< Въпрос за Библията от 2 Коринтяни

В: С какво 2 Коринтяни се различава от другите послания на Павел?

Отговор: 2 Коринтяни е едно от по-личните послания на Павел, посветено на семейни въпроси в църквата. То е много откровено, показва една много несъвършена църква и как Павел се справя със ситуацията. Докато разглежда ситуациите в коринтската църква, Павел разкрива повече за себе си в 1 и 2 Коринтяни, отколкото в която и да е друга книга. Изглежда, че Павел е написал 1 Коринтяни предимно като учител, а 2 Коринтяни – предимно като Пастир.

В: Каква е последователността на пътуванията на Павел и писмата му до коринтяните?

Отговор: Павел е имал следните взаимодействия.

а) 50–52 г. сл. Хр. Павел за първи път посещава Коринт по време на второто си мисионерско пътуване след Атина, както е описано в Деяния 18.

б) Написал им е писмо, което днес е изгубено

в) 54–55 г. сл. Хр. Написал е 1 Коринтяни, вероятно докато е бил в Ефес

г) Направи второ „мъчително“ посещение в Коринт (2 Коринтяни 2:1; 12:21)

д) Написал е трето писмо до коринтяните, което днес е изгубено

е) 55–57 г. сл. Хр. Написал е 2 Коринтяни, след като е посетил Коринт два пъти (2 Коринтяни 12:14; 13:1)

ж) Посещава Коринт за трети път.

В: Какъв е общият план на 2 Коринтяни?

Отговор: Ето един план.

1 Отчаянието на Павел от живота и увереността му в Христос

2–3 Болка и помирение

4-5 Не се обезсърчавайте, защото сме помирени

6-7 Призив към тях да не приемат Божията благодат напразно

8–9 Призив за дарения за хората в Ерусалим

10–13 Призив да се приеме апостолството на Павел

Въпрос: В 2 Кор. 1:1; 1 Кор. 1:2; 1 Сол. 1:1 и 2 Сол. 1:1, тъй като в един град е имало само една църква, трябва ли днес да има само една църква на град?

Отговор: Има три нива на проявление на християнското единство: вярващите в рамките на едно и също местно събрание, вярващите от различни събрания и единството между различните църкви. Този отговор засяга само третото ниво, като в него се разглеждат четири точки.

1. Тези четири стиха не означават, че трябва да има само едно място за събрания, особено при наличието на стотици хиляди християни в един град.

2. Нищо не казва, че човешките административни разделения трябва да диктуват как да бъдат организирани църквите. Те могат да се намират на много географски места, макар че това не оправдава съществуването на църкви поради доктринални и други разделения.

3. Всички истински християни вече са част от единствената, истинска църква на Исус Христос. Ако лоялността на един християнин към собствената му местна църква или деноминация е по-голяма от лоялността му към Бога, тогава този християнин е объркал приоритетите си.

4. За съжаление, много християнски лидери не са приели достатъчно сериозно ученията и заповедите за единството сред християните. Прочетете Ефесяни 4:3-4; Филипяни 1:27; 2:1-4; 4:2; Римляни 15:5-7; Йоан 17:20-23. Вижте следващите въпроси, както и въпросите относно 1 Коринтяни 1:10-14 и Ефесяни 4:4 за по-подробно обсъждане.

Въпрос: В 2 Коринтяни 1:1, тъй като Библията дава пример за една църква на град и няма противоположни примери, трябва ли този пример да стане наше правило, както учи групата, наричаща себе си „местна църква“?

Отговор: Не. Ако вярвахте, че всеки пример, без да има нито заповед, нито противоположен пример, трябва да се следва, тогава християните биха трябвало:

а) Никога не се събирайте в сгради; събирайте се само в домовете (1 Коринтяни16:19 ; Филемон 2).

б) Никога не се явявайте в съда като ищец по каквато и да е причина.

в) Мъжете никога не носят панталони. Всички могат да носят само сандали, а не обувки.

г) Никога не яжте картофи, царевица, люти чушки „халапеньо“ или други храни от Новия свят.

д) Никакъв сладолед, пица, ледени близалки или храни, за които не са могли да знаят по времето на Библията.

е) Не използвайте английски език по време на богослужението, тъй като той е бил непознат на библейските автори.

ж) Никога не се возете в коли, велосипеди, самолети или селскостопанска техника.

з) Никога не използвайте селскостопански инструменти и каквито и да било машини, изобретени след времето на Христос.

и) Никога не притежавайте хладилници, електричество, газ, радио или телевизор.

й) Други странни правила.

Вместо това трябва да следваме примера от Писанието, дори и без заповед, ако:

1. Има основателна причина да следваме примера,

2. Няма противоположни примери, и

3. Причината за липсата на противоположни примери не се дължи просто на времето, технологиите, културата или обстоятелства от неморален характер.

Ако нещо не отговаря на тези три критерия, тогава автоматично ли е правилно да го направим? – Не непременно. Трябва да преценяваме какво да правим, като се изпълваме с познанието на Писанието и си задаваме въпроса: „Какво би искал Бог да направим?“

В: Как можем да бъдем утешени или да утешаваме другите според 2 Коринтяни 1:1-11?

Отговор: Утешаването на друг е индивидуално нещо, което зависи от човека и обстоятелствата. 2 Коринтяни 1:1-11 ни показва шест аспекта на това да бъдем утешени или да утешаваме друг християнин.

а). Бог разбира нашите страдания (2 Кор. 1:5)

б). Споделен минал опит – 2 Кор. 1:6, 8–9

в). Да помним нашата бъдеща надежда – 2 Кор. 1:7; 1 Сол.4:16 –18

г). Бог ни утешава пряко – 2 Кор. 1:3-5

д) Да разчитаме на Бога да ни избави – 2 Кор. 1:9–10

е) Молитва – 2 Кор. 1:11

В: В 2 Кор. 1:4 трябва ли да утешаваме престъпници, практикуващи хомосексуалисти, страдащи от СПИН, и други, които страдат по справедливост?

Отговор: Да. 2 Коринтяни 1 не ограничава кръга на хората, които трябва да утешаваме. Когато утешаваме други, които страдат справедливо, трябва да имаме предвид следното.

1. Те трябва да видят как любовта на Христос сияе чрез нас и да знаят, че Бог ги обича и желае те да се поддадат на Покаяние и да станат Негови деца.

2. Не е нужно да се спираме на престъплението им, но не трябва да го омаловажаваме като нещо тривиално или незначително. Не трябва да им се подмазваме, като казваме, че е било несправедливо да бъдат заловени или че животът или системата са несправедливи.

3. Макар да не омаловажаваме греха им, трябва да подчертаем, че Христос носи прощение и изцеление за нашите грехове.

В: Защо в 2 Кор. 1:5-11 Павел разказва на другите за своите борби и кога трябва ние да разказваме на другите?

Отговор: Павел в писмата си обикновено не говори много за себе си, а когато го прави, обикновено е оптимистичен и позитивен. Тук има едно забележително изключение. В стихове 1:11 той посочва, че им разказва това, за да могат да се молят по-добре за него. Това им дава възможност да го разберат по-добре и чрез неговия пример те могат да видят, че дори зрелите и послушни християни понякога могат да страдат от депресия. Накрая, те могат да видят как Павел се справя с депресията, като се приближава към Христос. Парадоксално, Божията благодат се усеща по-осезаемо не в най-добрите моменти, а в най-лошите.

В: В 2 Кор. 1:6 как страданията на Павел и Тимотей носят утеха и Спасение на коринтяните? Обикновено хората не се утешават, когато чуят, че други страдат.

Отговор: Хората наистина получават утеха, когато чуят, че любим приятел е преодолял успешно някое изпитание. Страданията на Павел заради Евангелието донесоха Спасението на Исус на коринтяните и на другите.

Въпрос: В 2 Кор. 1:8-9 защо Павел се отчая от самия живот, след като в Филипяни1:21 той казва: „да живея е Христос, а да умра е печалба“?

О: Филипяни1:21 показва нагласата, която Павел е имал в затвора, и нагласата, която ние трябва да имаме. Павел обаче беше човек с моменти на отчаяние, и във 2 Коринтяни 1:8-9 той беше откровен и не прикриваше колко потиснат се е чувствал в онзи момент.

Тук има един урок, който християните могат да приложат в собствения си живот. Ако учите как трябва да се чувстваме по отношение на нещо, но понякога сте се чувствали по друг начин, това е нормално; бъдете честни с другите и признавайте, когато сте били слаби във вярата. По-важно от това да показваме един на друг неискрено „винаги щастливо“ лице е да бъдем автентични и да не се крием пред другите братя и сестри.

Въпрос: В 2 Кор. 1:15–20 Павел излъга ли, като каза, че ще дойде отново, а после не дойде?

Отговор: Павел не им е обещал, че ще дойде; той само им е казал, че има намерение да дойде. Днес трябва да правим разграничение между това някой да дава обещание и просто да заявява намеренията си. Когато ситуацията се промени, е нормално намерението му да се промени.

Въпрос: В 2 Кор. 1:15-20 как светът би могъл да вярва, че „да“ или „не“ на един християнин е искрено и добросъвестно „да“ или „не“?

О: Трябва да спазваме обещанията и ангажиментите си, дори ако по-късно това стане неудобно. Балансът в това е, че трябва да се въздържаме да се забъркваме в ненужни ангажименти. Освен това не трябва да спазваме думата си, ако това би означавало да съгрешим, като го направим. Например, ако някога глупаво сте обещали да ограбите банка, не я ограбвайте.

Един мафиот някога определи честния човек така: „Веднъж като бъде купен, той остава купен.“ Християните не трябва да бъдат такива. Трябва да бъдем „неподкупни“ и да не приемаме подкупи или други тайни плащания. Когато някой сключи споразумение с нас, той трябва да може да ни се довери, че няма да „заобикаляме правилата“, когато мислим, че няма да ни хванат. Когато ни бъде поверено да съдим нещо безпристрастно и справедливо, трябва да бъдем отворени и да изпълним задължението си честно, независимо от парите, които бихме могли да спечелим, ако приемем подкуп.

В: Според 2 Коринтяни 1:17-19, трябва ли вярващите някога да се отказват от дадено обещание?

Отговор: Библията посочва, че вярващите не трябва да се отказват от дадено обещание, освен при следните условия.

1. Момиче, което живее в родителския си дом, е пренебрегнато от Отеца си (Числа 30:3-5).

2. Съпругата е подчинена на съпруга си (Числа 30:6-8, 15).

3. Разбира се, наш приоритет номер едно е да угаждаме на Бога. Следователно не трябва да спазвате обещание, ако то ви кара да съгрешите и да не се подчините на Бога.

4. В съответствие с точка 3, много християни считат, че ако спазването на обещание или казването на истината би допринесло за убийството на човек, тогава трябва да се стремим да запазим живота му. Ето защо някои християни са лъгали нацистите, когато те ги питаха дали крият евреи.

Вижте също следващия въпрос.

Въпрос: В 2 Кор. 1:17-19 как вярващите трябва да правят планове по божествен начин, а не по светски, плътски начин?

О: Когато поемем ангажимент, хората трябва да могат да разчитат, че ще го спазим. Единствените изключения са ангажимент да извършим зло или невъзможност поради фактори, които са извън нашия контрол. Не променяйте плановете си само от личен интерес. Не бъдете непостоянни. Не правете планове, продиктувани от желание за отмъщение, завист, омраза или алчност. И накрая, не поемайте ангажименти, които не е необходимо да поемате. Можете да споделите с хората настоящите си намерения, без да ги превръщате в обещание или ангажимент.

В: В 2 Кор. 2:1-4, кога трябва да избягваме посещение, защото е „болезнено“?

Отговор: Не трябва да избягваме неща само защото са неприятни, нито да правим неща само защото ни доставят удоволствие. Явно предишното посещение, второто посещение, изобщо не е минало добре за някои. Павел е искал да изчака известно време, преди да се върне отново, вероятно за да избегне повторение на предишното посещение. Целта на Павел не е била да избегне болката, а помирението. Понякога, ако някой е много недоволен от вас, е добре да му дадете малко време, преди да се заемете с въпроса.

По същия начин, като родители не трябва да наказваме децата си, когато сме изгубили самообладание. Напълно нормално е да кажеш на детето си: „Ще те накажа за това, но не сега. Първо ми трябва време да се успокоя.“ След това накажи детето по подходящ начин, за да му помогнеш, а не за да задоволиш гнева си.

Павел им написа писмо, отчасти като по-подходящ заместител на едно болезнено посещение.

В: В 2 Кор. 1:9 едно от предимствата на депресиращите обстоятелства, в които се е намирал Павел, е било, че те са му напомняли да не разчита на себе си. Как да се упражняваме да не разчитаме на себе си?

Отговор: Можете да разгледате този въпрос по два начина.

В дългосрочен план, когато искаме да кажем на Бог: „Аз ще се справя с това, не се нуждая от Теб“, това е знак, че се насочваме към провал. По-голямата част от хората, поне в Запада, мислят, че имат по-голям контрол над това, което им се случва, отколкото всъщност имат. Те мислят, че имат по-сигурно знание за това как ще се развият нещата, отколкото всъщност имат. Дори и най-добре изготвените планове могат да отидат напълно по дяволите само с една пътна катастрофа, едно престъпление, едно сериозно заболяване или една диагноза за рак.

В ежедневието си молим ли се за Божията сила и помощ само когато имаме проблеми или когато не виждаме начин да се справим сами? Грешно е да се обръщаме към Бога само като последна мярка. Трябва да молим Божията сила да тече през нас през цялото време. Причината, поради която трябва да молим, НЕ е само за да проявим уважение към Бога, а защото наистина се нуждаем от нея, за да извършим всичко, което Бог иска от нас.

В: Защо в 2 Кор. 1:10 Павел говори за Божието избавление в три различни времена?

Отговор: Има три различни аспекта, върху които трябва да се замислим.

В миналото Бог вече ни е избавил. Бог вече ни е избавил от смъртта и нейното наказание чрез Исус Христос, който умря на кръста за нашите грехове.

В настоящето Бог ни избавя от опасност сега и ни пази, запечатвайки нашето Спасение.

В бъдеще ще получим обещаното наследство и награди, но все още не ги имаме.

В: В 2 Кор. 1:23, кога трябва да променим плановете си, за да не поставим някого в неудобно положение?

Отговор: Няма нищо лошо да кажете, че планирате да направите нещо, ако искрено сте имали такова намерение, а след това да промените плановете си. Не забравяйте, че и графикът може да се превърне в идол. Ако все още не сме поели твърд ангажимент, претеглете плюсовете и минусите на това да направите нещо спрямо това да не го направите. Като цяло не бива да правите нещо, за да поставите някой друг в неудобно положение. Но ако това, че не го правите, би разочаровало много хора заради чувствата на един човек, тогава най-доброто решение може би е да го направите все пак. Можете обаче да се опитате деликатно да уведомите този човек, че ще го направите и защо.

В: В 2 Кор. 2:5, когато изобличаваме някого, който се нуждае от изобличаване, как да разберем границата, за да не бъдем прекалено строги с него?

Отговор: Ето три точки, които трябва да се имат предвид в отговора.

а) Дисциплината, включително църковната дисциплина, никога не трябва да бъде цел, а по-скоро средство. Тя служи на целта да се опитаме да върнем хората към Покаяние и да покажем на останалата част от църквата и на света, че това поведение или вярване е недопустимо в църквата.

б) Що се отнася до степента на дисциплината, обмислете вероятния резултат от продължаването на настоящия курс на действие и обмислете вероятния резултат при алтернативния вариант.

в) Как изглежда дисциплината в очите на лицето, което е подложено на нея? Изглежда ли произволна, злонамерена или непоследователна – като се прощава на едни, а към други се проявява по-голяма строгост?

В: В 2 Кор. 2:5 Павел ли се е ядосал на „някой, който е обидил Павел“, както се казва в „Ръководството на Азимов за Библията“, стр. 1113?

Отговор: Няма доказателства за тази спекулация. Човекът е сторил нещо погрешно, а 2 Коринтяни не посочва какво точно е било това. Мнозина обаче смятат, че става дума за същия човек, който е проявил неморално поведение в 1 Коринтяни 5:1-13.

Освен това гневът не е точно описание на чувствата на Павел в този случай. Павел току-що беше казал във 2 Коринтяни 2:4, че е писал „със сълзи“, така че Павел е изпитвал тъга и разочарование, а не гняв към този човек.

В: Смятате ли, че в 2 Коринтяни 2:10-11 става дума за същия мъж, който е живял с жената на Отеца си, както е описано в 1 Коринтяни 5:1-5?

Отговор: Това е доста малко вероятно, защото Павел казва: „ако съм простил нещо“. Единствената възможност е, ако той е бил несправедливо обвинен, че е живял с жената на Отеца си.

В: В 2 Кор. 2:11 каква е опасността да не изразим прошка, когато е необходимо?

Отговор: 2 Коринтяни 2:11 казва, че Сатана може да унищожи чрез прекомерна скръб и обезсърчение. Дисциплината, ако не се отслаби или ако дисциплинираният човек не вижда никаква надежда, че тя ще приключи, води до отчаяние. Защо да се подчинява на дисциплината, когато подчинението се възприема като нещо, което няма ефект , в сравнение с неподчинението. Затова, ако член на църквата бъде подложен на дисциплина, е добре да се обсъдят и бъдещите условия за възстановяване. В противен случай човекът може да стигне до заключението, че няма надежда да се възстанови от това.

Както казва Дж. Сидлоу Бакстър, Сатана духовно може да използва сито (Лука 22:31), хитрости (2 Коринтяни 2:11), плевели, които задушават (Матей 13:22), „хитрости“, за да мами (Ефесяни 6:11), маскировката на ангел (2 Коринтяни 11:14) и примки, за да хване хората в капан (2 Тимотей 2:26).

В: В 2 Кор. 2:11 каква е опасността от това да не се предприемат необходимите дисциплинарни мерки?

Отговор: Съществува опасност засегнатите лица да не се поддадат на покаяние. Съществува опасност от лош пример за останалата част от църквата. Това може да изглежда като „най-безболезненият“ вариант в краткосрочен план, но в дългосрочен план може да се окаже по-болезненият вариант. Но мислете в дългосрочен план. Целта не е как ще се почувства временно днес човекът, който се нуждае от дисциплина, а какво ще остане в сърцето и характера му.

В: В 2 Кор. 2:12-13, тъй като Павел е имал отворена врата да проповядва в Троада, трябвало ли е да напусне това място и да отиде в Македония, както е направил?

Отговор: Макар че не знаем всички подробности за конкретната ситуация на Павел, като цяло могат да се кажат две неща.

1. Най-важното е да се подчиняваме на Бога, а не да минаваме през всяка отворена врата.

2. Когато силно копнеем да видим някого, Бог милостиво разбира и нашите чувства.

В: Защо в 2 Кор. 2:12-13 коринтяните и Тит трябва да се чувстват малко виновни?

Отговор: Павел се отказа от това, което изглеждаше като чудесна възможност за евангелизация в град Троада, за да се върне и да провери как са те. Мнозина от коринтяните биха се радвали да видят Павел, но отклонението на Павел го възпрепятстваше да проповядва на другите.

Въпрос: В 2 Кор. 2:14, тъй като християните винаги триумфират в Христос, защо тогава понякога падат?

Отговор: 2 Коринтяни 2:14 не означава, че християните винаги триумфират безгрешно над всичко, защото християните все пак съгрешават. По-скоро ние сме част от Христовия триумф на кръста и ще триумфираме над живота като цяло, когато влезем в залата на победоносните герои: тоест, в Небесното царство.

В: В 2 Кор. 2:17, тъй като мнозина са изкривили Божието слово, остават ли ни само изкривените Божии думи, а истинското Божие слово е изчезнало от земята?

Отговор: Не. Лъжливите учители все още могат да проповядват изкривено Божие слово. Истинското Божие слово обаче никога няма да липсва и Божието слово никога няма да се изгуби, както обещава Исая 59:21.

В: В 2 Кор. 3:5, как да развиваме липсата на увереност в себе си по правилен начин, в сравнение с неправилния начин?

О: Някои хора не го правят. Те излъчват прекомерна самоувереност и арогантност и за много други е неприятно да са в тяхна компания. И обикновено дори не знаят защо. Ако просто искаш да споделиш с другите какво се случва с теб и изпитваш тази непреодолима нужда да споделиш, защото това ще те представи в добра светлина, това не е комуникативност, а гордост.

Ако Бог не ни направи достатъчно способни за нашето служение, тогава няма да имаме успех в него. Затова не трябва нито да бъдем прекалено уверени (в себе си), нито да ни липсва увереност (в Бога).

Вижте „Библейски коментар за вярващите“, стр. 1828, за повече информация.

В: В 2 Кор. 3:11 какво точно е преминавало тук?

Отговор: Това се отнася до целия закон, включително Десетте заповеди, а не само до церемониалния закон. Разбира се, те бяха заменени от заповеди в Новия Завет. И много от заповедите са същите – да не се поклоняваме на идоли, да не прелюбодействаме, да не убиваме, да не крадем и т.н. Макар че служим по новия начин на Духа, а не по стария начин на писания закон (Римляни 7:6), новият начин все пак включва и спазването на тези заповеди.

В: Означава ли 2 Кор. 3:13-15, че решението на Мойсей да сложи воал върху лицето си е било причината евреите да бъдат заслепени за Христос?

Отговор: Не. Павел споменава това като аналогия, основана на Изход 34:33-35, за да илюстрира как хора, които са толкова близо до Божията слава, все пак могат да бъдат толкова заслепени. Павел също така показва колко важно е първо да се обърнем към Господа, за да не бъдем заслепени. Накрая, човек не може напълно да разбере всички значения и предзнаменования в Стария Завет, освен ако не прочете Новия.

В: Доказва ли 2 Кор.3:17 , където се казва, че Господ е Дух, че Исус е Светият Дух, както вярват пятидесятниците-унитаристи?

Отговор: Триединният Бог е Дух, но това не означава, че е било невъзможно Исус да има и физическо тяло, както преди, така и след възкресението.

В: В 2 Кор. 4:2, кои са някои възможни средства за разпространяване на Евангелието, които НЕ трябва да използваме?

О: Не трябва да използваме сила, принуда или закони. Не трябва да използваме глоби, подкупи или други парични стимули. Не трябва да използваме лъжи или измама. Не трябва да използваме ласкателства или клевети. Една от дъщерите ми веднъж ми каза: „Ще разбера кои от приятелите ми не са християни и няма да бъда приятелка с тях.“ обясних й, че това е погрешно. Тъй като искаме хората доброволно да изберат да обичат Бога, те трябва доброволно да могат да направят този избор. Ако ги подлагаме на натиск да го направят, тогава се поставяме в ужасното положение да се опитваме да заместим Святия Дух в привличането на хората към Христос.

Ето защо, когато даваме храна на гладните, медицинска помощ на болните или заеми на бедните, ние даваме тези неща, независимо дали те са християни или не, или дали са изразили интерес да дойдат при Христос.

В: Защо в 2 Коринтяни 4:3-4 Бог позволява Евангелието да бъде скрито за онези, които погиват?

Отговор: За онези, които потискат истината за Бога, която вече им е била дадена (Римляни1:18 –32), Бог няма никакво задължение да им дава още истина. Всъщност, ако някой ще отхвърли Бога, 2 Петрово2:20 –22 показва, че колкото по-малко знае, толкова по-добре ще бъде за него.

В: В 2 Коринтяни 4:4 кой е богът на този век?

Отговор: Това е Сатана, на когото е дадена известна степен на контрол над този свят според 1 Йоан 5:19. Той се нарича княз на този свят в Йоан 12:31, 14:30 и16:11 . Сатана се нарича също владетел на царството на въздуха в Ефесяни 2:2. Вижте също Ефесяни6:12 и Колосяни 1:13.

Като странична бележка, Ириней, епископ на Лион (182–188 г. сл. Хр.), обсъждайки този стих на Павел, е имал различно тълкуване на него. Той смятал, че „богът на този свят“ е истинският Бог и че истинският Бог е заслепил невярващите, както се посочва в „Против ересите“ на Ириней, книга 3, глава 7.1, стр. 420. Ранните църковни автори са били благочестиви мъже, но и те са допускали грешки. Въпреки това, в книга 3, глава 6.2 от „Против ересите“ на Ириней той споменава, че Писанието нарича лъжебоговете „богове“, макар и да добавя пояснението, че всъщност те изобщо не са богове. В Фрагмент 46, стр. 575, Ириней също казва, че богът на този свят е Сатана.

В: В 2 Кор. 4:7 какво представляват „глинените съдове“, които съдържат съкровище?

Отговор: За да отговорим на този въпрос, първо трябва да разберем какво е съкровището и да разгледаме стиховете преди и след него. „Това съкровище“ е конкретно „светлината на познанието за Божията слава в лицето на Исус Христос“, според 2 Коринтяни 4:6.

2 Коринтяни 4:8-10 показва, че ние сме

притискани отвсякъде, но не смазвани (4:8)

объркани, но не отчаяни (4:8)

преследвани, но не изоставени (4:9)

Поваляни, но не унищожени (4:9)

Винаги носим в тялото си смъртта на Исус, за да се яви и животът на Исус в тялото ни (4:10 )

Ние, които сме живи, винаги сме предадени на смърт заради Исус, за да се яви и животът на Исус в нашето смъртно тяло (4:11 ).

Смъртта [мъченичеството] действа в нас [Павел и неговите спътници], но животът [вечният] действа във вас [коринтяни] (4:12 ).

Освен това глинените съдове могат да се използват за каквато цел пожелае собственикът (Еремия 18:1-10) – едни съдове за благородни цели, а други – за неблагородни (2 Тимотей2:20 -21).

Интересно е, че 2 Коринтяни 4:8-10 изобщо нямаше да има смисъл да бъде поставен след 2 Коринтяни 4:6, освен ако 2 Коринтяни 4:7 не беше между тях, свързвайки по решаващ начин двете.

Глинените съдове сме „ние“ (4:8-9), нашето тяло (4:10 ) и нашето „смъртно тяло“ (4:11 ).

Бог е избрал да постави това велико съкровище в нас, които неласкателно наричаме глинени съдове. Глинените съдове изглеждат много обикновено, а един съд не трае дълго; лесно е някой да го счупи. Въпреки това глиненият съд може да бъде полезен и може вярно да задържа течността в себе си, без да пропуска.

Това е фундаментално ново преживяване в Библията – съкровището, което Бог ни е дал, се съхранява не в кутия за тамян или в ковчег, а в самите нас. Старият Завет предвещаваше това, когато казваше: „Но ето Заветът, който ще сключа с дома Израилев след онези дни, казва Господ: Ще вложа закона Си в умовете им и ще го впиша в сърцата им. И Аз ще бъда техният Бог, а те ще бъдат Моят народ. Вече никой няма да учи ближния си или брата си, като казва: „Познай Господа“, защото всички ще Ме познават, от най-малкия до най-големия, казва Господ.“ Еремия 31:33-34а

В: Защо в 2 Коринтяни 4:7 Бог би избрал да сложи съкровище в глинени съдове?

Отговор: Заради контраста между неописуемото съкровище и много евтиния глинен съд. Тъй като хората често поставят скъпоценни камъни в скъпи златни оправи, поставянето на съкровище в глинен съд би изглеждало странно, освен ако не се опитваш да скриеш съкровището. Глинените съдове бяха обичайни и много невпечатляващи. Това е, за да се покаже, че славата принадлежи на Бога, а не на нас. Глиненият съд не се съревновава със съкровището вътре. Освен това, при войската на Гедеон в Книгата на съдиите 7 светлината от факлите не се видя, докато не счупиха глинените съдове, в които се намираха. Така че хората трябва да виждат съкровището и светлината, идващи от нас, които, признаваме, сме съвсем обикновени.

В: В 2 Коринтяни 4:8-9 какво прави Павел тук?

Отговор: Точно както говори за съкровища в глинени съдове, той продължава с още парадокси.

2 Коринтяни 4:8, за да се запазят играта на думи в гръцкия текст, би могло да се преведе така: „притискани, но не смачкани; в затруднение, но не губим надежда; преследвани, но не оставени да умрем; повалени, но не нокаутирани.

Повалени на земята, но не повалени окончателно, винаги на прага на смъртта, но никога мъртви.“ Дори когато обстоятелствата биха накарали някого да се почувства потиснат, ние не е нужно да живеем под властта на обстоятелствата.

Въпрос: Защо Павел не се обезсърчи в 2 Коринтяни 4:1, 16–17?

Отговор: Краткият отговор е, че той избра да не се обезсърчава. 2 Коринтяни 4:1 казва, че това е защото той имаше това служение. 2 Коринтяни 4:16 казва, че външно той се изтощаваше. С други думи, побоите, камъните, престоят в тъмници и оковите са се отразили зле на тялото му и той вече не е бил толкова силен и здрав физически, колкото е бил преди, или колкото би бил, ако не беше претърпял тези преследвания. Но двойната награда – да види как хората се обръщат към Господа и собственото му бъдещо завръщане в небето – е направила всичко това да си струва.

В: В 2 Кор. 4:17 какво означава изразът „тежестта на славата“?

Отговор: Еврейският термин за слава може да означава също „тежък“ или „тежест“. „Тежък“ беше начинът, по който евреите възприемаха Божията слава. Това е добър начин и за нас да мислим за Божията слава.

В: В 2 Кор. 5:21 как Исус стана грях? Сатана ли нахлу в тялото на Исус, както учеха много лъжеучители, включително рев. Мун в „Божественото принцип“ (пето издание, 1977 г.), стр. 147–148, 330?

Отговор: Не. Исус пое върху Себе Си наказанието за греха, което ни се полагаше, и изпита отделянето от Бог Отец, което всички ние заслужавахме.

Трябва да се отбележи, че член на Църквата на обединението в телевизионен дебат отрече да вярва, че тялото на Исус е било завладяно от Сатана. Ето обаче какво учи пастор Мун в своето „Божествено принцип“ (пето издание, 1977 г.).

„Божественото принцип“, стр. 148: „Исус не можа да изпълни целта на провидението за физическо спасение, защото тялото му беше обладано от Сатана. Въпреки това той успя да положи основата за духовно спасение … чрез … кръвта на кръста.“

„Божественото принцип“, стр. 330: „Това [че Мойсей два пъти удари скалата] предвещаваше възможността, че когато дойде Исус, истинската Скала, плътта му може да бъде обладана от Сатана чрез разпъването на кръста, поради неверието на хората...“

„Божественото принцип“, стр. 147–148 „Тъй като еврейският народ не повярва на Исус и Го предаде на разпъване, тялото Му беше завладяно от Сатана и Той беше убит. Следователно, дори когато християните вярват в Исус и стават едно тяло с Него, чието тяло беше завладяно от Сатана, техните тела все пак остават подложени на завладяване от Сатана.“

„Божественото принцип“, стр. 510: „Въпреки това... физическото тяло на Исус беше предадено в ръцете на Сатана като условие за откуп за възстановяването на евреите и на цялото човечество обратно в Божието лоно; тялото му беше завладяно от Сатана. Естествено, физическото спасение на човечеството остана неосъществено и Исус умря, обещавайки, че то ще се осъществи, когато Господ дойде отново.“ (Забележете, че се казва „Господ“, а не „Той“ или „Исус“.)

В Библията това се опровергава от Деяния 2:31-32, където се цитира Псалом16:10 , като се казва, че тялото на Исус няма да види тление или разпад. Когато Исус се яви на Тома и на другите ученици в Йоан 20:24-28, Той доказа чрез белезите от пироните и раната в ребрата Си, че това е същото тяло, възкресено към живот. В Йоан 2:19-21 Исус също спомена, че тялото Му ще бъде възкресено.

Исус беше направен грях за нас чрез заместване, но Той никога не е бил грешен лично.

В: Защо в 2 Коринтяни 5:2 Павел беше толкова недоволен от живота тук, на земята?

Отговор: По същите причини, по които човек, който е бил на път месеци наред, може да бъде нетърпелив, когато е на път да се върне у дома и да види семейството си. Ние, християните, копнеем да видим Христос лице в лице и да се срещнем с всички вярващи, които са ни предшествали. За съжаление, филмът „Раят може да почака“ носи точно обратното послание.

Умишлената, но рязка промяна на метафорите от шатри към дрехи от страна на Павел може би се дължи на това, че като производител на шатри Павел е осъзнавал, че една и съща тъкан понякога се използва както за изработване на дрехи, така и за шатри.

Въпрос: Ако в 2 Кор. 5:2,4 се казва, че християните трябва да бъдат доволни от живота, защо тогава трябва да „въздишаме“?

Отговор: Трябва да сме удовлетворени и доволни от това, че следваме Христос и получаваме това, което Той ни е дал. Но парадоксално, трябва да копнеем и дори да въздишаме, за да напуснем този опорочен, луд и разбит свят и да пребиваваме вечно с Бога. Ние сме почти като малкото дете на път, което често пита: „Пристигнахме ли вече?“

Думата „въздишаме“ в стихове 2 и 4 контрастира с „уверени“ в стихове 6 и 8. Така че трябва да имаме увереност и в същото време да въздишаме, ако се разбира правилно. Въпреки това не въздишаме, защото в момента имаме земно тяло, а по-скоро защото копнеем за нашето безсмъртно тяло.

Въпрос: В 2 Кор. 5:2–4 думите „разсъблечени“ и „облечени“ могат ли да се отнасят до „междинно състояние“ между смъртта и възкресението?

Отговор: Има две гледни точки.

Три състояния: в това тяло, в небето преди възкресението и в Новото небе и Новата земя във възкресено тяло.

Две състояния: Някои виждат тук само две състояния: „без облекло“ – смъртност, и „облечени“ – вечен живот в небето. В подкрепа на възгледа за двете състояния е фактът, че Павел противопоставя тук само две неща: смъртност и безсмъртие.

В: В 2 Кор. 5:5 залогът е ли обещание или знак за бъдещо плащане, за първа вноска, а останалото да дойде по-късно?

Отговор: Гръцката дума за „залог“ тук, arrhabon, може да се тълкува и по двата начина, в зависимост от контекста.

Бъдещо обещание: В подкрепа на първото значение – телата ни са крехки и смъртни, а ние имаме само обещание за небесно тяло, напълно различно от земното ни тяло.

Аванс: В подкрепа на второто значение – ние вече сме ново създание, вече принадлежим на Исус, вече имаме Светия Дух и Царството небесно вече е в нас.

Разбира се, третата гледна точка е, че тази гръцка дума пасва идеално тук, защото и двете значения са верни.

Въпрос: В 2 Кор. 5:7 изразът „Защото ходим с вяра, а не с виждане“ отнася ли се до инструменталната музика?

Отговор: Ни най-малко, въпреки това, което учи един автор от „Църквата на Христос“. Това не се отнася до инструменталната музика повече, отколкото този стих се отнася до пеенето или пляскането с ръце. В брошурата на „Църквата на Христос“ „Инструментална музика в богослужението“ на стр. 28 се казва, че инструменталната музика в богослужението „1. Нарушава закона на вярата (2 Коринтяни 5:7; Евреи 11:6; Римляни10:17 ).“ По същия начин и другите два стиха, посочени в подкрепа на тезата, че инструменталната музика нарушава закона на вярата, също нямат нищо общо с музиката.

На страници 3–5 авторът, Джеймс М. Толе, се опитва да твърди, че всяко поклонение, което не е разкрито в Божието слово, не е чрез вяра, и че едно щателно проучване на Христовото откровение няма да открие нито една дума в подкрепа на инструменталната музика в богослужението. Старият Завет обаче е Божието слово, а книгата „Откровение“ всъщност е Откровението на Исус Христос. В Новия Завет също не се споменават амвони. Ако „внимателно“ пренебрегнем Стария Завет, например Неемия 8:4, би могло да се изтъкне по-силен аргумент, че не бива да има амвони в църквата, отколкото че никога не бива да има инструментална музика. Тъжно е да се види как хората се опитват да използват напълно нерелевантни стихове, за да подкрепят своите сектантски доктрини.

Евангелските християни не твърдят, че църквите задължително трябва да имат музикални инструменти, нито че човек не може да бъде истински християнин, ако греши по този въпрос . Този въпрос обаче може да бъде по-сериозен от самата музика, тъй като легализмът може да попречи на хората да изпитат Благодатта и свободата, които са в Христос.

Въпрос: Пренебрегвайки 2 Кор. 5:8, скептикът Ерман вижда противоречия в концепцията за задгробния живот (в книгата „Jesus, Interrupted“, стр. 261). „Тази представа за вечното и безтелесно съществуване на душата не се среща в най-ранните християнски писания, а само в текстове, появили се по-късно“ (в книгата „Jesus, Interrupted“, стр. 266).

Отговор: Всъщност ние не вярваме във вечно и безтелесно съществуване на душата завинаги. Ние вярваме в безтелесно съществуване на душата за известно време, докато Исус се завърне, а след това – във вечно съществуване с ново, прославено тяло. Въпреки това както християните, така и критиците на Библията вярват, че най-ранните християнски писания са били писмата на Павел.

Ето стихове, за които Ерман е съгласен, че са написани от Павел и които показват съществуването на душата след смъртта, отделена от тялото.

2 Кор. 5:8 „Затова сме уверени и бихме предпочели да бъдем далеч от тялото и у дома при Господа.“

Филипяни 1:23б-24 „Желая да си отида [да умра] и да бъда с Христос, което наистина е много по-добре. Но за вас е по-необходимо да остана в тялото.“

Рим.8:38 –39: „Защото съм убеден, че нито смъртта, нито животът, нито ангелите, нито началствата, нито настоящето, нито бъдещето, нито каквито и да било сили, нито височината, нито дълбочината, нито каквото и да било друго в цялото творение ще може да ни отдели от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ.“

В: В 2 Кор. 5:10 дори невярващите ли застават пред съдилището на Христос?

Отговор: Не. Има два съда.

1. Първият съд е Съдът пред Великия бял престол в Откровение 20:11-15, където вярващите биват обявени за праведни чрез Исус. Въпреки че някои християни смятат, че вярващите дори не присъстват на Съда пред Великия бял престол, всички християни са съгласни, че вярващите нямат от какво да се страхуват от Съда пред Великия бял престол.

2. 2 Коринтяни 5:10 говори за втори съд, наречен „съд пред бема“, предназначен само за вярващите, за да се прецени какво са направили за Христос и да бъдат възнаградени подобаващо. Вижте обсъждането на 1 Коринтяни 3:12-15 за повече информация.

В: В 2 Коринтяни 5:11 трябва ли християните да познават „страха от Господа“?

Отговор: Съвременните преводи казват „страхът от Господа“. Ние, християните, трябва да познаваме страха от Господа – в смисъла на благоговение и уважение към Бога, а също и да се страхуваме за онези, които не познават Бога. Други стихове, които говорят за нашия правилен страх от Господа, са Битие 22:12; Притчи 1:7; 1 Царе 12:14; 2 Летописи 6:33; 19:7; Неемия 5:9; Псалом 19:9; 22:25; 33:8; 119:74; 128:1; Еклесиаст 8:13; 12:13; Исая 11:3; Еремия 5:22; Михей 6:9; Малахия 3:5.

Въпрос: В 2 Коринтяни 5:13, бил ли е Павел някога душевно болен?

Отговор: Тук не се казва, че Павел някога е бил луд. Той дори не си прави труда да се оправдава дали някога е бил луд или не. Павел казва тук, че ако някога е изглеждал „извън себе си“ или „извън ума си“, то е било заради тях.

Въпрос: В 2 Коринтяни 5:16, какви са някои начини да разглеждаме някого от духовна гледна точка в сравнение със светска гледна точка?

О: От светска гледна точка може да се пита колко пари или власт има човекът, какво може да направи за теб, колко е красив или привлекателен, или дали е потенциален приятел или приятелка. Не всичко това е лошо, но това е просто поглед към повърхността на нещата. Духовната гледна точка е как изглежда човекът в отношенията си с Бога, какъв е той отвътре и как и какво можеш да направиш, за да му бъдеш от полза.

В: В 2 Коринтяни 5:17, когато някой стане ново създание в Христос, може ли да загуби Спасението си и да „престане“ да бъде ново създание?

Отговор: Истинските християни не са единодушни относно възможността да се загуби Спасението. Вижте обсъждането на Ефесяни1:14 и Евреи 6:4-10 за повече информация.

Обаче, тъй като Бог е знаел още преди сътворението на света кои ще отидат в Рая, никой не може да изненада Бога и да стане един от неизбраните.

В: В 2 Коринтяни 5:17 по какъв начин християните са нови създания в Христос?

О: Ние сме нови творения по следните начини:

1. Положение: На нас е дадено сигурното обещание за вечен живот.

2. По отношение на преживяването: Светият Дух обитава в нас и ние сме в процес на освещаване.

Ние все още сме същите по следните начини:

1. Физически, все още имаме същите тела, които са подложени на болести, наранявания и смърт.

2. Нашата греховна природа все още е налице.

3. Все още извършваме грехове.

В: В 2 Кор. 5:19 за какво точно се говори като „примирение“?

Отговор: Всички ние бяхме отделени от Бога поради нашите грехове. Но Исус Христос, Който беше безгрешен, донесе помирение между Бога и хората.

Вижте „The Bible Knowledge Commentary: New Testament“, стр. 568, за повече информация.

В: Как този стих от 2 Кор. 5:20 обобщава служението на Павел (и нашето)?

О: В крайна сметка Павел беше посланик, който проповядваше Божието примирение на всички хора, но особено на езичниците.

За повече информация вижте „The Bible Knowledge Commentary: New Testament“, стр. 568.

Въпрос: Как в 2 Кор. 5:21 Исус е могъл да „бъде направен грях“, след като в Евр.4:15 е посочено, че Той е бил безгрешен?

Отговор: Отговорът се крие в самия 2 Коринтяни 5:21. Бог направи Този, Който беше без грях, да бъде жертва за грях за нас. Тежестта на вината за всичките ни грехове беше възложена върху Безгрешния.

Въпрос: Как в 2 Коринтяни 6:1 хората могат да приемат Божията благодат напразно или да се противопоставят на Светия Дух в Деяния 7:51?

О: Не забравяйте, че първоначалните слушатели на 2 Коринтяни 6:1 са хора, които са изповядали, че приемат Христос в Коринт. Три ключови момента, които трябва да се имат предвид в отговора.

1. Бог може да направи всичко, което пожелае.

2. Ако реши, Божиите ръце могат да вършат неща напразно. Като пример, в Римляни10:21 , цитирайки Исая 65:2, се казва: „Цял ден Аз [Бог] простирах ръцете Си към непокорни и упорити хора.“

3. Въпреки това Божиите уста никога не постановяват напразно, а Божиите думи винаги постигат това, което Той желае (Исая 55:10-11).

Накратко, Божиите указления никога не са напразни, но понякога Бог избира да допусне неща, които са напразни и разбиват Божието сърце.

Въпрос: В 2 Коринтяни 6:3, по какви начини можем да поставим препятствие на пътя на някого?

Отговор: Човек може директно да подтикне някого към грях, като постави изкушение на пътя му. Исус каза, че изкушенията непременно ще дойдат, но горко на онези, чрез които те идват (Матей 18:6-7). Човек може също така косвено да доведе до грях, като дава лош пример. Някой може да твърди, че е християнин, но да бъде лош пример и свидетел. Накрая, човек може да насърчи към грях, като не предприеме нищо, когато би трябвало да действа.

Въпрос: Как Павел групира своите трудности във 2 Кор. 6:4–5?

Отговор: Павел разделя трудностите си на три групи по три. Първата група обхваща общите неприятности и затруднения. Втората група включва трудностите, причинени от други хора. Третата група се състои от трудности, които сами си налагаме.

В: Защо в 2 Кор. 6:5 бихме си наложили сами изпитания?

Отговор: Първо две неща, които не са отговорът, и след това отговорът.

Не е отговорът: Въпреки че можем да имаме самоналожени трудности като последици от нашите грехове, това не е фокусът тук.

Не е отговорът: Понякога религиозните хора правят глупави неща, които им причиняват физическа болка, в погрешното убеждение, че Бог се радва, когато правят неща срещу тялото си, които Бог никога не е искал. Някои шиитски мюсюлмани окървавяват гърбовете си, като хвърлят вериги върху тях. Трапистките монаси, вместо да прекарват повече време в пътувания и да споделят Евангелието на Исус, както Той е заповядал, полагат обет за мълчание за определен период от време. Някои монаси и монахини, вместо да работят усърдно, за да покажат Божията любов към другите хора, налагат физически лишения на тялото си, като се подлагат на полугладуване, което го отслабва, мислейки, че това радва Бога повече от това, което Той им е казал да правят. Постът е добър до известна степен, но когато сте неспособни да помагате на другите, сте изгубили от поглед целта си на земята.

Отговорът: Става дума за самоналожени лишения, които християнинът избира да понесе, за да служи на Бога, в рамките на Божията воля. Защо изобщо бихме си налагали самоналожени лишения? Защо един борец би се отказал от десерти, когато се опитва да достигне определено тегло? Защо един добър търговец би станал рано, за да хване полет, с цел да договори сделка? Защо един войник марширува и тренира непрекъснато, преди да влезе в битка? В един бейзболен отбор хората имат различни роли, но като християнин трябва да се стремиш да бъдеш нещо повече от резерва. Точно както един дезертирал войник е този, който просто е изчезнал, като се е оттеглил от дълга си, така може да има и „дезертирали“ християни, които сякаш изчезват, когато Бог има нещо, което да им възложи. Колко сериозно възприемаш това да разкажеш на света кой е Христос?

В: В 2 Кор. 6:6-7 каква е връзката на тези неща с предишния списък?

О: Тези качества са тайната на това как Павел е успявал непрестанно да понася предишните трудности. Когато Павел използва общия термин „оръжия на правдата“, той подразбира, че не иска да използва други, неправедни оръжия (принуда, заплахи, подкупи и т.н.)

В: Защо в 2 Кор. 6:8-10 са изброени всички тези девет парадокса?

О: Това често са противоположни ситуации. Чрез трудностите във всяка от тях Павел не само е трябвало да издържи, но и да процъфти. Той подчертава контраста между временните, земни обстоятелства и вечната, духовна реалност.

В: В 2 Кор. 6:11-13 какъв е контекстът на призива на Павел тук?

О: Предходните шест стиха показват трудностите на Павел, как той е издържал и е процъфтявал в тях, при всички обстоятелства. Тук той учтиво пита какво ще направят те . След това той ще отправи призив за пари, за да облекчи предстоящия глад, който ще сполети Ерусалим и Юдея.

Някой някога сравни църквата с футболен мач. В един футболен мач има 22 играчи, които отчаяно се нуждаят от почивка, и 20 000 фенове, които отчаяно се нуждаят от физическа активност. Дали малцина хора в църквата вършат по-голямата част от работата? Дали само малцина хора в църквата дават значителен процент от доходите си, или всеки полага усилия и допринася? В църквата има хора, които са предимно даващи и хора, които са предимно получаващи. Някои могат да дават щедро пари, други – талантите си, а трети – времето си. Ако сте новоповярвал, новороден християнин, и сте предимно получаващ, това е напълно нормално за етапа, на който се намирате. Но ако вече сте християнин от известно време, вие сте предимно даващ или получаващ?

А. У. Тозер е казал: „Павел беше мъничък човек с богат вътрешен живот; великото му сърце често беше наранявано от тесногръдието на учениците му. Гледката на техните изсъхнали души го наскърбяваше много.“ (The Root of Righteousness, 1955). Цитирано в „Believer’s Bible Commentary“, стр. 1844.

Въпрос: Какво означава в 2 Кор. 6:14–18 и Еф. 5:7 да бъдем в ярем с невярващите?

Отговор: Това е много подходяща аналогия. За да се постигнат най-добри резултати, два вола, впрегнати заедно, трябва да имат сходна сила и двамата да теглят точно в една и съща посока.

Християните прилагат този стих и към брака, към индивидуалните срещи между двама души, както и към бизнес партньорствата. Те обикновено не смятат, че това се отнася за работа в компания, притежаване на акции на публични дружества и членство в светски социални клубове, организации и благотворителни сдружения.

Представете си, че християнин и нехристиянин са женени, а християнинът иска да дари с жертва голяма сума пари за християнска мисия или църква. Как би реагирал нехристиянинът на това? Често (макар и не винаги) невярващите съпрузи отвличат вярващия от Господа.

В: Как 2 Кор. 6:14-17 се отнася към предходните три стиха (2 Кор. 6:11-13)?

Отговор: Някои християни може би биха искали да бъдат по-щедри дарители, но всъщност не могат, защото са компрометирани. Те може да са компрометирани в брак, в който съпругът или съпругата не желае да дарява на църквата. Може да са компрометирани от скъпи навици, които отнемат много пари. Може да са компрометирани от грях, поради който не са подходящи за определени роли. Може да са компрометирани от разсейващи фактори, които поглъщат цялото време, което биха могли да посветят на служението на Бога. Понякога трябва да се „освободите от компромисите“, преди да можете да бъдете дарителят, какъвто Бог иска да бъдете. Те може да са компрометирани от синкретизъм с други религии, астрология, масонски ложи или окултизъм.

В: Защо в 2 Кор. 6:17 чистотата е важна?

Отговор: Има поне три причини.

Нашата чистота е един от основните начини, по които угаждаме на Бога.

Чистотата е добър пример за другите, както за нехристияните, така и за християните, както показва 1 Солунци 2:10.

На гръцки „чистота“ означава както святост, така и целеустременост. Чистотата включва и освобождаването от разсейващи фактори, за да се посветим на Бога.

Изразът „излезте от тях“ е взет от Исая 52:11, където на хората е било казано да напуснат Вавилон. По подобен начин ние трябва да напускаме местата, включително и работните места, където не сме чисти пред Бога. Ако сте ангажирани с работа или компания, която активно отклонява хората от Бога или от праведността, трябва да си потърсите друга работа.

По същия начин не трябва да бъдем членове на църкви, които не искат да следват Бога. Макар никоя църква да не е съвършена, не трябва да общуваме с църкви, в които Бог и Неговото слово не са на първо място. В „Библейския коментар на вярващия“ (стр. 1846) се казва: „Днес този проблем изобилства навсякъде сред евангелските християни в либералните и неоортодоксалните църкви. Те непрекъснато питат: „Какво да правя?“ Божият отговор се намира тук. Те трябва да напуснат общност, в която Господ Исус не се почита и възвисява като Божия възлюбен Син и Спасител на света. Извън такава общност те могат да направят повече за Бога, отколкото някога биха постигнали в нея.“

В: В 2 Кор. 7:1 как можем да се очистим, след като само Бог може да ни очисти?

Отговор: Сами по себе си не можем нито да се очистим, нито дори да пожелаем 100% искрено да бъдем очистени.

С помощта на Светия Дух можем да се подчиним на Бога, да предадем живота си на Исус и да позволим Божият живот да докосне и изпълни всеки тъмен ъгъл от нашия живот. Както се споменава във Филипяни 2:12-13, всички истински вярващи носят отговорността да изработват Спасението, което е в тях.

Въпрос: В 2 Коринтяни 7:1 каква е разликата между: „очистване“ (2 Коринтяни 7:1), „измиване на Новорождението“ (Тит 3:5), „обновяване от Светия Дух“ (Тит 3:5), „да се родиш отново“ (Йоан 3:7) и „нов живот“ (Римляни 6:4)?

Отговор: Всички те се отнасят към християнския живот, но се отнасят към различни аспекти. Христос ни осигури оправдание на кръста преди 2000 години. И все пак днес ние все още се новорождаваме, тъй като имаме спасителна вяра в Бога. Освен това, като християни, Бог е в процес на очистване на нашия живот. Бог не само ни дава прощение за греховете (т.е. греховните дела), но и преобразува нашата греховна природа. Ние няма да станем съвършени и безгрешни, докато не умрем, но като следваме Христос, ставаме все повече и повече подобни на Него тук, на земята. Символ на нашето решение публично да се идентифицираме със смъртта и очистването на Христос е водното кръщение, което е залог за чиста съвест пред Бога (1 Петрово3:21 ).

В: В 2 Кор. 7:1, тъй като Бог ни очиства, как трябва да се очистваме ние самите?

Отговор: Провидението ни дава силата, но и ние носим отговорност, когато общуваме с Бога. Независимо в какво състояние се намираме като вярващи, трябва да очакваме (и да желаем) след три до четири години да приличаме значително повече на Христос, отколкото сега.

Въпрос: Как Павел може да твърди в 2 Коринтяни 7:2, че „не е нанесъл вреда на никого“, след като преди да стане християнин е убил много хора?

Отговор: 2 Коринтяни 5:17 дава отговор на този въпрос: „Ако някой е в Христос, той е ново създание. Старото е отминало. Ето, новото е дошло!“ Бог напълно прости на Павел всичко, което беше сторил, и Павел също си прости, както трябва да направим и ние.

В: Защо, според вас, в 2 Кор. 7:2 Павел е счел за необходимо да се защити?

Отговор: Явно Павел беше чул за някои хора, които нападаха неговия характер или служение. Не трябва да бъдем горделиви или арогантни, но ако някой напада нашия характер или служение, е редно да се изкажем, за да се защитим. От начина, по който Павел говори, не става ясно, че той е смятал, че коринтяните вярват на тези клевети. Въпреки това е добре да се изяснят тези неща така или иначе.

В: Защо в 2 Кор. 7:2 е важно да кажем, че не сме навредили на никого (или да поправим неправдата, ако сме го направили)?

Отговор: Заради собствената ни съвест и заради нашето свидетелство. Поправянето на вредите е част от Покаянието. Ако сме откраднали нещо, трябва да го върнем. Ако сме взели пари или сме унищожили нещо ценно, трябва да ги възстановим. Понякога не можем да поправим вредата, може би защото сме загубили връзка с тях или те са починали. Но когато можем да поправим вредата и да се помирим с тях, трябва да го направим веднага, защото може неочаквано да дойде момент, в който вече няма да можем да го направим.

В: 2 Кор. 7:2-8 може да се разглежда като призив за помирение след предишно строго писмо. Кога трябва да приемем предложеното от друг помирение и кога трябва ние да бъдем тази страна, която активно се опитва да се помири с някого?

Отговор: Помирението никога, никога не бива да бъде възпрепятствано от това, че имаме огорчен или непрощаващ дух. Не само трябва да простим грешките, които другият човек може да ни е причинил, но трябва също така да му простим и за неща, които той не е направил погрешно, но които погрешно сме сметнали за погрешни в онзи момент. Човек трябва да прощава свободно на другия, но трябва да му оказва подходящо ниво на доверие, особено ако този човек е бил нечестен в миналото. Простете на крадеца, но не го изкушавайте, като му поверите всичките си ценности.

В: Защо в 2 Кор. 7:8 Павел казва, че не съжалява, макар че по-рано е казал, че съжалява? Как това се отнася към нашите обстоятелства понякога?

Отговор: В момента, в който е написал това строго писмо, Павел се е чувствал много неловко да го направи и се е страхувал, че може би е бил прекалено строг към тях. Но по-късно, когато Павел е видял резултата – тяхното Покаяние, той се е радвал, че го е написал. Но е бил нетърпелив да им го каже и да премахне всякакви лоши чувства, които са имали.

Хирургическата операция може да е болезнена, но е необходима. Наказването на дете може да е болезнено, дори и за родителя.

В: В 2 Кор. 7:2-8, когато се опитваме да се помирим с някого, какви неща можем да кажем?

Отговор: В зависимост от ситуацията можете да наблегнете на три неща.

Спомнете си миналото: любовта и привързаността, хубавите моменти, ангажимента

Помислете за настоящето: кои сме ние и какво правим

Погледнете към бъдещето: нашата надежда и по-силното ни сътрудничество

В: В 2 Коринтяни 7:10, каква е разликата между божествената скръб и светската скръб?

О: Светската скръб включва съжаление, че си бил хванат, и тъга от последствията за теб и за другите. Светската скръб е това, което изпитваше Исав в Евреи 12:16-17.

Божествената скръб може да включва или да не включва горепосоченото, но включва

1) Разбиране на сериозността на греха и на факта, че Бог е този, срещу когото си съгрешил най-вече (Псалом 51:4).

2) Смирено сърце пред Бога (Псалом 51:17), включително признаване на нуждата ни да молим за Божието милостиво прощение и очистване (Псалом 51:1-2).

3) Решение никога повече да не правим това (Псалом 51:10-12).

4) Продължаване на връзката с Бога по правия път и никога повече да не поемаме по този грешен път (Псалом 51:13-15, 18), като все пак осъзнаваме, че нашето служение не е толкова желано, колкото нашето послушно сърце (Псалом 51:16-17).

В: В 2 Кор. 7:11, мислите ли, че това е възмущение към самите тях или към някой друг?

Отговор: Възмущението „по-вероятно“ се отнася до възмущение към самите тях. Това не е задължително лично възмущение към себе си, а колективно възмущение, че това се е случило в тяхната църква и че те са го търпели известно време.

В: В 2 Кор. 7:11, кога трябва да изпитваме този вид възмущение?

О: Когато сме в грях и не сме се изкарали, трябва да изпитваме възмущение, че не представяме пред Бога, ангелите и дори демоните това, което наистина сме. Не угаждаме на Бога и не блестим като светлина в този свят.

Въпрос: В 2 Кор. 8:1-3, мислите ли, че за църквата или християнина да живее в скръб и лишения е било по-скоро необичайно или обичайно за онова време?

О: За Павел това беше нормално, но може би не беше толкова нормално за всички църкви – все още. Въпреки това, скоро след това време, с преследванията и по-късните варварски нашествия, това стана по-скоро нормално, отколкото необичайно. Днес не бива да мислим, че да живееш като християнин в лишения или неблагоприятни обстоятелства е необичайно.

Въпрос: В 2 Коринтяни 8:1-7 какво е наистина невероятно за вярване относно призива на Павел тук?

Отговор: Павел, като Саул от Тарс, преследваше светиите в Ерусалим. Сега, години по-късно, той отправя спешен призив към хора, които не са познавали Христос по времето на преследванията на Саул, да даряват щедро за същите хора, които той е хвърлял в затвора и е убивал. Ако бяхте попитали обикновения християнин, бягащ от Саул от Тарс, дали вярва, че един ден той ще събира дарения за християните в Ерусалим, той или тя би помислил, че сте луд, и би му било много, много трудно да ви повярва. Бог обаче понякога действа по този начин.

Интересно е също, че Павел явно не осъзнава колко бързо е преминал от благодарност, че той и те са се помирили, към това да ги моли за дарения за Църквата в Ерусалим.

В: В 2 Кор. 8:5, защо според вас в трудни времена те са могли толкова лесно да се отдадат първо на Бога, а след това и на другите християни?

Отговор: Християнството се състои в любов и грижа, особено към Бога и Неговия народ. Вторично обаче християнството се състои и в това да не обичаме и да не се грижим. Става дума за това да не обичаме света и да не обичаме себе си повече от другите. Става дума за това да не се грижим за себе си толкова, колкото за Божието царство. Павел даде добър пример за това отношение, защото се интересуваше много повече от разпространяването на Евангелието, отколкото от това, което се случваше с него.

В: В 2 Кор. 8:6 и 2 Кор. 8:7 какво е „тази благодат/привилегия“ (charis на гръцки), за която им е възложена отговорността да изобилстват, и защо е важна?

Отговор: Това е благодатта на щедрото даване. И днес искаме да изобилстваме в тази благодат. Можем да пропуснем всичко, което Бог е приготвил за нас и което иска да извършим, ако не изобилстваме и в това.

Въпрос: В 2 Кор. 8:8 каква е разликата между това, че Павел „говори по заповед“ и „не по заповед“?

О: Като апостол и като техен водач Павел би могъл да им заповяда да дадат толкова и толкова. Но тогава къде е щедростта и инициативата, когато има заповед и принуда? Той иска те да дават, но иска това да бъде по тяхна собствена решителност и щедрост. Ако те бяха попитали Павел колко трябва да дадат, той вероятно щеше да им каже да се молят за това и след това сами да решат. Като християнски лидери има моменти, в които трябва да „говорим по заповед“, и моменти, в които не трябва.

Въпрос: В 2 Коринтяни 8:9 как Христос, макар и богат, стана беден?

Отговор: Христос беше богат на небето, преди да дойде на земята. Той се отказа от голяма част от това, когато се роди от селянка във Витлеем.

Въпрос: В 2 Кор. 8:9 изкуплението ни дава ли финансово благоденствие, както твърдят някои учители на „учението за вярата в словото“?

О: Не. Павел казва, че макар Исус да е бил богат [в небето], заради нас Той стана беден, за да можем ние да станем богати. Учудващо е как някой може да обърка истинското богатство на вечния живот с незначителните материални богатства на тази земя.

Ако някой настояваше да твърди, че това гарантира и земни богатства, предполагам, че би могло да се изтъкне, че християните могат да бъдат финансово толкова заможни, колкото Павел. (Павел изобщо не беше много богат, що се отнася до земните богатства.)

Въпрос: В 2 Кор. 8:11-13 и 2 Кор. 8:6 какво има предвид Павел, когато казва, че те трябва да довършат това, което са започнали?

Отговор: Някои хора се ентусиазират да дарят пари, ресурси или време за даден проект, но след това интересът им изчезва. Други са по-добри в това да довършват започнатото. Не е, че първите не са искрени, но понякога се налага да им се напомни и да бъдат насърчени да довършат започнатото.

В: Как, според 2 Кор. 8:13-15, християните трябва да постигнат финансово равенство?

О: Вижте обсъждането на Деяния 4:32-35 за отговора.

В: В 2 Кор. 8:15 какво се случи с онези, които взеха прекалено много манна? Как това се случва днес?

О: Павел цитира Изход 16:18. Изход 16:19-20 разказва за други хора, които взеха допълнителна манна, за да я съхранят за следващия ден. В съхранената манна имаше червеи. Днес, когато хората трупат богатства, това също може да породи „червеи“, които разрушават живота им и този на техните семейства.

В: В 2 Кор. 8:16-17, 2 Кор. 8:6, 2 Кор. 8:23 и 2 Кор. 7:13-15, какво е специалното в това, че Павел често споменава Тит?

Отговор: Макар Тит безспорно да беше добър християнски работник, който познаваше истината, можеше да учи и да бъде Пастир, тук не става дума за нищо от това. Сърцето на Тит наистина се грижеше за тях. Когато служим на другите – в църквата, извън нея и в семейството ни – показваме ли им наистина, че ни е грижа за тях, или просто изпълняваме формалностите?

В: В 2 Кор. 8:18-19, тъй като Тит беше надежден, защо Павел изпрати с него и друг, неназован брат? Трябва ли винаги да има двама души, когато става въпрос за пари?

Отговор: Не е, че Павел не се е доверявал на Тит, но така щеше да се избегне видимостта на зло или обвинението, че може би Тит е отклонил част от парите. Трябва да постъпваме честно пред Господа, но трябва да постъпваме честно и пред хората.

Ами ако съберете много пари, не ги преброите и ги дадете на някого, за да ги предаде на друг човек? Но знаете, че човекът, на когото сте дали всичките пари, е с най-висока почтеност. Има ли нещо нередно в това?

Нека задам друг въпрос. Всъщност това е същият въпрос, с тази разлика, че вместо пари става дума за смъртоносна отрова. Има ли нещо лошо в това? Според нашия съд самоубийството чрез умишлено изпиване на смъртоносна отрова може да е много по-лошо от кражбата на пари. Така че, ако двете неща могат да бъдат сходни според нашия съд, какво ги прави толкова различни сега?

В: Защо в 2 Кор. 8:24 трябва да се грижим не само за любовта си, но и за доказателството за нея?

Отговор: Това означава изразяването на нашата любов. Може би дълбоко обичаме другите, но само да имаме сантиментални мисли не е достатъчно. Показваме ли любовта си към другите по смислен и подходящ начин?

В: В 2 Кор. 9:1, кога трябва да се тревожим, че други вярващи не довършват това, което са започнали?

Отговор: Понякога хората спират по основателни причини и това е нормално. Но други пъти те спират, като дават само извинения: причини, които не са реални. Понякога хората се занимават с „изчезване“. Те се държат така, сякаш са нетърпеливи да участват, а след това никога повече не ги виждаш.

Когато вярващите не довършват това, което са започнали, без основателни причини, те не дават добър пример за вярност и почтеност. Другите хора могат да започнат да се чудят дали могат да им се доверят или не.

Вижте „The Bible Knowledge Commentary: New Testament“, стр. 575, и „Believer’s Bible Commentary“, стр. 1853, за повече информация.

В: В 2 Кор. 9:2-3, когато установим, че не успяваме да завършим нещо, за което знаем, че трябва да направим, какво можем да направим, за да се мотивираме да се задействаме?

Отговор: Важно е да се борим с отлагането. Както много грехове, то може да се превърне в навик, който се засилва. В Яков 4:17 се казва: „И така, всеки, който знае какво е правилно да направи, но не го прави, е виновен за грях.“ (BSB) Едно нещо, което помага, е структурата; напишете списък с това, което трябва да направите, пазете го и отбелязвайте изпълненото. Помага също да имате партньор, пред когото да се отчитате; съпруг/а или някой друг, който ще ви пита как се справяте. Разбира се, наред с това не бива да роптаете или да се обиждате, когато християнски сестри и братя ви питат как се справяте духовно.

В: В 2 Кор. 9:2-3 има ли неща, които започваме с най-добри намерения, но не довършваме, защото не бива?

Отговор: Да, понякога това е правилното нещо, което трябва да се направи. Понякога външни обстоятелства, здравето и финансови затруднения ни карат да променим плановете си. Друг път може да научим повече информация за вредата или лошите последствия, които биха настъпили, ако завършим нещо, за което преди не сме знаели или което преди е било малко вероятно.

В: В 2 Кор. 9:5 какво е интересното в тази гръцка дума за „щедър дар“?

О: Тази дума, eulogia, често се е използвала в гръцкия език с значението да се говори добре за благословенията на някой друг. Смисълът е, че тук говоренето на добро и правенето на добро са взаимосвързани. Вие „изразявате“ любовта и благословението си към другите (като църквата в Ерусалим), като предприемате действие в тази насока.

В: В 2 Кор. 9:6 и Мал. 3:8-10 този принцип на сеенето означава ли, че ако даваме пари на Бога, ще бъдем финансово благоденстващи?

Отговор: Не. Сеенето и жътвата не трябва непременно да са едно и също нещо. Би било жалко, ако даването на Бог в този живот ни носеше награди само в този живот, а не и в Небесното царство. Наградите, които християните ще получат в Небесното царство, правят всякакви награди в този живот на земята да изглеждат много малки. Тъжно е, че мнозина разглеждат връзката с Бог единствено през призмата на това, което виждат в този живот на земята.

В: Според 2 Коринтяни 9:6-11, какви трябва да бъдат мотивите ни за даване?

Отговор: На първо място, това трябва да бъде от любов и благодарност към Бога. На второ място, трябва да бъде и загриженост и любов към другите. На нас ни е заповядано да изпълняваме дълга си и да даваме, но това не трябва да става под натиск. Трябва да изпитваме удоволствие от даването, защото знаем, че това радва Бога. Един християнин, който беше доста заможно, реши да живее с 10% от доходите си и да дава 90% на Бога.

От друга страна, веднъж чух за една малка църква, в която, тъй като се очакваше всеки да дава 10%, просто удържаха 10% от заплатата на пастира. Това напълно пропускаше същността на нещата, тъй като от негова страна нямаше доброволно даване и следователно нямаше възможност за послушание.

В: В 2 Кор. 9:8 как Бог дава изобилие от всяко добро и Благодат на коринтяните и на нас?

Отговор: От страна на Бога няма пречка Той да ни дава всичко, от което се нуждаем в този живот. Бог може да не ни дава винаги всичко, което желаем, но ако ни липсва това, от което се нуждаем, вината не е на Бога, а на човека. Трябва да се уверим, че изпълняваме отговорността, която Бог ни е дал, да помагаме на другите да имат това, от което се нуждаят.

В: В 2 Кор. 9:15 как този дар е неизразим или неописуем, след като Павел можеше да говори толкова много за него?

Отговор: Един човешки живот на земята не е достатъчно дълъг, нито за Павел, нито за когото и да било друг, за да опише изчерпателно и напълно величието на това, което Бог направи за нас, когато Исус умря на кръста. Но можем да опитаме. Като християни искаме да прекараме живота си, „благодарейки на Бога за Неговия неописуем дар“.

В: В 2 Кор. 9:15 призивът на Павел бил ли е успешен?

О: Явно да. Посланието до римляните е написано около пет месеца след 2 Коринтяни. В Римляни 15:26-28 Павел говори с голямо одобрение за дара на църквите в Македония и Ахая. Солун и Филипи се намираха в Македония, а Коринт беше най-големият град в Ахая.

В: В 2 Кор. 10:1-12, мислите ли, че Павел е имал нужда да защити своето служение тук? Павел ли е бил просто „в отбрана“ или е бил и „в нападение“?

Отговор: Човек би си помислил, че ако има някой, който не се нуждае да се защитава от предизвикателства, то това е Павел. Въпреки това дори Павел е бил жертва на лъжливи обвинения. Макар да изглежда странно, че Павел преминава към тази тема, всъщност нямаше по-подходящо място да каже това. Павел беше едновременно в отбрана, защитавайки себе си, и в нападение, доколкото поставяше под въпрос защо тези други „суперапостоли“ (наименование с подигравателен характер) смятаха, че имат правото да казват, че не трябва да се вслушват в него.

Въпрос: В 2 Кор. 10:8-11, кога трябва да бъдем „смели“ в своята власт и да рискуваме да ни смятат за грубияни, в сравнение с това да бъдем „кротки“ и да рискуваме да ни смятат за слаби и безсилни?

Отговор: Някои хора бъркат кротостта със слабостта. Само защото Павел беше нежен и кротък, това не означава, че не можеше да отстоява авторитета си на апостол. Например, когато магьосникът Елимас му се противопостави на Кипър, Павел му каза, че Бог ще го порази със слепота, и Бог го направи в Деяния 13:8-11. Римляни 14:10-13,15 ни учи, че трябва да бъдем нежни към „по-слабите братя“. Но също така Римляни 14:16 казва, че не трябва да позволяваме доброто да се говори като зло.

Две основни разлики между смелостта и арогантността са, че при арогантността човек иска да бъде в центъра на вниманието и се смята за по-добър от останалите хора. Но освен това, добрата смелост може да бъде също толкова шумна и натрапчива, колкото и арогантността.

Въпрос: В 2 Коринтяни 10:12 се казва, че не трябва да се сравняваме със себе си – как е възможно това, след като в Галатяни 6:4-5 се казва, че трябва да го правим?

Отговор: 2 Коринтяни 10:12 критикува този, който се сравнява със себе си. Ако просто се сравняваш със себе си, тогава предполагам, че винаги ще си на първо място! Галатяни 6:4-5 казва, че не трябва да се сравняваме с другите и че трябва да изпитваме собствените си дела, но не казва да се сравняваш със себе си.

В: В 2 Коринтяни10:13 –15, тъй като Павел никога не се е хвалил, освен с кръста в Галатяни6:14 , какво е правил Павел тук и в 2 Коринтяни11:18 –12:6?

Отговор: Четири точки, които трябва да се имат предвид в отговора.

1. 2 Коринтяни 10:13–15 казва, че Павел не би се хвалил извън своята собствена сфера.

2. Въпреки че установяването на собствените му пълномощия като апостол беше в рамките на неговата сфера (а не нашата), Павел не желаеше да го прави, както показва 2 Коринтяни12:11 .

3. В 2 Коринтяни 11:18–12:6 Павел обективно разказва на коринтяните за един конкретен човек. Ако прочетете внимателно, ще разберете, че този човек е самият Павел.

4. Вероятно Павел не е искал да го направи, защото ако беше утвърдил авторитета си по този начин, някои биха могли да видят в това повод за самохвалство, ако Павел не беше написал също 2 Коринтяни 10:17-18.

Въпрос: В 2 Коринтяни 10:13-15, кога трябва да подчертаваме това, което сме направили, и кога не трябва?

Отговор: Няма нищо лошо да кажете обективно и честно какво сте направили и какво сте постигнали. Това не е гордост или егоизъм. Може би е добре да се съсредоточите върху фактите, а не толкова върху това, което сте постигнали.

Въпреки това не е необходимо да разказвате на всички по всяко време; правете го само когато е полезно. Няма нищо лошо в това да пазите в тайна това, което сте направили и постигнали.

В: В 2 Кор. 10:13-15, по какви начини християните могат, за съжаление, да „преминат границата“?

Отговор: Това включва представянето на нещо като по-добро или по-важно, отколкото е в действителност, често с цел да се впечатлят другите. Преувеличаване на вашите постижения, хвалене с това, което е направил някой друг, сякаш е ваша собствена работа, присвояване на цялата заслуга за нещо, в което сте участвали, хвалене с това, което бихте могли да направите, хвалене с това, което възнамерявате да направите, или хвалене със себе си като цяло.

Очевидно лъжеучителите са се хвалили много, а коринтяните са се поддали на това. Вижте „Нов международен библейски коментар“ (New International Bible Commentary), стр. 1407–1408, „Коментар за познаване на Библията: Новият Завет“ (The Bible Knowledge Commentary: New Testament), стр. 578–579, и „Библейски коментар за вярващите“ (Believer’s Bible Commentary), стр. 1857–1858 за повече информация.

Въпрос: В 2 Кор. 10:13–15 кръстът ли беше победа на Сатана, а не на Бога, както твърди „Църквата“ на обединението на Рев. Мун? („Курс за самообучение по Божествения принцип“, 5-то издание (1977), стр. 30; „Божественият принцип“, стр. 143; „Диалог“, стр. 161)

Отговор: Не. Това се опровергава пряко не само от отношението на Павел в 2 Коринтяни 10:13-15, но и от Колосяни 1:20 и Колосяни 2:13-15. В Галатяни6:14 , Павел казва: „А що се отнася до мен, нека никога не се хваля, освен с кръста на нашия Господ Исус Христос, чрез който светът е разпънат за мен, а аз – за света.“

Павел във Филипяни 3:18-19 изразява съжаление, че мнозина живеят като врагове на кръста на Христос. Павел и ранните християни не се смятаха за врагове на кръста на Христос, както би могло да се очаква, ако смятаха, че това е победа на Сатана.

Въпрос: В 2 Коринтяни 11:2, 11, 28–29 какво е благочестивата ревност, как се различава от човешката ревност и защо Павел я е изпитвал?

Отговор: Човешката ревност сравнява това, което се казва за другите, с вас или вашата група; тя се интересува от почитанието и уважението, които се проявяват. Божествената ревност сравнява това, което се казва за другите, с Бога; тя се интересува от почитанието и уважението, които се проявяват към Бога. Павел дори беше готов да се изложи, като говори глупаво, ако това щеше да им помогне, според „Коментар на Библията за вярващите“ (Believer’s Bible Commentary), стр. 1859.

В: В 2 Кор. 11:2 се казва, че не трябва да изпитваме човешка ревност, но как да изпитваме повече божествена ревност?

Отговор: Можем чрез специфичен вид молитва. Молете се Бог да направи сърцето ви по-подобно на Неговото. Молете се да виждате с Божиите очи кое е по-важно и кое е по-малко важно. Молете се да имате сърце, насочено не към разсейващи неща и други неща, а към хората, за да могат те да познаят и да обикнат Бога.

Трябва да осъзнаем думите на Освалд Чеймбърс: „Молитвата не ни подготвя за по-велики дела; тя самата е по-великото дело.“

В: В 2 Кор. 11:2 каква е разликата между „божествена ревност“ и наричането на някого „крадец на овце“?

Отговор: Ако някой напусне благочестива, вярваща в Библията църква и отиде в друга благочестива, вярваща в Библията църква, това може да е наред. Всъщност, Бог може специално да иска те да сменят църквата, въпреки че в старата църква нямаше никакъв недостатък. Ако сте пастир, тогава сте пастир, но в крайна сметка те не са ваши овце. Те са Христови овце и са ви поверени, за да се грижите за тях за кратък период от време.

Но ако някоя овца бъде нападната от духовни вълци, вашата задача е да защитите стадото от онези, които искат да отвлекат овцете към нещо, което не е благочестиво. Въпросът не е дали овцете си тръгват от вас към друг надежден пастир, а дали те са духовни вълци.

В: В 2 Кор. 11:4 кои са „многото Исуси“?

Отговор: Има много фалшиви „Исуси“, но само един истински Исус. Ако някой твърди, че вярва и се подчинява на Исус, това не е достатъчно. Трябва да вярвате и да се подчинявате на истинския Исус от Библията.

В: В 2 Кор. 11:4 как разбирате дали нещо или някой е „от друг дух“?

О: Друг дух може да бъде от друго евангелие, срещу което Павел ни предупреждава строго в Галатяни 1:8-9. Има поне шест начина, по които те могат да имат друг дух.

Доктринално те винаги поставят под въпрос или се противопоставят на ключови неща.

Любов: няма ли ентусиазъм за Божиите дела или за хората, които идват при Христос? Или се вълнуват от други неща?

Действие: правят ли или копнеят ли да правят неща, които са неподчинение на Бога, и са ли апатични към Божиите дела?

Раскол: предизвикват ли раздори, опитват ли се да създадат разцепление или лоши чувства, или просто са спорни заради самата спорност?

Гордост: изпълнени ли са с завист, арогантност или горчивина?

В духовно отношение, има ли някои с дарбата на разпознаване, които са способни да видят някое от горните неща?

Въпрос: В 2 Кор. 11:5 Павел „по никакъв начин не отстъпваше“, или беше „най-малкият от апостолите“, както казва 1 Кор. 15:9?

Отговор: Контекстът на 2 Коринтяни 11:5 е сравнение с лъжеапостолите, които проповядваха лъжеевангелие. Преводът на BSB гласи: „Смятам се, че по никакъв начин не отстъпвам на онези „суперапостоли“.“

Контекстът на 1 Коринтяни 15:9 беше сравнението на времето и дохристиянския живот с този на другите истински апостоли. Според 1 Коринтяни 15:10 Павел все пак беше най-трудолюбивият от истинските апостоли.

Въпрос: В 2 Коринтяни 11:13, ако някой се противопоставя на истината, кога трябва да се опитате нежно да го убедите, и кога трябва публично да го изобличите като лъжеапостол или фалшив християнин?

Отговор: Първо се опитайте да го убедите, ако е възможно, насаме. Но ако той не направи покаяние или не иска да ви слуша и да се промени, тогава трябва да преминете от лични опити да му помогнете към това предимно да защитите публично другите от лошото му учение.

В: В 2 Кор. 11:12-15 явно тези лъжеапостоли са говорили зло за Павел. Какво трябва да правим, когато хората говорят зло за нас или за наш приятел?

О: Много пъти мълчанието се приема като признание за вина. Изкажете се срещу лъжливите обвинения. Дори ако някои хора не ви повярват, все пак се изкажете, за да остане записано. Разбира се, ако няколко души се застъпят за вас, това може да има по-силно въздействие, отколкото ако само вие се изкажете в своя защита. По същия начин, ако някой клевети друг човек, трябва да се изкажете в негова защита.

В: В 2 Кор. 11:13-15 как някои лъжеапостоли се маскират като деца на светлината?

Отговор: Те твърдят, че са християни или че следват Бога, но отхвърлят това, което Библията учи или заповядва. Възможно е да преподават някои други неща правилно или да вършат добри дела на служение. Въпреки това, често проблемът не е толкова в тях, колкото в лековерието и липсата на разсъдителност от страна на някои християни. Проблемът е, че хората често вярват на някого, независимо от доказателствата, които сочат обратното.

В: В 2 Кор. 11:13-15, защо тези маскирания изглеждат да работят толкова добре в днешното общество и исторически погледнато?

Отговор: Много хора приемат нещата за чиста монета. Ако някой твърди, че е християнин, те смятат, че той със сигурност е такъв.

В: В 2 Кор. 11:24 Павел беше ли бичуван 5 пъти по 39 удара или 4 пъти по 40 + 39 удара?

О: В Второзаконие 25:3 не се казва, че трябвало да се наложат 40 удара, а по-скоро максимум 40 удара. Това са били пет отделни случая и явно е бил еврейският обичай винаги да се налага с един удар по-малко от 40, само за да се гарантира, че няма да се надвиши броят поради грешка при преброяването, така че вероятно става дума за 5 пъти по 39 удара.

В: В 2 Коринтяни 11:32 има ли някакво извънбиблейско свидетелство за Аретас, управител на Сирия?

Отговор: Не. Не знаем кои са били управителите на Сирия по времето, когато се е случило това, описано в Деяния 9:24,25. Макар Павел да цитира някой си Арат в Деяния 17:28, това е бил друг човек – поет, починал през 240 г. пр. Хр. Не знаем дали по това време Дамаск е бил васално държава на Рим, косвено под римски контрол или пряко под римски контрол, тъй като не са открити монети от този период, които да дават отговор на този въпрос. Знаем обаче, че към 63 г. сл. Хр., след този период, градът е бил под пряк римски контрол.

В: В 2 Кор. 12:2, кога се е случило това „преди 14 години“?

Отговор: Вероятно това се е случило, когато Павел е бил в Арабия, между обръщането му към вярата около 34–36 г. сл. Хр. и първото му мисионерско пътуване, което е започнало през 46–47 г. сл. Хр.

В: Показва ли 2 Кор. 12:2 три небеса, идентични с учението на мормоните?

О: Не. Фактът, че Павел е бил възнесен в третото небе, не потвърждава мормонската концепция, която е била напълно неизвестна преди XIX век. По-специално, мормонското „Телестиално небе“, за което се казва, че е малко по-лошо от земята и където отиват много хора, изобщо не би звучало като небе за християнин или евреин.

В: В 2 Кор. 12:6, 11, кога, ако изобщо, трябва да „говорим като глупаци“, както прави Павел тук?

Отговор: Павел не го правеше много често и ние също не бива да го правим. Павел показва всичко, което е претърпял и постигнал, защото е бил предизвикан. Може би единственият случай, в който трябва да правим това, е понякога, когато сме предизвикани.

В: В 2 Коринтяни 12:7 защо на Павел беше даден трън?

О: Една от причините, за които Павел знаеше в 2 Коринтяни 12:7, е, за да не стане самонадеян. Ако Бог е имал и други причини, Той не ги е споменал.

Понякога християните имат само едно нещо – било то обстоятелство, външен вид или черта на характера у себе си, у съпруга си или у другите –, което искат Бог да промени, а Бог не го прави. Когато Бог отхвърля молбите ни в молитва, Той не винаги ни казва защо. Каквато и да е причината, Бог не иска да бъдем толкова удовлетворени в този живот, че да загубим трепетното си очакване за следващия. Не забравяйте, че някои хора могат да бъдат прекалено велики (в собствените си очи), за да бъдат използвани от Бога, но никой не може да бъде прекалено малък. Вижте също отговора на следващите два въпроса.

В: В 2 Кор. 12:7 какво беше „трънът“? – физическо страдание, външен вид, хомосексуалност, друго зло изкушение или депресия?

Отговор: Писанието не казва, вероятно защото не е необходимо да знаем. Когато хората категорично твърдят, че е било нещо конкретно, това може да разкрие повече за самите тях, отколкото за Павел. Теориите варират от проблеми с очите, малария, мигрена, епилепсия, болки в ушите, говорни затруднения и различни изкушения. „Новият международен библейски коментар“ (стр. 1411) се накланя към проблеми с очите или малария, вероятно придобита в Перга.

Много християни имат трън – нещо, с което се борят или се опитват да се примирят. Ако имате трън, помнете, че и Павел е имал такъв, и въпреки това Бог е могъл да го използва по могъщ начин, стига Павел да разчита на Божията сила, а не на собствената си.

Накрая, ако Исус може да приема други християни с тръни, тогава и аз мога (вж. Римляни 15:7).

В: В 2 Коринтяни 12:7-8, тъй като Павел е разбирал колко е важно да не бъдеш горд, защо Бог не е отнел трънчето от Павел, след като той се е молил за това?

Отговор: Има голяма разлика между това да чуеш посланието да не се гордееш и това да имаш нещо, което ти гарантира, че няма да се налага да водиш тази битка. Виж също отговора на предходните два въпроса.

В: В 2 Кор. 12:9-10 какво означава „когато съм слаб, тогава съм силен“?

О: Когато лежиш по гръб, е много лесно да погледнеш нагоре. Когато ни се напомня много ясно за собствената ни несъвършеност, често именно тогава сме най-силни в уповаването си на Господа. Най-големите ни усилия, с нашите собствени сили, са нищо в сравнение с това, което Бог може да направи чрез нас. Казано свободно с думите на Хъдсън Тейлър: когато можем да изпълним всичките си планове без Божието действие в нас, тогава нашите планове не са достатъчно големи.

В: В 2 Кор. 12:9-10, по какви начини можем да отдадем на Бога нашата слабост?

Отговор: Християните често мислят, че трябва да отдадем на Бога любовта си, времето си, парите си, амбициите си, кариерата си и живота си – и наистина трябва. Християните искат да дадат добро свидетелство, че сме любящи, мъдри, умни и „успешни“, каквото и да означава това. Но това е просто да отдадем на Бога силните си страни.

Ами ако имаш грях, в който продължаваш да падаш? Можеш да направиш Покаяние и да съжаляваш, и поне да дадеш на Бога своето съжаляващо сърце. Но какво става, ако всъщност не искаш да направиш Покаяние; ако някак си се наслаждаваш на греха си? Тогава можеш да бъдеш честен с Бога, да Му кажеш, че имаш нечестиво сърце. Помоли Го да ти покаже – чрез чувства или външни обстоятелства – какво причинява това, и да промени нечестивото ти сърце в смирено. Тогава можеш да дадеш на Бога смиреното си сърце и да Го помолиш да те очисти. Очистването не означава просто, че повече няма да правиш това. Означава, че дори няма да искаш повече да го правиш.

Можеш да бъдеш по-открит с другите относно борбите и слабостите си, а не просто да изглеждаш в очите им като някой, който е „твърде добър, за да е истина“. Въпреки това, ако си податлив към даден грях, не го споделяй с хора, които биха могли да те изкушат по този начин.

Накрая, не пренебрегвайте факта, че Павел във 2 Коринтяни 12:9 казва, че би се „похвалил със своите немощи“. С други думи, Павел би разгласявал своите трудности. Можем да бъдем честни относно нашите недостатъци и грехове. Не споделяйте обаче за греха по такъв начин, че да го прославяте и да изкушавате някой друг към същия грях, да улеснявате някого да ви изкуши или да накарате някого да се отвърне от общението.

В: В 2 Коринтяни 12:10 Павел ли е бил странен тук?

Отговор: Ни най-малко. Напротив, Павел мъдро осъзнаваше, че нещата, които му причиняваха страдание от светска гледна точка, бяха някои от инструментите, които Бог използваше, за да поддържа Павел силен в Христос.

Като християни е съвсем естествено да искаме да предпазим децата си и другите ни близки от всички изпитания и бури в живота. Никога не бихме искали да ограничаваме начина, по който Бог може да действа в живота им, но ако всичко, което правим, на практика ограничава възможността им да преживяват изпитания, които ги правят по-зрели, тогава не правим услуга на децата си.

В: В 2 Кор. 12:12 какви бяха признаците на апостол?

Отговор: Макар и други да можеха да пророкуват и да вършат чудеса, апостолите притежаваха тези дарби в изключителна степен, както показват Деяния 2:43; 3:3-9, 5:4-12, 14-16.

В: В 2 Кор. 12:14-15, когато е правилно, справедливо и законно да получите пари или финансова подкрепа, при какви обстоятелства би било най-добре за вас да не ги приемете?

О: Няма нищо лошо да приемате финансова подкрепа, когато вие и вашето семейство се нуждаете от нея. Когато извършвате Божието служение, е напълно приемливо да приемате финансова подкрепа както за самото служение, така и за вашите собствени нужди, ако това ви осигурява издръжка. Грешно е да приемате финансова подкрепа от алчност или да забогатявате значително, докато извършвате Божието служение. Например, един изпълнителен директор на нехристиянска благотворителна организация, която помага на бедните, печели 1 милион долара годишно.

Въпрос: В 2 Кор. 12:15 това, че Павел се посвещава на коринтяните, показва ли католическата доктрина за Индулгенциите?

Отговор: Не. Павел просто казва, че е готов да „похарчи всичко, което има“ (финансово и материално), както и да „се посвети“ (с времето и физическия си живот) за коринтяните.

Ако това наистина доказваше учението за индулгенциите, тогава, тъй като Павел все още не беше умрял, човек, живеещ на земята, би могъл да предоставя индулгенции на други хора, живеещи на земята.

В: В 2 Кор. 12:16 по какъв начин Павел е бил лукав?

О: Павел е бил саркастичен тук и във 2 Коринтяни 12:13. Явно Павел е бил обвиняван, че е хитър и че се възползва от тях, докато истината е, че той би могъл законно да им поиска финансова подкрепа, но е избрал да не го прави.

Като християни понякога можем да положим допълнителни усилия за другите, само за да ни бъдат хвърлени в лицето от подозрителни хора. Въпреки това трябва да продължаваме да ги обичаме.

В: В 2 Коринтяни 12:16-18, защо според вас хората понякога измислят обвинения срещу другите, без да имат абсолютно никакво основание за това, и защо други хора им вярват?

Отговор: Понякога, ако няма доказателство, че едно обвинение е невярно, тогава, по някаква причина, хората вярват, че то трябва да е вярно. Ако не сте сигурни в нещо, тогава е клевета да твърдите нещо като факт, когато не знаете дали то е факт.

Въпрос: Според 2 Коринтяни 12:16-18, кога не трябва да отстояваме правата си, когато всъщност имаме тези права?

О: Не винаги трябва да отстояваме това, което ни се полага, ако има нещо по-важно от нашите права. Когато отказът от това, което ни се полага, може да спомогне за разпространението на Евангелието, да помогне на нечий духовен живот или да помогне на другите като цяло. Никой не бива да обвинява Павел, че прави това само заради парите, тъй като той сам се издържаше. (Въпреки че те все пак го обвиниха.) Има моменти, в които трябва да обърнем и другата страна и да не предизвикваме брат да съгреши. Не е нужно винаги да имате последната дума.

В: В 2 Кор. 12:20 какво са клюки и клевети и защо са погрешни?

Отговор: Клюкарството е да се разказва нещо за някой друг, което не е необходимо да се казва, дори и да е вярно. Клюкарството е предателство на доверието, както се казва в Притчи 11:13;16:28 и20:19 .

Спорът се подхранва от клюките, както се казва в Притчи26:20 .

Клюкарството е изкушение, точно както яденето на избрани хапки храна, според Притчи 18:8; 26:22.

Клюкарските хора са изрично изобличени в Римляни 1:29; 1 Тимотей 5:13.

Въпреки това, не се съкрушавайте, когато хората злонамерено клюкарстват за вас; същото са направили и с апостол Йоан в 3 Йоан 10.

Клеветата е тясно свързана с това; тя е изказване на негативни неща за другите, които или съзнателно са неверни, или говорителят не си е направил труда да провери дали са верни или не. Клеветата се различава от случая, когато някой вярва, че казва истината, но се заблуждава. Ласкателството включва изказване на неверни положителни неща за другите.

Библията никога не ни казва просто да намалим клеветническите неща, които казваме; по-скоро трябва изобщо да няма клевета на езика ни, както показват Псалом 15:3, Тит 3:2 и Яков 4:11.

Клеветата е любимо оръжие на звяра от Откровение 13:6.

Не се учудвайте, когато хората ви клеветят; Исус и вярващите бяха клеветени в Псалом 38:20; 56:5; 119:23; 1 Петрово3:16 . Въпреки това, макар че другите ще клеветят християните, християнските вдовици и другите християни не трябва да дават повод за клевети, както показва 1 Тимотей 5:14.

В: В 2 Коринтяни 12:21 как Павел е могъл да се смири пред коринтяните?

Отговор: Това не означава, че Павел е бил горд пред тях. По-скоро Павел е могъл да бъде смирен в очите им, защото е бил болен, тъй като Павел се е разболял в Галатия (Галатяни4:13 ). Може би им се е струвало странно, че човекът, за когото са чували, че изцелява другите, сам е бил болен. Всъщност болестта на Павел е показала, че изцелението не е било от силата на Павел, а от силата на Бога.

В: Защо в 2 Кор. 13:1,3, Мат. 18:16 и Втор. 19:15 хората са склонни да правят прибързани заключения въз основа на несолидни доказателства и не са в състояние да признаят едно заключение дори при наличието на солидни доказателства?

Отговор: Тук има три фактора. Първо, хората бързат, често прекалено бързо, да стигнат до заключението, до което са искали да стигнат от самото начало. Хората могат да имат „потвърждаващо пристрастие“ – да се фокусират върху доказателствата, които подкрепят това, до което вече са стигнали, и да пренебрегват доказателствата, които противоречат на вече направеното заключение. Второ, хората често не осъзнават, че правят това. Трето, дори когато човек види, че може да греши, може да има фактор на гордост, който не му позволява да признае, че може да се е заблудил. Невярващите правят това, а също и вярващите. Това е слабост, за която трябва да осъзнаем, че я имаме. Един от начините да смекчим тази слабост обаче е да общуваме с други вярващи, особено с такива, които имат различен произход и възпитание от вашето, и може би вие ще можете да им помогнете да видят къде правят прибързани заключения и проявяват предразсъдък за конфирмация, а те ще могат да помогнат на вас.

В: В 2 Кор. 13:2 и 1 Кор. 4:21, трябва ли някога да заплашваме хората, включително събратята християни, както направи Павел?

Отговор: Има подходящо време и място да предупреждаваме хората по три начина.

1. Не трябва да пренебрегваме отговорността си да предупреждаваме другите за това, което Бог е казал относно предстоящата гибел на хората, ако те откажат да предадат живота си на Христос.

2. Както мъдрите родители установяват правила и последствия за децата си, а мениджърите в компаниите поставят цели, стимули (и възпиращи мерки) за своите служители, така и онези, които ръководят църквата, трябва да изяснят какво очакват от хората, с които работят.

3. Още повече, като апостол Павел имаше специална власт да заповядва, да предупреждава и да изобличава други християни.

За съжаление, в някои християнски църкви може да има лидери, които не водят хората към Бога, и членове, които не биха ги последвали, дори и да го правеха.

В: В 2 Кор. 13:3, какво правите, когато срещнете християни, които се впечатляват от погрешните неща?

Отговор: Освен да въздишате, можете търпеливо да се опитате да ги насочите към това, което е важно. Попитайте ги колко важни ще бъдат някои неща за тях след години. Освен това има шест неща, които можете да направите.

Молете се за тях, за да могат да се съсредоточат върху това, което е значимо, и, което е също толкова важно, да могат да разберат кое не е.

Окуражавайте ги, когато се съсредоточават върху важните неща.

Поправяйте ги, когато се фокусират върху тривиални или зли неща. Търпеливо им обяснявайте защо не трябва да се фокусираме върху тези неща.

Наказвайте ги, когато е необходимо, ако продължават да се привличат от погрешните неща.

Бъдете пример за това как сами да се фокусирате върху важните неща.

С смирение проверете дали може би вие сте този, който греши. Може би те са прави или поне частично прави.

Въпрос: Как бихте описали ролята на „слабостта“ в християнския живот според 2 Коринтяни 13:3?

Отговор: Християнският живот е парадокс. Можем да имаме увереност в Спасението, доверие в Божието Провидение и да се стараем да се отличаваме и да даваме най-доброто от себе си, както за Господа. И все пак трябва да разчитаме на Бога, да почиваме в Неговата сила, а не в нашата собствена, и да знаем, че без Него не можем да постигнем нищо, което да има вечно значение.

Слабостта беше част от живота на Павел и слабостта е част от нашия живот, независимо дали го осъзнаваме и признаваме или не.

Пред Бога направи изповед на греховете си и признай също така слабостта си. Моли се за Божията сила (защото се нуждаеш от нея), за да преодолееш слабостите в живота си.

Осъзнай за себе си, че сам по себе си нямаш способността да извършиш всичко, което Бог е предвидил за теб, и, което е още по-важно, да бъдеш всичко, което Бог е предвидил за теб на земята. Но с Божията сила, която действа в теб, ти ИМАШ силата да извършиш всичко, което Бог е предвидил за теб, и да бъдеш всичко, което Бог е предвидил за теб.

Към другите – не се притеснявай да признаеш, че не си съвършен, и бъди готов да споделиш слабостите си. Не го прави обаче безразборно, като хвърляш бисери пред свине. Също така не споделяй изкушенията си по начин, по който някой би могъл да използва тази информация, за да те изкуши.

В: В 2 Кор. 13:3, кога се проявява „слабостта“ в нас?

Отговор: Една здрава опора и една крехка опора могат да изглеждат еднакво, докато не се натоварят и двете. По същия начин една твърда вяра и една крехка вяра могат да изглеждат еднакво за другите и да бъдат погрешно класифицирани в съзнанието на самия човек, докато не дойдат изпитанията и изпитанията.

Възможността от преследване може да покаже дали вярата е твърда или не. Ами ако хората ме подценяват, или по-лошо, ако споделям Евангелието или служа на Бога?

Рискът обикновено изглежда по-малък, ако не правиш нищо. Ако Бог искаше да направиш нещо, но то беше по-рисковано, отколкото да не го правиш, би ли поверил риска в Божиите ръце, като същевременно останеш предпазлив, или би помислил, че животът ти зависи изцяло от теб?

Изпитанията могат да покажат какъв вид вяра имаме. Вие пеете за радостта на Господа, когато всичко върви добре – както и трябва. Но когато нещата не вървят добре, или вие, или някой близък умира, спира ли пеенето ви? Или пред лицето на скръбта и загубата все още можете ли да пеете за радостта на Господа? Кой вид пеене е по-болезнено за ушите на демоните и по-приятно за Бога?

В: В 2 Кор. 13:5-8 как да се изпитваме, за да видим дали сме във вярата?

Отговор: Макар че хората могат да имат увереност в спасението, те могат да имат и фалшиво обръщане и лъжлива увереност. Как да разберете дали вашата увереност е истинска? Или ако някой не изпитва увереност, може би трябва да признае, че му липсва спасението, или пък че има спасение, но просто му липсва увереността.

Посветили ли сте се да приемете Исус като свой Господ и Спасител? Вярвате ли, че Исус е умрял за нашите грехове и физически е възкръснал от мъртвите (1 Коринтяни 15:1-6)? Вярвате ли в това, което Бог ни е научил в Своите Писания (1 Йоан 2:24)? Обичате ли Бога, а не света (1 Йоан 2:15-16)? Прекарвате ли време с Бога, в молитва и четене на Неговото слово? Макар да не сте съвършени и безгрешни (1 Йоан 1:8), искате ли да оставите греховете си зад гърба си и да растете, за да следвате Бога по-пълноценно (1 Йоан 3:6-10)? Искате ли да се подчинявате на Бога (1 Йоан 2:4-6) и да ходите в светлината, а не в тъмнината (1 Йоан 1:5-7)? Обичате ли другите (1 Йоан 2:9; 3:10; 4:20-21)? Готови ли сте да споделите вярата си с другите? Ако отговорите на всички тези въпроси са „да“, тогава всичко е наред с вас.

Но както някой веднъж остроумно отбеляза: „Ако те съдеха за това, че си християнин, щеше ли да има достатъчно доказателства, за да те осъдят?“

Подчертавайки това, Павел също така намеква: „Не ме съдете мен, а съдете себе си“.

В: Защо в 2 Кор. 13:6 Павел казва: „И се надявам, че ще разберете, че не сме се провалили на изпита“, след като никога не знаем със сигурност дали другите са спасени?

Отговор: Павел говори за изпитването на нашия живот в светлината на Писанието. Макар че никой християнин няма да бъде безгрешен на земята, истинските християни постепенно ще се приближават все повече и повече към абсолютната цел – да станат подобни на Христос. Това е изпитанието, за което говори Павел.

В: Доказва ли 2 Кор.13:14 , че Троицата е истина?

О: То подсказва, че Троицата е истина, но, трябва да признаем, не я доказва. „Троичността“ на Отеца, Сина и Светия Дух се доказва от този стих, както и от Матей 3:16-17; 28:19; Йоан 15:26; Римляни 15:16; 1 Коринтяни 12:4-6; Ефесяни 2:18; 3:14-17; 1 Солунци 1:3-5; Евреи 9:14; Юда 20,21; 2 Солунци 2:13-14; 1 Петър 1:2; и Откровение 4:8.

Троичността е част от учението за Светата Троица, но дори мормоните вярват в троичността, без да вярват в Светата Троица. (Имайте предвид, че макар църквата на Светиите от последните дни официално да отрича Троицата, съм срещал много мормони, които по невинна грешка казват, че вярват в Троицата. Те казват това, защото не разбират учението за Троицата и просто вярват, че то означава, че Трите са обединени в любов, дух и цел.) За описание на учението за Троицата вижте обсъждането на Матей 28:19.

В: В 2 Коринтяни, как знаем, че днешното Писание е надеждно запазено в сравнение с това, което е било написано първоначално?

Отговор: Имаме поне три добри причини.

1. Бог обеща да съхрани Своето слово в Исая 55:10-11; Исая 59:21; Исая 40:6-8; 1 Петрово 1:24-25; и Матей 24:35.

2. Свидетелствата на ранната църква. Авторите от ранната църква до Първия Никейски събор (325 г. сл. Хр.) са цитирали 2 Коринтяни около 312 пъти, без да се броят препратките. Те са цитирали 47% от 2 Коринтяни, като са отчитали частичните стихове като части. Това са 120,8 от общо 257 стиха.

Ето авторите от периода преди Никея, които са се позовавали на стихове от 2 Коринтяни.

Игнатий Антиохийски (ок. 110–117 г. сл. Хр.) цитира 9 от 18 думи от 2 Коринтяни 4:18 и следващите. „Писмо до римляните“, гл. 3, стр. 74

„Посланието на Варнава“ (ок. 70–130 г. сл. Хр.), гл. 18, стр. 148, прави алюзия към 2 Коринтяни

Поликарп (111–155 г. сл. Хр.) цитира първите 11 от 25 думи от 2 Коринтяни 5:10а, както и 7 от 22 думи от Римляни 14:10 и сл. Послание на Поликарп до филипяните, гл. 6, стр. 34

Поликарп (110–155 г. сл. Хр.) прави алюзия към 2 Коринтяни 4:14а (както и към първата четвърт от Римляни 8:11) – „Послание на Поликарп до филипяните“, гл. 2, стр. 33

Поликарп (110–155 г. сл. Хр.) прави алюзия към 2 Коринтяни 8:21б (половин цитат) Послание на Поликарп до филипяните, гл. 6, стр. 34 (както и Римляни12:17 )

„Послание до Диогнет“ (ок. 130–200 г. сл. Хр.), гл. 5, стр. 27 (цитат от 3/4) цитира 11 от 16 думи от 2 Коринтяни6:10 .

Посланието до Диогнет (ок. 130–200 г. сл. Хр.), глава 5, стр. 27, прави алюзия към 2 Коринтяни 10:3; 6:9;6:10 ; и4:12

Християните от Виена и Лугдунум (177 г. сл. Хр.) (ANF, том 8), стр. 781, се позовават на 2 Коринтяни 2:15

Ириней Лионски (182–188 г. сл. Хр.) в „Против ересите“, книга 2, 22:7, относно 2 Коринтяни казва: „Защото, че има духовни същества в небесата, всички Писания гръмко провъзгласяват; и Павел изрично свидетелства, че има духовни неща, когато заявява, че е бил възнесен в третото небе, …“ Той също така цитира 2 Коринтяни 7:7–9 като думи на Павел във Второто послание до коринтяните в произведението на Ириней „Против ересите“, книга 5, стр. 3.1, стр. 529

Мураториевият канон (ок. 190–217 г. сл. Хр.) споменава двете послания на Павел до коринтяните, както и останалите 11 послания на Павел.

Климент Александрийски (193–202 г. сл. Хр.) цитира 2 Коринтяни 7:1 като написано от Павел. „Стромати“ (193–202 г. сл. Хр.), книга 3, глава 11, стр. 394

Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.) твърди, че 2 Коринтяни е написано от апостол Павел в „За възкресението на плътта“, гл. 40. Той също така посочва, че Павел е написал 2 Коринтяни 2:5–11 в „За скромността“, гл. 14, стр. 89

Тертулиан (204/205 г. сл. Хр.) прави алюзия към 2 Коринтяни 4:10 в „Пет книги срещу Маркион“, книга 5, глава 11, стр. 454.

Хиполитус (222–235/6 г. сл. Хр.) цитира 2 Коринтяни 12:2 като написано от Павел в „Опровержение на всички ереси“, книга 5, глава 3, стр. 54

Хиполитус цитира част от 2 Коринтяни 12:4 в „Опровержение на всички ереси“, книга 7, глава 14, стр. 107–108

Теодот, вероятно монтанист (около 240 г. сл. Хр.), цитира последните 10 от 19 гръцки думи от 2 Коринтяни 4:18. Извлечения от Теодот, глава 11, стр. 44

Ориген (225–253/254 г. сл. Хр.) цитира 2 Коринтяни 4:17, 18 като написани от Павел, във Второто послание до коринтяните в „Против Целс“ на Ориген, книга 6, глава 19, стр. 582

Коментарът на Ориген върху Евангелието от Йоан (ок. 227–240 г. сл. Хр.) споменава Евангелията от Матей, Марко, Лука и Йоан. Той споменава Павел като автор на 2 Коринтяни и Йоан като автор на Апокалипсиса.

Новатиан (250/254–257 г. сл. Хр.) цитира последните 3/5 от 2 Коринтяни 3:17 в „Трактат относно Троицата“, глава 29, стр. 641

Киприан от Картаген (ок. 246–258 г. сл. Хр.) цитира от „Второто послание до коринтяните“ в „Трактат 12“, трета книга, гл. 2.

Фирмилиан от Кесария (256 г. сл. Хр.) цитира последните 10 от общо 10 гръцки думи от 2 Коринтяни 11:2

Адамантий (ок. 300 г. сл. Хр.) казва, че апостолът е писал до коринтяните и цитира 2 Коринтяни 4:6. Той също така посочва 2 Коринтяни 1:20 като написано от апостола.

Викторин от Петау (пострадал мъченически през 304 г. сл. Хр.) (Коринтяни) споменава Стария и Новия Завет в своя „Коментар върху Апокалипсиса на блажения Йоан“, стр. 345. Той изброява посланията на Павел като „Римляни“, „Коринтяни“, „Галатяни“, „Ефесяни“, „Солунци“, „Филипяни“, „Колосяни“ и „Тимотей“ и цитира 1 Тимотей 3:15 в глава 16, стр. 345. По-нататък той цитира 1 Коринтяни 15:53 на стр. 346

Петър Александрийски (306,285–311 г. сл. Хр.) преразказва 2 Коринтяни 11:32–33. Канонично послание, канон 9, стр. 273

Методий (ок. 250–312 г. сл. Хр.) цитира 2 Коринтяни 10:5. „Разсъждение за възкресението“, част 3.2, глава 1, стр. 371

Атанасий Александрийски (318 г. сл. Хр.) казва, че 2 Коринтяни 5:10 е от блажения Павел. „Въплъщението на Словото“, гл. 56, стр. 66–67.

Александър Александрийски (313–326 г. сл. Хр.) цитира 2 Коринтяни 6:14 и сл. (6 от 16 думи) и 6:15а (6 от 123 цитирани думи) и 2:9 като написани от апостола в „Писма за арианската ерес“, Писмо 1, глава 7, стр. 294–295

Те имат 312 цитата от 2 Коринтяни, което представлява 47% (120,8) от общо 257 стиха. Вижте https://www.biblequery.org/Bible/BibleCanon/Early ChristianNTQuotes.xlsx за всички подробности.

След Никея

„Църковна история“ на Евсевий (323–340 г. сл. Хр.)

Атанасий Александрийски (367 г. сл. Хр.) изброява книгите от Новия Завет в „Празнично писмо“ № 39, стр. 552

Хегемоний (IV век) се позовава на 2 Коринтяни 2:9. Той също цитира 2 Коринтяни 13:3 като написано от Павел и го нарича апостол. „Спорове с Манес“, гл. 42, стр. 218

Оптат (IV век) се позовава на 2 Коринтяни 3:3

Хиларий от Поатие (355–367/368 г. сл. Хр.) цитира 2 Коринтяни 13:4 като „на коринтяните той [благословеният апостол] пише“ в „За Троицата“, книга 9, гл. 13, стр. 159

„Synopsis Scripturae Sacrae“ (350–370 г. сл. Хр. или V век) споменава двете писма на Павел до коринтяните като част от Новия Завет. Тя цитира три четвърти от 2 Коринтяни 1:1.

Расколникът Луцифер от Каляри (370/371 г. сл. Хр.)

Марцел от Анкира (около 374 г. сл. Хр.)

Василий Кападокийски (357–378/379 г. сл. Хр.) цитира 2 Коринтяни 10:4 като „Павел пише на коринтяните“. „За Духа“, гл. 16.37, стр. 23

Синодът в Лаодикия (във Фригия) (343–381 г. сл. Хр.), канон 60, стр. 159, изброява книгите от Стария и Новия Завет. Канон 59, стр. 158, гласи, че в църквата могат да се четат само каноничните книги от Стария и Новия Завет.

Амброзиастер (след 384 г. сл. Хр.)

Кирил Йерусалимски (ок. 349–386 г. сл. Хр.) цитира 2 Коринтяни 13:3 като написано от Павел в Лекция 10.17, стр. 62

Амброзий от Милано (370–390 г. сл. Хр.)

Пациан от Барселона (342–379/392 г. сл. Хр.)

Амфилохий (след 394 г. сл. Хр.)

Григорий Нисийски (ок. 356–397 г. сл. Хр.) споменава 2 Коринтяни 5:16 като написано от Павел в „Против Евномий“, книга 6, глава 2, стр. 184. Също така посочва Павел към коринтяните за 2 Коринтяни 5:20 в „Против Евномий“, книга 2, глава 14, стр. 128–129

Дидим Сляпият (398 г. сл. Хр.)

Макарий/Симеон (IV или V век)

Оптат (IV век)

Расколникът Луцифер от Каляри, Сардиния (361–ок. 399 г. сл. Хр.) Еф. 5:9, 15

Епифаний от Саламис (360–403 г. сл. Хр.)

Гауденций (след 406 г. сл. Хр.)

Йоан Златоуст (392–407 г. сл. Хр.) е записал 30 проповеди върху 2 Коринтяни. Той твърди, че 2 Коринтяни е написано от Павел.

Хромаций (407 г. сл. Хр.)

Севериан (след 408 г. сл. Хр.)

Никета от Ремесиан (366–ок. 415 г. сл. Хр.)

Орозий/Хосий от Брага (414–418 г. сл. Хр.) посочва 2 Коринтяни 5:9–10 като написано от апостол Павел. „Защита срещу пелагианците“, гл. 18, стр. 140

Йероним (373–420 г. сл. Хр.)

Августин от Хипо (388–430 г. сл. Хр.) цитира 2 Коринтяни 2:15 в „За кръщението, срещу донатистите“, гл. 39, стр. 508

Марк от Еремита (след 430 г. сл. Хр.)

Акаций от Мелитен (ок. 438 г. сл. Хр.)

Кирил Александрийски (444 г. сл. Хр.)

Александрийски ръкопис [A] (около 450 г. сл. Хр.)

Хесихий от Йерусалим (след 450 г. сл. Хр.)

Кводвултдеус (около 453 г. сл. Хр.)

Теодорет от Кир (епископ и историк) (423–458 г. сл. Хр.)

Проспер от Аквитания (враг на Касиан) (426–465 г. сл. Хр.)

Варимадум (445/480 г. сл. Хр.)

Хегемоний (IV век)

Макарий/Симеон (IV или V век)

Максимин (IV или V век)

Спекулум (V век)

Теодот от Анкира (5-ти век сл. Хр.)

Всички те са запазени и до днес.

Доказателства за еретици и фалшиви книги

Апостолски конституции (неясна дата, около 380 г. сл. Хр.)

Маркион се позовава на Посланието към римляните според Тертулиан.

Мани/Манес (262–278 г. сл. Хр.) „Както и Павел е дал тези допълнителни свидетелства, че“ и цитира част от 2 Коринтяни 3:6–7, 1 Коринтяни 15:56. (Говори Манес) „Дискусия с Манес“, гл. 31, стр. 203

Еретикът Прискилиан (ок. 385 г. сл. Хр.)

Еретикът Пелагий (416–418 г. сл. Хр.)

Манихейският еретик Фаустус-Милевис (след 383 г. сл. Хр.)

3. Най-ранните ръкописи на 2 Коринтяни, с които разполагаме, показват, че има малки различия между ръкописите, но няма нито една теологически значима грешка.

p46 Честър Бийти II, 100–150 г. сл. Хр. 2 Кор. 1:1–11:10;11:12 -21;11:23-13:13 (95 % или 254 от 257 стиха) и други части от посланията на Павел и Посланието към евреите. В книгата „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“ има снимка на част от p46 на стр. 192. На стр. 197–198 също се посочва, че качеството и стихиометричните белези показват, че това е написано от професионален преписвач.

Първата половина на III век – 1936 г. – Фредерик Г. Кениън според „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“.

II век, 200 г. сл. Хр. – 1935 г. – Улрих Вилкен според „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“.

200 г. сл. Хр. – 1968 г. – „Текстът на Новия Завет“.

81–96 г. сл. Хр. – 1988 г. – Йънг Кю Ким, според „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“.

Около 200 г. сл. Хр. – 1975 г. – Аланд и др., трето издание.

Около 200 г. сл. Хр. – 1998 г. – Аланд и др., четвърто преработено издание.

Началото до средата на II век – 1999 г. – „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“. Това се основава отчасти на факта, че почеркът е много подобен на този в Папирус Оксиринх 8 (края на I или началото на II век) и Папирус Оксиринх 2337 (края на I век).

стр. 46, обхваща 95% от 2 Коринтяни, или 254 от 257 стиха.

стр. 34 – 1 Кор. 16:4–7; 10; 2 Кор. 5:18–21; 10:13–14; 11:2, 4, 6–7 (VII век) александрийски текст.

VII век – 1968 г. – „Текстът на Новия Завет“.

Ватикански [B] 325–350 г. сл. Хр.

Синайски [Si] 340–350 г. сл. Хр.

Бохайрски коптски [Boh] III/IV век

Сахидски коптски [Sah] III/IV век

Готически [Goth] 493–555 г. сл. Хр.

Ефраеми Рескриптус [C] 5-ти век

Вижте www.BibleQuery.org/2 Corinthians Manuscripts.html за повече информация относно ранните ръкописи на 2 Коринтяни.