, Исус не би могъл да избере да поеме нашето наказание.

Въпрос: В Римляни5:12 –19 какво се споменава като обхват на грехопадението на Адам и на жертвата на Христос?

Отговор: Християните понякога спорят дали изкуплението на Христос е значимо за всички (универсално) или само за някои (специфично). И двете страни могат да видят тук своя предпочитан аспект.

Грехът на Адам: всички (5:12 , 18) и мнозина (5:15, 19).

Оправданието чрез Исус: същият обхват. Всички (5:18 ) и мнозина (5:15,19).

Адам беше образецът (типът), с контрасти (5:14 ); осъждането и оправданието са много симетрични в този пасаж.

Виж също 1 Коринтяни 15:21-22,45-49.

Въпрос: В Римляни5:12 –21 какви са връзките между нас и Адам?

Отговор: Писанието не казва, но ето някои възможни гледни точки. Всяка гледна точка включва предходната.

1. Хората страдат в този живот заради това, което е направил Адам.

2. Всички ние сме направили същото нещо. Адам е пример за нас.

3. Ние наследихме греха, тоест греховната природа.

4. Бог е решил, че ще наследим вината на този, когото Бог е избрал (Адам) да бъде наш представител.

5. Децата (включително еврейските и хърватските деца) наследяват вината за престъпленията на своите предци. (1/3 от традицианската гледна точка)

Въпрос: В Римляни 5:12 как всички съгрешиха в Адам?

Отговор: Адам и Ева съгрешиха, без първо да имат греховна природа. Всички ние съгрешаваме, като притежаваме греховната природа на Адам. Освен това, християните не са единодушни по този въпрос. Ето някои възгледи.

Доказан резултат: Тъй като всички съгрешаваме, този резултат показва, че смъртта и грехът са дошли върху всички хора, родени чрез Адам.

Само участие в проклятието: Поради причината (Адам) резултатът е, че ние (човечеството) всички носим проклятията на смъртта и греховната природа. (Римляни 5:14)

Участие както във вината, така и в проклятието: Поради причината (Адам) резултатът е, че ние (човечеството) всички сме съгрешили чрез участието си с Адам и също така всички носим проклятието на смъртта и греховната природа.

Въпрос: В Римляни 5:12-14, ако Бог ни е осъдил с вината на Адам, тогава защо?

Отговор: Истинските християни не са единодушни по този въпрос и имат три основни гледни точки.

1. Вината на Адам не ни е приписана, а само неговата природа и проклятията.

2. Точно както Бог е принуден да накаже греха поради изискванията на справедливостта и святостта в Неговата природа, така Бог е принуден от изискванията на справедливостта да ни приписва вината на Адам.

3. Бог не е бил длъжен да ни приписва вината на Адам, за да удовлетвори изискванията на справедливостта, но все пак го е направил по други причини.

3а. Ако Бог не ни беше обрекъл на вината на Адам, тогава Той не би могъл справедливо да „обрече“ Христос като жертва за нашите грехове.

Въпрос: В Римляни5:12 –18 какво представлява първородният грях?

Отговор: Първородният грях е понятие, състоящо се от две части:

1. Всички ние сме наследили греховна природа и по рождение сме отчуждени от Бога.

2. Всички носим вина, не само за собствените си грехове, но и за греха на Адам.

Християните са съгласни с първата точка, но повечето християни смятат, че втората точка е погрешна. Сред първите, които проповядваха втората точка, бяха Амброзий Милански (370–390 г. сл. Хр.) и Августин Хипонски. И двамата бяха сред първите християни, подкрепили преследването на нехристияните. В „Новият речник по християнска етика и пастирска теология“, стр. 641–643, за първородния грях се казва: „Още по-сериозно е, че съществува несъвместимост между понятието за вина и това за наследяване. Нашият език за вината на човешките личности изглежда смислен само в контекста на решения и действия, в които ние самите сме по някакъв начин въвлечени.“

Въпрос: В Римляни5:12 –18 как вината на Адам ни се приписва (ако изобщо ни се приписва)?

Отговор: Римляни 5:12–18 не казва точно как. Християните имат много различни мнения по този въпрос. Ето няколко твърдения, като човек може да вярва в повече от едно.

1. Ние наследяваме природата на Адам, но вината на Адам никога не ни е била приписана по никакъв начин.

2. Всички са имали вината на Адам, но в Христос вината на Адам е била простена и премахната за 100% от всички хора. (Теорията за предшестващата благодат)

3. Вината на Адам е простена и премахната за всички, както в предишното твърдение, но тя се прилага отново за онези, които отхвърлят Христос (гледището на Милард Ериксон).

4. Всички носеха вината на Адам, но в Христос вината на Адам е простена и премахната за избраните.

5. Бебетата биха могли да се окажат в Огненото езеро единствено поради вината на Адам, без да носят лична вина.

6. Хората в Огненото езеро могат да приписват част от страданията си на греха на Адам.

7. Поради приписването на греха ни, вината на самия Адам беше намалена.

8. Вината на Адам не е била намалена, а Бог е отчел вината два пъти.

9. Вината на Адам ни се приписва, но не по никакъв значим начин.

Както калвинистите, така и некалвинистите могат да се съгласят с калвинистката „New Geneva Study Bible“ (стр. 1775) по този въпрос. Там се казва, че всички са съгрешили в греха на Адам, но се посочва, че Римляни 5:12-21 не посочва как.

Въпрос: В Римляни5:12 –19 кои са някои християни, които вярват, че вината на Адам изобщо не ни е приписана?

Отговор: Никой от църковните автори от периода преди Никея не е говорил за това, че ние носим вината за греха на Адам, въпреки че са цитирали Римляни 5.

Атанасий Александрийски вярвал, че сме наследили греховна природа: „Но Атанасий Александрийски никога не намеква, че имаме дял в действителната вина на Адам, т.е. в неговата морална отговорност...” (Кели, „Раннохристиянски доктрини“, стр. 346–347)

„Разбирането на Хелвис за предопределението, с изключение може би на доктрината за грехопадението на човечеството в Адам, е антикалвинистко – всъщност, типично за холандските баптисти. Всяко приписване на греха на Адам или естественият ефект от грехопадението на Адам се обезсилва по отношение на спасението, тъй като благодатта се дава на всички, за да изберат за или против Бога.“ (Калвин, Августин Патер в Карлщат като баща на баптистките движения, „Възраждането на мирянския протестантизъм“, стр. 267–268)

Дали на всички е дадено правото да избират за или против Бога по отношение на спасението? Отговорът на този въпрос е един от основните начини за разграничаване на калвинист от некалвинист.

Въпрос: В Римляни5:12 –19 кои са някои християни, които вярват, че вината на Адам ни е приписана?

Отговор: Августин от Хипо (388–430 г. сл. Хр.) (Той също вярваше, че всички некръстени бебета отиват в ада.)

Въпрос: В Римляни5:12 –19 има ли други възгледи, които истинските християни споделят относно това дали носим вината на Адам или не?

Отговор: Има три други гледни точки.

1. Всички носят вината на Адам, но Христос е предоставил „предшестваща благодат“, която отменя вината на Адам за всички.

2. Вината на Адам ни се приписва едва след като изберем да съгрешим

3. Ние носим вината за греха на Адам, както и вината за греха на нашите предци.

Въпрос: Има ли в Римляни 5:12 извънбиблейски еврейски писания, наподобяващи този пасаж?

Отговор: Да. Еврейските писания, наподобяващи Римляни5:12 , са 4 Ездра 7:118 (= 2 Ездра 7:118), Сирах 25:25 и 2 Барух 23:4; 48:42; 54:19.

Според книгата „Трудни изречения от Библията“ (стр. 548), ето какво се казва в 2 Ездра:

„[Адам] съгреши… Ти определи смърт за него и за потомците му…

Защото първият Адам, обременен със зло сърце, съгреши и беше победен, както и всички, които произлязоха от него. Така болестта стана постоянна.“ (2 Ездра 3:7, 21–22)

„О, Адаме, какво си сторил? Защото макар и ти да си съгрешил, падането не беше само твое, но и наше, които сме твои потомци.“ (2 Ездра 7:118).

Обърнете внимание, че тук се говори за последствията за нас: ние сме паднали, болни и подвластни на смъртта. Не се казва, че сме виновни за греха на Адам.

Въпрос: В Римляни 5:12 как Августин от Хипо и Латинската Вулгата са превели погрешно този пасаж?

Отговор: Римляни5:12 е бил погрешно разбран от Августин (ст. 5, стр. 302), според М. Ериксон (стр. 636), К. Даниел (стр. 242) и Дж. Н. Д. Кели (стр. 354), тъй като латинската Вулгата казва „в когото“ (in quo), докато гръцкият текст казва „защото“.

В: В Римляни 5:12 Бог ли обвини или „набеди“ всички за вината на Адам, както и за тяхната собствена?

Отговор: От началото на Средновековието нататък католическата, реформатската и много лютерански църкви са проповядвали, че ние носим както вината на Адам, така и собствената си. Както потвърдиха някои реформатски християни, когато ги попитах, само част от страданията на хората в ада е за това, което са направили. Част от страданията също не е за нищо, което са направили, а те биват наказани от Бога за това, което е направил Адам.

Въпреки това тази концепция е липсвала в ранната църква (до Амброзий и Августин) и е липсвала при онези, които са говорили на гръцкия диалект „коине“, който е бил езикът на Новия Завет.

Юстин Мъченик (ок. 150 г. сл. Хр.) „И отново, ако човешкият род няма силата да избягва злото и да избира доброто по своя свободна воля, той не носи отговорност за действията си...“ (Първа апология на Юстин Мъченик, гл. 43, стр. 177) „Думите, цитирани по-горе, Давид е изрекъл 1500 години преди Христа... Но за да не си помисли някой, въз основа на казаното от нас, че твърдим, че каквото и да се случи, се случва по фатална необходимост, защото е предсказано като предварително известно, обясняваме и това.“ (Първата апология на Юстин Мъченик, гл. 43, 44, стр. 177)

Атенагор (177 г. сл. Хр.) „Точно както при хората, които имат свобода на избор както по отношение на добродетелта, така и на порока (защото вие не бихте нито почитали доброто, нито наказвате злото, освен ако порокът и добродетелта не бяха в тяхната собствена власт)“ „Защита на християните“, гл. 24, стр. 142

Василий Кападокийски (357–379 г. сл. Хр.) „Пролегомени“: „От друга страна, причината за злините на ада не е Бог, а самите ние. Източникът и коренът на греха е това, което е под наш контрол и зависи от нашата свободна воля.“ (Пролегомени в „Никейски и постникейски църковни отци“, втора серия, том 8, стр. lviii)

Въпрос: В Римляни 5:15 физическата смърт на всички хора означава ли, че всички ние сме виновни за греха на Адам, дори и бебетата?

Отговор: Не. Ако физическата смърт беше доказателство за вина в Адам, тогава и животните биха били виновни за греха на Адам, защото те също умират физически. Физическата смърт за потомците на Адам е проклятие и последица от греха на Адам и Ева, но тя не доказва, че Бог ни обявява за виновни за греховете на някой друг. Езекиил 18 и Второзаконие 24:16 показват, че човек не умира за греха на баща си, а само за собствения си.

В: В Римляни 5:16, 18 по какъв начин осъждането е станало резултат от един грях?

Отговор: Християните не са единодушни по този въпрос. Ето шест възможности, като човек може да вярва в комбинация от тях.

1. Не е уточнено. Бележката под линия в „New Geneva Study Bible“ на стр. 1775 гласи: „Павел не обяснява как цялото човечество е било въвлечено в греха на Адам, а просто изтъква факта. Всички съгрешиха в греха на Адам.“

2. Децата (например: бебетата, заразени със СПИН) могат да наследят в този живот последствията от греховете, въпреки че те самите не са виновни.

3. По-важно от точка 2 е, че Бог осъди всеки един от нас (нас и Адам) заради това, което всеки един от нас е сторил.

4. В допълнение към точки 2 и 3, ние наследихме падналата, греховна и отделена от Бога природа на Адам, и тази природа гарантира, че ще съгрешаваме и ще бъдем осъдени.

5. В допълнение към точки 2–4, защото Бог обяви хората за виновни за деяния, които те не са извършили. (По този начин изобщо не е в противоречие с Божията справедливост да изпрати некръстени бебета и плодове да бъдат измъчвани вечно в Ада, въпреки че те никога не са извършили никакви греховни деяния или не са нарушили никакъв закон. Въпреки че те не са били наясно с греховете и са били набедени за престъпленията на други, Бог все пак е справедлив с божествена, непостижима справедливост.) (Теорията за федералното главенство) Вижте „Енциклопедия на библейските затруднения“, стр. 388–390, за повече информация относно теорията за федералното главенство.

6. В допълнение към точки 2–5, децата са осъдени пред хората и пред Бога за престъпленията на своите родители и предци, тъй като душите им са били създадени от душите на родителите им. (1/3 от възгледа за „традуцианството“)

Въпрос: В Римляни 5:19 как мнозина станаха грешници?

Отговор: Както и при предишния въпрос, християните не са единодушни по този въпрос. И тук отново има шест възможности и човек може да вярва в комбинация от тях.

1. Този пасаж не казва изрично как.

2. Бяхме направени смъртни и вратата към греха беше отворена.

3. По-важно от точка 2 е, че както Бог съди Адам за това, което е сторил, така Бог съди всеки от нас за това, което сме сторили, по същия начин.

4. В допълнение към точки 2 и 3, ние не сме грешници само защото съгрешаваме, но и съгрешаваме, защото сме грешници; с други думи, имаме греховна природа.

5. В допълнение към точки 2–4, ние носим отговорност за това, за което не сме лично виновни (Боетнер, стр. 77–78), или за грехове, които не сме извършили лично (пак там, стр. 238).

6. В допълнение към точки 2–5 всеки, роден от предател, прелюбодеец или грешник, трябва да бъде наказан като предател, прелюбодеец или грешник. (1/3 от традуцианската гледна точка, която противоречи на Езекиил 18 и Второзаконие 24:16.)

Въпрос: В Римляни 5:19, ако всички са станали грешници в Адам и всички са станали праведни в Христос, означава ли това, че всеки ще бъде спасен, както учи ереста на универсализма?

Отговор: Не. Първото „всички“ се отнася за всички, които са в Адам. Второто „всички“ се отнася за всички, които са в Христос. Не всеки е в Христос. Култът „Децата на Бога“ проповядваше това. Истинските християни (поне след Руфин) са съгласни, че универсализмът е погрешен, но некалвинистите и калвинистите имат две много различни причини за това.

Към некалвинистите спадат „4-точковите калвинисти“, лютераните, „калминистите“, арминианите и други. Те казват, че Христос е предложил изкупление за всички. Една често използвана илюстрация е следната: да речем, че един човек има дълг от един милион долара, който не може да изплати. Един щедър, богат приятел открива банкова сметка на името на този човек с един милион долара в нея и му казва да изтегли един милион долара и да изплати дълга си. Да предположим, че човекът не повярва на богатия си приятел или пък изтегли парите и ги разхити. Тогава човекът все пак ще остане задължен за дълга си, въпреки щедростта на богатия си приятел.

От библейска гледна точка това е изводът от три учения от Писанието.

N1. Христос е изкупил греховете на всички (1 Тимотей 2:5-6; 1 Йоан 2:2; Римляни11:32 ; 1 Тимотей4:10 ), а Бог предлага и заповядва послушание към Евангелието за всички (2 Солунци 1:8; Тит 2:11).

N2. Някои ще отидат в Огненото езеро (Откровение19:20 ;20:10 –15; 21:8; Матей 13:24–43; 25:31–46).

N3. Хората ще пребивават вечно в ада (Матей 18:8; 25:41,46;3:12 , Юда 7; 2 Солунци 1:9; Откровение 20:10; 14:9-11).

Калвинистите, с възможно изключение на амиралдианските калвинисти, учат, че първото „всички“ в Римляни 5:18 има различен обхват от второто „всички“ в 5:18, а първото „много“ в Римляни 5:19 има различен обхват от второто „много“ в 5:19. Може би основният принцип на крайния калвинизъм не е определеното изкупление, а по-скоро отричането на всеобщото изкупление – че Христос не е умрял за всички. Мнозина са били създадени без възможност да избягат от пламъците на Втората смърт.

Защо някои калвинисти мислят по този начин? Смятам, че една от двете основни причини, поради които мислят така, е погрешното разбиране на Божията суверенност. Втората причина е погрешното дефиниране на човешката поквара по такъв начин, че да се ограничава Бог като неспособен или нежелаещ да действа във всеки човек.

Неправилно разбиране на Божията суверенност: Някои калвинисти имат, според мен, правилно разбиране за Божията суверенност. Бог, Който може да прави каквото пожелае, може да избере да делегира част от Своята суверенност за ограничен период от време. Бог може да позволи да се случват неща, като например греха, които натъжават сърцето Му. Въпреки това много калвинисти не са стигнали до това разбиране. Вместо това те мислят следното.

#1. Много библейски стихове говорят за Божията особена любов и благодат към избраните, а много некалвинисти не обръщат внимание на тези стихове. (Два ключови примера са Римляни 9:6-23 и Римляни 11:3-23)

#2. Много библейски стихове говорят за Божия предвиден, неизменен план, който включва всичко и всички, дори нечестивите. (Примери за това са Ефесяни 1:11; Притчи 16:4)

#3. Поради фокусираното внимание върху двете предишни истини, много (но не всички) калвинисти омаловажават стиховете, в които Бог показва, че хората имат истински избор (Йосуа 24:22-23), и че Бог е дал на хората свободата да разбият сърцето Му (Еремия 9:1; Матей 23:37-39 и др.)

Защо калвинистите мислят така? Смятам, че това се дължи на две основни причини.

Калвинистка грешка № 1 (Абсолютната бъдеща сигурност изключва истинския избор). На хората им е трудно да разберат, че Бог е по-велик от времето. Когато хората не разбират това, тогава да им се иска да разберат наистина, че хората имат истински избор, а Бог знае с абсолютна сигурност това, което за нас се нарича бъдеще, е като да се иска от седмокласници да разберат диференциално смятане; това би изглеждало твърде объркващо.

Много добри християни се задоволяват да приемат тези две истини едновременно, без да могат да разберат как те взаимодействат, но все пак вярвайки, че и двете са верни. Други хора изпадат в богословски затруднения, подобни на фатализма, като отхвърлят истината, че имаме избор, и ни превръщат в роботи. Още други хора изпадат в богословски затруднения, свързани с вярата в ограничен Бог, като отхвърлят истината, че Бог знае бъдещето с абсолютна сигурност.

Калвинистка грешка № 2 (няма изгубени каузи). Втората причина, поради която калвинистите смятат, че калвинизмът е истина, е добре изложена в калвинистката книга „Връщане на удивителното в благодатта“ от Майкъл Хортън. Той има глава, озаглавена „Няма изгубени каузи“. Тъй като Бог е всемогъщ, всезнаещ, суверенен и нищо не се случва, освен това, което Бог позволява, Хортън твърди, че Бог не би могъл да направи нищо напразно, нито би могло да се случи нещо, което Бог, в по-широк смисъл, да не желае.

Въпреки това Исус изрази скръбта си поради отхвърлянето Му от евреите в Матей 23:37-39.

Фарисеите „отхвърлиха Божия замисъл за себе си“ в Лука7:30 .

Павел умоляваше църковните ходци да не приемат Божията благодат напразно във 2 Коринтяни 6:1.

Исус плака за Своя народ. Защо да плаче, ако Бог не е искал те да постъпват по друг начин?

Накрая трябва да се спомене, че не всички калвинисти приемат идеята за „липса на изгубени каузи“. Покойният Франсис Шефер, швейцарски калвинист, каза в книгата си „Църквата в края на ХХ век“: „Ние можем да прославяме Бога, а и Старият, и Новият Завет казват, че можем дори да натъжим Бога. Това е нещо огромно.“ („Химни за Божия народ“, № 364) Ако другите могат да осъзнаят, както направи Франсис Шефер, какво точно е направил Бог, когато е дал възможност на хората да Го натъжат, нашето благоговение пред Божията удивителна благодат ще бъде още по-голямо.

Въпрос: В Римляни 5:19, тъй като универсализмът се опровергава в други стихове, по какъв начин бяха оправдани всички, които бяха направени грешници?

Отговор: Християните не са единодушни по този въпрос. Ето някои от възгледите.

1. Основа за потенциално оправдание за всички.

2. Всички избрани всъщност са оправдани, а „всички грешници“ означава „избрани грешници“.

3. Неточна формулировка, за да се покаже паралелът: Христос засяга Своите толкова сигурно, колкото Адам засяга своите.

Въпрос: В Римляни 5:19 грехът ли ни прави грешници, или това, че сме грешници, ни кара да грешим?

О: Християните понякога спорят по този въпрос, но правилният отговор е и двете. Грешник е този, който е отделен от Бога. Грехопадението ни прави грешници, но още при раждането си ние сме родени в първоначално състояние на отделеност от Бога. По този начин първо сме родени грешници по природа, а след като съгрешим, ставаме грешници чрез действията си.

В: В Римляни 5:20 как е било целта на закона да увеличи греха?

О: Римляни4:15 и Римляни 5:12 отговарят на този въпрос, като показват, че Бог не счита греха за престъпление там, където няма закон. С други думи, Бог не счита неволен грях, докато човекът не осъзнае, че това е грях. Римляни 7:7-13 разглежда въпроса по-подробно, като заключава, че законът е бил даден, за да може грехът да бъде признат за грях.

Думата „добавен“ може да се преведе по-добре като „се присъедини“. Това е същият глагол, използван в Галатяни 2:4 за лъжебратята, които се присъединиха към истинските вярващи.

В: Как в Римляни 6 това се свързва с Римляни 5?

Отговор: В Римляни 5 се говори за две личности – старият човек – Адам, и новият човек – Христос. Римляни 6 превръща това в нещо лично, като го прилага към нашия живот. Римляни 5 завършва триумфално с това, че където грехът се умножи, там благодатта се умножи още повече. Римляни 6 изяснява защо не можем просто да продължаваме да грешим, тъй като вече имаме благодат.

В: В Римляни 6 кои са петте ключови концепции, които се сравняват и противопоставят?

О: Съдбата на това, кои сме ние: (старият човек води към смърт, а новият живот на Христос – в нас), силата в нас (роби на греха, свободни като роби на Христос). Павел вече е говорил за хората преди и след Христос, за греха и новия живот, както и за закона и благодатта, но 6-та глава показва как те се вписват една в друга.

Ето честотата на думите в тази глава.

вие/себе си/ние/нас/наш (42 пъти),

грях/грешене (17 пъти),

и умирам/умрях/смърт (16 пъти),

живея/живот (8 пъти),

Христос/Исус (6 пъти),

роби/господство/царуване (11X) (роб/поробвам (8X))

Други думи са:

свобода (4X)

благодат (3X)

закон (2X)

Обединени в Христос (2X)

Въпрос: В Римляни 6:1 какво бихте казали на нехристиянин, който твърди, че християните смятат, че могат да правят каквото си искат, защото имат „застраховка срещу пожар“?

Отговор: Има четири причини да не постъпват така, ако приемем, че те са истински вярващи, които ще отидат в небето.

Римляни 6:1-11 казва, че не можете, защото позиционно сте обединени с Христос.

Римляни 6:12-14 казва, че не е нужно, защото по опит Божията благодат е прекъснала господството на греха над вас.

Римляни 6:15-19 казва, че не трябва, защото категорично не искате грехът да ви владее.

Римляни 6:20–23 казва, че по-добре да не го правите, защото в крайна сметка заплатата на греха е смърт.

Въпрос: Какво бихте казали на един антиномист-християнин по повод Римляни 6:1?

Отговор: Има разлика между това да живееш под благодатта и да злоупотребяваш с нея. Ако сте родител, чието дете се държи лошо в търговски център, бихте го завели у дома по-рано. Ако се държим лошо, нашият небесен Отец също може да ни заведе у дома по-рано. Григорий Распутин и руската секта на хлистите вярваха в това.

Трябва да разберем, че сме се родили отново за нещо по-добро от това. Веднъж Августин от Хипо беше посрещнат от жена, която беше била негова любовница, преди той да дойде при Христос. Августин бързо си тръгна. Тя го извика: „Августин, аз съм, аз съм!“ Той ѝ отговори през рамо: „Да, знам, но това вече не съм аз!“

В: Защо в Римляни 6:1, 15 не трябва да грешим, за да изобилства благодатта?

Отговор: Това е нещо като да попитаме следното: тъй като сме благодарни на лекаря, който ни оперира, за да ни спаси живота след автомобилна катастрофа, трябва ли да се опитваме да попадаме във всички възможни катастрофи?

Както каза Джон Макартър-младши: „Защо да приемаме, че хора, които живеят в непрекъснат кръг от прелюбодейство, блудство, хомосексуализъм, измама и всякакви възможни видове явни изстъпления, са наистина новородени?“

В: Какво се казва в Римляни 6:1-4 за преминаването в друга сфера?

Отговор: Точно както водното попче, което диша под вода, се превръща в жаба, която диша въздух, и никога не се връща назад, така и ние преминаваме от бързане към смъртта към живот в новото състояние. Не става въпрос само за това, че „старото ми аз“ и моята греховна природа бяха разпънати с Христос, а по-скоро, че цялото ми същество беше разпънато с Христос, защото това беше необходимо.

В: В Римляни 6:1-14 и Римляни 6:15-23 какви са приликите и разликите между двата аргумента на Павел тук?

Отговор: И двете части имат „рамки“. И двете започват с споменаване на благодатта и разглеждат нейните аспекти. Първата част завършва с това, че не сме под закона, а под благодатта, докато втората част завършва със смъртта и [благодатния] дар на вечния живот.

Първата част, Римляни 6:1-14, подчертава нашето съединение с Христос в Неговата смърт, погребение и възкресение, както и нашата смърт за греха и новия живот в Христос. Тя не казва нищо за това, че сме роби.

Втората част, Римляни 6:15-23, подчертава, че всеки е роб на греха или роб на Бога. В нея не се казва нищо за обединението с Христос.

Първата част трябва да бъде първа, защото тя е основната причина за втората. Първата част подчертава нашата идентичност, а втората – Божията заповед към нас.

В: Какво се казва в Римляни 6:4 за кръщението?

О: Да бъдем погребани с Христос при кръщението няма голям смисъл при поръсването, а само при потапянето.

В: В Римляни 6:5-7 става ли дума за възкресението на Христос или за възкресението на вярващите?

Отговор: Тук Павел има предвид възкресението на Христос. Тъй като Христос беше възкресен за живот (минало време), ние имаме нов живот сега. Ние също ще бъдем физически възкресени, но тук не се споменава конкретно края на времената.

В: В Римляни 6:5-7 как сме съединени с Исус в смъртта и новия живот?

О: Римляни 6 е по-задълбочено обяснение на това как Бог осъществява Своето спасение в нас, както е описано във Филипяни 2:12-13. Някои разглеждат писанията на Павел за спасението като „юридическо“ оправдание, а други – като „участие“ в освещението, но истината е, че Павел набляга и на двете. Ние не сме погребани в нашия гроб, а по-скоро метафорично сме погребани заедно с Христос в Неговия. Има поне три начина да разгледаме това.

Разрив със стария живот, преминаване в друга сфера и раждане към нов живот.

Отказ от стария господар и подчинение на нов господар.

Да се отвърнем от старата съдба и да приемем нова съдба.

Въпрос: В Римляни 6:5-7; Галатяни 2:20; Колосяни 3:9; Ефесяни 4:22 – как нашето старо „аз“ е разпънато с Христос?

Отговор: Не се казва „старата ни греховна природа“, а по-скоро „старото ни „аз““, което означава всички нас. Ние имаме желания, цели, амбиции, вземаме решения и избираме как да прекарваме времето и парите си. Разпъването с Христос засяга всяка една от тези области.

„Евангелският коментар на Библията“ (стр. 937) разглежда това като „неизбежно напрежение“ между нашето автентично „аз“ и нашето неавтентично „аз“. Да дойдеш при Христос не означава, че си приключил битката; по-скоро означава, че едва сега се включваш в нея.

Въпрос: В Римляни 6:5; 8 и 1 Коринтяни 15 вярващите умрели ли са с Христос, но все още не са възкресени с Него, или вече са възкресени с Христос в Колосяни2:13 и Ефесяни 2:5-6?

Отговор: По отношение на нашето положение ние вече сме възкресени за живот чрез Христос в нашия дух, а телата ни ще бъдат физически възкресени с Христос в бъдещето. Освен стиховете в въпроса, които споменават това, следните са допълнителни стихове, с които Павел илюстрира и двете страни.

Римляни6:11 казва: „По същия начин считайте себе си за мъртви за греха, но живи за Бога в Христос Исус.“

Римляни 8:10-11 ясно показва и двата аспекта: „Но ако Христос е във вас, тялото ви е мъртво поради греха, а духът ви е [настоящо време] жив поради правдата. И ако Духът на Този, Който възкреси Исус от мъртвите, живее във вас, Този, Който възкреси Христос от мъртвите, ще [бъдеще време] даде живот и на вашите смъртни тела чрез този Дух, Който живее във вас.“ (NIV)

По същия начин Колосяни 3:1-4 също показва и двата аспекта. „И тъй като сте възкресени [перфектно време] с Христос, насочвайте сърцата си към нещата горе, където Христос седи отдясно на Бога. Насочвайте умовете си към нещата горе, а не към земните неща. Защото вие умряхте, и вашият живот сега [настоящо време] е скрит с Христос в Бога. Когато се яви Христос, Който е вашият живот, тогава и вие ще се явите [бъдеще време] с Него в слава.“

Римляни 6:5; 8 и 1 Коринтяни не отричат, че ние вече сме възкресени с Христос в духа си и по положение. Напротив, те потвърждават, че това не е само духовно възкресение, но и бъдещо физическо възкресение. По същия начин Колосяни 2:13 и Ефесяни 2:5-6 не отричат бъдещо физическо възкресение; напротив, те потвърждават, че това не е само бъдещо събитие, но и настоящ живот в духа.

(Библейските цитати са от NIV)

В: В Римляни 6:6 какво точно е „тялото на греха“?

Отговор: При сравняването и противопоставянето на стария и новия живот това описва два аспекта на стария ни живот. Преди да дойдем при Христос, ние, в тялото си, сме склонни към греха и живеем за греха. Второ, ние, в тялото си, сме роби на нашия господар: греха. Откакто сме дошли при Христос, физическото тяло е същото, но това, което оживява и мотивира тялото, сега е различно.

Въпрос: В Римляни 6:7, тъй като християните са мъртви в Христос и са освободени от греха, защо християните все още съгрешават?

Отговор: Макар че християните ще изпитат безгрешност в Небесното царство, това не е предметът на този стих. Римляни 6:7 не казва, че християните са безгрешни, а само че са освободени от робството на греха.

Въпреки това, както един роб може да не е чул или не е повярвал на вестта, че е освободен, така понякога християните се държат така, сякаш все още са роби на греха. Ако някой християнин някога каже: „Трябва да съгреша, нямам избор“, този християнин ще говори неистина. Въпреки че вече имаме нов живот в Христос, Бог чрез Павел вижда необходимостта да ни даде заповед тук, на която имаме избор да се подчиним или да не се подчиним. Въпреки че Бог обяви, че грехът вече няма власт, ние трябва активно да изберем да го детронираме в живота си.

Всички християни са съгласни, че сме освободени от греха по два начина, но учените имат различни мнения относно основното значение на този конкретен стих.

Ние сме освободени от законното наказание за греха

„Ние сме оправдани“ – „Нов международен библейски коментар“, стр. 1328

„Ето например човек, който е осъден на смърт на електрическия стол за убийството на полицай. Веднага щом умре, той е освободен (буквално „оправдан“) от този грях. Наказанието е изтърпяно и делото е приключено.“ „Библейски коментар за вярващите“, стр. 1702. (Удебеленият шрифт е в оригинала.)

„Коментарът за библейско познание: Новият Завет“, стр. 463, казва: „Следващата част (Рим. 6:6б-7) всъщност обяснява първата част (ст. 6а). В своето невъзродено състояние вярващият е бил роб на греха. Но неговият „стар човек“ е бил разпънат (идентифициран) с Христос, и това е основата за освобождението от робството на греха. Всеки, който е умрял, е бил освободен от греха. Думите „е бил освободен“ са свободен превод на dedikaiotai, буквално „е бил оправдан или обявен за праведен“. Перфектното време в този стих описва минало действие с продължаващ ефект или сила. Грехът вече няма законното право да налага господството и контрола си върху вярващия, защото той е умрял с Христос.“ (Удебеленият шрифт е в оригинала.)

„The Expositor’s Greek Testament“, том 2, стр. 633 „Смъртта освобождава хората от всички претенции, особено (за да се върнем към разглеждания случай) тя ни освобождава, нас, които сме умрели с Христос, от претенцията на греха, нашия стар господар, да продължава да властва над нас.“

Ние сме свободни от робството на греха

Дъглас Му обсъжда три тълкувания на тази фраза: освободени от юридическото наказание, умрели с Христос и освободени от робството, и казва, че третото тълкуване е правилно. „Смъртта прекъсва властта на греха над човека“. Дъглас Му в „Екзегетичният коментар на Уиклиф“, стр. 394 (позовавайки се на коментаторите Годе, Мишел, Каземан).

„Освободени от оковите и властта [на греха]“ (NIV Study Bible, стр. 1714)

„В нашето отношение с Христос ние сме освободени от робството на греха; все пак е възможно дори за християнина да „позволи на греха да властва“ (Рим. 6:12).“ „Трудни изречения от Библията“, стр. 553. (Курсивът е в оригинала)

„В Христос вярващите потенциално са господари над смъртта и греха“ – „Евангелски коментар на Библията“, стр. 937

„Свободни от властта на греха. Неговото господство е сложено край.“ „Библейски коментар на тълкувателя“, том 10, стр. 70.

Въпрос: Как, според Римляни 6:11, трябва да се считаме за мъртви за греха?

Отговор: Има три аспекта.

Изплатени изцяло в миналото: Нашите грехове бяха приковани на кръста чрез смъртта на Христос за нас. Ние сме обявени за святи, тъй като дългът ни е изплатен изцяло.

Нов живот в настоящето: Днес сме освободени от господството на греха и се освещаваме, за да ставаме все по-свети ден след ден. Не трябва просто да се борим с греха в живота си; трябва да бъдем победители и да побеждаваме греха в живота си. Ако вие, като християнин, някога кажете: „Аз съм просто грешник, не мога да се справя сам“, тогава сте забравили силата, която е във вас.

Безгрешни в бъдещето: Един ден, в рая, ще бъдем напълно безгрешни. Греховните желания, планове и пристрастявания ще изчезнат напълно. Но трябва да се опитаме да започнем да живеем по този начин още днес.

Въпрос: Как бихте обяснили на адвентист от Седмия ден, позовавайки се на Римляни 6:14, че не сме под закона, а под благодатта?

Отговор: Не планината Синай прави светиите в Христос, а Голгота. Първо ги попитайте дали вярват, че не сме под закона, а под благодатта. Ако не са съгласни, цитирайте Римляни 6:14 и попитайте дали вярват, че Посланието на Павел е Божието Слово или не? Ако кажат, че е, тогава кажете, че можем да обсъдим как не сме под закона, а под благодатта, но да твърдим, че все още сме под закона, не е опция за християнин, вярващ в Библията.

Адвентистите от седмия ден може да подозират, че използвате „благодатта“ като извинение, за да правите каквото си искате и да грешите. Те също така може (с право) да подозират, че сте отхвърлили стария писмен закон. Наистина сте го направили, защото служите по новия начин на Духа, а не по стария начин на писмения закон (Римляни 7:6). Вижте също 2 Коринтяни 3:3, където вече не следваме закона, който Бог е написал на камък, а вместо това – закона, който Бог е написал върху плътта на сърцето ни. Римляни 9:32 предупреждава да не бъдем като юдеите, които не търсеха праведност чрез вяра, а чрез делата на закона. Христос отмени писания закон в Колосяни 2:14. Новият завет е направил стария завет остарял, според Евреи 8:13.

В: В Римляни 6:18, 22, на практика, как сме освободени от греха?

Отговор: Ние сме освободени от господството и властта на греха още сега. Ако ти, като християнин, някога кажеш: „Аз съм просто грешник, не мога да се справя сам“, тогава си забравил силата, която е в теб.

В: В Римляни 6:19, когато Павел говори „по човешки“, той ли опростява нещата тук?

О: Да. Преводът NIV превежда това като: „Казвам това с човешки думи.“ Павел е на път да предложи проста антропоморфна аналогия с термини, които те могат да разберат. Всеки е или роб на господар, наречен „Грях“, или роб на господар, наречен „Послушание“.

Опростеният поглед върху истината все пак остава верен, стига да се признава като опростяване, а не като точно отражение на реалността.

В: В Римляни 6:21, какви плодове на греха имат хората, за които трябва да се срамуват?

Отговор: Ето един начин да помислим за тях.

Егоизъм и пропиляно време, пренебрегване на Бога и другите

Омраза и нанасяне на болка на другите, както на близките, така и на останалите

Пристрастявания и стремеж към изпитване на краткотрайно удоволствие

Материализъм и злоупотреба с пари, влияние и ресурси

Енергия и усилия, изразходвани в преследване на горепосоченото.

В: В Римляни 6:22 какви са ползите от святостта?

Отговор: Има както настоящи, така и бъдещи аспекти.

Настояще: Ние сме освободени от робството на греха (Римляни 6:17-19)

Ние все още ще съгрешаваме (1 Йоан 1:8), но не е нужно да продължаваме да живеем в греха (1 Йоан 3:6,9).

Грехът вече не властва в нас според Римляни 6:12,14.

Сега можем да стоим без срам, според Римляни 6:21 и Ефесяни 5:12.

Вече не е нужно да крием това, което правим тайно, както се казва в Ефесяни 5:12.

Имаме Божия мир във всякакви ситуации, както е казано във Филипяни 4:6-7.

Вече не сме слепи, както се казва в Ефесяни 4:18

Когато сме „загубили чувствителност“ поради греха, тя може да се върне, както се казва в Ефесяни 4:19.

Сега сме по-мъдри и по-малко неразумни, както се казва в Ефесяни 5:15

Една често пренебрегвана полза е, че щом спрем упоритите греховни действия, разполагаме с повече време, както се казва в Ефесяни 5:15-16. Ако някой, който прекарва всичките си уикенди в купони или в пиянство, а след това спи, за да се отърве от махмурлука, спре да прави това, сега разполага със свободни уикенди, каквито преди не е имал.

Водим по-благодарен живот, както се казва в Ефесяни 5:20.

Свободни сме да търсим праведността. Когато сме святи, приличаме повече на Бога, както се казва в 1 Петрово 1:15-16.

Ние се променяме, тъй като в момента се обновяваме, както е казано в Ефесяни 4:23.

Преставаме да ставаме все по-покварени, както е казано в Ефесяни 4:22

Бъдеще: Чистите по сърце ще видят Бога, както е казано в Матей 5:8.

Ние сме преминали от смърт към живот, както е казано в 1 Йоан 3:14 и Римляни 6:13.

Имаме наследство в Небесното царство според Ефесяни 5:5

Ще бъдем святи в небето, защото в небето няма нищо не свято. Онези, които са „измили дрехите си“, ще бъдат в новото небе и новата земя, както е казано в Откровение 22:14-15.

В: Какво представлява диаграмата на четирите аспекта?

О: Ето диаграмата.

Представете си, че някой се фокусира само върху един или два ъгъла на квадрата. Каква би била неговата теология?

Долу вляво: Ако се фокусира върху робството на волята и върху това, че трябва да разпънем на кръста нашите греховни, егоистични желания, като изключим факта, че сега сме свободни и обединени с Христос, той може да загуби представата, че сега сме свободни от греха. Може да забрави, че очакването е, че сега сме свободни от греха и не продължаваме да грешим. Това не означава, че никога повече няма да съгрешим, но никой грях не бива да има власт над нашия живот. Ако все пак има, тогава ние не водим нормален християнски живот.

В горния ляв ъгъл: Ако те се фокусират върху това, че старецът е трябвало да бъде разпънат на кръста и че ние трябва да сме свободни да водим свят живот, без да отчитат степента на робството на изгубения човек в греха и нуждата от Христовата сила в нас, тогава те биха могли да пропуснат факта, че човек не може да го направи сам. Сякаш един морално неутрален човек трябва да чуе истината и след това сам да стане свят. Не става въпрос, че Бог може да ни помогне да бъдем святи, а по-скоро, че трябва Бог да действа в нас, за да бъдем святи.

В горния десен ъгъл: Ако се фокусират върху това, че сме свободни да живеем свят живот, защото Христос живее в нас, те може да не оценят силата на греха, която трябва да бъде преодоляна в един християнин. Дори като вярващи, напълно посветени на това да обичаме и да се подчиняваме на Бога, в сърцата ни все още се води битка. Очаква се да печелим тази битка с Христос в нас, но не трябва да подценяваме тежестта на тази битка.

В долния десен ъгъл: Ако се фокусират върху това колко сме в робство на греха и върху Христос, който живее в нас, без или с малко очакване, че трябва да бъдем разпънати в Христос и да живеем свят живот, тогава те може да си помислят, че могат да изпитат радостта от това да са в Божията воля без покаяние и без да спрат да грешат.

В: В Римляни 6:22, колко трябва да наблягаме при евангелизацията, че християните са роби на Бога?

Отговор: Когато човек стане християнин, това не би трябвало да бъде изненада за него. Ако говорим за приемането на Христос като Спасител, но пропуснем да говорим за приемането Му като Господ, ние сме предали само част от посланието. За Исус се говори като за Господ при споделянето на Евангелието в Деяния 10:36; 16:31; 17:24-31; 22:10,19-20. Макар че в Деяния 13:16-41 не се говори за роби и Господ, в Деяния 13:24 се говори за покаяние пред „ “. От друга страна, в някои кратки речи Павел все още не е стигнал до тази част, като например в Деяния 24:10-22.

В: В Римляни 6:23, как бихте обобщили тази глава?

Отговор: Има два господари (грехът и Бог), два метода (заплата и безплатен дар) и две съдби (смърт и вечен живот).

Въпрос: В Римляни 7:5 защо „не“ често изглежда като призив да се направи точно това?

О: Често така действа нашата греховна природа. Гръцката дума за „възможност“ първоначално е била военна дума, означаваща крепост или оперативна база. Една част от това да имаме греховна природа е желанието да бъдем егоистични за сметка на служенето на Бога. Но друга част е желанието да се бунтуваме срещу това.

В: В Римляни 7:6, в тази илюстрация, Мойсеевият закон „умрял“ ли е?

О: В известен смисъл, да. В Матей 5:17 се казва, че Христос не дойде да унищожи закона, а да го изпълни. В Матей 5:18 Той каза, че нищо от закона няма да преминава, докато всичко не се изпълни. Чрез разпъването Си на кръста Христос взе изискванията на закона и, метафорично казано, ги прикова на кръста, както се споменава в Колосяни 2:14. От друга страна, в тази илюстрация, в Римляни 7:4,6, именно ние сме тези, които сме умрели за закона.

Въпрос: В Римляни 7:6б как служим по новия начин на Духа, а не по стария начин на буквата, след като Исус каза в Лука 16:16-17, че нито една йота [подробност] няма да изчезне от Закона?

Отговор: Законът не е бил променен нито от Исус, нито от някой друг. Въпреки това Исус напълно изпълни Закона за нас и сега ние служим по новия начин на Духа, а не по стария начин на писания закон. Исус каза в Лука 16:16, че Законът и пророците са били до Йоан. Старият завет е остарял според Евреи 8:13. Павел каза, че буквата убива, но Духът дава живот във 2 Коринтяни 3:6.

Това се различава от мюсюлманското понятие за отмяна. Думите, дадени чрез Мохамед, биха могли да „отменят“ предишни думи на Мохамед, Исус или който и да е друг пророк, на пръв поглед по свое усмотрение. Исус не отмени Закона, Той го изпълни за нас, и сега ние служим по различен начин.

Например, Старият Завет забраняваше яденето на камилско месо, скариди и свинско месо. Исус, като обяви всички храни за чисти (Марко 7:19 ), не промени Закона на Стария Завет, а ни даде възможност да служим по нов начин.

Като странична бележка, мюсюлманите понякога посочват, че християните не спазват старозаветните хранителни закони. Мюсюлманите обаче също не ги спазват, защото считат, че е било приемливо Мохамед да яде камилско месо. Християните също не критикуват мюсюлманите (или когото и да било друг) за това, че ядат камилско месо. Въпросът е, че ако мюсюлманите критикуват Исус или християните за учение, което отменя закона, всяка причина, която дадат, най-вероятно би била и критика към Мохамед за това, че е ял камилско месо и е твърдял, че отменя някои неща.

В: В Римляни 7:9 как Павел е бил жив „извън закона“?

Отговор: Римляни 4:15 и 5:13 казват, че грехът, макар и да съществува, не се отчита там, където няма закон. Павел се е чувствал свободен от вина, докато не е познал закона. Човек юридически не е имал вина за умишлено нарушаване на закон (морален или друг), ако е бил в невинно незнание за закона. Разбира се, дори хората, които не са запознати с юдаизма, имат закона на съвестта си, записан в сърцата им. Павел не говореше за конкретен момент от собствения си живот, а по-скоро за състоянието в живота на всеки човек.

Въпрос: В Римляни 7:9-11 как законът го е убил?

Отговор: Не става дума за закона сам по себе си, а по-скоро за греха на неподчинението на закона. Павел вероятно има предвид Левит 18:5, където се обещава живот на онези, които спазват закона, и смърт на онези, които го нарушават.

В: В Римляни 7:11 какво точно е „измамата на греха“?

О: Грехът не е угоден на Бога, грехът е зло, вреди на теб самия, грехът вреди на другите, грехът заразява и грехът расте, но има и друг аспект на греха. Грехът мами, и мами по два начина. Първо, грехът те кара да мислиш, че това, което правиш, не е грешно, или поне не е много сериозно грешно. Мислят ли хората, които пожелават нещо, че тяхното желание е грешно? – обикновено не. Второ, грехът рационализира, за да оправдае действията си. Те си мислят: да, беше погрешно това, което направих на този човек, но… той си го заслужи или си го просеше. Да, беше погрешно да ограбя магазин, но бизнесът беше част от системата. Да, нещо беше унищожено, но няма значение, защото застраховката ще го покрие. Да, може би постъпвам погрешно, но и други хора го правят, а аз не съм по-лош от тях.

В: В Римляни 7:14-24 Павел не критикува закона, но какво точно казва той за закона?

Отговор: Законът е остарял за нас, които сме в Христос. Любопитно е, че тук не се казва, че законът е остарял за онези, които не са в Христос. Ако те отхвърлят Христос, тогава законът е единственото, с което разполагат, за да бъдат спасени, а Павел казва, че нито един човек няма да бъде оправдан чрез закона в Римляни 3:20.

В: В Римляни7:14 –24 става ли дума за преживяване от периода преди или след появата на християнството?

Отговор: На практическо ниво християните са преживели тази борба, описана в Римляни 7:14–24, както преди, така и след обръщането си към Христос.

Преди да дойдат при Христос: Някои нехристияни се опитват да се борят със своята греховна природа; други напълно са престанали да се борят и са се предали. Вярно е, че някои секти и някои направления в поведенческата психология са накарали хората да се откажат от някои зли навици, като употребата на наркотици, но това са само малки тактически победи, докато войната срещу нашата греховна природа продължава.

След обръщането към Христос: След като станем християни, все още притежаваме старата си плътска природа. Сега обаче имаме Христос, Който ни дава мотивация и надежда, и Светия Дух в нас, Който ни помага да победим. Проблемът не е само във външните греховни деяния, които извършваме. Проблемът е много по-голям. Сърцата и умовете ни са покварени отвътре, а Бог ни дава не само прощение, но и очистване и процес на преобразуване, за да ни направи по-подобни на Христос. Августин, Калвин, Лутер и други реформатори споделяха това виждане.

И двете: Павел не е искал да уточнява, защото това може да се отнася и за двете. В този пасаж той използва както минало, така и сегашно време. Някои невярващи изобщо не се борят със греха: те се чувстват напълно комфортно да грешат колкото си искат. Други невярващи се борят усилено, за да се опитат да водят добър живот. Трети не извършват груби грехове, без да се борят, и смятат, че вече водят добър живот. Някои сменят категорията, в която се намират, измежду тези три. Помислете за невярващ, който се бори с пушенето, затлъстяването или нещо друго, и след това го преодолява. Някои християни са в категорията на борящите се, а други – в категорията на преодоляващите. Трябва да се стремим да преминем в категорията на преодоляващите.

В: В Римляни 7:14-24 имало ли е някакво юдейско учение, подобно на това?

Отговор: Да, подобно в една част, но доста различно в друга. Според У. Д. Дейвис в книгата „Павел и равинският юдаизъм“ (1948 г.), стр. 20–27, равините учеха, че в хората има два импулса: един добър и един зъл. Злият става по-активен, когато човек стане възрастен. Добрият се пробужда, когато човек стане син на закона. Павел говори тук за два импулса, но опровергава твърдението на равините, че чрез закона човек придобива сила да върши добро.

В: Защо в Римляни 7:18 Павел казва, че в греховната му плът не обитава нищо добро?

Отговор: Защото наистина няма нищо добро. Хората имат желание да бъдат автономни като малки богове. Трябва да гледаме към Исус десет пъти повече, отколкото гледаме към себе си.

От друга страна, ние не сме „напълно покварени“ – толкова лоши, колкото бихме могли да бъдем. Дори атеистите могат да даряват за благотворителност и да помагат на други хора. Но ние сме „напълно покварени“ в смисъл, че състоянието ни е толкова лошо, че дори не можем да дойдем при Бога, без Той първо да дойде при нас.

Въпрос: Какво е любопитното в този преход в Римляни 8:1 и Римляни 7:25б?

Отговор: Павел често използва гръцката дума за „затова“, когато преминава към нова мисловна част. В този случай обаче Павел използва „затова“ в Римляни 7:25б и отново в Римляни 8:1, сякаш това е наистина рязко разделение в мисълта. Първото „затова“ обобщава предходната част, а второто показва последствията от нея.

В: В Римляни 8:2 как законът на живота в Христос ни освобождава от закона на греха и смъртта, след като законът си е закон?

Отговор: Един закон може да замести друг закон. Например, когато хвърля предмет във въздуха, той НЕ пада обратно. Може би това е така, защото това, което хвърлих, беше жив папагал. Както се казва в „Коментар на Библията за вярващите“ (стр. 1708–1709), законът на гравитацията никога не е изчезнал, но законът на живота на птицата е заменил закона на гравитацията. Законът, който ни беше даден, не беше лош, но отслабен от нашата човешка плът, той беше неспособен да ни даде живот.

В: Какво е необичайното в тази формулировка в Римляни 8:3?

Отговор: Както на гръцки, така и на английски, главният глагол, който очевидно е „Бог направи“, изглежда липсва. В някои преводи той е добавен с курсив. Павел започна мисълта си по един начин, а след това, очевидно, в средата на изречението промени посоката. Това се нарича анаколутон или „прекъсната конструкция“. Това е необичайно както на гръцки, така и на английски. Гръцкият на Павел всъщност беше доста добър, но явно тук Павел се е развълнувал.

В: В Римляни 8:3 нашата плът ли е лоша?

Отговор: Тя е била сътворена добра, но е паднала. Гръцката дума тук е „греховна плът“ (sarx), а не „греховен човек“, както е в NIV. Исус имаше същата плът като нас и тя не беше лоша. Но когато не държим под контрол плътските си желания, тогава плътта ни става греховна за нас. Исус наистина беше в плът, но Исус беше само в „подобие“ на греховна плът.

В: В Римляни 8:6-7 кои са четирите характеристики, които Павел изброява за това да бъдеш с плътски ум?

Отговор: Ето характеристиките.

а) Смърт. Това не е само физическа смърт, а пребиваване в духовна смърт.

б) Има вражда срещу Бога. Това означава да си против всичко, което Бог заповядва.

в) Не е и не може да бъде подчинено на Божия закон. Нежелание да бъде подчинено на Божия закон.

г) Не може да угоди на Бога. Ако не искат да се подчиняват на Бога, ако са враждебни към Бога, тогава дори малките добри постъпки не угодят на Бога.

В английската история има приказката за Робин Худ, който ограбваше богатите (което е лошо) и даваше на бедните (което е добро), като идеята беше, че лошото и доброто като че ли се уравновесяват. Това е напълно небиблейско; ако „седиш на оградата“ и не си духовно настроен, дори когато „храниш бедните“, не угаждаш на Бога.

В: В Римляни 8:7 трябва ли да търсим духовно значение в Библията вместо буквалното значение?

Отговор: Трябва да сме предпазливи, когато предполагаме, че има някакво противоречие между буквалното значение и „духовното значение“. Има различни нива на разбиране и в Библията има много дълбоки истини, но различните истини се допълват, иначе не биха били всички верни.

Можем да приемем, че Бог е искал Словото Му да бъде разбрано от Неговите деца. Когато някой каже, че се нуждае от тайно или специално знание, за да разбере неща, които Бог не е позволил на други християни да разберат, тогава това „специално разбиране“ е подозрително като плод на собственото му въображение.

Когато родител, министър-председател или генерал даде заповед, той иска тя да бъде изпълнена така, както е имал предвид, а не да бъде преинтерпретирана като противоположното на казаното от него. Вместо да се питаме дали трябва да тълкуваме Библията „буквално“, „духовно“, „просто“ или „алегорично“, просто трябва да искаме да тълкуваме Библията така, както Бог и човешките автори са я замислили.

В: В Римляни 8:9-11, 14-15, може ли някой да бъде истински християнин, без Святият Дух да живее в него?

Отговор: Тези стихове казват, че не. Веднъж една Свидетелка на Йехова ми заяви, че в нея не живее Светият Дух, тъй като Свидетелите на Йехова обикновено проповядват, че само 144 000-те имат Светия Дух в себе си. Показах ѝ Римляни 8:9-11 и тя почти се разплака. Макар че бих искал да ви кажа, че след това тя е пожелала да стане християнка и да има Светия Дух в себе си, това не се случи. Следващата седмица тя се върна в кабинета ми и ми каза, че все пак предполага, че Светият Дух е в нея.

В: В Римляни 8:9-11, 14-15, ако Светият Дух трябва да бъде в теб, за да си син на Бога, и говоренето на езици е доказателство за Светия Дух, тогава всички, които не говорят на езици, не са ли спасени, както проповядват църквите на „Единството“ от Пятидесятническото движение?

Отговор: Не. Говоренето на езици не е единственото доказателство за Святия Дух и дори не е основното доказателство, както показват Галатяни 5:22-24 и 1 Коринтяни 13:1. Галатяни 5:22-24 изброява плода (а не плодовете) на Духа. 1 Коринтяни 12:29-31 показва, че не всички говорят на езици, точно както не всички вършат чудеса и не всички са учители. 1 Коринтяни 12:31–14:1 показва, че най-съществената част е любовта, а Йоан 14:15,21 показва, че един от основните плодове на християнския живот е послушанието към думите на Исус.

В: В Римляни 8:9-11,15, ако Светият Дух трябва да бъде вътре в човека, иначе този човек не принадлежи на Христос, тогава а) всички бебета, които умират, отиват ли в ада, защото Светият Дух не е вътре в тях, или б) Светият Дух е вътре във всички бебета, или в) друго?

Отговор: Отговорът е „друго“, тъй като Писанието не учи нито а), нито б). Три точки, които трябва да се имат предвид в отговора.

1. С изключение на Исус и Йоан Кръстител (Лука1:40 –44), бебетата нямат Светия Дух. Ние се раждаме отделени от Бога (Ефесяни 2:3).

2. Бог е показал в Словото Си, че всички, които ще бъдат спасени, ще бъдат спасени чрез Христос (Йоан 14:6; Евреи9:15 ;10:10 ,14,19).

3. Въпреки това, точно както Бог е бил свободен да спасява хора в старозаветните времена преди Евангелието и дори преди Закона, така и сега Бог може да спасява както пожелае чрез Христос.

Обобщение: Нека бъдем внимателни, когато се опитваме да налагаме ограничения върху начина, по който Бог трябва да действа. Вярно е, че Бог няма да действа в противоречие с това, което е разкрил в Писанието, но трябва да внимаваме да не излизаме извън написаното, както ни напомнят 1 Коринтяни 4:6 и Притчи 30:5-6.

В: Защо в Римляни 8:9 Светият Дух се нарича Духът на Христос?

Отговор: Той е Духът на Христос поне по три причини.

1. В рамките на Троицата Светият Дух е изпратен от Отца и Исус.

2. В рамките на Троицата Светият Дух в нашия живот представлява Исус.

3. По-задълбоченото учение за Троицата показва, че членовете на Троицата обитават един в друг, може би по подобен начин, както Духът обитава в нас.

Въпрос: В Римляни 8:10 „тяло“ срещу „дух“ означава ли „греховна плът“ срещу „нашия дух“ или „всички ние“ срещу „Светия Дух“?

Отговор: Християнските учители не са единодушни, а Павел понякога използва думата „тяло“ за нашата греховна природа, а понякога – за всички нас. Павел използва думата „Дух/дух“ 21 пъти в Римляни 8 (17 пъти в стихове 1–17), като поне 18 от тях се отнасят до Светия Дух. Павел използва думата „плът“ десет пъти в Римляни 8:1–17, но нито веднъж в Римляни 8:18–39. Въпреки това Павел не използва думата „слава“ в Римляни 8:1–16, а я използва четири пъти в Римляни 8:17–39.

Греховната плът срещу нашия дух: Това е гръцкият начин на възприемане на нещата и повечето коментатори са съгласни, че именно това е имал предвид Павел.

Всички ние срещу Светия Дух: Това е еврейски начин на възприемане на нещата. Много от ранните християни, както и „The Expositor’s Bible Commentary“, том 10, стр. 90, споделят тази гледна точка.

Въпрос: Как в Римляни 8:12-13 можем да умъртвим делата на плътта?

Отговор: Този процес, който извършваме в този живот, се нарича „умертвяване“ според „The Expositor’s Bible Commentary“, том 10, стр. 91–92, и „The Wycliffe Exegetical Commentary Romans 1–8“, стр. 529.

В: В Римляни8:15 , и Ефесяни3:14 –15, в какъв смисъл Бог е наш Отец?

Отговор: В книгата „Now That’s a Good Question“, стр. 13–14, се споменава, че един германски учен е открил, че във всички библейски и извънбиблейски еврейски писания в Италия до 10-ти век сл. Хр. нито веднъж евреин (извън Библията) не се е обръщал към Бога в първо лице като към Отец. …О, Боже, Ти си нашият Отец. Исус го е правил, а Павел ни насърчава да правим същото.

В Стария Завет Бог е наричан „Отец“ в първо лице в Исая 63:16 (два пъти) и Исая 64:8. Бог напомня на Своя народ, че те са Го наричали „Моят Отец“ в Еремия 3:4. На много други места (Псалом 68:5; Исая 9:6; Еремия 3:19; 31:9; Малахия 1:6; 2:10 и др.) Бог се нарича Отец, но не е в първо лице.

В: В Римляни 8:16,17 всички хора ли са деца на Бога в този пасаж?

Отговор: Не. Въпреки че мормонската църква учи, че всички хора са духовни деца на Бога (и на многото му богини-съпруги), Римляни8:15 конкретно казва, че ние сме Божии деца чрез осиновяване. Макар да е вярно, че всеки човек, животно, растение и демон е част от Божието творение, Римляни 8 се отнася само до онези, които са родени отново.

В: В Римляни 8:17 точно кой трябва да бъде прославен тук?

Отговор: Това не е избрана група от хора, а по-скоро всички вярващи.

Въпрос: В Римляни 8:17 можем ли да станем възвишени богове, както учи сектата на мормонизма?

О: Не. Това е много древна заблуда, която е съществувала много преди мормонизма. Адам и Ева бяха изкушени с това погрешно учение в Битие 3:4. Самият Сатана искаше да стане като Бога в Исая 14:12-15.

Както каза Давид в Псалом 23:6: „…и ще обитавам в дома на Господа завинаги.“ Следователно мормонските мъже няма да имат свои собствени планети, нито свой собствен харем от богини-съпруги. Един мормон веднъж ми каза: „Мисля, че Бог е допуснал много грешки, и когато стана бог, аз ще се справя по-добре.“ Следователно целта на християнина – да служи на Бога завинаги в небесата – и целта на много мормони са много различни.

Въпрос: В Римляни8:19 –22 и Римляни5:12 –14 смъртта на животните настъпила ли е преди грехопадението?

Отговор: Смъртта на микробите е настъпила; иначе как рибите биха яли планктон? И така, до какъв етап от сложността на живота е достигнала смъртта преди грехопадението? Християните имат две гледни точки по този въпрос.

Да. Тези стихове в Посланието към римляните се отнасят само до човешката смърт, така че Библията не дава отговор. Фосилните доказателства сочат, че големи и малки животни са били изяждани още преди грехопадението на човека.

Не. Тези стихове се отнасят до смъртта на всички животни, които притежават самосъзнание. Докато растенията, микробите и по-нисшите животни без „нефеш-живот“ (което означава самосъзнание) са умирали преди грехопадението, по-висшите животни не са умирали преди грехопадението.

Въпрос: В Римляни8:19 –22 защо Бог допуска злото в един паднал свят?

Отговор: Както ежедневният вестник, така и Библията показват, че светът съдържа както зло, така и добро. Според Йоан 9:1–3 човекът не е роден сляп поради своя грях или греха на родителите си. В Лука 13:1–5 убитите галилеяни и онези, върху които падна кулата в Силоам, може би са заслужавали тези неща, но не са ги заслужавали повече от всеки друг.

Римляни 8:19-22 показва, че след грехопадението Бог е подчинил творението на тление. На покварения човек не е било позволено да живее в непокварено творение. Имаме природни бедствия, временна несправедливост и нечовешко отношение на човека към човека. От грехопадението насам, 1 Йоан5:19 казва, че целият свят е под влиянието на злия. Богът на този век е Сатана, както се казва в 2 Коринтяни 4:4. Сатана е князът на този свят според Йоан 12:31;14:30 ,16:11 ; Ефесяни6:12 ; и Колосяни 1:13. Вижте също обсъждането на Ефесяни 2:2 за повече информация.

В: В Римляни 8:21 свободата на християнина включва ли свободата да правим каквото си искаме?

Отговор: Една секта, наречена „Децата на Бога”, известна още като „Семейството на любовта”, проповядваше, че членовете ѝ трябва да имат сексуална свобода извън брака.

Очевидно този въпрос е възниквал и по времето на Новия Завет, защото Павел се е спрял на него в 1 Коринтяни 5:9-11 и Римляни 6:1.

1 Коринтяни 5:9-11 казва, че не бива дори да ядем с хора, които се наричат християни и правят тези неща.

Римляни 6:1 показва, че е невъзможно да имаме такова отношение и да живеем в Христос.

Една загадка, която съм чувал, е следната: „Какво е минимумът, който можеш да направиш и все пак да си християнин?“ Отговорът е: „Ако все още мислиш в тези категории, значи все още не си го направил.“

Въпрос: В Римляни 8:23 вярващите въздишат ли, защото имаме първите плодове на Духа, или въпреки че имаме първите плодове на Духа?

Отговор: Граматиката не го уточнява, а най-вероятният отговор е и двете. Имали ли сте някога малка хапка от нещо вкусно и след това не сте могли да изчакате, докато не го получите цялото? Да имаме Духа е точно така. Имаме малка хапка от радостта на Господа в Духа и не можем да изчакаме, докато не я получим напълно.

В: В Римляни 8:23 приемани ли сме като синове на Бога или сме родени отново, както казва Йоан 3:16, и това е в настоящето или в бъдещето?

Отговор: И двете метафори изразяват истината. Осиновеният син има всички права на родения по кръв син. Всички ние, мъже и жени, сме Божии синове още сега. И родените, и осиновените синове получават семейното наследство, но досега сме получили само малка част от това, което ще получим като Божии синове.

В: В Римляни 8:26 Светият Дух ли е нашият Посредник, или Христос е нашият Посредник, както казва 1 Тимотей 2:5?

О: Светият Дух се застъпва за нас в молитва. Гръцката дума за „помага“, synantilambanetai, подсказва, че един човек помага на друг да носи тежък товар. Светият Дух не е посредничил/не е изкупил греховете ни на кръста, нито е посредничил за нас като Първосвещеник, тъй като само Исус е направил това.

В: В Римляни 8:28 как всичко може да съдейства за добро на онези, които са призвани?

О: Милиони години отсега нататък, или както и да се отмерва времето в Небесата, ще можем да погледнем назад и да видим как Бог е използвал всичко в нашия живот, дори и злите неща, за да ни научи, да ни направи по-зрели и да ни усъвършенства.

Въпрос: В Римляни 8:28–39 една моя приятелка ми четеше книгата на Чарлз Стенли за „Вечното спасение“ и когато стигна до частта за Божията безусловна любов, тя оспори това, като попита къде в Библията се казва, че Божията любов е безусловна? Тя е член на деноминацията „Църквата на Христос“ и според нея условието за спасението е кръщението с вода – следователно Божията любов и спасението за нас зависят от това дали сме кръстени. Как трябваше да ѝ отговоря?

О: Чарлз Стенли има много добри материали за Библията и спасението и той е прав.

Псалом 145:17 казва, че Бог е милостив към всичко, което е сътворил, включително и към вечно изгубените.

Въпреки това Библията никога не учи, че Бог е „всеобичащ“, защото именно справедливостта и гневът, а не любовта към Сатана и демоните, ги изпращат в езерото от огън . Не всички хора ще отидат в небето, а само избраните, които Бог е предвидил и предопределил.

Но Бог изпитва специална любов към някои, наречени избраните (тези, които са предназначени за небето). И все пак Римляни 8:28-39 ни учи, че нищо не може да ни отдели (нас, призваните) от Божията любов. За избраните колко по-безусловна може да бъде тя?

Дали нашата любов „породи“ Божията любов към нас, или Божията любов породи нашата любов към Него? 1 Йоан 4:10,19 показва, че Бог пръв ни възлюби. В Йоан 6:65 Исус каза: „Ето защо ви казах, че никой не може да дойде при Мен, освен ако Отец не го е привлякъл/дало му възможност.“ Калвинистите и некалвинистите не са съгласни дали това важи за всички или за някои:

5-точкови калвинисти: Отецът е дал възможност само на някои. Следователно Исус не е умрял за някои, а те никога не са отхвърлили спасението, което Исус им е предложил, защото Бог изначално не е имал намерение да им даде такава възможност. Бог няма изгубени каузи.

Всички останали: Отец предварително е дал възможност на всички, но някои избират да отхвърлят това, което им е било предложено. Бог Синът изпита такава тъга за изгубената кауза на онези в Ерусалим (Матей 23:37-39).

Въпреки това обаче много хора от „Църквата на Христос“ просто не разбират Ефесяни 2:4, 8-10. Нашите дела нямат никакво участие в спасението ни. Ние сме спасени по благодат ЧРЕЗ ВЯРА, ... НЕ ЧРЕЗ ДЕЛА. Вярата тук изрично е изключена като дело, а кръщението с вода е дело, което е знак за нашата вяра, но ние сме спасени чрез Божията благодат, а не чрез водата. Когато трябва да избирате между това, което казва член на „Църквата на Христос“, и това, което казва апостол Павел, изберете апостол Павел.

В: В Римляни 8:29, може ли някой, когото Бог е предвидил, да отиде в ада?

Отговор: Не. Думата „предвидил“ тук означава, че Бог е предвидил, че те ще отидат в Рая. Този въпрос съдържа логическа несъстоятелност. Тъй като Бог е извън времето, този въпрос е като да попитате: „Може ли някой, който е отишъл в Толедо, никога да не е бил в Толедо?“

В: В Римляни 8:29 и Ефесяни 1:4 предопределението ли е просто калвинистка доктрина?

О: Не. Тези стихове показват, че това е библейска доктрина за всички християни, както за некалвинистите, така и за калвинистите. Калвинистите може да имат някои заблуди относно предопределението, но някои от тях имат и полезни прозрения.

Бог знае със сигурност всичко за бъдещето, но Неговото знание не премахва нашата свободна воля, нито намалява нашата отговорност. Не можем да кажем: „Бог знаеше, че ще го направя, така че нямах избор, трябваше да го направя.“ В Деяния 2:23 Исус Христос беше предаден на юдеите по Божия предначертан замисъл и предзнание, но онези, които разпънаха Исус, бяха виновни за грях (Йоан19:11 ). Ето един пример. Можем да прочетем книга за това как Джордж Вашингтон е прекосил река Делауеър преди над 200 години. Нашето почти сигурно знание от книгата не е принудило Джордж Вашингтон да направи това. Да предположим, че можем да се върнем с машина на времето 400 години назад и да вземем книгата със себе си. Все пак не сме направили нищо, което да е принудило Джордж Вашингтон да направи каквото и да било.

Бог съществува както извън времето (Тит 1:2), така и вътре в него, и Неговото предзнание не ни е принудило да направим нищо.

Божието предзнание за нас предшества Неговото предопределение / избор в двата стиха, които споменават и двете заедно (Римляни8:29 ; 1 Петрово 1:2). Калвинистите са склонни да ги подреждат в обратен ред. Бог избира всеки, когото избере, и след това го предвижда. Арминианите (не арменците) са склонни да казват, че Бог е избрал преди началото на времето въз основа на Своето предзнание. Ако обаче Бог наистина е извън времето, тогава и двете биха могли да бъдат едновременни.

Суверенитетът на Всемогъщия Бог не отрича нашата свободна воля, макар че калвинистите обикновено твърдят обратното. Станали са някои неща, които „не са минали през ума на Бога“, като например жертвоприношенията на бебета в Еремия 32:35, и са умрели хора, които не е трябвало да умрат, както се споменава в Езекиил 13:19. Стават някои неща, които натъжават Бога. Но от друга страна, всичко съдейства за добро според Божия план (Ефесяни1:11 ). Как се съчетават тези две идеи? Чрез концепцията за „делегираната суверенност“. Бог би могъл да има пълен контрол над всичко, така че нищо да не Го разочарова и всички ние да сме роботи. Обаче Бог, Който може да направи всичко, явно е избрал да делегира Своята суверенност – за известно време и в определени граници – така че ние да имаме способността да избираме дали да се подчиняваме на Бога или да Му се противопоставяме. Бог очевидно е ценил високо човека, създаден по Негов образ, така че хората да могат свободно да изберат да обичат Господа. Бог цени това толкова високо, че позволява на хората да Го отхвърлят и да понасят последствията от своя избор.

Какво е свободната воля? Мартин Лутер написа цяла книга, озаглавена „Робството на волята“, в която твърди, че свободната воля е лъжливо учение. Лутер не е уцелил в десятката тук, защото е довел нещата до небиблейски крайности. Ние се раждаме с воля, която е поробена от греха (както Лутер би се съгласил), но разполагаме със свобода на избора, за да продължим да викаме за помощ. Ние имаме свободна воля, и наркоманът също има свободна воля. Наркоманът може да няма силата да се освободи от навика си, но може да се озове в рехабилитационен център, да падне на земята и да каже: „Помогнете ми“. Някои хора правят разграничение между морално неутрална, неограничена свободна воля (което е небиблейско) и това, което ние притежаваме, наричайки последното „свободна възможност за избор“. Други хора, особено християните от ранната църква, използват термина „свободна воля“, за да се позоват на библейската концепция.

Накратко, Бог ни е предопределил, а ние също имаме свободна воля, правилно разбрана. Преди началото на времето Божият избор на онези, които ще отидат в небето, не беше сляп или капризен, а всеки един ден от нашия живот беше записан в Божията книга (Псалом 139:16), когато Той ни избра.

В: Учи ли Римляни 8:29-30 ереста на универсализма, че всички ще бъдат спасени?

Отговор: Не. Римляни 8:29-30 казва, че всички, които са били предвидени и предопределени, ще бъдат прославени. В тези стихове липсва каквото и да е, което да сочи, че всички хора са предвидени и предопределени за спасение.

Ето какво учи лъжливата религия на Църквата на обединението на Рев. Мун в книгата им „Божественото принцип“ (пето издание, 1977 г.), последвано по-нататък от това, което учи Библията.

„Божественото принцип“, стр. 190: „Крайната цел на Божието провидение за възстановяване е да спаси цялото човечество. Следователно Божието намерение е да премахне напълно Ада, след изтичането на периода, необходим за пълното изплащане на цялото обезщетение.“

„Божественото принцип“, стр. 191: „Когато настъпят Последните дни, дори злите духове ще се спуснат при земните хора от същото ниво и, като сътрудничат с тях, ще вземат участие в изпълнението на Божията воля. Накрая, след изтичането на необходимия период от време, ще бъде постигната единната цел на сътворението.“

„Божественото принцип“, стр. 200 „Макар и времето на тяхното спасение да е различно, всички паднали хора са предопределени да бъдат спасени.“

Библията: Наказанието на невярващите е вечно и безкрайно. (Матей 18:8, 25:41,46, Юда 7). То е неугасим огън (Исая 66:24, Матей3:12 , Лука3:17 ).

Rev 14:11 Казва се: „И димът от мъките им се издига за вечни векове. Няма почивка нито денем, нито нощем за онези, които се покланят на звяра и на образа му...“

В: В Римляни 8:30, какъв процент от хората, които отговарят на едно условие, преминават към следващото?

Отговор: 100%. Всеки, който е предопределен, е призован. Всеки, който е призован, всъщност е оправдан. Всеки, който е оправдан, е прославен.

Въпрос: В Римляни 8:30, тъй като един ден ще бъдем прославени създания в небето, как трябва да живеем така и сега, без да бъдем арогантни?

О: Тъй като някой ден ще бъдем безгрешни, без зло, трябва да се опитваме да живеем така още сега. Ако го правим и сме колкото се може по-смирени, трябва да осъзнаваме, че някои все пак може да ни нарекат арогантни. (Толкова е арогантно да мислиш, че си толкова добър, че няма да излезеш да се напиеш с мен.) Но наистина не бива да имаме никаква арогантност, защото Бог ни казва да бъдем смирени. Втората причина е, че всъщност нямаме за какво да бъдем арогантни. Какво добро имаш, което да не е дар от Бога?

В: В Римляни 8:32 думата „друг“ в гръцкия текст ли е такава, каквато е в „Превода на Новия свят“ на Свидетелите на Йехова (преработен през 1970 г. сл. Хр., стр. 1227)?

О: Не, не е. „Преводът на Новия свят“ добавя думата „друг“ с курсив на места като например четири пъти в Колосяни 1:16–20. Курсивът показва, че тя не фигурира в гръцкия текст. Въпреки това думата „друг“ не се среща в Римляни8:32 , нито във Филипяни 2:9 на гръцки, а „Стражевата кула“ е пропуснала да я изпише с курсив. Те също така са добавили „друг“ в Деяния 10:36, като са го поставили в квадратни скоби.

В: В Римляни 8:39 какво е интересното в думите на Павел за височината и дълбочината?

Отговор: Точното значение е небесни тела над хоризонта и небесни тела под хоризонта. Друг начин да разсъждаваме върху това е, че не трябва да се тревожим за нищо в небесата или в ада, нито дори за суеверията на астрологията и съдбата, които ни отделят от Божията любов.

В: В Римляни 8:39 възможно ли е да загубиш спасението си?

О: Истинските християни имат различни мнения по този въпрос. Вижте обсъждането на Евреи 6:4-12 и Ефесяни 1:14 за повече информация.

В: Според Римляни 9:1-4 трябва ли да изпитваме скръб за изгубените?

О: Да. Павел със сигурност е бил разбит от мъка за тези хора. По същия начин Еремия е наричан „плачещият пророк“ заради скръбта, която е изпитвал за изгубените, както се вижда в Еремия 9:1-2 и на други места. Исус изпитваше голяма скръб за онези в Ерусалим, които Го отхвърлиха (Матей 23:37-39). Ако искаме да следваме примера на пророците, апостолите и Исус, а не изпитваме скръб или съжаление за изгубените, тогава нещо не е наред с нас.

Евреите имаха и кръв, и поведение, но нямаха вяра в идващия Месия, нито виждаха нужда от вяра. Мнозина от евреите се гордееха, че се стараеха толкова усърдно, но не приемаха, че това е по благодат, а не по делата им. Интересен контраст представлява възгледът на Павел: скръб за тези хора, и възгледът на неспасените евреи: Павел е предател.

Има една шега, в която един мъж пита една жена в баптистка църква как се справя техният пастор. Жената отговаря: „О, уволнихме го преди време, защото каза, че всички, които отхвърлят Исус, ще отидат в ада.“ Мъжът беше шокиран, защото точно това казват християните, включително и баптистите. Затова попита: „А какво казва новият ви пастор?“ Жената отговори: „О, той казва, че всички, които отхвърлят Исус, също ще отидат в ада.“ Мъжът попита: „Тогава каква е разликата?“ Жената отговори, че първият пастор го е казал с радост в гласа си, а вторият пастор – със сълза в очите.

В: В Римляни 9:4 и сл., 6-9, тъй като Божиите обещания са сигурни, защо за някои те са били безрезултатни?

Отговор: Божиите обещания са добри, но трябва да се разгледа обхватът на обещанието. Понякога обхватът е само за някои, като например Исаак, а не Исмаил и мидианците, Яков, а не Исав и т.н. Понякога обхватът е условен, като например децата на Израил, които изоставиха Бога, за да се поклонят на Ваал, бяха изгубени и извън обхвата на обещанието. Божието спасение е сигурно и вечно за всички, които го приемат.

В: В Римляни 9:8–9, 27 и Римляни11:13 –17, 26 – всички евреи ли отиват в Рая, или не?

О: Не. Някои са стигнали до това заключение въз основа на тези два пасажа от Посланието към римляните. Въпреки това, Римляни 8–9 подчертава, че в Рая отиват децата на обещанието, а не тези по кръв. Римляни9:27 подчертава, че само остатък от биологичния Израил ще бъде спасен. Римляни 11:13–17,26 говори както за Божията „отворена покана“ към днешните евреи, така и за тяхното бъдещо масово приемане на Божията покана.

Освен това Исус каза на религиозните евреи в Йоан8:24 , че ако не повярват, че Исус е Месията, те наистина ще умрат в греховете си. В Матей 23:33 Исус пита учителите на Закона и фарисеите как изобщо ще избегнат осъждането в ада. Галатяни 5:2 също показва, че Христос няма никаква стойност за онези, които се уповават на обрязването.

Вижте обсъждането на Еремия 31:37 за повече информация.

Въпрос: Защо в Римляни9:13 и Малахия 1:2-3 Бог мрази Есау? Беше ли това справедливо?

Отговор: Според Р. С. Спроул в книгата „Ето това е добър въпрос“ (стр. 570): „На първо място, имаме работа с еврейска идиома. Това е еврейската речева форма, която наричаме антитетичен паралелизъм, при която Писанията говорят в термини на пряки противоположности. За да го разберем, трябва да видим, че каквото и да има предвид Бог под „мразя Есав“, то означава точно обратното на това, което означава да обичаш Яков. … в контекста на [Стария Завет], в който се среща този конкретен текст, когато Библията казва, че Бог обича Яков, това означава, че Той прави Яков получател на Своята специална благодат и милост. Той дава на Яков дар, който не дава на Есау. Той проявява милост към Яков. Той отказва същата милост на Есау, защото не дължи милост на Есау и си запазва правото [да я откаже]. … Евреинът описва тази разлика, като използва противоречиви термини.“

В: В Римляни 9:14 каква е разликата между справедливост и безпристрастност? Бог е и двете ли?

Отговор: Библията казва, че Бог е справедлив; тя не казва, че Бог е безпристрастен. Справедливостта е да се дава на хората това, което заслужават. Но понякога Божията благодат и милост надделяват над Божията справедливост. Бог ни дава добри неща, които не заслужаваме, и не ни дава лоши неща, които заслужаваме, защото Исус умря на кръста за нас. Божията справедливост обаче все пак е удовлетворена, защото Исус пое наказанието за нашите грехове. Справедливостта означава да се даде на всеки точно същото нещо и точно същите възможности. Библията и животът показват, че Бог не е справедлив, нито пък трябва да бъде. Беше ли Бог справедлив към Яков и Исав? Някои хора казват: „да и не“. Аз имам съвсем различен отговор: „Не и да“. Бог НЕ беше справедлив към Яков. Яков вярваше в Бога, но беше лъжец, измамник и негодник, когото, ако Бог беше справедлив, Бог би изоставил. От друга страна, Исав беше безбожен според Евреи 12:16; Исав не искаше да има нищо общо с Бога, а Бог нямаше нищо общо с Исав, освен че Исав просперираше финансово.

В: В Римляни 9:18, защо не можем да обвиняваме Бога за това, че е закоравил сърцето на фараона?

Отговор: Седем пъти Бог каза, че Той е закоравил сърцето на фараона. Но седем пъти Бог каза, че фараонът сам е закоравил сърцето си. Първо трябва да разберем понятието „закоравяване“, преди да разгледаме как Бог е закоравил сърцето на фараона.

Окоравяването на сърцето на нечестив човек го прави още по-убеден в нечестието си. От друга страна, Бог каза, че е окоравил пророците Езекиил и Еремия, и те бяха окоравени в добър смисъл. В Езекиил 3:8-9 се казва: „Но Аз [Бог] ще те направя толкова непоколебим и окоравен, колкото са те. Ще направя челото ти като най-твърдия камък...“

В Еремия1:18 ;15:20 Бог направи Еремия като стена, която ще устои срещу всички.

Следователно „закаляването“ не винаги означава нещо лошо, а означава да се направи човек по-непоколебим в своите нагласи, както се втвърдява глината.

Изпращането на язвите от Бога може би е омекотило сърцата на някои хора, но е имало ефекта да закорави сърцето на фараона. Доколко Бог е втвърдил сърцето на фараона, без да използва външни влияния като язвите? Писанието не казва. Въпреки това Божието дело е насочило сърцето на фараона в посоката, в която той вече е искал да върви. Когато язвите настъпват в нашия живот, те могат да бъдат покана да втвърдим сърцето си срещу Бога или да укрепим решимостта си за Бога и срещу греха.

Ето какво е учил по този въпрос един от ранните църковни автори.

Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.): „Бог закоравява сърцето на фараона. Той обаче заслужаваше да бъде повлиян към своята гибел, тъй като вече беше отрекъл Бога, вече в гордостта си толкова често беше отхвърлял Неговите посланици, натрупал тежки бремена върху народа Си и (за да обобщим всичко) беше египтянин.“ „Пет книги срещу Маркион“, книга 2, глава 14, стр. 308

Ориген (225–254 г. сл. Хр.) всъщност каза, че както една и съща топлина от едно и също слънце както втвърдява калта, така и разтапя восъка, така и действието на Божия Дух както втвърдява бунтовниците, така и омекотява покаялите се. „De Principiis“ на Ориген (на гръцки и латински), книга 3, глава 1.11, стр. 311.

Въпрос: В Римляни 9:18 кой е носил каква отговорност за закоравяването на сърцето на фараона, както и на други хора?

Отговор: Четири точки, които трябва да се имат предвид в отговора.

А. Бог е отговорен:

А1. Всичко, което се случва, е позволено от Бога. С други думи, нищо не се случва, освен това, което Бог позволява (Яков4:15 ; Йов1:12 ; 2:6; Псалом 103:19).

А2. Всичко, което Бог е определил, със сигурност се случва (Исая 43:13; Исая 55:10-11; Римляни 11:29). Бог обеща (т.е. определи), че израилтяните ще напуснат Египет, след като са били роби в продължение на 400 години (Битие15:13 –14).

A3. Бог е сътворил фараона и му е позволил да живее.

A4. Бог е действал през историята и е направил така, че фараонът да бъде цар на Египет по онова време.

A5. Бог специално изпрати язвите върху Египет.

A6. В крайна сметка всичко, дори нещата, които „не са минали през ума на Бога“ (Еремия 19:5; 32:35), е било, е и ще бъде вплетено в Божия план (Ефесяни1:11 ; Римляни8:28 ; Притчи 16:4).

Б. Бог не носи отговорност за неща, които Той е допуснал, но не е причинил пряко, като например злото.

Б1. Някои неща предизвикват голям гняв у Бога (Еремия 5:29;8:19 ; 12:8; Езекиил 8:6).

Б2. Някои неща разбиват сърцето на Бога (Еремия 4:19-22; 9:1; Лука 19:41-44; Матей 23:37-39).

В. Фараон носеше отговорност:

C1. Фараонът не беше принуден. Всъщност за повечето хора язвите биха били „насърчение“ да изберат това, което е правилно.

C2. Фараонът направи свои собствени избори.

Г. И двамата носеха съвместна отговорност:

Д1. Фараон също закорави сърцето си, и това закоравяване на сърцето му беше споменато, преди Бог да закорави сърцето на фараона.

Въпрос: В Римляни9:19 –22 и Римляни 11:8,10 как Бог може да ни държи отговорни за това, което Той ни кара да бъдем?

Отговор: Може би една илюстрация ще помогне. Да кажем, че сме се родили и сме прекарали целия си живот на борда на един кораб. Да предположим, че този кораб е на път да потъне и има спасителна лодка, с която да слезем от кораба. Ако останем на кораба и се удавим, ние сме отговорни за собствената си смърт. Не сме отговорни за това, че сме се родили на кораба, но сме отговорни за това, че не сме избрали да слезем от потъващия кораб. Би било не само неподходящо, но и трагично и безполезно човек да обвинява обстоятелствата около раждането си за собствения си избор да откаже предложението за спасителната лодка.

Следователно ние нямахме никакво влияние или отговорност за това как сме се родили и за факта, че имаме греховна природа. Хората обаче носят отговорност за това, че не са избрали да дойдат при Бога за очистване от греховната си природа и за прощение на греховете си.

В: Защо в Римляни 9:19 Божието слово нарича тези въпроси неуместни?

Отговор: Тук се посочват две различни причини.

Нагласа: Никой въпрос не е добър, ако нагласата е такава, че да се отговаря на Бога (стих 20). Вместо да се опитват да научат Божиите пътища, въпросите целят да принудят Бога да се оправдава.

Съдържание: Дори когато са зададени с благоговейно отношение, въпросите все пак не са уместни, защото се основават на някои неистини. Трябва да осъзнаем две истини:

1. Бог има правото да ни сътвори така, както Той пожелае (стих 21).

2. Освен това, както показват стихове 21–23, Бог не е създал избраните и отхвърлените различни – всички ние сме родени, създадени от една и съща „глина“. Разликата не е в нашия произход, а в нашата съдба. За много хора „посланието няма да се съчетае с вяра“ (Евреи 4:2) и Бог ще излее Своя праведен гняв върху тях.

В: В Римляни 9:19 хората имат ли свободна воля?

Отговор: Да, според правилното определение.

Не, нищо извън желаната и постановена от Бога воля. Ако под „свободна воля“ имате предвид, че човек може да действа напълно извън Божиите граници, знание или способност за контрол, тогава никой, дори Адам или Сатана, няма свободна воля. Обаче това рядко е това, което се има предвид под „свободна воля“.

Да, ние правим неща извън Божията желана воля.

Свободната воля често означава, че Бог е избрал да ни даде способността наистина да правим избор и да вършим неща извън това, което Бог желае. Бог знае всичките ни избори, но ние сме тези, които ги правим. Нашата воля е „свободна“ в смисъл, че не е принудена от Бог. Ние не сме марионетки или роботи. Въпреки това нашата свободна воля не е напълно „свободна“, защото е обвързана от греха. Наркоманът, който копнее за наркотици, има свободна воля да се откаже напълно от тях изведнъж, но волята му е в робство.

Християните, които не са калвинисти, казват, че имаме свободна воля, включително че всеки носи известна отговорност и има способността да откликне на Бога. Калвинистките християни казват, че нямаме. Някои калвинисти твърдят, че вярващите имат свободна воля, а невярващите – не. Великият проповедник от XIX век (и калвинист) Чарлз Спърджън каза, че имаме „свободна воля“, но тя е роб на нашата греховна природа, което всъщност е доста сходно с това, което твърдят некалвинистите.

Въпреки това други калвинисти всъщност твърдят, че макар хората да имат „свобода на действие“, те нямат свободна воля – не само защото Бог е избрал да не ни я даде, но и защото Бог, както се твърди, не би могъл да ни я даде и все пак да остане суверенен.

Калвинистката Лорейн Боетнер (стр. 222) казва: „Освен това, ако признаем свободната воля в смисъла, че абсолютната детерминация на събитията е поставена в ръцете на човека, то може също така добре да я изписваме с главни букви Ф и В; защото тогава човекът е станал като Бог – първопричина, първоизточник на действията – и имаме толкова полубогове, колкото са и свободните воли. Освен ако не се откажем от суверенитета на Бога, не можем да позволим тази независимост на човека.“

Всъщност Боетнер смесва категориите тук. Ако Боетнер каже, че „не можем да признаем свободната воля в смисъл, че човек може да прави неща извън това, което Бог е позволил“, тогава всички християни би трябвало да се съгласят с Боетнер. Обаче, ако Бог е избрал временно да има „делегирана суверенност“, при която Бог е постановил, че определени неща, като вечната съдба на човек, ще се случат по един или друг начин въз основа на реакцията на човека към Божието действие в живота му, и Бог не е наложил този отговор, тогава Боетнер греши, освен ако не придадете толкова голямо значение на думата „абсолютен“ в изказването на Боетнер, че твърдението да се превърне в логическа тавтология, с която всеки би могъл да се съгласи.

По-библейско споменаване на човешката свобода, с което могат да се съгласят както некалвинистите, така и много калвинисти, беше част от лекция, изнесена от Р. С. Спроул в Остин на тема „March 9, 1991 “ (Възстановяване на човешката свобода).March 9, 1991 .

„Не вярвам, че като християни трябва да се откажем от изключително важната концепция за човешката свобода и отговорност – нито за миг. И за мен би било много болезнено да се наложи да се откажа от идеята за човешката свобода. Но, възлюбени, бих могъл да живея с това. Ако трябваше да се откажа от идеята, че Бог е суверенен, бих се отрекъл от християнството. Бих се отказал от надеждата, защото бих признал, че живея във вселена, която не е под властта на Божието провидение.“ Така че Р. С. Спроул казва, че Божията суверенност е по-важна за него от човешката свобода, но той вярва, че и двете са истина. Отново, Спроул не говори за пълна, абсолютна свобода, а проповядва истинска свобода.

Накратко: Всички трябва да се съгласят, че всеки носи отговорността да се подчинява на Бога, но сам по себе си никой не притежава силата да се подчини поради нашата греховна природа. Мнозина, но не всички, реформатски християни твърдят, че Бог никога не е дал на неизбраните възможност, избор или способност да отговорят на Бога по какъвто и да е начин. Както го формулира един реформатски мислител: или си робот на Бога, или си робот на Сатана.

Като странична бележка, някои умерени реформатски богослови (Спърджън, Пакър, Бънян и др.) твърдят, че Бог отправя искрено предложение за Евангелието към всички. Други (Пинк, Гил, Хоексема) твърдят, че Бог не предлага Евангелието на всички. Трети казват, че ние можем искрено да предлагаме Евангелието на всички, тъй като не знаем кои са избраните, но Бог не би могъл да отправи искрено предложение.

Моля, вижте следващия въпрос за библейска подкрепа на „свободната воля/свободната изборна способност“ в смисъла, че макар и волята ни да е обвързана с греха, всички имат способността да правят истински избори и да отговорят на Бога.

В: В Римляни 9:19 хората ли са като роботи или кукли, или Бог е решил да даде на всеки способността да прави истински избори и да отговаря на Бога?

Отговор: Исус Навин 24:22-23 показва, че или хората могат да правят избор, или че Бог се задоволява Своите хора да бъдат заблудени в мисълта, че те сами избират да сключат завет с Него.

Бог е дал на хората свободата да разбиват сърцето Му (Еремия 9:1; Матей 23:37-39 и др.). Макар някои калвинисти да твърдят, че това са просто антропоморфизми и че Бог всъщност не изпитва тези чувства, това отваря цяла кутия на Пандора. Хипотетично казано, ако всички стихове в Библията, в които се говори, че Бог изпитва разбито сърце и разочарование, не трябва да се приемат буквално, тогава може би същото важи и за всички стихове за Божия гняв и ярост, както и за антропоморфизмите, и всъщност Бог не изпитва гняв. Може би всички стихове за Божията любов също биха били антропоморфизми и Бог всъщност няма никакво чувство на грижа или загриженост към нас. Следователно или стиховете, които описват Божиите чувства, наистина имат значение, или Бог е изразходвал много мастило в Библията без нужда, когато е могъл просто да изложи последствията и да каже, че е нещо като обикновен компютър.

Вижте обсъждането на Битие 50:19-20; Второзаконие 1:39 и Исус Навин 24:21-24 за повече информация относно способността на хората да правят избор.

Вижте следващия отговор за по-обширно обсъждане на способността на човека да прави избор.

В: В Римляни 9:19, ако хората не са като роботи или марионетки, какво казва Библията за способността на човека да прави избор?

О: Извинете ме, че се спирам подробно на тази тема, но много калвинисти не успяват да разберат, че Бог дава на хората истински, реален избор да Го търсят. Първо две точки относно Бога, а след това няколко точки относно хората.

ОТЕЦЪТ И ИСУС: Отецът избра, призова и изпрати Исус да бъде наш Спасител. Това е според Матей 12:18; 1 Петрово 2:6; Евреи 5:4; 3:2; Лука 23:35; и Исая 48:15; 49:1,6.

Въпреки това изборът, знанието и планът на Отца не отричат факта, че Самият Христос все пак свободно е избрал да дойде и да се подчини, съгласно Йоан 10:18; Лука 22:42; и Евреи 10:9.

ХОРА: Всички хора са грешни и покварени. Без Божието действие никой няма да потърси Бога, според Римляни3:11 , което преразказва думите на Давид в Псалом 14:2 и Псалом 53:2.

И все пак самият Давид твърди, че е търсил Бога в Псалом 63:1 и Псалом 27:4,8.

Освен това много други, с Божията помощ, са избрали да служат на Господа.

Йосуа 24:22 „Вие сте свидетели, че сте избрали да служите на Господа“, се казва за Израил

Матей6:33 : „Търсете първо Божието царство“

Мнозина търсят Бога: 1 Летописи 16:10,11; 2 Летописи 15:12; 30:19; Ездра 6:21; Псалом 34:10; 69:32; 70:4; Притчи 28:5; Захария 8:21,22; Малахия 3:1

Насочете сърцето си към търсенето на Бога 2 Летописи 11:16

1 Летописи22:19 ; 28:8,9; 2 Летописи7:14 ;12:14 ; 14:4; 15:2;15:13 ; 19:3

2 Летописи 20:3,4; 31:21; 34:3; Осия 3:5

Псалом 9:10 и Исая 45:19 са обещание, че Бог няма да изостави онези, които Го търсят

Псалом22:26 ; Тези, които търсят Господа, ще Го прославят.

Псалом 24:6 Такова е поколението на онези, които Го търсят.

Псалом 40:16; 105:3,4; 119:2,45 Всички, които Те търсят, ще се радват и ще се веселят

Псалом 119:94 Аз търсих Твоите заповеди

Притчи 1:28б-29 Ще търсят, но няма да намерят, защото не се уплашиха от Господа

Притчи8:17 : Тези, които търсят мъдрост, я намират

Исая 51:1 вие, които търсите Господа

Исая 55:6 Търсете Господа, докато може да бъде намерен; призовавайте Го...

Еремия 29:13 Ще търсите и ще намерите, когато търсите с цялото си сърце

Еремия 50:4 Израил и Юда ще търсят Бога

Осия10:12 „...защото е време да търсите Господа“

Амос 5:4,6;5:14 търсете Господа и ще живеете

Освен това, с Божията помощ, хората могат да изберат да вършат Божията воля.

Йоан7:17 Ако някой избере да върши Божията воля, ще разбере дали учението ми идва от Бога, или дали говоря от себе си.

Йона 2:8 „Онези, които се придържат към безполезни идоли, губят благодатта, която би могла да бъде тяхна“

Псалом 83:16 Бог върши нещата, за да могат хората да Го търсят

Псалом 119:30 „Избрах пътя на истината;“

Псалом 119:173 „защото избрах Твоите заповеди“

Исая 7:15 „Той ще яде кисело мляко и мед, когато стане достатъчно разумен, за да отхвърли злото и да избере доброто.“

Исая 56:4 „На евнусите, които пазят съботите Ми, които избират това, което Ми е угодно...“

Притчи 8:10,16:16 На нас ни е заповядано да изберем наставленията на мъдростта вместо избрано сребро

Йоан5:35 Йоан беше светилник, който гореше и даваше светлина, и вие за известно време избрахте да се наслаждавате на светлината му

Йоан7:17 „Ако някой избере да върши Божията воля, ще разбере...“

Деяния20:21 „...Те трябва да се обърнат към Бога с покаяние и да имат вяра“

Ефесяни1:13 И вие бяхте включени в Христос, когато чухте словото на истината.

Второзаконие 30:19 А сега [израилтяни], изберете живота, за да живеете вие и вашите деца

Римляни11:32 Бог е подчинил всички хора на непокорство, за да прояви милост към всички тях. (думата „всички“, pantas, е една и съща и в двата случая)

2 Солунци2:10 . Онези, които погиват, са заблудени, защото отказват да обичат истината и така да бъдат спасени.

Тит2:11 „Защото Божията благодат, която носи спасение, се яви на всички хора.“

1 Петрово1:22 „Сега, след като сте се очистили чрез послушание към истината...“

2 Петрово1:10 „...станете още по-ревностни да утвърдите вашето призвание и избор.“

За разлика от това, хората носят отговорност за това, че не търсят своя Бог.

Исая 9:12-13; Осия 7:10 Бог е гневен, защото хората не са се върнали при Него и не са Го търсили. Гневен ли е Бог за това, което е постановил да не правят, и гневен ли е за това, което не е избрал да им даде възможност да правят?

Еремия 30:15 Поради голямата ви вина и многото ви грехове Бог ви наказа

Псалом 10:4 Нечестивите не търсят Бога. (Какъв би бил смисълът на този стих, ако благочестиви хора като Давид също не търсеха Бога?)

Притчи1:29 Понеже мразеха знанието и не избраха да се боят от Господа.

РЕЗЮМЕ: Тъй като Божието призвание не е отнело избора на Исус, а Библията казва, че с Божията помощ ние можем да изберем Бога, следователно Божието призвание не отнема нашия избор.

В: В Римляни 9:19 възможно ли е нехристияните да нямат свободна воля, а християните да имат?

Отговор: Не, но това е интересно предположение, което ми сподели веднъж един мой приятел калвинист. Не съм чувал това от други калвинисти обаче. Четири точки, които трябва да се имат предвид, защо това е невярно.

Бог е суверенен в смисъл, че знае всичко, което ще се случи, включително всеки избор, който ще направим. Той също така контролира, до най-малкия детайл, всичко, което желае да контролира, и нито един атом не се движи, освен ако Бог не го позволи. Въпреки това, Бог може и да се въздържи. Той може да избере временно и в определени граници да „делегира Своята суверенност“, така че ние да можем да правим избори, при които ние, а не Бог, носим отговорност за последствията.

Какво е свободната воля? Ако човек дефинира свободната воля като онази част от нас, която е напълно независима, която дори Бог не е в състояние да контролира, то такъв вид свободна воля не съществува. Въпреки това ранните християнски автори са писали за свободната воля като за нашата способност да правим избори и че Бог дори ни позволява да правим избори, които Му се не харесват и имат тежки последствия. Въпреки това нашата свободна воля е обвързана от греха, точно както свободната воля на алкохолика или наркомана е обвързана от техните грехове. Те може би ня т силата сами да се освободят от зависимостта си, но могат случайно да попаднат в църква или рехабилитационен център и да потърсят помощ.

Мнозина калвинисти отричат, че хората притежават свободна воля в какъвто и да е смисъл на думата; те отричат, че хората могат да правят избор. Сякаш сме роботи. Някои калвинисти отричат, че имаме свободна воля, защото Бог е суверенен. Други калвинисти, както и Мартин Лутер, отричат, че имаме свободна воля, защото сме паднали и обвързани с греха. Този въпрос предполага, че калвинистите отричат свободната воля поради втората причина.

Некалвинистите могат да се съгласят, че Бог е суверенен и че волята на човека е обвързана с греха. Въпреки това нито една от двете причини не превръща нашите привидни избори в подигравка, нито прави отговорността на човека за това, на което той дори не е в състояние да реагира, в несъответстваща загадка.

В: В Римляни 9:20-21 как Бог е като грънчар, а ние – като глина?

Отговор: Павел се позовава на илюстрацията от Еремия 18:6; Исая 29:16; 45:9. В Битие 2:7, когато Бог сътвори човека, думата за „сътвори“ има същия корен като думата за „грънчар“. Бог може да прави с творението каквото пожелае, а ние имаме задължението да следваме нашия Създател. Разбира се, глина, която не е докосната от грънчаря, просто остава като безформена маса без художествена стойност.

Както каза Чарлз Р. Ердман: „Божията суверенност никога не се проявява в осъждането на хора, които би трябвало да бъдат спасени, а по-скоро води до спасението на хора, които би трябвало да бъдат изгубени.“ Посланието на Павел до римляните, стр. 109. (от „Библейски коментар за вярващите“, стр. 1719.)

Въпрос: В Римляни 9:25-33 какво прави Павел тук?

Отговор: Павел доказва тезата си, като цитира един след друг библейски пасажи. Това показва, че не става дума за единична забележка в един стих, а по-скоро за обща нишка в Писанието. Има термин за използването на един библейски пасаж веднага след друг; той се нарича „катена“. И двамата автори от Новия Завет (особено Павел) са използвали катени, а поне 29 автори от ранната църква, преди Първия Никейски събор, също са използвали катени, така че те са били често срещано средство за изразяване.

В: В Римляни 9:32-33 как и защо Бог направи Исус препъни-камък за юдеите?

Отговор: Макар този пасаж да не посочва причината, можем да отбележим няколко неща. В Матей 18:3-5 и 19:14 Исус каза, че трябва да бъдем като малко дете, за да дойдем при Него. Малките деца обикновено не се впечатляват от собствените си знания или мъдрост и не се гордеят с това, че знаят повече от другите. Те просто смирено искат да бъдат близо до някого, който ги обича и им помага в тяхната слабост. Бог не се наслаждава на нашата сила, а по-скоро на това как Неговата сила може да блесне чрез нашата слабост. Бог каза на Павел във 2 Коринтяни 12:9б-10: „… защото силата Ми се проявява в слабостта. Затова с голяма радост ще се хваля по-скоро със слабостите си. Затова се наслаждавам на слабостите, на укори, на нужди, на гонения, на беди, заради Христа. Защото когато съм слаб, тогава съм силен.“ Не всеки е готов да има такова отношение.

Въпрос: В Римляни 9:33 какво е необичайното в тази дума за „препъване“?

Отговор: Тази дума не означава да се препънеш. По-скоро значението ѝ е по-близо до падане от скала.

В: В Римляни 10:1-4 какви са примерите за това как ревността на някого към религията пречи на познаването на Бога?

О: Самата религия, дори и добрата религия, може да бъде идол. Но има и токсична религия, която не е добра. Когато религията казва да се изгори на клада жена, която току-що е овдовяла, или да се убиват хора, които не се бият срещу теб, защото не приемат твоята религия, тогава тази религия е токсична. В Йоан 16:2 се казва: „Те ще ви изгонят от синагогите. Наистина идва часът, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че служи на Бога.“

Въпрос: В Римляни 10:3 как Бог би могъл справедливо да накаже израилтяните за невежеството им?

Отговор: В Писанието няма пример Бог да наказва някого за невинно невежество. Въпреки това не всяко невежество е непременно невинно. Например, добрите родители не наказват бебето за невежество, но добрият учител налага наказание за невежество на ученик, който е пропуснал да прочете домашното си задание. Евреите, както и ние днес, имаме „домашно задание“ да познаваме Божието слово.

В: В Римляни 10:4 как Христос е краят на закона?

О: Макар че Христос Самият напълно спази закона, това не би било краят на закона.

Христос е краят на закона по няколко начина.

1. Като първосвещеник Христос изпълни закона за нас. Веднъж завинаги Той принесе жертвата за нас (Евреи 9:13-14).

2. Целта на закона е да ни доведе до Христос. В Евреи 10:1 се казва, че законът е бил сянка на това, което щеше да дойде.

3. Христос е краят, или крайната цел на закона. Старозаветните жертви „прикриваха“ греха (Евреи 9:9-10; 10:2-4), преди Христос напълно да отнеме греха.

Думата „край“ или „завършек“ (telos) е подчертана в гръцкия текст, защото е първата дума в изречението.

Въпрос: В Римляни 10:4 законът все още ли е в сила за онези, които не вярват?

Отговор: Тук става дума за Мойсеевия закон. Римляни 10:4 не уточнява, че това важи „само за онези, които вярват“. Затова езичниците, които не вярват, не трябва да мислят за спазването на Мойсеевия закон, а по-скоро за Христос и Неговите заповеди. Така че Мойсеевият закон е отпаднал за всички, но законът за доброто и злото, заложен в сърцата на хората, все още е налице.

В: В Римляни 10:5, живеем ли, като спазваме Закона, или законът носи смърт, както казва Римляни 8:2?

Отговор: Една аналогия може да помогне тук. Дали човешкият закон носи живот или смърт зависи от вашата гледна точка. Потенциална жертва на престъпление и убиец, осъден на екзекуция, имат различни гледни точки.

Ако някой спазваше закона съвършено, това би донесло живот. Обаче нарушаването на закона, за който сте в състояние да знаете, води до осъждане и смърт.

В: В Римляни 10:7 какво е интересното в примера, който Павел дава тук?

О: Павел е адаптирал този цитат от Второзаконие 30:13, където се казва: „Кой ще премине морето?“, за да каже: „Кой ще слезе в бездната?“ Ние не трябва да слизаме в бездната, за да получим спасение (което и без това би било невъзможно за нас), защото Христос вече е направил това за нас.

В: В Римляни 10:9-10, достатъчно ли е просто да кажеш „Исус е Господ“, за да отидеш в Рая?

Отговор: Не, това не е учението на този стих. В Деяния8:13 Симон Маг „повярва“, но въпреки това Петър каза, че той ще загине (в Деяния 8:18-20). Гръцката дума за „вярвам“ в Деяния 8:13, episteuse, не е обичайната дума, използвана в Библията за „вярвам“. Обичайната дума, pisteuo, означава да се доверяваш и да имаш спасителна вяра. Думата, използвана в Деяния 8:13, означава интелектуално съгласие.

Въпрос: В Римляни 10:9, може ли човек да бъде спасен, като се довери на Исус като Спасител, но не и като Господ?

Отговор: Не, нищо в Писанието не дава такава надежда. Римляни 10:9 казва, че трябва да наричаме Исус „Господ“ или „Учител“. Просто да кажеш, че Исус е Спасител, но че Исус не е твоят Господ, не означава, че си приел спасението на Исус.

Въпрос: Защо в Римляни 10:11 се казва „никога няма да се посрамиш“, когато се позовава на Исая 28:16, където в Масоретския текст се казва „никога няма да се уплашиш“?

Отговор: Римляни10:11 , е подобно на „никога не се срамувай“ от Септуагинтата, а не на Масоретския текст. И на много други места цитатите от Новия Завет са по-близки до Септуагинтата, отколкото до Масоретския текст.

Думата за „се смущава“ в Исая 28:16 в Масоретския текст е chuwsh (Конкорданс на Стронг 2363), което буквално означава „бързай“. Това има смисъл, ако разберете „ще се побърза“ като бягство от битката при поражение. Въпреки това тя се отнася и до емоции, като например да бъдеш „силно разтревожен“ в Йов 20:2. Така че Масоретският текст и Септуагинтата имат сходно значение тук, но Септуагинтата е малко по-точна и по-лесна за разбиране от човек, който не владее иврит.

В: В Римляни 10:11 на какво се основава твърдението, че нежива скала символизира човек?

Отговор: Бог е метафорично камък за препъване в Исая 8:14; 1 Петрово 2:8. „Господ е камък, който кара хората да се препъват, и скала, която кара хората да падат.“ Псалом 118:22 казва: „Камъкът, който строителите отхвърлиха, стана крайъгълен камък;“. Псалмистът не ни учи за сгради; това е метафора, която естествено се отнася към Месията.

В: В Римляни 10:12 вярно ли е, че „идентичността на „Господа“ не може да бъде установена със сигурност от контекста“, както учат Свидетелите на Йехова („Стражевата кула“, 1 февруари 1977 г., стр. 95)?

Отговор: Не. 1 Коринтяни 12:4-6 и много други стихове показват, че става дума за Исус Христос.

Въпрос: В Римляни 10:13 трябва ли човек конкретно да призове името „Йехова“, за да бъде спасен, както учат Свидетелите на Йехова?

О: Не. По-скоро човек трябва да призове истинския и живия Бог. Самите древни израилтяни не са имали думата „Йехова“, тъй като не са имали звука „Й“. Значи поради липсата на звука „Й“ всички светии в Стария Завет не са се покланяли на истинския Бог? Разбира се, това е абсурдно. Бог се интересува от сърцето ни и от думите и действията, произтичащи от сърцето ни, а не от произношението.

В: В Римляни 10:13 може ли човек да приеме Исус като Спасител, но не и като Господ?

Отговор: Не. За съжаление някои са проповядвали, че човек трябва само да приеме Исус като Спасител, а приемането Му като Господ е втора стъпка. Една версия твърди, че признаването на Исус като Господ е по избор. Втора версия, застъпена в книгата „The Complete Book of Bible Answers“ (стр. 190), не казва, че това е по избор, но че подчиняването на Исус като Господ не е решение, което трябва да се вземе преди спасението и което да се изисква от нехристияните, както [явно] е приемането на Исус като Спасител. Приемането на Исус като Господ става постепенно, докато християнинът върви с Него.

В книгата „Now That’s a Good Question“ (стр. 122–123) Р. С. Спроул посочва, че спасението без приемане на Исус като Господ е изкривяване на истинското Евангелие, наречено „ “ (Спасение чрез вяра без дела) или антиномизъм. Калвинистите твърдят, че виждат това антиномично учение у хора като Зейн Ходжес и Чарлз Райри.

Въпреки това Исус опровергава антиномизма в Матей 7:21–28 и Йоан 14:21–24. Накратко, онези, които обичат Исус, ще се подчиняват на Неговото учение, а онези, които не обичат Исус, няма да се подчиняват на Неговото учение. Освен това, в Колосяни 2:6 Павел казва: „точно както сте приели Христос Исус, Господа“. В този пасаж Библията не се обръща към онези, които се опитват да приемат Исус като Спасител, а не като Господ.

В: В Римляни 10:13 се казва, че всеки, който призове Господа, ще бъде спасен; как да разберете дали сте били искрени, когато сте призовали Бога да ви спаси?

Отговор: Нека зададем един по-прост въпрос като аналогия. Как знаете, че вчера сте имали намерение да обядвате?

1. Ядохте ли храната случайно, а не умишлено?

2. Не знаеше ли, че искаш да обядваш, преди да си обядвал?

3. Някой ли ви е принуждавал да ядете, вместо това да е било ваше свободно желание?

Ако вчера сте обядвали и отговорът на предходните три въпроса е „не“, тогава сте имали намерение да обядвате.

По подобен начин призоваването на Господа не е нещо сложно, като издържането на изпит. Ако сте призовали Исус умишлено, знаели сте какво правите, не сте били принудени и сте желали свободно да го направите, тогава, ако сте призовали Исус да ви спаси, наистина сте призовали Исус да ви спаси.

В: В Римляни 10:14-15, ако не изпълним своя дълг и не проповядваме Евангелието, ще доведе ли нашето неподчинение хората в ада?

Отговор: Не. Бог е и всемогъщ, и суверенен, и Той ще осигури път за всички избрани да дойдат при Него. Въпреки това, ние можем да споделим радостта и привилегията да бъдем инструмент, който Бог използва, за да осъществи Своята воля.

В: В Римляни10:14 –15, може ли някой да отиде в Рая, ако никога не е чувал Евангелието?

О: Имало е такива хора. Като доказателство – Енох, Авраам, Йов и вярващите от Стария Завет са следвали това, което Бог им е открил, но не са чули това, което за тях е било тайната на Евангелието от Новия Завет. Не забравяйте, че в крайна сметка Бог е този, който спасява, а не Евангелието, нито нашият отговор към Евангелието. Вижте също следващия въпрос за повече информация.

В: В Римляни10:14 -15, може ли някой да отиде в Рая, ако никога не е чувал Евангелието, след като Исус е възкръснал от мъртвите?

Отговор: Истинските християни имат различни мнения по този въпрос.

Някои казват, че не. Това обаче не означава непременно, че те не са имали възможност. Ако някой, който никога не е чувал Евангелието, следва истината, която познава, и откликва на действието на Светия Дух в живота си, Бог може да премести небето и земята, за да му донесе истината. Бог по Своята провидение може да направи така, че някой християнин да дойде и да сподели Евангелието на Христос с него. Един пример за това в Деяния 10:2, 22, 31 е един богобоязлив римлянин на име Корнилий, който беше праведен, молеше се и даваше милостиня. Бог изпрати ангел да каже на Корнилий да изпрати да повикат Петър.

Други категорично не са съгласни. Макар че в 2 Солунци 1:8 се казва, че хората, които не се подчиняват на Евангелието на Исус, ще бъдат наказани с вечно погибение, в Римляни 4:15 и5:12 се посочва, че грехът не се отчита там, където няма закон. Въпреки че Писанието не учи, че някой има втори шанс след смъртта, някои виждат възможност хората да чуят Евангелието и да получат първи шанс след смъртта и/или по време на Милениума. Вижте дискусията относно 1 Петрово3:19 (два въпроса) и 1 Петрово 4:6 за това, че Исус проповядва Евангелието на мъртвите. Вижте дискусията относно Откровение 20 за възможни възможности по време на Милениума. Накрая, тъй като в крайна сметка именно Бог спасява хората, Той би могъл да направи така, че бебетата или който и да било друг да отидат в Рая, без да са чули Евангелието, ако пожелае това.

Ключово за аргумента е Римляни 10:14, където се казва, че хората не могат да призоват Бога, без да вярват; не могат да вярват, без да чуят; и не могат да чуят, без да има проповедник. Ако беше паралелно, Римляни10:13 би казало, че никой не може да бъде спасен, без да призове Бога; обаче Римляни10:13 не е паралелно. По-скоро то казва само, че „всеки, който призове името на Господа, ще бъде спасен“.

Римляни 10:13-14 не дава по-силна причина да се каже, че всеки възрастен, който никога не е знаел как да призове Господа, ще отиде в ада, отколкото да се каже, че всяко бебе, което никога не е знаело как да призове Господа, ще отиде в ада.

В: В Римляни 10:18 как е възможно юдеите да не са разбрали, след като именно те, повече от всеки друг народ, са имали най-голямо познание за Бога?

Отговор: Не е защото не са имали информацията, нито защото не са били достатъчно интелигентни. По-скоро те са имали алтернативна парадигма, че спазването на закона е всичко, което е необходимо, и за тях нямало място за истината, защото тя не се вписвала в тяхната парадигма.

В: В Римляни 10:19 как Бог е накарал юдеите да завиждат на онези, които не са народ?

О: Евреите приемаха Бога за даденост. Те приемаха за даденост и това, че само те са избрани от Бога. Бог щеше да им покаже, че нямат с какво да се хвалят. Макар че те можеха да завиждат на политическата мощ на други народи, основното значение тук е религиозно. Има много неевреи, които познаваха Стария Завет по-добре от повечето евреи. Те се грижат повече да угодят на Бога , отколкото повечето евреи. Един набожен евреин може да види нещо погрешно в практикуването на юдаизма тук.

Ето какво казва по този въпрос Ириней Лионски (ок. 160–202 г. сл. Хр.). Той цитира 11 от 20 думи от Римляни 10:19 и следващите: „Освен това Мойсей в Второзаконие казва, че езичниците трябва да бъдат „главата“, а невярващите хора – „опашката“. И пак казва: „Вие ме предизвикахте на ревност с онези, които не са богове, и ме разгневихте с вашите идоли; и аз ще ви предизвикам на ревност с това, което не е народ, и с глупав народ ще ви разгневя.“ Защото те се отвърнаха от Бога, Който е, и се поклониха и служиха на богове, които не са; и убиха Божиите пророци, и „пророкуваха за Ваал“, който беше идолът на ханаанците. А Божия Син, Който е, те презряха и осъдиха, но избраха разбойника Варава, който беше арестуван за убийство; и вечния Цар отрекоха, а за свой цар признаха временния Цезар. (Така) на Бога се угоди да даде наследството им на глупавите езичници, дори на онези, които не бяха от Божието общество и не знаеха какво е Бог.“ „Демонстрация на апостолското проповядване“, гл. 95.

Въпрос: В Римляни 10:21, 11:7 защо Бог (и Павел) изглеждаха разочаровани, че евреите като група не приеха Исус, след като Бог вече знаеше предварително, че те ще бъдат непокорни?

Отговор: Бог е извън времето и в рамките на времето. Непокорството им беше тяхна вина, а Бог знаеше, че това ще се случи още преди земята да бъде сътворена. Но Бог все пак изпитва емоции в момента, в който това се случва. Римляни 10:21 е сърцераздирателна картина: всемогъщият Бог на вселената, Който може да разкъса звездите, нежно и търпеливо простира ръцете Си към тези хора, а те като народ Му обръщат гръб и не идват при Него, поне не още.

Въпрос: В Римляни 11:1, 11 това състояние на нещата не е било постоянно. Кога една лоша ситуация изглежда постоянна, когато всъщност не е така?

Отговор: Отхвърлянето на евреите беше частично, временно и преходно. Въпреки това за обикновения наблюдател тогава то би изглеждало като постоянно. Така могат да изглеждат нещата и днес.

Неприятни ситуации: Нещо може да изглежда постоянно, когато всъщност се надяваме да не е така, и не виждаме никаква възможност за светлина в края на тунела. Както някой някога е казал: „Видях светлина в края на тунела, но това беше само влак.“

Приятни ситуации: Нещо може да изглежда постоянно, когато искаме да е такова, и попадаме в капана на мисълта, че самото ни желание това да е така, го прави реалност.

Но поне можем да признаем, че имаме склонност да мислим, че някои неща са по-постоянни, отколкото са в действителност. Трябва да балансираме това, като си припомняме, че не можем да знаем какво ще донесе утрешният ден (Яков 4:14). Следователно трябва да се държим само леко за нещата от този свят и да признаем, че всеки нов ден, за нас и за нашите близки, е дар.

В: В Римляни 11:14 кой се опита да предизвика ревност у юдеите – Бог, Павел или и двамата?

Отговор: Гръцкият текст в Римляни 11:14 казва „аз“, така че със сигурност е бил Павел.

Неправилен отговор: Според „Библейския коментар за вярващите“ (стр. 1725) това е бил само Павел.

Отговорът: Не беше само Павел, а и Бог, както Павел признава, когато цитира Второзаконие 32:21 в Римляни 10:19.

Провокирането на ревност е интересна стратегия. Когато хората вече не искат да слушат и са обхванати от упорита, постоянна и закоравяла глухота, тогава говори с някой друг, който е запознат с темата, и те може би ще се зачудят какво пропускат.

Въпрос: В Римляни 11:16 как християните днес са Божият избран народ, след като в Стария Завет маслиновото дърво беше символ на израилтяните?

Отговор: Маслиновото дърво не беше символ на етническите израилтяни; те просто погрешно смятаха, че е така, като ценяха своя произход повече, отколкото това да бъдат в правилни отношения с Бога.

В: В Римляни 11:16 какво представлява главният ствол на маслиновото дърво?

Отговор: Първо, какво не е отговорът, а след това две гледни точки по въпроса.

Не е отговорът. То не представлява Израил, тъй като езичниците, които се присъединиха, не бяха обрязани и не спазваха юдейския закон.

Духовният род на Авраам: включително патриарсите, според „The Bible Knowledge Commentary: New Testament“, стр. 484–485.

Божията линия на привилегии или „статут на предпочитана нация“, според „Believer’s Bible Commentary“, стр. 1725–1726.

Божият избран народ

В: В Римляни11:17 –24 какво знаем за отглеждането на маслинови дървета?

Отговор: Маслиновите дървета са били много ценни, но са изисквали много труд. По време на война на израилтяните не е било позволено да секат маслинови дървета, както се посочва във Второзаконие 20:19–20. Ако маслиновите дървета бъдат отсечени, това би намалило запасите от храна в страната за поне 20 години. Това обяснява и защо отсичането на маслинови дървета е било бедствие, както се посочва в Хабакук3:17 и Второзаконие 28:40.

В „Библейския речник на Уайклиф“ (стр. 1366–1367) има обширна глава, посветена на отглеждането на маслинови дървета. В заключение се казва: „Маслиновите дървета се отглеждат от резници, които се присаждат върху стар ствол или диво дърво, когато издънките или издънките са с дължина около три фута. Също така нови издънки могат да поникнат от корените или пъна на старо родителско дърво (Псалом 128:3; Исая 11:1). Плодове не дава в продължение на три до четири години, а изобилна реколта – едва след 17 до 18 години. През цялото това време дървото изисква грижовно внимание, почвата се оре и тори всяка пролет и се полива редовно. … При подходящи грижи едно напълно развито дърво ще дава половин тон масло годишно и ще продължава да го прави, докато достигне невероятна възраст.“ „Новият международен библейски речник“ (стр. 802) и „Енциклопедия Британика“ от 1972 г., том 16, стр. 936, съдържат снимки на маслинови дървета, които са на 1 000 години. Ако бях дърво, бих искал да бъда маслиново дърво – здраво, устойчиво на вредители и да доживея до хиляда години!

Въпрос: В Римляни11:17 –24, защо някой би присадил клони от дива маслина към култивирано маслиново дърво?

Отговор: Обикновено човек би искал да направи точно обратното. Би искал да има диво плодно дърво с неговите издръжливи характеристики, съчетано с клони от култивирано дърво, които дават плодове с приятни качества. Пет точки, които трябва да се имат предвид в отговора.

1. Павел даваше пример. Той не се опитваше да инструктира хората как да отглеждат маслини, а даваше пример за това как езичниците бяха присадени. Както се посочва в „Библейския речник на Уайклиф“ (The Wycliffe Bible Dictionary), стр. 726: „Това умишлено обръщане на реда подчертава живописната фигура на речта, която предава вечната истина за отхвърлянето на националния Израил и съставянето на истинския Израил – всички вярващи.“ Вижте също „Новият международен библейски речник“ (New International Dictionary of the Bible), стр. 402, за подобно описание.

2. Много растения изобщо не се присаждат. Обикновено човек би отстранил домашна клонка само ако тя е слаба, заразена с насекоми или болна. Павел изрично казва, че тези клонки са били откъснати поради неверието в Римляни 11:20.

3. Аналогията, че израилтяните са маслиново дърво, вече им беше позната от Еремия 11:16 и Осия 14:6. Следователно, ако разгледаме това хронологично, като приемем, че коренът са предците в родословното дърво, то езичниците са били присадени, а не обратното.

4. Ако Павел беше казал, че евреите са дивият корен, а езичниците – култивираните клони, тогава езичниците биха могли да си помислят, че Бог ги е присадил, защото се е нуждаел от някои желани характеристики в тях, а не че това е било изцяло по благодат. Освен това не езичниците са били култивирани, а евреите.

5. Ако се използваше аналогията, при която езичниците са дивият корен, а израилтяните – култивираните клони, това би било още по-голямо обръщане на нещата. Езичниците бяха присадени към Божия избран народ, а съвсем не обратното.

В „Новата Женевска учебна Библия“ (стр. 1787) се твърди, че диви клони понякога са били присаждани към култивирани растения, за да им придадат нова жизненост. Явно, ако всички клони бяха култивирани, маслиновото дърво нямаше да расте толкова добре. Въпреки това „Днешното ръководство за разрешаване на библейски затруднения“ (стр. 152–153), „Библейският коментар на вярващия“ (стр. 1726) и „Новият международен библейски речник“ (стр. 402) посочват, че никой растениевъд не би направил това, и са единодушни, че Павел е използвал този ред, за да поучи за отрязването на Израил и присаждането на езичниците, а не за градинарството. Павел вероятно също намеква за това в Римляни 11:24, като казва, че присаждането на див клон върху домашен корен е „против природата“.

„Библейският коментар: Новият Завет“ (стр. 484) посочва, че присаждането на див клон върху домашен корен не е било обичайна практика, макар и да се е извършвало.

Заключение: Павел конкретно ни казва защо именно израилтяните са били корена в тази аналогия. В Римляни 11:18 Павел им казва да помнят, че не те (езичниците) поддържат корена, а по-скоро коренът поддържа тях.

Въпрос: В Римляни 11:20 кои бяха някои от препятствията, които пречеха на евреите да бъдат плодоносни за Бога?

Отговор: Те бяха невярващи. Освен това те имаха

липса на любов към изгубените (като Йона)

идолопоклонство и други грехове чак до изгнанието (Осия9:10 ).

Не намираха удоволствие в Божието слово (Еремия6:10 ).

Забравиха за необходимостта да упорстват (Евреи10:23 , 32-35).

Бяха погълнати от грижите на този свят, както в третата почва (Матей 13:23).

Свеждах Божието слово само до набор от правила за живот

Забравили заповедите да възпитават децата си (Второзаконие 6:4-7).

По този начин юдеите се закоравиха – „porosis“ на гръцки.

Въпрос: В Римляни 11:22 как Бог може да бъде едновременно милостив и строг, без това да е противоречие?

Отговор: Гръцката дума може да означава както строг, така и суров. На земята един полицай може да бъде милостив, като помогне на непознат, който се нуждае от помощ. Същият полицай може да бъде строг, като застреля убиец, който се опитва да убие някого. Ако човек може да бъде едновременно милостив и строг, със сигурност не би трябвало да ви е трудно да разберете, че Бог може да бъде същият – да проявява милост, но все пак да остава верен на Своята свята природа. Вижте обсъждането на Римляни 13:10 за повече информация относно това как един християнин може да бъде полицай.

В: В Римляни 11:25 какво означава „пълнотата на езичниците“?

Отговор: Това означава, че Израил беше отхвърлен като Божий народ, докато езичниците, които ще повярват, не влязат в Божието царство.

В: В Римляни 11:26 всички израилтяни ли отиват в Рая?

О: Не, според Йоан 8:24 и Матей 23:33. Вижте обсъждането на Римляни 9:8-9,27 за отговора.

В: В Римляни11:26 –27, ще изпълни ли Бог все пак някои обещания в бъдеще за биологичните потомци на Израил?

О: Това е една от основните разлики между християните, които са теолози на завета, и християните, които са диспенсационалисти.

Теолозите на завета казват „не“. Всички бъдещи обещания ще бъдат изпълнени не към физическия Израил, а към духовния Израил, тоест към църквата, състояща се от всички истински вярващи от всички националности. Това се нарича „теология на заместването“.

Диспенсационалистите казват „да“. Много обещания ще бъдат изпълнени към духовния Израил, но физическият Израил все пак ще наследи земята на Палестина завинаги. 144 000-те в Откровение 7 и 14 са от племената на Израил.

В: В Римляни 11:32 какво означава, че Бог е подчинил всички хора на непокорство?

Отговор: Бог не е просто пренебрегнал Своя стандарт за справедливост, нито е понижил Своя стандарт за съвършенство за Небесното царство. По-скоро Бог е проявил милост към тяхното неподчинение чрез кръвта на Исус на кръста.

Това може да е свързано и с факта, че Бог е сътворил поне пет вида същества:

Неморални: животните

Безгрешни и остават безгрешни: ангели от различни чинове

От безгрешни до паднали: демони

От паднали към безгрешни: избрани хора

Паднали и останали паднали: отхвърлените хора

Римляни11:32 показва, че всички хора, с изключение на Адам, Ева и Исус, попадат в последните две категории.

Въпрос: Защо в Римляни 12:1 Павел казва „Затова“?

Отговор: „Затова“ тук означава поради всички Божии милости, описани в предходните глави. То се отнася до всички предходни глави от Посланието към римляните, а не само до глави 9–11.

Павел разделя много от писмата си на две части – доктринална и практическа. Или, както казва А. М. Хънтър, „страна на вярата и страна на поведението“, както се посочва в „Новия международен библейски коментар“ (стр. 1338). В Ефесяни и Колосяни те са приблизително еднакви по дължина, но в Посланието към римляните доктриналната част е повече от два пъти по-дълга.

В: В Римляни 12:1 какво е интересното относно времената на гръцките думи „приспособени“ и „преобразени“?

Отговор: Да обобщим това като „Не се приспособявайте, а се преобразувайте“ е напълно погрешно. Тези глаголи са в пасивен, а не в активен залог. Така че не се казва „не се приспособявайте“, а по-скоро „не бъдете приспособени“. Същото важи и за „преобразени“. Така че, технически погледнато, Бог не ни заповядва да правим нищо тук, а по-скоро, парадоксално, Бог ни заповядва да ни бъде направено нещо. Следователно не става въпрос за това, че хората изрично се опитват да се приспособят към света; а че те биват приспособявани, докато вървят по пътя, който са избрали. По същия начин не ни е заповядано да се преобразуваме, защото не можем да се преобразуваме сами. На нас активно ни се заповядва да „бъдем преобразени“, което е страничен ефект от обновяването на ума ни чрез Светия Дух. В Псалом 40:8 Давид казва, че Божият закон е в сърцето му. Божието слово трябва да бъде и в нашите сърца.

В: В Римляни 12:1 как трябва да се принесем в жертва на Бога?

Отговор: Римляни 12:1 не казва, че трябва да бъдем мъртва или изгорена жертва, а по-скоро жива жертва. Разбира се, живата жертва може да има склонност да иска да слезе от олтара, а ние не трябва да правим това.

Една история гласи следното. Веднъж едно пиле и едно прасе се разхождали из земята и видели много гладни хора. Пилето казало: „Знам какво можем да направим – нека им приготвим закуска!“ Прасето отвърнало: „За теб е лесно да го кажеш, но за мен това е пълна отдаденост.“ Сега Бог не ни призовава да бъдем пилета, но Бог ни призовава да имаме пълна отдаденост, за да донесем спасение на този свят. Пълната отдаденост не се изразява в това да умрем в служение на Бога (макар че за някои хора това е така), а в това всички ние да живеем за Бога.

В: В Римляни 12:1-2 каква е разликата между това да ходим и да работим за Бога и за какво се говори тук?

Отговор: Стихове 1 и 2 технически не се отнасят до „действията“; това идва по-късно, започвайки от стих 3. Стихове 1 и 2 се отнасят до доброволното принасяне на себе си, за да се осъществи „промяна на същността“ на това, което сте. Готови ли сте Бог да ви промени и преобрази? Някои хора не са, защото са твърде доволни от мястото, на което се намират сега.

В: В Римляни 12:2, колко пъти трябва да бъдем преобразени?

О: Само веднъж, но това е непрекъснат процес от момента, в който за първи път повярвахме, до деня, в който напуснем този свят.

В: В Римляни 12:3, по какви начини хората могат да се преценяват по-високо, отколкото би трябвало?

О: В света хората могат да се преценяват по-високо, отколкото би трябвало, въз основа на своята интелигентност, пари, финансови възможности, спортни или музикални способности, привлекателност, произход или обществено положение. Всяко добро нещо, което притежавате, е дар от Бога. То може също така да изчезне по всяко време.

По-специално за християните имаше една добра християнска книга, озаглавена „Седемте смъртоносни добродетели“ от Тод Е. Ауткалт. Една от основните идеи на тази книга е, че всяка добродетел, всяко добро нещо, става смъртоносно, когато се смеси с гордост. Вашата вяра, познанията ви за Библията, дори любовта ви могат да изглеждат грозни както пред Бога, така и пред другите, когато се смесят с гордост от тази добродетел.

В ранната църква някои може би са смятали, че са по-добри от другите християни, защото са били евреи. Някои образовани гърци може би са се гордеели с мъдростта си, а други – както тогава, така и сега – поради богатството си може би са се чувствали по-влиятелни, или пък други са смятали, че са по-влиятелни, както показва Яков 2:2-5.

Дори Павел явно е знаел за това изкушение, защото в 2 Коринтяни 12:7-10 казва, че Бог му е дал „посланик от Сатана“, за да го измъчва, така че Павел да не стане самонадеян. Дори Павел се е борил с това.

Въпрос: В Римляни 12:3 противоположното на това е да мислим, че всичко, което имаме, е нищо или не струва нищо, а Библията не казва, че трябва да имаме и такова отношение. Какво трябва да бъде нашето отношение?

Отговор: Римляни 12:3 казва, че трябва да имаме „трезво съждение“.

Тези неща могат да ни помогнат да се придържаме към трезво съждение.

Няма нищо лошо в това да се стремим да спечелим състезание или награда (Филипяни 3:14). Да осъзнаваш, че в някои неща си по-добър от други хора, не е арогантност, а просто осъзнаване на истината. Но също така осъзнай, че в каквото и да си много добър, освен ако не си най-добрият в целия свят в това нещо, има някой, който е по-добър от теб в него.

Животът ни тук е мимолетен и така или иначе скоро ще напуснем този свят. Вижте Йов 14:1-2; Псалом 62:9; 103:13-16; Исая 40:6,7; (частично 1 Коринтяни 7:31); Яков 1:10-11; 1 Петрово 1:23-24. Има организация за подпомагане на пациенти с Алцхаймер, наречена „Still Me“ („Все още съм аз“), която напомня на семействата, че пациентът с Алцхаймер може да е загубил част от когнитивните си способности, но както каза един пациент: „Аз все още съм аз!“

Както облаците и вятърът без дъжд, така е и човекът, който се хвали с добро, което не дава (Притчи 25:14 ESV). Няма значение какви таланти имате, ако не правите нищо с тях.

Нашите дарби не са за нас, а за другите. В Филипяни 2:17 се казва, че Павел „се изливаше като възлияние“ за другите християни.

Трябва да използваме дарбите си заедно с другите, а не само индивидуално, както показват Римляни 12:5-8 и 1 Коринтяни 12:12-27.

Нашите способности и таланти не определят кои сме ние. Знаете ли много по дадена тема, умни ли сте или добри в нещо конкретно? Може да дойде ден, когато ще оставите това зад себе си завинаги и ще получите нещо по-добро, когато отидете в небето. Но няма да ги оставите с тъга, освен ако погрешно не мислите, че тези временни, по-маловажни неща са всичко, което сте.

Обичайте без лицемерие (Римляни 12:9). Талантите и способностите на друг човек не са това, което го определят. Оженихте ли се за някого заради парите му? – какво би се случило, ако той загуби парите си? Оженихте ли се за някого заради външния му вид? – бихте ли го напуснали, ако претърпи инцидент или по някакъв друг начин загуби външния си вид? Познавах един младеж в гимназията, който имаше приятелка и много хубава кола. Но когато той катастрофира с колата си, тя скъса с него. Тя не беше влюбена в него, а само в колата му. Обичаме ли другите заради талантите или способностите им, или заради това, което могат да направят за нас?

В: Защо в Римляни 12:6-8 списъкът с дарбите е различен от списъците в 1 Коринтяни 12:7-11, 1 Коринтяни 13:8 и Ефесяни 4:7-13?

Отговор: Добре е, че изброените дарби са различни. Ако не бяха, някой би могъл да си помисли, че списъкът е изчерпателен и че няма други дарби, които не са включени в него. Тези списъци са дадени като примери за категории дарби. Бог е свободен да дава допълнителни дарби и дори допълнителни категории дарби, както му е угодно и според нуждите на църквата.

В: В Римляни 12:8б какво означава „да проявяваш милост“?

О: Това не означава да се дава прощение, а по-скоро да се помага на нуждаещите се.

В: В Римляни 12:9 трябва ли християните да изпитват омраза и, ако да, как?

О: Не трябва да мразим хората, но трябва да мразим злото и това, което то причинява на хората. В 1 Йоан 3:10; 4:7-8 се казва, че не сме истински вярващи, ако не изпитваме любов към братята си. Но дали хората, които трябва да обичаме, са само вярващите? Не, когато Исус беше попитан кого трябва да обичаме, Той отговори с притчата за добрия самарянин в Лука 10:25-37.

Както каза Августин от Хипо: „Мрази греха, но обичай грешника“. Не позволявайте омразата ни към злото да прерасне в омраза към човека.

В: Как в Римляни 12:11 можем да се стремим да не ни липсва ревност?

Отговор: Бог явно е възложил на вярващите отговорността да внимаваме да не станем хладни във вярата си. Думата за ревност тук, zeontes, може да означава и „кипене“. Вярващите обикновено не стават хладни изведнъж. По-често това е постепенно, ден след ден, отнемане на нашата преданост и времето, което прекарваме с Бога, които се заменят с други неща.

В: В Римляни 12:13; 1 Тимотей 5:10, Матей 25:35-45, какво казва Библията за проявяването на гостоприемство?

Отговор: Гръцката дума тук, „филоксенос“, буквално означава „любов към непознати“. Тя има по-широко значение от просто това да правиш добрини за хора, които не познаваш, а включва и искрената любов към непознати. Ето какво заповядва Библията като цяло, а след това и уточненията към тази заповед.

Положителна заповед: Римляни12:13 , и 1 Тимотей 5:10 ни казват да проявяваме гостоприемство; това важи както за християни, така и за нехристияни. В Матей 25:35-45 Исус каза, че ако си дал храна, питие, гостоприемство, дрехи или грижи на бедните, непознатите, болните или затворниците, това е все едно да си го направил за Него. Евреи 13:2 също казва, че някои са приютили ангели, без да го знаят.

Отрицателни примери: Йов 31:32 споменава като грях липсата на гостоприемство към чужденец. Сред другите грехове, Содом и Гомора не са проявили гостоприемство в Езекиил 16:49; всъщност те са били доста жестоки към чужденците.

Условие: В 2 Йоан 9-11 се казва, че на еретиците не трябва да се оказва гостоприемство. Също така, в 1 Коринтяни 5:11 се казва, че не трябва да общуваме с никого, който се нарича брат, но води небогоугоден живот.

Ранноцърковният автор Климент Римски (96–98 г. сл. Хр.) явно е смятал, че гостоприемството е важно, тъй като посочва четири примера.

Въпрос: В Римляни 12:14 какво означава да благославяме онези, които ни гонят, и какъв вид гонение конкретно споменава Павел?

Отговор: Павел не посочва конкретно някакво преследване, така че това може да бъде преследване заради вярата ни или заради нещо друго. Това означава най-малко следните неща.

Не отмъщавайте и не отвръщайте на злото със зло. Това се подчертава в Писанието. Римляни 12:19, 17; Левит 19:18; 1 Петрово 3:9; (по подразбиране) Матей 5:38–46; Лука 6:27–36

Правете добро за тях. Отвръщайте на злото с благословение, както казва 1 Петрово 3:9. Правете добро, като например да ги нахраните, както се казва в Римляни 12:20.

Не ги мразете. Ние трябва да обичаме всички. 1 Йоан 3:15 казва, че всеки, който мрази брата си, няма вечен живот в себе си.

Обичайте ги. Не просто преставайте да ги мразите и да ставате безразлични, а наистина ги обичайте. 1 Йоан 3:10-11,14 строго казва, че да се обичаме един друг е нещо, което трябва да правим. В крайна сметка любовта е избор, а не чувство.

Молете се за тях, за да им се случи най-доброто възможно нещо; за да познаят Господа. Матей 5:44; Лука 6:27-28; Деяния 7:60; Лука 23:34.

Борете се със злото – с добро: Трябва да се борим със злото, но парадоксално Римляни 12:21 казва, че трябва да се борим със злото с добро, а не със същото зло. Това е нещо като обратното на „да гасим огън с огън“.

Не забравяйте, че те ви осигуряват награда в небето. Матей 5:10 казва: „Блажени са онези, които са преследвани заради правдата, защото тяхно е царството небесно.“ (ESV) Вижте също Лука 6:23.

В: В Римляни 12:15 как трябва да се радваме с онези, които се радват, и да скърбим с онези, които скърбят?

Отговор: Първата стъпка, за да се радваме и скърбим с тях без лицемерие, е да ни е грижа за тях.

Да се радваме заедно с тях: Ако на ваш приятел му се случи нещо хубаво, като например повишение, радвате ли се за това, въпреки че не получавате никаква полза от това? Или завистта изяжда радостта, която би трябвало да изпитвате за приятеля си? Без Бога хората се натъжават, когато на другите им се случват добри неща, поради завист. Но в 1 Коринтяни 13:4 се казва, че любовта не завижда. Или хората могат да изпитват радост, когато на другите се случват лоши неща, което на немски език се нарича „schadenfreude“. Може би Йона търсеше точно това, когато седеше извън Ниневия. Но в 1 Коринтяни 13:6 се казва, че любовта не се радва на неправдата, а се радва на истината. За онези, които преследват християните, ние трябва както да се молим, така и да им пожелаваме най-доброто, което е възможно да им се случи; да могат да познаят Господ Исус Христос като свой личен Спасител, да отидат в небето след това и да можем да живеем заедно с тях в небето завинаги. Вече познаваме един такъв човек, с когото ще живеем в небето: Саул от Тарс, известен още като апостол Павел.

Да скърбим заедно с тях: Представете си човек, който може да се радва с тези, които се радват, но не може да скърби с тези, които скърбят. Той може да се наслаждава на добрите моменти, но вместо да бъде до тях, за да ги изслуша в лошите моменти, може да се отдръпне, просто да се шегува с това или просто да каже на човека да бъде силен, без никаква съпричастност. Понякога, когато някой преживява загуба и вие не можете просто да „оправите нещата“, той може да получи утеха от вашето присъствие и от това, че отделяте време просто да бъдете с него, защото го цените. Понякога той може да се нуждае и да иска съвет, но понякога – не. Така или иначе, покажете, че ви е грижа, като прекарвате време с него.

В: Защо в Римляни 12:16 се казва да живеем в хармония един с друг, след като вече в Римляни 12:9-10 се казва да се обичаме, да бъдем предани и да се почитаме един друг?

Отговор: Можем да попитаме Еуодия и Синтихе във Филипяни 4:2, както и Сизигус/съработникът, на когото Павел е възложил чудесно важната задача да помогне на тези жени да се разбират. Исус каза, че хората ще познаят, че сме християни по нашата любов в Йоан 13:34-35, и че сме едно в Йоан 17:20-21.

Показваме ли единство с други вярващи от различен произход, социално положение, деноминации и различия във вярванията по второстепенни въпроси? Трябва да помним, че Христос, Който ни обединява, е по-велик от тези неща, които могат да ни разделят.

В: В Римляни 12:16 защо някой може да не иска да общува с хора от по-ниско положение и защо ние трябва да го правим?

Отговор: Понякога някой може да иска да избягва човек, считан за по-нископоставен, поради арогантност, но по-често причината може да е, че се страхува от това, което биха си помислили другите хора на високи позиции. Например, Петър общуваше и ядеше с езичници, но когато идваха други юдеи, Петър не го правеше (Галатяни 2:11-16). Тъй като Петър постъпи така публично, Павел го изобличи публично за лицемерието му.

Но ако общувате с хора, за които се смята, че са с по-ниско положение, може да откриете нещо. Всички сме създадени по образа на Бога и в очите на Този, чието мнение има значение – а това е Бог – те всъщност не са в по-ниско положение от вас. Напротив, ако вие имате гордост, а те нямат, тогава всъщност може би именно вие сте този, който е в по-ниско положение.

В: В Римляни 12:17 кои са приетите в обществото начини да отвръщаш на злото със зло?

Отговор: Римляни 12:17 казва, че за християните няма приети начини. Но обществото като цяло може да смята за нормално да се говори зад гърба на някого, да се клевети и лъже, за да се съсипе репутацията му, да се попречи на работата му или да му се правят злонамерени шеги или да се поврежда колата му. Всеки път, когато си задавате въпроса „как мога да му отмъстя“, вие се плъзгате към греха. Римляни 12:19 казва, че Бог така или иначе е по-способен да му отмъсти, отколкото вие. Така че от всички неща, за които трябва да се тревожим в живота, как да отмъстим на някого не е сред тях.

Джордж Уошингтън Карвър някога е казал: „Никога няма да позволя на друг човек да съсипе живота ми, като ме накара да го мразя.“

Въпрос: В Римляни 12:18 какви са някои начини да живеем в мир с другите, доколкото е възможно?

А: Полагаш ли допълнителни усилия, за да преодолееш раздора или лошите чувства между теб и някой друг? Миротворец ли си, както ни призовава Исус в Матей 5:9? Трябва да бъдем милостиви, както се казва в Матей 5:7.

Понякога трябва да бъдем неприятни по важни причини и това е нормално. Но никога не бъдете неприятни само за да бъдете конфликтни.

Освен да избягвате раздора, задайте си един въпрос: щастливи ли са вашите съседи, че живеят близо до вас? Щастливи ли са вашият съпруг/съпруга и децата ви, че живеят с вас? Чувстват ли се вашите колеги благословени, защото работят с вас? Може би не правите нищо явно враждебно, но правите ли неща, които са приятелски?

Въпрос: В Римляни 13:1–6 и 1 Петрово2:13 –14 как трябва да се подчиняваме на властите?

Отговор: Трябва да се подчиняваме и да почитаме законите им по дух и по буква. Не трябва нито да вършим зло, нито да създаваме впечатление за зло (2 Коринтяни8:20 –21; 1 Солунци5:22 ). Въпреки това законите на една нация имат предимство пред законите на една провинция, а Божиите закони имат предимство пред законите на нациите. Не трябва да се подчиняваме на нито един от законите на дадена страна, който противоречи на Божия закон. Не трябва да говорим зло за владетеля на народа, както се казва в Деяния 23:5 и Изход 22:28. Изход 22:28 се отнася и за светските лидери.

Въпрос: В Римляни 13:1-2 Бог ни казва: „Всяка душа да се подчинява на властта. Защото няма власт, освен от Бога, и съществуващите власти са поставени от Бога. Затова всеки, който се противи на властта, противи се на Божия ред, а онези, които се противят, ще навлекат съд върху себе си.“ Означава ли това, че правителства като тези на Хитлер, Сталин, Пол Пот и др. са били поставени от Бога и хората не са трябвало да им се противопоставят? Много ми е трудно да повярвам в това. Ако бихте могли да ми обясните това, бих ви бил много благодарен.

О: Нека първо ви дам кратък отговор, а след това и подробен.

Накратко: Не, никога не трябва да се подчиняваме на заповеди, които противоречат на Божиите заповеди (като „Не убивай“ и т.н.). Сталин, Пол Пот, Хитлер и др. бяха зли хора, на които Бог позволи да властват. Но не забравяйте, че Библията споменава „княза“ на този свят, а това е Сатана. Но въпреки че тези хора са зли, ние трябва да уважаваме правителствената власт, доколкото тя не противоречи на Божията власт.

Ранните християни се бореха с този въпрос, защото римското правителство им заповядваше, под заплаха от изтезания и смърт, да принасят жертви на императора и да се покланят на императора или на римските богове. Те разбираха, че трябва да се подчиняват на всички римски закони, освен когато те влизат в противоречие с по-висшия закон – Божия закон. Те изразяваха това като разграничаваха „законни“ закони и „незаконни“ закони, което на гръцки е нещо като игра на думи в лицето на смъртта. Така че, макар да се очакваше от тях да не се подчиняват на законите, изискващи принасяне на жертви на други богове, те знаеха, че все пак трябва да спазват останалите закони, които бяха в съответствие с Божия закон или поне не противоречаха на него.

Да си представим, че живеем през 40-те години на миналия век в нацистка Германия. Хитлер със сигурност беше зъл човек и трябваше да не се подчиняваме на всяка заповед да предадем евреите на властите. Но все пак щеше да се наложи да спазваме правилата за движение и (за съжаление) да плащаме данък върху доходите.

Нещата стават по-сложни, ако бяхме мобилизирани да служим в армията. Бях чел, че за обикновения германец е било доста очевидно, че много евреи влизат в лагерите, никой не излиза от тях, а въздухът около лагерите мирише на човешка плът. Ако трябваше да се присъединим към армията, щяхме да осъзнаем, че сме в злата армия, и или щяхме да се предадем на съюзниците при първа възможност, или, още по-добре, да станем надзиратели в лагерите и да позволим на евреите да избягат. Имаше един нацистки офицер на име Оскар Шиндлер, който беше единственият нацистки войник, почитан в Израел. Той знаеше от първа ръка какво се случваше в концентрационните лагери и се стараеше да спаси колкото се може повече евреи. Има известен филм за него, озаглавен „Списъкът на Шиндлер“. Това, което не е толкова добре известно, е, че е имало и втори член на нацистката партия, който е работил в континентален Китай – Джон Рабе, който по подобен начин е направил всичко възможно, за да спаси живота на китайци в Нанкин и на други места.

В: В Римляни 13:1-2,4 скептикът Барт Ерман пита дали християните са били длъжни да се подчиняват на управляващите [римски] власти, или пък римските власти ще бъдат нечестиви и зли, както се казва в Откровение 17:18 (Jesus, Interrupted, стр. 97-98).

Отговор: Попитах 14-годишната си дъщеря за това и тя видя отговора ясно: и двете твърдения са верни. Павел е живял по времето на един от най-отвратително злите римски императори на всички времена: Нерон. Павел е знаел още по своето време колко нечестив може да бъде римският император; той не е трябвало да чака до написването на Откровението (почти 50 години след неговото мъченичество), за да разбере, че управляващите власти могат да бъдат много зли. И все пак Павел ни учи да се подчиняваме на властите. Ранните християни се подчиняваха на властите, освен когато заповедите им противоречаха на по-висшите Божии заповеди.

В: В Римляни 13:1-6, кога християните трябва да се ангажират с гражданско неподчинение?

Отговор: Християните като цяло трябва да се подчиняват на законите на страната. Обаче, точно както федералният закон има предимство пред закона на щата, Божият закон има предимство пред човешките закони. Затова, ако даден закон противоречи на това, което Бог е заповядал, ние трябва първо да се подчиним на Божия закон. По време на Втората световна война някои християни, като семейство тен Бум, нарушиха закона и укриваха евреи от властите. Те постъпиха правилно, като защитиха угнетените хора от един нечестив закон.

В: В Римляни 13:7 как езическите и корумпирани римски държавни служители са били Божии служители?

Отговор: По времето на Павел римското правителство беше изключително корумпирано. Хората натрупваха огромни богатства само като бяха управители на провинции като Сицилия. Тези хора не бяха Божии служители нито по свой съзнателен избор, нито поради моралните си принципи. По-скоро те бяха Божии служители в единствения смисъл, че тъй като те представляваха действителната власт, християните трябваше да им се подчиняват, стига законите им да не противоречат на Божиите. Като цяло ранните християни бяха много законопослушни, с изключение на това, че отказваха да се покланят на императора в допълнение към Христос. По тази причина десетки хиляди от тях бяха умъртвени като мъченици.

В: Защо в Римляни 13:8 се казва, че християните имат дългове?

Отговор: Римляни 13:8 не казва да нямаме дългове изобщо, а по-скоро да не оставяме дългове неплатени, освен дългът на любовта към ближния. С други думи, първата част на този стих казва, че можем да имаме дългове, но трябва да ги изплащаме. Понякога странни и необичайни закони могат да освободят някого от правните задължения да изплати валиден дълг. Въпреки това, независимо от странните човешки закони, ние все пак трябва да се подчиняваме на Бога.

Това не означава никога да нямаме дългове, а по-скоро да плащаме това, което дължим, според „Коментар на Библията за вярващите“ (Believer’s Bible Commentary), стр. 1732, и „Коментар за познаване на Библията: Новият Завет“ (The Bible Knowledge Commentary: New Testament), стр. 491.

Въпрос: В Римляни 13:9-10, дали „обичай ближния си като себе си“ наистина обобщава целия Закон? А какво да кажем за това да обичаме и Бога, както се казва в Марко 12:29-30?

Отговор: Павел споменава тук четири от Десетте заповеди. Всъщност последните пет и половина могат да бъдат обобщени като „обичай ближния си като себе си“. Първите четири и половина заповеди могат да бъдат обобщени като „обичай Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, душа и сила“. Така че една точка е, че „обичай ближния си като себе си“ наистина обобщава всички закони, отнасящи се до взаимоотношенията с другите хора.

Вторият момент е, че е трудно да имаш силата наистина да обичаш ближния си духовно, емоционално, финансово и по всеки друг начин, ако първо не обичаш Бога.

В: В Римляни 13:10 се казва, че не трябва да имаме злоба към ближните си; може ли тогава християнин да бъде полицай и да арестува хора?

Отговор: Да. От любов към другите хора, в името на обществото и за да се прилагат законите срещу нарушителите, един християнски полицай може да арестува хора, като използва сила, ако е необходимо. Той обаче трябва да го прави без омраза, злоба, гняв или злонамереност спрямо нарушителя. Един добър полицай никога не трябва да има нагласата, че той самият е над закона или че другите трябва да го третират по специален начин.

За добър пример за това какво означава да си християнски полицай, патрулиращ в „хероиновата столица на Австралия“, вижте списанието „Creation ex Nihilo“, том 3, брой 3, юни–август 1998 г., стр. 14–16.

Въпрос: Какво е значението на този пасаж от Римляни13:11 –14?

Отговор: Хората могат да избират как да живеят, както пожелаят. Въпреки това, Римляни14:12 казва, че те ще трябва да дадат отчет за това как са живели. Тъй като не знаем кога ще дойде краят на земния ни живот, Римляни 13:11–12 споменава спешността да се събудим за реалностите, които ни очакват.

Като странична бележка, Августин от Хипо (388–430 г. сл. Хр.) споделя, че Римляни 13:11–14 го е накарало да падне на колене. Преди да стане християнин, Августин е живял с приятелката си, от която е имал син.

В: В Римляни 14:1 какво точно се има предвид под „съмнителни неща“?

Отговор: Буквално се казва: „но не за спорове относно мненията“. Павел не е определил точно кои са съмнителните неща, по които християните не са съгласни, така че предполагам, че и по този въпрос можем да имаме различия! Павел описва тези съмнителни неща само чрез два примера. Той говори за хранителния режим на християнина и за това да се счита един ден (като например съботата или неделята, той не уточнява) за по-важен от друг ден. Добрите християни могат да имат различни мнения по тези въпроси и вместо да дава отговор на тези въпроси, както би могъл да направи апостолът, той ги използва, за да покаже как християните трябва да се разбират въпреки различията си по „съмнителните неща“. Съмнителните неща са неща, които не са изрично посочени в Писанието и чието правилно разбиране не е от съществено значение за спасението. Не става дума, че всички съмнителни неща са маловажни, а по-скоро, че те не са толкова важни, колкото нещата, които са ясно изложени.

В: В Римляни 14:1-5 как е възможно да е имало евреи в Рим?

Отговор: Евреите бяха изгонени от Рим през 139 г. пр. Хр., а по-късно и от император Тиберий през 19 г. сл. Хр. По-късно, през 49 г. сл. Хр., император Клавдий изгони всички евреи от Рим, но те се върнаха след смъртта на Клавдий през 54/55 г. сл. Хр. Така че, подобно на другите църкви, римската църква вероятно е имала вярващи евреи, но вероятно не в толкова голям процент, колкото в другите църкви.

В: В Римляни 14:2, 14, 17, 20–21 се казва, че католиците и православните християни се въздържат от месо, различно от риба, по време на Великия пост; трябва ли всички християни да правят същото, за да не станат препънка за по-слабите братя? По същия начин, тъй като някои християни вярват, че никога не трябва да се пие алкохол, трябва ли всички християни да се въздържат?

Отговор: Ето обобщение на това, което трябва да правите.

1. Практикувайте това, което смятате за правилно, но не гледайте с пренебрежение на онези, които постъпват по друг начин.

2. Не позволявайте това, в което вярвате, да бъде представяно като погрешно, ако не е в противоречие с Библията. (Вижте Колосяни 2:16-20)

3. Ако някой ви напомни за този въпрос, споменете, че това е допустимо, но им кажете, че ако това е начинът, по който те вярват, вие няма да го правите в тяхно присъствие.

Важно е да приложите точки 2 и 3 заедно. Ако просто се въздържите да го правите в този момент, той може да остане с впечатлението, че сте се съгласили да не го правите повече. Ако разбере, че сте го направили отново, когато той не е бил наоколо, това ще изглежда като лицемерие. Затова се въздържайте да го правите в негово присъствие, но ясно посочете, че все още вярвате, че това е правилно, и че не подразбирате, че ще се въздържате да го правите изобщо.

В: В Римляни 14:5, сега допустимо ли е да се работи в събота или неделя, или не?

Отговор: Истинските християни, както тогава, така и сега, имат различни мнения. Вижте обсъждането на Изход 20:8 за отговора. Павел казва да се събират пари на първия ден от седмицата в 1 Коринтяни 16:2. Ранните християни се покланяха в неделя, според

следното:

„Писмо на Игнатий до магнезийците“, гл. 9, стр. 62 (106–117 г. сл. Хр.): „Ако, следователно, онези, които са възпитани в древния ред на нещата, са придобили нова надежда, като вече не спазват съботата, а живеят в спазването на Господния ден, в който и нашият живот е възкръснал отново чрез Него и чрез Неговата смърт“

Писмо на Игнатий до ефесяните, гл. 5, стр. 51 (107/116 г. сл. Хр.) „Затова този, който не се събира с Църквата, дори с това е проявил своята гордост и се е осъдил.“

„Дидахе“ (= Учението на дванадесетте апостоли) (ок. 60–120 г. сл. Хр.) гл. 14, стр. 381 (подразумева се): „Но всеки ден на Господа събирайте се, преломвайте хляба и благодарете, след като сте изповядали прегрешенията си, за да бъде чиста жертвата ви.“

Посланието на Варнава (ок. 70–130 г. сл. Хр.) гл. 10, стр. 143 (подразумева се) казва, че християните спазват „осмия ден“ [т.е. неделя], защото това е денят, в който Исус възкръсна от мъртвите. По-късно Той се възнесе на небесата.

Юстин Мъченик (ок. 150 г. сл. Хр.) „Но неделята е денят, в който всички ние провеждаме нашето общо събрание, защото това е първият ден, в който Бог, след като е извършил промяна в тъмнината и материята, е сътворил света; и Исус Христос, нашият Спасител, на същия ден е възкръснал от мъртвите. Защото Той беше разпънат в деня преди деня на Сатурн (събота); а в деня след деня на Сатурн, който е денят на Слънцето, след като се яви на Своите апостоли и ученици, Той ги научи на тези неща, които сме представили и на вас [император Адриан] за ваше разглеждане.“ Първа апология на Юстин Мъченик, гл. 67, стр. 188

Дионисий от Коринт (170 г. сл. Хр.) (откъс) „Прекарахме този свят ден на Господа, в който прочетохме Вашето писмо, от постоянното четене на което ще можем да почерпим наставление, както и от четенето на предишното, което ни изпратихте чрез Климент.“ фрагмент 2, т. 8, стр. 765

Ириней Лионски (180–188 г. сл. Хр.) (по преразказ) е споменат в едноименното произведение „Въпроси и отговори за православието“: „Този [обред] да не се прекланяме в неделя е символ на възкресението, чрез което сме били освободени, по благодатта на Христос, от греховете и от смъртта, която е била подложена на смърт под Него. Този обичай датира още от апостолските времена, както заявява блаженият Ириней, мъченикът и епископ на Лион, в своето съчинение „За Великден“, в което той споменава и Петдесетница; по време на този [празник] ние не коленичим, защото той има същото значение като Господния ден, поради вече изтъкнатата по този повод причина.“ (Бележката под линия посочва, че „неделя“ тук вероятно се отнася за Великденската неделя.) ANF, т. 1, „Фрагменти от Ириней“, фрагмент 7, стр. 569–570.

Климент Александрийски (193–202 г. сл. Хр.) (непълно, денят на Господа е осмият ден) „А за деня на Господа Платон пророчески говори в десетата книга на „Републиката“ с тези думи: „И когато за всеки от тях изминат седем дни на поляната, на осмия те трябва да тръгнат и да пристигнат за четири дни.“ „Стромати“, книга 5, глава 14, стр. 466

Тертулиан (200–220/240 г. сл. Хр.) казва, че докато еврейските празници са били съботата и очистването, християните са превърнали неделята в своя ден за почивка/празник. „Ad Nationes“, книга 2, глава 13, стр. 123

Ориген (225–253/254 г. сл. Хр.) „Но ако от Свещеното Писание става ясно, че Бог е изсипал манна от небето в Деня на Господа, а не е изсипал нищо в деня на шабат, нека юдеите разберат, че оттогава Денят на нашия Господ е бил поставен над истинския шабат.“ „Проповеди върху Изход“ (преведени от Руфин, който е превеждал много свободно), Проповед 7, глава 5, стр. 308

Киприан от Картаген (ок. 253–258 г. сл. Хр.) (откъс) „Защото що се отнася до спазването на осмия ден в юдейското обрязване на плътта, това тайнство беше дадено предварително като предзнаменование и обичай; но когато дойде Христос, то се изпълни в истината. Защото, тъй като осмият ден, тоест първият ден след съботата, трябваше да бъде този, в който Господ ще възкръсне, ще ни съживи и ще ни даде обрязване на духа, осмият ден, тоест първият ден след съботата и денят на Господа, предшестваше това в символичен вид; този символ престана, когато с времето дойде истината и ни бе дадено духовното обрязване.“ Писма на Киприан, Писмо 58, гл. 4, стр. 354

Анатолий Александрийски (270–280 г. сл. Хр.) (откъс) „Възкресението на Господа, което се състоя в деня на Господа, ще ни подтикне да го празнуваме по същия принцип; но това трябва да става така, че началото на Великден…“ Пасхален канон, гл. 16, т. 6, стр. 151

Викторин от Петау (пострадал мъченически през 304 г. сл. Хр.) „И на този ден, поради страданията на Господ Иисус Христос, ние или се покланяме на Бога, или постим. На седмия ден Той си почина от всичките Си дела, благослови го и го освети. На предходния ден сме свикнали да постим строго, за да можем в деня на Господа да се насладим на хляба си с благодарност. И нека параскева стане строг пост, за да не изглежда, че спазваме някакъв шабат заедно с юдеите, който Самият Христос, Господ на шабата, казва чрез Своите пророци, че „душата Му мрази“; този шабат Той отмени в Своето тяло, макар че преди това Самият Той беше заповядал на Мойсей, че обрязването не трябва да се отлага за осмия ден, който много често се пада в шабат, както четем в Евангелието.“ За сътворението на света, стр. 341–342

Съборът в Елвира (306–307 г. сл. Хр.) (21 безспорни канона) „Ако някой, който живее в града, не посещава богослуженията в църквата в продължение на три недели, нека този човек бъде изгонен за кратко време, за да се направи укорът публичен.“ Канон 21.

Петър Александрийски (306, 285–311 г. сл. Хр.) разглежда четвъртия ден и факта, че Исус е пострадал за нас на шестия ден [петък]. След това той казва: „Но деня на Господа празнуваме като ден на радост, защото на него Той възкръсна, и на този ден сме приели за обичай дори да не прекланяме колене.“ Каноничното послание, канон 15, стр. 278

Методий (270–311/312 г. сл. Хр.) (частично, споменава осмия ден): „Своя Син, за да разкрие на пророците Своето бъдещо явяване в света чрез плътта, в което ще бъде провъзгласена радостта и познанието за духовния осми ден, … преди Църквата да се сгоди за Словото, да приеме божественото семе и да предскаже обрязването на духовния осми ден.“

Сред еретиците и фалшивите книги

Еретикът Бардаисан/Бардесан (154–224–232 г. сл. Хр.) казва, че ние [християните] се събираме в първия ден от седмицата. „Книгата на законите на различните страни“, стр. 733

След Първия Никейски събор (325 г. сл. Хр.)

Хегемоний (IV век) (частично) разглежда как Христос е заменил съботата като Господ на съботата. „Спора с Манес“, гл. 42, стр. 216

„Устави на Светите апостоли“ (ок. 375/390 г. сл. Хр.) „Но пазете съботата и празника на Господния ден; защото първата е спомен за сътворението, а вторият – за възкресението.“ книга 7, раздел 2.23, стр. 469

„Конституции на Светите апостоли“ (ок. 375/390 г. сл. Хр.) „Но събирайте се всеки ден, сутрин и вечер, като пеете псалми и се молите в дома на Господа: сутрин да пеете 62-ри псалм, а вечер – 140-и, но най-вече в съботния ден. А в деня на възкресението на нашия Господ, който е Господният ден, събирайте се още по-усърдно, възхвалявайки Бога, Който е сътворил вселената чрез Исус, …“ книга 2, глава 8.59, стр. 423

Отклонения от това са споменати от Юстин Мъченик (писал около 138–165 г. сл. Хр.) („Диалог с Трифон“, гл. 47), който нарича спазващите съботата „по-слаби братя“, а Евсевий Кесарийски (324 г. сл. Хр.) споменава ебионитските еретици като спазващи съботата.

В: В Римляни 14:5 Павел имал ли предвид съботата?

Отговор: Това се отнася както за съботата, така и за еврейските празнични дни. Християните имат две гледни точки. Павел изрично не посочва нито старозаветен празник, нито събота. Павел използва много общата фраза „особени дни“, за да обхване и двете.

В контраст с това редакторите на калвинистката „New Geneva Study Bible“ (стр. 1791) смятат, че Павел се е отнасял само към еврейските празнични дни. Там се казва: „Ако ставаше дума за съботата, би било по-естествено да се каже: ‚Един човек счита съботата за по-важна от другите дни.‘“

Няма смисъл да се добавят ограничения към формулировката на Римляни 14:5, защото на друго място (Колосяни2:16 ) Павел изрично казва, че не трябва да съдим другите „по отношение на празник, новолуние или съботи“. По този начин Павел обхваща вярващите с различни възгледи и призива да не съдим другите нито за празниците, нито за съботите.

В: В Римляни 14:5 какво мислите за Ерик Лидъл, главният герой от филма „Огнени колесници“, който отказа да участва в Олимпийските игри в дисциплината, в която беше най-добър, защото състезанието беше в неделя?

Отговор: Ерик имаше лично убеждение, че угажда на Бога, като почита неделята като свят ден и не върши работа в неделя. Участието в състезание би се считало за работа. Библията обаче никога не казва да не се работи в неделя. В Стария Завет израилтяните не трябваше да вършат работа в събота, а не в неделя.

В: В Римляни 14:5, когато Павел имаше идеалната възможност да разреши въпроса за съботата, защо отказа да го направи?

О: Защото това, което Павел се опитваше да изтъкне, беше по-важно от нашето мнение за съботата. Макар че Павел всъщност даде отговора косвено по въпроса за храната (Римляни14:14 , 17, 20), основната идея на този пасаж не е храната или съботата, а следното:

1. Послушните християни ще имат различия по несъществени въпроси и това е нормално. Не трябва да гледаме с пренебрежение на онези, които имат други възгледи. (Римляни 14:1-4, 10-13)

2. Не позволявайте това, което смятате за добро, да бъде наричано зло. (Римляни 14:16-17)

3. Не бъдете препъни-камък за другите. Дори ако знаете, че нещо е допустимо, то все пак може да бъде грях за по-слабите братя, които не го правят от вяра. (Римляни 14:13-15, 20-21, 23)

Вижте също обсъждането на 1 Коринтяни 8:9-13 за повече информация.

Въпрос: В Римляни 14:15 как простото „ядене“ може да погуби събрат християнин?

Отговор: Храната не нанася физическа вреда на събрата по вяра, но Павел говори за начина, по който самото действие на яденето може да разруши вярата на събрата християнин. Ако един християнин смята, че е погрешно да яде нещо, а друг християнин изкушава първия да постъпи против съвестта си, тогава това може да навреди на вярата на първия християнин.

Въпрос: Как, според Римляни 14:16, да не допуснем доброто да бъде наричано зло?

Отговор: Понякога може да не искате да правите някои неща в определен момент, за да не обидите някого. Например, може да не искате да ядете свинско месо пред евреи или мюсюлмани, защото това може да ги обиди. Може да не искате никога да слагате Библията на земята пред християни от Близкия изток, защото те ще помислят, че това е проява на неуважение към Библията. Но би изглеждало лицемерно да не правите тези неща, когато те са наоколо, а после те да разберат, че ги правите, когато ги няма. Това би било нещо като лицемерието на Петър в Галатяни 2:11-18.

Най-добрият начин да се справите с това е да съчетаете желанието си да не ги обидите с Римляни 14:16. Кажете им, че тези неща са приемливи и че вие сами ги правите, но че не ги правите в тяхно присъствие, като слуга, за да не ги обидите. Що се отнася до второстепенни доктринални въпроси, може би смятате, че настоящият момент и място не са най-подходящи за обсъждане на нещо подобно. Кажете им накратко, че вярвате, че дадена доктрина е вярна и е добре да се вярва в нея, но че не е необходимо да влизате в дебат по този въпрос точно в този момент.

В: В Римляни 14:19, какви са някои начини, по които можем активно да работим за насърчаване на мира и хармонията в църквата?

О: Първо погледнете наоколо и вижте къде има нужда от по-голяма хармония. Понякога става дума за един човек, с когото на повечето други им е трудно да се разбират. Друг път са две групи, които не се доверяват или не се харесват взаимно. Понякога е въпрос на силни срещу по-слаби братя. Павел призовава предимно по-силните братя да проявяват чувствителност към по-слабите.

В: В Римляни 14:20-21 един вярващ от типа „C5“ (те понякога не искат да бъдат наричани християни) учеше, че християните, дори в Америка, не трябва да ядат свинско месо, защото това е обидно за някои мюсюлмани, въпреки че те ядат миди и камили, което е в противоречие с диетата на евреите в Стария Завет. Яденето на говеждо месо е обидно за някои индуисти. Джайнистите учат, че не трябва да се яде след залез слънце. Пифагорейците учеха, че хората не трябва да ядат боб. Какво бихте казали по тези въпроси?

О: Ако спазвахте всеки обичай на всяка една религия, животът би бил по-труден; особено ако обичаите на една религия противоречат на обичаите на друга религия. Четири точки, които трябва да се имат предвид в отговора.

1) Като християни имаме свободата да ядем каквото месо (или боб) искаме, когато искаме.

2) Не трябва да пренебрегваме, когато хората казват, че е погрешно да се ядат определени храни или в определени часове.

3) Въпреки това, от съображения за съвестта на другия човек, не бихме искали да правим в негово присъствие това, което той счита за обидно.

4) Ако обаче ни попитат, не бива да лъжем и да им казваме, че ядем.

Въпрос: В Римляни 15:1-3 как би се различавал един християнин, който иска да угоди на Бога и на себе си, без да се интересува много от другите, от такъв, който живее, за да угоди първо на Бога, а след това на другите?

Отговор: Първият тип дори не би се интересувал от отговора на предишния въпрос. Понякога християните могат да имат менталитет на „самотен рейнджър“, при който само те общуват с Бога и не се интересуват от другите. Християнинът може да се отдаде на това, което знае, че е добре за него, без да осъзнава или да се интересува, че това може да съблазни някой друг. Християнинът от първата категория би се интересувал дали расте, дали се подхранва и възпитава, дали църквата му помага и дали става все по-подобен на Христос. Всичко това е добро. Но християнинът от втората категория би се интересувал още повече дали другите около него растат, дали другите се подхранват и възпитават, как би могъл да помогне на църквата и дали другите стават все по-подобни на Христос.

В: В Римляни 15:2 трябва ли да се стремим да угаждаме на другите, или да угаждаме на Бога и да не бъдем угодници, както казват Ефесяни 6:6; Колосяни 3:22; 1 Солунци 2:4 и Галатяни 1:10?

Отговор: На първо място трябва да угаждаме на Бога. Стихове, които показват, че трябва да угаждаме на Бога (а не просто да изпълняваме формално заповедите Му), са Евреи 11:6; 13:21; 1 Солунци 2:4; 1 Йоан 3:12; Ефесяни 5:10; 6:6; Колосяни 3:20; 3:22 и Еклесиаст 7:26.

Не угаждайте първо на другите: Да угаждаме на другите не трябва да бъде нашата най-висша цел; тя трябва да бъде да угаждаме на Бога. Исус изрично каза, че да обичаш ближния си като себе си е втората заповед, а не първата, в Марко 12:28-31; Матей 22:37-40; Лука 10:27-28.

Бог ни заповядва да обичаме и да угаждаме на другите, след Него. Трябва първо да угаждаме на Бога, а можем да Му угаждаме, като спазваме заповедите Му, включително 1 Йоан 5:2 и 2 Йоан 5-6. Исус каза, че втората по важност заповед е да обичаме другите, както обичаме себе си. Разбира се, това включва и да им угаждаме (с едно изключение, споменато в следващата точка). Така че, ако искаме да угаждаме на Бога, ще обичаме другите и ще им угаждаме.

Угаждайте на другите за тяхно добро: Римляни 15:2 добавя „за тяхно добро“. Когато има неща, които биха могли да угаждат на някого, но са греховни или по друг начин вредни за него, не правете тези неща. Всъщност, понякога, защото обичаме даден човек, можем и ще правим неща, които може да не му угаждат. Разбира се, това противоречи на идеята да угаждаме на другите на всяка цена, но е в съгласие с това да обичаме другите и да угаждаме на Бога.

В: В Римляни 15:2, какви са някои добри начини, по които можем да бъдем по-угодни на другите?

Отговор: Има редица неща, които трябва да правим, но също така и редица неща, които трябва да спрем да правим.

Не правете неща, които карат хората да се чувстват унижени. Това не означава само да не унижавате другите; означава също да се опитвате да избягвате да правите неща, които, макар и да не са направени с цел да унижат другите, ще имат страничния ефект да ги накарат да се чувстват унижени.

Не гледайте с пренебрежение на другите и не създавайте впечатление, че го правите. Покажете, че ги уважавате, цените ги и им оказвате почит. Отнасяйте се към другите като към по-важни от вас самите, както казва Филипяни 2:3.

Бъдете слуги – първо на Бога, а след това и на другите.

Проявявайте съпричастност към другия човек, опитайте се да разберете как изглежда животът през неговите очи. Може би няма да успеете напълно, в зависимост от това, през какво е преминал, но все пак можете да опитате.

Харесва ли ви да сте в компанията на другия човек, както споменава Павел в Римляни 15:24, 32? Ако е така, тогава покажете, че ви е приятно да сте в неговата компания.

Подчинявайте се: Бог ни е дал изрична заповед да обичаме Божиите деца, както е записано в 1 Йоан 5:2 и 2 Йоан 5-6.

Въпрос: В Римляни 15:4 Писанието ни дава истина, но как Писанието ни е дало също търпение, утеха и надежда?

Отговор: Тъй като Божията истина пребъдва в нас и преобразува живота ни, ние трябва да бъдем по-търпеливи, да имаме повече утеха и повече надежда, докато растем в познаването на Бога.

В: В Римляни 15:7 какво означава да приемаме другите вярващи, както Христос ни е приел?

О: Ние не бяхме (и все още не сме) съвършени без грях. Вероятно не сме вярвали (и все още не вярваме) 100% правилно във всяка една доктрина. И все пак Исус, Който е живял безгрешен живот и познава всички тайни и знания, все пак ни е приел като Свой народ. Колко повече трябва да приемаме другите вярващи, които Христос е приел, въпреки техните недостатъци. Представете си да си мислите: „Знам, че Бог ни прощава, но не знам за другите вярващи, защото техните стандарти са по-високи от Божиите.“ Трябва да бъдем търпеливи към другите, като сме благодарни за това колко търпелив е бил Бог към нас.

В: В Римляни 15:14 как можем да поучаваме другите вярващи по начин, по който те по-вероятно ще ни послушат и приемат?

О: На първо място, дали човек действително приема поправката и изобличението, които трябва да приеме, е отговорност на самия получател на поучението. Ако някой ви поучава по неподходящ начин, но поучението му е правилно, все пак трябва да го приемете. Въпреки това, като човек, който дава поучението, има някои неща, които можем да направим, за да им улесним приемането му.

Не го изобличавайте като по-висш човек, който изобличава по-нисш, а се обърнете към него като към събрат по вяра. Уверете се, че подчертавате какво е било погрешно, колко е сериозно и колко е спешно да се промени веднага. Подчертайте, че не го мразите, а все още го обичате, дори и след като е сторил това, но мразите това, което е сторил.

Един метод, който може да проработи в някои случаи, е подходът на „пророк Натан“. Попитайте го какъв е най-добрият начин или как би се справил с ситуация, аналогична на неговата. Можете да го попитате какво би казал на някого, за да го накара да го послуша и да се промени. След това обяснете, че имате приятел в тази ситуация: него самия. И с други думи му кажете същото. Можете да прочетете как Натан е постъпил по подобен начин с Давид във 2 Царе 12:1-15.

В: В Римляни 15:18, кога не трябва да споделяте великите неща, които Бог е извършил чрез вас?

Отговор: Като цяло е добре да споделяте това, което Бог е направил. Не трябва обаче да го правите при обстоятелства или по начин, който изглежда самохвалствен или привлича вниманието към вас. Трябва да внимавате дори да не го направите случайно по начин, който показва, че сте по-ефективен/полезен/благословен Божий слуга от някой друг.

В: В Римляни 15:20 какво е имал предвид Павел, когато казва, че не трябва да се гради върху чуждо основание, и защо е било добре да се избягва това?

О: От една страна, трябва да работим заедно с други вярващи, да се допълваме взаимно и да осъзнаваме, че делото е на Господа, а не наше. Но това, което Павел има предвид тук, е, че не трябва да работим в дух на съперничество с други вярващи, нито да се опитваме да накараме хора, които предимно слушат друг добър вярващ, да слушат нас вместо него. Павел обсъжда баланса в това отношение в 1 Коринтяни 3:4-7. Вярващите свирят различни ноти, когато някои свирят в хармония, но всички ние трябва да свирим една и съща песен.

В: В Римляни 15:23, след като Бог те е довел на дадено място или в дадена ситуация, как разбираш, че е дошло времето, когато „вече нямаш място в тези краища“?

Отговор: Нивите са узрели за жътва. Има много добри места, където да отидете, за да правите ученици и да проповядвате Словото, но от всички тези добри места, кое е най-доброто място, на което Бог иска да сте, и кога това се променя?

Ако не виждате жътва веднага, тогава се молете на Бога. Може би е време да преминете на друго място. Или може би Бог иска да упорствате още малко там, като сеете семето на Словото, и жътвата ще дойде тук по-късно.

Може би виждате добра реколта и има много жътвари. Възможно е, подобно на Павел, да е време да преминете към места, където няма никого, сега, когато други могат да поемат това служение.

Понякога трябва да изчакате средствата, за да направите нещо. Може би една от причините, поради които Павел подробно описа тук плановете си да отиде в Испания, беше, че се надяваше на финансова подкрепа от римската църква, за да отиде.

Бог може да засее в сърцето ви желание да проповядвате Божието слово на конкретно място точно сега.

Накрая, възможно е новите християни да растат, а вашето присъствие там, с целия ви опит, да ги възпрепятства да поемат инициативата и да придобият отговорността и опита в ролите, в които трябва да се развиват.

В крайна сметка няма строги и непоклатими правила и трябва да се молите за Божието ръководство.

В: В Римляни 15:24, 28, пътувал ли е Павел някога до Испания?

О: Павел е написал Посланието към римляните по пътя си към Ерусалим (Римляни15:25 ), така че ако е пътувал, това е трябвало да стане след написването на Посланието към римляните. Ето доказателствата, че е пътувал.

а) Павел е имал намерение да отиде там, както се вижда в Римляни15:24 , 28.

б) Евсевий предполага, че Павел е отишъл там в своята „Църковна история“ 2:22:2-3.

в) В „1 Климент“ (96–98 г. сл. Хр.) 5 (ANF, т. 1, стр. 6, както и ANF, т. 9, стр. 230–231) се казва за Павел: „когато стигна до границите на Запада, той даде свидетелство пред владетелите и така напусна този свят“. Би било странно „крайните предели на Запада“ да са Рим, тъй като Климент е писал от Рим.

г) Павел е постъпил така според 1 Климент, гл. 5, стр. 6, Мураториевия канон, гл. 2, редове 34–39, стр. 603, и фалшивите „Деяния на Петър“ (IV век?) гл. 1–3. Не бих придавал голямо значение на „Деянията на Петър“, но бих склонил да се доверя на другите два източника.

В: В Римляни 15:29 какво е „пълнотата на благословението на Евангелието на Христос“?

Отговор: Това може да се отнася както за живота на Павел, така и за думите му. Той идва при тях с живот, изпълнен от все сърце с благословенията на Христос. С думите си той ще проповядва и ще учи цялото Евангелие, а не само част от него.

В: В Римляни 15:30-32 кои са четирите молитвени искания на Павел и защо са важни?

О: Приличат ли те на вашите молитвени молби? Павел конкретно моли за

1) Да бъде избавен от невярващите в Юдея. На тази молба не е получен положителен отговор.

2) Неговото служение на светиите в Ерусалим да бъде благоугодно. Павел се моли да задоволи нуждите им, както казва в Римляни 1:10-11.

3) Павел да дойде при тях с радост по Божията воля. Това е нещо повече от просто споделянето на правилните думи от страна на Павел. Това включва цялата личност на Павел да бъде съд на Евангелието.

4) Павел и те да се освежат заедно. Явно за Павел беше важно вярващите да имат освежени духове. Павел се моли Бог на мира да бъде с тях в Римляни 15:33.

Въпрос: Защо, според вас, в Римляни 15:30-32 Павел не е помолил за още неща, като например лична безопасност или удобство?

Отговор: Ранните християни не се молеха за физическа безопасност и комфорт в Деяния 4:25-31, а последвалото разтърсване показа, че Бог беше много доволен от молитвата им.

Очевидно Павел е смятал, че физическата му безопасност и комфорт не са толкова важни, колкото тези неща. Павел е знаел, че Бог ще се погрижи за него и че няма да умре, докато Бог не го позволи. Павел не се е фокусирал върху това; той се е фокусирал върху смелото проповядване на Евангелието.

Павел обаче се молеше да бъде избавен от невярващите в Римляни 15:31.

В: В Римляни 15:32, как можем да станем по-добри в „освежаването“ на другите?

Отговор: Бъдете слуги. Първо прегледайте сърцето си. Помислете, че част от причината, поради която Бог ви държи на тази земя, е да бъдете християнски „носач на вода“ – момче или момиче, което осигурява освежение на важните светии, които вършат Неговата работа. Филипяни 2:3 казва да считате другите за по-важни от себе си. Съчувствайте на другите; поставете се на тяхно място, така да се каже.

Но внимавайте „насърчението“ ви да не се превърне всъщност в скрита форма на обезкуражаване. Например, когато кажете на някого: „Ти се справяш толкова добре, докато всеки нормален човек би видял много неща, за които с право би могъл да се оплаче“ – наистина ли сте го насърчили или сте го обезкуражили?

Окуражавайте го да продължава напред, да остане непоколебим и да почива в Господа. Не се ограничавайте само да „се оплаквате вместо него“ и да наричате това окуражаване.

В: В Римляни 15:33 как така Господ е Бог на мира, след като в Изход 15:3 се казва, че Бог е воин?

Отговор: Библията никога не казва, че Бог е само миротворец или че Бог е мир. Напротив, Библията споменава, че Бог има гняв, както и че е Бог на мира. По същия начин, по който воинът може да налага и да защитава мира на другите, така и Бог може да налага мир.

В: В Римляни 16 този дълъг списък с хора от град, който Павел не е посещавал, показва ли, че това писмо всъщност не е било написано до римляните (Ръководство за Библията на Азимов, стр. 1097) или че Римляни 16 всъщност не е част от Посланието до римляните (Ръководство за Библията на Азимов, стр. 1093)?

Отговор: Не. От повече от 28-те души, които Павел споменава, един е от Азия, трима са роднини на Павел, а някои са съработници, които Павел познава от Коринт и други места. Освен това никъде не се казва, че Павел е срещал всеки един от тези хора лично; някои може да са били съработници, за които Павел е чувал от други и които е искал да похвали. „Евангелският коментар на Библията“, стр. 955, и „Библейският коментар на Експозитора“, том 10, стр. 162, допълват, че в търговския свят на Римската империя не е било необичайно хората да пътуват много.

В: В Римляни 16:1-2 какво е интересното за Фива?

Отговор: Или Павел я е изпратил като своя пратеничка, или пък Павел е знаел, че тя пътува за служението.

Тук обаче не знаем дали Павел я е изпратил директно в Рим, или по-вероятно, Павел просто я е помолил да пренесе писмото, защото тя така или иначе вече отиваше в Рим. Гръцката дума за „слуга“ тук, diakonon, е същата дума, използвана за дяконите във Филипяни 1:1; и 1 Тимотей 3:8, 10, 12. Тя се използва също в Римляни 15:8 и 1 Коринтяни 3:5.

Името Фива произлиза от гръцката дума за „светла“ и е прякор на бога Аполон. Това е било езическо име, но за християните е било допустимо да запазят езическите си имена.

В: Защо в Римляни 16:5 християните се събирали в дома им?

Отговор: По това време всички църкви се събираха в домове. Когато започнаха гоненията, те се преместиха в катакомбите и тайни места. Църковните сгради се появяват едва в края на II век. Акила и Прискила, които и двамата бяха шатрари, явно са могли да си позволят къща, достатъчно голяма, за да се събира в нея група вярващи в Рим. Когато живееха в Коринт, те също имаха църква в дома си.

В: В Римляни 16:7 Андроник и Юния били ли апостоли, тъй като били известни сред апостолите?

Отговор: Не. Това означава, че Андроник и Юния са били особено забелязани от апостолите. Като странична бележка, те изобщо не са споменавани от църковните автори до 325 г. сл. Хр. Има известна неяснота относно пола на Юния. Въпреки това, в „Евангелски коментар на Библията“ (стр. 956) се казва, че доказателствата сочат, че Юния е жена; ако Юния е мъж, това би било единственото място в цялата гръцка литература, където това име се използва за мъж.

В: Защо в Римляни 16:10 са поздравени „домовете“?

Отговор: Гръцкият израз тук означава „принадлежащи към“, така че вероятно това не се е отнасяло предимно за съпруга и децата. Едно заможно домакинство би имало много роби и тук се има предвид именно робите.

В: В Римляни 16:9,12 какво е интересното относно имената Трифена, Трифоса и Урбанус?

О: Имената на тези жени означават „изящна“ и „разкошна“, което не е особено характерно за трудолюбиви жени. Те може би са били от аристократичния слой, а не от по-ниските класи или роби. Но Павел казва, че независимо от имената им, те са били трудолюбиви жени. По същия начин Урбанус е мъжко име, което означава „изтънчен“ или „елегантен“, и сигурно е било приятно да те обслужва работник, чието име означава „елегантен“. От друга страна, Хермас, Хермес и Амплиатус са били обичайни имена на роби. В църквата има „благородни“ и богати хора, както и по-бедни хора и дори роби, които всички работят заедно в единство като равни, едно в Господа.

В: В Римляни 16:13, този Руфус същият ли е като Руфус от Марко 15:21, който беше син на Симон от Киринея, носил кръста на Исус?

Отговор: Възможно е, но не е задължително. Руфус, което означава „червен“, е било често срещано име.

Въпрос: В Римляни 16:25 и 1 Петрово 1:10-12 как Исус Христос е бил държан в тайна до пришествието Си, след като толкова много старозаветни пророчества се отнасят до Месията?

Отговор: Точно както човек може да спомене една тайна като загадка, без да я обяснява, така и Старият Завет често споменава тайната на пророчеството за идването на Месията, без да обяснява Въплъщението на Исус.

В: Защо в Римляни 16:17-18 Павел предупреждава хората толкова много пъти за лъжеучители или нечестиви учители?

О: Това може да е комбинация от това, което е видял в хората, от това, което е забелязал в тяхната податливост, и от пророчеството в Деяния 20:29-31. Павел също е пророкувал това в 1 -Тимотей 4:1-3 и 2-Тимотей 4:3-4. Думата за „препятствие“ тук, skandala, не означава големи препятствия, а по-скоро капани или примки. Хората, които биват заблуждавани, на гръцки се наричат „акакон“ (akakon), което означава „неподозиращи“ или „невинни“. Думата „невинен“ по отношение на злото е свързана с нея – „акерайос“ (akeraios) на гръцки, която може да означава „неотслабен“ или „несмесен“.

Въпреки това, основателната загриженост на Павел за църквата да се предпазва от лъжеучителите не е намаляла с течение на времето. Макар че някои са очерняли вярващите, които пазят стадото, като „ловци на ереси“, пазенето на стадото от духовните вълци е важно.

Въпрос: В Римляни 16:17-18 как хората, които сеят раздор, служат на собствения си „корем“ или на своите апетити?

Отговор: Хората често сеят раздори за собствените си цели, макар и не непременно за умни или разумни цели.

Може да става въпрос за самите тях: те могат да сеят раздори или да дразнят, защото това им дава чувство за собствена значимост и подхранва гордостта им. Могат да смятат, че допринасят, като играят ролята на пазач или като не позволяват на някого лесно да се измъкне с нещо. В странен смисъл те могат да бъдат трудни, а след това да смятат, че великодушно допринасят, когато най-накрая отстъпят и го позволят.

Може да става въпрос за пари: може да имат повече продажби или възможности, ако понижат някой друг. Или смятат, че шефът им може да бъде по-доволен от тях, ако „манипулират“ някого, за да се опитат да го представят в лоша светлина.

Може да става въпрос за другия човек: Те сеят раздор, за да се опитат да повалят някой друг, дори ако това ги понижи малко в очите на другите. Някои се противопоставиха на Павел по тази причина във Филипяни 1:15-16.

Може да става въпрос за нещо: ако се съгласят и подкрепят нещо, това може да им донесе финансова загуба.

Може да става въпрос за аудиторията им: те смятат, че това ги представя в добра светлина в очите на другите, а понякога наистина е така. Те могат да мислят, че това ги прави да изглеждат твърди, умни или добри ръководители. Накратко, те смятат, че могат да повишат самочувствието си в очите на другите, показвайки се като сила, с която трябва да се съобразяват.

В: В Римляни 16:23 какви археологически доказателства има за Ераст?

Отговор: В Римляни 16:23 Павел поздравява Ераст, градския ковчежник на града, от който Павел пише (Коринт). Това може да е същият Ераст, споменат в 2 Тимотей 4:20 и Деяния 19:22.

През 1929 г., при разкопки в Коринт, върху повторно използвана павета, е открит следният надпис: „Ераст, управител на обществените сгради, е положил тази павета за своя сметка.“

В: Кога е написана книгата „Римляни“?

Отговор: Вероятно през зимата на 56/57 г. сл. Хр.

В: Откъде знаем, че Посланието към римляните наистина е написано от Павел?

О: По няколко начина:

Самата Послание към римляните го посочва, а ранната църква никога не е поставяла това под съмнение.

Мураториевият канон (170–210 г. сл. Хр.), гл. 3 (ANF, т. 5), стр. 603, споменава, че Павел е писал до седем църкви в своите послания: до коринтяните (2 послания), ефесяните, филипяните, колосяните, галатяните, солунците (2 послания) и римляните. Павел е написал Посланието до Филемон, Посланието до Тит и двете послания до Тимотей.

Ириней Лионски (182–188 г. сл. Хр.) цитира Римляни 1:1–4 като писмо на Павел до римляните. Ириней, „Против ересите“, книга 3, глава 16.3, стр. 441. Също така Римляни 8:36 като писмо на Павел до римляните в Ириней, „Против ересите“, книга 2, глава 22.2, стр. 390

Ириней Лионски (182–188 г. сл. Хр.) „затова, когато Павел излага човешката немощ, той казва: „Защото зная, че в плътта ми не обитава нищо добро“, показвайки, че „доброто“ на нашето спасение не е от нас, а от Бога. И отново: „О, нещастен човек, който съм аз! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта?“ [Римляни 7:24] След това той представя Избавителя, [като казва:] „Благодатта на Исус Христос, нашия Господ.“ Ириней, „Против ересите“, книга 3, гл. 20.3, стр. 450

Тертулиан (207/208 г. сл. Хр.) споменава Павел като автор на Посланията до галатяните, коринтяните, филипяните, солунците, ефесяните и римляните в „Пет книги срещу Маркион“, книга 4, глава 5, стр. 350.

Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.) „Но как Павел, … Както и в Посланието му до римляните: „И не само това, но се гордеем и със страданията, като сме уверени, че страданието ражда търпение, а търпението – опит, а опитът – надежда; и надеждата не посрамва.“ [Римляни 5:3-5а] И пак: „А ако сме деца, то сме и наследници, наистина наследници на Бога и сънаследници с Христос; ако е така, че страдаме с Него, за да бъдем и прославени заедно. Защото считам, че страданията на сегашното време не са достойни да се сравняват с славата, която ще се яви в нас.“ И затова по-нататък той казва: „Кой ще ни отлъчи от Божията любов? Скръбта ли, или утеснението, или гладът, или голотата, или опасността, или мечът? (Както е писано: „Заради Теб ни убиват цял ден; сме счетени като овце за клане.“) Не, във всички тези неща ние сме повече от победители чрез Този, Който ни възлюби. Защото сме убедени, че нито смърт, нито живот, нито сила, нито височина, нито дълбочина, нито някое друго създание ще може да ни отдели от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ.“ [Римляни 8:17-39] Скорпиаче, гл. 13, стр. 646

Хиполитус (222–235/6 г. сл. Хр.) цитира Римляни 1:17 като написано от Павел в „Трактат за Христос и Антихриста“, гл. 64, стр. 218. Виж също „Против ереста на Неот“, гл. 4, стр. 225

Ориген (225–253/254 г. сл. Хр.) „Но Павел, като любител на истината, казва за някои мъдреци сред гърците, когато твърденията им са верни, че „макар да познаваха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха“. И той свидетелства, че те са познавали Бога, и казва също, че това не им се е случило без божествено позволение, с тези думи: „Защото Бог им го показа“; като, мисля, неясно намеква за онези, които се издигат от нещата на сетивата към нещата на разума, когато добавя: „Защото невидимите неща на Бога от сътворението на света се виждат ясно, като се разбират чрез сътворените неща, дори Неговата вечна сила и Божественост; така че те са без извинение: защото, когато познаваха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха.““ [Римляни 1:19-21а] Ориген, „Против Целс“, книга 3, гл. 47, стр. 483

Новатиан (250–257 г. сл. Хр.) споменава Римляни 1:20 като написано от апостол Павел. „Трактат относно Троицата“, гл. 3, стр. 614

Киприан от Картаген (ок. 246–258 г. сл. Хр.) споменава „Посланието на Павел до римляните“ в „Трактати на Киприан – Свидетелства“, гл. 45, стр. 546.

На Седмия Картагенски събор (258 г. сл. Хр.) (частично) Паулус от Обба цитира половината от два стиха, Римляни 3:3б–4а, като написани от апостола, на стр. 570

Адамантий (ок. 300 г. сл. Хр.) цитира Римляни 7:12 като написано от Павел в „Диалог за истинската вяра“, втора част, гл. 20, стр. 105. Вж. също там, първа част, гл. 21, стр. 64

Викторин от Петау (пострадал мъченически през 304 г. сл. Хр.) споменава Стария и Новия Завет в своя „Коментар върху Апокалипсиса на блажения Йоан“, стр. 345. Той изброява посланията на Павел като Римляни, Коринтяни, Галатяни, Ефесяни, Солунци, Филипяни, Колосяни, Тимотей и цитира 1 Тимотей 3:15 в гл. 16, стр. 345. По-нататък той цитира 1 Коринтяни 15:53 на стр. 346

Методий (270–311/312 г. сл. Хр.) цитира Римляни 8:19–21 като „Павел ясно свидетелства“. „Разсъждение за възкресението“, част 1, глава 8, стр. 365

Въпрос: Как знаем, че днешните библейски текстове в Посланието към римляните са надеждно запазена версия на това, което е било написано първоначално?

Отговор: На общо ниво, преди 325 г. сл. Хр., библейските ръкописи и ранните християнски автори цитират 84,5% от Посланието към римляните. Това са всички с изключение на 65,6 стиха от общо 433 стиха. Вижте https://www.biblequery.org/Bible/BibleCanon/EarlyChristianNTQuotes.xlsx за повече информация. Ако разгледаме въпроса по-подробно, има три допълващи се отговора.

1. Бог обеща да запази Своето слово в Исая 55:10-11; Исая 59:21; Исая 40:6-8; 1 Петрово 1:24-25; и Матей 24:35.

2. Свидетелствата на ранната църква. Авторите от ранната църква до Първия Никейски събор (325 г. сл. Хр.) са цитирали Посланието към римляните около 497 пъти, без да се броят алюзиите. Тези 21 автори са цитирали 57% от Посланието към римляните, като са отчитали частичните стихове като части. Това са 246,0 от общо 433 стиха. Вижте https://www.biblequery.org/Bible/BibleCanon/EarlyChristianNTQuotes.xlsx за всички подробности.

Ето авторите от периода преди Никея, които са се позовавали на стихове от Посланието към римляните, следвани от авторите от по-късния период.

Климент Римски (96–98 г. сл. Хр.) цитира Римляни 1:32 и сл. (9 от 23 думи) в „1 Климент“, гл. 34, т. 1, стр. 14; т. 9, стр. 239

Поликарп (ок. 150 г. сл. Хр.) Римляни 14:10б, 12 – цитат от 1 ½ Послание на Поликарп до филипяните, гл. 6, стр. 34

(В „Предникейските отци“, том 1, стр. 591, в приложението има четири позовавания в произведенията на Юстин Мъченик, но според мен те не са достатъчно ясни, за да се считат за позовавания.)

Теофил Антиохийски (писал 168–181/188 г. сл. Хр.) цитира Римляни 2:7 и 2:8,9 в „Теофил към Автолик“, книга 1, глава 14, стр. 93. Той цитира част от Римляни 13:7,8 в „Теофил към Автолик“, книга 3, глава 14, стр. 115. Това са единствените места, където той се позовава на Посланието към римляните.

Християните от Виена и Лугдунум (177 г. сл. Хр.) – в „ANF“, том 8, стр. 778, цитират 15 от 17 думи от Римляни 8:18

Ириней Лионски (182–188 г. сл. Хр.) цитира Римляни 1:1–4 като писмо на Павел до римляните. Ириней, „Против ересите“, книга 3, глава 16.3, стр. 441. Той също така се позовава на Римляни8:36 като на Павел в писмото му, адресирано до римляните, в Ириней, „Против ересите“, книга 2, глава 22.2, стр. 390

„Страданията на сцилитанските мъченици“ (180–202 г. сл. Хр.), стр. 285 (частично, Павел): „Какво има в сандъка ти? – попитаха го. – Книги и послания на Павел, праведния човек“, отговори Сператус.

Мураториевият канон (170–210 г. сл. Хр.), ANF, том 5, стр. 603, споменава, че Павел е писал до седем църкви в своите послания: до коринтяните (2 послания), ефесяните, филипяните, колосяните, галатяните, солунците (2 послания) и римляните. Павел е написал Посланието до Филемон, Посланието до Тит и две послания до Тимотей.

Климент Александрийски (193–217/220 г. сл. Хр.) цитира Римляни 16:19 от Апостола в Посланието до римляните. „Наставникът“, книга 1, глава 5, стр. 214

Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.) казва: „Апостолът увещава римляните“ и цитира Римляни 13:1 в „Скорпиаце“, гл. 14, стр. 647.

Хиполитус (222–235/6 г. сл. Хр.) цитира Римляни 1:17 като написано от Павел в „Трактат за Христос и Антихриста“, глава 64, стр. 218

Коммодиан (ок. 240 г. сл. Хр.) (частично) говори за Соломон и апостол Павел. „Наставленията на Коммодиан“, гл. 31, стр. 209

Теодот, вероятно монтанист (ок. 240 г. сл. Хр.), цитира една четвърт от Римляни 8:15, която е и една четвърт от Галатяни 4:6, в своето писмо, гл. 19, стр. 45

Ориген (225–253/254 г. сл. Хр.) цитира Римляни 9:16 като „у Павел“ [и в латинската, и в гръцката версия] – Ориген, „Против Целс“, книга 3, гл. 1, стр. 307

Новатиан (257 г. сл. Хр.) се позовава на Римляни 1:20 като на думите на апостол Павел. „Трактат за Троицата“, гл. 3, стр. 614

Трактат „Срещу Новатиан“ (254–256 г. сл. Хр.), глава 12, стр. 661, цитира Римляни 14:4 като написано от апостола. В глава 16, стр. 662, цитира части от Римляни 2:11.

Киприан (ок. 246–258 г. сл. Хр.) цитира „посланието на Павел до римляните“ в „Трактат 12“, трета книга, 17, както и на други места.

Мойзес и др. в „Към Киприан“ (250–251 г. сл. Хр.) цитират Римляни 8:35 като думи на апостола. „Писма на Киприан“, писмо 25, глава 4, стр. 303

На Седмия събор в Картаген (258 г. сл. Хр.) на стр. 570 Паулус от Обба цитира половината от два стиха – Римляни 3:3 (пълно цитиране) и 3:4а (цитирани 11 от 26 думи) – като написани от апостола.

Дионисий Александрийски (ок. 246–265 г. сл. Хр.) се позовава на 1/3 от Римляни 14:23 като на думите на апостола. „Писмо до епископ Василид“, канон 4, стр. 96.

Адамантий (ок. 300 г. сл. Хр.) се позовава на Римляни 2:16. Той също цитира Римляни 6:13 като думи на апостола и цитира Римляни 7:12 като думи на Павел

Викторин, епископ на Петау в Австрия (пострадал мъченически през 304 г. сл. Хр.) Споменава Стария и Новия Завет в своя „Коментар върху Апокалипсиса на блажения Йоан“, стр. 345. Той изброява посланията на Павел като „Римляни“, „Коринтяни“, „Галатяни“, „Ефесяни“, „Солунци“, „Филипяни“, „Колосяни“, „Тимотей“ и цитира 1 Тимотей 3:15 в глава 16, стр. 345. По-нататък той цитира 1 Коринтяни 15:53 на стр. 346

Петър Александрийски (306, 285–311) Римляни 10:8–10. „Каноничните послания“, канон 5, стр. 271. Той цитира половината от Римляни 2:11 в „Каноничните послания“, канон 7, стр. 272.

Методий (270–311/312 г. сл. Хр.) цитира Римляни 8:19–21 като „Павел ясно свидетелства“. „Разсъждение за възкресението“, част 1, глава 8, стр. 365

Атанасий Александрийски (ок. 318 г. сл. Хр.) цитира Римляни 1:26 и сл. (цитирани са 13 от 22 думи); 1:27а (цитирани са 24 от 35 думи) „както каза Павел, светият служител на Христос“ в „Против езичниците“, глава 26, стр. 17

Лактанций (ок. 303–ок. 325 г. сл. Хр.) прави алюзия към Римляни 1:22 в „Божествените институти“, книга 2, глава 3, стр. 44. Той прави алюзия към Римляни 1:21–23 в „Божествените институти“, книга 4, глава 1, стр. 101

Александър Александрийски (313–326 г. сл. Хр.) цитира Римляни 8:32 като думи на св. Павел. „Писма за арианската ерес“, Писмо 1, глава 8, стр. 294

Евсевий Кесарийски (318–339/340)

От Никея до Ефес (325–431 г. сл. Хр.)

Афрахат/Афраат (337–345 г. сл. Хр.) се позовава на Посланието към римляните като на Свещеното Писание. Избрани доказателства

Хегемоний (IV век), цитирайки Архелай (262–278 г. сл. Хр.), цитира Посланието към римляните 5:14 като Свещеното Писание в спора си с Манес. „Спор с Манес“, гл. 29, стр. 202

Филон от Карпасия (IV век) се позовава на Посланието към римляните 10:15

Серапион (след 362 г. сл. Хр.)

Отговорът на Марий към арианина Кандидус (359–362 г. сл. Хр.)

Викторин от Рим (след 363 г. сл. Хр.)

Атанасий Александрийски (367 г. сл. Хр.) изброява книгите от Новия Завет в „Празнично писмо“ № 39, стр. 552

Хиларий от Поатие (355–367/368 г. сл. Хр.) цитира Римляни 1:2–4 като написано от Павел. В „За Светата Троица“, книга 7, глава 25, стр. 129

Хиларий от Поатие (355–367/368 г. сл. Хр.) цитира Римляни 6:10–11: „отново до римляните той [благословеният апостол] пише“ в „За Троицата“, книга 9, глава 13, стр. 159

„Synopsis Scripturae Sacrae“ (350–370 г. сл. Хр. или V век) споменава Посланието на Павел до римляните като част от Новия Завет. В него е цитирано цялото Римляни 1:1.

Канонът от Челтнъм (= Каталогът на Момсен) (около 360–370 г. сл. Хр.)

Тит от Бостра (преди 378 г. сл. Хр.)

Ефрем Сириец (350–378 г. сл. Хр.)

Василий Кападокийски (357–378/379 г. сл. Хр.) цитира Римляни 11:36 като написано от Павел. В „За Духа“, гл. 5, стр. 5

Синодът в Лаодикия (във Фригия) (343–381 г. сл. Хр.) в канон 60, стр. 159 изброява книгите от Стария и Новия Завет. Канон 59, стр. 158 гласи, че в църквата могат да се четат само каноничните книги от Стария и Новия Завет.

Амброзиастер (след 384 г. сл. Хр.)

Кирил Йерусалимски (ок. 349–386 г. сл. Хр.) споменава Римляни 8:14 като написано от Павел до римляните, Лекция 14.29, стр. 102

Аполонарий от Лаодикия (ок. 390 г. сл. Хр.)

Амброзий от Милано (370–390 г. сл. Хр.) цитира Римляни 1:24–25 като написано от „Павел, който, изпълнен с Божия Дух“. В „За християнската вяра“, книга 1, гл. 16.101, стр. 218.

Амброзий от Милано (370–390 г. сл. Хр.) цитира Римляни 8:32 като Свещеното Писание. „За християнската вяра“, книга 1, глава 17.109, стр. 219.

Григорий Назианзен (330–391 г. сл. Хр.)

Пациан от Барселона (342–379/392 г. сл. Хр.) цитира Римляни 2:4–5 като написано от апостол Павел. В „За покаяниците“, гл. 11.2, стр. 84

Григорий от Елвира (след 392 г. сл. Хр.) се позовава на Римляни 7:22 и други пасажи

Амфилохий (-394/397 г. сл. Хр.) в „Iambi ad Seleucum“

Григорий от Ниса (ок. 356–397 г. сл. Хр.) посочва, че Римляни 1:1 е от Павел в „Против Еномий“, книга 2, глава 4, стр. 105, а Посланието до римляните – в „Против Еномий“, книга 2, глава 9, стр. 117

Дидим Сляпият (398 г. сл. Хр.)

Диодор (398 г. сл. Хр.)

Расколникът Луцифер от Каляри, Сардиния (361–ок. 399 г. сл. Хр.)

Сирийската „Книга на стъпките“ (Liber Graduum) (350–400 г. сл. Хр.)

Сирийският каталог на Света Катерина (ок. 400 г. сл. Хр.)

Макарий/Симеон (IV/V век)

Астерий от Емеса (ок. 400 г. сл. Хр.)

Макарий/Симеон (IV–V век)

Максимин от Торино (IV–V век)

Епифаний от Саламис (360–403 г. сл. Хр.)

Папа Инокентий I от Рим (около 405 г. сл. Хр.)

Руфин (374–406 г. сл. Хр.)

Гауденций (след 406 г. сл. Хр.) се позовава на Римляни8:35 и други стихове

Хромаций (починал през 407 г. сл. Хр.)

Йоан Златоуст (392–407 г. сл. Хр.) е написал 32 проповеди върху Посланието към римляните.

Севериан (след 408 г. сл. Хр.)

Никета от Ремезиан (361–ок. 415 г. сл. Хр.)

Руфин (374–406 г. сл. Хр.), превеждайки Ориген (225–253/254 г. сл. Хр.), цитира Посланието към римляните 1:1–4 в „De Principiis“, книга 2, глава 4.2, стр. 276

Орозий/Хосий от Брага (414–418 г. сл. Хр.)

Картагенският събор (393–419 г. сл. Хр.)

Йероним (374–420 г. сл. Хр.) цитира Римляни 7:6 като „казва апостолът“. „Писма на Йероним“, писмо 69, глава 7, стр. 146

Августин от Хипо (388–430 г. сл. Хр.) споменава, че апостолът е написал Посланието към римляните в „Градът на Бога“, книга 20, глава 1, стр. 421

Полупелагианецът Йоан Касиан (419–430 г. сл. Хр.) цитира Римляни14:10 , 11 като „апостолът… пише на римляните“ в „Седемте книги на Йоан Касиан“, книга 3, глава 7, стр. 566

Нил (ок. 430 г. сл. Хр.) се позовава на Посланието към римляните 7:12.

Марк от Еремита (след 430 г. сл. Хр.)

Ефеският събор (юни–септември 431 г. сл. Хр.) прави алюзия към Посланието към римляните.

Доказателства за еретици и фалшиви книги

Маркион (ок. 160 г. сл. Хр.) се позовава на Посланието към римляните като написано от Павел, според Адамантий и Тертулиан.

Татиан (ок. 172 г. сл. Хр.) прави алюзия към Римляни 1:20 в „Обръщение на Татиан към гърците“, гл. 4, стр. 66.

Еретикът Манес (262–278 г. сл. Хр.) приема за Свещено Писание „Архелай“, в което се цитира Римляни 5:14. „Спор с Манес“, гл. 29, стр. 202

Манихейският еретик Фаустинус от Милевис/Милевум (след 383 г. сл. Хр.)

Еретикът Прискилиан (ок. 385 г. сл. Хр.) се позовава на Римляни 8:11

Донатисткият еретик Тиконий (след 390 г. сл. Хр.)

Крайният арианин Еномий от Кизик (около 360–383/394 г. сл. Хр.)

Еретикът Пелагий (416–418 г. сл. Хр.)

Пелагианският еретик Теодор от Мопсуестия (392–423/429 г. сл. Хр.)

Пелагианският еретик Юлиан от Екланум (ок. 454 г. сл. Хр.)

Всички те са запазени и до днес.

3. Най-ранните ръкописи на Посланието към римляните, с които разполагаме, показват, че има малки различия между ръкописите, но никакви теологически значими грешки. Седемте ръкописа на Посланието към римляните, датиращи до Първия Никейски събор (325 г. сл. Хр.), цитират 63,5% от Посланието към римляните. Това са 275 цитирани стиха от общо 433 стиха. Вижте https://www.biblequery.org/Bible/BibleCanon/EarlyChristianNTQuotes.xlsx за всички подробности.

стр. 27 Римляни 8:12–22, 24–27;8:33 – 9:3; 9:5–9 (III век) В книгата „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“ на стр. 109 има снимка на част от страницата на стр. 27.

3-ти век – 1968 г. – „Текстът на Новия Завет“.

стр. 40 Римляни 1:24-27; 1:31-2:3; 3:21-4:8; (2 от 19 букви от 6:2; 7 от 62 букви от 6:3) 6:4-5; (7 от 56 букви от 6:15); 6:16; 9:17,27 (3-ти век) Александрийски текст.

III век – 1968 г. – В „Текста на Новия Завет“ не се споменават стихове 6:2–3, 15

p46 Честър Бийти II 100–150 г. сл. Хр. Римляни 5:17–6:3; 6:5–14; 8:15–25, 27–35; 8:37–9:32; 10:1–11:22; 11:24–33; 11:35–15:9; 15:11–16:27 , както и други части от посланията на Павел и Посланието към евреите. (233 стиха от Посланието към римляните) В книгата „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“ на стр. 192 има снимка на част от p46. На стр. 197–198 също се посочва, че качеството и стихометричните белези показват, че това е написано от професионален преписвач.

Първата половина на III век – 1936 г. – Фредерик Г. Кениън според „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“.

II век, 200 г. сл. Хр. – 1935 г. – Улрих Вилкен, според „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“.

200 г. сл. Хр. – 1968 г. – „Текстът на Новия Завет“.

81–96 г. сл. Хр. – 1988 г. – Йънг Кю Ким, според „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“.

Около 200 г. сл. Хр. – 1975 г. – Аланд и др., трето издание.

Около 200 г. сл. Хр. – 1998 г. – Аланд и др., четвърто преработено издание.

Началото до средата на II век – 1999 г. – „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“. Това се основава отчасти на факта, че почеркът е много подобен на този в Папирус Оксиринх 8 (края на I или началото на II век) и Папирус Оксиринх 2337 (края на I век).

Колекцията на Грийн (началото на III век) Римляни 9:18–21 и част от Римляни 10

стр. 113 (=Папирус Оксиринх 4498) Римляни2:12 –13,20 (III век)

Унциал 0220 (ок. 300 г. сл. Хр.) Римляни4:23 –5:3; 5:8–13 (ок. 300 г. сл. Хр.) В книгата „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“ на стр. 646 се посочва, че този ръкопис съвпада с Ватиканус навсякъде, с изключение на Римляни 5:1. Там също се посочва, че макар Римляни 5:8-13 да присъстват в него, те са твърде повредени, за да бъдат възстановени.

След Първия Никейски събор (325 г. сл. Хр.)

Ватиканус [B] 325–350 г. сл. Хр.

Синайски [Si] 340–350 г. сл. Хр.

стр. 10 (=Папирус Оксиринх 209) Римляни 1:1-7 (IV век). Александрийски текст

4-ти век – 1968 г. – „Текстът на Новия Завет“.

Старосирийски (ок. 400 г. сл. Хр.)

Бохайрски коптски [Boh] III/IV век

Файюмски коптски [Fay] III/IV век

Сахидски коптски [Sah] III/IV век

Сирийска Пешита (443–)

Ефраеми Рескриптус (444 г. сл. Хр.)

Александрийски [A] ок. 450 г. сл. Хр.

Готически [Goth] 493–555 г. сл. Хр.

Ефраеми Рескриптус [C] 5-ти век

Арменски [Arm] от 5-ти век

Кларомонтанус [D] V–VI век

Етиопски [Eth] от ок. 500 г. сл. Хр.

стр. 26 Римляни 1:1–16 ок. 600 г. сл. Хр. Съвпада със Синайския и Александрийския

около 600 г. сл. Хр. – 1968 г. – „Текстът на Новия Завет“.

стр. 61 Римляни 16:23,25-27; 1 Коринтяни 1:1-2, 4-6; 5:1-3, 5-6, 9-13; Филипяни 3:5-9, 12-16, Колосяни 1:3-7, 9-13, 1 Солунци 1:2-3; Тит 3:1-5, 8-11, 14-15; Филемон 4-7. ок. 700 г. сл. Хр.

около 700 г. сл. Хр. – 1968 г. – „Текстът на Новия Завет“.

Около 700 г. сл. Хр. – 1975 г. – Аланд и др., трето издание, и 1998 г. – Аланд и др., четвърто преработено издание

стр. 94 Римляни 6:10-13, 19-22 (5-ти/6-ти век)

стр. 31 Римляни 12:3-8 7-ми век. Съвпада със Синайския манускрипт

VII век – 1968 г. – „Текстът на Новия Завет“.

Вижте www.BibleQuery.org/Romans Manuscripts.html за повече информация относно ранните ръкописи на Посланието към римляните.