< Библейски въпроси от ръкописите на Новия Завет

В: Къде можем сами да разгледаме отделни ръкописи на Новия Завет?

Отговор: Една от най-добрите книги за четене на самия гръцки текст, както и за обсъждане на текста, е „Текстът на най-ранните гръцки ръкописи на Новия Завет (поправено и разширено издание…)“, под редакцията на Филип У. Комфорт и Дейвид П. Барет. Издателство Tyndale House Publishers, Inc. 1999, 2001.

Ако сте в Дъблин, Ирландия, можете да посетите библиотеката „Честър Бийти“ или библиотеката „Бодмер“ в Женева, Швейцария.

Ако искате да видите изброените вариации в ръкописите за конкретен стих, добър източник е „Гръцкият Нов Завет: четвърто преработено издание“ от Курт Аланд, Матю „ “ Блек, Карло М. Мартини, Брус М. Мецгер и Алън Уикгрен. United Bible Societies, 1988 г.

В: Как можем да сме сигурни, че Новият завет е преведен достоверно?

О: Нямаме оригиналите, но разполагаме с поне 178 гръцки ръкописа от преди края на V век, и ако някой умишлено изкриви нещо на английски (както са направили Свидетелите на Йехова), всички можем да видим точно къде са го изкривили. Това обаче не е краят на историята.

Може да се повдигне въпросът как знаем, че имаме правилно разбиране за гръцкия език. Има три независими начина, по които знаем това.

1. Разполагаме с обширни препратки към Стария и Новия Завет на гръцки и латински език сред църковните автори. Те цитират около 64% от Новия Завет. Те не само повтаряха това, което се съдържаше в Новия Завет, но и го тълкуваха и обясняваха, и можем да видим как са разбирали гръцкия език.
2. Разполагаме с много нерелигиозни гръцки ръкописи и можем да видим как повечето думи в Новия Завет са се използвали в ежедневния език. Например, за един кораб можело да се каже, че е „кръстен“, ако е потънал.

3. Разполагаме с Библии, преведени от гръцки на други езици, включително коптски, арменски, грузински и латински. Една от по-интересните е готската. Тя всъщност е направена от арианския еретик Улфилас. Тъй като е арианин, човек би могъл да си помисли, че той би имал мотив или да промени значението, или поне да използва гръцки варианти, които имат значение, по-благоприятно за неговото богословие, но значението на превода му е идентично с това на гръцката Библия с едно забележително изключение. Той изобщо не е превел книгите 1 и 2 Царе, защото смятал, че готите и без това са твърде войнствени.

В: Как е възможно несъвършена книга да произхожда от съвършен Бог? Когато четете Писанията, има голям брой бележки под линия, които казват, че не можем да бъдем сигурни дали определени пасажи трябва да бъдат включени. На християните се казва, че тези проблеми съществуват поради предполагаеми „грешки на преписвачите“ и че „оригиналните писания“ на Библията са съвършени. Но как може някой да знае това? Ние нямаме оригиналните писания!

О: Бог обеща да съхрани Своето слово в Исая 55:10-11; 59:21; 1 Петрово 1:24-25 и Матей 24:35. Бог е съвършен и е Бог на истината. Всичко, което Бог е казал в оригиналните ръкописи, е било вярно. Грешките на преписвачите не засягат истината на първоначално казаното и не доказват, че от съвършен Бог е произлязла несъвършена книга. Когато някой, като мен например, казва, че Библията е непогрешима, той има предвид, че Библията е без никакви грешки в оригиналните ръкописи и без съществени грешки (непогрешима) днес.

Въпреки това мисля, че част от това, което всъщност питате, е как можем да се доверим на посланието в книга, която съдържа грешки на преписвачите. Според моите проучвания сме сигурни в 97% от думите в Новия Завет, но това все пак оставя около 3 928 думи , като края на Евангелието от Марко (166 думи) е мястото с най-голяма несигурност. Вярвам, че можем да бъдем сигурни в смисъла, който Бог е имал предвид, защото тези несигурности не променят значително смисъла. (Между другото, всяко едно учение в края на Евангелието от Марк се споменава и на друго място, с изключение на пиенето на отрова.) Нямам проблем с това, че в края на Евангелието от Марк се казва, че Бог е в състояние да защити Своите послушни хора, когато пият отрова, защото Бог може да защити хората от отрова, точно както може да ни защити от всичко. Въпреки това Библията също казва, че не трябва да изпитваме Бога в Матей 4:7 и на други места. Бог не е длъжен да защитава хора, които неразумно Го изпитват. Така че, накратко, не вярвам, че всезнаещият, всемогъщият и вездесъщият Бог на истината е позволил Словото Му да бъде объркано.

Въпреки че 3% не е много, все пак може да се запитаме защо Бог изобщо е допуснал това отклонение от 3%. Предполагам, че може би Бог е направил това умишлено. Може би е постъпил така, за да изясни, че важни не са отделните думи, а смисълът и същността на казаното. Фарисеите се гордееха, че знаят отделните думи от Стария Завет, но въпреки това не търсеха Месията; ограбваха вдовиците, вместо да се грижат за бедните, и обичаха парите и престижа повече от Бога и хората. За съжаление, днес е твърде възможно да се направи същото, и това може да ни напомни, че ако мислите, че целта е просто да знаете думите, тези 3% показват, че целта ви никога няма да бъде напълно постигната и че търсите на грешното място.

В: Коя е най-ранната дата, към която е цитиран поне един стих от всяка книга от Новия Завет?

Отговор: Още през 188 г. сл. Хр. са цитирани всички книги с изключение на три: Филемон, 3 Йоан и Юда.

Ориген (225–254 г. сл. Хр.) е първият известен автор, цитирал от Посланието до Филемон. Той цитира последните 11 от 20 гръцки думи от Филемон 14 като „Павел... казваше на Филемон“ в „Проповеди върху Еремия“, проповед 20, гл. 2.2, стр. 224.

Климент Александрийски (193–217/220 г. сл. Хр.) е първият известен автор, цитирал от книгата на Юда. Той цитира изцяло Юда 5–6 в „Наставникът“, книга 3, глава 8, стр. 282.

Макар че Ориген (225–254 г. сл. Хр.) и Дионисий Александрийски (246–265 г. сл. Хр.) са споменавали книгата на 3 Йоан, тя не е цитирана от нито един автор до след 350 г. сл. Хр.

Въпреки това Синайският манускрипт (340–350 г. сл. Хр.) съдържа 3 Йоан.

Въпрос: Към 350 г. сл. Хр., в ръкописите или цитатите, от кои стихове имаме копия или цитати?

Отговор: Към времето на „Ватиканикус“ и „Синайтикус“, т.е. към 350 г. сл. Хр., разполагаме с цитати на всеки един стих, с изключение на: Марко 15:18а (4 от 8 думи), Марко 16:11, 16–20 (части от Марко 16:9, 10, 12–15), Деяния 8:37 (не 11, а 3, не 9 думи, т.е. всички с изключение на 3 думи), Деяния 15:34; Деяния 28:29, Йоан 7:53-8:11. Това са всички или части от всеки стих, с изключение на 20. Разбира се, добавката в 1 Йоан 5:7-8 също не е била открита, тъй като е била добавена по-късно.

В: Дали нещо е вярно само защото някой го е записал? На християните често се казва, че „доказателствата от ръкописите“ доказват достоверността на Библията. По-конкретно, на християните се казва, че има хиляди копия на ръкописи на Свещеното Писание и това по някакъв начин прави Библията надеждна. Но как? Всеки може да запише нещо и да направи хиляди копия на това, което е написал. Това по някакъв начин ли прави написаното от него вярно? Разбира се, че не!

О: Вашето наблюдение е 100% валидно. За да се установи достоверността на днешната Библия, трябва

а) да докажете, че тя първоначално е била Божието слово, и

б) да докажете, че тя е била запазена без съществени грешки.

Следователно доказателствата от ръкописите, за които говорят християните (б), са необходими, но не са достатъчни. Ръкописите са важни за установяването на б), но те не отговарят на а). Когато преподавам за надеждността на Библията в неделното училище, считам, че е важно да се посочат и двата аспекта.

В: Как се датират древните ръкописи?

О: Някои, като например фрагментът от колекцията „Джон Райландс“ (117–138 г. сл. Хр.), са датирани въз основа на почерка. Други се датират лесно, тъй като авторът или е посочил датата на написване, или е споменал известно събитие (като например началото на царуването на даден цар). Много ръкописи се датират въз основа на стила на почерка, като се сравняват с документи с известна дата (като например погребенията в Помпей). В няколко случая е известна датата на коректора на даден ръкопис, така че очевидно ръкописът трябва да е по-ранен от нея.

На английски език почеркът от времето на Американската революция, почеркът от времето на Абрахам Линкълн и този от 100 години след това са много различни. Граматиката и думите, които бихте използвали, също са различни. По същия начин начинът на изписване на гръцките букви и граматичните знаци понякога позволява да се определи датата на един ръкопис с точност до 50 години.

В началото на II век преписвачите преминават от писане върху свитъци към писане в книги. Магдаленският ръкопис на Матей 26:7-8,10,14-15,22-23,31-33 (3 фрагмента, всеки с лицева и обратна страна) е изписан изцяло с главни букви и е част от книга. Почеркът е много подобен на този в ръкописите, открити в Помпей и Херкуланум. Учените спорят по този въпрос, като датите варират от 50–60 г. сл. Хр., но ние ще се съобразим с „доказателствата от книгата“ и ще последваме Филип Комфорт, който го датира в началото на II век (100 г. сл. Хр.).

В няколко случая обаче е имало погрешни насоки. Начини на изписване на някои букви, за които се е смятало, че доказват, че даден ръкопис е от по-късна дата, са били открити в по-ранни ръкописи, намерени впоследствие, с известни дати. По-старите учени, занимаващи се с Новия Завет, са имали склонност да бъдат доста консервативни в заключенията си, така че датите, посочени в книгите от началото и средата на 20-ти век, обикновено са или правилни, или малко по-късни.

В: Какво е недостатъчното в познанията на много християни за ръкописите на Новия Завет?

О: Много християни (включително и аз) са преподавали нещо леко остаряло, което звучи така.

117–138 г. сл. Хр. Джон Райландс (все още е правилно)

150–200 г. сл. Хр. „Бодмер II“ (стр. 66) (92% от Евангелието на Йоан)

около 200 г. сл. Хр. Честър Бийти (стр. 45, 46, 47) (по-голямата част от Новия Завет)

325–350 г. сл. Хр. Ватиканус (B) По-голямата част от Стария Завет и Матей 1 – Евреи9:15 (все още е вярно)

340–350 г. сл. Хр. Синайски (Алеф) По-голямата част от Библията (все още е точен)

Няколко други ръкописа са датирани с 25 до 75 години по-късно, отколкото би трябвало.

Един недостатък на този подход е, че през последните петдесет години са открити толкова много други ранни библейски ръкописи. Втори недостатък е, че са открити много други небиблейски ръкописи, които ни карат да преоценим датата на някои от ръкописите като още по-ранна.

По отношение на датата на „Бодмер II“ има разногласия. Комфорт го датира към средата на II век, Хънгър – към 100–150 г. сл. Хр., а Търнър – към 200–250 г. сл. Хр. Комфорт дава убедително опровержение на аргументите на Търнър в книгата си „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“ (стр. 367–368) и е по-предпазлив от Хънгър. Това означава, че „Бодмер II“ датира от 125–175 г. сл. Хр.

„Честър Бийти II“ (стр. 46) е датиран от Йънг Кю Ким към 81–96 г. сл. Хр. Комфорт го датира от началото до средата на II век. Кениън през 1936 г. го датира към 200–250 г. сл. Хр., главно въз основа на стихометричните бележки. (Комфорт казва, че преписвачът е бил отличен и очевидно професионалист.) Уилкен през 1935 г. го датира към 200 г. сл. Хр., но е разгледал само един лист. Въпреки това Комфорт предоставя обширни сравнения с други ръкописи и, макар че не може да отхвърли датирането на Ким, датира „Честър Бийти II“ към 100–150 г. сл. Хр.

Други забележителни факти са, че p4 (от Евангелието на Лука) преди се датираше към IV век, но сега се счита за средата на II век. p104 (от Евангелието на Матей) е бил датиран от края на I век до края на II век, но е по-вероятно да е от началото до средата на II век, приблизително същото като фрагмента на Джон Райландс от Йоан 18:31-33,37-38.

В: Какво представлява обобщението на гръцките ръкописи на Новия Завет?

Отговор: Ето кратко представяне само на гръцките ръкописи на Новия Завет или на двуезичните ръкописи, при които едната страна е на гръцки.

Датите са взети от „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия завет“ (Comfort 1999), „Ръкописи на гръцката Библия“ (Metzger 1981), „Гръцкият Нов завет, 4-то преработено издание“ (Aland et al. 1993), „http://textus-receptus.com/wiki/List_of_New_Testament_uncials“, а някои – от Уикипедия, например https://en.wikipedia.org/wiki/Category:6th-century_biblical_manuscripts.

В: Какви са някои подробности за най-ранните фрагментарни и пълни ръкописи на Новия Завет?

Отговор: Съхранени са 41 ръкописа на Новия Завет, датиращи до 300 г. сл. Хр. Ето хронологичен списък на тях, както и на по-късни такива. Някои от тези ръкописи първоначално бяха датирани преди 70 години, но последващи подобни папируси показаха, че някои от тези дати са били прекалено консервативни (късни). Датите са взети предимно от „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“ (Comfort 1999) и второстепенно от „Ръкописи на гръцката Библия“ (Metzger 1981) и „Гръцкият Нов Завет, 4-то преработено издание“ (Aland et al. 1993).

В: Когато даден библейски стих има варианти, как преценяваме кой от тях е по-вероятно да е оригиналният?

Отговор: Първо, нека разгледаме четири вида грешки, след това критериите, които много хора използват, и накрая относителната тежест на тези критерии.

Четири вида грешки

Наброих около 3 928 вариантни думи в Новия Завет, при които не сме сигурни коя версия е правилната. Това означава, че сме сигурни за 97% от думите. Обикновено се приема, че те произхождат от четири източника.

Случайни печатни грешки: Често преписвачите допускат прости, малки правописни грешки или понякога дублират даден ред. Повечето от тях нямат определена закономерност и лесно се коригират чрез сравнение с другите ръкописи. Едно изключение от това правило е, че не сме напълно сигурни как се пише „Искариот“, както в името Юда Искариот. От всички думи, за които нямаме сигурност в Новия Завет, около 1/3 (1 121 думи) са варианти на единични думи, а 329 думи са варианти на двойни думи. Те попадат както в тази категория, така и в следващите две категории.

Умишлени дребни поправки: Често преписвачите се опитвали да поправят правописни или дребни граматически грешки. Преводачите на друг език се опитвали да предадат точно смисъла. Понякога обаче се заблуждавали.

Изглаждане: Понякога гръцката граматика или изразните средства може да са груби, или изборът на думи може да не е най-добрият (според преписвача), така че преписвачът се опитва да го поправи, за да изрази по-добре смисъла. Много ръкописи в различни стихове казват „Исус Христос“, докато други казват „Христос Исус“.

Големи промени: Има 38 места с 10 или повече промени в думите. Една от най-големите различия е краят на Евангелието от Марко. Ръкописът „Ватиканус“ (325–350 г. сл. Хр.) няма края на Евангелието от Марко, а на това място има празно място. В „Ватиканус“ има празни места само между няколко книги, като например Малахия и Матей. Ръкописът „Синайски“ (340–350 г. сл. Хр.) също има празно място там, но има празни места между почти всички книги.

Следните други стихове липсват в „Синайския“, но присъстват във „Ватиканус“: Мат. 24:35; Лука10:32 ;17:35 ; Йоан 9:38;16:15 ;21:25 ; и 1 Коринтяни 13:2. Следните стихове липсват във „Ватиканус“ и присъстват в „Синайския“: Мат. 12:47; Лука 23:17. Все пак B пропуска Лука 23:34. И Ватиканус, и Синайският манускрипт не съдържат: Мат.17:21 ,18:11 ,23:17 ; Марк7:16 ,9:44 , 46,11:26 ,15:28 ; Лука 9:55-56,17:36 и Йоан 5:4.

Вижте http://www.ecclesia.org/truth/vaticanus.html за повече информация.

Критерии за „силата“ на даден вариант

Тези критерии са приложими не само за библейските ръкописи, но и за всеки древен ръкопис.

По-ранни ръкописи: Като цяло ръкопис, написан по-близо до събитието, се счита за по-надежден от ръкопис, написан много по-късно.

Брой ръкописи: Като цяло вариант, който се среща в голям брой ръкописи, би имал по-голяма тежест от вариант, който се среща само в няколко ръкописи, при условие че ръкописите са от сходна епоха.

Еретически четения: Без непременно да го искат, еретиците са дали ценен принос към църквата и библейските ръкописи. Когато еретически източник посочва, че даден ръкопис е по определен начин, а те нямат мотив за пристрастност в тази посока, или дори възможен мотив за пристрастност в обратната посока, това е силно доказателство, че еретикът не е знаел за библейски ръкопис, подкрепящ неговото виждане.

Трудност на четенето (Lectio difficilior potior): Макар да е много малко вероятно преписвачът да се опита да направи текста по-труден за четене, лесно е да се повярва, че ако преписвачът не е преписал текста по същия начин, той се е опитал да го направи по-лесен за четене. Следователно този принцип предполага, че по-трудният вариант е по-близък до нередактирания оригинал. Например, в 1 Кор.14:38 , един вариант е „пренебрегнат“ (Синайски, Александрийски и др.) срещу „невеж“ (p46 и др.). Предполага се, че „пренебрегнат“ е по-трудният и обиден вариант, така че мнозина биха помислили, че „пренебрегнат“ вероятно е правилното значение, въпреки че p46 е по-ранен от останалите ръкописи.

Втори пример: в Мат. 16:2-3 Исус сравнява познаването на времената с това да знаеш, че когато небето е червено, ще вали дъжд. Това метеорологично явление е характерно за Палестина, но не и за Египет. Ръкописите от Египет, като Ватиканус и Синайският, не съдържат тези стихове. Лесно е да се предположи, че тъй като този вариант е бил по-труден за египетските читатели, египетските преписвачи биха направили тази голяма (30-думова) промяна.

Относителна тежест на критериите

Учените не са единодушни относно важността на тези критерии. Ето някои „ръководни принципи“, които някои използват, заедно с опровержението им.

Семейство ръкописи: Много учени са стигнали до заключението, че византийското семейство, с големия си брой ръкописи, макар и по-късно, като цяло е по-точно. Преводачите на NKJV изглежда подкрепят това становище. Много други учени, като Уесткот и Хорт, смятат, че по-ранните, но по-малобройни александрийски ръкописи (като „Ватиканус“ и „Синайтикус“) са по-точни. Други, като преводачите на NIV, са „еклектични“ и твърдят, че не дават предимство изключително на нито една от двете групи. Като цяло, когато има варианти, в повечето случаи в александрийската група думата или изразът липсва (или е премахнат, в зависимост от гледната точка), а във византийската група думата или изразът присъства (или е добавен, в зависимост от гледната точка). Един ръкопис, „Безае Кантрабриенсис“ (5-ти век сл. Хр.), често съдържа и двата варианта едновременно!

По-ранни ръкописи: Не е вярно, че всички смятат, че по-ранният ръкопис винаги е най-добър. По-късните ръкописи често са били изготвяни от професионални преписвачи (можем да го разберем по почерка) и вероятно са били съставени след по-задълбочено проучване на вариантите на четене. Някои от най-ранните ръкописи може да са били набързо изготвени от обикновени християни, с много печатни грешки.

Опирайки се на приносите/грешките на предишни учени: Ориген Александрийски е свършил огромна работа по събирането на вариантите на различни стихове, което би помогнало да се определи кой е най-точен. За съжаление, неговото произведение „Хексапла“, с всичките му символи и бележки, е изгубено. Въпреки това сме сигурни, че резултатите от работата му са били известни на Александрийската църква и вероятно са били използвани, за да се създадат по-точни ръкописи от семейството „ “. Ако смятате, че работата и решенията на Ориген вероятно са били в по-голямата си част правилни, бихте били склонни да се доверявате повече на александрийската група ръкописи. Ако смятате, че той може да е допуснал много грешки и бихте искали да разгледате ръкописи без неговата пристрастност, може би бихте се доверили повече на византийските, латинските, сирийските или други ръкописи.

Трудност при четене: Някои хора използват критерия за трудност при четене. Това предполага, че по-късните преписвачи биха поправили някои неща и биха направили текста по-гладък за четене, така че по-трудният за четене вариант би бил най-ранният, когато всички останали доказателства са еднакви.

Кой тип вариант и кой ръкопис: Ако даден ръкопис е много подобен на други ръкописи от определена група, вариантите в този ръкопис, които се различават от другите ръкописи в същата група, биха били счетени от някои хора за по-значими.

Валидиране: Един статистически метод е да се разделят данните на обучаващ и тестов набор. Изчисляват се теглата за обучаващия набор, а след това те се използват за прогнозиране на тестовите данни, като мярка за това колко добро е претеглянето. Това може да се приложи към ръкописите.

Внимание: Понякога получавате различен отговор, когато се фокусирате върху различен въпрос. Ако попитате: „Кой ръкопис е по-вероятно да е оригиналът?“, може да получите „победител“ с 60% сигурност. Но ако попитате: „Можем ли да определим кой вариант е оригиналът и, ако да, кой точно?“, тогава може да се каже, че резултатът е неокончателен, освен ако сигурността не е поне 96%.

В: Какви са доказателствата (за и против), че p4 е от същия ръкопис като p64 и p67?

О: Това е според Филип Комфорт в книгата „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“, стр. 38–39.

Доказателства за един и същ ръкопис

S1. Всички букви, с изключение на три, които можеха да бъдат сравнени във всичките три ръкописа, са идентични. Четири букви не можаха да бъдат сравнени. Сигма, епсилон и алфа са доста сходни във всички ръкописи, но не са напълно идентични. В някои случаи в p4 долната част е по-слабо извита, отколкото в други. В p64 и p67 всички тези букви винаги са по-слабо извити.

S2. Страниците са много сходни; всички са с еднаква ширина, с един и същ брой колони (2), около 36 реда на колона и 15–17 букви на ред.

S3. И трите ръкописа се отличават с подобна пунктуация и разделяне на абзаци.

S4. Стр. 64 и стр. 4 са закупени в един и същ град.

S5. В много ръкописи от края на II и началото на III век са използвани „свещени съкращения“ за Бог, Господ, Исус, Христос и Дух. В тези три също са използвани такива, но освен това има и „свещени съкращения“ за Син, Отец, човек, кръст и разпъване.

S6. Към p4 има още един малък фрагмент, написан от по-късен автор, който е част от титулната страница на „Евангелието според Матей“. Комфорт, стр. 43–44, посочва, че за преписвачите от „ “ е било обичайно да добавят заглавие в периода 175–200 г. сл. Хр. Това не отговаря на въпроса дали p4 е същият ръкопис като p64/p67, но потвърждава ранната дата на p4.

S7. Репутацията на Колин Робъртс (който е датирал ръкописа на Джон Райландс), Джоузеф ван Хаелст, С.Х. Робъртс и Филип Комфорт.

Доказателства от различни ръкописи

D1. Папирус p4 има по-фини и по-тънки щрихи от p64/p67. Различен стилус и/или мастило в ръцете на един и същ преписвач биха могли да доведат до тази разлика.

D2. Папирусите p64/p67 са средно по-светли от p4, макар че части от p4 са със същата светлина като p64/p67. Разликата в условията на съхранение би могла да доведе до това. Въпреки това p4 не е еднороден и части от него съвпадат с p64/p67.

D3. Репутацията на Аланд. През 1965 г. Курт Аланд предположи, че p4 е същият кодекс като p64/p67, но впоследствие ги класифицира като отделни. Филип Комфорт на стр. 36 казва, че не знае за никаква причина, която Аланд да е посочил за тази промяна.

В: Колко точно ръкописа на Новия Завет (включително фрагменти) съществуват днес?

Отговор: Ето броят, посочен от различни учени, само за гръцките ръкописи (пълни ръкописи, малки фрагменти и всичко между тях). Една от причините за разликите в броя е, че от 1975 г. насам са открити редица нови ръкописи. Освен това някои хора наричат няколко ръкописи това, което други наричат един ръкопис с няколко части.

Ръкописите на други езици, включително 89+ италически (старолатински), четири семейства на Вулгата, 8 сирийски семейства, 8 коптски семейства, арамейски, арменски, 2 семейства на грузински, 3 семейства на етиопски, славянски, 5 готически ръкописа, арабски и персийски, довеждат общия брой до над 11 000 ръкописа.

„Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“ (авторско право 1999 г.), стр. 627, стига до ръкопис p104.

Някои биха казали, че всъщност папирусите са с четири по-малко, тъй като p45 + p46 + p47 очевидно са написани от един и същ преписвач. p64 + p67 очевидно също са от същия преписвач. p20 + p27 вероятно са от същия преписвач.

За сравнение, в книгата „Ръкописи на гръцката Библия“, стр. 5, се посочва, че учените са каталогизирали 55 000 гръцки ръкописа по всички теми. По този начин почти 10 % от всички гръцки ръкописи са библейски ръкописи. „Илиада“ на Омир заема второ място по брой копия с 1 757 ръкописа.

Между другото, има противоречиви данни за това кога е живял Омир. Древногръцкият историк Аристарх посочва 1044 г. пр.н.е., авторитетите в Филострат – 1159 г. пр.н.е., а псевдо-Херодот в „Животът на Омир“ го поставя през 1102 г. пр.н.е. За разлика от тях историкът Теопомп твърди, че Омир е живял чак до 685 г. пр.н.е., а Херодот посочва, че това не е било по-рано от около 730 г. пр.н.е. Изходът е бил около 1447 г. пр. Хр. Вижте „Енциклопедия Британика“, том 11 (1956 г.), стр. 689, под „Омир“. Там се посочва, че „Илиада“ и „Одисея“ са били представяни в Атина на всеки четири години и че има само 10 папируса на Омир, датиращи от преди 150 г. пр. Хр.

В: Колко многоезични ръкописи от Новия Завет съществуват днес?

Отговор: Най-старият запазен двуезичен ръкопис е „Bezae Cantabrigiensis“. Ето списък на двуезичните ръкописи.

Гръцки и латински (20 ръкописа) D („Bezae Cantabrigiensis“), D („Claromontanus“), E, F, G, други

Гръцки и арабски (16 ръкописа) (0136, 0137, 211, 609, l6, l225, l311, l762, l804, l937, l1023, l1343, l1344, l1746, l1733, l1774)

Гръцки и арменски (1 ръкопис) (256)

Гръцки и коптски (52 ръкописа) (p6, p41, p42, p62, T, 070, 086, 0100, 0110, 0113, 0124, 0125, 0129, 0139, 0164, други)

Гръцки и славянски (3 ръкописа) (525, 2136, 2137)

Гръцки и турски (1 ръкопис) (ръкопис 1325)

Известни са три триезични ръкописа:

гръцки, коптски и арабски (2 ръкописа) (l1993, l1605)

гръцки, латински и арабски (ръкопис 460)

За повече информация вижте „Ръкописи на гръцката Библия“, стр. 56.

В: Накратко, кога са написани тези ръкописи?

Отговор: Ръкописът на Лука в Париж (стр. 4), съдържащ части от Лука 1–6, е датиран от Филип Комфорт около 100 г. сл. Хр. Разбира се, Евангелието от Лука е написано преди Деянията на апостолите. Повече по този въпрос можете да прочетете в книгата на Тиде, Карстен П. и Матю д’Анкона, „Очевидец на Исус: Удивителни нови доказателства от ръкописи за произхода на Евангелията“ (Ню Йорк, Doubleday, 1996 г., 206 стр.). Въпреки това, докато Тиде и д’Анкона датират този ръкопис като „не много по-късно от 68 г. сл. Хр.“, Филип Комфорт е по-предпазлив и го датира към 100 г. сл. Хр. В „Гръцкият Нов Завет“ на Аланд и др., четвърто преработено издание (1998 г.), този ръкопис е датиран към IV век.

Най-ранният фрагмент от Евангелието на Йоан, наречен „Папирусът на Джон Райландс“, е написан между 117 и 138 г. сл. Хр. Следващият е папирусът „Честър Бийти II“, датиращ от 150–200 г. сл. Хр. (или 200–225 г. сл. Хр.). Следващият е папирусът „Бодмер II“, написан около 125–175 г. сл. Хр. (по-рано се е смятало, че е от 150–200 г. сл. Хр.). Само тези два ръкописа съдържат 40 % от Новия завет според моето собствено проучване и книгата „Коранът и Библията“, стр. 148.

Общо са запазени 4 ръкописа от около 200 г. сл. Хр., още 30 ръкописа от преди 300 г. сл. Хр., 8 ръкописа от около 300 г. сл. Хр., още 28 ръкописа от преди 400 г. сл. Хр., 16 ръкописа от около 400 г. сл. Хр. и още 38 ръкописа от преди 500 г. сл. Хр. Виж „Текстът на Новия Завет: Въведение в критичните издания и в теорията и практиката на съвременната текстова критика“ от Аланд и Аланд, стр. 52, и „Общо въведение в Библията“, стр. 387, за таблици с всички ръкописи до 1600 г. сл. Хр.

Хосе О’Калаган е открил в пещера 7 в Кумран фрагменти от папирус, датиран от 50 г. сл. Хр., които може би са фрагменти от Евангелието на Марко. Въпреки това в „Библейски коментар на Експозитора“, том 8, стр. 608, се казва, че това „е било до голяма степен отхвърлено от изследователите на Новия Завет (вж. EBC 1:420–421, бел. 1). Доказателствата, представени от О’Калаган, са твърде фрагментарни, за да бъдат надеждни.“

В: Колко са вариациите в ръкописите на Новия Завет в сравнение с други древни произведения?

Отговор: Ние сме сигурни в над 97% от думите в Новия Завет. „Илиада“ на Омир е следващият най-надеждно запазен документ. Тя разполага с 1 757 ръкописа и е точна на 95%. Съдържа 15 600 реда, като около 764 реда са под съмнение. Хиндуистката „Махабхарата“ има 250 000 реда и според Брус Мецгер е точна на около 90%. В нея има над 26 000 реда с текстови изкривявания.

В: В сравнение с Новия Завет, какви са датите на други ранни документи и броят на копията им?

Отговор: Ето броят на запазените (съществуващите) ръкописи на други древни произведения.

Можете да ги видите на: https://biblequery.org/Bible/BibleReliability/ExistingNTManuscripts.html (и .docx)

За много подробен списък с допълнителни автори вижте също https://www.tertullian.org/rpearse/manuscripts/greek_classics.htm

Източници: https://www.toughquestionsanswered.org/2012/12/11/how-do-other-ancient-texts-compare-to-the-new-testament/ и https://truediscipleship.com/manuscript-evidence-for-the-superior-new-testament-reliability/, както и „Произходът на Библията“. Имайте предвид, че в някои по-ранни източници са посочени по-малки числа за Демосфен, Херодот, Омир, Юлий Цезар, Платон, Тацит и Тукидид, поради откриването на допълнителни ръкописи впоследствие.

В: Какво е обобщението на различията в ръкописите в Новия Завет?

Отговор: Ние сме практически сигурни за около 97% от думите в Новия Завет. (Други хора може да имат малко по-различни цифри, ако изключат някои различия като определено неточни.) Ето обобщение по книги. Вижте края на обсъждането на всяка книга за подробности.

Това е достъпно онлайн на адрес https://www.biblequery.org/ntmss.html. Можете да видите отделните варианти, които съставляват този брой, на адрес www.biblequery.org/[bookname]%20Manuscripts.html, като замените [bookname] с името на книгата.

В: Защо процентът на изброените варианти (97%) се различава от друга цифра – 99,5%?

О: В книгата „Гръцкият Нов Завет“ на Аланд и др., освен че се посочват вариациите в ръкописите, се дава и оценка за сигурността на текста. В четвъртото издание, стр. 3, буквите означават:

A – „показва, че текстът е сигурен“

B – „показва, че текстът е почти сигурен“

C – „показва, че Комитетът е имал затруднения при вземането на решение коя вариация да включи в текста“

D – „което се среща само рядко, показва, че Комитетът е имал големи затруднения при вземането на решение“.

Имайте предвид, че в 3-тото издание, на стр. xii–xiii, буквите имат малко по-различно значение.

А – „практически сигурно“

Б – „някаква степен на съмнение“

C – „значителна степен на съмнение“

D – „много висока степен на съмнение“

Достигате до цифра, близка до 97%, като включите всички категории, а до 99,5% – като включите само категориите С и D. Цифрата 99,5% не включва, например, много гръцки текстови варианти, които са били основният избор на библейските учени, превели NKJV, включително по-дългия край на Евангелието от Марк и перикопата за прелюбодейката. Що се отнася до мен, вместо да се опитвам да кажа коя група учени е права, просто искам да посоча къде надеждни учени не са сигурни или са на различно мнение. Ето защо ги включих в цифрата 97%, а не в тази от 99,5%. Цифрата 97% включва всички варианти, с изключение на тези с много очевидни заключения.

В: Какви са характеристиките на типографските грешки в Новия Завет?

О: Следващата таблица е изчислена въз основа на възможните значими вариации в ръкописите, изброени в края на обсъждането на всяка книга.

Следващата таблица показва разлики, дължащи се предимно на печатни грешки, правопис, граматика и промени в думите. Обърнете внимание на относително големия брой промени в единични думи.

Това е достъпно онлайн на https://www.biblequery.org/ntmss.html

Следователно повече от половината от думите в Новия Завет, за които има варианти, се срещат на места с вариации от само една до три думи. Интересно е, че процентът на думите, подлежащи на неясни типографски грешки, е много сходен при вариациите от 1, 2 и 3 думи. Евангелието от Марк и другите книги от Новия Завет имат повече неясни типографски грешки, вероятно поради по-малкия брой запазени ръкописи. Освен това, според кратък разговор, който проведох с Даниел Уолъс, вариациите в древните ръкописи не са по-големи от тези между съвременните версии, като например „New King James“ и „New International Version“.

В: Как стигнахте до цифрата 97% за неточностите в ръкописите?

О: Установих, че общият брой на гръцките думи в Новия Завет е 137 986 според както 3-тото, така и 4-тото издание на Аланд и др. Това включва и спорните думи, които са посочени в скоби. Включено е и по-дългото заключение на Евангелието от Марк, а не по-краткото.

Общият брой на думите с вариации в ръкописите, които съм забелязал, е 3 928 думи на 1 291 места. Те бяха определени чрез преглед на Aland et al., 3-то издание, Aland et al., 4-то преработено издание, „A Textual Commentary on “ на Мецгер за гръцкия Нов Завет, Бари, както и бележките под линия от „NASB “, NIV, NKJV и NRSV.

Изключих поне 441 думи на 82 места, изброени по-долу, тъй като бяха изпълнени повечето от следните критерии:

1. Нямаше разминаване между александрийската и византийската групи ръкописи,

2. Най-ранните ръкописи бяха единодушни,

3. Аланд и др. в 3-то или 4-то преработено издание го наричаха „А – практически сигурно“,

4. Вариантът се срещаше само в един ръкопис или само в някои късни ръкописи.

Изхождах от следните предположения.

1. Като цяло обръщах повече внимание на ранните ръкописи,

2. Обръщах по-малко внимание на църковните писания при разлики от една или две думи, тъй като те можеха да са перифразирани,

3. Не пренебрегвах нито александрийската, нито византийската група ръкописи.

Това оставя 3 928 неясни думи от общо 137 986 думи, или 3 928 / 137 986 = 3%.

В: Какви са мненията на други хора относно несигурността на думите в Новия Завет?

Отговор: Преди да сравняваме цифри, е важно да отбележим, че различните цифри отразяват различни неща.

Моите 97% се отнасят за всички вариации в ръкописите, които имат някаква разумна вероятност да представляват правилното четене. Това е независимо от това колко незначителна би била промяната в правописа или в значението.

В „Енциклопедията на Бейкър по християнска апологетика“ и в „Общо въведение в Библията“ (стр. 474) се посочва, че според данните на Уесткот и Хорт този процент би възлизал на 98,33%.

Брус Мецгер е оценил на 99,5% всички варианти в ръкописите, които водят до промяна в смисъла. Моята оценка е 98,8% за всички варианти в ръкописите, които са несигурни и водят до промяна в смисъла.

Кийт Елиът и Иън Мойр в „Ръкописите и текстът на Новия Завет“, стр. 8, казват: „Повечето съвременни текстови критици са съгласни по отношение на по-голямата част от текста (може би около 95 процента от него). Споровете възникват именно по отношение на оставащите около 5 процента, където могат да се открият различаващи се заключения.“

Според „Общо въведение в Библията“, стр. 474, Езра Абът е оценил процента на около 95% / 99,75%. Вариантните и конкурентните четения дават цифрата 95%. Премахването на вариациите, които не правят забележима разлика в смисъла на текста, дава цифрата 99,75%. Отново, при същите критерии получавам 98,8%.

За всички различия във всички ръкописи „Общо въведение в Библията“, стр. 468, посочва, че те се срещат на 10 000 места в Новия Завет. Ако едно различие се среща в 20 ръкописа, бихте умножили това различие по 20, а ако направите същото за всички различия, „Общо въведение в Библията“, стр. 468, посочва, че при такова преброяване се получават 200 000 места в ръкописите. Интересно е, че както при разговори с мормонски мисионери, така и при четене на бележки под линия от мюсюлмански автори, единствената цифра, която съм виждал за вариациите в библейските ръкописи, е 200 000, без никакво обяснение, че това не са 200 000 вариации, а вариации, умножени по броя на ръкописите, в които се срещат тези вариации. Когато някой повтаря тази цифра, без да знае какво означава, попитайте го как според него това може да е вярно, тъй като в целия Нов Завет има по-малко от 140 000 думи.

В: Каква е степента на несигурност при вариантите на четене в Новия Завет?

О: Аланд и др. (3-то издание), Аланд и др. (4-то преработено издание) и Грийн имат различни мнения по отношение на някои думи. Аланд и др. (3-то издание) посочват вариации в ръкописите на 1 333 места и ги разделят в 4 категории. „А“ означава „практически сигурно“, „Б“ означава „някаква степен на съмнение“, „В“ означава „значителна степен на съмнение“, а „Г“ означава „много висока степен на съмнение“. „Привидно големият брой решения от категория „В“ се дължи на обстоятелството, че за много четения от категориите „А“ и „Б“ не са включени варианти в апарата, тъй като те не са били важни за целите на това издание. Досега най-голямата част от текста представлява това, което може да се нарече степен на сигурност „А“.“ (стр. xiii) Ако съм преброил правилно, в третото издание има 121 (9%) „А“, 468 (35%) „Б“, 603 (45%) „В“ и 141 (11%) „Г“ в целия Нов Завет. Вероятността дадена вариация да съответства на конкретна буква изглежда доста равномерна сред книгите, с изключение на това, че в „Откровение“ 71 от 92-те изброени вариации са от степен С.

В: Кои ръкописи като цяло са най-надеждни?

О: Всички ръкописи съдържат по същество едни и същи думи, като разликата е само 3% (около 3 928 думи). Въпреки това някои християнски учени водят оживени дебати относно разликите в тези 3%, като се очертават предимно три различни гледни точки.

Александрийските ръкописи са най-ранните и според някои – най-надеждните (с изключение на Евангелието от Йоан7:53-8:11 ). Аланд и съавторите му, преводачите на NIV и по-голямата част от съвременните учени поддържат това становище. Църковен автор на име Ориген (225–254 г. сл. Хр.) е изследвал задълбочено много библейски текстове, които днес не са ни достъпни, и неговото творчество несъмнено е повлияло на александрийската група ръкописи. Климент Александрийски (193–217/220 г. сл. Хр.) е бил още по-ранен автор, който често е цитирал от александрийската група ръкописи.

Ранните ръкописи от александрийската група са p45 в „Деяния“, p46, p66, p75, част от сахидския текст, както и два ранни ръкописа – Синайският и Ватиканският, написани на скъп пергамент (еленска кожа). Тези два ръкописа може би са били „официалните копия“, чието написване Константин е наредил веднага след легализирането на християнството, или пък може да са отхвърлени екземпляри. Те датират от около 325–350 г. сл. Хр. Двама ранни автори, които са използвали този текст, са Климент Александрийски и, отчасти, Ориген. Според книгата „Текстът на Новия Завет“, стр. 216, „повечето учени са се отказали от оптимистичната теза на Хорт, че кодекс „Ватиканус“ (B) съдържа оригиналния текст почти без промени, с изключение на някои грешки при писането“.

По-късните александрийски ръкописи са „Ефраеми Рескриптус“, L, T, Евангелията на Фрийър (в Лука 1:1–8:12 и Йоан), X, Z, „Делта“ в Марко, Xi, Psi, 33, 81, 104, 326, 579, 892, 1241 и бохайрски коптски. „Александринус“ и „Ефраеми Рескриптус“ са александрийски във всичко, освен в евангелията. За книгата „Деяния на апостолите“ в късноалександрийския стил разполагаме с p50 (284–305 г. сл. Хр.).

За посланията на Павел разполагаме с H, I, 1739.

За останалите послания разполагаме с p20, p23, 1739.

За „Откровение“ разполагаме с 1006, 1611, 1854, 2053, 2344.

Този списък е съставен съгласно книгата „Текстът на Новия Завет“, стр. 216.

Византийските ръкописи са най-многобройни и според някои са и най-надеждни. На изток начинът на писане на ръкописите постепенно се „стандартизира“ и съществуват между 1 761 и 2 209 отделни ръкописа на Византийския лекционар. Те датират от около 850 г. до 1576 г. Тази гледна точка набира все по-голяма подкрепа сред учените, тъй като ръкописите обикновено съвпадат с цитати от Йоан Златоуст, което отнася това предание към периода 392–407 г. Сравнения: Що се отнася до големите промени, има поне 54 промени в думите между александрийското и византийското семейство ръкописи, както и 577 думи, които липсват в александрийските и присъстват във византийските. Това е около 0,5% (631 думи). С други думи, 20% от всички вариации в текста се дължат на различия между александрийското и византийското семейство.

Textus Receptus (TR), наричан още „Приетият текст“, се счита от някои за най-надеждния. Той е основната основа за католическите Библии и Библиите по версията на крал Джеймс (KJV). На Запад ръкописите ставаха все по-стандартизирани. Този латински стандарт се нарича „Textus Receptus“. Версията на крал Джеймс следва Textus Receptus, с изключение на това, че добавя 1 Йоан 5:7-8. Джей П. Грийн-старши използва предимно Textus Receptus в своята паралелна Библия от гръцки/иврит на английски.

В различните пасажи може да се намери основателност за всяко от трите виждания. Би било хубаво да се намери „единственото семейство“, което съдържа всички правилни четения, но може би истината е, че всички семейства съдържат няколко неправилни четения.

Една абсурдна гледна точка, която някои хора споделят днес, е, че „Божието вдъхновено слово“ не е значението, което думите предават, нито е гръцкият и ивритският текст, а са английските думи в версията на крал Джеймс. Всички други версии се определят като „версии на Новата ера“. Някои наричат това възгледа „Само версията на крал Джеймс“, а тези хора – „самоити“. Имайте предвид обаче, че не всеки учен, който вярва, че версията на крал Джеймс е най-точният английски превод, непременно поддържа това абсурдно мнение.

1 Йоан 5:7-8 беше добавен към версията на крал Джеймс, защото се съдържаше в третото издание на гръцкия Нов Завет на Еразъм. Еразъм го беше пропуснал в първите си две издания, въпреки че Католическата църква искаше да бъде включен, защото той не би го включил, освен ако не му покажеха поне един гръцки ръкопис, в който да фигурира. Той го включи в третото издание, защото му показаха такъв гръцки ръкопис. Без да знае, този ръкопис беше написан едва година по-рано. Той го включи, започвайки от третото си издание.

Въпреки това, преди да решите да посветите целия си живот на изучаването на тези 3% различия, помнете 2 Тимотей 2:14 и 1 Тимотей 6:4, където Павел заповядва на Тимотей да избягва спорове за думи.

Защо съществуват тези разлики? Основната причина е, че гръцките преписвачи вероятно са вярвали, че точното преписване на всяка дума не е било тяхната основна цел. Основната им цел е била да предадат Божието послание възможно най-точно и прецизно. Някои са го правили чрез буквално преписване, други – чрез поправяне на правописа и граматиката, подобряване на формулировките и прецизиране на смисъла, а трети – чрез перифразиране.

В: Кои са някои от най-старите библейски текстове в александрийската група ръкописи?

О: Най-старите александрийски ръкописи са „Ватиканус“ (325–350 г. сл. Хр.), „Синайтикус“ (340–350 г. сл. Хр.), p20 (III век), p23 „Урбана“ (III век), p45 + p46 (= „Честър Бийти I“ и „Честър Бийти II“), p47, p50 (284–305 г. сл. Хр.), p52, p66 (125–175 г. сл. Хр.) (= „Бодмер II“), „Ефраеми Рескриптус“ (400–500 г. сл. Хр.). Спорно е дали стр. 4, стр. 8 и стр. 13 са част от тази група. стр. 75 (началото на III век) се нарича протоалександрийски. P.Antinoopolis 2.54 съдържа Матей 6:10–12, а стр. 104 съдържа Матей 21:34–37, 43, 45(?). Съществуват също така редица коптски и етиопски ръкописи, преведени от александрийски ръкописи. Самите коптски ръкописи се подразделят на бохайрически, сахидически, фаюмски, средноегипетски и други. В книгата на Мецгер „Текстуален коментар върху Новия Завет“, стр. 15, се посочва, че сахидическият коптски език е александрийски текст само отчасти. В книгата „Произходът на Библията“, стр. 302, се посочва, че сахидският диалект вероятно е бил записан за първи път около 200 г. сл. Хр. Имайте предвид, че ръкописът „Александринус“, който по името си изглежда, че трябва да е александрийски, всъщност се счита за византийски текст по отношение на Евангелията.

Сред ранните църковни автори Климент Александрийски и Ориген (отчасти) цитират от александрийски текстове.

В: Кои са основните византийски текстове?

О: Те включват ръкописа „Александринус“ в Евангелията, Евангелията на Фрийър (Матей и Лука8:13-24:53 ) и Византийския лекционар. Готическият превод „ “ е византийски. Основният най-ранен източник на византийски текст са проповедите на Йоан Златоуст (392–407 г. сл. Хр.), който широко цитира Писанието.

В: Какви са някои от разликите между александрийското семейство ръкописи и византийското?

О: В Стария Завет „Ватиканус“ и „Александринус“ не съдържат Изход 28:23–28. В „Синайтикус“ Изход не е запазен. Тези стихове присъстват в Комплутенската Септуагинта, както и в еврейския масоретически текст. Свитъкът от Мъртво море 4Q22 (=4QPaleoExodus^m) съдържа фрагменти от 28:22–24, 26–28, 30–43. За повече информация вижте „The Septuagint Version: Greek and English“ от сър Ланселот К.Л. Брентън, стр. 1131–1132.

Що се отнася до Новия Завет, александрийските ръкописи имат поне 33 стиха по-малко от византийската група, което се равнява на 577 думи по-малко. Има също така поне 54 промени в думите. Ако някой беше убеден, че най-ранните александрийски ръкописи са напълно правилни, тогава следните стихове нямаше да фигурират в Библията: Мат. 12:47; 17:21; 18:11; 23:14; Марк 9:44, 46; 11:26; 15:28; 16:9-20; Лука 23:24; Йоан 5:4; Йоан 7:53-8:11. Ръкописите „Бодмер 14“, „Бодмер 15“ и „Ватиканус“ не съдържат Лука23:17 , докато „Синайският“ го съдържа.

Съвременността не е дала първите хора, които са изследвали различията в библейските ръкописи. Един необичаен християнин от Александрия на име Ориген очевидно е бил първият, който много систематично е разгледал различни ръкописи и е преценил коя версия най-вероятно е била оригиналната. Ориген е разполагал с голям брой ръкописи, които днес са изгубени за нас, и се приема, че всички александрийски ръкописи са повлияни от неговата работа. (Днес християните спорят дали влиянието му е нещо добро или лошо.) Ето малка извадка от различия в ръкописите, при които александрийските ръкописи като цяло казват едно и също, а византийските – нещо различно.

Мат.18:11 („Защото Човешкият Син дойде да спаси изгубените.“) липсва в Синайския, Ватиканския, сахидския коптски, бохайрския коптски, Ориген (225–254 г. сл. Хр.), Евсевий и Йероним. Тези 9 думи са включени във Византийския лекционар, сирийските, арменските текстове, Диатесарон (ок. 172 г. сл. Хр.) и Златоуст (392–407 г. сл. Хр.).

Марк10:34 съдържа „след три дни“ в Синайския, Ватиканския, Ефраеми Рескриптус, Безае Кантарбригенсис, сахидския коптски и бохайрския коптски. В Александрийския, Византийския лекционар, готския, арменския, етиопския, грузинския и Ориген (225–254 г. сл. Хр.) се казва „На третия ден“.

Марк11:26 „Но ако не прощавате, нито вашият Отец, Който е на небесата, ще прости вашите прегрешения.“ липсва в Синайския, Александрийския, бохайрския коптски и сахидския коптски. (17 думи)

Марк 16:9-20 Следните източници не съдържат по-дългия край.

около 360 г. сл. Хр. Евсевий, „Въпроси към Мариан I“

193–217/220 г. сл. Хр. Климент Александрийски

225–254 г. сл. Хр. Ориген

407 г. Йероним, Послание 120

Най-малко още 6 древни ръкописа

Сирийски

900–1000 г. сл. Хр. Арменският ръкопис го съдържа, но посочва, че е бил добавен от Аристион, когото Папий споменава

325–350 г. сл. Хр. Ватиканус: там има празно място. Ватиканус има празни места само между няколко книги, като например Малахия и Матей.

340–350 г. сл. Хр. Синайският манускрипт също има празно място там, но има празно място между почти всички книги.

Следните ръкописи съдържат по-дългия край

182–188 г. сл. Хр. Ириней, „Против ересите“ 3:11

110–155 г. сл. Хр. (ученик на Поликарп, ученик на Йоан)

около 172 г. сл. Хр. „Диатесарон“ на Татиан

200 г. сл. Хр. Тертулиан, „Трактат за душата“

Най-малко 38 древни библейски текста

120–150 г. сл. Хр. „Дидахе“

~700 г. сл. Хр. и нататък Византийска група текстове

5-ти век Евангелията на Фриър

400–600 г. сл. Хр. Ръкопис „Кодекс Безае“

По-късните александрийски ръкописи също го съдържат.

около 450 г. сл. Хр. „Александринус“

400–500 г. сл. Хр. Ръкопис „Ефраеми Рескриптус“

3–4 век, бохайрски коптски

3–4 век, сахидски коптски

Йоан 5:4 („Защото от време на време ангел слизаше в басейна и разбъркваше водата. Веднага щом се разбъркваше, първият, който влезеше в басейна, се изцеляваше от болестта си.“) липсва в p66 (150–200 г. сл. Хр.), p75, Синайския, Ватиканския, сахидския коптски, бохайския коптски, както и в оригиналните екземпляри на „Ефраеми Рескриптус“, Александрийския и Диатесарона. Църковният писател Нонн (431 г. сл. Хр.) не го споменава. Най-ранните преписи, съдържащи тези 29 думи, са арменската и грузинската версии (и двете от V век), както и по-късни поправки в Александринус, Ефраеми Рескриптус и Евангелията на Фрийър. Въпреки това ранните църковни автори Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.), Амброзий Милански (370–390 г. сл. Хр.), Дидим, Йоан Златоуст (392–407 г. сл. Хр.) и Кирил се позовават на това в своите перифразирани преводи.

Йоан7:53-8:11 се нарича „перикопата за прелюбодейката“. Синайският, Ватиканският, p56, p75, сахидският коптски и готският препис не я съдържат. „Диатесарон“ (ок. 172 г. сл. Хр.), Климент Римски (96–98 г. сл. Хр.), Тертулиан (192–220 г. сл. Хр.), Ориген (225–254 г. сл. Хр.) и Златоуст също не я съдържат. Останалите основни ръкописи я съдържат. Аланд и др. посочват, че „Александринус“ и „Ефраеми Рескриптус“ очевидно не го съдържат, макар че повреденото им състояние прави това несигурно. Аланд и др. оценяват този пасаж като „практически сигурно“ отсъстващ от оригиналния ръкопис, в съгласие с александрийската група, която, с изключение на бохайрския коптски, не го съдържа. Следователно, ако човек се основава на александрийската група ръкописи, трябва да го направи, като признава, че в тази група липсва целият този пасаж. Разбира се, докато византийската група съдържа този пасаж, Йоан Златоуст не го съдържа. (Перикопата за прелюбодейката и края на Евангелието от Марко са двете най-големи нетривиални вариации в ръкописите на Новия Завет.)

Йоан 10:34 „законът“ се среща в Бодмер II (125–175 г. сл. Хр.), Бодмер 14, 15 (началото на III век), Синайския, Ватиканския, Александрийския, Византийския лекционар, сахидския коптски, бохайрския коптски, готския, арменския, Атанасий (326–373 г. сл. Хр.). В Честър Бийти Папирус 200 г. сл. Хр., Синайски (коригиран), Кантабригиенски, Тертулиан (197–220 г. сл. Хр.), Хиларий от Поатие (355–367/368 г. сл. Хр.) се казва: „вашият закон“.

Еф. 1:1 Думите „в Ефес“ липсват в Честър Бийти II (200 г. сл. Хр.), оригиналния Ватиканус, оригиналния Синайски и при ранните християнски автори Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.) и Ориген (225–254 г. сл. Хр.). По-късно коректор е добавил думите в Синайския и Ватиканския манускрипт. Александрийският манускрипт също съдържа тези думи, както и Византийският лекционар и Йоан Златоуст (392–407 г. сл. Хр.).

1 Кор.11:24 : „разбит за вас“ – в сравнение с „разбит“ – липсва в „Честър Бийти II“ (200 г. сл. Хр.), „Ватиканус“, „Синайски“, „Ефраеми Рескриптус“ (оригинал), „Александрински“ и Атанасий (326–373 г. сл. Хр.). „Разчупен“ присъства като по-късна поправка в Синайския, Ефраеми Рескриптус (3-ти коректор), Готическия, Византийския лекционар и Йоан Златоуст (392–407 г. сл. Хр.).

Разногласие има в Марк 1:2, където Византийският лекционар и арменският вариант гласят: „В пророците“, заедно с Александрийския, сирийския, бохайрския коптски, етиопския, Ириней и други ръкописи. „В Исая“ се споменава в повечето други ръкописи, включително Синайския, Ватиканския, сахидския коптски, готическия, Безае Кантербрийски и др.

Въпреки това и в александрийската, и във византийската група ръкописи липсва 1 Йоан 5:7-8. Първият запазен гръцки ръкопис, който съдържа този пасаж, е написан едва през 10-ти век, макар еретикът Прискилиан (380 г. сл. Хр.) да е чувал за него.

В: Защо хората придават по-малко значение на „западните текстове“?

Отговор: „Западен текст“ е термин за ръкописи, предимно в Европа, които не се вписват в александрийската или византийската група. Някои хора поставят под съмнение дали е точно да се говори за „западен текст“, тъй като ръкописите не притежават особена „сходство“ помежду си, с изключение на това, че когато александрийският и византийският текст се различават, те обикновено включват и двете версии. Според книгата на Брус Мецгер „ : Textual Commentary on the Greek New Testament“ (стр. 6) проблемите със „западния текст“ са най-остри в Деяния на апостолите, където „западният текст“ е с 10% по-дълъг.

В: Какво знаем за цитатите от Климент Александрийски в Новия Завет?

О: Климент е владеел отлично Свещеното писание, което е използвал широко. Въпреки това най-голямото му произведение, „Стромати“, според „Ante-Nicene Fathers“, том 2, стр. 168, вероятно е било публикувано за пръв път през 194 г. сл. Хр. и завършено, преди Климент да напусне Александрия през 202 г. сл. Хр. Последната дата, спомената в него, е 192 г. сл. Хр. На страница 169 се казва: „Цитатите на Климент от Писанието са взети от версията на Септуагинтата, често неточно по памет, понякога от текст, различен от този, с който разполагаме, често с вербални адаптации; и нерядко различни текстове са смесени заедно.“ Следователно при оценяването на вариантите на ръкописите на Новия Завет на цитатите на Климент трябва да се отдава по-малко значение, отколкото на другите ръкописи.

В: Какви са някои от поправките в ръкописа p46?

О: Вероятно той не е бил преписан от професионален преписвач, а един или двама души са дошли по-късно и са го поправили. Ето някои примери от 1 Коринтяни 13–16 за прости грешки в буквите, които не са включени в предишните списъци.

1 Кор. 13:5 – думата „mu“ е добавена след „to“.

1 Кор.13:12 : „prosopon“ е променено на „prosupon“ чрез добавяне на „u“ (омега) над линията.

1 Кор. 14:9 „auloumenon“ е променено на „laloumenon“ чрез зачеркване на „au“ и добавяне на „la“ над линията.

1 Кор. 14:9 добавено е „genu“ след „tuchoi“.

1 Кор.14:20 : „tai“ е променено на „tais“ чрез добавяне на „s“ над линията.

1 Кор. 15:2 над „katecheiv“ са поставени точки, което означава, че коректорът е счел, че това трябва да бъде изтрито.

1 Кор.15:17 : „estai“ е променено на „easte“

1 Кор.15:24 – коректорът е пречеркнал буквата „i“, а е трябвало да пречеркне буквата „a“

1 Кор. 15:34 „amartanute“ е променено на „amartanete“

1 Кор. 16:1 „ei“ вместо „eis“

1 Кор. 16:7 pardu to parodu

При сравняването на ръкописите за значителни варианти използвах оригиналното четене (в сравнение с по-късните поправки) във всички ръкописи.

В: Какво знаем за ръкописа „Ватиканус“?

Отговор: „Ватиканус“ (325–350 г. сл. Хр.) е най-старият запазен представител на александрийското семейство ръкописи. Често се съкращава като „B“ или се нарича унциал 03. Датиран е към 325–350 г. сл. Хр. според „Библейския речник на Уиклиф“ (стр. 253) и към 325–350 г. сл. Хр. според „Общо въведение в Библията“ (стр. 393).

Какво е запазено: Ватиканус е запазил само стихове 46:29–50:26 от „Битие“ и останалата част от Стария Завет, с изключение на 2 Царе 2:5–7 и 1–13, както и Псалом 105:27–137:6. Липсващата част в Псалмите е добавена през XV век. Както и в Синайския манускрипт, Посланието към евреите следва 2 Солунци.

Някои апокрифни книги се съдържат във Ватиканус, както и в повечето гръцки Библии. Ватиканус не съдържа 1–4 Макавейски книги, нито Молитвата на Манасия.

Новият Завет е запазен изцяло до Посланието към евреите 9:15. След това някои листа са изгубени. Липсват 1 и 2 Тимотей, Тит, Филемон и Откровението. Аланд цитира Ватиканус във връзка с Посланието на Яков, а в „Новият международен гръцки коментар на Новия Завет“ към Посланието на Яков, стр. 60, се посочва, че Ватиканус съдържа пълния текст на Посланието на Яков.

Външен вид: Написан е с кафяво мастило върху скъп пергамент, като всеки лист е с размери 27–28 сантиметра на квадрат. На всяка страница има по три колони, а във всяка колона – по 40–44 реда. Днес се намира във Ватикана, в центъра на Рим.

Ред на книгите от Стария Завет: Битие, Изход, Левит, Числа, Второзаконие, Исус Навин, Съдии, Рут, 1–2 Царе, 1–2 Летописи, 1 Ездра, 2 Ездра (=Ездра–Неемия)

Псалми (включително Псалм 151), Притчи, Еклесиаст, Песен на песните, Йов, Мъдрост на Соломон, Еклезиастик (=Сирах, =Мъдрост на Сирах), Естир, Юдит, Товит, Осия, Амос, Михей, Йоил, Обадия, Йона, Наум, Авакум, Софония, Агей, Захария, Малахия, Исая, Еремия, Варух, Плачът на Еремия, Посланието на Еремия, Езекиил, Даниил (с Молитвата на Азария и Песента на тримата младежи, Сусана и Бел и змеят). Вижте „Пътуването от текстовете към преводите“, стр. 50, за повече информация.

Ред на книгите от Новия Завет: Матей, Марко, Лука, Йоан, Деяния, Яков, 1 Петрово, 2 Петрово, 1 Йоаново, 2 Йоаново, 3 Йоаново, Юда, Римляни, 1 Коринтяни, 2 Коринтяни, Галатяни, Ефесяни, Филипяни, Колосяни, 1 Солунци, 2 Солунци, Евреи, (следните липсват, но се предполага, че редът е следният) 1 Тимотей, 2 Тимотей, Тит, Филемон, Откровение. За повече информация вижте „Пътят от текстовете към преводите“, стр. 60.

Преписвачи и коректори: Един преписвач е написал Стария Завет, а друг – Новия Завет. Имало е двама коректори. Един от тях е коригирал ръкописа около 350 г. сл. Хр., скоро след написването му. Другият коректор е живял през X или XI век. Забавен факт е, че един от коректорите е направил промяна в Евреи 1:3. По-късен коректор я е върнал обратно и е написал в полето: „Глупако и мошенико, не можеш ли да оставиш стария текст на мира и да не го променяш!“ Оказва се, че оригиналът не е бил правилен.

Отличителни черти на Ватиканус: Като цяло той следва останалите ръкописи от александрийската група. В него липсват Йоан7:53-8:11 , Лука 22:43-44 и Лука 23:34. Подобно на Синайския, той има празно място за по-дългия край на Евангелието от Марк. Ватиканус съдържа цялото Послание към римляните (с изключение на16:24 ) в същия ред, както в днешните Библии. Нито един древен ръкопис не е пропуснал 1 Петрово 5:3 (9 думи), с изключение на Ватиканус.

Йоан16:28 „от/от Отеца“ се намира във Ватиканус. Много други ръкописи съдържат „излязъл от Отеца“, включително p5 (200–250 г. сл. Хр.), p22, Синайският, Александрийският, Ефраеми Рескриптус, Византийският лекционар, Диатесарон (ок. 172 г. сл. Хр.).

Като допълнение, съществува ръкопис на Евангелията, известен като „Codex Vaticanus 354 (S)“. Става дума обаче за напълно различен ръкопис, датиран от 949 г. сл. Хр., в чието заглавие просто случайно също фигурира името „Vaticanus“.

В: Какво знаем за ръкописа „Синайски“?

Отговор: „Синайският“ (340–350 г. сл. Хр.) е вторият най-стар запазен представител на александрийското семейство ръкописи. Често се съкращава като „Алеф“ или се нарича унциал 01. Датиран е към 340 г. сл. Хр. според „Библейския речник на Уиклиф“ (стр. 253) и около 340 г. сл. Хр. според „Общо въведение в Библията“ (стр. 393). Достъпен е онлайн на www.codexsinaiticus.org/en/.

Какво е запазено: В него е запазена половината от Стария завет на Септуагинтата. По-конкретно, съдържа Битие 23:19–24:46 (с пропуски); Числа 5:26–7:20 (с пропуски), 1 Летописи 9:27–19:17, Ездра-Неемия като една книга от Ездра 9:6 нататък, Естир, Исая, Еремия и Плачът на Еремия до 2:22, Йоил до Малахия, Псалмите, Притчите, Еклесиаст, Песента на Соломон и Йов.

Апокрифите са включени в Синайския манускрипт: по-конкретно Товит, Юдит, 1 и 4 Макавей, Мъдрост и Сирах.

Новият Завет е запазен изцяло, с изключение на това, че преписвачите не са включили Евангелието от Йоан7:53-8:11 , а на мястото на Марк 16:9-20 има празно място. Синайският манускрипт съдържа цялото Послание към римляните (с изключение на16:24 ) в същия ред, както в днешните Библии. Редът на книгите от Новия Завет е: Четирите Евангелия, Посланията на Павел, Посланието към Евреите, Деянията на Апостолите, Католическите послания, Откровението, Посланието на Варнава и „Пастирът на Хермас“, според книгата на Мецгер „Ръкописи на гръцката Библия“, стр. 76.

В „Синайския“ има още две книги: Посланието на Варнава и част от „Пастирът на Хермас“.

Външен вид: Първоначално е имал най-малко 730 листа. Днес разполагаме с 390 листа, плюс фрагменти от още 3 листа. (Един лист се състои от две страници.) На всяка страница има по четири колони, а във всяка колона – по 48 реда. Написан е върху скъп пергамент. Между думите няма интервали, а пунктуация почти липсва. Цитатите от Стария Завет са отбелязани като такива. Днес се намира в Лондон, Великобритания.

Ред на книгите от Стария Завет: Битие, (Изход и Левит са изгубени), Числа, (липсват Второзаконие до 2 Царе), 1–2 Летописи, 1 Ездра, 2 Ездра (=Ездра-Неемия), Естир, Товит, Юдит, 1, 4 Макавей, Исая, Еремия, Плач (Езекиил, Даниил, Осия, Амос и Михей са изгубени), Йоил, Обадия, Йона, Наум, Авакум, Софония, Агей, Захария, Малахия, Псалми (включително 151), Притчи, Еклесиаст, Песен на песните, Мъдрост на Соломон, Еклезиастик (=Сирах, =Мъдрост на Сирах), Йов.

Ред на книгите от Новия Завет: Матей, Марко, Лука, Йоан, Римляни, 1 Коринтяни, 2 Коринтяни, Галатяни, Ефесяни, Филипяни, Колосяни, 1 Солунци, 2 Солунци, Евреи, 1 Тимотей, 2 Тимотей, Тит, Филемон, Деяния, Яков, 1 Петър, 2 Петър, 1 Йоан, 2 Йоан, 3 Йоан, Юда, Откровение, Послание на Варнава, Пастирът на Хермас.

Преписвачи и коректори: Трима преписвачи са преписали Синайския манускрипт. Преписвач А, който е преписал по-голямата част от историческите и поетичните книги на Стария Завет, почти целия Нов Завет и Посланието на Варнава, е бил по-добър в правописа от Б, но далеч не толкова добър, колкото Д. Б е преписал пророците и „Пастирът на Хермас“ и е бил слаб в правописа. Преписвач Д е имал почти безупречна правопис. Той е преписал „Товит“ и „Юдит“, първата половина на 4-та книга на Макавеите и първите 2/3 от Псалмите. Явно е преписал 6 страници от Новия Завет.

Отличителни черти на Синайския манускрипт: Според Херман Хоскиер, в евангелията има следния брой места с разлики между Синайския манускрипт и Textus Receptus: Матей 656+, Марко 567+, Лука 791+, Йоан 1022+, или общо 3036+ места с разлики в евангелията.

„Синайският“ се отличава с края на евангелията. Подобно на „Ватиканския“, „Синайският“ има празно място за по-дългия край на Евангелието от Марк. Следователно те са знаели за по-дългия край, но са избрали да не го преписват.

Освен това ултравиолетовите лампи са показали, че преписвачът е завършил Евангелието на Йоан при 21:24, е поставил две декоративни линии (наречени „корони“) и е написал, че е завършено. След това пергаментът е бил измит, за да се премахнат линиите и последната бележка, и същият преписвач е написал стих 25, добавил е „коронисите“ и е написал, че е завършено. Това е според книгата „Текстът на Новия Завет“ (стр. 45–46), написана от Брус Мецгер през 1968 г. Затова считаме, че версията на „Синайския манускрипт“ на Евангелието от Йоан завършва при „21:25 “, тъй като е написана от същия преписвач.

Според Д.А. Уейт в Евангелията има 8972 думи, които се различават от „Текстус Рецептус“. 3 455 думи са пропуснати, 839 са добавени, 1 114 са заменени, 2 299 са разместени, а 1 265 са променени. В него има повече промени, отколкото във „Ватиканус“. Разбира се, Уейт не може да докаже, че някои думи са били добавени или пропуснати, а само че са били включени или липсват.

Лк.11:23 „ме разпръсква“ се среща в оригиналния „Синаитикус“, в бохайрския коптски превод и в „Ефраеми Рескриптус“. Всички останали основни ръкописи съдържат „разпръсква“.

Йоан1:34 Думата „избрани“ се среща в p5 (198–220 г. сл. Хр.), оригиналния „Синайски“, сахидския коптски и няколко други ръкописа. Думата „син“ се среща в коригирания Синайски манускрипт, Александрийския манускрипт, „ “ Ватиканския манускрипт, Кеймбриджския манускрипт, Византийския лекционар, бохайрската коптска версия, арменската версия, Ориген (225–254 г. сл. Хр.) и Йоан Златоуст (392–407 г. сл. Хр.).

В: Какво знаем за ръкописа „Александринус“?

О: „Александринус“ (около 450 г. сл. Хр.) е малко по-късен от „Ватиканус“ и „Синайтикус“. Често се съкращава като „А“ или се нарича „Унциал 02“. Датира от около 425 г. сл. Хр. според „Библейския речник на Уиклиф“ (стр. 253) и от около 450 г. сл. Хр. според „Общо въведение в Библията“ (стр. 393).

Какво е запазено: В него е запазена цялата книга „Битие“, с изключение на Битие 14:14–17; 15:1–5, 16–19; 16:6–9, които са повредени. Дванадесетте малки пророци са непосредствено преди Исая. Той съдържа останалата част от Стария Завет, с изключение на 1 Царе 12:17–14:9 и Псалми 49:20–79:11.

В Новия Завет „Александринус“ е запазил Матей 25:7 до края, Марко, Лука, Йоан (с изключение на6:50-8:52 ), Римляни (без16:24 ), 1 Коринтяни, 2 Коринтяни (с изключение на4:13 –12:6), останалата част от Новия Завет, 1 Климент и 2 Климент до 12:4. „Псалмите на Соломон“ фигурират в съдържанието, но са изгубени.

„Александринус“ съдържа цялото Послание до римляните (с изключение на16:24 ) в следния ред: 1:1–14:23;16:25 –27; 15:1–16:23;16:25 –27 (The Wycliffe Exegetical Commentary: Romans 1–8, стр. 6). Той съдържа16:25 –27 два пъти. Съдържа цялото Послание на Яков.

Апокрифите са включени в „Александринус“: допълнения към Даниил, Товит, Юдит, 1 Ездра, 1–4 Макавей, Сирах.

Други книги, написани в края на ръкописа, са Псалмите на Соломон и 1 и 2 Климент, като някои части от 2 Климент липсват.

Външен вид: Размерите на листата са 32,1 см на 26,4 см. Написан е върху скъп пергамент с кафяво мастило. На всяка страница има по две колони, а във всяка колона – по 46–52 реда. Между думите няма интервали, а цитатите от Стария Завет са обозначени. Написан е с голям, квадратен унциален шрифт без препинателни знаци. В момента се намира в Лондон, Обединеното кралство.

Ред на книгите от Стария Завет: Битие, Изход, Левит, Числа, Второзаконие, Исус Навин, Съдии, Рут, 1–2 Царе, 1–2 Царе, 1–2 Летописи, Осия, Амос, Михей, Йоил, Обадия, Йона, Наум, Авакум, Софония, Агей, Захария, Малахия, Исая, Еремия, Барух, Плач, Послание на Еремия, Езекиил, Даниил (с Молитвата на Азария и Песента на тримата младежи, Сусана и Бел и змеят)

Ред на книгите от Новия Завет: Матей (с някои липсващи части), Марко, Лука, Йоан (с някои липсващи части), Деяния, Яков, 1 Петрово, 2 Петрово, 1 Йоаново, 2 Йоаново, 3 Йоаново, Юда, Римляни, 1 Коринтяни, 2 Коринтяни (с някои липсващи части), Галатяни, Ефесяни, Филипяни, Колосяни, 1 Солунци, 2 Солунци, Евреи, 1 Тимотей, 2 Тимотей, Тит, Филемон, Откровение, 1 Климент (с липсващи части), 2 Климент (с липсващи части), Псалмите на Соломон (само съдържание). За повече информация вижте „Пътуването от текстовете към преводите“, стр. 60.

Преписвачи и коректори: Този ръкопис е написан от двама до петима преписвачи, като са налице многобройни корекции, направени както от преписвача, който първоначално е написал текста, така и от други лица. Коригираната версия е много близка до „Textus Receptus“.

Отличителни черти на Александринския ръкопис: Някои биха казали, че той се явява като александрийски ръкопис с византийско влияние. Други биха казали, че той представлява трето семейство – западното семейство, което е комбинация от александрийския и византийския текст. В него липсва Лука 22:43 и следващите стихове, както и Йоан7:53-8:11 .

2 Тим.2:22 . В „Александринус“ стои „любящ“, докато в другите ръкописи е „призоваващ“.

Фм 12: Александринус и коригираният Синаитикус са почти единствените, които казват „когото изпратих обратно при вас“, за разлика от другите ръкописи, които казват „когото изпратих обратно при вас“ или нещо подобно.

Фм 25: Александрийският манускрипт няма „амин“ накрая. Синайският манускрипт, Византийският лекционар и p87 от около 125 г. сл. Хр. имат „амин“ накрая.

В: Какво знаем за ръкописа „Ефраеми Рескриптус“ [C]?

Отговор: „Ефраеми Рескриптус“ (400–500 г. сл. Хр., 400–450 г. сл. Хр. или ок. 345 г. сл. Хр.) не се счита нито за ранен, нито за късен ръкопис. Често се съкращава като „C“ или се нарича унциал 04.

Написан е през V век (400–500 г. сл. Хр.) според Аланд и др., или 400–450 г. сл. Хр. според различни уебсайтове. Написан е около 345 г. сл. Хр. според „Библейския речник на Уиклиф“ (стр. 253) и „Общо въведение в Библията“ (стр. 393).

Какво е запазено: В него са запазени Яков 1:1–4:2, както и Евангелията, Деянията, посланията и Откровението. „Ефраеми Рескриптус“ съдържа цялото Послание към римляните (с изключение на „16:24 “) в същия ред, както в днешните Библии. Вероятно е съдържал целия Нов Завет и е запазена поне част от всяка книга от Новия Завет, с изключение на 2 Солунци и 2 Йоан. Голяма част от Стария Завет е изгубена. Запазени са само цялата книга или части от Йов, Притчи, Еклесиаст и Песен на песните.

От апокрифните книги са запазени поне части от „Еклесиастик“ и „Мъдростта на Соломон“.

Отличителни черти на „Ефраеми Рескриптус“: В „Откровение“ има числото 616 вместо 666. В „Библейския речник на Уиклиф“ (стр. 253) се казва, че ръкописът е „съчетание от всички основни типове, но често съвпада с византийския“. В „Общо въведение в Библията“ (стр. 394) също се посочва, че той е съчетание от различни типове, но често съвпада с византийската група. „Нерон Цезар“ би се равнявал на 666 само ако сменяте буквата „С“ с „К“. „Неро Цезар“ обаче се изписва като 616. Ириней споменава преминаването от 666 към 616 като подвеждаща ерес в своето произведение „Против ересите“, книга 5, глава 30.3, стр. 559.

В: Какво знаем за ръкописа „Безае Кантабригиенсис“ (D)?

Отговор: За разлика от „Ватиканус“, „Синайтикус“, „Александринус“, латинската Вулгата и днешните Библии, „Безае Кантабригиенсис“ съдържа евангелията в различен ред.

Ред на книгите от Новия Завет: В „Безае“ са запазени в ред само: Матей, Йоан, Лука, Марко, Деяния и 3 Йоан.

В: Какво знаем за „Евангелията на Фриър“ (W)?

О: Евангелията на Фриър се наричат още „Кодекс Вашингтонианус“. Те датират от четвъртия или началото на петия век (300–450 г. сл. Хр.) или от четвъртия до петия век (Аланд и др.).

Какво е запазено: Старият Завет е изгубен, с изключение на части от Второзаконие, Исус Навин и Псалмите. От Новия Завет са запазени четирите Евангелия, 1 и 2 Коринтяни, Галатяни, Ефесяни, Филипяни, Колосяни, 1 и 2 Солунци, 1 и 2 Тимотей, Тит, Филемон и Евреи. (Посланието към Римляните е единственото от посланията на Павел, което не е запазено тук.)

Ред на книгите от Новия Завет: Евангелията в ред са Матей, Йоан, Лука и Марко. Марко има по-дългия край.

Особености на Евангелията на Фрийър: След Марко16:14 има: „И те се оправдаха, като казаха: „Този век на беззаконие и неверие е под властта на Сатана, който не позволява истината и силата на Бога да надделеят над нечистите неща на духовете. Затова разкри сега Твоята праведност“ – така говориха те за Христос. А Христос им отговори: „Срокът на властта на Сатана се изтече, но наближават други ужасни неща. И за онези, които са съгрешили, Аз бях предаден на смърт, за да могат те да се върнат към нетленната слава на праведността, която е на небесата.“ (Общо въведение в Библията, стр. 400)

В: Какви са отличителните черти на трите коптски групи преводи на Новия Завет?

Отговор: Трите основни коптски групи са сахидска, бохайрска и файюмска, и те почти със сигурност са преведени от ръкописи от александрийската група. В списъка на Аланд няма посочени особени преводи. Различните коптски групи не винаги са в съгласие помежду си. Например,

Мат.12:47 : Включен е стих 47: „Някой Му каза: „Ето, майка Ти и братята Ти стоят отвън и искат да говорят с Теб.““
(Синайски, Ефраеми Рескриптус, бохайрически коптски) срещу липсващ стих 47 (коригиран Синайски, Ватикански, сахидически коптски) (17 думи)

Четвърто, по-малко семейство е Ахмимското. То съдържа части от Мат. 9; Лук. 12–13, 17–18, Гал. 5–6; Як. 5. Подобно семейство, наречено Субахмимско, съдържа части от Йоан 2:12–20:20.

В: Какво знаем за старите сирийски ръкописи?

Отговор: Има две стари версии: синайски сирийски (IV век) и куретонски сирийски (V век).

Синайският сирийски (SyrS) ръкопис е открит през 1892 г. Той е труден за четене, тъй като е бил преписан през VIII век. Съхранени са 142 от общо 166 листа. Оцелелите листа съдържат Мат. 1:1–6:10, 7:3–12:4, 12:6–25, 12:29–16:15, 18:11–20:24, 21:20–25:15, 25:17–20, 25:25–26, 25:32–28:7, Марк 1:12–44, 2:21–4:17, 5:1–26, 6:5–16:8 (без край), Лука 1:36–5:28, 6:12–24:52, Йоан 1:25–47, 2:16–4:37, 5:6–25, 5:46–18:31, 19:40–край. Той се счита за „западен текст“ с по-малко особености в сравнение с D.

Сирийският текст на Куретон (SyrC) е открит през 1842 г. Той съдържа Мат. 1:1–8:22; 10:32–23:25; Марк 16:17–20; Лука 2:48–3:16; 7:33–15:21; 17:24–24:44; Йоан 1:1–42; 3:6–7:37; 14:10–29 (осакатен). Той има някои сходства със синайския сирийски превод.

В: Какво знаем за сирийския превод на Библията, наречен „Пешита“?

О: „Пешита“ означава „прост“, а Старият Завет е преведен преди края на II век сл. Хр. Пешита не съдържа 2 Петрово, 2–3 Йоаново, Юда или Откровение. Новият Завет е преведен през последните десетилетия на IV век (375–400 г. сл. Хр.), според „Библейския речник“ на Еърдманс, стр. 817. Аланд и др. посочват дата 400–450 г. сл. Хр., но „Библейският речник на Еърдманс“ (стр. 978) казва: „Макар някога да се е смятало, че Пешита е дело на епископ Рабула от Едеса от началото на V век, днес изглежда, че тя е била завършена към края на IV век въз основа на по-ранни сирийски версии.“ Така че по-съвременната датировка е 375–400 г. сл. Хр.

В: Какво знаем за арменския превод на Библията?

Отговор: Християнството е достигнало до Еремитаж (Armenia ) чрез бивш гонител – цар Тиридат (III ) (ок. 287–314 г. сл. Хр.). Той е бил обърнат към християнството от Григорий Просветителя в края на III век. Тадей и Вартоломей може би са посетили Еремитаж (Armenia ) още преди това. Дионисий, епископ на Еремитаж (Alexandria ) (починал ок. 264 г. сл. Хр.), е писал до хората в Еремитаж (Armenia ). Според епископ Кориун (починал около 450 г. сл. Хр.) Месроп Маштоц (около 361–439 г. сл. Хр.) е бил бивш воин и християнски мисионер, който създава арменската азбука през 406 г. сл. Хр. и превежда Библията на арменски език. Съществуват над 1 244 арменски ръкописа на Новия Завет.

Други книги: В допълнение към библейските книги, някои арменски ръкописи съдържат „Историята на Йосиф и Асенат“, „4 Ездра“ и „Завещанията на дванадесетте Патриарси“. В Новия Завет се намират „Посланието на коринтяните до Павел“ и „Третото послание на Павел до коринтяните“.

Ред на книгите: След „Деяния“ следват „Евреи“, „Яков“, 1 и 2 „Петър“, 1, 2 и 3 „Йоан“ и „Юда“. „Откровение“ е било включено едва около 1000 г. сл. Хр.

Отличителни черти:

Матей 1:7-8 – изписването на „Аса“ (Византийски лекционар, сирийски) срещу „Асаф“ (p1, [очевидно] Синайски, Ватикански, Ефраеми Рескриптус, сахидски коптски, бохайрски коптски, средноегипетски коптски, арменски, етиопски, грузински) (разлика от 1 буква)

В Матей 26:28

Думата „нов“ се среща в Александрийския кодекс (ок. 450 г. сл. Хр.), в „Ефраеми Рескриптус“ (V век), в „Безае Кантабригенсис“, в „Евангелията на Фрийър“, в сахидски коптски (III–IV век), в бохайрски коптски (III–IV век), във Византийския лекционар, в семейството f1, в семейството f13 (XI век), в арменски, в етиопски и др.

Думата „Нов“ липсва в p37 (средата на III век), Синайския кодекс (340–350 г. сл. Хр.), Ватиканския кодекс (325–350 г. сл. Хр.) и др.

В Евангелието от Марк 14:24

Думата „Нов“ присъства в Александринския манускрипт, сахидския коптски, Диатесарон, Византийския лекционар, семейството f1, семейството f13, арменския, етиопския и др.

Думата „нов“ липсва в Синайския, Ватиканския, Ефраеми Рескриптус, Безае Кантабригенсис, Евангелията на Фрийър, бохайрския коптски и др.

Марк7:25 „Имаше нечист дух“ срещу „беше притискан/стискан от нечист дух“ (само в арменския превод)

Йоан 5:7 „докато идвам“ срещу „докато се влача“ (само в арменския превод, затова не се брои в общите резултати).

Откровение21:12 „и имената“ (Александрински) срещу „и имена“ (Византийски лекционар) срещу „и“ (Синайски, арменски) (2 думи)

Откровение22:14 „онези, които измиват одеждите си“ (Синайски, Александрийски, Вулгата, сахидски коптски, етиопски) срещу „онези, които изпълняват заповедите Му“ (Византийски лекционар, Италически, Филоксенски сирийски, бохайрски коптски, Тертулиан, Киприан, арменски)

В: Какво знаем за грузинския превод на Библията?

Отговор: Библията е преведена на грузински през V век сл. Хр. Християнството е въведено в Грузия от робиня на име Нино, която е била взета в плен от Бакур, краля на Грузия по времето на император Константин. Според арменското предание грузинският превод е взет от Месроп, християнин от Армения. Други смятат, че може би е бил преведен от сирийски. Въпреки това се счита също, че е бил съпоставян с византийски текстове.

Грузинският е най-значимият картвелски език, който няма родствена връзка нито с арменския, нито с някой от по-големите езици. Най-старият грузински сборник от четирите евангелия (Geo1) се нарича „Адишският ръкопис“ (897 г. сл. Хр.). Съществуват също geoA и geoB, които съставляват основата на geo2.

Някои отличителни черти:

Мат.1:25 : „син“ (Синайски, Ватикански, сирийски, средноегипетски коптски, грузински) срещу „първороден син“ срещу „единственият роден син“ (Ефраеми Рескриптус, Евангелията на Фрийър, Византийски лекционар, арменски, етиопски, Диатесарон) (4 думи). Забележете, че това се различава от арменския вариант.

В: Кой е най-ранният арабски превод на Библията?

Отговор: Арабският кодекс 151 от планината Синай е преведен през 867 г. сл. Хр. Той съдържа коментар от преводача и бележки към лекционара. Намерен е в манастира „Света Катерина“ на планината Синай през 19 век. Кодекс 151 използва думата „Аллах“ за Бог. За повече информация вижте http://www.arabicbible.com/bible/codex_151.htm.

В: Какво знаем за останалите папирусни ръкописи?

О: Има 88 такива, обозначени като p1 до p88.

p20 + p27 (3-ти век) p20 съдържа Яков 2:19–3:2; 3:4–9 и други книги. Почеркът е много подобен на този в p27, което може да означава, че и двете са написани от един и същ преписвач.

p23 Урбана (III век) Яков 1:10-12, 15-18 и други непопавлиански послания

p45 + p46 + p47 вероятно са дело на един и същ преписвач. Заедно те се наричат съответно папируси „Честър Бийти“ I, II и „III “. Вижте въпроса за папирусите „Честър Бийти“ по-долу за повече информация относно тези папируси.

стр. 54 (V–VI век) Яков 2:16–18, 21–26; 3:2–4 и други книги

p52 е най-старият ръкопис, наричан „Папирусът на Джон Райландс“, и е датиран към 117–138 г. сл. Хр. Той е намерен в Египет. Това показва, че Евангелието от Йоан не само е било написано дотогава, но и разпространено в Египет дотогава. Има надписи и от двете страни и съдържа Йоан 18:31–33 и 37–38.

p66 вероятно е написан около 125–175 г. сл. Хр. (по-рано се е смятало, че е от 150–200 г. сл. Хр.). Нарича се папирус „Бодмер II“. Вижте въпроса за p66 за повече информация.

Вижте „Библейския речник на Уиклиф“ (Wycliffe Bible Dictionary), стр. 248–257, и „Общо въведение в Библията“ (A General Introduction to the Bible), стр. 387–391, за по-подробно обсъждане на най-ранните ръкописи от Стария и Новия Завет.

В: Какво знаем за папируса „Оксиринх 2“ (стр. 1)?

О: Този ръкопис датира от средата на III век и е от Оксиринх, Египет. Той съдържа Матей 1:1–9, 12, 14–20; и вероятно „2:14 “. Той е много фрагментарен. Страниците му са номерирани с гръцки букви. Има много прилики между него и стр. 69, както и с „Ватиканус“.

В: Какво знаем за Папирус Оксиринх 657 + „PSI “ 1292 (стр. 13)?

Отговор: Този ръкопис е датиран от 225–250 г. сл. Хр., от Оксиринх, Египет. Той съдържа Евреи 2:14–5:5; 10:8–22;10:29-11:13 ;11:28-12:17 . Страниците му са номерирани с гръцки букви. Той е бил открит заедно с ръкопис от II век – Папирус Оксиринх 656, копие на Битие. Този папирус има номера на страниците, което показва, че е имало предходни страници, вероятно съдържащи по-ранни части от Новия Завет. Има много прилики между p13 и p46.

В: Какво знаем за Папирус Оксиринх 1229 (p23)?

О: Този ръкопис е датиран приблизително към 200 г. сл. Хр. и е от Оксиринх, Египет. Той съдържа Яков 1:10-12, 15-18. Страниците му са номерирани с гръцки букви. Очевидно преписвачът е предпочел да препише текста точно (включително граматическите грешки), вместо да ги поправи.

В: Какво знаем за папируса от Оксиринх 1598 (стр. 30)?

О: Той датира от началото на III век. Запазени са само три страници от 1 Солунци 4:12-13, 16-17; 5:3, 8-10, 12-18, 25-28; 2 Солунци 1:1-2; 2:1, 9-11. Две от страниците имат номера, изписани с гръцки букви. Тъй като номерата на страниците са 207 и 208, очевидно първоначално текстът е бил много по-обширен.

В: Какво знаем за „Папирус Мичиган, инвентарен номер 1571“ (стр. 38)?

Отговор: Той датира от края на II или началото на III век и е запазена само една страница, съдържаща Деяния18:27 –19:6, 12–16. Страницата е номерирана (59) с гръцки букви („ну“ и „тета“). Поради това Филип Комфорт заключава, че първоначално тя е съдържала само книгата Деяния.

В: Какво знаем за Папирус Оксиринх 1780 (стр. 39)?

О: Този фрагментарен ръкопис съдържа Йоан 8:14–22, написан през първата половина на III век. Има номерация на четните страници (74), което според Филип Комфорт показва, че първоначално е съдържал само Евангелието от Йоан. Открит е в Оксиринх, Египет, и съвпада на 100% с Ватиканус, което го прави част от александрийското семейство ръкописи.

В: Какво знаем за папирусите „Честър Бийти“ I, II и „III “ (стр. 45 + стр. 46 + стр. 47)?

Отговор: Всъщност има три ръкописа „Честър Бийти“: p45, съдържащ Евангелията и Деянията (III век), p46, съдържащ посланията на Павел (около 200 г. сл. Хр.), и p47, съдържащ Откровението (края на III век). Възможно е всички те да са от една и съща епоха. Поне p45 и p46 имат номерация на страниците с гръцки букви.

Какво е запазено: В оцелелите страници имаме по-голямата част от посланията на Павел (но не 1 и 2 Тимотей и Тит) и други книги от Новия Завет. Първите седем страници са изгубени, а първата запазена страница започва с Римляни 5:17. След това, редът на книгите е Евреи, 1 и 2 Коринтяни, Ефесяни, Галатяни, Филипяни, Колосяни и 1 Солунци.

Външен вид: Явно книгите са подредени по дължина. Папирус p46 първоначално е имал 104 листа, от които 56 са запазени днес в музей в Дъблин, Ирландия, а 30 листа се намират в Ан Арбър. Знаем за липсващите страници, защото страниците са имали номера.

Преписвачи: Имало е само един преписвач и никакви коректори.

Особености на папирусите на Честър Бийти: Една от особеностите на p46 е, че Римляни 16:5-27 е поставена в края на глава 15.

Що се отнася до „Откровение“, p47 съдържа числови стойности след някои от думите в „Откровение“ (Theomatics II, стр. 27–28).

Брус Мецгер казва за папируса p47: „Като цяло текстът на P-47 съвпада по-често с този на кодекса Синайски, отколкото с който и да е друг, макар че често показва забележителна независимост.“ Дел Уошбърн в „Theomatics II“, стр. 632, казва, че това показва, че p47 е много грешен.

В: Какво знаем за папируса „Бодмер II“ (p66)?

О: Това е третият по възраст набор от запазени папируси. Мартин първоначално го датира към 200 г. сл. Хр., Хънгър посочва 100–150 г. сл. Хр., в „The Complete Text of the Earliest New Testament Manuscripts“, стр. 366, се посочва средата на II век, а в „The Greek New Testament“, 4-то преработено издание на Аланд и др., се казва „около 200“. Търнър го датира към 200–250 г. сл. Хр., отчасти поради големите отклонения. Оттогава обаче подобни големи отклонения са открити и в ръкописи от II век. Комфорт дава добро опровержение на аргументите на Търнър и твърди, че датата е средата на II век (125–175 г. сл. Хр.). Папирус p66 е намерен в Египет между Тива и Панополис, близо до Наг Хамади. Смята се, че той е или александрийски ръкопис, или смесица от александрийски и западни типове. Въпреки това той има около 20 различия спрямо четенията, които се срещат във всички западни типове.

Какво е запазено: p66 съдържа Йоан 1:1–6:11; 6:35б–14:26, 29–30; 15:2–26; 16:2–4, 6–7; 16:10–20:20, 22–23; 20:25–21:9, 12, 17. В книгата „Археологията на Новия Завет“ (Финеган), стр. 381, се посочва, че страница 137 е много фрагментарна и съдържа част от Йоан 19:16.

Външен вид: p66 има 78 листа с размери 14,2 на 16,2 сантиметра. На всяка страница има по 15–25 реда, а страниците са номерирани с гръцки букви. Обикновено там, където се появяват думите „кръст“ и „разпъвам“, преписвачът ги е съкращавал, като е изписвал буквите „хи“ и „ро“ една върху друга. Днес p66 се намира в Колони-Женева, Швейцария.

Отличителни черти на папируса „Бодмер II“: Някои виждат докетически наклон в p66.

Йоан1:18 гласи „единородният Бог“, а не „единородният Син“

В Йоан3:13 липсва изразът „Човешкият Син, Който е на небесата“

Йоан7:53-8:11 – това е най-старият съществуващ ръкопис, в който липсва историята за прелюбодейката.

Йоан9:35 казва „Син Божий“ вместо „Син Човешки“

В Йоан 19:5 липсва „И Той им каза: „Ето Човекът““

В: Какво знаем за папируса на Бодмер p72?

Отговор: p72 е написан около 300 г. сл. Хр. Явно е бил частен екземпляр, който някой е поръчал на четирима писари да напишат. Той е подобен на сахидския александрийски тип и има номерация на страниците с гръцки букви.

Какво е запазено: Книгите в ред са: „Рождество на Дева Мария“, апокрифната „Кореспонденция на Павел до коринтяните“, „Единадесетата ода на Соломон“, „Юда“, „Проповедта на Мелит за Пасхата“, „Фрагмент от химн“, „Апологията на Филеас“, Псалом 33, Псалом 34, 1 Петрово и 2 Петрово.

Външен вид: Размерите му са 6 на 5 ¾ инча (15 ¼ на 14,5 см).

В: Какво знаем за Бодмерските папируси 14/15, стр. 75?

О: p75 (Бодмер 14/15) е написан между 175 и 225 г. сл. Хр. Комфорт и Барет посочват около 175 г. сл. Хр. Подобно на p66, Синайския, Ватиканския и Александрийския кодекс, гръцкият текст няма пунктуация, според книгата на Брус Мецгер „Текстуален коментар върху гръцкия Нов Завет“, стр. 167. Въпреки това, изглежда, че пунктуацията е била добавена по-късно в p75 и Синайския манускрипт.

Какво съдържа: p75 съдържа по-голямата част от Евангелията на Лука и Йоан. По-конкретно, то съдържа Лука 3:18–22; 3:33–4:2; 4:34–5:10; 5:37–6:4; 6:10–7:32; 7:35–39, 41–43; 7:46–9:2; 9:4–17:15; 17:19–18:18; 22:4–24:53. Съдържа също Йоан 1:1-11:45, 48-57; 12:3-13:1; 13:8-9; 14:8-29; 15:7-8. (Лука 1:1-3:17 липсва поради загубата на осем листа.) Йоан7:53-8:11 никога не е бил част от него.

Външен вид: p75 има запазени 102 листа (от първоначалните 144), които са с размери 10 ¼ на 5 1/3 инча (26 на 13,5 см). В много, но не във всички случаи, думите „кръст“ и „разпъвам“ са били съкратени с буквите „хи“ и „ро“, написани една върху друга, според книгата „Археологията на Новия Завет“ (Финеган), стр. 382, 383.

Характерни особености на папирусите от Бодмер 14/15: Според книгата „Пълен текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“ (стр. 494–496) преписвачът е имал склонност да пропуска местоимения. В гръцкия език подлогът все пак може да се разбере по окончанията на глаголите. Освен това изглежда, че този професионален християнски преписвач е преписвал текста доста точно. Явно е използвал Деяния 12:20, за да внесе промяна в Лука14:32 , както и да направи няколко други хармонизации.

Статистика за папирусите „Бодмер 14/15“: Според „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“, стр. 496, те са идентични с „Ватиканус“ на 87% (92% съвпадение в Евангелието от Йоан). „Ватиканус“ и папирусите „Бодмер 14/15“ имат 35 значими четения , които са общи само за тези два ръкописа, както и общи правописни грешки.

В: Какво знаем за унциалния манускрипт 0189?

О: Това е най-старият запазен пергаментен ръкопис на Новия Завет, датиран от края на II или началото на III век. Той представлява една фрагментарна страница, съдържаща Деяния 5:3-21. Има номер на страницата (15), изписан с гръцки букви.

В: Какво знаем за Папирус Антинополис 12 (Унциал 0232)?

О: Той е датиран около 300 г. сл. Хр. и съдържа 2 Йоан 1-9. Намерен е в Антинополис, Египет, и има номера на страниците (164 и 165), изписани с гръцки букви.

В: Какво знаем за „Безае Кантабригиенсис“ (наричан още „Кодекс Безае“)?

О: Това е най-старият известен двуезичен ръкопис, с гръцки текст на лявата страница и латински – на дясната. „Безае Кантабригиенсис“ е западен текст, преписан около 450–550 г. сл. Хр. Често се съкращава като „D“ или се нарича унциал 05.

Какво е запазено: В него са запазени по-голямата част от четирите Евангелия и части от Деянията на апостолите. 3 Йоан 11–15 е запазено само на латински. На гръцки са изгубени Матей 1:1–20;6:20 –9:2; 27:2–12; Йоан1:16-3:26 ; Деяния8:29-10:14 ; 21:2–10; 15–18;22:10 –20;22:29 –28:31. В латинската версия липсват Матей 1:1-11; 6:8-8:27; 26:65-27:1; Йоан 1:1-3:16; Деяния 8:20–10:4; 20:31–21:2; 21:7–10; 22:2–10; 22:20–28:31.

Външен вид: Има 510 листа с размери от 25,8 до 26,7 см на 17 до 22,9 см. (Повечето други големи ръкописи са с по-унифицирани размери.) Написан е върху скъп пергамент с кафяво мастило. На всяка страница има по една колона, а в нея – по 33 реда. Между думите няма интервали, а цитатите от Стария Завет не са обозначени. В момента се намира в Лондон, Великобритания.

Преписвачи и коректори: Има девет коректори, живели от VI до XII век.

Отличителни черти на „Безае Кантабригиенсис“: Той съдържа по-дългия вариант на края на Евангелието от Марк. Мецгер казва: „От текстова гледна точка нито един известен ръкопис на Новия Завет не съдържа толкова много отличителни четения, главно свободно добавяне (и понякога пропускане) на думи, изречения и дори събития.“ в „Ръкописи на гръцката Библия“, стр. 89. Брус Мецгер в „Текстуален коментар върху гръцкия Нов Завет“, 2-ро изд. (1971), стр. 356, казва, че „Безае Кантабригиенсис“ е използвал много често гръцката дума „tote“.

Пропуски: 86-те думи, показани по-долу, липсват предимно само в „Безае Кантабригиенсис“.

Мат.5:32 : „и всеки, който се разведе/отхвърли, и се ожени, извършва прелюбодеяние“ липсва в него и в много италически ръкописи, както и в Августин. (6 думи)

Мат.9:34 липсва в „Безае Кантабригиенсис“ и в „Диатесарон“ (12 думи).

Марк3:18 „Лебей“ срещу „Тадей“ в повечето други ръкописи

Лк.12:21 липсва в него: „това е онзи, който събира за себе си, но не е богат пред Бога“ (9 думи)

Лука 22:17-20 липсват части от 19б-20 (приблизително 38 думи)

Липсва Лк 24:12. (21 думи)

Деяния1:26 Вместо „единадесет апостоли“ в него и при Евсевий се чете „дванадесет апостоли“.

Деяния 19:9 съдържа „Тиран от11:00 сутринта до4:00 следобед“ вместо „Тиран“ срещу „някой си Тиран“ (с 6 думи повече)

Допълнения:

Деяния12:23 „изяден от червеи“ срещу добавка, която се среща само в сирийската версия, срещу добавка, която се среща само в Bezae Cantabrigiensis и Italic

Деяния13:43 : Bezae Cantabrigiensis, Italic и някои сирийски преводи добавят 11 думи след „Бог“. (Средноегипетският коптски превод добавя 8 думи след „Бог“.)

Деяния 15:2 „изглеждаше, че Павел и Варнава и някои други от тях ще отидат нагоре“ срещу замяна на израз от 10 думи с израз от 24 думи (6 общи думи) (също италически, някои сирийски, средноегипетски коптски) (не се включват в общите суми)

Деяния15:12 : Заменена е фраза от 10 думи с фраза от 25 думи (2 общи думи) (Само в Bezae Cantabrigiensis, италическия вариант, някои сирийски преводи и средноегипетския коптски вариант)

Деяния15:41 : добавени са 5 думи

Деяния16:39 : израза от 10 думи е заменен с израз от 36 думи (3 общи думи)

Деяния16:35 е заменил израз от 3 думи с израз от 18 думи (2 общи думи)

Деяния16:35 добави 3 думи.

Деяния 19:1 замени израз от 17 думи с израз от 27 думи. Това се среща и в p38 (около 300 г. сл. Хр.), както и в някои сирийски преводи.

Освен в „Безае Кантабригенсис“, това се среща и в някои сирийски преводи (V век).

Въпрос: Какво знаем за Codex Claromontanus?

О: Този ръкопис е написан през VI век и представлява допълнение към „Безае Кантабригиенсис“.

Какво е запазено: Той съдържа голяма част от това, което липсва в „Bezae Cantabrigiensis“. В него са включени всички послания на Павел и Посланието към евреите, с изключение на следните. Римляни 1:1-7, 27-30 и 1 Коринтяни 14:13-22 са изгубени на гръцки, а 1 Коринтяни 14:8-18 и Посланието към евреите 13:21-23 липсват на латински. Гръцкият текст е добре изработен, но латинският превод не е много добър.

Външен вид: Има 533 страници с размери 7 на 9 инча (18 на 23 см). Написано е в една колона върху пергамент.

В: Какво знаем за Византийския лекционар?

О: Византийският лекционар се състои от около 1 761 до 2 209 гръцки ръкописа, които като цяло съвпадат помежду си. Лекционарите са били сборници с четения от Евангелията и Деянията на апостолите. Византийският лекционар не винаги е единороден. В Йоан 8:4, например, в някои версии се казва „казаха Му“, а в други – „казаха, за да Го изкушат“.

Първият запазен византийски лекционар е написан преди 400 г. сл. Хр. Имало е втори преди 500 г. сл. Хр., още 3 преди 600 г. сл. Хр., още 5 преди 700 г. сл. Хр., 22 преди 800 г. сл. Хр., 123 преди 900 г. сл. Хр. и 147 преди 1000 г. сл. Хр. Останалите обхващат периода до 1800 г. сл. Хр., като по-голямата част от тях – около 1 496 – са написани между 1000 г. сл. Хр. и 1400 г. сл. Хр. Вижте „Текстът на Новия Завет: Въведение в критичните издания и в теорията и практиката на съвременната текстова критика“ от Аланд и Аланд, стр. 82, за таблица с лекционарите, подредени по векове.

В: Защо има толкова много малки различия в ръкописите?

О: Първо, няколко алтернативни хипотетични сценария, а след това – предположение за отговора.

1. ПРЕДСТАВЕТЕ СИ: В малка пещера в Израел са открити ръкописи, съдържащи целия Нов Завет. Радиовъглеродното датиране показва, че те датират от 90 г. сл. Хр. +/- 100 години. В края на всеки ръкопис има кратка бележка, в която се казва, че това е оригиналният ръкопис на оригиналния автор.

Бог е Всемогъщ и би могъл да направи нещата да се случат по този начин, ако беше пожелал.

2. ПРЕДСТАВЕТЕ СИ: През последните няколко години са открити стотици пълни ръкописи на книгата „Деяния на апостолите“, датирани между 100 и 300 г. сл. Хр. Няма две, които да си приличат, и нито едно от тях не споделя повече от 20% общо с което и да е друго копие на „Деяния“.

Бог би могъл да допусне Словото Му в Новия Завет да бъде на практика изгубено, ако беше пожелал това.

3. ПРЕДСТАВЕТЕ СИ: Установено е, че през 325 г. сл. Хр. християнските лидери са събрали всички налични екземпляри на Новия Завет и са изгорили повечето от тях. След това са издали „стандартизирана“ версия. Въпреки това няколко ранни екземпляра са оцелели, а свидетелствата на религиозните лидери от преди това относно дължината на различните глави се оказват неудобни за онези, които вярват, че стандартизираната версия е била единствената.

Бог би могъл да направи това да се случи, ако беше пожелал. Ако датата беше преместена напред с около 400 години и заместехте думите „Нов Завет“ с „Коран“, това е, в което бихте трябвало да вярвате, ако бяхте мюсюлманин, изучаващ историята на Корана.

Реалната ситуация е, че разполагаме с толкова много екземпляри на Новия Завет, че няма никакво съмнение относно това, което те казват по всяка християнска доктрина. Имаме толкова много екземпляри, да не говорим за всички цитати и перифрази от авторите на ранната църква, че познаваме цялото значение на Библията. Въпреки това много екземпляри съдържат текстови грешки на преписвачите и ние сме сигурни в около 97% от думите на Новия Завет. От една страна, това е много висок процент. От друга страна, той би могъл да бъде по-висок. Може би урокът, който трябва да извлечем, е, че Бог е бил изключително загрижен за запазването на 100% от смисъла на Новия Завет, но не толкова загрижен за отделните думи.

Нямаме толкова много преписи на Стария Завет, но Исус е потвърдил автентичността на Стария Завет от Своето време и разполагаме с преписи на Стария Завет от онова време.

В: Какви са отличителните черти на арменския превод на Новия Завет?

О: Първият арменски превод е направен през V век сл. Хр. Преди се смяташе, че е дело на епископ Месроб/Месроп (починал през 439 г. сл. Хр.). Сега обаче вярваме, че е дело на Сахак/Сахок Велики (390–439 г. сл. Хр.). Някои смятат, че е преведен от гръцки, но племенникът и ученикът на Месроп твърди, че Сахак го е превел от сирийски. В книгата „Общо въведение в Библията“ (стр. 519–520) се посочва, че арменските ръкописи са били преработени преди VIII век въз основа на гръцки ръкописи, донесени от Константинопол след Ефеския събор. Днес разполагаме само с преработените версии, а най-старите ръкописи са от IX век. Според „Текстуален коментар върху гръцкия Нов Завет“, второ издание, стр. 102, съществуват около 100 арменски ръкописа.

Арменският превод съдържа всички книги от Новия завет и следва както византийската, така и кесарийската група ръкописи. Ето някои от характерните варианти в арменския текст.

Йоан7:53-8:11 Според „Гръцкият Нов Завет“, 4-то издание, стр. 347, някои ранни арменски ръкописи съдържат Йоан7:53-8:11 , а други ранни – не. Стандартният арменски превод съдържа Йоан7:53-8:11 след Йоан21:25 .

Йоан 8:8 „написа на земята“ (повечето други ръкописи) срещу „написа на земята греховете на всеки от тях“ (5 думи). Ръкописите с второто четене са арменските и много по-късни ръкописи, започващи от 9-ти век.

Йоан21:25 Арменският превод (V век) и семейството ръкописи „f1“ добавят тук „7:53 to 8:11 “ вместо след Йоан7:52 . Аланд обаче казва, че това не е Arm, а Arm^mss , което означава, че става дума за древна версия или ранен църковен автор, който се е различавал от редактирания арменски текст.

Рим. 8:1 завършва с „Исус“ срещу „Исус, който не ходи по плът“ срещу „Исус, който не ходи по плът, а според Духа“

В повечето ръкописи фигурира само „Исус“. В книгата „Отговори на 1001 въпроса за Библията“ (стр. 18) се посочва, че сред текстовите критици няма спор по този въпрос; трябва да бъде просто „Исус“.

Втората вариация се среща в арменския текст, в Готическия манускрипт (493–555 г. сл. Хр.) и в Александрийския манускрипт (около 450 г. сл. Хр.).

Третата вариация се среща във Византийския лекционар,

Синайския (коригиран) след 340 г. сл. Хр. и Кларомонтанския (коригиран) от VI век.

Полезност: Арменският превод подкрепя надеждността на Библията от около V век нататък. Въпреки това късната дата ограничава полезността му за установяване на точния гръцки оригинал.

В: Какви са отличителните черти на готския превод на Новия Завет?

Отговор: Готическата Библия е преведена от Улфилас (или от някой, работил с него) около 350 г. сл. Хр. Готите са били мощен, войнствен народ. Тези конкретни готи, наричани мезо-готи, се бяха заселили в Мезия още през 250 г. сл. Хр. и под водачеството на своя вожд Фритигерн победиха римския император Валент близо до Адрианопол през 378 г. сл. Хр. Екземпляр от готската Библия се намира днес в Упсала, Швеция, като повече от половината от Евангелията са запазени. Улфилас, гот, говорещ гръцки, беше вторият епископ на готите и арианин. Въпреки това преводът му беше добре направен. Единствената особеност, която открих, е в Римляни 8:1, където текстът е същият като в арменския превод и в „Александринус“.

Важно е да се отбележи, че Улфилас е бил ариански еретик. Става дума за човек, чието богословие е било осъдено на Никейския събор и който не е имал никаква причина да възвеличава Христос или да следва православните християни. Освен това, тъй като текстът е на готски език, християните, говорещи гръцки и латински, не биха могли да го преписват или редактират, тъй като не знаеха готски. И все пак неговият готски превод е толкова обективен, че от превода е невъзможно да се разбере, че не е направен от православен християнин. На онези, които биха казали, че Библията е била подправена от християни, преследващи свои цели по богословие, отговорът е Улфилас и обективността на готския превод.

Ръкописи: Съхранени са 5 готски ръкописа. Кодекс Аргентеус е от около 520 г. сл. Хр.

Точност: Що се отнася до текстовите варианти, готският превод има много малко. В „Общо въведение в Библията“ (стр. 518–519) се казва: „Преводът следва стриктно, почти буквално, гръцкия текст от византийския тип и не дава много информация на текстовия критик.“ Днес ние разполагаме с пет фрагментарни копия на готския превод, датирани от 493–555 г. сл. Хр., включително една готско-латинска версия.

В книгата „Текстът на Стария завет“ (от Ернст Вюртвайн), стр. 206, се казва: „По правило тя [готската версия] се цитира само мимоходом, тъй като общият характер на нейната текстова основа е доста точно известен; за своя превод Вулфилас [Улфилас] е използвал ръкопис на късновизантийския текст, който се различава малко от това, което намираме в гръцкия ръкопис.“

В: Какво знаем за „Диатесарон“?

О: „Диатесарон“ (ок. 172 г. сл. Хр.) на английски означава „чрез [четирите]“. Това е хармония на евангелията, която Татиан е написал на сирийски или на гръцки. Татиан е живял от 110 до 177 г. сл. Хр. Той е бил асирийски християнин, който е учил при Юстин Мъченик (починал през 165 г. сл. Хр.). За съжаление, по-късно Татиан се превърна в еретик, присъединявайки се към енкратитите.

Енкратитите (което означава „господари на себе си“) са били аскет (и вегетариански) гностически култ, възникнал около 166 г. сл. Хр. В своя „Диатесарон“ Татиан не е включил стиховете, показващи, че Исус е бил човек. По този начин той е пропуснал родословията и други стихове. „Диатесарон“ цитира около 79% от четирите евангелия.

Най-ранният запазен фрагмент от „Диатесарон“ е единственият, запазен на гръцки език. Той е бил използван в град Дура-Европос на река Ефрат, преди персите да разрушат града през 256 г. сл. Хр. Разполагаме с едно сирийско копие и три арабски копия, най-ранното от които е от VI век. През 1957 г. археолозите откриха коментар върху „Диатесарон“, написан от Ефрем Сир (375 г. сл. Хр.). Освен гностиците, „Диатесарон“ е бил харесван само от някои представители на сирийската църква. Един сирийски епископ е наредил унищожаването на стотици копия, поради което днес са запазени само няколко.

Предпазливост при позоваване на „Диатесарон“: Поради късната дата на малкото запазени екземпляри „Диатесарон“ не е особено полезен източник за определяне на точната формулировка на Евангелията. Освен това по-голямата част от текста е запазена на арабски, а арабските времена са по-неточни от гръцките.

Голямата стойност на това еретично свидетелство: Въпреки това дори „Диатесарон“ е много полезен източник в друго отношение. От една страна, имаме гностически еретик, който не се колебае да пропусне от своята хармония цели пасажи, които не му подхождат, а именно пасажите, които подчертават човешката природа на Исус. Вероятно това е било счетено за по-приемливо, тъй като той не просто е преписвал едно Евангелие, а е създавал хармония от всички тях и не е добавял никакъв материал. От друга страна, 79% от Евангелията, които Татиан е цитирал, са се запазили като самостоятелно произведение. Когато разгледаме това произведение, виждаме много близко съответствие с гръцките писания, запазени днес.

Татиан, еретикът, на когото не му е пречело да пропуска цели пасажи, би могъл да има мотив да включи евентуалните значителни различия, които според твърденията са съществували в разказите за Исус. И все пак това, което е написано в „Диатесарон“, са просто цитати от четирите евангелия, минус около 20%, които подчертават човешката същност на Исус.

Основните разлики са незначителни, но все пак може да се види как аскетичните възгледи на Татиан са им придали свой оттенък. Там се казва, че Йоан Кръстител е ял мляко и мед вместо скакалци и див мед, а не се споменава нищо за брака на Мария и Йосиф.

Подробности: Ето кои части от стиховете липсват във всяка глава на „Диатесарон“. Тези цифри са изчислени въз основа на „Ante-Nicene Fathers“, том 9, стр. 34–138, а някои – от книгата на Мецгер „A Textual Commentary on the Greek New Testament“.