< Въпрос за Библията от 2 Петрово

В: Каква е структурата на 2 Петрово 1:1?

Отговор: Книгата 2 Петрово лесно се разделя на три части:

2 Петрово 1: Познайте вашето Спасение

2 Петрово 2: Познайте своя противник

2 Петрово 3: Познай пророчеството

В: Защо в 2 Пет. 1:1 има прилики между книгите 2 Петър и Юда? (Например, 2 Пет.2:17 , и Юда 13, както и 2 Пет. 2:1-18 и Юда 4-16)

Отговор: Те засягат сходни теми и вероятно Юда и Петър са обсъждали тези въпроси заедно. Освен това Светият Дух е възложил на двамата сходни задачи. Възможно е също Юда да е чел 2 Петрово или Петър да е чел Юда. Понякога различията допълнително подчертават приликите; например, 2 Петрово 1 разглежда нашето Спасение, а Юда – не, но Юда казва, че би предпочел да обсъди нашето общо Спасение, но нещата, за които пишеше, бяха по-неотложни.

По-дълбокият въпрос е: как точно е била вдъхновена Библията? Механичното диктуване би било теорията, че Бог устно е казал на човешките автори всяка буква от всяка дума, която да запишат. Библията не твърди, че е била механично диктувана. По-скоро Бог е избрал хората, които ще напишат Библията, и им е дал преживяванията и знанията. В някои, но не във всички случаи, Бог им е дал точните думи, които да използват. Във всички случаи онези, които считат Библията за непогрешима, вярват, че в оригиналните ръкописи няма думи, които Бог да не е имал намерение да бъдат там. Вижте въпроса относно 2 Петрово 1:21 за по-подробно обсъждане на вдъхновението на Писанията.

В: Защо в 2 Пет. 1:1 стилът на 1 Петрово и 2 Петрово е различен?

О: Има две причини.

1 Петрово е записано от писар: В 1 Петрово 5:12 Петър посочва, че е диктувал това писмо на писар на име Силван (Силас), който вероятно е използвал по-изтънчена гръцка граматика. Йероним (ок. 404 г. сл. Хр.) пръв обърна внимание на този въпрос и го обясни, като каза, че 1 Петрово е записано от писаря Силван.

Различни теми: 1 Петрово говори предимно за това как да устояваме под натиск като Божия свят народ, а 2 Петрово предупреждава срещу лъжеучителите. Въпреки това, макар темите на двете писма да са различни, съдържанието им има фини прилики. Например, в цялата Библия само Петър (1 Петрово3:20 ) и 2 Петрово 2:5) посочва, че в Ноевия ковчег са били спасени точно осем души.

В: В 2 Пет. 1:1 по какъв начин вярата ни е скъпоценна?

Отговор: Вярата ни е ценна за нас сега, защото е източник на нашата надежда и радост, както и сила да живеем днес, да правим това, което знаем, че трябва да правим, и да се въздържаме от това, което знаем, че не трябва да правим. Вярата ни е ценна за нас и в бъдещето, тъй като нашето спасение чрез вяра (Ефесяни 2:8) ни дава вечен живот. Вярата на другите вярващи е ценна за нас, тъй като виждаме техния характер и се радваме в Бога за техния живот и спасение. Вярата ни е ценна за Бога, защото Го прославя, а Евреи 11:6 казва, че тя е предпоставка да угаждаме на Бога.

В: В 2 Петрово 1:1 един атеист сметна за много странно, че основното, което Бог изисква от нас, е да вярваме в Него. Защо би Го интересувало това? Какво не е разбрал атеистът?

Отговор: Вярата е много повече от просто вярване в определени факти или теории. Вярата е да поверим живота си на Бога. В по-малък мащаб, ние вярваме, че съпругът или съпругата ни ни обича, дори когато не ги наблюдаваме, и вярваме, че това, което искаме да правим, е да продължаваме да обичаме съпруга или съпругата си, както в добри, така и в лоши моменти.

В: Как в 2 Пет. 1:3 Бог ни дава всичко необходимо за живота и благочестието?

О: Бог ни е дал цялото знание, от което се нуждаем, за да дойдем при Христос и да живеем живот на послушание, угоден на нашия Господ. Но Бог ни е дал и Светия Си Дух, който обитава в нас, за да ни води към цялата истина. Светият Дух ни укрепва и ни утешава, както Исус ни уче, че ще прави в Йоан 14:15-16, 25-26.

Не само че е възможно Бог да не ни даде всичко, което желаем, но Той почти винаги не ни дава всичко, което желаем. Както някой някога е казал, струната на струнен инструмент звучи много по-добре, когато е опъната. Напълно отпуснатата струна не може да изсвири никаква музика. По същия начин може би никога няма да бъдем напълно удовлетворени от живота на тази земя – нито пък трябва да бъдем. Ние просто преминаваме през нея, по пътя към нашата крайна цел – небето.

Въпрос: Според вас кои са най-ценните обещания, които Бог ни е дал във 2 Петрово 1:4?

Отговор: Много вярващи биха казали, че това е Спасението чрез смъртта на Исус на кръста за нашите грехове, защото без това сме обречени, без надежда за вечен живот. Но какъв вечен живот е това! Нашето спасение не е просто да живеем „добре“ завинаги на земята или някъде сами, а да живеем вечно във вечно блаженство с Бога. Затова други биха казали, че това е вечният живот в Христос, към който нашето спасение е първата стъпка. Така че най-великото обещание е и двете: началото на безкрайната радост и величието на самата безкрайна радост.

В: В 2 Пет. 1:4, тъй като имаме дял в божествената природа, ставаме ли богове?

Отговор: Не. Ние не ставаме всемогъщи, не създаваме ангели, не получаваме по право поклонение, нито притежаваме много други Божии качества. Този стих означава, че Бог ни дава и продължава да поддържа в нас някои аспекти на божествената природа, като вечен живот, святост и възможността да обитаваме с Него.

Въпрос: Как, според 2 Пет. 1:4, имаме дял в божествената природа?

О: Исус ни е нарекъл братя и сестри (Марко 3:35) и ние сме съседнали с Христос на Неговия престол (Ефесяни 2:6). Ние не се превръщаме нито в малки богове, нито в Единствения, Истинския Бог, но участваме в божествената природа, защото Христос живее в нас чрез Светия Си Дух (Йоан 14:23; 1 Йоан 4:12,15; Римляни 8:9-11; 1 Коринтяни 6:19).

В: Как, според 2 Пет. 1:4, светът развращава хората?

Отговор: Светът развращава ума ни, като кара хората да вярват в лъжи и вече не могат да разграничават истината от лъжата. Всички ние имаме съвест, която ни служи като основен ориентир за това, кое е правилно и кое не, а светът затъпява съвестта на хората. Светът развращава сърцето ни, като ни кара да не желаем вече това, което е правилно, и да не търсим вече най-добрия път.

Като метафора, помислете за наркомана в най-тежката фаза на зависимостта. Първоначално той мисли, че наркотикът е вълнуващ, след това си казва, че това изобщо не му вреди, и накрая, въпреки че ясно вижда, че това е съсипало живота му, вече дори не му пука.

В: В 2 Пет. 1:6 една от тайните на самоконтрола е, че той произтича отчасти от знанието. Как самоконтролът произтича от знанието?

О: Разбира се, знанието ви казва какво трябва и какво не трябва да правите, но тук не става дума за това, защото самоконтролът не е да разберете какво да правите, а да изберете да бъдете самодисциплинирани и да правите това, което знаете, че е правилно. Знанието дава визия. С помощта на знанието можете да видите последствията от самоконтрола, а често можете да видите и потенциалните последствия от липсата на самоконтрол. Понякога, когато изпитвате изкушение да бъдете нечестни или да извършите някакъв друг грях, можете да решите да не съгрешите единствено поради това, че не искате. Не искате, защото виждате последствията от това в живота на другите и в своя собствен живот.

В: В 2 Пет. 1:6 как постоянството се отнася към самоконтрола?

Отговор: Ако сравните християнския живот с състезание, той прилича повече на маратон, отколкото на кратък спринт. Самоконтролът не е толкова полезен, ако не е траен. Добре е да кажеш: „Днес няма да съгреша“, но ако всъщност имаш предвид: „Утре пак ще се върна към това“, това не е толкова добро, колкото да кажеш: „Никога повече не искам да извърша този грях.“ Отлагането на потенциално поражение не е толкова добро, колкото да постигнеш победа над греха.

В: В 2 Пет. 1:6 как благочестието произтича от постоянството?

Отговор: Благочестието предполага непоколебимост. Ако човек може да бъде честен, може да бъде чист или може да се въздържа от някакъв грях, това далеч не е толкова добро, колкото да бъдеш човек, на когото може да се разчита, че ще прави тези неща.

В: В 2 Пет. 1:7 как братската любов произтича от истинската благочестивост? Защо някои форми на религиозност изобщо не водят до братска любов?

О: Бог иска да обичаме другите така, както обичаме себе си. Ако сме сериозни в стремежа си да бъдем благочестиви, това означава да се подчиняваме на Божиите заповеди, а Бог ни заповядва да обичаме другите. Сега, може би сами по себе си не разполагаме с любовта, необходима за това. Но когато Божията любов тече през нас, можем да обичаме другите.

В: В 2 Пет. 1:7 може да се види как любовта води до братска доброта, но как братската доброта води до любов?

О: Ако съзнателно се стремим да проявяваме доброта към другите, това ни улеснява да ги обичаме. В известен смисъл изборът да бъдем добри към тях е подобен на избора да ги обичаме.

В: Как е възможно хората да забравят, че са били очистени от миналите си грехове, както се казва във 2 Пет. 1:9?

О: Как малките деца могат да забравят, че току-що са се изкъпали, и да излязат да си играят в калта? Могат. За съжаление, като Божии деца, ние можем да бъдем също толкова неразумни.

В: Как, според 2 Пет. 1:10, можем да си осигурим избора?

О: Избраността (или неизбраността) на един човек не може да стане по-сигурна в очите на вечния Бог. Тя обаче може да стане по-сигурна в нашите очи.

Тъй като послушанието към Исус е белег на спасения човек, ако вярващият не води живот в послушание към Христос, този белег (поне за известно време) липсва и възниква основателен въпрос дали този човек наистина е спасен или не. Възможно е той да не отиде в Рая, както показва 2 Петрово 2:19-22. Или пък може да е непослушен християнин. За човек, който живее в послушание към Христос, обаче, такава двусмисленост не съществува.

Въпрос: В 2 Петрово 1:11 как богатото/изобилното посрещане се съчетава с пламенното, мъчително страдание на християните в Чистилището?

Отговор: Това не е много съвместимо. Чистилището е католическа доктрина, която напълно липсва в Библията, и няма нужда да вярваме в това. Вижте обсъждането на 1 Коринтяни 3:13-15 за повече информация.

В: В 2 Пет. 1:12-15, защо се нуждаем от „напомняния“ в нашия християнски живот?

О: Петър е видял необходимост да отдели много време, за да напомни на своето стадо от онова време за неща, които те вече бяха чували. И днес се нуждаем от същия вид напомняния. Нуждаем се от тях по няколко различни причини. Умът ни може да забрави част от научената информация, но това не е основната причина. По-често, макар и да си спомняме фактите, се налага отново да обмислим значението и въздействието на това, което ни е било преподадено. Не искаме да изоставим първата си любов, както направи църквата в Ефес в Откровение 2:4-5. Накрая, имаме нужда от напомняния за целта, за да се укрепим в решимостта си да вършим това, което е право.

В: Защо в 2 Пет. 1:16 и 1 Йоан 1:1-2 е толкова важно, че апостолите са били очевидци?

Отговор: Според Ефесяни 2:20 апостолите и пророците са основата на нашата вяра, а Христос е главният крайъгълен камък. Важно е, че те са видели Исус с очите си.

В: В 2 Пет. 1:17, кога Отец е казал това на Исус в присъствието на Петър?

О: Отец е казал това при кръщението на Исус в Матей 3:17 и при Преображението в Матей 17:5. Възможно е също така Петър да е чул това и в други моменти, които не са записани в Писанието.

В: Подсказва ли 2 Пет.1:19 , че някои пасажи от Писанието са по-сигурни от други?

О: Не. Нещо, което е напълно вярно, не може да стане по-вярно. Въпреки това допълнителни очевидци могат да направят нещо по-сигурно в очите на хората, като предоставят повече доказателства. В книгата „Трудни изречения от Библията“ (Hard Sayings of the Bible), стр. 726–727, също се споменава, че „направено по-сигурно“ (формулировката в NIV; в BSB е „потвърдено без съмнение“) не е непременно най-добрият превод, тъй като това е гръцка идиома, означаваща „ние възлагаме много твърда (или по-твърда) надежда на…“.

В: В 2 Пет. 1:20–21, тъй като Писанието не е за лично тълкуване, защо хората изглеждат толкова нетърпеливи да го тълкуват по свой начин?

Отговор: Три точки, които трябва да се имат предвид в отговора.

1. Личното тълкуване не трябва да се бърка с индивидуалното изучаване. Всички вярващи трябва индивидуално да изучават Божието слово. Трябва да проверяваме това, което чуваме, чрез Писанието, както правеха благородните берейци в Деяния 17:11-12.

2. Все пак всеки от нас се нуждае от останалите вярващи в църквата, за да се учим един от друг и да се поправяме взаимно. Притчи 27:17 казва, че както желязото остри желязо, така и един човек остри друг.

3. Онези, които съзнателно се изолират от другите вярващи, понякога стават жертва на отхвърлянето на ясния смисъл на Писанието в полза на изключително неясни тълкувания, които са били напълно чужди на всички християни, говорили гръцки език по времето на Новия Завет. Ако вашето богословие изисква да постулирате, че Бог явно не е успял да предаде ключовия смисъл на нито един християнин преди 400 г. сл. Хр., може би това ключово тълкуване в крайна сметка не е било толкова ключово.

В: Показва ли 2 Пет. 1:20-21, че църквата трябва да се занимава изцяло с тълкуването?

Отговор: Не. Помислете за историята на Католическата църква; ето някои от нейните учения.

Те оправдаваха изтезанията, дори на истински християни.

Всички интимни отношения, дори в рамките на брака, са греховни.

Убивайте онези, които не се подчиняват на църквата.

Плащайте пари на църквата, когато съгрешите (индулгенции).

При Евхаристията миряните не трябва да пият от чашата, а само духовенството.

Хората трябва да бъдат убивани, ако не са духовници и притежават Библия.

Свещениците, които сключват брак, трябва да бъдат убивани.

Свещениците, които имат приятелки и деца, трябва да плащат данък, и тогава всичко е наред.

2 Петрово 1:20-21 говори за две теми: пророците и Светия Дух. То се отнася до пророкуването, а не до четенето или тълкуването на Библията.

Въпрос: В 2 Петрово 1:21 как точно авторите на Библията са били водени от Светия Дух?

Отговор: Думата за „водени“ се използва в Деяния 27:15,17 („отнесени“ в BSB) за кораб, носен от вятъра. Ето четири точки относно вдъхновението на Библията.

1. Божието Слово чрез хора

1а. По-голямата част от откровението се дава чрез идеите и мислите на хора, които Господ специално е избрал. Откровение 1:19 дава един пример. Нищо от това обаче не е било просто човешко слово (2 Петрово 1:19-21).

1б. Част от откровенията са били преки думи, като например в Йоан12:28 , Исая 6; Изход 3:4,5 и т.н.

1в. Бог е използвал индивидуалния стил на човешките автори при написването. Нищо не е било записано като Божието Слово, което Бог да не е искал да бъде записано или което да не е било истина.

1г. Библията не е книга с тайни кодове. Значенията на думите не са каквито и да е съвременни определения, които ни се иска да им придадем, а са нормативните значения, разбирани от носителите на езиците по онова време.

2. Божията способност да общува с нас

2а. Не можем да разберем всичко за един безкраен Бог, който е трансцендентен и „различен“ от нас. Въпреки това имаме отговорността да научим и разберем това, което Бог ни е открил.

2б. Бог общува по начини, които ние разбираме. Той е свободен да ни трогне с поезия, да ни обясни нещата с аналогии и да ги опрости с антропоморфни изрази. Бог може да използва идиоми, като „залез“, и може да използва нашите категории за нещата, като например да класифицира заека според еврейската класификация на животните, които преживяват, защото заекът изглежда, че прави това.

2в. Божието Слово съдържа както пропозиционална истина, така и представяне на Самия Него. То съдържа както утвърдителен език за това, кои неща са истински, така и отрицателен език за това, кои неща са лъжливи.

2г. Човешките автори са могли да се позовават на извънбиблейски източници, като например еврейски исторически книги („Книгата на Яшер“ в Исус Навин10:13 ; 2 Царе1:18 и др.), и дори на гръцки поети, когато те са изразявали истината (Деяния17:23 , 28; Тит1:12 ).

3. Божието Слово е изцяло истинно

3а. Цялото Писание е от Бога. Божието слово е изцяло истинно по всички въпроси, за които говори. Истината не е противоречива. Писанието не само съдържа Божието Слово, но то само по себе си е Божието Слово (Римляни 3:1-2; Йоан 10:35; Притчи 30:5-6; 2 Тимотей 3:15; 2 Царе 22:31; Псалом 33:4; Псалом 119:151).

3б. Писанието не само е точно, но притежава и прецизността, необходима, за да разберем Божието значение. Тази прецизност се простира дори до времената и броя на думите „ “, както в Псалом 82:6 и Матей 22:32. Въпреки това Писанието често използва приблизителни стойности, особено по отношение на времето и количеството.

3в. Бог не лъже. Въпреки това, това, че не ни казва всичко по даден въпрос, не е лъжа. Например, ако при гроба на Исус в Марко 16:1 са били поне три жени, Матей 28:1 все пак е вярно, дори и да споменава само две от тях. Новият Завет съдържа точната същност на учението на Исус, но не винаги точните думи (Матей22:37 ; Матей 13:22; Марко 12:30; Марко4:19 ).

3г. Писанието е пълно, като ни разкрива всичко, което трябва да знаем за Спасението и за израстването във вярата. Писанието не е енциклопедия, нито претендира да ни разкаже всичко за всичко.

3д. Бог е допуснал някои грешки при предаването, но Неговото Слово остава завинаги (Исая 59:21; Исая 40:8; Псалом 119:89). Неговото Слово е запазено непогрешимо (без съществени грешки) чак до днес (Исая 55:11; 1 Петрово1:23 –25; Псалом 119:89, 91, 144, 160).

4. Нашият отговор

4а. Трябва да ценим и обичаме Писанието като нещо скъпоценно за нас (Псалом 56:10; Псалом 119:72,97,105,120). Не трябва да се покланяме на Писанието, а да славим Бога, Който ни го е дал (Псалом 119:12). Трябва да се наслаждаваме на Божия закон (Псалом 119:16, 35, 47) и да „треперим“ пред Божието слово (Исая 66:5). Нашата надежда е в Божието слово (Псалом 119:74, 81).

4б. Осъзнаваме, че сме спасени чрез Исус, а не чрез изучаване на Писанието (Йоан 5:39-40; Яков 1:22-25; 1 Коринтяни 13:2).

4в. Ценим Писанието (Деяния 13:48; Колосяни 3:16) за поучаване, изобличаване, поправяне и възпитание в праведност (2 Тимотей 3:16-17) и за помощ при изкушение (Псалом 119:10).

4г. Трябва усърдно да четем и изучаваме Писанието (Деяния 17:11; Откровение 1:3). Трябва да го тълкуваме честно и точно, без да го изкривяваме или тълкуваме погрешно (2 Петрово 3:16). Не трябва да добавяме нищо към Божието Слово, нито да излизаме извън него (Притчи 30:5-6; 1 Коринтяни 4:6-7; Второзаконие 4:2; Откровение 22:18-19; Еклесиаст 12:12; Марко 7:13).

4д. Някои заповеди от Стария Завет са се изпълнили и вече не трябва да се спазват, като например яденето на свинско месо, принасянето на жертви и др. (Деяния 10:9-16; 15:1,5-29; Марко 7:19; Галатяни 5:2-4; Евреи 9:9-10; 10:18).

4е. Писанието не е просто набор от предложения за живота, а има авторитет в нашия живот (Псалом 119:33-34; Йоан 8:37; Йоан 12:48-50; Йоан 14:23). Трябва да вярваме на всичко, което Бог ни учи, и да се подчиняваме на всички Божии заповеди (Йоан 14:23-24).

За читателите-мормони това се различава от мормонското учение за вдъхновението на „Книгата на Мормон“. Джоузеф Смит, както се твърди, е превел „Книгата на Мормон“ по свръхестествен начин, дума по дума и буква по буква, като е гледал в камък-виждач, поставен в черна шапка.

За мюсюлманските читатели християнският поглед върху вдъхновението на Библията се различава от мюсюлманския поглед върху вдъхновението на Корана. Повечето мюсюлмани вярват, че Коранът на земята е точно, „механично диктувано“ копие на Корана, записан на плочи в Рая.

Вижте обсъждането относно Библията за разликата между непогрешимостта и свръхбуквалността.

В: В 2 Пет. 2:1 за какъв вид лъжеучители предупреждаваше Петър? Бяха ли те спасени хора (2 Пет. 2:1б, 3б)?

Отговор: Петър описва тези хора по-подробно във 2 Петрово 2:10-22. Той казва, че те са „родени, за да бъдат пленени и унищожени“ (стих 12), „за тях е запазена най-тъмната тъмнина“ (стих 17) и „Би било по-добре за тях да не бяха познали пътя на правдата, отколкото да го познаят и след това да се отвърнат от святата заповед, предадена им“ (стих 21). Така че очевидно лъжеучителите, за които говори Петър, са обречени за ада. Християните, които вярват, че човек може да изгуби спасението си, смятат, че това са били хора, които някога са били спасени, но са изгубили спасението си и сега отиват в ада (освен ако не се поддадат на Покаяние). Християните, които вярват в принципа „веднъж спасен – винаги спасен“, казват, че макар тези лъжеучители да са познавали пътя на правдата (стих 21), те всъщност никога не са били спасени.

В: В 2 Пет. 2:1 Петър казва ли, че трябва да се учудваме от тези лъжеучители?

Отговор: 2 Петрово 2 ни дава толкова много исторически примери, които подсказват, че не бива да се учудваме от това, което са просто допълнителни примери. Точно както тогава е имало нечестиви хора сред благочестивите вярващи, така и сега има нечестиви хора сред благочестивите вярващи. Всъщност, някои от тях са вътре в църквата и проповядват нечестиви неща.

Въпрос: В 2 Пет. 2:1 кой е „Господарят“, който ги е купил?

Отговор: Гръцката дума „despotes“ се среща само десет пъти в Новия Завет. Пет пъти тя се отнася до стопанина на къща, три пъти – до Бог Отец (Лука2:29 ; Деяния4:24 (despota); Откровение6:10 ), и веднъж тук, в 2 Петрово 2:1. Останалата употреба се отнася до Исус Христос в Юда 4, където се казва: „единствения Господ [Бог] и наш Господ, Исус Христос, когото отричат“.

Хиперкалвинистите (като Джон Гил) и някои други калвинисти подчертават, че „Господар“ тук не е просто Христос, а или Отецът, или Триединният Бог. Те казват, че това не се отнася до никакво изкупително дело, а до това, че Бог е „откупил“ израилтяните при Изхода чрез потопяването на египетската армия. Кларк е един от коментаторите, които споделят това виждане.

Некалвинистите и някои други калвинисти казват, че „Господ“ тук се отнася до Христос, както е и в Юда 4. Коментаторът Блум казва, че това е Христос поради идентичността на „тях“, а съществителното „хората“ е твърде отдалечено в сравнение с предходното съществително „лъжеучителите“. Коментаторът Едмънд Хиберт в „Второто послание на Петър и Юда“ казва, че става дума за Христос. Коментаторът Алфорд в „Гръцкия Нов Завет“ заявява: „никое твърдение за всеобщото изкупление не може да бъде по-ясно от това“.

Калвинистката „New Geneva Study Bible“ (стр. 1981) изразява интересна гледна точка, която е точно обратното на тази на Алфорд. Тя приема, че тук се има предвид Христос, но казва, че „загрижеността на Петър тук е да подчертае отговорността на лъжеучителите, а не да излага теория за изкуплението. С твърдението си, че са изкупени от Христос, техните „разрушителни пътища“ (ст. 2) нанасят особена позор на Христос и Неговата жертва за греха.“

Въпреки това всички трябва да признаят, че, поне в някаква степен, Бог е „откупил“ някои от отхвърлените за Себе Си. Така че въпросът не е дали Бог по някакъв начин откупува отхвърлените, а по-скоро как.

Въпрос: В 2 Пет. 2:1 и Юда 5 Христос умря ли за тях? Ако да, тогава как?

Отговор: Исус милостиво умря на кръста, за да даде на всички възможност да бъдат спасени. „Защото по Благодат сте спасени чрез вяра, и това не е от вас; това е дар от Бога…“ (Ефесяни 2:8). Въпреки това не всички ще имат вяра. В Евреи 4:2 се казва: „Защото и ние приехме благовестието, както и те; но посланието, което те чуха, не им донесе полза, тъй като те не споделяха вярата на онези, които го разбраха.“

Петточковите калвинисти биха възразили, като кажат, че Исус не е умрял за онези, които никога няма да го приемат, и че те нямат възможност да избегнат Ада. Защо Бог, Който е всемогъщ и властва над всичко, би допуснал да има „изгубени каузи“ или неуспешни опити да доведе хората при Себе Си?

Отговорът се крие в скръбния вик на Исус: „Ерусалим, Ерусалим, който убиваш пророците и камъниш изпратените при теб, колко пъти съм искал да събера децата ти, както кокошката събира пилетата си под крилата си, но ти не си искал!“ (Матей 23:37).

Бог контролира всичко; Той може дори да избере да контролира Самия Себе Си. Слава Богу за това, иначе всичко греховно би могло да бъде унищожено в този момент. Калвинистите може да кажат, че няма загубени каузи, но по думите на един некалвинист на име Йона: „Онези, които се придържат към безполезни идоли, се отказват от Неговата любяща преданост.“ (Йона 2:8) Трябва да има нещо, от което те са се отрекли.

Как би могъл някой да отхвърли Божия замисъл и Божият замисъл да бъде осуетен? Никой не би могъл да се противопостави на замисъла на всемогъщия Бог — освен ако Бог не реши да го допусне. Друг некалвинист, Лука, пише: „Но фарисеите и законниците отхвърлиха Божия замисъл за себе си, защото не бяха кръстени от Йоан.“ (Лука 7:30).

Не е така, че Бог е искал хората да Го отхвърлят и да загинат, но Бог е в състояние да го позволи, ако пожелае – и Той го направи. В Езекиил 33:11 се казва: „Кажи им: „Колкото е сигурно, че Аз живея, заявява Господ Бог, Аз не се наслаждавам на смъртта на нечестивите, а по-скоро на това нечестивите да се обърнат от пътищата си и да живеят…“

„Това е добро и угодно пред Бога, нашия Спасител, Който иска всички да бъдат спасени и да достигнат познание на истината. Защото има един Бог и един посредник между Бога и човеците – човекът Христос Исус, Който даде Себе Си като откуп за всички – свидетелството, дадено в точното време.“ (1 Тимотей 2:3-6)

Исус не умря само за част от света в 1 Йоан 2:2, но или този стих е подвел всички гръкоезични ранни християни, или Исус умря за целия свят. Има и конкретен, определен аспект на Христовото изкупление, но трябва да съпоставим двете неща, тъй като Исус „е Спасител на всички, и особено на онези, които вярват.“ (1 Тимотей 4:10)

1 Йоан 2:2 „Самият Той е изкупителната жертва за нашите грехове, и не само за нашите, но и за греховете на целия свят.“

Римляни 5:18 „Така че, както едно престъпление донесе осъждане на всички хора, така и един праведен акт донесе оправдание и живот на всички хора.“ Сега, ако второто „всички“ не означава всички хора, защо първото „всички“ означава всички хора? Думите са същите на гръцки и в разбирането на ранните християни.

(Библейските цитати са от BSB)

Въпрос: В 2 Петрово 2:2, тъй като някои хора се опитват да намерят истината, защо Бог би позволил пътят на истината да бъде хулен?

Отговор: Бог ни дава достатъчно свобода, за да можем да я злоупотребяваме и да си навредим. Бог ни дава дори достатъчно свобода да навредим и на другите.

1. Винаги може да се открие поне част от Божията истина (Римляни1:19 –20; Псалом 19:1–3).

2. Бог с готовност разкрива повече истина на онези, които Го търсят (Матей7:11 ; Римляни 2:7).

3. Бог е справедлив и съди хората според това, което знаят (Римляни4:15 ;5:13 , Второзаконие1:39 ).

4. Въпреки това, за онези, които не търсят Бога, Той не се колебае да им позволи да вярват в лъжа и да бъдат объркани в пълна глупост (Римляни 11:8-10).

В: Защо в 2 Петрово 2:3 се казва, че хората са очаровани от измислени истории?

Отговор: Хората искат да чуват увлекателни истории, а една история е още по-увлекателна, ако всъщност е истинска. Така че, ако направим логичен скок, изглежда, че е в човешката природа понякога хората да искат по-увлекателните истории да са истински и затова са по-склонни да ги приемат за истински. Независимо дали става дума за историите на древните индуисти и гностици, или за мормонизма и сайентологията днес, хората са измислили увлекателни истории, в които мнозина са повярвали.

В: В 2 Пет. 2:4 и Юда 6 падналите ангели са ли вързани, или са свободни, както се казва в Откр. 16:14 и други стихове?

Отговор: Три точки, които трябва да се имат предвид в отговора.

1. Някои демони са вързани.

2. Други са свободни, както показват Матей12:22 ;17:14 –18; и Деяния 16:16–18.

3. Някои демони са били свободни, но се страхували да не бъдат вързани от думите на Исус в Лука 8:28-32.

Въпрос: В 2 Пет. 2:5, тъй като Бог е спасил само осем „души“ в ковчега, какво да кажем за морските животни, които имат „души“ в Откр. 16:3?

Отговор: Въпреки че гръцката дума е същата, контекстът е различен. В 2 Петрово 2:5 контекстът се отнася до човешките души. Гръцката дума може да означава и „живот“, както в Откровение 16:3. Така че само хората имат човешки души, които се нуждаят от спасение, както в 2 Петрово 2:5, но животните също имат живот, както в Откровение 16:3.

В: В 2 Петрово 2:7-8 как е възможно Лот да е праведен човек, като се има предвид това, което е направил в Битие 19:30-38?

Отговор: Три точки, които трябва да се имат предвид в отговора.

1. Лот беше подмамен да извърши кръвосмешение, след като беше изпил прекалено много алкохол, точно след като беше загубил жена си.

2. Постоянните подбуди и изкушения от страна на неправедните могат да повлекат надолу дори праведния човек.

3. Грехът на Лот е бил след събитията, за които се споменава във 2 Петрово 2:7-8.

В: В 2 Пет. 2:8 как е възможно праведната душа на някого да бъде измъчвана от нечестивите дела на другите? Как не би трябвало да бъде така?

Отговор: Лот се опита да води праведен живот сред изключително нечестиви хора. Това не само го разстройваше външно, но и го изложи на физическа опасност, когато дойдоха двамата посетители. Още по-лошо, непокорството на съпругата му доведе до нейната смърт. Още по-лошо, нечестивите хора около него повлияха на характера му, като го накараха да се напие. И най-лошото от всичко е, че това повлия не само на неговия собствен характер, но и на характера на децата му. Има момент, в който човек трябва да се запита дали Бог наистина иска той да живее там.

Въпрос: В 2 Пет. 2:9, тъй като Лот е извършил кръвосмешение, как Лот е бил пример за това как Бог избавя благочестивите от изкушението?

Отговор: Лот е полезен пример както за това, което Бог прави, така и за това, което Бог не прави. Лот водеше благочестив живот. Бог избави всеки член от семейството му, с изключение на съпругата на Лот, която погледна назад и беше превърната в солен стълб. Въпреки това дъщерите на Лот, след като той беше изпил прекалено много, извършиха кръвосмешение с него. Бог избави Лот, но никога не го освободи от отговорността да бди над живота си и да се стреми към благочестие.

Друг нещастен пример за благочестив човек, великото Божие избавление и последващото отстъпничество на този човек е Гидеон в Съдии 8:24-28.

Въпрос: В 2 Пет. 2:9-10 каква е разликата между „неправедните“ и онези, които особено следват покварените желания на греховната природа и презират властта?

Отговор: Следването на покварените желания на греховната природа и презрението към властта са две по-крайни форми на неправедност.

Има разлика между пасивна неправедност и активна неправедност. Има разлика между хора, които често падат, когато се появи някакво изкушение, и хора, които търсят начини да паднат. Понякога хората изглеждат „постоянно разкаяни“ за греха си, но продължават да го вършат. Други дори не се преструват, че съжаляват, а просто правят това, което им идва естествено. А трети изглеждат като че ли изпитват предизвикателна гордост от греха си. Какво добро има в това да си „най-добрият пияч“ в състезание по пиене, да имаш най-много „победи“ от хора, с които си спал (и след това си изоставил). Има филми, които прославят колко добри крадци са някои хора или колко добри убийци са. Може би щеше да има по-малко „прославители“ на собствения си грях, ако имаше по-малко „прославяни“, които са впечатлени от греховните им деяния.

Въпрос: Как в 2 Пет. 2:10 и Юда 8–10 хората биха клеветили небесните същества?

О: Клеветата има различни аспекти. Клеветата може да означава да измисляш лъжи за нещо. Дали ангелите приличат на сладки малки бебета с крила? А какво да кажем за Михаил и ангела, който унищожи асирийската армия? Дали всички демони имат рога и вили? Всъщност Библията казва, че Луцифер е бил много красив на външен вид. По-късно гностиците измислиха много подробни измислици за ангелите и полубожествените същества. Не бива да си измисляме неща за ангелите или за демоните.

Клеветата може да означава да се осмива или да се подценява нещо. Не мисля, че Йов би си помислил някога да подцени Сатана.

Клеветата в 2 Петрово 2:10 и Юда 8-10 означава да се отправя обвинение срещу някого по собствена инициатива. Така че дори Михаил не изобличи Сатана директно, а каза: „Господ да те изобличи!“

В: В 2 Пет. 2:10 за каква власт става дума тук?

Отговор: Думата за власт може да се отнася до Божията власт, църковните лидери, държавните управници, родителите или просто властта като цяло. Често хората, които презират един вид власт, имат проблем да се подчиняват на каквато и да е власт като цяло. Няма нищо, което да показва, че Петър се отнася само към един вид власт, а не към друг.

Както подсказва 2 Петрово2:10 , презрението към властта и покварените желания могат да вървят ръка за ръка. В „Коментар на Библията за вярващите“ (The Believer’s Bible Commentary), стр. 2297, се казва: „Не е тайна, че лъжецветните религиозни водачи, представящи се за служители на Христос, често се характеризират с ниски морални стандарти. Те не само сами се отдават на незаконни сексуални дейности, но и открито пропагандират разпуснатостта. Епископският капелан на едно момичешко училище в Балтимор, Мериленд, написа: „Всички трябва да се отпуснем и да спрем да се чувстваме виновни за нашите сексуални дейности, мисли и желания. И имам предвид това, независимо дали тези мисли са хетеросексуални, хомосексуални или автосексуални… Сексът е забава… и това означава, че няма свързани с него закони, които трябва да спазвате или да не спазвате. Няма правила на играта, така да се каже.“ (цитирано от списание „Pageant“, октомври 1965 г.)

В: В 2 Пет. 2:10-11, къде другаде се използва гръцката дума за „славните/могъщите“?

Отговор: Тя се използва в най-различни контексти. Ето някои от тях.

Божията слава „Шекина“: Лука 2:9; Деяния 7:55

Божията слава или ние, които прославяме Бога: Мат. 24:30; Марк 13:26; Лука 2:14; 19:38; 21:27; Йоан 7:18; 11:4; Рим. 1:23; 3:7,23; 4:20; 15:7; 16:27; 1 Кор. 10:31; 2 Кор. 1:20; 4:6; 4:15; 8:19; Гал. 1:5; Еф. 3:21; Филип. 1:11; 4:19; Кол. 1:17; 1 Тим. 1:17; Тит 2:13; Евреи 1:3; 1 Пет. 4:13,14; 2 Пет. 1:17; Откровение 4:9,11; 19:7; Еремия 13:16 (Септуагинта); 1 Царе 6:5 (Септуагинта)

Слава на Господа: 2 Тим. 4:18

Прославяне на Бога: Откровение 11:13; 14:7; различни форми на „докса“ в песента на Мойсей в Изх. 15:1-6 в Септуагинтата

Дайте слава на Бога [като казвате истината]: Йоан 9:24; Исус Навин7:19 в Септуагинтата

Почитайте Бога: Апокрифната книга 4 Макавей 1:12

Неотдаване на слава на Бога: Деяния 12:23; Откровение 16:9

Величието на Божията благодат: Римляни9:23 ; Ефесяни1:12 , 14, 18;3:16 ; 1 Тимотей 1:11; 2 Петрово 1:3; Ефесяни 1:6

Дела на сила: Йоан11:40 ; Римляни 6:4 (= Исая 12:2; 45:24 Септ.)

Отец: Йоан 8:49; Еф. 1:17; Филип.2:11 ; 4:20

Отецът, прославящ Христос: Йоан 8:54

Величието на Христос: Марк10:37 ; Матей16:27 ; Марк 8:38; Лука9:26 ; 24:26; Йоан 17:5,22,24; 1 Тимотей3:16 ; Евреи 2:7,9;13:21 ; 1 Петър1:11 ,21; Филипяни3:21 ; Откровение 5:12

Отец/Бог прослави Сина: Йоан 11:4; 2 Пет. 1:17

Исус има по-голяма чест от Мойсей: Евр. 3:3

Христос при преображението: Лука 9:32

Когато се явиха ангелите: Лука 9:31; Откровение 18:1

Хората са славата на Христос: 2 Кор. 8:23

Ние трябва да прославяме Христос: 2 Пет. 3:18

Бог ни хвали: Йоан 5:44

Един човек почита/възхвалява друг: Лк 14:10; Йоан 5:44

Да не търсим похвала от хората: 1 Сол. 2:6

Лицето на Мойсей: 2 Кор. 3:7

За наша слава: 1 Кор. 2:7; 2 Кор. 6:8; Еф. 3:13

Солунците бяха славата на Павел: 1 Сол. 2:20

Ще получим венец на слава: 1 Пет. 5:4

Тяхната слава е в срама им: Филипяни 3:19

Да си спечелиш чест: Йоан7:18 ;8:50 ,54

Двойнствен: Обичаше славата на хората повече от славата на Бога. Йоан 12:43

Слънце, луна и звезди: Деяния 22:11; 1 Коринтяни 15:40

Други места: 1 Пет. 1:17

Според речника на Тейър, в класическата гръцка езикова традиция думата „докса“ варира по значение от лично мнение/въображение до обществена слава.

В апокрифната книга „4 Макавей“ 5:17 тя означава мнение, преценка или възглед, според „Гръцкия речник на Новия Завет“ на Тейър, стр. 155.

Лексиконът на Тейър продължава, като посочва, че макар в гръцката литература думата да не означава „великолепие“ или „сияние“, в Библията тя е използвана в този смисъл като превод на еврейската дума.

Както можете да видите, „слава“ е много важна концепция в Библията. В 2 Коринтяни3:18 се казва, че трябва да отразяваме Божията слава. Може би сте съсредоточени върху това колко обичате другите заради Бога, колко знаете и колко правите, но съсредоточени ли сте и върху това как отразявате Божията слава?

В: В 2 Пет. 2:10-11 кои са славните/могъщите тук?

Отговор: Гръцката дума „doxas“ буквално означава „слави“ (Strong’s 1391). В класическата гръцка реч тя се е използвала за изразяване на мнение, високо мнение или почит. Според „Речник на гръцкия Нов Завет“ на Моултън и Милиган, стр. 168, тя е била използвана за слънцето, при описанието на жени и кораби, както и в астрологичен папирус. Гръкоезичните християни са използвали тази дума за славата или величието на Бога и ангелите, както и за това, че Бог ни прославя в Новия Завет и в превода на Стария Завет, известен като Септуагинта.

Има прилики между 2 Петрово и Юда. В Юда 8 се казва, че тези нечестиви хора отхвърлят властта и клеветят небесните същества (doxa, същата гръцка дума). В Юда 9 се дава примерът с Михаил, който не изобличава Сатана директно, а вместо това казва: „Господ да те изобличи!“

Два извода: Приликите с Юда показват, че става дума за клевети срещу небесните същества. Въпреки това нищо в самата дума не я ограничава да се отнася и към клевети срещу други „високопоставени лица“, независимо дали става дума за църковни или държавни лидери.

Въпрос: В 2 Пет. 2:12 по какъв начин някои хора приличат на диви зверове?

Отговор: Някои животни са способни да мислят само за безопасност, хранене, чифтосване, удоволствия, борба и господство. Някои хора са много подобни на тях.

В: В 2 Пет. 2:13 как бихте обяснили на невярващ защо не е добре да се живее само за забавление?

О: Както пита Еремия 5:31б: „Какво ще направиш накрая?“ Ами ако беше отишъл на „най-голямото“ парти преди няколко години? Как това би те направило по-щастлив днес? Търси трайна радост, а не временно удоволствие, което се превръща в болка.

В: В 2 Пет. 2:14 какво друго казва Библията за очите и прелюбодейството? Каква е връзката между тях?

Отговор: Често изкушенията за прелюбодейство идват чрез очите. Може би затова Исус спомена метафорично да си извадиш окото, вместо да извършиш прелюбодейство, в Матей 5:27-30. Йов каза, че е „сключил завет с [очите си]“, за да не гледа с желание девица (Йов 31:1).

В: В 2 Пет. 2:15 как е възможно хората, дори вярващите днес, да се отклонят и да последват пътя на Валаам, син на Беор?

Отговор: Валаам никога не е отхвърлял Бога пряко; по-скоро е направил компромис заради парите. Парите не са нещо лошо, а и печеленето на пари не е лошо. Но поради това често е твърде лесно да се оправдае компрометирането на вярата си заради любовта към парите, както направи Валаам.

Въпрос: В 2 Пет. 2:16 как е възможно истински Божий пророк като Валаам, син на Беор, да е „луд“?

О: Валаам не беше луд в смисъла на душевноболен, а в смисъла, че вършеше глупави неща и се опитваше да престъпи границите на това, което Бог позволяваше, за да спечели малко пари. Лудост е да се опитваш да престъпиш границите на Божията воля заради пари, удоволствия или сигурност, но хората все още го правят и днес.

В: В 2 Пет. 2:17-19, в какъв смисъл някои учители са като извори без вода? Има ли връзка с Прит. 25:14?

Отговор: Изворът изглежда привлекателен и има вода, която може да се използва. Но без вода изворът предлага илюзията, че е полезен, без всъщност да е такъв. Понякога някои учители изглеждат добри на някои хора, но те не преподават истината, а само собствените си мнения. Други учители може да имат знания, но учението им няма живот, защото те не споделят живата вода на Христос.

В: Учи ли 2 Пет. 2:19-22, че хората могат да загубят Спасението си?

О: Гръцката дума за „познание“ тук означава „разпознаване“ или „признаване“. Някои християни използват това, за да покажат, че вярващите могат да загубят Спасението си. Други християни не са съгласни, защото свинете и кучетата представляват нечисти животни. Забележете, че свинята беше измита само отвън, а и свинята, и кучето никога не се промениха от това, че са свиня и куче.

Всички християни са съгласни, че в църквата има хора, които на пръв поглед, поне за известно време, изглеждат като християни, но когато умрат, ще отидат в ада. В книгата „1001 отговора на библейски въпроси“, стр. 87, се посочва, че това е строго предупреждение за онези, които познават пътя към Спасението и въпреки това го отхвърлят. Вижте също обсъждането на Евреи 6:4-8.

В книгата „Трудни изречения от Библията“, стр. 729–730, се обсъжда как хората могат да станат отстъпници, да се окажат в по-лошо положение и да отидат в ада, като тези хора са били „обърнати“, макар че не се казва, че са били родени отново.

Въпрос: В 2 Пет.2:19 –22 – като играя ролята на адвоката на дявола – ако едно прасе води разпуснат живот или едно куче убива други кучета и това не обижда Бога, тогава защо Бог се обижда, когато хората правят същото?

Отговор: Дори прасето или кучето не забравят какво са, но някои хора явно забравят, че са създадени за нещо по-добро, отколкото просто да живеят като животни.

Въпрос: В 2 Пет. 3:1, какви точно са целите на Бога, когато ни дава пророчества?

О: Можем да видим поне три причини, поради които Бог ни е благословил с Своите пророчески думи.

а) Понякога има конкретни неща, които трябва да направим, когато видим пророческа ситуация. Например, за Вавилон, за който се говори в Откровение, ни е заповядано: „Излезте/избягайте от Вавилон“. Когато дойде Месията, евреите трябваше да Го разпознаят и да Го последват.

б) Когато се случват ужасяващи, зли неща, Бог често ни казва предварително, за да можем да видим, че да, Бог е знаел за това, и дори тези неща няма да попречат на Божия план. Няколко примера за това има в Даниил 7:28 и Даниил 11.

в) За да укрепи вярата ни, когато виждаме как Бог изпълнява това, което е обещал.

В: Какво твърди 2 Петрово 3:1-2?

Отговор: Петър твърди, че неговите думи и думите на другите апостоли са на равнището на авторитета на Стария Завет. Петър също така изрично потвърждава писанията на Павел като Свещено Писание във 2 Петрово 3:15-16.

В: В 2 Петрово 3:3 какво точно е „подигравач“?

О: Първо какво не е „подигравач“, а след това какво е.

Всеки е скептичен по отношение на някои неща – или поне би трябвало да бъде. Не е добре да бъдем лековерни по отношение на каквото и да било; по-скоро трябва да сме скептични към неща, за които или няма доказателства, или има много доказателства за обратното.

Но подигравачът е открито скептичен към неща, за които или не е проучил доказателствата, или е пренебрегнал доказателствата за нещо. Често подигравачът изглежда глупав, защото открито се подиграва на нещо, за което другите знаят, че е истина.

В: В 2 Пет. 3:3 как подигравката и следването на собствените им зли желания често вървят ръка за ръка?

Отговор: Много пъти крайната, макар и неизказана, причина за присмиването е да се осигури оправдание за следването на собствените им желания вместо на Бога. Ако не вярват в Бога, те няма да се чувстват виновни, че не Го следват.

В: 2 Пет. 3:4-7 отнася ли се към униформитаризма?

О: Вероятно да. Униформитаризмът е популярната светска геоложка гледна точка, според която настоящите процеси, съчетани с времето, са всичко, което е необходимо, за да се обяснят всички минали събития в историята на Земята.

Въпреки това днес униформистката теория губи позиции. Все повече геолози приемат различна теория, застъпвана от Стивън Джей Гулд, наречена „прекъснато равновесие“, тъй като геоложките доказателства я подкрепят по-добре. Макар Гулд да беше убеден атеист, част от доказателствата, които подкрепят теорията за прекъснатото равновесие в противовес на униформизма, подкрепят и креационизма (както теорията за „старата Земя“, така и тази за „младата Земя“).

Въпрос: Защо, според вас, в 2 Пет. 3:5-8 светът е бил унищожен чрез потоп и огън?

Отговор: Той беше унищожен от Ноевия потоп, описан в Битие 6–8. Но Бог обеща в Битие 9:11 да не унищожава земята с потоп отново. Така че Бог обеща да не използва потоп, за да унищожи земята в бъдеще.

В: В 2 Пет. 3:7 „унищожение“ или „погибел“ означава ли, че невярващите ще бъдат изтребени?

О: Не. Три точки, които трябва да се имат предвид в отговора.

1. Адът е вечно наказание в Матей 25:41,46. Сатана и другите ще бъдат измъчвани вечно в Откровение 20:10.

2. Става дума за погиване в Лука 13:3; Йоан3:15 , 16,10:28 и други. Става дума за вечно унищожение във 2 Солунци 1:9, а невярващите ще бъдат унищожени в 1 Коринтяни 6:13; 2 Солунци 2:8; Откровение 11:18 и други стихове.

3. Нито един стих в Библията не казва, че хората биват унищожени.

Как е възможно и 1, и 2 да са верни? Това може да стане по два възможни начина, или и по двата.

1. Руини: Много земни неща могат да бъдат унищожени и все пак да продължат да съществуват. Те дават груби примери за това как хората могат да бъдат унищожени и все пак да съществуват вечно. Автомобилите могат да бъдат унищожени и след това изпратени на скрап. Къща може да бъде унищожена от пожар, а след това овъглените останки да бъдат изравнени с булдозер и откарани. Накрая, нечестивите все още съществуват, дори след като телата им са унищожени.

2. Асимптоти: Нещо може да е в процес на превръщане в несъществуващо, но въпреки това да остане вечно, защото процесът трае вечно. Например, да приемем, че всяка година размерът на нещо намалява наполовина. Колко години ще минат, докато размерът стане точно нула? Отговорът е безкраен брой години. Не съм видял нищо в Библията, което да подкрепя или да противоречи на тази спекулация относно асимптотите.

Някои, които преподават това, което по същество е възгледът за асимптотите, го представят като алтернатива на традиционния възглед (руините). Тези възгледи обаче се допълват взаимно и доказването на обосноваността на възгледа за асимптотите по никакъв начин не омаловажава традиционния възглед.

Виж „Когато критиците питат“, стр. 493–494, „Когато сектантите питат“, стр. 297, и следващия въпрос.

В: В 2 Пет. 3:7, 10–12, Откр. 21:1 и Соф. 1:2–3 как се унищожава земята, след като в Еккл. 1:4 се казва, че земята ще пребъде вечно?

О: За да отговорим на това, нека видим как земята е била унищожена от потопа. В Битие 9:11 се казва, че потопът „унищожи“ земята. Основата и скалите все още бяха там, но целият живот и всичко останало бяха изличени от лицето на земята от потопа „ “. Така че, когато земята беше унищожена по времето на Ной, тя не престана да съществува, а повърхността ѝ беше изчистена.

Еврейската дума за „земя“ имаше широк спектър от значения, както и думата за „земя“ на английски. „Земя“ може да означава почва, сушата, този свят или това, което се намира в този свят. Бог е избрал да направи така, че това, което се намира под повърхността, да оцелее завинаги, но Бог ще изчисти повърхността, както казва в Софония 1:2-3. Новата земя в Откровение 21:1 ще бъде изградена върху това, което е останало от старата земя.

В: В 2 Петрово 3:8 какво означават тези 1000 години?

Отговор: Истинските християни не са единодушни по този въпрос.

1. Някои го разглеждат почти като уравнение: 1 ден в Битие = 1 000 от нашите години. В Посланието на Варнава (ок. 70–130 г. сл. Хр.), глава 15, стр. 146, се казва: „Внимавайте, деца мои, към значението на този израз: „Той завърши за шест дни.“ Това означава, че Господ ще завърши всичко за шест хиляди години, защото един ден при Него е като хиляда години. И Самият Той свидетелства, като казва: „Ето, днес ще бъде като хиляда години.“ Затова, деца мои, за шест дни, тоест за шест хиляди години, всичко ще бъде завършено. И Той си почина на седмия ден.“

2. Други виждат в думата „като“ и във факта, че 1 е като 1 000, а 1 000 е като 1, просто значението, че това, което Бог нарича един от Своите дни, може да бъде много дълго или много кратко в сравнение с нашето време. Един пример, в който еврейската дума „йом“ означава повече от 24 часа, е когато им беше предсказано, че ще преминат река Йордан във Второзаконие 9:1. Освен това, както в Стария, така и в Новия Завет, „Денят на Господа“ е период, по-дълъг от 24 часа.

Въпрос: В 2 Петрово 3:8-9, защо според вас Бог е чакал толкова дълго след сътворението на света, за да изпрати Исус Христос за първи път?

О: Краткият отговор е, че Исус дойде точно тогава, защото в Даниил 9:20-27 Бог е пророкувал, че Исус ще дойде точно тогава. Това обаче повдига въпроса защо Бог не е пророкувал за някое друго време и не е изпратил Исус тогава?

В Римляни 5:6 се казва: „Защото в точното време... Христос умря за нечестивите.“ Писанието не дава пряк отговор защо това е било точното време, но е интересно да се спекулира.

Най-малко 60% от населението след: Предполагаме, че на Земята някога са живели над 32 милиарда, или между 100 и 117 милиарда души. Най-малко 60% от тях са живели след времето на Христос.

Справедливост към живелите преди това: Бог гледа на хората въз основа на истината, с която разполагат; грехът не се отчита там, където няма закон (Римляни 4:15;5:13 ). Така че хората, живели преди Христос, като Авраам, Давид и др., са могли да бъдат спасени чрез Христос, въпреки че Той все още не беше дошъл.

По-мирно време: Времето на Христос беше период на относителен мир в сравнение с времената преди него, белязани от римските завоевания, и времената след него, белязани от римско- ските и партските войни, както и от набезите на европейските варвари в Римската империя. Вижте www.BibleQuery.org/History/Calamities/Wars.html за повече информация относно войните от онези времена, ако ви интересува.

Най-доброто време за разпространение: По времето на Римската империя една от основните причини за бързото разпространение на християнството бяха отличните пътища, построени от римляните, които позволяваха широкомащабни и бързи пътувания. Ако Исус беше дошъл преди това време, би било много по-трудно да се разпространи Евангелието в различни земи.

Съхранение на материалите: Ако това беше станало много по-рано, може би щяхме да разполагаме с много по-малко ръкописи, доказващи надеждността на Новия Завет. Ако беше станало векове по-късно, може би щяхме да имаме повече, но дори и така разполагаме с над 10 000 гръцки ръкописи и фрагменти от Новия Завет. Най-ранният, между другото, е папирусът на Джон Райландс, датиран от 110–138 г. сл. Хр. Ето и други ръкописи, с които разполагаме.

Само въз основа на запазените до днес ръкописи, написани преди гоненията на Марк Аврелий през 177 г. сл. Хр., разполагаме с 97% от Евангелието на Йоан (855/878 стиха) и 70% от Посланията на Павел и Посланието към евреите.

„Църковна история“ на Евсевий (323–326 г. сл. Хр.), книга 1, глава 2, стр. 84, дава различен, но допълващ отговор. Той просто казва, че Евангелието не е било проповядвано по-рано, защото греховното човечество все още не е било готово за него. „Никейски и постникейски отци“, втора серия, том 1, стр. 84

Въпрос: Защо в 2 Пет. 3:8-9 Бог чака толкова дълго, преди да изпрати Исус за втори път?

Отговор: Бог благосклонно отлага. Ние не знаем всички фактори, които Бог е взел предвид, когато е определил графика. В Деяния 1:7 се казва, че не ни е дадено да знаем времената или сроковете, които Отец е определил по Своя собствена власт. Но 2 Петрово 3:8-9 казва, че Бог не е искал никой, който би Го приел, да загине; така че Божието забавяне е благосклонно.

В: В 2 Петрово 3:10 крадецът идва ли очаквано или неочаквано? Когато крадецът дойде, това практически невидимо ли е или видимо?

О: Крадецът идва неочаквано и идването му не се вижда. Обаче след като крадецът си тръгне, резултатът със сигурност се вижда. Денят на Господа също ще бъде неочакван, но когато Исус дойде, всяко око ще Го види (Откровение 1:7). Неговото пришествие ще бъде по същия начин, по който Исус си тръгна – на облаци (Деяния 1:9-11).

В: В 2 Пет. 3:11, как точно познаването на пророчествата трябва да ни насърчава да водим свят и благочестив живот?

О: Знаем, че Бог вижда и знае всичко. Знаем, че хората ще трябва да дадат отчет за всяка празна дума, която изрекат (Матей 12:36-37). Като вярващи ще трябва да дадем отчет пред съдилището на Христос (2 Коринтяни 5:10). Знаем, че каквито и греховни удоволствия да изпитваме за известно време, те не могат да се сравнят с вечната радост при Бога.

В: Как в 2 Пет. 3:11-12 вярващите могат да „ускорят“ пришествието на Христос?

Отговор: На християните е казано да се молят за идването на Божието царство, откакто Исус ни даде „Молитвата на Господа“ (наричана от някои и „Отче наш“). Исус не ни каза да се молим с кратка молитва „просто за забавление“, но нашите молитви наистина действат.

Впечатляващо е да си помислим, че Всемогъщият Бог е избрал молитвата ни като един от инструментите, които Той използва, за да изпълни Своята воля.

Освен това, тъй като във 2 Петрово 3:9 се казва, че Бог умишлено забавя пришествието Си, за да не загине никой, който иначе би бил спасен, това, че разказваме на целия свят за благовестието за Исус Христос, също е начин да ускорим пришествието на Христос.

В: В 2 Пет. 3:16 как невежите и нестабилните изкривяват Писанията? Какви са някои примери за невярващи и еретици, които изкривяват Писанието?

Отговор: Първо, обърнете внимание, че Петър не е използвал тук думите „глупав“ или „неинтелигентен“. Човек може да бъде доста умен и интелигентен, но въпреки това да е невеж. В крайна сметка всичко се свежда до екзегеза срещу еисегеза. Екзегезата се опитва да извлече от Писанието значението, което то се опитва да предаде. Ейзегезата е вграждането в Писанието на значението, което искате то да има. Сатана иска да отрече Писанието, но ако не може да постигне това, иска да породи съмнение в него. А ако не може да направи и това, иска да изкриви Писанието. Изкривяването на Писанието може да бъде утвърждаване на това, което е лъжа, или може да бъде посяване на съмнение, че някога ще можем да разберем точно какво е имало предвид.

В Притчи 30:5-6 се казва, че трябва да внимаваме да не добавяме нищо към Писанието. Когато поставяме нашите разсъждения и тълкувания на едно и също ниво с Писанието, тогава не се подчиняваме на Притчи 30:5-6. Това важи дори ако нашите разсъждения и тълкувания са правилни.

Примери за изкривяване на Писанието са следните.

Реверенд Мун, който отрича, че Христос буквално ще се яви в облаците, тълкува всички подобни препратки като това, че облаците са групи от хора, тъй като в Евреи 12:1 се казва, че ние [а не Исус] сме заобиколени от такъв голям облак от свидетели [а не просто облак].

Свидетелите на Йехова, които отричат наличието на съзнание след смъртта, тълкуват страданията на богатия човек, който е пренебрегнал Лазар в Лука 16:19-31, просто като „класата на фарисеите, която се чувства засрамена от класата на верните слуги“.

Мисията „Божествена светлина“ учи, че тъй като Христос ще се върне в облаците, а Гуру Махараджа е отлетял за Америка със самолет, който е преминал през облаците, следователно той е изпълнил този стих.

Мормоните, които вярват, че Бог е прославен човек, понякога тълкуват Числа 23:19: „Бог не е човек, за да лъже“ (KJV) като „Бог не е от онези хора, които лъжат“.

Тези предишни тълкувания тук имат „странна логика“. Тъй като буквалното значение на Божието слово противоречи на тяхното богословие, те трябва да заменят буквалното значение с друго.

Друг вид изопачаване на Писанието е да се учи, че не можем да познаем смисъла на даден пасаж, когато всъщност можем и го познаваме. Не трябва да се колебаем да потвърдим това, което знаем, че е истина. Не можете да подбирате някои стихове и да пренебрегвате други. Например, евангелистите, пастор Мун, Свидетелите на Йехова, мюсюлманите, последователите на „Ню Ейдж“, либералите и толкова много други са изказали толкова различни мнения относно възкресението на Исус, че „затова“ не можем да знаем какво е имала предвид Библията, когато казва, че Исус е възкръснал от мъртвите. Така че, вместо да вярваме в нещо погрешно, просто да не вярваме в нищо по този въпрос. Друг начин да погледнем на същото нещо е да си зададем въпроса: колко различни лъжи трябва да измисли Сатана, преди да му кажете: „Добре, предавам се и се поддавам. Няма да вярвам повече на нищо, което Бог казва по този въпрос.“ Християните никога не трябва да слушат Сатана и не бива да ни интересува колко лъжи се разказват за даден пасаж или колко съмнения поражда Сатана. Беше ясно и очевидно какво означаваше „възкресение“ както за авторите на Библията, така и за ранните християни, и въз основа на 1 Коринтяни 15 трябва да признаем, че онези, които отричат физическото възкресение на Исус, са извън стадото и, освен ако по-късно не се обърнат, нямат дял в Божието Спасение.

Някои признаци за изопачаване на Писанието са:

1) Ако изисквате стихът да има „по-дълбоко значение“, което противоречи на ясния смисъл, който всеки би разбрал, че авторът е имал предвид. Ако това се толерира, тогава всеки стих, който заповядва или казва нещо, което на даден човек не му харесва , може би има предполагаемо „истинско значение“, противоречащо на това, което Бог ясно казва. Когато някой търси прекалено усърдно дълбок смисъл и той противоречи на ясния смисъл, тогава предполагаемият по-дълбок смисъл е погрешен.

2) По същия начин – прекаленото алегоризиране на Свещеното писание: за някои пасажи от Свещеното писание се казва, че са алегорични, но повечето от тях не са.

3) От вас се изисква да твърдите, че гръцкият или ивритският текст има конкретно значение, което никой роден говорещ гръцки или иврит не би разпознал. Ако трябва да придадете странни или необичайни значения на думи, които обикновеният читател изобщо не би забелязал, тогава вие изкривявате Писанието, като го предефинирате.

4) Ако значението, което искате да придадете на даден пасаж, противоречи на други пасажи и на общия тон на останалата част от Библията.

5) Ако сте по-загрижени да опровергаете даден пасаж от Писанието, отколкото да го обясните. Напротив, по-добре е вашето Богословие не само да обяснява [опровергава] даден пасаж, но и да изисква истината на този пасаж. Ако вашето тълкуване лишава определени пасажи от Писанието от смисъл, тогава вашето тълкуване е погрешно.

6) В краен случай вашето тълкуване означава, че Бог е държал скрито от всеки вярващ в продължение на почти 2000 години едно специално, тайно значение, което сега е разкрил на вас.

Дори истинските християни понякога могат несъзнателно да изкривяват Писанието. Джеймс Сайър има отлична книга по тази тема, озаглавена просто „Изкривяване на Писанието“ (IVP). Трябва да молим Светия Дух за напътствие, когато изучаваме Писанието.

В: В 2 Пет. 3:16, какви са някои примери за истински вярващи, които изкривяват Писанието?

Отговор: Ето някои исторически примери, за които всички християни днес би трябвало да се съгласят, че са погрешни. Целта да се повдигне този въпрос не е да се гледа с пренебрежение на хората, които са допуснали тези грешки, а да се уверим, че ние няма да допуснем други грешки по същата причина.

Липса на внимание към детайлите: Юстин Мъченик (138–165 г. сл. Хр.) твърди, че свещеникът е имал 12 звънци в долната част на одеждата си. Всъщност в ефода е имало 12 скъпоценни камъка, но неопределен брой звънци в долната част на одеждата му. „Диалог с Трифон Юдеинът“, гл. 42, стр. 215

Объркване на имена: Йоан Златоуст (починал през 407 г. сл. Хр.) споменава убийството на Мефибошет, когато е трябвало да каже Иш-бошет. „Коментар върху Посланието до филипяните“, Проповед 5, стих 3, стр. 206

Объркване на това, което Писанието казва, че е казал невярващ, с това, което казва Бог: Ириней (182–188 г. сл. Хр.) казва, че Исус е бил на почти 50 години, когато е започнал Своето служение. Ириней, „Против ересите“, книга 2, глава 22.6, стр. 392

Неотчитане на други места от Писанието: „Пастирът на Хермас“ (ок. 115–155 г. сл. Хр.) в книга 2, заповед 10, глава 2, стр. 27 казва, че скръбта прогонва Светия Дух, защото Светият Дух е весел дух. А какво да кажем за Покаянието и Книгата на Плачовете? Наистина ли Светият Дух бива прогонван от християните всеки път, когато скърбим?

Прекалено алегорично тълкуване на Писанието: Новациан (250/4–256/7 г. сл. Хр.) казва, че заповедта от Стария Завет да не се яде камила означава, че тя осъжда живот, изкривен от престъпления. В „За еврейските меса“, глава 3, стр. 647

Наистина прекалено алегорично тълкуване на Писанието: Климент Александрийски (193–202 г. сл. Хр.): „Облеклата на свещеника са символ на света на сетивата. Седемте планети са представени от пет камъка и два карбункула – за Сатурн и Луната. Първият е югозападен, влажен, земен и тежък; вторият е въздушен, поради което някои го наричат Артемида, сякаш Аеротомос (разрязващ въздуха); а въздухът е облачен.“ „Стромати“, книга 4, глава 6, стр. 453

Погрешно тълкуване на преведените думи: Теодот, вероятно монтанист (ок. 240 г. сл. Хр.) „‚Бог постави Своя скиния в слънцето‘ – така ли трябва да се разбира? Бог ‚постави в слънцето‘, тоест в Бога, Който е до Него, както в Евангелието: ‚Ели, Ели‘, вместо ‚Боже мой, Боже мой‘.“ Бележката под линия казва, че Теодот е объркал „Ели, Ели“ с „Хелиос, Хелиос“. Откъси от Теодот, глава 57, стр. 50, 5:2,8

Ограничаване отвъд казаното в Писанието: Анабаптистът Конрад Гребел (1498–1526 г. сл. Хр.) вярвал, че в църквата не се разрешава пеене. В Колосяни 3:16 се казва: „...като пеете псалми, химни и духовни песни с благодарност в сърцата си към Бога.“ Конрад обаче тълкуваше „в сърцата си“ в смисъл, че не бива да се пее на глас.

Екстраполиране от това, което Писанието скромно заявява: Атанасий (326–373 г. сл. Хр.) учеше, че Еремия и Йоан Кръстител са се родили без греховна природа.

Проециране на собствените ви чувства върху Бога: Бог е свободен от всякакъв гняв, според Климент Римски (96–98 г. сл. Хр.) (1 Климент, гл. 19, стр. 10) и „Към Диогнето“ (ок. 130–200 г. сл. Хр.), гл. 8, стр. 28.

Приравняване на вашите възгледи към Писанието: Киприан от Картаген (ок. 248–256 г. сл. Хр.) („Писма на Киприан“, писмо 58.2, стр. 353), Амброзий от Милано (370–390 г. сл. Хр.), Августин от Хипо (388–430 г. сл. Хр.) и Проспер от Аквитания (ок. 390–455 г.) („За прощаването на греховете“ 5:25, 26–28–29 и „За кръщението“, гл. 26–30, 33–35) всички са проповядвали, че кръстените бебета, които умират, със сигурност отиват в рая, а некръстените бебета, които умират, със сигурност отиват в ада.

Вмъкване на вашите духовни възгледи в Писанието: Ориген (225–254 г. сл. Хр.) вярвал в предсъществуването на душите в „De Principiis“. (Въпреки това той не вярвал в прераждането.)

Вмъкване на собственото ви виждане за природата в Писанието: Лактанций (ок. 303–ок. 325 г. сл. Хр.) учеше, че земята е плоска. Глупаво е да се мисли, че тя е кълбо и че на антиподите има хора, които ходят с главата надолу. „Божествени институти“, книга 3, глава 24, стр. 94.

Добавяне на суеверия към Божието слово: Лутеранецът Филип Меланхтон (1497–1560) вярвал в полезността на астрологията и хиромантията. (Лутер обаче отхвърляше тези неща.)

Вмъкване на предразсъдъците си в Божието слово: Лактанций (ок. 303–ок. 325 г. сл. Хр.) нарича мъжете силни и по-здрави, а жените – по-слаби и по-крехки. „Божествени институти“, книга 1, глава 16, стр. 29. Атанасий (318 г. сл. Хр.) пише: „Защото дори жените, на които не е безопасно да се допускат да участват в обсъждането на обществени дела, те почитат и служат с почитта, дължима на Бога, като например онези, наложени от Тезей, както бе споменато по-горе“, Атанасий, „Против езичниците“, глава 10.2, стр. 9. Йоан Златоуст (починал през 407 г. сл. Хр.) е бил антисемит; той е написал цяло произведение срещу евреите. То не само е било критично към еврейската религия, но и срещу самите евреи.

Липса на прошка: Новациан (250/254–256/257 г. сл. Хр.) предизвика разкол в църквата. Новацианистите вярваха точно като другите християни, с изключение на това, че ако човек някога е отрекъл вярата, дори под натиск, новацианистите учеха, че той е загубил Спасението си завинаги и никога не би могъл да го възвърне.

Липса на милосърдие: Мартин Лутер вярвал, че всички анабаптисти трябва да бъдат убити. (Въпреки това той промени мнението си в последната си проповед.) Августин подкрепяше изтезанията на еретици като Прискилиан.

Но истинските християни все пак могат да допускат грешки от същия мащаб като посочените по-горе. Трябва да имаме правилно учение, както и да бъдем в хармония с Духа. Както остроумно отбеляза един съвременен християнски писател: „Ако имаш учение без Духа, изсъхваш; ако имаш Духа без учение, избухваш; а ако имаш и двете, израстваш.“

В: В 2 Пет. 3:17 как е възможно истинските вярващи да бъдат завлечени от заблудата на беззаконниците?

Отговор: Тъжно е да се каже, но това може да се случи. Лично познавам един християнин, който се обърна към мормонизма. По-късно той напусна тази вяра и се върна към християнството.

Прочетох също историята на една жена, която напусна християнството и се обърна към исляма. След 15 години в исляма тя каза: „Вчера стигнах до едно осъзнаване, което се опитвах да игнорирам, най-вече поради гордост. Винаги съм била християнка, въпреки че се обърнах към исляма. Винаги е имало част от мен, която просто не можеше да вярва така, както вярваха другите мюсюлмани. Един тих глас, който казваше: „Би ли искал Бог хората да бъдат убивани с камъни
смърт?“, „Би ли искал Бог жените да бъдат задължени да носят покривало за главата?“, „Ако ислямът е по-добър, защо се отнасят толкова зле един към друг?“ Вчера почувствах
копнеж по Изкуплението и истинското състрадание на християнството.“

Така 2 Петрово отправя строго предупреждение към истинските вярващи да бъдат нащрек; това може да се случи и на нас. Падането от тяхното сигурно положение може да се отнася не само до загуба на награда, но и до загуба на увереност в Спасението. Ако обаче имаме трайна вяра, ще се върнем при Бога.

В: Защо в 2 Пет. 3:17 истинските християни, които вече са спасени, трябва да бъдат нащрек?

Отговор: Бог ни заповядва да се изпитваме в 2 Коринтяни 13:5-7, за да се уверим, че наистина сме спасени. Освен това трябва да молим Бог да ни изпита, за да ни покаже дали правим нещо, което е обидно за Него, както казва Псалом 139:24.

В: Как, според 2 Пет. 3:17, вярващите могат да изпаднат от своето сигурно положение?

О: Някои християни смятат, че истинските вярващи могат да загубят Спасението си; други вярващи не споделят това мнение. Но независимо от това, Матей 7:22-23 ще се сбъдне, независимо дали го наричате „ “ загуба на Спасението или фалшиво обръщане. В 2 Коринтяни 13:5-7 ни е заповядано да се изпитваме, за да видим дали сме във вярата.

Дори истинските християни могат за определен период от време да бъдат заблудени. Познавах един мормон, който напусна мормонизма и дойде при Христос. По-късно той се върна към мормонизма. Тогава някои други бивши мормони, които вече бяха християни, разговаряха с него и той отново напусна мормонизма и се върна при Христос.

Дори истинските християни могат да паднат в грях. Но те могат да се върнат, както показват 1 Коринтяни 5:1-5 и 2 Коринтяни 2:5-11.

Освен това християните могат да загубят наградата си, както показват 1 Коринтяни 3:5-15 и 2 Йоан 8. Не искаме да стоим засрамени пред Христос за това, което сме сторили (1 Йоан 2:28).

Въпрос: В 2 Петрово 3:18, тъй като благодатта вече ни е била дадена в Исус на кръста, как можем да растем в благодатта?

Отговор: Можем да растем в Благодатта по много начини, и ето някои от тях.

1. Можем да растем, като проявяваме Божията благодат в живота си. Нашите дарения на пари са актове на благодат (2 Коринтяни 8:6), а ние трябва да изработваме Спасението в себе си, както е казано във Филипяни2:12 –13.

2. Можем да растем в познанието си за Божията благодат и в доверието си в нея. В 2 Тимотей 2:1 се казва, че Тимотей трябва да бъде силен в благодатта, която е в Христос Исус.

3. Божията благодат може да достигне до все повече и повече хора в нашия район (2 Коринтяни4:15 ).

4. Ще получим несравнимите богатства на Божията Благодат според Ефесяни 2:6–7.

В: Кога е написано 2 Петрово?

Отговор: Тъй като във 2 Петрово 1:13-15 се казва, че Бог е показал на Петър, че смъртта му наближава, най-простото обяснение е, че тя е написана малко преди смъртта му през 67-68 г. сл. Хр. „The Bible Knowledge Commentary: New Testament“ дава следната подкрепа:

Фирмилиан (256 г. сл. Хр.) се позовава на предупреждението на Петър срещу лъжеучителите.

Методий от Олимп и Патара (270–311/312 г. сл. Хр.) цитира 2 Петрово 3:8 като думи на Петър в своето съчинение „За възкресението“.

От нехристиянска гледна точка, в „Ръководство към Библията“ на Азимов (стр. 1165) се казва: „възможно е 2 Петрово, подобно на 1 Петрово и Яково, да датира от времето на гоненията при Домициан“ (започнали през 90 г. сл. Хр.). Различни коментатори изразяват това мнение, защото:

а. В нея се споменават посланията на Павел, сякаш те вече са били събрани или поне написани.

б. Фокусът му показва, че християните са били подложени на гонения.

в. Второто послание на Петър е подобно на това на Юда, така че може би двете са били написани в близък период едно след друго.

Обаче, тъй като писмата на Павел са написани преди смъртта на Петър, много тежките гонения са започнали три до четири години преди смъртта на Петър, а Посланието на Юда лесно би могло да бъде написано преди смъртта на Петър, тук няма проблем да се каже, че 2 Петрово е написано преди 67–68 г. сл. Хр. Вижте също обсъждането за това кога е написано 1 Петрово.

В: Как знаем, че 2 Петрово е написано от Петър, особено като се има предвид, че стилът и гръцкият език в 1 Петрово и 2 Петрово са различни?

Отговор: Има поне три причини.

1. В 2 Петрово 1:1 се казва това, а ранната църква е приела този факт. Единственото изключение е Ориген, който е заявил, че второто послание на Петър е съмнително. След Никейския събор Евсевий посочва, че 2 Петрово е оспорвано.

2. Стилът (но не и гръцката граматика) на двете книги е различен, защото темите са различни. Както посочва Глисън Арчър (Encyclopedia of Bible Difficulties, стр. 425–426), сравняването на списъците с думи не доказва, че те са от различни автори, точно както списъците с думи не биха „доказали“, че стиховете на Джон Милтън са написани от човек, различен от автора на „Изгубеният рай“, а всички признават, че Милтън е написал всички тях.

3. Гръцката граматика на 2 Петрово е по-неусъвършенствана, защото, както показва 1 Петрово (5:12 ), Сила е помогнал на Петър да запише 1 Петрово. Не знаем обаче дали Петър е казал на Сила какво да пише на арамейски или на гръцки.

Въпрос: Как е могъл Петър да напише Второто послание до Петър, след като [предполагаемо] не е знаел гръцки (Барт Ерман изтъква този аргумент)?

Отговор: Ерман предполага, че Петър не е могъл да знае гръцки, защото е бил както етнически, така и културно евреин в Палестина, който е спазвал еврейската култура. Въпреки това, самите родители на Петър са дали на един от синовете си гръцко име! Докато името, дадено на Петър при раждането му, е било Симон (което е на иврит и арамейски), брат му се е казвал Андрей, което на гръцки означава „мъжествен“. Освен това те са били от Витсаида, която се е намирала близо до границата между Галилея и гръкоезичните региони в източната част на брега на Галилейското езеро. Филип, още едно гръцко име, също е бил от Витсаида. Това има толкова смисъл, колкото да предположим, че американски гражданин, роден и израснал в граничния град Ел Пасо в Тексас, с брат на име Мануел или Хосе, не би могъл да знае испански, защото е американец.

В: В 2 Петрово, как знаем дали това, което имаме днес, е надеждно запазена версия на първоначално написаното?

Отговор: Има поне три причини.

1. Бог обеща да запази Своето слово в Исая 55:10-11; Исая 59:21; Исая 40:6-8; 1 Петрово 1:24-25; и Матей 24:35.

2. Свидетелства от ранната църква. Ето авторите, които са се позовавали на 2 Петрово или на стихове от него.

Климент Римски (96–98 г. сл. Хр.) прави алюзия към 2 Петрово 2:5 в „1 Климент“, гл. 7, т. 1, стр. 7, т. 9, стр. 231

Юстин Мъченик се позовава както на Псалом 90:4, така и на 2 Петрово 3:8, когато казва: „Денят на Господа е като хиляда години.“

„Посланието на Варнава“, гл. 15, стр. 146 (100–150 г. сл. Хр.), Юстин Мъченик (ок. 138–165 г. сл. Хр.) и Ириней (182–188 г. сл. Хр.) казват, че един ден при Господа е като хиляда години (2 Петрово 3:8). Въпреки това тези текстове могат да се отнасят както към Псалом 90:4, така и към 2 Петрово 3:8. 2 Петрово е най-слабо удостоверената книга от Новия Завет.

Второто писмо на Климент (120–140 г. сл. Хр.), глава 2, стр. 517, прави алюзия към 2 Петрово 3:9: „Защото наистина е велико и възхитително нещо да се утвърждават не онези неща, които стоят, а онези, които падат. Така и Христос пожела да спаси онези неща, които погиваха…“

2 Климент (120–140 г. сл. Хр.), гл. 16, стр. 522, прави алюзия към 2 Петрово: „Но вие знаете, че денят на съда дори и сега „идва като разпалена пещ“, и някои „от небесата ще се стопят“, и цялата земя ще бъде като олово, което се топи в огъня, и тогава ще се явят скритите и явните дела на хората.“

Ириней (182–188 г. сл. Хр.) цитира 1/3 от 2 Петрово 3:8м: „един ден при Господа е като хиляда години“. Точно тази формулировка се среща само във 2 Петрово 3:8м и Псалом 90:4. Ириней, „Против ересите“, стр. 551. Той цитира същото в „Против ересите“, стр. 557.

Като странична бележка, Мураториевият канон (ок. 170 г. сл. Хр.) не включва Посланието на Яков, Посланието към евреите, 1 и 2 Петрово или Третото послание на Йоан.

Климент Александрийски цитира средната част от 2 Петрово 2:5 в „Стромати“ (193–202 г. сл. Хр.), книга 1, глава 21, стр. 331: „Ной проповядваше Покаяние“. Тази мисъл, за която Климент очевидно предполага, че читателите му са я чували и преди, не се съдържа в Писанието, с изключение на алюзията във 2 Петрово 2:5. (3 думи, включително една дълга дума, от общо 15 думи)

Хиполикт (222–235/236 г. сл. Хр.) цитира ¼ от 2 Петрово 2:22: „но след малко отново се валят в същата кал.“ „Опровержение на всички ереси“, книга 9, глава 1, стр. 125

Хиполитус (222–235/236 г. сл. Хр.) прави алюзия към 2 Петрово 1:18,19. „Опровержение на всички ереси“, книга 10, глава 24, стр. 151

Хиполитус (222–235/236 г. сл. Хр.) се позовава на 2 Петрово 1:21. „Трактат за Христос и Антихриста“, глава 2, стр. 204

X Ориген (225–254 г. сл. Хр.) казва, че Петър е оставил „само едно послание, чиято автентичност е призната. Да приемем, че е оставил и второ; но това е съмнително.“ Коментар на Ориген върху Евангелието от Йоан, от петата книга, глава 3, стр. 346

Ориген (225–254 г. сл. Хр.) казва: „нашият Господ Исус Христос, Който е „истинската светлина“ и „изгрява в сърцата ни““. Изгряването в сърцата ни е препратка към 2 Петрово 1:19.

Киприан от Картаген (ок. 246–258 г. сл. Хр.) споменава „Посланието на Петър“ и цитира 2 Петрово 2:11, 12 в „Трактати на Киприан“, Трактат 12 – третата книга „Свидетелства“, глава 11, стр. 536.

Фирмилиан (256 г. сл. Хр.) се позовава на предупреждението на Петър срещу лъжеучителите, което е алюзия към 2 Петрово.

Адамантий (300 г. сл. Хр.) цитира 2 Петрово 3:15б като написано от Петър: „... както е написал апостол Петър, когато е казал: „според мъдростта, дадена на моя брат Павел““.

Адамантий (ок. 300 г. сл. Хр.) цитира с авторитета на Писанието 2 Петрово 2:19б. Той казва, че цитира пасаж от Писанието, когато казва: „От когото човек бъде победен, на него и е роб.“

Методий от Олимп и Патара (270–311/312 г. сл. Хр.) цитира 2 Петрово 3:8 като думи на Петър в „За възкресението“.

Лактанций (ок. 303–ок. 325 г. сл. Хр.) прави алюзия към 2 Петрово2:22 : „Киренаците казват, че самата добродетел трябва да се възхвалява поради това, че ражда удоволствие. „Вярно“, казва мръсното куче или свинята, която се валя в калта.“ „Божествени институти“, книга 3, глава 8, стр. 75

Лактанций (ок. 303–ок. 325 г. сл. Хр.) прави алюзия към 2 Петрово 2:22: „потапят се в мръсни страсти, като свинята, която се валя в калта; защото се мажат с кал онези, които се покланят на богове, тоест които се покланят на калта и земята.“ „Божествени институти“, книга 4, глава 17, стр. 119

Лактанций (ок. 303–ок. 325 г. сл. Хр.) се позовава на 2 Петрово 3:8, което е и Псалом 90:4. „Божествени институти“, книга 7, глава 14, стр. 211

Мнозина тълкуваха деня на Господа като 1 000 години.

След Никея

Никейският събор (май–юни 325 г. сл. Хр.) прави алюзия към 2 Петрово 2:22 (кучета и свине) в канон 12, стр. 27.

? „Църковна история“ на Евсевий (323–326 г. сл. Хр.), книга 3, глава 3, стр. 133–135, разглежда книгите от Новия Завет. Той казва, че 1 Петрово е автентично. Той казва, че 14-те послания на Павел са добре известни, макар че църквата в Рим се съмняваше, че Павел е написал Посланието към евреите. Той казва, че 2 Петрово е оспорвано. Така наречените „Деяния на Павел“, „Пастирът на Хермас“, „Деянията на Петър“, „Евангелието на Петър“, „Проповедта на Петър“ и „Апокалипсисът на Петър“ не са автентични. „Никейски и постникейски Отеци“, втора серия, том 1, стр. 133–135

Фирмикус (IV век) се позовава на 2 Петрово 2:11

Атанасий (367 г. сл. Хр.) не се позовава на конкретни стихове от 2 Петрово, но изброява книгите на Новия Завет в „Празнично писмо“ № 39, стр. 552

„Synopsis Scripturae Sacrae“ (350–370 г. сл. Хр. или V век) споменава две книги на Петър като част от Новия Завет. Тя цитира целия 2 Петрово 1:1.

Хилари от Поатие (355–367/368 г. сл. Хр.) „И отново, макар да съзнава, че е съучастник в Божествената природа, както казва светият апостол Петър във Второто си послание, той не трябва да измерва Божествената природа според ограниченията на собствената си…“ От „Света Троица“, книга 1, глава 18, стр. 45

Ефрем Сириец (373 г. сл. Хр.)

Кирил Йерусалимски (ок. 349–386 г. сл. Хр.) (по подразбиране) споменава седемте послания на Яков, Петър, Йоан и Юда. „Катехитични беседи“, беседа 4, глава 36, стр. 27–28

Кирил Йерусалимски (ок. 349–386 г. сл. Хр.) прави алюзия към 2 Петрово 1:19 в Лекция 10.15, стр. 61

Амброзий от Милано (370–390 г. сл. Хр.) прави алюзия към 2 Петрово 1:21: „така и Светият Дух е един, Който вдъхновяваше пророците“,

Трети Картагенски събор (397 г. сл. Хр.)

Расколникът Луцифер от Каляри (370/371 г. сл. Хр.)

Дидим Сляпият (398 г. сл. Хр.)

Юлий Фирмикус Матернус (IV век) „Заблудата на езическите религии“

Йероним (404 г. сл. Хр.) се позовава на 2 Петрово 1:4;2:13 ; 3:10

Йероним казва: „Апостолите Яков, Петър, Йоан и Юда са публикували седем послания, които са едновременно духовни и съдържателни, къси и дълги – къси по брой на думите, но дълги по съдържание, така че наистина малцина са онези, които не се чувстват в неведение, когато ги четат.“ Писмо 53 (До Паулинус), том 6, стр. 102.

Йероним обаче забелязва, че стилът на 1 Петрово и 2 Петрово е различен. Той обяснява това с факта, че Силван е записал 1 Петрово в качеството си на писар.

Августин от Хипо (416–430 г. сл. Хр.) споменава 2 Петрово 1:4 като написано от апостол Петър в „За делата на Пелагий“, гл. 42, стр. 202 (том 5). Той също така се позовава на 2 Петрово 1:2, 17, 21; 2:4, 15, 20; 3:9, 11, 18

Йоан Касиан (419–430 г. сл. Хр.) прави алюзия към 2 Петрово 2:19 в „Ученията на Йоан Касиан“, книга 5.8, стр. 238

Кирил Александрийски (444 г. сл. Хр.) се позовава на 2 Петрово 2:4; 3:11

„Speculum“ (V век) се позовава на 2 Петрово 1:2 (3), 5;2:11 , 13; 3:9, 10, 11

„Quodvultdeus“ (ок. 453 г. сл. Хр.) се позовава на 2 Петрово 1:21; 2:4

Варимадум (445/480 г. сл. Хр.) се позовава на 2 Петрово 1:21

Йоан Дамаскин (706–749 г. сл. Хр.) „...седем католически послания, а именно: едно от Яков, две от Петър, три от Йоан, едно от Юда...“ „Изложение на православната вяра“, книга 4, глава 17, стр. 90

Свидетелства за еретици и фалшиви книги

Еретикът Прискилиан се позовава на 2 Петрово 2:2

Псевдо-Иполитос (след 235/236 г. сл. Хр.) цитира 2 Петрово 3:3 като написано от Петър. Раздел 10, стр. 244

Псевдо-Киприан (след 358 г. сл. Хр.) се позовава на 2 Петрово 2:13

Псевдо-Методий (след 312 г. сл. Хр.) има цитат, който може да бъде половината от 1 Петрово 2:6, Псалом 118:22; или Исая 28:16. „Реч относно Симеон и Анна“, гл. 6, стр. 387

Еретикът Пелагий (416–418 г. сл. Хр.) се позовава на 2 Петрово 2:20; 3:9, 10, 11

Пелагианският еретик Юлиан от Екланум (ок. 454 г. сл. Хр.) се позовава на 2 Петрово 3:11

3. Най-ранните ръкописи на 2 Петрово, с които разполагаме, показват, че има малки различия между ръкописите, но няма теологически значими грешки.

стр. 72 Папируси „Бодмер 7“ и „Бодмер 8“: 1 Петрово 1:1–5:14, 2 Петрово 1:1–3:18 и Юда 1–25. ок. 300 г. сл. Хр. Снимка на част от този ръкопис (показваща 2 Петрово1:16 –2:2) се намира в „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“, стр. 468. Там се посочва, че почеркът е „документален“.

p74 (=Bodmer 17) Деяния 1:2-5,7-11,13-15,18-19,22-25; 2:2-4; 2:6-3:26; 4:2-6,8-27; 4:29-27:25; 27:27-28:31; Яков 1:1-6,8-19,21-23,25,27; 2:1-3,5-15; 18-22, 25-26; 3:1,5-6,10-12,14,17-18; 4:8,11-14; 5:1-3,7-9,12-14,19-20; 1 Петрово 1:1-2,7-8,13,19-20,25; 2:6-7,11-12,18,24; 3:4-5; 2 Петрово 2:21; 3:4,11,16; 1 Йоан 1:1,6; 2:1-2,7,13- 14,18-19,25-26; 3:1-2,8,14,19-20; 4:1,6-7,12,16-17; 5:3-4,9-10,17; 2 Йоан 1,6-7,13; 3 Йоан 6,12; Юда 3,7,12,18,24 (7-ми век)

7-ми век – 1968 г. – В „Текста на Новия Завет“ са включени Яков 2:4 и 1 Петрово 1:12

7-ми век – 1975 г. – Аланд и др., трето издание

6-ти век – 1998 г. – Аланд и др., четвърто преработено издание

Ватиканус [B] (325–350 г. сл. Хр.), Синайски [Si] (340–350 г. сл. Хр.) и Александрийски [A] (ок. 450 г. сл. Хр.) съдържат цялото 2 Петрово.

Климентовата Вулгата от IV–V век се позовава на 2 Петрово 1:1; 2:14

Вулгата на Уордсуърт-Уайт от IV–V век се позовава на 2 Петрово 1:1–2; 3:9

Щутгартската Вулгата от IV–V век се позовава на 2 Петрово 1:1–2; 3:9

048, 5-ти век

0209 (7-ми век)

Италика (h) 5-ти век

Курсив (j) 5-ти век

Курсив (q) 6-ти/7-ми век

Бохайрски коптски [Boh] 3-ти/4-ти век

Сахидски коптски [Sah] III/IV век

Ефраеми Рескриптус [C] 5-ти век

Пешита сирийски [SyrP] Над 350 ръкописа, най-ранните са от 411–435 г. сл. Хр. (2 Петрово3:18 , според Брус Мецгер в „Текстуален коментар върху Новия Завет“, стр. 633.)

Харклейски сирийски [SyrH] III–IV век или 616 г. сл. Хр., позовава се на 2 Петрово 1:3–5, 10, 17, 19, 21; 2:4, 6, 9–13, 15, 20; 3:9–11, 18

Филоксенов сирийски [SyrPh] от 507/508 г. сл. Хр. се позовава на 2 Петрово 1:3,10,14,17; 2:4,6,11–13,15,17,20; 3:9–11,18

Палестински сирийски [SyrPal] от 6-ти век се позовава на 2 Петрово 1:1-5,10;3:10 -11,18

Арменски [Arm] от 5-ти век

Грузински [Geo] от 5-ти век

Готически 493–555 г. сл. Хр.

Вижте www.BibleQuery.org/2 Peter Manuscripts.html за повече информация относно ранните ръкописи на 2 Петрово.