< Въпрос за Библията от Джеймс

В: В Яков 1:1-5:20 кой е Яков?

Отговор: Яков е полубрат на Исус Христос. Това не е Яков, ученикът на Исус и брат на Йоан, защото ученикът Яков е бил убит.

Посланието на Яков е написано на отличен гръцки език. Възможно е Яков да е написал книгата сам, а може би я е диктувал на писар.

Въпрос: Тъй като Яков в Посланието на Яков е братът на Господа, а не един от дванадесетте ученици или апостол Павел, защо трябва да четем Посланието на Яков?

Отговор: Трябва да четем Посланието на Яков поне по две причини.

1. Исус се яви специално на Яков в 1 Коринтяни 15:7.

2. Павел нарича Яков апостол в Галатяни 2:7-8. Хиполитус (222–235/6 г. сл. Хр.) споменава Яков, братът на Господа, като първия епископ на Йерусалим и един от седемдесетте апостоли в своето произведение „За дванадесетте апостоли“. Ориген (225–254 г. сл. Хр.) се позовава на Йосиф Флавий, който пише за Яков в своето произведение „Против Целз“, книга 1, глава 47, стр. 416.

В: Кога е написана книгата Яков?

Отговор: Йосиф Флавий казва, че Яков, братът на Господа, е бил мъченик през 62 г. сл. Хр., така че това би било преди тази дата. Много учени смятат, че е между 45 и 60 г. сл. Хр., макар че вероятно е по-близо до 45 г. сл. Хр. Някои смятат, че това е една от първите книги на Новия Завет, които са били написани.

В: Какво казва Йосиф Флавий за Яков?

О: Имаме два източника: самата книга на Йосиф Флавий („Древности на юдеите“ 20.9.1 и 18.5.2) и втори независим източник – Ориген (писал между 225 и 254 г. сл. Хр.), който пише за това, което е записал Йосиф Флавий. Ето какво казва Ориген в „Против Целз“, книга 1, глава 47, стр. 416: „Защото в 18-та книга от своето произведение „Древности на юдеите“ Йосиф Флавий свидетелства, че Йоан е бил кръстител… Сега този автор, макар и да не вярва в Исус като Христос, в търсенето на причината за падането на Йерусалим и разрушаването на храма – при положение че би трябвало да каже, че заговорът срещу Исус е бил причината за тези бедствия, сполетяли народа, тъй като те са умъртвили Христос, който е бил пророк – казва въпреки това – макар и против волята си, недалеч от истината – че тези бедствия са се сторили на евреите като наказание за смъртта на Яков Праведния, който беше брат на Исус (наричан Христос), – като евреите го бяха умъртвили, въпреки че той беше човек, отличаващ се най-много със своята справедливост.“

В: Какъв е един добър план на книгата Яков?

Отговор: Мнозина казват, че Посланието на Яков е трудна за структуриране книга. Има съгласие по пет различни структури на Посланието на Яков по отношение на „подглавите“, но общата структура е различна във всяка от тях. Ето една проста структура, която е подходяща за запомняне на съдържанието на Посланието на Яков.

Гл. Заглавие

Трудно е да се направи структура на Посланието на Яков. Ето една такава.

1:1-27 Първо, обърнете внимание на собственото си отношение към Бога и на зрелостта си

- 1:3-12 Славно спасение чрез Христос

2-5:6 Грехове спрямо другите

- 2 Пристрастие: забравеният грях

- - 2:1-7 Без пристрастие към хората

- - 2:8-13 Без пристрастие към части от закона

- 3:1-18 Учителите и езикът

- 4:1-10 Нашата война срещу света

- 4:11-17 Съдене на другите и забравяне на Бога

- 5:1-6 Осъждане на нагласата на богатите

5:7-20 Търпение, клетви и молитва

- 5:7-11 Търпение

- 5:12 Клетви

- 5:13-18 Молитва: пеене, помазване и изповядване. Вяра и търпение в молитвата на Илия

- 5:19-20 Търпеливо връщане на заблудените

В: В Посланието на Яков кои други части от Библията са подобни на тази книга?

Отговор: На пръв поглед Посланието на Яков изглежда уникално, но при по-внимателно разглеждане то прилича на четири други книги.

Книгата „Притчи“ съдържа много подобни етични заповеди.

„Проповедта на планината“ (Матей 5:3–7:23) има 26 паралела.

1 Йоан и Яков имат поразителни паралели.

1 Петрово и Яково също имат паралели.

Накрая, краткото послание на Яков съдържа препратки към пасажи от 21 книги от Стария Завет.

В: Какви са приликите в Посланието на Яков с книгата Притчи?

Отговор: Ето приликите.

Сходни стихове в Посланието на Яков и Притчите

Посланието на Яков също е подобно на 1 Йоан и 1 Петър. То съдържа препратки към пасажи от 21 книги от Стария Завет.

Въпрос: Какви са приликите в Посланието на Яков с Проповедта на планината в Евангелието от Матей?

Отговор: Ето приликите.

Сходни стихове в Посланието на Яков и в Проповедта на планината в Евангелието от Матей

Въпрос: Какви са приликите в Яков с други пасажи от Новия Завет?

Отговор: Ето приликите.

Въпрос: В Яков 1:1 и Яков 2:1, дали Яков е по същество еврейско произведение с незначителни християнски редакции, както твърдят Спита и Майер?

Отговор: Не. Както посочва Питър Дейвидс в „Новия международен коментар на гръцкия Нов Завет“ по Посланието на Яков, стр. 14-15, Посланието на Яков е изцяло християнско произведение по две основни причини, освен Яков 1:1 и 2:1.

1. Прилики с други книги от Новия Завет, а именно 1 Йоан, 1 Петър и Проповедта на планината в Евангелието от Матей.

2. Християнски концепции, които не се срещат в юдаизма, като например спасението чрез словото (Яков1:18 ) и „старейшините на църквата“ (Яков5:14 ).

В: В Яков 1:1 какво се има предвид под „разпръскване“?

Отговор: Имало е няколко разпръсквания. Първоначално, когато евреите били изгнани от асирийците през 722 г. пр. Хр., а по-късно и от вавилонците, много от тях продължили да живеят в Месопотамия, Персия и Египет. Второ, към времето на Петдесетница в Деяния 2 имало евреи не само в тези земи, но и на запад – в Мала Азия, Гърция, Рим, дори в южна Галия и може би в Испания. Трето, преследването под Саул от Тарс накара християните да напуснат Юдея и да се разпръснат по други места, както се вижда в Деяния 8. Разбира се, като християни на земята, никой от нас все още не е у дома; и ние сме разпръснати по целия свят. Изразът „дванадесетте племена на Разпръснатите“ не е конкретизиран; той може да се отнася за всички горепосочени случаи.

Яков много обича двойните значения, а обръщението към „дванадесетте племена на Разпръснатите“ е „майсторски общо“. Евреите биха се чувствали комфортно да се идентифицират с него, но и християните биха се възприемали като Божието разпръскване по света. Понякога е добре нещата да се оставят общи, а не конкретни. Може би Яков е оставил това доста общо, защото през целия си живот е служил на евреите и се е стремял да доведе евреите в царството.

В: В Яков 1:4, разбира се, е добре, че Бог ни дава търпение, но защо този стих ни дава пряка заповед, т.е. че е наша отговорност да позволим на търпението да прояви пълния си ефект?

Отговор: Една от причините е, че можем да направим неща, с които да се отдръпнем от трудността и да прекъснем процеса. Ако Бог иска да сте на дадено място и нещата станат трудни, ще издържите ли търпеливо или ще се откажете и ще избягате? За щастие (макар че в момента може да не изглежда така) има изпитания, от които не можем да се отдръпнем. Павел преживя изпитанието с „трън в плътта“ в 2 Коринтяни 12:8-10. Когато Павел помоли Бог да прекъсне изпитанието и да го отстрани, Бог каза „не“. Не само че Павел преживя това изпитание ( ), но и не виждаше нужда или смисъл от него, поне докато не се обърна към Бог в молитва. Ние също не винаги виждаме нуждата или смисъла на нашите изпитания, или пък ги виждаме едва по-късно.

В: В Яков 1:1–5:20 кои са някои от игрите с думи в Посланието на Яков?

Отговор: Първо нека поговорим малко за структурата.

Логическа структура: Много западняци използват логическа структура, състояща се от увод, около три точки и заключение. Павел умело внася известно разнообразие в това, но в основата си той е западняк. Колко от вас, когато за първи път научихте това в часа по писане, вдигнаха ръка и учтиво попитаха учителя: „Не искам да използвам тази организационна рамка, мога ли да използвам някоя от утвърдените алтернативи?“ Доста съм сигурен, че не много от вас са направили това!

Хиазми: Авторите на Стария Завет на иврит обичаха хиазмите, при които структурата беше симетрична, например точки: А, Б, В, В’, Б’, А’, с тази разлика, че можеше да бъде с всякаква дължина.

Акростихът е друг вид организация, използван също в Стария Завет. В акростиха първата буква на всеки стих следва еврейската азбука или пък образува дума.

Двойни значения: Яков използва още един подход. Той често използва двойни значения на думите, не като хумористични каламбури, а по-скоро като „преходи“, за да свърже предходния раздел със следващия. Автор от Стария Завет, който е използвал игрите с думи по-скоро като средство за запомняне, е Михей в Михей 1:10–14. Самият Бог използва двойни значения, когато говори на Еремия в Еремия 1:11–14.

Противоположности: За да допълним списъка, друг литературен похват е използването на противоположности. Както би казал Чарлз Дикенс, този похват е подходящ както в най-добрите, така и в най-лошите времена.

Ето някои двойни значения и игри с думи в Посланието на Яков.

Поздрави: „chairein“ в Яков 1:1 и „радост“ („charan“) в Яков 1:2.

Външни изпитания – peirasmois в Яков 1:2, и вътрешни изкушения – peirazomai в Яков 1:12.

Да не ни липсва нищо в Яков 1:4 и да не ни липсва мъдрост в Яков 1:5

Молене в Яков 1:5 и Яков 1:6.

Изкушение в Яков 1:12 и Яков 1:13.

Въпрос: В Яков 1:2-4 как изпитанията могат да бъдат радост? Това се отнася ли за живота тук, на земята, или за този след смъртта?

Отговор: На първо място, щастието и радостта не са едно и също нещо. Щастието е мимолетно удоволствие, дължащо се на обстоятелствата, а радостта е трайно удоволствие, независимо от обстоятелствата. В небето ще бъдем възнаградени за изпитанията, които сме претърпели с „ “ (устойчивост). Тук, на земята, все пак можем да вкусим от радостта да знаем, че угаждаме на Бога.

На земята ще имаме различни изпитания; това е „скъпоценното обещание на Бога“ от Йоан 16:33. Макар че тези думи вероятно са най-добрият превод, друг вариант на гръцката дума буквално означава „многоцветни изпитания“.

Между другото, Яков не представя това като тайна, която трябва да открият само няколко християни. По-скоро той започва с „както знаете“, защото просто им напомня нещо, което те вече би трябвало да знаят.

През 1828 г. в Америка едно осемгодишно християнско момиче написа следното: „О, колко щастлива душа съм аз, макар че не мога да виждам; решена съм, че в този свят ще бъда доволна. Колко благословения се наслаждавам, които другите хора нямат; да плача и да въздишам, защото съм сляпа, не мога и няма да го направя.“ Това е написано от Фани Дж. Кросби, сляпа авторка на химни, която е написала над 8 000 химна, от които са издадени над 100 милиона екземпляра. От 10-годишна възраст тя запомняше по пет глави от Библията всяка седмица. Тя беше и ораторка, която се застъпваше за християнските мисии за спасяване на изгубените. (цитирано от „Believer’s Bible Commentary“, стр. 2219.)

Свързан с това е въпросът как изобщо някой, независимо дали е зрящ или сляп, би могъл да напише над 8 000 химна. Това не са просто обикновени думи; химните на Кросби съдържат солидна и дълбока християнска доктрина. Мисля, че голяма част от отговора е, че като запомняше по пет глави от Библията всяка седмица, главата ѝ беше пълна с писания. Но както сравнихме писанията на Яков с „Притчи“ и „Проповедта на планината“, главата на Яков също беше пълна с писания и с учението на Исус. Трябва ли и нашите глави да бъдат пълни с писания?

В: Тъй като в Яков 1:5 се казва, че ако на някого му липсва мъдрост, той трябва да помоли Бога, било ли е погрешно Джоузеф Смит, основателят на мормонизма, да отиде в гората, за да се моли коя религия е правилната?

Отговор: Първо, трябва да се обърнеш към правилния Бог. Джоузеф Смит, преди да основе мормонизма, беше окултист, занимаващ се с гадаене по стъкло. Това е документирано в съдебен протокол, в който той е осъден за това и глобен. Трябва да се обръщаш към истинския Бог.

Второ, трябва да сравниш това, което мислиш, че си чул, с Библията. Тъй като Джоузеф Смит твърдеше, че хората могат да бъдат точно такива, каквито е Бог сега, той трябваше да прочете Числа 23:19 и 1 Царе 15:29, за да види, че това, което му е било казано, не е от същия източник като Библията. Популярният мормонски разказ за първото видение е бил измислен отчасти след смъртта на Джоузеф Смит. Има поне три противоречащи си версии за първото видение.

Трето, няма нищо лошо да се молим на истинския Бог за неща като това в коя църква да ходим. Обаче ние не се молим за неща, за които знаем, че са небиблейски и погрешни.

Четвърто, да следваме това, което Бог казва, не е „подло“. Джоузеф Смит твърдеше, че е получил заповед да бъде полигамен, затова се ожени за втора жена. Той обаче не каза на първата си съпруга за това в продължение на повече от година.

В: В Яков 1:4 каква е разликата между млад, послушен християнин, пламенен за Господа, и зрял християнин?

Отговор: Един млад, послушен християнин може да бъде много ревностен в добрия смисъл, но все пак може да се нуждае от мъдро напътствие от по-опитен вярващ. Един зрял християнин трябва да притежава тази мъдрост както за себе си, така и за другите, но трябва да внимава любовта му да не започне да изстива, както Исус изобличи църквата в Ефес в Откровението.

В: В Яков 1:4 какво точно е постоянство и как трябва да го развиваме?

О: Моят пастор определи постоянството като: да продължаваш в дадено състояние, начинание или дело въпреки влияния, препятствия, съпротива или обезкуражаване.

Устойчивостта е изкуството да останеш твърд и постоянен във вярата и практиката си, дори при преследване и страдание. Можеш да се насърчиш, като чуеш или прочетеш за устойчивостта на другите, но единственият начин да разбереш, че я притежаваш, е чрез практика.

В: Защо в Яков 1:5-6 Яков казва да молим за мъдрост? 1 Коринтяни 12:8 прави разграничение между даровете на мъдростта и знанието. Каква е разликата?

Отговор: Всички християни трябва да притежават известна мъдрост и всички християни трябва да получат цялата мъдрост, от която се нуждаят. Част от нея може да придобият чрез собственото си ходене с Бога, а в други случаи тя може да дойде чрез мъдрите съвети на другите. Освен това някои християни притежават специален духовен дар на мъдростта; понякога те научават неща дори докато думите излизат от устата им. Разбира се, духовните дарове не са за събиране, а за споделяне с другите. Духовният дар на знанието е да знаеш какво учи Библията и Божията воля като цяло. Духовният дар на мъдростта е прилагането на познанието за Бога към конкретната ситуация. Знанието и мъдростта често вървят ръка за ръка, но не винаги.

В: В Яков 1:6-7 какво означава „двусърдечен“ и как някои хора днес са „разтърсвани от буря“ в морето?

Отговор: Това се отнася до желанието за две противоречащи си неща. „Двусърдечен“ се превежда по-точно като „с раздвоено сърце“, т.е. с две противоречащи си привързаности. Човек може да има зависимост към алкохола или към нещо друго, но същевременно да иска да следва Бога. Този човек може да не е надежден в следването на Бога. Може един ден да реши да следва Бога, но когато се появи възможност за другото му желание, то взима превес. Бог иска да Го обичаме с цялото си сърце, а не само с част от него.

Що се отнася до това да бъдеш разтърсван от буря, можеш да попиташ Йона или Петър на Галилейското езеро.

Някой може да желае незаконна печалба, но все пак да иска да бъде считан за праведен човек. Както каза един човек: ако танцуваш с грешниците в събота вечер, трудно е да станеш и да пееш със светиите в неделя сутрин.

В крайна сметка повечето грехове се дължат на раздвояване, защото хората желаят греха, но не и земните и вечните последствия от него.

В: В Яков 1:9-11 защо Яков споменава богатите и бедните хора тук, между разговора за изпитанията и изкушенията?

Отговор: Богатството е свързано и с двете. Но тук Яков не говори за изпитания, свързани с финансова нужда. По-скоро той говори за изпитанията на бедните, когато те страдат, защото са експлоатирани от системата като цяло и от някои богати в частност, единствено защото са бедни. Съществува и изкушението на завистта, на което бедните могат да поддадат.

Така че не бъдете бедни и може би няма да имате тези проблеми – но може да имате други проблеми. Има изпитанието да водиш благочестив живот, когато богатството е като „магнит“, който те откъсва от упованието в Бога и разрушава твоето служение и свидетелство. Лесно е да „се хвалиш с богатството си“, въпреки че Еремия 9:23-24 изрично ни казва да не правим това. Има изкушението на арогантността и пренебрежителното отношение към по-бедните хора като „не толкова полезни“ единствено заради банковите им сметки.

В: В Яков 1:9 как трябва един беден човек да се гордее с високото си положение?

Отговор: Той може да знае, че парите или богатството, които няма, нямат никакво значение в вечността. Всъщност той няма за какво да завижда на богатите хора, защото да имаш сърце, изпълнено с вяра, и малко финансови средства, е по-добре, отколкото да имаш много богатство, но да нямаш вяра.

В: Яков 1:10 отнася ли се за богат вярващ или за богат невярващ?

О: Не се казва. От една страна, тъй като Яков 1:9 говори за братя, може да се подразбира, че богатият човек в Яков 1:10 също е брат. От друга страна обаче, Яков 1:11 не говори за богатството, а по-скоро за това, че богатият човек изчезва сред своите стремежи.

Яков, подобно на някои китайци, е майстор на двусмислието. В Яков 1:10 не се казва; и може би защото понякога е трудно да се разбере дали един богат човек е християнин или не. Те може да „изповядват името“, но според начина им на живот всъщност нямате увереност, така или иначе, какво има в сърцето им.

Понякога богатството може да доведе до това вярващият да „изгуби“ своето свидетелство и служение. Имаше един християнин, който спечели много пари. Той веднага дари поне 10 % от тях на църквата. Освен това се погрижи за семейството си, за фонда за колежа на децата си и т.н. След известно време обаче започна да харчи парите си, за да се напива и да наема проститутки, а няколко пъти беше ограбен в колата си, където държеше голяма сума в брой. По-късно той каза, че би искал изобщо да не беше спечелил от лотарията. За съжаление, той не успя да устои на изкушението на богатството.

В: Как, според Яков 1:10-11, богатите християни трябва да се гордеят със своето смирено положение?

Отговор: И те могат да осъзнаят, че богатството, което са натрупали за себе си, не им е от полза, когато са в небето. Но богатството им може да бъде от полза на земята, когато го раздават. Те могат да се чувстват добре от това, че понижават положението си в очите на света, докато раздават богатството си. Така че, макар богатството да може да бъде от голяма полза в Божието царство, трябва да осъзнаем опасността то да се превърне в „магнит“, който ни отдръпва от Бога.

В: В Яков 1:12 как сме благословени в изпитанията? Това се отнася ли за живота тук, на земята, или за по-късно?

Отговор: В небето ни са обещани награди в 1 Коринтяни 3:10-14. На земята сме благословени поне по три начина. Устойчивостта в изпитанията изгражда нашия характер и можем да сме сигурни, че угаждаме на Бога, като издържаме в изпитанията. Освен това свидетелството, което даваме на другите, може да помогне да ги привлече към Господа, за да ги спаси. В съвременния смисъл не мислете за нещо като „изпитание“, а по-скоро като „радикална промяна“, която Бог ви позволява да преживеете!

В: В Яков 1:12 какво означава „венец“?

Отговор: В гръцкия текст има две думи, преведени като „венец“. Едната е „диадема“ – царска корона, а другата е венец от листа, който се дава на победителя в спортно състезание. Тук е използвана втората дума.

В: В Яков 1:12 и Яков 1:2 каква е разликата между изпитание и изкушение?

Отговор: Гръцките думи не са еднакви, но са сходни. Външните изпитания и външните опити за изкушаване са peirasmois, а вътрешните неща, които наистина ви изкушават, са peirazomai. И двете изпитват вярата ни, но можете да си представите „свети изпитания“, които може да са от Бога, и „несвети изкушения“, които не са от Бога.

В: В Яков 1:12, тъй като изпитанията и изкушенията могат да се окажат за наше добро, трябва ли да търсим изпитания и изкушения?

Отговор: Не. В Яков 1:14 се казва, че желанията на вярващите и без това прекалено много търсят изкушения. И двете ще ни се случват; но не трябва да търсим нито едното, нито другото. По същия начин не трябва да търсим изпитания за други вярващи, нито да изкушаваме други вярващи.

Въпрос: В Яков 1:13, може ли Бог да бъде изкушен, тъй като в Изход 17:7; Числа 14:22; Второзаконие 6:16 и Псалом 78:18,41,56; 95:9; 106:14 се казва, че хората са изкушавали Бога?

Отговор: Хората от времето на Изхода и днес могат да се опитат да изкушават Бога, ако желаят, но Бог не може да бъде изкушен. В пасажите от Стария Завет изкушаването на Бога от израилтяните означава, че те са съгрешили толкова много, че са предизвикали гнева на Бога. Изглеждало е, сякаш са изкушавали Бога да ги унищожи. Какво ще Му дадете, за да изкушите Всемогъщия? Как ще заблудите Всезнаещия?

В: В Яков 1:13 се казва, че никой не е изкушен от Бога, а в много други стихове се казва, че Бог ги е изпитвал?

Отговор: Има разлика между изкушаване и изпитване, както и между това да се позволи изпитание и това да се предизвика такова.

Никой не бива изкушаван от Бога: Бог никога няма да подтикне или да подскаже на някого да извърши зло или нещо, което Му е неприятно.

Бог изпитва: Бог ни позволява да се озоваваме в ситуации, в които ще бъдем изкушени, макар че Той няма да ни позволи да бъдем изкушени повече, отколкото можем да понесем. Бог позволява на Сатана, демоните и други да ни изкушават и да ни подлагат на изпитания. Въпреки че Всемогъщият Бог би могъл да предотврати всички тези неща, ако искаше, Бог в Своята суверенна мъдрост счита за най-добре да преминем през тях, за да развием нашия християнски характер и да получим награди в небето.

Еврейският равин Ханина (I век сл. Хр.) е казал: „Нищо зло не идва отгоре.“ Взето от The Expositor’s Greek Testament, том 4, стр. 4, 29-430.

Въпрос: В Яков 1:14 какво правят нашите собствени желания?

Отговор: Това е термин от лов и риболов. Макар че може да означава „издърпан“, по-често означава „примамен“ или „привлечен“ с примамка.

Въпрос: Какъв е процесът на изкушението в Яков 1:14-15?

Отговор: Замисляли ли сте се, че грехът и изкушенията, подобно на рака, могат да растат? Тези стихове илюстрират „три поколения на греха“. Изкушението започва, когато човек изпитва желание за нещо. Или това нещо е лошо, или той не вярва, че Бог ще му го даде, или иска да го получи по лош начин. Тогава той започва да действа според това желание, за да получи това, което иска. След това Сатана иска той да понесе последствията от греха си. Често грехът няма само една причина. Както огънът може да има три причини: въздух, гориво и искра, така и грехът може да има благоприятна обстановка, желание и възможност. Вижте статията „Преодоляване на изкушението от „ “ на http://www.BibleQuery.org/Experience/Temptation/OvercomingTemptation.html за повече информация.

В: В Яков 1:14 изкушавани ли сме от собственото си желание или от Сатана, както се казва в 1 Коринтяни 7:5 и Деяния 5:3?

Отговор: И двете твърдения са верни. Точно както огънят се запалва както от искра, така и от дърва, Сатана се опитва да разпали нашите желания, гордост, алчност и страхове, за да ни подтикне към конкретни грехове. Сатана може да ни примамва с „примамка“ към греха, но нашата отговорност е да не се хванем на примамката, а да избягаме от изкушението. Яков 4:7 и 1 Петрово 5:8-9 подчертават, че трябва да устояваме на дявола. Ако ходим близо до Бога, дървата ни се превръщат в злато, а останалите дърва се напояват с водата на Духа.

В: В Яков 1:15, към какво точно се отнася „смъртта“ тук?

Отговор: Най-добрият отговор, даден от А. Барнс, е „смъртта във всичките ѝ форми“. Тя може да се отнася до физическата смърт, духовната смърт, както и до смъртта на едно приятелство, една връзка или една възможност.

В: Защо в Яков 1:17 се споменават едновременно „добър дар“ и „съвършен дар“?

О: Това са различни думи на гръцки и Яков се позовава и на двете. Първата дума, „дозис“, означава нещо, което се дава, а „дорема“ означава конкретен дар. Според Филон думата „дорема“ е означавала много по-силен, по-пълноценен дар. Можете да си ги представите като добри дарове от Бога, както големи, така и малки.

В: В Яков 1:17 какво означават тук „светлините“?

О: Макар думата „небесни“ да не фигурира в гръцкия текст, контекстът тук се отнася до небесните светлини. В физически смисъл те възприемаха слънцето, луната и звездите заедно като небесни светлини, съгласно Битие 1:14-18; Псалом 136:7. Псалом 19:1-6 говори за твърдта и слънцето като средства, които разкриват Божията слава. В духовен смисъл светлината е това, чрез което виждаме истината, към което сме привлечени и което трябва да следваме, както показва Псалом 19:7-14. Но за разлика от Бога, небесното светило може да изглежда, че „се променя“, както прави луната всеки месец или по време на затъмнение.

В: В Яков 1:17 какво се казва за другите видове светлини, които не са от Бога?

Отговор: Можем да бъдем подведени да мислим, че другите светлини са като слънцето, и да ги следваме, защото са по-близо. Ако сме насекоми, това е все едно Сатана да постави навън лампи за насекоми, за да ни изпепели. Да, те са там и може да изглеждат привлекателни, но не бива да искаме да се приближаваме към тези светлини.

В: В Яков 1:17 как е възможно Бог да не се променя като променливите сенки?

О: Божият характер или качествата Му не се променят. Числа 23:19 и 1 Царе 15:29 казват, че Бог не променя решението Си, за разлика от хората. Въпреки това, Божията разкрита воля за нас може да се промени, когато ние променим мнението си по някакъв въпрос. Например, когато Бог каза на фараона по времето на Авраам, на Авимелех и по-късно на ниневийците, че ще бъдат наказани по различни начини за греха си, а те се покаяха, тогава наказанието вече нямаше да се стовари върху тях.

В: В Яков 1:18 как Бог ни е родил чрез словото на истината?

Отговор: От една страна, Бог ни е родил отново чрез словото на истината на Евангелието. Но по-фундаментално, Исус е Словото и Истината, и ние сме родени отново благодарение на това, че Исус дойде и умря на кръста за нашите грехове.

Въпрос: В Яков 1:18 и Откровение 14:4 как хората са първите плодове на Бога, след като Христос е в 1 Коринтяни 15:20?

О: Христос е първият плод на всички вярващи хора, тъй като Исус „отвори завесата“, водеща към нашето спасение. В Яков 1:18 се казва, че ние сме нещо като първи плод на всички Божии създания. 144 000-те от Откровение 14:4 са първият плод на онези, които ще бъдат спасени по време на скръбта след възнесението.

В: Как в Яков 1:18 ние сме нещо като първи плод на Божиите създания?

Отговор: Писанието не дава конкретен отговор на този въпрос. Въпреки това, Писанието ни казва две неща.

Хората като цяло: Ние сме сътворени чудно и прекрасно (Псалом 139:14), Бог има специална цел за нас (Псалом 8:4-8)

Божиите деца: Удивителна истина е, че ние сме наречени Божии деца (1 Йоан 3:1), че ще царуваме с Христос (Ефесяни 2:6-7) и че сме хора, които някога не принадлежаха на Бога, но сега принадлежим на Него (1 Петрово 2:9-10). Има и много други стихове, а това, че сме първи плодове, е само едно от многото благословения.

Въпрос: В Яков 1:19 на кого мислите, че трябва да се вслушваме?

Отговор: Яков 1:19 говори за слушането като цяло и не отговаря на въпроса. Но първо трябва да слушаме Бога, а след това – църковните ни водачи. Трябва да се подчиняваме и на държавните водачи. Въпреки това, 2 Тимотей 3:5 конкретно казва, че не трябва да имаме нищо общо с хора, които се отвръщат като любители на удоволствията, вместо да бъдат любители на Бога. Ако някой явно не следва Бога, тогава нямате никакво основание да го следвате като църковен водач.

В: В Яков 1:19, тъй като се очаква от нас да проповядваме Евангелието, защо според вас трябва да сме по-бързи да слушаме, отколкото да говорим?

Отговор: Дори когато проповядвате на другите, е добре първо да изслушате откъде идват те. В разговорите си на четири очи е добре да слушате повече, отколкото да говорите.

Въпрос: В Яков 1:19; 3:1, каква е разликата между развързан език, мълчалив език и овладян език?

Отговор: Невъздържаният език казва неща, независимо дали са верни или не, които не бива да се казват. Мълчаливият език не казва нищо, включително дори това, което трябва да се каже. Представете си, че в църквата има пожар или духовен пожар, а вие не казвате нищо. Обузданият език е способен да каже много повече, отколкото казва, но се ограничава да казва само това, което е полезно.

В: Според Яков 1:19, за какви неща не трябва да говорим?

О: Не трябва да споделяме нищо, което Бог не иска да споделяме, затова се молете на Бог да ви покаже в сърцето кога трябва да мълчите. Ето няколко основни неща, за които не трябва да говорим.

Да ядосваме другите, освен ако те не трябва да се ядосват за нещо.

Да се хвалим или да се перчим

Поверителна информация, която другите са ви споделили, независимо дали е трябвало да го направят или не

Да обезсърчаваме или да отклоняваме друг човек от праведността, както направи съпругата на Йов. (Да ги разубеждаваме от греха обаче е допустимо.)

Да възвеличаваме греха. (Тогава, когато се напих в бара, беше толкова страхотно...)

Неистини или лъжи, включително ласкателства

Прославяне на другите, поставянето им на пиедестал. (Въпреки това, почитането им е добро нещо.)

Неща, които са вредни или обидни за другия човек или за другите

Обидни неща, които унижават другия човек или другите

Осъждане на другите, макар че е нормално да се каже, че греховните действия са греховни

Съзнателно да говориш така, че другите да загубят доверие в думите ти

Да бъдеш дългословен, многословен и разговорлив, като даваш повече информация, отколкото човекът иска да чуе и да изслуша

Злонамерена дезинформация, за да навредиш на другите или да се забавляваш за тяхна сметка

Непублична информация за друг човек, която той не желае да бъде споделяна. (Независимо дали смятате, че той е прав да не я споделя.)

Плагиатство на казаното от друг, без да се посочи източникът. Не крадете думите на другите като свои.

Съмнителна точност (не сте напълно сигурни дали е вярно или не)

Повтаряне на лоши постъпки на другия човек, след като вече сте ги обсъдили и сте му простили. Тези неща трябва да бъдат забравени.

Тайни, които могат да доведат до смъртта, нараняването или несправедливото лишаване от свобода на невинен човек

Изкушаване на другите. (Тогава, когато се напих в онзи конкретен бар, където напитките са на половин цена...)

Неразкрита информация, за която сте обещали на вашия работодател, бивш работодател или клиент, че няма да я споделяте.

Очерняне или клевети срещу друг човек

Което злите хора биха могли да използват в своя полза

Хумор или информация с еротично, неприлично или грубо съдържание

Не почиташ Бога или събратята си християни

Хората трябва да виждат как живеете, но не трябва да се чувствате принудени винаги да казвате нещо.

Въпрос: В Яков 1:19-20 каква причина се дава да бъдем бързи да слушаме и бавни да се гневим?

Отговор: Там изрично се казва, че гневът на хората не води до Божията праведност. Не се казва да не говорим изобщо, но ако отложим говоренето, като първо изслушаме, е по-малко вероятно да кажем гневни думи, които не помагат, и за които по-късно ще съжаляваме (или поне би трябвало да съжаляваме).

Самото това, че Бог го е заповядал, е достатъчна причина за нас. Въпреки това понякога това, което Бог заповядва, е полезно за нас и от физическа гледна точка. Списанието „Health & Healing“ на д-р Джулиан Уитакър, том 10, брой 8, август 2000 г., стр. 5, съобщава, че хората, които се гневят бързо, са 2,7 пъти по-податливи на сърдечен удар, отколкото хората, които най-малко се гневят.

В: В Яков 1:20 защо още трябва да бъдем бавни на гняв?

Отговор: Когато говорите, попитайте се защо чувствате нужда да говорите точно в този момент. Говорим ли преди всичко, за да се почувстваме по-добре, да изглеждаме по-добре, или говорим това, което Бог иска от нас, за да помогнем най-добре на другите? Яков ни казва, че гневът ни конкретно не допринася за последния вариант. Опитайте се всяка дума, която излиза от устата ви, да бъде това, което Бог би искал да кажете, а що се отнася до всички останали думи – просто не ги казвайте изобщо. Много по-добре е да мълчите, отколкото да казвате неща, които не бива да казвате.

Въпрос: Защо в Яков 1:19, 21, както и в Яков 1:26, Яков свързва езика с нравствената нечистота толкова лесно?

Отговор: Макар че езикът може да изрича нечисти думи, освен това той може да бъде врата към места, където се вършат всякакви злини.

В: В Яков 1:20, тъй като гневът на човека не служи за Божията праведност, допустимо ли е изобщо да се гневим?

Отговор: Библията не ни заповядва никога да не се гневим; всъщност понякога ще изпитваме гняв, когато споделяме Божиите чувства по дадена ситуация. Но Ефесяни 4:26 казва, че не трябва да оставяме гнева си да престои до залез слънце. С други думи, не задържайте гнева си до момента, в който си лягате. В Ефесяни 4:27 се казва да не даваме място на дявола. Защото всъщност, когато мислите, че се държите за гнева си, всъщност гневът ви се държи за вас.

Като странична бележка, Притчи 29:11 също споменава, че трябва да сме бавни в говоренето.

Въпрос: В Яков 1:21 какво означава тук да се отървем от моралната нечистота?

Отговор: Стих 21 може да се разглежда като заключение на предходния раздел, като въведение към следващия раздел или, по-вероятно, и като двете.

Гръцката дума за „мръсотия“ тук, ribarion, означава „мръсотия“, но една много подобна дума, ribara, означава „окаяно“. Отхвърлете всичко, което отвлича вниманието ви от вашия християнски живот, защото то е „окаяно“, ако не и „мръсно“.

Гръцката дума за „свалям“ или „отлагам“ – apothememoi – често се отнася до събличането на замърсени дрехи. Когато човек носи чисти дрехи, които постепенно стават все по-мръсни, лесно е да не забележи това и просто да продължи да ги носи, сякаш всичко е все още нормално. Бъдете внимателни с това, което считате за „нормално“.

Това може да се разглежда и като интересно допълнение към притчата за сеяча. Може би сме добра почва, която вече е приела словото, но все пак може да имаме няколко морални плевели наоколо. Имаме отговорността да се погрижим за тези плевели и да не им позволим да растат.

В: В Яков 1:21 „затова“ може да означава „за да се постигне предходното“, „направи предходното, за да постигнеш следващото“ или „предходното беше пример за това, което трябва да се направи сега“. Кой смисъл според вас е имал предвид тук?

Отговор: Ако разгледаме въпроса логично, ако наречем Яков 1:19 „А“, а Яков 1:21 – „Б“, това ни казва ли да направим „А“, за да постигнем „Б“, или да направим „Б“, за да постигнем „А“, или „А“ беше пример за това как да направим „Б“?

Вторият вариант е правилният. За спасението се говори едва в Яков 1:21, и то чрез засаденото Слово (Исус). Яков 1:19 е заповед, която ни се казва да изпълним, а 1:21 е необходимо, за да можем да постигнем предходното в Яков 1:19.

Въпрос: В Яков 1:21 спасението на душите ни се дължи ли на заложеното Слово, на Христос, на кръвта на Христос или на Божията благодат?

Отговор: Всичко изброено по-горе; това са различни начини да погледнем към едно и също нещо. Божията любяща благодат е крайната причина, поради която сме спасени, а не нашите собствени заслуги. „Събитието“, което беше причината за нашето спасение, беше смъртта и възкресението на Исус. Нашият живот се поддържа от заложеното в нас слово, което е Исус – Истината и Словото, живеещо в сърцето ни. Според Тит 3:6-7 и Евреи 1:9, средството, чрез което тази благодат ни беше изляна , беше Исус. Божият Дух трябва да обитава в нас, за да принадлежим на Христос, както казва Римляни 8:9-11. Накрая, ние сме спасени по благодат чрез вяра (Ефесяни 2:8), а евангелското послание няма никаква стойност за нас, ако не го съчетаем с вяра, както ни учи Евреи 4:2.

Един аспект, който лесно се пренебрегва, е, че Яков не говори само за това, че Божието засеяно слово в крайна сметка ще ни спаси от наказанието за греха; Яков набляга и на това, че то ни спасява от властта на греха още сега.

В: В Яков 1:22 какво означава да се самозаблуждаваш?

Отговор: Хората се заблуждават постоянно. Веднъж показах на една мюсюлманска студентка доказателства, че Коранът е бил променен, а отговорът ѝ беше: „Знам чрез вярата си, че тези неща не са верни.“ Това беше краят на дискусията; тя не искаше да вземе под внимание никакви факти, които биха могли да променят мнението ѝ.

Казано направо, хората могат да изберат да вярват в неща, които не са верни. Те може да го правят не защото са убедени в ума си, а защото се страхуват от последствията, ако повярват в обратното. По същия начин те биха разбрали, че ще трябва да направят промени, ако повярват в обратното, а не са склонни да направят тези промени. Понякога човек вижда редица неща, които смята за факти, подкрепящи неговото убеждение, и вижда други факти, които противоречат на неговото убеждение. Вместо да разгледа и двете групи факти и да приеме, че е нормално да промени мнението си, той просто пренебрегва неудобните факти.

Неявно хората могат да виждат неща, които са доста очевидно верни, и все пак да твърдят, че са неясни или съмнителни. Те не са достатъчно нечестни, за да повярват в обратното, но не са и достатъчно честни към себе си, за да потвърдят това, което би трябвало.

Ако човек вярва в нещо и по някаква причина вижда факти, които изглеждат верни, но противоречат на това, първата стъпка към истината трябва да бъде просто да признае, че тези други факти подкрепят друга гледна точка. Когато четете Библията и виждате неща, които се различават от това, в което вярвате, вместо да се огорчавате от това, можете да се радвате. Сега пред вас се открива възможност да се промените, да станете по-мъдри и да се приведете в по-голямо съзвучие с Бога. Както каза един човек: „Запазвам си правото да стана по-умен.“

В: Защо в Яков 1:22 слушането на истинското слово, без да се прави това, което то казва, се счита за самозаблуда? В края на краищата, словото е истинно.

Отговор: Когато една сграда гори, да кажеш на някого, че трябва да напусне сградата, не води до нищо добро, ако той никога не я напусне. По същия начин, да чуеш истинското слово не води до нищо добро, ако човекът не иска да повярва и да действа според него. Яков говори за хора, които нямат добри отношения с Бога. Това могат да бъдат както невярващи, които нямат връзка с Бога, така и лицемерни вярващи от типа „ “, които трябва да се върнат към първата си любов и да продължат по пътя си.

Яков продължава, като обсъжда как да бъдем изпълнители, а не само слушатели, по три конкретни начина: индивидуално поведение, грижа за другите в обществото и вътрешни ценности.

В: В Яков 1:23-25 защо слушането, но не и вършенето, е като гледане в огледало, след което човек си тръгва и забравя как изглежда?

Отговор: Преди да отговорим на този въпрос, нека поговорим за концепцията за огледалото. Макар че тогава не са имали стъклени огледала, те са имали лъскави месингови огледала, които са могли да показват очертанията, макар че цветовете може да не са били същите. Огледалото ти дава точно представа за това как изглеждаш. То не ласкае и не обижда; просто ти показва какъв си. Веднага щом се отдалечиш от огледалото, остава ти само споменът; вече не се виждаш.

Божието Слово е чудесно за това, че ни дава нова информация и истина, но то винаги служи и на втора цел (ако му позволим). То е огледало за нашия характер. Можем да погледнем в Божието Слово и то ни показва къде се проваляме, като не отговаряме на изискванията, и къде можем да израстнем, като се променим. В 2 Коринтяни 13:5 Павел заповядва на вярващите да се самоизпитват. Начинът, по който правим това, не е чрез някакъв произволен, измислен стандарт по наше собствено усмотрение, а чрез Божията истина в Неговото Слово. Но ако погледнете в Божието огледало и не искате да правите това, което то казва, когато си тръгнете, ще ви остане само спомен, а промяна няма да е настъпила.

Учението, че трябва да бъдем изпълнители, а не само слушатели, се намира също в Матей 7:21-27; Лука 11:28; Йоан 13:17 и Римляни 2:13.

В: В Яков 1:25 какъв е съвършеният закон, който дава свобода?

Отговор: Послушанието към Бога дава свобода и това е, което трябва да следваме днес. Това е свобода от пристрастявания, обсесии и страх. Това не е Мойсеевият закон от Стария Завет, тъй като Старият завет е остарял според Евреи 8:13. Но този закон е да правим това, което е угодно на Бога. Той може да се обобщи така: „Обичай Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, душа, сила и ум, и обичай ближния си като себе си.“

В: В Яков 1:25 всички знаят по принцип какво е закон: ограничения от типа „прави това“ или „не прави онова“. Как бихте обяснили на някого, че това е закон, който дава свобода?

Отговор: Това наистина изглежда като парадокс, но нека разгледаме един пример. Правилата за движение по пътищата, като например забраната да караш в грешната посока по дадена лента, ни позволяват да пътуваме бързо от едно място до друго. Да, законите са ограничения, но структурата на ограниченията в някои области ни дава повече свобода да се движим уверено, бързо и по-безопасно в други области. Алкохоликът или наркоманът, който пренебрегва Божия закон да не се опива или да не се упоява и постоянно търси следващата си „доза“, е по-малко свободен, а не по-свободен, от човек, който спазва Божия закон в тази област.

В: В Яков 1:25 как сме благословени, когато вършим добро?

Отговор: Ние не само сме благословени с награда в Небесното царство, но сме благословени и сега с радост, когато угаждаме на Бога. Това не се отнася до материални благословения, които може да получим или не.

Вярно е, че понякога изпитваме приятни емоции, получаваме финансови награди и по-големи възможности в този живот, когато помагаме на другите. Хората искат да работят и да общуват с тези, които се грижат за тях и ще им помогнат.

Въпреки това, понякога, когато помагаме на другите и ги благославяме, не получаваме нищо от изброеното, а може дори да получим обратното. Но независимо от това, Бог ни възнаграждава в небето за добрите дела, които вършим на земята с правилни мотиви, според 1 Коринтяни 3:14.

В: В Яков 1:26 кои са двете стъпки за овладяване на езика?

Отговор: Яков подчертава важността на контролирането на езика ни. Първата стъпка е стратегически ангажимент: знаем, че в бъдеще ще има забавни неща, които можем да кажем, или други неща, които наистина, наистина ще искаме да кажем, но които няма да са морално чисти, или ще са злонамерени или изпълнени с омраза. Ще има неща, за които смятаме, че наистина трябва да бъдат казани, ако са верни, но не сме сигурни дали са верни. Но ще поемем ангажимент да мълчим, вместо да позволим тези нездравословни неща да излязат от устата ни. Това може да означава, че ще бъдем по-малко забавни, по-малко убедителни или ще звучим по-малко дълбокомислени, но сме направили избор да бъдем по-малко от всички тези неща, за да почитаме Бога с езика си.

Втората стъпка е тактически съвет, който трябва да се спазва във всяка минута. Винаги дръжте устата си затворена, освен ако от нея няма да излезе нещо добро или поучително. Ако от нея е на път да излезе нещо, което е само наполовина добро, не го изричайте също. В Притчи 17:28 се казва: „Дори глупакът се смята за мъдър, ако мълчи, и за разумен, когато въздържа езика си.“ Или както някои са отбелязали с шега: „По-добре е да мълчиш и да те смятат за глупак, отколкото да отвориш устата си и да разсееш всяко съмнение.“

В: По отношение на Яков 1:27 някои християни казват, че не искат да бъдат религиозни, а просто искат да обичат Господа. Според Яков 1:27 какво не е наред с това твърдение?

Отговор: Може би са имали лош опит с нещо, което би могло да се нарече християнство, и затова смятат, че религията и организираното християнство трябва да се избягват. Религията може да бъде токсична или лоша, и някои религии трябва да се избягват. Но в Яков Яков казва, че някои са добри. Освен това, ако презираш християните като цяло, ти презираш невестата на Христос.

В: В Яков 1:27 се казва, че трябва да се пазим неопетнени/незамърсени от света. Но светът и неговите влияния са толкова замърсяващи! Телевизия, филми, интернет, приятели, така наречените приятели – как можем да го направим?

Отговор: Както каза един телевизионен евангелист, първата стъпка към служенето на Бога е да вдигнеш пръста си. Втората стъпка е да го завъртиш, за да изключиш телевизора. Когато доброволно се откажем от прекаленото гледане на телевизия, филми и интернет, ще ни се стори удивително колко свободно време имаме сега. Не е, че телевизията, филмите и интернет са лоши сами по себе си, но могат да бъдат вредни за теб, ако прекарваш прекалено много време с тях.

Но някои телевизионни предавания, филми и съдържание в интернет са погрешни, а не просто загуба на време. Можете съзнателно да избирате какво да не гледате и не слушате. Можете също така съзнателно да решите, че мръсните неща, които сте чули, никога няма да повтаряте.

В: В Яков 2:1–5:6 какво е интересното в структурата на този пасаж?

Отговор: Връщайки се към Яков 1:18, Яков подчертава три характеристики на Бога: а) Неговата грижа за беззащитните, б) Неговото слово на истината и в) Неговата цел за святост. По-късно, в Яков 1:26-27, се говори за три белега на Божието дете (като точките а и б са разменени): б) въздържан език, а) грижовно служение и в) свят живот. Това, което Яков споменава накратко за Бога, а след това и за нас, той разширява в а) грижовно служение (Яков 2:1-16), б) въздържан език (Яков 3:1-12) и в) свят живот (Яков 3:13-5:6).

Въпрос: Защо в Яков 2:1 трябва да не проявяваме пристрастие, след като Бог проявява пристрастие спрямо невярващите?

Отговор: Контекстът на Яков е насочен към вярващите, че не трябва да облагодетелстваме никого, защото е богат или беден. Една напълно достатъчна причина да не проявяваме пристрастие е просто защото Бог го заповядва. Но освен тази истина, всички ние сме създадени по Божия образ, а Бог не проявява пристрастие към нашето материално богатство, етнически произход, пол или интелигентност. Понякога един християнин може да прояви пристрастие спрямо някого, който е разведен, когато разводът не е по негова вина.

Любопитно е, че думата за пристрастие тук, prosupolumphiais, не е открита в светската гръцка литература; явно те никога не са я вземали под внимание или не са смятали, че има нещо лошо в това да си пристрастен. Това се е приемало като нещо нормално в древното езическо общество. Няколко стотици години по-късно, около 230 г. сл. Хр., е имало два вида римляни: „благородните“ (honestior) и обикновените хора ( ). Благородниците са имали повече права, по-леки наказания и са били облагодетелствани в гражданските съдебни дела. Обикновените хора ( ) са могли да бъдат изгорени живи като наказание, но благородниците – не. Вижте „Църковните отци: Ориген за Псалмите“, стр. 393, за повече информация по този въпрос.

Съответният еврейски термин означава буквално „да се приема лицето“, т.е. приемане или по-добро отношение просто поради това, че се знае кой е човекът. Старият Завет също се изказваше против пристрастността, така че това не беше нещо ново, въведено от Яков. Исус също каза изрично, че бедните са благословени в Лука 6:20. По-късно Павел също каза, че Бог не проявява пристрастие в Римляни 2:11.

Безпристрастността спрямо богатството не е същото като слепота към всичко. Яков 2:1 използва примера с богатството, а Галатяни 3:28 показва, че не трябва да проявяваме пристрастие въз основа на раса или пол. Въпреки това, ние трябва да изключваме лица от църквата за непокаяни грехове като кръвосмешение (1 Коринтяни 5:2).

„Скъпи“ дрехи, lampra на гръцки, означава богати или дрехи на благородник. „Мръсни дрехи“ тук означава дрехи, които би носил беден човек.

В: В Яков 2:1-3 как описанието на Яков за дискриминацията или фаворитизма се вписва в много от днешните контексти?

Отговор: Фаворитизмът може да бъде явен, ако е свързан с публична длъжност. Той може да бъде и по-фин, когато изборът се основава на пристрастие. Получават ли хората нещо в църквата, ако даряват големи суми пари? Обръщат ли се хората с повече внимание към онези, които могат да дадат повече? В една добра църква това не се случва.

Дискриминацията може да бъде и на расова, етническа или езикова основа.

Дискриминацията не винаги е злонамерена. Тя може да бъде напълно непреднамерена, както показва Деяния 6:1 при раздаването на храна на гръцкоговорящите вдовици. Може да бъде снобизъм или неявни „кастови различия“, което не е злонамерено, но все пак е грозно. Може също да се основава на погрешни неща, на които сме били научени. Може погрешно да си оправдаваме желанието да „защитим“ определени хора от това да попаднат в определени ситуации, когато всъщност ги дискриминираме. Дискриминацията може да има цел (или злонамерена цел, или добра, но с лоши намерения), или може да бъде напълно безсмислена, като например в южните щати, където имаше отделни тоалетни според расата, както е добре изобразено във филма „Скрити фигури“. Ако вашата църква е съставена предимно от хора от една раса или етническа група и дойде някой, който е различен, полагате ли усилия да се почувства добре дошъл в Божия дом? А ако дойде в дома ви?

Ако откриете, че в сърцето ви има дискриминация, или искате да се уверите, че нямате никаква скрита дискриминация, една стъпка към преодоляването ѝ е да имате приятели от този произход. Ако установите, че се чувствате некомфортно или се страхувате от „такива хора“, трябва да решите дали цените повече собствения си комфорт или въображаемата си сигурност, отколкото послушанието към Бога. Ако ви е по-трудно да разберете някого заради акцента му, трябва ли просто да се откажете от приятелство с него, или да положите усилие – може би с помощта на общи приятели или софтуер за превод като – да общувате? Когато слушате достатъчно дълго някого, чийто акцент ви е труден за разбиране, постепенно придобивате способността да разбирате не само него, но и този акцент като цяло.

Но какъвто и вид дискриминация или предубеждение да е това, Бог изобщо не иска да дискриминираме. В Христос няма нито юдеин, нито грък, нито роб, нито свободен, нито мъж, нито жена, според Галатяни 3:28. Но тъй като хората могат да дискриминират, без дори да го осъзнават, всички ние имаме нужда активно да се самоанализираме и да се уверим, че няма някакъв контекст, в който неволно да сме виновни за това.

В: В Яков 2:1-3, какво да правим, ако някой дойде в църквата и знаете, че е в страната незаконно?

Отговор: Преди всичко, помислете защо той е в страната незаконно. За някои преминаването на границата е техен собствен избор. Но знам за един възрастен, който е бил доведен в Америка от Мексико, когато е бил на няколко месеца. За правителството той е „известен чужденец“ и е живял в Америка през целия си живот, с изключение на кратки пътувания до Мексико. Мексико няма да го приеме, защото и там не го считат за мексикански гражданин. Преди време беше обявена „амнистия“ за „мечтателите“, но пристигането му в Америка не попадаше в срока за амнистия. Затова той може да работи тук, но не може да заема длъжност, за която се изисква карта за социално осигуряване.

Четох за друг човек, който всяка седмица влиза нелегално в Америка през граничния пункт. Американските гранични служители знаят кой е и просто го пускат да мине. Той работи в Съединените щати, точно от другата страна на границата. В края на всяка седмица преминава през граничния пункт и се връща в Мексико. В много страни има хора в такава ситуация; наричат ги „гостуващи работници“. Това не е необичайна концепция, но нашите закони трябва да бъдат подобрени, за да можем да се справим с тази ситуация по законен начин. Някои изглеждат толкова загрижени за всички нелегални имигранти, че почти не забелязваме китайците и руснаците, които влизат нелегално от Мексико и се опитват да шпионират нашите военни бази, твърдейки, че са се изгубили и просто търсят хотел! Правителството по принцип ги предупреждава, налага им глоби и ги моли да не се връщат. Имаме много по-важни причини за тревога, като се има предвид, че всички останали нелегални имигранти просто се опитват да работят.

Но независимо дали даден човек е тук незаконно или как е дошъл тук незаконно, ние трябва да ги ценим толкова, колкото и другите хора, тъй като всички сме създадени по Божия образ. Все още можем да ги обичаме, както трябва да обичаме всички, макар че бихме могли да си пожелаем да не бяха толкова много тук, за да не отнемат американските работни места.

В: И така, според Яков 2:1-3, трябва ли изобщо да дискриминираме в църквата?

Отговор: В два случая, изненадващо, да! Първо, ако някой се нарича християнин и упорства в явен грях, както е описано в 1 Коринтяни 5:1-13.

Второ, ако някой дойде и проповядва ерес, която води до погибел на душата, в 2 Йоан 9–11 ни е заповядано дори да не го пускаме в дома си! Тъй като ранната църква обикновено се събираше в домашни църкви, той никога не би могъл да влезе в тях.

Но в други случаи – не.

Въпрос: Защо в Яков 2:1-3 Яков използва думата „синагога“?

Отговор: Посланието на Яков е написано много рано и, както показват пътуванията на Павел, християните по това време са били добре дошли в еврейските синагоги. Строгото разграничение между синагога и църква се появява едва след Павел. Думата за събрание тук, „синагога“, обикновено се отнася до еврейско събрание. Но дори и след това време християните понякога са използвали думата „синагога“, за да се отнасят към християнско събрание. В „Посланието на Игнатий до Поликарп“ 4.2, стр. 94, се споменава „събиране в синагога“. Игнатий нарича презвитерите „Божия Синедрион“ и говори за „синагогата на апостолите“ в „Посланието до тралийците“, гл. 3, стр. 67; виж също „Пастирът на Хермас“, Единадесета заповед, стр. 28. Евреите имали две наименования за синагогата: „дом на събранието“ и на арамейски „дом на народа“, според „Шабат“ 32а.

В: В Яков 2:4-9 какви са причините, които Яков посочва, че не трябва да проявяваме пристрастие?

Отговор: Първо, Яков започва тук с игра на думи. „Съдии“ на гръцки е kritai, а „различавате“ – diekrithete. Много пъти, когато поемате ролята на съдия, вие се превръщате в човек, който прави разлика. Конкретно тук са изброени някои причини да не правите разлика.

1) Проявяването на пристрастие те превръща в съдия с зли мисли (Яков 2:4).

2) Това може да противоречи на Божието отношение. Бог често е избирал бедните да бъдат богати във вярата и наследници на царството (Яков 2:5).

3) Бедният човек, когото оскърбявате, може да е богат във вярата и особено почитан от Бога (Яков 2:5-6а).

4) Това унижава бедния човек (Яков 2:6а).

5) Богатите често са угнетявали бедните, влачат ги в съда и хулят Бога (Яков 2:6б). Всъщност много от днешните атаки срещу християнството идват от добре образовани и финансово стабилни хора.

6) Богатите с думите и действията си хулят християнското име, с което сме наречени; с други думи, с живота си те оскверняват думата „християнин“ (Яков 2:7).

7) Ние съгрешаваме, като не спазваме „царския закон“ да обичаме ближния си като себе си, както е посочено в Яков 2:8-9.

Въпрос: В Яков 2:4-9 кои са поне дванадесетте начина, по които можем да се уверим, че не проявяваме пристрастие?

Отговор: Можем да се самоанализираме. Ето дванадесет неща; вероятно има и други.

1) Почитайте всички като по-важни от себе си, както казва Филипяни 2:3.

2) Отнасяйте се към бедните така, както се отнасяте към богатите, и към богатите така, както се отнасяте към бедните.

3) Трябва да се стремим да не се възползваме от другите, дори когато това може да е лесно или културно приемливо.

4) Не се отнасяйте към някого по различен начин, защото е от различен етнически произход, култура, мъж или жена, или поради повърхностни неща.

5) Относим ли се към някого по различен начин, възползваме ли се от него или не му предлагаме толкова добри условия, ако има силен акцент или затруднения при говоренето на нашия език?

6) По-мили и по-прощаващи ли сме към някого от нашия етнос, отколкото към някой друг?

7) Осъзнайте, че не можете да разберете нищо за сърцето на човек по външния му вид.

8) Избягваме ли хора с физически или умствени увреждания, защото може да се чувстваме некомфортно?

9) Трябва да уважаваме по-възрастните, но да не гледаме с пренебрежение на никого заради възрастта му (стар или млад).

10) Например, предпочитаме ли да общуваме повече с възрастни хора, отколкото с млади (или обратното)?

11) Приемаме ли хората, които са различни от нас, толкова сърдечно, колкото и тези, които са подобни на нас?

12) Не бъдете снизходителни към определени групи.

Във всички тези области не трябва да бъдем непоследователни.

Въпрос: Защо в Яков 2:5-7 Яков изглежда, че създава такива стереотипи за богатите и бедните?

Отговор: Някои богати хора могат да бъдат много щедри и добросърдечни. Някои бедни хора могат да бъдат много алчни и скъпернически. Но като цяло богатите имат повече възможности и съответно повече изкушения да се възползват от положението си. По същия начин, като цяло бедните разполагат с по-малко финансови средства, за да се защитят в съда.

В: В Яков 2:6 как богатите се измъкват по-добре в съда?

О: Терминът, който Яков използва тук – „katadynasteuo“ – означава „лишаване от права“. Ето един пример от Индия. „Това са А*** и А****, двама специалисти по информационни технологии, които се връщаха у дома в Пуне на 19 май, когато нерегистрирано „Порше“ с номер , движещо се със 150 км/ч в Каляни Нагар, ги блъсна. Един от тях загина на място, а другият – по време на медицинското лечение. Шофьорът на колата беше 17-годишен непълнолетен, който според твърденията се връщал от клуб, след като се забавлявал с приятели, за да отпразнуват резултатите си от 12-ти клас.
Защо това не е просто инцидент, а убийство:
1. Колата не беше регистрирана; автосалонът я е доставил без регистрация.
2. Родителите са позволили на непълнолетен да шофира без шофьорска книжка.
3. Собственикът на клуба е сервирал алкохол и е допуснал непълнолетен.
4. Пътната полиция месеци наред не е забелязала на пътя нерегистрирана кола, движеща се с превишена скорост.
Когато непълнолетният беше арестуван в полунощ, той получи VIP отношение. Местен депутат дойде на помощ с екип от адвокати.
Докато обикновените хора се сблъскват със забавяния по делата си, на този непълнолетен беше предоставена гаранция в неделя само за 14 часа. Условието за гаранцията беше той да напише есе, а родителите му да гарантират, че няма да повтори същата грешка.
Когато законът е един и същ, защо хората с привилегии се третират по различен начин?“ Някой друг от България каза, че там е същото. (От LinkedIn, 27.05.2024 г.)

Въпрос: В Яков 2:10 как нарушаването на една точка от закона означава, че сме виновни за нарушаването на целия закон?

Отговор: Три точки, които трябва да се имат предвид в отговора.

а) Нарушен е „законът“, а не просто „един закон“, както казва Яков.

б) Това е „царски закон“. Не само че Исус, нашият Цар, го е заповядал пряко, но Исус е казал, че това е един от двата закона, от които произтичат останалите закони. Яков поставя този грях – проявяването на пристрастие – наравно с прелюбодейството и убийството. Законът не е бил даден избирателно, и днес от нас се очаква пълно подчинение, а не само частично, за да спазваме всичко, което Бог иска от нас да правим или да се въздържаме да правим.

в) Мисълта за „всичко или нищо“ по отношение на закона се среща и в Матей 5:18-19; 23:23 и Галатяни 5:3 в Новия Завет. Както казва Алек Мотиър, законът не е като купчина камъни, а по-скоро като стъклен лист. Можете да махнете един камък от купчината, а купчината все още ще е там. Но ако ударите стъкления лист само на едно място и го счупите, целият лист ще се напука или ще се разбие.

Въпрос: В Яков 2:10-11, срещу каква естествена склонност се бори Яков?

Отговор: Имаме склонност да подчертаваме като важно това, което правим добре, и да омаловажаваме като маловажно това, което не правим добре. Падналият човек е твърде добър в „ “ – рационализирането, или в измислянето на творчески, звучащи логично причини, за да оправдае греха си. Лесно е да видим това в другите, но е лесно да го пренебрегнем в себе си.

Въпрос: Защо в Яков 2:10-11 Яков е решил да включи този пасаж точно тук, веднага след като е говорил за пристрастие и дискриминация?

Отговор: Представете си, че сте подсъдим в съда за кражба и казвате на съдията: „Поне не съм нарушил никакви правила за движение!“ Докъде би ви стигнало това? Яков, по доста категоричен начин, изтъква конкретна теза, но все пак по косвен начин. Дори и да спазвате част от закона, вие го нарушавате, ако нарушите друга част от него. Той говори за убийство и прелюбодеяние, които са очевидни за читателите му, но прави това веднага след като е говорил за нарушаването на друг закон: да не се проявява пристрастие. Яков казва на читателите си, че ако спазвате Божиите заповеди относно убийството, прелюбодеянието и всичко останало, но въпреки това проявявате дискриминация, има дума за човек като вас: вие сте нарушител на закона.

В: В Яков 2:12 какво точно е „законът на свободата“?

Отговор: Това не е конкретен закон, а по-скоро „свобода“ е описание на това, което ни дава днес послушанието към Бога. Исус отмени Старозаветния закон, но това не означава, че сега живеем както си искаме. Бог е вложил Своя закон в сърцата ни и сега ние следваме това, което Исус и Новият Завет ни заповядват.

В: В Яков 2:12 законът носи ли свобода или робство, както казва Галатяни 4:24?

О: Мойсеевият закон, който те не можеха да спазват напълно, служеше да илюстрира нуждата им от Божието прощение. Да го спазваш напълно би означавало свобода от греха, но да го познаваш и да не го спазваш, носеше само робство и осъзнаването, че не отговаряш на изискванията. Ако знаеш какво е правилно и не го правиш, тогава за теб това е грях, както казва Яков 4:17. Днес ние следваме закона за послушание към Христос, който ни дава свобода от робството на греха.

В: В Яков 2:13 какво казва юдаизмът за милостта и съда?

Отговор: Бог изрича съд, но Бог се наслаждава да показва милост, както казва Михей 7:17-18. Виждаме Божията милост в това, че Исус умря на кръста за нас „заради радостта, която Му беше представена“, както се казва в Евреи 12:2. Равин Бараби е казал: „Към този, който е милостив към творението, Небето е милостиво, но към този, който е безмилостен към творението, Небето също е безмилостно.“

Тази мисъл се съдържа също в Сирах 27:30–28:7; Товит 4:9–11; Заветът на Зевулун 8:3 и б. Шабат 151б.

В: В Яков 2:13, по какви начини животът ни трябва да показва, че вярваме, че милостта триумфира над съда?

Отговор: Първо, ние вярваме, че Божията благодат и милост са по-големи от всичките ни грехове. Трябва да сме способни да простим на себе си. Второ, ние сме поели ангажимент към другите да проявяваме прошка и милост, както Бог ни ги е дал.

Въпрос: Според Яков 2:13, какво трябва да направите, ако подозирате, че друг вярващ изглежда, че дискриминира дадена група?

О: Първо, бъдете отворени към възможността, че може да грешите. Второ, осъзнайте, че дори и да съгрешават чрез дискриминация, те може да не го осъзнават и дори да го отрекат, когато повдигнете въпроса. Трето, молете се за това как Бог би искал да реагирате. Те трябва да разберат, че

а) или наистина проявяват пристрастие, или пък неразумно създават впечатление, че го правят;

б) сериозността на този грях, както показва Яков 2:1-13.

в) Следващите стъпки към покаяние и, ако е възможно, поправяне на стореното.

г) Възстановяване: че ги обичате и че те трябва да обичат всички останали.

В: В Яков 2:14-26 как този пасаж се отнася към по-ранната част на глава 2?

Отговор: Свързана е по два начина. Яков 2:1-13 говори за липса на дела по отношение на конкретен грях: пристрастие, докато този пасаж разширява това до греха като цяло. Второ, точно както не трябва да проявявате пристрастие и да бъдете мили само към някои хора, така не трябва да бъдете пристрастни във вярата си – да вършите някои добри дела, а в останалото да отказвате да се подчинявате.

В: В Яков 2:14-17, кои са поне двата начина, по които хората могат да имат вяра, която не спасява, без дела?

Отговор: Един от начините е да вярвате в Божията истина и да вярвате в правилните неща, но никога да не Му поверите живота си. Някой е нарекъл това „практически атеизъм“. Макар че те наистина вярват в Бога, на практика, в поведението си човекът действа така, сякаш е атеист. Яков казва, че вяра без желание за дела не е вяра на човек, който ще отиде в небето. В „Залата на вярата“ в Евреи 11 вярата е била демонстрирана чрез техните дела.

Вторият начин е да се вярва в фалшив бог и да се отхвърля Богът на Библията. Те може дори да имат много дела – да убиват езичници, да извършват сати, да гладуват до смърт и т.н., но нищо от това няма да ги спаси.

Нашата вяра в Христос не е толкова важна; по-скоро важно е нашата вяра В Христос.

В: В Яков 2:14-25 как се оправдаваме както чрез дела, така и чрез вяра, а не чрез вяра отделена от дела, както казва Павел в Ефесяни 2:8-9?

Отговор: Яков не казва, че вярата и делата са едно и също нещо; нито пък казва, че те имат една и съща роля. Но това, което той категорично твърди, е, че в живота на истинския вярващ те са неразделни. За да бъдем точни, Яков не каза: „ако някой има вяра“, а по-скоро: „ако някой казва, че има вяра“. Делата са страничен продукт, резултат от истинската вяра. Някои хора могат да бъдат като разбойника на кръста и да приемат Христос точно преди да умрат. Други обаче ще покажат добри дела, ако изначално са истински спасени.

Много езически религии, както тогава, така и сега, предлагат духовност без каквито и да било морални изисквания. Затова за един езичник би било относително лесно да тълкува погрешно християнството като просто още една религия като тези.

Това е сложна тема, затова в стихове 15–26 Яков обяснява с четири илюстрации. Първите две са примери за това какво не е вярата, а последните две – за това какво е вярата.

Спасението чрез дела е заблудата, че трябва да вършиш добри дела, за да бъдеш спасен изобщо. „Лесното вярване“ е противоположната заблуда, при която делата нямат нищо общо със спасението, а делата и господството на Христос са по избор. Истината е, че делата не заслужават нищо по отношение на спасението, но те са нормална част от спасението като резултат. Точно както биещото сърце е знак, че човекът е жив, така и делата са знак, че сме спасени и духовно живи.

Въпрос: В Яков 2:16 тази фраза подсказва ли, че те вече са били сити?

Отговор: Не, това е гръцки израз за стандартно еврейско сбогуване. То НЕ означава, че те вече са били на топло и добре нахранени.

В: В Яков 2:17-26, какво бихте казали на човек, който твърди: „Вече нямаме никакъв закон, имаме само свобода в Христос“?

О: Две думи: Прочетете Яков. Те са отчасти прави, в смисъл че не сме под Мойсеевия закон и имаме свобода в Христос да правим това, което е право. Въпреки това, всички Десет заповеди, с изключение на една (съботата), са повторени в Новия Завет. Някои неща в Новия Завет са дори по-строги (като разводът) отколкото в Стария. Нека не приписваме на Бога думи, които всъщност противоречат на това, което Самият Бог казва в Писанието.

Имаше една група и една известна личност, които споделяха това погрешно виждане. Групата се нарича „Хлисти“, а най-известният ѝ член беше Распутин. Когато Распутин беше попитан защо казва, че грехът е незаменим пред Бога, той отговори: „Разбира се, малкия отец“, каза той, „нашият Спасител и светите отци са осъдили греха, тъй като той е дело на Злия. Но как можеш да изгониш злото, малки отче, освен чрез искрено покаяние? И как можеш да се покаеш искрено, ако не си съгрешил? …Махни си Писанията!“, изрева той. „Писания! Наистина, предупреждавам те, малки отче, престани с този суетен и безполезен труд, за да можеш да застанеш пред Господа. Приеми живота такъв, какъвто е, защото само той ти е даден от Бога. И нека ти кажа следното. Не се замисляй вечно откъде идва грехът, колко молитви трябва да каже човек на ден и колко дълго трябва да пости, за да избяга от греха! Греши, ако грехът все още се крие в теб; само по този начин можеш да го преодолееш! Греши, тогава ще се покаеш и ще прогониш злото от себе си. Докато таите греха тайно в себе си и с трепет го прикривате с пост, молитва и вечни разсъждения върху Писанията, толкова дълго ще останете лицемери и безполезни хора, а такива са мразни на Господа. Мръсотията трябва да бъде изгонена, чуваш ли, малък отче? Едва тогава ароматът ти ще бъде благоуханен за Господа?“ (Распутин: Светият дявол, стр. 54–55)

Въпрос: В Яков 2:19, тъй като демоните вярват в Исус, трябва ли да бъдат спасени, след като всичко, което човек трябва да направи, е да повярва в Исус според Деяния 16:31 и Йоан 3:16?

Отговор: Категорично не. Яков иска да каже, че интелектуалното вярване в правилните неща само по себе си не е достатъчно, за да бъде човек спасен. Според „Берахот“ 1:1 евреите от времето на изгнанието и по-късно са считали за свой дълг да рецитират „Шема“ (Второзаконие 6:4-5) всяка сутрин. Както се казва в „Коментар на Библията за вярващите“, стр. 2229: „Демоните вярват във факта, но не се подчиняват на Личността.“ Ние също трябва да положим доверието си в Бога.

Въпрос: В Яков 2:21-24 Авраам беше ли оправдан чрез дела, или чрез вяра, както се казва в Римляни 4:1-4 и Римляни 3:28?

О: Както се вижда от Римляни 4:1-4, Бог обяви Авраам за оправдан чрез вяра, преди той да прояви готовност да принесе в жертва Исаак – нещо, което се случи около 30 години по-късно. Но готовността на Авраам показа, че Бог е действал в сърцето му. Някои смятат, че животът става толкова лесен, щом повярваме в Бога. Авраам би нарекъл това лъжа. Решението да принесе в жертва собствения си син, защото Бог го е поискал, е много трудно. Като християни ние знаем, че Бог никога не би ни заповядал да принесем някого в жертва или да постъпим против библейските заповеди, които ни е дал. Но все пак може да се наложи да вземаме трудни решения, докато Го следваме.

В: В Яков 2:21-24, тъй като никой друг не е бил там, пред кого Авраам е оправдавал вярата си?

Отговор: Въпреки че хората, които са придружавали Авраам и Исаак, може би са били на известно разстояние, тук те не са присъствали.

Авраам преди всичко оправдаваше вярата си пред Бога. Разбира се, самият Авраам виждаше това, както и Исаак (с голям интерес, бих добавил). Ангелите и демоните също биха видели това. И дори през вековете Божиите верни хора са виждали зашеметяващия пример на Авраам за послушна вяра.

В: В Яков 2:22 кое е по-важно – вярата или делата?

Отговор: По-важно ли е да си жив или да имаш сърдечен ритъм? Някой може да постави електроди върху сърцето на мъртвец и да го накара да бие. Но обикновено сърдечният ритъм е доказателство, че човекът е жив. Казваш, че имаш истинска вяра. Нека видим доказателствата. Ако нямаш доказателства, тогава човек трябва да се запита дали имаш истинска вяра или вяра, която не е по-добра от всички останали – на хора и демони, обречени за ада.

В: В Яков 2:25 как се различаваше преживяването на ханаанката Раав от това на Авраам?

Отговор: Авраам беше значим и уважаван прародител в Библията; Раав беше незначителна и непочтена чужденка. От Авраам беше поискано да направи някои неща, които изглеждаха безумни: да напусне един от най-силните градове в света по онова време и да реши да се подчини на Бога, като принесе в жертва сина си Исаак (Битие 22:1-14). Между обявяването на Авраам за праведен и извършването на този акт може да са минали от 8 до 30 години. Но Авраам, като праведен човек, не се поколеба и се подчини на Бога.

Раав беше различна; тя беше проститутка – професия, свързана с безнравственост. Не ѝ беше нужна голяма вяра, за да разбере, че огромната израилска армия вероятно означаваше гибел за Ерихон. Но Раав трябваше да има вяра, че Бог ще я приеме, и тя действа според вярата си, рискувайки живота си, като скри двамата израилски шпиони. Понякога вярата ни е изпитание, когато се питаме: „Ще ни защити ли Бог?“ Друг път вярата ни е изпитание, когато се питаме: „Ще защити ли Бог дори мен?“

Въпрос: В Яков 2:25, докато Авраам не е задържал нищо, дори и най-ценното за него, в служенето на Бога, какви неща задържат днешните християни, които ги възпрепятстват да служат напълно на Бога?

Отговор: Това може да бъде връзка, за която християнинът знае, че не бива да поддържа; работа, която компрометира неговото послушание към Бога; или отказ от богатства. Може да бъде поставянето на комфорта или безопасността над служенето на Бога. Хората могат да изпитват страх от провал, страх да не изглеждат зле, FOMO (страх да не пропуснат нещо) или страх да не се чувстват неудобно.

Страхът може да ви попречи да направите каквото и да било. Не трябва да се опитваме да ограничаваме Бога, като Му казваме, че първо искаме да видим и разберем всичко, което се случва. Както казва един библейски учител, не трябва да се обиждаме от необяснимото.

В: В Яков 2:26 някой би могъл да сравни вярата с духа, а делата – с тялото, но Яков използва обратната аналогия. Защо мислите, че е така?

О: Трябва да имате тяло, за да сте на тази планета, и трябва да вярвате (или да имате вяра), за да сте Божие дете. Но ако сте тук, на земята, вашият дух присъства в вашето тяло. Ако вашата вяра е жива духовно, вие имате дела. Но както тялото без духа е просто гниещ труп, така и интелектуалната вяра без дела е гниещ, но ортодоксален труп.

В: В Яков 3:1, тъй като християните не трябва да се тревожат за Съда на Великия Бял Престол, защо християнските учители трябва да се притесняват, че ще бъдат съдени по-строго?

Отговор: Вярващите се съдят от Христос на съда пред престола (бема) в 1 Коринтяни 3:12-15. Учителите могат да бъдат съдени за това, че преподават на другите погрешни неща. Те се съдят и за това, че заблуждават хората, или за небрежно пастирство.

Матей 12:36-37 казва, че ще бъдем съдени за всяка празна дума, която изречем. Притчи 10:19 казва, че когато думите са много, грехът не липсва. Притчи 30:5-6 подчертава колко е важно да не добавяме нищо към Божиите думи.

В: В Яков 3:1 кои са някои добри и лоши причини, поради които хората все пак искат да преподават?

Отговор: Добрите причини са, че Бог те е призовал да учиш, че искаш да помагаш на другите и, второстепенно, че ти самият ще научиш повече, ако учиш.

Една лоша причина е да мислите, че ще бъдете считан за важен в очите на Бога и ще бъдете възхищаван от другите. Други лоши причини са да се издигате над другите, да се изтъквате, да избягвате внимателния преглед (което, както казва Яков 3:1, няма да успеете) или защото смятате себе си за по-добър или по-важен от другите. Но Бог ви обича еднакво, независимо дали преподавате или не. Бог иска да Му служиш по начините, по които Той те е създал да Му служиш, независимо дали това е чрез преподаване, което привлича внимание, или по други начини.

Когато преподавате, вашите лични амбиции в съответствие ли са с Божията воля? – това е капански въпрос. Ако имате егоистични амбиции, правите го от погрешни мотиви. Напротив, ако някой друг изнесе добър урок или ако вие изнесете добър урок, трябва да се радвате еднакво.

В: В Яков 3:1 по какъв начин учителите се съдят с по-голяма строгост?

Отговор: Те се съдят по най-малко четири начина:

Реч: Притчи 10:19 казва, че когато думите са много, грехът не липсва. Матей 12:36-37 казва, че сме съдени за всяка празна дума, която изречем. Можете да съгрешавате по-малко, като не говорите толкова много; но учителите трябва да говорят. Ако преподавате погрешни неща или дори ако преподавате собствените си мнения като Божието Слово, тогава съгрешавате, когато преподавате.

Другите: Всички християни трябва да бъдат сол и светлина за света (Матей 5:13-16; Филипяни 2:14-15), а водачите трябва да бъдат пример за стадото (1 Петрово 5:3). Старейшините, които съгрешават, трябва да бъдат изобличавани публично (1 Тимотей 5:19-20).

Бог: Най-важното е, че Бог съди хората въз основа на това, което знаят. Християните нямат за какво да се тревожат при съда пред Великия бял престол, защото кръвта на Исус е платила цената за греховете им. Въпреки това, християните имат втори съд, често наричан „съдът пред престола Бема“, споменат в 1 Коринтяни 3:10-15, където Бог ще съди делата на всеки християнин и ще го възнагради подобаващо.

Азът: Учителите могат да изпаднат в изкушението да си помислят: „Тъй като съм научил толкова много, за мен е нормално да пренебрегвам други неща, като молитвата, святостта или любовта към другите.“ Обаче познаването на голям брой факти не означава непременно голяма любов към Бога и послушание към Него.

1 Коринтяни 8:1 ни предупреждава, че знанието надува, а любовта изгражда.

Въпрос: В Яков 3:1-8, защо според вас Яков вижда естествен преход от Яков 3:1-2 към Яков 3:3-6?

Отговор: Яков има предвид, че всички ние се препъваме. Дори малки проблеми с езика ни могат да предизвикат голям пожар от грях у другите. Освен това, понякога при липса на добри дела има изобилие от безполезни думи. Яков приема греховете на езика изключително сериозно. В Матей 12:36-37 Исус прави същото.

В: В Яков 3:2 какво означава тук „съвършен“?

О: Това е същата гръцка дума, използвана в Яков 1:4 и 2:22. Тя означава, че нещо или някой е достигнал зрелост или е завършен. И двете значения на думата „съвършен“ са използвани във Филипяни 3:12,15.

В: В Яков 3:3-8 какви са общите прилики между езика и юздите, руля, огъня, дивото животно и смъртоносната отрова?

Отговор: Голяма сила, произтичаща от малки размери. Уздата държи коня на курс, като контролира вътрешната му сила. Рулът държи кораба на курс, като контролира ъгъла на външната сила, която действа върху кораба. Малък огън може да се превърне в мощна пожарна буря, а изгореното никога не може да бъде възстановено. Малко количество смъртоносна отрова може да бъде достатъчно силно, за да убие. Но от положителната страна, можете да прославите Бога и чрез това, което не казвате.

Яков е много загрижен за нашите езици; той ги споменава и в Яков 1:19, 26; 2:12; 4:11; 5:12. Необмислените думи могат да навредят на брака, да унищожат кариерата или да съсипят служението. Смъртоносната отрова може да бъде предимно годна за ядене; само малък процент от нея е вредна и фатална.

Въпрос: Защо, според вас, в Яков 3:3-5 Яков сравнява езика с юзда или с кормило на кораб?

О: Хората могат да управляват големи обекти с нещо с малки размери. Уздечката тежи по-малко от един процент от теглото на коня, но стратегическото ѝ използване може да принуди коня да тръгне в определена посока. По същия начин кормилото е доста малко и изглежда незначително, а за да го използваш, са необходими време и търпение, но без него не можеш да управляваш кораба. Според „Библейския коментар за вярващите“ (Believer’s Bible Commentary), стр. 2231, корабът „Куин Елизабет“ е тежал 83 673 брутни тона, но рулът е бил само 140 брутни тона. Така рулът съставлява едва около 0,17% от общото тегло.

В: В Яков 3:3,12; 1:19, когато някой е прекалено словоохотлив – било то по честота или поради лошите неща, които изрича – как можеш да му го кажеш по начин, по който той да разбере посланието, без да го обидиш?

Отговор: Понякога няма друг начин, освен да обидиш човека, и това е нормално, защото може би той има нужда да бъде обиден, макар че в повечето случаи това не е така. По-лесно е да кажеш нещо на човек, с когото вече имаш връзка и който знае, че го обичаш, цениш и уважаваш, отколкото на непознат. Той трябва да разбере какво трябва да прави и от какво да се въздържа, колко сериозно е това и че има надежда за добри отношения, след като го направи. Не забравяй, че е трудно да хвърляш кал, без да си изцапаш ръцете и сърцето.

Един християнин имаше уникален начин да се справя с хора, които ругаеха много. Той се смееше на тях. След това им казваше на шега: „Е, кажи ми как наистина се чувстваш.“ Той създаваше впечатлението, че дори не обръща внимание на думите, които човекът е казал преди това, но му даваше втори шанс да се изрази по подходящ начин. Друг подход е просто да го наречеш с истинското му име: мръсно говорене. Разбира се, какъвто и метод да използваш, той няма да бъде ефективен, ако ти самият лицемерно ругаеш или използваш груб език.

Познавам един християнин, който никога не съм чувал да псува, освен в един случай. Той се извини веднага след като каза тези неща и обясни, че му е трудно да не казва такива неща, когато е ядосан (а той беше). Дори като християнин, понякога старите навици се преодоляват трудно. Въпреки че не беше съвършен, той все пак се стараеше и се извини веднага след това.

Разбира се, когато разговаряте с християнин, който има прекалено развързан език, кажете му да прочете отново Посланието на Яков.

В: В Яков 3:3 как се описва клюкарството?

Отговор: Ето един пример от „Коментар на Библията за вярващите“, стр. 2231. „Начинът, по който се разпространява пламъкът на злословието, е илюстриран чрез разговора между две жени в Бруклин. Едната каза: „Тили ми каза, че ти си ѝ разкрила онази тайна, за която ти казах да не ѝ казваш.“ Другата отговори: „Тя е злобна. Казах на Тили да не ти казва, че съм й казала.“ Първата отвърна: „Е, аз казах на Тили, че няма да ти кажа, че тя ми е казала – така че не й казвай, че съм го направила.“ Никой не може да вярва на никого.

В: Защо в Яков 3:6 Яков сравнява езика с огън?

Отговор: Злонамереният език може да бъде като искра по два начина:

Разрастване: достатъчна е само една малка искра, за да се запали голям горски пожар. По същия начин са достатъчни само няколко думи, за да се предизвика верижна реакция.

Необратимост: Веднъж щом пламъкът се разгори, всичко, което е изгоряло, не може да бъде „невъзпламенено“.

Като историческа бележка, един от най-големите горски пожари беше през 2003 г. в сибирската тайга, след сухо лято. Той изгори 55 милиона акра (22 милиона хектара) в Сибир, северния Китай и северната Монголия. Той все още оказва влияние върху температурите на Земята и днес. За справка: един акър е малко по-малък от футболно игрище, без да се броят крайните зони. Площта на Пенсилвания е 29,5 милиона акра, така че пожарът в сибирската тайга е изгорил площ, почти два пъти по-голяма от тази на Пенсилвания.

Вижте https://earth.org/largest-wildfires-in-history/ и https://a-z-animals.com/blog/how-big-is-pennsylvania-see-its-size-in-miles-acres-and-how-it-compares-to-other-states/ за повече информация.

В: В Яков 3:6 как езикът запалва нашите членове?

Отговор: Писанието не казва изрично как, но можем да видим няколко начина.

1. Много от изкушенията, с които се сблъскваме, идват чрез това, което казват другите. Чрез думите хората могат да замислят зло, да изкушават, да съблазняват, да клеветят другите, да клюкарстват, да обиждат, да разказват мръсни вицове, да лъжат, да отблъскват хората от доброто и да ги насърчават да вършат зло. Хората могат взаимно да се насърчават да съгрешават: нещо, за което някой първоначално би се срамувал да направи, след това му се струва приемливо, защото другите са съгласни.

2. Хората често общуват и изразяват намеренията си да съгрешат чрез думи. Хората могат да нараняват чувствата на другите и да клеветят другите с езика си.

В: В Яков 3:6, какви са някои характеристики на днешните хора, които изглеждат неспособни да контролират езика си?

Отговор: Много хора не ги уважават заради думите им. Те постоянно „се оправдават“, опитвайки се да поправят вредата, която случайно са нанесли с езика си. Но истината е, че няма по-ефективен начин да се поправи вредата от това да мълчиш, като изобщо не изричаш погрешни думи. Те изглеждат непоследователни и неискрени.

В: В Яков 3:6 как езикът се запалва от ада?

О: Писанието не казва със сигурност. Въпреки това, с един малък орган може да се направи много. Унция за унция, езикът може да бъде един от най-ефективните органи в ръцете на Сатана за заблуждаване и изкушаване на хората.

В: В Яков 3:6 как бихте отговорили на лъжливото твърдение, че „по хода на природата“ се отнася до прераждането, както проповядват някои сектанти?

О: Този стих говори за убедителната сила на човешкия език. Нищо в този стих не е подсказвало на никого в историята до съвременността това ново тълкуване за прераждането. Нищо в Посланието на Яков не споменава прераждането, така че това е ясен случай на предефиниране на термините, за да означават това, което те искат да означават. Яков просто се отнася към това, което се случва естествено. Еисегезата е да четеш в Писанието това, което искаш то да казва. Не трябва да правим еисегеза, а екзегеза, което означава да извличаме от Писанието това, което то иска да каже.

Нищо в Библията не учи за прераждането. Макар възкресението да е било известно в Стария Завет, сред старозаветните евреи или ранните християни не е съществувала концепция за прераждането, с изключение на това, че те са писали, че някои лъжеучения вярват в прераждането. Хиполитус (222–235/6 г. сл. Хр.), в частност, споменава прераждането като вярване не на християните, а на „брахманите“ от Индия.

Други предникейски християни, които са знаели за брахманите като лъжлива религия, са Теофил Антиохийски (161–181/188 г. сл. Хр.), Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.) и Ориген (225–254 г. сл. Хр.).

Един сектант не може честно да докаже дадена доктрина, само като предефинира термин, който никой от ранните християни не е разбирал по този начин.

В: В Яков 3:6-7 как метафората за отровата се различава от метафората за огъня?

Отговор: Докато огънът драстично променя външния вид, отровата действа отвътре по-бавно. И двете могат да убиват еднакво добре. И на двете им е нужна само малка доза, за да постигнат целта си. Понякога злите думи могат да бъдат изречени специално с цел да отровят мисленето или сърцето на човек.

Много образовани хора знаеха как езикът може да убива, благодарение на екзекуцията на атинския гръцки философ Сократ. Сократ беше толкова силно критикуван в една пиеса, която го клеветеше като зъл, глупав грубиян, който развращава атиняните. След като гледаха пиесата, гражданите поискаха Сократ да бъде екзекутиран, което и стана – той беше принуден да изпие отрова от болиголов. В крайна сметка те осъзнаха, че са екзекутирали един човек просто поради силни емоции, породени от недоказани клевети. Малко след това Атина стана много толерантна към различни философски възгледи.

В: В Яков 3:8 по какъв начин езикът е „неспокоен“ или „непокорен“ зло?

Отговор: Той е като неукротимо животно. Яков дава примери за силни животни, които хората са укротили, но на хората им е по-трудно да укротят собствения си език.

В: В Яков 3:9-12 как от езика ни излизат както добро, така и зло? (Вижте Римляни 7:14-25 за подсказка.)

О: От устата ни трябва да излизат хвала към Бога и думи, които помагат на другите. Може да излезе толкова много добро: насърчение, поправка, поучение, изобличение (да, и това също е добро). Но могат да излязат и думи срещу Бога и такива, които нараняват хората, ако не внимаваме. Те могат да излязат поради гняв, небрежност или, още по-лошо, апатия.

В: В Яков 3:11, какво би станало, ако от един и същ извор течеха едновременно сладка и солена вода?

О: Питейната прясна вода би се смесила със солената вода, а получената солено-сладка вода би станала негодна за пиене. Вярващ, който говори добри думи, а от същите уста изрича злонамерени или непристойни думи, не би дал добро свидетелство. Трябва особено да предадем езика си на Бога.

От една страна, Мъртво море има както солени, така и сладководни извори, но дори и тогава няма извори, които да съдържат и двете.

В: В Яков 3:13 какво точно е мъдростта тук, в противовес на знанието?

Отговор: Знанието може да се разглежда като факти, наблюдения и логика. Мъдростта е прилагането на знанието в живота.

Въпрос: В Яков 3:13 каква е разликата между кротост и смирение?

О: Това са различни думи на гръцки. Смирението, tapienophrosynē на гръцки, означава да не мислиш, че си някой велик. Гръцката дума за кротост, prautēs, означава активна нежност и приемане. Не си представяй някой, който е физически слаб, а по-скоро силен човек, който е послушен и покор.

Интересно е, че гръцкият философ Епиктет (ок. 50–135/138 г. сл. Хр.), чрез своя ученик Ариан, също е проповядвал за кротостта. Той учеше, че кротостта, подобно на подмазването, е морален порок.

Въпрос: Защо в Яков 3:13; Матей 11:29 и 2 Коринтяни 10:1 Яков, Исус и Павел всички проповядват тясна връзка между кротостта и мъдростта?

Отговор: Истинската мъдрост ни помага да осъзнаем своето място пред Бога и че не сме по-добри от другите.

В: В Яков 3:13-18 се казва, че много хора са мъдри, но не притежават небесна мъдрост. Смятате ли, че горчивата завист или егоистичната амбиция лишават човек от възможността да бъде мъдър с небесна мъдрост?

Отговор: Те все пак могат да притежават частици от небесната мъдрост, но ако тя е отровена от завист или егоистична амбиция, това не е добре. Егоистичната амбиция не означава само да се преследват собствените интереси, а да се използват недостойни и разединяващи средства за тази цел. Завистта и егоистичната амбиция могат да заслепят хората за истината, а използването на светска мъдрост може да изглежда по-добър начин за постигане на краткосрочни цели. Небесната мъдрост не пренебрегва краткосрочните цели, но очаква и съда на бема-престола. Чистотата тук се отнася до липсата на егоистични мотиви или нагласи.

Въпреки това, във Филипяни 1:15-18 Павел все пак слави Бога за хората, които проповядват истинското Евангелие, макар че някои проповядват Христос от завист и егоистична амбиция, защото поне те проповядват Евангелието.

В: В Яков 3:13, 17-18 защо мъдростта поражда тези неща?

Отговор: В Притчи 23:7 се казва: „Както човек мисли в сърцето си, такъв е той.“ Духът използва мъдростта, за да ни преобрази и да произведе плод на Духа. Истинската мъдрост е чиста, миролюбива, готова да отстъпва, пълна с милост и добри дела, без пристрастие, без лицемерие. С други думи, това, което виждаш, е това, което получаваш.

В: В Яков 3:17-18 каква е разликата между небесната и светската мъдрост?

О: Небесната мъдрост е отгоре, проявява плода на Духа и ни показва как да угаждаме на Бога. Светската мъдрост е отдолу, се опитва да ни издигне в този живот и се стреми да угажда на нас самите. Както казва Тони Еванс: „Самото човешко мъдрост е израз на плана на Сатана. За да предадете небесна мъдрост, трябва да общувате с небето.“

Това, което светът нарича мъдрост, може да включва спорен стил на говорене, унищожителен сарказъм, хитри или дори нечестни начини за отстояване на теза и т.н.

В: В Яков 3:18 какъв е плодът или реколтата на правдата, която произтича от мира?

Отговор: Християните имат две различни гледни точки и двете могат да са верни.

Плодът на Духа или плодът, произлязъл от мъдростта на праведността.

Самият праведен живот, който произтича от познаването и следването на Божия път на мъдростта.

Като съчетаем двете, „реколтата“, която получаваме, е благочестив живот, угоден на Бога, проявен чрез плода на Духа.

В: В Яков 4:1, как желанията „се борят“ в нас?

О: Хората могат да бъдат „разкъсвани“ от противоречиви желания – hedonon на гръцки, откъдето идва и думата „хедонизъм“. Дори невярващите, които искат да извършат някакво зло, често не го правят, защото имат по-силно желание да не понасят последствията.

Думите за войни и битки могат да се отнасят до национални битки и граждански войни. Римската империя обаче по това време не е имала гражданска война, а битките, за които говори Яков, са вътрешни.

В: В Яков 4:1 как битката вътре в нас може да излезе навън и да предизвика враждебност към другите?

Отговор: Когато някой е нещастен поради вътрешен конфликт, той може да не вижда нужда да се държи любезно към другите. Ако някой ви създава неприятности или е в конфликт с вас, имайте предвид, че това може да няма нищо общо с вас. Възможно е собствените му вътрешни „битки“ да изливат навън и да ни атакуват. Те не могат да имат мир с другите, ако са във война със себе си.

Някои хора смятат, че конфликтът с другите е нормално и очаквано състояние на нещата. Когато един човек беше публично критикуван от друг, когото смяташе за приятел, вторият просто го обясни като „приятелски огън“.

В: В Яков 4:1-2 как да спрем кавгите между християни, без сами да се въвличаме в кавги с християни?

Отговор: На първо място, молете се за ситуацията. Опитайте се да разберете гледната точка на противопоставящите се страни. Не е нужно да сте съгласни с нея, за да я разберете. Отидете при съответния човек или при всеки от двете страни насаме и поговорете с тях. Ако това не помогне, поговорете с тях отново, като вземете още хора със себе си. Ако и това не помогне, тогава с неохота отнесете въпроса пред цялата църква, както е посочено в Матей 18:15-17.

По моя опит, когато бях дякон, в църквата имаше един старейшина, който често говореше срещу един „старейшина за цял живот“ в църквата. Така че, когато „старейшината за цял живот“ имаше възможност да проповядва, той през цялото време говореше срещу първия старейшина. Представете си колко добре изглеждаше това в очите на посетителите. Аз не бях там, тъй като водех младежкото богослужение. Но със сигурност чух за това. Говорих на четири очи с „старейшината за цял живот“, но той каза, че някой друг му е казал, че е говорил точно това, което трябва. Тогава събрах още десет души от църквата, които мислеха като мен, и поискахме среща в дома му, за да обсъдим въпроса. Ясно дадохме да се разбере, че не сме срещу него и не искаме да подаде оставка, просто искахме това несъгласие да не излезе наяве по такъв грозен начин. В крайна сметка другият старейшина си тръгна, заедно с още няколко души, и те основаха своя собствена църква на около час път с кола.

В: В Яков 4:2 как християните „убиват“?

Отговор: Не забравяйте, че думите на Яков следват непосредствено след учението на Исус. Исус каза в Матей 5:21-22, че не става дума само за физическо убийство, но и това, че ако се гневиш на брата си без причина или наричаш някого „празноглав“, всичко това излага човека на опасността от адския огън.

Така че Яков не се отнася само до физическото убийство на някого, но и до омразата към друг вярващ.

В: Показва ли Яков 4:2-3, че Бог би ни дал нещо, което иска да имаме, ако помолим с погрешни мотиви? Как това поставя Бог, така да се каже, „между чука и наковалнята“?

Отговор: Ако поискаме нещо, от което наистина се нуждаем, но ще го използваме за зли цели, Бог може да не ни го даде – въпреки че наистина се нуждаем от него.

В: В Яков 4:3, противоречи ли това на обещанието, че Бог ще отговори на молитвите ни?

О: Не, това не го отрича, но поставя едно условие. Понякога Бог отговаря на молитвите ни с „не“. А понякога Той отговаря с „изчакайте“.

В: В Яков 4:4 защо Яков нарича християните, до които пише, „прелюбодейки“?

Отговор: Гръцката дума тук е в женски род, което е уместно, тъй като всички ние, мъже и жени, сме колективно невестата на Христос.

Прелюбодеецът обикновено не иска развод. Докато някой може да иска развод, за да се раздели с един човек и да се ожени за друг, прелюбодеецът или прелюбодейката често иска и двете неща. Те искат да останат със съпруга си и в същото време да имат и някой друг настрана. Яков не казва, че тези хора вече не искат да следват Бога. По-скоро те искат да продължат да следват Бога и в същото време да правят и светски неща. Да следваш Христос означава да избереш да премахнеш възможностите за неподчинение на Бога.

За съжаление, дори християните понякога се опитват да служат на двама господари – например на Бога и на света. В Матей 6:24 Исус казва, че не можете да служите едновременно на Бога и на парите.

Като обобщим това, понякога християните се нуждаят от строго изобличение.

Въпрос: В Яков 4:5 как духът, който живее в християните, ги кара да завиждат, след като в Яков 3:16 се казва, че където има завист и раздори, там има зли дела?

О: Съществува не само светска гордост, но може да има и духовна гордост. Духовната гордост е да мислиш, че си по-добър или по-значим поради своята духовност или дарби. Никой от нас няма нищо добро, освен това, което Бог ни е дал. Така че ние наистина нямаме с какво да се гордеем. В Яков 4:5 не се казва, че Духът е зъл или завистлив, но осъзнаването на факта, че Светият Дух живее в християните, може да доведе до гордост и чувство за самоправедност, които са зли.

За хората винаги е лошо да изпитват завист, независимо от всичко останало. Дори вярващите могат да съгрешат, като изпитват завист към други вярващи или към обстоятелствата на невярващите. В Псалом 73 Асаф откровено разказва как „краката му почти се подхлъзнаха“, когато завидя на самохвалците.

В Стария Завет или в апокрифите няма цитат, който да казва: „Духът, който обитава в нас, копнее със завист.“ Въпреки това, първоначално в Писанието не е имало пунктуация. По-добър превод, който BSB следва, е: „Или мислите ли, че Писанието казва без причина, че Духът, когото Той е накарал да обитава в нас, копнее със завист?“ Това не посочва дали „дух“ тук е Светият Дух или нашият дух.

Друга възможност е, че Яков се позовава на цитат от Писанието: той има предвид Яков 4:6, където се цитира Притчи 3:34.

В: Как Яков 4:6 се отнася към Яков 3:6: „Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат“?

Отговор: Гордостта често разпространява грозните си плодове чрез езика. Когато в сърцето ти има гордост, завист, негодувание или други зли неща, най-бързият начин да смекчиш вредата е да не казваш нищо, докато сърцето ти не се оправи. Трудно е да се предотврати лошото въздействие на лошите думи, след като вече са изречени. След това Яков дава три примера за това как гордостта избухва и става видима в нашия живот: клеветата в Яков 4:11-12, самохвалството в Яков 4:13-17 и присвояването на чуждото в Яков 5:1-6.

В: В Яков 4:7, разбира се, се очаква нехристияните да дойдат при Христос и да се подчинят на Бога. Но как трябва да се подчинят на Бога християните, към които Яков се обръща?

Отговор: Въпреки че сме подчинили живота си на Бога, когато бяхме спасени, трябва да се подчиняваме на Бога отново всеки ден. Трябва ежедневно и във всеки момент да избираме дали да пребъдваме в Христос и да Му се подчиняваме, или не. Трябва да се приближаваме към Бога и да пазим сърцето си чисто.

В: В Яков 4:8, ако някой в небето ви наблюдаваше специално, би ли ви сметнал за вярващ с едномислено сърце или за такъв с раздвоено сърце?

О: Да се надяваме, че ще види последователност, вярност и предана любов и ще те сметне по-скоро за вярващ с едно сърце.

Въпрос: Според Яков 4:8, как греховното търсене на собствената изгода кара вярващия да започне да се отдалечава от Бога?

Отговор: Въпросът не е „дали“ греховното търсене на себе си може да накара вярващия да започне да се отдалечава; то определено ще го накара да започне да се отдалечава. Можеш да преследваш сериозно само едно нещо. Когато преследваме удоволствия или егоистични амбиции, губим времето и енергията си да търсим близост с Бога. Обратното също е вярно. Ако посвещаваме цялата възможна енергия на преследването на Бога, няма да имаме нито времето, нито енергията да преследваме и нещата на този свят.

В: В Яков 4:9-10 какво означава да скърбим за греха?

Отговор: Гръцката дума тук, „талайпоресате“, е по-силна от английската. Тя означава да скърбиш отчаяно и се съчетава добре с „да ридаеш“. Когато не сме в правилни отношения с Бога или имаме грях в сърцата си, не бива да се държим така, сякаш всичко е наред. Трябва да приемаме греха много сериозно. Сърцата ни трябва да скърбят и да плачат, когато сме извън общение с Бога.

В: В Яков 4:11, както и в 1:2, 16, 19; 2:1, 5, 14; 3:1, 10, 12, защо Яков говори толкова често за „моите братя“?

Отговор: Виждаме две причини. Първата е аудиторията на писмото. Това не е евангелизационно послание, а по-скоро писмо до вярващите, както мъже, така и жени. Второ, в съзнанието на Яков, съзнателно или несъзнателно, на преден план е била близостта и грижата, които вярващите имат или би трябвало да имат един към друг.

В: В Яков 4:11 и Тит 3:2 се казва, че не трябва да говорим зло един за друг, защо тогава Павел [предполагаемо] е направил това спрямо Хименей и Филет в 2 Тимотей 2:17?

Отговор: Гръцката дума тук има по-широк смисъл от „клевета“; тя означава да не говорим лошо един за друг като цяло. Трябва да казваме полезни и истински неща. Павел не е трябвало да говори зло за никого в Тит 3:2. Но самият Павел е трябвало да помогне на църквата, като я предупреди срещу Хименей и Филет в 2 Тимотей 2:17-18, както и срещу неопределени лъжеучители в 1 Тимотей 1:3-7. Някои хора се отклоняват от истината по морални причини или поради лоши взаимоотношения, но явно Хименей и Филет са се отклонили по интелектуални причини.

Въпрос: В Яков 4:11, Левит 19:16; Псалом 15:3; 31:13; 38:20; 41:6-7; 50:20; 101:5, Притчи 10:18 и сл.; 30:10; Еремия 6:28; Езекиил 36:3; Мат. 15:19; Марк 7:22; 2 Кор. 12:20; Еф. 4:31; Кол. 3:8; Тит 3:2; 1 Пет. 2:1, по какви начини християните могат да съгрешат, като клеветят други християни и църкви?

О: Когато хората отправят неверни твърдения за някой учител или излагат отрицателни факти, а би трябвало да бъдат милостиви, това е клевета. Клеветата е да се казват лоши неща, които не са верни, или да се омаловажават други християни и църквата, когато не би трябвало.

Ако казвате нещо отрицателно, уверете се, че то е както вярно, така и полезно. Но самото това, че думите са верни, не означава непременно, че трябва да ги казвате, ако не са полезни. Освен това, според Ефесяни 4:15, трябва да говорим истината в любов.

В: В Яков 4:11 какво общо има „съденето“ с клеветяването на други християни и църкви?

Отговор: Клеветяването на другите често върви ръка за ръка с греха да говорим или да се държим като техен съдия. В контраст с това учение в Посланието на Яков, равинското еврейско произведение „Пирке Авот“ (190–230 г. сл. Хр.) 1:7 казва: „Съди всеки човек по скалата на заслугите“. Така че нека взема бележника си, да ви следвам навсякъде и да ви съдя според заслугите ви според закона. Сигурен съм, че ще го оцените много!😉 Еклесиаст 12:14 казва, че всичко ще бъде извадено на светло, било то добро или зло, но Бог, а не ние, е този, който ще извади всичко на светло.

Въпрос: В Яков 4:13-15 какво точно означава да се хвалим с утрешния ден и как трябва да се въздържаме от това?

Отговор: Претенциозно е да твърдим, че знаем нещо, което всъщност не знаем. В предишния пасаж ставаше дума за претенцията, че можем да съдим другите хора, а в тези стихове се говори за претенцията, че знаем със сигурност бъдещето. Когато говорим или твърдим, че можем да знаем със сигурност какво ще се случи утре, ние се хвалим за утре.

Най-лесният начин да не правим това е да си припомним реалността; всъщност не знаем със сигурност какво ще се случи утре. Ето защо е по-добре да кажем: „Ако Господ позволи“, отколкото да се хвалим срещу Бога, като казваме: „Знам със сигурност“.

Но това не означава, че не трябва да правим планове за бъдещето. Добре е да планираме „смирено“ и да променяме плана си, когато обстоятелствата се променят. Всичките ни планове зависят от Божията воля. Бог може да ги промени и нашите планове могат да се окажат напразни. Но не е редно да казваме, че утре определено ще направим това или онова, защото не знаем със сигурност какво ще правим утре на земята, нито дори дали все още ще сме на земята. По-добре кажете: „Ако Господ позволи“, утре ще направим това или онова.

Просто не забравяйте, че плановете се променят.

Генерал Дуайт Д. Айзенхауер участваше в планирането на най-голямата инвазия на всички времена: Денят „Д“ в Европа. Той каза: „Плановете са безполезни, но планирането е всичко.“ Нашите планове постоянно се променят, но постигаме повече, когато имаме план, отколкото когато нямаме нищо.

В Притчи14:22 се казва, че онези, които планират добро, намират любов и вярност. Притчи 16:3 казва да поверяваме на Господа всичко, което правим, и нашите планове ще успеят. Все пак трябва да осъзнаем, както казва Притчи 21:30, че никой план не може да успее срещу Господа.

В: В Яков 4:13-16, макар че Бог е против самохвалството за себе си, хвалбата над другите и т.н., защо мислите, че Бог е против и самохвалството за утре?

Отговор: „Да се хвалиш с арогантните си претенции“ е буквалният превод от гръцкия. Да се хвалиш, че знаеш със сигурност какво ще се случи утре, когато всъщност нямаш тази способност, е гордост срещу Бога. Да се хвалиш, че си по-добър от някой друг, е гордост срещу този човек. Някой някога е казал, че средната буква както в думата „грях“, така и в думата „гордост“ е „аз“.

В: Яков 4:17 – как трябва да приложим думите: „И така, всеки, който знае какво е правилно да направи, но не го прави, е виновен за грях“?

Отговор: За християните е очевидно, че не трябва да правим неща, които не угождават на Бога. Но това са т.нар. грехове на действие. Ако не правиш нищо лошо, но не вършиш доброто, което Бог иска от теб, ти съгрешаваш. Това са т.нар. грехове на бездействие. Понякога възникват възможности да сториш добро, които не са били част от плана ти, както се случи с добрия самарянин. Ще промениш ли плановете си, за да сториш доброто, което Бог иска от теб?

Когато има нещо добро, което трябва да се направи, и няма кой друг да го направи, можем да си оправдаем бездействието, като кажем, че това не е нашето призвание или нещо подобно. Помислете за притчата за Добрия самарянин. Мисълта „Имам нужда от повече време, за да обмисля какво иска Бог от мен“ е оправдана, ако наистина не знаете какви са стратегическите насоки за живота ви, но не и когато става въпрос за задоволяване на неотложни нужди.

Църковното тяло трябва да върши всичко добро, което Бог иска да бъде направено. Това включва както официални или организирани групи, които осъществяват различни дейности, така и отделни хора, които поемат инициативата и действат самостоятелно, както и всичко между тях. Важното не е дали вие ще го направите, а дали то ще бъде направено от тялото на Христос. Например, една умела християнска хируржка в Америка възнамеряваше да се откаже от практиката си и да замине за някаква слаборазвита страна, за да работи там като хирург. Но когато направи сметките, тя разбра, че със заплатата си в Америка би могла да издържа двама или трима хирурзи в тази страна, които да вършат това, което тя вършеше. Затова тя запази кариерата си и подкрепи тези хирурзи.

От друга страна, ако има нужда, която никой не задоволява, а вие разполагате с необходимите ресурси, време, пари и дарби, за да я задоволите, тогава се молете за това и, ако Бог ви води, се заемете с това.

В: В Яков 5:1-3а, що се отнася до първите три причини, поради които богатите трябва да плачат и да ридаят, каква е разликата между богатството, дрехите и златото и среброто?

Отговор: Богатството може да се ползва или да се спестява, да е краткосрочно или трайно, видимо или невидимо. Броят на семействата, които някога са били богати, е голям, така че може би трябва да разглеждате богатството си само като нещо, което притежавате временно, за определен период от време. Но през това време се възползвайте максимално от него.

Някои неща са като ръжда, която разяжда стойността на дългосрочното богатство. Молецът не разлага дрехите; по-скоро той оставя дупки, които ги правят неподходящи за употреба. Подобно на молеца, някои неща могат бързо да намалят стойността на видимото богатство. Помислете за инцидент или за нещо, което надраска или набива вдлъбнатини по новата ви кола, която току-що сте купили.

Единственото съкровище, което наистина може да трае, е съкровището в небето, което се придобива чрез угаждане на Бога и изпълнение на Неговата воля.

В: В Яков 5:1-6 за кои точно богати хора говори Яков?

Отговор: Три точки, които трябва да се имат предвид в отговора.

Бог се радва на някои богати хора. Авраам беше много богат, дори по съвременни стандарти. Йов също беше много богат в края на живота си. Соломон не поиска богатство, но Бог му го даде. Тук става дума за богати хора, които не угодят на Бога.

Невярващи или вярващи? Коментаторите не са единодушни дали тези богати хора твърдят, че са християни, или не. Но истинският отговор е: това няма значение. Независимо от това, което твърдят, те не следват Бога. Нищо не пречи на Яков да се отнася и към двата вида. Въпреки това Яков се обръща, най-малко, към хора в църквата, така че това предупреждение определено включва злите богати хора, които ходят на църква, както и останалата част от главата.

Възможно ли е той да говори за някого от нас? Ако голяма част от света не е чула Евангелието и е трудно да се намерят достатъчно средства за мисионерите, как ще съди Бог луксозните вещи, които сме си купили? Както казва Тони Еванс: „Привързаността към богатството може да ви струва вечността.“

Въпрос: В Яков 5:1-6 по какъв начин тези действия на нечестивите богати са проява на арогантност?

Отговор: Библията казва, че жънем това, което посеем, а богатият човек, който прави тези неща, твърдо вярва, че никога няма да пожъне това, което е посеял.

В: В Яков 5:1-6 богатството проклятие ли е или благословение, както подсказват Притчи 15:6 и Псалом 112:3?

Отговор: Може да бъде и двете, в зависимост от това как се използва. Богатството е средство. То може да даде възможност на хора, които иначе не биха имали възможност, да се напият, да се надрусат или да вършат други зли неща. Може да изкуши хората да вършат идолопоклоннически дела, за да получат повече пари, както при Гедеон в Съдии 8:27. Богатството може да бъде благословение, което да даде възможност на хората да помагат на другите. Не забравяйте, че в Лука 16:19-31 богатият човек е в огъня не толкова заради това, което е направил, колкото заради това, което не е направил.

Притежаването на богатство обаче може да бъде коварно. Много пъти хората натрупват богатство за това, което смятат за добра кауза, но в крайна сметка то бива използвано егоистично. Обратното – да се събират пари егоистично, а след това човек да се промени и да ги използва за добро – не се случва често. Не забравяйте, че богатството може да бъде добър инструмент, който Бог дава на някои да използват. Но същото това богатство е „високорисково“, тъй като заплашва вас и вашето семейство с нещастие.

В: В Яков 5:2 защо се споменават дрехите заедно със златото и среброто?

Отговор: Освен златото и среброто, дрехите можеха да се използват като плащане за услуги. Това се вижда в 2 Царе 5:5,22; Матей 6:19; и в апокрифа 1 Макавей 11:24. Когато имаха роби и шалове, размерът не беше от голямо значение.

В: В Яков 5:2-3 какво се казва за натрупването на богатство и защо злите богаташи тук натрупват?

Отговор: Злите богаташи тук натрупват богатства, дрехи, злато, сребро и дори заплатите на другите. Не става въпрос само за това, че не са щедри; те дори не изплащат това, което справедливо дължат.

Гари Бранденбург в една проповед разказа за един инвеститор, чието състояние надхвърля 200 милиона долара, който работеше до късно през нощта. Някой го попита защо работи толкова късно. Той отговори: „За да не се налага да спя на земята.“ Виждате ли, когато е бил дете, семейството му е било толкова бедно, че е трябвало да спи на земята. Той винаги си е спомнял това и затова, независимо колко богат е станал, винаги се е страхувал, че няма да има достатъчно и ще трябва отново да спи на земята.

а) Хората могат да трупат вещи поради несигурност относно финансовото си бъдеще. Те смятат, че бъдещето им е в техните ръце, а не в Божиите, и правят всичко възможно, за да сведат риска до минимум.

б) Хората могат да трупат вещи поради дискомфорта от това да изхвърлят неща. Пазете хиляда допълнителни предмета, защото ако не го направите, някой ден, далеч в бъдещето, може да ви потрябва някой от тях и не искате да се налага да го купувате отново. Но цената на това да купите отново даден предмет от време на време е по-малка от неприятността да претрупвате всичко.

в) Хората могат да трупат вещи и от алчност, за да разполагат с финансови средства, които да инвестират в изгодна сделка по-късно. Но ако натрупаните активи са неликвидни, тогава вероятно няма да помогнат много.

г) Хората могат да трупат вещи след травматично събитие в живота (ТСВ). Те преминават от увереността, че нещата ще се оправят, към придържането към всичко, което все още могат да задържат.

д) Хората могат да трупат от навик; никога не е лошо да имаш повече вещи. Те се страхуват да не им свърши нещо или смятат, че е ценно да имат много неща около себе си.

Човек може да трупа каквото и да е, но по-често хората са „селективни трупачи“. Те трупат само книги, или коли, или дрехи, или обувки, или документи, или списания, или компютри, или дори котки.

Хората са по-склонни да трупат вещи, ако са близки с член на семейството, който трупа, или след стресова ситуация. Клиниката в Кливланд смята, че 2–6% от американците страдат от разстройство на трупането. https://my.clevelandclinic.org/health/diseases/17682-hoarding-disorder

Но като чужденци и пришълци в този свят, трябва да усвоим изкуството да „пътуваме с лек багаж“, вместо да „храним молците“. Както се казва в книгата на Алек Мотиър „Посланието на Яков“, стр. 165–166: „Натрупването е отричане на правилното използване (срв. Лк. 12:33), на истинското доверие (срв. 1 Тим. 6:17) и на благочестивото очакване (срв. 1 Тим. 6:18–19).“

Вижте https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/hoarding-disorder/symptoms-causes/syc-20356056 и https://www.verywellhealth.com/hoarding-5093362 за повече информация.

В: В Яков 5:3 се казва, че на земята златото не се разяжда, освен в киселина, а среброто потъмнява бавно. Защо тяхното разяждане би свидетелствало срещу човек?

Отговор: Чистото злато изобщо не се разяжда от въздуха или водата. Но нещо, изработено от злато, смесено със сребро или друг метал, с времето ще се разяжда. Това ще бъде свидетелство, че златото не е било това, за което се е представяло. По същия начин потискането на бедните е свидетелство срещу истинността на нечия вяра. Но точно както царската вода разтваря чистото злато, така и на земята дори най-устойчивият на корозия метал може да бъде съден и отнет от Бога.

Яков използва тук изключително уникална метафора. Той казва, че те са „натрупали“ гняв.

Въпрос: В Яков 5:4, Левит 19:13; Втор. 24:14-15; Йов 7:1-2; 24:10; 31:13; 31:38-40, Прит. 3:27-28; Ер. 22:13; Ам. 8:4-6; Мал. 3:5; Мат. 20:8 – какви са някои от начините, по които хората неправомерно задържат заплатите?

О: В явен план те може просто да не са изплатили заплатите, които са били длъжни по закон да изплатят, или да са измислили оправдания, за да платят по-малко. Или може да са намерили правни вратички, за да се отърват от плащането. В неявен план може да използват агресивни тактики, за да договорят възможно най-ниската заплата или възнаграждение.

Един пример, за който съм чувал, е компания за софтуерни игри, която плащаше ниски заплати, но обещаваше голям бонус на всички програмисти, веднага щом играта бъде пусната на пазара. След това, точно преди пускането ѝ, те уволниха хората. Втори пример е налагането на солидни финансови такси за закъснели плащания, като в същото време не се уточнява ясно кога трябва да бъдат извършени плащанията.

Третият пример е голяма компания, регистрирана на Нюйоркската фондова борса (NYSE), която намали заплатите на служителите си, като изплащаше разликата под формата на бонуси въз основа на резултатите на компанията. На следващата година компанията отчете изключителни печалби, но ръководството заяви, че все пак не е постигнала целите си за резултати, поради което бяха изплатени малко бонуси.

Четвърти пример за фирмена измама е, ако платената сума е дори с един цент по-малко от пълната сума, фирмата може да начисли такса за закъснение върху цялата сума. Ако има няколко дължими сметки и клиентът плати част от общата сума, към коя сметка трябва да се приложи плащането (към най-ранната или към най-късната)? Някои фирми ще го отнесат към плащането, което е най-изгодно за тях.

Петият пример е, когато компания с периодични такси, като например телекомуникационна компания, добавя услуги (и такси) към сметките на клиентите без тяхното одобрение или знание. Когато клиентите разберат и подадат оплакване, таксите се отменят. Но на клиентите, които не забелязват това, все пак се начислява допълнителната сума.

Шестият пример е чрез изненадващи „такси“, добавени към инвестиции, пенсионни планове 401K и заплати, невъзможност да се извлече полза от обезщетения или непосочени забавяния при изплащането. Познавам един човек, който е инвестирал пенсионния си план 401K в продължение на седемнадесет години, а след приспадане на таксите общата норма на възвръщаемост е била 0%.

Извън Писанието това се споменава също в Сирах 7:20; 31:4; 34:21 и сл.; Товит 4:14; Заветът на Йов 12:4; и Псевдо-Фокилид (100 г. пр. Хр. – 100 г. сл. Хр.) 19.

В: В Яков 5:5 какво точно означава „самоугаждане“?

Отговор: Това е просто да живееш за себе си или да трупаш пари само за себе си и семейството си. Ако не даваш нищо на Бога или на другите, пази се богатството да не се превърне в твой идол. Самоугаждането може да бъде харченето на пари или търсенето на удоволствия за себе си, когато не би трябвало. Например, това може да бъде купуването на дизайнерски артикули, яденето на скъпи храни, скъпи вина и т.н. Казва се, че „удебелявате сърцата си“, което подсказва, че богатството променя сърцето и характера ти. Трябва да бъдете много внимателни към сърцето си.

В: В Яков 5:5 каква е разликата между удоволствие и разкош?

Отговор: Те имат сходно значение, с лека разлика. Гръцката дума за разкош, „еспаталесате“, е често срещана в литературата; тя не означава порочен начин на живот, а по-скоро мек, екстравагантен разкош. Удоволствието, „етрифесате“, носи конотацията на това да правиш всичко, което сърцето ти пожелае, дори и зли неща. Друг превод би могъл да бъде „разгул“. Те може да са различни видове самоугаждане, но Яков се обявява против и двете.

В: В Яков 5:6 как богатите са убивали бедните?

Отговор: Има два начина, като вторият е по-разпространен.

Поне в град Рим всеки, който имаше пари, можеше да наеме частен убиец, за да убие някой друг. Богатите можеха просто да убиват онези, които им пречеха. Самите богати биха били по-трудни за убиване, тъй като можеха да имат слуги, които им служеха като бодигардове.

Те можеха несправедливо да използват законите и съдилищата, за да лишат бедните семейства от храна, да ги докарат до просия и в крайна сметка да ги оставят да умрат от глад. Това е нещо като случая, когато едно момче обявило на баща си, че иска да порасне и да стане престъпник, а баща му попитал: „В частния или в публичния сектор?“

В: В Яков 5:7-8 защо е важно християните да бъдат търпеливи?

Отговор: Гръцката дума за търпение, „makrothymon“, буквално означава „дълготърпение“, с подтекст на „уравновесеност“. Първо, Бог просто ни заповядва да бъдем търпеливи. Какво получава земеделският стопанин, когато засее реколтата си? Не получава нищо веднага, освен че току-що е загубил много пари за семена. Той само се надява да получи голяма реколта много по-късно. Понякога пропускаме възможности и благословения, когато не сме търпеливи. Да бъдем търпеливи дори в малки, незначителни неща развива способността ни да бъдем търпеливи и за по-големи неща. Нашето търпение в изпитанията може да доведе до по-голямо благословение или възможност за нас; но понякога това не се случва. Понякога, както при Йов, нашето постоянство служи единствено за прослава на Бога. Можем да имаме търпение, когато си спомним колко търпелив беше (и все още е) Бог към нас.

Гръцката дума за „пришествие“ тук, „парусия“, се отнася до завръщането на Исус. В светската литература тя се отнасяше до официално посещение на цар в даден град. Парусията се споменава също в Матей 24:3, 27, 37, 39; 1 Коринтяни 15:23; 1 Солунци 2:19; 4:15; 5:23; 2 Солунци 2:1; 2 Петрово 1:16; 3:4; 1 Йоан 2:28.

Ранният дъжд падаше през октомври–ноември, веднага след сеитбата, а късният дъжд – през март–април, точно преди жътвата. И двата дъжда бяха необходими за добра реколта. Ранният и късният дъжд се споменават също в Септуагинтата в Второзаконие 11:14; Еремия 5:24; Осия 6:3; Йоил 2:23 и Захария 10:1.

В: В Яков 5:7-11 какъв е моделът на търпението/устойчивостта и езика?

Отговор: Това е редуващ се модел.

5:7-8 разглежда търпението като това на земеделеца

5:9 разглежда езика и злословенето срещу другите

5:10-11 разглежда търпението и постоянството, чакането, докато дойде Господ

5:12 разглежда езика и изричането на клетви

Съществува взаимна връзка между търпението в сърцето ни и внимателното въздържане от изричане на прибързани думи. Да проявяваме търпение към Бога и към себе си, съпроводено от гордост, може да доведе до роптане срещу другите, върху които Бог все още работи . Да проявяваме постоянство в изпитанията, съпроводено от гордост, може да доведе до прибързани клетви, като тази, която Петър изрече по време на Тайната вечеря. Когато сме нетърпеливи, като цяло ни е по-трудно да контролираме езика си.

В: В Яков 5:9 какво е лошото в роптаенето и по какви начини хората роптаят?

Отговор: Грешно е просто защото Бог ни заповядва да не го правим, а по-скоро да вършим всичко с благодарност. Освен това роптаенето е устно оплакване за някого или за дадена ситуация. Хората роптаят, когато нещата са лоши или изглеждат ненужно лоши, безполезни, несправедливи или неравноправни. Яков 5:13-18 съдържа противоотровата срещу роптаенето. Вместо да отправяте лоши думи към някого, отправяйте добри думи към Бога.

В: В Яков 5:10-11, като погледнем бебетата и малките деца, виждаме, че изобщо не се раждаме с търпение; то трябва да се научи. Как тогава развиваме търпението си?

О: Ето четири точки.

Първо, помнете колко търпелив е Бог към нас.

Второ, помолете Бог да продължава да прави вашия характер по-подобен на Христовия, включително и по отношение на търпението.

Трето, осъзнайте, че търпеливото чакане е по-полезно, отколкото да бъдете нетърпеливи за нещо, тъй като нетърпението изобщо не помага.

Накрая, развиването на вашия „мускул на търпението“ изисква „тренировка“ или практикуване на търпението. Нуждаем се от възможности да практикуваме плодовете на Духа от Галатяни 5:22-23 и да разпъваме плътта си.

Въпрос: В Яков 5:10-11 търпението и постоянството/непоколебимостта са свързани помежду си, но каква е разликата?

О: Търпението е способността спокойно да чакаш нещо, някого или Бога. Устойчивостта е „да издържиш“ и да преодолееш борбата. Нужно е търпение, за да бъдеш устойчив в продължение на дълъг период от време.

Устойчивостта не означава пасивно да седиш и да чакаш, а да продължаваш да се бориш, за да правиш това, което знаеш, че Бог иска от теб, въпреки препятствията. Устойчивостта е издържане в състезание, било то спортно, военно или духовно. Трябва да бъдем устойчиви както в кратки, интензивни изпитания, така и в хронични, продължителни изпитания, без да губим радостта или надеждата си.

Накрая, Яков каза, че Йов е имал непоколебимост/устойчивост, но всъщност Яков не каза, че Йов е имал търпение. Йов беше непоколебим във вярата си в Бога, но много пъти Йов беше нетърпелив спрямо Бога.

Въпрос: Защо в Яков 5:10-11 и Яков 1:3-4 постоянството е важно за християнина?

Отговор: Призвани сме да издържаме на гонения и трудности. Не трябва да се тревожим за бъдещето, за което нямаме никакви гаранции. В притчата за сеяча в Лука 8:5-18 семето, посеяно върху камъка, поникна с радост, но не устоя. Семето, посеяно сред тръните, също поникна, но беше задушено и не даде плод. Хората обичат бързата храна, дори когато тя не е толкова здравословна; по същия начин някои биха искали и духовна „бърза храна“.

Въпрос: В Яков 5:12 клетвата тук се отнася до обещаване в името на нещо. Тук и в Матей 5:34-37, защо Бог не иска да полагаме клетви? Какво мислите, че вижда Бог, когато някой се кълне по този начин?

О: Някои от Божиите заповеди са се променили с Новия завет. Според Мойсеевия закон хората трябваше да спазват клетвите си, но според новия и различен „закон на свободата“ в Новия завет, ние изобщо не трябва да полагаме клетви. Можем да поемем ангажимент за това, което планираме да направим. Ако обаче нещо се промени или получим нова информация, искаме да избегнем да бъдем обвързани.

В: В Яков 5:12, Осия 4:2; Матей 5:34-37 клетвите лоши ли са, или могат да бъдат добри, както показват Битие 21:24; Второзаконие 6:13; Откровение 10:5-6?

Отговор: Хората полагаха клетви според Мойсеевия закон (Левит 19:12) и не трябваше да полагат клетви лекомислено, както се посочва в Еклесиаст 5:4; Еремия 5:2; 7:9; Осия 4:2 и Захария 5:3-4. Но сега, под Христос, „законът на свободата“, трябва просто да казваме „да“ на „да“ и „не“ на „не“.

Клетвата може да има три отрицателни аспекта. Първо, тя може да доведе до гордост, ако се кълнете, че нещо със сигурност ще се случи, когато всъщност не можете да го контролирате. Второ, тя може да ни обвърже с ангажименти, които не би трябвало да сме поели. Трето, тя може да накара хората да мислят, че важността на това отговорът им да бъде истински се променя в зависимост от това, дали се кълнат в едно или друго нещо, а това не би трябвало да е така, както показа Исус в Матей 5:33-37.

Между другото, фарисеите избягваха клетвите, колкото можеха, а есеите никога не полагаха клетви.

В: В Яков 5:12, допустимо ли е да се полага клетва в съда?

Отговор: Клетвата в съда за свидетел под клетва има две функции: 1) тя ви задължава да отговорите с „да“ или „не“, вместо да се измъкнете от въпроса; 2) ако излъжете, може да се съгласите имплицитно да платите глоба за лъжесвидетелство. Два начина за полагане на клетва в съд в САЩ са: „Кълна се да кажа истината, цялата истина и нищо друго освен истината“ или „Тържествено потвърждавам, че ще кажа истината, цялата истината и нищо друго освен истината“, макар че аз предпочитам втория вариант.

Няма нищо лошо в тези клетви. Исус беше поставен под клетва от първосвещеника в Матей 26:63-64. Проблемът възниква, ако се закълнете в Бога, Ерусалим, Библията или на практика кажете: „Ще кажа истината, защото се заклевам в това друго нещо.“ С други думи, вие бихте подсказали, че някои от думите ви са по-искрени от други. Вторият проблем, който се разглежда в Яков 5:13-15, е, че ако обещаваш, че нещо ще се случи в бъдещето, ти не знаеш бъдещето.

В: Според вас, в Яков 5:13 по-вероятно ли е да се молите за помощ, когато имате проблеми, или по-вероятно е да отправяте молитва на благодарност, след като проблемите са отминали? Как трябва да поддържаме баланс в това отношение? (Къде са останалите 9?)

Отговор: Мнозина се молят по-често, когато са в беда, вместо когато нещата вървят добре. Сякаш желанието им за помощ е по-голямо от желанието им да бъдат благодарни на Бога. Не намалявайте молитвите си, когато сте в беда, но се старайте молитвите ви да бъдат също толкова чести и пламенни, когато нещата вървят добре.

В Яков 5:7-12 се споменават седем пъти търпението и постоянството. В стихове 5:13-19 се споменава седем пъти молитвата.

Когато Исус изцели десет прокажени в Лука 17:11-19 и им каза да отидат при свещеника, само един се върна, за да Му благодари. Приличате ли на този прокажен или сте като останалите девет?

Въпрос: В Яков 5:13, когато изпитвате тези емоции, обмисляли ли сте, че тук Бог ви дава заповед?

Отговор: Мнозина биха сметнали, че трябва да се молите за страданията си, за да бъдат облекчени, но това не е основната идея тук. Когато страдаме, това е възможност да се приближим към Бога в молитва, а Бог ни заповядва да се молим; не само за нашите страдания, а за да бъдем по-близо до Него. Да бъдеш весел буквално в гръцкия текст означава „да имаш добро сърце“. Когато сме весели – било то по причини, които са очевидни, или просто се чувстваме весели без непосредствена причина – ни е заповядано да пеем псалми и да славим Бога. Както казва Йоан Калвин: „Няма момент, в който Бог да не ни кани при Себе Си.“ Или, както казва Мотиър, ние трябва да „освещаваме всяка радост и да освещаваме всяка болка“.

В: В Яков 5:14, защо точно болните трябваше да бъдат помазвани с масло и трябва ли да правим това днес?

Отговор: Маслото в сухата пустинна среда може да има благоприятен лечебен ефект при кожни заболявания. Когато Ирод умря от зараза с чревни червеи, Йосиф Флавий съобщава, че преди смъртта му му е била направена баня с масло с надеждата, че това ще помогне. Така че лечебният ефект на маслото е бил обичайна практика по онова време. Те помазваха с масло, за да помолят Бога да изцели човека. Обърнете внимание, че това е било за човек , който е бил много болен, а не просто за някой, който е имал леко настинка. Старейшините са отишли при него; той не е отишъл при старейшините. Дошли са старейшините, а не лекарите. Старейшините са се молили за него, може би той е бил в безсъзнание или е имал висока температура, или не е бил в състояние да се моли сам.

Добре е да правим това и днес. Това не е „магия“, а молитва. Това е израз на нашата молба към Бога за този човек. Добре е да молим за молитва и е добре да търсим медицинска помощ, но това, което се изключва тук, е също така да молим за заклинания от шаман или лечител от нехристиянска вяра. Ако някой иска да „се подсигури“, като накара християнин да се моли за него, а също и някой спиритуалист от движението „Ню Ейдж“ или окултист да се моли за него, защо бихте си помислили, че молитвата ще подейства?

Помазването на болните с масло с лечебна цел често се споменава в древната литература. В Библията то се споменава в Исая 1:6; Еремия 8:22; Марко 6:13; Лука 10:34 (Добрият самарянин). Извън Библията то се споменава в „Древности на юдеите“ на Йосиф Флавий, книга 17, глава 172 (за Ирод); „Войните на юдеите“ на Йосиф Флавий, книга 1, глава 657; „Животът на Адам“ 36; „Апокалипсисът на Мойсей“ 9:3; „Славянският 1 Енох“ 22:8-9; 8:35; „Som.“ на Филон 2.58; „Менексен“ на Платон 238; „Естествена история“ на Плиний, книга 23, глави 39–40; „De Simplicium Medicamentorum Temperamentis“ на Гален 2.10 и сл., според Х. Шлиер, TDNT 1, 230–232.

На евреите е било казано да посещават и да се грижат за болните в „Гит.“ 61а, „Софа“ 14а, според „Еврейската енциклопедия“, том 11, 327.

Ранните християни се грижеха за болните според дванадесет предникейски християнски автори: Поликарп, Юстин Мъченик, „Диатесарон“ на Татиан, Климент Александрийски, Тертулиан, Комодиан, Киприан, лидерите на Римската църква, Понтий, Дионисий Александрийски, Методий и Лактанций.

Между другото, Римокатолическата църква постепенно е позволила само на свещениците да помазват болните и да извършват последното причастие. Въпреки това, в римокатолическия „Обред на помазването и пастирската грижа за болните“ от 1974 г., стр. 26, се казва, че и миряните могат да помазват болните.

В: Подкрепя ли Яков 5:14 римокатолическата практика на „помазването“ или „последните тайнства“, започнала през VIII век и кодифицирана в Трентския събор 15.1?

Отговор: Не, там се казва да се помазват болните, а не само онези, които са на прага на смъртта. Обредът на „помазването на умиращите“ е насочен към онези, които ще умрат, докато в посланието на Яков акцентът е върху оздравяването. Добре е да се прави това за онези, които са на прага на смъртта, но няма основание за никакво тайнство, което да се различава за умиращите от това за болните. За съжаление, освен че осъдиха целия протестантизъм, участниците в Тридентския събор обявиха за анатема всеки, който отричаше, че последното помазване е тайнство.

Както каза англиканският свещеник Ричард Хукер, сравнявайки Англиканската църква с Римокатолическата: „Ние се стремим да наставляваме хората по такъв начин, че всяка душа, ранена от греха, да научи пътя, по който да се излекува сама; те, напротив, биха направили всички рани да изглеждат неизлечими, освен ако свещеникът не се намеси.“ (Ричард Хукър, „Закони на църковната политика“ (1888), книга 6, глава 6.2.)

В: Подкрепя ли Яков 5:15-16 „лечителите чрез вяра“ днес?

Отговор: Не. Всички ние трябва да се молим. Това не означава, че не можем да ползваме и медицинска помощ.

В: Подкрепя ли Яков 5:16 римокатолическата практика на изповед пред свещеник?

Отговор: Не, там се казва да се изповядваме един на друг. Свещениците обикновено изповядват ли греховете си пред хора, които не са свещеници?

Въпрос: В Яков 5:16 се казва: „Молитвата на праведния човек има голяма сила да въздейства“, докато в Римляни 3:10 се казва: „Няма праведен, нито един.“ Ако никой не е праведен, защо тогава се казва „молитвата на праведния човек“?

Отговор: Има три аспекта, които трябва да се имат предвид, за да се разбере това.

Без Христос, Римляни 3:10 описва състоянието на всеки отделен човек, който е отделен от Бога. Никой не е праведен сам по себе си. Но тъй като Исус дойде, ние сме превърнати в праведни хора; в противен случай тук никой не би бил адресат.

(Вече) Положението ни с Христос: благодарение на делото на Христос ние сме 100% праведни в Божиите очи. Това обаче не е темата на този стих.

(Ставаме) По опит с Христос ние трябва да водим праведен живот сега в нашето ходене с Бога и в нашата борба да ставаме все повече подобни на Христос.

Обобщение: Праведността тук означава да ходим правилно с Бога, а не безгрешно съвършенство. Според тази дефиниция, да, вярващите могат и трябва да бъдат праведни още сега.

Въпрос: В Яков 5:16 трябва ли да правим подробно публично изповядване на всеки грях пред някой друг?

Отговор: Не се изповядвайте пред някой, който ще клюкарства, или пред някой, който може да се препъне заради това, което споделяте. Не е нужно да изповядвате всяка мръсна подробност, а да изповядате какво сте направили, защо и как се чувствате по този повод сега.

В: Според Яков 5:16, как трябва да изповядваме греховете си пред другите днес?

О: Един християнин може да има един (или повече) „партньори за отчетност“, пред които да изповядва греховете си, и от които се очаква да му задават въпроси относно неговия живот с Христос. Християнинът знае, че ще му бъдат задавани въпроси. Изберете някой, който е зрял вярващ и няма да бъде изкушен, като чуе за вашия грях, нито ще клюкарства пред другите за него.

В: Според Яков 5:16, ако един християнин умре и е забравил да помоли Бог за прощение за всеки един грях, ще отиде ли все пак в Рая?

Отговор: Да. Ние бяхме простени на кръста. Исус е този, който осигурява средствата за нашето прощение, а не нашите думи на изповед. Въпреки това, ние все пак трябва да изповядваме греховете си и да излагаме пред Бога всичко, което можем да си спомним.

В: В Яков 5:16, в какъв смисъл молитвата на праведния човек е силна?

Отговор: В гръцкия текст не се казва „гореща“, а просто „с молитва се молеше“. Гръцката дума за „мощна“ тук, ischys, се отнася до нещо или човек, който има силата да се справи с дадена задача. Алек Мотиър казва, че тя може да се преведе като „неизползвани ресурси“.

В: В Яков 5:17-18 и Лука 4:25 Илия е ли пример за търпение или за упоритост? Защо?

О: Да, Илия беше добър пример. Илия се молеше да не вали дъжд в продължение на три години и половина и беше търпелив, въпреки че царицата искаше да го преследва. Илия беше смел пример за вяра в 1 Царе 18:19-36. Въпреки това Илия не беше съвършен. Той избяга при една-единствена заплаха в 1 Царе 19:3. Илия беше потиснат и уплашен след сблъсъка с пророците на Ваал, а царицата искаше да го убие (1 Царе 19:4-10). Илия изпитваше самосъжаление (1 Царе 19:10). Но ако Илия, въпреки сериозните си недостатъци, все пак може да бъде блестящ пример за праведен и молещ се човек, тогава и ние можем.

В: В Яков 5:19-20 може ли истинският вярващ някога да се отклони от истината? По какъв начин се спасява от смъртта този, който се връща от заблудата?

Отговор: Да. Дори избраните могат да бъдат заблудени според Матей 24:12,24. Дори благочестивите вярващи могат да паднат сериозно, както направи Давид, и да се отклонят от истината; но ако са истински вярващи, те ще се върнат. Църквата е много неща, но едно от нещата, които трябва да бъде, е духовна болница.

В: В Яков 5:20, Притчи 10:12; 1 Петрово 4:8, как това, че спасяваме душата на грешника от смъртта, покрива множество грехове?

Отговор: Казва се „покрива“ множество грехове, а не „прощава“ множество грехове. Кръвта, покриваща олтара в Стария Завет, сама по себе си не носеше прощение, но беше средство за „свързване“ с прощението, дадено от Бога, по-късно чрез Исус Христос, както ни учи Евреи 10:1-4. Връщането на някого от заблуда тук е средство, което Бог използва, за да донесе Христовото прощение на другия човек. Но това може да има и положителен ефект върху самия човек, който споделя. Той може да види по-ясно тъмнината на греха и светлината на Божията любов. Твърде лесно е да се отклоним от пълната отдаденост към Бога и трябва да внимаваме за себе си. Но трябва да помагаме и на другите вярващи да внимават за себе си.

Обърнете внимание също, че не се казва конкретно, че старейшините трябва да правят това. „Всеки“, който е вярващ, трябва да го прави.

В: А какво да кажем за твърдението в Посланието на Яков, че са открили костница [кутия за кости], съдържаща костите на Яков, братът на Господа?

Отговор: Одед Голан, търговецът на антики, който представи тази находка, е представил и каменна плоча от VIII век пр.н.е. за ремонти на храма, много подобна на разказа за Йоас в 2 Царе. Той беше арестуван от израелската полиция по подозрение в фалшифициране на антики и измама. Експертна комисия от израелски археолози постанови, че и двете находки са фалшификати; към древните каменни останки е бил добавен съвременен текст. Лабораторните тестове показват, че „патината на възрастта, която уж е покривала древния надпис, е била нанесена съвсем наскоро“, Christian News, 29 юли 2003 г., стр. 1, 24. Микроскопският анализ на кутията показа, че надписът не е имал същото остаряло окислително покритие като останалата част от кутията. Даниел Ейлон, учен по материали в Университета в Дейтън, определи фалшификацията като „очевидна“, според USA Today6/19/2003 , стр. 8D.

В: Защо книгата на Яков трябва да бъде включена в Библията, след като Мартин Лутер е имал толкова ниско мнение за нея?

Отговор: Лутер никога не е отричал, че Посланието на Яков трябва да бъде включено в Библията. През 1520 г. обаче, когато възникна раздор между Лутер и реформатора Андреас Карлщадт, който по това време преподаваше по Посланието на Яков, Лутер омаловажи значението на Яков, като заяви, че в сравнение с писанията на Павел Посланието на Яков е „послание от слама“. Лутер никога не е отхвърлял Посланието на Яков, но го е поставил в самия край на Библията.

Намаляването на значението от страна на Лутер не е толкова коментар върху Посланието на Яков, колкото коментар върху някои крайности в теологията на Лутер. Лутер ни сравни с Христос като покрит със сняг тор. По природа ние сме грозни, но Христос ни покрива. Всичко това е добро и вярно. Въпреки това Лутер пропусна факта, че Христос извършва дело, за да ни освети. Бог не само покрива нашите греховни „извержения“ и ни прави безгрешни в небето, но Той в момента ни пречиства като злато.

В: Как можем да знаем дали това, което имаме днес от Посланието на Яков, е надеждно запазена версия на първоначално написаното?

Отговор: Има поне две причини.

1. Бог обеща да съхрани Своето слово в Исая 55:10-11; Исая 59:21; Исая 40:6-8; 1 Петрово 1:24-25; и Матей 24:35.

2. Свидетелствата на ранната църква. Ето авторите, които се позовават на стихове от Посланието на Яков.

Климент Римски (96–98 г. сл. Хр.) цитира Яков 4:6 (същото като 1 Петрово 5:5б; Притчи3:34 ) в „1 Климент“, гл. 30, т. 1, стр. 13. На други места той също прави препратки към Яков.

„Посланието на Варнава“ (ок. 70–130 г. сл. Хр.), гл. 19, стр. 149, прави алюзия към Яков 1:8.

„Пастирът на Хермас“ (ок. 115–155 г. сл. Хр.) цитира половината от Яков 4:12 в „Притча“ 9, гл. 23, стр. 51. Той също така се позовава на част от Яков 5:19–20 в „Притча“ 10, гл. 4, стр. 55

„2 Климент“ (120–140 г. сл. Хр.), гл. 15, стр. 255, съдържа препратка към Яков 2:19–25.

Ириней (182–188 г. сл. Хр.) се позовава на 3 стиха от Посланието на Яков.

¼ цитат: Яков2:23 . Ириней, „Против ересите“, книга 4, глава 13.4, стр. 478: „Авраам … и така стана ‚приятел на Бога‘. Но Словото Божие…“ В Исая 41:8б Бог казва: „потомък на Авраам, Моя приятел“.

¾ цитат: Яков 2:23б „и той беше наречен приятел на Бога“. Тази формулировка се среща само в Яков 2:23б. Ириней, „Против ересите“, книга 4, глава 15.1, стр. 481

Мураториевият канон (ок. 170–210 г. сл. Хр.) не споменава Яков.

Климент Александрийски (193–217/220 г. сл. Хр.) цитира Яков 4:6 и 1 Петрово 5:6 в „Стромати“, книга 3, глава 6, стр. 390, и книга 4, глава 17, стр. 428–429

Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.) прави алюзия към Яков1:13 : „Но далеч да е мисълта, че Господ би изглеждал като че ли изкушава, сякаш или не знае вярата на някого, или пък е решен да я събори.“ В „За молитвата“, глава 8, стр. 684

Ориген (225–254 г. сл. Хр.) цитира Яков 4:17 в „De Principiis“, книга 1, глава 3.6, стр. 254

Анонимният „Трактат срещу Новациан“ (254–256 г. сл. Хр.) цитира половината от Яков 4:6, стр. 661

Дионисий Александрийски (246–265 г. сл. Хр.) цитира част от Яков 1:13 в „Евангелието според Лука“, стр. 116. Той цитира също половината от Яков 1:13 в „Тълкуване на Лука 22:46 и др.“, стр. 119

След Никея

½ В „Църковна история“ на Евсевий (323–326 г. сл. Хр.), книга 2, глава 23, стр. 128, се казва, че се смята, че Яков и Юда са написали писмата, носещи техните имена, макар това да е спорно. „Никейски и постникейски отци“, втора серия, том 1, стр. 128

Хиларий от Поатие (355–367/368 г. сл. Хр.) цитира от Посланието на Яков

Атанасий (367 г. сл. Хр.) не се позовава на конкретни стихове от Посланието на Яков, но изброява книгите от Новия Завет в „Празнично писмо“ № 39, стр. 552

„Synopsis Scripturae Sacrae“ (350–370 г. сл. Хр. или V век) споменава Посланието на Яков като част от Новия Завет. В него е цитиран целият 1:1 от Посланието на Яков.

Синодът в Лаодикия (във Фригия) (343–381 г. сл. Хр.) в канон 60, стр. 159, изброява книгите на Стария и Новия Завет. Канон 59, стр. 158, гласи, че в църквата могат да се четат само каноничните книги на Стария и Новия Завет.

Кирил Йерусалимски (ок. 349–386 г. сл. Хр.) споменава Яков в „Седемте католически послания на Яков, Петър, Йоан и Юда“ в Лекция 4.36, стр. 28

Григорий Назианзен (330–391 г. сл. Хр.) прави алюзия към Яков

Амфилохий (-394 г. сл. Хр.) „Iambi ad Seleucum“

Дидим Слепият (398 г. сл. Хр.) цитира Яков 1:12, 2:3 като написани от Яков. „Коментар върху Захария“ 6, стр. 129–130.

Дидим Слепият (398 г. сл. Хр.) цитира Яков 1:27 като написано от Яков. Коментар върху Захария 7, стр. 138

Епифаний от Саламис (360–403 г. сл. Хр.) споменава четирите Евангелия, 14-те послания на Павел, Яков, Петър, Йоан, Юда, Деяния, Откровението на Йоан, Мъдростта на Соломон и Сирах (= Еклесиастик).

Руфин (374–406 г. сл. Хр.) се позовава на Яков като на Свещено Писание

Йоан Златоуст (392–407 г. сл. Хр.) цитира последната трета част от Яков 2:18 като „както се казва“. Проповеди върху Евангелието на св. Йоан, Проповед 72 върху Йоан 13:20, т. 14, стр. 267.

Йоан Златоуст (392–407 г. сл. Хр.) цитира три четвърти от Яков 2:13 в „Проповеди върху Филемон“, Проповед 3, стих 25, том 13, стр. 556

Хромаций (починал през 407 г. сл. Хр.)

Йероним (373–420 г. сл. Хр.)

Орозий/Хосий от Брага (414–418 г. сл. Хр.)

Картагенският събор (393–419 г. сл. Хр.)

Йоан Касиан (419–430 г. сл. Хр.) цитира половината от Яков 1:12 в „Първата беседа на абат Исаак“, гл. 23, стр. 395

Йоан Касиан (419–430 г. сл. Хр.) цитира половината от Яков 2:13 в „Първата беседа на абат Исаак“, гл. 22, стр. 395

Йоан Касиан (419–430 г. сл. Хр.) цитира половината от Яков 1:19 в „Първата беседа на абат Нестерос“, гл. 9, стр. 439

Йероним (373–420 г. сл. Хр.) разглежда книгите от Новия Завет. Той конкретно обсъжда всяко от четирите Евангелия, посланията на Павел до седемте църкви, Посланието към евреите, както и посланията на Павел до Тимотей, Тит и Филемон. След това Йероним разглежда Деянията на апостолите. Накрая той обсъжда седемте послания на Яков, Петър, Йоан и Юда. Накрая той разглежда „Откровението на Йоан“. Писмо 53, глава 9, стр. 101–102.

Августин от Хипо (388–430 г. сл. Хр.) споменава апостол Яков и цитира три четвърти от Яков 2:13 в „Градът на Бога“, книга 19, глава 26, стр. 419

„Църковна история“ на Сократ (ок. 400–439 г. сл. Хр.)

Кирил Александрийски (444 г. сл. Хр.)

Хесихий от Йерусалим (-450 г. сл. Хр.) (по-късно) се позовава на Яков 2:3

Еухерий (ок. 424–455 г. сл. Хр.) „Instructiones“

„Speculum“ (V век)

Папа Лъв I от Рим (440–461 г. сл. Хр.)

Проспер от Аквитания (425–465 г. сл. Хр.) се позовава на Яков 1:17 като на апостол Яков.

Йоан Дамаскин (706–749 г. сл. Хр.) „...седем католически послания, а именно: едно от Яков, две от Петър, три от Йоан, едно от Юда...“ „Изложение на православната вяра“, книга 4, глава 17, стр. 90

Сред фалшивите книги

Псевдо-Петър Александрийски (306,285–311 г. сл. Хр.) прави алюзия към Яков 3:2. „Истинските Деяния на Петър“, стр. 258

3. Най-ранните ръкописи на Яков, с които разполагаме, показват, че има малки различия между ръкописите, но няма теологически значими грешки. Ето някои от ръкописите, датиращи от преди VIII век.

p20 (= папирус Оксиринх 1171) от III век. Яков 2:19–3:2; (6 от 96 букви в 3:3); 3:4–9. Снимка на този ръкопис има в „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“, стр. 96. В тази книга също се споменава, че почеркът на ръкописа е много подобен на този в ръкописа P. Egerton 4 на 2 Летописи и на стр. 27, ръкопис на Посланието към римляните. Александрийски текст

III век – 1968 г. – В книгата „Текстът на Новия Завет“ не се споменава 3:3.

III век – 1998 г. – Аланд и др., четвърто преработено издание

стр. 23 Урбана (началото на III век) (= папирус Оксиринх 1229) (Яков1:10 –12, 15–18) Снимка на този ръкопис се намира в „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“, стр. 102.

Началото на III век – 1968 г. – „Текстът на Новия Завет“.

стр. 54 V–VI век. (Яков 2:16–18,2:21 ?;2:22 –26; 3:2–4) Съвпада с Ватиканус, Синайски и Ефраеми Рескриптус

5-ти/6-ти век – 1968 г. – „Текстът на Новия Завет“ не съдържа „2:21 “.

стр. 74 (=Bodmer 17) Деяния 1:2-5,7-11,13-15,18-19,22-25; 2:2-4; 2:6-3:26; 4:2-6,8-27; 4:29-27:25; 27:27-28:31; Яков 1:1-6,8-19,21-23,25,27; 2:1-3,5-15; 18-22, 25-26; 3:1,5-6,10-12,14,17-18; 4:8,11-14; 5:1-3, 7-9, 12-14, 19-20; 1 Петрово 1:1-2, 7-8, 13, 19-20, 25; 2:6-7, 11-12, 18, 24; 3:4-5; 2 Петрово 2:21; 3:4, 11, 16; 1 Йоан 1:1,6; 2:1-2,7,13-14,18-19,25-26; 3:1-2,8,14,19-20; 4:1,6-7,12,16-17; 5:3-4,9-10,17; 2 Йоан 1,6-7,13; 3 Йоан 6,12; Юда 3,7,12,18,24 (7-ми век)

VII век – 1968 г. – В „Текста на Новия Завет“ са включени Яков 2:4 и 1 Петрово 1:12

7-ми век – 1975 г. – Аланд и др., трето издание

6-ти век – 1998 г. – Аланд и др., четвърто преработено издание

стр. 100 (= папирус Оксиринх 4449) Яков3:13 –4:4; 4:9–5:1 (III или IV век)

Ватиканус [B] (325–350 г. сл. Хр.), Синайски [Si] (340–350 г. сл. Хр.) и Александрийски [A] (ок. 450 г. сл. Хр.) съдържат цялото Евангелие на Яков.

Бохайрски коптски [Boh] III–IV век

Сахидски коптски [Sah] III/IV век

Италически ръкопис (Corbiensis)

Италически s (Бобиенски) Яков 1:1-2,10,16-3:5; 3:13-5:11; 5:19

Старолатински m (псевдо-Августин) 1:19-20, 26-27; 2:13-17; 2:26; 3:1-8,13; 4:1,7,10-13; 5:1-3,5

Ephraemi Rescriptus (C) V век. Яков 1:1-4:2

0166 V век. Яков 1:11

0173 V век. Яков 1:25-27

Арменски [Arm] от V век

Грузински [Geo] от V век

Етиопски [Eth] от ок. 500 г. сл. Хр.

Пешита сирийски [Syr P] 375–400 г. сл. Хр.

Филоксенски сирийски 507/508 г. сл. Хр.

Сирийски на Харклеан [Syr Her]

Палестински сирийски [Syr Pal] Яков 1:1-12

Според „Новия международен гръцки коментар към Посланието на Яков“ (стр. 59–60), няма текстове от „западната група“ на Посланието на Яков, а само александрийски и византийски.

Други бележки сочат, че Мураториевият канон (ок. 170 г. сл. Хр.) не е включвал Посланието на Яков, Посланието към евреите, 1 и 2 Петрово послание, нито Третото послание на Йоан

Вижте www.BibleQuery.org/James Manuscripts.html за повече информация относно ранните ръкописи на Посланието на Яков.