< Въпрос за Библията от Посланието до филипяните
В: Каква е основната идея на Посланието до филипяните?
Отговор: Една важна тема в Посланието до филипяните е радостта, тъй като думата „радост“ се среща 16 пъти. Това не е просто радост при благоприятни обстоятелства, която човек изпитва само когато всичко върви добре. Това е „радост при всякакви обстоятелства“ – радост в затвора, при животозастрашаваща болест, при външна съпротива и при триумфи в личния живот. Посланието до филипяните също така откровено разглежда темата за „крадците на радостта“.
Обстоятелствата не бива да намаляват нашата радост (Филипяни1:12 , 15–18). Ако някой събрат по вяра ви каже, че се справя доста добре при тези обстоятелства, попитайте го какво прави, за да живее при тези обстоятелства.
Хората не трябва да ни отнемат радостта, както показват Филипяни 2:2-4,14,21 и Филипяни 3:2-7.
Вещите или липсата им не трябва да ни отнемат радостта. Филипяни3:19 и4:11 -12 казват, че радостта ни трябва да бъде постоянна, независимо от това, което имаме. Също така, не мислете, че ще бъдете по-щастливи, ако имате повече вещи.
Тревогите не трябва да ни отнемат радостта, а по-скоро да ни подтикват към молитва, както показва Филипяни 4:6-7.
Разногласията, дори сред вярващите, не трябва да ни отнемат радостта, както показва Филипяни 4:2-3.
Както се казва в „New Geneva Study Bible“ на стр. 1873: „Посланието до филипяните е изпълнено с радост и благодарност за начина, по който Бог продължава Своето спасително дело сред филипяните, и за специалната връзка, която съществува между Павел и неговите читатели.“
„NIV Study Bible“ (стр. 1801) посочва, че основната цел на Павел е била да благодари на филипяните. Той също така е искал да докладва за собственото си положение, да насърчи филипяните в преследванията, да им напомни за смирението и единството, да похвали Тимотей и Епафродит и да ги предупреди за юдаистите и разпусниците.
В: Посланието до филипяните може да бъде наречено „посланието на радостта“, защото радостта на Павел за Бога, за филипяните и за Евангелието е била преизпълнена. Как да подхранваме топлината и радостта в нашия живот днес?
Отговор: Павел би могъл да се оплаква от затвора си, от здравето си след побоя или от други нещастия. Вместо това обаче Павел избра да се съсредоточи върху Бога и върху хората около себе си. Филипяните и другите църкви често бяха в мислите му. Дори когато беше в затвора, Павел знаеше, че Бог все още е на Своя престол и че един ден Павел ще отиде да бъде с Христос на небето. Павел не знаеше кога ще отиде на небето, но от друга страна, Павел не трябваше да знае. Павел имаше цел в живота, по-голяма от самия него. Имате ли цел в живота, по-голяма от вас самите?
В: В Филипяни 1 какво знаем за град Филипи?
Отговор: Филипи първоначално се е наричал „Кренидес“, което означава „извори“. Филип Македонски, отецът на Александър, го е превзел през 356 г. пр. Хр. и го е преименувал на свое име. Наблизо е имало златни мини. През 42 г. пр. Хр. Марк Антоний и Октавиан победиха Брут и Касий при Филипи. Марк Антоний имаше римски войници, които живееха там. През 30 г. пр. Хр. Октавиан (император Август) нареди на някои хора от Италия да се преселят във Филипи, като запазиха правата си като римски граждани, включително това да не плащат толкова високи данъци и да могат да наричат новата си земя част от италианска територия. Според „The Expositor’s Bible Commentary“, том 9, стр. 460, там е имало известна медицинска школа. Павел е основал църквата там през 50 г. сл. Хр. Той се е върнал там по време на третото си мисионерско пътуване през 55–56 г. сл. Хр. Павел вероятно е написал Посланието до филипяните около 60–61 г. сл. Хр., което означава, че църквата е била на около десет години.
Тъй като във Филипи е имало твърде малко евреи, за да се сформира синагога, Павел не цитира Стария Завет в Посланието до филипяните, както прави в Посланието до римляните, 1 и 2 Коринтяни, Галатяни и Ефесяни.
В: В Филипяни 1:1, 1 Коринтяни 1:1, Колосяни 1:1, 1 Солунци 1:1 и 2 Солунци 1:1 – тези книги ли са от различни автори, както се твърди, или са само от Павел?
Отговор: Тъй като едно писмо от екип може да бъде съставено само от един човек, Павел вероятно е бил единственият автор. Вижте обсъждането на Филипяни 3 за повече информация относно това, че Павел е авторът на цялото послание до филипяните.
В: В Филипяни 1:1 използването на термина „Епископ/надзирател“ показва ли, че писмата на Павел са написани по-късно, както твърдят някои?
О: Не, защото общността в Кумран, където са били открити свитъците от Мъртво море, още преди Христа е имала длъжността „Епископ/надзирател“. В Деяния 20:28 Павел се обръща към епископите на Ефес. 1 Петрово 5:2 също се отнася към епископите/надзирателите.
В: В Филипяни 1:1 и Колосяни 1:2 към кого се обръща Павел, когато говори за „светиите“? Могат ли обикновените християни да пренебрегнат тези книги?
Отговор: Библейското използване на „светии“ или „осветени“ означава всички вярващи.
В: В Филипяни 1:4, Римляни 1:9 и 2 Тимотей 1:3 Павел наистина ли се молеше за хората без прекъсване и във всяка своя молитва?
Отговор: Вероятно той се е молил за Божия народ във всяка молитва за тях, което е точно това, което се има предвид.
В: В Филипяни 1:5 как точно филипяните са били съработници на Павел в Евангелието?
Отговор: Гръцката дума за „съучастник“ тук, „коинония“, е термин от бизнес сферата. Писанието не казва изрично как са били съучастници, но тъй като бизнес партньорът участва с финансови средства, време и ползи, Писанието подсказва три неща:
Финансови дарения: Град Филипи се намираше в Македония, а македонските църкви бяха много щедри, според 2 Коринтяни 8:1-5. Павел казва, че именно филиппийската църква е подкрепяла Павел отново и отново във Филипяни 4:15-18.
Време и хора: Епафродит, Еводия, Синтихе, Сизиг, Климент и други се присъединиха към служението с Павел във Филипяни 2:25; 4:2-3.
Награди: Филипяните, подобно на Павел, можеха да очакват своето гражданство в небесата и бъдещото си преображение (Филипяни 3:20-21). Освен това Павел считаше вярващите от Филипи за част от своята награда, своя венец в небесата (Филипяни 4:1).
Въпрос: В Филипяни 1:7 трябва ли да се чете „затворен в затвора“ (Уилямс) или „окован“?
Отговор: Гръцката дума тук, desmos, означава връзка, окова, верига за затворник или дори сухожилие на тялото. Така че по-точният превод е „верига“ или „окова“, но гръцкият текст не уточнява от какъв материал е тя. Въпреки това в древния свят металните вериги за затворници са били често срещани. „Буквалният превод“ на Грийн казва „окови“, а BSB казва „вериги“.
В: В Филипяни 1:11 какво точно означава „плодът на правдата“?
О: Това е необичаен израз. Освен в Амос6:12 , единствените подобни изрази се срещат в Посланието към Евреите12:11 , където се говори за „жътва на правдата“, и в Посланието на Яков3:18 , където се говори за „плод на правдата“. Плодът на правдата има поне три аспекта.
Вътрешен характер: Праведният живот помага за израстването на праведно сърце. Плодовете на Духа са изброени в Галатяни 5:22-23.
Външни резултати: Плодът на правдата, разбира се, включва праведни дела и липса на нечестиви постъпки, но той носи и повече ползи от това. Той включва освобождаване от страха, че някой ще разкрие какво си направил или не си направил, и помага за изграждането на доверие и близки приятелства с другите. Ако живеем като деца на светлината (Ефесяни 5:8), не е нужно да се тревожим за светлината, която озарява живота ни.
Слава на Бога: Праведното сърце и праведните дела на вярващия угождават на Бога и Го прославят. Независимо от миналото ни, независимо от изкушенията, с които се сблъскваме днес, и независимо от тревогите ни за бъдещето, нашата праведност е свидетелство, което ангелите, демоните и Бог могат да видят. Нашата праведност не бива да се превърне в капан за нас, като надува гордостта ни или като ни кара да мислим, че заслужаваме нещо за Спасението. Но осъзнаването, че угождаваме на Бога, трябва да ни бъде насърчение.
Въпрос: Как в Филипяни 1:14 фактът, че Павел е бил хвърлен в затвора, е насърчил другите християни?
Отговор: Павел не каза, че те просто са били насърчени, нито че добрите християни са се радвали да видят Павел да страда. По-скоро те бяха насърчени да проповядват Божието слово по-смело и безстрашно. Много пъти християните не виждат спешност да изпълнят своята роля в разпространяването на Евангелието, когато наоколо има някой друг, който да свърши добра работа.
Въпрос: В Филипяни 1:15-18 как е добре хората да проповядват Христос от завист и съперничество, а не искрено?
О: Проповядването с погрешни мотиви не е толкова добро, колкото проповядването с правилни мотиви. Това е християнско служение на Бога в силата на плътта. Но истинското Евангелие, проповядвано правилно, макар и с погрешни мотиви, е по-добре, отколкото да не се проповядва изобщо.
В: В Филипяни 1:20 защо Павел се тревожи да не се посрами?
Отговор: Павел казваше, че се надяваше, че смелостта и храбростта му няма да го подведат, когато претърпи страдания и евентуално смърт за Христа.
В: В Филипяни 1:21 как е вярно, че „да живея е Христос, а да умра е печалба“?
О: Павел отбелязваше, че се намира в ситуация, в която печели във всеки случай. Ако умре, ще спечели, като отиде в небето и види Исус. Както показва 2 Коринтяни 5:8, да бъдеш далеч от тялото означава да си у дома при Господа.
Обаче, ако Павел остане жив на тази земя, той пак ще може да продължи плодотворното си служение и да помага на другите, както показват Филипяни 1:22-24 и Римляни 1:11-12.
В: В Филипяни1:23 , какво точно означава думата „отпътувам“?
Отговор: Тази гръцка дума е била използвана от моряците за отплаване. Смъртта на християнина може да се разглежда като „отплаване“ към дома. Тази дума е била използвана и от земеделците за развързване на вола от ярема. Когато умрат, християните се освобождават от труда и борбите си на земята.
В: В Филипяни 1:27 как вярващият живее „достойно за Евангелието“ в сравнение с това, когато не го прави?
О: Исус плати пълната цена за нашите грехове, но някои християни са започнали да живеят така, сякаш все още са в греховете си. В крайна сметка те ще се посрамят. Ако всички знаеха, че сте християнин, и всички знаеха какво правите, бихте ли били доволни от вашето свидетелство?
В: В Филипяни 2:3-4, като християни, по какъв начин можем да покажем, че считаме другите за по-важни от себе си?
О: Първо, можете да правите малки неща, като да изчаквате другите, да забавите крачката си, за да вървите в същия ритъм като останалите, и да държите вратата отворена за другите. Няма значение дали сте момче, което държи вратата отворена за момиче, или момиче, което държи вратата отворена за момче – всички сме едно в Христос.
По-важни са други неща, като например да слушате другите, да не ги прекъсвате и да се концентрирате върху това, което казват, за да запомните думите им.
Освен това можете да правите по-големи, жертвени неща, като например да отстъпите мястото си за тях и да споделите с тях времето и парите си. Возете ги, ако имат нужда от това.
В едно идеално общество хората трябва да бъдат приятели с другите и да се виждат с тях, независимо от тяхната култура, раса или етнически произход, финансово състояние, пари или, сред тийнейджърите, „готиността“. Но не забравяйте, че все още не живеем в идеално общество, защото все още не сме в небето. Но като демонстрация на предвкусване на небето и любовта, която изпитваме един към друг сега, бъдете с тях, седнете с тях и нека другите видят, че сте с тях. Когато отидете на събиране, никога не трябва да се притеснявате, че нямате с кого да седнете. По-скоро трябва да търсите хората, които са сами или с които другите може би не искат да седнат, и да положите усилие да седнете с тях и да ги опознаете.
Помнете, че Исус каза, че всеки, който иска да бъде велик сред тях, трябва да бъде слуга (Матей 20:26 и Марк 10:43).
В: В Филипяни 2:6, тъй като Христос имаше Божия образ, как е възможно Христос да е Самият Бог?
Отговор: Думата „облик“ означава също и „същност“. Филипяни2:10 е парафраза на Исая 45:23, с тази разлика, че Исая се отнася до Яхве.
Исус не е Бог Отец, но като част от Троицата, Исус е нашият Бог (Йоан20:28 ), нарича се Бог (Евреи 1:9) и се почита като Бог (Евреи 1:6). Той притежава пълнотата на Бога (Колосяни 1:19; 2:9), от която Исус трябваше със собствената Си сила да се лиши.
Въпрос: В Филипяни 2:6-9 как точно Христос се лиши от Себе Си?
О: Един земен принц може да свали бижутата си и царските си одежди, да се облече като просяк и да излезе по улиците. Принцът обаче, дори и без атрибутите си, си остава принц.
Този стих конкретно казва само, че Христос доброволно се смири и направи необходимото, за да стане човек, но не казва как. В Йоан 17:5 Христос помоли Отец да Му възстанови славата, която е имал преди създаването на света. Исус все още беше Бог, докато беше на земята (Евреи 1:8-9; Йоан 1:1 + Евреи 13:8) и заслужаваше същата чест и поклонение (Йоан5:22 -23;9:39 ).
В книгата „The Complete Book of Bible Answers“ (стр. 101–102) се казва, че Христос не е „отказал“ никакви божествени атрибути, а просто е „доброволно се е въздържал“ от използването на някои от тях. Други християни не са съгласни и твърдят, че Христос е „отказал“ някои от второстепенните божествени атрибути, но не по начин, който да превърне Исус в нещо различно от Бог. Така или иначе, фактът остава, че Той е бил едновременно Бог и човек. Книгата „Now That’s a Good Question“ (стр. 42–43) представя кратка история на богословието за този въпрос и подчертава, че Бог Синът никога не е преставал да бъде Бог. Книгата „When Critics Ask“ (стр. 481) също посочва, че Исус все още е бил Бог, но се е лишил от правата Си като божество.
В: В Филипяни 2:6–11 става ли дума за раннохристиянски химн, вместо да е написан първоначално от Павел?
Отговор: Макар да няма външни доказателства, че това е раннохристиянски химн, поетичният ритъм наистина подсказва това. Независимо дали Павел е авторът или „ “ е преписал текста от някакъв химн, той все пак е записан в Посланието до филипяните под ръководството на Павел.
В книгата „Християнско богословие“ на Милард Дж. Ериксон, стр. 689, се казва, че мнението, че това е бил арамейски химн, се дължи на Ернст Лохмайер. Ериксон обаче посочва, че няма единодушие относно това как да се раздели пасажът на строфи (за разлика от Псалмите). Дали това е химн или не, не засяга неговото значение, защото „тълкуването не може да се определя от формата“.
В: Защо във Филипяни 2:10 всяко коляно ще се преклони пред Исус?
Отговор: Това е мисъл, много подобна на тази в Исая 45:23-24, където Бог се кълне, че всяко коляно ще се преклони пред ГОСПОДА. Исус не е просто надеждата на света; Той е единствената надежда на целия свят. Това вероятно ще се случи по време на Съда на Великия бял престол. Този стих също показва, че до момента, в който това се случи, всеки ще е чул Евангелието.
В: В Филипяни 2:12 защо Павел прави разграничение между послушанието в негово присъствие и послушанието в негово отсъствие?
Отговор: Тогава, както и сега, някои хора се подчиняват добре само когато техният лидер или шеф ги наблюдава. Павел ги похвалява за постоянството им в доброто подчинение, независимо дали Павел е бил там или не. Някой някога е казал, че „характерът“ е това, което си, когато никой не те гледа. Разбира се, Бог винаги гледа.
Един мой приятел от континентален Китай дълго и задълбочено размишляваше върху следното, преди да стане християнин. Ако нямаше Бог, защо да не се възползваш от всяка възможност, когато никой не те наблюдава? За съжаление, опасявам се, че и други са размишлявали върху този въпрос, повярвали са, че няма Бог, и… е, честите финансови измами и високите нива на престъпност говорят сами за себе си.
В: В Филипяни 2:12 се казва, че сме спасени по Благодат чрез вяра; как тогава изработваме собственото си спасение?
Отговор: Ние не се спасяваме чрез собствените си дела. Въпреки това плодът, или проявлението на нашето спасение, е съчетание от нашите усилия и Божието действие в нас. Вижте обсъждането на Ефесяни 2:5-8 и Яков 2:14-25.
В: В Филипяни 2:14, наистина ли никога не трябва да роптаем или да се оплакваме за нищо?
О: Както Павел предлага във Филипяни 4:9, трябва да следваме примера на Павел. Павел никога не роптаеше, не се оплакваше и не се занимаваше с безполезни мрънкания. Понякога обаче Павел категорично посочваше недостатъците, за да покаже на хората как трябва да се променят.
В: Как бихте посъветвали християнин, който винаги е негативен и много се оплаква, според Филипяни 2:14?
Отговор: Тук трябва да се обърне внимание на два различни аспекта: ума и сърцето му.
Ум: Много е вероятно той да не осъзнава, че е негативен и че се оплаква много. Едно предложение е първо да седнете с него и да му обясните, че това поведение, за което той може би не подозира, не е по Христовия образ. Насърчете го да се ангажира да се промени. Кажете му, че го подкрепяте в тази му победа. Кажете му, че когато все пак допусне грешка и изрече нещо, което не би трябвало, ще му напомните – не за да го осъдите, а просто за да го направите съпричастен, така че да се научи да спре да прави това, което в момента може би му е станало втора природа.
Сърце: Възможно е да продължават да казват депресиращи неща, защото не изпитват много радост в себе си. Покажете им радостта, която могат да имат в Господа, и ги насърчете да се съсредоточат върху нея, както показва Филипяни 4:7-9.
В: В Филипяни 2:15 как християните блестят „като светлини в света“?
Отговор: На земята нашата праведност и характер блестят на фона на мрака на обществото. В небето мъдрите ще блестят като небесата, а онези, които водят мнозина към истината, ще блестят като звезди за вечни векове, според Даниил 12:3.
В: В Филипяни 2:15-16 как и за кого трябва да блестят християните?
О: Както звездата блести, независимо от публиката, така и ние трябва да показваме характера си, независимо кой на земята ни наблюдава. Но Бог винаги ни наблюдава, а ангелите и демоните вероятно също ни наблюдават. Затова излезте и правете това, което ви се иска. Просто не забравяйте кой ви наблюдава и пред кого ще трябва да дадете отчет.
В: В Филипяни 2:19, тъй като Павел имаше радостта на Господа, каква роля има това за насърчаването на другите?
О: Радостта е нещо, което е най-добре да се споделя, а не да се пази за себе си. Но дори и да не разбираме причината, Бог ни заповядва да насърчаваме другите в Римляни 1:12; Филипяни 2:19; 1 Солунци 5:11,14; и Евреи 3:13. Ранните християни ни дават примери за взаимно насърчаване в Деяния 15:31-32; 16:40; 18:27; 20:2.
В: В Филипяни 2:20-21, тъй като всички търсеха своето добро, а не това на Исус, защо Павел благодари на Бога за тях във Филипяни 1:3?
Отговор: Той не знаеше други кандидати за своя екип, които да проявяват такава загриженост за другите, каквато имаше Тимотей. Всеки до известна степен има грехове на егоизъм, но въпреки нашите недостатъци и грехове, все пак можем да благодарим на Бога един за друг, колкото и несъвършени да сме.
В: В Филипяни 2:21, могат ли истинските християни все пак да бъдат егоцентрични?
О: За съжаление, да. Трябва да бъдем насочени към Бога, като същевременно признаваме, че Бог иска да се грижим и за нашите нужди. Въпреки това, точно както християните могат да забравят, че са били очистени от миналите си грехове (2 Петрово 1:9), така и понякога те все още са грешни и егоцентрични.
В: В Филипяни 2:21 какво означава да си егоцентричен и как можем да избегнем това?
О: В песента „Material Girl“ героинята не се интересува от нищо и никого, освен от парите. Има много „материалистични момичета“ навън, но има и много „материалистични момчета“. Но ние, като християни, сме точно обратното на това. Ние осъзнаваме, че парите са само временни, а единствените вечни неща на земята са Божието Слово и душите на хората. Не става въпрос да се пренебрегваме постоянно, а по-скоро да гледаме толкова много към Бога и към другите, че дори да не се вглеждаме често в себе си.
В Филипяни 2:21 нещо, което вероятно е било неволно, е, че Павел беше толкова радостен за Тимотей, толкова загрижен за филипяните и толкова облекчен, че Епафродит все още е жив. Ако някой беше напомнил на Павел, че самият той се намира в тъмна тъмница, вероятно изправен пред екзекуция, Павел може би щеше да каже: „О, да, почти бях забравил за това!“
Молете се за другите.
В: В Филипяни 2:21, как можем / как работим с християни, които са егоцентрични?
Отговор: Нужно ни е търпение. Много хора, когато за първи път дойдат при Христос, все още са силно егоцентрични. Вместо да ги осъждаме, трябва да осъзнаем, че Бог все още не е приключил с тях. Но може би Бог би могъл да ни използва, както и нашия пример, за да им помогне да станат Христоцентрични, вместо егоцентрични. Ако сърцето на човек постоянно търси Божиите желания и е фокусирано върху това да обича другите, тогава фокусът му върху себе си ще намалее.
В: В Филипяни 2:25 какво е значимото за Епафродит тук?
Отговор: Епафродит не е бил наричан църковен лидер, пресвитер или дякон. Единственото му звание в църквата е било „един от вас“ в Колосяни 4:12. Човек не е трябвало да бъде лидер, за да дойде с жертвоготовност и да помогне на другите.
Между другото, името Епафродит беше често срещано; секретарят на Нерон, а по-късно и на Домициан, също се казваше Епафродит.
Въпрос: В Филипяни 2:25, тъй като Павел можеше да изцелява, защо не можа да изцели Епафродит, който почти умря?
Отговор: Павел не е имал властта да лекува по свое усмотрение: само Бог има властта да лекува. Въпреки това Павел често е бил инструмент за изцеление. Но Бог, Който може да прави нещата както пожелае, е избрал да не изцели Епафродит веднага. Всъщност самият Павел е бил болен, когато е говорил на галатяните.
В: В Филипяни2:27 –28, защо Павел беше тревожен, след като в Филипяни 4:6–7 той казва да не се тревожим за нищо?
Отговор: Павел никога не е твърдял, че е безгрешен и съвършен, и в Филипяни 2:27–28 той искрено изразява собствените си чувства. Ние трябва да следваме примера на Павел само дотолкова, доколкото той следва Христос (1 Коринтяни 11:1). Но както Павел е открил, ако тревогата е твоята болест, тогава молитвата към Бога е твоето лекарство.
Гръцката дума за „тревожа“ във Филипяни2:20 (merimnao) се използва деветнадесет пъти в Новия Завет. Павел я използва четири пъти в положителен смисъл (1 Коринтяни7:32 , 34;12:25 ; Филипяни2:20 ). Във всички останали случаи (Матей6:25 , 27, 28, 31, 34; Лука10:41 ) и т.н. тя се използва в отрицателен смисъл.
В: Защо в Филипяни 2:27–28 Павел се тревожеше за тежкото заболяване на Епафродит, след като в Филипяни1:21 –23 той казва, че да живее в Христос и да умре е печалба?
Отговор: Павел не се тревожеше за себе си, а за Епафродит. Вижте също и предишния въпрос.
В: В Филипяни 2:29, разбира се, се очаква от нас да почитаме Бога, но как трябва да почитаме и примерните вярващи за тяхното служение?
О: Има погрешни и правилни начини.
Погрешните начини включват поставянето им на пиедестал и почитането им като примери за съвършени вярващи. Но какво се случва, когато новоповярвалите открият, че те не са съвършени? Дори вярващ, толкова добър като апостол Петър, сгреши в Галатяни 2:11-14 и трябваше да бъде публично изобличен от Павел. Петър беше почитан като апостол, преди това да се случи. Но още по-важно е, че Петър продължи да бъде почитан като апостол и след като се случиха лицемерието му, изобличаването му и предполагаемото му Покаяние. Друг погрешен начин е да имате нагласата или да внушавате, че църквата не би могла да се справи без тях, или да основавате вярата си отчасти на тях, а не само на Бога.
Правилните начини включват да ги насърчаваме насаме, публично да ги посочваме за похвала като добър пример (макар и несъвършен) и да насърчаваме другите да се учат от тях.
В: В Филипяни 2:29 какви са границите на почитането на другите за тяхното служение?
Отговор: Първо нека погледнем към Исус. Правилно казваме, че Исус е бил от съществено значение за нашето изкупление, Той е нашият посредник, молим се, като Го молим за помощ, пеем хваления за Него и Го обожаваме и прославяме в поклонението. Но когато римокатолиците правят същото спрямо Мария, с какво се различава това от поклонението, освен че думата „поклонение“ е заменена с „почитание“? Нищо от тези неща не се споменава в Библията по отношение на никое човешко същество, освен Исус.
Но можем да почитаме и да се възхищаваме на Мария и на други вярващи (живеещи на земята и в небето), можем да наричаме Мария „благословена“ според Лука 1:48 и можем да разказваме на другите за добрите им дела. Но внимавайте да не отдавате поклонение на тях там, където трябва да бъдем посветени единствено на Бога, както казва 2 Коринтяни 11:2-3. „Аз ревнувам за вас с божествена ревност. Защото ви обещах на един съпруг, за да ви представя като чиста девица на Христос. (3) Страхувам се обаче, че както Ева беше измамена от лукавството на змията, така и вашите умове могат да бъдат отклонени от вашата проста и чиста преданост към Христос.“ (BSB)
В: Защо в Филипяни 2:30 Павел изглежда негативно настроен към филипяните, като казва: „за да компенсирате недостига си в служението към мен“?
Отговор: Добре е да бъдем откровени, което включва да не предпазваме хората от положителни или отрицателни неща. Това обаче не е непременно отрицателно. Павел беше изключително благодарен, че са изпратили Епафродит да му помогне, и посочи, че знае, че Епафродит е там, за да му окаже помощта, която те не са могли да му окажат лично.
В: В Филипяни 3:1 има ли промяна в стила на писане, която да сочи за второ писмо от втори автор?
О: Не. Това беше предположение на формалната критика, която днес е напълно дискредитирана. Преди да отговорим на въпроса, нека първо отбележим един факт, който не се използва в отговора.
В Филипяни 1:1 се казва, че Посланието до филипяните е написано от Павел и Тимотей. Въпреки че Павел би могъл да напише едната част, а Тимотей – другата, промяната в стила не е толкова голяма, че да подсказва това. Павел вероятно е бил единственият автор.
Отговорът: Няма абсолютно никакви доказателства за различен автор, освен промяната в стила. Преходът от насърчение към изобличение може да се дължи на комбинация от четири причини.
1. Древният стил на писане на писма не е изисквал преходни части в такава степен, каквато се изисква за съвременните официални документи.
2. Резката промяна се дължи на смяна на темата.
3. Възможно е Павел да е бил прекъснат по време на писането на това място. (Лайтфут пръв предложи тази хипотеза.)
4. Гръцката дума тук може да означава „накрая“, „освен това“, „още“, „в допълнение“ или „а що се отнася до останалото“. В 1 Солунци 4:1 се използва същата дума по същия начин.
В „The Expositor’s Bible Commentary“, том 11, стр. 96–97, 137–138 се казва, че никой никога не е поставял под съмнение единството на Посланието до филипяните, докато не се появиха Ф. К. Баур (1792–1860) и либералната Тюбингенска школа в Германия през XIX век, и че тезата за множествения автор на Посланието до филипяните никога не е била широко приета.
В: Защо Павел набляга на радостта в Филипяни 3:1?
Отговор: Писанието не го казва изрично, но можем да видим четири причини.
Да погледнем отвъд обстоятелствата: Филипяните може би са били разочаровани, че Павел е в затвора. Павел искаше те да бъдат радостни и да гледат към Бога, а не към него.
Нормално за християнския живот: Животът на християнина трябва да бъде изпълнен с радост, независимо от обстоятелствата.
За сила: В Неемия 8:10 и следващите стихове се казва: „Радостта от Господа е вашата сила.“ Като осъзнаваме и се радваме на връзката си с Бога, можем да имаме постоянство да се изправим пред изпитанията и изкушенията на света и да не се поддаваме на успеха в този свят.
За да насърчаваме другите да вървят напред с Христос: Трудно е да бъдеш светлина за другите, когато самият ти си мрачен и потиснат.
Въпрос: Защо в Филипяни 3:2 Павел нарича някои юдаисти „кучета“, след като в Матей 7:1-5 се казва, че не трябва да съдим другите?
Отговор: Павел не съдеше тяхното вечно състояние (отхвърлени или избрани), но наричането им с това име беше сурово изобличение на хора, които приличаха на това, което той самият някога беше. Евреите понякога наричаха езичниците „кучета“. Тук Павел обръщаше ситуацията срещу тях.
В гръцкия език има две думи за „куче“: „kynarion“ означава домашно куче или домашен любимец, а „kuon“ – думата, използвана тук – означава улично куче или куче от улицата.
В: В Филипяни 3:4-11 как притежаването на естествено предимство може да се превърне в недостатък?
О: Павел спомена два вида предимства: предимствата по рождение и предимствата, придобити чрез упорит труд. Дали те са нещо добро или лошо зависи както от това, за какво ги използваш, така и от начина, по който ги използваш. Всичко зависи от увереността в плътта. Смятате ли тези предимства за свои собствени или за нещо, на което имате право, или ги разглеждате като Божии дарове, дадени ни назаем, за да ги използваме за Негова слава? Използвате ли ги по начина, по който Бог би искал, или поемате морални или етични преки пътища, за да постигнете своите цели или това, което смятате, че са Божиите цели за вас? Ако наистина не можете да постигнете целите си, без да съгрешите, тогава Бог не би искал да имате тази цел.
Филипяни 3:7 е наричан „великото отречение“. Павел изброява някои от своите природни предимства и казва, че те са безценни в сравнение с познаването на Христос. Трябва да се запитаме доколко се опитваме да разчитаме на нашите предимства, вместо да разчитаме на Бога. Ако едно природно предимство замества нашата зависимост от Бога, тогава то е пречка.
Вижте „The Expositor’s Bible Commentary“, том 11, стр. 140, „The Bible Knowledge Commentary: New Testament“, стр. 660, и „The Believer’s Bible Commentary“, стр. 1971 за повече информация.
В: В Филипяни 3:7-8, какви права имаме като християни?
Отговор: На нас ни е дадено правото да бъдем деца на Бога. Всичко, което правим или не правим по отношение на нашите права, се основава на това. Първо, ето някои строги правила, а след това – общи насоки за това как да защитаваме правата си, в сравнение с това да поднасяме и другата си страна.
Твърди правила
1. Фактът, че имаме право, не означава, че трябва да го упражняваме. Павел избра да не упражнява правото си да взема пари за проповядване на словото (1 Коринтяни 9:6) или да има вярваща съпруга (1 Коринтяни 9:5).
2. Понякога упражняването на политически права е допустимо, както направи Павел във Филипи (Деяния16:37 –40), за да избегне бичуване (Деяния22:25 –29) и при обжалването пред Цезар (Деяния 25:10–12).
3. Нямаме право да съдим други вярващи (1 Коринтяни 6:1-8).
4. Имаме правото споровете ни с други християни да бъдат разрешавани от други християни (1 Коринтяни 6:1-8).
5. Нямаме право да се опитваме да отмъстим (Римляни12:19 –21; Второзаконие 32:35).
6. Нямаме право да таим злоба (Ефесяни4:26 –27).
7. Нямаме право да се защитаваме по начини, които са в противоречие с Божията воля (Ефесяни5:11 –12). Нямаме право да правим неща, които са извън закона (Римляни 13:1–7).
Общи насоки
В някои случаи Павел е защитавал правата си в името на Евангелието, а Еремия 22:15-16 показва, че трябва да защитаваме правата на угнетените. Първият естествен импулс на човек е да се ядоса или да си отмъсти. Въпреки това Исус също каза да обърнем и другата страна (Лука6:29 ).
Изборът кога да защитаваме правата си и кога не, трябва да се прави в контекста на това, което е най-добро за постигането на крайната ни цел. Но каква е крайната ни цел? Тя не трябва да бъде защитата на нашата територия или увеличаването на богатството или властта ни. Напротив, крайната ни цел е да прославим Бога. Затова защитавайте правата си там, където това най-добре ще прослави Бога, и обръщайте и другата си страна там, където това най-добре ще прослави Бога.
Не забравяйте, че отстояването на правата ни може да е добро, но когато желанието ни да отстояваме правата си е по-голямо от желанието ни да прославим Бога по най-добрия начин, това наше желание се превръща в грях.
В: Защо в Филипяни 3:8 някои са загубили стремежа просто „да познават Христос“?
Отговор: Гръцката дума тук не е обичайната дума за „познавам“. По-скоро това е gnonai, което означава да познаваш чрез опит. Стремите ли се към по-близка връзка с Бога, отколкото имате сега?
Хъдсън Тейлър е казал: „За нас е наложително да се отдадем за живота на света… Да даваме плод означава да носим кръста си. „Ако пшеничното зърно не падне в земята и не умре, остава само.“ Знаем как Господ Исус стана плодоносен – не само като носеше кръста Си, но и като умря на него. Знаем ли много за общението с Него в това отношение? Няма два Христа – един безгрижен Христос за безгрижни християни и един страдащ, трудещ се Христос за изключителни вярващи. Има само един Христос. Готови ли сме да пребъдваме в Него и по този начин да даваме плод?“ Цитирано от „Believer’s Bible Commentary“, стр. 1974 (цитирано от г-жа Хауърд Тейлър в „Behind the Ranges“, стр. 170.)
В: В Филипяни 3:10 Павел ли е мислил, че може да пропусне първото възкресение?
Отговор: Не. Надеждата на Павел тук беше сигурна надежда, а не просто пожелание. По същия начин, когато Павел очакваше завръщането на Христос, това не означава, че Павел не е бил сигурен дали Христос изобщо ще се завърне. И в двата случая изразяването на искреното желание на Павел не бива да се тълкува погрешно като отричане на увереността му, че желанието му ще се сбъдне.
В: Защо в Филипяни 3:15 някои християни са способни да забелязват финансовите нужди на другите, а други са слепи за това?
Отговор: Някои християни притежават дара на „помощта“, който им позволява да забелязват нуждите на другите по-бързо. Други може би не искат да ги забелязват, защото не желаят да се озоват в положение, в което да чувстват, че трябва да помогнат.
Ако в църквата даден член изглежда, че никога не се появява на събития, които може да струват пари, може би той няма пари, които да отдели. Можете учтиво да попитате дали се нуждае от помощ и да му помогнете финансово.
Често църквата може да обяви църковен лагер, почивка или друго събитие, което струва пари, но да помоли хората, които биха имали затруднения да платят и все пак искат да отидат, да се свържат с църквата, а църквата може да им предостави стипендия, за да им помогне.
В: В Филипяни 3:17, Филипяни 4:9 и 1 Коринтяни 11:1 се казва, че трябва да следваме примера на Павел – оправдава ли това авторитарното лидерство?
Отговор: Не. Три точки, които трябва да се имат предвид в отговора.
1. Павел беше апостол и ние трябва да поставяме неговите писания в Писанието като по-висша авторитет от всеки лидер или т.нар. апостол днес.
2. В 1 Петрово 5:3-4 се казва, че лидерите трябва да бъдат добри примери за стадото. Предполага се, че ние трябва да следваме тези добри примери.
3. В Евреи 13:17 се казва, че и днес трябва да се подчиняваме на нашите водачи. Въпреки това, в 1 Петрово 5:3-4 се казва, че водачите не трябва да господаруват над стадото.
Вижте „Когато сектарите питат“, стр. 229–230, за по-изчерпателен отговор.
В: В Филипяни 3:18 кои са хората, които живеят като врагове на кръста на Христос?
Отговор: Филипяни 3:18 не говори за враг на Бога или враг на истината, а конкретно за враг на кръста на Христос. Това не са непременно езичници, защото много езичници не знаят нищо за кръста на Христос; това са хора, които са чули посланието на кръста и са му врагове. Понякога хора, които са израснали в църквата, но вече не искат да следват Христос, могат да станат врагове на това, което са чули.
Тук не става дума само за юдаистите, защото за тях вече се говореше в предишния раздел. По-скоро става дума за хора, които се наричат християни, но следват учението за „лесното спасение“ и живеят както им е удобно.
Краят им е погибел.
Защо Павел се разплака за тях? Заради вредата, която нанесоха на църквата, и вредата, която това причини на самите тях.
Въпрос: Как е възможно в Филипяни 3:18 хората в църквата да живеят като „врагове на кръста на Христос“?
Отговор: Павел казва, че „краят им е погибел“, така че тези хора не са истински вярващи, а хора в църквата, които ще отидат в ада. Павел не казваше това нито от удоволствие, нито от гняв, а го казваше „със сълзи“ и тъга.
В: В Филипяни 3:20 Павел нарича ли Исус нашия Спасител, като заема титла от езически източници?
О: Не. Макар че гръцката дума тук (soter) наистина е била използвана за идоли и човешки водачи, гръцката Септуагинта е използвала тази дума (soter) по отношение на Бога в Псалом 24:5; 26:9 и на други места. Ако изобщо може да се каже така, Новият Завет е „заимствал“ този титул от Стария Завет.
В: В Филипяни 4:1 какво означава думата „венец“?
О: Гръцката дума „diadema“ може да означава само „корона“, но това не е думата, използвана тук. Гръцката дума тук е „stephanos“. Тя подсказва победа и награда, а не непременно власт. Същата дума се използва за трънната корона на Исус. И е удивително да се замислим, че Исус е понесъл трънната корона, за да можем ние да имаме корона на победата.
В: В Филипяни 4:2-3 какво да правите с вярващи, с които или ви е трудно да се разбирате, или пък на тях им е трудно да се разбират с вас?
Отговор: Не всичко беше идеално сред филипяните. Явно Еуодия и Синтихе работеха за Евангелието, и двете дори рамо до рамо с Павел, но имаха затруднения да се разбират помежду си. Като пишеше това, Павел знаеше, че не става дума за краткотраен, еднократен случай, а за потенциално продължителен проблем.
Павел не каза коя от двете е сгрешила, нито дали и двете са виновни. Еуодия и Синтихе са били обичайни гръцки женски имена. Името Сизигус не се среща никъде другаде като име в цялата гръцка литература, така че може би Павел използва израза „съработничка“, защото не иска да назове името на лицето, а то би разбрало за кого става дума.
В първосвещеническата молитва на Исус в Йоан 17, в Йоан 17:23 Исус се моли децата Му да бъдат единодушни, за да може светът да разбере, че Бог е изпратил Исус. Ако вашето несъгласие е публично, какво послание изпраща това към света? 1 Йоан 3:10 съдържа още по-силни думи. Ако не обичаш брата си, тогава не си от Бога. Не се казва, че понякога няма да е трудно и че може да не харесваш брата си, но ако нямаш любов към тях, тогава провери дали изобщо си истински християнин.
Споменът, че Господ е близо, може ефективно да постави нашите дребни кавги в правилната перспектива. Помнете колко много Бог ги обича; толкова много, че Исус умря за тях. Неправдата, или поне това, което възприемаш като неправда, която те са сторили на едно крехко, греховно създание като теб, е толкова, толкова малка в сравнение с греховете срещу Бога, за които Той те е простил. Сключи мир с тях, ако зависи от теб. Ако не зависи, увери се, че те виждат, че си отворен да сключиш мир с тях. Накрая, помни, че ще бъдеш в небето, почитайки Бога завинаги – заедно с тях.
В: В Филипяни 4:3 кой е „Сизигус“ или „съучастник в игото“?
Отговор: Гръцката дума означава „съдружник в игото“ и има две гледни точки:
1. Гръцката дума „Сизигус“ може да е лично име. Въпреки това нямаме данни за грък, който да я е използвал като лично име.
2. Павел може умишлено да е оставил неназован някого, на когото особено е искал да помогне в спора между Еуодия и Синтихе. Понякога хората, които дипломатично сближават другите, работят по-добре, когато вниманието не е насочено към тях.
В: В Филипяни 4:4 трябва ли християните да се радват, след като Исус каза в Матей 5:4, че блажени са онези, които скърбят?
Отговор: Трябва да скърбиш и да се поддадеш на Покаяние за греховете си, преди да можеш да се радваш като Божие дете. Дори като християни ние скърбим за нещата, които разбиват сърцето на Бога, но дори и чрез скръбта си се радваме на връзката си с Бога. В книгата „Когато критиците питат“ (стр. 482–483) се подчертава, че скръбта е условие, а нашата радост е резултат от правилното отношение към Бога.
В: В Филипяни 4:5 как Господ е бил близо преди 2000 години?
Отговор: Както и тогава, така и сега Господ е близо до нас не само по един, а по три начина.
1. Предвид промените в живота ни, ние можем да умрем и да се срещнем с Господа по всяко време.
2. Никой не знае деня или часа на Христовото завръщане (Матей 24:36), нито дали то е близо или далеч във времето. Все пак то е предстоящо, тъй като необходимите предпоставки за Христовото завръщане могат да се изпълнят бързо.
3. Христос е близо и обитава във всички вярващи (Йоан 14:23; Римляни 8:9).
В: Как, според Филипяни 4:6-7, Божият мир ни помага, когато сме тревожни?
Отговор: Колкото и да се стараем, Божият мир не е нещо, което можем да постигнем сами; то е нещо, което ни се дава. Когато отправяме молбите си към Бога в молитва, Божият мир може да пази (т.е. да защитава) както сърцата, така и умовете ни. Когато се съсредоточаваме върху Бога и вечните неща, нашите собствени моментни неприятности могат да ни се сторят незначителни.
В: В Филипяни 4:10,20 хората биха възприели Павел като всичко друго, но не и като стоик. Как можем да изглеждаме по-малко стоични в очите на другите?
Отговор: Стоикът в този контекст е човек, който винаги изглежда рационален и спокоен; не показва много емоции или вълнение. Павел със сигурност беше рационален, но много пъти не беше спокоен, а емоционален – било то от шок от постъпките на хората, от скръбта поради греха или от вълнение, преливащо от радост, докато прославяше Бога. Някои християни днес може би са усвоили добре рационалната страна, но може би са загубили някои от другите качества, които Павел притежаваше. Има две „лекарства“ срещу стоицизма: второстепенно и първостепенно. Второстепенното лекарство е да осъзнаеш кой си. Чрез Божията благодат и милост ти имаш напълно незаслужената привилегия да бъдеш Божие дете. В Христос си се родил отново и си заменил стария си греховен живот, с неговите греховни изкушения и егоистични амбиции, за свободата на новия живот в Христос. Над нещата, които те побеждаваха в стария ти живот, Бог сега ти е дал силата, чрез Светия Дух, да излезеш победител. Но това е само вторичното лекарство. Първичното лекарство е да осъзнаеш кой всъщност е Исус. Исус не е само „малко“ Бог, а напълно Бог; и Той се сниши толкова ниско, че дойде на земята, като се въплъти като истински човек, за да умре за нашите грехове, защото ни обичаше. Исус, който имаше силата да възкръсне от мъртвите, сега живее в нас чрез Светия Дух. Ние сме наследници заедно с Христос, и когато Христос се яви в слава, както е казано в Колосяни 3:4, и ние ще се явим в слава заедно с Него.
Това, което вълнуваше Павел, не беше само това, което Христос беше направил за него лично; Павел се вълнуваше и от това да споделя Евангелието и да вижда как хората идват при Христос. Какво ви вълнува най-вече?
Въпрос: В Филипяни 4:11, при толкова много неща, които се случват в света и които може би пропускаме, как можем да се научим да бъдем доволни в Христос?
Отговор: На първо място, ако нямате истинска, лична връзка с Христос, трябва да поканите Христос в сърцето си. Това е предпоставка за удовлетворението; можете да бъдете истински доволни само в Христос.
След това си задайте въпроса: „Към какво се стремите?“ Някои хора се стремят към слава, амбиция, власт или пари; други се стремят към удоволствия чрез греховни неща като пиянство, наркотици или извънбрачен секс. Други се стремят към приятни преживявания, които не са греховни, като пътувания, взаимоотношения, музика, хубава храна, лодка или някои други материални неща. Някои хора не се стремят към удоволствия и преживявания, а към други неща: красота (с или без козметични процедури), здраве или спортна форма. Други хора са на противоположната страна: може би не се стремят към нищо; и може би нямат големи надежди, а само някои малки. Към коя група принадлежеше Павел? Павел определено не беше нито едно от изброените. Той имаше една голяма, неосъществена надежда, към която се стремеше. Павел се стремеше към Божията цел – да достигне целия свят за Христос, така че светът да познае Исус. Постигна ли Павел целта си? В един смисъл – не, защото когато Павел умря, целият свят все още не беше чул за Исус. Но в друг смисъл Павел наистина успя, защото, както под Божието ръководство, така и по своя собствена инициатива, той беше послушен. Бих твърдял, че Павел направи всичко, което Бог му беше възложил. Въпреки че в края на живота си сърцето на Павел все още копнееше за изгубените, вярвам, че Павел беше доволен от това, кой беше в Христос, и от това, което правеше за Христос.
Искате ли да бъдете доволни в Христос? Прекарвайте време с Христос, както правеше Павел, молете се, както правеше Павел, и бъдете заети, както беше Павел. Не се занимавайте с това, което Бог беше поверил на Павел, а по-скоро, в молитва, се заемете с това, което Бог иска от вас.
Въпрос: Какво ни учи Филипяни 4:16-18 за даването?
О: Явно филипяните са изпращали на Павел финансова помощ, без той да я е молил. Поне в някои случаи Павел не я е очаквал. Давате ли пари на християнски служители, които се нуждаят от тях, дори ако те не са ви помолили за това? Тъжно е, когато християнски мисионери, призвани да вършат Божието дело в чужбина, са принудени да се връщат у дома единствено за да съберат повече средства.
В: В Филипяни 4:19, наистина ли Бог задоволява всичките ни нужди, като например когато Павел е гладувал, както се споменава във Филипяни 4:12?
Отговор: Когато Му позволим, Бог наистина задоволява всичките ни нужди. Да не гладуваш никога е желание, а не нужда. Животът не винаги е толкова розов за християните на тази земя, както отбелязва Павел в 1 Коринтяни 15:19. Въпреки това, както показват Римляни 8:18 и 1 Петрово 4:12-14, нашите земни страдания са нищо в сравнение с бъдещата ни слава.
В: В Филипяни 4:22 кои точно са били членовете на домакинството на Цезар?
Отговор: Според „Библейския коментар на Експозитора“, том 11, стр. 159, учените са съставили списъци на домакинството на Цезар въз основа на надписи върху гробници. То включвало огромен брой имперски слуги и чуждестранни роби.
В: Как знаем, че Павел наистина е написал Посланието до филипяните?
Отговор: Филипяни 1:1 го казва, а ранната църква никога не е поставяла това под съмнение.
Ранните християнски автори, които изрично са заявили, че Павел е написал Посланието до филипяните, са Поликарп, Ириней Лионски, Мураториевият канон, Климент Александрийски, Тертулиан, Хиполитус, Ориген, „Трактат за повторното кръщение“, Киприан Картагенски, Викторинус от Петау, Петър Александрийски, Атанасий Александрийски и Евсевий Кесарийски. Новатиан цитира Филипяни 2:6-11 като „от апостола“.
В: В Посланието до филипяните какви доказателства имаме, че тази книга трябва да бъде включена в Библията?
Отговор: Има поне три основателни причини.
1. Павел я е написал, а той е бил апостол. Петър потвърждава, че думите на Павел са Свещеното Писание във 2 Петрово 3:15-16.
2. Самият Павел казва, че е апостол в 1 Тимотей 1:1; 2:7; Римляни 1:1; 1 Коринтяни 1:1; 9:1; 2 Коринтяни 1:1; 11:5; Галатяни 1:1; Ефесяни 1:1; Колосяни 1:1; 2 Тимотей 1:1; Тит 1:1.
3. Свидетелства от ранната църква. Вижте следващия въпрос, част 3, за авторите, които се позовават на Посланието до филипяните.
В: Как знаем, че днешното Ефесяни е надеждно запазена версия на това, което е било написано първоначално?
Отговор: Най-малко 72 ръкописа и автори от ранната църква са цитирали или са се позовавали на стихове от Посланието до филипяните. Има най-малко три основателни причини.
1. Бог обеща да съхрани Своето слово в Исая 55:10-11; Исая 59:21; Исая 40:6-8; 1 Петрово 1:24-25; Матей 24:35.
2. Най-ранните ръкописи на Посланието до филипяните, с които разполагаме, показват, че има малки различия между ръкописите, но няма нито една теологически значима грешка.
p16 Филипяни 3:10-17; 4:2-8 (края на III век) В книгата „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“ има снимка на p16 на стр. 86.
III–IV век – 1968 г. – „Текстът на Новия Завет“.
стр. 46 Честър Бийти II, 100–150 г. сл. Хр., съдържа 84 стиха от Посланието до филипяните. По-конкретно в него се съдържат Филипяни 1:1, 5–15, 17–28; 1:30–2:12; 2:14–27; 2:29–3:8; 3:10–21; 4:2–12; 4:14–23 и други части от посланията на Павел и Посланието към евреите. В книгата „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“ на стр. 192 има снимка на част от p46. На стр. 197–198 също се посочва, че качеството и стихометричните белези показват, че това е написано от професионален преписвач.
Първата половина на III век – 1936 г. – Фредерик Г. Кениън според „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“.
II век, 200 г. сл. Хр. – 1935 г. – Улрих Вилкен, според „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“.
200 г. сл. Хр. – 1968 г. – „Текстът на Новия Завет“.
81–96 г. сл. Хр. – 1988 г. – Йънг Кю Ким, според „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“.
Около 200 г. сл. Хр. – 1975 г. – Аланд и др., трето издание.
Около 200 г. сл. Хр. – 1998 г. – Аланд и др., четвърто преработено издание.
Началото до средата на II век – 1999 г. – „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“. Това се основава отчасти на факта, че почеркът е много подобен на този в Папирус Оксиринх 8 (края на I или началото на II век) и Папирус Оксиринх 2337 (края на I век).
стр. 61 Римляни 16:23,25-27; 1 Коринтяни 1:1-2, 2-6; 5:1-3, 5-6, 9-13; Филипяни 3:5-9, 12-16; Колосяни 1:3-7, 9-13; 1 Солунци 1:2-3; Тит 3:1-5, 8-11, 14-15; Филемон 4-7. ок. 700 г. сл. Хр.
около 700 г. сл. Хр. – 1968 г. – „Текстът на Новия Завет“.
Около 700 г. сл. Хр. – 1975 г. – Аланд и др., трето издание.
Около 700 г. сл. Хр. – 1998 г. – Аланд и др., четвърто преработено издание.
Ватиканус [B] 325–350 г. сл. Хр. Целият Нов Завет до Евреи 9:15. Липсват 1 и 2 Тимотей, Тит, Филемон и Откровение.
Синайски [Si] 340–350 г. сл. Хр. Цялото Послание до филипяните
Александрийски [A] (ок. 450 г. сл. Хр.) Цялото Послание до филипяните
Ефраеми Рескриптус [C] V век
Бохайрски коптски [Boh] III–IV век
Сахидски коптски [Sah] III/IV век
Латинска Вулгата [Vg] IV и V век
Пешита сирийски [Syr P] 400–450 г. сл. Хр.
Филоксенска сирийска [Syr Ph] 507/508 г. сл. Хр.
Кларомонтанус [D] V–VI век
Арменски [Arm] от 5-ти век
Грузински [Geo] от 5-ти век
Етиопски [Eth] от около 500 г. сл. Хр.
Готически [Goth] 493–555 г. сл. Хр.
3. Свидетелства от ранната църква. Ранните църковни автори до Първия Никейски събор (325 г. сл. Хр.) са цитирали Посланието до филипяните около 90 пъти, без да се броят алюзиите. Те са цитирали 41% от Посланието до филипяните, като са броили частичните стихове като части. Това са 42,4 от общо 104 стиха.
Ето авторите от периода преди Никея, които са цитирали от Посланието до филипяните.
„Послание до Диогнет“ (ок. 130–200 г. сл. Хр.), гл. 5, стр. 27, съдържа алюзия към Посланието до филипяните 3:20 „граждани на небето“.
„Писмото на Поликарп до филипяните“, гл. 3, стр. 33, споменава, че Павел е писал до филипяните между 110 и 155 г. сл. Хр. Поликарп също говори за „Павел и останалите апостоли“ в гл. 9, стр. 35.
Писмото на Поликарп до филипяните (100–155 г. сл. Хр.), глава 3, стр. 33, казва, че блаженият и прославен Павел е написал писмо до филипяните. Той също така прави препратка към Филипяни 2:16 в глава 9, стр. 35.
Християните от Виена и Лугдунум: (177 г. сл. Хр.) цитират Филипяни 2:6, стр. 783–784
Ириней Лионски (182–188 г. сл. Хр.) се позовава на Посланието до филипяните на много места. В „Против ересите“ на Ириней, книга 4, глава 18.4, Ириней цитира Филипяни 4:18, като го предшества с думите: „Както казва и Павел на филипяните.“ Той цитира също така Филипяни 2:11.
„Страданията на сцилитанските мъченици“ (180–202 г. сл. Хр.) споменава, че ранните християни са притежавали писанията на Павел, без да се уточнява кои точно писма.
„Мураториевият канон“ (190–217 г. сл. Хр.) споменава, че Павел е писал до седем църкви в своите послания: до коринтяните (2 послания), до ефесяните, до филипяните, до колосяните, до галатяните, до солунците (2 послания) и до римляните. Павел е написал „Посланието до Филемон“, „Посланието до Тит“ и две послания до Тимотей.
Климент Александрийски (193–217/220 г. сл. Хр.) казва, че Филипяни 4:5 е от апостола на Господа. „Наставление към езичниците“, гл. 9, стр. 196
Тертулиан в „Против Маркион“, книга 4, глава 5 (207 г. сл. Хр.) казва, че Павел е писал до филипяните. Това е била книга, „която произхожда от апостолите и е била пазена като свещено наследство в църквите на апостолите“.
Хиполитус (222–235/6 г. сл. Хр.) цитира половината от Филипяни 3:2а като написана от Павел във „Фрагмент 10“, стр. 244
Ориген (225–253/254 г. сл. Хр.) цитира Филипяни 4:13 като написано от Павел в „De Principiis“, книга 3, глава 2.5, стр. 333
Новатиан (250/254–257 г. сл. Хр.) цитира Филипяни 2:6–11 като написано от апостола в „Трактат за Троицата“, гл. 22, стр. 632
„Трактат срещу Новатиан“ (254–256 г. сл. Хр.), глава 1, стр. 657, цитира две трети от Филипяни 3:2 като Свещеното Писание
„Трактат за повторното кръщение“ (254–256 г. сл. Хр.), гл. 6, стр. 670 цитира Филипяни 2:9б–11 като написано от Павел.
Киприан, епископ на Картаген (ок. 246–258 г. сл. Хр.), споменава Посланието към филипяните и цитира Филипяни 2:21; 3:19–21 в „Трактати на Киприан – Свидетелства“, гл. 11, стр. 536. В „Трактат 4“, глава 34, стр. 456, той цитира Филипяни 4:18, като посочва, че текстът е от апостол Павел.
Викторин, епископ на Петау в Словения (пострадал мъченически през 304 г. сл. Хр.), споменава Стария и Новия Завет в своя „Коментар върху Апокалипсиса на блажения Йоан“, стр. 345. Той изброява посланията на Павел като „Римляни“, „Коринтяни“, „Галатяни“, „Ефесяни“, „Солунци“, „Филипяни“, „Колосяни“ и „Тимотей“, и цитира 1 Тимотей 3:15 в гл. 16, стр. 345
Петър Александрийски (306, 285–311 г. сл. Хр.) цитира Филипяни 1:23, 24 като написани от „благословения апостол Павел“ в „Канонът на каноничните послания“, канон 10, стр. 274
Методий (270–311/312 г. сл. Хр.) цитира половината от Филипяни 2:5 във фрагмент от своето „Разсъждение за мъчениците“, стр. 382.
Атанасий Александрийски (318 г. сл. Хр., преди Никея) цитира Филипяни 3:14 като написано от Павел в „Против езичниците“, гл. 5, стр. 6
След Никея
Евсевий Кесарийски (318–339/340 г. сл. Хр.) цитира Филипяни 2:6 в своята „Църковна история“, книга 5, глава 2, стр. 216. Той цитира Филипяни 2:6–8 като „Свещени писания“ ( ) в книга 8, глава 10, стр. 330–331. Той казва, че Павел се е отнасял към други християни като към „съработници“ в книга 3, глава 4, стр. 136
Астерий Софистът (след 341 г. сл. Хр.)
Афрахат Сириецът (337–345 г. сл. Хр.) прави алюзия към Посланието към филипяните в своето произведение „Избрани доказателства“
Хегемоний (IV век) цитира Филипяни 3:19 като думи на апостола. „Спор с Манес“, глава 38, стр. 212
Амброзиастер (IV век)
Викторин от Рим (след 363 г. сл. Хр.)
Атанасий Александрийски (367 г. сл. Хр.) изброява книгите на Новия Завет в „Празнично писмо“ 39, стр. 552
Хиларий от Поатие (355–367/368 г. сл. Хр.)
В „Synopsis Scripturae Sacrae“ (350–370 г. сл. Хр. или V век) се споменава Посланието на Павел до филипяните като част от Новия Завет. В него е цитирано цялото Послание до филипяните 1:1.
Ефрем Сириецът, автор на химни (350–378 г. сл. Хр.)
Василий Кападокийски (357–378/379 г. сл. Хр.) цитира Филипяни 3:10,11 като написано от Павел. В „За Духа“, гл. 15.34, стр. 21
Тит от Бостра (преди 378 г. сл. Хр.) се позовава на Посланието до филипяните 2:11
Синодът в Лаодикия (във Фригия) (343–381 г. сл. Хр.), канон 60, стр. 159, изброява книгите от Стария и Новия Завет. Канон 59, стр. 158, гласи, че в църквата могат да се четат само каноничните книги от Стария и Новия Завет.
Кирил Йерусалимски (ок. 349–386 г. сл. Хр.)
Амброзий от Милано (370–390 г. сл. Хр.)
Аполонарий от Лаодикия (ок. 390 г. сл. Хр.)
Григорий Назиански (330–391 г. сл. Хр.)
Пациан от Барселона (342–379/392 г. сл. Хр.)
Григорий от Елвира (след 392 г. сл. Хр.)
Григорий от Ниса (ок. 356–397 г. сл. Хр.) цитира Филипяни 2:10 като „Филипяни“ в „Великия катехизис“, гл. 32, стр. 150
Дидим Слепият (398 г. сл. Хр.)
Епифаний от Саламис (360–403 г. сл. Хр.) споменава „Филимон“, „Евреи“, двете послания до Тимотей, „Тит“, „Римляни“, „Галатяни“, „Филипяни“ и „Ефесяни“. „Панарион“, раздел 3, от схолион 1 и 5, стр. 334
Руфин (374–406 г. сл. Хр.) споменава, че Павел пише за Климент във Филипяни 4:3 в своя „Епилог към Памфил“, стр. 423
Гауденций (след 406 г. сл. Хр.)
Йероним (373–420 г. сл. Хр.)
Картагенският събор (218 епископи) (383–419 г. сл. Хр.)
Йоан Златоуст около 396 г. сл. Хр. е написал 15 проповеди върху Посланието до филипяните, които са се запазили и до днес. Йоан Златоуст е казал, че то е написано от апостол Павел (Коментар върху Посланието до филипяните, проповед I и на други места).
Максимин (IV/V век)
Максим от Торино (IV–V век) се позовава на Посланието до филипяните 2:30
Хромаций (починал през 407 г. сл. Хр.) се позовава на Посланието до филипяните 4:7
Севериан (след 408 г. сл. Хр.)
Никета от Ремезиан (366–ок. 415 г. сл. Хр.)
„Спекулум“ (5-ти век)
Августин от Хипо (388 – 28 август 430 г. сл. Хр.) споменава Филипяни 3:7,8 като написани от апостола в „Градът на Бога“, книга 17, глава 4, стр. 341
Полупелагианецът Йоан Касиан (419–430 г. сл. Хр.) цитира Филипяни 4:15,16 като написани от блажения апостол до филипяните в „Институции“ на Йоан Касиан, книга 7.17, стр. 254.
Марк от Еремита (след 430 г. сл. Хр.)
Паулинус от Нола (431 г. сл. Хр.)
Кирил Александрийски (444 г. сл. Хр.) се позовава на Филипяни 4:7 и други стихове
Еуталий от Сулка (около 450 г. сл. Хр.)
Теодот от Анкира (V век) цитира Филипяни 2:5
Кводвултдеус (около 453 г. сл. Хр.)
Хесихий от Йерусалим (след 450 г. сл. Хр.)
Теодорет от Кир (423–458 г. сл. Хр.) се позовава на Филипяни 2:5, 9
Папа Лъв I от Рим (440–461 г. сл. Хр.)
Проспер от Аквитания (426–465 г. сл. Хр.)
Варимадум (445/480 г. сл. Хр.)
Макарий/Симеон (IV или V век)
Доказателства за еретици и фалшиви книги
Еретикът Маркион според Тертулиан
Еретикът Прискилиан (пострадал мъченически през 385 г. сл. Хр.) се позовава на Филипяни 2:11
Еретикът Пелагий (416–418 г. сл. Хр.) се позовава на Филипяни 1:11, 14; 2:5, 11; 3:3, 12, 13, 15; 4:7, 8, 13, 19
Пелагианският еретик Теодор от Мопсуестия (428 г. сл. Хр.) е написал коментари върху посланията на Павел, които са се изгубили. Някои от запазените му писания обаче цитират Филипяни 1:11,14; 2:11-12,26,30; 3:3,12–13,15; 4:3,7–8,13,16,19,23.
Еретикът Несторий (451/452 г. сл. Хр.) в „Базарът на Хераклейд“ цитира Филипяни 2:5,9
Част от това е според четвъртото преработено издание на Аланд и др. и Адамантий: „Диалог за истинската вяра в Бога“
Вижте www.BibleQuery.org/Philippians Manuscripts.html за повече информация относно ранните ръкописи на Посланието до филипяните.