< Въпрос за Библията от 2 Йоан

В: В 2 Йоан 1 и 3 Йоан 1, откъде знаем, че апостол Йоан е написал тези книги?

Отговор: В книгите не се посочва кой ги е написал, но Йоан в своето Евангелие и в 1 Йоан е бил склонен да не използва името си. 2 и 3 Йоан имат стил, подобен на този в 1 Йоан и в Евангелието на Йоан.

В: В 2 Йоан 1, 5 коя е избраната жена?

Отговор: Има две теории относно самоличността на избраната жена.

Конкретна жена: Конкретна, но днес неизвестна жена от ранната църква.

Алегорично: Църквата като цяло. Църквата се нарича „невестата на Христос“ в Йоан 3:29; Откровение 21:2,9;22:17 ; и Ефесяни 5:25-33.

Тъй като Йоан използва множественото число „вие“ в 2 Йоан 8 и призовава хората да се обичат един друг в 2 Йоан 5, писмото всъщност е адресирано не само до една жена, но до една жена и нейните деца. Жена и нейното потомство се споменават също в Откровение 12:17.

В: В 2 Йоан 7 за кого говори Йоан, като казва, че отказва да направи изповед за „пришествието на Исус Христос в плът“?

Отговор: По-късно се появиха две групи хора, които отричаха идването на Исус „в плът“. Те учеха, че Исус е подобен на призрак, който само изглежда, че има физическо тяло.

Протогностиците вярваха, че Спасението се постига чрез тайно, мистериозно знание, че физическият свят е лош и че Исус е призрак. Вижте обсъждането на 1 Йоан 1, „Кои бяха гностиците?“, за малко повече информация. За много повече информация вижте „Против Маркион“ на Тертулиан (204 страници, 207 г. сл. Хр.), „Опровержение на всички ереси“ на Хиполитус (222–235/6 г. сл. Хр.), „Против ересите“ на Ириней (182–188 г. сл. Хр.) и „Стромати“ на Климент Александрийски (193–202 г. сл. Хр.).

Докетистите бяха друга група, която отричаше, че Исус е дошъл в плът.

И за двете групи тази идея вероятно произхожда от гръцката философия, която учеше, че материята е нечиста. Ако Исус е бил съвършен и безгрешен, той не би могъл да има тяло от материя – така гласеше тяхната философия.

Въпрос: В 2 Йоан 7 и 1 Йоан 2:18, 22 антихристът е ли личност?

Отговор: Да. Макар да съществува и дух на антихриста, Антихристът е личност, която ще заяви: „Аз съм Той“, и ще заблуди хората като лъжехристос, както показва Матей 24:23-24. Антихристът не е Сатана, а човешко същество, което Сатана ще използва.

В: В 2 Йоан 7 и 1 Йоан 2:18,22 има ли много антихристи или само един?

Отговор: Според Матей 24:4-5,26; Марк 13:6,14; Лука 21:8; Даниил 9:26-27; 11:36-37; 2 Солунци 2:3-4 и Откровение 13:1-10 има само един основен Антихрист. Въпреки това има много по-малки антихристи, както показват 1 Йоан 2:18,22 и 2 Йоан 7. Възможно е да има връзка между това някой да има в себе си духа на антихриста (1 Йоан 4:3) и това, което психолозите описват като „месиански комплекс“.

Следните хора или са правили тези твърдения сами, или други са ги отправяли по техен адрес.

Ето частичен списък на личности, които други са наричали Антихрист.

Въпрос: Как, според 2 Йоан 8, християните могат да загубят това, за което са се трудили?

О: Макар че Бог може да отнеме материалните блага на християните, земните притежания са незначителни в сравнение с небесните награди, за които Йоан говори тук. Ние не работим за Спасението си, но получаваме награди в Небесата за труда си (1 Коринтяни3:13 –15). Според 2 Йоан 8 можем да ги изгубим.

В: В 2 Йоан 9 какво точно означава „да изпреварваш“ и как това се отнася към това да не останеш в учението на Христос?

Отговор: Ако вашите желания и цели като цяло съвпадат с Божиите, но искате да правите нещата по свой начин, по вашата собствена воля, тогава вие не следвате Бога. Божията воля често включва търпеливо чакане, обичане на другите чрез приспособяване към тях и съвместна работа. В Китай има притча за двама пияни мъже, които се състезават кой ще нарисува змия по-бързо. Единият водеше, но в допълнителното време добави ръце и крака на змията, което го дисквалифицира. Важна част от рисуването, или служенето, е да знаеш кога да направиш пауза или да спреш. Служенето на Бога не е само за крайната цел, но и за пътуването.

В: В 2 Йоан 9, оставането в учението ли ви дава Отец и Сина, или оставането показва, че вече имате Отец и Сина?

Отговор: 1 Йоан 2:23 показва, че това доказва, че имаме Отец и Сина. Ако оставането беше предпоставка за това да имаме Отец и Сина, тогава никой християнин не би имал Отец и Сина, докато не умре.

В: В 2 Йоан 10, към какво се отнася това?

Отговор: Има две основни, взаимно допълващи се гледни точки.

Гостоприемство в дома: Най-разпространеното мнение е, че тези лъжеучители не трябва да бъдат посрещани в домовете ни. Макар че християните трябва да бъдат гостоприемни като цяло, нашите домове и гостоприемството ни не трябва да подпомагат разпространяването на лъжеучения.

Църковно гостоприемство: Тъй като църквите се събираха предимно в домовете, докато християнството не беше легализирано, това се отнася до две неща:

1. Конкретно, да не се приемат пътуващи лъжеучители в домашните църкви, и

2. По-общо казано, да не се предоставя на сектантите трибуна за проповядване на лъжливо учение.

Разбира се, нищо не пречи и двете гледни точки да са верни.

В: Според 2 Йоан 10 трябва ли изобщо да приемаме нехристияни в домовете си?

Отговор: Разбира се, християните трябва да проявяват гостоприемство. Римляни12:13 и 1 Тимотей 5:10 ни казват да проявяваме гостоприемство, без да го ограничаваме само към други християни. Въпреки това, 2 Йоан 9-11 казва, че хората, които „изпреварват“, без да останат в учението на Христос, не трябва да бъдат приемани в домовете. Две неща:

1. Кои са те? Тези, които изпреварват, са онези, които интелектуално са чули учението на Христос, но не са останали в него и сега проповядват нещо различно. Към тези хора спадат отстъпниците от християнството и много последователи на секти.

2. Какво трябва да правим? Не трябва да ги приемаме в домовете си, нито дори да ги поздравяваме. Макар че в някои преводи се казва „твоят дом“ или „твоето жилище“, думата „твоят“ не се среща в гръцкия текст. Забраната важи както за домашните църкви, така и за нашите собствени домове. Това е в съгласие с 1 Коринтяни 5:11-13, където се казва, че не трябва да общуваме с никого, който твърди, че е брат, но води небогоугоден живот.

Вижте също и предишния въпрос.

В: Според 2 Йоан 10 трябва ли изобщо да приемаме членове на секти в домовете си?

Отговор: Истинските християни имат различни мнения по този въпрос.

Не: Мнозина, включително бивш християнин от „Свидетелите на Йехова“ на име Уилям Шнел, твърдят, че послушанието към този стих означава никога да не ги допускаме в домовете си. Да ги допуснем предполага желание да се учим от тях. Уилям Шнел е написал това в книгата си „Как да свидетелстваме пред Свидетел на Йехова“.

Да, при определени обстоятелства: Смисълът на стиха е никога да не им създаваме впечатлението, че уважаваме тяхната ерес, която води до погиване на душата. С цел да споделим Евангелието с тях, това е приемливо, стига да изясним, че не подкрепяме и не одобряваме техните възгледи.

Въпрос: В 2 Йоан 10 не трябва ли да допускаме лъжеучителите в домовете си, или трябва да обичаме враговете си, както казва Матей5:44 ?

Отговор: И двете. Да създадем у някого впечатлението, че неговата загуба на душата грешка е приемлива, е едно от най-нелюбящите неща, които можем да направим за този човек. Да обичаме някого не означава просто да се държим меко, независимо от обстоятелствата, а понякога включва да се грижим достатъчно, за да проявим „твърда любов“.

В: В 2 Йоан 11, как хората могат да помогнат на еретиците?

О: Хората могат да предоставят пари, подслон и друга материална помощ на еретиците. Например, либералният Световен съвет на църквите даваше пари на партизанската група на Робърт Мугабе в Родезия (днес Зимбабве). Тези партизани преследваха мисионери от църкви, които бяха членове на Световния съвет на църквите.

Хората могат също така да изразяват одобрение към еретиците. Например, вицепрезидентът от Демократическата партия Уолтър Мондейл написа: „Знанието за дълбоката ангажираност на вашата общност с основните социални и конституционни въпроси на нашата страна е голямо вдъхновение за мен“, в препоръчително писмо за пастор Джим Джоунс (по-късно прочут с трагедията в Джонстаун), което беше публикувано на 2 декември 1978 г.

В: В 2 Йоан, как можем да знаем дали това, което имаме днес, е надеждно запазена версия на първоначално написаното?

Отговор: Има поне три причини.

1. Бог обеща да съхрани Своето слово в Исая 55:10-11; Исая 59:21; Исая 40:6-8; 1 Петрово 1:24-25; и Матей 24:35.

2. Свидетелствата на ранната църква. Ето авторите, които се позовават на стихове от 2 Йоан.

Ириней (182–188 г. сл. Хр.) цитира 2 Йоан 10–11 като написани от Йоан, ученикът на Господа, в своето произведение „Против ересите“, книга 1, глава 16.3, стр. 342.

Ириней (182–188 г. сл. Хр.) цитира 2 Йоан 7–8а като написани от ученика на Господа в неговото послание. Ириней, „Против ересите“, книга 3, глава 16.8, стр. 443. Той разменя две части на изречението, но освен това формулировката е точна, а тази формулировка се среща само в 2 Йоан 7–8а.

(оспорвано) Ориген (225–254 г. сл. Хр.): „Какво да кажем за онзи, който се облегна на гърдите на Исус, а именно Йоан, който остави едно Евангелие, макар да изповядваше, че би могъл да напише толкова много, че светът не би могъл да ги побере? Но той написа и „Апокалипсиса“, като му беше заповядано да мълчи и да не записва гласовете на седемте гръмотевици. Но той остави и послание от съвсем малко редове. Да приемем, че има и второ, и трето, тъй като не всички ги признават за автентични; но двете заедно не достигат сто реда.“ Коментар върху Евангелието на Йоан, книга 5, № 3, стр. 346–347

Мураториевият канон (170–210 г. сл. Хр.) ANF, том 5, стр. 603 споменава двете послания на Йоан.

Дионисий Александрийски (246–265 г. сл. Хр.) обсъжда подробно въпроси, свързани с 2 и 3 Йоан, както и дали „Откровението“ е написано от същия Йоан, който е автор на Евангелието и 1 Йоан. Фрагмент 1, глави 4–5 от „Църковна история“ на Евсевий (319–339/340 г. сл. Хр.), книга 7, глава 25, стр. 309–310.

След Никея

Евсевий Кесарийски (319–339/340 г. сл. Хр.) подробно разглежда възгледите на Дионисий Александрийски по въпроси, свързани с 2-ро и 3-то Йоаново послание, както и по въпроса дали „Откровението“ е написано от същия Йоан, който е автор на Евангелието и 1-во Йоаново послание. „Църковна история“ на Евсевий, книга 7, глава 25, стр. 309–310.

Атанасий (367 г. сл. Хр.) не се позовава на конкретни стихове от 1, 2 и 3 Йоаново послание, но изброява книгите от Новия Завет в „Празнично писмо“ № 39, стр. 552

Хиларий от Поатие (355–367/368 г. сл. Хр.)

„Synopsis Scripturae Sacrae“ (350–370 г. сл. Хр. или V век) споменава трите книги на Йоан като част от Новия Завет. В нея се цитира 2 Йоан 1а.

Кирил Йерусалимски (ок. 349–386 г. сл. Хр.) (по подразбиране) споменава седемте послания на Яков, Петър, Йоан и Юда. „Катехитични беседи“, беседа 4, гл. 36, стр. 27–28

Дидим Слепият (398 г. сл. Хр.) се позовава на 2 Йоан 9

Расколникът Луцифер от Каляри, Сардиния (361–ок. 399 г. сл. Хр.) се позовава на 2 Йоан 8

Йероним (373–420 г. сл. Хр.) цитира цялото 2 Йоан 1 като написано от Йоан. „Писма на Йероним“, писмо 146, глава 1, стр. 288

Августин от Хипо (388–430 г. сл. Хр.) се позовава на 2 Йоан 3

Йоан Дамаскин (706–749 г. сл. Хр.) „...седем католически послания, а именно: едно от Яков, две от Петър, три от Йоан, едно от Юда...“ „Изложение на православната вяра“, книга 4, глава 17, стр. 90

Доказателства за еретици и фалшиви книги

Няма

3. Най-ранните ръкописи на 2 Йоан, с които разполагаме, показват, че има малки различия между ръкописите, но няма теологически значими грешки.

стр. 74 (=Bodmer 17) Деяния 1:2-5,7-11,13-15,18-19,22-25; 2:2-4; 2:6-3:26; 4:2-6,8-27; 4:29-27:25; 27:27-28:31; Яков 1:1-6,8-19,21-23,25,27; 2:1-3,5-15,18-22,25-26; 3:1,5-6,10-12,14,17-18; 4:8,11-14; 5:1-3, 7-9, 12-14, 19-20; 1 Петрово 1:1-2, 7-8, 13, 19-20, 25; 2:6-7, 11-12, 18, 24; 3:4-5; 2 Петрово 2:21; 3:4, 11, 16; 1 Йоан 1:1,6; 2:1-2,7,13-14,18-19,25-26; 3:1-2,8,14,19-20; 4:1, 6–7, 12, 16–17; 5:3–4, 9–10, 17; 2 Йоан 1, 6–7, 13; 3 Йоан 6, 12; Юда 3, 7, 12, 18, 24 (VII век)

7-ми век – 1968 г. – В „Текста на Новия Завет“ са включени Яков 2:4 и 1 Петрово 1:12

7-ми век – 1975 г. – Аланд и др., трето издание

6-ти век – 1998 г. – Аланд и др., четвърто преработено издание

Унциал 0232, ок. 300 г. сл. Хр., според „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“ (Аланд го датира към 5-ти или 6-ти век) 2 Йоан 1–9

„Ватиканус“ [B] (325–350 г. сл. Хр.), „Синайски“ [Si] (340–350 г. сл. Хр.) и „Александрийски“ [A] (около 450 г. сл. Хр.) съдържат цялото 2 Йоан.

Бохайрски коптски [Boh] III–IV век

Сахидски коптски [Sah] III–IV век

Арменски [Arm] от 5-ти век

Грузински [Geo] от 5-ти век

Етиопски [Eth] от ок. 500 г. сл. Хр.

Вижте www.BibleQuery.org/2 John Manuscripts.html за повече информация относно ранните ръкописи на 2 Йоан.